СВЪРЗАНИ НОВИНИ

AFP: Меркел потвърди планирана среща с Тихановска

AFP: Меркел потвърди планирана среща с Тихановска

Берлин. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел потвърди за планирана среща с беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска, предава AFP.Бившият кандидат за президент на Беларус ще посети Берлин на 5-6 октомври. По-рано бе съобщено, че се проучват възможности за среща с Меркел. Информацията бе от асистентката и пресаташе на Тихановска Анна Красулина.Тихановска заяви в интервю за Ra...

30 Септември 2020 | 11:14 | Агенция "Фокус"

Майк Помпео: "Не" на едностранните действия

Майк Помпео: "Не" на едностранните действия

Атина. След посещение на американската военноморска база в залива Суда на остров Крит с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, държавният секретар на САЩ Майк Помпео отново се противопостави на едностранни действия в спорове между държави и в интервю за атинския ежедневник Kathimerini посочи, че Вашингтон е готов да „играе всякаква роля, която е подходяща, полезна и конструктивна“. Коментирайки новия тласък за облекчаване на напрежението между Гърция и Турция в Източното Средиземноморие - преговорите трябва да бъдат възобновени тази седмица, Помпео повтори предишен коментар на американския президент Доналд Тръмп. „Тук има прозорци за възможности и мисля, че президентът Тръмп каза, че ще играем всякаква роля, която е подходяща, полезна и конструктивна, и мисля, че и двете страни тръгват в правилната посока“, заяви американският дипломат. Помпео добави, че ангажиментът на Вашингтон към региона остава силен, като отново подчерта, че всякакви различия между страните трябва да бъдат разрешени въз основа на международното право. „Това, което не е полезно, е когато страните действат пряко или едностранно по начин, който води конфликт и създава риск от ескалация. Ние се стремим към единната цел да разрешим това по начин, който е в съответствие с международното право, дипломатически“. „Една държава не трябва да предприема едностранни действия, за да се опита да спечели предимство“, допълни първият дипломат на Вашингтон. По-рано през деня, в съвместни коментари с Мицотакис след посещението му в залива Суда, Помпео заяви, че САЩ „категорично“ подкрепят диалога между Гърция и Турция и определи отношенията между САЩ и Гърция като „на върха на всички времена“. „Гледаме на Гърция като на истински стълб за стабилност и просперитет в Източното Средиземноморие и сме изключително горди да подкрепим нейното ръководство“, каза Помпео и добави, че „сътрудничеството в областта на сигурността е особено важно, тъй като Русия продължава да дестабилизира региона“. Мицотакис разкритикува провокативните дейности на Турция в Източното Средиземноморие, като добави, че „турските действия противоречат на западните ценности“. Гърция е „против едностранни действия“, каза Мицотакис, добавяйки, че е оптимист, че „времето за дипломация е настъпило“. Мицотакис също така обяви, че заливът Суда ще се превърне в „постоянен дом“ за експедиционната морска база на САЩ, USS Hershel Woody Williams. Гръцките и американските бойни самолети в залива Суда са „гаранти за стабилност“, каза той. Той се позова и на подновяването на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната, подписано миналата година между двете страни, по-специално надстройката на 84 бойни самолета F-16. Посещението на Помпео в Гърция, което започна в Солун в понеделник и продължи в Крит, където беше домакин на Мицотакис, не се прие добре в Анкара. Омер Челик, говорител на управляващата в Турция „Партия на справедливостта и развитието“, заяви, че оценката на Вашингтон за кризата в Източното Средиземноморие е била „едностранчива" и не е помогнала в усилията за възобновяване на диалога. Москва също реагира на коментарите на Помпео, по-специално на неговите препратки към Русия, дестабилизираща региона. В публикация в „Туитър“ руското посолство заяви, че „не за първи път американски служители се опитват с публични забележки да привличат на страната на антируския фронт“. „Антируската истерия трудно може да намери ухо сред приятелския гръцки народ“, подчертаха от посолството. Превод и редакция: Иван Христов.

30 Септември 2020 | 09:50 | Агенция "Фокус"

Reuters: Великобритания наложи санкции на Лукашенко и съветниците му

Reuters: Великобритания наложи санкции на Лукашенко и съветниците му

Лондон. Великобритания наложи санкции срещу белоруския президент Александър Лукашенко и седем други длъжностни лица заради изборни фалшификации и насилие срещу протестиращи, заяви външният министър на страната Доминик Рааб във вторник пред Reuters. Съветникът и ръководителят на кабинета на Лукашенко също са сред санкционираните служители, каза Рааб в интервю по време на посещение в южнокорейската столица Сеул. „Има затварящ се прозорец да повлияем на това, което се случва в Беларус и ние вярваме, че времето да се предприемат действия е сега“, заяви той. „Първото и най-важното е да бъде заплатена цената за злоупотребите с човешките права, които видяхме и нагласените избори“. Миналата седмица Рааб заяви пред парламента, че Великобритания подготвя санкции срещу Минск в координация със САЩ и Канада. Европейският съюз, който Великобритания напусна през януари, също обяви планове за санкции срещу беларуските власти, въпреки че тепърва ще се опита да ги финализира. Превод и редакция: Иван Христов

29 Септември 2020 | 18:16 | Агенция "Фокус"

Reuters: След срещата с Макрон във Вилнюс: Тихановска ще посети Берлин

Reuters: След срещата с Макрон във Вилнюс: Тихановска ще посети Берлин

Минск/Берлин. Бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановска ще посети Берлин на 5-6 октомври, предава Reuters, като допълва, че се проучват възможности за среща с канцлера на ФРГ Ангела Меркел. Информацията е от асистентката и пресаташе на Тихановска Анна Красулина. По-рано във вторник Светлана Тихановска заяви в интервю за Radio France internationale, че възнамерява да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел следващата седмица и увери, че тази среща вече е „планирана". В сутрешните часове на деня тя проведе разговор с френския президент Еманюел Макрон във Вилнюс, припомня медията. Превод и редакция: Иван Христов.

29 Септември 2020 | 14:18 | Агенция "Фокус"

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео: Гърция е истински стълб на стабилността и просперитета в Източното Средиземноморие

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео: Гърция е истински стълб на стабилността и просперитета в Източното Средиземноморие

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео, който е на посещение в Гърция, още веднъж подчерта подкрепата си за диалог между Атина и Анкара с цел разрешаване на спора им за Източното Средиземноморие. Американският дипломат не пропусна да припомни, че според Вашингтон „Гърция е истински стълб на стабилността“ в региона, отбелязват от редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Ние силно подкрепяме диалога между съюзниците в НАТО Гърция и Турция и ги насърчаваме да възобновят дискусиите... възможно най-скоро", заяви Помпео по време на посещението си в американската военноморска база в залива Суда на южния гръцки остров Крит. Помпео, който в понеделник се срещна с гръцкия външен министър Никос Дендиас в северния пристанищен град Солун, заяви, че отношенията между САЩ и Гърция са „на върха за всички времена“. „Гледаме на Гърция като на истински стълб за стабилност и просперитет и Източното Средиземноморие и сме невероятно горди да подкрепим нейното ръководство“, заяви Помпео и добави, че „сътрудничеството в областта на сигурността е особено важно, тъй като Русия продължава да дестабилизира региона“. В коментарите си гръцкият премиер разкритикува провокативните дейности на Анкара в Източното Средиземноморие, като добави, че „турските действия противоречат на западните ценности“. Мицотакис сподели, че е оптимист, че „времето за дипломация е настъпило“. Превод и редакция: Иван Христов.

29 Септември 2020 | 13:32 | Агенция "Фокус"

Владимир Путин: Беларус е подложен на безпрецедентен външен натиск

Владимир Путин: Беларус е подложен на безпрецедентен външен натиск

Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин отбеляза, че след президентските избори Беларус е подложен на „безпрецедентен външен натиск“. Във видеопослание към участниците във Форума на регионите на Русия и Беларус той подчерта, че отношенията между Москва и Минск остават братски и съюзнически и не са подвластни на конюктурата, предава TACC. „Сега, като вземем предвид трудната ситуация, в която се намира Република Беларус, включително в условията на безпрецедентен външен натиск след президентските избори, бих искал да повторя още веднъж: отношенията между Русия и Беларус не са обект нито на времето, нито на конюнктурата, те имат солидна основа. Нашите държави са обединени от силни културни и духовни връзки, вкоренени във векове, обширни роднински и семейни връзки, обща обща история“. Путин отбеляза, че е разговарял с президента на Беларус Александър Лукашенко относно важността на сътрудничеството между регионите на двете страни в Сочи на 14 септември. „Разбрахме се да стимулираме по-енергично изпълнението на взаимноизгодни проекти между съставните единици на Руската федерация и регионите на Република Беларус, да практикуваме по-широко взаимни пътувания на техните регионални лидери, контакти между политически, бизнес, обществени и академични кръгове. Т.е., Русия и Беларус се интересуват от допълнителен тласък за развитието на междурегионалните връзки, които са един от най-важните компоненти на наистина братските, добросъседските, истинските съюзнически отношения между двете страни, отношения, изградени на принципите на равенство и съобразяване на интересите на другия", увери Путин. Руският държавен глава добави, че двете страни не само последователно задълбочават многостранните двустранни връзки, но и целенасочено прилагат Договора за създаване на съюзната държава и активно участват в дейностите на Евразийския икономически съюз. „Работим заедно за разрешаване на въпросите на изграждането на отбраната, противодействайки на остри съвременни предизвикателства и заплахи, включително в рамките на Договора за колективна сигурност“, подчерта руският лидер. Превод и редакция: Иван Христов.

29 Септември 2020 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Помпео обеща подкрепата на САЩ за разсейване на напрежението между Гърция и Турция

Kathimerini: Помпео обеща подкрепата на САЩ за разсейване на напрежението между Гърция и Турция

