СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Reuters: Халифа Хафтар заяви, че ще вдигне блокадата на петролните съоръжения

Бенгази. Военният командир Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия, обяви, че ще премахне за един месец блокадата си върху добива на нефт и заяви, че се е договорил с правителството в Триполи за „справедливо разпределение“ на енергийните приходи, предава Reuters.Възобновяването на износа на петрол след осеммесечната блокада би облекчило нарастващия финансов натиск за двете с...

18 Септември 2020 | 20:01 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

ТАСС: Ердоган заяви, че Турция е огорчена от намерението на либийския премиер да подаде оставка

Анкара. Турските власти са огорчении от плановете на ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж да подаде оставка, заяви президентът на републиката Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти, цитиран от ТАСС. "Ние сме огорчени от тази новина. Тази седмица може да се проведат преговори с различни делегации", подчерта турският лидер. Според Ердоган, „благодарение на намесата (на Турция), Сарадж и неговият екип са успели да се спасят от пучиста Халифа Хафтар. Турският президент е убеден, че Хафтар "рано или късно ще загуби". На 17 септември ръководителят на ПНС Файез Сарадж обяви намерението си да подаде оставка до края на октомври тази година, прехвърляйки правомощия на новите обединени изпълнителни органи, които тепърва трябва да бъдат формирани чрез междулибийски преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:59 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Германският посланик в Гърция: Германия не е неутрална в гръцко-турския спор

Атина. Германия „не е неутрална“ в спора между Атина и Анкара по въпросите на суверенитета в Източното Средиземноморие, а е „ангажирана със солидарността на ЕС“, заяви посланикът на страната в Гърция, Ернст Райхел, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. По-рано вестникът е представил думи на посланика пред Специалната постоянна комисия по европейските въпроси на Европейския парламент, където е било споменато, че Райхел "защитава по-неутралната позиция на Берлин към Анкара" на този етап. Ясно е, каза той, че Германия не може да се обърне към Турция с най-голяма строгост, защото това би унищожило способността й да посредничи. Райхел каза още, че германският канцлер Ангела Меркел се е заела лично да предотврати военен конфликт между двете съседки и да постигне мирно разграничаване на техните морски зони. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Септември 2020 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция провежда поредни военноморски учения в Източното Средиземноморие

Анкара. Турските въоръжени сили са провели учения с жива стрелба на противовъздушните си сили в Източното Средиземноморие в четвъртък, пише електронното издание на вестник Yeni Safak, като се позовава на съобщение от Министерството на отбраната на страната. „Нашата фрегата GEDIZ успешно изпълни задачите си за противовъздушна отбрана в рамките на ученията за оперативна готовност в [Източното] Средиземноморие на 17 септември 2020 г.“, заяви министерството в петък. В последно време напрежението в региона ескалира заради откритите енергийни ресурси. Гърция оспори енергийните проучвания на Турция в региона, опитвайки се ограничи морската зона на Турция на базата на малки острови в близост до турското крайбрежие. Турция - страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море - изпрати бордови кораби с военен ескорт, за да търси енергия в континенталния си шелф, заявявайки, че Анкара и т.нар. Турска република Северен Кипър имат права в региона. За да намали напрежението, Турция призова за диалог, за да гарантира справедливото разпределение на ресурсите в региона, отбелязва Yeni Safak. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:45 | Агенция "Фокус"

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Военният министър на Турция: Макрон засилва разногласията в Средиземноморието

Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обвини президента на Франция Еманюел Макрон, че нагнетява напрежението в източната част на Средиземно море, предава „Анадолската агенция“. По неговите думи, действията на Париж забавят уреждането на различията в Източното Средиземноморие. „Макрон само мечтае антитурските му действия да успеят“, каза Акар. Турският министър на отбраната подчерта, че ЕС няма правомощия да поставя условия, да променя правилата или да дефинира граници в Източното Средиземноморие. Хулуси Акар коментира и хода на преговорите между военните делегации на Турция и Гърция в централата на НАТО в Брюксел. „Нашите гръцки съседи на масата за преговори са мудни, разтягат диалога, като поставят предварителни условия, докато Анкара напълно подкрепя дискусиите под егидата на Алианса“, каза министърът. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Protothema: Над една трета от гърците искат военен отговор на турските сондажи в спорните води

Атина. Управляващата в Гърция „Нова Демокрация“ има преднина пред основната опозиционна партия СИРИЗА от 16,9%, пише електронното издание на вестник Protothema, като се позовава на резултатите от анкета, проведена от Alco за Open TV. В случай, че Турция продължи сондажите за енергоресурси в спорните между двете страни води, 49% казват, че искат дипломатическо решение, докато 37% предпочитат военен отговор. В намерението за гласуване 39,1% от анкетираните заявяват, че ще гласуват за „Нова Демокрация“, като СИРИЗА получава 22,2%, следвана от Движение за промяна (КИНАЛ) с 6,9%, Гръцката комунистическа партия (ККЕ) с 5,4%, Гръцко решение с 4,6%, ДИеМ25 на Янис Варуфакис с 3% и „Златна зора“ с 1,8 %. Неопределените гласоподаватели са 11,9%. 59% от гражданите смятат използването на маска в училищата за необходимо, докато 33% смятат мярката за „прекомерна“. 61% от анкетираните казват, че са доволни от отговора на правителството на пандемията, спрямо 84% през май. 59% от гражданите смятат за правилно отношението на правителството към гръцко-турската криза, докато 23% са недоволни. В същото време 58% от гражданите смятат, че новата сделка за оръжие за подобряване на военните е необходима, като 25% смятат, че тези суми трябва да бъдат разпределени за други нужди. Превод и редакция: Иван Христов

18 Септември 2020 | 11:40 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция се бори за справедливост, от каквато има нужда регионът

Ердоган: Турция се бори за справедливост, от каквато има нужда регионът

Анкара. Критиците на турската външна политика трябва да спрат да обвиняват Анкара и вместо това да се противопоставят на условията в региона, които налагат Турция да защитава мира и справедливостта, заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от турския проправителствен вестник Yeni Safak. „Те казват:„ Защо Турция се меси в Сирия, Либия, Източното Средиземноморие, Африка, Балканите, Кавказ и Централна Азия? “ заяви президентът пред активисти на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в централата на партията в столицата Анкара. Но, добави той, "Ако Турция отстъпи, ще се радва ли Сирия на мир и свобода? ... „Ако Турция обърне гръб на случващото се в Либия, пучистите ще предадат ли властта на законното правителство?“ Говорейки за френския президент Еманюел Макрон, който се опита да блокира външнополитическите цели на Турция, той каза: „Ако Турция отстъпи, Франция ще прекрати ли политическия си дрейф, причинен от нейния лидер, и ще се върне ли ли към отговорната политика?“ „Ако на всички тези въпроси може да се отговори с реалистично и искрено„ да “, тогава бихме преразгледали политиката, която следваме“, каза Ердоган. Ердоган също така поиска Европейският съюз да се откаже от двойните си стандарти срещу Турция. Критиците в ЕС, по-специално Франция, се противопоставиха на Турция, като същевременно игнорираха терористичните заплахи край нея, незаконните доставки на оръжие в Либия, подхранващи бунта, и гръцките експанзионистични усилия да ограничи Турция само до нейните брегове, използвайки аргументи, противоречащи на закона и логиката, пише изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Септември 2020 | 17:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Kathimerini: Берлин натиска Гърция и Турция да започнат диалог

Берлин. Интензивните усилия на Берлин за започване на преговори между Атина и Анкара бяха подчертани на телеконференцията в сряда, която германският канцлер Ангела Меркел проведе с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, няколко часа след дискусия с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според „Анадолската агенция“, която се позовава на източник от турското президентство, Ердоган е казал на Меркел, че е решен да защити интересите на Анкара в Източното Средиземноморие. Освен това държавният глава е посочил, че различията в региона могат да бъдат разрешени чрез преговори, стига да има балансиран подход и „справедливо и последователно“ отношение от европейските страни. Турски източници също заявиха, че Ердоган е поискал от Меркел уверения, че този път няма да има пречки за преговорите, които според съобщенията са дадени от германския канцлер. Според гръцкото издание, Берлин активизира още повече усилията си да вкара двете страни в проучвателни разговори, на който двете страни да се разберат как да започнат диалог за деескалация на напрежението възможно най-скоро. Предстои да разберем през следващите дни дали съществуващият дипломатически триъгълник между съветника на Мицотакис Елени Сорани, нейният колега от германското канцлерство Ян Хекер и Ибрахим Калън, представител на Ердоган, може да доведе до тристранна среща между трите държави. Това обаче може да бъде предшествано от телефонен разговор (или телеконференция) между Мицотакис и Ердоган, за което в момента работят Сурани и Калън. Това бе потвърдено в сряда от самия Мицотакис в интервю в рамките на конференцията на Economist в Атина, като каза, че неговите съветници и Ердоган са в контакт и той смята, че ако продължат по същия курс, двамата държавни мъже могат да говорят по телефона съвсем скоро. Мицотакис заяви, че е готов да започне проучвателни контакти „много, много скоро“, като каза, че има „прозорец на възможностите“ за двустранни контакти. Междувременно в сряда Мицотакис разговаря с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис за предстоящата среща на върха на Европейския съюз (24-25 септември). Въпреки относителната деескалация между Атина и Анкара, Никозия остава на ръба, след като Турция тази седмица обяви подновяването на сондажите от нейния кораб „Явуз“ в кипърския континентален шелф. Също в сряда, Анастасиадис прие председателя на Европейския Съвет Шарл Мишел в Никозия, където последният бе запознат с действията на Турция в региона. От своя страна Мишел каза, че е предал на Никозия, че солидарността на ЕС трябва да се изразява в дела, а не в думи. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

