СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Ердоган: Сделката за морските зони между Атина и Кайро няма никакво значение за Турция

Ердоган: Сделката за морските зони между Атина и Кайро няма никакво значение за Турция

Истанбул. Споразумението за разграничаване на морската юрисдикция в Средиземноморието между Гърция и Египет няма никакво значение за Анкара. Това заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган пред журналистите след петъчната молитва в джамията „Света София“ в Истанбул, предава „Анадолската агенция“.По думите на държавния глава, Турция не счита за нужно да води преговори за ...

8 Август 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Ердоган обяви, че Турция ще игнорира споразумението между Египет и Гърция

"Анадолска агенция": Ердоган обяви, че Турция ще игнорира споразумението между Египет и Гърция

Анкара. Споразумението за морските граници в Средиземно море между Гърция и Египет няма никакво значение за Анкара, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, предава "Анадолската агенция". Президентът заяви това в изявление пред репортери след петъчната молитва в джамията "Света София" в Истанбул. Според Ердоган Турция няма намерение да променя позицията си относно морските граници в Средиземноморието и ще продължи да се придържа към условията на споразуменията с либийското правителство на националното съгласие (ПНС). Държавният глава също отбеляза още, че Турция не счита за необходимо да води преговори за разграничаване на зоните в Източното Средиземноморие със страни, които нямат нищо общо с този въпрос. Превод и редакция: Теодор Пенев

7 Август 2020 | 15:04 | Агенция "Фокус"

"Независен" (Македония): Турски военни кораби са в бойна готовност около бреговете на Анталия

"Независен" (Македония): Турски военни кораби са в бойна готовност около бреговете на Анталия

Атина/Анкара. Подписването на споразумението между Гърция и Египет за морските граници и техните изключителни икономически зони (ИИЗ), което според Анкара обхваща регион от турския континентален шелф, разгневи Турция и в отговор Анкара издаде "Навтекс", който се счита за предупредителна нота в морската практика, пише скопското издание "Независен". Публикуваната на сайта на военноморските сили на Турция нота предупреждава, че "турските военни кораби ще проведат сондажни тренировки в турските средиземноморски води край бреговете на Анталия на 10-11 август тази година". Според Анкара споразумението, подписано вчера между Атина и Кайро за съвместна икономическа зона в Средиземноморието, е провокативно и има за цел да изолира Турция от региона. По тази причина турската страна е изпратила бойните си кораби край средиземноморския бряг на Анталия. По-рано турското външно министерство издаде изявление, в което заяви, че смята подписаното споразумение между Гърция и Египет за невалидно. Превод и редакция: Теодор Пенев

7 Август 2020 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Египет подписаха споразумение за демаркация на морските зони в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция и Египет подписаха споразумение за демаркация на морските зони в Източното Средиземноморие

Кайро. Египет и Гърция подписаха в четвъртък споразумение за демаркация на изключителите икономически зони (ИИЗ) в Източното Средиземноморие , където се предполага, че се съдържат обещаващи запаси от нефт и газ, заяви египетският външен министър Самех Шукри, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Шукри направи това съобщение на съвместна пресконференция с гръцкия си колега Никос Дендиас в Кайро. „Това споразумение позволява на двете страни да продължат напред в максималното използване на ресурсите, налични в изключителната икономическа зона, особено обещаващите запаси от нефт и газ“, заяви Шукри. „Споразумението с Египет е в рамките на международното право, зачита всички концепции на международното право и морското право и добросъседските отношения и допринася за сигурността и стабилността в региона“, каза Дендиас. Египет и Гърция са в противоречие с Турция, която миналата година разгневи двете страни, като подписа споразумение за делимитация на морските зони с международно признатото либийско правителство, в ход, който ескалира споровете за потенциални офшорни находища в Източното Средиземномори Египет и Гърция осъдиха сделката като „незаконна“ и нарушение на международното право. Напрежението между Гърция и Турция се увеличи още преди това заради турските сондажи в региона край остров Кипър. Членовете на НАТО са в спор и за континенталните си шелфове в Егейско море. По-рано този месец Египет заяви, че част от сеизмичното проучване, планирано от Турция в Източното Средиземноморие, потенциално навлиза във води, за които Кайро иска изключителни права. През юни Гърция и Италия подписаха споразумение за морските граници, създавайки изключителна икономическа зона между двете държави и решавайки дългогодишни въпроси относно правата за риболов в Йонийско море. Превод и редакция: Иван Христов

7 Август 2020 | 07:23 | Агенция "Фокус"

Депутат от „Нова Демокрация“ за Kathimerini: Шансовете преговорите между Атина и Анкара да дадат плодове са изключително малки

Депутат от „Нова Демокрация“ за Kathimerini: Шансовете преговорите между Атина и Анкара да дадат плодове са изключително малки

Атина. След 1923 г. Гърция и Турция определят мястото си в международната система най-вече през призмата на двустранните си отношения. Това беше резултат от дългогодишното решение на Турция да се закачи за Запада и Европа. Гърция беше ключов фактор за тези връзки, пише депутатът от гръцката управляваща партия „Нова Демокрация и професор по международно право и външна политика Ангелос Сиригос в статия за Kathimerini, представена без редакторска намеса. Ситуацията се промени под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган. Докато икономиката на Турция процъфтяваше, страната разработи регионални стратегии, независими от амбициите за членство в Европейския съюз. Тези стратегии укрепиха международния й статут, като същевременно повишиха самочувствието й. Гърция вече не е основният приоритет във външната политика на Анкара. Турция сега гледа на Гърция с логиката на старата Османска империя: Гърция е твърде голяма, за да се игнорира и твърде малка, за да представлява заплаха. Всъщност Гърция дразни Турция, защото оказва влияние върху отношенията между ЕС и Турция, като същевременно е потенциално насочена към областта на интерес на Турция. Ердоган отдавна е взел решение да се разправи с гръцката досада. Заявлението от Турската петролна компания (TPAO) за позволени за сондажи от 30 май в района между гръцките острови Крит и Родос беше равносилно на неофициален ултиматум: Нека разрешим всички спорове между двете страни. Или, както предупреди президентът на страната, Гърция ще „плати цената“ да се изправи срещу Турция (Ердоган, 25 юли). На 2 юли Анкара издаде спорния навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични проучвания между Кипър и Крит. Това беше решение за ускоряване и беше обусловено от редица фактори: необичайно интервенционистките инициативи на германското председателство за деескалиране на напрежението подразниха Анкара; бомбардировките на авиобазата Ал-Ватия в Западна Либия от засега неидентифицирани самолети; влошаващите се връзки с Франция; дискусията относно новите санкции срещу Турция на неформалната среща на външните министри на ЕС в края на август; и големи щети за туристическия сезон през тази година поради изключването на Турция от списъка за безопасно пътуване на ЕС до 31 август поради опасения от коронавирус. Бързото разгръщане на гръцкия флот задържа хода на събитията, което дава възможност за дипломация. Урокът беше ясен. Въпреки че Турция провежда подобни сеизмични проучвания в границите на изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) от 2013 г., нарушението не предизвика значима реакция (беззъбите санкции, които наскоро бяха наложени от ЕС срещу Турция, бяха в отговор на започнатото сондиране през май 2019 г., а не в отговор на сеизмичните проучвания). По отношение на Международното морско право позицията на Кипър е далеч по-силна в сравнение с тази на Гърция. Противно на гръцкия континентален шелф, ИИЗ на Кипър е обособена с международни споразумения. Ако имаше международна реакция, това се дължи на риска от горещ инцидент, а не защото беше нарушено международното право. Гърция има силни въоръжени сили и заяви, че всяко нарушаване на нейните суверенни права ще престъпи „червените й линии“. Турция беше принудена да прекрати дейностите си (но не и да отстъпи). Ердоган изглежда прие предложението на Берлин за деескалация. Той предложи да преустанови операциите на кораба Оруч Рейс за един месец и по този начин да направи малко място за преговори. Той ефективно възроди своя ултиматум, като същевременно даде вид, че отговаря на европейските искания. Последвалото съобщение за проучване в кипърската ИИЗ доказва, че турската заплаха не е отминала. Освен това Турция се опитва да създаде впечатление, че нейните планове за сондаж в Кипърската ИИЗ са законни. За Турция е достатъчно, че е спряла дейността си в континенталния шелф на Гърция. В свят, който казва: „Не се бийте, говорете!“ с всички възможни тонове, се очаква Гърция и Турция да проведат преговори (и те наистина трябва). Освен това, след кризата от март 1987 г., когато двете страни бяха на ръба на война, гръцката политическа система е единодушна, че провеждането на разговори с Турция е императив. Разговорите при определени условия биха могли да доведат до преговори. Гърция ще започне преговори при условие, че единственият въпрос, който трябва да се договаря, е континенталният шелф и очертаването на ИИЗ в Егейско море и Източнто Средиземноморие. От друга страна, Турция повдига широк кръг от въпроси. Те включват претенциите на Анкара към няколко гръцки острова, мюсюлманското малцинство в северния регион Тракия, демилитаризацията на източните егейски острови и най-важното - съвместната експлоатация с Турция на гръцките и кипърски ресурси (според Турция, Гърция и Кипър са едно). Политиката на Турция се ръководи от доктрината „Синя родина“. И основният инструмент на тази доктрина е незаконният меморандум за разбирателство относно разграничаването на морските юрисдикции в Средиземно море, подписан миналата година между Турция и международно признатото правителство на Либия. Степента, в която Анкара се позовава на тази незаконна сделка, ще определи дали разговорите с Атина (както и всички последващи преговори) ще имат някакъв шанс да дадат плод. Шансовете наистина са много малки. Превод и редакция: Иван Христов

5 Август 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Sabah (Турция): Военната база на САЩ в Александруполис има огромно стратегическо значение

Sabah (Турция): Военната база на САЩ в Александруполис има огромно стратегическо значение

