СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Анадолска агенция“: Джо Байдън обяви, че ще преследва сваляне на Ердоган, ако стане президент на САЩ

„Анадолска агенция“: Джо Байдън обяви, че ще преследва сваляне на Ердоган, ако стане президент на САЩ

Анкара. В наскоро появило се в мрежата видео, най-вероятният кандидат на Демократическата партия на САЩ за президент на изборите през ноември т.г. заяви, че ще преследва смяна на режима в Турция и обяви, че ще работи с „лидерите на опозицията“ в югоизточната ни съседка, за да детронира президента Реджеп Таийп Ердоган на предстоящия през 2023 година вот, информира „Анадолската аген...

16 Август 2020 | 11:17 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: ЕС трябва да защити суверенитета на членовете си в Източното Средиземноморие

Еманюел Макрон: ЕС трябва да защити суверенитета на членовете си в Източното Средиземноморие

Форт Брегансон. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че Европа трябва да защити суверенитета на своите членове в Източното Средиземноморие, когато той е оспорен, предава Reuters. Френският лидер съобщи още, че Париж и Берлин ще действат коорднирано и че двете страни искат деескалация на напрежението и спазване на суверенитета. Изявелнието на Макрон дойде по време на съвместна прескоференция с германския канцлер Ангела Меркел във Форт Брегансон, Южна Франция. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

The Times: МОСАД смята Турция за по-голяма заплаха от Иран

The Times: МОСАД смята Турция за по-голяма заплаха от Иран

Лондон/Ерусалим. За Израел, Турция е далеч по-голяма заплаха от Иран. Според материал на Роджър Бойс в авторитетното британско издание The Times, началникът на израелската разузнавателна служба МОСАД е заявил, че иранската сила не е на стабилна основа и истинската заплаха идва от Турция. Йоси Коен е направил този коментар пред колегите си от Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. Според Бойс, Коен не е искал да каже, че „Иран е престанал да бъде екзистенциална заплаха, а по-скоро, че може да бъде сдържан: чрез санкции, ембарго, споделяне на разузнавателни данни и изненадващи набези. Дипломацията на принуда на Турция, нейното внимателно изчислено поемане на риск в Близкия изток представлява различен вид предизвикателство пред стратегическата стабилност в Източното Средиземноморие“. В статията се подчертава, че НАТО вече не е силата, която може да държи отношенията между Гърция и Турция стабилни и че вече е загубил „своята лечебна магия“. Бойд подчертава, че Турция при президента Реджеп Тайип Ердоган „флиртува с войната“ и че „постоянното търсене на врагове и изкупителни жертви изтощава дори неговите привърженици и го оставя почти без приятели в региона“ Както пише авторът, „в безумния си стремеж да контролира Източното Средиземноморие и Близкия Изток, той (Ердоган) си печели врагове навсякъде, получавайки подкрепа за агресията си единствено от Катар, Азербайджан и Правителството на националното съгласие на Либия в Триполи, чийто мандат да управлява от ООН е изтекъл през декември 2017 година“. Гърция, от друга страна, е получила твърда подкрепа от „Либийската национална армия“ на Халифа Хафтар, Франция, ЕС, САЩ, Израел, Кипър, Саудитска Арабия, ОАЕ, Армения и други. Въпреки това, тъй като Мосад определи Турция като по-голяма заплаха от Иран, това може напълно да промени геополитиката на региона, тъй като ЕС и САЩ биха били по-склонни да се включат, ако Израел, който те смятат за стълб на стабилност, е застрашен. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 18:07 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Турция е намерила големи находища на газ в Черно или Средиземно море

„Експерт“ (Русия): Турция е намерила големи находища на газ в Черно или Средиземно море

Москва/Анкара. В петък президентът на Турция ще направи важно изявление, но същността на обръщението на турския лидер, която той самият характеризира като „добра новина“, вече не е тайна. Известно е, че Реджеп Таийп Ердоган ще обяви официално откритието на голямо находище на природен газ и че Турция я чака икономическо чудо, пише авторитетното руско списание „Експерт“. Източник в президентската администрация заяви пред Euronews, че сондажът на „Кануни“ с екипаж от 35 души, способен да пробива кладенци с дълбочина до 3000 метра, е напуснал Мерсин и се отправил в неизвестна посока. След изявлението на Ердоган за „добрата новина“, която има намерение да обяви в петък, и за „нова ера“ за Турция, акциите на петролните компании Turpas и производителя на оборудване за рафинерии Petkim се вдигнаха рязко. Както отбелязва списанието, новината за предстоящото енергийно изобилие и бум на икономиката се представя в най-добрите традиции на детективските романи. Самият факт за откриването на находището вече не е тайна, но не се знае неговото местонахождение. Според някои източници говорим за Черно море, докато други твърдят, че „запасите от въглеводороди“ се намират в Източното Средиземноморие. Секретността се обяснява с напрегнатата обстановка около действията на Анкара в източната част на Средиземно море и конфликта с Република Кипър и Гърция заради морските граници. Турция претендира за води, които според Конвенцията на ООН за морското право, неподписана или ратифицирана от турците, принадлежат на Гърция и Кипър. Тъй като тези страни са членки на Европейския съюз, Брюксел и особено Париж настояват Анкара да спре проучването и сондирането в станалите неочаквано оспорвани води в Източното Средиземно море. Поне европейският комисар по международните въпроси Жозеп Борел, след като обсъди въпроса на срещата на външните министри на страните от ЕС, официално обяви пълната подкрепа на Съюза на Атина и Никозия. В момента обстановката е напрегната до краен предел. В спорната зона вече са изпратени военни кораби на Гърция и Турция. Но Bloomberg, позовавайки се на два източника, съобщи, че „въглеводородите“ са открити в Черно море. Турският ежедневник Haberturk написа, че сондажният кораб „Фатих“ е намерил газови находища на две места: в района на вливане на река Дунав в Черно море и в района на Мидия, турско градче, разположено недалеч от границата с България. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 17:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС се ограничи със изразяване на солидарност с Гърция и Република Кипър и призова за диалог с Турция

Kathimerini: ЕС се ограничи със изразяване на солидарност с Гърция и Република Кипър и призова за диалог с Турция

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз се ограничиха с това да изразят солидарност с Гърция и Кипър по време на извънредната среща в сряда, като в същото време подчертаха нуждата те да разрешат различията си с Турция чрез диалог, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По-подробно разглеждане на турския въпрос беше отложено за извънредната среща на 24 и 25 септември. Въпреки че в сряда телеконференцията беше съсредоточена върху санкциите в Беларус, имаше и обширна дискусия относно продължаващата турска активност в Източното Средиземноморие. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис подчерта, че „в момента Турция системно нарушава международното право“ и посочи, че Атина никога не е отказвала диалог с Турция. „Но не и докато има напрежение в морето, по сушата и във въздуха и при всички положения диалогът може да бъде единствено за различията ни по повод делимитацията на морските зони“, поясни министър-председателят. Той също така представи своята версия за фактите около развилата се ситуация в региона, след като Турция издаде своя навигационен телекс (НАВТЕКС), анализирайки рисковете за сигурността на Европа. Мицотакис също така подкрепи мнението на президента на Република Кипър Никос Анастасиадис, който се оплака, че ЕС прилага двойни стандарти в отговора си към Беларус и Турция. От своя страна германският канцлер Ангела Меркел изрази безпокойството си от нарастващото напрежение, като подчерта, че трябва да се положат всички усилия за деескалиране на ситуацията. „Много е опасно“, каза тя, като отбеляза, че „диалогът по спорните въпроси за демаркацията на морските граници, особено между Гърция и Турция, трябва да се възобнови“. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен отбеляза, че „най-важното е желанието на всички страни да участват в диалог“. Нещо повече, като изрази солидарността на Европейския съвет с Гърция и Кипър, неговият президент Щарл Мишел каза, че „всички варианти са на масата“ по отношение на отговора на ЕС на дейстията на Турция. Според гръцки източници сред тези варианти са строги санкции срещу Анкара. Австрийският канцлер Себастиан Курц поиска „категорична реакция от страна на ЕС срещу Турция“. Междувременно съветникът по национална сигурност на Мицотакис Александрос Дякопулос подаде оставката си в сряда, след като коментарите му по гръцката телевизия, че турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ наистина е провел проучвателни операции в териториалните води, за които Гърция претендира, предизвикаха бурна реакция. Преди това правителството беше заявило, че това не се е случвало. Неговата оставка бе приета от премиера. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: Бойна флотилия и сондажен кораб на Турция са отплавали към Кипър

Al Jazeera: Бойна флотилия и сондажен кораб на Турция са отплавали към Кипър

Анкара. Турция е изпратила сондажен сондаж в района край югозападното крайбрежие на остров Кипър, което почти със сигурност ще ескалира допълнително ситуацията в Източното Средиземноморие, съобщава днес, 19 август, телевизионният канал Al Jazeera. След изпращането на изследователския кораб „Оруч Рейс“ на юг от гръцкия остров Кастелоризо миналата седмица Турция включи 230-метров сондажен кораб „Явуз“ към своята средиземноморска мисия. Той е ескортиран от три кораба, осигуряващи поддръжката му, охранявани от турския флот. „Настоятелно се препоръчва на всички кораби да не влизат в този район“, предупредиха по-рано от командването на Военноморските сили (ВМС) на Турция, когато обявиха акваторията, където се провеждат геоложките проучвания, за „закрита“ до 15 септември. В региона се развива мащабна криза, която засяга голям брой държави, включително и такива, които нямат достъп до Средиземно море, но имат исторически трудни отношения с Турция. Франция увеличи военното си присъствие в Средиземноморието, за да се защити от „провокативните“ стъпки на Анкара, уведомиха по-рано от Париж. Петата република започна съвместни военноморски учения този месец с Гърция и Кипър. В понеделник, 17 август, Турция обвини Франция, Армения и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в създаването на „коварен съюз“, насочен срещу Анкара. Миналата седмица Турция изпрати военни кораби в Източното Средиземноморие, като заяви, че те са предназначени да защитават изследователската мисия на Анкара за проучване на континенталния шелф. Корабите на турския флот в момента се намират в район, за който Атина претендира, че е в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Гърция. Турция претендира за някои морски райони съгласно споразумение, подписано с либийското Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. Този месец Гърция и Египет сключиха свое споразумение за демаркация на ИИЗ в Източното Средиземноморие, което доведе до нова ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в райони на Средиземноморието, където Турция се опитва да проведе пробно сондиране в търсене на нови петролни и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. В средата на юли гръцкият външен министър призова партньорите от ЕС да подготвят икономически санкции срещу Турция, ако тя не спре геоложките проучвания в гръцката икономическа зона. Френският президент Еманюел Макрон прояви готовност да подкрепи Атина в това начинание. Гръцките въоръжени сили бяха поставени в повишена готовност миналия месец поради намеренията на Турция да започне сондажни операции близо до остров Кастелоризо. Това беше предшествано от увеличаване на активността в турската военноморска база „Аксаз“ – оттам излязоха 15 кораба, което предизвика тревога в Атина. В района е регистрирана и поишена активност на турската бойна авиация. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След сблъсъка в морето, Атина планира следващите си стъпки в конфронтацията с Турция

Kathimerini: След сблъсъка в морето, Атина планира следващите си стъпки в конфронтацията с Турция