„Анадолска агенция“: Премиерът на Либия подава оставка в края на октомври

Триполи. Премиерътъ на базираното в Триполи „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) на Либия Файез Сарадж обяви, че възнамерява да се откаже от пълномощията си в края на октомври, предава „Анадолската агенция“. „Обявявам твърдото си намерение да предам длъжността на следващата изпълнителна власт не по-късно от края на откомври“, заяви Сарадж чрез видеообръщение по местната национална телевизия. „Надяваме се, комисията за диалог да завърши работата си и да избере нов президентски съвет и министър-председател“, добави той. Освен това той говори и за междулибийския диалог с правителството в Бенгази, проведен в мароканския град Бузника от 6 до 10 септември, като отбеляза, че „в последния разговор положихме основите за нов процес на обединение на държавните институции и провеждане на парламентарни и президентски избори“. Международно признатото правителство на Либия, което беше сформирано през 2015 г. след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., се сблъска с редица предизвикателства, включително нападения от милиции, лоялни на военачалника Халифа Хафтар. По-рано този месец оставка подаде и източното либийско правителство, базирано в Бенгази. Превод и редакция: Иван Христов

17 Септември 2020 | 10:58 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

„Експерт“ (Русия): Енергийните амбиции на Израел засилват напрежението в Източното Средиземноморие

Москва. Конфликтът в Източното Средиземноморие преминава от конфликт между Турция и Гърция към конфликт между Турция и монархиите от Персийския залив. Нещо повече, при настоящото изостряне Израел играе важна роля със своите амбиции да се превърне в енергиен транзитен център в региона, пише руското официозно списание „Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса. Изострянето на идеологическия конфликт между арабските монархии от Персийския залив и Турция започна с „арабската пролет“. Претенциите на Турция за лидерство в региона, подкрепени от процъфтяваща икономика, се засилват от ислямистка идеология, подобна на идеологията на радикалното ислямско движение „Мюсюлмански братя“, забранено в много арабски страни. Този конфликт е от полза за Израел, тъй като помага за укрепването на отношенията на Тел Авив с Европа и арабските съседи. Освен това 254-километровият транс-израелски нефтопровод Ейлат-Ашкелон може да играе важна роля както за укрепването на тези връзки, така и за изостряне на ситуацията в Източното Средиземноморие. Отношенията между Анкара и монархиите в Персийския залив ескалираха, след като турците подкрепиха Морси и Мюсюлмански братя, които дойдоха на власт в Египет след свалянето на режима на Мубарак. Арабските монарси виждат ислямската демокрация като екзистенциална заплаха за самото им съществуване. Лишаване от свобода на демократично избрания президент Морси, който беше свален от египетските военни; гражданската война в Либия и откриването на големи газови находища в Източното Средиземноморие също са от полза за Израел. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и ОАЕ с Бахрейн може да завърши създаването на антитурска коалиция, която ще формира политическия живот в региона през следващите десетилетия. За да сме справедливи трябва да отбележим, че Израел не създаде антитурската коалиция, а само се присъединия към съществуващата такава в състав Франция, Гърция, Република Кипър, Египет и ОАЕ. В допълнение към укрепването на сигурността в региона, тези страни се опитват да разширят и укрепят политическите и икономическите връзки помежду си. На 16 януари 2020 г. за тази цел в Кайро е създаден Източносредиземноморският газов форум (EMGF), който се състои от Египет, Гърция, Кипър, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономия. Отсъствието на Турция в него говори за нейната антитурска ориентация. Израел, Гърция и Кипър също работят по газопровода EastMed, който ще свърже европейските потребители с газовите находища в Източното Средиземноморие. Последният залп в идеологическата война между арабите и Турция беше възраждането на идеята за възобновяване на използването на израелския нефтопровод Ейлат-Ашкелон. Нормализирането на отношенията между Тел Авив и двете монархии от Персийския залив ще позволи този тръбопровод да бъде използван за доставки на петрол, което допълнително ще намали надеждите на Турция да се превърне в енергиен център, които вече са значително отслабени от откриването на газовите полета. Инфраструктурата за този тръбопровод е построена през 1968 г. от Израел с подкрепата на иранския шах. Ислямската революция в Иран през 1979 г. обаче спря доставките на петрол от Иран. За броени дни значението на Израел като вечен гарант на западноевропейската енергийна сигурност се срина до почти нула. През 2003 г. обаче бяха направени промени в проекта, които позволиха на петрола да тече в двете посоки. Освен това има два нови важни партньора: Азербайджан и Казахстан. Сега антитурската коалиция иска да отвори отново нефтопровода Ейлат-Ашкелон, което ще допринесе както за енергийната сигурност на европейските купувачи, така и за стратегическите интереси на Израел. Доставката на петрол от Персийския залив до Европа през него допълнително ще отслаби претенциите на Турция да се превърне в енергиен център. Собственикът на Europe Asia Pipeline Co. (EAPC) очаква да получи 12 до 17% от търговията с нефт, преминаваща през Суецкия канал. Тръбопроводът значително ще попълни египетската хазна чрез такси за транзит на петрол. Asia Times вярва, че подобряването на отношенията между Израел и страните от Персийския залив е, разбира се, важно за гарантирането на неговата сигурност. Но е жизненоважно да се засили стабилността в целия регион и да се нормализират отношенията между еврейската държава и Египет. Без това сигурността на Израел никога няма да бъде наистина стабилна. Петролопроводът EAPC може да се превърне в допълнение към Суецкия канал. Въпреки скорошното си разширяване, той все още е недостъпен за най-големите танкери. Ситуацията може да се промени с възобновяването на използването на този тръбопровод, което ще позволи на супертанкерите да вземат товари в Червено и Средиземно море. Доскоро EAPC работеше в относителна тайна по две причини. Първо, редица арабски партньори предпочетоха да пазят търговските си сделки и сътрудничеството с Израел в тайна поради негативното отношение към него в ислямския свят. Сега това негативно отношение, благодарение на нормализирането на отношенията с ОАЕ и Бахрейн, значително ще отслабне. На второ място, изграждането на тръбопровода още преди ислямската революция, през шейсетте години на миналия век, беше частично извършено от Техеран. Това означава, че излизането на нефтопровода Ейлат-Ашкелон от сянката може да засили позицията на Иран в международния арбитражен съд. Например през 2015 г. съд в Швейцария вече осъди Израел да плати обезщетение на Техеран в размер на 1,1 милиарда долара. Въпреки съпротивата от Турция и други политически нюанси, подкрепата на израелското правителство, благоприятната геополитическа ситуация в региона и съществуващата инфраструктура най-вероятно ще доведат в най-близко бъдеще до възобновяване на работата на нефтопровода Ейлат-Ашкелон при доставка на петрол за Европа, което допълнително ще увеличи напрежението в източната част Средиземноморието. Превод и редакция: Иван Христов

16 Септември 2020 | 20:10 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Турски наблюдателен пункт в Идлиб е бил нападнат

„Анадолска агенция“: Турски наблюдателен пункт в Идлиб е бил нападнат

Анкара. Един от наблюдателните пунктове на турските въоръжени сили в Идлиб е подложен на нападение от силите на Башар Асад, съобщава „Анадолската агенция“, като се позовава на военното ведомство на Анкара. Съгласно съобщението, подстрекавани от правителството на Асад групи граждански лица са се опитали да се доближат до седем наблюдателни пункта на ВС на Турция в Северозападна Сирия, като един от тях е бил атакуван. Не се съобщава за ранени и загинали от двете страни. Превод и редакция: Иван Христов

16 Септември 2020 | 19:05 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Руска делегация ще обсъди обстановката в Сирия с турските си партньори в Анкара

Yeni Safak: Руска делегация ще обсъди обстановката в Сирия с турските си партньори в Анкара

Анкара. В турското министерство на отбраната в Анкара ще се проведе среща между турска и руска военни делегации, пише проправителственият вестник Yeni Safak Според министерството по време на срещата ще бъдат обсъдени събитията в северозападната провинция Идлиб в Сирия и текущата ситуация в региона. Идлиб попада в зона за деескалация, създадена съгласно споразумение между Турция и Русия. Районът е обект на множество споразумения за прекратяване на огъня, често нарушавани от режима на Асад и неговите съюзници. Понастоящем в провинцията живеят 4 милиона цивилни, включително стотици хиляди, разселени през последните години от други региони на разкъсаната от войната Сирия. През последните месеци близо 1,7 милиона сирийци се преместиха близо до турската граница поради интензивни атаки от режима и неговите съюзници, припомня изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Септември 2020 | 12:50 | Агенция "Фокус"