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в понеделник, че Вашингтон ще използва своето дипломатическо и военно влияние в региона, за да се опита да понижи напрежението между съюзниците в НАТО Гърция и Турция относно енергийните права в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Помпео започна петдневната си регионална обиколка с посещение в северния гръцки град Солун, дни след като Гърция и Турция се ангажираха да възобновят дипломатическия диалог по спора, който предизвика опасно напрежение - и опасения от военен конфликт - в спорната морска зона през лятото. Съединените щати и Гърция „потвърдиха отдадеността си да засилят тяхното тясното сътрудничество като съюзници в НАТО, като използват всички подходящи средства, с които разполагат, за да защитят стабилността и сигурността в по-широкия регион“, заявиха двете страни в съвместно изявление след срещата на Помпео с гръцкия външен министър Никос Дендиас. Отношенията между Гърция и съседна Турция се влошиха рязко тази година заради спорните морски граници и правата за проучване за въглеводороди в Източното Средиземноморие. Турция изпрати сондажен кораб, придружен от военни съдове, за търсене на енергийни ресурси в район, за който Гърция твърди, че се намира в собствения й континентален шелф и където тя претендира за изключителни икономически права. Атина изпрати свои собствени военни кораби в района. Помпео приветства решението на Атина и Анкара да възобновят проучвателните преговори и каза, че морските спорове трябва да се решават чрез диалог, а не с демонстрации на сила. „Виждаме как гърците се движат в тази посока и се опитват да постигнат именно това“, заяви той пред гръцката държавна агенция АНА-МПА. „Надяваме се турското правителство да го види по същия начин и се надяваме, че проучвателните преговори не само ще започнат по правилния начин, но е важно те да бъдат решени по начин, който дава резултати, които всяка от двете нации намира за повече от приемлив“. По-късно тази седмица членовете на Европейския съюз ще обсъдят налагането на санкции срещу Турция за нейните действия. В Истанбул турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази подкрепа за мирното разрешаване на спорове и поднови призивите си за намиране на решения, които да защитят правата на всички. „Приканвам всички страни в Средиземноморието, които са наши съседи, и особено Гърция, да спрат да гледат на Източното Средиземноморие като игра с нулева сума. Елате, нека заедно отново да превърнем Средиземно море в басейн на мира ... да направим енергията въпрос на сътрудничество, а не на конфликт“, каза Ердоган. Помпео бе обсъдил ситуацията в Източното Средиземноморие късно в неделя с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, докато се отправяше към Гърция. Регионалното турне на Помпео ще включва още Италия, Ватикана и Хърватия. По-късно в понеделник той беше на гръцкия остров Крит, където се срещна с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и посети американска военноморска база в залива Суда. Миналия октомври Помпео посети Атина и подписа преразгледано споразумение за сътрудничество в областта на отбраната с Гърция, което предвижда засилване на съвместната дейност между САЩ и Гърция и НАТО на три места в Гърция, както и инфраструктурни и други подобрения в залива Суда. На фона на напрежението с Турция Гърция обяви големи покупки на оръжие, включително бойни самолети от Франция, както и военни кораби, хеликоптери и оръжейни системи. Помпео е първият държавен секретар на САЩ, който посети втория по големина гръцки град Солун. В пристанищния град бяха предприети сериозни мерки за сигурност, като мястото на срещата на Помпео с Дендиас бе променено от първоначално планираното, местно министерство, на хотел, от съображения за сигурност, съобщиха властите. По времето, когато Помпео летеше до Крит, около 1500 души се събраха в центъра на Солун за две отделни демонстрации в знак на протест срещу посещението му, носещи табели с надписи „Ястребът на войната не е добре дошъл у нас“ и „Убийците на народите не са добре дошли“. Протестите бяха организирани от леви групи и Комунистическата партия. По време на посещението си в Солун Помпео подписа двустранно споразумение в сферата на науката и технологиите и беше домакин на дискусия с бизнес лидери в енергийния сектор, за да подчертае енергийната диверсификация и инфраструктурните проекти в Гърция. Той също се присъедини към членове на еврейската общност в Солун, за да отбележи Йом Кипур в местния еврейски музей, докато полицията отцепи голяма част от центъра на града. Все още не е определена дата за започване на гръцко-турските проучвателни разговори. Превод и редакция: Иван Христов

29 Септември 2020 | 08:44 | Агенция "Фокус"

Politico: Макрон ще се срещне с беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска

Politico: Макрон ще се срещне с беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска

Вилнюс. Френският президент Еманюел Макрон ще се срещне с лидера на беларуската опозиция Светлана Тихановска в Литва във вторник, пише европейската редакция на Politico, като се позовава на служител в Елисейския дворец. Макрон пристигна във Вилнюс, литовската столица, в понеделник, за да започне тридневно регионално посещение. Тихановская избяга в Литва след оспорваните президентски избори в Беларус през август, на които застана срещу действащия президент Александър Лукашенко. Срещата във вторник във Вилнюс ще бъде една от най-шумните демонстрации на подкрепа за белоруската опозиция от западен лидер. Тихановска поиска да се срещне с Макрон и призова Франция да бъде посредник за разрешаване на политическата криза в Беларус. Но опитът за посредничество се усложнява от фгакта, че Франция – както и целият ЕС – не признава резултатите от изборите през август, на които Лукашенко спечели категорична победа въпреки множеството обвинения във фалшификация на резултатите. През почивните дни Макрон заяви, че Лукашенко „трябва да се откаже“, дни след като ръководителят на външната политика на Европейския съюз заяви, че на „така наречената инаугурация“ на държавния глава липсва демократична легитимност. Лукашенко отвърна на удара на Макрон, като заяви, че следвайки собствената логика на френския президент, той е трябвало да подаде оставка, след като преди две години избухнаха антиправителствените протести на „жълтите жилетки“ във Франция. Планираната среща ще зарадва литовското правителство, което пое водеща роля в подкрепата за Тихановска и белоруската опозиция. Преди посещението на Макрон литовските власти заявиха, че такава среща ще изпрати силен сигнал към белоруския народ, а също и към Москва, която предложи подкрепа на Лукашенко. Превод и редакция: Иван Христов

29 Септември 2020 | 07:49 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Полицията в Атина разпръсна със сълзотворен газ демонстранти пред американското посолство

ТАСС: Полицията в Атина разпръсна със сълзотворен газ демонстранти пред американското посолство

Атина. Гръцката полиция използва сълзотворен газ пред посолството на САЩ в Атина срещу демонстранти, които се противопоставиха на посещението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Гърция, съобщава гръцкият новинарски портал Zougla.gr., цитиран от TACC Според портала леви организации са провели протестен марш в понеделник вечерта във връзка с двудневното посещение на Помпео в Гърция. Маршът се проведе под лозунги като „Помпео е нежелан човек“ и „Народите не се нуждаят от„ покровители “. Колона от демонстранти с червени знамена в ръце, събрани в центъра на Атина, пристигнаха около 19:40 ч. местно време (съвпадащо с българското време) до американското посолство, което беше оградено с плътен полицейски кордон. Силите за борба с безредиците използваха сълзотворен газ, за да принудят протестиращите да напуснат булеварда пред дипломатическата мисия. Подобна демонстрация се проведе вечерта и в град Солун. Съобщава се, че в нея са участвали членове на Солунския комитет за мир и Общогръцкия военен фронт (PAME), синдикат, близък до гръцката комунистическа партия (KKE). Когато протестиращите са се приближили до сградата на консулството на САЩ, са запалили американското знаме. По-рано в близост до американското консулство са били поставени плакати, че държавният секретар на САЩ е „нежелан в Гърция“. Няма съобщения за сблъсъци с полицията в Солун. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Септември 2020 | 21:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Майк Помпео се срещна с Никос Дендиас в Солун

Kathimerini: Майк Помпео се срещна с Никос Дендиас в Солун

Солун. Гърция и САЩ направиха съвместно изявление след преглед на високо ниво на стратегическия диалог между САЩ и Гърция, който се проведе в Солун по време на посещение на американския държавен секретар Майк Помпео и срещата му с гръцкия външен министър Никос Дендиас, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Изявлението потвърждава ангажимента на двете страни за укрепване на все по интензивните двустранни отношения и за засилване на сътрудничеството в редица области, включително отбрана и сигурност, енергетика и търговия. Пълното изявление, публикувано от гръцкото външно министерство, следва по-долу: Гръцкият външен министър Никос Дендиас и държавният секретар на САЩ Майкъл Р. Помпео направиха преглед на високо ниво на стратегическия диалог между САЩ и Гърция на 28 септември 2020 г. в очакване на Третия стратегически диалог, който ще се проведе във Вашингтон през 2021 г. Съединените щати и Гърция потвърждават ангажимента си към стратегическия диалог като свидетелство за изключителните двустранни отношения на двете страни. По повод този преглед на високо равнище те потвърдиха взаимното си желание за задълбочаване на сътрудничеството, по-специално в областите, описани по-долу. Регионално сътрудничество Съединените щати и Гърция споделиха мнения за Източното Средиземноморие и потвърдиха убеждението си, че въпросите за делимитацията на морските граници трябва да се решават по мирен начин в съответствие с международното право. В тази връзка САЩ приветстваха потвърдената готовност на Гърция да се ангажира с други страни в региона за постигане на споразумения за делимитация на акваториите чрез диалог и в съответствие с международното право. Съединените щати и Гърция също потвърдиха своята отдаденост за засилване на тяхното тясно сътрудничество като съюзници в НАТО, като използват всички подходящи средства, с които разполагат, за да защитят стабилността и сигурността в по-широкия регион. Двете страни потвърдиха желанието си да продължат и да засилят сътрудничеството си в различни сектори в рамките на формата 3 + 1 (Кипър, Гърция, Израел и САЩ), който стартира в Ерусалим през март 2019 г., тъй като това партньорство може да допринесе за насърчаването на мира, стабилността, сигурността и просперитета в Източното Средиземноморие и по-широкия регион. Съединените щати и Гърция потвърждават своята подкрепа за интеграцията на всички страни от Западните Балкани в европейски и трансатлантически институции според избора на техните граждани. Те подчертаха усилията на Гърция за тази цел, като отбелязаха продължаващото значение на историческото Преспанско споразумение и последващото присъединяване на Северна Македония към НАТО, като същевременно подчертаха важността на нейното последователно прилагане добросъвестно. Отбрана и сигурност Гърция и САЩ изразиха намерението си да засилят допълнително стратегическото си партньорство в областта на отбраната и сигурността чрез разширяване и задълбочаване на Споразумението за взаимно сътрудничество между САЩ и Гърция, което бе актуализирано последно през октомври 2019 г. и допринася значително за сигурността на двете нации. В предстоящия стратегически диалог двете страни възнамеряват да обсъдят как да си помагат допълнително в поддържането на силни, способни и оперативно съвместими военни части. Правоприлагане и борба с тероризма Съединените щати и Гърция отбелязаха сътрудничеството си в областта на сигурността, основано на споделен интерес за защита на сигурността на двете нации от терористи, транснационални престъпни организации и фактори, представляващи заплаха. Въпреки глобалната пандемия, изключителното сътрудничество между САЩ и Гърция в областта на правоприлагането при арести, конфискации и екстрадиции продължава да функционира. Освен това двете държави направиха равносметка на непрекъснатото подобряване на сигурността на границите и обмена на информация и сътрудничеството в борбата с тероризма в съответствие с международните стандарти. Те поеха ангажимент за пълно прилагане на Съвместната декларация от 2016 г. относно участието на Гърция в програмата за отмяна на визите, включително започване на издаване на актуализирана национална идентификационна карта и пълно събиране и анализ на данните за въздушните пътници. Търговия и инвестиции САЩ и Гърция очакват с нетърпение да увеличат търговията и инвестициите между нашите две страни. Двете правителства отбелязаха, че Гърция значително е подобрила своята защита и прилагане на интелектуалната собственост през 2019 г., което доведе до изваждането на Гърция от Специалния доклад 301 на търговския представител на САЩ тази година. САЩ и Гърция приветстваха откриването на нови инвестиции от американски компании в Гърция и потвърдиха ангажимента си да насърчават тази тенденция. Двете правителства се радват на засилено сътрудничество в областта на търговията. САЩ и Гърция придават голямо значение на сътрудничеството в областта на изкуствения интелект, киберсигурността, 5G технологиите и приватизацията на стратегическа инфраструктура. Двете страни продължават да се ангажират с повишаване на участието на жените за просперитет в работната сила, успех като предприемачи и по-добра позиция за насърчаване на икономическия растеж. енергетика САЩ и Гърция приветстваха завършването на гръцкия участък от Трансадриатическия газопровод и с нетърпение очакват да обсъдят на предстоящия стратегически диалог тяхната взаимна подкрепа за интерконектора Гърция-България, проекта за колектор за втечнен газ в Александруполис, приватизацията на подземното хранилище за газ в Кавала, проекта за междусистемна връзка Гърция - Северна Македония и други търговски жизнеспособни проекти, които могат да включват газопровода EastMed. Двете страни приветстваха официалното създаване на газовия форум EastMed на 22 септември като регионална организация и продължаващото успешно сътрудничество в областта на енергетиката чрез процеса 3 + 1. Гърция и САЩ подчертаха участието на ExxonMobil в партньорство с Total и Hellenic Petroleum в офшорни блокове за проучване край бреговете на Крит, както и потенциалните възможности за американски инвестиции в сектора на възобновяемите енергийни източници, с наскоро ратифицирания гръцки закон „Модернизация на Екологично законодателство. " Връзки между хората Съединените щати и Гърция потвърдиха централното място на връзките между хората в техните двустранни отношения. Те очакват с нетърпение да отбележат 200-годишнината от независимостта на Гърция през 2021 г., както и обмен на изложби и сътрудничество между музеите. Съединените щати и Гърция потвърдиха намерението си да укрепят връзките между американските и гръцките университети и да създадат нови съвместни програми и обучение в чужбина. И двете страни ще продължат да подкрепят текущия образователен и академичен обмен, включително програмата на Фулбрайт в Гърция, която отбеляза 72-ата си годишнина през 2020 г. Съединените щати и Гърция се споразумяха да продължат дългогодишното си сътрудничество за защита на гръцките културни ценности. И двете страни се договориха да си сътрудничат за изграждане на капацитет в рамките на творческите индустрии, включително във филмовия сектор. САЩ и Гърция също се споразумяха да проучат публично-частните партньорства в областта на културата и технологиите. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Септември 2020 | 15:30 | Агенция "Фокус"

