СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Washington Examiner: Американският втечнен газ подкпава позициите на „Газпром“ и Кремъл в Европа

Washington Examiner: Американският втечнен газ подкпава позициите на „Газпром“ и Кремъл в Европа

Вашингтон. Руският енергиен гигант „Газпром“ не е никак доволен от активното разширяване на износа на американски втечнен природен газ (ВПГ) за европейските пазари, пише в статията си колумнистът на Washington Examiner Том Роган. Онова, което е изгодно за САЩ и техните съюзници в Европа, очевидно не отговаря на интересите на ръководството на Газпром и Кремъл.В понеделник, 12 о...

16 Октомври 2020 | 11:20 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Борел потвърди, че ЕС налага санкции на Русия по случая Навални

ТАСС: Борел потвърди, че ЕС налага санкции на Русия по случая Навални

Брюксел. Страните-членки на Европейския съюз са постигнали политическо споразумение да наложат санкции на тези, за които блокът смята, че носят отговорност за предполагаемото отравяне на Алексей Навални. Това заяви в понеделник началникът на дипломацията на Съюза Жозеп Борел на пресконференция след края на заседанието на Съвета на ЕС в Люксембург, предава ТАСС. „Постигнахме политическо споразумение да реализираме предложението на Франция и Германия (да се наложат санкции във връзка със случая Навални). Това ще бъде направено от техническите групи на Съвета на ЕС“, заяви той. При това дипломатът подчерта, че тази ситуация не определя отношенията между Европейския съюз и Русия. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на ЕС приеха решение за въвеждане на санкции срещу Лукашенко

ТАСС: Външните министри на ЕС приеха решение за въвеждане на санкции срещу Лукашенко

Брюксел. Министрите на външните работи на страните-членки на Европейския съюз съгласували решение за въвеждане на санкции срещу президента на Беларус Александър Лукашенко, предава TACC, като се позовава на източник от Брюксел. "Външните министри постигнаха съгласие по обща позиция относно включването на [президента] Александър Лукашенко в санкционния списък за Беларус, като взеха предвид инаугурацията му след изборите, които не бяха свободни и честни", уточни източникът. Официалното одобрение на допълненията към "черния списък" и влизането им в сила ще се случи по-късно, посочи друг източник. „Министрите се съгласиха да продължат да работят по включването на нови лица, включително Лукашенко“, допълни европейският дипломат. Той отбеляза, че тази позиция ще бъде обявена на срещата на върха на ЕС на 15-16 октомври. След това Европейската външна служба ще подготви нова версия на "черния списък", който ще влезе в сила след официалното му одобрение от Съвета на ЕС и публикуване в официалния вестник на ЕС. Практиката показва, че пълното изпълнение на цялата тази процедура може да отнеме от седмица до няколко месеца. Преди заседанието на Съвета на ЕС на ниво външни министри редица страни от общността предложиха да се въздържат от целенасочени санкции срещу Александър Лукашенко, за да запазят възможността за диалог с Минск. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:40 | Агенция "Фокус"

Румънският външен министър Богдан Ауреску: Ще подкрепим санкциите на ЕС срещу Русия заради Навални

Румънският външен министър Богдан Ауреску: Ще подкрепим санкциите на ЕС срещу Русия заради Навални

Букурещ. На срещата на министрите на външните работи на страните-членки на Европейския съюз в Люксембург Румъния ще подкрепи въвеждането на санкции срещу Русия заради случая с Алексей Навални, както и разширяването на ограниченията срещу Беларус. Това заяви преди срещата румънският външен министър Богдан Ауреску, предава РИА Новости. „Приветстваме наложените наскоро санкции срещу Беларус, които подкрепихме много. Но това не е достатъчно. Виждаме засилване на репресиите, включително последния уикенд. Виждаме, че режимът не възнамерява да започне диалог с опозицията. Подкрепяме разширяването на санкциите, присъединяваме се към тези страни, които изискват разширяване на списъка с индивидуални санкции, включително срещу Александър Лукашенко“, заяви първият дипломат на Букурещ. Ауреску добави, че в случай на по-нататъшно влошаване на ситуацията в Беларус, Румъния също ще подкрепи въвеждането на икономически санкции срещу Минск. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 12:02 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сергей Лавров е убеден, че Германия няма да предостави доказателства по случая Навални

ТАСС: Сергей Лавров е убеден, че Германия няма да предостави доказателства по случая Навални

Москва. Руският външен министър Сергей Лавров е уверен, че германската страна никога няма да предостави доказателства по случая с отравянето на Алексей Навални, цитира думите му TACC. "Спомняме си как британските власти, без никакви доказателства, обвиниха Русия, че е отровила семейство Скрипал в Солсбъри. Сигурен съм, че така ще стане и в тази история", каза той на пресконференция. "Позицията на Европейския съюз, че трябва да се вярва на думите им, просто защото те са ЕС, е мегаломания и неуважение към партньорите", каза Лавров. Руският външен министър заяви, че Русия не може да започне разследване на инцидента с Навални, докато не й бъдат представени фактите. „Казват ни, че ние самите трябва да разследваме това престъпление, но не можем да разследваме случай, по който нямаме факти“, каза той. "В Германия ни казват, че това вече не е двустранно, а международно, затова трябва да се свържем с ОЗХО и там ни казват, че всички резултати от изследванията (могат да бъдат предоставени) само с разрешението на Берлин", каза Лавров. Според министъра Германия пренебрегва международното право, игнорирайки четири искания от руската прокуратура за правна помощ по делото Навални. Лавров отбеляза, че заплахите за налагане на санкции срещу Русия във връзка с инцидента с Навални не са изненадващи. „Фактът, че санкциите ще бъдат приети, както е обявено, без доказателства и приключване на разследването, за което настояват Германия и други страни от ЕС, не ни изненадва, вече видяхме това по случая в Солсбъри“, каза той. Както вестник Le Monde съобщава по-рано, позовавайки се на свои източници, санкционният списък на ЕС по случая Навални съдържа имената на девет души, включително служители на президентската администрация и агенции за сигурност. Според вестника този списък, който включва замразяване на банкови сметки и забрана за пътуване до Европа, ще бъде обсъден на среща в Брюксел на 12 октомври. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков не коментира публикацията на френския вестник, като отбеляза, че това „не може и не трябва да бъде причина за каквато и да е реакция“, а официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова по-рано отбеляза, че ограничителните мерки в международните отношения водят до към едно - контрамерките. Превод и редакция: Юлиян Марков

9 Октомври 2020 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Der Spiegel: Специални докладчици на ООН ще проведат разследване по „случая Навални“

Der Spiegel: Специални докладчици на ООН ще проведат разследване по „случая Навални“

Берлин. Двама специални докладчици на ООН ще проведат разследване по „случая Навални“, съобщава Der Spiegel. Според информацията на изданието, специалният докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции Агнес Каламард и нейната колежка по насърчаването и защитата на правото на свобода на мнението и изразяването Ирен Хан са пристигнали в Берлин по искане на Навални, което той е предал чрез френския си адвокат Уилям Бурдон. Според „Шпигел“ Каламар е отбелязала, че „внимателно ще анализира и провери обвиненията“, отправени от блогъра. На свой ред Бурдон добави, че той и Навални ще предоставят цялата необходима подкрепа на специалните докладчици. На 2 септември германското правителство направи изявление, че Навални е бил изложен на отровно вещество от групата Новичок. Според Берлин тези открития са потвърдени от лаборатории във Франция и Швеция. Във вторник Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) потвърди наличието на антихолинестеразни биомаркери в проби от кръв и урина, взети от Навални. Организацията подчерта, че тези биомаркери имат сходни структурни характеристики с токсичните вещества, добавени към приложението на химикалите към Конвенцията за химическо оръжие през ноември 2019 г. В същото време този антихолинестеразен агент не е включен в приложението по химикатите, заявиха от ОЗХО. От Русия отричат всички обвинения и посочват, че преди транспортирането в Берлин, в пробите на Навални не са намерени отравящи вещества. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 21:16 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Франция и Германия ще предложат на ЕС да наложи санкции срещу Русия по „случая Навални“

РИА Новости: Франция и Германия ще предложат на ЕС да наложи санкции срещу Русия по „случая Навални“

Париж. Франция и Германия ще предложат на европейските страни да наложат санкции срещу Русия във връзка със „случая Навални“, се казва в съвместно изявление на външните министри на двете страни, предава РИА Новости. „Тези предложения ще бъдат срещу хора, които се считат за отговорни за това престъпление и нарушение на международните норми, предвид официалните им функции, както и срещу лица, участващи в програмата „Новичок“, се казва в комюникето на Жан-Ив льо Дриан и Хайко Маас. Отбелязва се, че Франция и Германия многократно са призовавали Русия да хвърли светлина върху обстоятелствата около предполагаемото отравяне на Навални и тези, които са го извършили. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 18:56 | Агенция "Фокус"

AFP: Германия предупреди – санкциите срещу Русия са „неизбежни“, ако Москва не хвърли светлина върху отравянето на Навални

AFP: Германия предупреди – санкциите срещу Русия са „неизбежни“, ако Москва не хвърли светлина върху отравянето на Навални

Берлин. Германия предупреди, че санкциите срещу Русия са „неизбежни", ако Москва не сътрудничи и хвърли светлина върху предполагаемото отравяне на опозиционния на Кремъл политик Алексей Навални, предава AFP. „Беше извършено сериозно нарушение на международното право, подобно нещо може да остане без последствия", подчерта германският външен министър Хайко Маас пред депутатите. „Ясно е, че ако събитията не бъдат изчистени, ако не бъде предоставена необходимата информация, тогава ще бъдат неизбежни целенасочени и пропорционални санкции срещу отговорните от руска страна“. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 14:54 | Агенция "Фокус"

Кремъл: Решението за „Газпром“ едва ли ще повлияе на отношенията между Русия и Полша, така или иначе те не са „проспериращи“

Кремъл: Решението за „Газпром“ едва ли ще повлияе на отношенията между Русия и Полша, така или иначе те не са „проспериращи“

Москва. Решението на полския антимонополен орган да наложи глоба от 7,6 млрд. долара на „Газпром“ за строителството на газопровода „Северен поток 2“ едва ли ще повлияе на отношенията между Москва и Варшава. Това заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като допълни, че връзките между двете държави едва ли могат да бъдат определени като „проспериращи“, предава РИА Новости. Песков изрази увереност, че руският енергиен гигант ще предприеме законови мерки, за да защити интересите си. „Трябва да отправим въпроса до „Газпром". Информацията е съвсем нова, тя трябва да бъде анализирана от правна гледна точка. Не се съмнявам, че всичко, което може и трябва да се направи по отношение на предоставянето на някои противодействия, ще бъде направено от корпорацията", заяви прессекретарят на Владимир Путин. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Полша наложи рекордна глоба на „Газпром“ и компаниите, участващи в изграждането на „Северен поток 2“

ТАСС: Полша наложи рекордна глоба на „Газпром“ и компаниите, участващи в изграждането на „Северен поток 2“

