СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

Москва. Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в либийския конфликт, заяви първият дипломат на Москва Сергей Лавров, цитиран от „Интерфакс“.По неговите думи, подкрепяната от Русия Либийска национална армия (ЛНА) е готова да подпише документ за прекратяване на огъня. Лавров изрази надежда, че Турция ще успее да убеди международно признатото „Правителство на н...

8 Юли 2020 | 14:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Германия ще се включи по-активно в опитите за намаляване на напрежението между Анкара и Атина в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Германия ще се включи по-активно в опитите за намаляване на напрежението между Анкара и Атина в Източното Средиземноморие

Атина/Берлин. В качеството си на председател на Европейския съвет, Германия ще играе по-активна роля в решаването на конфликта в Източното Средиземноморие, причинен от опитите на Анкара да провежда сондажни операции в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, пише атинското издание Kathimerini. По време на пресконференции по-рано, европейски служители дадоха ясно да се разбере, че германските власти наблюдават внимателно развитията в региона, както заради сондажните дейности на Анкара, така и заради вмешателството на Турция в либийския конфликт. Берлин разглежда твърденията на Турция, че има право на енергийните ресурси в ИИЗ на Република Кипър като безпочвени и смята, че няма как диалога между Анкара и Брюксел да бъде задълбочен, докато конфликтът в Източното Средиземноморие не бъде решен. За тази цел Турция трябва да престане със сондажните операции в региона. Германия ще се опита да балансира тези си искания с нуждата Турция да се справя с бежанската вълна от Близкия Изток и Африка, която преминава през нейните територии. Ако обаче Анкара продължава със сондажните операции е възможно да се стигне до европейски санкции, според висш служител в европейските институции. Превод и редакция: Теодор Пенев

6 Юли 2020 | 12:26 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Назрява ли конфликт между Франция и Турция

Daily Sabah: Назрява ли конфликт между Франция и Турция

Анкара. Съществува много силна аксиома в областта на международните отношения: предположението, че две демократични държави никога не водят война помежду си. Досега никога не е имало реално изключение от това правило. За подсилване на аксиомата е очертана триъгълна схема. Най-горният ъгъл показва, че и двете страни се управляват от демократични режими. Долните ъгли показват, че от едната страна и двете страни са членове на един и същи военен съюз, а от другата, че и двете страни се намират в една и съща зона на икономическа интеграция, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Такава триъгълна схема на сътрудничество определено прогонва перспективата на открития конфликт или дори възможността за такъв конфликт. Обратното почти никога не се е случвало в съвременната история и изглежда много малко вероятно да се случи до съвсем скоро. Последният инцидент, възникнал между френска фрегата и турския флот в Източното Средиземноморие, беше много силен предупредителен сигнал за двете страни. За да протестира срещу предполагаемия тормоз на фрегата си от турските кораби, Франция реши да се оттегли от операцията на НАТО в Средиземноморието, съдавайки мащабна политическа криза в НАТО. Франция винаги е имала особен статут в НАТО. Покойният френски президент Шарл де Гол никога не е искал да вижда Европа напълно защитена от военен съюз, доминиран от трансатлантическа сила, САЩ. Той нямаше силата (нито всъщност политическата воля) да създаде чисто европейска сила на възпиране срещу съветската заплаха. Неговите последователи, заедно с Френската комунистическа партия, помогнаха за саботирането на Европейската отбранителна общност (EDC) през 1952 г. EDC беше най-последователната стъпка, предприемана някога за създаване на структурирана европейска армия, с политически съюз, който непременно трябваше да се съчетае с нея , Франция се оттегли от оперативните сили на НАТО през 1966 г., макар и да остана в мрежата на сътрудничество. Тя се върна като редовна държава-членка в рамките на консолидираното командване по време на президентството на Никола Саркози през 2009 г. Отношенията на Турция с НАТО също са проблематични. Особено през 70-те години на миналия век, когато проблемите с отглеждането на мак в Турция тласнаха администрацията на президента на САЩ Ричард Никсън да наложи оръжейно ембарго върху Турция, окончателно приложено след военната операция в Кипър през 1974 г. Гърция, в знак на протест срещу предполагаемото отсъствие на неутралитет на НАТО, напусна военното крило на НАТО, но се върна след преврата от 1980 г. в Турция. Съвсем наскоро отказът на САЩ да продаде системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ принуди турските власти да закупят системата за ПВО С-400 от Русия. Това създаде най-важната екзистенциална криза в НАТО и участието на Турция в проекта за изтребители F-35 (което беше спряно) С две думи военното сътрудничество между Франция и Турция в рамките на НАТО бе силно разклатено от последните развития. Не би било грешно да се каже, че това военно сътрудничество никога не е било толкова лошо и проблематично. Сравнявайки ситуацията с случващото се през 2012 г., когато и френските, и турските военновъздушни сили бяха готови да организират наказателна операция заедно с ВВС на САЩ срещу Башар Асад за престъпленията му в Сирия, днешната ситуация е дълбок, цялостен и достоен за съжаление обрат на ситуацията. По отношение на нашите икономически връзки с Франция, в рамките на процеса на хармонизиране на ЕС и рамката на Митническия съюз, най-малкото, което можем да кажем, е, че ситуацията не е по-добра от военното сътрудничество. И така, какво остава? Демократичното функциониране на двете страни. В интересна статия, написана през 2018 г. от Бенджамин Кембъл, Скайлър Кранмър и Брус Десмарайс, достъпна на arxiv.org, ясно е предвидено, че „демократичният мир може да не е толкова здрав, както се смяташе досега“. Франция няма силата, нито визията да проектира политическата и военната структура на Източното Средиземноморие. Турция, от друга страна, може да има много по-дълбоко влияние в региона от предвиденото досега, както показа в Либия. Двете държави в дългосрочен план имат взаимен интерес да си сътрудничат и да намерят жизнеспособен, устойчив начин на действие. В противен случай мога да предвидя големите губещи в този конфликт - единият е Франция, а другият е Турция. Превод: Юлиян Марков

4 Юли 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

EA Daily: САЩ призоваха Халифа Хафтар да прекрати връзките си с Москва

EA Daily: САЩ призоваха Халифа Хафтар да прекрати връзките си с Москва

Вашингтон. Държавният департамент на САЩ заяви, че по-рано тази седмица са провели преговори чрез видеоразговор с представители на Либийската национална армия (ЛНА) и нейния командир фелдмаршал Халифа Хафтар. Както се посочва в прессъобщението на американското външното министерство, те са обсъдили "демобилизацията" на силите на Хафтар, които се борят с правителството на националното съгласие (ПНС) в Триполи, както и изтеглянето на "руските наемници" от страната, предава EA Daily. Консултациите бяха продължение на подобни преговори, проведени по-рано от американската страна с представители на ПНС. Държавният департамент заяви, че срещата във виртуален формат се състояла "в съответствие с политиката на активния неутралитет на САЩ по отношение на Либия", а по време на преговорите е било посочено, че връзките на ЛНА с "руската наемна група "Вагнер", упълномощен представител на руското министерство на отбраната (...) противоречат на интересите на САЩ“. Делегацията на САЩ е подчертала още, че е против „всяка чуждестранна намеса в Либия“ и е обсъдила „необходимостта от незабавно прекратяване на огъня и завръщане към преговорите за сигурност и политически действия под егидата на ООН“. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 20:06 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Турският министър на отбраната пристигна на посещение в Либия

"Анадолска агенция": Турският министър на отбраната пристигна на посещение в Либия

Триполи. Турският министър на отбраната Хулуси Акар и началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на страната Яшар Гюлер пристигнаха на необявено посещение в Либия, предава "Анадолската агенция". Според информацията двамата са пристигнали в страната, за да се запознаят с дейностите, свързани с подписаните по-рано меморандуми с Анкара, а посещението на Акар и Гюлер беше потвърдено от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Турция подписа по-рано меморандум за морските граници в Средиземно море с правителството на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи и признато от ООН. Споразумението предизвика гневни реакции в Атина, тъй като според Гърция то игнорира суверенните й права в Средиземно море. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 16:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на Гръцката национална отбрана (GEETHA) Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължи да увеличава напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В коментари по време на вебинар, организиран от Фондация на Американския елински институт (AHIF), Флорос каза, че потенциалът за военно произшествие е „сериозен“, предвид последните действия на Турция в Егейско море, като добави, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно изтъкна ежедневните нарушения на Турция и провокативните й дейности. Флорос също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на AHI за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. По отношение на Източното Средиземноморие Флорос подчерта, че Гърция продължава да присъства и да подкрепя многостранни споразумения за сътрудничество, като тези с Кипър, Израел, Египет, Обединените арабски емирства и Йордания. Флорос също заяви, че скорошната ескалация на мигрантските потоци от Турция през Марица и Егейско море е о в резултат на „инструментализацията“ на кризата от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на националната отбрана на Гърция Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължава да работи за повишаване на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В коментари по време на уебинар, организиран от Фондацията на Американския елински институт, Флорос каза, че потенциалът за военен инцидент е "сериозен", предвид последните действия на Турция в Егейско море, добавяйки, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно подчертава ежедневните нарушения на Турция и провокативни дейности. Генералът също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на Института за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 20:54 | Агенция "Фокус"

