СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

ТАСС: Либийският премиер Файез Сарадж се отказа да подава оставка

Триполи. Ръководителят на Правителството на национално съгласие (ПНС) в Либия Файез Сарадж обяви, че ще се откаже от предварително обявеното намерение да подаде оставка. Телевизионният канал Al-Jazeera съобщи за това с позоваване на негов представител, предава TACC.На 17 септември Сарадж обяви, че ще напусне поста си до края на октомври.Политикът е ръководител на правителствот...

30 Октомври 2020 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Eastday.com: Ердоган предаде Русия, като показа на НАТО обхвата на С-400

Eastday.com: Ердоган предаде Русия, като показа на НАТО обхвата на С-400

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган предаде Русия, като демонстрира на НАТО обхвата на зенитно-ракетните системи С-400 в рамките на изпитанията им, коментира китайският портал Eastday.com. Анкара имаше възможност да проведе и тайни тестове на системите, получени от Русия, но в крайна сметка избра друг подход и обяви предварително провеждането им. Това позволи на САЩ и техните съюзници в НАТО да сканират честотите С-400. Според сайта не е изключено в бъдеще турската страна да издаде технологията на С-400 на Алианса. Превод и редакция: Иван Христов.

21 Октомври 2020 | 11:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: САЩ заплашиха Турция със „сериозни последствия“, ако тя приеме на въоръжение системите С-400

ТАСС: САЩ заплашиха Турция със „сериозни последствия“, ако тя приеме на въоръжение системите С-400

Вашингтон. САЩ се надяват, че Турция няма да приеме на въоръжение руските зенитно-ракетни системи (ЗРК) С-400, в противен случай ще се сблъска със сериозни последствия. Това съобщи пред кореспондент на ТАСС ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент на САЩ Морган Ортaгус. "Съединените щати ясно дават да се разбере, че системата С-400 не трябва да се приема на въоръжение. Също така сме много ясни относно възможните сериозни последици за нашите отношения по сигурността, ако Турция въведе системата C-400." - отбеляза дипломатът. Според нея САЩ ще „осъдят най-категорично“ ученията със С-400 в Турция, ако информацията за тяхното провеждане бъде потвърдена поради факта, че изпитанията на руската система за ПВО „са несъвместими със задълженията на Турция“ в рамките на НАТО и като „стратегически партньор на САЩ ". "Наясно сме с тези информации. Съединените щати казаха на турското правителство на най-високо ниво, че е неприемливо да се придобиват руски военни системи като С-400", каза Ортагус. Както военно-дипломатически източник каза пред ТАСС в петък, Турция за първи път е тествала системата за противовъздушна отбрана С-400 в северната част на страната близо до град Синоп. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Октомври 2020 | 19:57 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

ТАСС: Турция за първи път използва в учение С-400

Анкара. Турция за първи път изпробва зенитно-ракетните системи (ЗРС) С-400, закупени от Русия, в учения в северната част на страната близо до град Синоп. Това съобщи пред ТАСС военно-дипломатически източник. "По време на учението са били изстреляни три ракетни комплекса за противовъздушна отбрана С-400. Всички те успешно са поразили определените им цели", каза той. На 14 октомври Службата по океанография на турските военноморски сили обяви намеренията на Анкара да проведе учения със стрелба през периода от 16 до 17 октомври. В петък Reuters съобщи, че по време на тях са извършени изстрелвания на ракети. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Октомври 2020 | 16:52 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Никос Дендиас: Сондажите на Турция са „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, Атина няма да преговаря до изтеглянето на „Оруч Рейс“

Атина. bГърция няма да проведе проучвателни преговори с Турция, докато сондажният кораб на Анкара „Оруч Рейс“ е в във водите, за които Атина претендира, че са в нейния континентален шелф. Това заяви министърът на външните работи на страната Никос Дендиас във вторник, цитиран от електронното издание на Kathimerini. „С новия незаконен Навтекс от вчера за проучване на дистанция от само 6,5 морски мили от гръцкия бтяг, турското ръководство показа, че не може да му се вярва“, заяви той по време на съвместна пресконференция с кандаския си колега Франсоа-Филип Шампан в Атина. Идваща само няколко дни, след като Турция обеща да предложи дата за проучвателни разговори, ескалацията е „директна заплаха за мира и сигурността в региона“, подчерта Дендиас. „Турция потвърди (статута си) на основния фактор за нарушение на мира и стабилността в региона“, добави министърът. „Нейните призиви за диалог са за отклоняване на вниманието. Международната общност трябва да съди за Анкара на основата на действията, а не на думите й. Трябва всички да погледнем реалността в очите, преди да стане твърде късно“. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 18:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Kathimerini (Гърция): Мицотакис назначи нов съветник по националната сигурност

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис обяви назначаването на Танос Докос за негов съветник по въпросите на сигурността, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Докос, генерален директор в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP), е заместник-съветник по сигурността на НАТО от октомври 2019 г. Той е доктор по международни отношения от Университета в Кеймбридж, изнася лекции в гръцки университети и академични институции, а също така е работил както в Mинистерството на отбраната, така и във външнополитическото ведомство в Атина. Според кабинета на премиера, непосредствените приоритети на Докос са да завърши стратегията за национална сигурност и да създаде Съвет за национална сигурност. Постът остана вакантен, след като Александрос Диакопулос подаде оставка на 19 август заради изявление по телевизията. В него той обяви, че турският сондажен кораб „Оруч Реис“ е извършил сеизмично проучване в гръцки води - изявление, което противоречи на официалната правителствена линия, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Reuters: Гърция няма да преговаря с Турция, докато „Оруч Реис“ не бъде изтеглен от района на Кастелоризо

Атина. Атина няма да преговаря с Турция, докато изследователският кораб „Оруч Реис" не бъде изтеглен от района на остров Кастелоризо, който попада в континенталния шелф на Гърция. Това предупреди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, предава Reuters. „Докато „Оруч Реис“ е в района, ние няма да поддържаме проучвателни контакти с Турция“,категоричен бе Пецас пред Skai Radio. В понеделник Гърция заяви, че решението на Анкара да изпрати кораба близо до Кастелоризо, гръцки остров край турското крайбрежие, е „голяма ескалация“ и „пряка заплаха за мира в региона“. Турция беше изтеглила кораба от оспорваните води в Източното Средиземноморие миналия месец, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която бяха обсъдени санкциите срещу Анкара. На срещата на върха ЕС заяви, че ако Турция продължи да извършва операции в региона, през декември Брюксел може да й наложи ограничения, припомня агенцията. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Kathimerini (Гърция): Гърция е подготвена за всякакви варианти с Турция, увери министър

Атина. Гърция е подготвена за „всякакви варианти“ в напрегнатите отношения с Турция. Това увери министърът без портфейл Йоргос Герапетритис пред държавната телевизия ERT, коментирайки решението на Анкара да започне нови проучвателни дейности в регион, който се намира на 6,5 морски мили от гръцкия остров на Кастелоризо, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Бяхме подготвени за всякакви случаи... когато вашият предполагаем събеседник е президент на Турция, нищо не е напълно предсказуемо“, подчерта Герапетритис. Ето защо „ние планирахме предварително да имаме в заключенията от последния Европейски съвет клауза, която е много конкретна: преговорите да се провеждат в условия на мир, в противен случай решението на Европейския съвет ще бъде преразгледано до декември“. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 11:31 | Агенция "Фокус"

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

AFP: Берлин предупреди Турция срещу „провокации“ в Източното Средиземноморие

Берлин. Германия призова Турция да прекрати „цикъла на отслабване на напрежението и провокации" в Източното Средиземноморие, предава AFP, като пояснява, че реакцията на Берлин е по повод решението на Анкара да пренасочи изследователски кораб „Оруч Реис“ в центъра на напрежението с Гърция заради енергийните права. „Ако наистина се подновят проучванията за залежи в по-спорните морски зони в Източното Средиземноморие, това би било сериозен провал в усилията за деескалация", заяви външният министър на ФРГ Хайко Маас преди пътуването си до Кипър и Гърция. Турция засили напрежението с Атина тази седмица, след като заяви, че ще пренасочи кораба „Оруч Реис“, извършващ сеизмични изследвания, към Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

13 Октомври 2020 | 10:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Kathimerini: Хайко Маас отмени визитата си в Анкара

Берлин. Германският външен министър отмени планирано посещение в Анкара, няколко часа след като Турция обяви, че изпраща отново сондажния кораб „Оруч Рейс“ за нова изследователска мисия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Окончателното съобщение относно подробностите за посещението на Маас беше направено в понеделник следобед от говорител на външното министерство, който заяви, че министърът ще пътува до Атина и Никозия. Запитан от германските медии защо Маас не пътува до Турция, говорителят просто повтори, че плановете на министъра включват само Гърция и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

13 Октомври 2020 | 07:24 | Агенция "Фокус"

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара: Гърция не може да се оплаква от сондажи, провеждащи се на 425 километра от континенталната й част

Анкара. Турското външно министерство излезе с изявление, че Гърция няма право да се обявява срещу сондажните дейности на Анкара във води, намиращи се на 425 километра от континенталната част на южната ни съседка и на 15 километра от бреговете на Турция, предава електронното издание на вестник Kathimerini. В съобщението се казва, че районът, където сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще провежда изследвания за въглеводороди е „изцяло в континенталния шелф на Турция“. „Неприемливо е да има подобно противопоставяне срещу нашата страна, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие и оперира на 15 километра от континенталната си част“, се казва още в изявлението, като освен това се подчертава, че критиките на Атина „са безпочвени обвинения, неосновани на международното право“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 18:40 | Агенция "Фокус"

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Protothema: Операциите на „Оруч Рейс“ край Кастелоризо ще предизвикат ново изостряне на гръко-турската криза

Атина. След като Гърция и Турция постигнаха принципно съгласие да деескалират напрежението в региона на Източното Средиземноморие, изглежда че турският лидер Реджеп Таийп Ердоган продължава със своите провоикационни действия срещу Атина. Последно в понеделник през нощта Анкара издаде навигационен телекс, с който запази за проучване за газ и петрол спорния с Гърция район край остров Кастелоризо, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изданието посочва, че последните действия на Турция потвърждават опасенията на Кипър, който настояваше пред страните-членки на ЕС, че Турция няма да промени политиката си с обичайните осъждания и призиви. Очаква се „Оруч Рейс“ да навлезе във водите, които Гърция смята, че са в нейния континентален шелф, след 17 часа в понеделник, след като сондажният съд отплава от пристанището на Анталия с ескорт от военни кораби. Както пише Protothema, Ердоган изпраща двойно послание: че няма да позволи на Гърция да установи каквото и да е влияние около остров Кастелоризо извън обсега от от 6 морски мили от брега на острова; и че ще блокира всякакви мисли за разширяване на гръцкото териториално море в Източното Средиземноморие до 12 морски мили. От гледна точка на политиката и дипломацията, турският президент изглежда открито предизвиква европейците и демонстрира мускули, коментира изданието. Днес, в деня, в който „Оруч Рейс“ отплава за сеизмични изследвания край Кастелоризо, европейските външни министри се срещат в Люксембург , докато германският външен министър трябва да посети Атина и Анкара, за да посредничи за възобновяване на проучвателните преговори, докато срещата на върха на ЕС трябва да се проведе в четвъртък. Очаква се турските сондажи да продължат около 3-4 часа. „Оруч Рейс“ е придружен от няколко бойни кораби, включително „Атаман“, „Ченгиз хан“ и още няколко. Флотилията ще прави изследвания в район, намиращ се на 6,5 морски мили от Кастелоризо и само на 20 мили от Родос. Гръцкият флот е в готовност и мобилизира своите кораби, за да отговори на всякакви провокации. Гръцките военни кораби са отплавали от пристанищата си на базиране и се придвижват до района, където турците са заявили, че ще провеждат сеизмични проучвания. Решаващият въпрос е дали „Оруч Рейс“ ще прокара подводни кабели още в понеделник вечерта, или Реджеп Тайип Ердоган има и други планове, които ще приведе в действия, отбелязва още Protothema. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 17:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Kathimerini (Гърция): Мицотакис ще информира Шарл Мишел за последните „турски провокация“

