СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Независен“ (Македония): ВМРО-ДПМНЕ обяви протест за Гоце Делчев – „той е червената линия за нашето достойнство“

„Независен“ (Македония): ВМРО-ДПМНЕ обяви протест за Гоце Делчев – „той е червената линия за нашето достойнство“

Скопие. След като протестите за електричество преживяха провал, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ обявява нов мотив да излезе на улицата с членския състав - Гоце Делчев, пише македонското издание „Независен“.„Правителството води преговори за Делчев и очите на обществеността са далеч от това, което е от съществено значение за страната ни. Нашите историци заслужават подкрепа, защото Гоце е...

14 Септември 2020 | 13:01 | Агенция "Фокус"

„Република“ (Македония): София ще предложи формулировка за Гоце Делчев

„Република“ (Македония): София ще предложи формулировка за Гоце Делчев

Скопие. „Гоце Делчев е български революционер и учител, който се е борил за освобождението на автономната българска област, наречена "Македония" от османските турци“ Това ще бъде едно от предложенията на българската страна от Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, които ще бъдат представени на македонските им колеги на следващото заседание, научи македонският вестник "Република" от източници в Комисията. Това предложение отдавна се обсъжда в българските политически и исторически кръгове като червена линия, към която България може да премине в преговорите за Гоце Делчев. Изданието е разбрало също, че правителството в Скопие и министър-председателят Зоран Заев са добре информирани за това „неприлично предложение“ от София и че сега се разработва стратегия, която да бъде приета от македонската комисия, а след това да се създаде атмосфера за нейното приемане и от обществото. Не е изключена възможността Заев да окаже натиск върху македонската страна на комисията да приеме това предложение и дори да бъде сменен някой "непокорен" член. Много вероятно е това предложение да се фиксира като окончателно споразумение между двете комисии и след това остава да бъде формализирано от Зоран Заев и Бойко Борисов на съвместно заседание, когато трябва да се обяви, че двете държави са решили най-големия исторически проблем. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Септември 2020 | 15:21 | Агенция "Фокус"

MakPress: „Фейсбук“ престрелка: Мицковски отговори на Заев: Делчев не се е борил за социална справедливост, а за освобождение на Македония

MakPress: „Фейсбук“ престрелка: Мицковски отговори на Заев: Делчев не се е борил за социална справедливост, а за освобождение на Македония

Скопие. След като министър-председателят Зоран Заев в своя профил във „Фейсбук“ коментира обявения протест на ВМРО-ДПМНЕ, който ще бъде под лозунга „За ЕС, за Македония, за Делчев“, отбелязвайки, че Гоце Делчев се е борил за социална справедливост, също чрез своя профил в тази социална мрежа, лидерът на опозицията Християн Мицковски отговори на премиера, предава скопското електронно издание MakPress. „Гоце Делчев е идеолог и лидер на македонската революционна организация и се бори за освобождението на Македония. Македония, която вие засрамвате, унижавате, ограбвате и разочаровате. Съжалявам, че вместо да популяризирате истински европейски ценности, вие решихте да продължите да продавате от нашето достойнство и не сте забравили да крадете. Предателството и престъплението, което извършвате, ще тежат през целия ви живот. Македония и македонците не забравят. Съжалявам за поражението в Делчево, ще бъдем по-добри следващите пъти, когато има демократични избори и очаквам с нетърпение победата в над 40 общини, включително Скопие“, отговори Мицкоски на коментара на Заев. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:39 | Агенция "Фокус"

СДСМ: Гоце Делчев е борец за социална справедливост, а Мицковски е точно обратното – защитник на неправдата и престъпността

СДСМ: Гоце Делчев е борец за социална справедливост, а Мицковски е точно обратното – защитник на неправдата и престъпността

Скопие. Гоце Делчев е бил борец за социална справедливост, а председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски е защитник на неправдите и престъпността. Така реагираха от управляващите в Северна Македония социалдемократи на обявения от опозицията протест „в защита на Гоце Делчев“, който трябва да се състои във вторник, предава скопското електронно издание ММС. „Защитникът на престъпността и несправедливостта Християн Мицковски е от противоположната страна на идеалите на великия борец за социална справедливост Гоце Делчев. Двамата никога не могат да вървят заедно. Гражданите му го казаха на изборите на 15 юли. Точно в град Делчево, Мицкоски беше убедително победен с над хиляда гласа. Ако Мицковски не е успял да убеди гражданите на Делчево, че е за Гоце Делчев, тогава той бадева се опитва да се преструва пред други граждани, че е разбрал визията и идеята на Делчев“,гласи реакцията на управляващата партия. Те питат дали Християн Мицковски отново ще излезе с луксозни превозни средства на протестния митинг за боеца за социална справедливост Делчев и за пореден път напомнят, че неговата деструктивна политика е победена и гражданите решително са изпратили съобщение, че фалшивият патриотизъм и разруха връщат страната назад. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:26 | Агенция "Фокус"

ВМРО-ДПМНЕ: Търговията с Гоце Делчев е търговия със съществуването на Северна Македония

ВМРО-ДПМНЕ: Търговията с Гоце Делчев е търговия със съществуването на Северна Македония

Скопие. Гоце Делчев е един от най-ярките персонажи, на чиито постулати почива съвременната македонска държава, заяви заместник-председателят на ВМРО-ДПМНЕ Владо Мисайловски по отношение на нарастващите спекулации, че правителството на Зоран Заев ще го обяви за български герой, предава опозиционното скопско електронно издание „Република“. Мисайловски подчертава, че значението, което Гоце Делчев има за македонската история, е причина да не се допуска името му да бъде поставено в преговори или политически пазарлъци. Следователно, за да изрази бунт за опитите на правителството да изтрие македонската идентичност на Гоце Делчев, ВМРО-ДПМНЕ във вторник (15 септември) в 18.30 организира протест, за да изрази подкрепа за членството в ЕС, за Македония и Гоце Делчев, който е македонското съществуване и македонската идентичност. „Той е част от нашата идентичност и червена линия за нашето достойнство. Точно за него и за исторически факти, далеч от очите на обществеността, правителството на Заев води преговори с източната ни съседка. Търговията с неговото име и съществуване означава търговия с нашето съществуване и това, което сме и ще продължим да бъдем, тоест македонци. Междувременно няма напредък по пътя към Европейския съюз. Европейският съюз остава поредното неизпълнено обещание на Зоран Заев и неговото правителство. Не чухме никаква идея, никакъв план. Нека ви напомним, че това е правителство, което е готово да се откаже от всичко, само за своето лично спасение и спасението на няколко кариери на хората, които го ръководят“, каза Мисайловски. Той посочва, че това е много чувствителен период и време, когато македонските историци, които са част от преговорните екипи, се нуждаят от подкрепа, за да защитят истината за Гоце Делчев и да не се поддадат на търговии и политически натиск. Затова ВМРО-ДПМНЕ организира във вторник с начало от 18:30 ч. местно време (19:30 българско) протестен митинг, който ще започне пред Министерството на правосъдието, ще продължи през моста "Гоце Делчев" до сградата на Министерството на външните работи. Протест, в който ще бъде изразена подкрепа за членството в ЕС, за Македония и за Гоце Делчев. Делчев се бори за национална свобода и преди всичко културно и всеобхватно развитие, което е в основата на европейските ценности, към които Скопие се стреми. Делчев е персонажът, който трябва да ни обединява, а не да ни разделя, посочват от опозиционната партия. „Това е мирен народен протест, на който ще изпратим ясни послания. Време е за гласа на мълчаливото мнозинство. Призоваваме всички да се присъединят към нас в протеста, който трябва да бъде нашият глас за това, което ни бележи като държава, стратегически интерес и опора на нашето съществуване“, заяви Мисайловски. Той продължи: „И накрая, ние посочваме, че имаме знания за лица, подтикнати от правителството, които се стремят да дискредитират протеста с елементи на реч на омразата и да изразят мнения, които не са част от партията, за да бъдат дискредитирани по-късно ВМРО-ДПМНЕ. Предварително се дистанцираме от такива инструктирани сценарии, които са само в полза на правителствените структури, които държат страната в плен и не искат напредък. Ето защо съобщенията и банерите ще бъдат разпространявани пред Министерството на правосъдието на предварително обозначено място, което ще бъде част от протеста, чиято ясна цел казваме днес“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:09 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): ВМРО-ДПМНЕ обяви протест за Гоце Делчев – „той е червената линия за нашето достойнство“

„Независен“ (Македония): ВМРО-ДПМНЕ обяви протест за Гоце Делчев – „той е червената линия за нашето достойнство“

Скопие. След като протестите за електричество преживяха провал, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ обявява нов мотив да излезе на улицата с членския състав - Гоце Делчев, пише македонското издание „Независен“. „Правителството води преговори за Делчев и очите на обществеността са далеч от това, което е от съществено значение за страната ни. Нашите историци заслужават подкрепа, защото Гоце е стълбът на македонизма“, написа Мицковски в профила си във „Фейсбук“. Планираното за вторник шествие ще започне от Министерството на правосъдието и ще продължи по моста "Гоце Делчев", за да завърши пред Министерството на външните работи. „Това е протест на хората, целта е за ЕС, за Македония, за Делчев. Гоце е червената линия за нашето достойнство. Ще се видим!“ - пише Мицковски. Това ще бъде третият протест на ВМРО-ДПМНЕ. Миналата седмица партията протестира пред Комисията за енергийно регулиране с искане за връщане на старата цена на електроенергията. Въпросът за споразумението с България стана актуален, след като българският министър на отбраната Красимир Карачанов заяви, че София ще блокира първата междуправителствена конференция на Македония с ЕС, ако не бъде постигнато споразумение в разговорите в рамките на Съвместната македоно-българска експертна комисия по исторически въпроси, припомня „Независен“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 13:01 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: Факт е, че Гоце Делчев е важен и за македонския, и за българския народ

Никола Димитров: Факт е, че Гоце Делчев е важен и за македонския, и за българския народ

Скопие. На въпрос дали делото и личността на Гоце Делчев ще се превърнат в пречка пред отношенията между България и Северна Македония, Никола Димитров заяви, че е факт, че някои исторически личности са важни и за двете страни, предава скопската телевизия „360 градуса“. Споразумението за приятелство обвързва двете страни, България и Северна Македония. „България има задължение да ни помага по европейския път и ние носим отговорност да действаме в добросъседски отношения“, заяви вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров в интервю за „Сител“. Той казва, че с попълването на личната карта на Северна Македония в ООН никоя държава няма правно основание да отвори езиков проблем, защото той е затворен. „Въпросът е дали провокиращите въпроси за идентичността, които всъщност не могат да бъдат обсъждани, македонският език например, дали изявления, които са проблематични за съседа или обидни, помагат в този процес, независимо дали ни правят по-малки или по-големи. Езикът не е предмет на политическа декларация. Като македонец никой, включително моята страна, не може да ми каже дали съм македонец, който говори македонски. Правото на самоопределение и самодеклариране също е европейска ценност, но и право, установено от международното право“, каза Димитров. По неговите думи, историческите въпроси трябва да бъдат разглеждани от историците, а не от политиката, и именно затова е формирана Комисията по исторически въпроси. На въпрос дали делото и личността на Гоце Делчев ще се превърнат в пречка пред отношенията между България и Северна Македония, Никола Димитров заяви, че е факт, че някои исторически личности са важни и за двете страни „Идеята да се създаде комисия, в която да работят хора от науката, беше политиката да не се занимава с тези въпроси и да се върне към това, за да създаде политически контекст, да отвори поле, където ще намерим допирни точки, а не да предизвика враждебнос. Факт е, че някои от героите от миналото, като Гоце Делчев, са важни както за македонския, така и за българския народ. От историците зависи да видят, да обмислят този въпрос и да намерят начин, ако не друго, поне да научат гледната точка на другия“, заяви бившият външен министър на Скопие. Димитров говори и за Преспанския договор с Гърция, за който каза, че е дал членство в НАТО на Северна Македония и зелена светлина за ЕС. „Имаме пълен обрат в отношенията с Гърция. Сега ще пътуваме заедно с премиера Заев. Отворихме нова страница. Точно днес гръцкият премиер каза – „имаме някои дилеми, забележки относно Преспанското споразумение“. Но това споразумение е ратифицирано и трябва да се спазва. Би било хубаво да завършим този процес. Въпросът е как да напишете нова страница с Гърция. Факт е, че това споразумение ни даде членство в НАТО и зелена светлина за ЕС. Нуждаем се от възможно най-много конкретни проекти, особено в областта на икономиката и граничните пунктове, за да могат гражданите от двете страни да видят какво носи това ново приятелство за нас и нашите съседи. Ще се опитаме да обсъдим това на съвместното правителствено заседание. Трябва да се стремим да получим това с всички наши съседи“, обясни вицепремиерът по европейските въпроси на югозападната ни съседка. По отношение на Европейския съюз и готовността на страната за преговори, Димитров обяви засилване на екипа, но също така подчерта, че правителството подава ръка на опозицията за сътрудничество по пътя към ЕС. Помолен да коментира съобщенията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за протест „За ЕС, за Македония, за Делчев“, той каза, че това е просто опит за намиране на проблем, който има известен потенциал да мобилизира хората и да бъде използван в ежедневните политически интереси. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 12:47 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): Заев търгува с Гоце Делчев, както продаде името на Македония на Алексис Ципрас; ЕС е само морков, който Скопие няма да получи

„Курир“ (Македония): Заев търгува с Гоце Делчев, както продаде името на Македония на Алексис Ципрас; ЕС е само морков, който Скопие няма да получи

Скопие. „Това не е нищо тайно, или някаква специална стратегия, а те постоянно казват, че Заев ще продаде името... айде майната ви“, подчерта през септември 2017 година Зоран Заев, тогава премиер на Република Македония, припомня опозиционното скопско електронно издание „Курир“ в материал, представен без редакторска намеса. „Достатъчно с фалшивия патриотизъм. Македония ще бъде 30-ият член на НАТО и ще започне преговори с ЕС. Ще покажем, че можем да решаваме проблеми с приятелство и добър дух, защото нашето бъдеще е ЕС и НАТО. Македония ще реши въпроса с името, а гражданите ще бъдат горди македонци. Идва ново време за страната ни, Македония е будна“, каза Заев на митинг в Прилеп, 12 октомври 2017 г. Три години по-късно Македония и нейните граждани получиха друго име за страната и спор за македонския език и история, но не и дата за ЕС. Тези дни гражданите стават свидетели на все по-чести изявления за отказ от Гоце Делчев, както от властите в България, които продължават с разказа, така и с условията, че „нищо не струва на Заев“, да се съгласи с условията на София, и на изявленията на Заев, че след името всичко е по-лесно, вероятно за даване. Зоран Заев в последното си интервю за Клик Плус по ТВ 21 заяви, че Македония и България трябва да дефинират общата история, както Гоце Делчев, така и за другите исторически епохи, а не да се гледа само от едната или другата страна. „Това споразумение е успешно споразумение, то трябва да живее между народите на двете страни. В тези два народа, споменати вътре, има обща история, ние трябва да я дефинираме и общата история трябва да подхранва общите ценности на Гоце Делчев и други исторически епохи, не само от едната или от другата страна. Вярвам, че ще намерим споразумение“, каза Заев. Това, че Зоран Заев и това правителство ще дадат Гоце Делчев на българите, е повече от очевидно, но цената все още е неизвестна. В зависимост от това обаче колко струваше името преди две години, Гоце Делчев може да е плащането за продължаване на бизнес интересите, които Заев има в България, и да ги монетизира в милиони евро. Преди две години гръцките медии съобщиха за предполагаемия бизнес, който тогавашният вицепремиер на Заев Кочо Ангушев е имал с гръцките власти, като е продал компанията си на гръцката електрическа компания. Ангушев не отговори пред обществеността колко пари струва продажбата на компанията и дали това са пари за приемането на промяната на името, за което тогава Заев се пазареше с тогавашното гръцко правителство. Според българския търговски регистър Заеви са собственици на няколко компании. Трайче Заев е собственик на компанията „Гомасидра“, която работи в България, и е съсобственик на „Ориент Трейд“ заедно с Вице Заев. Заев пък е собственик на компанията „Радиша Трейд“. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 12:32 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Гоце Делчев ще трябва да загине в борбата за добросъседство?