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

Брюксел. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че и двете общности, гръцка и турска, на Кипър трябва да се възползват от богатството на острова, предава „Анадолската агенция“. В хода на телефонен разговор с президента на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) Мустафа Акънджи в сряда, първият дипломат на Брюксел се е обявил в полза на сътрудничеството в Източното Средиземноморие и е заявил, че в бъдеще иска да работи и с двете страни, като води диалог с тях. Акънджи, обаче, е казал на Борел, че нежеланието на последния да се срещне с него по време на посещението му в Кипър преди една седмица е предизвикало сериозни притеснения за турската общност в Кипър. Отбелязвайки, че в Кипър има две основни партии, Акиънджи е припомнил на Борел, че преди това се е срещал с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и върховния представител на Съюза по външни работи и политика на сигурност Федерика Могерини както в офиса му, така и в чужбина. Той е казал на Борел, че турците киприоти са една от страните във въпроса за въглеводородите във водите около острова и че предложениедто му от 13 юли 2019 година за обезвреждане на напрежението в Източното Средиземноморие все още е на масата. Борел е изразил съжалението си, че не се срещнал с Акънджи по време на посещението си и е уверил, че ЕС ще компенсира този недостатък при първата възможност. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Париж. Франция ще се оттегли временно от операцията на НАТО за сигурността в Средиземно море – докато не получи отговор на своите искания по отношение на конфликта с Турция, съобщава Le Monde, като се позовава на заявление на френското министерство на отбраната. „Решихме да изтеглим временно нашите сили от операцията„ Морски пазител “, съобщи военното ведомство на брифинг на 1 юли. Както припомня изданието, това решение беше взето на фона на сериозно напрежение между Париж и Анкара през последните месеци около либийския конфликт. Париж призова НАТО като свидетел на неотдавнашен инцидент между Франция и Турция, обвинявайки Анкара в нападение на една от нейните фрегати по време на проверка на кораби, заподозрени в нарушаване на оръжейното ембарго върху Либия. Турската страна отхвърли тези твърдения. „Струва ни се неподходящо да поддържаме капацитета си в операция, чиято цел, наред с други неща, е да контролираме спазването на ембаргото, заедно със съюзници, които не го спазват“, се казва в изявлението, ясно насочено срещу Турция, която е член на НАТО, както и Франция. По-специално Франция изисква съюзниците от НАТО „официално да потвърдят ангажимента и задълженията си за спазване на оръжейното ембарго“ върху Либия и се застъпват за създаването на по-подробен механизъм за разрешаване на конфликти в рамките на Северноатлантическия алианс. Както припомня вестникът, Париж критикува остро военната операция на Анкара в Либия на страната на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС), благодарение на която силите на маршал Халифа Хафтар трябваше да се оттеглят от Триполи. В понеделник френският президент Еманюел Макрон заяви, че Турция носи „историческа и криминална отговорност“ за участието си в либийския конфликт като страна, „която се преструва на член на НАТО“. В отговор турският външен министър Мевлюд Чевушоглу осъди „разрушителния“ подход на Франция към либийския конфликт, обвинявайки я, че иска да „засили присъствието на Русия“, подкрепяйки Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 08:44 | Агенция "Фокус"

АНА-МПА: Външният министър на Гърция е на посещение в Тобрук, Либия

АНА-МПА: Външният министър на Гърция е на посещение в Тобрук, Либия

Тобрук. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас е на посещение в Тобрук, Либия, където ще проведе среща с председателя на противопоставящия се на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи парламент Агуила Салех, съобщава гръцката държавна агенция АНА-МПА. Както казаха дипломатически източници, посещението е част от постоянните усилия на Гърция да допринесе активно за прекратяването на огъня и постигането на политическо решение в Либия в контекста на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и решенията от Берлин, както и да предотврати чужди интервенции, които подкопават безопасността и стабилността в региона, които успоредно пренебрегват интересите на либийския народ. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 16:06 | Агенция "Фокус"

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Reuters: Франция излиза от мисията на НАТО в Средиземно море, след като иска й срещу Турция не бе уважен

Париж. Посланикът на Турция в Париж съобщи в сряда, че Франция е информирала НАТО, че прекратява участието си във военноморска операция в Средиземно море, след като разследване на инцидент между френски и турски кораб не е подкрепило твърденията на Париж, предава Reuters. „Изглежда експертите от НАТО не са стигнали до същото заключение. Вчера имах информация, изглежда, че Курбет [военен кораб] се оттегля от тези маневри на НАТО“, каза пратеникът Исмаил Хаки Муса в изслушване във френския сенат. Френският вестник L’Opinion съобщи в сряда, че Франция е изпратила писмо до НАТО, с което информира Алианса за решението си да прекрати ролята си в операция Sea Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

1 Юли 2020 | 14:47 | Агенция "Фокус"

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Турция към Гърция и Кипър: Не се шегувайте с нашия флот!

Анкара. Говорителят на турската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Юмер Челик отново използва провокативен тон срещу Гърция и Кипър, предупреждавайки, че ако двете страни се опитат да се противопоставят на турския флот, той ще им бъде в повече, отколкото могат да се справят, цитира думите му гръцкия вестник Prothotema След заседанието на Централния изпълнителен комитет на ПСР Юмер Челик направи кратко изявление, като го нарече „просто предупреждение“: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, подчерта той. Според Челик, Гърция и Кипър (който той наричаше "южен Кипър") не спазили думата си. „Гръцки кипърски министър излезе и каза, че ЕС ще създаде постоянен флот срещу Турция. Знайте, че отношението на Турция не се променя заради едно или друго решение. За съжаление, кипърските гърци, които говорят, тези, които са министри на отбраната на Гърция, са избрани измежду най-проблемните хора, които не знаят как да говорят езика на политиката и нямат способността да разбират Турция “, каза той. „Ние се движим в рамките на закона и правото. Но ако говорите за използване на реална сила, искам да отправя едно просто предупреждение: „Не се шегувайте с турския флот. Извън обсега Ви е да се шегувате с турския флот “, каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Юли 2020 | 09:42 | Агенция "Фокус"

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара: Франция работи за засилване на влиянието на Русия в Либия

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу във вторник нападна Франция за „деструктивния“ й подход спрямо конфликта в Либия и я обвини, че работи за разширяване на руското военно присъствие в северноафриканската страна, предава AFP. Това е последният от зачестилите в последно време размени на обвинения между съюзниците в рамките на НАТО по тази тема. „Франция, която Макрон управлява, или по-скоро, не може да управлява в момента, е в Либия само заради своите интереси и амбици и има деструктивен подход, точно както тласна Африка в нестабилност в миналото с колониалния си подход и както бомбардира и напусна Либия през 2011 година“, заяви първият дипломат на Анкара пред журналистите. Чавушоглу заяви също, че Франция работи срещу НАТО и в полза на Русия в Либия. „От една страна НАТО вижда Русия като заплаха, но от другата страна съюзник по НАТО Франция работи за увеличаване на присъствието на Русия там“, каза той. В понеделник Макрон заяви, че Турция носи „криминална отговорност“ за намесата си в либийския конфликт. Богата на петрол Либия беше хвърлена в хаос, след като Муамар Кадафи беше ликвидиран от НАТО през 2011 г. Оттогава съперничещи си администрации и милиции се борят за властта, а чуждестранните сили са все по-дълбоко замесени в конфликта. През последната година напрежението между Макрон и турския му колега Реджеп Таийп Ердооган нараства, особено след като френският лидер заяви, че липсата на реакция от НАТО на едностранните турски действия в Северна Сирия са показали, че Алиансът е в „мозъчна смърт“. Някои анализатори подозират, че Франция подкрепя Хафтар заедно с Египет, Русия и Обединените арабски емирства, но Париж настоява, че е неутрален в конфликта, отбелязва френската агенция. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 16:21 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Русия изпраща още войски в помощ на Хафтар

Daily Sabah: Русия изпраща още войски в помощ на Хафтар

Анкара. Русия изпраща подкрепления в Либия, за да помогне на военачалника Халифа Хафтар, гласи информация в американските медии, пише турското издание Daily Sabah. The Wall Street Journal съобщи, че според европейски и либийски служители частните военни контрактори от Русия са помогнали на силите, верни на Хафтар, да поемат контрола върху най-голямото нефтено находище в Либия миналата седмица. Тъй като през последните седмици руските товарни самолети летят редовно между руска авиобаза в Сирия и Либия, американските военни представители заявиха, че Москва може да доставя оръжие или войски за укрепване на военачалника, се казва в материала. В него се добавя, че Русия е изпратила и изтребители МиГ-29 и усъвършенствана радарна система. Самолетите биха могли да бъдат пилотирани от неопитни изпълнители, които няма да се придържат към международното право, предупреди бригаден генерал Брадфорд Геринг от морската пехота, директор на операциите на американското командване в Африка. В статията се отбелязва също, че външното министерство на Русия не е отговорило на искане за коментар относно военната подкрепа и са потвърдили предишната си позиция, че военните контрагенти не представляват руското правителство. През почивните дни международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия се оплака от присъствието на руски наемници в страната и посочи, че те са заели основните нефтени находища и правителството има за цел скоро да изчисти чуждестранните сили. Говорителят на силите на ПНС Мухамед Кануну заяви, че крайбрежният град Сирт, където са съсредоточени руските наемници, се е превърнал в най-опасното място за мира и сигурността на Либия, се казва в изявление на пресслужбата на операция „Вулкан на гнева“. Наемниците от частната военна компания „Вагнер“ са били превърнали превзетата от ПНС военновъздушна база Джуфра в команден център, който да надзирава южните петролни находища. „Решени сме да спасим тези градове чрез мирни или военни средства“, каза той. ЧВК „Вагнер“ е една от най-противоречивите наемни групи в света. Тя е собственост на Евгений Пригожин, бизнесмен, който е в тясна връзка с руския президент Владимир Путин. Според предишни съобщения в медиите, групата "Вагнер" е довела в Либия над 1000 бойци, включително руски пилоти, които са обучавали войски, лоялни на Халифа Хафтар. Имаше и съобщения за руски военни самолети Су-22, летящи над Либия. Според медиите, тези наемници преди това са били в Украйна. Междувременно, в понеделник САЩ изразиха загриженост относно присъствието на руски наемници край енергийните съоръжения на Либия и обявиха това за „пряко нападение срещу суверенитета и просперитета на Либия“. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Морган Ортагус заяви в „Туитър“: „Ние споделяме дълбоката загриженост на Националната петролна корпорация на Либия относно намесата на пълномощника на руското министерство на отбраната ЧВК „Вагнер“ срещу либийските съоръжения и персонал в петролното находище (Ел-Шарара). Това е пряко нападение срещу суверенитета и просперитета на Либия“. Либия е разкъсвана от гражданска война след ликвидацията от САЩ на покойния лидер Муамар Кадафи през 2011 г. Новото правителство е създадено през 2015 г. по силата на споразумение, ръководено от ООН, но усилията за дългосрочно политическо уреждане се провалят заради продължаващите военни действия в страната. Съединените щати признават правителството на Либия начело с Файез Сарадж за легитимната власт на страната. Превод и редакция: Иван Христов