Анкара. Отношенията между Турция и Гърция напоследък станаха доста напрегнати. И една от основните причини за това са поредицата антитурски ходове на Гърция, както и изявления на гръцки служители, които излизат извън рамките на разрешеното. Гърция, обзета от паника заради последните стъпки, предприети от Турция в отбранителната индустрия и намесата й в кризисни ситуации, повлияна от развитието в региона и регионалните политики на западните държави, се опитва да разработва антитурска политика при всяка възможност, пише турското консервативно издание Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Всъщност Турция показа, че е задминала Гърция, че е станала по-голяма регионална сила и провежда регионална политика в сътрудничество с глобални играчи. Следователно можем с увереност да кажем, че Гърция е престанала да бъде регионален конкурент на Турция. В тази връзка Гърция непрекъснато се опитва да сдържа Турция чрез играчи като Израел, Русия, САЩ и Европейския съюз. За тази цел Гърция започна да ръководи разработването на проекти в обход на Турция, предимно в Източното Средиземноморие. От друга страна, Турция предприе стъпки за осуетяване на плановете за блокирането й. В тази връзка Турция изпрати кораби в региона за проучване за нефт и природен газ, подписа споразумение за морските граници с Либия и проведе мащабни военни учения в региона. Гърция обаче не изоставя старите си навици, продължава да предизвиква безпокойство в Турция и привлича други регионални и глобални играчи в тази посока. Особено след неотдавнашното уведомление на Турция чрез системата НАВТЕКС в Източното Средиземноморие и превръщането на Света София в джамия, антитурските ходове на Гърция зачестиха. Последната стъпка в тези стъпки беше предложение, адресирано до САЩ за създаване на военна база в Александруполис, и положителен отговор от страна на Вашингтон за това. Александруполис е един от важните пристанищни градове на Гърция в близост до границата с Турция (около 30 километра). След като Гърция направи предложение на САЩ за създаване на военна база в този град, пресата отрази информация, че САЩ са склонили да изпратят военни там. Макар че може да изглежда, че събитието засяга само тези две държави, в действителност то ще има регионални последици. И най-вече това събитие естествено ще засегне Турция. На 23 юли посланикът на САЩ в Гърция Джефри Пайет и гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос посетиха пристанището на Александруполис и от една страна откриха база, а от друга контролираха движението на американските армейски части. Американските служители посочиха ученията на НАТО като основание за концентрацията на военни и въоръжени сили в Александруполис. Съединените щати предприеха първите стъпки към създаването на военноморска и въздушна база в Александруполис. В града бяха разположени вертолети, военни машини и боеприпаси. Близкото разположение на Александруполис до турската граница показва, че Турция трябва да бъде особено внимателна към това събитие. Първо, град Александруполис е част от 30-километрова зона, която трябва да остане демилитаризирана. Създаването на военна база тук може да представлява заплаха за проливите Дарданелите и Босфора. Тъй като милитаризацията на проливната зона е забранена от международните договори, създаването на военна база противоречи и на международното право. Второ, важно е, че Александруполис да се намира в Западна Тракия. Той свързва Турция с Ксанти и Комотини, други големи градове в Западна Тракия, гъсто населени от турското малцинство. Така че създаването на базата предполага появата на своеобразна военна буферна зона между Турция и тези два важни града. Трето, САЩ, които изтеглят своите военни от Германия, обявиха, че част от тях ще бъдат разположени в страните от Източна и Югоизточна Европа и, както става ясно, включително и към Гърция. Увеличавайки присъствието си в Беломорието и Източното Средиземноморие, САЩ се стремят да балансират влиянието на Русия в региона. Четвърто, създаването на базата може да се разглежда като ход, който ще намали стратегическата стойност на турските проливи чрез създаване на нова линия Александруполис - България - Румъния. По този начин САЩ ще се нуждаят от по-малко Турция, за да се конкурират с Русия и следователно могат по-лесно да заемат позиция на страната на Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

4 Август 2020 | 11:04 | Агенция "Фокус"

Турски анализатор: Разширяването на сътрудничеството между САЩ и Гърция вреди на отношенията на Вашингтон с Анкара

Турски анализатор: Разширяването на сътрудничеството между САЩ и Гърция вреди на отношенията на Вашингтон с Анкара

Анкара. Разширяването на военното сътрудничество между САЩ и Гърция може да влоши отношенията между САЩ и Турция, предупреди турски анализатор. „Колкото и да изглежда, че САЩ и Турция започват нова фаза в Либия, други играчи в региона правят всичко възможно, за да предотвратят турско-американското сътрудничество в Либия“, пише Али Чинар, експерт по външна политика в САЩ -Турски отношения, в коментар, публикуван на уебсайта на турския държавен оператор TRT. Анализаторът отбелязва, че Пентагонът активира използването на военни бази и съоръжения в северния пристанищен град на Гърция Александруполис на фона на нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие, особено след като Анкара издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични проучвания в морската зона между Кипър и Крит. Той също така отбелязва забележките на посланика на САЩ в Атина Джефри Пайет, който застана на страната на Гърция във връзка със споразумението за морските граници, подписано между Турция и Либия, като заяви, че всички гръцки острови, независимо от размера, имат право на континентален шелф и изключителна икономическа зона (ИИЗ). „САЩ трябва да бъдат по-прозрачни и отворени във всяко упражнение, проведено с Гърция“, пише Чинар, като предупреждава Вашингтон да „не влошава отношенията с Турция още повече“. Миналата година САЩ и Гърция подписаха ревизирано споразумение за военно сътрудничество, което предвижда увеличение на съвместната активност между САЩ и Гърция и НАТО в Лариса, Стефановикио и Александруполис, както и инфраструктура и други подобрения във военноморската база в залива Суда, остров Крит. Превод и редакция: Иван Христов

4 Август 2020 | 10:51 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция приветства дипломацията, но е готова да се сражава в Източното Средиземноморие

Daily Sabah: Турция приветства дипломацията, но е готова да се сражава в Източното Средиземноморие

Анкара. В едно от публичните си изказвания през почивните дни президентът Реджеп Тайип Ердоган направи важни изявления, които може да се тълкуват като най-новата позиция на Турция в споровете около Източното Средиземноморие. Ердоган каза: „Актьорите, които планират да нарушат нашите права и интереси, трябва да са готови да платят цената, която ние вече плащаме“ Държавният глава добави: „Ако не сте готови да поемате такива рискове и да правите подобни грешки, тогава трябва да отворите дипломатически канали, за да намерите справедливо, дипломатическо решение на настоящите кризи“. Призивът на Ердоган беше не само призив към противниците на Турция в региона, но и покана към участниците, които могат да пожелаят да играят конструктивна роля в настоящата криза, пише турският ежедневник Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Някои актьори, водени от Франция, насърчават Гърция и кипърските гърци да засилят натиска върху Турция в региона. Неотдавнашният призив на Ердоган беше специално към тези участници. Група правителства, особено Гърция, администрацията на кипърските гърци и Франция, се опитват да променят картата на региона по свой вкус и да използват неговите ресурси, като правят планове, които изключват Турция. Те получават подкрепа и от страни като Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Израел и дори Италия в някои случаи. Тази коалиция счита, че Турция е напрегнала прекалено много сили в Сирия, Либия и антитерористичната кампания в северните райони на Ирак. Те искат да окажат по-голям натиск върху Турция, за да могат да се възползват от стреса, който страната може да изпита. За противниците и съперниците на Турция в региона обаче е нереалистично да налагат регионален ред, който изключва страната с най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие. За Ердоган най-добрият път за справяне с проблемите между Турция и нейните регионални съперници е дипломатическото решение. Той обаче даде да се разбере, че Турция няма да се въздържа от каквито и да е съществени стъпки за защита на суверенитета на Турция и правата на турците в региона. Това е декларация за дипломатически ангажимент, а не червена линия, която би ограничила възможностите за дипломатически решения. Той изясни на противниците на Турция в региона разходите за потенциални военни действия и принудителни дипломатически усилия. Би било нереалистично Гърция да повиши напрежението около остров Мейс (Кастелоризо), който е на 2 мили (3 километра) от турското крайбрежие и на стотици мили от гръцкия континент. Това е ужасна стратегия и огромна грешка, ако гръцките власти смятат, че могат да получат някои стратегически предимства в региона, жертвайки остров Кастелоризо с неотдавнашната си провокация. Призивът на Ердоган може да се тълкува по няколко различни начина. На първо място, трябва да се спомене, че тази позиция и изявление е официалната позиция на Турция, а между гражданската и военната бюрокрация на Турция има консенсус и ангажимент зад тези изявления. Турция ясно заявява, че турският суверенитет и дългосрочните икономически интереси на Турция ще бъдат защитени, независимо от потенциалните разходи. Турция няма да приеме да бъде изправена пред свършен факт в този регион. Ердоган поясни пред своите международни колеги, че „ако сте готови за справедливо дипломатическо решение, което би било съвместимо с международното право и международните конвенции, ние ще бъдем повече от щастливи да проучим тези варианти“. Турските служители се опитват да обяснят позицията на Анкара по всеки дипломатически повод, а турската армия се опитва да изясни на различни фронтове, че е недопустимо Турция да бъде обградена в залива на Анталия. Ситуацията в региона на Източното Средиземноморие е стратегически приоритет за Турция. Турция систематично разширява военноморския си капацитет и инвестира във военни технологии, за да защити този приоритет. Всички усилия за промяна на статуквото или за нарушаване на правата на Турция чрез нарушаване на международното морско законодателство ще бъдат изправени пред ответни действия. Съществената отговорност на Европейския съюз и НАТО е да улеснят намирането на справедливо дипломатическо решение на последните усилия, които се опитват да ограничат и изключат Турция в Източното Средиземноморие. ЕС не трябва да заема конкретна страна, което би затормозило дипломатическите процеси. Справедливото и устойчиво решение на напрежението в Източното Средиземноморие също е от решаващо значение за стабилността на Европа и енергийната й сигурност. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Ердоган отмъщава за Севърския договор

Le Monde: Ердоган отмъщава за Севърския договор

Париж. С меморандума за взаимно разбирателство с Либия президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган е „отмъстил“ за Севърския договор. Това се казва в материал със заглавие „След 100 години Ердоган отмъсти за Севърския договор“, публикуван във френския вестник Le Monde. Авторите на статията пишат, че турският лидер и премиерът на Либия Файез Сарадж са имали нужда от величествено и историческо място, за да подпишат меморандум, който ще промени хода на стратегическата игра в Северна Африка и Средиземноморието.Дворецът Долмабахче се оказа идеално място в това отношение, пише вестникът. Ердоган и Сарадж се срещнаха четири пъти от ноември 2019 г. до февруари 2020 г., за да обсъдят подробностите на меморандума, припомня френският всекидневник. В замяна на военната и логистична подкрепа Либия се съгласи с принципа за разграничаване на морските граници в съответствие с интересите на Анкара в Източното Средиземноморие, се казва в статията. Освен това на 16 декември 2019 г. в Долмабахче се проведе втората среща на Ердоган с либийския премиер. След нея турският лидер заяви, че „благодарение на военната и енергийната сделка успяхме да преодолеем Севърския договор“, припомня изданието. Освен това в материала се подчертава, че ЕС и САЩ подкрепят кюрдските организации в Сирия в борбата срещу терористичната организация „Ислямска държава“. Изданието също счита избора на дата за откриване на джамията „Света София” за молитви за неслучаен, тъй като на 24 юли се навършват 97 години от подписването на Лозанското споразумение. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 12:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: На Гърция й трябва нова външнополитическа доктрина; Русия може да стане медиатор между Атина и Анкара