Варшава. Полската служба за защита на конкуренцията и потребителите (UOKiK) наложи глоби на „Газпром" и пет европейски компании за участието им в изграждане на газопровода „Северен поток 2“. Освен това органът настоява те да прекратят договора си за сътрудничество в срок до 30 дни. Това обяви на пресконференция ръководителят на UOKiK Томаш Хрустни, предава TACC. Съгласно думите на Хрустни, пет компании „са глобени с 385 милиона злоти (100 милиона долара), „Газпром“ е глобен с 29 милиарда злоти (7,6 милиарда долара). Според Хрустни това е най-голямата глоба от подобен вид в историята на Полша. „В рамките на 30 дни след получаване на решението, фирмите трябва да прекратят [строителния] договор", информира Хрустни и обясни, че компаниите могат да оспорят решението на регулатора пред съда във Варшава, който действа като апелативна инстанция. Обвиненията от Варшава Основното обвинение, което полската страна отправя към компаниите, изграждащи газопровода, е, че те действат без да получат съгласие от регулатора. „Целта на тези фирми беше една и съща - финансиране и изграждане на газопровода. Това се реализира чрез нарушаване на антимонополното законодателство на Полша. Това е удар, който е изключително чувствителен за полските потребители", добави Хрустни. Според него „това се прави умишлено", последователно и следователно UOKiK не е намерил смекчаващи вината обстоятелства. „Това решение не е срещу никоя фирма, а срещу нарушение на закона, което подкопава правилата на конкуренцията и може да доведе до монополизация на пазара", увери ръководителят на органа. Както подчерта Хрустни, компаниите, участващи в проекта, обикновено се конкурират помежду си. В същото време, според ръководителя на UOKiK, „Северен поток 2“ изобщо нямаше да бъде изпълнен без участието на европейски партньори. Полските претенции В началото на август полският регулатор глоби „Газпром“ с около 57 милиона долара. Причината беше отказ на компанията да предостави на UOKiK информация за договори, сключени от Nord Stream 2 AG (дъщерно дружество на „Газпром“ и оператор на проекта „Северен поток 2") с европейски компании, финансиращи изграждането на газопровода. Хрустни нарече това „максимално наказание“ за отказ за предоставяне на информация по искане на регулатора. В края на август „Газпром“ подаде жалба по този случай до компетентния съд на Полша. UOKiK инициира разследване срещу „Газпром“ и пет от неговите партньори по „Северен поток 2“ - OMV, Wintershall, Shell, Uniper и Engie - през май 2018 г. Според регулатора руският енергиен гигант е сключил финансова сделка с тези компании без предварителното съгласие на UOKiK. В резултат на това може да се стигне до ограничаване на конкуренцията. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 12:44 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

Анкара. Съвременна Турция все повече напомня за Ирак от началото на 1990 г.: държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Садам Хюсеин, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Това означава, че се натрупват проблеми. Има голяма вероятност сблъсъкът на Запада с Турция да стане неизбежен, предупреждава американското списание The National Interest. В края на миналия месец Майк Помпео стана първият държавен секретар на САЩ, който посети Гърция два пъти. Докато първоначалните му коментари бяха изпълнени с призиви за деескалация на спора между Атина и Анкара за Източното Средиземноморие, истината е, че само едната страна е отговорна за конфликта, който се очертава. През последните месеци Турция не само посегна на международно признатата Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и гръцките води, но през последните дни - според съобщенията – и на ИИЗ на Израел. Анализаторите, макар разделени в мненията си по отделни аспекти на проблема „Ердоган“, са уверени, че турският президент е решен да се „хвърли напред“ в конфликта по идеологически и популистки причини и ще продължи да го прави, докато не определи къде малките военни инвестиции биха могли да донесат най-големи печалби. Една възможна точка на възпламеняване е град Фамагуста. След обявяването на независимостта на Република Кипър, Фамагуста - и особено нейният южен квартал Вароша - се превърна в основен туристически център, който привлича европейци и различни западняци към своите девствени плажове и курорти. Всичко това приключи, когато Турция нахлу на острова - през 1974 г. Първо бомбардира града, принуждавайки множество жители да избягат и след това го окупира. Жителите на Фамагуста очакваха да се върнат след прекратяването на огъня, но така и не видяха повече домовете си. Вароша се превърна в град-призрак с милиарди долари недвижими имоти, оградени и празни. Поколения дипломати очакват Фамагуста - и завръщането на нейните жители - да бъдат ключови за всеки възможен мирен договор за Кипър. Това, че Турция напусна Вароша, даде на киприотите, на Западна Европа и на дипломатите на ООН надежда, че Анкара все още се интересува от решение на конфликта. Сега обаче Ердоган сигнализира, че Турция може да действа едностранно, за да насели и развие Вароша. Не само че Ердоган иска да сигнализира за своята твърдост, след като отстъпи в неотдавнашния си спор с Гърция за морските граници, но той и неговите ключови поддръжници печелят милиарди долари, използвайки турски държавни средства и може би приходите от ресурси, отграбени от Анкара за възстановяване жилищните сгради и хотели, които след пет десетилетия трябва да бъдат разрушени и заменени с нови. Ердоган отдавна твърди, че договорите, определящи границите на Турция, трябва да бъдат ревизирани; заселването на Вароша ще му позволи да приложи своята реторика в действие. Проблемът обаче не е само в Кипър или Източното Средиземноморие. Турция разполага с войски в Сирия и Ирак, намесва се в Либия и наскоро - в Азербайджан. Смущаващо е, че новият начин на действие на Турция е да използва сирийски наемници, много от които са ветерани от „Ислямска държава“ или членове на „Ал Кайда“. Всъщност Турция сега използва сирийските си милиционери по начина, по който Иран използва ливанската „Хизбула“ или паралелните си афганистански и пакистански милиции. Това, че Турция толкова бързо вмъква сирийските си наемници в различни конфликти, сигнализира за едновременното желание на Анкара да разшири интервенциите си в чужбина и усилията й да поддържа правдоподобно отрицание на намесата си. Освен военните си позиции, Турция също така стана по-агресивна към дисидентите в чужбина. По-рано тази година турски агент влезе в австрийско полицейско управление и заяви, че разузнавателната служба на родината му е разпоредила да убие бивш австрийски депутат от кюрдски произход. На 25 септември трима неидентифицирани лица в Стокхолм, Швеция, нападнаха Абдула Бозкурт, може би най-видният журналист-дисидент от Турция. Той работеше за вестник „Заман“, трибуна на живеещия в САЩ Фетхулах Гюлен. Докато Турция подбужда атаки срещу дисиденти и опозиция, убива европейски политици и напада журналисти, Ердоган засилва агресията си на ново ниво. Отговорът на САЩ и Европа е сдържан, което само насърчава апетита на Ердоган. Подобно на Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай, той вярва, че Западът е слаб и затова единственото, което прави, е да му диктува условия. Човек не може да му се сърди, че е открил слабото място на Европа и САЩ. Основният проблем, с който се сблъсква Европа - и отчасти САЩ, е Германия. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е склонна да приложи значими санкции срещу Турция, защото нейната страна се страхува от три неща. Най-големите опасения на Меркел са, че Турция може да използва бежанците като прикритие за отприщване на насилието в Германия или че Ердоган може да подбуди голямото етническо турско население в страната. Това е карта в ръцете на онези от Държавния департамент, които се стремят да подкопаят усилията за привеждане на Турция под отговорност. Вместо да налагат едностранно санкции, американските дипломати от средно ниво твърдят, че ще подкрепят ограничения само в координация с ЕС, бидейки наясно, че Германия ефективно ще блокира тяхното прилагане. Следователно Помпео може да говори стабилно по отношение на регионалната агресия на Турция от седмия етаж на Държавния департамент, но на практика неговото Бюро по европейски и евразийски въпроси забавя всякакви действия спрямо Турция до такава степен, че Ердоган вярва, че такива никога няма да бъдат предприети. Източното Средиземноморие е като малко буре барут. Войните рядко се започват само от желание за ресурси, а по-скоро от прекомерна увереност. Турция по същество прилича на Ирак от началото на 1990 г.: Ердоган, подобно на Саддам, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Подобно на Саддам той гледа с апетит към съседите, които притежават ценни ресурси, и вярва, че международната общност е книжен тигър. През 1990 г. Саддам накара Ейприл Гласпи да затвори очите си за неговите амбиции; през 2020 г. Ердоган има също толкова доверчив пратеник - Джеймс Джефри. Последните ескалации на Турция в региона показват, че амбициите на Ердоган са извън контрол. Въпросът за Вашингтон, Берлин и Брюксел е дали САЩ и Европа са готови да се изправят и да попарят тези амбиции, преди Ердоган да натисне спусъка, или вместо това ще изчакат, докато решението стане много по-скъпо за турците и всички в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Навални изисква ЕС да удари със санкции главния диригент на Мюнхенската филхармония, бил привърженик на Путин

Euractiv: Навални изисква ЕС да удари със санкции главния диригент на Мюнхенската филхармония, бил привърженик на Путин

Берлин/Брюксел. Руският опозиционер Алексей Навални изиска от Европейския съюз в сряда да предприеме категорични действия срещу близките до Кремъл олигарси. Блогерът продължава да се възстановява в Берлин след предполагаемото си отравяне с „Новичок“ по време на полет над Сибир, предава Euractiv. От Берлин заявиха във вторник, че обсъждат с партньорите си какви действия ще предприемат, след като Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) също потвърди „Новичока“ в кръвта на Навални, а освен това уточни, че става дума за нов и непознат досега вариант на нервно-паралитичното вещество. Няколко западни правителства заявиха, че Русия, която отрече обвиненията на Навални, че е участвала в отравянето, трябва да помага при разследвания или да се изправи пред последствия. „Санкциите срещу цялата страна не работят. Най-важното е да се наложат забрани за влизане на спекулантите от режима и да се замразят активите им“, каза Навални пред най-продавания немски всекидневник Bild. „Те присвояват пари, крадат милиарди и през почивните дни летят до Берлин или Лондон, купуват скъпи апартаменти и седят в кафенета“, каза той. Той изтъкна Валери Гергиев, главен диригент на Мюнхенската филхармония, като цел за санкции, като заяви, че е привърженик на руския президент Владимир Путин. Вариантите за действие включват целенасочено замразяване на активи или забрани за пътуване на руснаци, за които се смята, че са замесени в случая Навални, икономически санкции и спиране на газопровода „Северен поток 2“, който се изгражда за пренос на газ директно от Русия до Германия. Освен това той е бесен, че Русия не била помогнала в разследването. „Няма дори опит да изглежда така, сякаш разследват“, каза Навални пред Bild, като повтори мнението си, че отравянето му е пряка заповед на Путин. Блогерът разкритикува и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, приятел на Путин и лобист на руските енергийни компании, като го нарече „момче за поръчки на Путин, което защитава убийците“. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:55 | Агенция "Фокус"

Reuters: И ОЗХО намери „Новичок“ в кръвта на Навални

Reuters: И ОЗХО намери „Новичок“ в кръвта на Навални

Амстердам. В кръвните проби, взети от руския опозиционер Алексей Навални, има наличие на неврно-паралитично вещество от забраненото семейство „Новичок“. Това обяви във вторник Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в съобщение, цитирано от Reuters. Според изявлението, биомаркерите в кръвта и урината му имат „подобни структурни характеристики като токсичните химикали, принадлежащи към групата „Новичок“. Констатациите потвърждават резултатите, публикувани от Германия, където се лекува Навални, след като състоянието му се влоши по време на полет в Сибир на 20 август. Берлин поиска от ОЗХО да вземе проби от Навални и да ги тества, след като германските лекари стигнаха до заключението, че е бил отровен с „Новичок“. Западните правителства призоваха за налагане на санкции срещу Москва по случая. Русия отрича каквото и да било участие и заяви, че се съмнява, че Навални въобще е бил отровен. „Няма съмнение, че е използван „Новичок“, за да бъде отровен Алексей Навални“, обявиха от британската делегация в ОЗХО чрез „Туитър“. „Всяко използване на забранено химическо оръжие предизвиква голяма загриженост“. Британската агенция припомня, че страните-членки на ОЗХО решиха да забранят „Новичок“ преди една година във връзка със „случая Скрипал“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 18:39 | Агенция "Фокус"