„Слободен печат“ (Македония): Гоце Делчев ще трябва да загине в борбата за добросъседство?

Скопие. „Приближаването на първата междуправителствена конференция на Северна Македония с Европейския съюз стана повод миналото отново да отдалечи София и Скопие от общото европейско бъдеще. Главно заради заплахите от българските политици и историци, че ще блокират преговорите, ако не бъде разрешен спорният въпрос – чий е Гоце Делчев. Бившият президент на България Росен Плевнелиев смята, че все пак България няма да се реши на подобен ход“, пише македонското издание „Слободен печат“ в главната си статия в понеделнишкия брой, представена без редакторска намеса. „България винаги е подкрепяла Северна Македония и нейния мирен, демократически и европейски просперитет. Програмата на София, когато България председателстваше Съюза, проправи пътя на страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. България първа призна Македония. Ние сме братски народ. Някои политици могат да говорят, както им харесва, но истината е, че България е страхотен защитник на своите съседи. Искаме просперитет и това е възможно само чрез присъединяване към ЕС. Но въпросът за разногласията около Гоце Делчев трябва да бъде разрешен“, каза Плевнелиев пред „ТВ 24“. По-рано българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви пред същата телевизия, че България ще блокира първата междуправителствена конференция на Северна Македония с ЕС, ако не бъде постигнато споразумение по проблемните въпроси в Съвместната македоно-българска експертна комисия по история. Ангел Димитров, който е член на Комисията, заяви пред БНР, че нерешеният въпрос е не само двустранен, но и европейски спор. Той получи подкрепа и от евродепутата Андрей Ковачев. „Нашият основен проблем е наглото фалшифициране на историята от македонска страна“, каза един от най-влиятелните политици в България. Македонският вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров казва, че изявленията, които могат да обидят или разстроят съседите, не помагат. „Договорът за приятелство със съседна България говори за обща история, която свързва двата народа и през XXI век в Европа не може да се оспорва правото на самоопределение и себеизразяване. Приемането на миналото, но и на настоящето, благороден процес, който започнахме с България, трябва да се основава на това право, както за героите от миналото, които са от голямо значение за двете страни, така и за днешните поколения. Споразумението говори за взаимно уважение и приятелство. София говори за помощ по пътя на Северна Македония към членство в ЕС“, каза Димитров пред Радио „Свободна Европа“. Министерството на външните работи съобщи, че „Северна Македония ще продължи с засилена комуникация и консултации на политическо ниво с Република България и всички съответни заинтересовани страни в ЕС, а ключовото послание ще бъде, че е започнал изключително важен и сложен процес на диалог, който предполага изграждане на приятелство, чрез взаимно уважение, като две съседни европейски държави“. Съвместната македоно-българска комисия по исторически въпроси, след почивка поради изборите и пандемията от Covid-19, ще възобнови работата си в края на този или началото на следващия месец. Дебатът на историците беше „блокиран“ по въпроси за Гоце Делчев и други личности и събития от края на XIX и началото на XX век. След това България ги издигна на най-високо политическо ниво и ги постави като условие, без изпълнението на което да не позволи напредък в преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Комисията е създадена съгласно Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, който беше подписан през 2017 г. от министър-председателите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 08:41 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle (Македония): Българска спирала към дъното

Deutsche Welle (Македония): Българска спирала към дъното

Скопие. Агенция „Фокус“ представя материал на Люпчо Поповски „Българска спирала към дъното" в македонската редакция на Deutsche Welle без редакторска намеса, като уточнява, че изразените мнения и становища са на автора. Понякога изглежда като невероятно нещо, политическа неграмотност или просто толкова неразбираема арогантност, когато висши политици от България се опитват на всяка цена да унищожат малката привързаност на македонската общественост, останала към София. Изглежда като нелогичен контрапункт, но постоянното твърдение на български служители и историци, че македонският народ е част от българската тъкан, а македонският език е просто диалект на българския език, прави точно обратното - македонците се чувстват все по-отдалечени от българите и техните заплахи за блокади водят до прекъсването на по-голямата част от останалите връзки. Ако някой търси логично обяснение, едва ли ще успее да го намери - да направиш всичко, за да отдалечиш този, когото смяташ за най-близък, като брат. Дори да заплашиш, че за него ще бъдеш това, което Каин беше за Авел. Ето защо е трудно да се намери приемлива дума за изказването на българския евродепутат Андрей Ковачев след думите на премиера Зоран Заев в интервюто на Македонската обществена телевиизия в четвъртък вечерта, че ще бъде намерено общо решение за Гоце Делчев. „Трябва да сме наясно, че не можем да кажем, че Гоце Делчев не е наш, трябва да видим как ни обединява заедно ... Гоце Делчев се бори за социална справедливост, революция, организира се Илинденското въстание, борбата срещу османците ... Имаме архиви и в двете страни и ще ги отворим прозрачно. "Има начини, трябва да бъдем мъдри политици ... и двете страни да бъдат победители", каза Заев с тон, който изглеждаше твърде мек за мнозина в Македония, и започна подготовката за отстъпки. „Македонска заблуда" Но за Андрей Ковачев това не е мек тон, той е част от "македонската заблуда" на македонците. В бързата реакция той постави Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) в набора от инструменти, осъждащи „антибългарството“. Според Ковачев той е бил един от стълбовете на антибългарството. „Една от основите / стълбовете на настоящата македонска държавност е АСНОМ, партизаните и комунизмът. Това на практика означава, че антибългарската теза продължава да бъде стълб на тяхната държава. "Нужна е смелост, за да се преодолее", каза българският евродепутат и висша политическа фигура в партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов. Ковачев е влиятелна фигура в Европейския парламент (той е заместник-председател на комисията по външни работи) и е член от 2009 г. Той също така играе важна роля в Европейската народна партия, дясноцентристкото политическо семейство, където членува и ВМРО-ДПМНЕ. По някакъв начин може да повлияе на дебата в Брюксел за това как да се формулира преговорната рамка за Македония за членство в ЕС. Много често думите му биват разумни политически съждения. Но свързването на АСНОМ с основите на антибългаризма вече преминава граници, които не са в историята, но са в държавността на Македония, нейния народ, език, култура, съществуване. АСНОМ ли беше основата на антибългаризма, защото се проведе на 2 август 1944 г., когато българските фашистки окупационни войски все още бяха в Македония? Беше ли АСНОМ основата на антибългаризма, когато хората в Македония видяха цар Борис III да се срещне с Адолф Хитлер, как българските армии като подарък от нацистите окупираха не само Македония (без крайната й западна част), но и Южна Тракия и Халкидики и българската държава излезе на Егейско море? Беше ли АСНОМ основата на антибългарството, защото взема решения за държавата и македонския език, след годините, когато хиляди учители бяха изпратени от България да обучават децата на български език, когато Българската екзархия организира свои епархии на окупираната територия, когато административно македонските области станаха част от българската териториална организация? Ковачев е прав, когато става въпрос за АСНОМ – то е свикано, за да образува македонската държава след толкова много жертви, а не да стане териториална единица на България, която по това време все още е била част от силите на Оста. Един месец по-късно, когато армиите на съветския маршал Толбухин пристигнаха на границите на България, тя се отказа от съюза с нацистка Германия и се присъедини към победителите възможно най-скоро. Хората в Македония имат може би най-положителното мнение от всички народи в Европа към германците. Ковачев не би трябвало да има дилема за това какво мислят македонците за нацистките армии, които, особено когато се оттеглят от Гърция, извършват много жестокости в тази област. Но демократична Германия знае как да поеме тежестта на ужасното наследство от Втората световна война, да се извини за терора и страданията, причинени в Европа, да се примири със загубата на огромната територия, която днес е Западна Полша. Пълното поражение в безразсъдна и изключително кървава война има такива последици. Днешната България иска да изтрие онези тъмни години на своята държавност с гума, сякаш никога не са се случвали, вместо да се изправя пред трудното наследство да стане дори по-велика, отколкото смята. Известният историк и важен изследовател на събитията в региона Улф Брунбауер от Университета в Регенсбург, Германия, обясни в интервю за "Независен" преди няколко месеца, просто като човек, който следи събитията отвън, както следва: „Това не е най-добрият начин да се сприятелиш: да кажеш на най-добрия си приятел, че това, в което вярва, е боклук. Истинското приятелство означава приемане на различни мнения, а също така добросъседските отношения между страните зависят от приемането на различия. Ако българите искат да бъдат добри приятели с македонците, защо да не започнат с признаване и обсъждане на военните престъпления, извършени от българските окупационни сили на македонска територия по време на Втората световна война? Това всъщност е много по-важен въпрос от това дали някой през 19 век се е наричал българин или македонец. "Ясно е, че българските искания са насочени основно към вътрешната аудитория, те трябва да покажат на българите какъв голям защитник на националната гордост е сегашното им правителство." Търпението отслабва в Брюксел По принцип тези думи на Брунбауер, макар и казани преди няколко месеца, сочат сложната ситуация, в която българското правителство се намира сега след два месеца непрекъснати улични протести срещу корупцията, метастазирала в българското общество. Така че бързата реакция на Андрей Ковачев на меките думи на Зоран Заев трябва да даде поне малко охлаждане от жегата, в която се пекат Борисов и неговата партия. Андрей Ковачев със сигурност знае за закритото заседание на парламентарна група в Брюксел за обсъждане на ситуацията в България. Сигурно е знаел предварително какво каза председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов тази седмица за германския Der Spiegel, когато заяви, че е информирал Брюксел за неискреността на съдебната реформа и че еврофондовете драстично насърчават корупцията в страната. Като германски студент по биология в Университета на Саар, той вероятно е прочел думите на Панов в оригинала в Der Spiegel: „В нормална държава като съдия трябва да стоя далеч от политиката ... Но в нашия случай трябва да кажа: Да, България е пленена държава. Това е нещо, което европейската политика не иска да признае. "За Унгария и Полша се говори много в Европа, но за съжаление това не е така за България."

12 Септември 2020 | 11:41 | Агенция "Фокус"

„ТВ 24“ (Македония): София отново засилва реториката

„ТВ 24“ (Македония): София отново засилва реториката

София/Скопие. Докато посланическият орган на ЕС обсъжда проекта за рамка за преговори за Македония, от българските евродепутати идват заплашителни съобщения. След изявлението на българския вицепремиер Каракачанов говори и Андрей Ковачев, евродепутат и член на партията на премиера Борисов, коментира македонският телевизионен канал “ТВ 24“ Ковачев казва, че началото на преговорите с Европейския съюз зависи от ходовете на официалното Скопие. Той заяви, че в Македония няма реално желание за напредък, а само думи от македонските политици. Андрей Ковачев, евродепутат от България заяви: „Зоран Заев винаги говори с голям оптимизъм и голяма надежда, че всичко ще бъде наред. Надявам се да е честен, но той каза това преди няколко години, когато подписахме Споразумението за приятелство, без последствия. Не мога да разбера защо смята, че ако приемем историческата истина за Гоце Делчев, че той се е определил сам като българин, това би било загуба за тях. Съвременната македонска идентичност и държавност не могат да бъдат изградени върху отказа от всичко българско, според митологията и лъжите от времето на Тито.“ България обаче е изправена пред предизборен период, високи нива на корупция и улични протести и този тип изявления на български политици са насочени към събиране на гласове на изборите, каза Люпчо Арсовски, председател на Съвета на посланиците на Македония. Според Арсовски Македония ще проведе първата междуправителствена конференция с ЕС до края на годината, тъй като ЕС не попада под влиянието на българските искания. Люпчо Арсовски председател на Съвета на посланиците заяви: „В ЕС, освен в политиката, има нещо, което се прилага от тяхната историография от техните историци, които познават ситуацията в Македония и бивша Югославия, Македония като първата държава от 1945 г. със собствен език и т.н. Мисля, че исканията ще бъдат отбелязани някъде, но ние ще трябва да проведем първата междуправителствена сесия в края на годината." След българските изказвания, Заев заяви вчера, че и двете страни имат капацитета да разрешат проблемите, но ако едната страна остане ранена, това не е приятелство. Премиерът каза: „Намерихме решения на основните проблеми. Имаме архиви, ще седнем и ще ги отворим прозрачно и публично. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Ще намерим решение. Трябва и двете страни да излязат победители. На последната среща на посланиците в Брюксел във вторник България се изказа, наред с други неща, за езика, който в предложената рамка на ЕК ясно е посочен като македонски. Впрочем официална София изпрати първите забележки чрез ЕС в изявлението, приложено към протокола от сесията на Съвета по общи въпроси на Европейския съюз от 25 март, когато Македония получи зелена светлина за започване на преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Септември 2020 | 18:49 | Агенция "Фокус"