Kathimerini: На Гърция й трябва нова външнополитическа доктрина; Русия може да стане медиатор между Атина и Анкара

Атина. Много от променящите света събития се случват без много шум, почти при пълна тишина. Преди няколко дни опитен гръцки дипломат, германски съдия и близък съветник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган седнаха на една маса в малка сграда до германското канцлерство в Берлин. Подобна сцена би била немислима преди няколко години, тъй като единствените посредници между Гърция и Турция след 1950 г. са американци. Дийн Ачесън, Кларк Клифърд, Сайръс Ванс и Ричард Холбрук са едни от по-известните посредници за Кипър или Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса. Нещата обаче бързо се променят около Гърция и по целия свят. Америка се оттегли в своята черупка и традиционните външнополитически механизми се разпаднаха. Много активен и способен посланик може да предаде различен образ на местната публика, но истината не може да бъде скрита и за съжаление Ердоган знае всичко това твърде добре. Тук, в този квартал, сме склонни да преживяваме тектоничните промени на глобалната сцена като далечно ехо. Но е време да изхвърлим старите инструменти, които използвахме за анализ на света. И не мисля, че вече можем да изключим нещо. Искам да кажа например, че никой не бива да се изненадва, ако види Москва да посредничи при евентуална ескалация на напрежението между Гърция и Турция. Тя прави това на много фронтове, а ако изиграе таква роля между две държави-членки на НАТО, това ще увеличи престижа й. Природата мрази вакуума, а САЩ оставиха прекалено голям, който ще бъде запълнен от други. Междувременно продължаваме да търсим стратегически отношения, които ще действат като „застрахователна полица“ срещу Анкара. Опитахме го с Франция, но променихме мнението си и го очаквахме от Израел, но връзката никога не може да стигне толкова далеч. Китай все още не е част от нашите изчисления, защото не е проявил никакво желание да се включи. Що се отнася до САЩ, опасявам се, че често утежняваме дребни проблеми и ги тълкуваме за наше удобство. Вашингтон никога не се е и преструвал, че ни предоставя „застрахователна полица“. Просто знаехме, че има аварийния номер, по който можем да се обадим и ще отговори при необходимост. Моето скромно мнение е, че най-мъдрото нещо в такава променлива обстановка е да си купим време и да останем спокойни. Бъдещето на Турция е непредвидимо и пълно с риск. Нуждаем се от време, за да надградим въоръжените си сили и да се възстановим като страна. Също така ни трябва време, за да видим къде ще падне топчето в колелото на рулетката, преди да проектираме новата си външна политика. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Deutsche Wirtschafts Nachrichten: Конфликтът между Франция и Турция е предвестник на смъртта на НАТО

Deutsche Wirtschafts Nachrichten: Конфликтът между Франция и Турция е предвестник на смъртта на НАТО

Берлин. НАТО умира, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. След няколко бурни години, през които президентът на САЩ Доналд Тръмп все повече се дистанцираше от съюза, напрежението рязко се увеличи между два от партньорите в организацията, а именно Франция и Турция. На 10 юни френска фрегата се приближи до конвой от три турски военни кораба и един цивилен в Средиземно море като част от операция за борба с контрабандата на оръжие в Либия, припомня изданието. Турските кораби се държаха „много агресивно“ и се прицелиха във французите три пъти, използвайки радар за насочване на оръдията, съобщиха от Париж. Анкара отхвърли тези обвинения. Оказва се, че между съюзниците в НАТО е имало почти престрелка, заключава авторът на статията. Според него „тази нова криза в Алианса може да е предвестник на неговия крах“. Въпросът е, че при липса на американско ръководство цялата структура може да се разхлаби и в крайна сметка да се разпадне. Американците отдавна демонстрират незаинтересоваността си да поддържат НАТО. При Тръмп това безразличие се превърна в „открита враждебност“ и сега, като заплашва да изтегли войските от Германия, той ясно показва, че вече не се интересува от европейската сигурност. Без Съединените щати като лидер съюзниците от НАТО започнаха да „се разбягват“, продължава изданието. Най-яркият пример за това е Турция. Дори преди конфликта с Франция, тя закупи руски системи за противовъздушна отбрана С-400, без да обръща внимание на възраженията на САЩ. Освен това Анкара безсрамно се намесва в конфликта в Либия, снабдявайки Правителството на националното съгласие (ПНС) с оръжие и изтребители. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда уверен, че благодарение на добрите си отношения с Тръмп не трябва да се страхува от последствията. И очевидно неговото изчисление беше оправдано, тъй като Белият дом не прие никакви санкции срещу страната му, освен изключване от програмата F35. Но Турция не е сама „в самоволните действия“, отбелязва авторът. Франция се противопостави на партньора си от НАТО на страната на командира на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. И макар Париж да отрича това, френските власти подкрепят инициативата на Египет да сдържа Турция в региона. Освен това президентът Еманюел Макрон има много нисък рейтинг, което го подтиква да предприеме по-решителни действия. В същото време той вече обяви „мозъчната смърт“ на НАТО, припомня изданието. САЩ ще продължат да се дистанцират от НАТО дори след оставката на президента Доналд Тръмп, убеден е авторът. Ако Европа не започне да усеща себе си като геополитическа сила и не поеме отговорност за собствената си сигурност, тогава, както каза Макрон, тя „ще загуби власт над собствената си съдба“. НАТО отпразнува своята 70-годишнина миналата година. Но на фона на разцеплението в Алианса възникват сериозни съмнения, че той ще доживее своята 75-годишнина. „Дойде време Европа да укрепи своите способности и отбрана“, заключава авторът на статията. Превод и редакция: Иван Христов

3 Август 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Гръцки и турски представители ще се срещнат в Анкара, за да обсъдят напрежението между двете страни

"Анадолска агенция": Гръцки и турски представители ще се срещнат в Анкара, за да обсъдят напрежението между двете страни

Анкара. Турски и гръцки представители ще се срещат в Анкара в близките дни, за да обсъдят проблемите, които доведоха до обтягането на отношенията между двете страни. Това съобщи министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар, предава "Анадолската агенция". "Опитваме се да решим проблемите си при тези срещи. Работата в тази посока продължава", каза Акар в изявление в Одрин. В четвъртък, 30 юли, гръцки държавен служител заяви, че Атина иска да проведе преговори относно морските граници на Гърция и Турция. На седмична пресконференция гръцкият правителствен говорител Стелиос Пецас подчерта важността на отворените комуникационни канали с Турция, особено на фона на нарастващото напрежение в Егейско море и в Източно Средиземноморие. Той добави, че премиерът Кириакос Мицотакис е провел разговор по телефона с президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис относно пристигането на турския кораб "Барбарос Хайретин Паша" в Севернотурската кипърска република (СКТР), за да проучи енергийните ресурси в региона. Превод и редакция: Теодор Пенев

31 Юли 2020 | 18:05 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин е обсъдил ситуацията в Източното Средиземноморие с президента на Република Кипър

ТАСС: Путин е обсъдил ситуацията в Източното Средиземноморие с президента на Република Кипър

Москва. В телефонен разговор руският президент Владимир Путин е обсъдил с държавния глава на Република Кипър Никос Анастасиадис ситуацията в Източното Средиземноморие и перспективите за разрешаване на кипърския въпрос. Това съобщиха от пресслужбата на Кремъл, цитирани от ТАСС. Разговорът е иницииран от кипърската страна. Пресслужбата на руския лидер уточни, че в контекста на предстоящата 60-годишнина от установяването на дипломатическите отношения тази година лидерите са отбелязали традиционно приятелския и конструктивен характер на многостранното сътрудничество между Русия и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Реджеп Таийп Ердоган: Турция е решена да доведе до успешен край войните в Сирия, Ирак и Либия

Реджеп Таийп Ердоган: Турция е решена да доведе до успешен край войните в Сирия, Ирак и Либия

Анкара. Турция е пълна с решимост да доведе до успешен край борбата, която днес води в много региони, в това число Сирия, Ирак и Либия. Това заяви президентът на страната Реджеп Таийп Ердоган във видеообръщение към нацията по повод мюсюлманския празник Курбан байрам, предава „Анадолската агенция“. По думите на турския лидер, настъпващия август традиционно се счита за месец на победите в историята на турския народ. „Готови сме да завещаваме нови исторически постижения и победи на бъдещите поколения“, каза турският лидер. Президентът обърна внимание на възобновяването на мюсюлманското поклонение в джамията „Света София“ в Истанбул. „Така, както показахме със „Света София“, ние няма да се забавим и с една минута да защитим суверенните права на Турция“, подчерта Ердоган. Държавният глава отбеляза, че Анкара е готова да продължи да прави всичко необходимо, за да защити правата си в Източното Средиземноморие и Егейско море. Президентът акцентира и върху постепенното нормализиране на санитарно-епидемиологичната обстановка в Турция на фона на пандемията от новия коронавирус. „По време на пандемията турските власти предприеха успешни стъпки за защита на здравето на населението на страната, което беше високо оценено на световно ниво“, отбеляза държавният глава. Президентът призова гражданите да спазват мерките за физическа дистанция, хигиена и да носят защитни маски. Ердоган изрази надежда, че настоящият Курбан байрам ще се превърне в предвестник на положителните процеси не само в ислямския свят, но и в целия свят. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 12:39 | Агенция "Фокус"

Министерството на отбраната на Турция: Кипър е национална кауза за Турция

Министерството на отбраната на Турция: Кипър е национална кауза за Турция

Анкара. Кипърският въпрос е национална кауза на Турция, а целта на Анкара е да направи мира и благополучието постоянни в региона, заяви турският министър на отбраната в сряда, цитиран от „Анадолската агенция“. „Кипър, киприотите са наши братя. Готови сме да направим всичко необходимо, за да защитим правата и интересите на нашите братя в Кипър“, каза Хулуси Акар по време на прием в Деня на въоръжените сили на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ в Анкара. Акар заяви, че дейностите по сондиране в лицензирани райони в Източното Средиземноморие са право на Турция и Анкара използва и ще използва това право. „Турция и ТРСК заедно с нашите братя там, ще продължаваме работата си в съответствие с нашите права и международното право“, каза Акар. Той повтори, че всяко предложено решение за Кипър и Източното Средиземноморие, което не включва Турция и ТРСК, ще бъде безрезултатно и не може да бъде реализирано, а Турция ще продължи да стои зад кипърските турци, както досега. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 11:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Вашингтон е „силно разтревожен“ от захода на турски сондажен кораб към проучване край Кипър

Kathimerini: Вашингтон е „силно разтревожен“ от захода на турски сондажен кораб към проучване край Кипър