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е готова за преговори със съюзницата си в НАТО Турция за разрешаване на споровете около континенталния шелф в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на Kathimerini. Премиерът говори на съвместна конференция след срещата си с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и подчерта, че споровете, които вече успяха да сблъскат военни кораби на двете държави в Средиземно море, е заплаха за сближаването в НАТО. В същото време Мицотакис подчерта, че Гърция „винаги е готова за диалог, въз основата на международното прави, добросъседските отношения и принципа на солидарност, който е в сърцевината на Северноатлантическия съюз. Столтенберг беше на посещение в Атина ден след като проведе срещи в Анкара с представители на турското правителство, включително президента Реджеп Тайип Ердоган и външния министър Мевлют Чавуслоглу. Той изрази надежда, че двете страни ще могат да проведат дипломатически преговори за уреждане на разногласията си - надежда, която той повтори в Атина във вторник. Когато Турция „оспорва суверенните права на някого, това отваря широко пътя за оспорване на правата и на други“, каза Мицотакис. Напрежението между съседите Гърция и Турция пламна това лято заради правата върху енергийните ресурси в район между южното крайбрежие на Турция, няколко гръцки острова и разделения от войната остров Кипър, след като Турция изпрати изследователски кораб с военен ескорт в райони, за които претенции върху изключителните икономически права имат Гърция и Република Кипър. През последните дни враждебността намаля и НАТО помогна за създаването на механизъм за разрешаване на конфликти, включително гореща линия между военните на двете страни, за да се избегне възможността за военен инцидент, водещ до открит конфликт. Горещата линия, каза Столтенберг, е „на разположение 24 часа в денонощието, за да улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха... Ние сме готови да го развиваме допълнително“. Механизмът за отстраняване на конфликти, добави той, „може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия“. „Силно се надявам, че съществуващите различия между двата съюзника сега могат да бъдат разрешени чрез преговори в духа на съюзната солидарност и международното право“, заяви Столтенберг. Мицотакис приветства неотдавнашните мерки на Турция за намаляване на напрежението, но заяви, че „предстои да разберем дали това е искрен ход или временна маневра“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

Люксембург. Съдът на Европейския съюз издаде решение, съгласно което унгарският закон за университетите, финансирани от чужбина, е в разрез с правото на Общността, предава AFP. Така решението за затварянето на Центравоевропейския университет в Будапеща, финансиран от американския милиардер Джордж Сорос, е определено като „незаконно“. „Условията, въведени от Унгария, за да могат чуждестранните висши учебни заведения да извършват дейността си на нейна територия, са несъвместими с правото на ЕС“, се казва в заключението на Съда. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 11:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Атина. Генералният секрета на НАТО Йенс Столтенберг пристига в Атина, след като ден по-рано бе на посещение в турската столица, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini, като припомня, че двете съседни страни постигнаха споразумение за възобновяване на преговорите за Източното Средиземноморие. Столтенберг, който трябва да се срещне с премиера на Гърция Кириакос Мицотакис и външния министър Никос Дендиас, изрази надеждата, че споразумение между Атина и Анкара за „механизъм за преодоляване на конфликт“ - включително създаването на „гореща линия“ между двете страни с цел да се избегне военното напрежение и инциденти - „може да помогне за създаването на пространство за дипломатически усилия“. Междувременно излизането на турския сондажен кораб „Явуз“ от Блок 6 на Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) бе прието като стъпка към евентуална деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Предстои да се разбере дали турският изследователски кораб „Барбарос“ ще последва примера и ще напусне Блок 3 на ИИЗ на Кипър. Очаква се дискусиите относно евентуално подновяване на преговорите за обединение на разделения остров Кипър да се ускорят след изборите в северната част, планирани за 11 октомври. Междувременно в Турция максималистичната реторика продължи с изказване на официален представител на Министерството на отбраната, който заяви, че Анкара „ще защитава нашата Синя родина в Беломорието и Източното Средиземноморие“. Първият дипломат на Анкара на свой ред коментира позицията на Франция, която подкрепи Гърция в спора с турците, че „лоши съюзници... постоянно довеждат нашите различия до НАТО“. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 09:55 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ОЗХО е готова да изпрати експерти в Русия за разследване на ситуацията с Навални

ТАСС: ОЗХО е готова да изпрати експерти в Русия за разследване на ситуацията с Навални

Хага. Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) е готова в най-близко бъдеще да изпрати група експерти в Руската федерация за взаимодействие с руски специалисти при разследването на инцидента с Алексей Навални. Това се казва в изявление, публикувано от организацията и цитирано от TACC. ОЗХО потвърди, че на 1 октомври те са получили предложение от Руската федерация да разгледат възможността за изпращане на експерти от организацията в Русия, които да взаимодействат с руски специалисти по инцидента с Навални. На 2 октомври генералният директор на ОЗХО Фернандо Ариас e отговорил на това искане с писмо, адресирано до постоянния представител на Руската федерация в организацията. В това писмо се казва, че „Техническият секретариат е готов да предостави необходимата експертиза и експертната група може да бъде изпратена в кратки срокове“. В документа генералният директор на ОЗХО поиска също да изясни какъв вид помощ очаква руската страна в съответствие с Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КХО) и решенията на ръководните органи на организацията. Освен това Фернандо Ариас благодари на Руската федерация „за нейното доверие в независимостта и компетентността на Техническия секретариат на ОЗХО да съдейства на участващите държави в изпълнението на КХО и да установи обстоятелствата около инцидента с възможното използване на химическо оръжие“. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Октомври 2020 | 17:18 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Лекарите от „Шарите“ не са открили следи от никакви бойни отровни вещества

Сергей Лавров: Лекарите от „Шарите“ не са открили следи от никакви бойни отровни вещества

Москва. Лекарите от берлинската болница „Шарите“ не се открили никакви химически бойни отровни вещества в анализите на блогъра Алексей Навални, заяви руският външен министър Сергей Лавров на среща с представители на Асоциацията на европейския бизнес в Русия (AEB), цитиран от РИА Новости. Лавров припомни, че лекарите в Омск са предоставили на германците всички анализи, които са извършили, всички резултати от работата си, а германците, когато са взели Навални, са подписали, че са получили цялата информация. "Освен това съпругата на Навални подписа документ, в който пое върху себе си всички последици от транспортирането му до Германия, тъй като нашите лекари не бяха сигурни, че е безопасно. Те (лекарите от Омск - бел. ред.) не откриха следи от химическа бойни отровни вещества. Те бяха честни за това, но обръщам вашето внимание на факта, че и в болница „Шарите“ не откриха отравящи вещества в неговите анализи, а това го направиха вече в клиниката на Бундесвера. И все още не знаем: французите и шведите - те самите ли са провели тези анализи или германците просто са им предали тези анализи?" - каза Лавров. Навални бе хоспитализиран на 20 август в Омск, след като се почувства зле в самолета. Въз основа на резултатите от изследванията омските лекари поставиха основната диагноза метаболитно нарушение, което е предизвикало рязка промяна в кръвната захар. Все още не е ясно какво го е причинило, но според омските лекари не са открити отрови в кръвта и урината на Навални. По-късно той бе транспортиран със самолет до Германия. След това правителството на ФРГ обяви, позовавайки се на военни лекари, че Навални е бил отровен с вещество от групата токсични бойни агенти "Новичок". По-късно кабинетът на министрите на Федерална република Германия съобщи, че заключенията на германските експерти са потвърдени от лабораториите на Швеция и Франция, паралелно с това ОЗХО по искане на Берлин провежда свои собствени изследвания. В тази връзка Кремъл заяви, че Берлин не е информирал Москва за своите констатации, а руското външно министерство подчерта, че Русия чака отговор от Германия на официално запитване по тази ситуация. Официалният представител на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова отбеляза, че за един месец Русия е изпратила на Германия три искания за правна помощ по ситуацията с Навални, като отговори не са получени. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Октомври 2020 | 14:48 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Атина. Индикациите, че Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, очевидно са предизвикали безпокойство във Вашингтон за ситуацията в Източното Средиземноморие и, според информацията на вестник Kathimerini, са предизвикали посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември. Както посочват източниците на информацията, визитите говорят, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Според съобщения на част от турските опозиционни медии, Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Независимо от решенията, които Анкара ще вземе по отношение на своята противовъздушна отбрана, тридневното посещение на Помпео от миналата седмица, което го отведе в Солун и базата в залива Суда на Крит, се счита за такова от голяма важност. Разполагането за постоянно на американския кораб USS Hershel “Woody”Williams в пристанището на базата Суда е силна индикация за намерението на САЩ да засили значително присъствието си на Крит. Подкрепата на 106 000-тонен десантен кораб, способен да превозва хеликоптери, дронове и други системи, изисква значително подобрение на съоръженията в базата. Още от 2016 година САЩ са много активни в усилията си да подобрят способностите на военноморската си база в залива Суда, отбелязва изданието. Крит като цяло изглежда се превръща в център за концентриране на военна мощ с инфраструктура, която може да приеме не само гръцки и американски сили, но и части от арабските страни, както беше през последните седмици с самолети от Обединените арабски емирства, посочва Kathimerini. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

FAZ: Маас смята, че санкциите срещу Русия по случая Навални са „неизбежни“

FAZ: Маас смята, че санкциите срещу Русия по случая Навални са „неизбежни“

Берлин. Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас призова Европейския съюз да даде твърд отговор на Русия за предполагаемото отравяне на опозиционера Алексей Навални, съобщава Frankfurter Alggemeine Zeitung. „Убеден съм, че санкциите са неизбежни“, заяви първият дипломат на Берлин. „Санкциите винаги трябва да бъдат целенасочени и пропорционални. Но такова сериозно нарушение на международната конвенция за забрана на химическото оръжие не може да остане без отговор. Ние, в Европа, сме единни в това мнение“. На следващата среща на върха на 15 и 16 октомври държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз ще обсъдят случая Навални, припомня вестникът. „Ако резултатите от анализите на германската, шведската и френската лаборатории бъдат потвърдени, ЕС ще даде ясен отговор“, каза Маас. „Сигурен съм в това“. В същото време министърът се отнася критично към потенциален отказ от довършването на газопровода „Северен поток 2“. „Над 100 европейски компании участват в изграждането на газопровода, половината от които са германски“, подчерта той. „Много европейски работодатели ще пострадат от спирането му“. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 10:04 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Боевете по линията на съприкосновение в Карабах продължават