30 Юни 2020 | 16:11 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

AFP: Макрон заяви, че Турция има „криминална отговорност“ в Либия

Мезеберг. Президентът на Франция Еманюел Макрон в понеделник обвини своя съюзник в НАТО – Турция, че има „криминална отговорност“ за развитието на либийския конфликт, предава AFP. Анкара увеличи военното си присъствие "и масово реимпортира бойци джихадисти от Сирия“, след като чуждестранните сили се договориха по-рано тази година да прекратят своята намеса и да зачитат оръжейното ембарго на ООН, заяви Макрон пред репортери в Берлин. „Мисля, че това е историческа и криминална отговорност за някой, който твърди, че е член на НАТО“, подчерта френският лидер. Превод и редакция: Иван Христов

29 Юни 2020 | 21:15 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Yeni Safak: Африканското командване на САЩ подчерта силното си сътрудничество с ПНС на Либия

Анкара. Африканското командване на САЩ (АФРИКОМ) подчерта силата на двустранното сътрудничество с международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, заседаващо в Триполи, пише турското консервативно издание Yeni Safak. В изявление пред частната Либийска февруарска телевизия, от АФРИКОМ заявиха, че мнението на САЩ е, че мирът в Либия трябва да бъде установен чрез политически процес. Освен това американските военни предупредиха, че участието на руските наемници от частната военна компания (ЧВК) Вагнер в Либия забавя постигането на мир в страната и удължава страданието на либийците. АФРИКОМ заяви, че е подчертал пред либийското правителство „необходимостта да се върне към диалога“. ПНС е във война с Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар от април 2019 година, като в хода на сблъсъците са загинали най-малко хиляда души. През март правителството започна операция „Мирна буря“ за противодействие на нападенията срещу столицата Триполи и наскоро възвърна стратегически места, включително авиобазата Ал-Уатия и Тархуна, което се разглежда като значителен удар върху силите на Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

28 Юни 2020 | 16:27 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Правителството в Триполи твърди, че Русия прехвърля сирийски наемници и военна техника в Либия

"Анадолска агенция": Правителството в Триполи твърди, че Русия прехвърля сирийски наемници и военна техника в Либия

Триполи. Силите на правителството на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи твърдят, че руски самолети със сирийски наемници и оръжия са кацнали поне 11 пъти в авиобазата Ал Гардабия в град Сирт, предава "Анадолската агенция". Самолетите са транспортирали наемници от Сирия и шест системи за противовъздушна отбрана "Панцир", както и оръжия и боеприпаси, според силите на ПНС. На 6 юни ПНС започна военна кампания срещу войските на фелдмаршал Халифа Хафтар с цел поемане на контрол над множество ключови градове и бази в източна и централна Либия, включително Сирт. Това се случи след успешната военна кампания на силите на ПНС от месец май, в която беше овладяна военновъздушната база Ал Уатая и град Тархун, като по този начин беше прекратена продължилата повече от година обсада над Триполи. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Юни 2020 | 21:39 | Агенция "Фокус"

AFP: Макрон посочи конфликта в Либия като основна допирна точка между Русия и Франция

AFP: Макрон посочи конфликта в Либия като основна допирна точка между Русия и Франция

Париж. Френският президент Еманюел Макрон е уверен в напредъка в някои ключови области в отношенията с Русия, особено кризата в Либия. Това заявиха от френското президентство малко след видеоконференцията между Макрон и руския му колега Владимир Путин, предава AFP. Макрон е "уверен, че може да бъде постигнат прогрес с Русия по множество въпроси", както заяви висш френски държавен служител пред репортери, като посочи "общите интереси за стабилизирането в Либия" като допирна точка между Москва и Париж. Тези коментари идват малко след като Макрон отправи остри критики към Турция по отношение на намесата й в либийския конфликт, която доведе до сериозни загуби за командира на Либийската национална армия Халифа Хафтар за сметка на признатото от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи. Според някои експерти Русия и Франция подкрепят Хафтар в конфликта, макар Париж да твърди, че е неутрален. В преговорите Макрон е повдигнал и въпроса за "чуждото присъствие" в Либия, включително руската група "Вагнер", която е свързвана с правителството в Москва. Освен това след двучасовите преговори Путин е поканил Макрон в Русия и френският президент е приел предложението, макар още да не е уточнена дата за посещението. Предполага се, че то ще се осъществи "в близките месеци" и "преди края на годината", по думите на френския държавен служител. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Юни 2020 | 20:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис и Ердоган се съгласиха да поддържат диалога между двете страни

Kathimerini: Мицотакис и Ердоган се съгласиха да поддържат диалога между двете страни

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведоха телефонен разговор, в който се съгласиха да продължат да поддържат линиите на комуникация между двете държави, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Според гръцки правителствени източници двамата лидери са обсъдили по-малко чувствителни теми, като респективните опити на двете страни за борба с коронавируса, както и стъпките по възстановяването на туризма след края на пандемията. Според източниците разговорът е бил проведен с цел да бъде "разчупен леда" между двете страни и да смекчи част от напрежението, което се натрупа между тях през последните месеци. Превод и редакция: Теодор Пенев

26 Юни 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис и Макрон са провели телефонен разговор за Турция

Kathimerini: Мицотакис и Макрон са провели телефонен разговор за Турция

Атина. Ескалиращото напрежение с Турция е било в центъра на проведен в четвъртък разговор по телефона между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и френския президент Еманюел Макрон, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Министър-председателят и държавния глава са обсъдили отношенията между Атина и Париж на фона на последните развития в Източното Средиземноморие, както и на предстоящата на 17 и 18 юли среща на върха на Европейския съюз. Техният разговор дойде няколко дни след острите критики, които Макрон отправи към турския си колега Реджеп Таийп Ердоган заради либийския конфликт и призовите на Франция ЕС да заеме по-твърда позиция спрямо Турция. По-рано през същия ден Мицотакис е обсъдил с председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел възстановителния фонд на Съюза за справяне с последиците от пандемията на стойност 750 милиарда евро, както и поведението на Турция. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

МВнР на Турция: Гърция формира „ос на злото“ срещу Анкара; Атина и Никозия трябва да се събудят от съня, че могат да ограничат Турция до бреговете й

Анкара. „Опитите да се създаде ос на злото срещу Турция и да се експлоатира ЕС няма да помогнат на Гърция“. Това заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Въпреки че говорителят на дипломатическото ведомство не спомена конкретно от кои страни е създадена оста, е ясно, че това са Франция, Израел и Република Кипър, а може би и Египет, които се противопоставят на амбициите на Анкара за разширяване на влиянието й във водите на Източното Средиземноморие. Но най-смущаващият намек, който даде говорителят на турското външно министерство, е, че Турция е готова да предприеме по-драстични мерки, за да разруши или деактивира тази така наречен „Ос на злото“. Това, което предизвика заплахите на Хами Аксой, беше изявлението, направено от гръцкия външен министър Никос Дендиас в сряда от граничния пункт Кастанис на границата по Марица. „Турция настоява за подкопаване на сигурността и стабилността, както и на мира в Източното Средиземноморие“, каза той и добави, че Анкара „създава проблеми на всички свои съседи“. Изказването беше направено , докато до първия дипломат на Атина беше върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. „Изявленията на външния министър Дендиас за Егейско море и Източното Средиземноморие са напълно изключени от реалността. Гърция, заедно с Кипър, сега трябва да се събудят от мечтата, че могат да ограничат Турция до нейните брегове и че това е в съответствие с международното право“, заяви говорителят на турското външно министерство. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 08:23 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Франция, Германия и Италия призоваха за спиране на боевете в Либия

ТАСС: Франция, Германия и Италия призоваха за спиране на боевете в Либия

Брюксел. Франция. Германия и Италия излязоха с призив към страните в либийския конфликт и действащите там чуждестранни играчи незабавно да спрат бойните действия. Това се казва в съвместно изявление на външните министерства на трите европейски държави, предава ТАСС. „Изправени пред нарастващата заплаха от влошаване на ситуацията в Либия и регионална ескалация, Франция, Германия и Италия призовават всички страни в либийския конфликт незабавно и безусловно да прекратят военните действия и да преустановят натрупването на военни сили в цялата страна“, се казва в изявлението. Държавите също така призовават чуждестранните участници да прекратят всяка намеса и да се съобразят изцяло с оръжейното ембарго, въведено по-рано с решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Министерствата на трите държави приветстват бързото приключване на преговорите във военния комитет във формат „5 + 5“ (по пет представители от всяка страна) под егидата на Мисията за подкрепа на ООН в Либия (UNSMIL), целяща постигане на примирие. В изявлението се казва, че прекратяването на военните действия „е важен елемент за създаване на условия, необходими за ефективното възобновяване на междулибийския политически диалог, което ще осигури дългосрочно разрешаване на конфликта“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Юни 2020 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Reuters: Франция иска спешни разговори в ЕС за действията на Турция

Reuters: Франция иска спешни разговори в ЕС за действията на Турция

Париж. Министърът на външните работи на Франция Жан-Ив льо Дриан призова партньорите на страната в Европейския съюз да проведат спрешни разговори за бъдещите отношения на блока с Турция, която е в сблъсък с Париж в Либия, предава Reuters. Отношенията между съюзниците в НАТО Франция и Турция се влошиха много в последно време. Париж недоволства от военната подкрепа на Турция за международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) в Либия и ролята й в сирийския военен конфликт. Друга пресечна точка на интересите на двете страни са газовите залежи в Източното Средиземноморие. „Франция счита за жизнено важно Европейският съюз изключително бързо да започне съществена дискусия, без да се изключва нищо, без наивност, за перспективите за бъдещите отношения на Европейския съюз с Анкара“, заяви Льо Дриан. ЕС трябва категорично да защитава собствените си интереси, добави той. В понеделник френският президент Еманюел Макрон заяви, че Турция играе „опасна игра“ в Либия, а във вторник Турция отговори, като заяви, че Макрон трябва да има „помрачение на мозъка“, за да се противопоставя на подкрепата на Анкара за правителството в Триполи. Британската агенция припомня, че с помощта на Анкара силите на ПНС успяха да сложат край на продължилата 14 месеца офанзива на формированията на Либийската национална армия (ЛНА) начело с Халифа Хафтар, който има подкрепата на Русия, Франция, Обединените арабски емирства, Египет, Гърция и други. Анкара казва, че Франция е допринесла за хаоса, като е подкрепила Хафтар. „Нуждаем се от разяснения относно ролята, която Турция възнамерява да играе в Либия, където смятам, че сме свидетели на сиризация“, заяви Льо Дриан, визирайки бойците от Сирия, които се предполага, че Турция е прехвърлила в северноафриканската държава. Превод и редакция: Иван Христов