Атина. Турски сеизмичен кораб е отплавал край бреговете на Кипър в четвъртък сутринта, след като Анкара издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), резервиращ части от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, в ход, който според съобщенията, Вашингтон е нарекъл „провокативен“, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Сондажният кораб „Барбарос“ е забелязан край бреговете на Фамагуста в 6 часа сутринта, след като отплава от турското пристанище Тасуку късно в сряда, което беше предшествано от НАВТЕКС, резервиращ блокове 2 и 3 и част от блок 13, всички от които са в кипърската икономическа зона, край югоизточния бряг на разделения остров. Развитието идва след като Анкара по-рано тази седмица заяви, че ще преустанови плановете за сеизмични проучвания в районм който Атина смята, че е в рамките на континенталния шелф на Гърция, край егейския остров Кастелоризо, в очакване на разговори с Атина. Според гръцките медии, ходът в Кипър е предизвикал нова реакция от Вашингтон. „Съединените щати остават дълбоко притеснени от заявените планове на Турция да проведе сондажи за природни ресурси във водите на Кипър. Подобни провокативни действия увеличават напрежението в региона“, е заявил неназован служител на Държавния департамент пред журналистите. „Призоваваме турските власти да прекратят тези операции“, подчертава представителят на американското външнополитическо ведомство. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Въпреки спирането на сондажите, Атина не иска да преговаря с Анкара „с опрян пистолет в главата“

Kathimerini: Въпреки спирането на сондажите, Атина не иска да преговаря с Анкара „с опрян пистолет в главата“

Атина. Намерението на Турция да се въздържи от проучване в райони, за които Гърция претендира, че са част от нейния континентален шелф, докато не бъде установена рамката на широк диалог с Гърция, беше посрещнато с повишено внимание от Атина, която подчерта, че единствените въпроси, които може да обсъжда, са континенталният шелф и морските зони, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Нещо повече, Гърция настоява, че е немислимо да започне разговори на фона на турските заплахи. „Гърция винаги е отворена за диалог при определени условия. Условията са да няма провокации, защото не можеш да водиш диалог с пистолет, опрян в главата“, заяви първият дипломат на Атина Никос Дендиас, като подчерта, че Гърция няма да допусне да бъде изнудвана. Той отбеляза, че „в момента няма съгласуван процес за започване на диалог“, като добави, че има някои дискусии, но нищо повече. В същия дух държавният министър Йоргос Герапетритис посочи, че Гърция не приема ултиматуми. Според него Атина подкрепя диалога по известни въпроси - морските зони и континенталния шелф, като добави, че „диалогът може да бъде конструктивен само ако входящите страни се въздържат от всякакви агресивни действия“. По неговите думи, Гърция ще влезе в диалога с Турция само на основата на международното право и ще обсъжда нерешените въпроси между двете страни, но само по отношение на морските зони. Герапетритис обаче каза, че това не означава непременно, че диалогът между Атина и Анкара не е възможен. „Комуникацията винаги е за предпочитане пред това да се сблъскаме със свършен факт, който може да създаде ненужно напрежение или грешка, която да причини инцидент, който след това да не можем да контролираме“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

Анкара: Енергийните проекти в Източното Средиземноморие „са обречени на провал“ без участието на Турция

Анкара: Енергийните проекти в Източното Средиземноморие „са обречени на провал“ без участието на Турция

Анкара. Всеки енергиен проект, който протича в Източното Средиземноморие без участието на Турция, е „обречен на провал:, предупреди във вторник турският министър на отбраната Хулуси Акар, цитиран от консервативното местно издание Yeni Safak. „Турция, като страната с най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, има суверенни права в морските си райони“, заяви Акар по време на виртуална конференция, организирана от базираната във Вашингтон „Организация Наследство“ (Heritage Organization). „Свързаните с въглеводородите действия на Турция в Източното Средиземноморие са изцяло основани на нейните законни права и международното право. Енергийните проекти в Източното Средиземноморие, които изключват Турция от енергийното уравнение, са обречени на провал. Силно вярваме, че може да се постигне мир и стабилност в региона чрез диалог“, добави той. Що се касае до Либия, където Анкара подкрепя признатото от ООН Правителство на национално съгласие (ПНС), Акар заяви, че турската хуманитарна и военна помощ ще продължи решително. Миналия ноември Турция и Либия подписаха знакови споразумения за военно сътрудничество и морските граници в Средиземно море. Морският пакт, влязъл в сила от 8 декември, отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие в условията на едностранни сондажи от администрацията на кипърските гърци, като същевременно защитава позицията, че т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) също има права върху ресурсите в района. Акар заяви, че ПНС е било „принудено“ да започне контрнастъплението си срещу силите на генерал Халифа Хафтар през март, след като те са обсадили Триполи, добавяйки, че „Либийската национална армия“ (ЛНА) на Хафтар „прекъсна водата и електричеството на Триполи, дори когато цивилни страдаха от COVID-19“. „Иронично е да виждаме призиви за прекратяване на огъня точно когато Хафтар започна да губи на бойното поле. Когато силите на Хафтар започнаха да се изтеглят от Триполи, те оставиха след себе си мини и експлозиви“, каза той, добавяйки, че турският екип от сапьори е „неутрализирал много“ експлозиви. Сменяйки темата с дейностите на Турция в Сирия, Акар продължи да твърди, че „Ислямска държава“ (ИД) и сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), за които Анкара твърди, че са сирийската издънка на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК), „се възползваха от властовия вакуум, първо ИД, след това ОНС, и се опитаха да създадат терористичен коридор в Северна Сирия“. „Декларирахме отново и отново, че няма да позволим да се създаде терористичен коридор на юг от границата ни“, каза той. „Затова бяхме принудени да проведем три операции в Северна Сирия“. Акар каза, че „точно както ИД не представлява мюсюлмани, ПКК/ОНС не представляват кюрдите“. "Нашата борба е само с терористите, а не с определена етническа група“, каза той Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 12:17 | Агенция "Фокус"

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Маршът на неоосманизма – Турция разширява жизненото си пространство

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Маршът на неоосманизма – Турция разширява жизненото си пространство

Москва. Турция напоследък е в новините през цялото време. Тя се държи като у дома си в Иракски Кюрдистан, без да се съобразява с Багдад. В Сирия патрулират нейните войници и присъстват нейните проксита (бойци, действащи с подкрепата и под контрола на Анкара). Част от провинция Идлиб всъщност се е превърнала в турска територия, а турската лира се превръща във все по-предпочитана валута сред жителите на Северна Сирия, пише Владимир Кудрявцев в материал за електронното списание „Фонд за стратегирческа култура“, представен без редакторска намеса. Турция е много активна в Либия, където според съобщенията на медиите, тя прехвърля своите сирийски проксита и изпраща своите ударни дронове. Плановете на Анкара в Източното Средиземноморие не се ограничават до това; наблюдателите не изключват възможността за военен сблъсък между Турция и Гърция около спора за ресурсите в средиземноморския шелф. И накрая, в изострения конфликт между Армения и Азербайджан, Турция не само бързо изрази дипломатическа подкрепа за Баку, но също така е готова да продаде на Баку от своите ударни дронове и евентуално да прехвърли своите сирийски проксита в Кавказ, подобно на Либия. С други думи, ако вземете карта и започнете да поставяте знамена върху нея на онези места, където турците стават по-активни, ще се появи очевидна картина: Турция последователно и методично разширява влиянието си по целия периметър на своите граници и дори отвъд него. На фона на настойчивия турски неоимпериализъм отношенията на страната със Запада изглежда се усложняват. Във всеки случай се създава впечатление за такива усложнения. Брюксел приключи въпроса за членството на Турция в Европейския съюз и обсъжда санкции срещу нея заради поведението на Анкара в Средиземноморието (да не говорим за споровете около бежанците). САЩ заплашват Турция със санкции заради сделката й с Русия за С-400. В същото време Америка може да бъде замесена в опита за преврат срещу Ердоган през 2016 година. Обсъжда се премахването на американското ядрено оръжие от базата на НАТО в Инджирлик. В същото време Турция остава член на Алианса, въпреки че членството изглежда някак странно: с Гърция, друг член на северноатлантическия военен блок, не се изключва въоръжен сблъсък; турците взимат на прицел френски кораб заради различните интереси на двете страни в Либия; балтийските държави и Полша имаха проблеми с одобряването на военните си планове заради Турция. В същото време Анкара води диалог в различни сфери с Москва (инцидентът с руския самолет, свален от турците, е нещо от миналото) и Иран. Означава ли всичко това, че Турция, отдалечавайки се от Запада, се приближава към Изтока? Не е ясно. И накрая, турският неоимпериализъм има ясно изразена ислямска конотация (решението на Ердоган да превърне музея „Света София“ в джамия е много символично). Традициите на неоосманизма станаха неразделна част от турската геополитика. Голяма работа, включително военна, се извършва в няколко направления едновременно. Тук възникват поне два въпроса. Доколко добре са подкрепени финансово „султанските“ планове на Ердоган? Няма ли страната да рухне под тежестта им? И какво да се прави с Турция, която се държи по този начин на международната арена? Турция, разбира се, е голяма държава с многомилионно население и доста развита икономика. Въпреки това ударът върху туризма и други сектори в резултат на напрежението с Русия след свалянето на руския самолет показа, че Анкара не е толкова неуязвима, колкото изглежда. И ако Турция можеше да си позволи всичко, което иска, Ердоган едва ли би стигнал до там, да сключва примирие с Москва. Това означава, че Турция има слаби точки (например борбата на същите кюрди за създаването на кюрдска държава), а Ердоган, осъзнавайки своята уязвимост, когато ситуацията не е в негова полза, демонстрира готовност за диалог. Такъв беше случаят в отношенията с Русия; това се случи в Сирия, където турският лидер, ако беше неговата воля, щеше да се отърве от Башар ал-Асад и да грабне прилична част от сирийската територия, но в лицето на несъгласието с това от Москва и Техеран, той беше принуден да преговаря. С други думи, амбициите на Анкара продължават да се съпровождат със здрав разум. Това не означава, че Ердоган ще изостави целите си - просто, ако не успее да постигне това, което иска веднага, турската игра навлиза в дългосрочна фаза. И тук Турция може и трябва да участва активно в процеса на договаряне. Прави впечатление, че през 2016 г. Ердоган каза: „Турция трябва да се успокои. Не трябва да казваме: „Европейски съюз на всяка цена“. Това е моето мнение. Защо Турция не се присъедини към Шанхайската петица? Разказах това на Путин, Назърбаев - на онези, които сега са в Шанхайската петица“. Всъщност, защо не? Разбира се, ттрудно е да си представим това, докато Турция остава член на Северноатлантическия алианс, но пътищата на Анкара и Вашингтон може да се разделят... Така или иначе, геополитиката на Турция губи своя атлантически импулс. Можете да погледнете на това от другата страна: архаичната доктрина на атлантизма, която е мигрирала към нашето време от първата половина на миналия век, се размива. И от това е необходимо да се правят изводи. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 11:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция отново запази район за сондажи в ИИЗ на Кипър само часове, след като обяви, че спира проучванията за месец