Наум Кайчев: Не е имало среща на Съвместната комисия, президентът подведе обществеността

Наум Кайчев: Не е имало среща на Съвместната комисия, президентът подведе обществеността

София. Членът на Съвместната комисия от българска страна Наум Кайчев в разговор с македонското електронно издание “МКД“ казва, че преди почти месец и половина са писали на македонските си колеги, но все още нямат отговор за насрочване на заседание на комисията. Той също така твърди, че вътрешнополитическата ситуация в България не се отразява на работата на Комисията, която според него е експертна. МКД: Тези дни имаше различна информация от македонска и българска страна за заседанието на Съвместната комисия, дали е имало онлайн среща или не. Имаше ли или нямаше среща? Дезинформация ли е или недоразумение? Н.К.: За съжаление президентът Стево Пендаровски заблуди обществеността Ви, като заяви, че през последните месец-два е имало онлайн среща на Съвместната комисия. Моят колега професор Драги Георгиев само частично го поправи пред медиите. Всъщност не е имало онлайн среща на Съвместната комисия. Преди повече от три месеца, на 4 юни, имаше видео разговор между председателите и други двама членове на Комисията, което означаваше трима колеги от двете страни, само за да се изясни протокола от ноемврийската сесия на Комисията. Това не беше формално заседание на Съвместната комисия. МКД: Какво е толкова противоречиво или проблемно за да се срещне Комисията? Н.К.:Преди почти месец и половина, в края на юли, писахме на колегите си в Скопие, но те все още не са ни отговорили. Вместо комуникация в рамките на Комисията, имаме изявления в медиите. Медийната активност на колегата професор Георгиев е обратно пропорционална на мълчанието му в Комисията. МКД: Премиерът Зоран Заев заяви вчера, че се разбира с българския премиер Борисов, но не отвори въпроса за Комисията, като каза, че в България има протести и че "чакаме кога ще бъдат готови да говорят". Влияе ли политическата ситуация в България на работата на Комисията? Н.К.: Ние сме експертна комисия и не сме повлияни от вътрешнополитическата ситуация у нас. Винаги сме готови за разговори. МКД: От България идват заплахи, че няма да има преговори с ЕС без решаване на исторически въпроси. Може ли въпросът за Гоце Делчев, който се споменава най-много, да спре Македония по европейския път или смятате, че може да се намери решение, приемливо и за двете страни? Н.К.: Може да се намери решение за Гоце Делчев и Илинденското въстание и за всички останали елементи от общата ни история. Трябва да имаме волята да разчитаме на „архивите“, както казва премиерът Заев, на автентични свидетелства. Нека търсим това, което ни обединява, а не онова, което ни разделя. МКД: Ще отворите ли архивите? Н.К.: Ако има воля и професионализъм, разбира се. От април 2019 г. в Комисията се опитваме да направим това по въпроса за Гоце Делчев. МКД: Защо архивите не са отворени досега? Н.К.: Архивите, особено българските, са технически отворени. Необходима е воля и професионализъм, за да се признае морето от свидетелства в тях за българското национално самосъзнание на голяма част от населението в Македония в миналото, за общата история на България и Република Северна Македония. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Септември 2020 | 15:13 | Агенция "Фокус"

„Република“  (Македония): Зоран Заев ще отвори архивите за Гоце Делчев

„Република“ (Македония): Зоран Заев ще отвори архивите за Гоце Делчев

Скопие. Премиерът Зоран Заев в телевизионно предаване в четвъртък обяви, че ще отвори всички архиви, за да се види дали Гоце Делчев е македонец или българин. Той е убеден, че ще намери решение с България по примера на Споразумението с Гърция и че Гоце Делчев не трябва да разделя двете страни, а да ги сближава, цитира думите му опозиционният македонски вестник "Република“. Според Заев Гоце Делчев също се е борил за социални права и срещу османските завоеватели, но е пропуснал да каже, че се е борил за независима Македония, коментира вестникът „Имаме архиви тук и в България, ще ги изнесем, за да ги видят хората публично и прозрачно. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Вярвам, че документите в нашия архив са същите като в българския. Ще ги цитираме и ще намерим решението и чрез това и двете страни ще излязат като победители“ - обясни Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Септември 2020 | 14:52 | Агенция "Фокус"

Северномакедонският „Демократически съюз“: София да зачита европейските ценности, а не да заплашва

Северномакедонският „Демократически съюз“: София да зачита европейските ценности, а не да заплашва

Скопие. „Демократическият съюз“ на Северна Македония смята, че позицията на българския вицепремиер Красимир Каракачанов, че София ще блокира началото на преговорите за членство на РС Македония в ЕС, което трябва да се случи до края на тази година, ако комисията по исторически въпроси не намери решение. по спорните въпроси дотогава не е в духа на Договора за добросъседство и приятелство между двете страни, нито в духа на европейските ценности и стандарти. Междуправителствената комисия трябва да бъде оставена да работи без политически натиск, а изнудванията за бързи резултати и компромиси от страна на Скопие за история и сравнения с компромисите пред Гърция за знамето и името са неподходящи и неприемливи, предава скопското електронно издание „Либертас“. Малката партийка счита, че намирането на общ език за това, което оспорва официална София, е възможно само ако тълкуванията на исторически факти са освободени от политическите митологии и шовинизъм в съседна България за несъществуването на македонския език и идентичност през цялата история и изключителното присвояване на лица, важни за Македония от българска страна. Гоце Делчев е апостолът на македонското революционно движение и неговата изконна идентичност е борбата за освобождението на Македония от османско робство. Историческите обстоятелства за несъществуването на македонска държава до края на Втората световна война, е неправилно и ненаучно да се използва за отричане на македонската идентичност. Само чрез взаимно уважение, признаване и разбиране на историческия контекст могат да бъдат преодолени изкуствено наложени спорове. България няма да спечели нищо, ако македонците и гражданите на Северна Македония се почувстват победени и унизени от едностранното решение на историческите спорове в полза на София. Европейският съюз е общност от равни народи и граждани и македонците с право очакват такова отношение от техните съседи българи. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:34 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (Македония): Българското отношение към Македония – демонстрация на сила или сериозна пречка за започването на преговори между Скопие и ЕС?

„Сител“ (Македония): Българското отношение към Македония – демонстрация на сила или сериозна пречка за започването на преговори между Скопие и ЕС?

Скопие. Риториката от София се засилва, натискът нараства в решаващия момент, когато преговорната рамка се хармонизира на масата в Брюксел. Преките заплахи на министъра на отбраната Каракачанов, че България ще блокира началото на преговорите, ако Комисията по исторически и образователни въпроси не започне да дава резултати, са добър показател, че София също не бездейства в Съвета на ЕС. Министерството на външните работи успокоява, че източната ни съседка винаги е подкрепяла европейската интеграция на Македония, добавяйки, че македонските власти очакват тя да продължи и в бъдеще, коментира най-гледаната телевизия в Северна Македония – „Сител“, като текстът е оставен без редакторска намеса. „При всички възможни различия по определени въпроси Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество е именно рамката за разрешаване на дългогодишните двустранни различия в тълкуването на исторически въпроси, които от десетилетия натоварват отношенията между Северна Македония и България. Оставаме изцяло ангажирани с прилагането му, което е двустранно задължение и за двете страни“ – коментират от дипломатическото ведомство. За разлика от министерството, експертите предупреждават, че България има в ръцете си инструментите за блокиране и поставяне на условия и че е вероятно да ги използва. Иван Стефановски от Eurothink смята, че става въпрос за реална заплаха. Симптоматично е, че по същото време гръцкият министър на външните работи Дендиас заяви в радиоинтервю, че чрез европейския курс Атина ще се опита да убеди гражданите от другата страна наистина да приемат, че са граждани на Северна Македония. Случайност или не? Стефановски не изключва възможността в дебата в Брюксел относно преговорната рамка България да получи съюзник и поддръжник в лицето на Гърция. Днес страните от ЕС ще продължат дискусиите на техническо ниво за хармонизиране на предложената рамка и методология. Прогнозите са, че след два месеца ще бъде постигнат компромис, който ще проправи пътя за първата междуправителствена конференция, с която официално ще започнат преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:26 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Лавина от реакции в Скопие на изявлението на Каракачанов

„Вечер“ (Македония): Лавина от реакции в Скопие на изявлението на Каракачанов

Скопие. Лавина от реакции на македонски официални лица беше провокирана вчера от изявлението на българския вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов, че България ще блокира първата междуправителствена конференция на Северна Македония с ЕС, ако Съвместната комисия не постигне съгласие по откритите исторически въпроси. Най-вече всички смятат, че ще се намери съвместно решение с България, в духа на приятелство и уважение към Договора за добросъседство, пише електронното издание на вестник „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса. Премиерът Зоран Заев при посещението си в Националната служба изрази увереност, че с България ще бъде намерено решение и че двете страни ще излязат победители и че историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Той изрази увереност, че бързо ще бъде намерено решение с България през следващия период. Запитан дали в Северна Македония могат да приемат, че Гоце Делчев е българин, за да влезат в ЕС, Заев каза, че Скопие не трябва да допуска блокади. Каракачанов заяви вчера, че македонската дипломация избягва решаването на проблемите в продължение на три години от подписването на Договора за добросъседство и очаква ЕС да застане в защита на България. Според официална София македонската страна избягва срещи на историци, за да не се сблъска с разрешаването на въпроса с Гоце Делчев и по този начин показва, че няма желание да води честен диалог. На въпрос дали това означава, че България ще блокира първата междуправителствена конференция, Каракачанов отговори директно: „Разбира се“. Вицепремиерът на Северна Македония по европейските въпроси Никола Димитров също реагира на изявлението на Каракачанов вчера, като подчерта, че споразумението за приятелство със съседна България говори за общата история, която свързва двата народа и че през XXI век в Европа правото на самоопределение и самоизразяване не може да бъде оспорено. Димитров заяви пред „Свобонда Европа“, че предвид визията за общо европейско бъдеще като близки народи и съседи, той е убеден, че трябва да се положат съвместни усилия за намиране на решения, които да гарантират уважение и достойнство и за двете страни. „Това е отговорна и зряла политика, това са европейските ценности. Изявленията, които могат да обидят или разстроят съседите, не помагат. Историята ще ни запомни според това как се отнасяме към бъдещето“, каза Димитров. Министерството на външните работи излезе с официална позиция, че Република Северна Македония, както и преди, ще продължи със засилена комуникация и консултации на политическо ниво с Република България и всички съответни заинтересовани страни в контекста на ЕС, където ключовото послание ще бъде, че е започнат изключително важен и сложен процес на диалог, който предполага сближаване и изграждане на приятелство, чрез взаимно уважение, като две съседни европейски държави. Министерството на външните работи подчертава, че в този смисъл зачитането на идентичността и достойнството, европейската интеграция и добросъседските отношения са напълно допълващи се и взаимни интереси. „Европейската интеграция на целия регион е в интерес и на двете страни и това беше постоянно подчертавано от официалните представители на двете страни. Република България до момента е подкрепяла европейската и евроатлантическата интеграция на Република Северна Македония и очакваме тази подкрепа да продължи и в бъдеще“, заявиха от Министерството на външните работи. В изявлението се допълва, че при всички възможни различия по определени въпроси, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество е точно рамката за разрешаване на дългогодишните двустранни различия в тълкуването на исторически въпроси, които от десетилетия натоварват отношенията между Северна Македония и България. ЮОставаме изцяло ангажирани с прилагането му, което е двустранно задължение и за двете страни“, се казва в изявлението на скопското дипломатическо ведомство. Председателят на македонския екип в Македоно-българската смесена комисия по исторически и образователни въпроси Драги Георгиев заяви, че как ще продължат разговорите и дали ще бъде постигнато решение зависи от конструктивността на двете страни. „Комисията не е политически, а академичен орган и работи в духа на научните принципи. Крайните политически изявления са контрапродуктивни, създавайки напрежение, натиск и недоверие“, каза Георгиев пред „Канал 5“. Междувременно дипломати от държави-членки на ЕС се срещнаха в сряда, за да обсъдят проект на рамка за преговори за Македония. Продължаването на дискусията на техническо ниво в ЕС трябва да продължи и днес. Македонското държавно ръководство многократно публично заяви, че не очаква България да блокира началото на преговорите с ЕС. Официално Скопие очаква скоро да бъде обявена рамката за преговори, а междуправителствената конференция за започване на преговори за присъединяване с ЕС да се състои до края на годината. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:19 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Зоран Заев вярва, че ще се намери решение на проблемите с България и иска и двете страни да излязат победители

„Слободен печат“ (Македония): Зоран Заев вярва, че ще се намери решение на проблемите с България и иска и двете страни да излязат победители

