СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър в опит да постигне „мирно" решение на напрежението в Източното Средиземноморие на фона на призивите към Турция да изтегли военните и сондажните си кораби от водите край острова, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация от американск...

12 Септември 2020 | 08:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Берлин. Интензивните усилия на Берлин за започване на преговори между Атина и Анкара бяха подчертани на телеконференцията в сряда, която германският канцлер Ангела Меркел проведе с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, няколко часа след дискусия с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според „Анадолската агенция“, която се позовава на източник от турското президентство, Ердоган е казал на Меркел, че е решен да защити интересите на Анкара в Източното Средиземноморие. Освен това държавният глава е посочил, че различията в региона могат да бъдат разрешени чрез преговори, стига да има балансиран подход и „справедливо и последователно“ отношение от европейските страни. Турски източници също заявиха, че Ердоган е поискал от Меркел уверения, че този път няма да има пречки за преговорите, които според съобщенията са дадени от германския канцлер. Според гръцкото издание, Берлин активизира още повече усилията си да вкара двете страни в проучвателни разговори, на който двете страни да се разберат как да започнат диалог за деескалация на напрежението възможно най-скоро. Предстои да разберем през следващите дни дали съществуващият дипломатически триъгълник между съветника на Мицотакис Елени Сорани, нейният колега от германското канцлерство Ян Хекер и Ибрахим Калън, представител на Ердоган, може да доведе до тристранна среща между трите държави. Това обаче може да бъде предшествано от телефонен разговор (или телеконференция) между Мицотакис и Ердоган, за което в момента работят Сурани и Калън. Това бе потвърдено в сряда от самия Мицотакис в интервю в рамките на конференцията на Economist в Атина, като каза, че неговите съветници и Ердоган са в контакт и той смята, че ако продължат по същия курс, двамата държавни мъже могат да говорят по телефона съвсем скоро. Мицотакис заяви, че е готов да започне проучвателни контакти „много, много скоро“, като каза, че има „прозорец на възможностите“ за двустранни контакти. Междувременно в сряда Мицотакис разговаря с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис за предстоящата среща на върха на Европейския съюз (24-25 септември). Въпреки относителната деескалация между Атина и Анкара, Никозия остава на ръба, след като Турция тази седмица обяви подновяването на сондажите от нейния кораб „Явуз“ в кипърския континентален шелф. Също в сряда, Анастасиадис прие председателя на Европейския Съвет Шарл Мишел в Никозия, където последният бе запознат с действията на Турция в региона. От своя страна Мишел каза, че е предал на Никозия, че солидарността на ЕС трябва да се изразява в дела, а не в думи. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

Триполи. Премиерътъ на базираното в Триполи „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия Файез Сарадж обяви, че възнамерява да се откаже от пълномощията си в края на октомври, предава „Анадолската агенция“. „Обявявам твърдото си намерение да предам длъжността на следващата изпълнителна власт не по-късно от края на откомври“, заяви Сарадж чрез видеообръщение по местната национална телевизия. „Надяваме се, комисията за диалог да завърши работата си и да избере нов президентски съвет и министър-председател“, добави той. Освен това той говори и за междулибийския диалог с правителството в Бенгази, проведен в мароканския град Бузника от 6 до 10 септември, като отбеляза, че „в последния разговор положихме основите за нов процес на обединение на държавните институции и провеждане на парламентарни и президентски избори“. Международно признатото правителство на Либия, което беше сформирано през 2015 г. след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., се сблъска с редица предизвикателства, включително нападения от милиции, лоялни на военачалника Халифа Хафтар. По-рано този месец оставка подаде и източното либийско правителство, базирано в Бенгази. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

Москва. Конфликтът в Източното Средиземноморие преминава от конфликт между Турция и Гърция към конфликт между Турция и монархиите от Персийския залив. Нещо повече, при настоящото изостряне Израел играе важна роля със своите амбиции да се превърне в енергиен транзитен център в региона, пише руското официозно списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. Изострянето на идеологическия конфликт между арабските монархии от Персийския залив и Турция започна с „арабската пролет“. Претенциите на Турция за лидерство в региона, подкрепени от процъфтяваща икономика, се засилват от ислямистка идеология, подобна на идеологията на радикалното ислямско движение „Мюсюлмански братя“, забранено в много арабски страни. Този конфликт е от полза за Израел, тъй като помага за укрепването на отношенията на Тел Авив с Европа и арабските съседи. Освен това 254-километровият транс-израелски нефтопровод Ейлат-Ашкелон може да играе важна роля както за укрепването на тези връзки, така и за изостряне на ситуацията в Източното Средиземноморие. Отношенията между Анкара и монархиите в Персийския залив ескалираха, след като турците подкрепиха Морси и Мюсюлмански братя, които дойдоха на власт в Египет след свалянето на режима на Мубарак. Арабските монарси виждат ислямската демокрация като екзистенциална заплаха за самото им съществуване. Лишаване от свобода на демократично избрания президент Морси, който беше свален от египетските военни; гражданската война в Либия и откриването на големи газови находища в Източното Средиземноморие също са от полза за Израел. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и ОАЕ с Бахрейн може да завърши създаването на антитурска коалиция, която ще формира политическия живот в региона през следващите десетилетия. За да сме справедливи трябва да отбележим, че Израел не създаде антитурската коалиция, а само се присъединия към съществуващата такава в състав Франция, Гърция, Република Кипър, Египет и ОАЕ. В допълнение към укрепването на сигурността в региона, тези страни се опитват да разширят и укрепят политическите и икономическите връзки помежду си. На 16 януари 2020 г. за тази цел в Кайро е създаден Източносредиземноморският газов форум (EMGF), който се състои от Египет, Гърция, Кипър, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономия. Отсъствието на Турция в него говори за нейната антитурска ориентация. Израел, Гърция и Кипър също работят по газопровода EastMed, който ще свърже европейските потребители с газовите находища в Източното Средиземноморие. Последният залп в идеологическата война между арабите и Турция беше възраждането на идеята за възобновяване на използването на израелския нефтопровод Ейлат-Ашкелон. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и двете монархии от Персийския залив ще позволи този тръбопровод да бъде използван за доставки на петрол, което допълнително ще намали надеждите на Турция да се превърне в енергиен център, които вече са значително отслабени от откриването на газовите полета. Инфраструктурата за този тръбопровод е построена през 1968 г. от Израел с подкрепата на иранския шах. Ислямската революция в Иран през 1979 г. обаче спря доставките на петрол от Иран. За броени дни значението на Израел като вечен гарант на западноевропейската енергийна сигурност се срина до почти нула. През 2003 г. обаче бяха направени промени в проекта, които позволиха на петрола да тече в двете посоки. Освен това има два нови важни партньора: Азербайджан и Казахстан. Сега антитурската коалиция иска да отвори отново нефтопровода Ейлат-Ашкелон, което ще допринесе както за енергийната сигурност на европейските купувачи, така и за стратегическите интереси на Израел. Доставката на петрол от Персийския залив до Европа през него допълнително ще отслаби претенциите на Турция да се превърне в енергиен център. Собственикът на Europe Asia Pipeline Co. (EAPC) очаква да получи 12 до 17% от търговията с нефт, преминаваща през Суецкия канал. Тръбопроводът значително ще попълни египетската хазна чрез такси за транзит на петрол. Asia Times вярва, че подобряването на отношенията между Израел и страните от Персийския залив е, разбира се, важно за гарантирането на неговата сигурност. Но е жизненоважно да се засили стабилността в целия регион и да се нормализират отношенията между еврейската държава и Египет. Без това сигурността на Израел никога няма да бъде наистина стабилна. Петролопроводът EAPC може да се превърне в допълнение към Суецкия канал. Въпреки скорошното си разширяване, той все още е недостъпен за най-големите танкери. Ситуацията може да се промени с възобновяването на използването на този тръбопровод, което ще позволи на супертанкерите да вземат товари в Червено и Средиземно море. Доскоро EAPC работеше в относителна тайна по две причини. Първо, редица арабски партньори предпочетоха да пазят търговските си сделки и сътрудничеството с Израел в тайна поради негативното отношение към него в ислямския свят. Сега това негативно отношение, благодарение на нормализирането на отношенията с ОАЕ и Бахрейн, значително ще отслабне. На второ място, изграждането на тръбопровода още преди ислямската революция, през шейсетте години на миналия век, беше частично извършено от Техеран. Това означава, че излизането на нефтопровода Ейлат-Ашкелон от сянката може да засили позицията на Иран в международния арбитражен съд. Например през 2015 г. съд в Швейцария вече осъди Израел да плати обезщетение на Техеран в размер на 1,1 милиарда долара. Въпреки съпротивата от Турция и други политически нюанси, подкрепата на израелското правителство, благоприятната геополитическа ситуация в региона и съществуващата инфраструктура най-вероятно ще доведат в най-близко бъдеще до възобновяване на работата на нефтопровода Ейлат-Ашкелон при доставка на петрол за Европа, което допълнително ще увеличи напрежението в източната част Средиземноморието. Превод и редакция: Иван Христов