Kathimerini: Турция отново запази район за сондажи в ИИЗ на Кипър само часове, след като обяви, че спира проучванията за месец

Анкара. Само няколко часа, след като Турция обяви, че възнамерява да спре проучванията за нефт и газ в Източното Средиземноморие, за да проведе разговори с Атина, във вторник Анкара издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), с който запазва за сондажи район в рамките на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Анкара изпраща сеизмичния кораб „Барбарос“ в блокове 2,3 и частично 13 на ИИЗ на острова. НАВТЕКСът, който е международна система за сигурност в морето, засяга район южно и югоизточно от Фамагуста и ще е валиден от вторник до 20 септември. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция може да спре сондажите, докато се проведат преговори с Гърция

Reuters: Турция може да спре сондажите, докато се проведат преговори с Гърция

Анкара. Турция може да спре сондажите за нефт и газ в Източното Средиземно море за известно време в очакване на разговори с Гърция, заяви говорителят на президента Ибрахим Калън във вторник, цитиран от Reuters. В интервю за телевизионния оператор CNN Turk, Калън заяви, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е поискал операциите да бъдат прекратени като конструктивен подход към преговорите. Дълготрайното напрежение между съюзниците от НАТО ескалира миналата седмица, след като Турцияиздаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични изследвания във водите между Кипър и Крит, за които претендира и Атина. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юли 2020 | 12:44 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Членовете на ЕС и Анкара са постигнали едномесечен мораториум върху турските сондажи в Източното Средиземноморие

Euractiv: Членовете на ЕС и Анкара са постигнали едномесечен мораториум върху турските сондажи в Източното Средиземноморие

Мадрид. Испанският външен министър заяви, че преговорите в Турция в понеделник (27 юли) са помогнали за снижаване на напрежението между някои членове на ЕС и Анкара по отношение на турските сондажи за нефт и газ в Средиземно море, като добави, че е възможна едномесечна пауза в сондажите, предава EURACTIV. Външният министър Аранча Гонсалес Лая по време на пресконференция в Анкара с турския си колега Мевлют Чавушоглу заяви, че е постигната „точка на огъване“ по спора за проучванията. Турция е в остър конфликт с Гърция и Кипър по повод припокриващите се претенции на страните за континенталния шелф и изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие и Егейско море, като за интересите на последните се бори активно и Франция, която вече построи военноморска база на „острова на Афродита“. Париж и Атина призоваха за санкции срещу Турция заради това, което те смятат за посегателство върху гръцките и кипърските териториални води, докато Берлин предупреди Анкара да прекрати „провокациите“. Турция отхвърли критиките и заяви, че спазва международното право. Междувременно турската лира се срина до почти рекордно ниско ниво спрямо еврото. „Достигнахме известна точка на огъване главно по сондажите в Източното Средиземноморие и това беше полезен диалог с Мевлют за деескалиране на напрежението, което съществува“, каза Гонсалес Лая. „Мисля, че съгласието му да се спрат проучванията поне за месец, за да се даде време за диалог, е сигнал за доверие“, заяви тя. Чавушоглу не спомена планове за спиране на сондажите, а външното министерство на Турция не бе достъпно за коментар. Миналата седмица Турция издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични изследвания в морето край гръцкия остров Кастелоризо а Атина възприе това, като опит за посегателство върху континенталния й шелф. Турският изследователски кораб все още е закотвен в района на Анталия. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юли 2020 | 10:49 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият флот ще проведе учения с жива стрелба в района на турските сондажи

Kathimerini: Гръцкият флот ще проведе учения с жива стрелба в района на турските сондажи

Атина. Гръцкият военноморски флот (ВМФ) е издал навигационен телекс (НАВТЕКС) за район в близост до остров Кастелоризо, най-източната територия на страната, за провеждане на учения с жива стрелба от понеделник до четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Напрежението именно в този район се увеличи, когато Турция обяви, че ще проведе сеизмични проучвания за газ и петрол със сеизмичния кораб Оруч Рейс, което предизвика протести от Атина срещу проучванията в територия, която тя смята за своя. Според Анкара островчето Кастелоризо с обща площ от 10 квадратни километра не може да генерира континентален шелф от 40 хиляди квадратни километра. Както отбелязва изданието, напрежението в района обаче се разсейва, тъй като „Оруч Рейс“ все още е на котва в турското пристанище Анталия. Превод и редакция: Иван Христов

27 Юли 2020 | 07:40 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Заради островче в Средиземно море може да започне голяма война

„Взгляд“: Заради островче в Средиземно море може да започне голяма война

Москва. В сравнителна близост до курорта Анталия се групират турски и гръцки военни кораби. САЩ и Германия се опитват да предпазят партньорите от НАТО от пряк сблъсък. Ябълката на раздора е скалистият остров Кастелоризо, разположен близо до брега на Турция. Каква е уникалната стойност на най-отдалечения от гръцките острови и какви може да са последствията от конфликт за водите около него, коментира руския вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса Германската преса съобщи вчера, че канцлерът Ангела Меркел "е предотвратила военен конфликт между Турция и Гърция с един телефонен разговор" заради богатите газови находища в Източното Средиземноморие. Водите около гръцкия остров Кастелоризо, разположен само на три километра от турския бряг, могат да се превърнат в театър на военните действия. Причината са новите „сеизмични изследвания“ (всъщност проучване на потенциални минерални запаси), които се провеждат от турския изследователски кораб „Оруч Рейс“ в района, въпреки многократните предупреждения от страна на Атина. Както отбелязва Tagesspiegel, от вторник много кораби на турския флот се движат в Егейско море и в източното Средиземно море на юг от гръцките острови Родос и Крит. Силите на гръцкия флот също са дислоцирани в този район. Това съобщи и гръцката държавна телевизия. Във вторник вечерта 18 турски бойни кораба и изтребители на турските ВВС бяха изпратени директно към Кастелоризо, след което гръцкият флот обяви състояние на тревога. Освен това, според германските издания Tagesspiegel и Bild, Меркел е разговаряла с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Пресслужбата на германското правителство обаче не потвърди, че канцлерът е действал като посредник между двете враждуващи страни от НАТО - въпреки че разговорът с Ердоган наистина се е състоял. Както и да е, „Оруч Рейс“ напусна опасната зона. Може би не Меркел е изиграла главната роля. По-рано Държавният департамент на САЩ се обърна към Анкара с апел за „спиране на всички планове за действие“ в спорните води в източната част на Средиземно море. Турция предупреди предварително за проучване на юг и изток от острова от 21 юли до 2 август. Гърция увеличи боеспособността на въоръжените си сили. В края на юни началникът на гръцкия генерален щаб Константинос Флорос обяви готовността си да "изгори" всички, които нахлуват в страната. Преди година Атина заплаши Турция със санкции от ЕС, в отговор на което Анкара възрази на правото на ЕС да определя границите в Средиземноморието. Нервността на Гърция беше предизвикана от плановете на турците относно шелфа на Кипър, етнически близък до гърците. Добавяме, че турците са в конфронтация и с Израел заради въглеводородните запаси. Но, може би, най-уязвимият район си остава Кастелоризо. Както бе споменато по-горе, този малък скалист остров се намира близо до брега на Турция: турското пристанище Кас е само на седем километра, докато най-близката голяма гръцка територия, остров Родос, е на около сто километра и на 580 километра от континентална Гърция. Второто име на Кастелоризо е Мейисти, което означава най-големият (най-големият остров в малкия крайбрежен архипелаг). Тази територия с население от около 500 души има бурно военно минало. По време на войната на гърците за независимост от Османската империя жителите на остров потопили няколко турски кораба в залива на Анталия. Островът въпреки това остава под османско владичество до Първата световна война, когато тук се водят битки на Антантата с турците. До 1945 г. Кастелоризо принадлежи на Италия (заедно с Додеканезките острови - Родос и други), а по време на Втората световна война отново се превръща в сцена на битки. Тук британските войски са дебаркирали, островът е бил бомбардиран от самолети на „Луфтвафе“, докато е бил под немска окупация. Мейисти-Кастелоризо се завръща в гръцко „родно пристанище“ едва през 1947 година. За Гърция това е добра придобивка не само заради старинните гробници, дорийски акропол и рицарски замък, които привличат туристи. Остров с площ по-малка от десетина квадратни километра дава възможност на Гърция да поиска морска площ от 40 хиляди квадратни километра. Турция признава гръцкия контрол само над шест морски мили от териториалните води около острова. Турският проучвателен кораб е влязъл в зона на юг от Кастелоризо, която гърците считат за изключителна икономическа зона. Геологическата служба на САЩ, припомняме, оценява общите запаси в Източното Средиземноморие на 3,45 трилиона кубически метра газ и 3,8 милиарда барела нефт. Според други оценки, въглеводородните запаси са два пъти по-големи. Както отбелязва Виктор Надейн-Раевски, старши изследовател в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките, турците определят границите на зоната на шелфа не в съответствие с Конвенцията за морското право, а по собствена преценка. „Демонстрацията на сила от Ердоган има политически подтекст. Това се отнася и за отношенията с Гърция и споразумението с Либия, където Турция също има интерес към въглеводородите“, каза Раевски пред вестника. В допълнение към икономическия интерес имперските амбиции на Ердоган могат също да играят роля, каза експертът. Надейн-Раевски припомни, че османската държава притежава всички острови в Егейско море, повечето от които сега принадлежат на Гърция. „Говорим за предстоящ военен конфликт. Гръцката армия беше поставена в пълна бойна готовност, както трябва да бъде. В крайна сметка никоя държава не иска да се откаже от земята си“, подчертава Раевски "Военноморските сили на Турция и Гърция са приблизително сравними", обясни военният експерт Константин Сивков пред „Взгляд“. „Основата на турския флот са повърхностни кораби от клас "фрегати". Това са пет до седем частично остарели американски построени кораби от края на 60-те - началото на 70-те клас "Оливър Х. Пери". Освен това има около две дузини многоцелеви плавателни съдове, способни да изпълняват функциите за нападение, борба с подводници и също така са използвани за целите на противовъздушната отбрана, около 30 тактически катера, включително ракетни катери, въоръжени с крилати ракети с малък обсег. " Турският подводен флот е представен от 12 немски подводници от клас 209 и 212, добави Сивков. „Гръцкият флот е подобен на турския по брой и състав на видовете. Там има и кораби от клас фрегати, но те са с ограничена бойна стойност поради възрастта си. Ядрото на гръцкия флот е съставено от ракетни катери, има и подводници “, каза военният експерт. Действията на флота могат да бъдат подкрепени от турските ВВС - 470 самолета. Гърция разполага с около 390 самолета (включително военно-транспортни) и хеликоптери. Турската армия е втората по големина в блока на НАТО - 510 хиляди души. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е на половината от този на турската: 6 милиарда долара срещу 12 милиарда долара. „Само сила може да потуши амбициите на Ердоган. Този политик не приема нищо друго. Трудно е да се каже дали международната общност има достатъчно желание да принуди Турция да спазва международните споразумения “, каза Надейн-Раевски. Превод: Юлиян Марков