Скопие. Вярвам, че ще намерим решение с България, и двете страни трябва да излязат победители. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето, заяви премиерът на Северна Македония Зоран Заев снощи в рамките на участие по Националната телевизия на страната, пише вестник „Слободен печат“. „Показахме, че имаме капацитета да разрешаваме проблеми. Решихме три глави, пет исторически фигури, шестата историческа фигура е Гоце Делчев. Дали ще са Заев и Борисов, дали ще е някой по-нататък, ако само едната страна печели, няма да има бъдеще. Намерихме решения на основните проблеми. Имаме архиви, ще седнем и ще ги извадим прозрачно и публично. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Ще намерим решение. Трябва и двете страни да излязат победители“, каза Заев. Той изрази увереност, че бързо ще бъде намерено решение с България през следващия период. „Изпращам съобщение до съседна България, че сме готови да минем и през въпроса за Гоце Делчев. Ако останем наранени, това не е приятелство. Вярвам, че ще намерим решение с приятелска Република България“, подчерта премиерът на Северна Македония. Запитан дали комуникира с българския премиер Бойко Борисов по тази тема, Заев отговори, че се чува с него, но те не са обсъждали тази тема. „Трябва да помогнем на целия процес. В България има атмосфера, както в Северна Македония. Ако сме умни, ще намерим решенията. Това е двустранен въпрос и не може да бъде проблем за Европейския съюз. Това не може да бъде част от преговорите. Трябва да се грижа за България, а България за мен. Чувам се с Борисов, честити ми, но не сме разговаряли по тази тема, неизгодно е да се отваря този въпрос, докато там има протести. Ние чакаме кога те ще бъдат готови да говорим. Вярвам, че скоро ще започнем и вярвам в успешността на разговорите, в които и двете страни ще спечелят“, подчерта Заев. Запитан дали Северна Македония може да приеме, че Гоце Делчев е бил българин, за да влезе в ЕС, министър-председателят каза, че не трябва да се позволява да има блокади. „Имаме нужда от приятелски отношения с приятели и вярвам, че ще намерим решение. С това, което казахте, България печели. И двете страни трябва да са щастливи. Да не победи нито България, нито Северна Македония, и македонците, които говорят македонски. Те нямат проблем с тази работа. Няма дилеми, те говорят много често за македонския език. Ние сме приятели, ще намерим решение“, продължи той. На въпрос на журналист, какво ще стане ако не се стигне до договорка с България, Заев отново потвърди увереността си, че такава ще има. „Това е по-лесен въпрос от въпроса, който имахме с името с Гърция. Вярвам, че има решение за всичко, с което и двете страни ще бъдат щастливи“, отговори премиерът. Той каза, че уважава Красимир Каракачанов. „Уважавам министър Каракачанов, всичко е наред, той често идва в Македония, приемам различни възгледи, но всички ние сме длъжни да помагаме на тези процеси“, каза премиерът. „Повярвайте ми, във всяко изявление България казва, че подкрепя Северна Македония в нейната интеграция, аз лично станах свидетел как се води борба в обяснения пред другите лидери, че трябва да се вземе решение за започване на преговорите. Че всичко е направено. От дискусиите, които се провеждат в Брюксел тези дни, след комисиите, се казва, че проблемът е отворен, но няма блокади и не трябва да има блокади. И не бива да допускаме блокади, защото това е единственият правилен начин. Нуждаем се от приятелски отношения с приятели. Вярвам, че ще намерим решение“, отново подчерта македонският министър-председател. Той повтори, че и двете страни трябва да бъдат щастливи и мъдри при намирането на решение, което, както той каза, „не наранява душите нито на българите, нито на македонците, а напротив ще ги направи горди“. „Имам Гоце Делчев в Струмица, а бях и на паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Има град в България, който се казва Гоце Делчев, ние имаме Делчево. Трябва да бъдем наясно с това. Всички. Какво ще им кажем сега, че Македония ще изтрие всичко, че не е наше, или България ще каже, че го премахва и че не е техен? Нека да видим какво ни свързва“, завърши Зоран Заев. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 07:58 | Агенция "Фокус"

Александър Дамовски, МКД: Политическите протести в Македония вече преминават в социални

Александър Дамовски, МКД: Политическите протести в Македония вече преминават в социални

София. Политическите протести в Македония вече преминават в социални. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Александър Дамовски, главен редактор на електронното издание МКД. Освен горещите теми за Сърбия, Косово и споразумението със София, тема в Македония е и мнозинството в парламента, коалицията между СДСМ и ДСИ, допълни той. „Очевидно мнозинството от 62 депутати е сериозен проблем за властта, защото трудно ще може на всяко парламентарно заседание да осигури това мнозинство от 61 гласа , за да могат да бъдат приети правителствените законопроекти. Затова и вътрешните партньори, другите по-малки партии, които са част от управляващата коалиция, усетиха по-голяма сила по отношение на това, което трябва да искат. И затова сега властта е в сериозни преговори, защото несъгласията в управляващото мнозинство са много – искания за министерски кресла, директорски постове, заместник-министри, председатели и заместник-председатели в парламентарните комисии. Затова вече 40 дни след конституирането на парламента, ние нямаме състав на комисиите и постовете в парламента, тъй като вече втора седмица се водят преговори и пререкания по отношение на разпределението на постовете. Днес имаше изявление, че тези въпроси са решени и че за утре може да очакваме някакво отблокиране на работата на парламента“, каза още Александър Дамовски. Продължават и протестите, обявени от опозицията ВМРО-ДПМНЕ, допълни главният редактор на електронното издание МКД. Цоня СЪБЧЕВА

10 Септември 2020 | 20:34 | Агенция "Фокус"

Александър Дамовски, МКД: Властите в Македония реагират с „бели ръкавици“ на предупреждението на българския вицепремиер

Александър Дамовски, МКД: Властите в Македония реагират с „бели ръкавици“ на предупреждението на българския вицепремиер

София. Властите в Македония реагират с „бели ръкавици“ на предупреждението на българския вицепремиер Красимир Каракачанов, че София ще блокира първата междуправителствена конференция на Македония с ЕС, ако двустранната комисия на историците не седне на една маса и не постигне споразумение.Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Александър Дамовски, главен редактор на електронното издание МКД. „Реакцията в Македония е много дипломатична, много спокойна по отношение на онова, което каза вчера министърът на отбраната Каракачанов. И съобщението на Министерство на външните работи на Македония, и изявленията на министъра на външните работи Никола Димитров са доста дипломатични и с приятелски тон. Призовават за конструктивност, за общо европейско бъдеще, за приятелство, за добросъседство, като се позовават основно на Договора за приятелство с България и на това, което е определено като мисия на Експертната комисия по исторически въпроси. Тук имаме много неясноти по отношение на това каква трябва да бъде мисията на тази експертна комисия, но засега оставаме само на призивите от македонска страна за конструктивност и приятелство“, коментира Александър Дамовски. Според главния редактор на електронното издание МКД за първия голям препъни камък, свързан с революционера Гоце Делчев, решение няма да се намери. „Този въпрос остава за следващата среща, която ще бъде до края на месеца, след дългата пауза. Но как да ви кажа, дори и да се намери решение за Гоце Делчев, остават много други въпроси, като например въпросът за Втората световна война, въпросът за Илинден и т.н. Не вярвам, че до декември, когато е насрочена тази междуправителствена седмица за македонската интеграция, ще бъде намерено цялостно решение и работата на комисията ще бъде завършена. Ще остане отворен въпросът за това как ще реагира България през декември“, каза още Александър Дамовски. Според него изглежда много трудно достигането на някакъв общ договор по въпросите, които следват от по-новата обща история на Македония и България. Цоня СЪБЧЕВА

10 Септември 2020 | 20:11 | Агенция "Фокус"

Проф. Драги Георгиев (Македония): Срещи на македонско-българската комисия имаше и ще има

Проф. Драги Георгиев (Македония): Срещи на македонско-българската комисия имаше и ще има

Скопие. Македонското външно министерство твърди, че страната е изцяло ангажирана с прилагането на Споразумението за добросъседство с България, ден след като българският министър на отбраната Красимир Каракачев заплаши да блокира пътя на Македония към ЕС. Комисията за исторически въпроси обяви, че предстои заседание този месец, информира македонската редакция на радио “Свободна Европа“ „Северна Македония ще продължи с подобрена комуникация и консултации на политическо ниво с Република България и всички съответни заинтересовани страни в контекста на ЕС, а ключовото послание ще бъде, че е започнал изключително важен и сложен процес на диалог, който предполага сближаване и изграждане на приятелство чрез взаимно уважение, като две съседни европейски държави. " Това заяви македонското министерство на външните работи, ден след изявлението на българския министър на отбраната Красимир Каракачев, който заплаши, че София ще блокира пътя на Македония към Европейския съюз, ако съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси не започне да работи. "В този смисъл зачитането на идентичността и достойнството, европейската интеграция и добросъседските отношения са напълно взаимно допълващи се и от общ интерес", заяви външното министерство. Те добавиха, че при всички възможни различия по определени въпроси Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество е рамката за разрешаване на дългогодишни двустранни различия в тълкуването на исторически въпроси, които от десетилетия натоварват отношенията между Северна Македония и България. "Оставаме изцяло ангажирани с прилагането му, което е двустранно задължение и за двете страни", заяви външното министерство. В интервю за „ТВ 24 вести“ Каракачанов заяви, че или преговорите на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия ще продължат, или ще последва блокада от България на първата междуправителствена конференция с Брюксел, когато се очаква да започнат преговорите за присъединяване на Македония към Европейския съюз. „Миналия ноември, преди десет месеца, спряхте работата на Комисията за преглед на историческите проблеми. През последните десет месеца казахме това сто пъти, че ако не бъде постигнато споразумение по тези въпроси, България ще реагира на първата междуправителствена конференция, докато проблемите не бъдат изяснени. Това е позицията на България. „И това е много ясно в Скопие.“ - каза Каракачанов. Това, че България няма да остави пътя на Македония към ЕС гладък, бе намекнато на последната среща тази седмица, на която дипломати от държави-членки на ЕС обсъдиха проекта за рамка за преговори за Северна Македония и Албания. Според МВнР България е имала забележки по въпроси като езика, например, който в проекта за рамка на преговорите е посочен като македонски. Заседание на Комисията този месец Докато Каракачанов твърди, че комисията не се е събирала от ноември, историкът Драги Георгиев, председател на македонския екип от експерти в съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Македония и България, заяви пред Радио Свободна Европа, че последното заседание е проведено онлайн през юни и че те и българските им колеги са се договорили да се срещнат през септември. „Тази среща ще се състои, абсолютно, ние ще продължим да работим, нито ние, нито българската страна, вярвам, имаме намерение да спрем работата на комисията. "Когато срещата ще се състои, вече е въпрос на финес и ние трябва да хармонизираме тези условия, с тях, с нас, но работата на комисията непременно ще продължи", каза Георгиев. Последната среща с физическо присъствие беше проведена от комисията в края на ноември миналата година в София. Тогава, по искане на македонската част на комисията, поради обявените избори в страната и за да не се използва нейната рабита в предизборната кампания, както обясниха историците, комисията спря да работи. И преди е имало съобщения от България, че тя трябва да работи и дори да даде конкретни резултати, свързани с революционера Гоце Делчев, въпрос, който е най-противоречивия сред историците досега. Официална София многократно намеква, че работата на комисията и конкретните резултати ще бъдат пряко свързани с напредъка на страната в Европейския съюз. София имаше и свое отделно изявление, приложено към протокола от сесията на Съвета по общи въпроси на Европейския съюз, проведена на 25 март тази година, на която лидерите на страните членки се съгласиха да дадат зелена светлина на Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство. В изявлението България поиска от съседната страна си да спре всякаква подкрепа за организации, които се декларират като македонско малцинство в България, да декларира в международни организации, че няма основание да се търси статут на малцинство за която и да е група, поиска конкретни неща и политическо участие в работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси , както и формулировката за езика в преговорната рамка, който трябва да бъде посочен и като официален език на Република Северна Македония. Проф. Георгиев: Натискът е контрапродуктивен Иначе до момента комисията е провела девет заседания. Най-големите разногласия има около революционера Делчев. Членовете на македонския екип твърдят, че резултатите са постигнати през първите няколко срещи, но след това политиката се е намесила в работата им и е възникнало обществено напрежение, вместо да се подобрят отношенията. Георгиев дори сега, във връзка с изявлението на Каракачанов, казва, че обикновено не иска да коментира изявления на политици, че коментарите трябва да идват от подходяща институция и ниво, но добавя, че „всеки натиск върху работата на комисията при намирането на решение и поставянето на срокове за намиране на решения е контрапродуктивно и не може да се разбира по друг начин освен като вид създаване на напрежение в работата на комисията ”. Нейното създаване и работа, от друга страна, произтича от Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, което беше подписано на 1 август 2017 г. от министър-председателите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов. Член 8 от това споразумение гласи, че Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси ще бъде създадена не по-късно от три месеца след влизането в сила на споразумението на паритетна основа и ще допринесе за обективно и основани на факти исторически източници. , научна интерпретация на исторически събития. "Двете договарящи страни ще организират по взаимно съгласие съвместни чествания на съвместни исторически събития и личности, целящи укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности", се казва в Споразумението между Македония и България. Миналият октомври българското правителство, а след това и парламентът приеха декларация, подкрепяща началото на преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз, но също така постави редица условия, включително промяна на учебниците по история и география в краткосрочен план. премахване на паметни плочи, на които се говори за български фашистки окупатор и други. Два месеца по-късно Българската академия на науките възприе позицията, че македонският език не съществува и че той е „писмена-регионална норма“ на българския език. Превод и редакция: Юлиян Марков

10 Септември 2020 | 15:41 | Агенция "Фокус"

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

Скопие. Буяр Османи и Никола Димитров, които днес поеха функциите на министър на външните работи и вицепремиер по европейските въпроси на Северна Македония, не очакват пречки от България в процеса на преговорите за членство на Скопие в Европейския съюз, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“. Димитров подчерта, че България няма да може да постигне усложняване на европейското бъдеще на Република Северна Македония. „Убеден съм в това, защото имаха голяма роля, когато бяха председатели на Европейския съюз, със срещата на върха в София по време на отварянето на Европа и връщането на разширяването високо в дневния ред на ЕС. По отношение на този въпрос ще имаме взаимно допълване с Буяр, защото от една страна той засяга отношенията на добросъседство, а от друга страна европейското бъдеще на страната“, каза вицепремиерът по европейските въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

1 Септември 2020 | 12:56 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: На 8 септември започва дебата по преговорната рамка за С.Македония в Брюксел

Никола Димитров: На 8 септември започва дебата по преговорната рамка за С.Македония в Брюксел