Атина. Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос във вторник поздрави капитана на гръцката фрегата Лимнос, която се сблъска с турски кораб по време на противопоставяне в Източното Средиземноморие миналата седмица и посочи, че Гърция е готова да проведе разговори с Турция при условие, че тя оттегли военните и сондажните си кораби от района, който Гърция твърди, че влиза в нейния континентален шелф, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Междувременно снимка, публикувана за първи път от „Катимерини“ в сряда, разкрива щетите, нанесени от дясната страна на кърмата на фрегата Kemal Reis (Кемал Рейс) по време на сблъсъка на 12 август, когато турският кораб за наблюдение на сеизмичния плавателен съд „Оруч Рейс“ се движеше между Кипър и Крит, проследяван от гръцки фрегати. Според информацията на гръцкото издание, капитанът на „Кемал Рейс“ се е опитал да препречи пътя на Лимнос, принуждавайки гръцкия кораб да се обърне, за да избегне челен сблъсък и в процеса е протаранил задната част на турската фрегата със своя нос. Източници съобщават пред изданието, че Лимнос е пропуснал с малко помпеното отделение на турския съд. В разговор по радиото с капитана на гръцката фрегата, командир Йоанис Салярис, Панайотопулос го е поздравил, като е казал: „Ти си човекът, капитане. Поздравления“. Саларис е отговорил, че просто е изпълнявал дълга си. Министърът разговаря и по телефона с германската си колежка Анегрет Крамп-Каренбауер, като е изяснил, че Гърция е готова да започне диалог с Турция в рамките на международното право, стига Турция незабавно да изтегли своите военни кораби и сеизмични изследователски кораби от района край остров Кастелоризо. По-рано във вторник Александрос Диакопулос, съветникът на националния министър по сигурността, се опита да изясни предишно изявление за „Оруч Рейс“, като отбеляза, че корабът „се е опитал“ да извърши сеизмично проучване в гръцки води, но не е завършил дейностите. Междувременно в Никозия министърът на външните работи Никос Христодулидис заяви, че Кипър има морски сделки с Египет, Израел и Ливан и е „готов да проведе дискусии с други съседни държави относно създаването на морските зони“. Коментарите му дойдоха по време на разговори с гостуващия му гръцки колега Никос Дендиас, който заяви, че очаква министрите на ЕС да обсъдят списък на потенциалните санкции срещу Турция следващата седмица. „Тази ескалация на турската агресия е насочена срещу Европейския съюз и следователно трябва да има ескалация на европейската реакция, за да се противодейства на нея“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 12:25 | Агенция "Фокус"

Говорителят на партията на Ердоган: Гръцката игра може да се превърне в гръцка трагедия

Говорителят на партията на Ердоган: Гръцката игра може да се превърне в гръцка трагедия

Анкара. Турският депутат и говорител на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) Омер Челик отправи нови заплахи към Гърция на фона на ескалиращата ситуация в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Влиятелният член на ПСР заяви: „Гърция играе играта неправилно. Играе игри, които са отвъд нейния размер. Предупреждаваме Гърция. Играта, която играете, може да се превърне в гръцка трагедия. Няма да сме виновни ние. Няма да ви позволим да играете гръцки театър чрез дипломацията. Те искат да постигнат нещо подобно на Севърския договор“. Той продължи: „Гърция иска да постави пред свършен факт региона. Това не може да се случи без Турция и турците киприоти. Не може да има стабилност в региона без одобрението на Турция и (т.нар.) Турска република Северен Кипър“. Освен това той описа наскоро подписаното военно споразумение между Република Кипър и Франция като „пиратско“. Челик не пропусна да коментира и думите на Джо Байдън за Ердоган, описвайки ги като „изявления за преврат“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 10:42 | Агенция "Фокус"

Ekathimerini: Гърция и Германия са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие по телефона

Ekathimerini: Гърция и Германия са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие по телефона

Атина. Гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулус е провел телефонен разговор със своя германски колега Анегрет Крам-Каренбауер във вторник, като темата на разговора е била ситуацията в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, позовавайки се на свои източници. Според данните на изданието, министрите са обсъдили турските действия в региона и предстоящата неформална среща на министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС, която е насрочена за 26 август в Берлин. Превод и редакция:Цанко Цолов

18 Август 2020 | 17:11 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: ЕС планира специална среща, на която да обсъди ситуацията в Източното Средиземноморие

Daily Sabah: ЕС планира специална среща, на която да обсъди ситуацията в Източното Средиземноморие

Анкара. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи провеждането на специална среща на върха, която да засегне ситуацията в Източното Средиземноморие, която ще се проведе на 24 и 25 септември, пише турското издание Daily Sabah. В сряда лидерите на страните-членки на ЕС ще проведат необикновена пресконференция чрез видео разговор, главна тема на чиято ще бъдат последните събития в Беларус. По думите на Мишел, срещата в сряда ще бъде посветена най-вече на Беларус, но в същото време белгийският политик предложи в своята официална покана, по време на срещата да се „даде време за подготовка“ по темата за Източното Средиземноморие. Изданието припомня, че в петък външните министри на ЕС разговаряха по въпроса, както и относно напрежението между Гърция и Турция, което се породи около проблема за ползване на ресурсите от континенталния шелф в региона на източната част на Средиземно море. В официално изявление сред срещата, външните министри подновиха солидарността на блока с Гърция и правителството на гръцките киприоти, и подчертаха „сериозното влошаване на отношенията с Турция ще има дългосрочни стратегически последици за целия ЕС, отвъд Източното Средиземноморие“. Според изявлението, „незабавната деескалация от страна на Турция се разглежда като изключително важна“. Миналата седмица Турция поднови своите сондажи в региона. Превод и редакция:Цанко Цолов

18 Август 2020 | 16:43 | Агенция "Фокус"

Haberturk (Турция): Русия може да се присъедини към Турция в сблъсъка за Източното Средиземноморие

Haberturk (Турция): Русия може да се присъедини към Турция в сблъсъка за Източното Средиземноморие

Анкара. С началото на операциите на сеизмичния кораб „Оручи Рейс“ в Източното Средиземноморие, за „Синята родина“ (турска доктрина за установяване на контрол върху моретата обрграждащи страната /недопускане да бъде затворена на континента – бел. ред.) настъпи нова ера. Гърция вдигна шум, но този път ситуацията е много по-различна от възникналата при намесата на Германия след миналото издаване на навигационен телекс (НАВТЕКС). Турция показа жест на добра воля, направи избор в полза на преговорите, докато Гърция, напротив, избягваше преговори и подписа споразумение с Египет. Така Анкара наклони везните в спора в наша полза, но въпреки това все още не е ясно коя от силите ще бъде на турска страна и каква позиция ще заеме изобщо, пише турското издание Haberturk в материал, представен без редакторска намеса. Франция имаше много причини да реагира първа в полза на Гърция. Страните от Европейския съюз (ЕС), особено Германия, също са наясно със сериозността на ситуацията, но Америка и Русия, които преди това се състезаваха помежду си в Средиземноморието, все още не са показали някакъв ясен подход. Например, къде ще бъде Русия в споровете за Средиземноморието? Няма я и Великобритания, която заема 3% от територията на Кипър! Какво мислят Русия и Великобритания за това, че Франция е първата, която излезе на терена? В последните години увеличилата присъствието си в Сирия Русия засили значително флота си в Източното Средиземноморие в противовес на САЩ. Ако някога в Турция се говореше, че излизането на Русия в топлите море и установяването на присъствието й в Средиземно говоре би създало опасна ситуация, то напоследък започнахме да си задаваме въпроса: „А не може ли това да е балансиращ фактор?“ Фактите са следните. Зад антитурския фронт в Източното Средиземноморие седят САЩ. Как трябва да интерпретираме съюзничеството в НАТО в светлината на това. Зад дуета на гърците и гръцките киприоти на заден план стоят нашите съюзници и те създават ситуация на свършен факт в зоната на юрисдикция на Турция. От друга страна фактът, че кипърските гърци се отдалечиха от Русия през последните години и сега напълно разчитат на САЩ, а САЩ открито ги подкрепят срещу Турция, показва формирането на нови баланси в Средиземноморието. Каква роля ще играе Русия в развиващата се ситуация, при положение, че Москва неведнъж е предупреждавала гръцката администрация в Кипър и е реагирала на американско-френското влияние на острова? Чия страна ще заеме Русия в тези спорове, предвид военноморските й сили в Тартус, самолетите и системите за противовъздушна отбрана на авиационната база Хмеймим в Сирия, както и контрола й над бойното поле в Либия? Интересите на Русия до голяма степен съвпадат с интересите на Турция. Възможен ли е съюз? Например, ако Русия признае (т.нар.) Турска република Северен Кипър, до каква степен ще се променят балансите в Източното Средиземноморие? Може ли Русия да предприеме такава стъпка на фона на влошаването на отношенията си с гръцката администрация на Южен Кипър напоследък? Известно е, че Русия е сериозно загрижена от подкрепата на САЩ за „партньорство в областта на сигурността и енергетиката“ в Източното Средиземноморие, както и от премахването на оръжейното ембарго върху кипърските гърци. Може ли фактът, че руските военни кораби, като част от тези събития, да спрат да влизат в кипърските пристанища за попълване на доставките, да подтикне Русия да предприеме действия? В края на краищата, защо да не започнем да гледаме на събитията в Източното Средиземноморие през тази гледна точка в дните, когато Турция и Русия се готвят да започнат преговори за Либия Превод и редакция: Иван Христов

18 Август 2020 | 13:44 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турски вестник представи военен сценарий за превземане на гръцки острови в Егейско море

Protothema: Турски вестник представи военен сценарий за превземане на гръцки острови в Егейско море

Атина. Турският вестник „Йени Шафак“ публикува материал, в който очертава военна операция на турските въоръжени сили за „демилитаризация на егейските острови“, където са разположени гръцки части в случай на конфликт с Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. „В случай на война (с Гърция), първата цел на турските въоръжени сили ще бъдат егейските острови“, пише в материала на проправителственото издание, което представя на първа страница заглавие и карти на евентуалната операция. Заглавието на материала е „Дайте обяснение за Егейско море“ и в него се утвърждава турската позиция за „демилитаризацията“ на 16 гръцки острова, както и се оспорва суверенитета на Атина над 152 малки островчета и скали, които са включени в списъка EGAYDAAK, с който Турция директно оспорва гръцкия суверенитет. В статията пише: „Без никакво законно право в Източното Средиземноморие според международното право, Гърция подписа пиратско споразумение с Египет. „Оруч Рейс“ навлезе в изключителната икономическа зона на Турция, продължавайки своята изследователска дейност. Гърците, станали източник на напрежение в Средиземноморието с действията си, нарушават международните договори на Егейските острови от години. Атина милитаризира незаконно егейските острови, нещо, което е забранено. По-конкретно 16 острова, „демилитаризирани“ според международните договори, са тежко въоръжени“. Превод и редакция: Иван Христов

18 Август 2020 | 08:02 | Агенция "Фокус"