Атина. Решението на Турция да изпрати изследователския кораб „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие и да организира частичното откриване на плаж в изоставения град Фамагуста в северната част на Кипър ще бъдат основни теми в рамките на телефонен разговор между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по-късно през деня, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гърция и Турция се бяха договорили да възобновят проучвателните преговори за уреждане на спора в Източното Средиземноморие. Решението на Анкара за „Оруч Реис“ обаче срещна остра критика от страна на Атина, която го определи като „голяма ескалация и пряка заплаха за мира и сигурността в региона“. Говорителят на правителството Стелиос Пецас заяви, че „Турция е доказала, че не може да й се вярва“. Неотдавна лидерите на ЕС предупредиха Турция, че ще бъде изправена пред допълнителни санкции, ако не прекрати дейността си в оспорвания регион. Те трябва да проведат среща на върха в Брюксел на 15-16 октомври, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Говорителят на гръцкото правителство: Турция показа, че не може да й се вярва

Атина. След като Анкара взе решение отново да изпрати сондажния кораб „Оруч Реис“ в оспорваните води в Източното Средиземноморие и да организира частичното отваряне на плаж в етнически разделения Кипър, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че на Турция не може да се вярва, предава Reuters. По-рано през деня Турция издаде навтекс, с който обяви плановете си да изпрати кораба за проучване в региона, предизвиквайки силна критика от страна на Гърция. Миналия месец Анкара изтегли плавателния съд от оспорваните води в Източното Средиземноморие, за да „позволи дипломация“ преди срещата на върха на ЕС, на която Република Кипър настоя за санкции срещу Турция. Гърция приветства този ход. „Турция доказа, че не може да й се вярва“, заяви говорителят на правителството Стелиос Пецас. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Анкара обвини Атина за провала през 2016-та година на преговорите за проучвания в Източното Средиземноморие

Атина. В неделя министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас даде интервю, в което заяви, че Турция е отговорна за прекратяването на последния кръг от преговорите в Атина през 2016 г. за проучванията за залежи в Източното Средиземноморие. В отговор говорителят на турското външно министерство Хами Аксьой бе категоричен, че твърденията на Дендиас, публикувани във вестник Eleftheros Typos, са „неоснователни“, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Разговорите бяха прекратени през 2016 г. по искане на Гърция. Твърдението, че преговорите са прекратени заради Турция, е опит за заблуда на общественото мнение“, увери Аксьой. Той допълни, че новият кръг от преговори между двете страни няма да се ограничи до въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и делимитация на континенталния шелф, а вместо това ще бъде „насочен към разрешаване на всички взаимосвързани въпроси между двете страни". В същото изявление Аксьой отхвърли твърденията, че Турция стои зад неотдавнашното решение да бъде отворен отново плаж в необитаемата Вароша в северната част на остров Кипър, като добави, че решението е взето от местните власти. Независимо от това, говорителят на турското МВнР добави: „Твърдението на гръцко-киприотския дует, което определя тази стъпка като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че хората, които влизат в морето там, заплашват международната сигурност, е нелепо и далеч не е сериозно“. Превод и редакция: Иван Христов.

12 Октомври 2020 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Protothema: Турция отново изпрати сондажен кораб в спорните с Гърция води

Анкара. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ отново е изпратен да проучва за нефт и газ спорните води на Източното Средиземноморие, което може да предизвика нова ескалация в отношенията между Анкара и Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съгласно съобщения в турските медии, сондажните операции ще се извършват в район, южно от гръцкия остров Кастелоризо и ще продължат от 12 до 22 октомври. В 00:16 часа сутринта в понеделник турският външен министър Мевлют Чавушоглу публикува две думи в „Туитър“: Oruc Reis. Именно този сондажен кораб бе използван за проучванията за въглеводороди през август, когато Гърция и Турция стигнаха до ръба на война. Отговорът, който той получи от турските си последователи, беше незабавен и ентусиазиран, като хората писаха „Чакахме твърде дълго“, „До края“, „Нека нашите ветерани бъдат благословени“ и т.н. Този ход идва на фона на индикациите, че Анкара и Атина най-накрая са постигнали съгласие да започнат преговори за деескалация на ситуацията около енергийните ресурси в спорните между тях води на Източното Средиземноморие. Шест дни по-рано турската администрация на Северен Кипър отвори за посещение плажа Вароша на затворения след войната град Фамагуста, което се явява нарушение на резолюциите на ООН, както твърдят в Атина и гръцките медии. Превод и редакция: Иван Христов

12 Октомври 2020 | 07:44 | Агенция "Фокус"

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

The National Interest: Сблъсъкът на Запада с Турция става неизбежен

Анкара. Съвременна Турция все повече напомня за Ирак от началото на 1990 г.: държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, подобно на Садам Хюсеин, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Това означава, че се натрупват проблеми. Има голяма вероятност сблъсъкът на Запада с Турция да стане неизбежен, предупреждава американското списание The National Interest. В края на миналия месец Майк Помпео стана първият държавен секретар на САЩ, който посети Гърция два пъти. Докато първоначалните му коментари бяха изпълнени с призиви за деескалация на спора между Атина и Анкара за Източното Средиземноморие, истината е, че само едната страна е отговорна за конфликта, който се очертава. През последните месеци Турция не само посегна на международно признатата Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и гръцките води, но през последните дни - според съобщенията – и на ИИЗ на Израел. Анализаторите, макар разделени в мненията си по отделни аспекти на проблема „Ердоган“, са уверени, че турският президент е решен да се „хвърли напред“ в конфликта по идеологически и популистки причини и ще продължи да го прави, докато не определи къде малките военни инвестиции биха могли да донесат най-големи печалби. Една възможна точка на възпламеняване е град Фамагуста. След обявяването на независимостта на Република Кипър, Фамагуста - и особено нейният южен квартал Вароша - се превърна в основен туристически център, който привлича европейци и различни западняци към своите девствени плажове и курорти. Всичко това приключи, когато Турция нахлу на острова - през 1974 г. Първо бомбардира града, принуждавайки множество жители да избягат и след това го окупира. Жителите на Фамагуста очакваха да се върнат след прекратяването на огъня, но така и не видяха повече домовете си. Вароша се превърна в град-призрак с милиарди долари недвижими имоти, оградени и празни. Поколения дипломати очакват Фамагуста - и завръщането на нейните жители - да бъдат ключови за всеки възможен мирен договор за Кипър. Това, че Турция напусна Вароша, даде на киприотите, на Западна Европа и на дипломатите на ООН надежда, че Анкара все още се интересува от решение на конфликта. Сега обаче Ердоган сигнализира, че Турция може да действа едностранно, за да насели и развие Вароша. Не само че Ердоган иска да сигнализира за своята твърдост, след като отстъпи в неотдавнашния си спор с Гърция за морските граници, но той и неговите ключови поддръжници печелят милиарди долари, използвайки турски държавни средства и може би приходите от ресурси, отграбени от Анкара за възстановяване жилищните сгради и хотели, които след пет десетилетия трябва да бъдат разрушени и заменени с нови. Ердоган отдавна твърди, че договорите, определящи границите на Турция, трябва да бъдат ревизирани; заселването на Вароша ще му позволи да приложи своята реторика в действие. Проблемът обаче не е само в Кипър или Източното Средиземноморие. Турция разполага с войски в Сирия и Ирак, намесва се в Либия и наскоро - в Азербайджан. Смущаващо е, че новият начин на действие на Турция е да използва сирийски наемници, много от които са ветерани от „Ислямска държава“ или членове на „Ал Кайда“. Всъщност Турция сега използва сирийските си милиционери по начина, по който Иран използва ливанската „Хизбула“ или паралелните си афганистански и пакистански милиции. Това, че Турция толкова бързо вмъква сирийските си наемници в различни конфликти, сигнализира за едновременното желание на Анкара да разшири интервенциите си в чужбина и усилията й да поддържа правдоподобно отрицание на намесата си. Освен военните си позиции, Турция също така стана по-агресивна към дисидентите в чужбина. По-рано тази година турски агент влезе в австрийско полицейско управление и заяви, че разузнавателната служба на родината му е разпоредила да убие бивш австрийски депутат от кюрдски произход. На 25 септември трима неидентифицирани лица в Стокхолм, Швеция, нападнаха Абдула Бозкурт, може би най-видният журналист-дисидент от Турция. Той работеше за вестник „Заман“, трибуна на живеещия в САЩ Фетхулах Гюлен. Докато Турция подбужда атаки срещу дисиденти и опозиция, убива европейски политици и напада журналисти, Ердоган засилва агресията си на ново ниво. Отговорът на САЩ и Европа е сдържан, което само насърчава апетита на Ердоган. Подобно на Владимир Путин в Русия и Си Дзинпин в Китай, той вярва, че Западът е слаб и затова единственото, което прави, е да му диктува условия. Човек не може да му се сърди, че е открил слабото място на Европа и САЩ. Основният проблем, с който се сблъсква Европа - и отчасти САЩ, е Германия. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е склонна да приложи значими санкции срещу Турция, защото нейната страна се страхува от три неща. Най-големите опасения на Меркел са, че Турция може да използва бежанците като прикритие за отприщване на насилието в Германия или че Ердоган може да подбуди голямото етническо турско население в страната. Това е карта в ръцете на онези от Държавния департамент, които се стремят да подкопаят усилията за привеждане на Турция под отговорност. Вместо да налагат едностранно санкции, американските дипломати от средно ниво твърдят, че ще подкрепят ограничения само в координация с ЕС, бидейки наясно, че Германия ефективно ще блокира тяхното прилагане. Следователно Помпео може да говори стабилно по отношение на регионалната агресия на Турция от седмия етаж на Държавния департамент, но на практика неговото Бюро по европейски и евразийски въпроси забавя всякакви действия спрямо Турция до такава степен, че Ердоган вярва, че такива никога няма да бъдат предприети. Източното Средиземноморие е като малко буре барут. Войните рядко се започват само от желание за ресурси, а по-скоро от прекомерна увереност. Турция по същество прилича на Ирак от началото на 1990 г.: Ердоган, подобно на Саддам, вижда как икономиката му се срива и осъзнава, че няма да може да отклони вината от собственото си лошо управление. Подобно на Саддам той гледа с апетит към съседите, които притежават ценни ресурси, и вярва, че международната общност е книжен тигър. През 1990 г. Саддам накара Ейприл Гласпи да затвори очите си за неговите амбиции; през 2020 г. Ердоган има също толкова доверчив пратеник - Джеймс Джефри. Последните ескалации на Турция в региона показват, че амбициите на Ердоган са извън контрол. Въпросът за Вашингтон, Берлин и Брюксел е дали САЩ и Европа са готови да се изправят и да попарят тези амбиции, преди Ердоган да натисне спусъка, или вместо това ще изчакат, докато решението стане много по-скъпо за турците и всички в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

7 Октомври 2020 | 11:42 | Агенция "Фокус"

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Държавният департамент: САЩ са дълбоко обезпокоени от предстоящите изпитания на С-400 в Турция