16 Септември 2020 | 20:10 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Анкара. Във вторник Турция обяви нов навигационен телекс (Navtex), заявявайки, че остров Хиос е милитаризиран от Гърция в нарушение на Лозанския договор от 1923 г., съобщава турският вестник Sabah. Съобщението направи Службата на турските военноморски сили за корабоплаване, хидрография и океанография (OHNO) в Измир. Остров Хиос (Сакиз) се намира срещу западната провинция Измир. Същият ден Турция обяви Navtex за удължаване на дейността на военния кораб „Явуз“ в Източното Средиземноморие до 12 октомври. Турското правителство оспорва твърдението на Гърция за изключителни права във водите, където работи „Оруч Рейс“, с аргумента, че островите не трябва да се включват в изчисляването на морските граници между държавите. Гърция е въоръжила 18 от 23 острова в Егейско море, което Турция смята за заплаха за сигурността си. В това число са Лесбос, Хиос, Самос, Сими, Икария, Патмос, Лерос, Калимнос, Кос, Астипалая, Родос, Кастелоризо (Мегисти-Мейс), Нисирос, Тилос, Халки, Карпатос и Касос. Според данни на базираната в т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) Центъра за изследване на дипломатическата стратегия, Гърция има армейска дивизия на островите Лесбос и Родос и бригада на островите Хиос и Сими, както и няколко пехотни батальона , танкови батальони и зенитни батальони на тези острови. Гърция има 7500 войници на островите Хиос и Сими, командоси на остров Родос, шест военни бази, две военноморски бази и две бази за вертолети на островите. Гърция също планира да използва Егейските острови в случай на евентуална военна операция срещу Турция, се посочва в данните. Наскоро Турция разкритикува Гърция за дислокацията на войници на демилитаризирания остров Кастелоризо, наричайки този ход провокация и демонстрация на истинските намерения на Атина в Източното Средиземноморие. Остров Кастелоризо е само на 2 километра (1,2 мили) от турския бряг. Гръцките въоръжени сили проведоха учения на Кастелоризо през ноември 2019 г. Започвайки от Лондонския договор от 1913 година, милитаризацията на източните егейски острови е ограничена, а техния демилитаризиран статут е потвърден с Лозанския договор от 1923 година. Парижкият договор от 1947 г., който отстъпи Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърди демилитаризирания статут. Въпреки това, Гърция твърди, че по въпроса трябва да се прилага Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за разоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, тъй като няма разпоредба, че тя е различна от Договора от Лозана по въпроса. Превъоръжаването на демилитаризираните Егейски острови винаги е било горещ дебат между двете страни, особено след 60-те години, когато отношенията между Анкара и Атина се влошиха по кипърския въпрос и разширените претенции на Гърция за въздушното пространство и териториалните води в Егейско море. Първата реакция на Турция на въоръжаването на Гърция на островите в Егейско море е дипломатическа нота, дадена на Атина на 29 юни 1964 г. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 20:49 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Триполи. Министър-председателят на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж възнамерява да си подаде оставката, съобщава във вторник Bloomberg, като се позовава на четирима чиновници. Според информацията на американската агенция, Сарадж може да обяви официално решението си в края на седмицата. Отбелязва се, че той вече е обсъдил плановете си с международните и либийските си партньори. Предсавители на Сарадж не са пожелали да коментират темата пред Bloomberg. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Париж. Дълго време единствената заплаха за единството на Северноатлантическия алианс оставаше путинска Русия, наследницата на СССР и Организацията на Варшавския договор, но сега опасността се крие в самия блок, пише Le Figaro. Доналд Тръмп смята Алианса за „остарял“, а Турция, която охраняваше югоизточния му фланг, благодарение на ревизионисткия си президент, придава значение на думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО. Наскоро френският президент в по-мека форма заяви, че Турция „вече не е партньор“ в Средиземно море: тя излага алианса в смъртна опасност. От няколко години Анкара принуждава НАТО да поглъща поредното горчиво хапче всеки месец. Така, в Либия той нарушава оръжейното ембарго, а в Сирия се разправя с кюрдите и поставя в двусмислено положение съюзниците, които се противопоставят на „Ислямска държава“. В Ирак турските операции срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) в северната част на страната пречат на Алианса да помага на националните сили в борбата им срещу влиянието на Ислямска държава и Иран. В Източното Средиземноморие провокациите на президента Ердоган поставиха два члена на НАТО на ръба на войната. И накрая, Турция се сближи с Русия, след като закупи руските системи за ПВО С-400, които са несъвместими със стандартите на НАТО. Както се отбелязва в статията, от влизането си в НАТО през 1952 г. Турция винаги е била труден съюзник, но като цяло партньорите в блока, чрез преговори, успяха да я задържат в своите редици. Сега обаче, поради факта, че Съединените щати се оттеглиха на заден план, Турция на Ердоган се превърна в проблем: тя блокира всички предложения за партньорство в Алианса, не позволява да се поддържат отношения с ОАЕ, Австрия, Египет и Армения, а също така се намесва в мисиите на НАТО - например заплашва да изпрати делегация от съюзници във военната база в Инджирлик. Освен това Анкара постоянно изнудва Европа с миграционната криза. Независимо от това Турция, която дълго време е стълб на НАТО, сега е нестабилна: турската армия е загубила своята сила и авторитет, ВВС са се превърнали в сянка на миналата си сила след бруталните чистки в резултат от опита за преврат през 2016 г. Освен това страната се отдалечи от ценностите на Северноатлантическия алианс. Според един от експертите на френския вестник Ердоган разчита на „ислямско-националистическия агресивен дискурс, основан на реваншизма“ и се опитва да промени съществуващия международен правен ред, като същевременно потъпква секуларизма на съвременна Турция, правата на човека и основните ценности. По думите на един наблюдател от ЕС, в Северноатлантическия алианс става трудно да се работи с такъв съюзник, който отрича демократичните ценности, които стоят в основата му. Според изданието обаче Турция е малко вероятно да напусне НАТО: хартата не предвижда възможност за налагане на санкции срещу един член на Алианса или за изгонването му, тъй като според правилата съюзниците трябва да стигнат до консенсус. От своя страна Анкара може да се оттегли от НАТО, като е уведомила блока за своето решение година преди това. „Но Ероган няма да направи това, защото знае, че членството в НАТО му придава значение в очите на Владимир Путин“, казва военен източник, запознат с въпроса. „Кремъл подкрепя Ердоган, включително за да може да го използва в кампанията си за отслабване на НАТО“. Междувременно вътрешните атаки от турския президент, заедно с външните от руския президент, продължават да измъчват Алианса. Изборите в САЩ може да са решението на проблема: демократът Джо Байдън се изказа в подкрепа на НАТО. Съюзниците обаче се опасяват, че ако спечели, Тръмп ще реши да се оттегли от Северноатлантическия алианс - сценарий, който е обсъждан неведнъж в частни разговори, каза в книгата си бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън. В този случай Владимир Путин ще спечели голяма победа, обаче, отбелязва Le Figaro, засега това е само разсъждение. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че Анкара не очаква санкции от Европейския съюз за проучвателните дейности в спорните води на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Yeni Safak. ЕС заяви, че напълно подкрепя държавите-членки Гърция и Републока Кипър в спора и заяви, че изготвя потенциални санкции, ако диалогът не започне. Чавушоглу заяви в ефира на местен телевизионен канал, че Турция е отворена за разговори без предварителни условия. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че сондажният кораб, който оперира в Източното Средиземноморие, се е върнал само за подновяване на запасите и поддръжка. Мевлют Чавушоглу заяви в интервю пред местния телевизионен канал NTV, че връщането на кораба – „Оруч Рейс“ - не означава промяна в политиката на Турция за проучване в региона, предава „Анадолската агенция“. Чавушоглу каза, че Турция може да води преки преговори с Гърция за разрешаване на спорове в Източното Средиземноморие, но Анкара също ще излезе с предварителни условия, ако Атина настоява да го направи. Напрежението в региона е голямо, след като миналия месец Турция възобнови енергийните проучвания в Източното Средиземноморие, след като Гърция и Египет подписаха спорна сделка за делимитация на морските си зони в ущърб на интересите на Анкара. Въпреки противопоставянето на Гърция и някои други страни, Турция многократно е разширявала енергийното проучване на своя изследователски кораб „Оруч Рейс“ в спорния район между Гърция и Турция, като най-новото обявено на 31 август този път ще продължи до 12 септември. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 11:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

Бенгази. Базираното в източната част на Либия правителство, съюзно на военачалника Халифа Хафтар, подаде оставка в неделя на фона на нарастващи протести в редица градове заради влошени условия на живот и корупция, съобщи базираният в Тобрук парламент на уебсайта си, предава „Анадолската агенция“. Абдула Ал-Тани, ръководителят на правителството, което не е международно признато, подаде оставката си пред председателя на базираната в Тобрук Камара на представителите Агила Салех по време на спешна среща, на която те обсъдиха исканията на протестиращите. Хората в няколко източни града протестираха през последните три дни заради лошите условия на живот в региона. Libyan Crimes Watch, базирана в Обединеното кралство организация за защита на правата, цитира местни медии, според които милициите на Хафтар са открили огън по демонстранти в провинция Марж, като един човек е загинал и един е ранен. Друг доклад на местните медии твърди, че петима души са били ранени в Бенгази, Байда и Марж поради нападения от милицията на Хафтар. Либия е разкъсана от гражданска война след свалянето на покойния владетел Муамар Кадафи през 2011 г. Правителството на националното съгласие (ПНС) е създадено през 2015 г. по споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят поради военна офанзива от лоялните на Хафтар сили, припомня „Анадолската агенция“. ООН признава правителството начело с премиера Файез Сарадж за легитимна власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в неделя, че завръщането на турския сондажен кораб „Оруч Рейс“ обратно в южната провинция Анталия е положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението с Турция на фона на борбата за офшорните природни ресурси, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Завръщането на „Оруч Рейс“ е положителна първа стъпка, надявам се да има последователност. Искаме да разговаряме с Турция, но в климат без провокации“, каза Мицотакис пред репортери в Солун. По неговите думи, диалогът е единственият начин за справяне с единствения проблем между двете страни - делимитацията на морските зони. „Първата стъпка (от Турция) ще бъде прологът за подобряване на ситуацията в нашите двустранни отношения“, каза той. Мицотакис посочи още, че шест от 18-те изтребители Rafale, произведени от Dassault, които Гърция планира да закупи, за да подобри военновъздушните си сили, ще бъдат нови, а останалите малко използвани. Гърция също планира да модернизира четири свои фрегати и да придобие още четири, каза консервативният премиер. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция обвини Гърция в милитаризиране на островите в Средиземно море

ТАСС: Турция обвини Гърция в милитаризиране на островите в Средиземно море

Анкара. Турският министър на националната отбрана Хулуси Акар обвини Гърция в милитаризиране на островите в Средиземно море, цитира думите му TACC "Гърция продължава да милитаризира островите. Ние сме за диалог и желаем да решаваме проблемите (в Средиземно море) с мирни средства", заяви ръководителят на турското министерство на отбраната в ефира на турската телевизия NTV. Според Акар на първо място "остров Кастелоризо", който се намира на няколко километра от Турция, трябва да бъде демилитаризиран. Той обяви готовността на Турция да бъде домакин на четвъртите преговори на НАТО с Гърция за ситуацията в Средиземно море. Акар също изрази мнение, че „гръцкият народ не трябва да се поддава на инициативите на (френския президент Еманюел) Макрон, който се опитва да спаси позицията си“. В същото време турският министър заяви, че връщането на изследователския кораб „Оруч Рейс“ в териториалните води на Турция не означава, че Анкара "се е отказала от правата си в Източното Средиземноморие". Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 16:21 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гърция заяви, че е готова на преговори с Турция в случай на реална  деескалация

ТАСС: Гърция заяви, че е готова на преговори с Турция в случай на реална деескалация