AFP: Тръмп приветства „новата зора за Близкия Изток“

AFP: Тръмп приветства „новата зора за Близкия Изток“

Вашингтон. Във вторник президентът Доналд Тръмп приветства „нова зора“ за Близкия изток, докато Израел, Обединените арабски емирства и Бахрейн се подготвяха да подпечат знаково споразумение за нормализиране на отношенията при посредничеството на САЩ, предава AFP. „След десетилетия на разделение и конфликти отбелязваме зората на нов Близкия изток“, каза Тръмп на стотици присъстващи, събрали се на церемонията по подписването в Белия дом. „Ние сме тук днес следобед, за да променим хода на историята“, отбеляза американският лидер. Премиерът Бенямин Нетаняху, поканен да подпише споразуменията заедно с външните министри на Бахрейн и ОАЕ, се присъедини към Тръмп, като го нарече исторически поврат. „Този ден е опора на историята, той предвещава нова зора на мира“, каза Нетаняху на церемонията - първият път, когато арабските държави установяват отношения с Израел от Египет през 1979 г. и Йордания през 1994 г. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 20:56 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Daily Sabah: Турция издаде нов НАВТЕКС заради милитаризацията на гръцките острови

Анкара. Във вторник Турция обяви нов навигационен телекс (Navtex), заявявайки, че остров Хиос е милитаризиран от Гърция в нарушение на Лозанския договор от 1923 г., съобщава турският вестник Sabah. Съобщението направи Службата на турските военноморски сили за корабоплаване, хидрография и океанография (OHNO) в Измир. Остров Хиос (Сакиз) се намира срещу западната провинция Измир. Същият ден Турция обяви Navtex за удължаване на дейността на военния кораб „Явуз“ в Източното Средиземноморие до 12 октомври. Турското правителство оспорва твърдението на Гърция за изключителни права във водите, където работи „Оруч Рейс“, с аргумента, че островите не трябва да се включват в изчисляването на морските граници между държавите. Гърция е въоръжила 18 от 23 острова в Егейско море, което Турция смята за заплаха за сигурността си. В това число са Лесбос, Хиос, Самос, Сими, Икария, Патмос, Лерос, Калимнос, Кос, Астипалая, Родос, Кастелоризо (Мегисти-Мейс), Нисирос, Тилос, Халки, Карпатос и Касос. Според данни на базираната в т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) Центъра за изследване на дипломатическата стратегия, Гърция има армейска дивизия на островите Лесбос и Родос и бригада на островите Хиос и Сими, както и няколко пехотни батальона , танкови батальони и зенитни батальони на тези острови. Гърция има 7500 войници на островите Хиос и Сими, командоси на остров Родос, шест военни бази, две военноморски бази и две бази за вертолети на островите. Гърция също планира да използва Егейските острови в случай на евентуална военна операция срещу Турция, се посочва в данните. Наскоро Турция разкритикува Гърция за дислокацията на войници на демилитаризирания остров Кастелоризо, наричайки този ход провокация и демонстрация на истинските намерения на Атина в Източното Средиземноморие. Остров Кастелоризо е само на 2 километра (1,2 мили) от турския бряг. Гръцките въоръжени сили проведоха учения на Кастелоризо през ноември 2019 г. Започвайки от Лондонския договор от 1913 година, милитаризацията на източните егейски острови е ограничена, а техния демилитаризиран статут е потвърден с Лозанския договор от 1923 година. Парижкият договор от 1947 г., който отстъпи Додеканезките острови от Италия на Гърция, също потвърди демилитаризирания статут. Въпреки това, Гърция твърди, че по въпроса трябва да се прилага Конвенцията от Монтрьо за турските проливи от 1936 г., докато Анкара казва, че задължението на Гърция за разоръжаване на островите остава непроменено съгласно Конвенцията от Монтрьо, тъй като няма разпоредба, че тя е различна от Договора от Лозана по въпроса. Превъоръжаването на демилитаризираните Егейски острови винаги е било горещ дебат между двете страни, особено след 60-те години, когато отношенията между Анкара и Атина се влошиха по кипърския въпрос и разширените претенции на Гърция за въздушното пространство и териториалните води в Егейско море. Първата реакция на Турция на въоръжаването на Гърция на островите в Егейско море е дипломатическа нота, дадена на Атина на 29 юни 1964 г. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 20:49 | Агенция "Фокус"

Fox News: Тръмп призна, че е искал да ликвидира Асад, но военният министър е бил против

Fox News: Тръмп призна, че е искал да ликвидира Асад, но военният министър е бил против

Ню Йорк. Президентът на САЩ Доналд Тръмп призна, че е искал да ликвидира сирийския лидер Башар Асад, но против това се е обявил министърът на отбраната Джеймс Матис. Това каза американският държавен глава в интервю пред Fox News във вторник. „Аз щях да го отстраня“, заяви президентът. „Бях подготвил всичко, но Матис не искаше“., Тръмп определи Матис, който беше министър на отбраната на САЩ от 2017 до 2019 г., като „генерал, който не се справяше със задълженията си“. На въпрос дали съжалява, че Асад не е бил убит и дали това се дължи на позицията на Русия, Тръмп отговори, че „няма съжаление“. „Не го считам за добър човек и имаше възможност да го направя, но Матис беше против, Матис беше против подобни мерки“, добави американският президент. Както припомня в тази връзка информационната агенция Bloomberg, в пуснатата през 2018 година книга на американския журналист Боб Уудуърд имаше твърдение, че Тръмп е искал от Матис да разработи план за убийството на Асад, но Матис не се е съгласил. След излизането на книгата, отбелязва агенцията, Тръмп отричаше, че е искал да ликвидира Асад. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 18:09 | Агенция "Фокус"

Шарл Мишел: В преговорите за гръцко-турска криза може да бъдат включени други държави

Шарл Мишел: В преговорите за гръцко-турска криза може да бъдат включени други държави

Атина. Трети държави може да бъдат поканени за участие в преговорите, насочени към разрешаването на спора между Гърция и Турция за енергийните права в Източното Средиземноморие. Това обяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Отношенията между Гърция и Турция са в сериозна криза от седмици заради морските граници между турското крайбрежие, етнически разделената островна държава Кипър и няколко гръцки острова. В рамките на посещението си в Атина, председателят на Европейския съвет изрази надежда, че в най-скоро време ще поеме ангажимент за преговори и че процесът на преговори с участието на няколко държави може да помогне за улесняване на постигане на компромис между Атина и Анкара. „Обсъждаме идеята за многостранна конференция, тъй като освен двустранния диалог, вероятно е необходимо да привлечем различните страни на масата, за да се справим с отделните въпроси", обясни Мишел, без да представя допълнителни подробности. Германия, която понастоящем е ротационен председател на Съвета на ЕС и вече положи усилия да посредничи за преки гръцко-турски преговори, е вероятен кандидат за участие, ако дискусиите бъдат разширени. НАТО също така организира контакти между гръцки и турски военни служители с надеждата да предотврати използването на сила в спорната зона на Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Септември 2020 | 17:30 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Bloomberg: Премиерът на Либия Файез Сарадж планира да подаде оставка

Триполи. Министър-председателят на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж възнамерява да си подаде оставката, съобщава във вторник Bloomberg, като се позовава на четирима чиновници. Според информацията на американската агенция, Сарадж може да обяви официално решението си в края на седмицата. Отбелязва се, че той вече е обсъдил плановете си с международните и либийските си партньори. Предсавители на Сарадж не са пожелали да коментират темата пред Bloomberg. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:13 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дендиас и Чавушоглу коментираха ситуацията в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Дендиас и Чавушоглу коментираха ситуацията в Източното Средиземноморие

Атина. След почти едномесечното противопоставяне между Гърция и Турция в Източното Средиземноморие, външните министри на двете страни, Никос Дендиас и Мевлют Чавушоглу, направиха анализи на ситуацията и пътя напред в статии, написани ексклузивно за вестник Kathimerini. Дендиас настоя, че Турция трябва да зачита международното право, да участва в диалог, да се въздържа от заплахи и прилагане на стратегия, целяща да постави другите пред свършен факт. Както подчерта той, всичко това подкопава доверието. „Суверенните права в морските зони не са нито продукт на индивидуалното възприемане на закона, нито се различават в зависимост от съотношението между размера и властта на държавите“, пише той. От своя страна Чавушоглу също настоя за необходимостта от диалог, но без предварителни условия. „Предварителните условия раждат предварителни условия (вярвайте ми, и ние можем да излезем с няколко наши) и заради това не са добър начин да се искат разговори между две съседни държави“, пише той. Междувременно се провежда нов дипломатически маратон с цел възможно най-бързо възобновяване на проучвателните преговори между Гърция и Турция. Тези усилия ще бъдат фокус на Берлин, като през следващите дни няма да бъде изключена нова тристранна среща, за да се координират необходимите действия. Според най-оптимистичните оценки тези нови разговори за започване на преговори могат да се осъществят още през следващите две седмици. По-рано говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че „всяка дискусия, свързана с проучвателни контакти, е добре дошла. Няма по-широка рамка за други въпроси, които да бъдат на масата, нито разширяване на дневния ред на масата“. В същото време гръцките и турските военни представители ще се срещнат за трети път във вторник със служител от военния комитет на НАТО в Брюксел, търсейки обща рамка, която ще позволи началото на двустранния диалог за създаването на механизъм за деескалация. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 14:03 | Агенция "Фокус"

Reuters: На историческа среща в Белия Дом, ОАЕ и Бахрейн ще нормализират отношенията си с Израел

Reuters: На историческа среща в Белия Дом, ОАЕ и Бахрейн ще нормализират отношенията си с Израел