„Известия“(Русия): Гърция и Турция вървят към ескалация на морския конфликт

„Известия“(Русия): Гърция и Турция вървят към ескалация на морския конфликт

Moсква. Стигна се до стълкновение между военни кораби от гръцкия и турския флот, в резултат на противопоставянето на двете страни в района на Източното Средиземноморие, пише руското издание „Известия“, в материал, представен без редакторска намеса. Именно този регион в последните няколко месеца стана своеобразно „бойно поле“ в набиращия сила конфликт между Атина и Анкара заради териториален спор и право използване ресурсите и най-вече полезните изкопаеми, намиращи се в дълбочината част от континенталния шелф. Официалните данни за произшествието не са много, а основно за инцидента може да се съди по съобщенията в медиите. Така например гръцкото специализирано електронно издание ArmyVoice пише, че турската фрегата Kemal Reis и гръцкият кораб Limnos са се „докоснали леко“, вероятно в процес на маневриране. Инцидентът се е случил, предлога се, в спорен район, където се намира и турският изследователски кораб Oruc Reis, както и военни кораби на двете държави. Според данни на вече споменатото електронно издание, турската фрегата със сигурност ще трябва да претърпи ремонт. Министерството на отбраната в Атина потвърди случая, но отбеляза, че на него не трябва да се придава голямо значение. Според друг гръцки вестник – „Катимерини“, инцидентът е станал вероятно по вина на турския кораб. Гръцката фрегата, която е вземала участие в съвместни гръцко-френски учения в региона, не е получила щети, поне според уверенията на изданието. Ако погледнем турските медии, случаят е описван съвсем различно. Например, говори се, че щети е понесъл гръцкият, а не турския кораб. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че всеки последващ опит да се нападне изследователския кораб ще струва „висока цена“. „Те получиха първото подобно предупреждение днес“, каза още държавният глава, без да предложи някакви подробности. Здравей, оръжие! Случаят с фрегатата обаче не се ограничава само до материалните щети по двата кораба. Напротив, инцидентът показва колко е тънка дипломатическа линия между двете държави как тя лесно може да се прескочи, при което Гърция и Турция рискуват да попаднат в ужасяваща спирала на противопоставяне, включително и силово, което може да доведе до доста грозни неща. И именно при един военен сценарии – който поне засега се ограничава само до демонстрация на сила, ще проличи важният гръцки съюзник – Франция. Президентът Еманюел Макрон обяви на 13 август, че републиката е усили своето военно присъствие в Източното Средиземноморие. Знак за това е изпращането на фрегата „Лафайет“. До този ход се стигна сред разговор между Макрон и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Френското присъствие не се ограничава само с това. Към него спада връщащия се от Ларнака вертолетоносач Tonnere, a в ученията са взели участие и два маневрени изтребителя Рафел, които са прехвърлени от база си в Кипър на о. Крит. Засилването на военното френско присъствие бе определено като временно, но Париж не се ангажира с определени дати. В търсене на посредници Подобно действия за момента изглеждат само като дрънкане на саби, а не демонстрация на реална военна мощ, но в зависимост от мащаба на инцидента, може да се стигна и до по-сериозно последици. В същото време обаче, такива двустранни конфликти, като този между Анкара и Атина, трудно могат да се решат без посредници. Според Юрий Мавашев, директор на центъра за изследване на модерна Турция, Анкара ще успее да защити интересите си в крайна сметка. „Турция не допуска нито един енергиен проект, който може да постави под съмнение нейната роля на енергиен хъб,“ счита той. По думите на Томас Гомар, директор на френския институт за международни отношения, „стратегическата ситуация в региона се влошава и изостря в момент, в който САЩ вече не желаят да играят ролята на балансьор и гарант. Според него намесата на френски части спомага за стабилизирането на ситуацията и показва промяна в баланска на силите и то в полза на твърде амбициозната Турция. Според мнението на Боби Гоен, колумнист в Блумбърг, намесата на Франция ще изиграе роля и за Турция. Ердоган ще е наведен на мисълта, че Европа е готова да воюва с него. Според експертът, германската дипломация е много по-ефективна, тъй като германският канцлер Ангела Меркел е успяла да убеди Ердоган да спре геологическите проучвания през дипломация. Превод и редакция: Цанко Цолов

17 Август 2020 | 16:10 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кризата в отношенията между Атина и Анкара може да е дългосрочна

Kathimerini: Кризата в отношенията между Атина и Анкара може да е дългосрочна

Атина. Възможността за трайна криза с Анкара се разглежда в Атина като много вероятна, ако дипломатическите инициативи за деескалиране на напрежението не дадат никакви резултати, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Съобщава се, че Атина се подготвя за всякакви събития, тъй като въпреки скорошната си реторика в полза на диалога, турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е изпращал сигнали, които предполагат, че турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ ще се изтегли от морската зона, за която Гърция претендира, че е неин континентален шелф. Според близки сътрудници на премиера Кириакос Мицотакис, „Оруч Рейс“ не провежда проучвателни дейности в гръцкия континентален шелф, независимо че е придружен от 10 турски военни кораба. Всъщност, добавят те, присъствието на кораба в района е по-скоро „декларация“ на претенциите на Ердоган. Този сценарий на трайно напрежение обаче може да се промени, тъй като Европейският съюз полага усилия за деескалация на ситуацията и се опитва в крайна сметка да събере Атина и Анкара на масата за преговори. САЩ са на същия курс, както пролича от срещата, проведена във Виена в петък между държавния секретар на САЩ Майк Помпео и гръцкия външен министър Никос Дендиас. Смята се, че участието на международни играчи е предизвикано и ускорено от риск от военен инцидент след сблъсък между гръцка и турска фрегата в сряда. Преди телеконференцията на Съвета по външни работи в петък Дендиас се срещна с австрийския си колега Александър Шаленберг във Виена за разговори, фокусирани върху развитието в Източното Средиземноморие. По-рано през деня Шаленберг заяви, че ЕС трябва да преоцени отношенията си с Турция в светлината на последните събития. „Трябва да кажа, че Австрия е много загрижена за опасната и тревожна ситуация, която според нас може да ескалира“, заяви Шаленберг на съвместна пресконференция с Помпео. „Действията, предприети от някои държави в Източното Средиземноморие…, трябва да доведат до това, Европейския съюз да преоцени отношенията си с Турция“, каза той. Междувременно американският посланик в Гърция Джефри Пайет се срещна с гръцкия министър на отбраната Никос Панайотопулос и, както той написа в профила си в „Туитър“, „потвърди подкрепата на САЩ за Гърция като стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и обсъди инициативи за задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната и за надграждане [на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната], като същевременно намаляваме регионалното напрежение“. Гръцкото правителство очакваше силна турска реакция на подписването на споразумението с Египет за разграничаване на изключителните икономически зони между двете страни. Той обаче счете сделката с Египет за необходим риск, тъй като Атина се стреми да обезсили меморандума между Турция и Либия, който включва морски зони, върху които има претенции и Гърция. Нещо повече, споразумението с Кайро ще послужи като много силно дипломатическо оръжие в случай, че въпросът за морските зони бъде отнесен до Международния съд в Хага. Превод и редакция: Иван Христов

17 Август 2020 | 10:15 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Сделката Израел-ОАЕ – геополитическо земетресение в Близкия изток

The New York Times: Сделката Израел-ОАЕ – геополитическо земетресение в Близкия изток