Солун. Гърция е готова да започне нов кръг от преговори с Турция в случай на практическа деескалация от нейна страна в Източното Средиземноморие, като напускането на турския изследователски кораб „Оруч Рейс“ от гръцкия морски шелф е първата положителна стъпка в тази посока. Това съобщи гръцкият премиер Кириакос Мицотакис на пресконференция в Солун, цитиран от TACC Завръщането на „Оруч Рейс“ в турски териториални води е положителна първа стъпка, каза той. "Надяваме се, че тази стъпка ще бъде продължена. Краят на провокациите трябва да доведе до началото на дискусиите. Никога не сме крили това, което искаме да обсъдим с Турция, но в мирна атмосфера, без провокации и без едностранни действия. За съжаление ситуацията през последния месец не е беше такава и не по наша вина. Искам да се надявам и да вярвам, че тази стъпка е първата стъпка в правилната посока. Разбира се, трябва да има продължение, деескалацията не е моментно събитие ", каза премиерът. Той обясни, че ако Гърция продължи да вижда действия за намаляване на напрежението, Атина винаги е готова да започне бързо нов цикъл на проучвателни контакти с Анкара, прекъснати от турската страна през 2016 г. "Ако видим признаци на практическа деескалация, Гърция винаги е готова да седне на масата, за да обсъди големия проблем с Турция, а именно делимитацията на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие", каза премиерът. В същото време той подчерта, че опцията за санкции срещу Турция продължава да остава в арсенала от мерки на Европейския съюз, в случай че Анкара не се откаже от провокативни действия в средиземноморския регион. Връщане на изследователския кораб Според службата за наблюдение на морския трафик турският кораб „Оруч Рейс“ се е върнал в териториалните води на Турция в неделя след приключване на проучвателните работи в Средиземно море. Според навигационния портал корабът вече се намира в близост до курорта Анталия. „Оруч Рейс“ провежда офшорни проучвателни работи от 18 юли. Гръцки анализатори в неделя предположиха, че изтеглянето на кораба от Турция може да бъде само тактически ход на Анкара за избягване на евентуални санкции на ЕС на предстоящата среща на върха на ЕС на 24-25 септември, където ще бъдат обсъдени действията на Турция в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 14:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият президент посети остров Кастелоризо

Kathimerini: Гръцкият президент посети остров Кастелоризо

Кастелоризо. Гръцкият президент Катерина Сакеларопулу посети югоизточния остров Кастелоризо, за да присъства на честванията на 77-ата годишнина от освобождението на острова от италианска окупация, придружена от представители на политическото и военното ръководство на страната, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Сакеларопулу ще присъства на богослужение, което ще се проведе в църквата Св. Св. Константин и Елена, а по-късно ще поднесе венец на паметника на загиналите войници. Президентът ще посети военноморските кораби, акостирали в пристанището, а след това ще посети остров Ро, където ще положи венец на местен паметник. Според информацията хеликоптерът, транспортирал президента до острова, не е бил застрашен от турски самолети. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: “Оруч Рейс“ напусна спорните води край остров Кастелоризо

Yeni Safak: “Оруч Рейс“ напусна спорните води край остров Кастелоризо

Анталия. Турският сеизмичен изследователски кораб “Оруч Рейс“ се завърна във водите близо до южната провинция Анталия в неделя, показват данните на Refinitiv, ход, който може да облекчи напрежението между Анкара и Атина заради офшорни природни ресурси, пише турският вестник Yeni Safak Членките на НАТО Турция и Гърция имат припокриващи се претенции за континенталния шелф и права върху потенциални енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. Напрежението се разпали миналия месец, след като Анкара изпрати “Оруч Рейс“ да изследва възможните перспективи за сондиране на нефт и газ във водите, заявени от Гърция, Кипър и Турция. По-рано този месец военноморският флот на Турция заяви, че “Оруч Рейс“ ще продължи операциите си в района до 12 септември. Външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че корабът ще продължи проучвателните операции за по-дълго, но от обяд в неделя не е издадено удължаване на заявлението (НАВТЕКС). Данните от проследяването на кораби Refinitiv показват, че “Оруч Рейс“, заедно с два съпътстващи кораба, са се върнали край бреговете на Анталия в неделя. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция има силен коз за газовите сделки

Daily Sabah: Турция има силен коз за газовите сделки

Анкара. Откриването на газ в Черно море е стъпка, която ще повлияе на много от газовите връзки и споразумения на Турция, пише англоезичното издание на турския вестник Sabah Турция, която разполага със собствени ресурси, ще има със силен коз в сключването на бъдещи сделки. Това е причината високопоставен турски служител да заяви в четвъртък, че „договорите за газ, които изтичат догодина, е малко вероятно да бъдат подновени, ако доставчиците подхождат към сделките със същите стари навици, без гъвкавост и с не особено конкурентни ценови предложения“. Откриването на газ в Черно море означава, че Анкара ще търси по-добри и изгодни сделки за газ. Това включва и споразуменията, подписани с руския „Газпром“, за доставки по газопроводите „Турски поток“ и „Син поток“ Най-големият доставчик на газ в Турция е Русия, която доставя почти половината от целия газ за Турция. Другите големи доставчици на Турция са Иран, Катар и Азербайджан. Делът на Азербайджан обаче се е увеличил през последните години. Зависимостта на Турция от външни доставчици ще бъде намалена с разширяването на местното производство на газ, засилване на позициите на Турция на газовите пазари и ще спомогне за намаляване на търговския дефицит. Друго очаквано въздействие на новото откритие е то да се превърне в мощен политическия лост на Турция. Има още един момент в историята. Турция е притискана от Гърция и Европейския съюз в Източното Средиземноморие. Гърция претендира за огромен обхват от териториални води в тази област и се координира с играчи като Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Франция срещу Анкара, въпреки че Турция има най-дългата брегова линия в Средиземно море и широки териториални води по тази брегова линия съгласно международното право. От друга страна, за разлика от Източното Средиземноморие, териториалните води в Черно море не се оспорват. По отношение на всички тези моменти, откритието определено има голяма разлика. Турция ще придобие гъвкавост и ще има много по-мощна роля по отношение на външните енергийни отношения. Но е важно да се подчертае, че това откритие не е заместител на газа от Източното Средиземноморие. Както обяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, Турция ще продължи своята проучвателна дейност в този регион. Напрежението може да продължи известно време, но вярваме, че Гърция ще седне на масата за преговори. Военна конфронтация не е в ничий интерес, коментира изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция ще проведе военноморски учения край Кипър

AFP: Турция ще проведе военноморски учения край Кипър

Анкара. Турция обяви, че ще проведе военноморско учение с реални боеприпаси край брега на Кипър между събота и понеделник, въпреки заплахата от санкции на ЕС, предава AFP Турция е в конфликт с Гърция и Кипър заради въглеводородните ресурси и политическото влияние в Източното Средиземноморие, което поражда страхове от по-сериозен конфликт. В съобщение чрез НАВТЕКС, международната морска навигационна система за телекси, Турция заяви в петък, че ще има учение с боеприпаси край бреговете на Садразамкой в Северен Кипър. Съобщението идва, след като лидерите от Южна Европа предупредиха в четвъртък, че са готови да подкрепят санкциите на ЕС срещу Турция, ако Анкара се откаже от диалога. Въпросът ще бъде обсъден отново на срещата на върха на ЕС на 24-25 септември. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Септември 2020 | 12:00 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Заговорите против Турция са обречени на провал

Хулуси Акар: Заговорите против Турция са обречени на провал

Измир. Тези, които плетат заговори против Турция, ги очаква разочарование, точно както се е случвало през цялата история. Това заяви министърът на националната отбрана на Турция Хулуси Акар, коментирайки ситуацията в региона на Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“. Ръководителят на турското министерство на отбраната призова заинтересованите страни да се въздържат от изявления, допринасящи за нарастването на напрежението в Източното Средиземноморие. „За да деескалират напрежението в Източното Средиземноморие, някои просто трябва да мълчат. Те не трябва да правят нищо, просто да мълчат“, каза Акар на военно събитие в провинция Измир. Позовавайки се на неотдавнашните антитурски изявления на френския президент Еманюел Макрон, Акар каза, че те „надхвърлят допустимото и имат провокативен характер“. По-рано Макрон призова страните от ЕС да предприемат строги мерки срещу Турция заради позицията й в Източното Средиземноморие. Акар добави, че гръцките власти не трябва да се поддават на провокациите на трети страни, подтикващи Атина да влоши отношенията си с Турция. „Силно препоръчваме съседната ни Гърция да не позволява да бъде използвана за постигане на интересите на някои страни“, каза по-специално турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

12 Септември 2020 | 09:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър в опит да постигне „мирно" решение на напрежението в Източното Средиземноморие на фона на призивите към Турция да изтегли военните и сондажните си кораби от водите край острова, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация от американското външнополитическо ведомство. Спорът между Гърция, Кипър и Анкара „трябва да бъде разрешен по начин, който е дипломатичен и мирен“, заяви Помпео пред репортери по-рано тази седмица. „Нещата, които се случват днес в Източното Средиземноморие, са важни и искам да имам възможност да говоря с лидерите в Кипър за тяхната перспектива, целите им, нещата, които биха искали да направят. Президентът беше много ясен - разговаря с президента Ердоган, разговаря с премиера Мицотакис и във всеки случай е казал, че споровете, морските спорове трябва да се решават по начин, който е дипломатичен и мирен", цитира изданието думите на Помпео. „Ще работя и по този проект, опитвайки се да се уверя, че разбирам рисковете... и ще ги взема предвид, докато продължаваме да работим по предизвикателствата, които Източното Средиземноморие представя днес. Това е нещо, върху което сме много фокусирани“, добави американският държавен секретар. Германците „свършиха добра работа“, опитвайки се да накарат Гърция и Турция да „започнат разговорите“, каза Помпео, добавяйки, че САЩ се надяват „военните активи, които са там, да бъдат изтеглени, за да могат да се проведат тези разговори“. По въпроса за решението на САЩ от по-рано този месец частично да отмени оръжейното ембарго срещу Кипър, Помпео повтори: „Работим по него от известно време. Това беше просто подходящият момент за реално вземане на решението. Така че завършихме нашия анализ, уверихме се, че сме взели предвид всеки набор от свързани рискове“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Септември 2020 | 08:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер ще обяви военната сделка с Франция в събота

Kathimerini: Гръцкият премиер ще обяви военната сделка с Франция в събота

Атина. Премиерът Кириакос Мицотакис трябва да разкрие подробности за отбранителна сделка с Париж, която беше обект на разговори с френския президент Еманюел Макрон в кулоарите на срещата на европейско-средиземноморските лидери в Корсика в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Сред подробностите, които се очаква премиерът да разкрие по време на реч в Солун в събота, е придобиването на 18 изтребителя Rafale, втора ръка и нови. Интересът на Атина към построения от Dassault самолет се засили по-рано това лято след решителната реакция на Франция на турските провокации в Източното Средиземноморие в края на юли, но също така и през август, когато нейните военновъздушни сили изпратиха пет самолета до базата Суда на Крит и Пафос в Кипър. Освен това Париж се присъедини към военноморските учения с Гърция на юг от Крит. В момента се водят и преговори за споразумение за увеличаване на гръцката флотилия от изтребители Mirage, докато парламентът в Атина по-рано тази седмица ратифицира програма за придобиване на крилати ракети с голям обсег на действие Scalp EG. Съобщава се също, че французите са готови да постигнат сделка с Гърция за продажбата на на две модерни фрегати Belh@rra или някакъв друг кораб, въпреки че тя се конкурира с оферти от страни като САЩ, Холандия, Германия и Испания . Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:42 | Агенция "Фокус"