25 Юни 2020 | 13:33 | Агенция "Фокус"

Milliyet: Новите интереси на Турция предизвикват търкания в НАТО

Milliyet: Новите интереси на Турция предизвикват търкания в НАТО

Анкара. В последно време между Турция и Франция често възникват спорове, констатира турското издание Milliyet. По-специално Париж се противопоставя на военните операции на Анкара в Сирия, а също така активно подкрепя гръцката администрация на Кипър и Гърция в противовес на турските амбициии. Ако си припомним добре познатата позиция на Франция по отношение на „арменския геноцид“ и членството на Турция в ЕС през близкото минало, източниците на двустранно напрежение стават очевидни, отбелязва авторът. Но миналата седмица се случи по-сериозен инцидент край бреговете на Либия в Източното Средиземноморие и в разследването му се включи и НАТО. Версиите на страните са противоположни: Франция заяви, че турската фрегата „е преследвала“ френски военен кораб, участващ в мисия на НАТО, когато се е опитал да провери товарен кораб, на който се е предполагало, че носи оръжие до Либия. Турция обаче категорично отрече всички тези твърдения, пише „Милиет“. След това Париж се опита да окаже натиск върху Турция вече на платформата НАТО, се съобщава в статията. Какви резултати ще даде разследването на НАТО за този инцидент и до колко ще облекчи напрежението, все още не се знае. Но фактът, че два члена на Алианса бяха почти на ръба на въоръжен конфликт, е тревожен, подчертава авторът: „Това не е първият и не единственият случай, който ни подтиква да си зададем въпроса за НАТО: Какъв е този съюз? “ Разбира се, членовете на тази организация могат да имат различни гледни точки по определени въпроси, като се има предвид демократичната структура на НАТО - и въпреки различните интереси и мнения, като цяло те най-често успяват да стигнат до консенсус, се казва в статията. Но в последно време принципните различия и спорове на Турция с някои съюзници в НАТО фактически прерастват в кавги и дори създават риск от конфликти, подчертава изданието. По-конкретно, в отношенията с Гърция също се разпали „словесен дуел“ и се увеличава напрежението, пише авторът, като отбелязва, че „езикът и стилът, които се използват, създават впечатление, че става въпроса не за два съюзника, а за две враждебни страни“. На този фон „въздушните схватки“ над Егейско море станаха често срещано явление - като проява на взаимна демонстрация на сила във въздуха и в морето между Турция и Гърция, посочва авторът. Това също увеличава риска от локален конфликт. Произходът на тези спорове се крие във факта, че Турция, в резултат на скорошни дипломатически и военни ходове, принуди останалите страни да усетят нейното присъствие и роля в обширния регион от Близкия Изток до Източното Средиземноморие и Северна Африка, се подчертава в статията. И това предизвиква известно недоволство. Например, Франция е страна, с която Анкара исторически има дългогодишни приятелски отношения, пише „Милиет“. В основата на настоящото напрежение обаче е конфронтацията, възникнала поради различия в интересите. Французите също активно се опитват да се „утвърдят“ и да поддържат своето влияние и роля в Източното Средиземноморие и Близкия изток, особено в Ливан и Сирия, се обяснява в статията: „От гледна точка на Париж, това е геостратегическо поле на дейност на Франция, което обхваща и Африка“. И в този контекст турската политика, разбира се, се разглежда като конкуренция, отбелязва авторът. Въпросът е как Турция трябва да избягва спорове и конфликти в отношенията с онези съюзници от НАТО, с които се конкурира в геополитическите интереси. Според автора поведението на Франция и Гърция ясно показва, че тези страни не искат да се съобразяват със съществуването на „нова Турция“ и не се стремят да осигурят хармония и баланс между своите интереси и интересите на Анкара, като същевременно се опитват дори да „диктуват“ на Турция, за да си знае тя мястото. В същото време Анкара, която се стреми активно да защитава новите си интереси и зони на влияние, с действията си рискува да предизвика конфронтация. Това предизвиква ново триене, в резултат на което компромисът е сложен, се подчертава в статията. За да разрешат тези различия и да премахнат напрежението, членовете на НАТО трябва да съгласуват интересите чрез „диалог между конкуриращи се съюзници и разработване на реалистични политики на тази основа“, заключава „Милиет“. Превод и редакция: Иван Христов

25 Юни 2020 | 12:31 | Агенция "Фокус"

New Europe: Борел посети Гърция на фона на увеличаващото се напрежение с Турция

New Europe: Борел посети Гърция на фона на увеличаващото се напрежение с Турция

Атина. На фона на новите опасения от евентуален опит на Турция да тласне хиляди мигранти в Европа през Гърция и ескалиращото напрежение в Източното Средиземноморие, Жозеп Борел, ръководителят на външната политика на блока, посети Гърция в сряда, пише базираното в Брюксел издание New Europe. Придружен от министъра на външните работи на страната Никос Дендиас, върховният представител на ЕС посети гръцко-турската граница в Кастани, на река Марица, където през януари гръцките граничари се сблъскаха с огромните мигрантски потоци, изтласкани в към границата от съседна Турция. „Опасенията на Гърция съвпадат с опасенията на ЕС... Ясно е, че сме решени да защитим външните граници на ЕС и да подкрепим силно суверенитета на Гърция“, заяви ръководителят на външната политика на Брюксел. Той добави, че е в интерес както на Турция и Гърция, така и на ЕС, „да се опитат да решат настоящите трудности и да подобрят настоящите отношения“. Преди това Дендиас заяви, че въпреки че Гърция е „отворена за диалог“, тя не е готова да дискутира под принуда или „да помогне за легитимиране на трайните нарушения на законността на Турция“. Борел, който също проведе разговори с министър-председателя на страната Кириакос Мицотакис, трябва да отлети за Кипър от Атина и ще проведе срещи на 25 и 26 юни за смятаните за незаконни сондажи на Анкара в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф на Кипър и относно бъдещите отношения на Брюксел с Турция. Двете посещения се осъществяват в навечерието на Съвета на ЕС по външните работи, насрочен за 13 юли. Превод и редакция: Иван Христов

25 Юни 2020 | 07:43 | Агенция "Фокус"

AFP: Италианският външен министър се срещна с либийския премиер Файез Сарадж

AFP: Италианският външен министър се срещна с либийския премиер Файез Сарадж

Рим. Външният министър на Италия се срещна с ръководителя на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия, който пристигна от Триполи в сряда, седмици след като признатата от ООН администрация отблъсна силите на Халифа Хафтар, които се опитваха да завземат столицата, предава AFP. Луиджи Ди Майо и ръководителят на ПНС Файез Сарадж подчертаха "необходимостта от възобновяване на политическия процес и прекратяване на чуждестранната намеса" в Либия, се казва в изявление от кабинета на Сарадж. Говорейки за Военноморската операция „Ирини“, предприета от Европейския съюз в Средиземноморието за налагане на оръжейно ембарго върху Либия, Сарадж заяви, че прилагането трябва да бъде "глобално", обхващащо морски, сухопътни и въздушни пътища. Сарадж, чието правителство получава оръжие от Турция, по-рано критикува мисията „Ирини“ , че толерира силите на Хафтар, които получават оръжия по суша и по въздух. Египет, Русия и Обединените арабски емирства макар и неофициално подкрепят Хафтар. Ди Майо и Сарадж също обсъдиха борбата срещу нелегалната имиграция и италианската подкрепа за разминиране на опустошените от войната южни предградия на Триполи, според кабинета на премиера. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Юни 2020 | 17:21 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Жосеп Борел ще посети гръцко-турската граница

Kathimerini: Жосеп Борел ще посети гръцко-турската граница

Атина. На фона на притесненията за нов опит на Турция да се опита да предизвика нова бежанска вълна към Европа, специалният представител на Европейския съюз по въпросите с външната политика и сигурността Жосеп Борел ще посети контролно-пропусквателния пункт Кастаниес (Черкьой), пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. По-късно Борел ще проведе разговор и с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Европейският представител ще пътува до северозиточния пограничен регион около река Марица заедно с гръцкия министър на външните работи Никос Дендиас и ще се срещне с граничните власти в региона. Освен това Борел ще преговаря и с министъра на отбраната на Гърция Никос Панагиотопулос, като фокусът на разговора ще е свързан с предупрежденията на Турция, че тя няма намерение да предотвратява нова мигрантска вълна, ако такава се отправи към границите на Европейския съюз. Тема на разговора ще бъде и конфликтът в Източното Средиземноморие между Анкара и Атина. Междувременно по-рано Дендиас се среща с американския посланик Джофри Пайът, който по-късно написа в "Туитър", че двамата са потвърдили "взаимното правно разбиране, че островите имат своя собствена Изключителна икономическа зона (ИИЗ) и континентален шелф, точно както и континенталната част" на Гърция. В същото време Пайът отбеляза, че двамата са имали възможност да обсъдят и ситуацията в Либия и да "повторят подкрепата си за примирие" в размирната северноафриканска страна и за политическо разрешаване на кризата там. Пайът също така призова всички чужди държави, включително Русия и Турция да спрат да снабдяват враждуващите страни с оръжия и подкрепления. Междувременно, на фона на напрежението между Анкара и Париж, турският говорител на външното министерство Хами Аксьой заяви, че Франция игнорира легитимните права на страната му в Източното Средиземноморие. Аксьой заяви, че с този ход Франция издига бариери пред мира и стабилността в региона. По думите на говорителя, френският президент Еманюел Макрон трябва да е бил в "умопомрачение", след като той по-рано заяви, че Турция играе "опасна игра" в Либия. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Юни 2020 | 10:18 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Непризнаването от френска страна на легитимните права на Турция пречи на мира в Източното Средиземноморие

МВнР на Турция: Непризнаването от френска страна на легитимните права на Турция пречи на мира в Източното Средиземноморие