Вашингтон. Американските власти са наясно със съобщенията, че Турция скоро може да проведе тестове на руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 на брега на Черно море и са дълбоко обезпокоени от тази информация. Това съобщи във вторник пред кореспондент на ТАСС официален представител на Държавния департамент. „Наясно сме с тези съобщения. Продължаваме категорично да се противопоставяме на закупуването от Турция на ЗРС С-400 и сме дълбоко обезпокоени от съобщенията, че Турция продължава усилията си за въвеждане на С-400 в експлоатация“, каза той. „Преустановяването на участието на Турция в програмата F-35 в отговор на придобиването на С-400 показва сериозността, с която администрацията подхожда по този въпрос. Продължаваме да подчертаваме на най-високо ниво, че закупуването на С-400 е основна пречка в двустранните отношения и в рамките на НАТО и че съществува риск от потенциални санкции съгласно CAATSA [Законът за противодействие на американските противници чрез санкции] =“, добави американският външнополитически служител. „Уверени сме, че [турският президент Реджеп Тайип] Ердоган и неговите високопоставени държавни служители разбират нашата позиция“, каза дипломатът. Във вторник вестник Yeni Akit съобщи, че Турция скоро може да проведе тестове на системата за противовъздушна отбрана С-400 на брега на Черно море. Турското издание публикува видеозаписи, на които според вестника част от системата за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“ минава през град Самсун към провинция Синоп в северната част на страната. Вестникът също така свързва прехвърлянето на С-400 с известието на властите за затварянето на въздушното пространство над Синоп, което може да е било издадено във връзка с предстоящите тестове. В средата на септември външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу съобщи, че С-400 все още не е застъпил на бойно дежурство в страната. Въпреки че по-рано от Анкара заявиха, че С-400 в Турция ще бъде въведен в експлоатация през април 2020 г. Русия и Турция през 2017 г. подписаха договор за доставка на комплекси С-400 от Москва за Анкара. Турция беше първата държава от НАТО, която придоби тези системи от Руската федерация. Решението на Анкара предизвика рязко негативна реакция на САЩ и Алианса като цяло. САЩ все още се опитват да накарат Турция да изостави руските системи за ПВО. Вашингтон изключи Анкара от американската програма за самолети F-35. Освен това САЩ заплашват Турция с въвеждането на санкции, но не бързат да предприемат тези стъпки, тъй като се страхуват от по-нататъшно влошаване на отношенията с важен съюзник в НАТО. Анкара предупреждава, че няма да остави без отговор прилагането на подобни ограничения. Превод и редакция: Иван Христов

7 Октомври 2020 | 08:04 | Агенция "Фокус"

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Мицотакис след срещата със Столтенберг: Турция отваря широко възможността за посегателства срещу сувренните права от всички

Атина. Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че страната му е готова за преговори със съюзницата си в НАТО Турция за разрешаване на споровете около континенталния шелф в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на Kathimerini. Премиерът говори на съвместна конференция след срещата си с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг и подчерта, че споровете, които вече успяха да сблъскат военни кораби на двете държави в Средиземно море, е заплаха за сближаването в НАТО. В същото време Мицотакис подчерта, че Гърция „винаги е готова за диалог, въз основата на международното прави, добросъседските отношения и принципа на солидарност, който е в сърцевината на Северноатлантическия съюз. Столтенберг беше на посещение в Атина ден след като проведе срещи в Анкара с представители на турското правителство, включително президента Реджеп Тайип Ердоган и външния министър Мевлют Чавуслоглу. Той изрази надежда, че двете страни ще могат да проведат дипломатически преговори за уреждане на разногласията си - надежда, която той повтори в Атина във вторник. Когато Турция „оспорва суверенните права на някого, това отваря широко пътя за оспорване на правата и на други“, каза Мицотакис. Напрежението между съседите Гърция и Турция пламна това лято заради правата върху енергийните ресурси в район между южното крайбрежие на Турция, няколко гръцки острова и разделения от войната остров Кипър, след като Турция изпрати изследователски кораб с военен ескорт в райони, за които претенции върху изключителните икономически права имат Гърция и Република Кипър. През последните дни враждебността намаля и НАТО помогна за създаването на механизъм за разрешаване на конфликти, включително гореща линия между военните на двете страни, за да се избегне възможността за военен инцидент, водещ до открит конфликт. Горещата линия, каза Столтенберг, е „на разположение 24 часа в денонощието, за да улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха... Ние сме готови да го развиваме допълнително“. Механизмът за отстраняване на конфликти, добави той, „може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия“. „Силно се надявам, че съществуващите различия между двата съюзника сега могат да бъдат разрешени чрез преговори в духа на съюзната солидарност и международното право“, заяви Столтенберг. Мицотакис приветства неотдавнашните мерки на Турция за намаляване на напрежението, но заяви, че „предстои да разберем дали това е искрен ход или временна маневра“. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Reuters: Ердоган е казал на Меркел, че резолюцията от срещата на върха на ЕС не е достатъчна

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е казал на германския канцлер Ангела Меркел, че решенията от проведената миналата седмица среща на върха на ЕС не са достатъчни, за да бъдат преодолени проблемите в отношенията между Анкара и блока, предава Reuters, като се позовава на изявление от турското президентство. От там отбелязват, че Ердоган и Меркел са говорили чрез видеоконференция и той е казал, че ЕС „се е поддал на изнудването“ на Гърция и Репубкика Кипър, с които Анкара има териториални спорове в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

6 Октомври 2020 | 15:46 | Агенция "Фокус"

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Срещата Мицотакис-Столтенберг: От Турция зависи да „отвори път“ към решение на спора в Източното Средиземноморие

Атина. Гърция приветства „първата стъпка“ от Турция към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, „но дали това е искрен ход или временна маневра, предстои да разберем“. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис след разговори в Атина генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „От Турция зависи да затвори пътя към кризата и да отвори пътя към решение“,заяви Мицотакис в коментар пред пресата след срещата в резидентцията „Максимос“, подчертавайки, че нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие „застрашават мира и стабилността в региона, но и сближаването на самия съюз НАТО, и са не само двустранен въпрос“. „Чрез конструктивната ангажираност на Гърция и Турция в централата на НАТО, ние създадохме двустранен механизъм за военно разгласяване. Това включва ангажимент да се използва сигурна гореща линия между Гърция и Турция, която е на разположение 24 часа в денонощието, за да се улесни избягването на конфликти в морето и във въздуха“, заяви на свой ред Столтенберг, приветствайки усилията на двете страни. „Механизмът за разрешаване на конфликти може да помогне да се създаде пространство за дипломатически усилия. Твърдо се надявам, че основните спорове между двама съюзници могат да бъдат разрешени чисто чрез преговори, в духа на съюзническата солидарност и международното право“, добави норвежецът. По въпроса за нарастващото военно присъствие на Русия в Източното Средиземноморие, генералният секретар на НАТО подчерта, че „това има отражение върху нашата сигурност, така че трябва да се справим заедно“. Гръцкият премиер спомена за закупуването от Турция на системата за противоракетна отбрана С-400 от Русия, като я определи като риск, който също оказва влияние върху интересите на САЩ в региона. По отношение на миграционната криза Столтенберг каза, че „НАТО е с вас в знак на солидарност“. „Мисията на НАТО в Егейско море подкрепя гръцките и турските власти и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ в усилията за прекъсване на маршрутите за контрабанда на хора, благодаря на Гърция за приноса й за това разполагане“, добави Столтенберг. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 13:27 | Агенция "Фокус"

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

AFP: Съдът на ЕС определи като незаконно решението на Унгария да затвори университета на Сорос

Люксембург. Съдът на Европейския съюз издаде решение, съгласно което унгарският закон за университетите, финансирани от чужбина, е в разрез с правото на Общността, предава AFP. Така решението за затварянето на Центравоевропейския университет в Будапеща, финансиран от американския милиардер Джордж Сорос, е определено като „незаконно“. „Условията, въведени от Унгария, за да могат чуждестранните висши учебни заведения да извършват дейността си на нейна територия, са несъвместими с правото на ЕС“, се казва в заключението на Съда. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 11:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Kathimerini: След посещение в Анкара: Столтенберг се подготвя за преговори с гърците

Атина. Генералният секрета на НАТО Йенс Столтенберг пристига в Атина, след като ден по-рано бе на посещение в турската столица, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini, като припомня, че двете съседни страни постигнаха споразумение за възобновяване на преговорите за Източното Средиземноморие. Столтенберг, който трябва да се срещне с премиера на Гърция Кириакос Мицотакис и външния министър Никос Дендиас, изрази надеждата, че споразумение между Атина и Анкара за „механизъм за преодоляване на конфликт“ - включително създаването на „гореща линия“ между двете страни с цел да се избегне военното напрежение и инциденти - „може да помогне за създаването на пространство за дипломатически усилия“. Междувременно излизането на турския сондажен кораб „Явуз“ от Блок 6 на Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) бе прието като стъпка към евентуална деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие. Предстои да се разбере дали турският изследователски кораб „Барбарос“ ще последва примера и ще напусне Блок 3 на ИИЗ на Кипър. Очаква се дискусиите относно евентуално подновяване на преговорите за обединение на разделения остров Кипър да се ускорят след изборите в северната част, планирани за 11 октомври. Междувременно в Турция максималистичната реторика продължи с изказване на официален представител на Министерството на отбраната, който заяви, че Анкара „ще защитава нашата Синя родина в Беломорието и Източното Средиземноморие“. Първият дипломат на Анкара на свой ред коментира позицията на Франция, която подкрепи Гърция в спора с турците, че „лоши съюзници... постоянно довеждат нашите различия до НАТО“. Превод и редакция: Иван Христов.

6 Октомври 2020 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Kathimerini: Активиране на турските С-400 е станало причина за спешните визити в Гърция и Кипър

Атина. Индикациите, че Турция е активирала радарите на закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400, за да засече произведените в САЩ гръцки изтребители F-16 при завръщането им от учението „Евномия“ на 27 август край Кипър, очевидно са предизвикали безпокойство във Вашингтон за ситуацията в Източното Средиземноморие и, според информацията на вестник Kathimerini, са предизвикали посещенията на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Кипър на 12 септември и Гърция на 27-29 септември. Както посочват източниците на информацията, визитите говорят, че активацията на С-400 наистина е подразнила Вашингтон, който по-рано заплаши да наложи санкции на Турция, ако руските системи бъдат задействани. Според съобщения на част от турските опозиционни медии, Анкара планира да проведе общи изпитания на системите С-400 край град Синоп на черноморското крайбрежие. Независимо от решенията, които Анкара ще вземе по отношение на своята противовъздушна отбрана, тридневното посещение на Помпео от миналата седмица, което го отведе в Солун и базата в залива Суда на Крит, се счита за такова от голяма важност. Разполагането за постоянно на американския кораб USS Hershel “Woody”Williams в пристанището на базата Суда е силна индикация за намерението на САЩ да засили значително присъствието си на Крит. Подкрепата на 106 000-тонен десантен кораб, способен да превозва хеликоптери, дронове и други системи, изисква значително подобрение на съоръженията в базата. Още от 2016 година САЩ са много активни в усилията си да подобрят способностите на военноморската си база в залива Суда, отбелязва изданието. Крит като цяло изглежда се превръща в център за концентриране на военна мощ с инфраструктура, която може да приеме не само гръцки и американски сили, но и части от арабските страни, както беше през последните седмици с самолети от Обединените арабски емирства, посочва Kathimerini. Превод и редакция: Иван Христов

5 Октомври 2020 | 11:22 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Йенс Столтенберг ще посети Гърция и Турция