РИА Новости: Боевете по линията на съприкосновение в Карабах продължават

Ереван. Прессекретарят на арменското министерство на отбраната Шушан Степанян докладва, че боевете по линията на съприкосновение в Нагорни Карабах продължават, предава РИА Новости. „През нощта и към момента, битките по контактната линия между Арцах (самоназвание на Нагорни Карабах) и Азербайджан продължиха с различна интензивност“, написа Степанян във „Фейсбук“. На 27 септември Баку съобщи, че арменските въоръжени сили са стреляли по населени места по линията на контакт в Карабах. Според арменското министерство на отбраната Нагорни Карабах „е бил подложен на въздушни и ракетни атаки“. Ереван заяви, че Азербайджан „е предприел офанзива“ в посока Карабах. Непризнатата НКР съобщи, че мирните селища в Карабах, включително столицата Степанакерт, са били подложени на артилерийски обстрел, властите призоваха населението да се скрие, а по-късно обяви военно положение и мобилизация в непризнатата република. Същите мерки, включително обща мобилизация, бяха обявени от Армения. Алиев одобри въвеждането на военно положение в редица градове и региони на Азербайджан и комендантски час в републиката, а също така обяви частична мобилизация. Конфликтът в Карабах започна през февруари 1988 г., когато автономен регион Нагорни Карабах обяви отделянето си от съветския Азербайджан. По време на въоръжените сблъсъци през 1992-1994 г. Баку загуби контрол над автономията, както и над седем съседни региона. От 1992 г. се водят преговори за мирно уреждане в рамките на Минската група на ОССЕ, оглавявана от три съпредседателя - Русия, САЩ и Франция. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 07:54 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турция осъди обстрела на град Гянджа

„Анадолска агенция“: Турция осъди обстрела на град Гянджа

Анкара. Турция категорично осъди последните нападения на Армения срещу втория по големина град в Азербайджан Гянджа, предава “Анадолска Агенция“ "Тези атаки са индикация за отчаянието, в което Армения е изпаднала, и че тя няма да се въздържа от извършване на престъпления срещу човечеството с цел да продължи незаконната си окупация", се казва в изявление на турското външно министерство Освен това в изявлението се подчертава, че стрелбата по цивилни граждани в Гянджа е "нова проява на незаконното отношение на Армения". Подчертавайки, че Армения е нарушила всички принципи на хуманитарното право, преди всичко Женевските конвенции, министерството заяви, че Армения атакува цивилни селища извън зоните на конфликти, които окупира. "Армения е най-голямата пречка за мира и стабилността в региона", заяви външното министерство. Турция за пореден път изрази подкрепата си за Азербайджан, държава, която декларира, че няма да отстъпи на провокацията на Армения, че използва правото си на самозащита, произтичащо от международното право, в нейните международно признати граници и че полага всички възможни усилия за предотвратяване на вреди за цивилното население. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2020 | 16:23 | Агенция "Фокус"

Armenpress: Армията на Нагорни Карабах е поразила 3 самолета и два танка на Азербайджан

Armenpress: Армията на Нагорни Карабах е поразила 3 самолета и два танка на Азербайджан

Ереван. Частите на Отбранителната армия на Арцах (арменското име на Нагорни Карабах) нанесоха тежки загуби на врага в южната посока, предава Armenpress. „Около 12:00 ч. частите на Oтбранителната армия удариха още три самолета и два вражески танка на юг“, заявиха от пресцентъра на Отбранителната армия на Нагорни Карабах. В ранната сутрин на 27 септември Азербайджан започна активен обстрел по линията на контакт с Нагорни Карабах. Граждански селища, включително столицата Степанакерт, също бяха обстрелвани, в резултат на което цивилни бяха убити в различни райони на непризната република. Упорити битки се водят по цялата линия на контакт, и двете страни претърпяват големи загуби в жива сила и оръжия. Загубите на Азербайджан са няколко пъти по-големи от загубите на арменската страна. Въоръжените сили на Азербайджан атакуваха и военната и гражданската инфраструктура на Република Армения. Намерени са доказателства за участието на Турция, прехвърлянето на наемници от Сирия и използването им в конфликта. На 4 октомври азербайджанската армия продължава да нанася удари по цивилното население на Степанакерт, използвайки системите „Полонез“ и „Смерч“. Президентът на Нагорни Карабах Арайк Арутюнян заяви, че военните бази, постоянно разположени в големите градове на Азербайджан, вече са се превърнали в обекти на Отбранителната армия, призовавайки населението на Азербайджан да напусне тези градове възможно най-скоро, за да се избегнат евентуални загуби. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2020 | 14:17 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: За какво й е нужен Азербайджан на Русия

„Взгляд“: За какво й е нужен Азербайджан на Русия

Москва. Влошаването на ситуацията в Нагорни Карабах повдигна редица въпроси. По-специално защо Москва не бърза да се застъпва за Армения и защо не критикува остро Азербайджан. Отговорът е, че Москва и Баку имат много близки отношения, и то не само икономически. И така, каква е стойността и необходимостта от Азербайджан за Русия, коментира руският вестник “Взгляд“ „Конфликтът в Нагорни Карабах поражда у нас сериозни опасения. Не защото е много близо до нашите граници, а главно защото и Армения, и Азербайджан не са чужди държави, имаме специални отношения и с двете страни “, напомни за позицията на Москва вчера постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя. „Да, Турция недвусмислено подкрепя Азербайджан. Но това не означава, че ние сме от другата страна, подкрепяйки Армения срещу Азербайджан “, заяви руският представител в ООН, цитиран от ТАСС. Москва, подчерта Небензя, се застъпва за незабавно прекратяване на огъня от двете страни, за справедливо уреждане на арменско-азербайджанския конфликт. Изявлението на руския постоянен представител при ООН дойде в контекста на дискусията дали Русия трябва да подкрепи някоя от страните в изострената ситуацията в Нагорни Карабах - Армения, която също като Русия е член на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), или Азербайджан, който е свързан с Русия чрез икономически контакти и военни договори. Азербайджан се възприема и наистина е най-близкият партньор на Турция, която сега стимулира военната кампания на Баку в Карабах. Москва, както следва от думите на Небензя, се стреми да помири страните и да върне Ереван и Баку към статуквото преди ескалацията на конфликта. „Русия заема неутрална, равнопоставена позиция в конфликта в Карабах. За нас Азербайджан е не по-малко стратегически ценен от Армения “, каза военният експерт, главен редактор на списание„Националная оборона “Игор Коротченко в коментар за вестник „Взгляд“. Освен това добрите лични отношения между президентите Владимир Путин и Илхам Алиев се превърнаха във важен фактор в руско-азербайджанските контакти, каза източникът. „Във взаимоотношенията между лидерите на двете държави има така наречената„ взаимна химия“- симпатия и подкрепа, което е важно при международните контакти. Нашият президент е сдържан и предпазлив политик, той държи на разстояние повечето си партньори в международната политика, така че добрите отношения с Алиев са нещо важно“, отбеляза експертът. Пример за това е приятелското общуване и съвместните изяви на двамата лидери в дискусионния клуб „Валдай“ през октомври миналата година. „Биографичният момент е важен тук“, предполага източникът. „Бащата на настоящия азербайджански президент, дългогодишен лидер на републиката, Гейдар Алиев и Путин имаха общо място на работа. Гейдар Алиевич беше служител на КГБ, който от младши лейтенант се издигна до председател на КГБ на Азербайджанската ССР, след което започна работата си като държавник в Политбюро и Съвета на министрите на СССР. " Като цяло според Коротченко „произходът“ на семейство Алиеви е разбираем за руския лидер: „Илхам Алиев е възпитаник на МГИМО, той говори руски и английски еднакво добре“. Друго нещо е лидерът на Армения, премиерът Никол Пашинян, който дойде на власт на вълната на „цветната революция“ от 2018 г., смята експертът: „Според мен личните контакти между Алиев и Путин са с пъти по-добри от контактите между Путин и Пашинян.“ Той подчерта, че става въпрос за лично взаимодействие на ниво лидери на страните, а в междудържавните отношения Москва е на еднакво разстояние (или, обратно, на равно разстояние) както от Ереван, така и от Баку. „Армения е член на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), но между другото Азербайджан също изрази желание да стане наблюдател в тази организация. Ереван блокира това решение много преди то да бъде обсъдено “, каза експертът. „Армения купува руско оръжие, но Азербайджан придобива големи обеми от нашето оръжие също. Важно е, че Баку е един от малкото партньори, които плащат с реални пари. Азербайджан има финансова база за тези покупки “, каза Коротченко. Армения плаща срещу целеви заеми, отпуснати на Ереван от Москва. „През последните години Русия продаде оръжия на Азербайджан за повече от 5 милиарда долара. Това са многократни ракетни системи, тежки огнехвъргачки, огромен брой съвременни танкове и бронетранспортьори, както и комплекси С-300 от последната версия. Преди няколко месеца имаше съобщения, че Азербайджан проявява интерес към закупуване на нови руски изтребители Су-35 и МиГ-35 “, припомни експертът. Освен това в края на август страните си размениха посещения. Министърът на отбраната Сергей Шойгу посети Баку, а новият ръководител на външното министерство на Азербайджан Джейхун Байрамов посети Москва на следващия ден. И двете страни се интересуват и от икономическите контакти - съдейки по търговския оборот, надхвърлил 3 млрд. долара през миналата година, каза азербайджански експерт, ръководител на политическия клуб „Южен Кавказ“ Илгар Велизаде пред вестника. Според резултатите от миналата година Министерството на икономиката на Русия регистрира двукратен ръст на оборота. Велизаде каза, че важен фактор в отношенията между двете страни е присъствието на значителна азербайджанска диаспора в Русия. „Оценките за броя на имигрантите от Азербайджан в Русия са различни. Според официалната статистика около 600 000 азербайджанци имат руско гражданство. Броят на жителите на нашата република, които постоянно или до голяма степен живеят в Русия или често идват и си отиват, надхвърля три милиона души “, каза азербайджанският политолог. "Движещата сила в тези регионални връзки се играе от азербайджанския бизнес в Русия, по-специално в сферата на услугите и търговията", каза Велизаде. Хора от Азербайджан също присъстват в големия руски бизнес. На първо място трябва да се спомене руския гражданин Вагит Алекперов, родом от Баку, президент на Лукойл (капитализацията на компанията, според данните от миналата година, надвишава 67,2 млрд. долара, а личното състояние на бизнесмена - 20,7 млрд. долара). Значителни позиции заемат и съсобствениците на групата Kievskaya Ploshchad Зарах Илиев и Бог Нисанов (със състояние от 3,5 милиарда долара), президентът на Crocus Group холдинг Араз Агаларов (1,9 милиарда долара). „Статистическите данни за присъствието на имигранти от Азербайджан в Русия варират, но във всеки случай тези хора са връзката между нашите страни“, сигурен е Велизаде. „Не бива да забравяме, че азербайджанци са и местните жители на южната част на Русия - в Дагестан Дербент те съставляват над 30% от населението.“ Експертът отбеляза, че Азербайджан официално поддържа връзки с над 80 руски региона. Има област, в която Русия и Азербайджан се конкурират силно - това са доставките на въглеводороди, каза Константин Симонов, генерален директор на Националния фонд за енергийна сигурност, политолог, в коментар на вестник „Взгляд“. „От една страна, и ние, и те участват в сделката OPEC +, но от друга произвеждаме един и същ продукт и го предлагаме на един и същ пазар“, обясни експертът. „Що се отнася до газа, Азербайджан ни заобиколи при доставките си за Турция. Газопроводът TANAP (Trans Anatolian Pipeline) започна да работи и през него около 6 милиарда тона ще отидат за Турция. И скоро ще се отвори газопроводът TAP (Трансадриатически газопровод), следващата част от южния газов коридор, а Азербайджан вече ще достави 10 милиарда тона за ЕС: 8 милиарда за Италия и 1 милиард за Гърция и България “, припомни експертът. Като цяло отношенията между Москва и Баку могат да бъдат оценени като прагматични и партньорски. По-специално, доставката на азербайджански продукти е очевидно полезна за Русия, отбеляза експертът. "Ние не се състезаваме в доматите", каза Симонов. Но, добави той, има тънка подробност във взаимно изгодната покупка и продажба на руски оръжия - Баку ги купува с "петролни" пари. „Тоест има такава тънка линия: Азербайджан продава петрол, конкурирайки се с нас, и харчи нефтодоллари за нашето военно оборудване“, каза Симонов. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2020 | 13:58 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Един човек е загинал при обстрела на град Гянджа в Азербайджан