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Protothema: Анкара пусна националния химн на Турция над Кастелоризо с дрон, неизвестни вандализират голямото гръцко знаме на острова

Атина. Турция продължава да провокира Гърция, като отново мишената е остров Кастелоризо, намиращ се на броени километри от югозападния бряг на Анадола, пише гръцкото издание Protothema. В 7 часа сутринта в събота жителите на острова са събудени от летящ дрон с неизвестен произход, който е пуснал турския национален химн на усилените си високоговорители, както и османски бойни маршове. Според информацията, дронът е обикалял повече от 40 минути небето над Кастелоризо и околните по-малки островчета. Но това не е бил единственият инцидент за деня. Гръцкото знаме, което е било изрисувано на скалата над пристанището на острова и може да бъде видяно от турския бряг, е било вандализирано с червена боя, която някой е хвърлил върху него. Турската KARAR TV е пуснала видео от дрон, показващо остров Кастелоризо отгоре и гръцкото знаме, след като е било вандализирано. Местните власти разследват дали двата инцидента са свързани. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2020 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Le Journal du Dimanche: Според Макрон, Лукашенко трябва да се оттегли, защото не разбира „логиката на демокрацията“

Le Journal du Dimanche: Според Макрон, Лукашенко трябва да се оттегли, защото не разбира „логиката на демокрацията“

Париж. Беларуският лидер Александър Лукашенко трябва да напусне президентството, тъй като не разбира „логиката на демокрацията“, продължавайки да се държи за властта, заяви френският президент Еманюел Макрон в интервю за Le Journal du Dimanche, коментирайки продължаващите протести в Беларус. Както се подчертава в материала на вестника, г-н Макрон направи такова изявление в навечерието на посещението си във Вилнюс, което ще бъде първото пътуване на френския президент до балтийските държави от 2001 г. насам, когато Жак Ширак посети региона. „Това, което се случва в Беларус, е криза на властта, освен това авторитарна власт, която не може да приеме логиката на демокрацията по никакъв начин и се задържа на сила“, цитира вестникът г-н Макрон. „Ясно е, че Лукашенко трябва да напусне“. Според Макрон, за да бъде накаран белоруският президент да напусне, ще е необходим не само натиск от международната общност, но и участие на Русия. „Русия поддържа много тесни отношения с Беларус и между другото повечето протестиращи не поставят под въпрос тази връзка“, подчерта френският лидер. „Говорих с Владимир Путин на 14 септември, точно в деня, когато прие Лукашенко в Сочи. Казах му, че Русия ще трябва да играе определена роля и тази роля може да бъде положителна, ако той принуди Лукашенко да приеме истината, изразена от избирателите, и да освободи политически затворници. Беше преди две седмици, но не сме постигнали тази цел“. Според Le Journal du Dimanche в понеделник г-н Макрон планира да изрази благодарност на литовските власти за това, че са приели на лидера на белоруската опозиция Светлана Тихановска; както припомня кореспондентът на JDD, тази „смела опозиционна фигура отказва да отстъпи пред насилието и въпреки репресиите, които непрекъснато валят върху опозиционните лидери, продължава да призовава за диалог с режима на Лукашенко“. В същото време все още не е ясно дали френският президент ще има време да се срещне лично с Тихановска. „Това не е изключено, но програмата не предвижда тази среща, освен ако, разбира се, самата г-жа Тихановска не го пожелае“, заявиха от Елисейският дворец пред журналиста. Както се отбелязва в материала на JDD, ръководителят на френското външно министерство Жан-Ив Льо Дриан, който ще придружава г-н Макрон по време на пътуването му, определено ще се срещне с Тихановска. В интервюто за изданието френският лидер също призна, че е впечатлен от смелостта на протестиращите в Беларус. „Те разбират рисковете, които поемат, като излизат на улицата всеки уикенд и въпреки това продължават да действат, за да възродят демокрацията в страна, която е била лишена от нея толкова дълго. Жените, които се събират всяка събота, внушават специално уважение“, цитира го изданието. Както се отбелязва в материала на вестника, именно „как да научим демокрацията и да зачитаме нейните принципи“ ще бъде предмет на дебата, който Макрон ще проведе със студенти от вилнюските университети във вторник сутринта. Според JDD в този контекст Франция ще трябва да разреши „не най-безобидния дипломатически въпрос“: въпреки че Макрон назначи Никола де Лакост на поста посланик в Беларус през лятото и кандидатурата му вече е одобрена, не е ясно дали дипломатът трябва да връчи акредитивните си писма на Лукашенко, защото в крайна сметка властите на ЕС вече не го смятат за легитимен лидер. Юристите на френското външно министерство обикновено казват, че Париж признава само легитимността на държавите, а не отделни лидери, но в случая с белоруския президент ще бъде „трудно“ да се приложи този принцип, предупреждава кореспондентът на вестника. Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2020 | 08:03 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: Гърция е стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и Западните Балкани

Държавният департамент: Гърция е стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и Западните Балкани

Вашингтон/Атина. Гърция „е критичен партньор, с когото САЩ споделят ключови стратегически цели“, се казва в документ, публикуван от Държавния департамент по повод посещението на държавния секретар Майк Помпео в Атина, пише електронното издание на вестник Kathimerini. САЩ считат Гърция за „стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и Западните Балкани и жизненоважен партньор за укрепване на сигурността и просперитета в региона“, се казва в документа на американското външнополитическо ведомство. „Ангажирани сме да подкрепяме сигурността, просперитета и продължаващата демокрация на Гърция“, се добавя там. Посланикът на САЩ в Гърция публикува в Туитър линк към пълния документ:

Превод и редакция: Иван Христов

28 Септември 2020 | 07:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Визитата на Майк Помпео ще се фокусира върху отбраната и Източното Средиземноморие

Kathimerini: Визитата на Майк Помпео ще се фокусира върху отбраната и Източното Средиземноморие

Атина. Очаква се посещението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Гърция, второто му за по-малко от година, да се съсредоточи върху задълбочаването на двустранното военно сътрудничество и плановете на Гърция за доставки на оръжия, като същевременно ще обсъди напрежението с Турция и развитието в Източното Средиземноморие , пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Помпео ще посети американската военноморска база Суда Бей на остров Крит във вторник след разговори в Солун в понеделник с външния министър Никос Дендиас. Освен посещението в Суда Бей, което предизвика раздразнение в Турция, американският пратеник ще гостува и на премиера Кириакос Мицотакис в дома му на острова. Визитата се цели подчертаване на значението на гръцко-американското сътрудничество в областта на отбраната и сигурността и на мястото на Гърция като център на стабилност в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Септември 2020 | 16:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара ухажва Франция, Гърция очаква Помпео

Kathimerini: Анкара ухажва Франция, Гърция очаква Помпео

Атина. Като опит на Анкара да забие клин между Париж и Атина, турският лидер Реджеп Тайип Ердоган е поискал от френския президент Еманюел Макрон да оттегли възраженията на Франция срещу покупки от страна на Турция за европейски системи за ПВО, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Според информация на агенция Bloomberg Ердоган е поискал от Макрон да се откаже от съпротивата си срещу съвместното производство на противоракетните отбранителни системи Eurosam SAMP / T по време на телефонно обаждане по-рано тази седмица. Макрон е отговорил, че Турция трябва да изясни целите си в Сирия, преди да може да се обмисли разполагането на европейски системи, се казва в доклада. Ходът на Ердоган идва на фона на планираното посещение в Гърция на американския държавен секретар Майк Помпео, второ за една година, което беше описано от Вашингтон като подчертаване на все по-силните двустранни връзки. „Секретарят Помпео ще се срещне с министър-председателя Мицотакис и външния министър Дендиас, за да поднови общия ни ангажимент за напредък в сигурността, мира и просперитета в Източното Средиземноморие и да отбележи най-силните отношения между САЩ и Гърция от десетилетия насам“, заяви Държавният департамент на САЩ. Помпео трябва да пристигне в Солун в неделя вечерта и да се срещне там с Никос Дендиас в понеделник, преди да отпътува за Крит, където във вторник ще посети военноморската база Суда Бей, „за да подчертае силното партньорство за сигурност на САЩ със съюзника на НАТО Гърция“, се добавя в съобщението. Докато е на Крит, Помпео трябва да се срещне и с премиера Кириакос Мицотакис в семейния му дом. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Септември 2020 | 11:35 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Гръцко-американските отношения на исторически високо ниво, казва американски служител

ANA-MPA (Гърция): Гръцко-американските отношения на исторически високо ниво, казва американски служител

Атина. Предстоящото посещение в Гърция от държавния секретар на САЩ Майк Помпео е индикация, че двустранните отношения са достигнали исторически високо ниво, увери високопоставен служител на външнополитическото ведомство във Вашингтон пред държавната агенция ANA-MPA. „Това е второто пътуване на Помпео до Гърция. Само преди една година отидохме в Гърция за стратегическия диалог. Мисля, че фактът, че се връщаме, подчертава колко силни са американско-гръцките връзки през последните години", каза служителят, отбелязвайки, че предстоящото посещение ще подчертае успехите в двустранните отношения и появата на Гърция като силен регионален партньор на САЩ в областта на сигурността и енергетиката. Помпео ще започне посещението си от Солун, където ще бъде посрещнат от външния министър на южната си съседка Никос Дендиас. Държавният секретар ще подчертае значението на енергийното разнообразие и енергийните инфраструктурни проекти в Гърция, както и подписването на двустранно споразумение за сътрудничество в сектора на науката и технологиите. „В Солун ще покажем, че сме на страната на Гърция, инвестирайки в бъдещето на Източното Средиземноморие и Балканите. САЩ се стремят да помогнат на Гърция да стане по-способен партньор на страната в секторите на енергийната диверсификация и независимост“, заяви длъжностното лице. Следващата спирка на Помпео ще бъде Крит, където той ще бъде посрещнат от премиера Кириакос Мицотакис и ще посети базата Суда. Коментирайки неотдавнашните събития в Източното Средиземноморие, служителят отбеляза многократните призиви на Вашингтон за деескалация и каза, че Помпео приветства последните положителни събития и перспективата за възобновяване на диалога, включително съобщението, че двете страни ще повторят опита за преговори. Длъжностното лице каза също, че това вероятно ще бъде сред въпросите, обсъдени по време на посещението, въпреки че основната му цел е да продължи развитието на двустранните отношения. В заключение той отбеляза, че напредъкът в двустранните отношения ще бъде добро развитие за региона като цяло. По отношение на Турция той заяви, че отношенията с една държава не засягат отношенията с друга. Превод и редакция: Иван Христов