Вашингтон. Обединените арабски емирства и Бахрейн във вторник ще се превърнат в най-новите арабски държави, които нарушават дългогодишното табу, като подпишат споразумения за нормализиране на отношенията с Израел при стратегическо пренареждане на страните от Близкия изток срещу Иран, информира Reuters. Американският президент Доналд Тръмп ще бъде домакин на церемонията в Белия дом по обяд EDT (19:00 българско време), с което ще продължи миротворческия си месец, в който първо ОАЕ, а след това и Бахрейн се съгласиха да прекратят десетилетния бойкот на еврейската държава на фона на конфликта с палестинците. Преди това в Белия Дом бе подписано споразумение за нормализация на икономическите отношения между Сърбия и Белград, а в момента в Катар се провежда мирна конференция за Афганистан. На церемонията при посредничеството на САЩ израелският премиер Бенямин Нетаняху ще подпише споразумения с външния министър на Емирство шейх Абдула бин Зайед ал-Нахян и външния министър на Бахрейн Абдулатиф Ал Заяни. С тези договори ОАЕ и Бахрейн ще станат третата и четвъртата арабски държави с дипломатически отношения с Израел, като преди тях единствено Египет през 1979-та и Йордания през 1994-та година се решиха на подобна стъпка. Споразуменията, които бяха посрещнати много враждебно от палестинците, бележат важна дипломатическа победа за Тръмп. Той прекара мандата си в преследване на именно такива пробиви на привидно неразрешими проблеми, като например в случая със Северна Корея. Тръмп се бори за преизбиране на 3 ноември и тези договори ще бъдат посочени като поредното нещо, което президентът е изпълнил от предизборната си кампания. „Вместо да се фокусират върху минали конфликти, хората сега са фокусирани върху създаването на обещаващо бъдеще, изпълнено с безкрайни възможности“, заяви старши съветникът на Белия дом Джаред Кушнер в изявление късно в понеделник. Кушнер помогна за договарянето на споразуменията и се опитва да убеди повече държави от Персийския залив да постигнат подобни споразумения с Израел. Една от следващите цели на Белия Дом в рамките на мирната инициатива е Оман, чийто лидер разговаря по телефона с Тръмп миналата седмица. Друга е Саудитска Арабия, най-голямата арабска сила в Персийския залив. Досега саудитците, чийто крал е пазител на най-свещените обекти на исляма и управлява най-големия износител на петрол в света, все още дават сигнали, че не са готови да се решат на такава стъпка. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 13:56 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Русия ще изтласква САЩ от нефтените находища в Сирия

„Анадолска агенция“: Русия ще изтласква САЩ от нефтените находища в Сирия

Камишли. Русия увеличава военното си присъствие в Североизточната част на Сирия, в района на град Камишли, считан за неофициална столица на Сирийски Кюрдистан. Както предаде на 14 септември турската държавна „Анадолска агенция“, там е прехвърлена руска военна техника, пристигнала в Камишли от района на Табка (провинция Ракка). Бронетехника и камиони с войници са разположени в района на летището, на югозапад от сирийския град. След турската операция „Извор на мира“ през октомври 2019 г. Русия започна да разширява територията на военната база на летището в Камишли. Преди прехвърлянето вчера най-малко 200 руски войници, десетки бронирани машини и танкове и шест военни хеликоптера бяха разположени в този район на провинция Хасака. Според няколко източника Русия планира скоро да засили натиска върху Съединените щати, чиито военни контролират петролните находища в региона Румейлан, източно от Камишли. Преди това руските войски многократно са се опитвали да поемат контрола над полевата зона Румейлан, но всеки път са срещали съпротива на САЩ, отбелязва „Анадолу“. САЩ по-рано започнаха да формират специално звено в Сирия за защита на петролните полета в районите на изток от река Ефрат. Според местни източници в специалните части са били ангажирани етнически араби от Сирийските демократични сили, чийто гръбнак е формиран от кюрдските Отряди за народна самоотбрана (ОНС). Задачата на "специалните сили" е да противодействат на вероятните атаки на проирански бойци, разположени в провинция Дейр-ез-Зор, които подкрепят правителствените сили на Башар Асад. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 12:30 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Чавушоглу и Помпео са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Чавушоглу и Помпео са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие

Анкара. Министрите на външните работи на Турция и САЩ Мевлют Чавушоглу и Майк Помпео са провели телефонен разговор, в хода на който са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“, като се позовава на дипломатически източници. През почивните дни Помпео посети Южен Кипър, след като преди това САЩ отмениха оръжейното ембарго срещу гръцката администрация на острова. Турция разкритикува и двата хода, като от Анкара заявиха, че Помпео е трябвало да посети и турската част на Кипър и отбелязаха, че отмяната на оръжейното ембарго само е увеличила напрежението в региона. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 11:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Стартират отново водените с посредничеството на НАТО преговори между Гърция и Турция

Kathimerini (Гърция): Стартират отново водените с посредничеството на НАТО преговори между Гърция и Турция

Атина/Анкара. Представители на военните на Гърция и Турция ще проведат нова, трета по ред среща в Брюксел в контекста на усилията на НАТО за посредничество в преговорите за съставянето на механизъм, който да предотврати инцидент между двете страни-членки на Алианса заради морските и енергийните права в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Срещата бе уредена след изтеглянето на турския изследователски кораб „Оруч Реис“ и неговия ескорт от района на юг от Кастелоризо, което Атина бе поставила като условие за възобновяване на преговорите. По данни на изданието, Гърция страна ще постави на масата на преговорите нови коментари относно отговора на НАТО на плана, представен от Атина за уреждане на споровете. Турция и Гърция направиха кратки коментари на рамката на срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди 12 дни, която продължи едва пет минути. Норвежецът отказа да заеме категорична позиция по предложението, припомня вестникът. Документът, който е в процес на преговори, е с обем от половин страница и призовава двете страни да се ангажират отново с основните принципи на НАТО и особено с чл. 1 от Хартата на Алианса, който се отнася до мирното разрешаване на различията между членовете, без заплахи или използване на сила. Той също така призовава двете страни да спазват принципите, очертани от Международната организация за гражданска авиация и морското право. Един от инструментите на механизма за отстраняване на конфликтите, споменат в документа, се отнася до 24-часова директна линия за комуникация между гръцките и турските военни по безопасен канал на НАТО. Превод и редакция: Иван Христов.

15 Септември 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Le Figaro: Действията на Анкара подкопават НАТО и помагат на Путин

Париж. Дълго време единствената заплаха за единството на Северноатлантическия алианс оставаше путинска Русия, наследницата на СССР и Организацията на Варшавския договор, но сега опасността се крие в самия блок, пише Le Figaro. Доналд Тръмп смята Алианса за „остарял“, а Турция, която охраняваше югоизточния му фланг, благодарение на ревизионисткия си президент, придава значение на думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО. Наскоро френският президент в по-мека форма заяви, че Турция „вече не е партньор“ в Средиземно море: тя излага алианса в смъртна опасност. От няколко години Анкара принуждава НАТО да поглъща поредното горчиво хапче всеки месец. Така, в Либия той нарушава оръжейното ембарго, а в Сирия се разправя с кюрдите и поставя в двусмислено положение съюзниците, които се противопоставят на „Ислямска държава“. В Ирак турските операции срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) в северната част на страната пречат на Алианса да помага на националните сили в борбата им срещу влиянието на Ислямска държава и Иран. В Източното Средиземноморие провокациите на президента Ердоган поставиха два члена на НАТО на ръба на войната. И накрая, Турция се сближи с Русия, след като закупи руските системи за ПВО С-400, които са несъвместими със стандартите на НАТО. Както се отбелязва в статията, от влизането си в НАТО през 1952 г. Турция винаги е била труден съюзник, но като цяло партньорите в блока, чрез преговори, успяха да я задържат в своите редици. Сега обаче, поради факта, че Съединените щати се оттеглиха на заден план, Турция на Ердоган се превърна в проблем: тя блокира всички предложения за партньорство в Алианса, не позволява да се поддържат отношения с ОАЕ, Австрия, Египет и Армения, а също така се намесва в мисиите на НАТО - например заплашва да изпрати делегация от съюзници във военната база в Инджирлик. Освен това Анкара постоянно изнудва Европа с миграционната криза. Независимо от това Турция, която дълго време е стълб на НАТО, сега е нестабилна: турската армия е загубила своята сила и авторитет, ВВС са се превърнали в сянка на миналата си сила след бруталните чистки в резултат от опита за преврат през 2016 г. Освен това страната се отдалечи от ценностите на Северноатлантическия алианс. Според един от експертите на френския вестник Ердоган разчита на „ислямско-националистическия агресивен дискурс, основан на реваншизма“ и се опитва да промени съществуващия международен правен ред, като същевременно потъпква секуларизма на съвременна Турция, правата на човека и основните ценности. По думите на един наблюдател от ЕС, в Северноатлантическия алианс става трудно да се работи с такъв съюзник, който отрича демократичните ценности, които стоят в основата му. Според изданието обаче Турция е малко вероятно да напусне НАТО: хартата не предвижда възможност за налагане на санкции срещу един член на Алианса или за изгонването му, тъй като според правилата съюзниците трябва да стигнат до консенсус. От своя страна Анкара може да се оттегли от НАТО, като е уведомила блока за своето решение година преди това. „Но Ероган няма да направи това, защото знае, че членството в НАТО му придава значение в очите на Владимир Путин“, казва военен източник, запознат с въпроса. „Кремъл подкрепя Ердоган, включително за да може да го използва в кампанията си за отслабване на НАТО“. Междувременно вътрешните атаки от турския президент, заедно с външните от руския президент, продължават да измъчват Алианса. Изборите в САЩ може да са решението на проблема: демократът Джо Байдън се изказа в подкрепа на НАТО. Съюзниците обаче се опасяват, че ако спечели, Тръмп ще реши да се оттегли от Северноатлантическия алианс - сценарий, който е обсъждан неведнъж в частни разговори, каза в книгата си бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън. В този случай Владимир Путин ще спечели голяма победа, обаче, отбелязва Le Figaro, засега това е само разсъждение. Превод и редакция: Иван Христов