ТАСС: Един човек е загинал при обстрела на град Гянджа в Азербайджан

Баку. Азербайджанското външно министерство съобщи за смъртта на един и раняването на четирима цивилни в резултат на обстрела на град Гянджа в западната част на страната, предава TACC. "В резултат на ракетния удар на арменската страна по втория по големина град на Азербайджан, Гянджа, намиращ се на 60 км от границата с Армения, един цивилен е убит и четирима цивилни са ранени. Градът е понесъл големи щети", съобщиха от Министерството в „Туитър“. На свой ред Министерството на извънредните ситуации на Азербайджан обяви за спасяването на двама цивилни в Гянджа, които са се оказали под развалините на къща, разрушена в резултат на обстрела. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2020 | 12:56 | Агенция "Фокус"

Trend (Азербайджан): Армения обстрелва втория по големина град в Азербайджан

Trend (Азербайджан): Армения обстрелва втория по големина град в Азербайджан

Баку. Започвайки от 10:00 ч. на 4 октомври 2020 г., въоръжените сили на Армения, грубо нарушавайки нормите и принципите на международното право, разпоредбите на Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителни протоколи към тях, решения и резолюции на Съвета за сигурност на ООН, подложиха на тежки артилерийски обстрели, несвързани с регион на война, вторият по големина град в Азербайджан, Гянджа, като нанесоха удари по цивилни цели, информира азербайджанския портал Trend. На място се изпратени прокурори, които извършват оперативно-разследващи действия за изясняване на броя на ранените и повредената гражданска инфраструктура. По-подробна информация ще бъде предоставена на обществеността в близко бъдеще. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2020 | 12:47 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Армения и Азербайджан се обвиниха взаимно за обстрелване на граждански обекти

РИА Новости: Армения и Азербайджан се обвиниха взаимно за обстрелване на граждански обекти

Баку/Ереван. Министерството на отбраната на Азербайджан заяви за ракетна атака от арменската страна към градовете Тертер и Хорадиз, разположени близо до линията на контакт, предава РИА Новости „В момента арменските въоръжени сили нанасят ракетни удари по град Тертер и град Хорадиз, разположен в регион Физули, от територията на Ханкенди (Степанакерт - бел. ред.)“, се казва на сайта на министерството. Министерството съобщава, че азербайджанската армия предприема адекватни ответни мерки. Говорителят на арменското министерство на отбраната Артсрун Ованесян заяви, че Баку обстрелва граждански цели в столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република - Степанакерт. „В момента граждански обекти отново са под обстрел в Степанакерт“, написа Ованесян във „Фейсбук“. Превод и редакция: Юлиян Марков

4 Октомври 2020 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Lragir (Армения): Кавказ е на ръба на пробив

Lragir (Армения): Кавказ е на ръба на пробив

Степанакерт. Днес се решава съдбата не само на всички нас, но и на региона като цяло, заяви представителят на арменското министерство на отбраната Артсрун Ованесян. На 3 октомври рано сутринта Баку, подстрекаван от Турция, започна офанзива в северна и южна посока на Нагорни Карабах (Арцах), Боевете са най-мащабните от прекратяването на огъня през 1994 г., пише арменското издание Lragir. Президентът на непризнатата Нагорно-карабахска република (НКР) Араик Арутюнян заяви, че отива към фронтовата линия със специалните сили и че предстои последната битка. Турско-азербайджанската офанзива достига своя връх след интензивни дипломатически процеси и признаването от почти всички центрове на властта на факта, че Турция е прехвърлила джихадистки сили в региона. Предния ден се състояха няколко забележителни събития. По-специално секретарят на руския Съвет за сигурност Патрушев и съветникът на президента на САЩ за национална сигурност О'Брайън се срещнаха в Женева. В същото време министър-председателят Никол Пашинян проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, третият от началото на кризата в Южен Кавказ Присъствието на джихадисти в зоната на конфликта в Карабах е заплаха за мира и сигурността. Хюсеин Амир Абдолахиян, съветник по международни въпроси на председателя на иранския парламент, написа за това в „Туитър“. Той заяви, че „абсолютното опазване на сигурността по границите на Иран е наложително и по този въпрос Иран няма да прави изключения за никоя държава“. Това е доста твърдо предупреждение от Иран срещу Турция и Азербайджан. На този фон турско-азербайджанският тандем преминава към нова мащабна офанзива, без да прави разлика в средствата. Артсрун Ованесян отбеляза, че в допълнение към цивилните граждани, се атакува и гражданската инфраструктура, чието унищожаване може да доведе до екологична катастрофа. Очевидно тандемът Ердоган-Алиев бърза. Стана известно, че генералният секретар на НАТО ще пристигне в Анкара на 5 октомври. Алиансът трябва да изрази отношението си към политиката на един от членовете на НАТО. Турция е преминала червената линия, заяви вчера френският президент Еманюел Макрон. Също така стана известно, че заместник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър ще пристигне в Анкара на 3 октомври. Държавният секретар Помпео заяви, че ескалацията и интернационализацията на конфликта в Карабах са неприемливи. Министерството на външните работи на НКР призова международната общност да признае нейната независимост, тъй като само това може да се превърне в гаранция за сигурността на хората и регионалния мир. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Октомври 2020 | 16:28 | Агенция "Фокус"

Илхам Алиев: Армения трябва да напусне нашите територии и тогава войната ще приключи

Илхам Алиев: Армения трябва да напусне нашите територии и тогава войната ще приключи

Баку. „Нашата позиция остава непроменена. Моите изисквания са напълно в съответствие с международното право. Защото целият свят признава териториалната цялост на Азербайджан и никоя държава в света не признава „Нагорно-Карабахската република“. Моите думи, може да се каже, са текстът на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Те трябва да напуснат нашите територии и едва след това войната ще спре, конфликтът ще приключи",заяви президентът на Азербайджан Илхам Алиев в интервю за арабската медия Al Jazeera,цитиран от азербайджанския портал Trend В отговор на въпроса за това какви са целите на Азербайджан в региона, държавният глава каза още: „Може би след известно време народите на Армения и Азербайджан ще могат да съжителстват в мир. Това е нашата позиция. Това е непроменено. Тя се основава на историческата истина, международното право, а също така, мисля, и на днешните политически или геополитически реалности в региона. Мисля, че арменското правителство преувеличи своето „значение“ на световната арена, международната подкрепа, която може да им бъде предоставена, и като ни провокира и атакува, направи големи грешки. И сега те изпитват горчивината на сериозно поражение." Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Октомври 2020 | 13:47 | Агенция "Фокус"

Хайко Маас: Ако ОЗХО потвърди резултатите на Навални, санкциите срещу Русия са неизбежни

Хайко Маас: Ако ОЗХО потвърди резултатите на Навални, санкциите срещу Русия са неизбежни

Берлин. Европейският съюз няма да може да избегне налагането на санкции срещу Русия, ако експертите от Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) потвърдят резултатите от изследванията на Алексей Навални, проведени от лаборатории в Германия, Франция и Швеция. Това мнение изрази германският външен министър Хайко Маас в интервю, публикувано в събота с новинарския портал t-online, цитиран от TACC "Германия е предала случая за разследване на отговорната международна Организация за забрана на химическото оръжие. Ако резултатите от германската, шведската и френската лаборатории бъдат потвърдени, ще има ясен отговор от ЕС", каза той. "Убеден съм, че тогава санкциите вече няма да бъдат заобиколени", добави Маас. Той обаче избягва да отговори на въпроса как биха могли да изглеждат подобни мерки. "Ние, държавите-членки на ЕС, ще решим това заедно. Санкциите винаги трябва да бъдат целенасочени и пропорционални", каза министърът. "Такова сериозно нарушение на Конвенцията за химическо оръжие обаче не може да остане без отговор. Ние в Европа сме единодушни по този въпрос", аргументира се Маас. Говорейки за възможността за спиране на изпълнението на проекта "Северен поток 2", той отбеляза, че "е необходимо внимателно да се обмисли" реакцията по "Случая Навални". "Повече от 100 европейски компании участват в изграждането на тръбопровода, половината от тях са германски. Ако строителството бъде спряно, много европейски работници ще пострадат", каза Маас. Превод и редакция: Юлиян Марков

3 Октомври 2020 | 12:54 | Агенция "Фокус"

EA Daily: В Нагорни Карабах обявиха, че са ликвидирали три хиляди азербайджански войници

EA Daily: В Нагорни Карабах обявиха, че са ликвидирали три хиляди азербайджански войници

Степанакерт. В непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) обявиха огромни загуби на азербайджанската армия за една седмица боеве, предава EA Daily. Съответното изявление беше публикувано във „Фейсбук“ от прессекретаря на президента на НКР Вахрам Погосян с позоваване на данни от разузнаването. Според него тези загуби надхвърлят три хиляди души. В същото време от текста може да се заключи, че говорим само за убитите, чиито тела азербайджанската страна е оставила на бойното поле. „Данните от разузнаването показват, че броят на азербайджанските жертви вече надхвърля три хиляди. Повечето тела са в неутралната зона и не са предприети стъпки за отстраняването им“, пише той. Погосян обвини азербайджанското ръководство за смъртта на техните войници и добави, че може би само психолозите могат да обяснят „убийството на свои хора“. Въоръжени сблъсъци в Нагорни Карабах (Арцах) започнаха на 27 септември. Страните се обвиниха взаимно в ескалация на конфликта. Азербайджан заяви, че е окупирал седем села, които са били под контрол на врага. Армения отрича тази информация. В същото време президентът на непризнатата НКР Арайк Арутюнян призна загубата на част от позициите в района на Талиш и в южната посока. По-рано EADaily съобщи, че на 2 октомври азербайджанските въоръжени сили са нанесли три ракетни удара по столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) Степанакерт. Според Министерството на отбраната на Армения сред цивилното население има много ранени, а в града има разрушения. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 10:00 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Москва. Руският външен министър Сергей Лавров и иранският му колега Мохамад Джавад Зариф разговаряха по телефона в петък и изразиха загриженост относно участието на сирийски и либийски бойци в конфликта за Нагорни Карабах, съобщи руското външно министерство, цитирано от Reuters. Преди това двама независими източници от редиците на сирийските бунтовници са потвърдили пред британската агенция, че бойци са изпратени в подкрепа на Азербайджан. Нещо, което и Анкара, и Баку отричат. Президентът на Франция Еманюел Макрон също преди това обвини Турция, че изпраща сирийски джихадисти в региона. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 09:09 | Агенция "Фокус"

