СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Daily Sabah (Турция): Руски наемници се струпват близо до либийския град Сирт

Daily Sabah (Турция): Руски наемници се струпват близо до либийския град Сирт

Анкара/Триполи. Наемници от руската група "Вагнер" са на път към град Сирт, след като са напуснали Джуфра, заявиха от армията на признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) базирано в Триполи, пише турското издание Daily Sabah. Наемниците от групата "Вагнер", които се бият на страната на командира на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар...

6 Август 2020 | 15:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Путин е обсъдил ситуацията в Източното Средиземноморие с президента на Република Кипър

ТАСС: Путин е обсъдил ситуацията в Източното Средиземноморие с президента на Република Кипър

Москва. В телефонен разговор руският президент Владимир Путин е обсъдил с държавния глава на Република Кипър Никос Анастасиадис ситуацията в Източното Средиземноморие и перспективите за разрешаване на кипърския въпрос. Това съобщиха от пресслужбата на Кремъл, цитирани от ТАСС. Разговорът е иницииран от кипърската страна. Пресслужбата на руския лидер уточни, че в контекста на предстоящата 60-годишнина от установяването на дипломатическите отношения тази година лидерите са отбелязали традиционно приятелския и конструктивен характер на многостранното сътрудничество между Русия и Кипър. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Реджеп Таийп Ердоган: Турция е решена да доведе до успешен край войните в Сирия, Ирак и Либия

Реджеп Таийп Ердоган: Турция е решена да доведе до успешен край войните в Сирия, Ирак и Либия

Анкара. Турция е пълна с решимост да доведе до успешен край борбата, която днес води в много региони, в това число Сирия, Ирак и Либия. Това заяви президентът на страната Реджеп Таийп Ердоган във видеообръщение към нацията по повод мюсюлманския празник Курбан байрам, предава „Анадолската агенция“. По думите на турския лидер, настъпващия август традиционно се счита за месец на победите в историята на турския народ. „Готови сме да завещаваме нови исторически постижения и победи на бъдещите поколения“, каза турският лидер. Президентът обърна внимание на възобновяването на мюсюлманското поклонение в джамията „Света София“ в Истанбул. „Така, както показахме със „Света София“, ние няма да се забавим и с една минута да защитим суверенните права на Турция“, подчерта Ердоган. Държавният глава отбеляза, че Анкара е готова да продължи да прави всичко необходимо, за да защити правата си в Източното Средиземноморие и Егейско море. Президентът акцентира и върху постепенното нормализиране на санитарно-епидемиологичната обстановка в Турция на фона на пандемията от новия коронавирус. „По време на пандемията турските власти предприеха успешни стъпки за защита на здравето на населението на страната, което беше високо оценено на световно ниво“, отбеляза държавният глава. Президентът призова гражданите да спазват мерките за физическа дистанция, хигиена и да носят защитни маски. Ердоган изрази надежда, че настоящият Курбан байрам ще се превърне в предвестник на положителните процеси не само в ислямския свят, но и в целия свят. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 12:39 | Агенция "Фокус"

Министерството на отбраната на Турция: Кипър е национална кауза за Турция

Министерството на отбраната на Турция: Кипър е национална кауза за Турция

Анкара. Кипърският въпрос е национална кауза на Турция, а целта на Анкара е да направи мира и благополучието постоянни в региона, заяви турският министър на отбраната в сряда, цитиран от „Анадолската агенция“. „Кипър, киприотите са наши братя. Готови сме да направим всичко необходимо, за да защитим правата и интересите на нашите братя в Кипър“, каза Хулуси Акар по време на прием в Деня на въоръжените сили на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ в Анкара. Акар заяви, че дейностите по сондиране в лицензирани райони в Източното Средиземноморие са право на Турция и Анкара използва и ще използва това право. „Турция и ТРСК заедно с нашите братя там, ще продължаваме работата си в съответствие с нашите права и международното право“, каза Акар. Той повтори, че всяко предложено решение за Кипър и Източното Средиземноморие, което не включва Турция и ТРСК, ще бъде безрезултатно и не може да бъде реализирано, а Турция ще продължи да стои зад кипърските турци, както досега. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 11:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Въпреки спирането на сондажите, Атина не иска да преговаря с Анкара „с опрян пистолет в главата“

Kathimerini: Въпреки спирането на сондажите, Атина не иска да преговаря с Анкара „с опрян пистолет в главата“

Атина. Намерението на Турция да се въздържи от проучване в райони, за които Гърция претендира, че са част от нейния континентален шелф, докато не бъде установена рамката на широк диалог с Гърция, беше посрещнато с повишено внимание от Атина, която подчерта, че единствените въпроси, които може да обсъжда, са континенталният шелф и морските зони, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Нещо повече, Гърция настоява, че е немислимо да започне разговори на фона на турските заплахи. „Гърция винаги е отворена за диалог при определени условия. Условията са да няма провокации, защото не можеш да водиш диалог с пистолет, опрян в главата“, заяви първият дипломат на Атина Никос Дендиас, като подчерта, че Гърция няма да допусне да бъде изнудвана. Той отбеляза, че „в момента няма съгласуван процес за започване на диалог“, като добави, че има някои дискусии, но нищо повече. В същия дух държавният министър Йоргос Герапетритис посочи, че Гърция не приема ултиматуми. Според него Атина подкрепя диалога по известни въпроси - морските зони и континенталния шелф, като добави, че „диалогът може да бъде конструктивен само ако входящите страни се въздържат от всякакви агресивни действия“. По неговите думи, Гърция ще влезе в диалога с Турция само на основата на международното право и ще обсъжда нерешените въпроси между двете страни, но само по отношение на морските зони. Герапетритис обаче каза, че това не означава непременно, че диалогът между Атина и Анкара не е възможен. „Комуникацията винаги е за предпочитане пред това да се сблъскаме със свършен факт, който може да създаде ненужно напрежение или грешка, която да причини инцидент, който след това да не можем да контролираме“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юли 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

Анкара: Енергийните проекти в Източното Средиземноморие „са обречени на провал“ без участието на Турция

Анкара: Енергийните проекти в Източното Средиземноморие „са обречени на провал“ без участието на Турция

Анкара. Всеки енергиен проект, който протича в Източното Средиземноморие без участието на Турция, е „обречен на провал:, предупреди във вторник турският министър на отбраната Хулуси Акар, цитиран от консервативното местно издание Yeni Safak. „Турция, като страната с най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие, има суверенни права в морските си райони“, заяви Акар по време на виртуална конференция, организирана от базираната във Вашингтон „Организация Наследство“ (Heritage Organization). „Свързаните с въглеводородите действия на Турция в Източното Средиземноморие са изцяло основани на нейните законни права и международното право. Енергийните проекти в Източното Средиземноморие, които изключват Турция от енергийното уравнение, са обречени на провал. Силно вярваме, че може да се постигне мир и стабилност в региона чрез диалог“, добави той. Що се касае до Либия, където Анкара подкрепя признатото от ООН Правителство на национално съгласие (ПНС), Акар заяви, че турската хуманитарна и военна помощ ще продължи решително. Миналия ноември Турция и Либия подписаха знакови споразумения за военно сътрудничество и морските граници в Средиземно море. Морският пакт, влязъл в сила от 8 декември, отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие в условията на едностранни сондажи от администрацията на кипърските гърци, като същевременно защитава позицията, че т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) също има права върху ресурсите в района. Акар заяви, че ПНС е било „принудено“ да започне контрнастъплението си срещу силите на генерал Халифа Хафтар през март, след като те са обсадили Триполи, добавяйки, че „Либийската национална армия“ (ЛНА) на Хафтар „прекъсна водата и електричеството на Триполи, дори когато цивилни страдаха от COVID-19“. „Иронично е да виждаме призиви за прекратяване на огъня точно когато Хафтар започна да губи на бойното поле. Когато силите на Хафтар започнаха да се изтеглят от Триполи, те оставиха след себе си мини и експлозиви“, каза той, добавяйки, че турският екип от сапьори е „неутрализирал много“ експлозиви. Сменяйки темата с дейностите на Турция в Сирия, Акар продължи да твърди, че „Ислямска държава“ (ИД) и сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), за които Анкара твърди, че са сирийската издънка на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК), „се възползваха от властовия вакуум, първо ИД, след това ОНС, и се опитаха да създадат терористичен коридор в Северна Сирия“. „Декларирахме отново и отново, че няма да позволим да се създаде терористичен коридор на юг от границата ни“, каза той. „Затова бяхме принудени да проведем три операции в Северна Сирия“. Акар каза, че „точно както ИД не представлява мюсюлмани, ПКК/ОНС не представляват кюрдите“. "Нашата борба е само с терористите, а не с определена етническа група“, каза той Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 12:17 | Агенция "Фокус"

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Маршът на неоосманизма – Турция разширява жизненото си пространство

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Маршът на неоосманизма – Турция разширява жизненото си пространство