23 Юли 2020 | 19:29 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: ЕС ще сгреши, ако не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие

Еманюел Макрон: ЕС ще сгреши, ако не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие

Париж. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще е сериозна грешка от страна на Европейския съюз, ако той не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие. Държавният глава заяви, че иска повече санкции за тези страни, които нарушават морските граници на Гърция и Република Кипър, предава Reuters. Коментарите на Макрон идват след като турският флот започна сеизмични проучвания в морето между Кипър и Крит - ход, който според Гърция е нарушение на нейния суверенитет. "В тази част на Средиземноморието, която е от особено значение за две от нашите страни, проблемите със сигурността и енергетиката са жизнено важни. Това, което е заложено е една борба за власт, по точно между Турция и Русия, които укрепват позициите си все повече, срещу което ЕС все още не прави достатъчно", каза Макрон, по време на среща с кипърския си колега Никос Анастасиадис. "Ще е сериозна грешка да изоставим сигурността в Средиземно море в ръцете на други актьори. Това не е опция за Европа и не е нещо, което Франция ще допусне", допълни Макрон. Европейският съюз вече наложи някои санкции на Турция, заради сондажните дейности в Източното Средиземноморие, но Макрон заяви, че има нужда от още ограничения срещу Анкара, за да престанат нарушенията в региона. "Заставам изцяло зад Кипър и Гърция в лицето на турските нарушения на техния суверенитет. Неприемливо е, че морските граници на член (на ЕС) са нарушавани и заплашвани. Тези, които правят това трябва да бъдат санкционирани. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 13:53 | Агенция "Фокус"

Анкара: Максималистичните искания на Гърция в Средиземно море противоречат на международното право

Анкара: Максималистичните искания на Гърция в Средиземно море противоречат на международното право

Анкара. Турция в сряда отвърна на гръцките твърдения за „незаконно проучване“ в Източното Средиземноморие на фона на новите сондажи на турски съд в Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“. „Тези максималистични искания за континентален шелф на Гърция противоречат на международното право, съдебната практика и съдебните решения“, заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой чрез писмено изявление. Като част от дейностите по проучване за въглеводороди, Турция обяви новата сеизмична изследователска дейност на кораба „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие чрез НАВТКС (навигационен телекс) от 21 юли 2020 г. В турското изявление се подчертава, че морското пространство, което „Оруч Реис“ е планирано да проучи, „се намира изцяло в континенталния шелф на Турция, както е декларирано пред Организацията на обединените нации, и в рамките на лицензионните блокове, предоставени от турското правителство на Турската петролна компания (TPAO) през 2012 г.“. Aksoy също така отбеляза, че „нашият кораб за сеизмични изследвания „Барбарос Хайреддин паша“ също е провеждал проучване през предходни години в част от същия район“. Отхвърляйки твърденията на Атина, че Турция „провежда незаконни проучвателни дейности в гръцкия континентален шелф“, Аксой заяви, че „Гърция основава тези претенции на наличието на далечни от континенталната част на страната острови и най-вече Кастелоризо“. „Аргументът, че остров от 10 квадратни километра, разположен само на 2 километра от Анадола и на 580 километра от гръцкия материк, генерира континтентален шелф с площ от 40 хиляди квадратни километра, не е нито рационален, нито в съответствие с международното право“, се отбелязва изявлението. „Следователно ние отхвърляме тези неоправдани искания на Гърция“, се подчертава там. Повтаряйки призива на Турция за диалог с Гърция, Аксой допълнително подчерта решимостта на Анкара да продължи да защитава своите „законни права и интереси, произтичащи от международното право“. Миналия май сондажните кораби под флага на Турция започнаха офшорни сондажни операции в райони край остров Кипър. Зоните попадат изцяло в континенталния шелф на Турция, регистриран в ООН и в разрешителни от турското правителство в предишни години, предоставени на Turkish Petroleum, националната петролна компания на страната, припомня изданието. Турция вижда енергията като стимул за политическо решение на конфликта на острова и мира в по-широкия средиземноморски басейн, а не катализатор за по-нататъшното напрежение. Турция е страна-гарант за т.нар. Турска република Северен Кипър и последователно оспорва едностранното сондиране на администрацията на кипърските гърци в Източното Средиземноморие, като твърди, че ТРСК също има права върху ресурсите в района. Превод и редакция: Иван Христов

22 Юли 2020 | 17:22 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гръцки военни кораби пътуват към Кастелоризо

Protothema (Гърция): Гръцки военни кораби пътуват към Кастелоризо

Атина. Голям брой гръцки военни кораби плават към региона около остров Кастелоризо в югоизточната част на Средиземноморието, като отговор на мобилизирането на турския флот в района след издаването на НАВТЕКС от турския военноморски флот, пише гръцкия вестник Protothema. Според информация повече от 17 турски надводни кораба вече са напуснали военноморската база „Аксаз“ от вчера - тя се намира на 13 км източно от Мармарис в провинция Мугла - с курс на юг и на запад с цел да придружават океанографския кораб „Оруч Рейс“ на път за морската зона, която Турция незаконно, според Гърция, е резервирала с НАВТЕКС - от 21 юли до 2 август - за провеждане на сеизмични проучвания за търсене на въглеводороди. В момента обаче, поради съществуването на турския НАВТЕКС, по-голямата част от гръцкия флот е извън пристанищата и се движи или вече е разгърнат, за да покрие огромна морска зона, започваща от Северните Додеканези и завършваща на юг от комплекса Мегисти област на турския НАВТЕКС Гръцката страна разполага с достоверна информация, която притежава от близо месец за събирането в пристанището на „Аксаз“ на поне 22 надводни турски кораба. Източници добавят, че заедно с надводните кораби се смята, че достатъчен брой подводници, около 6 до 7, са в готовност за последните 10 дни и са се придвижвали масово на юг от Родос, което е довело до тревога в щаба на гръцкия флот. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември

„Независимая газета“: ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември

Берлин/Брюксел. ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември, пише руският вестник “Независимая газета“. Акцентът на работното посещение на германския външен министър Хайко Маас в Гърция беше конфликтът между Гърция и Турция заради действията на Анкара за усвояването на средиземноморските газови и петролни ресурси. Всъщност целта на това посещение беше да информира Турция за решенията на срещата на външните министри на ЕС на 13 юли, която беше посветена на различията между ЕС и Турция. Маас направи сурово изявление, в което поиска от името на Германия да бъдат спрени сондажните операции от Турция в Източното Средиземноморие. Според него Анкара извършва тези дейности незаконно. Германският министър според списание Spiegel е нарекъл тези действия „провокация“. На съвместна пресконференция с гръцкия си колега Никос Дендиас в Атина Маас подчерта, че "германското правителство очаква Анкара да спре геоложките проучвания близо до Кипър". Тези действия усложняват отношенията на Турция с Европейския съюз. Нещо повече, всеки напредък в тези отношения е възможен само ако Анкара не участва в подобни провокации в Източното Средиземноморие. В същото време, подчерта Маас, ЕС няма друг начин, освен да проведе "честен и откровен диалог" с Турция по тази тема. И обясни това с факта, че Турция е стратегически важен член на НАТО и нейната позиция е важна за решаването на проблемите с миграцията, пред които са изправени страните от ЕС. Според германския вестник Bild проблемите между Турция и ЕС започват, когато турците през 1974 г., по време на военна операция, превземат северната част на остров Кипър. Оттогава Кипър е разделен, а на север съществува т. Нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) , която не е призната от никого, освен Турция. Но през 2004 г. Кипър става член на ЕС, а в международно правно отношение икономическата му зона обхваща и северната част на острова. Турция обаче е изпратила там два кораба, които сондират за газ. Големи запаси от природен газ бяха открити в кипърския шелф в началото на този век. Те се оценяват на 1,7 трилиона кубически метра. Шелфът е разделен на 13 блока. Първият международен търг за проучване на газови находища в кипърския шелф е обявен през 2007 г., но в него участва само американската компания Noble Energy. Той започна пробно сондиране в блок 12 и в резултат получи предварителна оценка на газовите запаси на находището на 140-230 милиарда кубически метра. През 2010 г. същата компания откри значителни запаси от газ в средиземноморския шелф на Израел. В началото на 2019 г. американската компания ExxonMobil проби кладенец в блок 10 от шелфа на Кипър и откри запаси от газ в размер 142-227 милиарда кубически метра. Този депозит може да стане третия по големина в света. Блок 10, заедно с ExxonMobil и кипърската компания Produktion Cyprus (Offshore) Limited, също се разработва от катарската компания Qatar Petroleum International Upsteram O.P.C. Проблемът с разработването на газови находища в Средиземно море обаче е свързан с позицията на Турция, която не само провежда собствени проучвания на шелфа, но и се опитва да възпрепятства работата на чуждестранните компании. Например турският флот блокира през 2018 г. сондажния кораб Saipem 12000, който се опитваше да проведе проучвателни работи в Трети блок близо до границите на ТРСК. В ЕС има разногласия по отношение на мерките, които трябва да се предприемат срещу Турция в това отношение. Предишните мерки се оказаха неефективни. На неотдавнашна среща (първата след избухването на пандемията на коронавирус) в Брюксел външните министри на страните-членки на ЕС обсъдиха на първо място проблема с отношенията с Турция. Министрите осъдиха сондажните операции на Турция на кипърския шелф, но в същото време поискаха от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел да намери начини да преговаря с Турция по спорните въпроси. Очаква се Борел да подготви пътна карта за Турция през август. Гърция и Кипър настояват за въвеждането на икономически санкции срещу Турция, а Франция ги подкрепя по този въпрос. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис не изключи обсъждането на проблемите с Турция на извънредната среща на върха на Европейския съюз през септември. „Турция е проблем за цяла Европа, не само за Гърция и Кипър“, каза той на брифинг в Брюксел след срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕК разкритикува действията на Турция в Източното Средиземноморие