AFP: Бомби падат в Степанакерт, Армения е готова на преговори

AFP: Бомби падат в Степанакерт, Армения е готова на преговори

Степанакерт. Армения обвини азербайджанските сили в нанасяне на удари по главния град в спорния регион Нагорни Карабах Степанакерт, като боевете продължават вече шести ден, предава AFP. Ереван заяви, че е готов да работи с посредници за прекратяване на огъня, но Азербайджан отвърна, че Армения първо трябва да изтегли войските си от окупираните от нея територии. Баку и Ереван от десетилетия са ангажирани в продължаващ 30 години конфликт за етническата арменска провинция Нагорни Карабах, която се отдели от Азербайджан в ожесточена война през 90-те години. Новите боеве, избухнали в неделя, са най-тежките от десетилетия и отнеха живота на близо 200 души, включително над 30 цивилни. През целия ден в Степанакерт, главният град в Карабах, се чуваха периодични обстрели и сирени на линейки, съобщи екип на AFP. Сепаратистките власти съобщиха, че десет служители за реагиране при извънредни ситуации са били ранени при удар от страна на Азербайджан. Международните призиви към двете съседни страни да прекратят сблъсъците и да започнат преговори се засилиха, тъй като нараства опасението, че боевете могат да се разраснат до многофронтова война, въвличаща регионалните сили Турция и Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 19:37 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин и Пашинян разговаряха по телефона

ТАСС: Путин и Пашинян разговаряха по телефона

Москва/Ереван. По време на телефонен разговор руският президент Владимир Путин и премиерът на Армения Никол Пашинян изразиха загриженост относно информацията за участието на бойци от Близкия изток в конфликта в района на Нагорни Карабах, предава TACC "Дискусията за ситуацията в зоната на конфликта в Нагорни Карабах беше продължена. И двете страни изразиха сериозна загриженост относно постъпващата информация за участието на бойци от незаконни въоръжени групировки от Близкия изток във военните действия", съобщи пресслужбата на Кремъл. Отбелязва се, че разговорът е воден по инициатива на арменската страна. "Путин отново подчерта необходимостта от незабавно прекратяване на военните действия и възобновяване на политическите и дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта - в съответствие с изявлението на президентите на съпредседателите на Минската група на ОССЕ (Русия, Франция, САЩ) от 1 октомври 2020 г.", добави Кремъл. Освен това беше договорено продължаване на контактите в различни формати. Арменското правителство поддържа постоянен контакт с Русия, наблюдавайки ситуацията в Нагорни Карабах. Това каза министър-председателят на републиката Никол Пашинян в интервю за канадския вестник The Globe and Mail. "Нашето правителство поддържа постоянен контакт с Русия по отношение на ситуацията в Карабах," каза Пашинян. Той също така изрази мнение, че поведението на Турция създава проблеми за цялата световна общност. Пашинян призова западните държави да преразгледат споразуменията за продажба на оръжия на Турция, тъй като оръжейните системи, продавани на тази страна, според него се използват от Азербайджан в хода на военните действия. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 18:21 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Анкара/Брюксел. Решенията на Европейския съюз за Турция, публикувани в петък, не се основават на реалността, въпреки че имат някои положителни моменти, каза турското външно министерство, цитирано от турското англоезично издание Daily Sabah. "Изявлението е пример за това как някои страни от ЕС искат да подобрят връзките с нашата страна, докато други са взети като заложници от Гърция и кипърските гърци," заяви външното министерство. Подчертавайки, че позоваването на проучвателните разговори с Гърция е положителен момент, външното министерство коригира изявлението на ЕС, като повтори, че разговорите не са за очертанията на морските граници, а за всички проблеми, които Турция и Гърция имат помежду си. "Фактът, че в решенията няма споменаване на кипърските турци или справедливо разпределение на въглеводородните ресурси между двете страни, показва, че манталитетът на ЕС да пренебрегва кипърските турци се възобновява", добави министерството. Министерството също така повтори, че докато кипърската криза не бъде разрешена, адресатът на кипърските гърци са кипърските турци, а не Турция. "Затова ЕС трябваше да призове кипърските гърци да проведат преговори с кипърските турци, а не с Турция," се казва в него. Освен това Министерството заяви, че не е конструктивен подход от страна на ЕС да нарича действията на Турция за защита на нейните права в региона "незаконни". „ЕС трябва сега да осъзнае, че не може да достигне никъде с такава реторика“, каза Министерството. Напрежението нараства от седмици в Източното Средиземноморие, тъй като Гърция оспорва проучванията на Турция за енергийни ресурси. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие - изпрати бойни кораби, за да търси въглеводороди в континенталния си шелф, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Турската република Северен Кипър (ТРСК). За да намали напрежението, Анкара призова за диалог и преговори, за да се гарантира справедливо споделяне на ресурсите в региона. По време на съвместна пресконференция с италианския си колега Луиджи Ди Майо в Рим външният министър Мевлют Чавушоглу също разкритикува ЕС за решението му. "Въпреки че показахме добро намерение за решаване на кризата в Източното Средиземноморие, ние сме решени да защитим правата си в региона", каза той. "Решението на ЕС за Източното Средиземноморие е проблематично. Турция няма да отпразнува факта, че ЕС не е наложил никакви санкции", подчерта Чавушоглу. В разговор с агенция Reuters след изявленията турски служител, поискал анонимност, заяви, че Турция ще бъде още по-твърдо решена да защити своите териториални права в Източното Средиземноморие, ако ЕС реши в петък да й наложи санкции заради офшорни проучвания. Източникът заяви, че санкциите няма да възпрепятстват Турция и предложи, че те биха могли да нарушат планирания веднага този месец диалог между Анкара и Атина относно спорните морски граници и правата върху петрола и газа. Но "ако ЕС приложи санкции, това няма да ни възпре. Напротив, това би увеличило нашата решителност и би било негативна позиция от страна на Европейския съюз", каза той. "Ще продължим офшорната си програма, както правехме. Санкциите не са правилният начин (и) няма да ни възпрат да защитим правата си върху континенталния шелф, както и правата на кипърските турци," добави той. ЕС използва двупосочна стратегия Лидерите на ЕС излязоха с декларация, в която предупреждават Турция, че трябва да прекрати дейностите по проучване на газ във водите, заявени от Гърция и гръцко-кипърската администрация, и я призовават да се ангажира с разговори. Изявлението беше договорено от всички 27 лидери на ЕС след седем часа пазарлъци, като Гърция и Кипър настояваха за по-строга линия, докато други страни се обявиха за по-помирителен подход към Турция. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви рано в петък, че блокът се е съгласил да приеме двупосочна стратегия спрямо Турция и иска да даде шанс за конструктивен политически диалог, но предупреди, че всички варианти са на масата, ако случаят не е такъв. По време на пресконференция след срещата на върха на лидерите на ЕС Мишел каза, че основните дискусии на срещата са фокусирани върху текущата ситуация в отношенията в Източното Средиземноморие и между ЕС и Турция, както и санкциите срещу Беларус. Той каза, че ЕС насърчава политическия диалог, основан на общи интереси, но добави, че ЕС предлага пълна подкрепа за Гърция и Кипър и отбеляза, че блокът очаква Анкара да предприеме положителни стъпки. Според Мишел ЕС по-скоро би имал положителни отношения с Турция, която очаква да не предприема едностранни стъпки. Той каза, че Европейският съюз също подкрепя усилията за установяване на диалог между Атина и Анкара и подновяването на преговорите в Кипър под егидата на ООН. Като заяви, че лидерите, участващи в събитието, предлагат създаването на многостранна конференция за разрешаване на споровете в Източното Средиземноморие, той добави, че Европейският съвет ще наблюдава развитието и ще преразгледа въпроса още веднъж през декември. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, също говорейки на пресконференцията, заяви, че Европейският съюз призовава за сътрудничество с Турция въз основа на позитивен подход, но тя повтори, че ЕС подкрепя Гърция и кипърските гърци. Тя приветства началото на надежден диалог между Атина и Анкара, но отбеляза, че ЕС съжалява за отношението Анкара към Кипър, който тя не признава. Фон дер Лайен предупреди, че ЕС ще използва всички инструменти и възможности, ако Турция предприеме едностранни действия, но блокът не предпочита това, тъй като положителните отношения ще бъдат от полза и за двете страни. Тя отбеляза, че актуализирането на митническия съюз, подобряването на търговските отношения и сътрудничеството по отношение на миграцията трябва да бъдат на дневен ред както на Турция, така и на ЕС, особено в момент, когато пандемията COVID-19 нанесе тежък удар върху международната търговия. Според изявлението на ЕС относно срещата на върха, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел е помолен да организира многостранна конференция за Източното Средиземноморие, на която ще бъдат обсъдени множество въпроси като областите на морската юрисдикция, сигурност, енергетика, миграция и икономическо сътрудничество. Тепърва ще се договарят участниците, форматът и датата. Меркел: ЕС подкрепя диалога с Турция По-късно в петък германският канцлер Меркел заяви, че ЕС иска да има конструктивен диалог и позитивен подход към Турция. „Срещата на върха на ЕС е„ прозорец на възможностите “за тясно сътрудничество с Турция, предстоящи преговори, насочени към модернизиране на Митническия съюз и либерализация на визовия режим“, каза Меркел и добави, че въпросът за либерализацията на визите ще бъде обсъден през декември. През март 2016 г. Анкара и Брюксел подписаха споразумение за намаляване на броя на мигрантите, поели по опасния път през Егейско море към Европа, и за намиране на решение за притока на бежанци, насочени към страните от ЕС. Според сделката на Турция бяха обещани общо 6 милиарда евро (6,77 милиарда долара) финансова помощ, която първоначално беше проектирана да бъде предоставена на страната на два етапа и да бъде използвана от турското правителство за финансиране на проекти за сирийски бежанци. Свободата на визите за турските граждани също беше част от споразумението. Освен това митническият съюз между Турция и ЕС трябваше да бъде актуализиран. В замяна на тези обещания Турция пое отговорността за ограничаване на миграцията през Егейско море, като взе по-строги мерки срещу трафикантите на хора и подобри условията на сирийските бежанци, живеещи в Турция. Въпреки значителните събития, контролиращи миграционния трафик, ЕС не изпълни ангажиментите си, посочени в сделката. Гърция приветства решението на ЕС Междувременно гръцкият премиер заяви в петък, че е "абсолютно доволен" от изявлението на върха на ЕС. Кириакос Мицотакис заяви, че ЕС е изпратил "послание за единство, солидарност и решителност", което остави Турция без съмнение, че трябва да спре своите "едностранни действия". "Той също така изцяло изясни последиците, които ще настъпят, ако Турция продължи агресивното си поведение," каза той. "Гърция е абсолютно доволна от резултатите от срещата на върха." Мицотакис заяви, че Гърция очаква с нетърпение възобновяването на проучвателните разговори, които са в застой от 2016 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис приветства резултатите от срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, включително предупреждението към Турция, че ще търпи санкции, освен ако не спре „агресивното си поведение“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Абсолютно доволни сме от заключенията на срещата на върха“, каза Мицотакис на пресконференция в края на двудневната среща в петък. Той заяви, че ЕС е дал ясно да се разбере, че „ако Турция продължава едностранното си, агресивно поведение, ще има последствия“. „В този случай ЕС ще използва всички инструменти, с които разполага, за да защити своите интереси“, каза той. „Развитието ще бъде наблюдавано. Всички решения ще бъдат взети до края на декември “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Foreign Affairs: Защо Армения и Азербайджан се оказаха на прага на война

