СВЪРЗАНИ НОВИНИ

117 години Илинденско-Преображенска епопея: почетохме героите и напомнихме за българския характер на въстанието (ОБЗОР)

117 години Илинденско-Преображенска епопея: почетохме героите и напомнихме за българския характер на въстанието (ОБЗОР)

София. На 2 август (нов стил) се навършват 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание- естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Събитието бе отбелязано в няколко града в страната. Честването в Благоевград започна с панихида за героите, загинали за свободата на България. Бяха подложени цветя на пр...

2 Август 2020 | 21:05 | Агенция "Фокус"

НФСБ с традиционен поход „По стъпките на героите от Илинден”

НФСБ с традиционен поход „По стъпките на героите от Илинден”

Бургас. НФСБ в Бургас организира традиционния патриотичен поход "По стъпките на героите от Илинден" в памет на събитията от Илинденско-Преображенското въстание. Това съобщиха от пресцентъра на НФСБ. На 2 август се навършват 117 години от въстанието, което след Априлското въстание, се явява естествено продължение на стремежите за освобождение и национално обединение на българския народ. В похода се включиха народният представител от НФСБ Христиан Митев, националният координатор Доброслав Иванов, областният координатор Антон Стоянов, членове и симпатизанти на патриотичната партия. Патриотите отдадоха почит пред паметта на героите пред паметника-костница в местността Петрова нива, параклиса в село Стоилово, до който е пукнала първата пушка във въстанието, както и пред паметника на Пано Ангелов и Никола Равашола в село Бръшлян. Участниците в похода поднесоха цветя и пяха химна на Странджа.

2 Август 2020 | 19:43 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: От подписването на Договора за приятелство с Македония минаха три години, а постигнатото е толкова малко

Проф. Светлозар Елдъров: От подписването на Договора за приятелство с Македония минаха три години, а постигнатото е толкова малко

София. От подписването на Договора за приятелство с Македония минаха три години, а постигнатото е толкова малко. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Той заяви, че в този смисъл няма как да бъде обнадежден за българо-македонските исторически въпроси след резултатите в изборите в югозападната ни съседка. „Няма как да бъда, след като от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Р България и Р Северна Македония на 1 август 2017 г. изминаха точно три години, а постигнатото е толкова малко, че само от неудобство не казвам никакво. За това обаче отговорността е на онези, които са го написали, подписали или давали експертни мнения. Точно в тази връзка ми прави впечатление, че последните сякаш не горят от желание да се афишират публично, може би защото не се гордеят със своите експертни мнения и съвети”, каза проф. Елдъров. Деница КИТАНОВА

2 Август 2020 | 15:59 | Агенция "Фокус"

С церемония, Кюстендил отбеляза 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

С церемония, Кюстендил отбеляза 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Кюстендил. Венци и цветя пред паметника на Тодор Александров бяха положени от областния управител - Виктор Янев, зам.-кметовете на Община Кюстендил - Светослав Василев, Радмила Рангелова и Росица Плачкова, председателя на Общински съвет - Михаела Крумова, представители на Кюстендилска духовна околия, общински съветници, политически партии и граждани. На този ден отбелязваме годишнината от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на нашия народ! Едно въстание, което по своя мащаб и организация надминава Априлското, и което за пореден път дава голям брой свидни жертви за Майка България! Илинденско - Преображенското въстание носи името на имената на три големи църковни празника – Илинден, Преображение Господне и Кръстовден. Изборът на тези дати въстаниците правят вярвайки в правотата и светостта на своето дело. Освен годишнина от въстанието, на тази дата град Кюстендил отбелязва и своя официален празник.

2 Август 2020 | 15:06 | Агенция "Фокус"

Марио Примджанов: Илинденско-Преображенското въстание е венецът на нашите освободителни мечти

Марио Примджанов: Илинденско-Преображенското въстание е венецът на нашите освободителни мечти