Москва. Турция напоследък е в новините през цялото време. Тя се държи като у дома си в Иракски Кюрдистан, без да се съобразява с Багдад. В Сирия патрулират нейните войници и присъстват нейните проксита (бойци, действащи с подкрепата и под контрола на Анкара). Част от провинция Идлиб всъщност се е превърнала в турска територия, а турската лира се превръща във все по-предпочитана валута сред жителите на Северна Сирия, пише Владимир Кудрявцев в материал за електронното списание „Фонд за стратегирческа култура“, представен без редакторска намеса. Турция е много активна в Либия, където според съобщенията на медиите, тя прехвърля своите сирийски проксита и изпраща своите ударни дронове. Плановете на Анкара в Източното Средиземноморие не се ограничават до това; наблюдателите не изключват възможността за военен сблъсък между Турция и Гърция около спора за ресурсите в средиземноморския шелф. И накрая, в изострения конфликт между Армения и Азербайджан, Турция не само бързо изрази дипломатическа подкрепа за Баку, но също така е готова да продаде на Баку от своите ударни дронове и евентуално да прехвърли своите сирийски проксита в Кавказ, подобно на Либия. С други думи, ако вземете карта и започнете да поставяте знамена върху нея на онези места, където турците стават по-активни, ще се появи очевидна картина: Турция последователно и методично разширява влиянието си по целия периметър на своите граници и дори отвъд него. На фона на настойчивия турски неоимпериализъм отношенията на страната със Запада изглежда се усложняват. Във всеки случай се създава впечатление за такива усложнения. Брюксел приключи въпроса за членството на Турция в Европейския съюз и обсъжда санкции срещу нея заради поведението на Анкара в Средиземноморието (да не говорим за споровете около бежанците). САЩ заплашват Турция със санкции заради сделката й с Русия за С-400. В същото време Америка може да бъде замесена в опита за преврат срещу Ердоган през 2016 година. Обсъжда се премахването на американското ядрено оръжие от базата на НАТО в Инджирлик. В същото време Турция остава член на Алианса, въпреки че членството изглежда някак странно: с Гърция, друг член на северноатлантическия военен блок, не се изключва въоръжен сблъсък; турците взимат на прицел френски кораб заради различните интереси на двете страни в Либия; балтийските държави и Полша имаха проблеми с одобряването на военните си планове заради Турция. В същото време Анкара води диалог в различни сфери с Москва (инцидентът с руския самолет, свален от турците, е нещо от миналото) и Иран. Означава ли всичко това, че Турция, отдалечавайки се от Запада, се приближава към Изтока? Не е ясно. И накрая, турският неоимпериализъм има ясно изразена ислямска конотация (решението на Ердоган да превърне музея „Света София“ в джамия е много символично). Традициите на неоосманизма станаха неразделна част от турската геополитика. Голяма работа, включително военна, се извършва в няколко направления едновременно. Тук възникват поне два въпроса. Доколко добре са подкрепени финансово „султанските“ планове на Ердоган? Няма ли страната да рухне под тежестта им? И какво да се прави с Турция, която се държи по този начин на международната арена? Турция, разбира се, е голяма държава с многомилионно население и доста развита икономика. Въпреки това ударът върху туризма и други сектори в резултат на напрежението с Русия след свалянето на руския самолет показа, че Анкара не е толкова неуязвима, колкото изглежда. И ако Турция можеше да си позволи всичко, което иска, Ердоган едва ли би стигнал до там, да сключва примирие с Москва. Това означава, че Турция има слаби точки (например борбата на същите кюрди за създаването на кюрдска държава), а Ердоган, осъзнавайки своята уязвимост, когато ситуацията не е в негова полза, демонстрира готовност за диалог. Такъв беше случаят в отношенията с Русия; това се случи в Сирия, където турският лидер, ако беше неговата воля, щеше да се отърве от Башар ал-Асад и да грабне прилична част от сирийската територия, но в лицето на несъгласието с това от Москва и Техеран, той беше принуден да преговаря. С други думи, амбициите на Анкара продължават да се съпровождат със здрав разум. Това не означава, че Ердоган ще изостави целите си - просто, ако не успее да постигне това, което иска веднага, турската игра навлиза в дългосрочна фаза. И тук Турция може и трябва да участва активно в процеса на договаряне. Прави впечатление, че през 2016 г. Ердоган каза: „Турция трябва да се успокои. Не трябва да казваме: „Европейски съюз на всяка цена“. Това е моето мнение. Защо Турция не се присъедини към Шанхайската петица? Разказах това на Путин, Назърбаев - на онези, които сега са в Шанхайската петица“. Всъщност, защо не? Разбира се, ттрудно е да си представим това, докато Турция остава член на Северноатлантическия алианс, но пътищата на Анкара и Вашингтон може да се разделят... Така или иначе, геополитиката на Турция губи своя атлантически импулс. Можете да погледнете на това от другата страна: архаичната доктрина на атлантизма, която е мигрирала към нашето време от първата половина на миналия век, се размива. И от това е необходимо да се правят изводи. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 11:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турция отново запази район за сондажи в ИИЗ на Кипър само часове, след като обяви, че спира проучванията за месец

Kathimerini: Турция отново запази район за сондажи в ИИЗ на Кипър само часове, след като обяви, че спира проучванията за месец

Анкара. Само няколко часа, след като Турция обяви, че възнамерява да спре проучванията за нефт и газ в Източното Средиземноморие, за да проведе разговори с Атина, във вторник Анкара издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), с който запазва за сондажи район в рамките на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Анкара изпраща сеизмичния кораб „Барбарос“ в блокове 2,3 и частично 13 на ИИЗ на острова. НАВТЕКСът, който е международна система за сигурност в морето, засяга район южно и югоизточно от Фамагуста и ще е валиден от вторник до 20 септември. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юли 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция може да спре сондажите, докато се проведат преговори с Гърция

Reuters: Турция може да спре сондажите, докато се проведат преговори с Гърция

Анкара. Турция може да спре сондажите за нефт и газ в Източното Средиземно море за известно време в очакване на разговори с Гърция, заяви говорителят на президента Ибрахим Калън във вторник, цитиран от Reuters. В интервю за телевизионния оператор CNN Turk, Калън заяви, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е поискал операциите да бъдат прекратени като конструктивен подход към преговорите. Дълготрайното напрежение между съюзниците от НАТО ескалира миналата седмица, след като Турцияиздаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични изследвания във водите между Кипър и Крит, за които претендира и Атина. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юли 2020 | 12:44 | Агенция "Фокус"

Euractiv: Членовете на ЕС и Анкара са постигнали едномесечен мораториум върху турските сондажи в Източното Средиземноморие

Euractiv: Членовете на ЕС и Анкара са постигнали едномесечен мораториум върху турските сондажи в Източното Средиземноморие

Мадрид. Испанският външен министър заяви, че преговорите в Турция в понеделник (27 юли) са помогнали за снижаване на напрежението между някои членове на ЕС и Анкара по отношение на турските сондажи за нефт и газ в Средиземно море, като добави, че е възможна едномесечна пауза в сондажите, предава EURACTIV. Външният министър Аранча Гонсалес Лая по време на пресконференция в Анкара с турския си колега Мевлют Чавушоглу заяви, че е постигната „точка на огъване“ по спора за проучванията. Турция е в остър конфликт с Гърция и Кипър по повод припокриващите се претенции на страните за континенталния шелф и изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие и Егейско море, като за интересите на последните се бори активно и Франция, която вече построи военноморска база на „острова на Афродита“. Париж и Атина призоваха за санкции срещу Турция заради това, което те смятат за посегателство върху гръцките и кипърските териториални води, докато Берлин предупреди Анкара да прекрати „провокациите“. Турция отхвърли критиките и заяви, че спазва международното право. Междувременно турската лира се срина до почти рекордно ниско ниво спрямо еврото. „Достигнахме известна точка на огъване главно по сондажите в Източното Средиземноморие и това беше полезен диалог с Мевлют за деескалиране на напрежението, което съществува“, каза Гонсалес Лая. „Мисля, че съгласието му да се спрат проучванията поне за месец, за да се даде време за диалог, е сигнал за доверие“, заяви тя. Чавушоглу не спомена планове за спиране на сондажите, а външното министерство на Турция не бе достъпно за коментар. Миналата седмица Турция издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) за сеизмични изследвания в морето край гръцкия остров Кастелоризо а Атина възприе това, като опит за посегателство върху континенталния й шелф. Турският изследователски кораб все още е закотвен в района на Анталия. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юли 2020 | 10:49 | Агенция "Фокус"

"Независимая газета" (Русия): САЩ заплашват Хафтар със санкции, заради наемническата група "Вагнер"

"Независимая газета" (Русия): САЩ заплашват Хафтар със санкции, заради наемническата група "Вагнер"

Москва. За първи път от началото на гражданската война в Либия действията на Руската федерация станаха причина САЩ да се противопоставят на съюзника на Москва, командващия Либийската национална армия (ЛНА), маршал Халифа Хафтар. Според американската преса Държавният департамент е готов да наложи санкции срещу Хафтар заради руската наемническа група "Вагнер". Твърди се, че тази формация е отговорна за завземането на град Ес Сидр в началото на юли, което попречи на правителството на националното съгласие (ПНС), ръководен от премиера Файез Сарадж да търгува с петрол, пише руското издание "Независимая газета". Това не е първият път, в който американците заплашват Хафтар. Вашингтон започна да говори за въвеждането на санкции срещу ЛНА когато тя пое контрол над най-голямото петролно находище в Либия, Ел Шарара. След това законният износ на петрол от страната спря. Тъй като международната общност признава само правителството на Сарадж, само Националната петролна корпорация, която е под нейния контрол, има право да търгува законно с нефт. От 18 януари ЛНА обаче блокира работата на петролните терминали, тръбопроводи и находища. Новото сега е, че сега санкциите се свързват и с групата "Вагнер". Русия не признава официално съществуването на тази група. В Либия те твърдяха по-рано, че през декември миналата година "Вагнер" е подпомагала войските на Хафтар при обсадата на Триполи и е базирана в района на град Тархуна. Сега град Тархуна е под контрола на ПНС и там бе намерен масов гроб с най-малко 47 убити, вероятно цивилни. Привържениците на Сарадж не обвиняват "Вагнер" в убийството им, а ЛНА. Самата руска формация, според ПНС, е била изтеглена поне частично от Либия през месец май. В същото време The Wall Street Journal, позовавайки се на свои източници, пише, че групата е завзела пристанището на Ес Сидр. В района на залива Сирт е последният терминал, който Националната петролна корпорация би могла да използва. Освен това интересите на САЩ в случая са пряко засегнати. Както Wall Street Journal отбелязва, пристанището на Ес Сидр е частично собственост на американски петролни компании - Hess Corp и ConocoPhilipsCo. Къде е истината и къде лъжата в тази информация, е трудно да се каже. Няма официално потвърждение на съобщенията на американските медии. Ясно е само, че новината за възможните санкции срещу Хафтар дойде в много решаващ момент. Сега войските на ПНС и ЛНА се подготвят за битката за Сирт. Заемането на този град ще отвори пътя за Сарадж до петролните терминали, които са под контрола на Хафтар. „Американците започват играта си в Либия. Могат ли да наложат санкции на Хафтар? Това ще е лесно. Те имат какво да му отнемат. Не бива да се забравя, че Хафтар остава гражданин и на САЩ. Той има собственост и сметки там“, каза за "Независимая газета" Андрей Чупригин от Факултета по световна икономика и политика във Висшето училище по икономика в Москва. "Дали американците ще приемат подобни санкции е друг въпрос. В крайна сметка те се придържаха към неутралитет в гражданската война в Либия. И като се противопоставят на Хафтар, те биха подкрепили Сарадж и неговия съюзник Турция". Според Чупригин темата за санкциите е пряко свързана с конфронтацията в Сирт. „Днес всичко, което се случва в Либия и около нея, е свързано с тази конфронтация. Това не е конфликт между Сарадж и Хафтар. Много държави са пряко или косвено въвлечени във войната в Либия: Италия, Франция, Русия, Египет, ОАЕ, Катар, САЩ. Всеки има свои собствени интереси и затова смятам, че няма да се стигне до битка за Сирт. Всички ще се опитат да се споразумеят по приятелски. Не знам дали ще се получи или не“, смята експертът. Въпреки това самият факт, че руската група "Вагнер" се споменава във връзка с Либия, е тревожен. Това може да показва, че конфронтацията между САЩ и Русия излиза на преден план в заплитащия се конфликт в Либия. "И двете страни измерват силите си, както в Сирия", каза Чупригин. "Ако е така, е много вероятно руската намеса в ситуацията в Либия отново да стане обект на спорове". Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Юли 2020 | 21:30 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: САЩ заплашиха командира на Либийската национална армия Халифа Хафтар със санкции