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Анкара. Турските военноморски сили провеждат учения по търсене и спасяване край бреговете на Либия, съобщават от военното министерство в петък, цитирани от електронното издание на Hurryiet. „В рамките на дейността на турската военноморска работна група беше проведено учение за търсене и спасяване в морето от фрегата TCG GEMLİK, работеща в офшорна Либия, и хеликоптерът, разположен на кораба“, заяви министерството в „туийт“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 12:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Бастия. Групата MED7 на южноевропейските държави, домакин на която в четвъртък беше Франция, изрази пълната си подкрепа и солидарност към Гърция и Кипър за многократните нарушения на суверенните им права от Турция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В заключителната декларация от срещата се казва, че всички държави трябва да спазват международното морско право и да разрешават различията си чрез диалог. Седемте лидери - на Гърция, Кипър, Франция, Италия, Малта, Португалия и Испания - също приветстваха усилията за посредничество на върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Германия, с оглед продължаване на диалога между Гърция и Турция по въпроса за морските им зони. Вземайки предвид заключенията от неотдавнашния Европейски съвет, те също изразиха съжаление, че Турция не е отговорила на многократните призиви на ЕС да прекрати своите едностранни и незаконни действия в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Според Гърция Макрон и Мицотакис са постигнали „пълно съгласие“ по отношение на Турция

Kathimerini: Според Гърция Макрон и Мицотакис са постигнали „пълно съгласие“ по отношение на Турция

Аячо. Френският президент Еманюел Макрон и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис са в „пълно съгласие“ за предстоящите стъпки в отговор на турските действия в Източното Средиземноморие, заявиха правителствени източници в Атина в четвъртък след разговори между двамата лидери на остров Корсика, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Според източниците двамата лидери са се съгласили, че Турция трябва да се изправи срещу европейски санкции, освен ако не изтегли корабите си от Източното Средиземноморие и се съгласи на преговори за деескалация на напрежението с Гърция. Макрон се срещна с Мицотакис в кулоарите на среща на върха в Корсика на лидери на страните от ЕС с излаз на Средиземно море. „Турция вече не е партньор в този регион“, каза френският президент пред репортери в четвъртък преди срещата на върха. „Ние, европейците, трябва да бъдем ясни и твърди“ по отношение турското правителство относно неговото „недопустимо поведение“, заяви тогава Макрон. Атинските източници съобщиха, че Мицотакис ще разкрие повече за подробностите от срещата си с Макрон, която включва и дискусия за „стратегическо партньорство“ по време на обръщение, което той трябва да направи този уикенд. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: „Турският въпрос“ попречи на въвеждането на санкции срещу Лукашенко

„Независимая газета“: „Турският въпрос“ попречи на въвеждането на санкции срещу Лукашенко

Аячо. Корсика беше домакин на срещата на върха на „Средиземноморската седморка“ - Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Малта. Темата на дискусията по същество е същата: отношенията с Турция, която въпреки предупрежденията от Брюксел, продължава да усвоява региона в Източното Средиземноморие, оспорван от гърците и кипърците. Поради „турския въпрос“ ЕС не може да наложи санкции срещу Беларус. Те са блокирани от Кипър, който настоява, че Реджеп Тайип Ердоган трябва да бъде вразумен, преди да се наказва Александър Лукашенко, пише руският вестник “Независимая газета“ Позицията на официалната Никозия относно санкциите срещу Беларус стана известна от информация на Reuters, която се позовава на собствени източници. В навечерието на срещата на върха в Корсика кипърският президент Никос Анастасиадис участва в телеконференция заедно с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, германския канцлер Ангела Меркел, представители на Естония, Унгария, Полша, Италия и Словения. Тя предшества срещата на върха на Европейския съвет, насрочена за 24 септември. Очевидно по време на тази телеконференция Анастасиадис е очертал позицията на страната по отношение на Беларус. Според Reuters Кипър е поискал от ЕС време да проучи списъка на служителите на Лукашенко, подложени на европейски санкции. И това въпреки факта, че на срещата на върха на ЕС през август страната подкрепи без резерви идеята да накаже официален Минск за потушаването на протестите на опозицията. Освен това Кипър не възрази срещу предложението на редица държави от ЕС, подкрепено от Шарл Мишел, да разгледат черния списък на Беларус по ускорен начин. И изведнъж се появи такова затруднение. Несъмнено промяната в позицията на Кипър може да бъде свързана с посещението на руския външен министър Сергей Лавров в тази страна. Във вторник той отиде там и предложи руско посредничество при уреждането на конфликта с Турция - макар и само ако официална Анкара също желае това. Но дори и без това предложение, Никозия има причина да оказва натиск върху Брюксел. През тази година Турция многократно е извършвала изследователски дейности върху шелфа, който Кипър смята за свой без реакция на ЕС. През лятото Ердоган се чувстваше толкова уверен в териториалния спор със съседите си, че започна да влиза в конфликт и с Гърция. Турция изпрати кораба „Оруч Рейс“, придружен от военни кораби, на 10 август да проведе изследвания във водите край гръцкия остров Кастелоризо. Отново нямаше реакция от ЕС. Според Reuters Кипър всъщност ще блокира приемането на санкции срещу Беларус, докато не бъде съставен списък от седем турски компании, работещи върху спорната зона на шелфа. За да се приеме черният списък на служителите на Лукашенко, който според последните данни ще включва 31 души, е достатъчно вето на една от 27-те страни от ЕС. Но и Гърция изглежда е склонна да подкрепи Кипър. В четвъртък, говорейки в Европейския парламент, темата за санкциите срещу Турция беше повдигната от гръцкия външен министър в сянка Милитадес Варвисиотис. Той нарече действията на Анкара "основният дестабилизиращ фактор" в Средиземно море и поиска да ги превърне в обект на особено внимание от страна на Европейския съюз и "цялата световна общност". Всъщност Гърция се готвеше да защити тази позиция на Корсика. По време на подписването на изданието срещата на върха на Средиземноморските седем все още не е приключила, но тонът на дискусията беше очертан на предварителна пресконференция от френския президент Еманюел Макрон. Речта му беше като четене на обвинителен акт срещу турските власти. Макрон каза, че Турция "извършва провокации, недостойни за голяма държава", и следователно "вече не е партньор" на страните от ЕС в Средиземно море. „Нашите червени линии са ясни: зачитане на суверенитета на всички държави-членки на ЕС, зачитане на международното право, осъждане на всички едностранни действия. Нашето желание е да избегнем всякаква форма на ескалация. Но това не означава пасивност ", каза Макрон, настоявайки Ердоган да" изясни намеренията си". По този начин той даде да се разбере, че Гърция и Кипър имат влиятелен съюзник в спора си със съседна държава - Франция. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 19:56 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: ЕС трябва да въведе значителни санкции срещу Турция

Мицотакис: ЕС трябва да въведе значителни санкции срещу Турция

Атина. Европейският съюз трябва да наложи "значителни санкции" на Турция, ако Анкара не изтегли инфраструктурата си от оспорваното Източно Средиземноморие, заяви днес гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, цитиран от македонският телевизионен “Канал 5“. „Нуждаем се от диалог, но не с насочен пистолет. „Това, което застрашава сигурността и стабилността на моята страна, застрашава благосъстоянието на всички членове на ЕС“, пише Мицотакис в статия, публикувана в няколко европейски вестника. „Европейските лидери трябва да решат този месец как да отговорят на Турция. "Ако Турция не оттегли своята инфраструктура, трябва да й бъдат наложени" значителни санкции ", каза той. "Ако Европа иска да покаже геополитическа мощ, тя не може да отстъпи на войнствената Турция," добави той. „Те трябва да успокоят топката, да се върнат на масата за преговори и да започнат от момента, когато напуснаха преговорите през 2016 г. "Ако не се разберем, тогава трябва да потърсим решение в Хага", каза той, имайки предвид международния трибунал за разрешаване на спорове между държави. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 18:44 | Агенция "Фокус"

Управляващата партия в Турция: Макрон играе колониални игри

Управляващата партия в Турция: Макрон играе колониални игри

Анкара. Управляващата партия на Турция обвини френския президент Еманюел Макрон в удължаването на периода на колониализма на страната си, предава “Анадолската агенция“. „Макрон продължава колониализма, докато нашият президент (Реджеп Тайип Ердоган) продължава да защитава интересите на потиснатите народи, да защитава мира и да осуетява игрите на колониалистите“, пише Йомер Челик, говорител на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), в поредица от публикации в социалната мрежа „Туитър“. По-рано днес, преди срещата на върха на средиземноморските държави от ЕС, на която не беше поканена Турция, Макрон каза: "Трябва да сме твърди с турското правителство, а не с турския народ, който заслужава повече от правителството на Ердоган." Относно тези забележки Челик каза: „Това е стара и неморална игра на колониалистите. Те предложиха фалшива проява на любов, за да експлоатират хората и се прицелиха в патриотичните лидери." Челик добави, че е горд „че манталитетът на колониалистите е насочен срещу нашия президент“. Позовавайки се на зверствата, открити след отстъплението на либийския военачалник Халифа Хафтар - подкрепен от Макрон - Челик каза: „Макрон е отговорен за масовите гробове на Хафтар. Сега Макрон се опитва да играе колониална игра в Източното Средиземноморие, използвайки Гърция." Челик написа още: „Той се опитва да пренесе играта, с която съсипа Сирия, към Средиземно море. Той е против нашия президент, защото (Ердоган) няма да позволи тази агресия." Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 18:33 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция осъди „арогантните коментари“ на Макрон за Източното Средиземноморие

AFP: Турция осъди „арогантните коментари“ на Макрон за Източното Средиземноморие

Анкара. Анкара опроверга "арогантните" коментари на френския президент Еманюел Макрон по отношение на тлеещия конфликт в Източното Средиземноморие, който противопостави Турция срещу Гърция и останалата част от ЕС, предава AFP "Френският президент Макрон отново направи арогантно ... изявление", заяви външното министерство, добавяйки, че коментарите на френския лидер са знак "за собствената му слабост и отчаяние". Говорейки в Корсика, където седем средиземноморски държави обсъждат отговор на търсенето на Турция за енергия във водите, заявени от Гърция, Макрон каза, че Европа трябва "да бъде ясна и твърда с правителството на президента (Реджеп Тайип) Ердоган". "Народът на Турция, който е велик народ, заслужава друго", каза Макрон, докато обсъждаше подхода на Ердоган към кризата, който Гърция иска да бъде наказан с хапливи икономически санкции. Турското министерство обвини Макрон, който подкрепи позицията на Гърция, като изпрати френски военни кораби в региона, в разпалване на напрежението "с неговото лично и националистическо отношение". Подходът на Макрон "поставя Европа и големите интереси на ЕС в опасност", заяви турското външно министерство. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 15:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция ще търси обща европейска позиция по отношение на Турция