15 Септември 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС очаква да се сложи край на едностранните действия в Източното Средиземноморие

Kathimerini: ЕС очаква да се сложи край на едностранните действия в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз очаква да се сложи "края на едностранните действия" в Източното Средиземноморие, заяви говорителят за външната политика на Европейската комисия Петер Стано, отговаряйки на въпроси на ежедневния брифинг за пресата, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Стано каза, че тези действия "се възприемат като провокации от някои от нашите държави-членки" и "дразнители в нашите отношения". Предстои дискусия за провежданата от Турция политика на външните министри на ЕС следващия понеделник, а след това лидерите на страните-членки ще обсъждат ситуацията около Турция на Европейския съвет, продължи той. Тази среща ще бъде възможност за страните-членки да проведат пълна дискусия по всички аспекти на отношенията между ЕС и Турция и да видят как ЕС може да продължи напред в светлината на последните и най-новите събития в Източното Средиземноморие, заяви Стано. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Септември 2020 | 22:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: НАТО ще бъде домакин на гръцко-турски разговори

Kathimerini: НАТО ще бъде домакин на гръцко-турски разговори

Атина. Представители на Гърция и Турция трябва да се срещнат в централата на НАТО в Брюксел във вторник за технически военни преговори, насочени към деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, съобщиха дипломатически източници в Атина, цитирани от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се опитва да събере двете страни на масата на преговорите, за да обсъдят „механизъм за деконфликт“, който да помогне за предотвратяване на криза между съседите и съюзници от НАТО по отношение на морските и ресурсните права в Източното Средиземноморие. Срещата във вторник ще дойде два дни, след като турският кораб за сеизмично проучване „Оруч Рейс“ се върна в пристанището на Анталия . Турският проправителствен вестник Yeni Safak посочи в неделя, че двата хода са резултат от усилията на НАТО да се излезе от задънената улица между Атина и Анкара, въпреки че турските министерства на енергетиката и отбраната твърдят, че връщането на „Оруч Рейс“ в Анталия е част от графика на рутинна поддръжка и снабдяване на кораба. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Септември 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Турция не очаква санкции от ЕС за дейностите си в Източното Средиземноморие

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че Анкара не очаква санкции от Европейския съюз за проучвателните дейности в спорните води на Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Yeni Safak. ЕС заяви, че напълно подкрепя държавите-членки Гърция и Републока Кипър в спора и заяви, че изготвя потенциални санкции, ако диалогът не започне. Чавушоглу заяви в ефира на местен телевизионен канал, че Турция е отворена за разговори без предварителни условия. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

МВнР на Турция: Не променяме политиката си в Източното Средиземноморие, сондажният кораб се прибира временно в Анталия само за поддръжка

Анкара. Министърът на външните работи на Турция заяви в понеделник, че сондажният кораб, който оперира в Източното Средиземноморие, се е върнал само за подновяване на запасите и поддръжка. Мевлют Чавушоглу заяви в интервю пред местния телевизионен канал NTV, че връщането на кораба – „Оруч Рейс“ - не означава промяна в политиката на Турция за проучване в региона, предава „Анадолската агенция“. Чавушоглу каза, че Турция може да води преки преговори с Гърция за разрешаване на спорове в Източното Средиземноморие, но Анкара също ще излезе с предварителни условия, ако Атина настоява да го направи. Напрежението в региона е голямо, след като миналия месец Турция възобнови енергийните проучвания в Източното Средиземноморие, след като Гърция и Египет подписаха спорна сделка за делимитация на морските си зони в ущърб на интересите на Анкара. Въпреки противопоставянето на Гърция и някои други страни, Турция многократно е разширявала енергийното проучване на своя изследователски кораб „Оруч Рейс“ в спорния район между Гърция и Турция, като най-новото обявено на 31 август този път ще продължи до 12 септември. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 11:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

„Анадолска агенция“: Източното либийско правителство подаде оставка

Бенгази. Базираното в източната част на Либия правителство, съюзно на военачалника Халифа Хафтар, подаде оставка в неделя на фона на нарастващи протести в редица градове заради влошени условия на живот и корупция, съобщи базираният в Тобрук парламент на уебсайта си, предава „Анадолската агенция“. Абдула Ал-Тани, ръководителят на правителството, което не е международно признато, подаде оставката си пред председателя на базираната в Тобрук Камара на представителите Агила Салех по време на спешна среща, на която те обсъдиха исканията на протестиращите. Хората в няколко източни града протестираха през последните три дни заради лошите условия на живот в региона. Libyan Crimes Watch, базирана в Обединеното кралство организация за защита на правата, цитира местни медии, според които милициите на Хафтар са открили огън по демонстранти в провинция Марж, като един човек е загинал и един е ранен. Друг доклад на местните медии твърди, че петима души са били ранени в Бенгази, Байда и Марж поради нападения от милицията на Хафтар. Либия е разкъсана от гражданска война след свалянето на покойния владетел Муамар Кадафи през 2011 г. Правителството на националното съгласие (ПНС) е създадено през 2015 г. по споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят поради военна офанзива от лоялните на Хафтар сили, припомня „Анадолската агенция“. ООН признава правителството начело с премиера Файез Сарадж за легитимна власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Kathimerini: Мицотакис приветства прибирането на турски сондажен кораб в пристанището му

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в неделя, че завръщането на турския сондажен кораб „Оруч Рейс“ обратно в южната провинция Анталия е положителна първа стъпка за облекчаване на напрежението с Турция на фона на борбата за офшорните природни ресурси, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Завръщането на „Оруч Рейс“ е положителна първа стъпка, надявам се да има последователност. Искаме да разговаряме с Турция, но в климат без провокации“, каза Мицотакис пред репортери в Солун. По неговите думи, диалогът е единственият начин за справяне с единствения проблем между двете страни - делимитацията на морските зони. „Първата стъпка (от Турция) ще бъде прологът за подобряване на ситуацията в нашите двустранни отношения“, каза той. Мицотакис посочи още, че шест от 18-те изтребители Rafale, произведени от Dassault, които Гърция планира да закупи, за да подобри военновъздушните си сили, ще бъдат нови, а останалите малко използвани. Гърция също планира да модернизира четири свои фрегати и да придобие още четири, каза консервативният премиер. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция обвини Гърция в милитаризиране на островите в Средиземно море

ТАСС: Турция обвини Гърция в милитаризиране на островите в Средиземно море

Анкара. Турският министър на националната отбрана Хулуси Акар обвини Гърция в милитаризиране на островите в Средиземно море, цитира думите му TACC "Гърция продължава да милитаризира островите. Ние сме за диалог и желаем да решаваме проблемите (в Средиземно море) с мирни средства", заяви ръководителят на турското министерство на отбраната в ефира на турската телевизия NTV. Според Акар на първо място "остров Кастелоризо", който се намира на няколко километра от Турция, трябва да бъде демилитаризиран. Той обяви готовността на Турция да бъде домакин на четвъртите преговори на НАТО с Гърция за ситуацията в Средиземно море. Акар също изрази мнение, че „гръцкият народ не трябва да се поддава на инициативите на (френския президент Еманюел) Макрон, който се опитва да спаси позицията си“. В същото време турският министър заяви, че връщането на изследователския кораб „Оруч Рейс“ в териториалните води на Турция не означава, че Анкара "се е отказала от правата си в Източното Средиземноморие". Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 16:21 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гърция заяви, че е готова на преговори с Турция в случай на реална  деескалация

ТАСС: Гърция заяви, че е готова на преговори с Турция в случай на реална деескалация

Солун. Гърция е готова да започне нов кръг от преговори с Турция в случай на практическа деескалация от нейна страна в Източното Средиземноморие, като напускането на турския изследователски кораб „Оруч Рейс“ от гръцкия морски шелф е първата положителна стъпка в тази посока. Това съобщи гръцкият премиер Кириакос Мицотакис на пресконференция в Солун, цитиран от TACC Завръщането на „Оруч Рейс“ в турски териториални води е положителна първа стъпка, каза той. "Надяваме се, че тази стъпка ще бъде продължена. Краят на провокациите трябва да доведе до началото на дискусиите. Никога не сме крили това, което искаме да обсъдим с Турция, но в мирна атмосфера, без провокации и без едностранни действия. За съжаление ситуацията през последния месец не е беше такава и не по наша вина. Искам да се надявам и да вярвам, че тази стъпка е първата стъпка в правилната посока. Разбира се, трябва да има продължение, деескалацията не е моментно събитие ", каза премиерът. Той обясни, че ако Гърция продължи да вижда действия за намаляване на напрежението, Атина винаги е готова да започне бързо нов цикъл на проучвателни контакти с Анкара, прекъснати от турската страна през 2016 г. "Ако видим признаци на практическа деескалация, Гърция винаги е готова да седне на масата, за да обсъди големия проблем с Турция, а именно делимитацията на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие", каза премиерът. В същото време той подчерта, че опцията за санкции срещу Турция продължава да остава в арсенала от мерки на Европейския съюз, в случай че Анкара не се откаже от провокативни действия в средиземноморския регион. Връщане на изследователския кораб Според службата за наблюдение на морския трафик турският кораб „Оруч Рейс“ се е върнал в териториалните води на Турция в неделя след приключване на проучвателните работи в Средиземно море. Според навигационния портал корабът вече се намира в близост до курорта Анталия. „Оруч Рейс“ провежда офшорни проучвателни работи от 18 юли. Гръцки анализатори в неделя предположиха, че изтеглянето на кораба от Турция може да бъде само тактически ход на Анкара за избягване на евентуални санкции на ЕС на предстоящата среща на върха на ЕС на 24-25 септември, където ще бъдат обсъдени действията на Турция в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 14:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият президент посети остров Кастелоризо