Foreign Affairs: Защо Армения и Азербайджан се оказаха на прага на война

Баку/Ереван. На 7 септември се състоя мащабен военен сблъсък между въоръжените сили на Армения и Азербайджан, две държави, хванати в неразрешим конфликт за спорната територия на Нагорни Карабах след разпадането на Съветския съюз. През последните няколко години имаше периодични огнища на въоръжено насилие в Нагорни Карабах и прилежащите му територии, но настоящият сблъсък е най-сериозният от момента, в който Армения и Азербайджан подписаха споразумение за прекратяване на огъня през 1994 г., пише американското списание Foreign Affairs Вътрешнополитическите фактори и в двете страни пречат на постигането на компромис. Международният контекст около конфликта в Нагорни Карабах също се е променил по такъв начин, че сега усложнява задачата за мирно разрешаване на основните различия. По-специално нарастващото участие на Турция в този конфликт, в който Русия е доминиращ играч от дълго време, може, от една страна, да послужи като стимул - особено за Азербайджан - да продължи военните действия, от друга страна, да отвори нов фронт в съперничеството между Турция и Русия. които вече са се сблъскали в Сирия, Либия и макар и в по-малка степен в Украйна. Замръзналият конфликт избухва с нова сила Корените на конфликта в Нагорни Карабах датират от решението на Кремъл да включи Нагорни Карабах, където преобладава арменското население, в съветския Азербайджан. Когато в края на 80-те години Москва облекчи ограниченията за народна мобилизация, етническите арменци започнаха да изискват предаването на Нагорни Карабах на Армения. Москва отказа и когато няколко години по-късно Съветският съюз се разпадна, между Армения и Азербайджан избухна мащабна война, в резултат на която загинаха около 30 хиляди души и повече от милион бяха разселени. Тъй като по време на въоръжения конфликт Азербайджан беше воден от националиста и поддръжник на пантюркското движение Абулфаз Елчибей, руските сили подкрепиха арменската страна. Споразумението за примирие, подписано през май 1994 г. с руска помощ, сложи край на военните действия, но не и на лежащите в основата им разногласия: Днес Нагорни Карабах и седем околни региона са под арменски контрол, но Азербайджан счита тези територии за незаконно окупирани. Въпреки че Западът обръща много малко внимание на проблема с Нагорни Карабах, този регион е може би най-опасното огнище в цялата територия на постсъветска Евразия. Настоящото противопоставяне избухна на 27 септември и включваше обстрел и разполагане на тежка военна техника по контактната линия, разделяща контролирания от Армения Нагорни Карабах и азербайджанската територия. Докато двете страни обвиняват опонентите си за първите изстрели, местните наблюдатели предупреждават от седмици, че ескалацията е предстояща. И двете страни са обявили военно положение и са мобилизирали частично резервите си, което означава, че очевидно се подготвят за продължителен конфликт. Видеоклиповете, които се появиха онлайн тази седмица, показват масивен военен конфликт, включващ артилерия, бронирани превозни средства, безпилотни летателни апарати и пехота. В понеделник, 28 септември, столицата на Нагорни Карабах, Степанакерт, беше подложена на артилерийски обстрел. Сблъсъците тази седмица далеч не са първият епизод от прекратяването на огъня през 1994 г. Снайперската стрелба по линията на контакт е често срещана. През април 2016 г. в резултат на настъпателна операция азербайджанската страна превзе няколко стратегически важни височини, в резултат на които загинаха около 200 души. Въпреки че няколко дни по-късно Москва успя да убеди правителствата на двете страни да се върнат към режим на прекратяване на огъня, сблъсъкът беше предупредителен сигнал, че съществуващото от 1994 г. статукво е под заплаха. Боевете по линията на контакт отново избухнаха през юли 2020 г., допълнително подклаждайки напрежение и очакване за по-нататъшен конфликт. За разлика от предишните военни конфронтации, това влошаване може да доведе до значителни промени в статуквото. Баку и Ереван са изправени пред сериозен натиск да прибегнат до строги мерки. В Армения правителството на министър-председателя Никол Пашинян, което дойде на власт с народното въстание през 2018 г., срещу което се противопостави Русия - се притеснява от все по-амбивалентното отношение на Москва към запазването на статуквото. Въпреки по-ранните намеци за готовността му да влезе в преговори, до момента Пашинян заема по-твърда позиция, включително призовавайки за официално включване на Нагорни Карабах в Армения. В Азербайджан икономическият спад и разочарованието от действията на авторитарния режим на президента Илхам Алиев предизвикаха недоволството на хората. Като загубила страна в първия конфликт, Баку вече публично призова за връщане на Нагорни Карабах, за да мобилизира националистическа подкрепа, но правителството на Азербайджан рискува да бъде изправено пред натиск от страна на обществеността. По време на боевете това лято протестиращите се опитаха да щурмуват сградата на парламента в Баку, настоявайки да започне война с Ереван. Азербайджанските въоръжени сили продължават офанзивата си срещу Фузули и Джебраил, две зони, окупирани от арменските сили близо до Нагорни Карабах, където относително равнинният терен улеснява офанзивните операции. Повечето от преобладаващо азербайджанското население на тези територии е избягало оттам по време на войната през 90-те години, а през последните няколко години Ереван започна да населява тези райони с арменци. Докато населението на тези два региона остава малко, ако азербайджанските сили продължат офанзивата си, насочвайки се към самия Нагорни Карабах, това може да доведе до значителен приток на бежанци - може би стотици хиляди. На предния край на империята За разлика от други така наречени замразени конфликти в бившия Съветски съюз, конфликтът в Нагорни Карабах се подхранва почти изключително от местни участници. Русия остава най-важният външен играч, но способността й да управлява или контролира хода на този конфликт е ограничена. Русия е разположила около 5 хиляди свои войници на територията на Армения, които повечето арменци търпят, виждайки в тях гаранция за тяхната сигурност. Въпреки че Москва беше на страната на Армения през целия конфликт, тя също така разви отношения с Азербайджан. Освен това е водещ доставчик на оръжие и за двете страни. Тъй като отношенията на Азербайджан със Запада се влошиха през последните няколко години - поради намаляване на интереса към неговите запаси от нефт и газ и нарастване на безпокойството от действията на авторитарния режим на Алиев , Русия започна активно да развива връзки с Баку. Въпреки че Москва не ръководи действията на противниците на място, и двете страни разбират, че всяко решение на този конфликт ще бъде осъществено само с подкрепата на Русия. В предишни военни конфронтации (включително тази през юли) руските служители играеха основна роля в преговорите за прекратяване на огъня. Днес Русия не се интересува от по-голям конфликт, който може да я принуди да вземе тежки решения относно това дали е готова да изпълни задълженията си към Армения и да изпрати допълнителни ресурси на Южен Кавказ в момент, когато тя вече е въвлечена в конфронтации на много други фронтове. Турците влизат в играта Докато Русия остава най-важният влиятелен участник, има друга външна сила, която има исторически връзки с региона и все повече се опитва да повлияе на резултата от настоящия конфликт. Турция застана на страната на Азербайджан по време на първия конфликт през 90-те години и двете страни имат тесни културни и етнически връзки. Коментатори и официални лица - предимно турци - описват отношенията като „една нация, две държави“. Доскоро обаче участието на Турция в този конфликт беше доста ограничено. Но наскоро Анкара, под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган, зае по-уверена позиция в Близкия изток и Източното Средиземноморие и започна да демонстрира подкрепата си за Азербайджан по-директно. През изминалата година Турция продаде на Азербайджан много различни оръжия, включително безпилотни летателни апарати, ракети и оборудване за електронна война. Веднага след като започнаха боевете в Нагорни Карабах, Турция предостави на Азербайджан мощна политическа подкрепа. Ердоган заяви, че Турция "ще остане на страната на нашия приятел и брат Азербайджан" и поиска Армения незабавно да върне "окупираните територии". Основната опозиционна партия в Турция подкрепи управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган в резолюция, осъждаща действията на Армения. Според някои съобщения Турция също така е изпратила сирийски наемници в Азербайджан, а тази седмица Армения заяви, че турски F-16 е свалил един от изтребителите й (турската страна отрича това). Нарастващото участие на Турция в конфликта около Нагорни Карабах е опасна игра. В Южен Кавказ силната подкрепа от Турция може да подтикне Баку да заеме непримирима линия и да се противопостави на призивите за прекратяване на огъня, което може да представлява някаква версия на предишното статукво. Участието на Турция също може да превърне този сблъсък в екзистенциален конфликт в очите на арменската общественост - особено като се има предвид преследването, което османските сили извършиха срещу арменците по време на Първата световна война. Отношенията между Русия и Турция се развиха въпреки постимперското им съперничество. Но намесата на Турция в конфликта за Нагорни Карабах е най-голямото недвусмислено предизвикателство, поставено от Анкара пред руското влияние в постсъветското пространство, където Москва активно защитава своите претенции за господство. Дори ако Москва се стреми да ограничи мащаба на боевете между Армения и Азербайджан, припокриващото се присъствие на руски и турски сили в много други театри дава на Москва достатъчно място за ескалация. Всъщност прякото участие на Турция в конфликта за Нагорни Карабах увеличава залозите не само в Южен Кавказ, но и в други области, в които Анкара и Москва не се разбират помежду си. Турция и Русия подкрепят противоположни страни в либийския и сирийския конфликт, където техните поддръжници се сблъскват от време на време и преследват несъвместими интереси на Балканите и в Украйна. Напълно възможно е Анкара да разглежда участието си в конфликта около Нагорни Карабах като потенциален коз не само в Кавказ, но и като цяло в съперничеството си с Москва. А появата на турски наемници, пристигнали от Сирия, където интересите на Русия и Турция също не съвпадат, показва, че конфликтът в Нагорни Карабах може да надхвърли Южен Кавказ. Възобновяването на боевете в и около Нагорни Карабах не е изненада. Но мащабът на продължаващите сблъсъци, нарастващата роля на Турция и вероятността този конфликт да напусне собствения си регион вече вдигнаха значително залога. Сега Русия призовава всички страни за деескалация и изглежда мащабът на боевете и ролята на Турция я изненадаха. Отчасти благодарение на последните си успехи в изграждането на отношения с Баку, Москва все още не иска да вземе страна и да се намеси директно в конфликта. Русия остава единственият външен участник, способен да принуди опонентите да се върнат на масата за преговори. Намесата на Турция застрашава утвърдената роля на Русия за посредничество, но Москва все още има достатъчно финансово и политическо влияние, за да прекрати боевете. Тя трябва да направи това, дори ако в крайна сметка Баку и Ереван решат дали да отстъпят от ръба на пропастта. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 15:49 | Агенция "Фокус"

Министерството на отбраната на Азербайджан: Армения изпраща и жени на фронта

Министерството на отбраната на Азербайджан: Армения изпраща и жени на фронта

Баку. Армения вече изпраща жени на фронтовата линия, заяви говорителят на азербайджанското министерство на отбраната полковник Вагиф Даргали, предава азербайджанският портал Trend. „Арменските въоръжени сили, понасящи големи загуби по време на ожесточените битки, напоследък изпитват голям недостиг на военен персонал“, каза Даргали. „Наред с големия брой жертви, причината е деморализацията на личния състав на редица подразделения на арменските въоръжени сили на фронтовата линия и честият отказ на военнослужещи да влязат в бой“, каза говорителят. „Нарастващият брой на жертвите и липсата на резервни сили принудиха арменското министерство на отбраната да се обърне към жените в страната“, каза Даргали. „Арменското министерство на отбраната вече е сформирало женски батальон, който в момента е окомплектован.“ Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 14:57 | Агенция "Фокус"