Kathimerini: Франция ще търси обща европейска позиция по отношение на Турция

Аячо. На срещата на върха на седем държави-членки на Европейския съюз от Средиземноморието, която трябва да се състои в четвъртък, Франция ще настоява за обща позиция на ЕС по отношение на Турция, заяви френският президент Еманюел Макрон, домакин на срещата, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Той каза още, че ЕС иска да избегне всякаква ескалация на напрежението с Анкара. "От Турция зависи да изясни намеренията си", каза Макрон на пресконференция в Аячо, Корсика, който ще бъде домакин на срещата на средиземноморските страни-членки на ЕС. Отношенията между ЕС и Турция са силно обтегнати по редица въпроси, включително проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие, където Анкара е в конфликт с държавите-членки на ЕС Кипър и Гърция. Макрон каза още, че Франция и Германия работят по координирана акция за солидарност с Гърция, където хиляди мигранти останаха без подслон в сряда, след като пожари унищожиха пренаселения мигрантски лагер на гръцкия остров Лесбос. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 15:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция и Гърция поискаха „тежки“ санкции срещу Турция от ЕС

Kathimerini: Франция и Гърция поискаха „тежки“ санкции срещу Турция от ЕС

Бастия/Брюксел. Срещата на върха на седем средиземноморски държави-членки на Европейския съюз, която трябва да се състои в четвъртък, ще настоява за обща позиция на Брюксел по отношение на Турция, заяви френският президент Еманюел Макрон, домакин на срещата, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Той каза още, че ЕС иска да избегне всякаква ескалация на напрежението с Анкара. „От Турция зависи да изясни намеренията си“, каза Макрон на пресконференция в Корсика, където ще бъде домакин на средиземноморските крайморски членове на ЕС за разговори, които се очаква да включват обтегнатите отношения на блока с Турция. Отношенията между ЕС и Турция са силно обтегнати по редица въпроси, включително проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие, където Анкара е в конфликт с държавите-членки на ЕС Кипър и Гърция. Макрон каза още, че Франция и Германия работят по координирана акция за солидарност с Гърция, където хиляди мигранти останаха без подслон в сряда, след като пожари сравниха със земята пренаселения бежански лагер на гръцкия остров Лесбос. В същото време Милтияд Варвициотис, заместник-министър на външните работи на Гърция, поиска от европейските лидери да наложат „тежки“ икономически санкции на Турция за орграничен период от време, ако Анкара не изтегли военните и сондажните си кораби от спорните води край Кипър. „Санкциите трябва да поставят този натиск, тежък натиск, за ограничен период от време. Но трябва да е тежък, за да изпрати посланието, че Европа е тук, за да преговаря, но и за да защити ценностите си“, каза дипломатът. Европейските лидери ще проведат извънредна среща на върха на 24-25 септември, за да обсъдят как да разрешат кризата между гърци и турци в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

10 Септември 2020 | 13:10 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Днес Мицотакис ще преговаря с Макрон за закупуването на нови френски изтребители и фрегати

Kathimerini: Днес Мицотакис ще преговаря с Макрон за закупуването на нови френски изтребители и фрегати

Бастия. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис се отправя към град Портичио на остров Корсика в четвъртък, за да присъства на 7-ата среща на групата MED7 от южноевропейските страни, домакин на която е Франция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Очаква се Мицотакис да обсъди начини за укрепване на способностите на гръцките военновъздушни сили с възможност за придобиване на изтребители Rafale. В същото време ще се водят разговори за подсилване на гръцкия флот с нови фрегати, тъй като голям брой от тези, които Гърция има в момента, са стари и не могат да бъдат модернизирани. В този контекст се очаква отново да бъде повдигнат въпросът за придобиването на фрегати Belharra, за което се проведоха дискусии между двете правителства, без обаче да се постигне окончателно споразумение. Според информацията плановете за програмата за въоръжаване на Гърция ще бъдат обявени от премиера следващия уикенд от Солун. Очаква се срещата с Макрон да бъде в 16 часа местно време (17 часа българско). Превод и редакция: Иван Христов

10 Септември 2020 | 11:52 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Единственото решение за гръцките острови е военното

Yeni Safak: Единственото решение за гръцките острови е военното

Анкара. Проправителственият турски ежедневник Yeni Safak отното излиза с войнствен материал за възможна военна интервенция на Анкара на гръцките острови като легитимна реакция на факта, че в последно време Атина ги милитаризира в противоречие на международните договори. „Турция има силата на легитимността: Единственото решение за милитаризираните острови е „военният избор“ е заглавието на материала на вестника, който се смята за „неофициален прес офис“ на президента Реджеп Таийп Ердоган, като често рекламира и неофициално обявява намеренията на турското правителство, като по този начин подготвя обществеността за предстоящото. Автор на войнствената статия е представителят на Румели-балканския център за стратегически изследвания Хасан Озкан. Той пише: „Гърция отхвърли призивите на турската дипломация за справедлива подялба на Източното Средиземноморие, като споразумението й с Египет затвори вратата за тази възможност. Експертите казват, че Турция има силата на легитимността и че: Международният съд ще бъде принуден да вземе решение срещу Гърция. Гърция, знаейки това и тъй като нарушенията на правата не са в съответствие със закона, се опитва да ги постави на политическа основа. Експертите, позовавайки се на милитаризираните острови, казаха, че единственото решение е военният вариант“. Хасан Йозкан пише, че „ако дипломацията се провали, Турция има законното право да нахлуе в гръцките острови, както направи в Сирия за самозащита!“ „Франция и Гърция се опитват да убедят ЕС по въпроса за санкциите срещу Турция. Но е ясно, че другите държави не гледат на това толкова позитивно, защото виждат истината. Защото това, което прави Гърция, е очевидно. ЕС не трябва да пренебрегва своите екзистенциални ценности. Не бива да застрашава отношенията си с Турция поради незаконните искания и желания на Гърция“, казва Йозкан, представяйки Гърция като ...„нашественик“ на Егейските острови. Превод и редакция: Иван Христов

10 Септември 2020 | 10:55 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин настоява за тристранна среща с Гърция и Турция преди срещата на върха на ЕС

Kathimerini: Берлин настоява за тристранна среща с Гърция и Турция преди срещата на върха на ЕС

Атина. На срещата в сряда на Северноатлантическия съвет на НАТО (NAC) беше подчертано настояването на Берлин за диалог между Гърция и Турция, вероятно под формата на тристранна конференция, преди срещата на върха на лидерите на Европейския съюз по-късно през месеца, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В същото време, тъй като Берлин езае неутрална позиция на срещата по сряда по въпроса за гръцко-турската криза, Атина в четвъртък ще представи своите предложения относно инициативата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за създаване на механизъм за предотвратяване на конфликти в среща на военни представители на Гърция и Турция под егидата на Алианса. Атина се опита да даде да се разбере, че днешната среща не е „технически диалог“ между Гърция и Турция, а такава, при която гръцката страна просто ще „представи своите коментари“ по инициативата на Столтенберг. Също в четвъртък премиерът Кириакос Мицотакис ще проведе консултации на Корсика с френския президент Еманюел Макрон, като основната тема ще е военното сътрудничество между двете страни. Катимерини разбира, че на заседанието на NAC в сряда, свикано по искане на Атина, Гърция е представила дестабилизиращата роля на Турция в Средиземно море през последния месец и негативното въздействие на това върху южния фланг на Алианса. По-конкретно, постоянният представител на Гърция в НАТО Спирос Лампридис отбелязва, че Турция си сътрудничи с Русия и Иран в Близкия изток, в ущърб на НАТО, и спонсорира терористични организации в страни като Сирия. Той също така посочи решението на Анкара да закупи руски ракети С-400. Поведението на Турция спрямо Гърция и агресивната реторика на нейния президент Реджеп Тайип Ердоган противоречат на член 1 от Договора за НАТО, който изисква членовете на Алианса да разрешават всеки международен спор по мирен начин и да се въздържат от „заплаха за или използването на сила“. Той представи и условията за диалог, поставени от Атина. По-специално, гръцкият представител настоява, че всички турски кораби, включително сондажният кораб „Оруч Рейс“, трябва незабавно да се изтеглят от района, който Атина претендира, че влиза в гръцкия континентален шелф. Превод и редакция: Иван Христов

10 Септември 2020 | 10:35 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Съюзниците в НАТО Турция и Гърция готвят да добавят и война към проблемите на ЕС и САЩ

РИА Новости: Съюзниците в НАТО Турция и Гърция готвят да добавят и война към проблемите на ЕС и САЩ