Kathimerini: ЕК разкритикува действията на Турция в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейската комисия разкритикува предупредителния телекс (НАВТЕКС), издаден от военноморските сили на Турция във вторник, за сеизмични проучвания в морския район между Кипър и Крит, заявявайки, че турската страна изпраща „грешно съобщение“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Съобщението на Турция за нов НАВТЕКС за сеизмични проучвания в източното Средиземноморие не е полезно и изпраща грешно съобщение", заяви говорителят на Комисията Набила Масрали, цитирана от кипърските медии в сряда, като настоява Турция да отнесе всякакви спорове, които може да има с Гърция пред Международния Съд в Хага. Гърция настоява другите държави-членки на ЕС да подготвят „тежки санкции“ срещу Турция, ако тя пристъпи към нейните планове за проучване на нефт и газ в гръцката или кипърската Изключителна икономическа зона. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 13:41 | Агенция "Фокус"

МнВР на Турция: Анакара отхвърля гръцките претенции за континенталния шелф в Източното Средиземноморие

МнВР на Турция: Анакара отхвърля гръцките претенции за континенталния шелф в Източното Средиземноморие

Анкара. Анкара отхвърля претенциите на Атина за континенталния шелф на Източното Средиземноморие. Максималистичните позиции на гръцките власти противоречат на нормите на международното право и на решенията на международните съдилища, заяви говорителят на турското Министерство на външните работи Хами Аксьой, предава "Анадолската агенция". Турският дипломат обърна внимание на продължаващите турски проучвания в Източното Средиземноморие, в частност започналите дейности от турския кораб "Оруч Рейс". „От 21 юли се провежда следващата фаза от проучването на находищата (на енергийни ресурси). Сеизмичните проучвания се извършват в зоната на континенталния шелф на Турция и Анкара информира ООН за това“, каза Аксьой. Дипломатът припомни, че друг турски кораб, "Барбарос Хайретин Паша", по-рано също е извършвал проучвания в същия район от Средиземноморието. „Въпреки това Атина повтори протестите си във връзка с действията на турските съдилища. Атина без причина претендира, че има права върху тази част на шелфа. Освен това гръцката страна се опитва да оправдае позицията си на остров (Кастелоризо), разположен далеч от крайбрежието на Гърция. Този вид максималистична позиция противоречи на нормите на международното право и съдебните решения“, каза Аксьой. Дипломатът подчерта, че площта на острова е 10 кв. км и той се намира на 2 км от брега на Турция и на 580 км от крайбрежието на Гърция. „Морската зона на този остров не може да бъде 40 хил. кв. км. Тази теза на гръцката страна е далеч от концепцията за рационалност и няма нищо общо с върховенството на закона. Следователно страната ни отхвърля позицията на Атина“, заяви говорителят. Според него Анкара отново заявява готовността си за диалог с Атина и е решена да защитава законните си права в морето. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 11:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили в готовност, заради турските действия в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили в готовност, заради турските действия в Източното Средиземноморие

Атина. Гръцките въоръжени сили са в повишена готовност да отвърнат на турския ход да започне нови сондажни операции близо до водите на остров Кастелоризо, които ще продължат поне до 2 август, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Планът на Турция се разглежда от Атина като опасна ескалация в Източното Средиземноморие и накара премиера на Гърция Кириакос Мицотакис да заплаши Анкара с европейски санкции. "Налагането на санкции от страна на Европейския съюз срещу Турция ще е еднопосочен път. Зависи само от Турция да избере какви взаимоотношения иска да има с Гърция, с Кипър и с Европа. Но аз смятам, че в момента те изглежда избират грешния път", каза премиерът по-рано по време на посещението на германския министър на външните работи Хайко Маас. Мицотакис допълни, че "Гърция следи всички развития с готовност" и подчерта, че "поставянето на суверенните ни права под въпрос означава оспорване на сувереннитета на Европа". По думите на премиера, Гърция вече е повдигнала въпроса пред ЕС, НАТО и ООН, както и пред властите в постоянните членове на Съвета за сигурност на глобалната организация. "Призоваваме Турция незабавно да прекрати нелегалните действия, които подкопават нашите суверенни права, както и мира и стабилността в региона", се казва в изявление на гръцкото Министерство на външните работи. На свой ред турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоя, че страната му не се нуждае от ничие позволение, за да проучва ресурсите в региона. По неговите думи Турция действа в рамките на Международното морско право и "ще продължи да го прави". Междувременно Мицотакис се срещна с министъра на външните работи Никос Дендиас. Той също така получи информация за ситуацията в Източното средиземноморие в телефонен разговор с министъра на отбраната Никос Панагиотопулос. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 09:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Вашингтон. Американският Държавен департамент призова Турция да се въздържа от всякакви сондажни операции в Източното Средиземноморие, които биха увеличили напрежението в региона, пише електронното издание нa гръцкия вестник Kathimerini. "Призоваваме Турските власти да прекратят всички планове за операции и да се въздържат от стъпки, които ще увеличат напрежението в региона", заяви говорител на Държавния департамент. По-рано гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Европейският съюз няма да има избор, освен да наложи санкции на Турция, ако Анкара продължи със сондажните операции. Коментарите на премиера дойдоха след като Турция обяви своите планове за нови сондажни операции в южната и източната част на гръцкия остров Кастелоризо, описани от говорителя на Държавния департамент като "спорни води", от 21 юли до 2 август. Германският министър на външните работи Хайко Маас също призова Анкара да прекрати сондажните операции във водите в Източното Средиземноморие, ако иска да има напредък в диалога с Брюксел. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 07:40 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис заплаши Турция с европейски санкции, ако провокациите срещу Гърция продължат

Kathimerini: Мицотакис заплаши Турция с европейски санкции, ако провокациите срещу Гърция продължат

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Европейският съюз няма да има избор, освен да наложи санкции на Турция, ако Анкара продължи да създава напрежение в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Коментарите на премиера дойдоха след като Турция обяви своите планове за нови сондажни операции в южната и източната част на гръцкия остров Кастелоризо от 21 юли до 2 август. В пресконференция, малко след като посрещна германския външен министър Хайко Маас в Атина, Мицотакис заяви, че ако Анкара продължава своите дейности в Източното Средиземноморие, "налагането на санкции ще е неизбежно за Европейския съюз". "Турция отново продължава с агресивните си действия срещу Гърция, срещу Кипър и срещу Европейския съюз като цяло". "Гърция наблюдава всички развития с увереност и абсолютна готовност", допълни премиерът. По-рано Маас призова Анкара да прекрати сондажните операции във водите в Източното Средиземноморие, ако иска да има напредък в диалога с Брюксел. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Юли 2020 | 21:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият флот е поставен в повишена готовност заради пристигането на турски сондажен кораб край остров Кастелоризо

Kathimerini: Гръцкият флот е поставен в повишена готовност заради пристигането на турски сондажен кораб край остров Кастелоризо

Атина. Станцията за издаване на навигационни телекси (НАВТЕКС) в Анталия във вотрник запази за периода от21 юли до 2 августрайон около гръцкия остров Кастелоризо за турски сеизмични изследвания, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Планира се в района да пристигне турският сондаженн кораб „Оруч Реис“. Гръцките въоръжени сили са поставени в повишена готовност. Както коментира вестникът, заради все по-провокативното поведение на Турция в Източното Средиземноморие, Гърция се готви за възможна ескалация на напрежението на фона на страховете, че Анкара ще реализира заканите за провеждане на турски сондажни операции във водите около островите Кастелоризо и Крит, които Атина смята, че влизат в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ). „Катимерини“ отбелязва и гръцките опасения от евентуална турска интервенция в Източното Средиземноморие, чрез която да се предотврати постигането на споразумение за делинеация на ИИЗ между Гърция и Египет, за което в момента преговарят двете страни. Междувременно, по време на посещение в Атина във вторник германският външен министър Хайко Маас призова Турция да спре сондажите за природни ресурси в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 15:24 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Парламентът в Египет предостави на президента Абедел Фатах Сиси мандат за разполагане на войски в Либия

ТАСС: Парламентът в Египет предостави на президента Абедел Фатах Сиси мандат за разполагане на войски в Либия

Москва. Египетският парламент предостави на президента Абдел Фатах Сиси мандат да изпрати войски в Либия. Причината според депутатите е нуждата от защита на националната сигурност на Египет, съобщава TАСС, като се позовава на източник в парламента на страната, който е заседавал по-рано при затворени врати. "Египетският парламент се съгласи армията ни да подкрепи либийския народ. Депутатите предоставиха на президента Сиси и на въоръжените сили мандат да защитават Либия и националната сигурност на Египет и арабските държави", заяви източникът. По неговите думи "парламентът е заседавал в рамките на конституционните процедури, необходими за упълномощаване на президента да предприеме необходимите стъпки за защита на националната сигурност на Египет“. Изпращането на въоръжени сили в чужда страна е регламентирано в член 152 от Конституцията на Египет и изисква се одобрението на Съвета за националната отбрана, както и съгласието на две трети от членовете на парламента. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 20:12 | Агенция "Фокус"

Ердоган по повод годишнината от операцията в Кипър: Тя показва какво може да се случи, ако бъдат нарушавани правата на турците на острова

Ердоган по повод годишнината от операцията в Кипър: Тя показва какво може да се случи, ако бъдат нарушавани правата на турците на острова

Анкара. Турция и т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) отбелязват на 20 юли 46-тата годишнина от операцията на турските въоръжение сили на острова, след която той бе фактически разделен на две части, информира електронното издание на вестник Hurryiet. „Мирната операция демонстрира възраждането на обществото, което щеше да бъде заличено от историята. Тази операция показа на целия свят какво може да се случи, когато основните права на кипърските турци са нарушени [и], когато свободата им е заплашена“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган чрез писмено изявление. Ердоган добави също, че справедливо и трайно решение за Кипър е възможно само с приемане на равен статут на кипърските турци. Кипърските гърци трябва да признаят политическото равенство на кипърските турци и техните равни права върху природните богатства на острова без забавяне, каза той. Церемония се проведе в северната част на Лефкоша, където висши представители на Турция и т.нар. ТРСК положиха венец върху паметника на основателя на съвременната Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Сред участниците бяха президентът на ТРСК Мустафа Акинчи, турският вицепрезидент Фуат Октай, министри, депутати и военни и дипломатически представители. Турция, по думите на Октай, е решена да застане зад търците-киприоти винаги, когато е необходимо. Всяка година признатата единствено от Анкара ТРСК празнува 20 юли като Ден на мира и свободата, за да отбележи операцията - мащабна военна интервенция за защита на кипърските турци от насилие, поразило острова през 1974 г. Островът е разделен на кипърско турско правителство на север и на кипърска администрация на юг след военен преврат от 1974 г., целящ анексирането му от Гърция. Военната намеса на Турция спря дългогодишното преследване и насилието над кипърски турци от ултранационалистичните кипърски гърци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Външният министър на Гърция: Никога няма да се примирим с последствията от турската инвазия в Кипър

Външният министър на Гърция: Никога няма да се примирим с последствията от турската инвазия в Кипър