26 Септември 2020 | 08:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Майк Помпео ще посети Гърция на 27-29 септември

Kathimerini: Майк Помпео ще посети Гърция на 27-29 септември

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще проведе поредица от срещи с премиера Кириакос Мицотакис и външния министър Никос Дендиас по време на тридневното си посещение в страната, което започва в неделя 27 септември, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. За първи път Помпео ще се срещне с Дендиас в Солун в 10 ч.в понеделник. Разговорите ще бъдат фокусирани върху стратегическия диалог между Гърция и САЩ, отбраната и енергийното сътрудничество и развитието в Източното Средиземноморие. След Солун американският служител ще пътува до базата на американския флот в Суда бей на остров Крит, и ще се срещне с премиера във вторник. Посещението ще бъде последвано от изявления пред пресата. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 19:57 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

ТАСС: Гърция заяви, че може да се обърне към Международния съд заради действията на Турция

Атина. Гърция може да се обърне към Международния съд, ако конфликтът с Турция не може да бъде разрешен чрез диалог. Това заяви премиерът Кириакос Мицотакис, изказвайки се в рамките на общия политически дебат на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН (ОС). Седмицата на ОС на високо ниво се провежда от 22 до 29 септември под формата на предварително записани видео обръщения, предава TACC. "Действията на Турция нарушават международното право и застрашават сигурността и стабилността в региона", каза той. "Нека разговаряме. Нека потърсим общоприемливи решения. Да дадем шанс на дипломацията", призова Мицотакис. В същото време премиерът подчерта, че "постоянната ескалация не може да продължи". "Отказвам да вярвам, че партньорството между съседите е невъзможно", добави той, като посочи като пример споразумението за нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ. През лятото на тази година Гърция сключи споразумения с Италия и Египет за делимитацията на морските зони. В отговор Анкара заяви, че не признава гръцко-египетското споразумение, и изпрати своя кораб „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия офшорен шелф край остров Кастелоризо. На свой ред Гърция приведе въоръжените си сили в готовност и обяви, че ще защитава своите суверенни права. На 13 септември “Оруч Рейс” се завърна в турското пристанище Анталия за "планов технически преглед", но Турция казва, че сеизмичните проучвания в Средиземно море ще продължат. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 19:17 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Yeni Safak: Несправедливото попечителство на ЕС над кипърските гърци заплашва бъдещето му по множество начини

Анкара. Гръцко-кипърската администрация на Южен Кипър стана член на Европейския съюз (ЕС) на 1 май 2004 г., на етап, когато кипърският проблем все още не е разрешен. Членството на Кипър в ЕС несъмнено остава най-проблемното присъединяване до момента. След влизането в ЕС на Кипър, Съюзът все повече затъва в заплетена маса от проблеми и по този начин е принуден да заеме конфронтационна позиция срещу Турция по много въпроси, въпреки че Турция е един от най-важните и стратегически участници в Източното Средиземноморие. Въз основа на тези основни събития турският вестник Yeni Safak представя накратко съществените несъответствия около противоречивото, според автора, приемане на Кипър в ЕС - най-противоречивото досега решение на ЕС - както и негативните въздействия на това членство върху отношенията между Турция и ЕС в материал, представен без редакторска намеса Исторически виждаме, че разбирането на обществения договор и спазването на международното право са основните фактори за формирането на съвременните европейски ценности. Когато разглеждаме учредителните споразумения на ЕС и процеса на разширяване, това, което се очертава много ясно като част от основните правни устои на ЕС, е силният акцент върху прилагането на едни и същи принципи за всички страни кандидатки, а не една от тях е да бъде дискриминирана. По същия начин, ние откриваме, че многократно се подчертава, че процесът на членство в ЕС не включва никакви „договорки“ и целият процес на присъединяване зависи от това дали даден набор от предварително определени правила се спазва или не. Въпреки откритите противоречия по отношение на гореспоменатото, Кипър стана член на Съюза на 1 май 2004 г. в нарушение на основните принципи на ЕС. Нещо повече, от 1964 г., когато двете общности, живеещи на острова, бяха фактически разделени, гръцката страна, чийто суверенитет не обхващаше цял Кипър, беше приета за член, представляващ целия остров. По този начин, за първи и вероятно последният път в историята на ЕС, една държава успя да стане член, претендирайки за суверенитет над територии извън нейните граници, където тя фактически няма контрол. Несъответствията и странностите в членството на гръцката страна не се изчерпват само с това. Това присъединяване също противоречи на принципа за членство в ЕС, който е възможен само за държави, които се разбират добре със своите съседи и които са успели да разрешат всички гранични спорове, които евентуално са имали с тях, условие, включено в „Стабилността на „правилото на Баладур“”от 1995 г. - кръстено на тогавашния френски министър-председател Едуар Баладур -, което също беше приет като основен принцип, който страните кандидатки трябва да спазват по време на процеса на разширяване. Според него никоя държава, която понастоящем е въвлечена в гранични конфликти / спорове или участва в конфликти по въпроси на малцинствата, не може да стане член на ЕС, като по този начин потъпква собствения си принцип, като приема страната с най-сериозните гранични проблеми в сравнение с която и да е друга в Европа . Едностранното членство на гръцката страна в ЕС също е против международните споразумения. Договорът от 1960 г., едно от основополагащите споразумения, с които се създава Република Кипър, категорично забранява на Кипър да се присъединява към политическа или икономическа организация, в която както Турция, така и Гърция не членуват едновременно. В конституцията на Република Кипър също е декларирано категорично, че и двете общности на острова имат правото да наложат вето, ако някога се опитат да получат членство в която и да е международна организация, в която отново Турция и Гърция не са участници и или членове едновременно. Въпреки всички тези твърди факти, по време на процеса на присъединяване на Южен Кипър, нито правото на вето на кипърските турци, нито фактът, че Турция не е член на ЕС, не бяха взети предвид, макар и двете, да бяха основни конституционни принципи, които трябва да се спазват стриктно. Общата нишка обаче във всички тези противоречия е фактът, че ЕС, който твърди, че процесът на членство е „затворен за договаряне“, е отстъпил пред изнудването на Гърция, която е просто незначителен член на Съюза. Гръцката страна, декларирайки, че ще бойкотира целия процес на разширяване, ако членството на Кипър не стане реалност, постигна целта си. И така, как тази конкретна грешка на ЕС и неговото попечителство над кипърските гърци се отрази на Съюза, като дълбоки последици се запазиха и до днес? На първо място, с влизането на гръцката страна в ЕС стана невъзможно да се реши кипърският въпрос в съответствие с условията на Запада. Най-голямото доказателство за това е, че референдумът за плана на Анан, който беше разглеждан като историческа възможност от ЕС при решаването на кипърския въпрос, беше отхвърлен от 76 процента от кипърските гърци. Планът, изготвен за около четири години и половина и ревизиран общо пет пъти според становищата, изразени от двете страни, не беше приет от кипърските гърци, тъй като те не искаха да се съгласят на споделянето на властта и политическото равенство с кипърските турци, въпреки че той предоставя по-големи предимства на гръцката страна - да не говорим, че 65 процента от кипърските турци го одобриха. Според плана турските войници на острова ще се изтеглят най-късно до 2018 г., като останат само номинален брой (650), чийто статут ще бъде преразглеждан на всеки три години, а турската земя ще бъде намалена от 36 процента до 29%; неприемането на този план от гърците въпреки тези очевидни предимства е голямо поражение за ЕС. Предвид настоящото развитие и нарастващата политическа и икономическа мощ на турската страна, вече не е възможно да се налага подобно споразумение от турска страна. В допълнение, ЕС губи своята безпристрастност, като се превръща в „страна“ в спора с противоречивото присъединяване на Кипър и неговата официална позиция - по необходимост - на разглеждането на кипърските турци като статут на малцинство на острова, а не като един от двамата основни партньори - с всичко това в противоречие с международните споразумения - и неговият план след предложението на Анан, който не изпълнява предварително обещаните си ангажименти, сериозно подкопава надеждността и престижа на Съюза в очите на турската страна . Второ, наскоро откритите находища на въглеводороди в Източното Средиземноморие създадоха нови възможности за сътрудничество в региона. Само противоречивото приемане от страна на кипърската гръцка страна на ЕС и произтичащото от това официално попечителство застрашиха възможността тези резерви да бъдат пренесени на европейския пазар през Турция, която предлага най-сигурния и доходоносен маршрут. С други думи, максималистките изисквания и желания на гръцката и кипърската гръцка страна причиняват сериозни икономически щети на други крайбрежни държави в Европа и Средиземно море. Трето, ако проблемът с морската юрисдикция в Източното Средиземноморие не бъде разрешен скоро, очевидно е, че регионът ще бъде изправен пред по-големи политически кризи. Нито една от страните няма да спечели от такава огромна политическа суматоха. Но като се има предвид рискът от нов миграционен приток, заплашващ Европа, и фактът, че енергийните ресурси в Източното Средиземноморие не могат да бъдат пренесени в Европа без одобрението на Турция, очевидно ЕС ще бъде по-неблагоприятно засегнат в случай на продължаваща политическа нестабилност. Четвърто, ЕС се отдалечава от целта си да стане световен играч, доколкото се отдалечава от Турция поради настойничеството си над кипърските гърци. Една от най-тежките стратегически грешки, които ЕС може да направи, е да се изправи срещу Турция, която се превърна в най-силния регионален фактор с непрекъснато нарастваща политическа и военна мощ, а също така е енергиен коридор, разположен на кръстопътя на основните транзитни пунктове в света и находищата на въглеводороди . Не е възможно ЕС да успее да реши такива регионални проблеми като нелегалната имиграция, международния тероризъм, нарастващите енергийни нужди и сигурността, без да си сътрудничи с Турция, особено предвид факта, че ЕС дори няма редовна военна сила. Като цяло, прибързаното и противоречиво на ЕС решение да приеме Южен Кипър в Съюза в нарушение на международното право заплашва не само неговата икономическа и политическа мощ, но и неговата цялост и бъдеще. Гърция и Южен Кипър, две държави с ограничена политическа, икономическа и демографска мощ, които могат да манипулират цялата политика на ЕС в Източното Средиземноморие в съответствие със собствените си интереси, също ще породят сериозна вътрешна опозиция в Съюза. По своя грешен характер и високата цена на настоящата пристрастна позиция на ЕС срещу Турция, точно както решението за приемане на Кипър в ЕС преди 16 години, ще бъдат оценени все по-добре с времето. С други думи, търсенето на бъдеще за ЕС, оковано от тежките окови на миналото, няма да бъде лесно поради големите грешки, допуснати досега. Превод: Юлиян Марков