Москва. Западната експертна общност сега е заета с коронавирусната криза, повторното актуализиране на проблема със закъсалите преговори за излизането на Великобритания от Европейския съюз, опитите за „удавяне“ на газопровода „Северен поток 2“ във фалшивия „Новичок“ и, разбира се, притесненията за бъдещето на Съединените щати в условията на вероятна (вялотекуща) гражданска война след ноемврийските президентски избори, пише РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса. На този фон се разгръща процес, който неизбежно съпътства залеза на великите империи: в периферията започват бунтове и метрополията се оказва твърде слаба, за да възстанови веднага реда. И сега, в условията на тотална бъркотия във Вашингтон и бавно протичаща системна криза в Европейския съюз, в Средиземно море има сблъсък на две държави-членки на НАТО и този сблъсък заплашва да прерасне в истински военен конфликт, особено след като всички исторически предпоставки за началото на кръвопролитията очевидно са налице. Истинска война в Европа и реалните проблеми в НАТО могат да принудят най-добрите умове във Вашингтон и Брюксел да променят драстично програмата. Новата криза рискува да стане особено спешна предвид факта, че тя може да постави от противоположните страни на барикадите не само европейските и американските политици, но и военните. Асошиейтед прес съобщава, че Гърция се готви радикално да разшири военните си способности, за да се изправи срещу Турция: „Правителството заяви в понеделник, че Гърция ще подкрепи своите военни с нови оръжия, повече персонал и развитие на отбранителната индустрия на страната, тъй като напрегнатото противопоставяне със съседна Турция породи опасения от открит конфликт между двамата съюзници в НАТО“. Анкара се противопоставя на Гърция и Кипър заради правата за проучване за нефт и газ в Източното Средиземноморие. Гърция и Турция разположиха морски и въздушни сили, за да защитят своите противоположни претенции. „Турското ръководство почти ежедневно излиза с заплахи за война и прави провокативни изявления срещу Гърция“, каза официалният представител на гръцкото правителство Стелиос Пецас. „Ние отговаряме с политическа, дипломатическа и оперативна готовност, решени да направим всичко необходимо за защита на нашите суверенни права“. Разбира се, пред нас е реална подготовка за война, особено след като миналата седмица турският президент Ердоган излезе с изявление, че Атина трябва да започне преговори с Анкара, тъй като гръцките въоръжени сили са в полуразрушено състояние. Лесно е да се види, че подразбиращата се заплаха в такива изявления е възможността за използване на военна сила, за да се постигне благоприятно решение на въпросите, по които се предлагат преговори. Ябълката на раздора, заради която гръцките и турските военни кораби се заплашват едни друго във водите около остров Кипър, са правата за експлоатация на нефтегазовите находища, за които претендират Турция, Гърция и Република Кипър. Турската страна вече извършва проучване на тези находища и явно се готви да използва сила за защита на своите петролни и газови амбиции, които вероятно са свързани със стратегическия курс на Реджеп Ердоган за постигане на максимална енергийна независимост. Както отбелязва британският The Telegraph, „наблюдателите се опасяват, че грешка в изчисленията може да доведе до военен конфликт между членовете на НАТО. <...> Анкара твърди, че много малки гръцки острови, разположени край турското крайбрежие, не трябва да се вземат предвид при определянето на морските граници и обвинява Атина, че се опитва несправедливо да изземе част от неизползваните ресурси. Гърция изпадна в ярост, като заяви, че турската флотилия е нахлула в нейните води и изключителната й икономическа зона. На 14 август конфронтацията можеше да ескалира, когато гръцка фрегата се сблъска с турски военен кораб във водите между Крит и Кипър“. Конфликтът между Гърция и Турция е колосален проблем както за САЩ, така и за Европейския съюз. От гледна точка на интересите на Париж и Берлин, действията на Турция не могат да бъдат толерирани, защото ако Анкара наистина може да получи контрол над петролните и газовите ресурси на Източното Средиземноморие, ще се окаже, че всички гаранции за сигурност и геополитически патронаж, които Европейският съюз дава на своите членове, са просто измислица и това е много лошо за перспективите на Европейския съюз като цяло. Нещо повече, в този случай ще стане ясно, че за да се „отнеме“ изключително ценен енергиен ресурс от два члена на Европейския съюз - Кипър и Гърция - дори не се изисква наличието на някаква свръхмощна армия или ядрено оръжие и с тоталното унижение на две държави-членки на Европейския съюз може да се справи лесно дори една силна регионална държава - и това, от изобщо не се вписва във външнополитическите амбиции на Европейския съюз. И като черешка на геополитическата торта в конфликта между Гърция и Турция, статутът на Франция като сериозен геополитически играч в Близкия изток и Източното Средиземноморие също е заложен, особено след като Кипър успя да продаде правата за добив на въглеводороди в някои области на френски (и италиански) компании, а за тях претендира и Турция. Поради всичко изброено по-горе Европейският съюз, макар и вяло, и Париж (доста шумно) са на страната на Гърция. Като демонстрация на сериозността на намеренията си, Франция и Италия изпратиха военните си кораби в края на август, за да участват в съвместни учения с гръцкия и кипърския флот, което предизвика пристъп на изключително недоволство в официална Анкара. От друга страна, CNN съобщава, като се позовава на турски военни, че те също са провеждали учения в тази „гореща точка“, а ученията са се провеждали „с участието на американски кораб“, което допринася за пикантността на този конфликт. Като цяло, за Вашингтон няма добър изход от ситуацията, като в най-добрия случай конфликтът може да бъде временно замразен. Ако застане на страната на Турция и прокара кипърския проблем в нейна полза, това ще създаде колосални проблеми на европейското направление на американските дипломатически усилия, а ако застане на страната на Гърция и Кипър, подкрепяйки и позицията на ЕС, то, на първо място, това ще създаде още по-сериозни проблеми за единството на НАТО (в което Турция е много нужна, за да оказва влияние в Близкия Изток), и второ, ще засили позицията на ЕС като самостоятелен „геополитически чадър“ в Средиземноморието, което не може да бъде прието позитивно във Вашингтон. Европейският съюз също няма много позитивни изходи от ситуацията. Опитите за разрешаване на въпроса по дипломатически път, предприети от германския външен министър Маас, се провалиха с гръм и трясък, а възможността да се смаже Турция със сила все още е опция за най-екстремния случай, тъй като Париж и Берлин очевидно не са готови за пълномащабен военен конфликт от политическа гледна точка. И още повече, Париж и Берлин сега очевидно не искат да приемат поредната вълна от близкоизточни бежанци от Турция, която може да довърши европейската икономика, отслабена от коронавируса, и да взриви политическия пейзаж на Германия, в който все още се усещат последиците от предишната „мигрантска криза“. Така се оказва, че в рамките на НАТО и по границите на Европейския съюз конфликтът ще продължи да тлее и да зрее, което може сериозно да навреди на плановете и амбициите на Европейския съюз и САЩ. Тази ситуация е безусловен симптом на факта, че старатамеждународна система за сигурност вече не работи, а Вашингтон и Брюксел постепенно губят способността си да влияят дори на регионалните сили и този процес ще се засили в бъдеще. Превод и редакция: Иван Христов

9 Септември 2020 | 09:30 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция, Република Кипър и Израел подписаха споразумение за военно сътрудничество за 2021 година

Protothema (Гърция): Гърция, Република Кипър и Израел подписаха споразумение за военно сътрудничество за 2021 година

Атина. В присъствието на началника на Гръцкия генерален щаб на националната отбрана генерал Константинос Флорос и ръководителите на военните делегации на Република Кипър и Израел във вторник беше подписана програмата за тристранно военно сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел за 2021 г., съобщава електронното издание на вестник Protothema. Според съобщение, публикувано от гръцката армия, в Министерството на националната отбрана е проведена среща между делегациите на трите страни. С подписването на тази програма, както е посочено в съобщението, военното сътрудничество между въоръжените сили на трите държави се засилва допълнително чрез съвместни учения и оперативни дейности. Превод и редакция: Иван Христов

9 Септември 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: В Либия е свален МиГ-29 с руски пилот

„Московский комсомолец“: В Либия е свален МиГ-29 с руски пилот

Триполи. В Либия е свален многоцелеви изтребител руско производство МиГ-29 на Либийската национална армия (ЛНА), оглавявана от Халифа Хафтар. Рускоговорящият пилот е успял да се катапултира и е заснел видео от мястото на произшествието, пише вестник „Московский комсомолец“. „Днес катапултирах: на 45 километра от летището. Разстилам парашута си, чакам спасители. Само се ударих силно на камъните. Все още не се виждат джиповете на врага. Ще отида в долината, парашут, ще оставя всичко на земята“, коментира пилотът на МиГ-29. Катапултирането е извършено на 700 метра височина. В края на видеото пристига хеликоптер Ми-24 за представител на Либийската национална армия. Авторът на видеото не казва кой точно е свалил изтребителя. И преди изтребители МиГ-29 са били заснемани в Либия – в околностите на град Сирт. Както отбелязват местните медии, самолетите са летели по демаркационната линия между силите на Либийската национална армия на маршал Хафтар и силите на международно признатото правителство на Либия. По-рано Пентагонът обяви, че група военни самолети, включително изтребители МиГ-29, са пристигнали в Либия от Русия. Съединените щати многократно са заявявали, че войските на Хафтар получават руска подкрепа.В момента Либия е в състояние на гражданска война. В източната част на страната се намира парламентът и Либийската национална армия (ЛНА), водена от фелдмаршал Халифа Хафтар, докато правителството и министър-председателят, подкрепени от ООН, са със седалище в Триполи, западната част на страната. Превод и редакция: Иван Христов

8 Септември 2020 | 19:59 | Агенция "Фокус"

Съветник на Ердоган: Ще потопим френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“, гърците да си припомнят какво стана в Мала Азия през 1922 година

Съветник на Ердоган: Ще потопим френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“, гърците да си припомнят какво стана в Мала Азия през 1922 година

Анкара. Проф. Месут Хаки Казин, съветник на турския президент Реджеп Таип Ердоган по външна политика, който наскоро нарече гърците „джуджета“, а Гърция – „Лилипут, който умира от глад“, излезе с нови възпламенителни заявления, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. По време на интервю по телевизията Казин нападна вербално не само Гърция, но и Франция, и заплаши, че Турция ще „извади дробовете й“ и ще потопи самолетоносача, който пристига в Източното Средиземноморие. „Гърция не е открила природен газ и макар да няма самолетоносач, тя изпраща френския самолетоносач тук срещу Турция. Напада ни, издейки чужд кон. Този кон ще бъде застрелян и убит. . Това е първото. Второ, Турция, както преди малко каза нашият приятел, не е държава без глас. Скъпият ни президент заяви, че нито претендираме за чужди права, нито ги оставяме да претендират за нашите собствени. Ако има някой, който нарушава правата ни, турската нация ще извади дроба му. Има много голяма армия, осмата армия в света. Третата в НАТО. Кой се осмелява да играе твърдо с нас в Егейско и Средиземно море?“ - каза Казин, като припомни на Гърция катастрофата в Мала Азия от 1922 година. Той каза по-конкретно: „Наистина ли Гърция иска да опита нашия юмрук? Гърците все още не разбират това. Вижте 9-ти септември (годишнина, на която турските сили окупират Смирна от гърците през 1922 г.). Докато бягахте, вие се убивахте, бягайки към морето тогава. Достатъчно е достатъчно. Достатъчно! Нашите пилоти скоро ще свалят пет или шест от гръцките самолети и ще имаме война. В никакъв случай тази нация не може да бъде под толкова голям натиск. Турция не е нация, с която трябва да се бъркате. Щиковете на турските войници са фиксирани и готови. В миналото, дори без куршуми, ние довършихме врага с нашите щикове. Така че, давайте, ние ви чакаме тук“. Съветникът на Ердоган беше неудържим, казвайки, че е готов да стреля в главата на гръцки пилот, който ще попадне в ръцете му. „Вижте, аз съм професор във Въоръжените сили. И ако има гръцки пилот, който може да ни удари, ще го застрелям в средата на челото му“, заключи мъжът, който съветва като„ експерт “ турския президент по въпросите на отбраната и външната политика. Но Гърция отново е в епицентъра на изявленията и на Девлет Бахчели. Лидерът на турската дясна „Партия на националистическото действие“ (ПНД), която е част от управляващата коалиция с ислямистката-консервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР), продължава да използва войнствен тон и не се колебае да каже, че „позицията на Гърция на нашите брегове е език на войната. Гърция се държи като разбойник, крие се зад други държави и настоява да избяга от споразумения, диалог и компромиси. Тя върви в сянката на несправедливостта и незаконността, като по този начин търси просперитет за бъдещето. Спирачите на Гърция се повредиха с предложенията и провокациите на Франция, ОАЕ, гърците киприоти, Египет и Израел, които могат да причинят бедствие. Съобщението на НАТО, че е постигнато споразумение за технически преговори, беше опровергано от Гърция и стана ясно коя държава не иска мир и диалог“, каза Бахчели. Той продължи: „Всичко това в комбинация с отбранителното сътрудничество, което ще бъде подписано от Мицотакис и Макрон, са доказателства и предположения за нови стремежи в региона. Трябва да стане известно, че стремежите на Гърция по нашите брегове са очевиден език на войната. Тези, които нарушават, отричат или заемат нашия континентален шелф, нашите води или която и да е характеристика на нашия суверенитет, както в Егейско море, така и в Източното Средиземноморие, ще платят висока цена за своите исторически грешки“. Бахчели също не се поколеба да направи препратка към събитията от 20-те години: 1920 г. Необходимо е други държави-членки на ЕС, като Германия, да предотвратяват и коригират агресивната политика на Франция. ЕС е разделен и не може да провежда обща политика. Освен това Франция и Гърция се обърнаха срещу нас под шапката на НАТО. По този начин нито НАТО, нито установяването на мирна среда могат да продължат. Турската нация се бори за независимостта на „Синята родина“. Превод и редакция: Иван Христов