The Wall Street Journal: САЩ заплашиха командира на Либийската национална армия Халифа Хафтар със санкции

Вашингтон. Американските власти са уведомили командирът на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар, че могат да наложат санкции срещу него, заради опитите му да възпрепятства износа на петрол от северноафриканската страна, пише вестник The Wall Street Journal. Според източници на изданието сред американските държавни служители, представители на Държавния департамент на САЩ са информирали Хафтар за това, че срещу него могат да бъдат наложени санкции. По техните думи Вашингтон е "заплашил Хафтар със санкции заради отказа му да възобнови износа на нефт" от Либия. Вашингтон е уверен, че заплахата от санкции може да засегне командира на ЛНА, тъй като според тях той има собственост в САЩ. Става дума за голям имот в щата Вирджиния на стойност 185 хил. долара, както и други жилища, на обща стойност 364 хил. долара. Хафтар разполага с американско гражданство, а по-рано е имал и връзки с ЦРУ. Според изданието, с подкрепата на чуждестранни наемници, Хафтар поддържа контрол над най-голямото нефтено находище в Либия, Ел Шарара. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Юли 2020 | 18:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият флот ще проведе учения с жива стрелба в района на турските сондажи

Kathimerini: Гръцкият флот ще проведе учения с жива стрелба в района на турските сондажи

Атина. Гръцкият военноморски флот (ВМФ) е издал навигационен телекс (НАВТЕКС) за район в близост до остров Кастелоризо, най-източната територия на страната, за провеждане на учения с жива стрелба от понеделник до четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Напрежението именно в този район се увеличи, когато Турция обяви, че ще проведе сеизмични проучвания за газ и петрол със сеизмичния кораб Оруч Рейс, което предизвика протести от Атина срещу проучванията в територия, която тя смята за своя. Според Анкара островчето Кастелоризо с обща площ от 10 квадратни километра не може да генерира континентален шелф от 40 хиляди квадратни километра. Както отбелязва изданието, напрежението в района обаче се разсейва, тъй като „Оруч Рейс“ все още е на котва в турското пристанище Анталия. Превод и редакция: Иван Христов

27 Юли 2020 | 07:40 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Заради островче в Средиземно море може да започне голяма война

„Взгляд“: Заради островче в Средиземно море може да започне голяма война

Москва. В сравнителна близост до курорта Анталия се групират турски и гръцки военни кораби. САЩ и Германия се опитват да предпазят партньорите от НАТО от пряк сблъсък. Ябълката на раздора е скалистият остров Кастелоризо, разположен близо до брега на Турция. Каква е уникалната стойност на най-отдалечения от гръцките острови и какви може да са последствията от конфликт за водите около него, коментира руския вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса Германската преса съобщи вчера, че канцлерът Ангела Меркел "е предотвратила военен конфликт между Турция и Гърция с един телефонен разговор" заради богатите газови находища в Източното Средиземноморие. Водите около гръцкия остров Кастелоризо, разположен само на три километра от турския бряг, могат да се превърнат в театър на военните действия. Причината са новите „сеизмични изследвания“ (всъщност проучване на потенциални минерални запаси), които се провеждат от турския изследователски кораб „Оруч Рейс“ в района, въпреки многократните предупреждения от страна на Атина. Както отбелязва Tagesspiegel, от вторник много кораби на турския флот се движат в Егейско море и в източното Средиземно море на юг от гръцките острови Родос и Крит. Силите на гръцкия флот също са дислоцирани в този район. Това съобщи и гръцката държавна телевизия. Във вторник вечерта 18 турски бойни кораба и изтребители на турските ВВС бяха изпратени директно към Кастелоризо, след което гръцкият флот обяви състояние на тревога. Освен това, според германските издания Tagesspiegel и Bild, Меркел е разговаряла с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Пресслужбата на германското правителство обаче не потвърди, че канцлерът е действал като посредник между двете враждуващи страни от НАТО - въпреки че разговорът с Ердоган наистина се е състоял. Както и да е, „Оруч Рейс“ напусна опасната зона. Може би не Меркел е изиграла главната роля. По-рано Държавният департамент на САЩ се обърна към Анкара с апел за „спиране на всички планове за действие“ в спорните води в източната част на Средиземно море. Турция предупреди предварително за проучване на юг и изток от острова от 21 юли до 2 август. Гърция увеличи боеспособността на въоръжените си сили. В края на юни началникът на гръцкия генерален щаб Константинос Флорос обяви готовността си да "изгори" всички, които нахлуват в страната. Преди година Атина заплаши Турция със санкции от ЕС, в отговор на което Анкара възрази на правото на ЕС да определя границите в Средиземноморието. Нервността на Гърция беше предизвикана от плановете на турците относно шелфа на Кипър, етнически близък до гърците. Добавяме, че турците са в конфронтация и с Израел заради въглеводородните запаси. Но, може би, най-уязвимият район си остава Кастелоризо. Както бе споменато по-горе, този малък скалист остров се намира близо до брега на Турция: турското пристанище Кас е само на седем километра, докато най-близката голяма гръцка територия, остров Родос, е на около сто километра и на 580 километра от континентална Гърция. Второто име на Кастелоризо е Мейисти, което означава най-големият (най-големият остров в малкия крайбрежен архипелаг). Тази територия с население от около 500 души има бурно военно минало. По време на войната на гърците за независимост от Османската империя жителите на остров потопили няколко турски кораба в залива на Анталия. Островът въпреки това остава под османско владичество до Първата световна война, когато тук се водят битки на Антантата с турците. До 1945 г. Кастелоризо принадлежи на Италия (заедно с Додеканезките острови - Родос и други), а по време на Втората световна война отново се превръща в сцена на битки. Тук британските войски са дебаркирали, островът е бил бомбардиран от самолети на „Луфтвафе“, докато е бил под немска окупация. Мейисти-Кастелоризо се завръща в гръцко „родно пристанище“ едва през 1947 година. За Гърция това е добра придобивка не само заради старинните гробници, дорийски акропол и рицарски замък, които привличат туристи. Остров с площ по-малка от десетина квадратни километра дава възможност на Гърция да поиска морска площ от 40 хиляди квадратни километра. Турция признава гръцкия контрол само над шест морски мили от териториалните води около острова. Турският проучвателен кораб е влязъл в зона на юг от Кастелоризо, която гърците считат за изключителна икономическа зона. Геологическата служба на САЩ, припомняме, оценява общите запаси в Източното Средиземноморие на 3,45 трилиона кубически метра газ и 3,8 милиарда барела нефт. Според други оценки, въглеводородните запаси са два пъти по-големи. Както отбелязва Виктор Надейн-Раевски, старши изследовател в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките, турците определят границите на зоната на шелфа не в съответствие с Конвенцията за морското право, а по собствена преценка. „Демонстрацията на сила от Ердоган има политически подтекст. Това се отнася и за отношенията с Гърция и споразумението с Либия, където Турция също има интерес към въглеводородите“, каза Раевски пред вестника. В допълнение към икономическия интерес имперските амбиции на Ердоган могат също да играят роля, каза експертът. Надейн-Раевски припомни, че османската държава притежава всички острови в Егейско море, повечето от които сега принадлежат на Гърция. „Говорим за предстоящ военен конфликт. Гръцката армия беше поставена в пълна бойна готовност, както трябва да бъде. В крайна сметка никоя държава не иска да се откаже от земята си“, подчертава Раевски "Военноморските сили на Турция и Гърция са приблизително сравними", обясни военният експерт Константин Сивков пред „Взгляд“. „Основата на турския флот са повърхностни кораби от клас "фрегати". Това са пет до седем частично остарели американски построени кораби от края на 60-те - началото на 70-те клас "Оливър Х. Пери". Освен това има около две дузини многоцелеви плавателни съдове, способни да изпълняват функциите за нападение, борба с подводници и също така са използвани за целите на противовъздушната отбрана, около 30 тактически катера, включително ракетни катери, въоръжени с крилати ракети с малък обсег. " Турският подводен флот е представен от 12 немски подводници от клас 209 и 212, добави Сивков. „Гръцкият флот е подобен на турския по брой и състав на видовете. Там има и кораби от клас фрегати, но те са с ограничена бойна стойност поради възрастта си. Ядрото на гръцкия флот е съставено от ракетни катери, има и подводници “, каза военният експерт. Действията на флота могат да бъдат подкрепени от турските ВВС - 470 самолета. Гърция разполага с около 390 самолета (включително военно-транспортни) и хеликоптери. Турската армия е втората по големина в блока на НАТО - 510 хиляди души. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е на половината от този на турската: 6 милиарда долара срещу 12 милиарда долара. „Само сила може да потуши амбициите на Ердоган. Този политик не приема нищо друго. Трудно е да се каже дали международната общност има достатъчно желание да принуди Турция да спазва международните споразумения “, каза Надейн-Раевски. Превод: Юлиян Марков

23 Юли 2020 | 19:29 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: ЕС ще сгреши, ако не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие

Еманюел Макрон: ЕС ще сгреши, ако не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие

Париж. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще е сериозна грешка от страна на Европейския съюз, ако той не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие. Държавният глава заяви, че иска повече санкции за тези страни, които нарушават морските граници на Гърция и Република Кипър, предава Reuters. Коментарите на Макрон идват след като турският флот започна сеизмични проучвания в морето между Кипър и Крит - ход, който според Гърция е нарушение на нейния суверенитет. "В тази част на Средиземноморието, която е от особено значение за две от нашите страни, проблемите със сигурността и енергетиката са жизнено важни. Това, което е заложено е една борба за власт, по точно между Турция и Русия, които укрепват позициите си все повече, срещу което ЕС все още не прави достатъчно", каза Макрон, по време на среща с кипърския си колега Никос Анастасиадис. "Ще е сериозна грешка да изоставим сигурността в Средиземно море в ръцете на други актьори. Това не е опция за Европа и не е нещо, което Франция ще допусне", допълни Макрон. Европейският съюз вече наложи някои санкции на Турция, заради сондажните дейности в Източното Средиземноморие, но Макрон заяви, че има нужда от още ограничения срещу Анкара, за да престанат нарушенията в региона. "Заставам изцяло зад Кипър и Гърция в лицето на турските нарушения на техния суверенитет. Неприемливо е, че морските граници на член (на ЕС) са нарушавани и заплашвани. Тези, които правят това трябва да бъдат санкционирани. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 13:53 | Агенция "Фокус"

TAСС: ЛНА съобщи, че е унищожила турски безпилотен самолет в Северна Либия

TAСС: ЛНА съобщи, че е унищожила турски безпилотен самолет в Северна Либия

Триполи. Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар твърди, че е свалила безпилотен летателен апарат, произведен в Турция, в северната част на Либия. Това съобщи в четвъртък, 23 юли, новинарският портал Afrigatenews, предава TACC. "Силите за противовъздушна отбрана на Либийската национална армия откриха и свалиха турски дрон западно от град Сирт", заявиха от ЛНА. Говорителят на ЛНА Ахмед Мисмари посочи по-рано, че либийските градове Сирт и Джафра наскоро са били укрепени от допълнителни системи за противовъздушна отбрана, разположени там, и са "готови за всякакви военни конфронтации". Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 12:57 | Агенция "Фокус"

Анкара: Максималистичните искания на Гърция в Средиземно море противоречат на международното право

Анкара: Максималистичните искания на Гърция в Средиземно море противоречат на международното право

Анкара. Турция в сряда отвърна на гръцките твърдения за „незаконно проучване“ в Източното Средиземноморие на фона на новите сондажи на турски съд в Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“. „Тези максималистични искания за континентален шелф на Гърция противоречат на международното право, съдебната практика и съдебните решения“, заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой чрез писмено изявление. Като част от дейностите по проучване за въглеводороди, Турция обяви новата сеизмична изследователска дейност на кораба „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие чрез НАВТКС (навигационен телекс) от 21 юли 2020 г. В турското изявление се подчертава, че морското пространство, което „Оруч Реис“ е планирано да проучи, „се намира изцяло в континенталния шелф на Турция, както е декларирано пред Организацията на обединените нации, и в рамките на лицензионните блокове, предоставени от турското правителство на Турската петролна компания (TPAO) през 2012 г.“. Aksoy също така отбеляза, че „нашият кораб за сеизмични изследвания „Барбарос Хайреддин паша“ също е провеждал проучване през предходни години в част от същия район“. Отхвърляйки твърденията на Атина, че Турция „провежда незаконни проучвателни дейности в гръцкия континентален шелф“, Аксой заяви, че „Гърция основава тези претенции на наличието на далечни от континенталната част на страната острови и най-вече Кастелоризо“. „Аргументът, че остров от 10 квадратни километра, разположен само на 2 километра от Анадола и на 580 километра от гръцкия материк, генерира континтентален шелф с площ от 40 хиляди квадратни километра, не е нито рационален, нито в съответствие с международното право“, се отбелязва изявлението. „Следователно ние отхвърляме тези неоправдани искания на Гърция“, се подчертава там. Повтаряйки призива на Турция за диалог с Гърция, Аксой допълнително подчерта решимостта на Анкара да продължи да защитава своите „законни права и интереси, произтичащи от международното право“. Миналия май сондажните кораби под флага на Турция започнаха офшорни сондажни операции в райони край остров Кипър. Зоните попадат изцяло в континенталния шелф на Турция, регистриран в ООН и в разрешителни от турското правителство в предишни години, предоставени на Turkish Petroleum, националната петролна компания на страната, припомня изданието. Турция вижда енергията като стимул за политическо решение на конфликта на острова и мира в по-широкия средиземноморски басейн, а не катализатор за по-нататъшното напрежение. Турция е страна-гарант за т.нар. Турска република Северен Кипър и последователно оспорва едностранното сондиране на администрацията на кипърските гърци в Източното Средиземноморие, като твърди, че ТРСК също има права върху ресурсите в района. Превод и редакция: Иван Христов

22 Юли 2020 | 17:22 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гръцки военни кораби пътуват към Кастелоризо

Protothema (Гърция): Гръцки военни кораби пътуват към Кастелоризо

Атина. Голям брой гръцки военни кораби плават към региона около остров Кастелоризо в югоизточната част на Средиземноморието, като отговор на мобилизирането на турския флот в района след издаването на НАВТЕКС от турския военноморски флот, пише гръцкия вестник Protothema. Според информация повече от 17 турски надводни кораба вече са напуснали военноморската база „Аксаз“ от вчера - тя се намира на 13 км източно от Мармарис в провинция Мугла - с курс на юг и на запад с цел да придружават океанографския кораб „Оруч Рейс“ на път за морската зона, която Турция незаконно, според Гърция, е резервирала с НАВТЕКС - от 21 юли до 2 август - за провеждане на сеизмични проучвания за търсене на въглеводороди. В момента обаче, поради съществуването на турския НАВТЕКС, по-голямата част от гръцкия флот е извън пристанищата и се движи или вече е разгърнат, за да покрие огромна морска зона, започваща от Северните Додеканези и завършваща на юг от комплекса Мегисти област на турския НАВТЕКС Гръцката страна разполага с достоверна информация, която притежава от близо месец за събирането в пристанището на „Аксаз“ на поне 22 надводни турски кораба. Източници добавят, че заедно с надводните кораби се смята, че достатъчен брой подводници, около 6 до 7, са в готовност за последните 10 дни и са се придвижвали масово на юг от Родос, което е довело до тревога в щаба на гръцкия флот. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември

„Независимая газета“: ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември

Берлин/Брюксел. ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември, пише руският вестник “Независимая газета“. Акцентът на работното посещение на германския външен министър Хайко Маас в Гърция беше конфликтът между Гърция и Турция заради действията на Анкара за усвояването на средиземноморските газови и петролни ресурси. Всъщност целта на това посещение беше да информира Турция за решенията на срещата на външните министри на ЕС на 13 юли, която беше посветена на различията между ЕС и Турция. Маас направи сурово изявление, в което поиска от името на Германия да бъдат спрени сондажните операции от Турция в Източното Средиземноморие. Според него Анкара извършва тези дейности незаконно. Германският министър според списание Spiegel е нарекъл тези действия „провокация“. На съвместна пресконференция с гръцкия си колега Никос Дендиас в Атина Маас подчерта, че "германското правителство очаква Анкара да спре геоложките проучвания близо до Кипър". Тези действия усложняват отношенията на Турция с Европейския съюз. Нещо повече, всеки напредък в тези отношения е възможен само ако Анкара не участва в подобни провокации в Източното Средиземноморие. В същото време, подчерта Маас, ЕС няма друг начин, освен да проведе "честен и откровен диалог" с Турция по тази тема. И обясни това с факта, че Турция е стратегически важен член на НАТО и нейната позиция е важна за решаването на проблемите с миграцията, пред които са изправени страните от ЕС. Според германския вестник Bild проблемите между Турция и ЕС започват, когато турците през 1974 г., по време на военна операция, превземат северната част на остров Кипър. Оттогава Кипър е разделен, а на север съществува т. Нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) , която не е призната от никого, освен Турция. Но през 2004 г. Кипър става член на ЕС, а в международно правно отношение икономическата му зона обхваща и северната част на острова. Турция обаче е изпратила там два кораба, които сондират за газ. Големи запаси от природен газ бяха открити в кипърския шелф в началото на този век. Те се оценяват на 1,7 трилиона кубически метра. Шелфът е разделен на 13 блока. Първият международен търг за проучване на газови находища в кипърския шелф е обявен през 2007 г., но в него участва само американската компания Noble Energy. Той започна пробно сондиране в блок 12 и в резултат получи предварителна оценка на газовите запаси на находището на 140-230 милиарда кубически метра. През 2010 г. същата компания откри значителни запаси от газ в средиземноморския шелф на Израел. В началото на 2019 г. американската компания ExxonMobil проби кладенец в блок 10 от шелфа на Кипър и откри запаси от газ в размер 142-227 милиарда кубически метра. Този депозит може да стане третия по големина в света. Блок 10, заедно с ExxonMobil и кипърската компания Produktion Cyprus (Offshore) Limited, също се разработва от катарската компания Qatar Petroleum International Upsteram O.P.C. Проблемът с разработването на газови находища в Средиземно море обаче е свързан с позицията на Турция, която не само провежда собствени проучвания на шелфа, но и се опитва да възпрепятства работата на чуждестранните компании. Например турският флот блокира през 2018 г. сондажния кораб Saipem 12000, който се опитваше да проведе проучвателни работи в Трети блок близо до границите на ТРСК. В ЕС има разногласия по отношение на мерките, които трябва да се предприемат срещу Турция в това отношение. Предишните мерки се оказаха неефективни. На неотдавнашна среща (първата след избухването на пандемията на коронавирус) в Брюксел външните министри на страните-членки на ЕС обсъдиха на първо място проблема с отношенията с Турция. Министрите осъдиха сондажните операции на Турция на кипърския шелф, но в същото време поискаха от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел да намери начини да преговаря с Турция по спорните въпроси. Очаква се Борел да подготви пътна карта за Турция през август. Гърция и Кипър настояват за въвеждането на икономически санкции срещу Турция, а Франция ги подкрепя по този въпрос. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис не изключи обсъждането на проблемите с Турция на извънредната среща на върха на Европейския съюз през септември. „Турция е проблем за цяла Европа, не само за Гърция и Кипър“, каза той на брифинг в Брюксел след срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕК разкритикува действията на Турция в Източното Средиземноморие