Анкара. Непризнаването от френска страна на законните права на Турция в Източното Средиземноморие и подкрепянето на максималистичните амбиции пречи на мира и стабилността, като същевременно повишава напрежението в региона, заяви турското външно министерство, цитирано от турското англоезично издание Daily Sabah Освен това Министерството призова френския президент Еманюел Макрон в писмено изявление да прекрати стъпките, застрашаващи сигурността и бъдещето на Либия, Сирия и Източното Средиземноморие, и вместо това да използва установените канали за диалог. „Франция, която няма крайбрежие в Източното Средиземноморие, трябва да разбере, че действайки като крайбрежна държава, не й дава право да решава регионални въпроси. За съжаление отдавна е очевидно, че Франция не може и не иска да оценява здравословно и обективно събитията в Източното Средиземноморие “, се казва в изялението. „Действията на френският президент Еманюел Макрон, който нарича подкрепата на Турция за законното правителство в Либия„ опасна игра “, може да се обясни само с отказ от разума“, се казва в изявлението на Министерството. В него се подчертава, че Франция носи значителна отговорност за поставянето на Либия в хаос, играейки истинска „опасна игра“ там, като се казва, че мълчанието на Париж в лицето на превратаджията Халифа Хафтар и подкрепата на заплахата на Египет да се намеси в Либия също е факт, който трябва да се отбележи. Коментирайки изявленията на Макрон относно Турция и Либия, говорителят на турската управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР), Йомер Челик критикува позицията на френския лидер и заяви, че „Франция е в позиция на привърженик на политиките за насърчаване на нестабилността в Либия и Средиземноморието. " „Либийският народ ще реши бъдещето на Либия, а не Франция“, добави Челик, „Политиката на Макрон е опора на превратаджиите, които се опитват да узорпират законната воля и бъдещето на либийския народ. Видно е, че тези, които се изказват срещу президент и тези, които са обезпокоени от подкрепата на Турция за Либия, са застъпват за нов колониализъм. " Изявлението на турското външно министерство идва след като Макрон в понеделник обвини члена на НАТО Турция, че играе "опасна игра" по отношение на Либия, която може да застраши целия регион. Напрежението се повиши през последната година между Париж и Анкара, особено когато френският лидер заяви, че липсата на отговор на НАТО на турска антитерористична операция в Северна Сирия показа, че Алиансът е в състояние на "мозъчна смърт". Противопоставянето между Анкара-Париж се покачи още миналата седмица, когато Франция осъди „изключително агресивна“ намеса на турски кораби срещу кораб на френски флот, участващ в мисия на НАТО в Средиземноморието, претенции, които Анкара отхвърли като „безпочвени“. Макрон описа това като доказателство за загрижеността си за НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Юни 2020 | 20:00 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Макрон предизвика Ердоган

„Взгляд“: Макрон предизвика Ердоган

Париж/Москва. Отношенията между Анкара и Париж рязко се влошиха. Френският президент Макрон обвини Турция в "опасна игра" в Либия и обяви военноморския инцидент, по време на който турска фрегата е взела на прицел френски военен кораб. На този фон турците задържаха четирима френски шпиони. Какви са последиците от новия скандал между съюзниците от НАТО, коментира руският вестник “Взгляд“ Ден преди това френският президент Еманюел Макрон отново заяви за "мозъчната смърт на НАТО". Причината за това беше неотдавнашният инцидент край бреговете на Либия, когато турската фрегата отказа да се съобрази със заповедта за инспекция на товари от френската фрегата, участваща в операцията на НАТО за контрол на оръжейното ембарго над Либия . Избягвайки претърсването, турците се прицелили във френски военен кораб, използвайки радарна система за насочване на ракети, което в Париж е счетено за "изключително враждебни и агресивни действия". „Връщам ви към моите изявления в края на миналата година относно„ мозъчната смърт на НАТО“. Вярвам, че неотдавнашният инцидент ясно показва това ", подчерта Макрон и добави, че поведението на Турция е несъвместимо със статута й на член на НАТО. В допълнение, Макрон каза на турския президент, че Анкара играе „опасна игра“ в Либия и нарушава всички задължения след „Берлинската конференция“. Подобно изявление беше отговор на подкрепата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на либийското Правителство на националното съгласие (ПНС), отбелязва Reuters. Отговорът от Анкара не закъсня. Според Daily Sabah, турските власти са задържали четирима души по подозрение в политически и военен шпионаж в полза на Франция. Според изданието заподозрените са събирали информация за работата на редица организации (включително религиозни и терористични) и са предали данните на 120 турски граждани на френските власти. По този начин противоречията между Франция и Турция продължават да нарастват, след като през ноември 2019 г. Макрон диагностицира НАТО с „мозъчна смърт“. Според него това е довело до загуба на координация в рамките на алианса и до "непоследователни агресивни действия на Турция". Според експерта на клуб „Валдай“, професора от Държавния университет в Санкт Петербург Станислав Ткаченко, Турция в рамките на НАТО не се държи конструктивно, влизайки в конфликти със своите съюзници. "Поведението на Анкара може да застраши целия Алианс и европейската сигурност, което е много тревожно за Макрон, тъй като той представлява най-голямата военна сила на европейския континент", заяви Ткаченко пред вестник „Взгляд“. На този фон Ердоган поради собствените си избирателни и стратегически съображения провежда политика, която не се вписва в съвременните стандарти в Източното Средиземноморие. „Турция очевидно разчита на военна победа в Либия, като иска да създаде там, ако не марионетка, то поне държава, контролирана от Анкара. Ердоган иска да засили влиянието си в арабския свят, но той се държи агресивно като победител “, казва Ткаченко. „В същото време на Макрон не е много ясен характера на отношенията между Турция и Русия, тъй като Москва призовава всички страни в либийския конфликт да се споразумеят помежду си, но симпатизира на противниците на Ердоган. Що се отнася до позицията на САЩ, гледната точка на Тръмп може да се променя осем пъти на ден. Мисля, че в навечерието на изборите той няма да внесе яснота по либийския въпрос “, предположи експертът. „Но Италия, която исторически се смята за основен специалист по Либия в Европа, все още не е казала думата си. Сега бих следвал действията на Рим и Париж, които е малко вероятно да противоречат на волята на Вашингтон по този въпрос ", смята политологът. В същото време отношенията между Турция и Франция имат дълга и нееднозначна история, заяви Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по външни работи . „Традиционно преди много векове френските крале са действали като съюзници на османските султани. И много политици, започвайки от кардинал Ришельо, разчитаха на подкрепата на Високата порта. Но сега ситуацията се промени, "- каза Кортунов. „Освен Либия има и други конфликти между Франция и Турция. Първо, Париж е скептичен към присъединяването на Турция към ЕС. Поради това турците са обидени от французите, а французите имат големи разногласия с германците. Раздразнението поради този проблем все още съществува“, обясни политологът. „Второ, има набор от проблеми по отношение на Средиземноморието. Например Франция има дългогодишни отношения с Египет, но Анкара рязко се конфронтира с Кайро. Несъгласие има и заради Сирия, газа и бежанците. Но всички тези разногласия имат своите граници и Париж не цели още повече да влошава отношенията ”, смята Кортунов. Друга позиция заема експертът от същия Съвет, арабистът Григорий Лукянов. Според него Франция последователно, макар и непублично, „предоставя помощ на Либийската национална армия, ръководена от Хафтар“. „В Либия работят военни съветници и френски специални сили, продължава работата по координиране на наемането на пристигащи от Чад и Судан бойци. Освен това Париж много фино блокира работата по Либия на равнището на Съвета за сигурност на ООН, създавайки политически чадър за Хафтар “, каза експертът. „Да, по-рано Франция не си позволяваше открито прохафтарски изявления. Но Макрон се е срещал с Хафтар и неговите представители, защото очевидно е, че Париж симпатизира на противниците на Ердоган в този конфликт “, убеден е Лукянов. „Но за НАТО настоящата ситуация е изключително неприятна“, заяви Геворг Мирзаян, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация. - Подобна криза вече се случи, когато отношенията между Турция и Гърция ескалираха. И дори ако всички разногласия бъдат уредени, това няма да реанимира „мозъка на НАТО“. „Не вярвам обаче в способността на Макрон и Европейския съюз да се справят с външните заплахи, една от които е Турция. Ако президентът на Франция продължи с реални действия по отношение на Анкара, всички ще бъдем изненадани. Но, най-вероятно, Макрон ще затъне, докато координира действията си с Брюксел и Вашингтон, а Ердоган разбира само от сила “, заключи Мирзаян. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Юни 2020 | 18:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина смята присъствието на турски сондажни кораби в гръцки води за нарушение на националния й суверенитет

Kathimerini: Атина смята присъствието на турски сондажни кораби в гръцки води за нарушение на националния й суверенитет

Атина. Присъствието на турски сондажни кораби в гръцки води е нарушение на националния суверенитет на страната. Това заяви гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулос, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Министърът също така се противопостави на твърденията на Анкара, че е настоявала за диалог, което е било отхвърлено от Атина. Той заяви, че подобни преговори за невъзможни, "когато гръцките суверенни права са под директна заплаха". Думите на министъра, излъчени по телевизия Alpha бяха отговор на коментарите на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който по-рано говори пред Suddeutsche Zeitung. "Нека опитат", каза той, попитан какъв ще отговорът на Анкара, ако Гърция се опита да предотврати проучването на природните ресурси по дъното на Средиземно море. "Никой няма да посмее да спре нашите сондажни корби (...) ако искат ескалация, ние ще отвърнем". Турският министър също така заяви, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е "настоявал" за диалог с Атина, веднага след избирането на новото гръцко правителство миналия юли, но то е отхвърлило предложението. За да може двете страни да преговарят, по думите на Панагиотопулос, "Турция трябва да демонстрират дух на добросъседство и уважение на международното право". Според него в момента Турция се държи "като регионален побойник и така не можем да водим разговори". Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юни 2020 | 08:59 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: Турско-френският военноморски инцидент доказва "мозъчната смърт" на НАТО

Еманюел Макрон: Турско-френският военноморски инцидент доказва "мозъчната смърт" на НАТО

Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че инцидентът между Турция и Франция покрай бреговете на размирна Либия е доказателство за "мозъчната смърт" на НАТО, за която той говори миналата година и получи множество критики от лидери на страни от Алианса, предава AFP. "Това е препратка към изявленията ми от миналата година, за мозъчната смърт на НАТО, смятам, че това е една от най-добрите демонстрации (на това)", каза френският лидер. Миналата седмица Франция осъди "изключително агресивните" действия на турските кораби срещу френски плавателни съдове, част от мисията на НАТО в Средиземно море, твърдение, което Анкара определи като "безпочвено". Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юни 2020 | 07:28 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Файез Сарадж се е срещнал с командващия силите на САЩ в Африка

Yeni Safak: Файез Сарадж се е срещнал с командващия силите на САЩ в Африка

Триполи. Закрита среща се е провела в понеделник между премиера на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, посланика на САЩ в Триполи и командващия американските въоръжени сили в Африка (АФРИКОМ) генерал Стивън Таунзъд, пише турското издание Yeni Safak, като се позовава на местни медии. Двамата американски представители са пристигнали тайно на летището Зувара, намиращо се на запад от Триполи. Освен това на срещата са присъствали вътрешният министър на ПНС Фати Башага и командващият на западния регион Осама ал Джувейли. Както информира агенция „Фокус“ по-рано, миналият четвъртък външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара и Вашингтон са постигнали споразумение да си сътрудничат в Либия на страната на ПНС срещу подкрепянията от Русия, Египет, Франция и ОАЕ Либийска национална армия (ЛНА), оглавявана от Халифа Хафтар. По неговите думи, турският президент Реджеп Таийп Ердоган е предложил на американския си колега Доналд Тръмп сътрудничество в Либия, а последният е отговорил позитивно поради желанието му САЩ да играят по-активна роля в северноафриканската страна. „Получихме инструкции да работим с американските ни колеги, което е важно за стабилността на региона и бъдещето на Либия“, заяви първият дипломат на Анкара. Коментарът му дойде един ден след изненадващото посещение в Либия, където бяха и турският министър на финансите Берат Албайрак, както и началникът на разузнавателната служба MIT. Превод и редакция: Иван Христов

22 Юни 2020 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция строи нова академия за ВВС за близо 1,5 милиарда долара в Южен Пелопонес

Kathimerini: Гърция строи нова академия за ВВС за близо 1,5 милиарда долара в Южен Пелопонес

Атина. Гърция е на път да постигне споразумение за изграждане на нов център за обучение на пилотите от военновъздушните сили (ВВС) в южния пелопонески град Каламата, съобщава Kathimerini. Очаква се новото съоръжение да струва около 1,4 милиарда евро за 20 години и то значително да подобри възможностите за обучение на пилотите на гръцката армия, която е в процес на модернизация и набиране на кадри за военните си академии. Гърция води преговори с фирми за авиационна електроника в Канада и Израел за новата академия, макар че се съобщава, че е по-близо до споразумение с базираната в Хайфа ELBIT, особено след посещението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Ерусалим миналата седмица, където той се срещна с шефа на компанията изпълнител. Според това, което е известно за договора, компанията ще бъде отговорна за създаването на център за летателна подготовка в Каламата, който ще се използва от елинските военновъздушни сили, но също така ще може да се използва от ВВС на съюзнически държави в по-широкия регион. Тя ще отговоаря и за модернизацията на обучението на вертолетния флот на Гърция. Превод и редакция: Иван Христов

22 Юни 2020 | 16:40 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Ще потопим гръцките кораби ако се опитат да попречат на сондажите ни

Мевлют Чавушоглу: Ще потопим гръцките кораби ако се опитат да попречат на сондажите ни

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу заяви в интервю пред немското издание Suddeutsche Zeitung, че ако гръцки кораби се опитат да предотвратят проучвателните дейности на турските сондажни кораби в Егейско море и Средиземноморието, те ще получат съответстващ отговор, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Освен това първият дипломат на Анкара коментира думите на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, който обяви Турция за „създател на проблеми“ в Средиземно море: „Гръцкият министър-председател трябва да се погледне в огледалото и да се замисли дали не прави грешки. Откакто пое поста, президентът Ердоган му предложи неколкократно да работи с него в Средиземноморието. Можем да разрешим съществуващите проблеми с териториалните води в Егейско море. Ердоган искаше диалог, но Атина отказа. Сега Гърция прави споразумения със средиземноморските си съседи. Вместо да работи с Франция и ЕС срещу нас, той трябва най-накрая да говори с нас. Опитите на Атина да ни изключи са обречени. Ние ще защитаваме интересите си и тези на Република Северен Кипър“. Освен това турският министър подчерта в интервюто, че няма нужда да се стига до дела в международните трибунали за споровете с Гърция в Егейско морте, защото вече има съдебни решения по въпроса, както и защото Турция вече е изпратила в ООН координатите на континенталния си шелф. По въпроса за противоречието около Света София и евентуалното превръщане на обекта на ЮНЕСКО отново в джамия, той заяви: „Това е въпрос на нашите суверенни права“, добавяйки: „Гърците се намесват, сякаш Истанбул и Света София им принадлежат. Атина не може да ни дава инструкции. Няма да правим нещо, което не можем да оправдаем. Мохамед Завоевателят превзе Константинопол през 1453 г. и превърна Света София в джамия, има документи, доказващи това“. Превод и редакция: Иван Христов

22 Юни 2020 | 14:09 | Агенция "Фокус"

АFP: Признатото от ООН правителство на Либия обяви, че Египет се готви да им "обяви война"

АFP: Признатото от ООН правителство на Либия обяви, че Египет се готви да им "обяви война"

Триполи. Признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия критикува предупреждението на Египет за военна намеса в конфликта в страната и го нарече "обявяване на война", предава AFP. "Това е враждебен акт, директно вмешателство и означава обявяването на война", казаха от ПНС в изявление. По-рано египетският президент Абдел Фатах Сиси предупреди, че ако силите на ПНС достигнат до стратегическият град Сирт, който засега е под контрола на Либийската национална армия, командвана от съюзника му Халифа Хафтар, това може доведе до "директна намеса" от страна на Кайро. ПНС на свой ред обявиха, че това е неприемливо и призоваха международното общество да "поемат отговорностите си" при евентуална ескалация. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юни 2020 | 09:54 | Агенция "Фокус"

Началникът ГЩ на Гърция: Ще изпепелим всеки, който стъпи на гръцка територия

Началникът ГЩ на Гърция: Ще изпепелим всеки, който стъпи на гръцка територия

Атина. „Който стъпи на наша територия, първо ще бъде изпепелен, а след това ще питаме кой е“, заяви в тактичния си тон началникът на Генералния щаб на гръцката армия Констанинос Флорос, цитиран от електронното издание на вестник Protothema. По време на пресконференция в четвъртък. генералът каза, че въпреки че въоръжените сили на Гърция може да нямат всичко, което искат, те са организирани, добавяйки, че „... който се забърка с нас, ще плати много висока цена. Приятели и съюзници знаят това”. В изказване пред репортери военният лидер беше помолен да обясни как Гърция ще реагира, ако Турция започне сондажи в гръцкия континентален шелф. „Ако се случат такива неща, Гърция ще упражни своите суверенни права, има набор от ескалиращи мерки“. Генерал Флорос добави: „Ако трябва ще стигнем до точката на чисто военни действия, това също е възможност, никой не го изключва. Няма една точка на локализация на кризата, тя ще се разпространи веднага, не е възможно да се случи нещо в Кастелоризо и да не се разпространи навсякъде“. Коментирайки турските провокации срещу Гърция през февруари и март по границата на река Марица, генерал Флорос заяви: „След Марица имаше прелети, хаотични действия, безпрецедентни неща“. Началникът на ГЩ предупреди, че Гърция ще изпепели всеки, който се опита да окупира гръцка територия. „Имам желание да говоря с турския лидер, но не мога да го направя под натиск, при риск от инцидент и при ежедневно напрежение на нашите въоръжени сили“, заяви генерал Флорос, като добави: „Турция се опитва да говори, но на равнопоставени начала. Моята лична амбиция е, когато напусна служба, да няма разговори, които да не се провеждат при равни условия“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юни 2020 | 09:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция заяви, че островите могат да формират континентален шелф и ИИЗ

Kathimerini: Гърция заяви, че островите могат да формират континентален шелф и ИИЗ

Атина. В очевиден отговор на заявените турски претенции, оспорващи морските права на Гърция, говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас повтори позицията на страната, че международното право признава, че островите имат право да формират континентален шелф и изключителни икономически зони (ИИЗ), цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Изказвайки се на брифинг, Пецас заяви, че това право "е признато от много държави." Пред турската телевизия министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу по-рано заяви, че островите, които се намират далеч от гръцката континентална част, включително Кастелоризо в югоизточната част на Егейско море, нямат право да формират континентален шелф. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Юни 2020 | 16:50 | Агенция "Фокус"

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Informs News: Турски и италиански подводници провеждат учения в Средиземно море

Анкара/Рим. Турски и италиански подводници са провели военноморски маневри в Средиземно море, обявиха от турското министерство на отбраната, цитирани от електронното издание Informs News. Според публикация на ведомството в „Туитър“, двете флоти имат най-ефективните подводни сили в Средиземно море и ще продължат да развиват оперативната си съвместимост чрез учения. Турция и Италия, и двете членки на НАТО, са две регионални сили, които споделят общи интереси, история и ценности в средиземноморския басейн, отбелязва изданието, като посочва, че Анкара и Рим подкрепят признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, което подписа две отделни споразумения с Турция на 27 ноември – едно за военно сътрудничество и друго за демаркация на морските граници между двете страни в Източното Средиземноморие. Морската сделка предоставя на Анкара достъп до икономическа зона в Средиземно море, въпреки възраженията на Гърция, администрацията на кипърските гърци и Египет. Като страна-гарант за т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК), Турция последователно оспорва едностранните сондажи на администрацията на кипърските гърци в Източното Средиземноморие, като твърди, че ТРСК също има права върху ресурсите в района. Морският пакт отстоява правата на Турция и изяснява правата на ТРСК в Източното Средиземноморие в условията на едностранно сондиране от администрацията на кипърските гърци, пише англоезичното турско онлайн издание. По-рано тази година Гърция подписа споразумение с администрацията на кипърските гърци и Израел за Източносредиземноморски газопровод или EastMed, огромен проект за транспортиране на газ за Европа. Гърция също наскоро подписа споразумение за морска граница с Италия в Йонийско море, уреждайки суверенните права между страните в стремежа си да засили своята позиция в спора с Турция. Съюзниците в НАТО Гърция и Турция имат дългогодишни спорове, включително относно териториалните права в Беломорието и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Египет и Гърция продължават да имат различия за демаркацията на морските граници в Средиземноморието и след посещението на Дендиас в Кайро