25 Септември 2020 | 16:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Помпео ще посети Атина, за да „отбелжи най-добрите американско-гръцки отношения от десетилетия“

Kathimerini: Помпео ще посети Атина, за да „отбелжи най-добрите американско-гръцки отношения от десетилетия“

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео трябва да посети Атина, северния пристанищен град Солун и остров Крит следващата седмица в рамките на пътуване, започващо в неделя, което ще включва и спирки в Италия и Хърватия, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Секретарят Помпео ще се срещне с министър-председателя Мицотакис и външния министър Дендиас, за да поднови общия ни ангажимент за напредък в сигурността, мира и просперитета в Източното Средиземноморие и да отпразнува най-силните американско-гръцки отношения от десетилетия насам“, заявиха от Държавния департамент на САЩ, обявявайки посещението в четвъртък. Държавният секретар ще пътува и до северния пристанищен град Солун, за да „подпише двустранно споразумение за наука и технологии, както и да приеме бизнес лидери в енергийния сектор за дискусия, за да подчертае енергийната диверсификация и инфраструктурните проекти в Гърция“. След това той ще се отправи към Крит, където ще посети военноморската база в залива Суда, „за да подчертае силното партньорство на САЩ зв сигурността със съюзника в НАТО Гърция“, се добавя в съобщението. В публикация в „Туитър“ Помпео заяви, че „очаква с нетърпение да обсъди важни въпроси за търговията, сигурността и религиозната свобода с моите колеги в Гърция, Италия, Светия престол и Хърватия следващата седмица“. Посещението на Помпео в Атина идва на фона на усилията за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие между Гърция, Кипър и Турция по отношение на морските граници и правата за проучване на енергията. Превод и редакция: Иван Христов

25 Септември 2020 | 10:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция постави демилитаризацията на гръцките острови на масата за преговори

Kathimerini: Турция постави демилитаризацията на гръцките острови на масата за преговори

Атина/Анкара. Анкара посочи в четвъртък, че поставя демилитаризацията на няколко гръцки острова на масата на преговорите с Атина, насочени към намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изявление Съветът за национална сигурност на Турция призова за зачитане на „принципната позиция и права на страната“ от Европейския съюз и всички страни, включително „тези, които незаконно въоръжават демилитаризирани острови“, в очевидна препратка към военното присъствие на Кастелоризо и други острови в Източно Егейско море, съобщи Turkey Daily Sabah. „Турция винаги подкрепя диалога по всяка платформа за справедливо споделяне на природните ресурси в региона“, се добавя в изявлението. Превод и редакция: Иван Христов

25 Септември 2020 | 07:37 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Китай обяви, че уважава избора на Лукашенко

ТАСС: Китай обяви, че уважава избора на Лукашенко

Пекин. Властите на Китай уважават избора, направен от народа на Беларус. Това заяви на брифинг в четвъртък официалният представител на външното министерство на Пекин Ван Венбин, коментирайки състоялата се в сряда церемония по инаугурацията на Александър Лукашенко, предава ТАСС. „Уважаваме избора, направен от народа на Беларус“, заяви той. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Израел покани ОАЕ в Източносредиземноморския газов форум

„Анадолска агенция“: Израел покани ОАЕ в Източносредиземноморския газов форум

Ерусалим. Израел е предложил Обединените арабски емирства (ОАЕ) да се включат в Източносредиземноморския газов форум. Това съобщи министърът на енергетиката на еврейската държава Ювал Щайниц, цитиран от „Анадолската агенция“. „Предложихме да поканим Обединените арабски емирства на газовия форум. Участващите страни ще разгледат този въпрос“, каза израелският министър. Вчера Щайниц проведе разговори с енергийния министър на ОАЕ Сухейл ал Мазруи относно доставките на газ за Европа. Информацията за преговорите беше разпространена от медиите на Емирствата. Съгласно съобщенията, министрите са обсъждали темата за засилване на сътрудничеството в енергийния сектор, включително за развитието на възобновяеми енергийни източници. Министерството на петрола и минералните ресурси на Египет обяви по-рано трансформацията на газовия форум в Източното Средиземноморие в регионална организация с участието на шест държави. Форумът се проведе за първи път в Египет на 16 януари 2019 г. с участието на Гърция, Република Кипър, Израел, Египет, Италия и Йордания. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

ЕС: Инаугурацията на Лукашенко няма достатъчна демократическа легитимност

ЕС: Инаугурацията на Лукашенко няма достатъчна демократическа легитимност

Брюксел. Европейският съюз счита, че встъпването в длъжност и новия президентски мандат на Александър Лукашенко нямат достатъчно демократическа легитимност и преразглежда отношенията си с Беларус. Това се посочва в изявлението, публикувано в четвъртък от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, предава ТАСС. „ЕС не призна резултатите от фалшифицираните избори на 9 август. На тази основа така нареченото встъпване в длъжност на 23 септември и новият мандат, приет от Александър Лукашенко, нямат достатъчна демократическа легитимност“, се казва в текста. „ЕС преоценява отношенята си с Беларус“. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Много малко вероятно е ЕС да наложи санкции на Турция, след като тя се съгласи на разговори с Гърция

Kathimerini: Много малко вероятно е ЕС да наложи санкции на Турция, след като тя се съгласи на разговори с Гърция

Атина. Европейският съюз е малко вероятно да изпълни заплахата да наложи санкции на Турция, след като Анкара се съгласи да проведе преговори с Гърция във връзка с морските претенции във вторник, казаха висши дипломати и служители от ЕС, цитирани от електронното издание на вестник Kathimerini. Но напредъкът остави неразрешен вътрешен спор на ЕС за Беларус - Кипър, който - подкрепен от Гърция - е в противоречие с Турция по отношение на морските енергийни ресурси, блокира санкциите на ЕС срещу Минск, докато блокът заеме по-строга позиция спрямо Анкара. Съдбата на предложените санкции срещу около 40 висши белоруски чиновници е във въздуха, подкопавайки доверието в ЕС, който иска да подкрепи протестиращите в Беларус след изборите там на 9 август, за които Западът смята, че са фалшифицирани. Санкциите на ЕС изискват подкрепата на всички 27 държави-членки. „Страхувам се, че както стоят нещата в момента, ще трябва да настояваме за Беларус. Това е единственото ни оръжие“, заяви кипърски дипломат, като заяви, че ЕС е оставил Кипър без дипломатически изход от безизходицата. Посредничеството, водено от германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, успокои Гърция и Турция след седмици на напрежение в Източното Средиземноморие, осигурявайки споразумение във вторник за подновяване на преговорите за континенталните граници на шелфа, които прекъснаха през 2016 г. „Диалогът намали необходимостта да Турция със санкции и затова в момента няма консенсус сред 27-те за такава стъпка“, каза един дипломат от ЕС. Решението на Турция да извади сондажния кораб от спорните води се счита за полезно. Отлагането на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък, чийто фокус щеше да е върху Турция, също е дало възможност за повече време, каза втори дипломат. Срещата на върха, която беше отложена заради карантината на Шарл Мишел, сега трябва да се състои на 1-2 октомври. Превод и редакция: Иван Христов

24 Септември 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Ердоган тръгна на война срещу наругали го гърци

„Взгляд“: Ердоган тръгна на война срещу наругали го гърци

Москва. Президентът на Турция заведе наказателно дело срещу гръцкия вестник заради грубиянско заглавие по негов адрес. Това е извънредно събитие, защото Гърция не е част от Турция, а такова нещо „не е на нивото“ на един държавен глава. Тръдно можем да се представим не само Владимир Путин лично да се съди с украинските медии, но и дори Владимир Зеленски да се съди лично с руските. Но в случая това е много хитър ход на Ердоган, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса. Турско-гръцкият конфликт за островите и водните зони прераства от геополитически в личен. По указание на президента Реджеп Тайип Ердоган турската прокуратура започна дело срещу десния гръцки вестник "Демокрация". Не за шпионаж, кражба или клевета, а съгласно член 299 от турския Наказателен кодекс „Обида на президента“. Ердоган не хареса заглавието на една от статиите, където с нецензурни изрази беше помолен да се „махне“ от Гърция и нейните територии. Сега прокурорите, по искане на Хюсеин Айдин, адвокатът на Ердоган, започват да преследват автора, двама редактори, главния редактор и собственика на изданието. Гръцките журналисти са изправени пред една до четири години затвор за обида на президента. Висока политическа култура Въпросът сега е, как ще бъдат доведени на скамейката на подсъдимите. Ясно е, че Атина няма да екстрадира своите журналисти в Анкара: Гърция почти двеста години не живее според турските закони и няма да предприеме правни стъпки за узаконяване на турските ценности в своето законодателство. Няма да стане и на морална основа. Ръководителят на комуникационния отдел на турската президентска администрация Фахретин Алтун може да изисква безкрай от елините да привлекат към отговорност извършителите на „този безсрамен и жалък акт“, но журналистите няма да бъдат арестувани. Гръцкото външно министерство, разбира се, осъди заглавието, но само за използване на обиден тон в него, който „не отговаря на политическата култура“ на Гърция. Ако е така, защо му е на Ердоган този спектакъл? По принцип не е прието да се съди пресата на суверенна държава, бидейки ръководител на друга суверенна държава - това са неоимперски амбиции и понижаване на собствения статут едновременно, защото подобни неща са „под нивото“ на президентите. Както изглежда, възбуждайки такова дело, Ердоган се опитва да убие няколко птици с един куршум. За да обедини населението около президента-султан, да сплаши политическите опоненти в страната, да наложи на Запада собствената си визия за дворцовия етикет и също така да закърпи международния си имидж. Един от основните проблеми на турския президент е отлива на избирателната му база. Бивши съратници (Абдула Гюл, Ахмет Давутоглу и други) създават свои партии, и за да спечелят популярност, се възползват от умората на турците от дългото, все по-егоистично и авантюристично управление на президента-султан. В отговор последният с помощта на гръцките журналисти се опитва да се представи като страдалец за турските интереси. Изявлението на привържениците на президента не е за греха на вестника срещу Ердоган лично: Анкара обявява цяла Гърция виновна за обидата. Просто защото според Хюсеин Айдин „гръцката общественост не реагира по никакъв начин на статията“. Адвокатът не обяснява защо гърците трябва да критикуват „Демокрация“ за заглавие, което напълно отговаря на собствените им желания за Ердоган. Но съм сигурен, че „целта на този подъл акт не е само личността на нашия президент. Това са и най-важните интереси на нашата нация, които нашият президент твърдо защитава в Източното Средиземноморие“. И сега турците, обединени около президента, започнаха да се обаждат в редакцията на „Демокрация“, да отправят заплахи и също да пускат турския химн по телефона. Имиджът е всичко За да поддържа властта си, Ердоган се нуждае не само от популярност, но и от страх. Страхът в сърцата и умовете на съперниците му, които трябва да бъдат максимално ограничени в действията си. Именно затова хиляди хора лежат по затворите по член 299. За думи, фотошеги и сатирични транспаранти, адресирани до Ердоган. Като преследва дори гърците, които са обидили президента на гръцка територия, турският президент показва, че няма никакво намерение да облекчи натиска в собствената си държава. Но се изпраща сигнал и до самите гърци. Ердоган показва, че смекчаването на натиска върху Атина по един въпрос (турците спряха временно сондажите на кораба „Оруч Рейс“, който изследваше дъното в спорните териториални води и провокира рязко увеличение на военното напрежение между страните), не означава край на конфронтацията. Турция просто преминава на друго направление – хуманитарно, с което поема инициативата. Хващайки се за грубостта на гръцките журналисти, Фаретин Алтун поиска от гръцкото правителство „да предприеме необходимите стъпки за предотвратяване на постоянни и опасни опити за сплашване на турски журналисти в Гърция, включително служители на TRT и Анадолската агенция“. Ако действията на гърците в тази посока не задоволят турците, те (действайки в ролята на защитник) могат да издигнат ескалацията на ново ниво. И по този начин те ще предадат своите поздрави на всички онези европейски, американски и руски политолози, които вярват, че Ердоган може да бъде успокоен и умиротворен. Анкара няма да се откаже от противоречивото си поведение. „За Турция е важен не толкова резултатът от конфронтацията, колкото самата конфронтация. Анкара се позиционира като световна сила и в рамките на това позициониране трябва постоянно да демонстрира своята сила, поне в граничните райони. Следователно Анкара формулира позицията си в Кавказ, в Сирия, демонстрира независимост от Русия чрез намерения газ“, обясни пред вестник „Взгляд“ старши изследовател на ИМЕМО РАН, доцент в Дипломатическата академия на руското външно министерство Владимир Аватков. В същото време Анкара се опитва да прикрие милитаристката си политика с размахване на ценности. Колкото и странно да звучи, авторитарният ислямист Реджеп Ердоган се опитва да се позиционира като истински демократ. „Целият консерватизъм и ислямизация на Турция се извършва под соса на демократизацията - в турския смисъл на думата. Турция обикновено се смята за една от най-демократичните, правови държави в света. И тъй като страната е развила сходни правни традиции с американските (в смисъл, че всички се съдят взаимно по някаква причина), Ердоган съди и гърците. По този начин се позиционира като човек, който решава проблемите по законен начин“, обяснява Владимир Аватков. Ето защо турските политици, адвокати и журналисти, коментиращи делото, постоянно се позовават на Европейската конвенция за правата на човека, която гласи, че правото на свобода на изразяване не е абсолютно. „Въз основа на принципите на свободата, пресата може да критикува. Обаче обидите не са част от тази свобода“, каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу. Но с него биха поспорили стотици турски журналисти, които в момента са хвърлени в затворите заради защитата на тази свобода. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 21:28 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция заяви, че очаква ЕС да е готов със санкции срещу Турция