Ню Йорк. Сделката Израел-ОАЕ се превърна в мощно геополитическо земетресение в Близкия изток, пише носителят на три награди "Пулицър" Томас Фридман в американският вестник The New York Times. За пореден път смятам да се съглася с президента Тръмп относно любимото му прилагателно - ОГРОМНА. Споразумението, което беше договорено от администрацията на Тръмп за Обединените арабски емирства, включва пълна нормализация на отношенията между тази страна и Израел. В замяна еврейската държава се отказва от всяка форма на анексиране на Западния бряг на река Йордан. Точно това нарече Тръмп в „Туитър“: „Огромен пробив“. Дори Ануар Садат, който навремето отиде в Ерусалим - нищо в историята не може да се сравни с този голям пробив, създаващ връзка между араби и израелци. Дори ръкостискането между Ясер Арафат и Ицхак Рабин на моравата. Просто няма нищо, което да се сравнява с първия момент на открито помирение между израелци и палестинци. Но има събития, които са близки до настоящето по своето значение. Просто се опитайте да оцените събитията, които се случват в многоточкова скала. И ще видите как това споразумение засяга всяка една от силите, действащи в региона. Най-много печелят от това силите, които подкрепят САЩ, умерен ислям, край на конфликта с Израел завинаги. Но радикалните проирански, антиамерикански сили губят от това споразумение. Те, заедно със силите, подкрепящи вечната ислямистка борба с Израел, са все по-изолирани и остават в миналото. Това е геополитическо земетресение. За да разберете напълно защо нещата вървят по този начин, трябва да разгледате вътрешната динамика на това споразумение. То се основава на мирния план на Тръмп, написан от Джаред Къшнър, както и на желанието на авторите на този план да го изпълнят - именно това създаде „суровината“, материалната основа за настоящия пробив. И ето как работи. Планът на Кушнер основно призова Израел и палестинците да установят мир помежду си. Съгласно условията на този мир Израел получава възможност да анексира 30 процента от Западния бряг, където живеят повечето израелски заселници. А палестинците получават своите 70 процента, върху които палестинците ще могат да създадат своя демилитаризирана държава. Освен това палестинците ще получат парчета земя от Израел. Палестинците отхвърлиха това споразумение веднага като небалансирано и несправедливо. Но израелският премиер Бенямин Нетаняху, който помогна за съставянето на много про-израелски план за тези територии, заяви, че възнамерява да започне първата част от плана за анексиране от 1 юли. В същото време Нетаняху не се съгласи с частта от плана, която беше отхвърлена от част от неговия електорат - еврейските заселници. А именно, че палестинците ще получат останалите 70 процента. (Интересно дали Нетаняху е бил убеден да опита този вариант не от някой друг, а от посланика на Тръмп в Израел - Дейвид Фридман, самият той е про-заселнически екстремист.) Тази политика на Нетаняху не работи. Причината е, че Къшнър, който постоянно поддържа връзка с Египет, Йордания и арабските страни от Персийския залив, научи от тях, че подобно едностранно израелско анексиране би било пълно нарушение на всички условия на арабско-израелската сделка - за тях. Чувайки това, Къшнър каза на Биби Нетаняху: „Да не вървим толкова бързо“. Къшнър и Тръмп бяха убедени да не приемат, да блокират плана на Биби за "избирателно анексиране" на палестинските територии. Това доведе до факта, че Нетаняху загуби подкрепата на заселниците. Спадът в одобрението му се свързваше с няколко явления наведнъж. Той беше обвинен в корупция и всеки ден се събираха протести пред дома му заради неуспешните мерки срещу коронавирусната епидемия в Израел. Какво стана след това? Итамар Рабинович, един от водещите историци на Израел в Близкия изток и бивш посланик във Вашингтон, го определи като "приготвяне на лимонада от лимони". Точно това направиха Тръмп, Къшнър и принц Мохамед ибн Заед, фактически владетел на ОАЕ. "Вместо да се случи анексията на палестински земи, те я изтъргуваха за мир с ОАЕ", каза Рабинович в интервю. Къшнър, добави той, "сякаш сам е създал продукт от нищото". Отказ от анексиране, който вече беше невъзможен, „Израел вече може да преговаря за мир с ОАЕ“. „Това беше размяна на мир за мир, а не земя за мир“, каза Рабинович. Изглежда, че процесът е започнал, когато посланикът на ОАЕ във Вашингтон, Юсеф ал Отайба, публикува писмо до израелския вестник Йедиот Ахронот през юни. В него той изрично предупреди, че анексията на Израел на Западния бряг ще подкопае този тих напредък към мир с арабските страни от Персийския залив, който Израел постепенно се стреми да постигне. Държавата от ОАЕ обмисля отдавна как да създаде открити дипломатически отношения с Израел. Но дискусията за това как да се спре анексията на Израел на Западния бряг, тази дискусия даде идеална „рамка“ за установяване на дипломатически връзки с Израел. Сега Емирствата можеха да представят случая, сякаш изработват нещо за палестинците в замяна на нормализиране на собствените им отношения с Израел. Начинът, по който позицията на Нетаняху се промени, беше завладяващ процес. Както каза израелският писател Ари Шавит, „Нетаняху се опитва да се измъкне от собствения си Уотъргейт, обръщайки се, както Никсън към Китай. Той е обратното на Никсън “. (В началото на 70-те години, преди импийчмънта си поради подслушване на политически противници във Уотъргейт, президентът на САЩ Ричард Никсън успя да възстанови отношенията на САЩ с комунистически Китай, като отиде в Пекин, което се превърна в сензация и основа за фразата „Никсън в Пекин“, която означава неочаквано полезна и мирен обрат на събитията - изд.). Ето какво има предвид Рабинович: Нетаняху направи всичко възможно, за да успокои десните сили в Израел. Той се опита да ги привлече на своя страна с лъскави играчки [като анексирането на палестинските територии]. Целта беше да се получи тяхната подкрепа, в опитите му да избегне процес на корупция и сблъсък с главния прокурор на Израел. Приемайки предложената му сделка с ОАЕ, точно както Никсън прие сделката с маоистки Китай, Нетаняху се отказа от естествените си идеологически съюзници - заселниците, които го подкрепиха, защото се надяваха той да им даде анексия. „Това определено ще принуди Нетаняху да стане по-зависим от центъра на израелската политика или поне от десния й център“, отбелязва Шавит, което означава, че страната ще продължи напред. "Тази сделка може да спаси израелската демокрация, като лиши Биби Нетаняху от цялата армия от десни сили, които той навремето трябваше да впрегне в битката срещу Върховния съд." Палестинската администрация, ръководена от Махмуд Абас, също губи много заради тази сделка. Това може да принуди Абас да се върне към масата за преговори. В крайна сметка тази сделка лишава Абаса от главния му коз в ръкава - твърдението, че арабските страни и страните от Персийския залив ще нормализират отношенията с Израел само след като израелците удовлетворят изискванията на Палестинската администрация и им дадат държавата, която палестинците искат. (Тук мога да дам безплатен съвет на Абас: върнете се към масата за преговори сега и кажете, че виждате плана на Тръмп не като "таван", а като "етаж" - начална точка на това, което може да бъде постигнато, за да отговори на палестинските изисквания. Ще получите подкрепа от Тръмп, от европейците, а също и от много араби за подобна позиция. В края на краищата все още имате влияние върху ситуацията. Израел се интересува от Вас, защото вашите хора на Западния бряг не могат просто да изчезнат, те не могат да бъдат взети и убивани( нещо, което не се е случвало между ОАЕ и Израел.) Сделката, разбира се, ще насърчи други монархии в Персийския залив - Бахрейн, Оман, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия - да следват примера на Емирствата. Тези страни отдавна имат тайни и понякога открити контакти с Израел чрез специални служби, плюс бизнес контакти. И тези страни просто ще завиждат на ОАЕ, че тази страна ще може да се ожени за финансовия си капитал с израелската технология, с постиженията му в кибернетиката, селскостопанската технология и здравеопазването. В крайна сметка това е потенциалът, който ще направи щастливи и двете страни - Израел и ОАЕ. И ето още три основни бенефициенти по сделката. Първият е крал на Йордания Абдула. Той се опасяваше, че анексирането на Израел на Западния бряг ще стимулира усилията за превръщането на Йордания в палестинска държава. Настоящото споразумение премахва тази заплаха - макар и само за известно време. Вторият бенефициент е еврейската общност в САЩ. Ако Израел анексира част от Западния бряг, той ще раздели всяка синагога и събор в Съединените щати на два непримирими лагера. Това биха били привърженици и противници на такова анексиране. Това бедствие сякаш се приближаваше към нас. Сега го няма. Третият бенефициент е Джо Байдън. Ако успее Тръмп, той няма да се притеснява от трудния въпрос с анексията. И ще има много по-мощен проамерикански съюз в региона, с който може да реши проблемите на този далечен регион. Основните геополитически губещи в тази сделка са Иран и неговите съюзници: Хизбула, иракските милиции, сирийският президент Башар Асад, Хамас, Ислямския джихад , хутите в Йемен и Турция. И тези врагове на мира ще страдат по редица причини. До днес ОАЕ като страна поддържаше деликатен баланс между Иран и Израел, като не позволяваше на Иран да бъде провокиран и да прави бизнес с Израел по тайни канали. Но тази сделка е просто мерзост в лицето на Иран при това открита. Подтекстът на тази сделка е: „Израел е на наша страна сега, така че не се опитвайте да се биете с нас“. През последните месеци Израел нанесе големи щети на Иран чрез тайна кибервойна, сплаши я. Затова сега ОАЕ има възможност да завърши сделката с Израел. Но тази история има още едно послание, по-дълбоко, - на ниво психология. ОАЕ изглежда казва на иранците и техните съюзници: „Сега в региона има всички коалиции: коалиция от онези, които искат да позволят бъдещето да се справи с миналото веднъж завинаги, както и коалиция от онези, които искат да позволят на миналото да унищожи бъдещето - както е сега ... ОАЕ ръководи първата коалиция, докато Иран получава възможност да стане лидер на втората. ОАЕ и Израел показаха в четвъртък - дори за кратък момент - че миналото невинаги може да погребе светлото бъдеще. Ненавиждащите и разделителите не винаги печелят Това беше глътка свеж въздух - изпълнението на американски проект. Но някой ден, да се надяваме, той ще се превърне във вятър на промяната, който ще се разпръсне из региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 17:14 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турските политици осъдиха думите на Байдън

Daily Sabah: Турските политици осъдиха думите на Байдън

Анкара. Наскоро разпространените думи на вероятния кандидат за президент на демократите в САЩ Джо Байдън за Турция получиха остра критика от турските политици, които обвиниха бившия американски вицепрезидент, че се намесва във вътрешните работи на страната, пише турското англоезично издание Daily Sabah. Байдън проведе интервю с група редактори на вестник The New York Times (NYT) през декември 2019 г., а стенограмата беше публикувана месец по-късно, през януари 2020 г. Коментарите на Байдън се появиха отново във видео, което стана много популярна тема в социалните мрежи в Турция. По време на интервюто Байдън нарича турския президент Реджеп Тайип Ердоган "автократ" и споменава "... кюрдското население, което искаше да участва в политическите процеси в парламента". В Турция всички политически партии, които преминаха 10-процентовия избирателен праг, включително Народната демократическа партия (HDP), участват в турския парламент и всички политически партии могат да участват в демократичните избори в Турция, коментира изданието Байдън също намекна, че ще настоява САЩ да се намесят пряко във вътрешните работи на Турция. Той каза: „Това, което мисля, че трябва да правим, е много по-различен подход към него (Ердоган) сега, като стане ясно, че подкрепяме опозиционното ръководство. Все още съм на мнение, че ако се ангажираме по-директно, както аз правя с тях, че можем да подкрепим онези елементи от турското ръководство, които все още съществуват, и да получим повече от тях и да ги охрабрим, за да могат да победят Ердоган. Не чрез преврат, не чрез преврат, а чрез изборния процес. " Байдън каза също, че Ердоган "трябва да плати цена", добавяйки, че "... те трябва да разберат, че няма да продължим да играем с тях така, както сме го правили досега." Забележките на бившия вицепрезидент предизвикаха нарастваща критика от страна от хората в Турция, включително високопоставени политици. В отговор директорът по комуникациите на турския президент Фахретин Алтун заяви, че коментарите "отразяват игрите и интервенционисткия подход към Турция" и са в противоречие с настоящите дипломатически отношения. "Никой не може да атакува волята и демокрацията на нацията ни или да постави под съмнение легитимността на нашия президент, който беше избран с народно гласуване", написа Алтун в „Туитър“, отбелязвайки неуспешния преврат в Турция през 2016 г. "Вярваме, че тези неуместни изявления, които нямат място в дипломацията на кандидат за президент от нашия съюзник в НАТО, САЩ, са неприемливи и за сегашната администрация", добави той. Докато критикува изказванията на Байдън, говорителят на президента Ибрахим Калън оспорва идеята на Байдън да "нарежда" на Турция. "Анализът на Турция от Джо Байдън се основава на чисто невежество, арогантност и лицемерие. Дните на издаване на заповеди на Турция са приключили", написа Калън в „Туитър“ и добави: "Но ако все още мислите, че можете, опитайте, заповядайте. Вие ще плати цената. " Говорителят на турското министерство на вътрешните работи Исмаил Чатакли също коментира интервюто в събота и предупреди Байдън да не счита Турция за колониално владение на САЩ. Бившият кандидат за президент на Народно-републиканска партия - основната опозиционна партия (НРП) Мухарем Индже също критикува Байдън, казвайки, че контролирането на смяната на правителствата "не е негова работа, а на турската нация". Гюрсел Текин, високопоставен депутат от НРП от Истанбул, отговори на Байдън в „Туитър“ и каза, че неговата партия „не се нуждае и не иска да приема чужда помощ, за да спечели избори. Както Ататюрк казва: „Независимостта е в нашият характер“. Всеки политически играч, включително САЩ, трябва да зачита суверенитета и независимостта на турската нация." Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция осъди критиките на Джо Байдън срещу Ердоган

AFP: Турция осъди критиките на Джо Байдън срещу Ердоган

Анкара. Турция осъди думите на кандидата за президент на демократите в САЩ Джо Байдън, който критикува президента Реджеп Тайип Ердоган и призовава за подкрепа на противниците на турския лидер, предава AFP. Байдън направи коментарите в интервю, пред The New York Times през декември, но видео от неговото изказване се появи едва в събота, като стана много популярно в социалните медии в Турция. Попитан за Ердоган, Байдън определя турския президент като "автократ", критикува политиката му към кюрдите и се застъпва за подкрепа на турската опозиция. "Това, което мисля, че трябва да правим, е да предприемем съвсем различен подход към него сега, като стане ясно, че подкрепяме опозиционното ръководство", каза Байдън. Той отбелязва, че е необходимо да се „успокоят“ съперниците на Ердоган, за да им се позволи „да победят Ердоган. Не чрез преврат, не чрез преврат, а чрез изборния процес“. Коментарите не предизвикаха сериозна реакция, когато бяха публикувани в The New York Times през януари, но видеото на интервюто предизвика гневен отговор от Турция. "Анализът на Турция от Джо Байдън се основава на чисто невежество, арогантност и лицемерие", написа говорителят на Ердоган Ибрахим Калън в „Туитър“. " Дните на издаване на заповеди в Турция са приключили. Но ако все още мислите, че можете да го направите, можете да опитате. Ще платите за това," предупреждава Калън. Изявленията на Байдън също така смутиха противниците на Ердоган, които турското правителство редовно обвинява, че са финансирани от чужди сили. Няколко служители на основната опозиционна Народно-републиканска партия бързо се дистанцираха от думите на Байдън, призовавайки за "уважение към суверенитета на Турция". Някои критици на Байдън също така очакват евентуално влошаване на вече сложните отношения между Анкара и Вашингтон, ако той успее да победи Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Ердоган, който през последните години работи за изграждане на лични отношения с Тръмп, често критикува предшественика му Барак Обама. Байдън беше вицепрезидент на Обама, припомня AFP. Отношенията между Анкара и Вашингтон бяха обтегнати по време на втория мандат на Обама, особено заради разногласията по отношение на Сирия и нарастващата международна критика за зачитане на правата и свободите в Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Ибрахим Калън: САЩ ще си платят, ако действат срещу президента на Турция