Kathimerini: ЕК разкритикува действията на Турция в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейската комисия разкритикува предупредителния телекс (НАВТЕКС), издаден от военноморските сили на Турция във вторник, за сеизмични проучвания в морския район между Кипър и Крит, заявявайки, че турската страна изпраща „грешно съобщение“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Съобщението на Турция за нов НАВТЕКС за сеизмични проучвания в източното Средиземноморие не е полезно и изпраща грешно съобщение", заяви говорителят на Комисията Набила Масрали, цитирана от кипърските медии в сряда, като настоява Турция да отнесе всякакви спорове, които може да има с Гърция пред Международния Съд в Хага. Гърция настоява другите държави-членки на ЕС да подготвят „тежки санкции“ срещу Турция, ако тя пристъпи към нейните планове за проучване на нефт и газ в гръцката или кипърската Изключителна икономическа зона. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 13:41 | Агенция "Фокус"

МнВР на Турция: Анакара отхвърля гръцките претенции за континенталния шелф в Източното Средиземноморие

МнВР на Турция: Анакара отхвърля гръцките претенции за континенталния шелф в Източното Средиземноморие

Анкара. Анкара отхвърля претенциите на Атина за континенталния шелф на Източното Средиземноморие. Максималистичните позиции на гръцките власти противоречат на нормите на международното право и на решенията на международните съдилища, заяви говорителят на турското Министерство на външните работи Хами Аксьой, предава "Анадолската агенция". Турският дипломат обърна внимание на продължаващите турски проучвания в Източното Средиземноморие, в частност започналите дейности от турския кораб "Оруч Рейс". „От 21 юли се провежда следващата фаза от проучването на находищата (на енергийни ресурси). Сеизмичните проучвания се извършват в зоната на континенталния шелф на Турция и Анкара информира ООН за това“, каза Аксьой. Дипломатът припомни, че друг турски кораб, "Барбарос Хайретин Паша", по-рано също е извършвал проучвания в същия район от Средиземноморието. „Въпреки това Атина повтори протестите си във връзка с действията на турските съдилища. Атина без причина претендира, че има права върху тази част на шелфа. Освен това гръцката страна се опитва да оправдае позицията си на остров (Кастелоризо), разположен далеч от крайбрежието на Гърция. Този вид максималистична позиция противоречи на нормите на международното право и съдебните решения“, каза Аксьой. Дипломатът подчерта, че площта на острова е 10 кв. км и той се намира на 2 км от брега на Турция и на 580 км от крайбрежието на Гърция. „Морската зона на този остров не може да бъде 40 хил. кв. км. Тази теза на гръцката страна е далеч от концепцията за рационалност и няма нищо общо с върховенството на закона. Следователно страната ни отхвърля позицията на Атина“, заяви говорителят. Според него Анкара отново заявява готовността си за диалог с Атина и е решена да защитава законните си права в морето. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 11:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили в готовност, заради турските действия в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили в готовност, заради турските действия в Източното Средиземноморие

Атина. Гръцките въоръжени сили са в повишена готовност да отвърнат на турския ход да започне нови сондажни операции близо до водите на остров Кастелоризо, които ще продължат поне до 2 август, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Планът на Турция се разглежда от Атина като опасна ескалация в Източното Средиземноморие и накара премиера на Гърция Кириакос Мицотакис да заплаши Анкара с европейски санкции. "Налагането на санкции от страна на Европейския съюз срещу Турция ще е еднопосочен път. Зависи само от Турция да избере какви взаимоотношения иска да има с Гърция, с Кипър и с Европа. Но аз смятам, че в момента те изглежда избират грешния път", каза премиерът по-рано по време на посещението на германския министър на външните работи Хайко Маас. Мицотакис допълни, че "Гърция следи всички развития с готовност" и подчерта, че "поставянето на суверенните ни права под въпрос означава оспорване на сувереннитета на Европа". По думите на премиера, Гърция вече е повдигнала въпроса пред ЕС, НАТО и ООН, както и пред властите в постоянните членове на Съвета за сигурност на глобалната организация. "Призоваваме Турция незабавно да прекрати нелегалните действия, които подкопават нашите суверенни права, както и мира и стабилността в региона", се казва в изявление на гръцкото Министерство на външните работи. На свой ред турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоя, че страната му не се нуждае от ничие позволение, за да проучва ресурсите в региона. По неговите думи Турция действа в рамките на Международното морско право и "ще продължи да го прави". Междувременно Мицотакис се срещна с министъра на външните работи Никос Дендиас. Той също така получи информация за ситуацията в Източното средиземноморие в телефонен разговор с министъра на отбраната Никос Панагиотопулос. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 09:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Вашингтон. Американският Държавен департамент призова Турция да се въздържа от всякакви сондажни операции в Източното Средиземноморие, които биха увеличили напрежението в региона, пише електронното издание нa гръцкия вестник Kathimerini. "Призоваваме Турските власти да прекратят всички планове за операции и да се въздържат от стъпки, които ще увеличат напрежението в региона", заяви говорител на Държавния департамент. По-рано гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Европейският съюз няма да има избор, освен да наложи санкции на Турция, ако Анкара продължи със сондажните операции. Коментарите на премиера дойдоха след като Турция обяви своите планове за нови сондажни операции в южната и източната част на гръцкия остров Кастелоризо, описани от говорителя на Държавния департамент като "спорни води", от 21 юли до 2 август. Германският министър на външните работи Хайко Маас също призова Анкара да прекрати сондажните операции във водите в Източното Средиземноморие, ако иска да има напредък в диалога с Брюксел. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 07:40 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис заплаши Турция с европейски санкции, ако провокациите срещу Гърция продължат

Kathimerini: Мицотакис заплаши Турция с европейски санкции, ако провокациите срещу Гърция продължат

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Европейският съюз няма да има избор, освен да наложи санкции на Турция, ако Анкара продължи да създава напрежение в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Коментарите на премиера дойдоха след като Турция обяви своите планове за нови сондажни операции в южната и източната част на гръцкия остров Кастелоризо от 21 юли до 2 август. В пресконференция, малко след като посрещна германския външен министър Хайко Маас в Атина, Мицотакис заяви, че ако Анкара продължава своите дейности в Източното Средиземноморие, "налагането на санкции ще е неизбежно за Европейския съюз". "Турция отново продължава с агресивните си действия срещу Гърция, срещу Кипър и срещу Европейския съюз като цяло". "Гърция наблюдава всички развития с увереност и абсолютна готовност", допълни премиерът. По-рано Маас призова Анкара да прекрати сондажните операции във водите в Източното Средиземноморие, ако иска да има напредък в диалога с Брюксел. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Юли 2020 | 21:16 | Агенция "Фокус"

Milliyet: Руска делегация отива в Анкара за преговори по либийския конфликт

Milliyet: Руска делегация отива в Анкара за преговори по либийския конфликт

Анкара. Руска делегация ще пристигне на работно посещение в Анкара, за да обсъди ситуацията в Либия с турските си колеги. Това съобщи турският вестник Milliyet във вторник. Според вестника страните преди всичко ще обсъдят ситуацията около град Сирт, който е под контрола на Либийската национална армия (ЛНА). „Милиет“ също така твърди, че ако бъде постигнат компромис при разговорите в Анкара, скоро може да се проведат разговори на ниво министри на външните работи на Руската федерация и Турция. Вестникът не посочва датата на посещението. Нямаше и официален коментар от Москва и Анкара по тази тема. В Либия от няколко години паралелно съществуват два органа на изпълнителната власт - Правителството на националното съгласие (ПНС) на Файез Сарадж в Триполи и временният кабинет в източната част на страната, подкрепен от Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар. През пролетта на 2019 г. Хафтар започна офанзива срещу Триполи и ПНС се обърна за подкрепа към Турция. С подкрепата на Анкара ПНС успя да си върне контрола върху редица територии, завзети от ЛНА. По-специално през май неговите формирования окупираха Ел-Ватия, изоставена от силите на Хафтар. По-късно беше получена информация, че Турция води преговори с кабинета на министрите в Триполи за възможността да използва либийски военни бази - както Ел-Ватия, така и военноморската база в град Мисрата (на 200 км източно от Триполи). Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 15:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият флот е поставен в повишена готовност заради пристигането на турски сондажен кораб край остров Кастелоризо

Kathimerini: Гръцкият флот е поставен в повишена готовност заради пристигането на турски сондажен кораб край остров Кастелоризо

Атина. Станцията за издаване на навигационни телекси (НАВТЕКС) в Анталия във вотрник запази за периода от21 юли до 2 августрайон около гръцкия остров Кастелоризо за турски сеизмични изследвания, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Планира се в района да пристигне турският сондаженн кораб „Оруч Реис“. Гръцките въоръжени сили са поставени в повишена готовност. Както коментира вестникът, заради все по-провокативното поведение на Турция в Източното Средиземноморие, Гърция се готви за възможна ескалация на напрежението на фона на страховете, че Анкара ще реализира заканите за провеждане на турски сондажни операции във водите около островите Кастелоризо и Крит, които Атина смята, че влизат в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ). „Катимерини“ отбелязва и гръцките опасения от евентуална турска интервенция в Източното Средиземноморие, чрез която да се предотврати постигането на споразумение за делинеация на ИИЗ между Гърция и Египет, за което в момента преговарят двете страни. Междувременно, по време на посещение в Атина във вторник германският външен министър Хайко Маас призова Турция да спре сондажите за природни ресурси в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 15:24 | Агенция "Фокус"

Haqqin (Азербайджан): Египет тръгва на война с Турция, Алжир също е разположил „Искандери“ по границата с Либия

Haqqin (Азербайджан): Египет тръгва на война с Турция, Алжир също е разположил „Искандери“ по границата с Либия