Kathimerini: Гърция заяви, че очаква ЕС да е готов със санкции срещу Турция

Атина. Гърция заяви в сряда, че все още очаква Европейският съюз да одобри санкции срещу Турция, въпреки че двете страни-членки на НАТО се съгласиха да подновят преговорите по морските граници, енергийните права и други дългогодишни спорове, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Очаква се лидерите на 27-те държави в ЕС да разгледат предложенията за налагане на санкции срещу Турция на следващата си среща на високо равнище, която първоначално беше планирана за тази седмицa, но беше отложена за 1-2 октомври. Говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че очаква националните лидери да приемат някои предложения, но той заяви пред държавната телевизия ERT: „Въпросът е как ще бъдат активирани тези санкции в случай на неспазване на условията от страна на Турция, защото не сме свикнали да виждаме ЕС да работи особено бързо." Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Септември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

AFP: НАТО заяви, че има „добър прогрес“ в гръцко-турските разговори

AFP: НАТО заяви, че има „добър прогрес“ в гръцко-турските разговори

Брюксел. НАТО заяви в сряда, че е постигнат "добър прогрес" във военните преговори между Гърция и Турция, насочени към избягване на сблъсъци в Източното Средиземноморие, арена на спор за енергийните ресурси, предава AFP Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви, че военни служители от двете страни са провели няколко срещи в щаба на НАТО, за да се опитат да постигнат съгласие по механизъм за предотвратяване на случайни въздушни или морски сблъсъци. "Тези срещи продължават и е постигнат добър прогрес", каза Столтенберг след разговори в Брюксел с испанския премиер Педро Санчес. "Това са технически военни преговори. Те допълват дипломатическите усилия, водени от Германия за разрешаване на основния спор." През последните месеци конфликтът, предизвикан от провежданите от Турция проучвания на газ в оспорваните води доведе до драматично засилване на напрежението, предизвиквайки опасения, от избухване на реален военен конфликт. Но тонът се смекчи тази седмица, като във вторник Атина и Анкара се съгласиха да започнат проучвателни разговори за разрешаване на спора. Столтенберг приветства хода, докато Санчес го определи като "значителна стъпка в добрата посока". Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Лукашенко се обърна към военните в страната

РИА Новости: Лукашенко се обърна към военните в страната

Минск. След церемонията по встъпването в длъжност президентът на Беларус Александър Лукашенко се обърна към военните и каза, че ще бъде направено всичко за запазване на мира в републиката. Думите му са цитирани от Sputnik Беларус, предава РИА Новости. Церемонията по встъпването в длъжност на Лукашенко се проведе в Минск по-рано през деня. "Поемането на длъжността на държавния глава е на първо място най-голямата чест и колосална отговорност пред народа на независима Беларус. Полагаме клетва за вярност на Родината в годината на 75-годишнината от Великата победа. Тази свещена дата ни напомня, че отдадеността на нашето Отечество и готовността да дадем живота си за свобода ние беларусите имаме в кръвта си. Днес Беларус е зад нас. И ние ще направим всичко, за да запазим главното - мир в нашата земя. Мир, за който са платени милиони животи на безкористни войници, техните майки, бащи, съпруги и деца ", цитира Sputnik Беларус думите на президента. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Септември 2020 | 12:56 | Агенция "Фокус"

БелТА: Лукашенко прие новия си мандат като президент на Беларус

БелТА: Лукашенко прие новия си мандат като президент на Беларус

Минск. Александър Лукашенко в сряда встъпи в длъжност като президент на Беларус, съобщава държавната агенция БелТА. Церемонията по инаугурацията, на която са поканени няколкостотин души, се провежда в Двореца на независимостта. Лукашенко положи клетва на белоруски, сложи ръка на Конституцията и подписа акта за полагане на клетва. След това председателят на Централната избирателна комисия на републиката Лидия Ермошина му връчи удостоверението за президент. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 11:50 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Ердоган и Макрон са обсъдили Източното Средиземноморие

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е провел телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон. Това се посочва в съобщение на отдела за връзки с обществеността на администрацията на президента на Турция, предава „Анадолската агенция“. Страните обсъдиха отношенията на Турция с Франция и Европейския съюз, както и регионални събития с акцент върху ситуацията в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган отбеляза, че причината за напрежението в Източното Средиземноморие е пренебрегването на законните права на Турция и кипърските турци в региона. Според него подкрепата на Франция за максималистките претенции и стъпки на Гърция и Южен Кипър, допринасящи за ескалация на напрежението, е озадачаваща. Турският лидер подчерта, че Турция не претендира за ничии права, но в същото време няма да позволи на никой да потъпква нейните. Главата на турската държава заяви, че Анкара, както и преди, се застъпва за уреждането на различията чрез диалог и сътрудничество. Президентът Ердоган подчерта необходимостта от използване на силата на дипломацията и прилагане на устойчиви преговорни процеси за облекчаване на напрежението в Източното Средиземноморие. Президентът Ердоган подчерта, че Турция се стреми да разреши всички разногласия на масата за преговори. Държавният глава заяви, че Анкара очаква от Франция разумно и конструктивно отношение към процеса. В същото време той отбеляза важността на устойчивото използване на механизма за консултации и контакти между Турция и Франция. Турският лидер подчерта, че развитието на предстоящата среща на върха на ЕС на позиция, насочена към конструктивен диалог и сътрудничество с Анкара, е важно по отношение на създаването на възможности за уреждане на регионалните проблеми. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция подновяват проучвателните контакти

Kathimerini: Гърция и Турция подновяват проучвателните контакти

Атина. Гърция и Турция вървят постепенно към възобновяването на проучвателните контакти, които спряха през 2016 г., като двете страни потвърдиха във вторник, че скоро ще се проведе нов кръг от преговори, въпреки че в Атина е скептична относно истинските намерения на Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В кратко изявление във вторник вечерта гръцкото външно министерство заяви, че проучвателните контакти ще започнат „скоро“ в Истанбул. Въпреки че тази седмица се очакваше съобщение относно възобновяването на преговорите, като първоначалната среща се очаква през следващата седмица, не е потвърдена дата. Делегацията на Гърция ще се оглавява от опитния дипломат и посланик Павлос Апостолидис, докато турската все още не е съставена. Съобщението на гръцкото министерство се появи малко след като турското президентство заяви, че двете страни са се договорили да възобновят преговорите по морските претенции в Източното Средиземноморие и Егейско море, след телефонен разговор между президента Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Ердоган каза, че „частичният импулс“, осигурен чрез установяване на диалог, трябва да се поддържа с реципрочни стъпки. В Атина има опасения, че Ердоган изглежда решен за редица въпроси, които да бъдат разгледани в проучвателните контакти - нещо повече от мерките за изграждане на доверие и тактиките за деескалация. Това се разбра, според изданието, тъй като във вторник Турция издаде нов навигационен телекс, или Navtex, резервиращ морската зона около гръцкия остров Лемнос, призовавайки за неговата демилитаризация и цитирайки предполагаеми нарушения съгласно Договора от Лозана от 1923 г. Ердоган призова и за регионална конференция с всички средиземноморски крайбрежни държави, която според него трябва да включва и непризнатата т.нар. Турска република Северен Кипър. Той каза също, че отношенията между Турция и ЕС могат да бъдат подобрени, ако бъдат предприети определени стъпки по митническия съюз между двете страни, безвизовото пътуване за турците и миграционния проблем. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис разговаря по телефона с президента на Кипър Никос Анастасиадис във вторник преди срещата на върха на лидерите на ЕС за нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие, която трябваше да се състои по-късно тази седмица, но беше отложена за 1-2 октомври, след като помощник на Мишел е дал положителен тест за Covid-19. Превод и редакция: Иван Христов

23 Септември 2020 | 08:34 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

AFP: Макрон ще разговаря с турския президент за напрежението в Източното Средиземноморие

Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон ще проведе телефонен разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган за първи път, след като напрежението между Париж и Анкара се увеличи поради поведението на Турция в Източното Средиземноморие, съобщиха от Елисейския дворец, предава AFP. В рамките на разговора Макрон ще потвърди френската позиция по отношение на напрежението между Турция и съюзника й от НАТО Гърция, след като Анкара засили проучвателните дейности в региона. Не се уточнява кога точно ще се проведе дискусията между двамата президенти. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 17:59 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: „Оруч Рейс“ напусна пристанището в Анталия