Ибрахим Калън: САЩ ще си платят, ако действат срещу президента на Турция

Анкара. САЩ ще си платят, ако действат срещу турския президент Тайип Ердоган. Това изявление направи официалният представител на турския лидер Ибрахим Калън, коментирайки изявлението, направено през декември миналата година от кандидата за президент Джоузеф Байдън, в което бившият вицепрезидент е изразил загриженост относно сближаването на настоящата американска администрация с Ердоган, цитира думите му TACC. "Анализът на Байдън за Турция се основава на чисто невежество, арогантност и лицемерие. Дните на издаване на заповеди в Турция са приключили. Но ако все още мислите, че можете да го направите, можете да опитате. Ще платите за това", написа Калън по този повод в „Туитър“ През декември 2020 г. Байдън се срещна с редакторите на The New York Times, но видеоклипът на срещата придоби огромна популярност в турския сегмент на „Туитър“ на 15 август. "Мисля, че трябва да заемем съвсем различна позиция по отношение на него (Ердоган), така че да е ясно, че подкрепяме опозиционното ръководство", добави тогава бившият вицепрезидент на САЩ. Интервюто на Байдън беше коментирано и от ръководителя на управлението за връзки с обществеността на президентската администрация на Турция Фахретин Алтун. "Изявленията на кандидата за президент на САЩ отразяват играта, която САЩ играят с Турция, както и техният интервенционистки подход. Такива изявления не съответстват на демократичните ценности и духа на турско-американските отношения", каза Алтун. Не останаха настрана и представителите на турската опозиция. Например бившият кандидат за президент на Турция, депутат от основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП) Мухарем Индже написа на страницата си в „Туитър“: „Независимостта – тя е в нашия характер, смяната на турското правителство е отговорност на турската нация, а не на Ваша“. Известният представител на опозицията Гюрсел Текин, депутат от НРП от Истанбул, заяви от своя страна, че „Народно-републиканската партия или нейните съюзници не се нуждаят от чужда помощ, за да спечелят изборите“. "Всички политически играчи, включително САЩ, трябва да зачитат суверенитета и свободата на турската нация", добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Джо Байдън обяви, че ще преследва сваляне на Ердоган, ако стане президент на САЩ

„Анадолска агенция“: Джо Байдън обяви, че ще преследва сваляне на Ердоган, ако стане президент на САЩ

Анкара. В наскоро появило се в мрежата видео, най-вероятният кандидат на Демократическата партия на САЩ за президент на изборите през ноември т.г. заяви, че ще преследва смяна на режима в Турция и обяви, че ще работи с „лидерите на опозицията“ в югоизточната ни съседка, за да детронира президента Реджеп Таийп Ердоган на предстоящия през 2023 година вот, информира „Анадолската агенция". Докато бившият вицепрезидент Джо Байдън и Демократическата партия отдавна обвиняват Русия и други чужди сили като Китай и Иран, че се намесват в изборите в САЩ - и обвиняват президента Доналд Тръмп, че сътрудничи в тези усилия - забележките на Байдън, записани през декември миналата година, сякаш включват същата тактика на намеса в чуждестранни избори, само този път САЩ ще се опитат да наклонят везните на изборите в Турция, отбелязва държавната агенция. Във видеото, записано миналия декември за документалната поредица FX на The Weekly, Байдън разговаря с редакцията на New York Times, чийто първи външнополитически въпрос към него не засяга такива дългогодишни противници като Китай, Русия или Иран, а съюзникът на страната в НАТО – Турция. „Чувствате ли се комфортно, че САЩ все още притежават ядрени оръжия в Турция, предвид поведението на Ердоган?“ - пита Катлин Кингсбъри, заместник-редактор на вестника. Около 50 американски ядрени оръжия, базирани в Турция, „започнаха да предизвикват обществен дебат след офанзивата на Турция в Сирия през октомври“, добави тя, визирайки операция „Извор на мира“ срещу сирийските кюрди от миналата есен. „Отговорът е, че моето ниво на комфорт е намалено много. Прекарах много време с Ердоган“, отговори Байдън, описвайки Реджеп Тайип Ердоган, демократично избрания президент на Турция, като „автократ“. Байдън добави, че ако бъде избран този ноември, администрацията му ще провежда политика на намеса срещу избраното правителство на Турция. „Това, което мисля, че трябва да правим, е много по-различен подход към него [Ердоган], като дадем да се разбере, че подкрепяме опозиционното ръководство“, каза Байдън. Освен това той отправи ултиматум: „Той (Ердоган) трябва да плати цената. Трябва да плати цената за това дали ще продължим да му продаваме определени оръжия“. По време на двукратното президентство на Барак Обама, чийто вице беше Бйадън, Турция се противопостави категорично на политиката на САЩ да финансира и въоражава враждебните на Турция сирийски кюрди, които са издънка на терористичната „Работническа партия на Кюрдистан“. Освен това Вашингтон отказа да екстрадира Фетулах Гюлен, обявен за организатор на неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през юли 2016 година. След като изрази „загриженост“, Байдън заяви: „Все още съм на мнение, че трябва да се ангажираме по-директно, както правех аз с тях, че можем да подкрепим тези елементи, които все още съществуват в Турция. Трябва да извлечем повече от тях и да им вдъхнем смелост да се изправят и победят Ердоган. Не с преврат, не с преврат, а през изборен процес“. Байдън също подчерта недоволството си от политиките на администрацията на Тръмп спрямо Турция. Тръмп е „отстъпил“ пред Турция, отбеляза кандидатът на Демократическата партия и добави: „А последното нещо, което бих направил, е да му отстъпя за кюрдите. Това е последното неощо“. „Те трябва да разберат, че ние няма да продължим да си играем с тях, както по-рано. Много съм загрижен. Много“. „Много се опасявам за нашите летища (в базата Инджирлик) и достъпа до тях. И мисля, че ни е необходима много работа, за да можем да се съберем с нашите съюзници в региона и да се разберем как изолираме неговите действия в региона, особено в Източното Средиземноморие по отношение на петрола и цяла редица на други неща, които отнемат твърде много време. Но отговорът е да, притеснявам се“. Както отбелязва „Анадолската агенция“, коментарите на Байдън предизвикаха остри реакции от Турция и целия свят. Бруно Макаес, старши сътрудник на американския институт Хъдсън, заяви: „Байдън не знае нищо за Турция“ и че неразбирането му от турската политика би получило „двойка на семинар“. Турското президентство и няколко опозиционни партии разкритикуваха коментарите на Байдън и подчертаха, че Турция е суверенна и независима държава въпреки някои вътрешни конфликти. Забележките на бившия вицепрезидент „отразяват игрите, които се играят около Турция и техните интервенционистки настроения“, заяви директора на комуникациите на турското президентство Фахретин Алтън в „Туитър“, като добави: „Тези забележки не са в съответствие с демокрацията и естеството на турско-американските отношения“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Август 2020 | 11:17 | Агенция "Фокус"

The Times: Ердоган обвини Макрон в стремеж към възстановяване на колониалния ред

The Times: Ердоган обвини Макрон в стремеж към възстановяване на колониалния ред

Анкара. Турският президент Реджеп Ердоган обвини френския президент Еманюел Макрон в „колониални амбиции“ на фона на конфронтацията между двете страни в Средиземноморието, пише The Times. Франция тази седмица изпрати военни кораби и самолети в Крит за съвместни учения с Гърция. Както отбелязва изданието, тази демонстрация на сила е насочена срещу Турция, която също е изпратила своите военни кораби в региона. „Таймс“ припомня, че и Турция, и Гърция смятат водите между Кипър и остров Кастелоризо за свои въз основа на споразумения, сключени съответно с Либия и Египет. Вчера гръцкото министерство на отбраната потвърди, че в района е имало сблъсък между гръцки и турски кораби. Гръцкият кораб „Лимнос“, след турския сеизмичен кораб „Орук Рейс“, влезе в същия курс с друг турски кораб „Кемал Рейс“. По време на маневрите „Лимнос“ с носа си докосна кърмата на турския кораб. Реджеп Ердоган също потвърди факта на този инцидент и предупреди, че Турция ще „даде отговор“ в случай на повторни „атаки“. Както отбелязва The Times, Ердоган направи изявлението си за „колониалните амбиции“ на Франция във връзка с неотдавнашното посещение на Макрон в Ливан. Според турския лидер Франция „никога няма да пусне“ бившата си колония: „Макрон иска да възстанови колониалния ред“. Френската нефтена и газова компания Total е сред компаниите, които имат право да разработват газови находища в Средиземно море, припомня изданието. Въпреки това тя трябваше да прекрати дейността си през май поради нарастващото напрежение. Превод и редакция: Иван Христов

16 Август 2020 | 09:11 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турска подводница е навлязла в гръцки териториални води

ТАСС: Турска подводница е навлязла в гръцки териториални води

Атина. Турска подводница се е приближила до гръцкия нос Сунион (в района на Атика) на 70 км от Атина, нахлувайки в гръцки териториални води. Това съобщи гръцкият портал ArmyVoice, който е специализиран във военни теми, цитиран от TACC Според него турска подводница тип 209 е била открита от гръцки противоподводен хеликоптер при преминаване през пролива Кафирефс (между гръцките острови Евбея и Андрос) и е доближила Атика. Фрегатата Саламин е забеляза турска подводница западно от гръцкия остров Родос, а друга - край остров Карпатос. В тази връзка, отбелязва порталът, в гръцките военновъздушни сили е била обявена тревога, а от събота сутринта екипажите на хеликоптерите "проверяват" с противоподводни сонари във всеки регион на Егейско море. Порталът съобщава, че в Егейско и Средиземно море, далеч от границите на зоната, резервирана от Турция за сондажи, има около 6-8 турски подводници, „които участват в операции, опитващи се да достигнат бреговата ивица на Гърция“. Все още няма официално потвърждение на тази информация Според изданието Турция се опитва да създаде условия за военен инцидент с Гърция, за да принуди Атина да преговаря за разделянето на морските зони при турските условия, а напрежението в Егейско море става опасно, "когато съюзниците (държавите от ЕС - коментар на ТАСС) вместо да осъдят турската провокация, галят ухото на Ердоган“. Порталът отбелязва, че „под натиск на Германия дори не е взето решение за осъждане на турската провокация и следователно не е направено съвместно изявление (на извънредното заседание на Съвета на външните работи на ЕС на 14 август относно ситуацията в Средиземно море - бележка на ТАСС“). Влошаване на гръцко-турските отношения Гръцкият външен министър Никос Дендиас подписа споразумение за демаркация на морските зони с египетския външен министър Самех Шукри на 6 август. Според Атина то установява правото на гръцките острови на морския шелф и изключителни икономически зони (ИИЗ). Турското външно министерство заяви, че Анкара не признава този документ и изпрати своя изследователски кораб „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия морски шелф близо до остров Кастелоризо. В отговор Гърция постави в бойна готовност своите въоръжени сили и обяви, че ще защитава своите суверенни права. Гръцки източници съобщиха, че турската фрегата от клас Явуз „Кемал Рейс“ се опита в сряда да удари гръцката фрегата „Лимнос“, която наблюдаваше турския кораб „Оруч Рейс“ от гръцкия шелф. По време на маневрата е повредена турската фрегата. В същото време Гърция не признава меморандума за разбирателство, подписан през ноември от Анкара с базираното в Триполи правителство за разграничаване на морските зони между Турция и Либия. Според гръцкото външно министерство този документ лишава гръцките острови, разположени между Турция и Либия, от правото на континенталния шелф и ИИЗ. Атина нарича този меморандум невалиден. Съдейки по картата, която се появи на 6 август в гръцките медии, зоните, които са определени от Гърция и Египет в споразумението за демаркация на техните изключителни икономически зони, се припокриват със зоните, които Турция и Либия обявиха в меморандума си миналата година. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Август 2020 | 15:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Разногласия между Гърция и Германия попречиха на изработването на обща позиция за Турция и Беларус на ЕС