Скопие. На националния празник на Северна Македония, 8 септември, в Брюксел за първи път ще бъде отворен дебата за една от версиите на преговорната рамка на страната за присъединяване към Европейския съюз, която ще бъде представена от германското председателство, заяви вицепремиерът на югозападната ни съседка по европейските въпроси Никола Димитров, цитиран от електронното издание „360 градуса“. „Планът на Берлин е този процес да приключи в последния месец на тази година, германското председателство очаква първата междуправителствена сесия да се състои през декември, заяви бившият външен министър на страната. Димитров, като нов вицепремиер по европейските въпроси и ръководител на Секретариата по европейските въпроси (СЕВ), днес проведе пресконференция със своя предшественик и наследник в Министерството на външните работи (МЗС) Буяр Османи. Досега Османи беше основният политически преговарящ с ЕС, но предвид рокадите на ведомства Димитров вече ще има тази роля и е сигурно, че ще има нов технически преговарящ, тъй като настоящият Боян Маричич стана министър на правосъдието. Димитров обаче не пожела да коментира екипите, които ще водят преговорите със Съюза. „Рано е да се говори за имена, структурата на преговорните екипи е добра, Османи и Маричич са работили основно по това досега. Междувременно има нова методология и има причина да се преразгледат екипите и структурата и да се вземат навременни решения. Първият акцент трябва да бъде започването на преговори и провеждането на първата междуправителствена конференция като първата конкретна стъпка, която бележи началото на преговорите“, обясни Димитров. Османи също вижда официализирането на началото на преговорите като едно от основните предизвикателства, които предстоят. И двамата не очакват България да бъде пречка по европейския път за страната. Димитров каза, че въпросът за самоизясняването по отношение на македонския народ и македонците, които говорят македонски, не трябва да се оспорва и че за Скопие този въпрос е затворен. Междувременно Османи заяви, че не очаква никакви пречки и обяви, че поддържането на добросъседски отношения както с България, така и с Гърция е високо в дневния му ред като външен министър. „Стабилната и перспективна Република Северна Македония е предпоставка за стабилен и перспективен регион, така че не виждам интереса на България да предотврати това.И двете страни имат достатъчен капацитет, за да разрешат дневните амплитуди на разликите“, заяви Османи. Превод и редакция: Иван Христов

1 Септември 2020 | 12:27 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

София. Призовавам темата за добросъседските отношения с България да не се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев. „За съжаление, въпреки нашите призиви да не се използва темата с добросъседските отношения и договора за събиране на популистки вот, това се случва. Всяка наша дума: и моя, и от правителството се използва за печелене на такъв популистки вот. Това е много лошо за самата страна-кандидат член на Европейския съюз. Чрез вас призовавам темата с Договора за добросъседство да не се използва за печелене на един или друг процент. След това този договор трябва да бъде изпълняван“, допълни той. По думите на Ковачев европейският път на Северна Македония зависи най-вече от сигналите, които ще излъчи новоизбраното правителство към Европейския съюз. Той подчерта, че България по никакъв начин не се меси в изборите в югозападната ни съседка. „Единственото, за което призоваваме, е да не се използва договорът с България и историческите теми, които са в основата му, за печелене на популистки вот, защото тези спечелени въз основа на омраза, лъжа и фалшификация проценти са де факто тези, които ще блокират след това продължаването на пътя към европейската интеграция на страната. Не е някой друг виновен. Самите политици, които продължават да популяризират фалшификациите и омразата, те са тези, които връщат страната назад“, добави евродепутатът. Целия текст на интервюто четете по-късно в „Мнение“ Теодора ПАВЛОВА

4 Юли 2020 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров, министър на външните работи на Северна Македония: ЕС трябва да заеме принципна позиция по отношение на македонския език

Никола Димитров, министър на външните работи на Северна Македония: ЕС трябва да заеме принципна позиция по отношение на македонския език

Скопие. Европейската комисия трябва да заеме принципна позиция по въпроса за македонския език. Това заяви министърът на външните работи на С. Македония Никола Димитров, предава скопската редакция на Радио "Свободна Европа". По думите на Димитров, който се позова на анализ на Министерството на външните работи, македонският език за последно се е споменал в документ на ЕК през 2005 г. „Ще работим със съседна България, за да водим нещата, така че да имаме успех както по отношение на европейската интеграция, така и по отношение на един проблем, който не може още да е отворен в Европа през 2020 г.“. "Македонският език (...) е израз на нашето право на самоопределение и не можем да говорим за европейска интеграция, ако стоим пред такова предизвикателство", каза Димитров пред журналисти. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 16:53 | Агенция "Фокус"

„ТВ 24“ (Македония): Договорът с България е част от рамката, София ще може да блокира преговорите; Какво пише в документа на ЕК

„ТВ 24“ (Македония): Договорът с България е част от рамката, София ще може да блокира преговорите; Какво пише в документа на ЕК

Скопие. Скопската „ТВ 24“ е стигнала до документа на Европейската комисия, който засега е само предложение – преговорната рамка е в разположение на страните-членки на Европейския съюз. Договорите с България и Гърция са част от рамката, а македонският език се оформя като бъдещ официален език на блока. Според този проект на текст на ЕК македонският език е написан без допълнителни обяснения или бележки под линия, което се счита за пряка последица от закриването на въпроса за македонския език с Преспанския договор. Там пише: „Северна Македония ще трябва да преведе общото европейско право (достиженията на правото на ЕС) на македонски (македонски) достатъчно дълго, преди да се присъедини“. От друга страна, прилагането на споразуменията с България и Гърция е задължително и всеки опит за преразглеждане или пренебрегване ще означава провал и блокада от страна на ЕС. Точка 4 от предложената рамка за преговори: „Процесът на стабилизиране и асоцииране остава обща рамка за отношенията със Западните Балкани до присъединяването им, и по-специално ангажимента на Северна Македония за добросъседските отношения и значението на постигането на осезаеми резултати и прилагането на Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседство с България с добра воля“. Тези международни споразумения не са посочени в отделна глава, а заедно с критериите от Копенхаген и задълженията по Споразумението за стабилизиране и асоцииране, които ще бъдат основните предпоставки за определяне на целия процес на преговорите. Преговорите бяха разделени на шест клъстера и ще започнат с група от основи, където ключовите глави 23 и 24 сега добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформа в публичната администрация. Този клъстер се отваря първо и се затваря последен. Много важни части са клаузата за спиране, клаузата за дисбаланс и клаузата за обратимост. В бъдеще всяка държава-членка ще може да блокира Скипие и да го върне или да отвори вече затворени глави. Точка 15 от проекта на рамка за преговори: „В случай на сериозно и трайно нарушение на ценностите, на които е основан Съюзът, Комисията може по своя инициатива или по подходящо искане на държава-членка да препоръча прекратяването на преговорите и да предложи условия за евентуално удължаване. Съветът взема окончателното решение с квалифицирано мнозинство за такава препоръка, след като изслуша позицията на преговарящия Северна Македония“. „От германското председателство на ЕС и държавите-членки зависи да преразгледат документа, евентуално да приемат рамката за преговори. „Веднага след като бъде приет, той ще бъде обявен. Ние ще седнем на масата и ще започнем официално преговори за присъединяване на страната“, заяви посланикът на ЕС Самуел Жбогар. Всеки от 27-те членове в следващия период може да даде своите забележки и обикновено процесът отнема около 3 месеца. Ако бъде приет през есента, преговорите или първата междуправителствена конференция могат да се проведат преди края на годината или в края на германското председателство. След като Комисията прие проекта за рамка за преговори, еврокомисарят Оливер Вархели беше първият, който коментира събитието в „Туитър“ снощи и пожела успех на Македония и Албания. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:49 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (Македония): Новата методология и претенциите на България за „македонския език“

„ТВ 21“ (Македония): Новата методология и претенциите на България за „македонския език“

Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато страната няма политическо правителство, в предизборна кампания е и е под натиск от съседните страни България и Гърция по исторически въпроси, отбелязва скопската „ТВ 21“. Може ли да има отлагане на преговорите, защото в Скопие няма политическо правителство и какво ще стане, ако има удължаване на преговорите за формиране на новото правителство? Премиерът Оливър Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да бъдат пуснати в действие. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената сесия, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне след изборите за създаване на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първото междуправителствено заседание за формиране на правителството“, заяви вицепремиерът. Както пише ТВ 21: „Но пречка за това са отношенията с България по историческите въпроси. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори за Северна Македония, тя може да поиска връщане към процеса. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори“: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектната версия ще бъде разгледана от държавите-членки, след което се очаква окончателният текст да бъде публикуван през октомври“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:16 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (Македония): Официална София все още не е реагирала на съдържанието на преговорната рамка зса Скопие в частта за езика

„Сител“ (Македония): Официална София все още не е реагирала на съдържанието на преговорната рамка зса Скопие в частта за езика

Скопие. България все още няма официална позиция по проекта на рамката за преговори на Европейската комисия със Северна Македония. Официална София не реагира на документа, който предвижда европейското законодателство да бъде преведено на македонски, което те поставят като условие за започване на преговорите на Македония с Европейския съюз, отбелязва най-голямата телевизия в югозападната ни съседка – „Сител“. Българският външен министър Екатерина Захариева използва виртуална дискусия тази сутрин, посветена на германското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да напомни накратко на страните-членки, че България остава ангажирана с добросъседските отношения и трябва да бъде в центъра на процеса на преговори. „Приятно е да се види, че страните от Западните Балкани отново ще бъдат във фокуса на германското председателство. За България е важно да започнем преговорите, ние винаги сме ги подкрепяли, но очакваме да ги видим в рамката за преговорите и да се съсредоточим върху добросъседските отношения като хоризонтален критерий в контекста на разширяването“, каза Захариева. Медията отбелязва: „Преди това България обуслови провеждането на първата междуправителствена конференция и официалния старт на преговорите на Македония със Съюза с македонски език. Македония ще трябва да забрави за съществуването на македонското малцинство в България и да използва термина официален език на Република Северна Македония, според заключенията на София, които подчертават, че прилагането на добросъседското споразумение ще се оценява на всички етапи от процеса на присъединяване на Македония към Европейския съюз, включително преди България да даде съгласието си за провеждане на първата си междуправителствена конференция“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:08 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Скопие. Вчера станахме свидетели на друг много важен исторически епизод в нашето движение към членство в Европейския съюз. Европейската комисия одобри предложението за рамка за преговорите за членство в ЕС и го представи за разглеждане на държавите-членки. Това е още едно потвърждение, че се движим напред по очертания от нас път. Северна Македония се приближава още по-близо до Съюза, македонската интеграция се ускорява“, заяви Зоран Заев от трибуната пред парламента, цитиран от скопската „Нова ТВ“. Лидерът на СДСМ припомни, че новината идва 19 години след подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране като първа стъпка към интеграцията на страната в ЕС, 15 години от получаването на статута на кандидат за членство, след 11 положителни препоръки за началото на преговорите и историческите решение на Европейския съвет от 26 март тази година да започне преговори за членството на страната в блока. С отварянето на преговорите започва нова фаза от прогреса на Северна Македония, нова фаза на македонската европезиця. Това означава по-бързо въвеждане на европейските стандарти във всички области и интеграцията на Скопие в икономическата и политическата система на Европейския съюз, обясни Заев. „След членството в НАТО бавно, но сигурно ускоряваме процеса на интеграция в ЕС. Постигнамхме и двата стратегически ангажимента за период от само три години. Това е успех на правителството, на институциите, ръководени от СДСМ, това е успех на всички граждани, които са решени да имат бъдеще в ЕС. Благодарим на историческото хърватско председателство на ЕС, че взе решение да започне преговори за членство през март тази година. Много сме доволни, че вчера, в първия ден на германското председателство на ЕС, рамката за преговори беше създадена като предложение към страните членки“, отбеляза лидерът на СДСМ. Бившият премиер и кандидат за нов мандат на предстоящите избори изрази увереност, че с помощта на институциите на ЕС и под ръководството на германския канцлер Ангела Меркел по време на германското председателство тази рамка за преговори ще бъде приета и че Скопие ще започне официално преговори за членство с първата Междуправителствена конференция, която отваря главите на първия пакет, които са: Глава 23 - Съдебна система и основни права Глава 24 - Правосъдие, свобода и сигурност; Икономически критерии; функционирането на демократичните институции; реформа в публичната администрация Глава 5 - Обществени поръчки Глава 18 - Статистика Глава 32 - Финансов контрол Това е много сериозен процес, който може да бъде ръководен само от политическо правителство, демократическо правителство на Социалдемократическия съюз на Македония и коалиция „Можем“. Доказахме, че знаем и можем да водим държавата по истинския път през стабилни и сигурни води, по пътя на постоянното развитие, стабилност и демокрация. Присъединихме се към НАТО! Днес ние доказваме: можем и в ЕС. Постигнахме много заедно. И всички знаем, че заедно ще постигнем още повече и по-добри неща. Ние знаем това, знаем го и можем да го направим“, каза Заев. След това той коментира и задължението европейското законодателство да се преведе на македонски език. „Македонският език е посочен като език, на който европейското законодателство трябва да бъде преведено, преди да станем член на ЕС. Считаме го за нещо нормално, стандартно, защото според личната ни карта в ООН и според правото ни на самоопределение езикът ни е македонски и ние провеждаме международна комуникация на македонски. Това е поредното потвърждение и признаване на македонския език. Нека това бъде апел да спрем лъжите на тези, които лъжат месеци наред и казват, че „загубихме езика си“. И да спрат обидите и омалованията, наричайки го „северняшки“. Ние говорим македонски, който бавно става част от голямото европейско семейство, заедно с другите европейски езици. Това е патриотизъм, това е грижа за родината, за македонската идентичност“, завърши лидерът на СДСМ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 11:58 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