Yeni Safak: „Оруч Рейс“ напусна пристанището в Анталия

Анкара. Проправителственият турски вестник Yeni Safak съобщава, че изследователският кораб „Оруч Рейс“ е напуснал пристанището в Анталия. Според доклада корабът плава в Анталийския залив в Средиземно море. Уточнява се, че военноморските части, които са ескортирали „Оруч Рейс“, са на котва в пристанището. По-рано Турция заяви, че връщането на кораба в пристанището на Анталия е за „поддръжка и доставки“, оспорвайки съобщенията, че това е ход, насочен към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:22 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

AFP: Турция и Гърция постигнаха съгласие да преговарят за Източното Средиземноморие

Анкара. Турция и Гърция постигнаха съгласие да започнат преговори за спорните зони в Източното Средиземноморие, предава AFP. Съответната информация бе разпространена от Президентството в Анкара. Двете страни се договориха да започнат преговори по време на тристранна видеоконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Други подробности не се съобщават. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 16:17 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Никос Дендиас: Гърция се надява на по-осезаеми знаци от Турция

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че колегитете му от Европейския съюз, които се срещнаха в понеделник в Брюксел, са приветствали неотдавнашните събития в Източното Средиземноморие, но са се съгласили, че Турция ще трябва да предостави по-осезаеми примери за промяна в посока към облекчаване на напрежението в региона, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Съветът призна, че напускането на „Оруч Реис“ е положителен знак, но е първи по реда си. Турция ще трябва да предостави много по-осезаеми примери за зачитане на международното право“, каза Дендиас в коментар след заседание на Съвета по външни работи на ЕС в понеделник. Дендиас посочи, че не са проведени дискусии относно възможни санкции срещу Турция в контекста на срещата, тъй като се очаква развитието в Източното Средиземноморие да оглави дневния ред на срещата на върха на Съвета на ЕС в четвъртък и петък. „Въпросът ще бъде обсъден отново от държавните и правителствени ръководители на заседанието на Европейския съвет, за да можем да направим заключение относно посоката, която трябва да се поеме в отношенията между ЕС и Турция“, поясни първият дипломат на Атина. „Надяваме се, че дотогава Турция ще предостави - повтарям - осезаеми признаци за спазването на международното право“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Kathimerini: Днешната конференция между Ердоган, Меркел и Мишел ще бъде решаваща за средиземноморската криза

Атина. Очаква се планирана телеконференция между турския президент Реджеп Тайип Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да бъде ключова за кризата в гръцко-турските отношения, която Берлин се опитва да прекрати преди срещата на върха на лидерите на Европейския съюз по-късно тази седмица, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Въпреки че говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас и съветникът на Ердоган Ибрахим Калън посочиха, че проучвателните преговори между двете страни вероятно могат да се възобновят скоро, съобщението, което излезе от Берлин в понеделник, беше по-малко оптимистично. Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт заяви, че няма напредък в усилията за посредничество на Меркел преди срещата на върха на ЕС, която започва в четвъртък, подчертавайки отново, че Берлин апелира за „деескалация, диалог и разрешаване на спорните въпроси чрез преки преговори“. Друг въпрос, който ще бъде обсъден на срещата на върха на ЕС тази седмица, е ветото на Кипър върху санкциите на ЕС срещу Беларус. На Съвета за външни работи на ЕС в понеделник длъжностни лица изготвиха списък с 40 белоруски длъжностни лица, които ще бъдат изправени пред замразяване на активи и забрана за пътуване. Кипърското правителство обаче отказа да подпише списъка, освен ако ЕС не предприеме мерки за налагане на санкции срещу Турция заради предполагаемото нарушение на суверенните права на Кипър в Източното Средиземноморие. Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел посочи, че това е „политически проблем с високо напрежение, който Европейският съвет ще трябва да реши“. Съобщава се, че има известно раздразнение сред представителите на някои държави-членки относно позицията на Кипър. Борел обаче заяви, че разбира позицията на Никозия и че евентуалните санкции срещу Турция ще бъдат тема на дискусиите. Междувременно в Никозия гръцкият президент Катерина Сакеларопулу подчерта единството и солидарността между Гърция и Република Кипър в лицето на турските действия. „Двете страни поддържат общ, солиден дипломатически фронт“, каза тя по време на разговори с кипърския си колега Никос Анастасиадис. Превод и редакция: Иван Христов

22 Септември 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри от ЕС отново не успяха да съгласуват санкции за Беларус

ТАСС: Външните министри от ЕС отново не успяха да съгласуват санкции за Беларус

Брюксел. Външните министри на 27-те страни от ЕС не успяха на среща в понеделник да постигнат съгласие по списък на беларуските служители, срещу които Брюксел възнамерява да наложи санкции за фалшифициране на резултатите от изборите, както и за използване на насилие и нарушения на правата на човека. Решението продължава да блокира Кипър, който изисква санкции срещу Турция заради действията й в Средиземно море, каза пред ТАСС източник от делегацията на една от европейските държави в Съвета на ЕС. „Позицията на Кипър не се е променила, министрите не успяха да постигнат съгласие по черния списък. Въпросът сега преминава към среща на върха в края на тази седмица“, каза той. Според дипломата, „беше напълно предсказуемо, че няма да има съгласие на заседанието на Съвета“. „Срещите на ниво посланици през последните седмици показаха, че ситуацията не е лесна. Както знаете, в петък беше последната среща на посланиците, която също завърши без резултат, така че беше напълно предсказуемо, че няма да има съгласие на заседанието на Съвета в понеделник. Сега въпросът ще бъде обсъден в срещата на върха в четвъртък-петък“, обясни той. На извънредна среща на 14 август външните министри на страните от ЕС решиха да наложат санкции на белоруските служители, като възложиха на дипломатическите служби да изготвят подходящ черен списък. Повече от месец обаче членовете на общността не могат да се споразумеят за това заради позицията на Кипър, който изисква санкции срещу Турция заради поведението й в Средиземно море. Първоначално беше планирано до 21 септември - заседанието на Съвета на ЕС - списъкът окончателно да бъде съгласуван на ниво посланици и министрите да го одобрят. Но на последната среща, която се проведе в петък, дипломатите не можаха да постигнат споразумение с Кипър, тоест черният списък все още не е одобрен от срещата на външните министри, провеждаща се в понеделник. Според дипломати в момента в списъка има 40 белоруски служители, но той все още може да се промени преди окончателното решение. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 17:17 | Агенция "Фокус"

Reuters: Беларуската опозиция призова в Брюксел за санкции срещу Беларус

Reuters: Беларуската опозиция призова в Брюксел за санкции срещу Беларус

Брюксел. Беларуският опозиционен лидер Светлана Тихановска призова в понеделник Европейския съюз да наложи санкции срещу родината й за предполагаемото фалшифициране на резултатите от президентските избори в страната на 9 август. Тя бе поканена да присъства на заседанието на външните министри от Съюза в Брюксел, предава Reuters. Въпреки шести пореден уикенд на масови протести срещу президента Александър Лукашенко, ЕС все още не е изпълнил заплахата да наложи санкции на списък с около 40 белоруски чиновници. „Лидерите на ЕС имат причини да не налагат санкции, но аз ги помолих да бъдат по-смели“, каза бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановска, която избяга в Литва след изборите, след срещата с външните министри. „Санкциите са важни в нашата борба, защото това е част от натиска, който може да принуди така наречените власти да започнат диалог с нас в опозиционния съвет“. Брюксел обяви в края на август, че ще наложи замразяване на активи и забрана за пътуване на белоруски служители. Но санкциите изискват споразумение между всички 27 държави-членки и въпросът за Беларус бе обвързан с дебата за санкциите срещу Турция, на която Република Кипър иска да бъдат наложени наказателни мерки във връзка с борбата за енергийните ресурси в Източното Средиземноморие. Кипър заяви, че подкрепя санкциите срещу Беларус, но иска блокът да действа и против Турция. „Реакцията ни на какъвто и да е вид нарушаване на нашите основни ценности и принципи не може да бъде избирателна. Трябва да бъде последователна“, каза външният министър Никос Христодулидис. Лидерите на ЕС ще обсъдят въпроса за Кипър в четвъртък на среща на върха. Дипломати от ЕС казват, че Германия е загрижена, че санкциите биха подкопали дипломатическия прогрес в облекчаването на напрежението с Анкара. Литовският външен министър Линас Линкявичус, един от най-силните защитници на санкциите срещу Беларус, заяви, че се надява други страни от ЕС „да не държат Европейския съюз в неизвестност и да не го вземат за заложник“. Президентите на Литва, Полша и Румъния заявиха в понеделник, че ще помолят лидерите на ЕС на срещата на върха тази седмица да предложат пакет за икономическа подкрепа за Беларус, ако тя проведе демократични избори. Това ще включва благоприятен търговски режим с ЕС, безвизово пътуване и подкрепа като кандидат за Световната търговска организация. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 15:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Kathimerini (Гърция): Ердоган, Меркел и Мишел ще проведат видеоконференция във вторник

Анкара/Берлин. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще проведе във вторник видеоконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и германския канцлер Ангела Меркел, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Видеоконференцията, която ще се проведе в 16:00 часа българско време е насрочена преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 24-25 септември, на която ще се търсят начини за намаляване на напрежението с Турция в Средиземно море. Германският посланик в Гърция Ернст Райхел заяви миналата седмица, че Меркел си е поставила за цел да предотврати военния конфликт между Гърция и Турция и да постигне мирно разграничаване на морските им зони. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 11:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят ситуацията с Навални и санкциите срещу Минск от позицията на непризнаване на Лукашенко

ТАСС: Външните министри на ЕС ще обсъдят ситуацията с Навални и санкциите срещу Минск от позицията на непризнаване на Лукашенко

Брюксел. Министрите на външните работи на 27-те държави-членки на Европейския съюз ще се опитат да постигнат съгласие по списък на беларуските длъжностни лица, които според Общността са отговорни за фалшифицирането на резултатите от президентските избори, както и използването на сила срещу хората и нарушенията на правата на човека, предава TACC. Високопоставен представител на ЕС заяви пред репортери в Брюксел в неделя, одобряването на списъка е възпрепятствано от Република Кипър, която в отговор изисква налагане на санкции срещу Турция и следователно няма доверие в успеха на настоящата среща. Освен това външните министри ще се срещнат в белгийската столица с бившия кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская, за да обсъдят ситуацията в републиката. Друга основна тема на Съвета на ЕС ще бъде ситуацията с руския опозиционен политик Алексей Навални. Санкции срещу Минск На извънредна среща на 14 август външните министри на страните от ЕС решиха да наложат санкции на белaруските служители, като възложиха на дипломатическите служби да изготвят подходящ „черен списък“. Повече от месец обаче членовете на Общността не могат да се споразумеят за това заради позицията на Кипър, която изисква санкции срещу Турция заради поведението й в Средиземно море. Първоначално беше планирано до 21 септември - заседанието на Съвета на ЕС - списъкът да бъде съгласуван на ниво посланици и министрите да го одобрят. Но на последната среща, която се проведе в петък, дипломатите не успяха да постигнат споразумение с Кипър, т.е. „черният списък“ все още не е одобрен за срещата на външните министри, предвидена за днес. В тази връзка, както представителят на ЕС разкри пред репортери, са налице съмнения, че министрите ще могат да вземат решение. Според дипломата в момента в списъка има 40 беларуски служители, но той все още може да бъде променен преди окончателното решение. Закуска с Тихановская Европейски дипломат заяви пред репортери, че министрите на външните работи на 27-те страни от ЕС ще се срещнат сутринта с Тихановская, за да разгледат ситуацията в републиката преди срещата на министрите. „Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Жосеп Борел смята, че би било добра идея да се проведе работна закуска с Тихановская в понеделник сутринта, за да бъде обсъдена ситуацията в Беларус“, поясни източникът. В същото време дипломатът подчерта, че Тихановская няма да участва в срещата на ръководителите на външните министерства, една от основните теми на която ще бъде ситуацията в Беларус. „Това са две напълно различни събития", увери той. Миналата седмица председателят на Европейския парламент (ЕП) Давид Сасоли заяви, че е поканил бившия кандидат за президент на Беларус да посети парламента и тя е дала положителен отговор. Тихановская вече участва в заседанието на комисията по външни работи на ЕП на 25 август чрез видеовръзка. Тя прочете призив към членовете на ЕП на английски език, но не отговори на въпросите. Навални и отношения с Руската федерация „Русия ще бъде засегната във връзка със ситуацията с правата на човека и случая Навални", се казва в изявление на Съвета на ЕС. Както европейският дипломат заяви пред репортери, министрите ще обсъдят отношенията с Руската федерация на фона на ситуацията с Навални. „Министрите ще получат информация от германския външен министър," добави той. В допълнение, представителят на ЕС заяви, че на планираната среща на върха в средата на октомври ще се проведе широка дискусия за отношенията с Москва. „През октомври ще имаме пълноценна дискусия за отношенията с Русия“, каза той, подчертавайки, че ЕС абсолютно „не разбира поведението на Русия“. Превод и редакция: Иван Христов