Kathimerini: Разногласия между Гърция и Германия попречиха на изработването на обща позиция за Турция и Беларус на ЕС

Атина. По време на телеконферентната среща на Съвета за външни работи на Европейския съюз в петък Гърция и Германия имаха разногласия относно съдържанието на изявлението, което министрите са планирали да издадат след преговорите, според дипломатически източници, цитирани от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Гръцката страна e настояла за по-твърда линия срещу Анкара, с искане за незабавно прекратяване на проучвателните дейности на Турция в Източното Средиземноморие тази седмица и да бъде приветствана сделката от миналата седмица между Гърция и Египет, демаркираща изключителните икономически зони на двете страни. Германия обаче не е била съгласна, особено по отношение на предложеното за позоваване на гръцко-египетската сделка. Берлин е бил подразнен от избрания момент за сключване на гръцко-египетското морско споразумение, ден преди планираното обявяване на опознавателни разговори между Атина и Анкара, до които се достигна с посредничеството на Германия. В резултат Гърция също отказа да одобри предложено изявление на ЕС относно резултатите от изборите в Беларус, поради което в края на срещата не е било изготвено съвместно изявление. Вместо това ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел изрази в „Туитър“ „пълна солидарност“ с Гърция и Кипър и призова Турция „за незабавна деескалация и възобновяване на диалога“. Според източници е имало дискусия относно възможно изявление от кабинета на Борел относно проучването на възможността за мораториум върху проучвателните дейности в „спорни води“. В коментари след телеконференцията и след разговорите във Виена с държавния секретар на САЩ Майк Помпео, гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че е доволен от осъждането на поведението на Турция и подкрепата, оказана от партньорите на Гърция и Кипър. Той заяви, че списък на санкциите се изготвя от Съвета на външните министри и ще бъде в центъра на неофициалните дискусии в Берлин на 27 и 28 август. По време на телеконференцията Дендиас се опита да представи точна картина на "оперативната ситуация" в региона, така че приятелите и партньорите да могат да видят с какво се сблъсква Гърция. Той каза, че Атина остава отворена за диалог с Турция ", но не в атмосфера на натиск за изнудване" и изключително "по единствения спорен въпрос между нас", имайки предвид очертаването на континенталния шелф. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Август 2020 | 09:38 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Турция е единствено виновна за напрежението в Източното Средиземноморие

Никос Дендиас: Турция е единствено виновна за напрежението в Източното Средиземноморие

Виена. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че се надява, че всички страни, участващи в споровете в Източното Средиземноморие, ще действат според международното право и няма да възникне конфликт, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Надявам се, че няма да има конфликт, ако всеки внимава и всеки действа според международното право и международното морско право", каза той пред репортери, след като обсъди спора на Гърция с Турция за въглеводородните ресурси в Източното Средиземноморие с държавния секретар на САЩ Майк Помпео във Виена. Държавният департамент на САЩ посочва в изявление, че двамата министри са обсъдили „спешната необходимост от намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, без да предоставят повече подробности. Никос Дендиас заяви в рамките на петъчната спешна среща на Съвета по външните работи на Европейския съюз, че Турция е единствената страна , която е виновна за ескалирането на напрежението в Източното Средиземноморие и трябва незабавно да напусне гръцкия континентален шелф. Той също така изрази задоволството си от осъждането на поведението на Турция и подкрепата, изразена към Гърция и Кипър от партньорите от ЕС. По отношение на списъка със санкции срещу Турция, поискан от Гърция от Съвета, той заяви, че този списък се подготвя и подчерта, че ще бъде предмет на следващото обсъждане на Съвета по външни работи в Берлин в края на месеца. Целта, каза той, е да има готов инструмент, който, ако е необходимо, да върне Турция обратно по пътя на легитимността и международното право. Освен това той подчерта, че призивите на турското ръководство за диалог са постоянно опровергани от явните заплахи, които винаги ги съпътстват. Той каза, че е представил на Съвета подробна картина на оперативната ситуация в региона, за да могат членовете му да видят проблемите, които стоят пред Гърция. "Гърция е мирна държава, която решава всякакви въпроси чрез диалог и се основава на международното право", добави той, отбелязвайки, че последните споразумения с Италия и Египет го доказват. Той добави, че Гърция остава отворена за диалог с Турция, но не и под състояние на натиск и изнудване. Диалогът, продължи той, се води по правилата на международното право и морското право. Като част от инициативите си по отношение на Източното Средиземноморие и Либия, френският президент Емануел Макрон написа в „Туитър“, че е разговарял с американския си колега Доналд Тръмп, добавяйки, че техните виждания за региона са идентични и ще бъдат наложени. "Разговарях с американския президент Доналд Тръмп за ситуацията в Източното Средиземноморие, Либия и Ливан. Възгледите ни се сближават. Интересът ни към мира и сигурността там е общ. Ще го наложим", написа той в „Туитър“ Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 21:46 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турският военен флот ще продължи да пази „Оруч Рейс“ в Източно Средиземно море

Daily Sabah: Турският военен флот ще продължи да пази „Оруч Рейс“ в Източно Средиземно море

Анкара. Турският военен флот ще продължи да защитава кораба „Оруч Рейс“ по време на сеизмичните му проучвания в Източното Средиземноморие, съобщи турското министерство на отбраната, цитирано от англоезичното издание Daily Sabah. В публикация в „Туитър“ Министерството заяви: "Турските военноморски сили, пазителите на нашите военноморски права и морска юрисдикция, продължават да поддържат и защитават сеизмичния кораб „Оруч Рейс“ със същите придружаващи кораби от началото на проучванията", каза министерството. Министерството сподели и кадри с военноморските кораби, придружаващи „Оруч Рейс“. Президентът Реджеп Тайип Ердоган също предупреди, че всяка атака срещу турския кораб, участващ в търсене не въглеводороди в континенталния шелф, (за който претендира) Турция в Източното Средиземноморие, ще плати скъпо. "Предупредихме, че ако нападнете нашия сондажен кораб „Оруч Рейс“, ще платите висока цена, а днес те получиха първия си отговор", каза Ердоган, изказвайки се по време на събитие по случай 19-ата годишнина на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Той не уточни какъв инцидент има предвид Ердоган каза това на фона на нарастващото напрежение в региона, след като Гърция изпрати военните си кораби в района след подписването на спорна морска сделка с Египет. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 19:55 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Анексирането на Западния бряг не стои на дневен ред

Доналд Тръмп: Анексирането на Западния бряг не стои на дневен ред

Вашингтон. Анексирането на Западния бряг "не стои на дневен ред" и Израел се съгласи да не го прави, заяви президентът Доналд Тръмп, в противоречие с премиера на Израел Бенямин Нетаняху, който по-рано каза, че мирното споразумение с ОАЕ само временно забавя прилагането на израелски суверенитет над територии от Западния бряг, пише израелското англоезично издание The Jerusalem Post. „Израел се съгласи да не го прави. Не просто не е на дневен ред, те се съгласиха да не го правят“, каза Тръмп. „Смятам, че това е много важно. Мисля, че това беше голяма отстъпка отстрана на Израел, мисля, че беше интелигентна отстъпка. " Той обаче добави, че не е ясно какво ще се случи в бъдеще, „в момента не е на дневен ред“. Тръмп каза, че се надява да приеме Нетаняху и лидера на ОАЕ шейх Мохамед бин Заед Ал Нахиян през следващите три седмици в Белия дом на церемония по отбелязване на мирното споразумение. Посланикът на САЩ в Израел Дейвид Фридман поясни, че думата, избрана да опише ситуацията, е „спряно“ и тази дума е избрана „много внимателно“, защото означава временно спиране. Суверенитет, според него е „отпаднал от дневния ред“, но не и „за постоянно“. Но на по-ранен етап от пресконференцията Фридман отбеляза, че прилагането на суверенитета върху селищата на Западния бряг е несъвместимо с общата цел за нормализиране на връзките между Израел и арабския свят. Американският посланик обясни, че „имаме споразумение с Емирствата. Ще уточним всички детайли, посолства, полети, реклами. Тогава ще приложим това в останалата част от региона. „Колко време ще отнеме това, не мога да ви кажа. Но ние сме дали приоритет на мира над анексирането. То просто е отложено, докато не дадем на мира шанс. " На въпрос дали сделка с ОАЕ може да бъде постигната без решението на Нетаняху да спре анексията, Фридман отговори: "Мисля, че не може и двете едновременно", каза Фридман. „Приоритизирахме мира". Защитата на християните в Близкия изток е важна част от зараждащото се мирно споразумение, между Израел и Обединените арабски емирства с посредничеството на САЩ, заяви Доналд Тръмп пред репортери във Вашингтон. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Боян Чуков, анализатор: Трябва да разглеждаме споразумението между Израел и ОАЕ в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ

Боян Чуков, анализатор: Трябва да разглеждаме споразумението между Израел и ОАЕ в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ

София. Трябва да разглеждаме споразумението между Израел и ОАЕ в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ Боян Чуков – геополитически анализатор, бивш външнополитически съветник в Министерски съвет и дипломат. Настоящият президент на Америка – Доналд Тръмп е имал възможност да обяви много по-рано събитието, но е изчакал приближаването на изборите, обясни той. "Първото което е, той беше обещал в своите предизборни речи, че ще търси помирение и мир в Близкия Изток. И това именно е изпълнение на част от неговите предизборни ангажименти. От друга страна, Доналд Тръмп е свързан с електората, неговият, който е в голямата си част в силовите структури в САЩ, в армията на САЩ. И военните в Америка не искат повече да воюват в Близкия Изток, защото знаем, че така или иначе години наред по време на управлението на демократите имаше постоянно ковчези с трупове, които идваха от Афганистан, от Ирак, от Сирия и т.н. Това е успех също и за неговия зет Джаред Къшнър, който беше човекът, който беше совалка в тази част на света, и който в общи линии успя да извърши задкулисната част от това споразумение", каза той. Не бива да забравяме, че голяма част от сунитските монархии в залива и близкия изток виждат в Иран противник, който получи силни позиции в целия регион. Диалогът между ОАЕ и Израел води до намаляване на напрежението между евреи и араби, каза още Боян Чуков. Биляна БОЗИНАРЕВА

14 Август 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция може да прекрати дипломатическите си отношения с ОАЕ заради споразумението с Израел

Ердоган: Турция може да прекрати дипломатическите си отношения с ОАЕ заради споразумението с Израел