8 Септември 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция поръчва 4 фрегати и 18 изтребителя от Франция още в четвъртък на фона на напрежението с Турция

Protothema (Гърция): Гърция поръчва 4 фрегати и 18 изтребителя от Франция още в четвъртък на фона на напрежението с Турция

Атина. Придобиването на четири фрегати, вместо две, което беше първоначалното изискване, както и 18 френски изтребителя Rafale са включени в новата гръцка военна програма, съобщава електронното издание на вестник Protothema. Програмата се подготвя с много бързи процедури в Министерството на националната отбрана и двореца Максимос, резиденцията на министър-председателя, за да се засилят въоръжените сили и да се осигури суверенитетът върху цялата гръцка територия. През тази седмица гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще се срещне с френския президент Еманюел Макрон в кулоарите на срещата на върха в Корсика, организирана от френския президент в четвъртък и петък. Както коментира изданието, кризата в последните 30 дни е проявила проблемите, акумулирани в период от повече от 10 години, и заради икономическата ситуация по време на дълговата криза, и заради грешни решения и забавяния в създаването и прилагането на военните програми. През следващите няколко седмици и до края на годината се очаква да бъдат изплатени около 1,5 милиарда евро за първите спешни доставки за отбрана, както беше разкрито от Proto Thema на 14 август. Абсолютен приоритет се дава на закупуването на ескадрила френски изтребители Rafale, 8 от които последна модификация, и за придобиване на ракети, торпеда и различни видове боеприпаси. Целта е 18-те френски изтребителя да влязат в строя на гръцките военновъздушни сили възможно най-скоро. Все още не е ясно колко от френските бойни самолети ще бъдат нови и колко направо от редиците на френските ВВС. Очаква се, че обучението на пилотите, които вече са запознати с френските самолети Mirage, ще отнеме само около шест месеца. Атина дори обсъжда с Париж възможността да придобие някои нови Rafale, предназначени за някоя трета държава, напр. Египет - ако бъде постигнато споразумение - така че програмата да се изпълнява бързо, в сравнение с времето, обикновено необходимо за придобиване на военни самолети. Островна държава като Гърция винаги трябва да поддържа мощен флот като гаранция за запазване на териториалната си цялост, отбелязва редакцията. Според някои информации, премиерът Мицотакис вече е дал нареждане да се направи международен търг за придобиване на четири фрегати. Процедурата ще бъде отворена и преди съставянето на краткия списък французите от Group Naval, както и заинтересованите американци, британци, испанци и холандци, които наскоро са започнали строителството на фрегати за германския флот, ще могат да подават оферти. Превод и редакция: Иван Христов

7 Септември 2020 | 14:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин и ЕС търсят начин да обезвредят кризата между Анкара и Атина

Kathimerini: Берлин и ЕС търсят начин да обезвредят кризата между Анкара и Атина

Атина. Тежестта за посредничество между Гърция и Турция и тлеещата криза в Източното Средиземноморие се прехвърли върху Берлин и Европейския съюз след очевидния провал на усилията на НАТО за посредничество в диалога, пише европейската редакция на вестник Kathimerini. Докато германският канцлер Ангела Меркел се опитва да посредничи отново, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви в петък, че лидерите на Европейския съюз планират да приемат стратегията на „моркова и тоягата“ срещу Турция на срещата на върха на 24 и 25 септември и предложи многостранна конференция, фокусирана върху морските граници в Източното Средиземноморие, заедно с НАТО. Мишел подчерта „пълната солидарност на ЕС с Атина и Никозия“ пред действията на Турция. „Ще идентифицираме инструменти в нашата външна политика, подход на моркова и тоягата - какви инструменти да използваме за подобряване на връзката и с какви инструменти да реагираме , ако не ни уважават“, каза Мишел, който се очаква да посети Гърция и Кипър преди срещата на върха. Подобна среща на върха може да бъде „най-добрият начин за деескалация в региона и за създаване на канал за диалог“, каза Мишел. „Това, което се случва, това, което се случваше, през последните няколко седмици, не може да продължи“. В неделя Мишел и Ердоган проведоха телефонен разговор, в който председателят на Европейския съвет изрази солидарността на блока с членовете Кипър и Гърция, но и желанието за „конструктивни отношения“ с Турция. Мишел изтъкна ползите от деескалацията и призова Ердоган да избягва действия, които увеличават напрежението. Междувременно гръцкият премиер Кириакос Мицотакис призова Турция да спре провокациите си. „От всички многобройни изявления, които г-н Ердоган направи, има само едно, което запазвам, това за диалога и аз отговарям с тези шест ясни думи: Спрете провокациите, започнете разговорите“, каза Мицотакис. „Незаконните дейности на Турция изискват международна реакция“, каза той по време на разговори с Ян Джиечи, гостуващ ръководител на външната политика на Китай. Също в петък външният министър на страната Никос Дендиас се срещна с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в Ню Йорк и му даде предложенията на Гърция за деескалация на напрежението с Турция. Новата вълна от дипломация се появи вследствие на инициатива на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за започване на преговори между Гърция и Турция за „създаване на засилен механизъм за отстраняване на конфликти“. След като Атина отхвърли твърденията му в четвъртък, че подобни разговори са започнали, Столтенберг заяви в петък, че разговорите са технически и че не е постигнато споразумение. Докато Атина беше раздразнена от развитието, инициативата на генералния секретар на НАТО се възприема като опит за създаване на климат за диалог, а не за започване на каквито и да било съществени преговори, което е целта на новия тласък на Берлин. Превод и редакция: Иван Христов

7 Септември 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: Турция започна сухопътни учения „Средиземноморска буря“ в Северен Кипър

Al Jazeera: Турция започна сухопътни учения „Средиземноморска буря“ в Северен Кипър

Анкара. В неделя турските въоръжени сили започнаха учения в т.нар. Турска република Северен Кипър – която е призната единствено от Анкара – докато напрежението с Гърция в Източното Средиземноморие продължава да се покачва, съобщава телевизионният канал Al Jazeera. Откритите в спорни води между Турция и Гърция залежи от природен газ обтегнаха силно отношенията между двете държави в последните години. В събота турският президент Реджеп Таийп Ердоган отново повиши залозите, като предупреди Атина: „Или те ще разберат езика на политиката и дипломацията, или на полето чрез горчив опит“.

С нарастването на напрежението турската армия започна своите учения, наречени „Средиземноморска буря“ с командването на силовите служби на турците киприоти, за което съобщи вицепрезидентът на Турция Фуат Октай в „Туитър“. Приоритетите в сигурността на нашата страна и ТРСК [Турска република Северен Кипър] са незаменими, заедно с дипломатическите решения в Източното Средиземноморие“, каза Октай. Министерството на отбраната на югоизточната ни съседка също информира за „успешното“ започване на маневрите в социалните мрежи, като поясни, че те ще продължат до четвъртък. Както съобщи CNN Turk, Ердоган и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел са обсъдили ситуацията в Средиземноморието в неделя, след като в петък Мишел заяви, че европейските лидери ще възприемат подхода на „моркова и тоягата“ спрямо Турция, когато се срещнат на 24 и 25 септември, а освен това предложи провеждането на конференция, за да се понижи напрежението. От Париж заявиха, че ескалиращият конфликт на Турция с Гърция и Република Кипър ще бъде основната тема на заседанието на Европейския съвет този месец, когато ще бъдат разгледани санкции срещу Анкара. Външният министър Жан-Ив Льо Дриан заяви, че той и неговите колеги в другите страни от ЕС вече са обсъдили „гамата от компенсации, които бихме могли да предприемем по отношение на Турция“. Последната ескалация в Източното Средиземноморие започна, след като на 10 август Турция осъществи сондаж за въглеводороди с военен ескорт във води, за които претендира Гърция, с което възпламени ситуацията в региона. Атина отговори с военни учения в териториалното си море, към което по-късно се присъединиха фрегати и изтребители на Франция. Оттогава двете страни се впуснаха в неспирна дипломатическа и позиционна битка във водите между остров Кипър и остров Крит. Превод и редакция: Иван Христов

7 Септември 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: Турция започна сухопътни учения „Средиземноморска буря“ в Северен Кипър

Al Jazeera: Турция започна сухопътни учения „Средиземноморска буря“ в Северен Кипър

Анкара. В неделя турските въоръжени сили започнаха учения в т.нар. Турска република Северен Кипър – която е призната единствено от Анкара – докато напрежението с Гърция в Източното Средиземноморие продължава да се покачва, съобщава телевизионният канал Al Jazeera. Откритите в спорни води между Турция и Гърция залежи от природен газ обтегнаха силно отношенията между двете държави в последните години. В събота турският президент Реджеп Таийп Ердоган отново повиши залозите, като предупреди Атина: „Или те ще разберат езика на политиката и дипломацията, или на полето чрез горчив опит“.