Kathimerini: Гръцкият президент посети остров Кастелоризо

Кастелоризо. Гръцкият президент Катерина Сакеларопулу посети югоизточния остров Кастелоризо, за да присъства на честванията на 77-ата годишнина от освобождението на острова от италианска окупация, придружена от представители на политическото и военното ръководство на страната, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Сакеларопулу ще присъства на богослужение, което ще се проведе в църквата Св. Св. Константин и Елена, а по-късно ще поднесе венец на паметника на загиналите войници. Президентът ще посети военноморските кораби, акостирали в пристанището, а след това ще посети остров Ро, където ще положи венец на местен паметник. Според информацията хеликоптерът, транспортирал президента до острова, не е бил застрашен от турски самолети. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: “Оруч Рейс“ напусна спорните води край остров Кастелоризо

Yeni Safak: “Оруч Рейс“ напусна спорните води край остров Кастелоризо

Анталия. Турският сеизмичен изследователски кораб “Оруч Рейс“ се завърна във водите близо до южната провинция Анталия в неделя, показват данните на Refinitiv, ход, който може да облекчи напрежението между Анкара и Атина заради офшорни природни ресурси, пише турският вестник Yeni Safak Членките на НАТО Турция и Гърция имат припокриващи се претенции за континенталния шелф и права върху потенциални енергийни ресурси в Източното Средиземноморие. Напрежението се разпали миналия месец, след като Анкара изпрати “Оруч Рейс“ да изследва възможните перспективи за сондиране на нефт и газ във водите, заявени от Гърция, Кипър и Турция. По-рано този месец военноморският флот на Турция заяви, че “Оруч Рейс“ ще продължи операциите си в района до 12 септември. Външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че корабът ще продължи проучвателните операции за по-дълго, но от обяд в неделя не е издадено удължаване на заявлението (НАВТЕКС). Данните от проследяването на кораби Refinitiv показват, че “Оруч Рейс“, заедно с два съпътстващи кораба, са се върнали край бреговете на Анталия в неделя. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция има силен коз за газовите сделки

Daily Sabah: Турция има силен коз за газовите сделки

Анкара. Откриването на газ в Черно море е стъпка, която ще повлияе на много от газовите връзки и споразумения на Турция, пише англоезичното издание на турския вестник Sabah Турция, която разполага със собствени ресурси, ще има със силен коз в сключването на бъдещи сделки. Това е причината високопоставен турски служител да заяви в четвъртък, че „договорите за газ, които изтичат догодина, е малко вероятно да бъдат подновени, ако доставчиците подхождат към сделките със същите стари навици, без гъвкавост и с не особено конкурентни ценови предложения“. Откриването на газ в Черно море означава, че Анкара ще търси по-добри и изгодни сделки за газ. Това включва и споразуменията, подписани с руския „Газпром“, за доставки по газопроводите „Турски поток“ и „Син поток“ Най-големият доставчик на газ в Турция е Русия, която доставя почти половината от целия газ за Турция. Другите големи доставчици на Турция са Иран, Катар и Азербайджан. Делът на Азербайджан обаче се е увеличил през последните години. Зависимостта на Турция от външни доставчици ще бъде намалена с разширяването на местното производство на газ, засилване на позициите на Турция на газовите пазари и ще спомогне за намаляване на търговския дефицит. Друго очаквано въздействие на новото откритие е то да се превърне в мощен политическия лост на Турция. Има още един момент в историята. Турция е притискана от Гърция и Европейския съюз в Източното Средиземноморие. Гърция претендира за огромен обхват от териториални води в тази област и се координира с играчи като Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Франция срещу Анкара, въпреки че Турция има най-дългата брегова линия в Средиземно море и широки териториални води по тази брегова линия съгласно международното право. От друга страна, за разлика от Източното Средиземноморие, териториалните води в Черно море не се оспорват. По отношение на всички тези моменти, откритието определено има голяма разлика. Турция ще придобие гъвкавост и ще има много по-мощна роля по отношение на външните енергийни отношения. Но е важно да се подчертае, че това откритие не е заместител на газа от Източното Средиземноморие. Както обяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, Турция ще продължи своята проучвателна дейност в този регион. Напрежението може да продължи известно време, но вярваме, че Гърция ще седне на масата за преговори. Военна конфронтация не е в ничий интерес, коментира изданието. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 10:56 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“: Руските военни съобщиха за готвени провокации с химическо оръжие в Сирия

„Российская газета“: Руските военни съобщиха за готвени провокации с химическо оръжие в Сирия

Дамаск. Руските военни в Сирия получиха информация за подготовката на поредната провокация с химическо оръжие в южната част на провинция Идлиб. Тя ще бъде организирана от терористи от групировката Хаят Тахрир Ал-Шам, които са се укрепили в този регион, пише “Российская газета“ Специалистите от Руския за помирение на враждуващите страни научиха някои подробности за предстоящата инсценировка на атака срещу мирни сирийски граждани и домовете им с използване на токсични вещества. „Според наличната информация терористите планират да проведат инсценирани снимки в района на височината Джебел Завия с участието на репортери от чужди медии за последващо разпространение в интернет ресурси, Близкия изток и западните медии в публикации, обвиняващи правителствените сили на Сирийската арабска република в използване на химическо оръжие срещу мирното население ", - каза заместник-ръководителят на Центъра за помирение на воюващи страни в Сирия, контраадмирал Александър Гринкевич. Терористите изобщо не се притесняват от факта, че в арсеналите на сирийската армия няма химическо оръжие - те са напълно унищожени. Този факт също не смущава техните западни покровители, които многократно са помагали на бойците да подготвят подобни провокации в Сирия, коментира изданието Отново според сценарий, разработен от дълго време, бойците планират да заснемат имитация на „отравяне“ на мирни сирийци. След това тези кадри ще бъдат публикувани в социалните мрежи и западните медии, като по този начин предизвикват разбираемо възмущение на световната общност. Тук също няма нищо ново. Достатъчно е да си припомним как подобни фалшиви видеоклипове в различни градове на Сирия са подготвяли така наречените „Бели каски“. И как по-късно техният инсцениран видеоклип е използван от американските военни като претекст за ракетни атаки по позиции и цели на правителствените сили, пише вестникът. Ако се случи нова провокация с „химическо оръжие“, използвана в южната част на зоната за деескалация на Идлиб, САЩ и техните съюзници със сигурност ще обвинят Асад в нападение срещу цивилни сирийци и ще се опитат да създадат силен информационен шум в медиите и социалните мрежи около това. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Септември 2020 | 09:47 | Агенция "Фокус"

The Jerusalem Post: Палестинската администрация осъди споразумението между Бахрейн и Израел

The Jerusalem Post: Палестинската администрация осъди споразумението между Бахрейн и Израел

Рамала. В петък ръководството на Палестинската администрация (ПА) категорично осъди и отхвърли решението на Бахрейн да установи отношения с Израел, като го нарече „предателство на Ерусалим, джамията Ал Акса и палестинския въпрос“, информира израелското англоезично издание The Jerusalem Post. Външното министерство на ПА обяви, че е решило незабавно да отзове посланика си в Бахрейн за консултации в знак на протест срещу споразумението за нормализация на отношенията. Миналия месец палестинското ръководство отговори по подобен начин на споразумението за нормализация между Израел и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Ръководството на ПА заяви, че решението от Бахрейн ще „подкрепи легализирането на жестоките престъпления от израелската окупация срещу нашия палестински народ в момент, когато окупаторската държава продължава да контролира палестинските земи и да ги анексира с военна сила; работи за юдеизиране на Ерусалим и контрол върху ислямските и християнските свети места; и извършва престъпления срещу палестинския народ." Палестинското ръководство заяви в изявление, че разглежда решението на Бахрейн „с изключителна сериозност, защото то унищожава Арабската мирна инициатива, резолюциите на арабските и ислямските срещи на върха и международната легитимност“. В изявлението се казва, че палестинците отхвърлят решението и призовават Бахрейн незабавно да го оттегли, защото то нанася огромни щети на националните права на палестинския народ и на съвместните арабски действия. „Палестинското ръководство потвърждава своя призив арабските страни да се придържат към Арабската мирна инициатива от 2002 г. и настоятелно призовава международната общност да се придържа към международното право и резолюциите с международна легитимност“, се казва в изявлението. „Палестинското ръководство потвърждава, че не е и няма да упълномощи никого да говори от негово име. То също така потвърждава, че мир и стабилност в региона няма да бъдат постигнати, ако израелската окупация на палестинските територии не бъде прекратена и палестинците постигнат независима палестинска държава на границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим - и че въпросът за бежанците се решава въз основа на Резолюция 194 на ООН. Тези, които вярват, че отстъпките, които са за сметка на правата на палестинския народ, ще служат на мира, сигурността и стабилността в региона, се самозалъгват." Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Септември 2020 | 13:47 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция ще проведе военноморски учения край Кипър