Скопие. „Начинът, по който официална София разбира политиката на „добросъседство“, която непрекъснато се прилага към Македония, наскоро бе усетена и от Сърбия. Въпреки че северната ни съседка е затворила пет глави от преговорите с Европейския съюз, нито една не беше открита по време на шестмесечното председателство на Хърватия“, пише приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ македонско издание „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса. Към ветото, което бе наложено от Германия, която е следвана плътно от хърватските политици, се включи и България, която във всеки удобен случай се опитва да наложи своите тяснонационални интереси, когато става въпрос за решаване на двустранните спорове със съседни държави. Сръбският премиер Ана Брнабич също говори публично за причините за поставянето на „българската“ рампа по пътя на Белград за Брюксел, като обясни по телевизия Pink, че официална София от време на време „затяга“ отношенията между двете страни. „Правителството на Бойко Борисов понякога знае как да повдигне въпроса за позицията на българското малцинство. Става въпрос за неверието. България поставя въпроси относно положението на малцинствата, а при тях няма институции, които се занимават с проблемите на националните малцинства“, заяви Бърнабич. Дипломатът Зоран Миливоевич обяснява, че причините да не се отварят главите са чисто политически. „Не само българите, но и хърватите оспорват нашите преговори по въпроси, свързани с техните национални малцинства, въпреки че положението на сърбите в тези страни е много по-неблагоприятно“, каза Миливович пред (приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание – бел. „Фокус“) „Република“. Според Владислав Йованович, бившият външен министър на Сърбия, това не е първият път, когато балканските страни-членки на ЕС използват или злоупотребяват със своето положение в Европейския съюз и обуславят съгласието си с определени отстъпки от другата страна. В преговорите за започване на преговорите за присъединяване към ЕС Македония беше изложена на голям натиск от съседни „европейски“ страни, преди всичко Гърция, която поиска редица отстъпки от нас, което в крайна сметка доведе до подписване на Споразумението от Преспа и промяна в името на държавата. Също така, през последните месеци от България, от представителите на най-висшата изпълнителна власт, се изпращат заплашителни послания за македонската идентичност и македонския език. Властите в София от години отричат съществуването на македонското малцинство в България и отказват да се съобразят с международните решения в полза на македонските асоциации. Окръжният съд в Благоевград и Софийският апелативен съд отказаха да регистрират Асоциацията на репресираните македонци в България като жертви на комунистическия терор, който спечели последния спор в Страсбург срещу българската държава. Адвокатът Тони Менкиновски припомня, че в момента България е под мониторинг на Съвета на министрите поради неизпълнение на предишните решения на съда в Страсбург относно правото на сдружаване. „Ние в България имаме партия, която има около осем хиляди членове, ОМО Илинден Пирин, която също спечели делото в Страсбург. Искайки да избегне този процес, България прехвърли вината върху правосъдната система. България агресивно си служи с нападки, за да излезе от ситуацията. Вместо да демократизира обществото си и да признае малцинствата и да започне да говори за добросъседство, България действа агресивно, отричайки езика и историческите личности“, заяви Менкиновски. Македония е изправена пред нова блокада от България. Евродепутатът Андрей Ковачев, който идва от партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, също заплаши, че ще наложи вето на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Той казва, че се противопоставя на спирането на работата на комисията по исторически въпроси заради изборите в Македония. Препоръките на лидерите на ЕС за „решаване на двустранните въпроси“ също са утежняващо обстоятелство за нас и споразумението с България е изрично посочено. Споразумението с България по исторически въпроси е от ключово значение за напредъка към ЕС, както е посочено в декларацията от срещата на върха в Загреб. Нашата източна съседка като условие повдига въпроси относно македонския език и македонското малцинство, както и голяма част от нашата история. Българското правителство прие и декларация, съдържаща 20 условия и заплахи за блокиране на Скопие по пътя към ЕС. Дали те ще станат част от рамката на ЕС за преговори за Македония, остава открит въпрос. Както е известно, София даде да се разбере, че ще обуславя процеса на преговори с резултатите от работата на Комисията за исторически и образователни въпроси, която в момента е зациклила на Гоце Делчев, както и използването на термина официален език на Република Северна Македония, вместо македонски. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 08:32 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато няма политическо правителство в страната, в средата на предизборна кампания, когато страната е под натиск от България и Гърция по историческите въпроси. Може ли да има отлагане на преговорите, защото няма избрано правителство и какво ще стане, ако се проточи формирането на новото правителство? Премиерът Оливер Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да започнат своята работа, коментира македонският телевизионен канал ”TB 21”. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената конференция, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне създаването на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. "До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първата междуправителствена конференция", каза Буяр Османи. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори със Северна Македония, тя може да поиска връщане на процеса назад. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектът на рамката ще бъде разгледан от държавите-членки, след което се очаква окончателният й текст да бъде представен през октомври. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 17:45 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

Скопие. Интеграцията на Македония в Европейския съюз набира скорост - министърът на външните работи Никола Димитров и вицепремиерът по европейска интеграция Буяр Османи, са доволни от новините от Брюксел относно предложението за преговорна рамка. И двамата очакват скоро държавите-членки да приемат окончателния текст, след което официално да стартират преговорите за влизане в европейското семейство. Те заявиха, че положителното обстоятелство е, че напредъкът в преговорите се осъществява по време на германското председателство, цитира думите им телевизионният “Канал 5“ "Не можем да не се радваме на стъпките напред след 15 години чакане, време е най-накрая да запретнем ръкави, да се възползваме от този процес и да въведем европейските стандарти у дома." „Моето очакване е окончателният текст да бъде приет до октомври. Ние сме в средата на политическа кампания и се надявам след 15 юли да имаме стабилен политически график и справедлив политически подход от всички заинтересовани страни към европейската интеграция. Председателят на СДСМ Зоран Заев заяви, че с официализиране на македонския език в европейското законодателство се доказва, че езикът на страната не е загубен, както твърди ВМРО-ДПМНЕ. Той призова опозицията да приветства европейския напредък на страната. „И да ни обиждат и да омаловажават езика си, като го наричат „северчански“.“ Ние говорим македонски, който постепено става част от голямото европейско семейство, заедно с други европейски езици. Е, това е патриотизмът, това е грижа за родината, за македонската идентичност. Днес ги призовавам, ВМРО-ДПМНЕ, да добият смелост и да приветстват приемането на проекта на рамка за преговори. ВМРО-ДПМНЕ от своя страна приветства предложението на Европейската комисия за преговори с Македония, но смята, че правителството създава фалшива еуфория преди изборите. Секретарят на опозиционната партия по международните въпроси Тимчо Муцунски заяви, че това не е изключителен успех, а очаквана процедура. „Този проект на текст за рамката за преговори не е причина за голям празник, какъвто го представят от СДСМ, а просто обикновена процедура. Опитите за създаване на еуфория от всяка минимална стъпка вече са станали нарицателни. Гражданите помнят всички предишни обещания на СДСМ за вече получена дата, въпреки че очевидно това все още не се е случило. Този проект на документ обаче е основание да сме по-ангажирани с работата и прилагането на реални и сериозни реформи. Муцунски добави, че македонският език все още не е официален в съюза и това, според него, ще се случи, след като страната стане пълноправен член. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Скопие. Европейската комисия представи проект за рамка за преговори с Македония, който сега трябва да премине филтъра на държавите-членки, преди да бъде окончателно приет, за да започне страната преговори. Вицепремиерът на Македония по европейските въпроси Буяр Османи очаква целият процес на хармонизация между страните да приключи до срещата на върха на ЕС през октомври, на която рамката да бъде приета, цитира думите македонският телевизионен канал “Телма“. Както се очаква, критериите от Копенхаген са включени в рамката за напредък, както и регионалното сътрудничество и добросъседството, като се споменават конкретно споразуменията с Гърция и България, като се очакват видими резултати при тяхното прилагане. Рамката за преговори също предвижда три механизма за контрол, клауза за спиране, клауза за дисбаланс и клауза за обратимост относно това как страната ще проведе реформите и ще спазва ли европейските стандарти и правила. С тях, ако страната не напредва или отстъпи, Съюзът ще може да спре преговорите, да ги върне и дори да отвори някои затворени глави или клъстери. Първо се отваря клъстера „Фундаменти“, където глави 23 и 24 добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформата в публичната администрация. То се отваря пръв и се затваря последен. От напредъка в този клъстер ще зависят преговорите в други клъстери. Рамката също така предвижда, че няма да се затвори нито един клъстер, ако антикорупционните критерии, свързани с него, не бъдат приложени. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Скопие. Министърът на външните работи на Северна Македония Никола Димитров заяви по повод изготвянето на проекта за рамка на преговорите за присъеднияване към ЕС от страна на Европейската комисия, че „колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха, когато ги преодолеем“, предава скопското електронно издание „Опсервер“, като се позовава на изявление на първия дипломат на Скопие във „Фейсбук“. Вчера ЕК предаде преговорните рамки за Северна Македония и Албания на Съвета на ЕС, а съдържанието на документите ще бъде обявено, след като бъде прието от страните-членки на Съюза. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:55 | Агенция "Фокус"

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Скопие. Европейската комисия е завършила проектопредложението за преговорната рамка в преговорите за присъединяване със Северна Македония, съобщи вицепремиерът по европейските въпроси на страната Буяр Османи, цитиран от електронното издание Ohrid News. Той изрази очакване, че до октомври ще е готова и окончателната версия на документа, според който югозападната ни съседка ще започне преговорите с Брюксел. Османи подчерта, че проектът на рамката за преговори включва критериите от Копенхаген, но и новите правила на ЕС, които предвиждат по-строги механизми, според които страната няма да може да продължи напред, ако не покаже добри резултати в реформите, но също така може да бъде върната назад към вече затворени глави. Скоростта и напредъкът ще зависят единствено от Скопие, каза Османи и добави, че достъпът до европейските фондове за развитие също ще зависи от изпълнението на критериите. Антикорупционната политика е на първо място в дневния ред на рамката за преговори, която предвижда мерки за предотвратяване на корупцията във всяка област поотделно. Част от рамката за преговори са споразуменията със съседите, тяхното прилагане и двустранните отношения, отбеляза политикът. „Независимо от резултата от предстоящите избори се надявам, че ще имаме стабилно политическо правителство, което ще приеме сериозно европейската програма и ще я реализира“, добави вицепремиерът Османи. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Тирана. Албания не е нужно да изпълнява поставените от Европейския съюз 15 условия, за да започнат официалните преговори за присъединяване към Общността. Това заяви албанският премиер Еди Рама, като думите му бяха насочени към изявлението на директора на агенцията за регионално сътрудничество и програми за Западните Балкани Геновева Руис Калавера, която заяви това пред Европейския парламент, пише англоезичното електронно издание Albanian Daily News. Според премиера хората, които твърдят, че тези 15 условия трябва да бъдат изпълнени се опитват "сляпо" да критикуват правителството. "За тези, които припяват или повтарят, след като са чули песента за 15-те условия за официалното начало на преговорите за членството в ЕС: няма такива 15 условия, който повтаря тази песен го прави с политическа цел, в опит да сляпо да критикува правителството", заяви Рама. Калавера по-рано каза, че ЕС е поставил 15 условия на Албания, за да може тя да започне преговори с Блока. Някои от тях трябва да бъдат изпълнени, докато Албания напредва по своя европейски път, а условията ще бъдат дискутирани на първата междуправителствена конференция, отбеляза още тя. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Юни 2020 | 10:30 | Агенция "Фокус"

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

Скопие. „Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС Македония заедно с Албания чака представянето на проекта за преговорна рамка, който трябва да бъде представен от Европейската комисия, информира македонският телевизионен канал “Алсат М“ Комисарят по разширяването на ЕС Оливър Вархели обяви на виртуален дискусионен панел „Присъединяването към ЕС на Западните Балкани: Доверие, предсказуемост и политическо лидерство“ на икономическия форум в Делфи в Атина, че ще представи рамката на преговорите в следващите дни. Лидерът на СДСМ Зоран Заев, заедно с премиерите на Албания и Сърбия, Еди Рама и Ана Бърнабич, също участваха в панела, а сръбският президент Александър Вучич се обърна към форума чрез видеосъобщение. Вархели подчерта, че това е „следващата стъпка в процеса на преговори със Северна Македония и Албания, след което скоро ще започнем да работим по него в Съвета на ЕС, за да могат държавите-членки да го одобрят и да продължат процеса на присъединяване“. „В сравнение с миналия октомври, сега имаме нова методология за процеса на разширяване и успяхме да вземем решение да започнем преговори със Северна Македония и Албания, каза Вархели и добави, че за Европейската комисия от първия ден, в който встъпи в длъжност, отношенията със Западните Балкани са един от най-важните приоритети. Европейският комисар оцени, че всички тези усилия не биха могли да се случат, ако Северна Македония и Албания не бяха представили резултати. "Те представиха резултати и затова Съветът на ЕС реши да започне преговори по тях в пакет", каза Вархели. Той изрази съжаление, че в основния икономически и инвестиционен план на региона има леко забавяне поради ситуацията с коронавируса, но изрази надежда, че ще може да бъде представен в началото на есента. Въпреки това той каза, че ЕК е успяла да осигури подкрепа чрез инструмента за финансова помощ от 3,3 милиарда евро по време на кризата, което комисарят заяви, че е важен знак за това колко ангажирани Западните Балкани са неразделна част от Европейския съюз. Премиерът Заев подчерта на панела, че Преспанското споразумение е добър знак за бъдещето на целите Балкани. „Сега е моментът за засилване на сътрудничеството и увеличаване на взаимното доверие. Вярвам, че всички наши съседни страни, които са членки на ЕС, са много отдадени на европейското бъдеще на Западните Балкани“, каза Заев. Той подчерта, че страната е ангажирана с европейския дневен ред, но че е възможно и още повече, не само за изпълнение на критериите за членство в ЕС, но преди всичко за подобряване на живота на гражданите и това, според него, ще бъде направено чрез увеличаване на доверието в институциите. „Щастлив съм, че по време на мандата на еврокомисаря Вархели получихме историческо решение след 15 години да започнем преговори. Мисля, че новата методология ще бъде справедлив шанс за всички нас и ако сме наистина ангажирани, ще имаме повече отворени глави и повече постижения, заяви лидерът на СДСМ и изрази надежда, че скоро Македония ще стане пълноправен член на ЕС. Посланикът на ЕС Самуел Жбогар потвърди, че е само въпрос на време Европейската комисия да предложи рамка за преговори, която ще бъде стъпка напред в следващата фаза на нашите преговори. -Да, все още се водят разговори в последните минути, което не означава, че става дума за Вашата страна. Става въпрос повече за прилагането на новата методология в рамките на преговорите. Това е нов елемент, който не присъстваше в предишните преговори със Сърбия и Черна гора. Затова е малко по-чувствителен и сега в Брюксел се правят някои дребни корекции по този въпрос. Независимо от това, рамката ще бъде приета. Това е документът, който ще води преговорите, ще съдържа принципите и насоките, същността на преговорите, както и процедурата. Това е проект, който след това ще бъде представен на държавите-членки, но със сигурност е важен документ -важна стъпка по пътя на Вашата страна към ЕС“, заяви Жбогар в интервю за ТВ „Телма“ в петък. Той изтъква, че не е видял документа, който предстои да бъде обсъден от страните членки, но е убеден, че той няма да съдържа негативни изненади за Македония. Проектната версия ще бъде представена на държавите-членки, които след това ще финализират документа и тази окончателна версия ще бъде позицията на ЕС по време на преговорите. По отношение на рамката за преговори с ЕС вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви на пресконференция тези дни, че според наличната информация се водят разговори относно разпоредбите, които трябва да бъдат включени в новата методология. Рамката, каза Османи, е изключително важен документ за преговорите, тъй като определя принципите, по които ще се водят преговорите, същността и някои процедури. „Нашата информация е, че в момента обсъждаме новите разпоредби, предвидени от новата методология, предимно в по-голямата част и начина на използване на мнозинството при спиране на напредъка на процеса на преговори “, каза Османи. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Юни 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна  Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Варна. Една от темите, които трябва да бъдат засегнати на предстоящия коалиционен съвет е, че наближава времето, когато в Европарламента ще се вземе решение за приемането на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС) и стартирането на преговорите с нея. Това каза днес във Варна вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. По думите му България трябва да държи на позицията, гласувана от Министерския съвет и утвърдена от парламента. Каракачанов посочи че, трябва да се сложи край на фалшифицирането на историята и акцентира на това, че е необходима реформа в образователната система на съседката ни, както и да се прекратят опитите за създаване на нова идентичност, крадейки от българската история. „Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа, на което трябва да се сложи край“, категоричен бе Каракачанов. Той заяви, че има държави в ЕС, които не са запознати и не се интересуват от спора, лобирайки за посочване на дата за старт на преговорите, като подчерта, че именно заради това България трябва да заеме твърда и принципна позиция. Десислава ВАСИЛЕВА