С нарастването на напрежението турската армия започна своите учения, наречени „Средиземноморска буря“ с командването на силовите служби на турците киприоти, за което съобщи вицепрезидентът на Турция Фуат Октай в „Туитър“. Приоритетите в сигурността на нашата страна и ТРСК [Турска република Северен Кипър] са незаменими, заедно с дипломатическите решения в Източното Средиземноморие“, каза Октай. Министерството на отбраната на югоизточната ни съседка също информира за „успешното“ започване на маневрите в социалните мрежи, като поясни, че те ще продължат до четвъртък. Както съобщи CNN Turk, Ердоган и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел са обсъдили ситуацията в Средиземноморието в неделя, след като в петък Мишел заяви, че европейските лидери ще възприемат подхода на „моркова и тоягата“ спрямо Турция, когато се срещнат на 24 и 25 септември, а освен това предложи провеждането на конференция, за да се понижи напрежението. От Париж заявиха, че ескалиращият конфликт на Турция с Гърция и Република Кипър ще бъде основната тема на заседанието на Европейския съвет този месец, когато ще бъдат разгледани санкции срещу Анкара. Външният министър Жан-Ив Льо Дриан заяви, че той и неговите колеги в другите страни от ЕС вече са обсъдили „гамата от компенсации, които бихме могли да предприемем по отношение на Турция“. Последната ескалация в Източното Средиземноморие започна, след като на 10 август Турция осъществи сондаж за въглеводороди с военен ескорт във води, за които претендира Гърция, с което възпламени ситуацията в региона. Атина отговори с военни учения в териториалното си море, към което по-късно се присъединиха фрегати и изтребители на Франция. Оттогава двете страни се впуснаха в неспирна дипломатическа и позиционна битка във водите между остров Кипър и остров Крит. Превод и редакция: Иван Христов

6 Септември 2020 | 21:38 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Гърция нарекоха „пропаганда“ съобщенията за прехвърляне на турски танкове към общата им граница

ТАСС: В Гърция нарекоха „пропаганда“ съобщенията за прехвърляне на турски танкове към общата им граница

Атина. Атина разглежда като „пропаганда“ съобщенията, разпространявани от редица турски медии за прехвърлянето на 40 турски танка до сухопътната граница в района на гръцката област Еврос. Това съобщи в неделя официалният представител на гръцкото правителство Стелиос Пецас в ефира на местния телевизионен канал Open. Изявленията на Пецас бяха разпространени от пресслужбата на правителството, цитирана от TACC "Първо, това (прехвърлянето на турски танкове до границата с Гърция - бел. ТАСС) не е потвърдено и това е най-вероятно част от турската пропаганда, провеждана по вътрешни причини. Освен това, броят танкове, който се споменава, не е достатъчен, така че да доведе до значителна промяна по отношение на баланса на силите в Еврос", каза той. По-рано през деня турската агенция Ihlas съобщи, че Анкара прехвърля танкове към гръцката граница на фона на напрежението в Средиземно море. Според информацията влекачи с 40 танка са напуснали района Рейханлъ в провинция Хатай на границата със Сирия. След това военната техника ще бъде транспортирана с влак до западната провинция Одрин на границата с Гърция. Гръцките медии публикуваха снимки и видеоклипове на прехвърленото оборудване, които се появиха в турски публикации. Междувременно държавната агенция Anadolu заяви, че редица турски медии погрешно съобщават за посоката на военната техника към гръцката граница. Според агенцията е имало планирано разполагане на командването на Втора армия в Малатия. Агенцията отбелязва, че ръководството на страната не прехвърля военна техника към границата с Гърция. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Септември 2020 | 16:22 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция разполага танкове по границата с Гърция

ТАСС: Турция разполага танкове по границата с Гърция

Анкара. Анкара прехвърля танкове до гръцката граница на фона на напрежението в Средиземно море. Това съобщи турската агенция Ihlas, цитирана от TACC. Според информацията влекачи с 40 танка са напуснали района на Рейханлъ в провинция Хатай на границата със Сирия.Военната техника ще бъде транспортирана с влак до западната провинция Одрин на границата с Гърция. Засега не се привежда информация дали става дума за военно учение или танковете се предислоцират по друга причина. На 6 август външните министри на Гърция и Египет подписаха споразумение за разграничаване на морските зони в Средиземно море. Документът вече е ратифициран от парламентите на двете страни. Според Атина споразумението с Египет гарантира правото на гръцките острови на морски шелф и изключителната икономическа зона (ИИЗ). Анкара заяви, че не признава документа и изпрати своя изследователски кораб „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия шелф край остров Кастелоризо. В отговор Гърция приведе въоръжените си сили в бойна готовност и обяви, че ще защитава своите суверенни права. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Септември 2020 | 10:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас проведе телефонен разговор с Йенс Столтенберг

Kathimerini: Никос Дендиас проведе телефонен разговор с Йенс Столтенберг

Атина. Гръцкият външен министър Никос Дендиас проведе телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В публикация в „Туитър“ на външното министерство се казва, че разговорът е фокусиран върху развитието в Източното Средиземноморие и необходимостта от стъпки от страна на Турция за деескалация на напрежението в региона. Разговорът се състоя след инициативата на Столтенберг за започване на преговори между Гърция и Турция за „установяване на засилен механизъм за избягване на конфликтите“. След като Атина отхвърли твърденията на генералния секретар на НАТО в четвъртък, че подобни разговори са започнали, Столтенберг заяви, че разговорите са технически и че не е постигнато споразумение. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Септември 2020 | 14:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин и ЕС търсят начини за разрешаване на кризата между Турция и Гърция

Kathimerini: Берлин и ЕС търсят начини за разрешаване на кризата между Турция и Гърция

Атина. Тежестта за посредничество между Гърция и Турция и тлеещата криза в Източното Средиземноморие се прехвърли върху Берлин и Европейския съюз след очевидния провал на усилията на НАТО за посредничество в диалога, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Докато германският канцлер Ангела Меркел се опитва да посредничи отново, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви в петък, че лидерите на Европейския съюз планират да предприемат стратегията на „моркова и пръчката“ срещу Турция на срещата на върха на 24 и 25 септември и предложи многостранна конференция, фокусирана върху Източното Средиземноморие, включително с участието на НАТО. Мишел подчерта „пълната солидарност на ЕС с Атина и Никозия“ пред "престъпленията" на Турция. „Ще идентифицираме инструменти в нашата външна политика, подхода на „пръчката и моркова“ - какви инструменти да използваме за подобряване на връзката и с какви инструменти да реагираме, ако не ни зачитат“, каза Мишел, който се очаква да посети Гърция и Кипър преди срещата на върха. Подобна среща на върха може да бъде „най-добрият начин за деескалация в региона и да предложи канал за диалог“, каза Мишел. "Това, което се случва, това, което се случваше през последните няколко седмици, не може да продължи." Междувременно премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис призова Турция да спре провокациите си. „От всички многобройни изявления, които г-н Ердоган направи, имам само едно, което си спомням, това за диалога и аз отговарям с тези шест ясни думи: Спрете провокациите, започнете разговори“, каза Мицотакис. „Незаконните дейности на Турция изискват международна реакция“, каза Мицотакис по време на разговори с Ян Джиечи, гостуващ специалист по външната политика на Китай. Също в петък външният министър Никос Дендиас се срещна с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в Ню Йорк и му даде предложенията на Гърция за деескалация на напрежението с Турция. Новата вълна от дипломация се появи вследствие на инициатива на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за започване на преговори между Гърция и Турция за „създаване на засилен механизъм за отстраняване на конфликти“. След като Атина отхвърли твърденията му в четвъртък, че подобни разговори са започнали, Столтенберг заяви, че разговорите са технически и че не е постигнато споразумение. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Септември 2020 | 12:17 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция и Северен Кипър провеждат учения в Средиземно море

ТАСС: Турция и Северен Кипър провеждат учения в Средиземно море

Анкара. Турция и самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър (ТРСК) ще проведат военни учения в Средиземно море на фона на напрежението с Гърция, съобщи „Анадолската агенция“, цитирана от TACC. Според агенцията ученията ще започнат на 6 септември и ще продължат пет дни – до 10 септември включително. От информацията не става ясно в кой точно район на Средиземно море ще се проведат тези учения. На 6 август външните министри на Гърция и Египет подписаха споразумение за разграничаване на морските зони в Средиземно море. Документът вече е ратифициран от парламентите на двете страни. Според Атина споразумението с Египет гарантира правото на гръцките острови на морския шелф и изключителните икономически зони (ИИЗ). Анкара заяви, че не признава документа и изпрати своя изследователски кораб "Оруч Рейс", придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия шелф край остров Кастелоризо. В отговор Гърция приведе въоръжените си сили в бойна готовност и обяви, че ще защитава своите суверенни права. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Септември 2020 | 10:25 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Преговорите между Турция и Гърция в НАТО започнаха

„Анадолска агенция“: Преговорите между Турция и Гърция в НАТО започнаха

Брюксел. Започнаха преговори за разрешаване на спора между Гърция и Турция за Източното Средиземноморие, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, цитиран от “Анадолската агенция“ „Вярваме, че е необходимо да се водят технически разговори за това как да се разработят засилени механизми за деконфликт“, каза генералният секретар по новина след срещата на посланиците в НАТО. „Все още не е постигнато споразумение, но разговорите са започнали“, добави Столтенберг. Изказването му потвърди факта, че Гърция наистина се е съгласила да започне преговори с Турция за намаляване на риска от инциденти и произшествия в Източното Средиземноморие. В четвъртък Столтенберг обяви, че Турция и Гърция са се договорили да влязат в технически преговори в НАТО за намаляване на риска от инциденти и аварии в Източното Средиземноморие, което гръцкото правителство отрече по-късно. В отговор на отричането на Гърция турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви в петък: "Прави впечатление, че Гърция излъга генералния секретар на НАТО. Те (Атина) първоначално се съгласиха, след това казаха, че това не е вярно. Всъщност Гърция лъже, а не Столтенберг." „Гърция за пореден път показа, че не иска диалог“, добави той. Петер Стано, говорител на Европейската комисия по външните работи, също подчерта значението на преговорите между двете страни в петък. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Септември 2020 | 10:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция представи писмо в ООН за турската активност в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция представи писмо в ООН за турската активност в Източното Средиземноморие

Ню Йорк. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви в петък, че е изпратил писмо за турската активност в Егейско море и Източното Средиземноморие до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш с молба да го препрати до Съвета за сигурност, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Дендиас каза, че се е срещнал с Гутериш в Ню Йорк и е обсъдил развитието в региона и кипърския въпрос. „Той ми даде възможност да му обясня какво се случва в Източното Средиземноморие, как турските незаконни действия създават проблеми за стабилността и мира в региона, а също така говорихме за гръцко-египетското споразумение, копие от което дадох на него “, каза той в поредица публикации в официалния си акаунт в „Туитър“. Той каза още, че е разговарял по телефона с Филип Рийкър, изпълняващ длъжността помощник-държавен секретар, отговарящ за Европа и Евразия, относно развитието в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Септември 2020 | 09:33 | Агенция "Фокус"

Йенс Столтенберг: Водят се преговори с Атина и Анкара за създаване на механизми за преодоляване на конфликта

Йенс Столтенберг: Водят се преговори с Атина и Анкара за създаване на механизми за преодоляване на конфликта

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи в петък, че в момента се водят разговори с Гърция и Турция за „създаване на засилени механизми за преодоляване на конфликтите“ в Източното Средиземноморие, но все още не е постигнато споразумение, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Както гръцките, така и турските лидери вече се срещнаха за технически разговори тук, в НАТО. Целта на тези разговори е да се установят механизми за преодоляване на военните конфликти, да се намали рискът от инциденти в средиземноморския регион. Все още не е постигнато споразумение по механизма “, каза Столтенберг на брифинг за пресата в Брюксел. Ръководителят на Алианса също настоя да изясни, че инициативата на НАТО касае „технически преговори, а не преговори по основните спорове между Гърция и Турция“. „Като такива те са предназначени да допълват, а не да заменят усилията, ръководени от Германия за политическо посредничество за деескалация“, добави той. „Това, което се опитвам да направя, е не да се справя с основните проблеми, а да преодолея конфликта ... Докато имаме толкова много кораби в Източното Средиземноморие, ние вярваме, че е необходимо да се водят технически разговори за това как да се създадат засилени механизми за преодоляване на конфликта“, поясни Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов

4 Септември 2020 | 17:34 | Агенция "Фокус"