Zham (Армения): У убит азербайджански офицер е открит радиопредавател, по който се говори на арабски

Zham (Армения): У убит азербайджански офицер е открит радиопредавател, по който се говори на арабски

Ереван. Радиопредавател "Тадиран", произведен от Израел, е открит у убит азербайджански офицер, съобщи заместник-командващият отбранителната армия на Нагорни Карабах Артур Саркисян, цитиран от арменския интернет портал Zham „Дешифрирането показа, че командването на частите се извършва главно на арабски. Направете си собствени заключения ”, каза Саркисян. По-рано бе съобщено, че ислямистки терористи от Сирия и Либия се бият на страната на Азербайджан с подкрепата на Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция счита за неискрен призива на Минската група за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах

ТАСС: Турция счита за неискрен призива на Минската група за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах

Анкара. Турският министър на националната отбрана Хулуси Акар отхвърли призивите на Минската група на ОССЕ за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах като "неубедителни и неискрени", предава TACC. "Призивите за прекратяване на огъня, изразени от страни, които от години не могат да намерят справедливо уреждане на конфликта в Нагорни Карабах, са убедителни и искрени. Турция ще подкрепи до последно братски Азербайджан в справедлива борба за освобождението на родните им земи", заяви министърът на отбраната на републиката Това е първата официална реакция на Анкара след съвместното изявление на президентите на Русия, САЩ и Франция Владимир Путин, Доналд Тръмп и Еманюел Макрон относно ситуацията в Нагорни Карабах. На 1 октомври президентите на Русия, САЩ и Франция, като ръководители на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, приеха изявление относно ситуацията в Нагорни Карабах. Лидерите подчертаха, че "осъждат по най-категоричен начин ескалацията на насилието, която се осъществява по контактната линия в зоната на конфликта в Нагорни Карабах". Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Армен Едигарян: Турция трябва да излезе от конфликта в Нагорни Карабах

Н. Пр. Армен Едигарян: Турция трябва да излезе от конфликта в Нагорни Карабах

София. Турция трябва да излезе от конфликтната ситуация в Нагорни Карабах и да остави на други да се справят с нея. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Армен Едигарян, посланик на Република Армения в България. „Призивът на Армения към международната общност е да осъди категорично агресията на Азербайджан и да настоява, че конфликтът няма военно решение. Армения е готова да си сътрудничи тясно със съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за установяване и поддържане на мира и сигурността в региона. На 29 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН показаха загриженост във връзка със съобщенията за мащабните военни действия по линията на контакт в Карабахската зона на конфликт и изразиха съжаление за загубата на животи и последствията за цивилното население. Членовете на СС на ООН изразиха подкрепа за призива на генералния секретар на ООН към страните да спрат незабавно военните действия, да деескалират напрежението и незабавно да се върнат към съществени преговори без забавяне. Те изразиха пълната си подкрепа за централната роля на съпредседателите на Минската група на ОССЕ и решиха да работят тясно с тях за спешно възобновяване на диалога без предварителни условия“, уточни той. Н. Пр. Армен Едигарян каза още, че сигурността и статутът на Нагорни Карабах е един от ключовите проблеми в преговорния пакет. Според него въпросът трябва да се реши чрез преговори и компромиси. Докато проблемът със статута на Нагорни Карабах не бъде разрешен, не можем да говорим за стабилно и дългосрочно решение на конфликта, добави посланикът на Армения у нас. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 10:19 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Армения е отговорна за нарушаването на примирието и инициирането на серия от агресия срещу Азербайджан

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Армения е отговорна за нарушаването на примирието и инициирането на серия от агресия срещу Азербайджан

София. Армения е отговорна за нарушаване на примирието, за иницииране на тази серия от агресия срещу Азербайджан, точно както направи през юли тази година, както и през последните 30 години. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Република Азербайджан в България. Тя призова българските медии да не спекулират с участие на трети страни в конфликта. „Виждам, че акцент тук е да се отклони вниманието на международната общност от истинската причина за ескалацията. А каква е тя? Отговорът е недвусмислен: истинската причина е продължаващата окупация на азербайджански територии. Регионът Нагорни Карабах не е единствената територия, окупирана от Армения. Около Нагорни Карабах се намират 7 области, които не са били обитавани от арменци. Населението там винаги е било азербайджанско. През 1993 година Съветът за сигурност на ООН прие 4 резолюции. Конфликтът е между Армения и Азербайджан, както потвърждава и международната общност. В тези резолюции се заявява в прав текст, че Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан, че другите окупирани територии принадлежат на Азербайджан. Резолюциите отново потвърждават териториалната цялост на моята страна, неприкосновеността на нейните международно признати граници, най-вече пълното безусловно и незабавно оттегляне на арменските въоръжени сили от окупираните територии на Азербайджан. Въпреки това наблюдаваме продължаващата арменска агресия срещу Азербайджан“, обясни тя. Н. Пр. Наргиз Гурбанова повтори, че конфликтът е между Армения и Азербайджан и няма трета държава на страна на Азербайджан. Има обаче много причини да вярваме, че арменски въоръжени групировки, базирани в Ливан и Сирия вече са се придвижили и в момента се бият в окупираните територии на Азербайджан на страната на Армения, добави азербайджанският посланик у нас. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 09:53 | Агенция "Фокус"

Н. Пр. Армен Едигарян: Безспорни са фактите, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах

Н. Пр. Армен Едигарян: Безспорни са фактите, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах

София. Има безспорни факти, че Азербайджан инициира агресията в Нагорни Карабах. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Н. Пр. Армен Едигарян, посланик на Република Армения в България. Последната агресия на Азербайджан срещу Нагорни Карабах има два аспекта, отбеляза той. „Първо – Азербайджан публично отхвърли мирния процес на ниво президент на републиката и формулира цел да се разреши Нагорнокарабахския конфликт чрез военни средства. Второ – Азербайджан получи широкомащабна политическа и военна подкрепа от Турция. А именно, Турция подкрепя Азербайджан в контекста на Нагорнокарабахския конфликт от 90-те, когато наложи блокада на Република Армения. Освен това турската подкрепа за тази агресия и за подготовката за агресията премина през качествени промени. Това се характеризира с пряко присъствие на бойното поле. Турските военни експерти се бият рамо до рамо с азербайджанците, а освен това се използват турски оръжия, включително дронове и военни самолети. Според достоверни източници Турция набира и транспортира чуждестранни терористи в Азербайджан. В същото време Турция дава пълна политическа и пропагандна подкрепа на Азербайджан на най-високо държавно ниво“, поясни посланикът. Според Н. Пр. Армен Едигарян от години Азербайджан нарушава тристранното споразумение от 1994 година за установяване на режим на примирие, което няма времеви лимит. Освен това Азербайджан отхвърля предложенията на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ за създаване на механизми за разследване на нарушенията на примирието и за засилване на мониторинга върху режима на прекратяване на огъня, както и ограничаването на възможностите за прилагането на сила, припомни той. Росица АНГЕЛОВА

2 Октомври 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Виктор Орбан: Ако дебатът за върховенството на закона зацикли, можем да заобиколим рамката на ЕС за финансирането

Виктор Орбан: Ако дебатът за върховенството на закона зацикли, можем да заобиколим рамката на ЕС за финансирането

Брюксел. Ако дебатът за обвързването на върховенството на закона с финансите на ЕС забави създаването на фонд за възстановяване, държавите-членки могат да сключат междуправителствени сделки извън институционалната рамка на ЕС, предложи унгарският премиер Виктор Орбан преди да си тръгне от срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък (1 октомври) , предава Euractiv. В четвъртък лидерите на ЕС имаха пълна програма за обсъждане на външнополитически въпроси като напрежението в Източното Средиземноморие, отношения между ЕС и Китай, военните действия в Нагорни Карабах, случая Навални и нестабилната ситуация в Беларус. Дискусията за единния пазар е насрочена за петък и Орбан заяви, че очаква да има „официална или неформална“ дискусия относно лятното решение за вземане на заеми от пазарите за финансиране на усилията за възстановяване. Определяйки опитите да се обвърже върховенството на закона с разпределението на парите „ненавременен“, заради продължаващата криза, Орбан предложи ако тези дебати попречат на възстановителния фонд да започне да функционира, държавите-членки да създадат фонда на междуправителствена основа, извън институциите на ЕС. По този начин фондът може да бъде освободен от тежестта на споровете в рамките на съюза и парите да бъдат доставени бързо на страните в нужда, каза Орбан. В сряда Съветът прие преговорната си позиция относно така наречената условност на върховенството на закона, след като компромисен текст беше представен от Германия, настоящ председател на ЕС. Предложеният текст премахна всички пасажи, отнасящи се до „генерализирани недостатъци по отношение на върховенството на закона“, замествайки го с по-общи препратки към „нарушения на принципите“ и направи значително по-тромаво спирането на плащанията в ЕС. EURACTIV разбира, че срещу компромиса към Унгария и Полша са се обявили не само „пестеливата четворка“ – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, но и Белгия и Люксембург. Най-големият противник на Орбан по време на преговорите за финансовия пакет – нидерландкият премиер Марк Рюте, заяви при пристигането си в Брюксел, че германското предложение „не е достатъно добро“, като подчерта, че върховенството на закона е условие, което е било част от одобрения пакет през юли. Съветът, с Германия начело, сега ще започне преговори с Парламента, който вече заяви, че ще иска да види силни връзки между върховенството на закона и разходите на ЕС, преди да одобри следващия седемгодишен бюджет. Орбан каза също, че тепърва ще получи отговор на писмото си, изпратено до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в понеделник, в което той заяви, че правителството му ще спре „всички политически контакти“ с заместник-председателя на ЕК по ценностите и прозрачността Вера Йоурова заради нейните коментари, че Унгария е „болна демокрация“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 09:29 | Агенция "Фокус"

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Атина. Десет месеца след като Турция представи турско-либийския меморандум на ООН, секретариатът на световната организация официално го регистрира, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Дипломатическите източници в Атина характеризират действията на секретариата на ООН като „формален и технически процес“. „Регистрацията и публикуването на всички видове споразумения, подадени от държавите в секретариата на ООН, е формална и техническа процедура. Това действие не дава легитимност на текстовете, нито означава признаване на съдържанието от Организацията на обединените нации ”, посочват същите източници, добавяйки, че„ това „споразумение” е незаконно и невалидно, сключено е незаконно и не е ратифицирано, както би трябвало, от либийската Камара на представителите, както се вижда от писмото на президента на последния до генералния секретар на ООН. Това „споразумение“ също е сключено в нарушение на Конвенцията по морско право. Нелегалният му характер е подчертан и осъден от международната общност ”, твърдят гърците. Припомня се, че турско-либийският меморандум беше осъден и от европейските лидери на срещата на върха на Европейския съюз на 13 декември 2019 г. Държавните глави на ЕС осъдиха турско-либийското „споразумение за морските граници“ като нарушаващо международното право. Така нареченият Меморандум за разбирателство между Анкара и Триполи „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правно обвързващи последици за трети държави“, се подчертава в текста на заключенията на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 08:17 | Агенция "Фокус"