Кайро. Египетският парламент единодушно одобри евентуалното изпращане на въоръжените сили за изпълнение на бойни мисии извън страната. Също така държавната египетска телевизия обяви официалния старт на координацията с либийското ръководство през следващите дни, пише азербайджанското електронно издание Haqqin в материал, представен без редакторска намеса. Очаква се в най-близко време президентът Абдел Фатах ас Сиси да излезе с обръщение в Кайро. Намесата на Египет в ситуацията в Либия изглежда неизбежна. И това едва ли е кратка увеселителна разходка. Малко по-рано в египетската столица вече беше заявено, че Египет има такова право, но то бе узаконено едва сега - първо, либийският парламент в Тобрук обяви, че не е против използването на египетската армия в Либия за отблъскване на чуждестранната агресия и изпрати официално искане до Кайро и след това въз основа на тази покана египетският парламент издаде вече официалното разрешение за Ас Сиси. Неочаквано в ситуацията се намеси и Алжир. Стана известно, че той е разположил ракетни системи „Искандер“ на границите си с Либия, а освен това заяви директно, че „всякакво нападение над Либия ще се оценява като нападение срещу Алжир“. И ако добавим към това, че Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия, начело с Файез Сарадж, се готви да атакува силите на Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар, за да възвърне стратегически важния град Сирт, тогава става очевидно, че голям военен пожар в Северна Африка може да избухне през следващите дни, ако не и часове. Решението на парламента в Кайро, което дава зелена светлина за задгранични операции на египетската армия срещу „криминални военизирани формирования“ и „чужди терористични групи“, е разбираемо. Освен това той има няколко мотива, главният от които трябва да се нарече осигуряване на присъствието на приятелски сили на проблемната египетско-либийска граница, достъп до въглеводородните находища в региона. А още нещо немаловажно е, че Кайро изобщо не е против да получи най-накрая награда от факта, че съседната държава, с която египтяните са били във вражда и са стигали до въоръжени конфликти по времето на Кадафи, се гърчи в агония - дори ако това ще е територията на няколко местни клана под египетския протекторат, макар и малка, но все пак крачка към „възраждането на великия Египет“, за което мечтаят местните военни кръгове и част от националната буржоазия, които правят съвместен бизнес с армията. Египет смята, че въоръжена инвазия - от две до три механизирани и танкови бригади с подкрепата на ударни вертолети и авиация - трябва да фиксира новото статукво, възникнало след поражението на Хафтар от войските на Сарадж край Триполи. Нова линия на разграничаване на двете противоположни сили ще бъде начертана пред крайбрежния град Сирт. Това се случва сега, защото завземането на този град от войските на ПНС и техните турски съюзници ще направи позицията на Хафтар почти безнадеждна, тъй като Сирт е ключов крайбрежен град, който контролира значителна част от износа на нефт в източната част на страната. Всичко е много просто - който контролира Сирт, контролира две трети от износа на либийски петрол. А ако го загуби, съюзникът на Египет, фелдмаршал Хафтар, се превръща в обикновен пустинен вожд, тъй като няма да има с какво да поддържа армията си. Именно такова е неотложното положение, което принуждава Кайро да се реши на директна намеса. Египетската страна е уверена, че всички „козове” са на нейна страна: логистиката на операциите в Либия не е в полза на Турция, а вероятността Анкара да получи подкрепата на съюзниците по НАТО е изключително малка - Франция и Гърция най-вероятно ще блокират колективно решение в подкрепа на Турция и по-скоро подкрепят действията на Египет, а не на Ердоган. Но от другата страна на везните е евентуално продължително присъствие в либия, което неминуемо ще доведе до сблъсъци с местни патриоти, а от тях не трябва да се очаква възторг от египетските „освободители“, челен сблъсък с Турция и тежко бреме за бюджета, където отдавна са налице сериозни проблеми. Ситуацията в региона е напрегната до краен предел, но стратегическата инициатива все още е ... с Ердоган. В ръцете му са ключовете за относителния мир в Северна Африка и сега той ще реши - Ердоган е този, който ще реши дали ще видим поредна фаза на стабилизиране на либийския конфликт или дали желанието на Анкара да получи Сирт и нефта на Киренайка ще надмогне инстинкта му за самосъхранение и ще доведе до нова война в регион. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 14:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Парламентът в Египет предостави на президента Абедел Фатах Сиси мандат за разполагане на войски в Либия

ТАСС: Парламентът в Египет предостави на президента Абедел Фатах Сиси мандат за разполагане на войски в Либия

Москва. Египетският парламент предостави на президента Абдел Фатах Сиси мандат да изпрати войски в Либия. Причината според депутатите е нуждата от защита на националната сигурност на Египет, съобщава TАСС, като се позовава на източник в парламента на страната, който е заседавал по-рано при затворени врати. "Египетският парламент се съгласи армията ни да подкрепи либийския народ. Депутатите предоставиха на президента Сиси и на въоръжените сили мандат да защитават Либия и националната сигурност на Египет и арабските държави", заяви източникът. По неговите думи "парламентът е заседавал в рамките на конституционните процедури, необходими за упълномощаване на президента да предприеме необходимите стъпки за защита на националната сигурност на Египет“. Изпращането на въоръжени сили в чужда страна е регламентирано в член 152 от Конституцията на Египет и изисква се одобрението на Съвета за националната отбрана, както и съгласието на две трети от членовете на парламента. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 20:12 | Агенция "Фокус"

Ердоган по повод годишнината от операцията в Кипър: Тя показва какво може да се случи, ако бъдат нарушавани правата на турците на острова

Ердоган по повод годишнината от операцията в Кипър: Тя показва какво може да се случи, ако бъдат нарушавани правата на турците на острова

Анкара. Турция и т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) отбелязват на 20 юли 46-тата годишнина от операцията на турските въоръжение сили на острова, след която той бе фактически разделен на две части, информира електронното издание на вестник Hurryiet. „Мирната операция демонстрира възраждането на обществото, което щеше да бъде заличено от историята. Тази операция показа на целия свят какво може да се случи, когато основните права на кипърските турци са нарушени [и], когато свободата им е заплашена“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган чрез писмено изявление. Ердоган добави също, че справедливо и трайно решение за Кипър е възможно само с приемане на равен статут на кипърските турци. Кипърските гърци трябва да признаят политическото равенство на кипърските турци и техните равни права върху природните богатства на острова без забавяне, каза той. Церемония се проведе в северната част на Лефкоша, където висши представители на Турция и т.нар. ТРСК положиха венец върху паметника на основателя на съвременната Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Сред участниците бяха президентът на ТРСК Мустафа Акинчи, турският вицепрезидент Фуат Октай, министри, депутати и военни и дипломатически представители. Турция, по думите на Октай, е решена да застане зад търците-киприоти винаги, когато е необходимо. Всяка година признатата единствено от Анкара ТРСК празнува 20 юли като Ден на мира и свободата, за да отбележи операцията - мащабна военна интервенция за защита на кипърските турци от насилие, поразило острова през 1974 г. Островът е разделен на кипърско турско правителство на север и на кипърска администрация на юг след военен преврат от 1974 г., целящ анексирането му от Гърция. Военната намеса на Турция спря дългогодишното преследване и насилието над кипърски турци от ултранационалистичните кипърски гърци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Външният министър на Гърция: Никога няма да се примирим с последствията от турската инвазия в Кипър

Външният министър на Гърция: Никога няма да се примирим с последствията от турската инвазия в Кипър

Атина. „Никога няма да се примирим с последиците от турската инвазия“, заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в понеделник по повод 46-тата годишнина от началото на операцията на Турция в Кипър на 20 юли 1974 година, довела до окупирането на повече от една трета от острва, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА. „От четиридесет и шест години елинизмът преживява драмата на изчезналите хора, изкореняването на хиляди от домовете им, плячкосването и унищожаването на гръцкото и православното наследство, узурпацията на имущество на кипърските гърци“, каза той. „Четиридесет и шест години нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от Турция. Решения, които освен всичко друго призовават всички държави да зачитат независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Република Кипър и да изискват изтеглянето на окупационните войски от нейната територия“. Дендиас подчерта, че „днес Гърция и Кипър са изправени пред непрекъснато нарастваща и разширяваща се престъпност на Турция, което представлява сериозна заплаха за сигурността и стабилността в по-широкия регион на Източното Средиземноморие“. Той добави, че Гърция и Кипър реагират на турската агресия и беззаконие с придържането към международното право. Външният министър също така заяви: „В непрекъснато сътрудничество и тясна координация работим систематично за развитие и задълбочаване на регионалното сътрудничество с държавите от Източното Средиземноморие, въз основа на взаимното уважение и безпроблемното упражняване на нашите суверенни права, както са определени от международното право и морския закон“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Равен достъп до ресурсите на Кипър за турците е условието на Ердоган за мир на острова

„Анадолска агенция“: Равен достъп до ресурсите на Кипър за турците е условието на Ердоган за мир на острова

Анкара. Условието за дългосрочен и справедлив мир на Кипър е признаването на турксата общност на острова за равноправна страна, заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган, цитиран от „Анадолската агенция“. „Гръцката общност на Кипър трябва незабавно да признае политическото равноправие на турците на острова, включително правата на турците-киприоти върху природните ресурси на Кипър“, категоричен е Ердоган. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 12:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Израел ратифицира споразумението за строителство на газопровода East Med

„Анадолска агенция“: Израел ратифицира споразумението за строителство на газопровода East Med

Ерусалим. Правителството на Израел е ратифицирало споразумението с Гърция и Република Кипър за строителството на Източносредиземноморския газопровод, предава „Анадолската агенция“, като се позовава на съобщение от Министерството на енергетиката на Никозия. Министърът на енергетиката на Израел Ювал Щайниц от своя страна заяви, че споразумението е важна стъпка по отношение на превръщането на Израел в страна износител на енергия. На 2 януари 2020 г. в Атина, Гърция, гръцката част на Кипър и Израел подписаха споразумение за започване на строителството на тръбопровода East Med. Проектът трябва да бъде завършен в рамките на 6-7 години. Прогнозите са той да струва 7 милиарда долара, но реализацията му е под въпрос заради споровете около границите на континенталния шелф на Гърция и Турция в източната част на Средиземно море. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се готви за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция се готви за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. На фона на все по-провокативното поведение на Турция в Източното Средиземноморие, Гърция се готви за възможна ескалация на напрежението още през това лято заради опасенията, че Анкара ще реализира заканите си да започне проучвания за въглеводороди във водите край гръцките острови Крит и Кастелоризо, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Атина претегля своите дипломатически възможности, докато се опитва да поддържа отворени каналите за комуникация с Анкара, въпреки действията на турското правителство, отбелязва вестникът. Вследствие на разгласяването от Турция на онова, което е трябвало да бъдат тайни разговори между гръцки, турски и германски служители по-рано този месец, германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, където ще проведе разговори именно по темата за отношенията между Гърция и Турция. Очаква се разговорите от вторник да се съсредоточат върху позициите, изразени от лидерите на ЕС по отношение на Турция в кулоарите на срещата на върха по въпроса за фонда за възстановяване от коронавируса през уикенда. По време на срещата на върха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис призова своите колеги от ЕС да наложат „тежки санкции“ срещу Турция в отговор на нарастващата агресия срещу Гърция и Кипър. Лидерите на ЕС приеха също предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за специална сесия за стратегическите отношения на ЕС с Турция през септември. Има опасения, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган може преди това да вдигне залога с интервенция в Източното Средиземноморие с цел да предотврати споразумение за очертаване на изключителна икономическа зона между Гърция и Египет, което в момента се обсъжда между служители на две държави, отбелязва още „Катимерини“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 08:47 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ счита мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго в Либия "несериозна"