AFP: Турция ще проведе военноморски учения край Кипър

Анкара. Турция обяви, че ще проведе военноморско учение с реални боеприпаси край брега на Кипър между събота и понеделник, въпреки заплахата от санкции на ЕС, предава AFP Турция е в конфликт с Гърция и Кипър заради въглеводородните ресурси и политическото влияние в Източното Средиземноморие, което поражда страхове от по-сериозен конфликт. В съобщение чрез НАВТЕКС, международната морска навигационна система за телекси, Турция заяви в петък, че ще има учение с боеприпаси край бреговете на Садразамкой в Северен Кипър. Съобщението идва, след като лидерите от Южна Европа предупредиха в четвъртък, че са готови да подкрепят санкциите на ЕС срещу Турция, ако Анкара се откаже от диалога. Въпросът ще бъде обсъден отново на срещата на върха на ЕС на 24-25 септември. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Септември 2020 | 12:00 | Агенция "Фокус"

Хулуси Акар: Заговорите против Турция са обречени на провал

Хулуси Акар: Заговорите против Турция са обречени на провал

Измир. Тези, които плетат заговори против Турция, ги очаква разочарование, точно както се е случвало през цялата история. Това заяви министърът на националната отбрана на Турция Хулуси Акар, коментирайки ситуацията в региона на Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“. Ръководителят на турското министерство на отбраната призова заинтересованите страни да се въздържат от изявления, допринасящи за нарастването на напрежението в Източното Средиземноморие. „За да деескалират напрежението в Източното Средиземноморие, някои просто трябва да мълчат. Те не трябва да правят нищо, просто да мълчат“, каза Акар на военно събитие в провинция Измир. Позовавайки се на неотдавнашните антитурски изявления на френския президент Еманюел Макрон, Акар каза, че те „надхвърлят допустимото и имат провокативен характер“. По-рано Макрон призова страните от ЕС да предприемат строги мерки срещу Турция заради позицията й в Източното Средиземноморие. Акар добави, че гръцките власти не трябва да се поддават на провокациите на трети страни, подтикващи Атина да влоши отношенията си с Турция. „Силно препоръчваме съседната ни Гърция да не позволява да бъде използвана за постигане на интересите на някои страни“, каза по-специално турският министър. Превод и редакция: Иван Христов

12 Септември 2020 | 09:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Kathimerini: Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео пристига на посещение в Република Кипър в опит да постигне „мирно" решение на напрежението в Източното Средиземноморие на фона на призивите към Турция да изтегли военните и сондажните си кораби от водите край острова, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация от американското външнополитическо ведомство. Спорът между Гърция, Кипър и Анкара „трябва да бъде разрешен по начин, който е дипломатичен и мирен“, заяви Помпео пред репортери по-рано тази седмица. „Нещата, които се случват днес в Източното Средиземноморие, са важни и искам да имам възможност да говоря с лидерите в Кипър за тяхната перспектива, целите им, нещата, които биха искали да направят. Президентът беше много ясен - разговаря с президента Ердоган, разговаря с премиера Мицотакис и във всеки случай е казал, че споровете, морските спорове трябва да се решават по начин, който е дипломатичен и мирен", цитира изданието думите на Помпео. „Ще работя и по този проект, опитвайки се да се уверя, че разбирам рисковете... и ще ги взема предвид, докато продължаваме да работим по предизвикателствата, които Източното Средиземноморие представя днес. Това е нещо, върху което сме много фокусирани“, добави американският държавен секретар. Германците „свършиха добра работа“, опитвайки се да накарат Гърция и Турция да „започнат разговорите“, каза Помпео, добавяйки, че САЩ се надяват „военните активи, които са там, да бъдат изтеглени, за да могат да се проведат тези разговори“. По въпроса за решението на САЩ от по-рано този месец частично да отмени оръжейното ембарго срещу Кипър, Помпео повтори: „Работим по него от известно време. Това беше просто подходящият момент за реално вземане на решението. Така че завършихме нашия анализ, уверихме се, че сме взели предвид всеки набор от свързани рискове“. Превод и редакция: Иван Христов

12 Септември 2020 | 08:57 | Агенция "Фокус"

AFP: Израел обяви за нормализация на отношенията с Бахрейн

AFP: Израел обяви за нормализация на отношенията с Бахрейн

Тел Авив. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви в петък вечерта споразумение за нормализиране на отношенията между неговата страна и Бахрейн, по-малко от месец, след като се договори с ОАЕ за установяване на дипломатически връзки, предава AFP. "Граждани на Израел, трогнат съм, че мога да ви кажа, че тази вечер постигаме поредното мирно споразумение с друга арабска държава, Бахрейн. Това споразумение надгражда след историческия мир с Обединените арабски емирства", каза Нетаняху. Спекулации сред израелските медии се разпространяваха от следобедните часове, че е била договорена сделка с Бахрейн. Споразумението, обявено също от американския президент Доналд Тръмп и потвърдено от висш служител на Бахрейн, означава, че Бахрейн става втората държава от Персийския залив и четвъртата арабска държава, установила дипломатически отношения с Израел. Египет сключи мир с еврейската държава през 1979 г., а Йордания го направи през 1994 г. ОАЕ и Израел обявиха, че ще установят дипломатически отношения на 13 август. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Септември 2020 | 21:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер ще обяви военната сделка с Франция в събота

Kathimerini: Гръцкият премиер ще обяви военната сделка с Франция в събота

Атина. Премиерът Кириакос Мицотакис трябва да разкрие подробности за отбранителна сделка с Париж, която беше обект на разговори с френския президент Еманюел Макрон в кулоарите на срещата на европейско-средиземноморските лидери в Корсика в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Сред подробностите, които се очаква премиерът да разкрие по време на реч в Солун в събота, е придобиването на 18 изтребителя Rafale, втора ръка и нови. Интересът на Атина към построения от Dassault самолет се засили по-рано това лято след решителната реакция на Франция на турските провокации в Източното Средиземноморие в края на юли, но също така и през август, когато нейните военновъздушни сили изпратиха пет самолета до базата Суда на Крит и Пафос в Кипър. Освен това Париж се присъедини към военноморските учения с Гърция на юг от Крит. В момента се водят и преговори за споразумение за увеличаване на гръцката флотилия от изтребители Mirage, докато парламентът в Атина по-рано тази седмица ратифицира програма за придобиване на крилати ракети с голям обсег на действие Scalp EG. Съобщава се също, че французите са готови да постигнат сделка с Гърция за продажбата на на две модерни фрегати Belh@rra или някакъв друг кораб, въпреки че тя се конкурира с оферти от страни като САЩ, Холандия, Германия и Испания . Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:42 | Агенция "Фокус"

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Hurryiet: Турция провежда военноморски учения край бреговете на Либия

Анкара. Турските военноморски сили провеждат учения по търсене и спасяване край бреговете на Либия, съобщават от военното министерство в петък, цитирани от електронното издание на Hurryiet. „В рамките на дейността на турската военноморска работна група беше проведено учение за търсене и спасяване в морето от фрегата TCG GEMLİK, работеща в офшорна Либия, и хеликоптерът, разположен на кораба“, заяви министерството в „туийт“. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 12:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Kathimerini: Средиземноморската седмица изрази „пълна подкрепа и солидарност“ с Гърция и Кипър срещу Турция

Бастия. Групата MED7 на южноевропейските държави, домакин на която в четвъртък беше Франция, изрази пълната си подкрепа и солидарност към Гърция и Кипър за многократните нарушения на суверенните им права от Турция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В заключителната декларация от срещата се казва, че всички държави трябва да спазват международното морско право и да разрешават различията си чрез диалог. Седемте лидери - на Гърция, Кипър, Франция, Италия, Малта, Португалия и Испания - също приветстваха усилията за посредничество на върховния представител на ЕС Жозеп Борел и Германия, с оглед продължаване на диалога между Гърция и Турция по въпроса за морските им зони. Вземайки предвид заключенията от неотдавнашния Европейски съвет, те също изразиха съжаление, че Турция не е отговорила на многократните призиви на ЕС да прекрати своите едностранни и незаконни действия в Източното Средиземноморие и Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Според Гърция Макрон и Мицотакис са постигнали „пълно съгласие“ по отношение на Турция

Kathimerini: Според Гърция Макрон и Мицотакис са постигнали „пълно съгласие“ по отношение на Турция

Аячо. Френският президент Еманюел Макрон и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис са в „пълно съгласие“ за предстоящите стъпки в отговор на турските действия в Източното Средиземноморие, заявиха правителствени източници в Атина в четвъртък след разговори между двамата лидери на остров Корсика, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Според източниците двамата лидери са се съгласили, че Турция трябва да се изправи срещу европейски санкции, освен ако не изтегли корабите си от Източното Средиземноморие и се съгласи на преговори за деескалация на напрежението с Гърция. Макрон се срещна с Мицотакис в кулоарите на среща на върха в Корсика на лидери на страните от ЕС с излаз на Средиземно море. „Турция вече не е партньор в този регион“, каза френският президент пред репортери в четвъртък преди срещата на върха. „Ние, европейците, трябва да бъдем ясни и твърди“ по отношение турското правителство относно неговото „недопустимо поведение“, заяви тогава Макрон. Атинските източници съобщиха, че Мицотакис ще разкрие повече за подробностите от срещата си с Макрон, която включва и дискусия за „стратегическо партньорство“ по време на обръщение, което той трябва да направи този уикенд. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: „Турският въпрос“ попречи на въвеждането на санкции срещу Лукашенко