София. Илинденско-Преображенското въстание е венецът на нашите освободителни мечти. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Марио Примджанов, правнук на Кузман Шапкарев и учредител на Сдружението на родовете от Македония, по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Той разказа, че навремето е познавал няколко участници във въстанието. „От рода Групчеви, познавах дядо Йонче. Той такива неща разправяше. Тогава като 12-годишен много не ги оценявах, но са ми останали в паметта. Този човек цял живот е бил въстаник. Както казваше: „Пукне ли пушка, взимаме нашите пушки и отиваме натам”. Лежал е в затвора, живееше в кв. „Банишора” и на 50 години завърши висше образование. За мен сега е чест, че съм познавал такъв човек. Той беше братовчед на баба ми, а тя е дъщеря на Кузман Шапкарев, също човек, който не може да не бъде споменат в Българското възраждане. Да не говорим, че Гоце Делчев го е уважавал много. Докато са живели в Самоков, всеки път се отбивал в неговата къща. Последният път го е видял синът на Шапкарев Иван. Като малко дете му дава чифт чорапи и долно бельо. Гоце Делчев го взима, тръгва и вече не се връща. Гоце Делчев са му пожелали на добър път, а той казал: „Аз ви желая топъл кът”. Шапкарев три месеца не продумва дума на никого вкъщи, дълбоко опечален от тази загуба”, разказа Примджанов. Според него Илинденско-Преображенското въстание е извадено от пепелта на забравата и късата памет на българската политическа класа. Той отчете, че последните няколко години все повече и повече се говори за това въстание. „Преди това 60-70-80 години и дума не се обелваше. Надявам се следващите години да излязат още много истини за това въстание, което е върха на нашето национално освободително движение. От всички е признато това нещо, с изключение на нашите братя от Македония в днешни дни. Има какво да се желае още”, каза още Примджанов. Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел „Мнение”
.

2 Август 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Лидерът на БСП - София Калоян Паргов: Поклон пред героите от Илинденско-Преображенското въстание, светла ще е паметта на всички, платили с живота си стремежа си за свобода

Лидерът на БСП - София Калоян Паргов: Поклон пред героите от Илинденско-Преображенското въстание, светла ще е паметта на всички, платили с живота си стремежа си за свобода

София. Поклон пред героите от Илинденско-Преображенското въстание, светла ще е паметта на всички, платили с живота си стремежа си за свобода. Това написа лидерът на БСП - София Калоян Паргов в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“. „Жребия е хвърленъ. Борбата е почната." Така Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация обявява началото на Илинденско-Преображенското въстание срещу Османската империя. Случва се на 2 август по нов стил през 1903 година. То бележи връхната точка в национално-освободителните борби на македонските и тракийски българи. Въстанието избухва преждевременно, само в два революционни окръга, тъй като не е завършена всестранната подготовка на населението“, пише още Паргов. „Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие. Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство“. Така деецът на ВМОРО Христо Силянов описва въстанието. Жестокото му потушаване води до бежанска вълна. Над 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в свободна България, а 994 въстаници са убити или ранени. Цивилните жертви са 4694, 3122 са изнасилените жени и момичета, а 176 са отвлечени, 12 440 са опожарените къщи, а 70 835 остават без дом. Поклон пред подвига на героите от Илинденско-Преображенското въстание! Светла ще е паметта на всички онези българи, платили с живота си стремежа си за свобода!

2 Август 2020 | 14:18 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Не е достатъчно изучаването на освободителната борба на македонските и тракийските българи

Проф. Светлозар Елдъров: Не е достатъчно изучаването на освободителната борба на македонските и тракийските българи

София. Не е достатъчно изучаването на освободителната борба на македонските и тракийските българи. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките по повод 117-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. „Доколкото ми е известно, поне допреди няколко години, тази проблематика се изучаваше в учебниците по история и цивилизация за 6-ти и 11-ти клас, при това в един общ урок за периода 1878 – 1912 г., където за въстанието се отделяха само по няколко реда. По новата програма това се прави в 7-ми и 10-ти клас, но пак на същото равнище”, коментира още проф. Елдъров. По думите му парадоксът е, че за Априлското въстание от 1876 г. в учебниците има отделен урок, а за Илинденско-Преображенското въстание, за което нашата историческа наука с основание твърди, че е вторият най-висок връх след него в българското националноосвободително движение, се отделят само по два или три абзаца. „Със съжаление забелязвам също, че и в академичната наука този въпрос не е от най-атрактивните. Това обаче може да се каже и за културата и изкуството. Не ми е известно например българската кинематография да е създала нещо по-мащабно от филма „Мера според мера“ от 1981 г., който и тия