Истанбул. След противоречивото споразумение на Обединените арабски емирства за нормализиране на отношенията с Израел, Турция може да влоши отношенията си с ОАЕ, заяви президентът на Турция. "Може да предприемем стъпки за прекратяване на дипломатическите връзки с ОАЕ или да оттеглим нашия посланик", каза Реджеп Тайип Ердоган пред репортери в Истанбул след петъчната молитва. По отношение на Израел Ердоган нарече неотдавнашната му солидарност с Египет и Гърция и стъпките към Палестина неприемливи. Подписвайки морски пакт миналата седмица, Атина и Кайро продължиха усилията си да намалят територията на Анкара в Средиземно море въз основа на малки острови в близост до турските брегове, нарушавайки интересите на Турция, страната с най-дългата брегова линия в Средиземноморието. Израел предприе стъпки към по-тесни отношения както с Атина, така и с Кайро. “Лошо отношение“ към турското малцинство в Гърция Относно „лошото отношение“ към етнически турци в района на Западна Тракия в Гърция, където наскоро бяха затворени редица турски училища, Ердоган каза, че гробовете на местните турци наскоро са били подложени на атака, казвайки, че „това изобщо не са положителни признаци“. Гръцкият регион Западна Тракия - в североизточната част на страната, близо до турската граница - е дом на съществено, отдавна установено, според Турция, мюсюлманско турско малцинство, наброяващо около 150 000 души. Десетилетията на „лошо отношение“ към турското малцинство бяха игнорирани от ЕС, дори когато това нарушава международните договори, решенията на Европейския съд и собствените правила на блока, пише „Анадолската агенция“ Либия Що се отнася до ситуацията в Либия, Ердоган каза, че срещата от януари, целяща разрешаването на кризата там, не е постигнала успех, заявявайки, че "почти никоя страна, която е била на Берлинската конференция за Либия, не е спазила нейните изисквания или правила". На конференцията световните сили и регионалните участници изразиха ангажимент да подкрепят прекратяването на огъня, да спазват оръжейното ембарго и да подкрепят политическия процес в Либия, подпомаган от ООН. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 16:14 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Чавушоглу призова Борел и ЕС да се "противопоставят" на европейски санкции срещу Турция

"Анадолска агенция": Чавушоглу призова Борел и ЕС да се "противопоставят" на европейски санкции срещу Турция

Aнкара. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че е изпратил писмо до Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въросите за външните работи и политиката за сигурност, в което се е опитал да обясни турската позиция в развитията в Източното Средиземноморие, съобщава "Анадолската агенция". Чавушоглу твърди в писмото си, че "едностранните действия, алианси и инициативи" на Гърция и Република Кипър са изолирали Турция, въпреки призивите на Анкара за диалог и сътрудничество. Министърът още твърди, че подписаната между Гърция и Египет сделка за морските граници е в "тотално нарушение" на споразумението между Турция и либийското правителство на националното съгласие (ПНС) за континенталния шелф. Чавушоглу отправи призив до страните-членки от ЕС да се противопоставят на всички "нечестни" мерки, които може да бъдат взети срещу Турция на днешния съвет на Блока. Подобни писма са били изпратени и на генералните секретари на ООН и НАТО Антониу Гутериш и Йенс Столтенберг. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Август 2020 | 13:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Лек инцидент между гръцки и турски кораб в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Лек инцидент между гръцки и турски кораб в Източното Средиземноморие

Aтина. Притесненията че напрежението между Турция и Гърция може да доведат до инцидент се сбъднаха в четвъртък, 13 август, когато две фрегати от противоположните страни се сблъскаха, макар да не се стигна до сериозна конфронтация впоследствие, пише атинското издание Kathimerini. Според информацията са се сблъскали корабите "Лимнос" и турския "Кемал Рейс", заради допусната грешка от страна на капитана на втория кораб. Турската фрегата е понесла известни щети, докато гръцкият кораб е бил в изправност след инцидента и дори е участвал във френско-гръцките учения в региона. Гръцкият външен министър Никос Дендиас ще разгледа инцидента на днешния извънреден Съвет на ЕС, свикан от върховният представител по външната политика Жозеп Борел на фона на рязкото нарастване на напрежението в Източното Средиземноморие. Не се очаква решение относно санкции срещу Турция, тъй като Съветът няма такива правомощия. Това обаче не може да бъде изключено на 27-28 август, когато ще се проведе неформална среща на върха, с участието на външните министри. Дендиас заяви в четвъртък, че ще информира европейските си колеги за „реалните събития“ и „оперативните инциденти“ от последните дни. Според съобщенията той също ще представи съответните фотографски материали от случилото се. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Август 2020 | 11:17 | Агенция "Фокус"

AFP: Ердоган заплаши с „висока цена“, ако бъде атакуван турския изследователски кораб

AFP: Ердоган заплаши с „висока цена“, ако бъде атакуван турския изследователски кораб

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди за "висока цена", ако турският кораб, който търси нефт и газ в спорни средиземноморски води, бъде нападнат и намекна, че вече има такъв инцидент, цитира думите му AFP Съществуващото напрежение между Турция и Гърция ескалира, когато тази седмица Анкара изпрати сеизмичния кораб „Оруч Рейс“ край гръцкия остров Кастелоризо в понеделник. Няколко военноморски кораба придружиха кораба. Гърция отговори, като изпрати собствени кораби в района, за да наблюдава дейността на Турция. Ердоган е заявил в реч пред членовете на своята управляваща партия, че ‚“Оруч Ррейс“ е бил нападнат и Турция съответно е реагирала. "Ние им казахме, не смейте да нападате нашия „Оруч Рейс“. Ще платите висока цена, ако нападнете нашия кораб, казахме им. И днес получиха първия си отговор", каза Ердоган. Той не предостави подробности и веднага премина към друга тема в широкообхватното си обръщение. В Атина гръцкото министерство на отбраната отрече да е атакувало турския кораб. "Не е имало инцидент", заяви гръцки служител по отбраната пред AFP. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Август 2020 | 21:00 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция приветства намерението на Франция за засилване на военното й присъствие в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция приветства намерението на Франция за засилване на военното й присъствие в Източното Средиземноморие

Атина/Анкара. Гръцкият премиер горещо благодари на Франция, че ще засили военното си присъствие в Източното Средиземноморие, където са разположени гръцки и турски военни кораби по повод турския проект за търсене на въглеводороди във води, които Атина смята за собствени, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Междувременно Турция обвини Гърция и Кипър, че нарушават нейните права в Средиземноморието и се ангажира да защитава интересите си в региона, но също така призова за диалог за разрешаване на спора. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис написа в „Туитър“, че френският президент Еманюел Макрон е „истински приятел на Гърция и също така пламенен защитник на европейските ценности и международното право“. Нарастващото териториално напрежение е след решението на Турция да изпрати сеизмичен изследователски кораб, придружен от военни кораби, във води между гръцкия остров Крит и Кипър, за търсене на потенциални залежи от въглеводороди, след подобни открития в други части на региона. Гърция твърди, че част от района попада в собствения й континентален шелф и поиска турските кораби да се изтеглят. Турция счита, че има право да провежда изследвания в района. В Анкара турският президент Реджеп Тайип Ердоган повторно призова за диалог и заяви, че ще проведе преговори с германския канцлер Ангела Меркел и президента на Европейския съвет Шарл Мишел по-късно в четвъртък, за да обсъдят противопоставянето. „Пътят за решение в Източното Средиземноморие е диалогът и преговорите“, каза Ердоган по време на обръщение към членове на управляващата партия. „Формула, основаваща се на печелившо решение, което защитава правата на всички, може да бъде намерена, ако действаме със здрав разум.“ „Отношението на Гърция в Беломорието и Средиземноморието е злонамерено“, каза Ердоган и добави, че гръцкият остров, на който Атина основава претенцията си за континентален шелф, се намира само на 2 километра от турския бряг и на 580 километра от континентална Гърция. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Август 2020 | 16:55 | Агенция "Фокус"

Радио "Свободна Европа" (Македония): Турция започна да търси нефт и природен газ по дъното на Източното Средиземноморие

Радио "Свободна Европа" (Македония): Турция започна да търси нефт и природен газ по дъното на Източното Средиземноморие

Атина. Турският кораб за проучване на залежи от нефт и газ "Оруч Рейс" започна изследователски дейности за откриването на тези ресурси в спорните райони на Източното Средиземноморие, обяви турският министър на енергетиката, предава скопската редакция на Радио "Свободна Европа". Съобщението на Анкара, че ще започне проучванията, доведе до нарастващо напрежение между Гърция и Турция, членове на НАТО и регионални съперници по отношение на правото на енергийните ресурси в Средиземноморието. Корабът изследва район, за който Гърция твърди, че се припокрива с континенталния й шелф. И гръцки, и турски военни кораби следят действията на "Оруч Рейс". Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви във видео послание до гражданите относно последните развития в отношенията с Турция, че "никоя провокация няма да остане без отговор". Той заяви, че Гърция е готова за диалог, но не приема "дипломация с провокации и в напрегнати условия". Според него "милитаризацията на Турция е признание за липсата на силни правни позиции" и добави, че Гърция е реагирала на разполагането на турския флот със своите бойни кораби, които са "в готовност". Мицотакис допълни, че е информирал партньорите на Атина международната общественост за турските дейности, като добави, че Гърция не е сама в усилията си и зад нея стои Европейския съюз. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Август 2020 | 11:03 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция ще засили военното си присъствие в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Франция ще засили военното си присъствие в Източното Средиземноморие

Париж. Франция ще увеличи военното си присъствие в Източното Средиземноморие, заяви президентът на страната Еманюел Макрон в сряда, 12 август, като призова Турция да спре изследователските дейности в спорните води в региона, които засилиха напрежението с Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Френският лидер изрази загриженост относно "едностранните" проучвания на енергийните ресурси от страна на Турция в разговор с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Това се казва в изявление на кабинета на Макрон. Той добави, че проучването трябва да се „прекрати, за да се позволи мирен диалог“ между двете страни-членки на НАТО. Напрежението между Анкара и Атина се задълбочи тази седмица с пристигането на турския сеизмичен изследователски кораб "Оруч Рейс" в спорния район на Средиземноморието. Турският плавателен съд бе придружен и от военни кораби. Франция "временно ще засили" военното си присъствие в този регион, се казва в изявлението на Макрон, като целта е Париж да може да "наблюдава ситуацията в региона и да отбележи решимостта си да гарантира спазването на международното право". Макрон призова миналия месец Европейския съюз за санкции срещу Турция за това, което той определи като „нарушения“ на гръцкия и кипърския суверенитет в техните териториални води. Отношенията между Париж и Анкара напоследък се влошиха заради конфликта в Либия, където те подкрепят противопоставящи се страни. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Август 2020 | 08:43 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция ще продължи проучвателните дейности в Източното Средиземноморие