12 Юни 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Скопие. Преговорната рамка все още не е финализирана и затова не може да се говори за това, какво ще има в нея. Става въпрос за същата преговорна рамка с подобна структура, както и за другите страни в региона, но в нея ще бъде интегрираната наскоро приетата от Европейския съвет нова методология, заяви посланикът на Европейския съюз в Скопие Самуел Жбогар в отговор на въпрос от журналист, кога ще бъде публикувана преговорната рамка, какво ще съдържа и дали ще включва добросъседските отношения с България, предава близкото до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание „Курир“. Що се отнася специално за България, Жбогари посочи, че добросъседските отношения са важен елемент от процеса на разширяване. „Това е потвърдено и е част от решението на Европейския съвет от март. Задължението да продължат да се прилагат постигнатите със съседите договори и постоянното развитие нба добросъседските отношения със сигурност ще бъде отбелязано в преговорната рамка“, заяви представителят на Брюксел. Той заяви още, че европейският комисар по разширяването Оливер Вархели е потвърдил, че преговорната рамка ще бъде обявена през юни. „Ще бъде обявена през юни. Вярвам, че ЕК много бързо ще я представи пред страните-членки. След това остава те да я разгледат и да я потвърдят окончателно и чак тогава ще бъде представена окончателно на вашата страна“, поясни Жбогар. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

Скопие. Очаква се тази седмица Европейската комисия да обяви рамката за преговори за членството на Македония в ЕС. Основният въпрос е дали България ще включи в този документ своите искания по отношение на македонския език, малцинството в тази страна и бързото разрешаване на всички открити исторически въпроси. От Скопие идват оптимистични изявления, че България няма да направи това, а София непрекъснато казва, че това е константа в българската външна политика, коментират от македонското електронно издание "МКД". Материалът е представен без редакторска намеса. През март българското правителство представи декларация в подкрепа на заключенията на Европейския съвет за членството на Македония в ЕС, като се съсредоточи върху общите условия, първата междуправителствена конференция и глава 35. Този документ предизвика сериозни дискусии дали България от голям привърженик на европейската интеграция на Македония ще се превърне в ново препятствие пред Скопие. Индивидуалните забележки на държавите-членки относно преговорната рамка няма да могат да променят препоръката за получаване на дата за преговори за Македония. Но всяка такава забележка, в случая с България, всъщност представлява условие за започването на преговорите между ЕС и Македония. Българските представители многократно са казвали, че ако забележките им не станат част от рамката за преговори за Македония и Албания, София няма да я приеме. Това всъщност означава, че Македония ще получи допълнителни задължения, извън основните предпоставки и принципи за интеграция в ЕС. Подобно нещо се случи по-рано с Гърция. Според инструментите на ЕС България има право да наложи вето на първата междуправителствена конференция. В новата методология на разширяването, въпреки че тя призовава всички страни да се „въздържат от злоупотреба с нерешени проблеми по време на процеса на присъединяване към ЕС“, това вето не е заличено. В изявлението си българското правителство всъщност търси по-широко тълкуване на Договора за приятелство между България и Македония. Голяма част от исканията на България всъщност са свързани с работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство. България има различно (от македонското) разбиране за това какво означава „споделена/обща история“. България иска Македония да се съгласи, че македонската нация е създадена през 1944 г. и че преди това двете страни са имали "обща история". Разбира се, за Македония това е напълно неприемливо и погрешно тълкуване на историята. За България са спорни и военните престъпления, извършени от българските окупационни сили на македонска територия през Втората световна война. Изисква се да бъде заличено и правото на всяко мнение или дискусия на представители на Скопие в международни организации относно съществуването на македонското малцинство в България. В изявлението си България изисква ЕС да използва само пълното име на страната "Република Северна Македония", но не и кратката форма "Северна Македония", предвидена от Споразумението от Преспа. Това е така, тъй като част от географския регион Северна Македония "попада в суверенната територия на Република България“. В "езиковата клауза" България изисква двустранните споразумения между София и Скопие да се прилагат и в ЕС - "официалният език на Република Северна Македония" да бъде включен навсякъде, включително в бъдещата рамка за преговори, тъй като България не признава македонския език. Изискват се и гаранции, че в Албания няма македонско малцинство, а само българско. Наскоро президентът на Македония Стево Пендаровски заяви, че „ако цената, която трябва да платим, е да кажем, че не сме македонци и че езикът, на който аз говоря, не е македонски, тогава нямаме нужда от ЕС“. Въпреки изявлението на Пендаровски, македонските държавни служители са оптимисти, че ще бъде постигнат компромис чрез определяне на рамката за преговори. От досегашния опит с процедурите на ЕС, този компромис може всъщност да означава само удължаване на отворените въпроси, т.е. временно замитане на проблема настрана. Междуправителствената конференция може да се проведе по план след 1 юли, когато Хърватия ще предаде председателството на Германия. Това означава, че всичко от изявлението на българското правителство ще бъде съсредоточено в глава 35. Точно както интеграцията на Сърбия зависи от решаването на проблема с Косово, което е включено глава 35. Освен това новите инструменти за разширяване на ЕС, според новата методология, са обратимост (ако даден член счита, че няма напредък в прилагането на главите, той има право да върне процеса на преговори в началото му) и създаване на групи (групиране на няколко глави и решаването им по този начин). От българското правителство може да се очаква да прибегне до използването на тези два инструмента в момент, когато се окаже, че исканията му няма да бъдат удовлетворени. А дотогава то би играло ролята на голям поддръжник на Македония по пътя към ЕС. Първият проект от рамката за преговори се очаква да бъде представен на страната до края на тази седмица и ще е на разположение на държавите-членки за разглеждане в органите на Европейския съвет. Вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буджар Османи се надява, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различните членове и ще се основава повече на принципите на функционирането на ЕС. „Очаквам, че след като бъде обявена (рамката), всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, ние определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна кандидат-член не сме в състояние да влияем на рамката за преговори, но ще лобираме и ще работим по въпроса“, каза Османи. Институтът за европейска политика изчислява, че единственият резултат от натиска ще бъде забавяне на процеса на присъединяване на Македония. Цената на забавянето може да не се възприема като висока за ЕС, като се има предвид, че разширяването не е приоритет за него, поне не за всички държави-членки, допълват от института. "Във всеки случай не само процесът на присъединяване за Северна Македония ще бъде поставен под въпрос, но и външната политика на ЕС по отношение на региона. Независимо дали в рамките на процеса на разширяване или извън него, съществуват двустранни спорове и при грешен подход те ще ескалират, с допълнителни негативни последици за стабилността на региона, който остава в Европа". "Въпреки че рамката за преговори е документ на ЕС и Северна Македония, (Скопие) няма глас при нейното приемане и евентуалното въздействие на натиска върху Скопие да приеме тълкуването на България от Споразумението за приятелство (...) ще бъде контрапродуктивно за стабилността на страната и региона и ще бъде против интересите на ЕС". "България е решила да използва новата си позиция като държава-членка на ЕС, за да наложи собственото си тълкуване на Договора като основа за подкрепа на сегашното възприемане на нейните национални интереси. Такова тълкуване и възможното прилагане на принципа на добросъседството противоречат на международното право - Хартата на ООН, която описва приятелските отношения между нациите спрямо принципите на равни права и самоопределяне", казват още от института. "Ако обаче България настоява за условията, определени за първата и втората междуправителствена конференция, последиците ще бъдат блокирането на началото на съществените преговори. В досегашните преговори за присъединяване първата междуправителствена конференция представи рамката за преговори, докато втората беше същественото начало на преговорите и отварянето на главите". "Въпросите, свързани с македонската идентичност, езика и името на страната, не бива да се повдигат отново. Рамката за преговори трябва изрично да се отнася до македонския език и да използва краткото име на страната - Северна Македония - както в случая със Сърбия и Черна гора". "Всеки възможен натиск на ЕС върху македонската страна за "бърз компромис" няма да проработи, тъй като пространството за по-нататъшни отстъпки по отношение на националната идентичност е значително намалено - всъщност то не съществува", завършва анализа на Института за европейска политика. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юни 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

Скопие/Брюксел. Преговорната рамка за Северна Македония и Албания ще бъде обявена следващата седмица. Европейският комисар по разширяването Оливер Вархели обяви, че рамките за преговорите със Скопие и Тирана трябва да бъдат публикувани „през следващите дни“, а вицепремиерът на югозападната ни съседка по европейските въпроси Буяр Османи заяви, че очаква това да се случи на „9 или 10 юни“, пише македонското издание „Слободен печат“. „Рамката за преговори на ЕС, като проекто вариант, ще бъде обявена на 9 или 10 юни, заедно с кратък доклад за напредъка в реформите“, каза Османи, като посочи, че постигането на консенсус относно датата на изборите няма да повлияе на рамката за преговори. Той подчерта, че след като Европейската комисия публикува проекта за рамката за преговори, държавите-членки трябва да заявят своите национални позиции и в крайна сметка да постигнат консенсус. „Очаквам и се надявам, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различни държави-членки и ще се основава повече на принципите на функциониране на ЕС. Очаквам, че веднъж обявена, всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна-кандидатка не сме в състояние да повлияем на рамката за преговори, но ще лобираме и работим“, заяви вицепремиерът Османи. Заместник-министърът на външните работи Андрей Зерновски казва, че не очаква България да блокира началото на преговорите на страната с ЕС. Според него неоспоримостта на македонската идентичност, сближаването на Скопие с ЕС и добросъседските отношения с България се допълват, а позицията на Министерството на външните работи и правителството е ясна. „Не искам да коментирам целта на тези изявления, но не очаквам да има блокада. Напротив, черпя този оптимизъм въз основа на видяното и това, което всички видяхме заедно, когато се борихме за НАТО, особено решението за започване на преговори с нашата страна. Нашите съседи, които ни блокираха до вчера, станаха най-силните адвокати и поддръжници на нашите евроатлантически стремежи, така че не мисля, че ще има блокада“, заяви Зерновски. Междувременно официален Берлин очаква първата междуправителствена конференция със Северна Македония и Албания да се случи по време на неговото председателство на ЕС, което започва на 1 юли. Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот заяви, че Берлин се надява тази Междуправителствена конференция фактически да отбележи започването на преговорите за членство в Съюза и отварянето на първата глава, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел. „Дадохме зелена светлина за Северна Македония и Албания, беше много трудно да убедим партньорите си в ЕС и се надявам, че ще успеем официално да започнем преговори с първите междуправителствени конференции по време на германското председателство, може би през есента и накрая се надявам да бъдем по-активни в региона, това е от решаващо значение“, каза министър Рот по време на конференция на Европейския политически център вчера. Той отбеляза, че Западните Балкани са му „на сърце“ и припомни, че на регионът е обещана европейска перспектива преди 17 години. „Това е един от най-добрите инструменти и трябва направим така, че той да успее. Трябва да засилим видимостта на ЕС в Западните Балкани“, каза Рот, като отбеляза, че Съюзът ще предостави 3,3 милиарда евро на региона за справяне със здравната криза и социално-икономическите й последици. Обявяването на тези рамки сега отваря възможност въпросът да бъде добавен към дневния ред на министрите на ЕС от този месец, но това все още не е потвърдено. Превод и редакция: Иван Христов

4 Юни 2020 | 09:23 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

Страсбург. "Македонците" от България спечелиха голяма победа срещу българската държава в Страсбургския съд по правата на човека, пише близкото до ВМРО-ДМНЕ скопско издание “Курир“ в материал, представен без редакторска намеса. С днешната присъда на Съда по правата на човека в Страсбург "македонците" в България спечелиха голяма победа срещу Република България в спора, който се води пред Съда в Страсбург от 2013 г. Присъдата идва само десет дни преди заявеното вето на България срещу Македония в процеса на започване на преговори за членство на Македония в ЕС. „Македонският клуб за етническа толерантност в България“, сдружение със седалище в Благоевград и неговият председател Ангел Кирилов Радонов, гражданин на Република България, подадоха молба срещу Европейския съд по правата на човека в Страсбург на 10 октомври 2013 г. чрез адвокат Тони Менкиноски срещу България за нарушаване на правото на сдружаване, защото България отказва да регистрира сдружението, което според дейността си трябва да подхранва и утвърждава "македонските етнически характеристики и традиции", различни от българските. „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ е сдружение, което в своя устав утвърждава правата на "македонците като отделна етническа група" в България. Европейският съд по правата на човека в Страсбург днес осъди България, като постанови, че правото на сдружаване съгласно член 11 от Европейската конвенция за правата на човека на "македонците" в България е нарушено. Сега България е длъжна в съответствие с настоящото решение да регистрира „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ и да им изплати обезщетение от 7 500,00 евро в рамките на 3 месеца. С тази "голяма победа" в Страсбург "македонците" в България помагат на Македония много да се справи с политическите условия, поставени от официална София срещу "македонското национално малцинство" в Република България. С тази присъда сега в България ще има "сдружение на македонци" в условия, когато официална София иска "съществуването на македонския език да бъде премахнато". Превод : Юлиян Марков