Kathimerini: Египет и Гърция продължават да имат различия за демаркацията на морските граници в Средиземноморието и след посещението на Дендиас в Кайро

Атина. В четвъртък министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас посети Кайро, за да засвидетелства волята на Атина за продължаване на преговорите по споразумение за делимитация на морските зони между двете страни. Той бе приет от президента на Египет Абдел Фатах ас-Сиси в среща, продължила повече от един час, преди след това да обсъди предизвикателствата в по-широкия регион с колегата си Самех Шукри, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По същество, Гърция иска да ускори преговорите с Египет за демаркация на изключителните икономически зони (ИИЗ), за да оспори споразумението на Турция и Либия, на базата на което Анкара се готви да започне сондажни дейности за енергийни ресурси на броени километри от гръцките острови Крит, Родос и Карпатос. Атина и Кайро обаче продължават да имат различия, тъй като Египет изобщо не иска да води разговори по темата за остров Кастелоризо, като подчертава, че ще сключи споразумение само ако то е предшествано от гръцко-туърски договор по отношение на острова. Накратко, северноафриканската държава е готова само на спогодба, изключваща въпроса за континенталния шелф на Кастелоризо. В статия за египетския вестник „Ал Ахрам“ в четвъртък, Дендиас заяви, че „експанзионистична, ревизионистка Турция подкопава регионалната сигурност и стабилност, както и мира в Либия, който президентът Ал Сиси се опитва да насърчи чрез най-новото си предложение, приветствано от Гърция заедно с други страни в региона. „Турция се опитва да манипулира арабския свят според собствените си „хегемонистични“ стремежи. Тя създава проблеми на всички свои съседи, нарушава суверенитета на Либия, Сирия и Кипър“, каза той, подчертавайки, че „именно Турция подкопава бъдещето на региона“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 12:37 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Гръцките острови нямат континентален шелф

Мевлют Чавушоглу: Гръцките острови нямат континентален шелф

Атина. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу отново настоя на твърдението на Анкара, че островите, намиращи се далеч от континенталната част на Гърция, включително Кастелоризо и другите в югоизотчната част на Егейско море, нямат континентален шелф, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Ние казваме, че не всеки остров може да има континентален шелф. Конкретно, островите, които са далеч от материка и по-близо до Турция, не могат да имат континентален шелфт“, заяви първият дипломат на Анкара в интервю пред турска телевизия, в което представи няколко карти, показващи претенциите на страната в Егейско море и Източното Средиземноморие. Конкретно за Кастелоризо, Чавушоглу заяви, че остров, разположен на 2 километра от турския бряг и на 570 километра от континенталната част на Гърция не може да генерира 40 хиляди квадратни километра морска зона, каквито пък са претенциите на Атина. „Ние казваме, че това не може да се случи, но в Гърция имат такива мечти“, подчерта Чавушоглу. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 12:11 | Агенция "Фокус"

Protothema: САЩ и Турция ще си сътрудничат в Либия

Protothema: САЩ и Турция ще си сътрудничат в Либия

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара и Вашингтон са стигнали до споразумение да си сътрудничат в Либия, пише гръцкото издание Protothema. По неговите думи, турският президент Реджеп Таийп Ердоган е предложил на американския си колега Доналд Тръмп сътрудничество в Либия, а последният е отговорил позитивно поради желанието му САЩ да играят по-активна роля в северноафриканската страна. „Получихме инструкции да работим с американските ни колеги, което е важно за стабилността на региона и бъдещето на Либия“, заяви първият дипломат на Анкара. Коментарът му идва един ден след изненадващото посещение в Либия, където бяха и турският министър на финансите Берат Албайрак, както и началникът на разузнавателната служба MIT. Коментирайки смъртта на Джордж Флойд в Съединените щати, турският външен министър заяви, че такова нечовешко поведение има и в Европа, посочвайки „Жълтите жилетки“ във Франция и отношението на Гърция към бежанците. Чавушоглу обвини Европа, че е затворила очите си за дивашко поведение в името на солидарността. Превод и редакция: Иван Христов

19 Юни 2020 | 07:45 | Агенция "Фокус"

AFP: НАТО разследва морския инцидент между Франция и Турция край бреговете на Либия

AFP: НАТО разследва морския инцидент между Франция и Турция край бреговете на Либия

Брюксел. НАТО разследва инцидент в Средиземноморието, в който Франция твърди, че турските фрегати са били "изключително агресивни" към един от нейните военноморски кораби, заяви генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, цитиран от AFP Френският кораб, част от операция на НАТО за контрол на оръжейното ембарго върху Либия, се опита да провери товарен кораб, подозирайки, че пренася оръжие за Либия в нарушение на ембаргото на ООН. Според френски представители турските фрегати се намесили и извършили радарно прицелване три пъти, което предполага, че предстои ракетен удар. Турция, която също е член на НАТО отхвърли обвиненията като "неоснователни" и Алиансът сега проучва въпроса. "Ние се уверихме, че военните власти на НАТО разследват инцидента, за да внесат пълна яснота в случилото се", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след видео среща на министрите на отбраната на Алианса. Франция е възмутена от инцидента, като определи действията на Турция като "неприемливи от страна на съюзник", а министърът на отбраната Флоранс Парли повдигна въпроса по време на разговорите с нейните колеги от НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

18 Юни 2020 | 19:22 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Реакцията на ЕС спрямо Турция не трябва да се ограничава с осъждания и съжаления

Кириакос Мицотакис: Реакцията на ЕС спрямо Турция не трябва да се ограничава с осъждания и съжаления

Атина. Реакцията на Европейския съюз спрямо дейностите на Турция в Източното Средиземноморие не трябва да се ограничава само с изявления. Такова е мнението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, изразено по време на видеоконференция с лидерите на Европейската народна партия (ЕНП), пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мицотакис е настоял, че Атина няма да приеме предизвикателства срещу суверенитета си и е настоял да се изпрати силно послание към Турция, че страна-кандидат за членство не може да заплашва страни-членки на Европейския съюз. „Не можем да взимаме решение и след това да изглеждаме слаби, когато ги прилагаме“, е заявил той пред лидерите на европейските дясно-центристки партии, като е добавил, че реакциите на Съюза трябва да бъдат следвани от действия. Превод и редакция: Иван Христов

18 Юни 2020 | 11:14 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: какво общо има Хафтар с отлагането на посещението на руските министри в Турция

Yeni Safak: какво общо има Хафтар с отлагането на посещението на руските министри в Турция

Анкара. Преди дни бе обявено от официалните власти, че министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров и министърът на отбраната Сергей Шойгу ще дойдат в Турция с делегация, съставена от военни и служители по сигурността и че те ще провеждат консултации по регионални въпроси. Същото съобщение включваше също така, че решението относно посещението на Лавров и Шойгу в Турция е взето по време на телефонния разговор между президента Реджеп Тайип Ердоган и руския му колега Владимир Путин. Въпреки това се случи изненадващо развитие и външното министерство заяви, че посещението е отложено, пише проправителственият турски ежедневник Yeni Safak И така, защо се случи това? Защо посещението на руските министри в Турция беше отложено въпреки обявяването му? Заради изненадващото развитие бързо се обърнахме към нашите източници, за да разберем какво се е случило зад кулисите. Служител от най-високо ниво в Анкара, който е наясно с причината, която е в основата на отмяната, предостави две важни подробности, които хвърлят светлина по въпроса. 1- Предложенията за прекратяване на огъня на Русия се оказаха неприемливи за Турция. 2- Руснаците дойдоха да чукат на вратата с предложение, подкрепящо военачалника Халифа Хафтар, което не се различаваше от декларацията от Кайро на 6 юни. Изглежда, че в събота, един ден преди предвиденото посещение на двамата министри, заместник-министър от Русия е дошъл в Турция и е предал предложението на Москва в Анкара. Тъй като естеството на предложението се е оказало неподходящо за постигане на консенсус по Либия, с други думи, тъй като не се очакваше да се постигне напредък чрез какъвто и да било вид преговори на този етап, беше взето решение за отлагане на посещението на руските министри в Турция. Нека да предоставим малко обща информация за онези, които не следят отблизо събитията в Либия. Това, което ние наричаме Декларация от Кайро, е: Когато подкрепеното от Турция правителство на националното съгласие (ПНС) в Либия побеждава силите на Хафтар с ефективна военна операция, Хафтар веднага хукна към Египет за помощ. След това на 6 юни последва призив за прекратяване на огъня - който беше подкрепен и от Русия - със съвместно съобщение за пресата, което се нарича Декларация от Кайро. Както разбрахме, призивът за прекратяване на огъня няма друга цел, освен да спаси Хафтар от затруднението и да му купи време. Такива са поне разбиранията , както на признатата от ООН администрация на Файез Сарадж в Либия, така и на Турция. Следователно, това предложение на президента на Египет Абдел-Фатах ел-Сиси и Хафтар беше категорично отхвърлено от администрацията на Сарадж, което предизвика у Хафтар вкус на поражение. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу ясно заяви, че този призив за прекратяване на огъня е неискрен и „мъртвороден“. Тогава Русия заяви, че ще седне на масата за преговори с предложение, което подкрепя Хафтар и остава в границите на Декларацията от Кайро, което се счита за ясен знак, че преговорите ще се окажат в задънена улица. При това положение беше установено, че пътуването на руските министри на отбраната и външните министри няма да надхвърли туристическото посещение. И така, какво показва тази нова ситуация и как неуспехът на Турция и Русия да постигнат споразумение за Либия ще се отрази на ситуацията на бойното поле? Подкрепената от Турция администрация на Триполи бе обявила, че ще започне военни операции в Сирт и ще продължи на изток. Докладите сочат също, че от дни насам се усилва военното присъствие около този град, който е и родното място на сваления лидер Муамар Кадафи. Завладяването на Сирт означава, че зоната на „петролния полумесец“ на Либия, в която се намират около 50- 70 процента от петролните запаси на Либия, е на ред. Това е истинската причина руснаците да настояват операцията да спре в момента. Руснаците са разположили многобройни военни самолети в тази област от базата Хмеймим в Сирия след победата на силите на ПНС над частите на Хафтар, елиминирайки първо заплахата около Триполи, а след това тръгвайки на изток. Тъй като на този етап не може да се постигне напредък на дипломатическото поле, ще трябва да насочим погледа си към либийското бойно поле. Ще бъде ли в състояние подкрепеното от Турция ПНС да продължи офанзивата си на изток от Сирт? Ще променят ли руснаците начина, по които досега са подкрепяли силите на Хафтар чрез частната военна компания „Вагнер“ и да влязат в зоната на конфликта с ясна позиция? Това са основните въпроси на либийското бойно поле в следващите дни, които трябва да бъдат проучени много внимателно. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Юни 2020 | 16:30 | Агенция "Фокус"