Kathimerini: Йенс Столтенберг ще посети Гърция и Турция

Атина. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще посети Атина и Анкара през следващата седмица, като част от усилията да се договори т.нар. „механизъм за деескалация“ между двата съюзника в Алианса, пише електронното издание на Kathimerini. Столтенберг ще бъде на визита в Атина във вторник, 6 октомври, където ще проведе разговори с премиера Кириакос Мицотакис и министрите на външните работи и отбраната Никос Дендиас и Никос Панайотопулос. Посещението му в гръцката столица ще дойде ден след срещата му с турския външен министър Мевлют Чавушоглу и други държавни служители в Анкара. Посещението му в гръцката столица ще дойде ден след срещата му с турския външен министър Мевлют Чавушоглу и други държавни служители в Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 10:09 | Агенция "Фокус"

Protothema: Ливан и Израел ще проведат преговори под егидата на ООН за демаркация на сухоземните и морските си граници

Protothema: Ливан и Израел ще проведат преговори под егидата на ООН за демаркация на сухоземните и морските си граници

Бейрут/Ерусалим. Ливан и Израел ще проведат преговори с посредничеството на ООН за демаркация на техните сухоземни и морски граници, каза председателят на ливанския парламент Набих Бери, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Съединените щати ще играят ролята на посредник в преговорите, които ще се проведат в град Накура, Южен Ливан, поясни Набих Бери по време на пресконференция, без да споменава конкретни дати. От своя страна израелският енергиен министър Ювал Щайниц обяви, че Израел и Ливан ще проведат преговори за прекратяване на спора за демаркация на границите между двете страни, които официално са във война. Израелският министър подчерта, че преговорите ще бъдат с посредничеството на САЩ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 10:07 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Reuters: Русия и Иран са загрижени от присъствието на сирийски бойци в Нагорни Карабах

Москва. Руският външен министър Сергей Лавров и иранският му колега Мохамад Джавад Зариф разговаряха по телефона в петък и изразиха загриженост относно участието на сирийски и либийски бойци в конфликта за Нагорни Карабах, съобщи руското външно министерство, цитирано от Reuters. Преди това двама независими източници от редиците на сирийските бунтовници са потвърдили пред британската агенция, че бойци са изпратени в подкрепа на Азербайджан. Нещо, което и Анкара, и Баку отричат. Президентът на Франция Еманюел Макрон също преди това обвини Турция, че изпраща сирийски джихадисти в региона. Превод и редакция: Иван Христов

3 Октомври 2020 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Daily Sabah: Решенията на ЕС за Турция са „нереални“

Анкара/Брюксел. Решенията на Европейския съюз за Турция, публикувани в петък, не се основават на реалността, въпреки че имат някои положителни моменти, каза турското външно министерство, цитирано от турското англоезично издание Daily Sabah. "Изявлението е пример за това как някои страни от ЕС искат да подобрят връзките с нашата страна, докато други са взети като заложници от Гърция и кипърските гърци," заяви външното министерство. Подчертавайки, че позоваването на проучвателните разговори с Гърция е положителен момент, външното министерство коригира изявлението на ЕС, като повтори, че разговорите не са за очертанията на морските граници, а за всички проблеми, които Турция и Гърция имат помежду си. "Фактът, че в решенията няма споменаване на кипърските турци или справедливо разпределение на въглеводородните ресурси между двете страни, показва, че манталитетът на ЕС да пренебрегва кипърските турци се възобновява", добави министерството. Министерството също така повтори, че докато кипърската криза не бъде разрешена, адресатът на кипърските гърци са кипърските турци, а не Турция. "Затова ЕС трябваше да призове кипърските гърци да проведат преговори с кипърските турци, а не с Турция," се казва в него. Освен това Министерството заяви, че не е конструктивен подход от страна на ЕС да нарича действията на Турция за защита на нейните права в региона "незаконни". „ЕС трябва сега да осъзнае, че не може да достигне никъде с такава реторика“, каза Министерството. Напрежението нараства от седмици в Източното Средиземноморие, тъй като Гърция оспорва проучванията на Турция за енергийни ресурси. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие - изпрати бойни кораби, за да търси въглеводороди в континенталния си шелф, отстоявайки собствените си права в региона, както и тези на Турската република Северен Кипър (ТРСК). За да намали напрежението, Анкара призова за диалог и преговори, за да се гарантира справедливо споделяне на ресурсите в региона. По време на съвместна пресконференция с италианския си колега Луиджи Ди Майо в Рим външният министър Мевлют Чавушоглу също разкритикува ЕС за решението му. "Въпреки че показахме добро намерение за решаване на кризата в Източното Средиземноморие, ние сме решени да защитим правата си в региона", каза той. "Решението на ЕС за Източното Средиземноморие е проблематично. Турция няма да отпразнува факта, че ЕС не е наложил никакви санкции", подчерта Чавушоглу. В разговор с агенция Reuters след изявленията турски служител, поискал анонимност, заяви, че Турция ще бъде още по-твърдо решена да защити своите териториални права в Източното Средиземноморие, ако ЕС реши в петък да й наложи санкции заради офшорни проучвания. Източникът заяви, че санкциите няма да възпрепятстват Турция и предложи, че те биха могли да нарушат планирания веднага този месец диалог между Анкара и Атина относно спорните морски граници и правата върху петрола и газа. Но "ако ЕС приложи санкции, това няма да ни възпре. Напротив, това би увеличило нашата решителност и би било негативна позиция от страна на Европейския съюз", каза той. "Ще продължим офшорната си програма, както правехме. Санкциите не са правилният начин (и) няма да ни възпрат да защитим правата си върху континенталния шелф, както и правата на кипърските турци," добави той. ЕС използва двупосочна стратегия Лидерите на ЕС излязоха с декларация, в която предупреждават Турция, че трябва да прекрати дейностите по проучване на газ във водите, заявени от Гърция и гръцко-кипърската администрация, и я призовават да се ангажира с разговори. Изявлението беше договорено от всички 27 лидери на ЕС след седем часа пазарлъци, като Гърция и Кипър настояваха за по-строга линия, докато други страни се обявиха за по-помирителен подход към Турция. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви рано в петък, че блокът се е съгласил да приеме двупосочна стратегия спрямо Турция и иска да даде шанс за конструктивен политически диалог, но предупреди, че всички варианти са на масата, ако случаят не е такъв. По време на пресконференция след срещата на върха на лидерите на ЕС Мишел каза, че основните дискусии на срещата са фокусирани върху текущата ситуация в отношенията в Източното Средиземноморие и между ЕС и Турция, както и санкциите срещу Беларус. Той каза, че ЕС насърчава политическия диалог, основан на общи интереси, но добави, че ЕС предлага пълна подкрепа за Гърция и Кипър и отбеляза, че блокът очаква Анкара да предприеме положителни стъпки. Според Мишел ЕС по-скоро би имал положителни отношения с Турция, която очаква да не предприема едностранни стъпки. Той каза, че Европейският съюз също подкрепя усилията за установяване на диалог между Атина и Анкара и подновяването на преговорите в Кипър под егидата на ООН. Като заяви, че лидерите, участващи в събитието, предлагат създаването на многостранна конференция за разрешаване на споровете в Източното Средиземноморие, той добави, че Европейският съвет ще наблюдава развитието и ще преразгледа въпроса още веднъж през декември. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, също говорейки на пресконференцията, заяви, че Европейският съюз призовава за сътрудничество с Турция въз основа на позитивен подход, но тя повтори, че ЕС подкрепя Гърция и кипърските гърци. Тя приветства началото на надежден диалог между Атина и Анкара, но отбеляза, че ЕС съжалява за отношението Анкара към Кипър, който тя не признава. Фон дер Лайен предупреди, че ЕС ще използва всички инструменти и възможности, ако Турция предприеме едностранни действия, но блокът не предпочита това, тъй като положителните отношения ще бъдат от полза и за двете страни. Тя отбеляза, че актуализирането на митническия съюз, подобряването на търговските отношения и сътрудничеството по отношение на миграцията трябва да бъдат на дневен ред както на Турция, така и на ЕС, особено в момент, когато пандемията COVID-19 нанесе тежък удар върху международната търговия. Според изявлението на ЕС относно срещата на върха, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел е помолен да организира многостранна конференция за Източното Средиземноморие, на която ще бъдат обсъдени множество въпроси като областите на морската юрисдикция, сигурност, енергетика, миграция и икономическо сътрудничество. Тепърва ще се договарят участниците, форматът и датата. Меркел: ЕС подкрепя диалога с Турция По-късно в петък германският канцлер Меркел заяви, че ЕС иска да има конструктивен диалог и позитивен подход към Турция. „Срещата на върха на ЕС е„ прозорец на възможностите “за тясно сътрудничество с Турция, предстоящи преговори, насочени към модернизиране на Митническия съюз и либерализация на визовия режим“, каза Меркел и добави, че въпросът за либерализацията на визите ще бъде обсъден през декември. През март 2016 г. Анкара и Брюксел подписаха споразумение за намаляване на броя на мигрантите, поели по опасния път през Егейско море към Европа, и за намиране на решение за притока на бежанци, насочени към страните от ЕС. Според сделката на Турция бяха обещани общо 6 милиарда евро (6,77 милиарда долара) финансова помощ, която първоначално беше проектирана да бъде предоставена на страната на два етапа и да бъде използвана от турското правителство за финансиране на проекти за сирийски бежанци. Свободата на визите за турските граждани също беше част от споразумението. Освен това митническият съюз между Турция и ЕС трябваше да бъде актуализиран. В замяна на тези обещания Турция пое отговорността за ограничаване на миграцията през Егейско море, като взе по-строги мерки срещу трафикантите на хора и подобри условията на сирийските бежанци, живеещи в Турция. Въпреки значителните събития, контролиращи миграционния трафик, ЕС не изпълни ангажиментите си, посочени в сделката. Гърция приветства решението на ЕС Междувременно гръцкият премиер заяви в петък, че е "абсолютно доволен" от изявлението на върха на ЕС. Кириакос Мицотакис заяви, че ЕС е изпратил "послание за единство, солидарност и решителност", което остави Турция без съмнение, че трябва да спре своите "едностранни действия". "Той също така изцяло изясни последиците, които ще настъпят, ако Турция продължи агресивното си поведение," каза той. "Гърция е абсолютно доволна от резултатите от срещата на върха." Мицотакис заяви, че Гърция очаква с нетърпение възобновяването на проучвателните разговори, които са в застой от 2016 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Kathimerini: Гръцкият премиер приветства резултатите от Европейския съвет

Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис приветства резултатите от срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, включително предупреждението към Турция, че ще търпи санкции, освен ако не спре „агресивното си поведение“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Абсолютно доволни сме от заключенията на срещата на върха“, каза Мицотакис на пресконференция в края на двудневната среща в петък. Той заяви, че ЕС е дал ясно да се разбере, че „ако Турция продължава едностранното си, агресивно поведение, ще има последствия“. „В този случай ЕС ще използва всички инструменти, с които разполага, за да защити своите интереси“, каза той. „Развитието ще бъде наблюдавано. Всички решения ще бъдат взети до края на декември “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Октомври 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Виктор Орбан: Ако дебатът за върховенството на закона зацикли, можем да заобиколим рамката на ЕС за финансирането

Виктор Орбан: Ако дебатът за върховенството на закона зацикли, можем да заобиколим рамката на ЕС за финансирането