Атина. „Никога няма да се примирим с последиците от турската инвазия“, заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в понеделник по повод 46-тата годишнина от началото на операцията на Турция в Кипър на 20 юли 1974 година, довела до окупирането на повече от една трета от острва, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА. „От четиридесет и шест години елинизмът преживява драмата на изчезналите хора, изкореняването на хиляди от домовете им, плячкосването и унищожаването на гръцкото и православното наследство, узурпацията на имущество на кипърските гърци“, каза той. „Четиридесет и шест години нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от Турция. Решения, които освен всичко друго призовават всички държави да зачитат независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Република Кипър и да изискват изтеглянето на окупационните войски от нейната територия“. Дендиас подчерта, че „днес Гърция и Кипър са изправени пред непрекъснато нарастваща и разширяваща се престъпност на Турция, което представлява сериозна заплаха за сигурността и стабилността в по-широкия регион на Източното Средиземноморие“. Той добави, че Гърция и Кипър реагират на турската агресия и беззаконие с придържането към международното право. Външният министър също така заяви: „В непрекъснато сътрудничество и тясна координация работим систематично за развитие и задълбочаване на регионалното сътрудничество с държавите от Източното Средиземноморие, въз основа на взаимното уважение и безпроблемното упражняване на нашите суверенни права, както са определени от международното право и морския закон“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Равен достъп до ресурсите на Кипър за турците е условието на Ердоган за мир на острова

„Анадолска агенция“: Равен достъп до ресурсите на Кипър за турците е условието на Ердоган за мир на острова

Анкара. Условието за дългосрочен и справедлив мир на Кипър е признаването на турксата общност на острова за равноправна страна, заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган, цитиран от „Анадолската агенция“. „Гръцката общност на Кипър трябва незабавно да признае политическото равноправие на турците на острова, включително правата на турците-киприоти върху природните ресурси на Кипър“, категоричен е Ердоган. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 12:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Израел ратифицира споразумението за строителство на газопровода East Med

„Анадолска агенция“: Израел ратифицира споразумението за строителство на газопровода East Med

Ерусалим. Правителството на Израел е ратифицирало споразумението с Гърция и Република Кипър за строителството на Източносредиземноморския газопровод, предава „Анадолската агенция“, като се позовава на съобщение от Министерството на енергетиката на Никозия. Министърът на енергетиката на Израел Ювал Щайниц от своя страна заяви, че споразумението е важна стъпка по отношение на превръщането на Израел в страна износител на енергия. На 2 януари 2020 г. в Атина, Гърция, гръцката част на Кипър и Израел подписаха споразумение за започване на строителството на тръбопровода East Med. Проектът трябва да бъде завършен в рамките на 6-7 години. Прогнозите са той да струва 7 милиарда долара, но реализацията му е под въпрос заради споровете около границите на континенталния шелф на Гърция и Турция в източната част на Средиземно море. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се готви за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция се готви за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. На фона на все по-провокативното поведение на Турция в Източното Средиземноморие, Гърция се готви за възможна ескалация на напрежението още през това лято заради опасенията, че Анкара ще реализира заканите си да започне проучвания за въглеводороди във водите край гръцките острови Крит и Кастелоризо, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Атина претегля своите дипломатически възможности, докато се опитва да поддържа отворени каналите за комуникация с Анкара, въпреки действията на турското правителство, отбелязва вестникът. Вследствие на разгласяването от Турция на онова, което е трябвало да бъдат тайни разговори между гръцки, турски и германски служители по-рано този месец, германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, където ще проведе разговори именно по темата за отношенията между Гърция и Турция. Очаква се разговорите от вторник да се съсредоточат върху позициите, изразени от лидерите на ЕС по отношение на Турция в кулоарите на срещата на върха по въпроса за фонда за възстановяване от коронавируса през уикенда. По време на срещата на върха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис призова своите колеги от ЕС да наложат „тежки санкции“ срещу Турция в отговор на нарастващата агресия срещу Гърция и Кипър. Лидерите на ЕС приеха също предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за специална сесия за стратегическите отношения на ЕС с Турция през септември. Има опасения, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган може преди това да вдигне залога с интервенция в Източното Средиземноморие с цел да предотврати споразумение за очертаване на изключителна икономическа зона между Гърция и Египет, което в момента се обсъжда между служители на две държави, отбелязва още „Катимерини“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 08:47 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ счита мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго в Либия "несериозна"

AFP: САЩ счита мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго в Либия "несериозна"

Вашингтон. Главният дипломат на САЩ за Близкия Изток Дейвид Шенкер заяви, че на операция ИРИНИ за налагането на оръжейното ембарго в Либия й липсва сериозност и по този начин Европейският съюз нарушава неутралитета си в конфликта в северноафриканската страна, предава AFP. Операцията започна, за да бъде наложено оръжейното ембарго на ООН в размирна Либия, но по-рано доведе до инцидент между Франция и Турция. Шенкер заяви, че операцията спира единствено доставките на турско военно оборудване. "Те могат поне, ако са сериозни, да посочат всички страни в конфликта, когато те нарушават ембаргото", заяви Шенкер. "Смятам, че има много повече, което те могат да направят". По думите на дипломата, ЕС трябва да предприеме действия срещу групата "Вагнер", която някои експерти свързват с Кремъл и която се бие на страната на Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар. На свой ред Турция подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС), което в последните месеци успя да отблъсне силите на Хафтар от Триполи. ЛНА е подкрепяна от Египет и Обединените арабски емирства. Превод и редакция: Теодор Пенев

16 Юли 2020 | 20:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция настоява за европейски санкции срещу Турция

Kathimerini: Гърция настоява за европейски санкции срещу Турция

Атина. Гърция иска партньорите й от Европейския съюз да подготвят "съкрушителни" икономически санкции, които Общността да наложи на Турция, ако тя продължи с планираните сондажни операции в Източното Средиземноморие. Това заяви гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Дендиас заяви в интервю, че е разговарял със своите европейски колеги, пред които е заявил, че ако Анкара продължи със сондажните операции в регионите на островите Крит, Родос и Карпатос, ЕС трябва да отвърне с предварително подготвени и силни санкции. "Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Турция", каза Дендиас пред частната телевизия Star. "Ако Брюксел желае, може да създаде огромен проблем за турската икономика. Аз не желая това (...), но трябва да сме наясно". Гърция смята, че има изключителни права над регионите, където Турция извършва сондажни дейности. На свой ред Анкара твърди, че има право да извършва операции в тези региони, заради подписаната по-рано сделка за териториалните води с признатото от ООН правителство на Либия. Дендиас допълни, че ако се стигне до въоръжен конфликт с Турция, Атина ще се позове на радела от споразумението за ЕС от 2009 г., който задължава страните-членки да предоставят помощи на друга държава, която е изправена пред конфликт. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Юли 2020 | 09:31 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция е отворена за диалог и сътрудничество в Източното Средиземноморие

Мевлют Чавушоглу: Турция е отворена за диалог и сътрудничество в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция е отворена за диалог и сътрудничество с всички страни по отношение на Източното Средиземноморие, заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, цитиран от турското англоезично издание Daily Sabah Изказвайки се на съвместна пресконференция с неговия малтийски колега Еварист Бартоло в столицата Анкара, Чавушоглу каза: „Ние можем да решим тези въпроси с диалог. Готови сме за сътрудничество и споделяне, но се противопоставяме на едностранните действия и санкции. В това отношение имаме както решителност, така и добронамереност и гъвкавост за сътрудничество." Чавушоглу визира срещата на външните министри на Европейския съюз, на която в Брюксел в понеделник бе обсъдено напрежението между редица европейски страни и Турция. Източници от ЕС потвърдиха миналата седмица, че министрите ще обсъдят бъдещите перспективи на споразумението за миграция между ЕС и Турция от 2016 г., както и разногласията относно правата на Турция за териториално и енергийно проучване в Източното Средиземноморие и спорните твърдения на Франция, че Турция е заплашила един от нейните кораби, участващи в мисия на НАТО. Чавушоглу заяви, че темата за Турция е включена в дневния ред на срещата по искане на Франция, Гърция и администрацията на кипърските гърци. Подчертавайки, че Турция и Малта нямат различия по отношение на регионалните въпроси, той добави, че и двете страни желаят мир и стабилност в региона, особено в Либия и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Юли 2020 | 20:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция обвини ЕС в двойни стандарти заради политиката на Брюксел в Либия

ТАСС: Турция обвини ЕС в двойни стандарти заради политиката на Брюксел в Либия

Анкара. Говорителят на турското Министерство на външните работи обвини Европейския съюз в двойни стандарти във връзка с политиката на Брюксел в Либия, предава TACC. "Ако ЕС иска да допринесе за мирното разрешаване на либийската криза, той трябва да се откаже от политиката на двойни стандарти, свързана с операцията IRINI (операция за налагането на оръжейното ембарго в Либия - бел. ред.) и да подкрепи легитимното (правителство) в съответствие с решенията на Съвета Сигурност на ООН“, казва Аксьой в изявлението. Преди това върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел поиска Турция да се съобразява с оръжейното ембарго и предупреди, че ЕС възнамерява да засили военноморската операция IRINI. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Юли 2020 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Реджеп Ердоган: Гърция и другите страни искат Турция само да лови риба в Средиземно море

Реджеп Ердоган: Гърция и другите страни искат Турция само да лови риба в Средиземно море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в интервю, че Кипър, Гърция, Египет и Франция се опитват да отнемат правата на Анкара на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие, пише гръцкото издание Kathimerini. "Казвали сме им много пъти, че това е грешно и нелегално", каза Ердоган пред турското списание Kriter. "Подчертавали сме, че Турция е готова да защитава правата си. Техните цели са да ограничат Турция, която има най-голямото средиземноморско крайбрежие, до малка ивица, достатъчна само да ловим риба", каза Ердоган. По думите му Турция е осуетила тези опити, като е започнала собствена кампания за извличане на енергийните ресурси в региона. "Открито казвам - не искаме напрежение в Средиземно море (...). Напротив, вярваме че газовите залежи там могат да са възможност за целия регион". "Ние винаги сме отворени за всяко предложение, изградено на базата на сътрудничество и честна подялба. Готови сме да работим с всички на базата на тези принципи", каза още президентът. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Юли 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

AFP: Либия ще поднови производството и износа на петрол

AFP: Либия ще поднови производството и износа на петрол

Триполи. Либийската национална петролна компания обяви, че ще поднови производството и износа на петрол, шест месеца след като прекрати дейността си, заради гражданската война, която раздели страната, предава AFP. "Компанията ще поднови износа на петрол от Либия", обявиха от компанията в изявление, в което се казва и че нивата на продукция ще се възстановяват постепенно. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Юли 2020 | 12:41 | Агенция "Фокус"