„Независимая газета“: „Турският въпрос“ попречи на въвеждането на санкции срещу Лукашенко

Аячо. Корсика беше домакин на срещата на върха на „Средиземноморската седморка“ - Франция, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Малта. Темата на дискусията по същество е същата: отношенията с Турция, която въпреки предупрежденията от Брюксел, продължава да усвоява региона в Източното Средиземноморие, оспорван от гърците и кипърците. Поради „турския въпрос“ ЕС не може да наложи санкции срещу Беларус. Те са блокирани от Кипър, който настоява, че Реджеп Тайип Ердоган трябва да бъде вразумен, преди да се наказва Александър Лукашенко, пише руският вестник “Независимая газета“ Позицията на официалната Никозия относно санкциите срещу Беларус стана известна от информация на Reuters, която се позовава на собствени източници. В навечерието на срещата на върха в Корсика кипърският президент Никос Анастасиадис участва в телеконференция заедно с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, германския канцлер Ангела Меркел, представители на Естония, Унгария, Полша, Италия и Словения. Тя предшества срещата на върха на Европейския съвет, насрочена за 24 септември. Очевидно по време на тази телеконференция Анастасиадис е очертал позицията на страната по отношение на Беларус. Според Reuters Кипър е поискал от ЕС време да проучи списъка на служителите на Лукашенко, подложени на европейски санкции. И това въпреки факта, че на срещата на върха на ЕС през август страната подкрепи без резерви идеята да накаже официален Минск за потушаването на протестите на опозицията. Освен това Кипър не възрази срещу предложението на редица държави от ЕС, подкрепено от Шарл Мишел, да разгледат черния списък на Беларус по ускорен начин. И изведнъж се появи такова затруднение. Несъмнено промяната в позицията на Кипър може да бъде свързана с посещението на руския външен министър Сергей Лавров в тази страна. Във вторник той отиде там и предложи руско посредничество при уреждането на конфликта с Турция - макар и само ако официална Анкара също желае това. Но дори и без това предложение, Никозия има причина да оказва натиск върху Брюксел. През тази година Турция многократно е извършвала изследователски дейности върху шелфа, който Кипър смята за свой без реакция на ЕС. През лятото Ердоган се чувстваше толкова уверен в териториалния спор със съседите си, че започна да влиза в конфликт и с Гърция. Турция изпрати кораба „Оруч Рейс“, придружен от военни кораби, на 10 август да проведе изследвания във водите край гръцкия остров Кастелоризо. Отново нямаше реакция от ЕС. Според Reuters Кипър всъщност ще блокира приемането на санкции срещу Беларус, докато не бъде съставен списък от седем турски компании, работещи върху спорната зона на шелфа. За да се приеме черният списък на служителите на Лукашенко, който според последните данни ще включва 31 души, е достатъчно вето на една от 27-те страни от ЕС. Но и Гърция изглежда е склонна да подкрепи Кипър. В четвъртък, говорейки в Европейския парламент, темата за санкциите срещу Турция беше повдигната от гръцкия външен министър в сянка Милитадес Варвисиотис. Той нарече действията на Анкара "основният дестабилизиращ фактор" в Средиземно море и поиска да ги превърне в обект на особено внимание от страна на Европейския съюз и "цялата световна общност". Всъщност Гърция се готвеше да защити тази позиция на Корсика. По време на подписването на изданието срещата на върха на Средиземноморските седем все още не е приключила, но тонът на дискусията беше очертан на предварителна пресконференция от френския президент Еманюел Макрон. Речта му беше като четене на обвинителен акт срещу турските власти. Макрон каза, че Турция "извършва провокации, недостойни за голяма държава", и следователно "вече не е партньор" на страните от ЕС в Средиземно море. „Нашите червени линии са ясни: зачитане на суверенитета на всички държави-членки на ЕС, зачитане на международното право, осъждане на всички едностранни действия. Нашето желание е да избегнем всякаква форма на ескалация. Но това не означава пасивност ", каза Макрон, настоявайки Ердоган да" изясни намеренията си". По този начин той даде да се разбере, че Гърция и Кипър имат влиятелен съюзник в спора си със съседна държава - Франция. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 19:56 | Агенция "Фокус"

Мицотакис: ЕС трябва да въведе значителни санкции срещу Турция

Мицотакис: ЕС трябва да въведе значителни санкции срещу Турция

Атина. Европейският съюз трябва да наложи "значителни санкции" на Турция, ако Анкара не изтегли инфраструктурата си от оспорваното Източно Средиземноморие, заяви днес гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, цитиран от македонският телевизионен “Канал 5“. „Нуждаем се от диалог, но не с насочен пистолет. „Това, което застрашава сигурността и стабилността на моята страна, застрашава благосъстоянието на всички членове на ЕС“, пише Мицотакис в статия, публикувана в няколко европейски вестника. „Европейските лидери трябва да решат този месец как да отговорят на Турция. "Ако Турция не оттегли своята инфраструктура, трябва да й бъдат наложени" значителни санкции ", каза той. "Ако Европа иска да покаже геополитическа мощ, тя не може да отстъпи на войнствената Турция," добави той. „Те трябва да успокоят топката, да се върнат на масата за преговори и да започнат от момента, когато напуснаха преговорите през 2016 г. "Ако не се разберем, тогава трябва да потърсим решение в Хага", каза той, имайки предвид международния трибунал за разрешаване на спорове между държави. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 18:44 | Агенция "Фокус"

Управляващата партия в Турция: Макрон играе колониални игри

Управляващата партия в Турция: Макрон играе колониални игри

Анкара. Управляващата партия на Турция обвини френския президент Еманюел Макрон в удължаването на периода на колониализма на страната си, предава “Анадолската агенция“. „Макрон продължава колониализма, докато нашият президент (Реджеп Тайип Ердоган) продължава да защитава интересите на потиснатите народи, да защитава мира и да осуетява игрите на колониалистите“, пише Йомер Челик, говорител на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), в поредица от публикации в социалната мрежа „Туитър“. По-рано днес, преди срещата на върха на средиземноморските държави от ЕС, на която не беше поканена Турция, Макрон каза: "Трябва да сме твърди с турското правителство, а не с турския народ, който заслужава повече от правителството на Ердоган." Относно тези забележки Челик каза: „Това е стара и неморална игра на колониалистите. Те предложиха фалшива проява на любов, за да експлоатират хората и се прицелиха в патриотичните лидери." Челик добави, че е горд „че манталитетът на колониалистите е насочен срещу нашия президент“. Позовавайки се на зверствата, открити след отстъплението на либийския военачалник Халифа Хафтар - подкрепен от Макрон - Челик каза: „Макрон е отговорен за масовите гробове на Хафтар. Сега Макрон се опитва да играе колониална игра в Източното Средиземноморие, използвайки Гърция." Челик написа още: „Той се опитва да пренесе играта, с която съсипа Сирия, към Средиземно море. Той е против нашия президент, защото (Ердоган) няма да позволи тази агресия." Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 18:33 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция осъди „арогантните коментари“ на Макрон за Източното Средиземноморие

AFP: Турция осъди „арогантните коментари“ на Макрон за Източното Средиземноморие

Анкара. Анкара опроверга "арогантните" коментари на френския президент Еманюел Макрон по отношение на тлеещия конфликт в Източното Средиземноморие, който противопостави Турция срещу Гърция и останалата част от ЕС, предава AFP "Френският президент Макрон отново направи арогантно ... изявление", заяви външното министерство, добавяйки, че коментарите на френския лидер са знак "за собствената му слабост и отчаяние". Говорейки в Корсика, където седем средиземноморски държави обсъждат отговор на търсенето на Турция за енергия във водите, заявени от Гърция, Макрон каза, че Европа трябва "да бъде ясна и твърда с правителството на президента (Реджеп Тайип) Ердоган". "Народът на Турция, който е велик народ, заслужава друго", каза Макрон, докато обсъждаше подхода на Ердоган към кризата, който Гърция иска да бъде наказан с хапливи икономически санкции. Турското министерство обвини Макрон, който подкрепи позицията на Гърция, като изпрати френски военни кораби в региона, в разпалване на напрежението "с неговото лично и националистическо отношение". Подходът на Макрон "поставя Европа и големите интереси на ЕС в опасност", заяви турското външно министерство. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 15:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция ще търси обща европейска позиция по отношение на Турция

Kathimerini: Франция ще търси обща европейска позиция по отношение на Турция

Аячо. На срещата на върха на седем държави-членки на Европейския съюз от Средиземноморието, която трябва да се състои в четвъртък, Франция ще настоява за обща позиция на ЕС по отношение на Турция, заяви френският президент Еманюел Макрон, домакин на срещата, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Той каза още, че ЕС иска да избегне всякаква ескалация на напрежението с Анкара. "От Турция зависи да изясни намеренията си", каза Макрон на пресконференция в Аячо, Корсика, който ще бъде домакин на срещата на средиземноморските страни-членки на ЕС. Отношенията между ЕС и Турция са силно обтегнати по редица въпроси, включително проучването за въглеводороди в Източното Средиземноморие, където Анкара е в конфликт с държавите-членки на ЕС Кипър и Гърция. Макрон каза още, че Франция и Германия работят по координирана акция за солидарност с Гърция, където хиляди мигранти останаха без подслон в сряда, след като пожари унищожиха пренаселения мигрантски лагер на гръцкия остров Лесбос. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 15:16 | Агенция "Фокус"