Брюксел. Ако дебатът за обвързването на върховенството на закона с финансите на ЕС забави създаването на фонд за възстановяване, държавите-членки могат да сключат междуправителствени сделки извън институционалната рамка на ЕС, предложи унгарският премиер Виктор Орбан преди да си тръгне от срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък (1 октомври) , предава Euractiv. В четвъртък лидерите на ЕС имаха пълна програма за обсъждане на външнополитически въпроси като напрежението в Източното Средиземноморие, отношения между ЕС и Китай, военните действия в Нагорни Карабах, случая Навални и нестабилната ситуация в Беларус. Дискусията за единния пазар е насрочена за петък и Орбан заяви, че очаква да има „официална или неформална“ дискусия относно лятното решение за вземане на заеми от пазарите за финансиране на усилията за възстановяване. Определяйки опитите да се обвърже върховенството на закона с разпределението на парите „ненавременен“, заради продължаващата криза, Орбан предложи ако тези дебати попречат на възстановителния фонд да започне да функционира, държавите-членки да създадат фонда на междуправителствена основа, извън институциите на ЕС. По този начин фондът може да бъде освободен от тежестта на споровете в рамките на съюза и парите да бъдат доставени бързо на страните в нужда, каза Орбан. В сряда Съветът прие преговорната си позиция относно така наречената условност на върховенството на закона, след като компромисен текст беше представен от Германия, настоящ председател на ЕС. Предложеният текст премахна всички пасажи, отнасящи се до „генерализирани недостатъци по отношение на върховенството на закона“, замествайки го с по-общи препратки към „нарушения на принципите“ и направи значително по-тромаво спирането на плащанията в ЕС. EURACTIV разбира, че срещу компромиса към Унгария и Полша са се обявили не само „пестеливата четворка“ – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, но и Белгия и Люксембург. Най-големият противник на Орбан по време на преговорите за финансовия пакет – нидерландкият премиер Марк Рюте, заяви при пристигането си в Брюксел, че германското предложение „не е достатъно добро“, като подчерта, че върховенството на закона е условие, което е било част от одобрения пакет през юли. Съветът, с Германия начело, сега ще започне преговори с Парламента, който вече заяви, че ще иска да види силни връзки между върховенството на закона и разходите на ЕС, преди да одобри следващия седемгодишен бюджет. Орбан каза също, че тепърва ще получи отговор на писмото си, изпратено до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в понеделник, в което той заяви, че правителството му ще спре „всички политически контакти“ с заместник-председателя на ЕК по ценностите и прозрачността Вера Йоурова заради нейните коментари, че Унгария е „болна демокрация“. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 09:29 | Агенция "Фокус"

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Protothema: Морското споразумение между Турция и Либия бе регистрирано официално в ООН

Атина. Десет месеца след като Турция представи турско-либийския меморандум на ООН, секретариатът на световната организация официално го регистрира, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Дипломатическите източници в Атина характеризират действията на секретариата на ООН като „формален и технически процес“. „Регистрацията и публикуването на всички видове споразумения, подадени от държавите в секретариата на ООН, е формална и техническа процедура. Това действие не дава легитимност на текстовете, нито означава признаване на съдържанието от Организацията на обединените нации ”, посочват същите източници, добавяйки, че„ това „споразумение” е незаконно и невалидно, сключено е незаконно и не е ратифицирано, както би трябвало, от либийската Камара на представителите, както се вижда от писмото на президента на последния до генералния секретар на ООН. Това „споразумение“ също е сключено в нарушение на Конвенцията по морско право. Нелегалният му характер е подчертан и осъден от международната общност ”, твърдят гърците. Припомня се, че турско-либийският меморандум беше осъден и от европейските лидери на срещата на върха на Европейския съюз на 13 декември 2019 г. Държавните глави на ЕС осъдиха турско-либийското „споразумение за морските граници“ като нарушаващо международното право. Така нареченият Меморандум за разбирателство между Анкара и Триполи „нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да има правно обвързващи последици за трети държави“, се подчертава в текста на заключенията на срещата. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 08:17 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС налага санкции на 40 официални лица от Беларус, Лукашенко не е в списъка

ТАСС: ЕС налага санкции на 40 официални лица от Беларус, Лукашенко не е в списъка

Брюксел. От 2 октомври Европейският съюз ще наложи санкции срещу около 40 белоруски чиновници, които според общността са отговорни „за фалшифициране на избори и нарушаване на човешките права“. Това заяви ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел на пресконференция след първия ден от срещата на върха на ЕС в Брюксел, която започна в четвъртък и завърши в полунощ, предава ТАСС. „Решихме да приложим санкциите, за които се договорихме през август. Това означава, че утре (в петък) ще бъде въведен черен списък с около 40 имена по писмена процедура“, каза той, отбелязвайки, че президентът на Беларус Александър Лукашенко все още не е в списъка. На свой ред френският президент Еманюел Макрон подчерта, че ЕС не е наложил санкции срещу Лукашенко, тъй като това би подкопало искането на Брюксел да започне диалог с опозицията чрез посредничеството на ОССЕ и да освободи политическите затворници. „ЕС не наложи лични санкции срещу Лукашенко, тъй като това би подкопало искането на Брюксел той да започне диалог с опозицията, с посредничеството на ОССЕ, и да освободи политически затворници“, подчерта той. Европейският съюз обеща да въведе тези санкции на извънредна среща на външните министри на 14 август. В продължение на месец и половина въвеждането на тези санкции беше блокирано от Кипър, който искаше в замяна партньорите от ЕС да наложат строги санкции срещу Турция за проучвателни дейности за търсене на находища на газ и нефт на спорния шелф в Средиземно море. Съгласявайки се със санкциите срещу Минск, Кипър не получи това, което искаше - на тази среща на върха лидерите на ЕС изпратиха само „последно предупреждение“ към Анкара, обещавайки да наложат тежки санкции срещу нея в началото на декември, ако не спре да подкопава суверенитета на Република Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

2 Октомври 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Карабах, Беларус и Русия изостриха проблемите вътре в ЕС

„Независимая газета“: Карабах, Беларус и Русия изостриха проблемите вътре в ЕС

Брюксел. В Брюксел започна двудневна извънредна среща на върха на Европейския съюз, предназначена да реши или очертае контурите на решения на многото проблеми, с които Обединена Европа се сблъска наскоро. Сред обсъжданите въпроси - Нагорно Карабах, Беларус, ситуацията във връзка с отравянето на Алексей Навални, кризата в отношенията с Турция и Великобритания, борбата с пандемията. Намирането на общ език за 27-те лидери на страните от ЕС няма да бъде лесно. По редица въпроси позициите им се различават диаметрално, пише руският вестник “Независимая газета“ Дори преди да започне двудневната среща, тя не върви по план. Срещата на върха беше насрочена за 24-25 септември.Охранител, който е бил в контакт с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, е диагностициран с коронавирус. Затова ръководителят на Европейския съвет влезе в карантина, спазвайки изискването на белгийското министерство на здравеопазването. Възможно е това да е било само причина за отлагане на срещата на върха и всъщност ръководството на ЕС е искало да спечели време. То беше необходимо преди всичко, за да убеди властите на Кипър. Тази държава блокира приемането на санкции срещу белоруските власти, докато ЕС не се споразумее за подхода към Турция. Официална Анкара не възнамерява да изостави изследователската работа в Източното Средиземноморие в шелфа, който Кипър счита за свой. „Турският въпрос“ на срещата на върха на ЕС трябва обаче да се разглежда и в друга перспектива: От 27 септември продължават военните действия между Армения и Азербайджан. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ясно очерта позицията на страната си в този конфликт: тя е проазербайджанска и антиарменска. Преди да направят оценка на действията на Армения, Азербайджан и всъщност на Турция, страните от ЕС трябваше да изчакат становището на страните-съпредседатели на Минската група на ОССЕ, които Съветът за сигурност на ООН упълномощи да се справят с проблема с Карабах: Франция, САЩ и Русия. Срещата на върха беше предшествана от телефонни разговори между Владимир Путин и Еманюел Макрон. Според пресслужбата на Кремъл разговорът е воден по инициатива на френската страна и в резултат и двамата лидери призовават страните за свовременно прекратяване на огъня. А в деня на срещата на върха на ЕС бе направено тристранно изявление от Путин, Макрон и Доналд Тръмп. То осъди "ескалацията на насилието", изрази съболезнования на семействата на загиналите и ранените и призова за незабавно прекратяване на военните действия. Страната, виновна за развихрянето на насилието, не беше посочена. Това освободи ЕС от необходимостта да обсъжда санкции срещу някоя от страните в конфликта. Кипърско-гръцкото противоречие предизвика повече трудности за Европейския съюз. Преди срещата на върха в Брюксел кипърският президент Никос Анастасиадис се срещна с Шарл Мишел. След резултатите от нея, както и в първия ден на срещата на върха, при условие за анонимност, кипърските дипломати информираха репортери, че няма да има отклонения от предишната им позиция. От гледна точка на Кипър ЕС трябва да накаже Турция. Тоест, да се наложат санкции, ако не срещу властите на страната, то поне срещу турски частни компании, участващи в работата на спорната зона на шелфа. В противен случай Кипър не възнамерява да отмени ветото си върху санкциите срещу Беларус. Само Франция от водещите страни в ЕС е готова да се скара с Турция. Германските власти, където парламентарните избори трябва да бъдат догодина, едва ли са готови да изострят отношенията с голямата турска диаспора. Междувременно, както Reuters съобщи, позовавайки се на източници в Белия дом, САЩ решиха да не налагат собствени санкции срещу беларуските власти, докато ЕС не го направи. Така че цената на споразумението с островната държава по "турския въпрос" се е увеличила. Но друг проблем беше решен лесно и без проблеми. В началото на срещата на върха ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще съди Великобритания, тъй като е нарушила условията на споразумението за напускане на Европейския съюз. Това е законопроект за вътрешния пазар, който се разглежда в британския парламент. Според него стоки от Северна Ирландия трябва да се доставят свободно в кралството. Това е изрично забранено от споразумението за Брекзит. Сред въпросите без отговор е и „случаят Навални“. Източник от кабинета на министрите на Федерална република Германия заяви пред журналисти, че се предлага само да бъде осъдено отравянето на руския политик. Не се говори за нови санкции срещу Руската федерация. Те могат да бъдат въведени само след като се появят заключенията на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО). Нейните функции включват разследване на случаи на употреба на забранени химически бойни агенти, включително от групата „Новичок“. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис Турските провокации не могат да бъдат толерирани повече

Кириакос Мицотакис Турските провокации не могат да бъдат толерирани повече

Брюксел. Дейностите на Турция в Източното Средиземноморие „повече не могат да бъдат толерирани“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис преди началото на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел, като призовава страните членки да решат „вида на отношенията“, които искат с да имат с Турция, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini „Настъпи моментът Европа да проведе смел и откровен дебат за вида на отношенията, които иска да поддържа с Турция“, каза Мицотакис пред журналисти. „Едно е сигурно: турските провокации, независимо дали се проявяват чрез едностранни действия или чрез прекомерна реторика, вече не могат да бъдат толерирани“, каза той. „Това е не само защото поведението на Турция нарушава суверенните права на две страни членки на Европейския съюз, а именно Гърция и Кипър, а защото това поведение на Турция засяга ключовите европейски геополитически интереси в Средиземно море, каза той. Гръцкият премиер предупреди, че ЕС е изправен пред две възможности: „Единият е пътят на диалога, на дипломацията - диалог, който трябва да се основава на зачитане на международното право, на въздържане от едностранни действия и на правилата на добросъседските отношения, " той каза. „Алтернативният път е на ескалиращото напрежение, което неизбежно, рано или късно, ще накара Европа да предприеме мерки срещу Турция“, каза Мицотакис. „Гърция ясно заяви, че иска да следва първия път. От Турция зависи да направи същото, но тя трябва да го направи по последователен и стабилен начин “, каза той. Меркел и Макрон Канцлерът Ангела Меркел заяви, че се е ангажирала да намери мирно решение на напрежението, докато френският президент Еманюел Макрон заяви, че солидарността на ЕС с Кипър не може да се договаря. По-рано турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпрати писмо до всички лидери на ЕС с изключение на Гърция и Кипър, като лобира блока да се отнася справедливо към Анкара и обвини Атина и Никозия за напрежението в Средиземно море Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 19:24 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