AFP: Франция осъди „агресивните“ действия на турския флот срещу френски кораб в Средиземно море

AFP: Франция осъди „агресивните“ действия на турския флот срещу френски кораб в Средиземно море

Париж. Министерството на отбраната на Франция осъди "изключително агресивните действия“ на турски фрегати срещу френски кораб, участващ в мисия на НАТО в Средиземно море, предава AFP. Френските моряци са се опитвали да проверят товарен кораб преди няколко седмици по подозрение, че превозва оръжие към Либия - забранено от ембарго на ООН. Турските фрегати са извършили радарно насочване три пъти, което предполага, че ракетният удар по френския кораб е бил неизбежен, съобщи Министерството. "Това е изключително агресивен акт, който е неприемлив от съюзник срещу кораб на НАТО", заяви служител на Министерството, който не иска да бъде идентифициран по име. "Считаме това за изключително неприятен въпрос" и "не можем да приемем, че съюзник се държи по този начин, че той прави това срещу кораб на НАТО, под командването на НАТО, изпълнявайки мисия на НАТО", заяви официалният представител. Разкриването на инцидента идва на фона на предстоящите разговори чрез видеоконференция на министрите на отбраната на НАТО. Напрежението между Франция и Турция, която също е член на НАТО, наскоро се увеличи заради ролята им в гражданската война в Либия. Турция подкрепя признатото от ООН правителство в Триполи, докато Франция е подозирана, че е подпомага силите на Халифа Хафтар, базирани в Източна Либия. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Юни 2020 | 15:53 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Kathimerini: Гърция и Израел изпратиха съвместно съобщение на Турция

Ерусалим. На фона на ескалация на напрежението между Атина и Анкара в Източното Средиземноморие, Гърция и Израел призоваха за зачитане на суверенните права на всички държави в рамките на континенталния им шелф и изключителната икономическа зона, в съответствие с международното право, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Ние категорично се противопоставяме на опитите за нарушаване на тези права по начин, който застрашава стабилността на Източното Средиземноморие и Егейско море, нарушава международното право и противоречи на добросъседските отношения”, се казва в съвместна декларация, публикувана след разговорите в Ерусалим във вторник между гръцкия министър-председателят Кириакос Мицотакис и израелският му колега Бенямин Нетаняху. В изказване пред журналисти след разговорите им, Мицотакис каза, че е изложил „това, което считам за наш възглед относно агресивното поведение на Турция в Източното Средиземноморие“. „Считаме тази дейност за заплаха за регионалния мир и стабилност“, каза той. От своя страна Нетаняху говори по-специално на сътрудничеството в областта на отбраната, тристранния съюз между Гърция, Кипър и Израел и газопровода EastMed. В декларацията се подчертава също, че двете страни споделят общи ценности на демокрацията и върховенството на закона и че Израел придава „голямо значение на своето дългогодишно и важно партньорство с Гърция“. Той добави, че двустранното сътрудничество е насочено към поддържане на регионална стабилност, просперитет и сътрудничество. „В тази връзка ние също се ангажираме да продължим нашето тристранно сътрудничество с Кипър и формат 3 + 1 със Съединените американски щати с ясната цел да постигнем конкретни и значими резултати“, се казва в съобщението. В съвместната декларация се споменава подробно напредъкът, постигнат от двете страни след 21 май 1990 г. след подписването на съответното съвместно изявление от правителствата на покойния Константинос Мицотакис (баща на Кириакос) и покойния Ицхак Шамир. „Срещата ни днес ни позволи да постигнем съгласие за продължаване на съгласуваните усилия за засилване на сътрудничеството във всички области: външни работи, отбрана, иновации, кибер, агротехнология, наука и академия, енергетика, здравеопазване, околна среда, туризъм, инфраструктура, култура, спорт и търговия и инвестиции“, се казва в съобщението. В областта на отбраната беше постигнато съгласие двамата съветници по националната сигурност на двете страни да продължат координацията. Междувременно Нетаняху каза също пред журналистите, че Гърция и Кипър ще бъдат първите дестинации за израелските туристи, след като ограниченията за пътуване от Израел бъдат премахнати на целевата дата 1 август. Превод и редакция: Иван Христов

17 Юни 2020 | 07:26 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция иска военното й присъствие в Либия да е на постоянна основа

Reuters: Турция иска военното й присъствие в Либия да е на постоянна основа

Анкара/Триполи. Турция и международно признатото правителство на Либия обсъждат възможно отдаване на Анкара за постоянно на две военни бази в северноафриканската страна, с което Турция да затвърди присъствието си в Южното Средиземноморие, съобщава източник от официална Анкара пред Reuters. Все още обаче не е взето окончателно решение за предаването на военноморската база в Мисрата и наскоро възвърнатата от силите на „Правителството на националното съгласие“ въздушна база Ал Уатия на Турция По-трайното въздушно и военноморски присъствие в Либия би могло да засили нарастващото влияние на Турция в региона, включително в Сирия, и да увеличи претенциите й към офшорните запаси от природен газ и нефт в Източното Средиземноморие. Освен това Анкара вече намекна за възможни концесии за наземните петролни находища в Либия с Триполи. През последните месеци ПНС успя да обърне хода на войната със силите на „Либийската национална армия“ (ЛНА) на Халифа Хафтар и да ги отблъсне стотици километри на изток, към Бенгази. Независимо от призивите и на двете страни за примирие, в момента се водят тежки боеве в района на крайбрежния град Сирт, която е в близост до големите терминали за износ на петрол към Средиземно море. Русия и Турция отложиха преговори на високо равнище за Либия, насрочени за неделя в Истанбул, поради раздора заради стремежа на ПНС да завземе Сирт, каза още турски служител. „На дневен ред е Турция да използва Ал Уатия“, съобщава източникът, който пожелава да остане анонимен. „Възможно е и военноморската база на Мисрата да бъде използвана от Турция“. Британската агенция припомня, че Турция има военна база и в Катар, където бяха изпратени войски на фона на напрежението между Доха от една страна и Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ и Бахрейн от друга. Анкара застана на страната на правителството в Триполи миналата година, след като ПНС подписа с Турция споразумение за демаркация на морските граници и изключителните икономически зони на двете страни в Средиземно море. Така Анкара получи легитимност за сондажите си във водите край гръцкия остров Крит, което предизвиква високо напрежбение с Гърция, Кипър, Израел и декларативно от Европейския съюз. Последните имат газови находища и проект за дълбоководен тръбопровод от находищата във водите край Кипър до Крит, континентална Гърция и оттам към Италия. Ако Турция постигне своето, тя ще блокира пътя му и ще накара съюзниците да се съобразяват с нея при изготвянето на енергийните планове. Евентуална военна база в Либия практически ще „институционализира“ влиянието на Турция в Източното Средиземноморие и ще и да даде повече лостове за влияние върху арабските и европейските си конкуренти, посочва Галип Далай от Академията Роберт Бош. Министерството на външните работи на Русия обяви в неделя, че иска „бързо примирие“ и че министър Лавров отлага срещата с турския си колега Чавушоглу в Истанбул в неделя. „Очакваният резултат (от срещите) не може да бъде постигнат. Има въпроси, по които двете страни имат различия“, заяви втори източник от турската администрация пред Reuters. „Един от основните моменти при отлагането на визитата на Лавров е планът (на ПНС) за операция срещу Сирт... който се превърна в мишена“. От Кремъл въобще не коментираха отлагането, а в понеделник Чавушоглу отбеляза, че това не е свързано с проблеми по „основните принципи“. Сирт е на около половината път между столиците на ПНС Триполи и ЛНА Бенгази и най-близкият град до основните експортни терминали на Либия. Силите на Хафтар влязоха в града през януари и малко по на запад от него се образува нова фронтова линия в конфликта. „Русия иска Турция и ПНС да спрат военните операции, особено да не атакуват Сирт, Джуфра и петролния полумесец - и Анкара отхвърли това искане“, заяви Далай. „Ако турско-руските преговори не дадат плод, може да има ескалация както в Либия, така и в района на Идлиб в Сирия“, където Анкара и Москва също подкрепят противоположни страни, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 10:13 | Агенция "Фокус"

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Protothema: Мнозинството от гърците подкрепят военен отговор на действията на Турция

Атина. Ново проучване показа, че мнозинството от гърците биха подкрепили военен отговор на действията на Турция, ако тя наруши суверенните права на Атина в региона, пише електронното издание на вестник Protothema. Анкетата, проведена от телевизия Verginia, разкри, че 56% от респондентите ще подкрепят война срещу Турция, ако последната наруши морските или сухоземните граници на Гърция. Общо 40% от участниците в проучването предпочитат дипломатическо решение при подобно развитие на ситуацията. Над 53% от респондентите пък са на мнение, че гръцките депутати трябва да вземат единодушно решение за започването на военни действия срещу Турция. Както отбелязва изданието, през последните няколко седмици напрежението между Анкара и Атина се увеиличи във връзка с намеренията на Турция да започне нови сондажи за природен газ и нефт във води на Източното Средиземноморие, за които претендира и Гърция. Ситуацията се усложнява още повече от международния конфликт в Либия и газовите интереси край Кипър на Франция, Израел и Египет. Превод и редакция: Иван Христов

16 Юни 2020 | 09:37 | Агенция "Фокус"