AFP: САЩ счита мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго в Либия "несериозна"

Вашингтон. Главният дипломат на САЩ за Близкия Изток Дейвид Шенкер заяви, че на операция ИРИНИ за налагането на оръжейното ембарго в Либия й липсва сериозност и по този начин Европейският съюз нарушава неутралитета си в конфликта в северноафриканската страна, предава AFP. Операцията започна, за да бъде наложено оръжейното ембарго на ООН в размирна Либия, но по-рано доведе до инцидент между Франция и Турция. Шенкер заяви, че операцията спира единствено доставките на турско военно оборудване. "Те могат поне, ако са сериозни, да посочат всички страни в конфликта, когато те нарушават ембаргото", заяви Шенкер. "Смятам, че има много повече, което те могат да направят". По думите на дипломата, ЕС трябва да предприеме действия срещу групата "Вагнер", която някои експерти свързват с Кремъл и която се бие на страната на Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар. На свой ред Турция подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС), което в последните месеци успя да отблъсне силите на Хафтар от Триполи. ЛНА е подкрепяна от Египет и Обединените арабски емирства. Превод и редакция: Теодор Пенев

16 Юли 2020 | 20:30 | Агенция "Фокус"

New Europe: ЕС заплаши Турция със санкции, заради сондажните операции в Източното Средиземноморие

New Europe: ЕС заплаши Турция със санкции, заради сондажните операции в Източното Средиземноморие

Брюксел. По време на среща на външните министри на Европейския съюз, специалният представител на Общността по въпросите от външната политика Жозеп Борел заплаши, че може да се стигне до санкции срещу Турция, ако тя продължи с операциите в Източното Средиземноморие, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. По време на срещата министрите дебатираха за множество въпроси, свързани с Турция, от намесата на Анкара в Либия до нелегалните сондажни операции в гръцката и кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ) в Източното Средиземноморие. Ходът на Анкара да промени статута на музея "Света София" и сградата да стане джамия също беше осъден от страните членки, които призоваха Турция да преосмисли решението си. "Подчертаваме също така, че едностранните действия на Турция, в частност в Източното Средиземноморие, което е в противовес на европейските интереси, суверенните права на държави-членки на ЕС и на международното право, трябва да престанат", каза Борел по време на пресконференция след срещата. "Санкциите винаги са инструмент за постигане на една цел, но те сами по себе си не са политика". Тъй като Брюксел иска диалог с Анкара, а за налагане на санкции е нужно пълно единодушие между страните от ЕС, не е ясно дали Атина ще успее с исканията си за икономически ограничения срещу Турция. Въпреки това искането на гръцкия външен министър Никос Дендиас беше одобрено от няколко държави, особено от Франция, която е в конфликт с Турция и относно конфликта в Либия. Страните-членки се съгласиха, че Борел трябва да разгледа "допълнителни подходящи мерки, които да се вземат в отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени като резултат от турските действия", като се очаква той да изготви списък през август. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Юли 2020 | 09:43 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция е отворена за диалог и сътрудничество в Източното Средиземноморие

Мевлют Чавушоглу: Турция е отворена за диалог и сътрудничество в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция е отворена за диалог и сътрудничество с всички страни по отношение на Източното Средиземноморие, заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, цитиран от турското англоезично издание Daily Sabah Изказвайки се на съвместна пресконференция с неговия малтийски колега Еварист Бартоло в столицата Анкара, Чавушоглу каза: „Ние можем да решим тези въпроси с диалог. Готови сме за сътрудничество и споделяне, но се противопоставяме на едностранните действия и санкции. В това отношение имаме както решителност, така и добронамереност и гъвкавост за сътрудничество." Чавушоглу визира срещата на външните министри на Европейския съюз, на която в Брюксел в понеделник бе обсъдено напрежението между редица европейски страни и Турция. Източници от ЕС потвърдиха миналата седмица, че министрите ще обсъдят бъдещите перспективи на споразумението за миграция между ЕС и Турция от 2016 г., както и разногласията относно правата на Турция за териториално и енергийно проучване в Източното Средиземноморие и спорните твърдения на Франция, че Турция е заплашила един от нейните кораби, участващи в мисия на НАТО. Чавушоглу заяви, че темата за Турция е включена в дневния ред на срещата по искане на Франция, Гърция и администрацията на кипърските гърци. Подчертавайки, че Турция и Малта нямат различия по отношение на регионалните въпроси, той добави, че и двете страни желаят мир и стабилност в региона, особено в Либия и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Юли 2020 | 20:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция обвини ЕС в двойни стандарти заради политиката на Брюксел в Либия

ТАСС: Турция обвини ЕС в двойни стандарти заради политиката на Брюксел в Либия

Анкара. Говорителят на турското Министерство на външните работи обвини Европейския съюз в двойни стандарти във връзка с политиката на Брюксел в Либия, предава TACC. "Ако ЕС иска да допринесе за мирното разрешаване на либийската криза, той трябва да се откаже от политиката на двойни стандарти, свързана с операцията IRINI (операция за налагането на оръжейното ембарго в Либия - бел. ред.) и да подкрепи легитимното (правителство) в съответствие с решенията на Съвета Сигурност на ООН“, казва Аксьой в изявлението. Преди това върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел поиска Турция да се съобразява с оръжейното ембарго и предупреди, че ЕС възнамерява да засили военноморската операция IRINI. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Юли 2020 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Реджеп Ердоган: Гърция и другите страни искат Турция само да лови риба в Средиземно море

Реджеп Ердоган: Гърция и другите страни искат Турция само да лови риба в Средиземно море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в интервю, че Кипър, Гърция, Египет и Франция се опитват да отнемат правата на Анкара на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие, пише гръцкото издание Kathimerini. "Казвали сме им много пъти, че това е грешно и нелегално", каза Ердоган пред турското списание Kriter. "Подчертавали сме, че Турция е готова да защитава правата си. Техните цели са да ограничат Турция, която има най-голямото средиземноморско крайбрежие, до малка ивица, достатъчна само да ловим риба", каза Ердоган. По думите му Турция е осуетила тези опити, като е започнала собствена кампания за извличане на енергийните ресурси в региона. "Открито казвам - не искаме напрежение в Средиземно море (...). Напротив, вярваме че газовите залежи там могат да са възможност за целия регион". "Ние винаги сме отворени за всяко предложение, изградено на базата на сътрудничество и честна подялба. Готови сме да работим с всички на базата на тези принципи", каза още президентът. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Юли 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара критикува САЩ, заради включването на Република Кипър в международна програма за военно обучение

Daily Sabah (Турция): Анкара критикува САЩ, заради включването на Република Кипър в международна програма за военно обучение

Анкара. Властите в Анкара и Севернокипърската турска република (СКТР) критикуваха САЩ, заради включването на Република Кипър в Международната програма за военно обучение, пише вестник Daily Sabah. "Инициативи, които игнорират баланса между страните няма да подпомогнат сигурността на острова, нито ще помогнат за поддържането на мира и стабилността в Източното Средиземноморие", заяви говорителят на турското Министерство на външните работи Хами Аксьой. Неговото изявление беше публикувано като отговор на американските планове да включат Република Кипър във военната програма през 2020 г., въпреки опозицията на Турция. Аксьой допълни, че Турция подкрепя становището на СКТР по този въпрос. "Както сме подчертавали много пъти преди, тези стъпки няма да помогнат за намирането на решение на кипърския въпрос, а вместо това ще подсилят безкомпромисната позиция на гръцката страна". Говорителят на турската управляваща "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР) Йомер Челик също разкритикува този ход, като заяви, че той подкопава усилията за стабилност в региона. "Всички стъпки, предприети без да се счита равнопоставеността между двете страни нарушават честността и законността", каза той в "Туитър", като допълни, че подобно поведение никога не е водило до ползотворни резултати. "Гръцкото правителство и администрацията на гръцките киприоти няма да постигнат нищо като се оплакват от Турция и СКТР на други държави", допълни той и каза още, че неговата страна и турските киприоти винаги ще защитават своите интереси. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юли 2020 | 12:09 | Агенция "Фокус"

Никос Анастасиадис: Кипър работи със своите европейски партньори, за да прекрати експанзията на Турция

Никос Анастасиадис: Кипър работи със своите европейски партньори, за да прекрати експанзията на Турция

Анкара. Кипърският президент Никос Анастасиадис заяви, че страната му работи със своите партньори в Европейския съюз, за да прекрати "експанзионистичната политика" на Турция в Източното Средиземноморие, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. Неговите коментари идват ден след като турският министър на Външните работи Мевлют Чавушоглу заяви, че ще има "реципрочни" мерки, ако ЕС наложи ограничения срещу Анкара във връзка със сондажните операции в кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ). По този въпрос Турция твърди, че действа в защита на правата на турските киприоти на острова (Севернокипърската турска република, призната само от Турция) на енергийните ресурси в региона. По-рано Чавушоглу заяви пред Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите за външните работи, че очаква Брюксел да действа като балансьор в спора, вместо да защитава правата на Република Кипър. "За съжаление говорим за един агитатор, който иска да доминира цялото Източно Средиземноморие и да поеме контрол над някои държави там. Това е неразбираемо и неприемливо не само на базата на международната справедливост, но и от гледна точка на приятелските взаимоотношения, които съседните страни трябва да поддържат", каза президентът Анастасиадис. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юли 2020 | 08:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ООН работи по създаването на демилитаризирана зона в Либия

ТАСС: ООН работи по създаването на демилитаризирана зона в Либия

Триполи. Мисията на ООН в Либия работи по създаването на демилитаризирана зона на територията на страната. Това обяви в сряда, 8 юли, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, изказвайки се на онлайн заседание на Съвета за сигурност, предава TACC. "Мисията на ООН в Либия полага усилия за деескалация, включително създаване на възможна демилитаризирана зона, която да приложи постигнатите споразумения и да спаси човешки животи", каза той. Генералният секретар каза още, че по време на телефонен разговор той е призовал ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж и командира на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар за незабавно започване на политическия процес. "През последните дни водих телефонни разговори с премиера Файез Сарадж и също получих обаждане от фелдмаршал Хафтар", каза Гутериш. Той отбеляза, че е "призовал двамата да подкрепят ефективно прекратяване на огъня" и също така е поискал от тях да се погрижат за постигането на напредък в политическия процес за постигането на примирие в Либия. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 19:32 | Агенция "Фокус"