AFP: Гърция и Турция се договориха да създадат пряка линия за избягване на сблъсъци в Средиземно море

Брюксел. Гърция и Турция създадоха гореща линия, за да избегнат случайни сблъсъци в Източното Средиземноморие, където те са в остър спор около енергийните ресурси и морските граници, съобщиха от НАТО, цитирани от AFP Шефът на НАТО Йенс Столтенберг приветства пробива, който идва след няколкоседмични преговори между военни представители от двете страни членки. Двете страни-членки на НАТО се съгласиха на преговори, след като конфликтът за проучването на газови находища в оспорвани води доведе до драматично нарастване на напрежението, предизвиквайки опасения, че може да избухне военен конфликт, дори случайно. "След поредица технически срещи между военните представители на Гърция и Турция в щаба на НАТО в Брюксел, в четвъртък беше създаден двустранен военен механизъм за деконфликт", се казва в изявление на НАТО. "Механизмът е предназначен да намали риска от инциденти и произшествия в Източното Средиземноморие. Той включва създаването на гореща линия между Гърция и Турция, за да се улесни деконфликтността по море или във въздуха." Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"

„Московский комсомолец“: Темите на Европейския съвет: Нагорно Карабах, Лукашенко и Навални

„Московский комсомолец“: Темите на Европейския съвет: Нагорно Карабах, Лукашенко и Навални

Брюксел. В Брюксел започна извънредна среща на върха на Европейския съюз. Основните теми на срещата бяха конфликтът между Турция и Гърция в Средиземно море, политическата криза в Беларус, случаят Навални и напрежението в отношенията между ЕС и Китай. По време на двудневната дискусия специално място неминуемо ще бъде отделено на ескалацията в Нагорно Карабах, пише руският вестник “Московский комсомолец“. Основната дискусия в първата част на срещата е концентрирана около отношенията на Европейския съюз с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган. През последните месеци противоречията в отношенията между Турция и Гърция ескалираха. Ситуацията в Средиземно море е изключително напрегната поради присъствието на турските военноморски сили в района. Атина обаче също не чака дълго и изпрати военните си кораби в същия регион. В резултат на това гръцките и турските кораби застанаха едни срещу други. Разбира се, това създава условия за пълномащабен конфликт между двете съседни държави. Следователно е съвсем очевидно защо тази тема е една от най-важните за европейските лидери. „Това е политика на умиротворяване, но точно тя води до много по-експанзионистки подход на Турция, така че имаме инструменти и мисля, че един от тях може да бъде много ефективен - икономически санкции, особено чрез митническия съюз“, казва кипърският евродепутат Костас Мавридис. Очаква се лидерите на Европейския съюз да направят съвместно изявление за ескалацията на конфликта в Нагорно Карабах. Държавите-членки на ЕС се очаква да призоват други държави да не се намесват и да проявяват сдържаност, а враждуващите страни - да спрат военните действия. Специално място в дневния ред на срещата на върха заема политическата криза в Беларус. Европейският съюз обяви изборите в страната за нелегитимни, подчертавайки необходимостта от нови такива. Засега обаче е трудно да се намери единодушие дори по този въпрос. „Мисля, че идва последният, някакъв решаващ момент за постигане на споразумение“, каза литовският евродепутат и член на комисията по външни работи Петрас Ауштревичюс. „Ако нашите лидери се провалят, това ще бъде явна катастрофа. Как може Европейският съюз да се нарече глобален играч, ако не е в състояние да прави прости неща в непосредствена близост, в района? Доверието в ЕС е заложено на карта." Все по-агресивната политика на Китай тревожи страните-членки на Европейския съюз. Ето защо Брюксел е принуден да промени тактиката на отношенията си с Пекин. Въпреки това става все по-трудно да се поддържа икономическо сътрудничество с Китай и да се изказват по-остри критики към нарушенията на правата на човека. „Вътрешната политика на Китай става все по-тоталитарна, а политиката на републиката към външния свят става все по-агресивна“, заяви евродепутатът Райнхард Бутикофер. "Ние казваме на Китай, че сме се наситили на тяхната печеливша реторика." Списъкът с важни теми през първия ден на срещата включва и инцидента с предполагаемото отравяне на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Този въпрос засяга особено настоящия председател на Съвета на Европейския съюз – Германия, пише вестникът. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 18:44 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

ТАСС: Меркел се изказа за мирно решение на разногласията в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз се интересува от конструктивни отношения с Турция, въпреки различията относно Източното Средиземноморие, конфликтът трябва да бъде разрешен по мирен начин. Това зави в Брюксел германският канцлер Ангела Меркел при пристигането си на срещата на върха на ЕС, цитирана от TACC. Според нея Европейският съюз иска да постигне "мирно решение на ситуацията" около спора между Турция и Кипър и Гърция. "Ще отбележа, че отношенията ни с Турция са сложни", каза тя. "Въпреки всички трудности трябва да се развиват конструктивни отношения." "Ние сме партньори в НАТО и имаме нужда един от друг", добави Меркел. Ситуацията в Източното Средиземноморие отново ескалира това лято след решението на Турция да възобнови проучването на офшорни въглеводородни запаси Източното Средиземноморие, във води, които Турция оспорва с Гърция и Кипър. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Октомври 2020 | 16:40 | Агенция "Фокус"

EURACTIV: Разделение около върховенството на закона може да осуети приемането на пакета за възстановяване на ЕС

EURACTIV: Разделение около върховенството на закона може да осуети приемането на пакета за възстановяване на ЕС

Брюксел. Както се очакваше, Полша и Унгария обявиха, че имат сериозни резерви по отношение на публикувания от Европейската комисия доклад за върховенството на закона в страните членки, неговата концепция, методология и източниците на съдържанието, пише брюкселският портал EURACTIV. Документът не може да служи като основа за дискусиите относно върховенството на закона в ЕС, заявиха полският министър на правосъдието Збигнев Зобро и унгарският му колега Джудит Варга в съвместно изявление в сряда (30 септември). „Обхватът на доклада е произволен и няма препратки към обективно избрани референтни точки, които биха могли да бъдат приложени еднакво за всички държави-членки“, се казва в изявлението. По отношение на Полша в доклада на Европейската комисия се посочва, че реформите на правосъдната система, въведени през 2015 г., пораждат сериозни опасения, като се отбелязва, че тези реформи са засегнали Конституционния съд, Върховния съд, общите съдилища, Националния съвет на съдебната власт и прокуратурата, които, како твърди докладът, са увеличи влиянието на изпълнителната и законодателната власт върху съдебната власт и са отслабили независимостта на съдиите. Премиерът Матеуш Моравецки отхвърли критиките на ЕС, както и последната идея за механизъм за обвързване на плащанията от еврофондовете с върховенството на закона. „Нямаме съгласие да използваме различни клаузи произволно и да ни заплашват, защото някой не харесва правителството ни“, заяви той. В същото време унгарският парламент предупреди, че няма да ратифицира плана за възстановяване на ЕС, ако има предложение за свързване на средствата на блока с критерии за върховенство на закона. Унгарското правителство заяви, че „Унгария е една от малкото страни членки, където истинският плурализъм преобладава в медиите, в идеологическите дебати и в публичната сфера като цяло“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 10:59 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин и Макрон са обсъдили ситуацията в Нагорни Карабах и Беларус

ТАСС: Путин и Макрон са обсъдили ситуацията в Нагорни Карабах и Беларус

Москва. Президентите на Русия и Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон обсъдиха обострянето на ситуацията в Нагорни Карабах, лидерите призоваха страните към максимална сдържаност и скорошно прекратяване на огъня. Това съобщава пресслужбата на Кремъл. Телефонният разговор се е провел по инициатива на френската страна, предава ТАСС. „Бе обсъдено подробно рязкото изостряне на обстановката в зоната на нагорнокарабахския конфликт. Изказана е сериозна загриженост във връзка с продължаващите мащабни военни действия. Владимир Путин и Еманюел Макрон призоваха враждуващите страни за бързо и пълно прекратяване на огъня, деескалация на напрежението и упражняване на максимална сдържаност“, се казва в съобщението. Пресслужбата добавя, че по време на разговора е отбелязано, че няма алтернатива на уреждането на кризата в Нагорни Карабах с политически и дипломатически методи. „В този контекст бяха разгледани конкретни параметри на по-нататъшното сътрудничество, предимно във формата на Минската група на ОССЕ. Изказана е готовност за изявление от името на лидерите на съпредседателстващите държави от Минската група (Русия, Франция и САЩ) в полза на незабавен край на въоръжената конфронтация и възобновяване на преговорния процес“, информира Кремъл. Политическа криза в Беларус Путин е потвърдил позицията на Руската федерация относно недопустимостта на опитите за намеса във вътрешните работи на суверенна държава и външния натиск върху легитимните власти. Беше засегната и ситуацията след президентските избори в Беларус. Руската страна потвърди принципната си позиция относно недопустимостта на всякакви опити за намеса във вътрешните работи на суверенна държава и външен натиск върху легитимните власти“, се казва в изявлението. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 10:47 | Агенция "Фокус"

Der Standard (Австрия): Унгария и Полша останаха изолирани в ЕС

Der Standard (Австрия): Унгария и Полша останаха изолирани в ЕС

Брюксел. В навечерието на специалната двудневна среща на върха на Европейския съюз, която започва днес, Полша и Унгария останаха в изолация заради – според доклад на Брюксел - „недостатъци в демокрацията и пропуски във върховенството на закона“, пише австрийския национален ежедневник Der Standard. Преди броени дни министър-председателят на Унгария Виктор Орбан призова за оставката на Вера Йоурова, заместник-председател на Комисията на ЕС, отговаряща за върховенството на закона и правосъдието. Правителствата на Унгария и Полша заплашиха да бойкотират фонда за възстановяване на Общността от коронавируса, който беше одобрен в края на юли, ако разпределянето на средства бъде обвързано със спазването на принципа на правовата държава. По този начин двете „проблематични членки" на Съюза се оказаха в изолация броени дни преди специалната среща на върха на 27-те държавни и правителствени ръководители, която започва в следобедните часове на деня. Будапеща и Варшава трябваше да приемат две тежки поражения. На първо място, 25-те държави в Комисията на постоянните представители в Брюксел се споразумяха с мнозинство относно мандата за договаряне на механизъм за правова държава с ЕП. Това демонстриране на сила показа, че за двете страни не е толкова лесно да спрат този нов инструмент за „дисциплиниране“ на нарушителите на основните права. От редакцията припомнят, че фондът за възстановяване е неразривно свързан с редовната дългосрочна бюджетна рамка на ЕС до 2027 година. Нищо не работи без одобрението на депутатите от ЕП. Те дори изискват много по-строг регламент, отколкото германското председателство на Съвета на ЕС предложи като компромис. Съответно Комисията би могла да намали субсидиите от ЕС, ако върховенството на закона в дадена държава е „ограничено по достатъчно пряк начин“. Сега, в края на преговорите, Унгария и Полша биха могли да наложат вето, но с върховенството на закона те биха могли да се простят с бюджета от ЕС. Тъй като те са сред най-големите получатели на средства от Брюксел спрямо размера на страните им, образно казано, биха стреляли в краката си, ако се решат на подобна стъпка. Това се отнася по-специално за Орбан и Унгария, които генерират повече от четири процента от икономическата си мощ със субсидии от ЕС. Основната критика срещу унгарския премиер беше в доклада за върховенството на закона, представен в сряда и изготвен под егидата на Йоурова, с пълната подкрепа на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Одиторите установиха, че има „дефицити в правовата държава" в „някои държави-членки", които представляват „рискове за демократичните стандарти". На върха на списъка са Унгария и Полша, но също така Румъния, България и Словакия - последните особено в областта на неадекватната борба с корупцията. По отношение на Полша Комисията е загрижена за съдебните реформи от 2015 г., които подкопават независимостта на съдилищата. В Унгария върховенството на закона има „сериозни недостатъци“, разнообразието на медиите беше изложено на значителен риск и правителството „системно ги възпрепятства и сплашва“. Йоурова предположи, че Орбан подготвя пътя за „болна демокрация". Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 08:51 | Агенция "Фокус"