28 Май 2020 | 15:24 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

Скопие. Откритият дебат в македоно-българските отношения по исторически и езикови въпроси наскоро беше разширен до регионалното и почти общо славянско ниво. Българската страна използва Деня на всеславянските просветители Кирил и Методий (за които политическият компромис е съвместното честване между Македония и България), за да подчертае възгледа си на просветителите като „български просветители”, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Българските политици между другото използваха Деня на славянската писменост, за да посочат на Русия, че „българите са им дали азбуката“, но и да „разширят“ зоната на български език на територията на Сърбия, а именно Българската академия на науките (БАН). ) в известната книга „За официалния език на Република Северна Македония“ не само си присвоява македонския език, но и твърди, че сръбският произхожда от българския. В наскоро публикувания труд БАН заявява, че корените на езика са български в районите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Лингвистите твърдят, че тези български тези не не са нито нови, нито доказани, нито издържани и често се разглеждат като политически памфлети. Политическите анализатори междувременно твърдят, че политиката на България в момента иска да извлече максимума от позицията си в ЕС, да изнудва съседите си, особено Македония, да приемат „историческото и езиково присъствие на България“. „От десетилетия, от стотици години, започвайки от Санстефанска България, се изгражда мит, че българите са основният славянски народ в тази област и че всъщност всички славяни от турската империя са българи по някакъв начин и това всъщност създава най-големия проблем. , Те трябва да се изправят пред своя исторически мит (не да го заличат, защото всяка държава и всеки народ има свои легенди, своя история), а да гледат да го преодолеят, за да можем да изградим мостове. Ние не сме техните деца, които могат да възпитават както искат, а просто сме друга нация, друга нация, която има добро желание да сътрудничи, много положително, с всички съседни нации и народи - каза проф. Людмил Спасов, македонист от Филологическия факултет на Скопския университет и председател на Съвета за македонския език. Спасов припомня, че тези отричания не са нови, те са свързани някъде с резолюцията на Информбюро от 1948 г. и те продължават непрекъснато и се подновяват. „За съжаление последното им изявление или последната книга, издадена от Българската академия на науките (БАН), всъщност е памфлет от обикновен политически, политикански памфлет на много ниско ниво, което според мен не подхожда на учени от България, защото науката в България , Славистиката в България и българистиката са на много високо ниво“, казва Спасов. Фактът, че в дългогодишните македоно-български отношения и усилията за разрешаване на "спорните" въпроси и периодичните опити за сближаване на научните позиции, позицията на България винаги е била белязана от политическа мотивация и подкрепа. В настоящата ситуация, засилена поради стремежите на Македония към европейска интеграция, т.е. подписването на Споразумението за добросъседство и сътрудничество между Македония и България, изглежда, че македонската страна е по-привързана към научните доказателства и аспекти на въпроса, като тук липсва подкрепа от македонския политически фактор както за историческите различия, така и за автентичността на езиково-идентичните проблеми. „В този контекст, европейски и балкански, езикът влиза в тези характеристики на идентичността, колкото и да се релативизира като характеристика на глобалната идентичност. В този контекст българите трябва да измият ума и съвестта си по македонския въпрос. Поради нашата, македонска европейска интеграция, сега сме изнудвани, чрез историята и езика, в дълбочината на нашата идентичност. Научно, никой не може да Ви даде идентичност, камо ли да ви я отнеме. Но опасността се крие в политическото представяне на идентичността. За Македония ще бъде голяма трагедия, ако на всяка цена, за да бъде част от ЕС, някой политически подпише и „глобализира“, т.е. предаде идентичността. Политиците в амбициите си трябва да спрат до някъде и това е елементарното национално достойнство“. За нас това са македонската идентичност и македонският език - казва социологът Илия Асевски и като вид предупреждение за загубата на идентичност напомня факта, че днес на световно ниво са регистрирани 800 нации, които нямат нито един представител. Учените виждат инструмента, чрез който се осъществява политическото инженерство на македонската идентичност в историко-образователните комисии, формирани като задължение от двустранните споразумения с България и Гърция. „Сега имаме комисии, които трябва да проверят всичко това и да дадат правото на политика. Какво е начертала политиката преди всичко това да влезе в обращение в науката. По принцип имаме политически диктат. Бих казал, че това, което не съществува, не се отрича. Ако няма македонец език, ако няма македонска идентичност – тя няма да се отрича, защото не съществува. Това, което съществува, се отрича. „Затова българите през цялото това време отричат съществуването на македонския език и македонската идентичност. Въпросът е - те не успяха да покажат или докажат, че българи наистина живеят в Македония. За цялото това време от 150 години и сега с подписването на споразуменията им беше дадена възможност да постигнат това с политическа диктовка и с одобрението на ЕС. Защото сега, за да влезем в ЕС, трябва да разрешим споровете, които имаме със съседите си. И това се случва сега. България се опитва да използва този момент и чрез стремежа си да влезем в ЕС, за да разреши проблема, който съществува от години“‘ казва историкът Тодор Чепреганов. Професор Чепреганов смята, че в момента Македония е застрашена от политическо предателство на идентичност чрез потенциалното съгласие на македонските политици да не споменават македонския език, македонската история ... Но също така подчертава, че подобна ситуация трябва да бъде оборена чрез научната самозащита. „Изкуствена нация не съществува. Всеки народ има свой естествен момент на създаване, а македонската нация има своя уникална култура, която българите никога не могат да докажат, дори с документи, че е българска. Фризраните истории са краткотрайни. Сега с тези комисии се допуска същата грешка от комунизма - всичко, което се опитвате да скриете от историята, излиза още по-силно. С отричането на македонския език, история, идентичност само се укрепва македонското национално съзнание“, казва историкът Чепреганов. Превод: Юлиян Марков

28 Май 2020 | 14:54 | Агенция "Фокус"

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Скопие/Белград. „Българската академия на науките публикува книга, в която се казва, че български езикови корени могат да бъдат намерени в областите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Сдружението „Спона“ от Северна Македония е известило Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) за това и е помолило за реакция. Накратко, България твърди, че освен македонският, и сръбският език има българска основа“, пише близкото до ръководството на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ северномакедонско издание „Вечер“. Вестникът цитира думите на д-р Виктор Савич от Института за сръбски език на САНУ и Отдела за сръбски език на Филологическия факултет в Белград пред „ТВ Първа“, че „сръбският език, както и всички славянски езици, произлизат от протославянски и че по времето, когато се е формирал сръбският език, българите изобщо не са били славяни“. Той заявява, че българите са дошли на Балканите по-късно от сърбите и че по това време те са били част от тюркската етническа група, както и някои други номади, които са минали през тези територии. Накрая „Вечер“ заключава, че „сърбите, за разлика от нас (северномакедонците), няма да приеме документ, на който ще се подпише, че с България споделят общ език и история“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Скопие. Свързаният с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник „Вечер“ споделя по повод Деня на славянската писменост 24 май старо интервю на председателя на СДСМ Зоран Заев и тогавашен премиер пред сръбската телевизия N1, в което той говори за постигнатите от българо-македонската историческа комисия договорки за цар Самуил и Св. Св. Кирил и Методий. Още в началото на интервюто Заев обяснява, че Светите братя са обща история с България и са работили „и в Охрид, и в София“... А ето и откъса от интервюто: Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

София. Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно. В лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист, който обърна политиката на Европейския съюз към Западните Балкани. Това коментира вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Темите“ по „ТВ Европа“ във връзка с отношенията между България и Република Северна Македония. Тя посочи, че е необходима точна дефиниция на понятието „обща история“, която повече не трябва да бъде предмет на конфликти. Вицепрезидентът цитира изявлението на президента Румен Радев след заседанието на Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) за Северна Македония от септември 2019 г. и приетата впоследствие декларация от българския парламент, според които има „червени линии“, които България не може да пристъпи. Вицепрезидентът Йотова отбеляза, че от повече от пет месеца съвместната историческа комисия между България и Северна Македония не работи. Като причина за изострянето на отношенията в последно време Илияна Йотова посочи политическата надпревара, предвид предстоящите избори в Република Северна Македония. Тя определи като несправедливи и крайни публикациите за България в някои от медиите в страната. Вицепрезидентът заяви, че отношенията между Северна Македония и Европейския съюз бележат регрес в сравнение с миналата година, когато бяха отбелязани доста сериозни положителни стъпки в европейските доклади. По думи на Илияна Йотова бъдещето на Р Северна Македония в Европейския съюз е твърде неясно, въпреки получената покана за преговори. Тя направи сравнение между приетата в София през 2018 г. декларация за Западните Балкани и скорошната от Загреб. Според вицепрезидента документът от София е задавал по-ясен хоризонт, докато този от Загреб е доста по-слаб и неконкретен.

25 Май 2020 | 21:04 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

Скопие. Темата за блокирането на европейската интеграция на Северна Македония не била резултат от моментна междусъседска препирня, а зад всичко това стояла мащабна операция на България за постигане на целите й, като Договорът за добросъседство бил само началото, пише македонското издание „Вечер“, като се позовава на неназовани дипломатически източници. „Въпреки че досега има открити изявления за отричане на македонския език и история от българското държавно ръководство, няма информация за протестна нота от македонските държавни институции, особено от македонското Министерство на външните работи. Това показва, че намерението е за тази тема да не се говори много, но нито Димитров, нито Спасовски отричат сериозността на заплахите от България, които се поставят по пътя към европейската интеграция“ на Скопие, пише вестникът и добавя: „Македонското държавно ръководство остана безмълвно на тези изявления и като не ги осъди, то им даде одобрение“. Условията, според медията, са две и се съдържат в българския документ, изпратен до европейските институции. Става въпрос за отказ от македонския език, който София смята за форма на българския и отказ от историята и по-точно от националните герои от края на XIX и началото на XX век. „В същото време установяваме, че лидерът на СДСМ Зоран Заев активно участва в цялата тази игра, като е помолил Бойко Борисов да прояви търпение до провеждането на изборите в страната и е обещал след това да постигне споразумение по този въпрос. Зоран Заев потвърди чрез комуникационни канали, че е готов да обсъди компромисно решение, което би означавало приемане на българските искания по отношение на македонския език, както и по-широко тълкуване на историята, което ще задоволи българските искания“, пише „Вечер“. „Същото би се отнасяло и за Гоце Делчев, който трябва да стане български герой с признавание от македонската държава. Заев ще изпълни тези обещания, ако спечели предстоящите избори и е помолил Борисов да лобира за Заев, за да получи подкрепата на международната общност, която от своя страна става все по-резервирана от многобройните корупционни скандали“, продължава изданието. Това, че Заев има договор с Борисов, се потвърждава от своеобразната депеша, която председателят на СДСМ е изпратил до определени дипломатически кръгове, за което някои медии в страната информираха преди време. Скопското електронно издание „Плюс инфо“ съобщи: „В писмото Заев обяснява, че „ще изпълни изцяло всчики задължения, поети с Договора за добросъседство с България и с Преспанския договор с Гърция. Те ще бъдат реализирани изцяло, веднага щом успее да сформира правителство, ръководено от СДСМ“. Свързаното с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ електронно издание „Курир“ е научило от свои източници, че премиерът Борисов вече е започнал дипломатическа офанзива в полза на Заев, който от своя страна му обещал да отговори на българските искания. Лидерът на европейските социалисти и бивш български премиер Сергей Станишев вече каза, че е най-добре за България СДСМ и Заев да са на власт. Мълчанието по темата за България от страна на СДСМ е неразбираемо за опозицията. Превод и редакция: Иван Христов

25 Май 2020 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Скопие. Ние българите говорим два различни варианта на един и същ език. Това е факт. Германците и швейцарците имат същите различия като нас и българите. Всеки има право да нарича езика си така, каквото иска. Това заявяват от от Културен център "Иван Михайлов" на своята официална страница във "Фейсбук". "Нашият език е обявен (за официален) с указ на 2 август 1944 г. Имаше ли референдум, който да ни попита как искаме да наречем нашия език? Не! Днес имаме определение на нашия език в Конституцията на Република Северна Македония като македонски. Ние имаме официален конституционен език и България абсолютно признава това. В нашия „език“ лежи коренът, както и в българският, на общата история на нашия народ - народът на Светите братя, на св. Климент, на св. Наум, на братя Миладинови, на Райко Жинзифов и на много други“, се казва още в съобщението. В него са публикувани също така и някои документи, заедно с превод на български към тях, описани като инструкции на съветския професор Самуил Борисович Бернщайн и доклади на американското разузнаване. Според културния център те доказват, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване и през 1945 г. македонците са говорели на български език. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Май 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Ако победя на изборите, ще приложа изцяло Договора с България, имаме обща история

Зоран Заев: Ако победя на изборите, ще приложа изцяло Договора с България, имаме обща история

Скопие. Председателят на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев обяви, че ако спечели на предсрочните парламентарни избори в страната през лятото, ще реализира изцяло Договора за добросъседство с България. Той направи това обещание в интервю за „ТВ Стар“, като посочи, че част от историята на Скопие е обща с България, пише македонското издание „Вечер“. „Нормално е България да иска договорът да бъде реализиран. И ние искаме споразумението да бъде реализирано и открито казваме, че ние в този договор приемаме общата история. Което е факт. Част от нашата история е обща, а част от нашата история е наша собствена. Според него Гоце Делчев е бил и на България, и на Македония. Превод и редакция: Иван Христов

21 Май 2020 | 09:05 | Агенция "Фокус"