AFP: Антониу Гутериш осъди "безпрецедентната" външна намеса в конфликта в Либия

AFP: Антониу Гутериш осъди "безпрецедентната" външна намеса в конфликта в Либия

Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди външната намеса в либийския конфликт, която по неговите думи е достигнала "безпрецедентни нива", като в боевете вече се включват чуждестранни наемници и бойна техника от висок клас, предава AFP. Гутериш осъди ситуацията в Либия по време на онлайн среща на ниво министри на страните от Съвета за сигурност на ООН и изрази особено притеснение, заради струпването на военни сили около Сирт, разположен между столицата Триполи и източния град Бенгази. "Конфликтът навлезе в нова фаза с външна намеса, достигаща безпрецедентни нива, включително доставки на военно оборудване от висок клас и наемници, които се включват в битките", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 18:57 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителтво в Триполи

Daily Sabah: Анкара ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителтво в Триполи

Анкара. Турция ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителство на Либия, базирано в Триполи. Това заяви турският президентски говорител Ибрахим Калън, като допълни, че Анкара няма да допусне Либия да се превърне в арена за чужди наемници и бойци от различни организации, пише вестник Daily Sabah. "Да призоваваш за прекратяване на военните действия и в същото време да бомбардираш Триполи е не само нарушение на международното право, но и демонстрация на истинските намерения зад тези процеси. Ако искаме да стигнем до политическо решение (на конфликта), военните методи трябва да бъдат изоставени", каза Калън пред журналисти. Говорителят заяви, че Турция продължава да подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи, в неговата борба срещу силите на фелдмаршал Халифа Хафтар и неговата "Либийска национална армия (ЛНА). Калън още подчерта, че без тази подкрепа, конфликтът щеше да е по-дълбок, с повече жертви и вероятно щеше да доведе до разделение на Либия. "Правим всичко нужно, за да подпомогнем политическите процеси под егидата на ООН. От друга страна, в лицето на агресията на Хафтар, правителството на (премиера на ПНС Файез) Сарадж, базирано в Триполи има право на самозащита". Калън заяви, че това е така съгласно международното право. "Затова сътрудничеството ни с тях (ПНС) продължава". "Когато и Хафтар да е призовавал за примирие, това винаги е било подготовка за нова атака. Затова Сарадж не вярва на исканията за прекратяване на военните действия", допълни Калън. Той заяви още, че страната е загубила много печалби от продажба на петрол, заради войната с Хафтар. Според Националната петролна корпорация на Либия, тези загуби възлизат на близо 6 млрд. долара само в последните пет месеца. Либия разполага с най-големите доказани резерви на нефт в Африка и около 90% от печалбите на правителството идват от продажбата на енергийни ресурси. Калън допълни, че ситуацията в Либия е важна за националната сигурност на Турция. "Във времена, в които терминът сигурност е глобализиран, не можем да поставяме граница на националната ни сигурност само в нашите собствени граници. Що се отнася до турската сигурност, тя засяга и Ирак, Иран и всички наши съседи, както и развитията в Средиземно море", каза Калън. "Развитията в Либия директно оказват влияние на сигурността на Средиземно море и на НАТО, каза още говорителят. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 17:30 | Агенция "Фокус"

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

Москва. Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в либийския конфликт, заяви първият дипломат на Москва Сергей Лавров, цитиран от „Интерфакс“. По неговите думи, подкрепяната от Русия Либийска национална армия (ЛНА) е готова да подпише документ за прекратяване на огъня. Лавров изрази надежда, че Турция ще успее да убеди международно признатото „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) също да се съгласи на примирие. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юли 2020 | 14:04 | Агенция "Фокус"

Командващият военноморската групировка на НАТО: Влиянието на Русия в Средиземно море е неоспоримо

Командващият военноморската групировка на НАТО: Влиянието на Русия в Средиземно море е неоспоримо

Мадрид. От 30 юни Испания ръководи групата на Северноатлантическия алианс в Средиземноморието - втората постоянна морска група на НАТО (SNMG-2), пише испанското издание ABC. Този флот включва кораби от различни страни. Командирът на тази група е капитанът на испанския флот, Мануел Агире Алдерегия. Испанското издание разговаря с него по телефона. Освен всичко друго, той отбеляза, че в момента в Средиземно море „ситуацията е сложна“. „Това винаги се е случвало през цялата история, тъй като това е малко море, в което много страни имат свои собствени интереси“, подчерта Мануел Агире Алдерега. „Понастоящем това е глобална сцена, на която дипломатическите, информационните, военните и икономическите дейности на държавите, които искат да повлияят на регионалната политика, за да укрепят своите позиции в области като сигурност и отбрана, свободен достъп до открити води, експлоатация на природни ресурси или достъп до източници енергия, е преплетена с дейностите на недържавните участници, свързани с трафика на хора и оръжия, тероризма или бежанските потоци“. На въпроса на вестника дали го притеснява присъствието на Русия в Сирия и Либия, испанският капитан отговори: „Русия е едно от основните държавни образувания в Средиземно море с забележимо присъствие в Либия и Сирия. Нейното влияние е неоспоримо и изисква специално внимание, за да се разбере как може да се развие ситуацията в тези две страни, които са основните източници на нестабилност в средиземноморския регион“. В същото време той подчерта, че военното присъствие на Русия в този регион не влияе на разполагането на военноморските сили на НАТО. Според ABC средиземноморската военноморска група, водена от испанската фрегата „Алваро де Басан“, вече се е насочила към Черно море, за да участва в морски маневри, организирани от България. В маневрите също ще вземат участие американски разрушител и три български кораба. След ученията те ще посетят украинския град Одеса, разположен на 380 км от базата на руския флот в Севастопол. „В Черно море се надяваме да намерим сравнително нормална ситуация, като вземем предвид, че между двете крайбрежни страни, Украйна и Русия, има нерешена криза с последици в морската сфера, които засягат свободата на корабоплаване в някои райони на това море“, каза Мануел Агире Алдереги. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юли 2020 | 12:40 | Агенция "Фокус"

Politico: Турция предупреди, че ще отговори ако ЕС въведе нови санкции

Politico: Турция предупреди, че ще отговори ако ЕС въведе нови санкции

Анкара. Анкара ще предприеме ответни мерки, ако ЕС реши да наложи нови санкции на Турция, предупреди министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от европейската редакция на Politico. На фона на търканията между двете страни външните министри на ЕС ще се срещнат на 13 юли, за да обсъдят отношенията с Анкара. „Ще трябва да реагираме, ако ЕС вземе допълнителни решения срещу Турция и това ще създаде по-голямо напрежение“, каза Чавушоглу в хода на съвместна пресконференция с първия дипломат на ЕС Жозеп Борел в Анкара. Франция призова за дискусиите на равнище ЕС, след като Париж и Анкара се сблъскаха за инцидент между турски и френски военни кораби в Средиземноморието, което накара Париж да поиска НАТО да започне разследване. Срещата разпали опасенията на ЕС относно твърдостта на Турция в Средиземноморието, където напрежението вече беше високо, след като Анкара разшири дейностите си за проучване на нефт и газ в райони, които Кипър и Гърция считат за свои териториални води. През ноември ЕС осъди „незаконните сондажни дейности“ на Турция и наложи санкции срещу двама служители на турската петролна компания. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан миналата седмица заяви, че могат да бъдат предвидени допълнителни санкции след последния инцидент. Изказвайки се в понеделник в Анкара, Борел каза, че „в момента ситуацията [между ЕС и Турция] далеч не е идеална“ и добави, че заминава за Турция „да търси деескалация“. Но Чавушоглу повтори призива си към Париж да се извини и предупреди ЕС да не налага нови санкции на Турция, защото „ако го направите, ние можем да предприемем определени стъпки в Източното Средиземноморие или други области“. Министърът също обвини Брюксел, че не спазва задълженията си по отношение на миграционното споразумение, което ЕС подписа с Анкара през март 2016 г., съгласно което и двете страни обещаха да „активизират“ текущия процес на присъединяване, чрез който Турция се надява да стане член на ЕС. „Знам, че ЕС не го харесва, но либерализирането на визите е ангажимент, поет от ЕС, така че трябва да изпълнявате ангажимента си, независимо дали ви харесва или не“, подчерта първият дипломат на Анкара. Излагайки виждането на Турция за пътя към деескалация, Чавушоглу заяви, че Анкара очаква Брюксел да посредничи справедливо в отношенията на страната с Кипър, Франция и Гърция. „Ако ЕС иска да бъде посредник, ще го подкрепим, когато става въпрос за кипърския или други въпроси, стига ЕС да е и действа като честен брокер“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юли 2020 | 08:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Германия ще се включи по-активно в опитите за намаляване на напрежението между Анкара и Атина в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Германия ще се включи по-активно в опитите за намаляване на напрежението между Анкара и Атина в Източното Средиземноморие

Атина/Берлин. В качеството си на председател на Европейския съвет, Германия ще играе по-активна роля в решаването на конфликта в Източното Средиземноморие, причинен от опитите на Анкара да провежда сондажни операции в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, пише атинското издание Kathimerini. По време на пресконференции по-рано, европейски служители дадоха ясно да се разбере, че германските власти наблюдават внимателно развитията в региона, както заради сондажните дейности на Анкара, така и заради вмешателството на Турция в либийския конфликт. Берлин разглежда твърденията на Турция, че има право на енергийните ресурси в ИИЗ на Република Кипър като безпочвени и смята, че няма как диалога между Анкара и Брюксел да бъде задълбочен, докато конфликтът в Източното Средиземноморие не бъде решен. За тази цел Турция трябва да престане със сондажните операции в региона. Германия ще се опита да балансира тези си искания с нуждата Турция да се справя с бежанската вълна от Близкия Изток и Африка, която преминава през нейните територии. Ако обаче Анкара продължава със сондажните операции е възможно да се стигне до европейски санкции, според висш служител в европейските институции. Превод и редакция: Теодор Пенев

6 Юли 2020 | 12:26 | Агенция "Фокус"