Cumhuriyet (Турция): Русия зае пасивна позиция към конфликта в Нагорни Карабах

Cumhuriyet (Турция): Русия зае пасивна позиция към конфликта в Нагорни Карабах

Москва. „Прави впечатление, че от самото начало на конфликта в Нагорни Карабах Русия остана на заден план“, пише Cumhuriyetв статия, озаглавена „Пасивното отношение на Русия към Карабах“. „Да, руската администрация призова страните да се въздържат от конфликта, но не го направи ултимативно. Думата, долната камара на руския парламент, призова за прекратяване на конфликта, но никой не очаква, че този текст ще убеди нито Азербайджан, нито Армения". По-нататък Cumhuriyet подчертава, че Южен Кавказ е от голямо значение за Русия. Първо, регионът е разположен по пътя на страните от Централна Азия и Китай на запад и през него минават важни енергийни линии и търговски пътища. „Поради тази причина способността на Русия да поддържа контрол тук означава способността да контролира Централна Азия и да увеличава тежестта си в глобалния енергиен сектор (не забравяйте как връзката на Казахстан с тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан наруши интересите на Русия)“. „Антируските сили, които контролират Южен Кавказ, могат да допринесат за отделянето на Северен Кавказ от Русия“, отбелязва още изданието. Припомняйки, че Руската федерация не е успяла да попречи на проамерикански настроения Михаил Саакашвили да направи революция през 2003 г. в Грузия и прозападния Никол Пашинян да дойде на власт в Армения през 2018 г., турското издание посочва, че Москва все пак е успяла да предотврати някои други събития - например присъединяването на Грузия към НАТО. „Но защо Русия не попречи на Азербайджан, въпреки че придава такова значение на този регион и е във военен съюз с Армения и има военна база в Армения?“, питат от редакцията. Според турското издание има няколко причини. Първо, сблъсъците не се водят на територията на самата Армения. Второ, конфликтът в Южен Кавказ означава спиране на всеки енергиен и транспортен проект, който не е в интерес на Русия, и това увеличава влиянието на Москва. Трето, вестникът припомня прозападната ориентация на Пашинян, заобиколен от антируски фигури. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 08:19 | Агенция "Фокус"

Reuters: Европейските лидери ще натиснат Кипър да отмени ветото си върху санкциите срещу Беларус

Reuters: Европейските лидери ще натиснат Кипър да отмени ветото си върху санкциите срещу Беларус

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз ще се опитат да преодолеят безизходицата за налагането на санцкии срещу Беларус в четвъртък, като убедят Кипър, че въпросът с наказателните мерки срещу Турция е отделен и че така Никозия парализира взимането на общи решения в блока, предава Reuters. На срещата си в Брюксел за двудневна среща на върха лидерите трябва да се изправят срещу Кипър, един от най-малките членове на ЕС, който задържа одобрението на икономически санкции срещу Беларус след изборите през август, за които Западът и опозицията твърдят, че са фалшифицирани. Докато Великобритания и Канада вече наложиха наказателни мерки срещу Минск, за да покажат подкрепата си за продемократичните протести, безизходицата в 27-те държави-членки на ЕС, където решенията се вземат с единодушие, струва на блока загуба на доверие в него, казаха дипломати. „Очакваме, че тя (срещата на върха) ще бъде повратната точка за решението за санкции срещу властите в Беларус“, каза Гитанас Науседа, президент на Литва, където основният опозиционен лидер на Беларус избяга в изгнание. Представителите на Кипър обаче са категорични, че Брюксел първо трябва да се съгласи да наложи санкции на Турция, с което да изпрати ясно послание на Анкара, че проучванията за петрол и газ край бреговете на средиземноморския остров са неприемливи. Кипърски служители цитират споразумение от август между външните министри на ЕС за одобряване на турските санкции и санкциите на Беларус заедно с аргумента, че и двете са от еднакво значение. „Има много политическа активност на най-високите нива ... за да се опитаме да отблокираме ситуацията по отношение на санкциите срещу Беларус“, каза старши дипломат от ЕС. Икономически мощният ЕС вижда себе си като фар на демокрацията и правата на човека, стремящ се да влияе на международните събития чрез своята мека сила, която трансформира бившите комунистически съседи в процъфтяващи пазарни икономики, пише Reuters. Но правилото му за единодушие във външната политика и обтегнатите отношения с Турция, която бързо се превръщат в едни от най-трудните, повдигнаха въпроси относно способността на ЕС да оказва влияние в международен план. Отслабен във външната политика от излизането на Великобритания от ЕС - тема, която ще бъде представена през втория ден на срещата на върха - ЕС се дърпа в различни посоки от твърдата позиция на Франция по отношение на Турция и стремежа на Германия за диалог. Дипломати от ЕС казват, че решението може да включва обещание за Кипър за строги санкции срещу Турция в бъдеще. „Идеята е да се заплаши Турция с ответни мерки, ако тя продължи със сондажите и други провокации в кипърски и гръцки води“, каза втори старши дипломат от ЕС. „Това има за цел да предложи гаранции на Кипър и да убеди Никозия да отмени ветото си върху санкциите на Беларус“. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

Европейските лидери ще обсъдят Турция, Беларус, Нагорни Карабах и случая Навални

Европейските лидери ще обсъдят Турция, Беларус, Нагорни Карабах и случая Навални

Брюксел. Ескалацията на конфликта в Нагорни Карабах, кризата в Беларус и санкциите срещу Минск, както и инцидентът с Алексей Навални ще бъдат във фокуса на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз, които ще се съберат в Брюксел в четвъртък за двудневна извънредна среща на върха на ЕС, информират световните агенции. В допълнение, в първия ден на срещата на върха лидерите на страните от общността възнамеряват да обсъдят напрегнатата ситуация в Средиземно море и отношенията в този контекст с Турция, заявиха пред репортери от Съвета на ЕС. Вторият ден от срещата на върха ще бъде изцяло посветен на вътрешните проблеми на Съюза - „укрепване на стратегическата автономия на ЕС“, както и на икономически въпроси на фона на пандемията от коронавируса. Въпреки факта, че предстоящата среща на върха на ЕС ще бъде лице в лице, журналистите все още нямат право да влизат в сградите на Европейския съвет като част от мерките за борба с пандемията. Основните теми на срещата на върха Както високопоставен представител на ЕС заяви пред репортери в Брюксел вчера, държавните и правителствените ръководители след срещата на върха ще призоват страните в конфликта в Нагорни Карабах, ситуацията, която ескалира на 27 септември, към „незабавно прекратяване на военните действия“. Освен това лидерите на ЕС ще призовават трети страни да не се намесват в ситуацията. Друга основна тема на срещата ще бъде инцидентът с руския опозиционер Алексей Навални, който беше хоспитализиран в Омск на 20 август и по-късно откаран в берлинската клиника „Шарите“. На 2 септември германското правителство съобщи, че Навални е бил изложен на отровно вещество от групата Новичок. „Срещата на върха ще подчертае, че очаква пълно сътрудничество с ОЗХО, както и информация от организацията за изясняване на ситуацията. И тогава ЕС ще види как да реагира“, каза служителят на ЕС, отбелязвайки, че е рано да се говори за евентуални санкции. В същото време прес-секретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков отбеляза на 23 септември, че Москва иска да разбере какво се е случило с Навални, но засега руските следователи нямат факти, които да показват наличието на токсични вещества в тялото му, особено бойни. Лидерите на ЕС ще обсъдят и ситуацията в Беларус, където протестите продължават след президентските избори, проведени на 9 август, на които действащият президент Александър Лукашенко спечели с 80,10% от гласовете, според ЦИК. Общността не може да се споразумее за санкции срещу Минск „за фалшифициране на резултатите от изборите и нарушаване на човешките права“ вече месец и половина. „Лидерите ще се опитат да постигнат компромис по този въпрос. Но не мога да кажа дали ще има решение на срещата на върха“, каза представителят на ЕС пред репортери. Дипломатът потвърди, че санкциите продължават да бъдат блокирани от Кипър, който в отговор изисква ограничителни мерки срещу Турция заради поведението й в Средиземно море. „Европейският съвет ще проведе стратегическа дискусия за Турция. Лидерите ще изразят пълната си солидарност с Кипър и Гърция, като в същото време ще се обявят за подобряване на отношенията с Турция. В същото време ЕС все още обмисля всички инструменти за защита на своите интереси“, каза представителят на ЕС. В същото време той не отговори директно на въпроса дали ЕС ще наложи санкции срещу Анкара поради незаконни сондажни дейности в изключителната икономическа зона на Кипър и сеизмични проучвания в спортните води в близост до остров Кастелоризо. Превод и редакция: Иван Христов

1 Октомври 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Московский комсомолец: „Геополитически вакуум от Либия и Източното Средиземноморие до Сирия и Кавказ": Турските медии за ролята на Русия в Нагорни Карабах

Московский комсомолец: „Геополитически вакуум от Либия и Източното Средиземноморие до Сирия и Кавказ": Турските медии за ролята на Русия в Нагорни Карабах