21 Септември 2020 | 11:28 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Ердоган: Турция няма да обърне внимание на постоянни провокации

Анкара. Турция възнамерява да даде на дипломацията възможно най-голям шанс, разрешавайки проблемите чрез диалог по начин, облагодетелстващ всички страни, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в отговор на призивите за разговори от френския си колега Еманюел Макрон. Френският президент призова Турция да възобнови „отговорния диалог“ за Източното Средиземноморие, след като наскоро заплаши със санкции срещу страната и призова Европейския съюз да заеме единна позиция срещу Анкара, пише англоезичното турско издание Daily Sabah В поредица от публикации в „Туитър“ Ердоган заяви, че Турция няма да обръща внимание на постоянните провокации, заявявайки, че Анкара води своята политика решително и зряло. "С тази цел ще продължим да защитаваме всяка капка вода и всеки сантиметър земя на страната ни докрай", каза той. Турция в петък обвини Макрон, че „налива масло в огъня“ в Източното Средиземноморие и е затруднил решаването на проблемите в региона. Гърция оспори правото на Турция за енергийни проучванията в региона, опитвайки се да се ограничи турските води въз основа на близостта на редица нейни острови до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати изследователски кораб, придружен от военен ескорт, за да търси въглеводороди в спорния континентален шелф, заявявайки, че както Анкара, така и Турската република Северен Кипър имат права в региона. За да се намали напрежението, Турция призова за диалог, за да се гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона. Междувременно турски и гръцки военни делегации са провели технически срещи в централата на НАТО в Брюксел, за да обсъдят начини за намаляване на риска от инцидент на фона на нарастващото напрежение в региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Kathimerini: Mайк Помпео ще посети Гърция следващата седмица

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще посети Гърция следващата седмица, информира електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Посещението на Помпео отразява желанието на Вашингтон за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Помпео ще посети и военноморската база Суда бей на остров Крит следващата неделя. Освен гръцко-турските отношения, Помпео ще обсъди военното сътрудничество с гръцки официални лица. Среща с премиера Кириакос Мицотакис е много вероятна. Държавният секретар посети Кипър миналата седмица, където направи изявления в полза на диалога между страните за напрежението в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

20 Септември 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

EA Daily: Република Кипър наложи вето на налагането на европейски санкции срещу Беларус

EA Daily: Република Кипър наложи вето на налагането на европейски санкции срещу Беларус

Брюксел. На 18 септември на заседание на Комитета на постоянните представители на страните от ЕС в Брюксел беше разгледан въпросът за налагане на санкции срещу Беларус, в който се твърди, че резултатите от президентските избори на 9 август са „фалшифицирани“, предава EA Daily. Както пишат европейските издания, въвеждането на санкциите не се е състояло заради позицията на Кипър – негов представител е наложил вето на проекта за наказателни мерки. Неназован европейски служител обясни пред медиите, че този ход на Никозия „защитава режима на Лукашенко от последиците от неговите недемократични и потиснически действия“. В същото време официален Кипър обясни действията си с факта, че иска да постигне подобни стъпки от ЕС по отношение на Турция, която проучва за газ в спорните води на Източното Средиземно море. По-късно стана известно, че Париж активно подкрепя решението на Кипър относно санкциите срещу Турция. Позицията на Франция беше значително улеснена от морски инцидент край бреговете на Либия, където турски военни кораби преследваха френска фрегата. Вчера Европейският парламент прие резолюция, в която не призна Александър Лукашенко за президент на Беларус и подкрепи налагането на санкции срещу него. След това беларуското външно министерство излезе с изявление, че властите на страната са готови да дадат „адекватен отговор“ на западния санкционен натиск. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Kathimerini (Гърция): Дендиас призовава ЕС да изготви списък с възможни санкции за Турция

Атина/Прага. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас призова европейските си колеги за създаване на списък с потенциални санкции, които да бъдат наложени на Турция, ако е необходимо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас направи коментариte по време на съвместна пресконференция в Прага с чешкия си колега Томаш Петричек, която се състоя в петък. „Не искаме санкциите да бъдат наложени сега на Турция, но нека да има план, за да е ясно какво ще се случи, ако Анкара се върне към логиката на незаконните действия“, подчерта първият дипломат на Атина. Дендиас добави, че той и Петричек са поискали по-голяма защита на външните граници на Европейския съюз след миграционната криза през март. „Всички си спомняме усилията на Турция да въоръжи миграцията и да окаже натиск както върху ЕС, така и върху Гърция“, каза той и добави, че „тогава доказахме, че можем сериозно и отговорно да защитаваме европейските граници. Ситуацията в Източното Средиземноморие също беше тема на дискусиите в Прага, както и дейностите на Турция в континенталния шелф на Гърция и нарушенията на суверенитета на Република Кипър. „Мисля, че нашата обща цел е решението на проблемите да бъде чрез диалог“, отбеляза Дендиаа, добавяйки обаче, че дискусиите трябва да се провеждат в рамките на международното и морското право. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

„Анадолска агенция“: Турското МВнР привика посланика на Атина заради заглавие на гръцки вестник, в което се споменава Ердоган

Анкара. Министерството на външните работи на Турция привика посланика на Гърция в страната във връзка с публикация в един от гръцките вестници, в която е допусната оскърбителна нападка по адрес на турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Това заяви на пресконференция първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от „Анадолската агенция“. „Турското външно министерство привика гръцкия посланик заради неподходящо заглавие в гръцки вестник за турския президент“, каза по-специално Чавушоглу. Ръководителят на турската дипломация отбеляза, че „обидите и проклятията не трябва да се разглеждат от гледна точка на свободата на печата“. Чавушоглу засегна и ситуацията около кипърското споразумение. Дипломатът припомни, че Анкара многократно е заявявала, че повече няма да води преговори за федерация. Чавушоглу също подчерта, че няма смисъл да се предлагат нови инициативи за създаване на федерация в Кипър, тъй като те предварително са обречени на провал. „Невъзможно е да започнем отново от мястото, от което сме спрели. Не можем да започнем преговори от мястото, където започна Кран-Монтана (преговори за кипърско споразумение в швейцарския Кран-Монтана). Преговорите приключиха, провалиха се. Няма смисъл да започваме ново приключение, което очевидно ще се провали“, каза турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Kathimerini: Турция издаде три НАВТЕКСа за Егейско и Средиземно море

Атина. Турският флот издаде три нови навигационни телекса в петък, като резервира зони от Източното Средиземноморие и Егейско море, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. В 20.11 ч. Службата за корабоплаване, хидрография и океанография издаде НАВТЕКС от станцията в Анталия за турския кораб за сеизмично проучване Barbaros. Простирайки се на месец от 20 септември до 20 октомври, НАВТЕКСът запазва зона край югоизточното крайбрежие на Кипър. Той също така включва резервния кораб за безопасност Apollo Moon. По-рано в петък, в 18,55 ч., Офисът издава и два едновременни навигационни телекса за „учения с жива стрелба“ в Егейско море в събота и неделя. Съобщава се, че координатите, дадени в навигациите, издадени от станцията в Измир, включват област между островите Лесбос и Кос. Превод и редакция: Иван Христов

19 Септември 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Беларус може да преразгледа  участието си в международните организации

РИА Новости: Беларус може да преразгледа участието си в международните организации

Минск. Беларус може да преразгледа участието си в международни организации, заяви беларуският външен министър Владимир Макей, цитиран от РИА Новости. Както отбеляза Макей, има набор от "напълно радикални мерки", към които Беларус може да прибегне, ако бъде принудена да го направи. „Можем да преразгледаме участието си в различни инициативи, организации, чиято дейност ще бъде безсмислена без Беларус“, призна беларуският министър. Масовите протести на опозицията започнаха в Беларус на 9 август, след президентските избори, на които Александър Лукашенко спечели - според ЦИК той спечели 80,1% от гласовете. В първите дни действията бяха потиснати от силите за сигурност, а срещу протестиращите, които не бяха съгласни с резултатите, те използваха сълзотворен газ и гумени куршуми. Според официалните данни през първите дни бяха задържани над 6 700 души. Както Министерството на вътрешните работи на републиката съобщи по това време, стотици хора бяха ранени по време на безредиците, сред които над 130 служители на реда. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 19:30 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ и ЕС възнамеряват да обявят заедно санкции срещу Беларус другата седмица

ТАСС: САЩ и ЕС възнамеряват да обявят заедно санкции срещу Беларус другата седмица

Вашингтон. САЩ и ЕС се надяват да обявят съвместно нови санкции срещу Беларус в началото или в средата на следващата седмица. Това заяви Джордж Кент, заместник-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, на семинар във Вашингтонския Атлантически съвет, цитиран от TACC. По-рано литовският външен министър Линас Линкявичюс, изказвайки се на същото събитие, заяви, че Европейският съюз може да наложи нови санкции срещу Беларус следващата седмица. "Министърът (на външните работи на Литва) отбеляза, че ЕС очаква да може да обяви санкциите си през следващите дни. Аз съм в активен контакт с моите европейски колеги, сега това са ЕС и Великобритания, както и канадската страна. Стремим се да направим координирано изявление, ще видим ако можем да го направим в началото или в средата на следващата седмица ", каза Кент. "Вярвам, че усилията, насочени към налагане на санкции, координирани с международната общност, предстоят през следващите дни. Всички <...> работят по окончателните процедури", добави Кент. Преди това САЩ и ЕС многократно изразиха намерението си да въведат нови целенасочени санкции срещу Беларус във връзка със ситуацията в републиката след изборите. На свой ред високопоставен служител на ЕС заяви в петък, че Брюксел не е сигурен, че външните министри на 27-те държави-членки на ЕС на среща на 21 септември ще могат да се споразумеят за списък на беларуските служители, срещу които ще бъдат наложени санкции. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 17:56 | Агенция "Фокус"