Москва. В последните дни ескалацията на конфликта в Нагорни Карабах е водеща тема в турските медии, които не пропуснаха да потърсят отговор на въпроса каква е ролята на Русия в събитията в спорния регион. Вестник „Московский Комсомолец“ представя кратък обзор по темата в някои от водещите турски издания, търсейки и отговор на въпроса какви ще бъдат отношенията между Москва и Анкара в бъдеще. „Прави впечатление, че от самото начало на конфликта в Нагорни Карабах Русия остана на заден план“, пише Cumhuriyetв статия, озаглавена „Пасивното отношение на Русия към Карабах“. „Да, руската администрация призова страните да се въздържат от конфликта, но не го направи ултимативно. Думата, долната камара на руския парламент, призова за прекратяване на конфликта, но никой не очаква, че този текст ще убеди нито Азербайджан, нито Армения". По-нататък Cumhuriyet подчертава, че Южен Кавказ е от голямо значение за Русия. Първо, регионът е разположен по пътя на страните от Централна Азия и Китай на запад и през него минават важни енергийни линии и търговски пътища. „Поради тази причина способността на Русия да поддържа контрол тук означава способността да контролира Централна Азия и да увеличава тежестта си в глобалния енергиен сектор (не забравяйте как връзката на Казахстан с тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан наруши интересите на Русия)“. „Антируските сили, които контролират Южен Кавказ, могат да допринесат за отделянето на Северен Кавказ от Русия“, отбелязва още изданието. Припомняйки, че Руската федерация не е успяла да попречи на проамерикански настроения Михаил Саакашвили да направи революция през 2003 г. в Грузия и прозападния Никол Пашинян да дойде на власт в Армения през 2018 г., турското издание посочва, че Москва все пак е успяла да предотврати някои други събития - например присъединяването на Грузия към НАТО. „Но защо Русия не попречи на Азербайджан, въпреки че придава такова значение на този регион и е във военен съюз с Армения и има военна база в Армения?“, питат от редакцията. Според турското издание има няколко причини. Първо, сблъсъците не се водят на територията на самата Армения. Второ, конфликтът в Южен Кавказ означава спиране на всеки енергиен и транспортен проект, който не е в интерес на Русия, и това увеличава влиянието на Москва. Трето, вестникът припомня прозападната ориентация на Пашинян, заобиколен от антируски фигури. Турският всекидневник Sözcü интервюира експерти за ситуацията в зоната на конфликта в Карабах. Професорът по международни отношения в университета в Анкара „Хаджи Байрам Вели“ (AHBV) д-р Джемалетин Ташкиран припомня, че Турция и Русия имат трудни отношения в Сирия и Либия. В същото време, според турския експерт, „военната близост на Русия и сътрудничеството с Армения я тласкат да води проарменска политика. По този начин тя държи Азербайджан под натиск". Професор Ташкиран обаче смята: „За Русия ще бъде трудно да провежда политика, която пряко подкрепя Армения“. Друг експерт по международни отношения, д-р Гьокмен Кълъчоглу, смята, че Армения е важна за Русия в региона на Кавказ, но Турция винаги е била по-важна за нея. Според турския експерт Москва е притеснена от ескалацията на конфликта. Въпреки че напрежението между Ердоган и Путин може да е често срещано в двустранните отношения, твърди Гьокмен Кълъчоглу, това напрежение е малко вероятно да отиде на много високо ниво: „Тъй като Русия знае, че днес не става въпрос за Азербайджан от 90-те години на миналия век. Следователно намесата също има определени граници. Путин също има проблеми с администрацията на Пашинян“. Изданието Milliyet информира своите читатели за изявленията на представителите на руските власти относно събитията в Кавказ. По-специално се цитират думите на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, че Москва е в контакт с Турция заради конфликта в Нагорни Карабах. Той също така изрази загрижеността на Русия от настоящата ситуация и апелира към всички страни да действат с най-голяма предпазливост и да решават проблемите с помощта на политическата дипломация. Но вестник Daily Sabah, в редакцията си на английски език, смята, че конфликтът в Южен Кавказ е бомба със закъснител: „Излишно е да се казва, че страни като Русия, Турция и Франция ще се конкурират помежду си на фона на продължаващите сблъсъци“. Доста интересно е, отбелязва колумнистът на Daily Sabah Бурханет Дюран,„ че боевете в Нагорни Карабах започнаха, докато ситуацията в Източното Средиземноморие започна да се нормализира и Турция и Гърция се готвят за предварителни преговори... Армения незабавно се обърна за помощ към Москва, което предполага, че руснаците са получили това, което са искали". Според автора възниква въпросът дали Русия започва ново състезание с Турция в региона - след разногласията около Сирия и Либия? „Или руснаците искат Анкара да надцени силите си, ставайки участник във все повече конфликти? Или може би това е само трик преди преговорите за Сирия и Либия?" Daily Sabah не дава отговори на тези въпроси, но заявява: „Едно е ясно: съществува геополитически вакуум, простиращ се от Либия и Източното Средиземноморие до Сирия и Кавказ. Светът след COVID-19 все повече наподобява несигурността и борбата за власт след Първата световна война. Частичното отстъпление на Вашингтон и неуспехът на ЕС да разработи последователна външна политика позволяват на Русия да запълни вакуума във властта. Западните лидери, които критикуват Турция за предполагаемо присъединяване към руските действия, трябва да отбележат, че Анкара балансира руското влияние в Либия, Сирия и Южен Кавказ“. Превод и редакция: Иван Христов.

30 Септември 2020 | 20:56 | Агенция "Фокус"

„Новая газета“ (Русия): МВнР на Русия разполага с данни за прехвърлянето на бойци от Сирия и Либия в Нагорни Карабах

„Новая газета“ (Русия): МВнР на Русия разполага с данни за прехвърлянето на бойци от Сирия и Либия в Нагорни Карабах

Москва. Министерството на външните работи на Руската федерация призова страните в конфликта в Нагорни Карабах да не позволяват на чуждестранни наемници да участват във въоръжения конфликт, като подчерта, че разполага с информация за прехвърлянето на бойци от Сирия и Либия в спорния регион, съобщава вестник „Новая газета“. „Според получената информация бойци на незаконни въоръжени формирования, по-специално от Сирия и Либия, се прехвърлят в зоната на конфликта в Нагорни Карабах, за да участват пряко във военните действия“, заявиха от външното министерство в Москва. Москва призовава Баку и Ереван да предотвратят ескалацията на конфликта и да изтеглят наемниците от региона. По-рано Анкара заяви, че бойци, свързани с кюрдските формации, се бият на страната на Армения, а Ереван обвини Баку, че използва турски сили, включително авиация. Турското правителство изрази готовност да подкрепи Азербайджан както политически, така и на бойното поле. На 27 септември сутринта започна обстрел на Нагорни Карабах. Армения и Азербайджан се обвиняваха взаимно за ескалацията на напрежението. Страните обявиха военно положение, Армения и Арцах започнаха пълна мобилизация. Ереван, Баку и Степанакерт съобщават за смъртните случаи и ранени, включително сред цивилното население. Превод и редакция: Иван Христов.

30 Септември 2020 | 20:02 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ангела Меркел разкритикува Гърция за събитията в Мория и похвали Турция за усилията й с мигрантите

Kathimerini: Ангела Меркел разкритикува Гърция за събитията в Мория и похвали Турция за усилията й с мигрантите

Берлин. Повече от два месеца след като Ангела Меркел се намеси, за да предотврати военната конфронтация между Гърция и Турция, германският канцлер в сряда отново коментира тлеещото напрежение между двете съседни държави, пише електронното издание на Kathimerini. „Трудно е да си представим колко малко може да е разстоянието между военния конфликт и мирното разрешение в някои случаи“, заяви канцлерът на сесия на Бундестага преди срещата на върха на ЕС на 1 и 2 октомври. „Напрежението с Гърция и гърците-киприоти е високо, но Турция е партньор в НАТО. И показва забележителни усилия за приемане на бежанци“, заяви Меркел, след което разкритикува Гърция за последните събития в лагера Мория и на остров Лесбос. „Трябва внимателно да балансираме отношенията си и да се съсредоточим върху сътрудничеството“, каза тя, описвайки отношенията с Турция като „многоизмерни“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Септември 2020 | 18:28 | Агенция "Фокус"

AFP: Азербайджан е „решен“ да се бие, докато арменските войски не напуснат Нагорни Карабах

AFP: Азербайджан е „решен“ да се бие, докато арменските войски не напуснат Нагорни Карабах

Баку. Азербайджан обеща да продължи военните действия в Нагорни Карабах до пълно оттегляне на арменците от спорната територия, предава AFP. „Азербайджан е твърдо решен да продължи операцията по контранастъпление, докато суверенитетът и териториалната му цялост бъдат напълно възстановени... (и) ясно виждаме арменските войски да напускат територията на Азербайджан", се казва в официално изявление на Баку, в което се цитира пратеника на страната в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Именно тя посредничи за мирните преговори в Нагорни Карабах, припомня агенцията. Превод и редакция: Иван Христов.

30 Септември 2020 | 16:20 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Ердоган разясни на европейските лидери позицията на Турция по Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Ердоган разясни на европейските лидери позицията на Турция по Източното Средиземноморие

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган разясни на европейските лидери позицията на Анкара по Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“. Той изпрати писмо до ръководителите на институциите на ЕС и лидерите на страните-членки, с изключение на тези на Гърция и Република Кипър. В писмото на държавния глава се казва, че отношенията с ЕС са сред приоритетите на официална Анкара. „По времето, когато Партията на справедливостта и развитието на Турция беше на власт, беше постигнат значителен напредък в тази посока“, заяви държавният глава. „Отношенията между Анкара и Брюксел бяха подложени на различни изпитания в продължение на повече от 60 години. Поради ситуацията в източната част на Средиземно море отношенията между Турция и ЕС наскоро преминаха през нов тест“, се казва още в писмото. Ердоган отбеляза, че политиката на Анкара за Източното Средиземноморие преследва две цели: Първо, това е справедливо разграничаване на морските зони в съответствие с нормите на международното право. На второ място, Анкара се стреми да гарантира правата на кипърските турци върху ресурсите на острова. Източното Средиземноморие трябва да се превърне в зона на мир, стабилност на сътрудничеството, подчертава Ердоган. Турският президент припомни, че някога основата за създаването на ЕС е Европейската общност за въглища и стомана и изрази надежда, че енергийните ресурси ще играят същата роля при разрешаването на различията в Източното Средиземноморие. Причината за напрежението в Източното Средиземноморие не е Турция, а Гърция и гръцката общност на Кипър, се казва в документа. Гърция и гръцката общност на Кипър имат за цел да изолират Турция в Анталийския залив, използвайки ЕС, за да принудят Анкара да приеме неоснователни претенции (т.нар. Карта на Севиля) за ограничаване на морската зона, уверен е държавният глава. Ердоган отбелязва в писмото, че Турция се застъпва за делимитацията на морските граници в Източното Средиземноморие в съответствие с международното право - честно и справедливо. „Бих искал да повторя, че Турция е готова за диалог с Гърция без предварителни условия“, се казва в писмото. Превод и редакция: Иван Христов

30 Септември 2020 | 12:41 | Агенция "Фокус"

Politico: Шарл Мишел излезе от изолация и покани официално европейските лидери на среща в Брюксел

Politico: Шарл Мишел излезе от изолация и покани официално европейските лидери на среща в Брюксел

Брюксел. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел във вторник официално покани държавните и правителствените ръководители на ЕС на среща на върха в Брюксел по-късно тази седмица, където основната дискусия ще бъде фокусирана върху отношенията с Турция, пише европейската редакция на Politico. В писмото си с покана Мишел каза на лидерите, че иска да използва срещата, за да се обмисли „мястото на Европа в света и нашата способност да определяме нашата собствена съдба“. Физическото място на ЕС в света може да не се е променило много. Но въпреки това Мишел представи широкообхватен дневен ред, който ще изследва отношенията с Китай, отговора на пандемията от коронавируса и икономическия шок от ограничителните мерки, продължаващото политическо сътресение в Беларус, неотдавнашното предполагаемо отравяне на руския опозиционер Алексей Навални и ескалиращия военен конфликт в Нагорни Карабах. Относно Китай Мишел пише: „Ние също искаме да настояваме за по-балансирани и взаимни икономически отношения, осигуряващи равни условия. И ние ще продължим да популяризираме нашите ценности и стандарти“. Мишел каза, че лидерите ще прекарат вечерята си в четвъртък вечерта, фокусирани изцяло върху Турция и Източното Средиземноморие, където през последните месеци ескалираха множество конфликти. „Нашата цел е да създадем пространство за конструктивен диалог с Турция за постигане на стабилност и сигурност в целия регион и да осигурим пълно зачитане на суверенитета и суверенните права на всички държави-членки на ЕС“, пише Мишел. „Това ще бъде възможно само ако Турция се ангажира конструктивно. Всички опции остават на масата за защита на законните интереси на ЕС и неговите държави-членки“. Първоначално срещата на върха беше планирана за миналата седмица, но беше отложена, след като Мишел трябваше да влезе в самокарантина поради риск от коронавирусна инфекция. Той беше в тесен контакт със служител по сигурността, който се оказа положителен за вируса. Миналия четвъртък Мишел получи отрицателен тест и беше освободен от карантината. В петък лидерите ще разгледат въпроси, свързани с единния пазар на ЕС, индустриалната политика и цифровите инициативи. И в предупреждение към Лондон за намаления апетит сред лидерите на ЕС-27 да отделят време за отношенията си след Брекзит с Великобритания, Мишел отбеляза, че в самия край на срещата на върха ще има точка за текущите търговски преговори. „В края на срещата ще предоставим кратка информация за преговорите с Обединеното кралство“, написа той. „Очаквам ви с нетърпение в Брюксел“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Септември 2020 | 08:14 | Агенция "Фокус"