Мевлют Чавушоглу: Турция ще продължи проучвателните дейности в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция ще издаде лиценз за сондажни дейности в западната част на континенталния шелф в региона на Източното Средиземноморие, заяви външният министър на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от “Анадолската агенция“. Той каза това в рамките на съвместна пресконференция след срещата му с министъра на външните работи на Азербайджан Джейхун Байрамов в Анкара, столицата на Турция. Чавушоглу каза, че турската администрация демонстрира своята добронамереност в региона - където напрежението е високо след откриването на енергийни ресурси - с "временни" жестове в съответствие с исканията на Германия и някои други европейски страни. Според турския висш дипломат жестовете на Анкара не са възвърнати от администрацията на кипърските гърци и гръцкото правителство и Турция е активирала своите сондажни дейности в отговор на тяхното поведение. "Ние ще защитаваме правата на Турция и кипърските турци в Източното Средиземноморие и няма да правим никакви отстъпки", каза той, като добави, че този месец ще бъдат проведени сеизмични и сондажни дейности. “Оруч Рейс“ (корабът за сеизмични изследвания) е пристигнал в региона, ние определихме западната граница на нашия континентален шелф в нови региони от края на август. Като даваме лицензи и в тези райони, ще продължим всякакъв вид сеизмични изследвания и сондажи дейности. Ние сме напълно решени за това", каза той. Чавушоглу продължи, като заяви, че Турция последователно е възприел позитивен подход по въпроса и обвини Гърция в недобра воля срещу Турция. Той каза също, че Турция и Азербайджан изпълняват стратегически важни проекти, простиращи се от Кавказкия район до Далечния Изток в Азия и Лондон, имайки предвид Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатически газопровод (TAP), особено за значителната роля на двете страни в тях. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Август 2020 | 15:10 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас ще разговаря с държавния секретар на САЩ Майк Помпео във Виена относно Източното Средиземноморие

Kathimerini: Никос Дендиас ще разговаря с държавния секретар на САЩ Майк Помпео във Виена относно Източното Средиземноморие

Атина. Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас ще разговаря с държавния секретар на САЩ Майк Помпео във Виена на 14 август относно въпросите за Източното Средиземноморие и турските нарушения, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В изявление гръцкото външно министерство заяви, че "разговорите ще се съсредоточат върху развитията в Източното Средиземноморие в светлината на ескалиращите нарушения на Турция". Още няма подробности за планираната среща. Във вторник, 11 август, Дендиас заяви, че Гърция няма да приеме фактите в Източното Средиземноморие и призова турското правителство да изтегли своите кораби от региона. Той добави, че така Анкара доказва, че предпочита силовата дипломация пред честния диалог. "Призоваваме Турция незабавно да напусне гръцкия континентален шелф", каза той. Дендиас каза също, че е поискал спешна среща на Съвета по външни работи на Европейския съюз, за да се обсъди проблема. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Август 2020 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина настоява Анкара да прекрати сондажните операции в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Атина настоява Анкара да прекрати сондажните операции в Източното Средиземноморие

Атина. Външният министър на Гърция Никос Дендиас заяви, че Гърция няма да приеме ситуацията в Източното Средиземноморие и призова турското правителство да изтегли изследователския кораб "Оруч Рейс", който проучва газовите залежи в региона, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. „Няма да приемем този факт, няма да има толерантност. Гърция ще защитава своята цялост и суверенните си права“, заяви Дендиас в изявление и добави, че Анкара доказва, че предпочита силовата дипломация пред честния диалог. „Призоваваме Турция незабавно да напусне гръцкия континентален шелф“, добави той. Дендиас каза също, че е поискал спешна среща на Съвета по външните работи на Европейския съюз, за да обсъдят проблема. До късния следобед във вторник, 11 август, "Оруч Рейс", придружен от девет кораба на военноморските сили на Турция, продължи курса си в региона. Гръцкият отговор извън областта на дипломацията беше общата мобилизация на своите военноморските сили, както и всички въоръжени сили - не само в оспорваната зона югоизточно от Крит, където плаваха турските кораби, но и в цяло Егейско море. От своя страна турската страна настоява, че "Оруч Рейс" и съпътстващите го кораби се движат в рамките на турския континентален шелф и призоваха гръцките сили да напуснат региона. Говорителят на Европейската комисия Петер Стано изрази "пълната солидарност" на ЕС с Гърция и Кипър по въпросите за Източното Средиземноморие. "Съгласни сме, че ситуацията в Източното Средиземноморие е изключително тревожна и трябва да се реши чрез диалог, а не в поредица от стъпки, които увеличават ескалацията и напрежението“, каза той пред журналисти. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Август 2020 | 10:07 | Агенция "Фокус"

"Слободен печат" (Македония): Гръцки и турски военни кораби са разположени в източното Средиземноморие; напрежението в региона нараства

"Слободен печат" (Македония): Гръцки и турски военни кораби са разположени в източното Средиземноморие; напрежението в региона нараства

Атина/Анкара. Гърция и Турция са разположили военни кораби в Източното Средиземноморие на фона на нарстващото напрежение в региона, породено от изпращането на нов турски кораб за проучване на енергийните ресурси в района. Според Атина корабът е изпратен в гръцките териториални води, пише скопското издание "Слободен печат". Гърция осъди решението на Анкара и го нарече незаконен акт, който нарушава суверенните й права. Гръцки военни кораби са били разположени в района и наблюдават турския изследователски кораб, а военните са в повишена готовност, заявиха служители в правителството в Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по-рано разговаря с президента Катерина Сакеларопулу и я запозна със ситуацията в Източното Средиземноморие, съобщиха от неговия кабинет. Той планира да разговаря и с лидерите на политическите партии в страната. След четиричасово заседание на турския кабинет, президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган предупреди снощи, на 10 август, че Турция няма да ограничи морските си проучвания само до крайбрежните райони, но също така призова за намаляване на напрежението. "Нека се обединим като средиземноморски страни, да намерим приемлива за всички формула, която защитава правата на всички. Ние винаги сме тук и сме готови да разрешаваме споровете чрез диалог на справедлива основа. Ще продължим да изпълняваме собствените си планове (в Източното Средиземноморие) и в областта на дипломацията, докато здравият разум не надделее по този въпрос", каза той в телевизионно обръщение. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Август 2020 | 21:26 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: ЕС иска по-силни отношения с Турция

Жозеп Борел: ЕС иска по-силни отношения с Турция

Валета. Европейският съюз желае по-силни отношения с Турция, заяви ръководителят на външната политика на Общността Жозеп Борел след среща с турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, пише вестник Daily Sabah. "Турция е важен партньор за Европейския съюз. Държавите-членки на ЕС желаят да укрепят взаимните отношения, като се прекратят текущите негативни тенденции", заявиха от кабинета на върховния представител на ЕС Жозеп Борел в писмено изявление, след като двамата дипломати се срещнаха в столицата на Малта Валета. "Срещата беше продължение на интензивните преговори, проведени през последните месеци, последно по телефона на 23 юли", се казва в съобщението. Чавушоглу беше на работно посещение в Малта, като се срещна там с Борел и двамата обсъдиха методите за подобряване на двустранните отношения, както и регионалните и международните въпроси. Чавушоглу написа в "Туитър" след срещата: "Срещнах се с върховния представител на ЕС Жозеп Борел. Отношенията ни не трябва да бъдат вземани като заложници от някои държави-членки". "ЕС трябва да спази обещанията си за миграцията. Турция ще продължи да защитава правата си в Източното Средиземноморие", пише още той. Службата на Борел отбеляза, че този разговор идва малко преди неофициалната среща на външните министри на ЕС, насрочена за 27-28 август в Берлин, където отново ще се обсъдят отношенията с Турция. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Август 2020 | 19:26 | Агенция "Фокус"

Гръцки експерт: Действията на Турция в Средиземноморието са за престиж

Гръцки експерт: Действията на Турция в Средиземноморието са за престиж

Атина. Настояването на Турция да продължи спорните действия за проучване на средиземноморския шелф за газ, всъщност е за регионален престиж, заявиха гръцките анализатори във вторник, след като турски кораб вече втори ден извършва проучвания в спорни води, предава AFP. Спорът се разгоря с нова сила в понеделник, когато Анкара изпрати изследователския кораб „Оруч Рейс“ близо до гръцкия остров Кастелоризо, чиито морски граници Турция оспорва. "Никой не вярва, че (турският президент Реджеп Тайип) Ердоган е изпратил кораба в този район да търси въглеводороди. Той е заинтересован да покаже там турския флаг, както и да направи политическа демонстрация“, заяви Константинос Филис, изпълнителен директор на Института за международни отношения, цитиран от гръцкия новинарски сайт Liberal "Турция иска да покаже, че тя е доминиращата сила в Източното Средиземноморие", заяви Ангелос Сиригос, професор по международно право, който сега е депутат от управляващата партия „Нова Демокрация“, пред Skai TV. Турция обяви, че корабът ще извършва проучвателни дейности между 10 и 23 август. Същевременно спешно Гърция иска ЕС да проведе извънредна среща на министрите на външните работи, съобщиха от кабинета на гръцкия премиер във вторник. "Външният министър (ще) поиска спешно заседание на Съвета по външни работи на Европейския съюз", се казва в изявление на кабинета на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Август 2020 | 13:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Държавният департамент е „дълбоко загрижен“ от „провокативните“ действия на Турция в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Държавният департамент е „дълбоко загрижен“ от „провокативните“ действия на Турция в Източното Средиземноморие

Вашингтон. Държавният департамент на САЩ осъди съобщението на Турция, че ще проведе енергийни проучвания в Източното Средиземноморие в зона, която Атина твърди, че припокрива континенталния шелф на Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Съединените щати са наясно, че Турция е изпратила уведомление до другите кораби за проучвателна дейност в Източното Средиземноморие. Призоваваме турските власти да прекратят подобни планове за операции и да избягват стъпки, които повишават напрежението в региона“, заяви говорител на Държавния департамент. „Съединените щати са силно загрижени от заявените планове на Турция за проучване на природните ресурси в райони, над които Гърция и Кипър отстояват юрисдикция в Източното Средиземноморие. Подобни действия са провокативни и повишават напрежението в региона“, заяви говорителят. Превод и редакция: Иван Христов

11 Август 2020 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция призова Турция да прекрати сондажните дейности близо до Кастелоризо

Kathimerini: Гърция призова Турция да прекрати сондажните дейности близо до Кастелоризо

Атина. Гърция призова Турция да "прекрати нелегалните дейности" в южната част на Егейско море, близо до остров Кастелоризо, като описа новите операции на Анкара като "нова сериозна ескалация", която разкрива турската роля в "дестабилизирането" на региона, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Изявлението на външното министерство идва, след като военноморският флот на Турция издаде в понеделник, 10 август, "НАВТЕКС", в който се казва, че турският кораб "Оруч Рейс" ще извършва сеизмични проучвания в района на юг от Кастелоризо през следващите две седмици. „Гърция няма да приеме никакви изнудвания. Ние ще защитаваме нашите суверенни права“, се казва в изявлението. Междувременно гръцкият държавен министър Йоргос Герапетритис заяви, че гръцкия флот наблюдава кораба "Оруч Рейс". „Ние сме в пълна политическа и оперативна готовност“, заяви министърът. „По-голямата част от флота е готова в този момент да излезе навсякъде, където е необходимо“, каза той. Министърът каза още, че е "ясно, че не търсим напрежение в региона“, но в същото време Гърция е решена да защитава суверенните си права. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Август 2020 | 16:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис е говорил спешно с Шарл Мишел във връзка с действията на Турция в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Мицотакис е говорил спешно с Шарл Мишел във връзка с действията на Турция в Източното Средиземноморие

Атина. Тъй като напрежението между Атина и Анкара се възражда след решението на Турция да издаде нов навигационен телекс (NAVTEX) за сеизмични проучвания на юг от остров Кастелоризо, премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис се е обадил на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в понеделник, за да обсъди „тревожните развития в Източното Средиземноморие и гръцко-египетското споразумение за морските граници“, заявиха правителствени източници, цитирани от електронното издание на вестник Kathimerini. Освен това се предвижда министър-председателят да говори с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в около 17 часа. Турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Донмез заяви в понеделник, че сеизмичният кораб „Оруч Рейс“ е достигнал своето местоназначение, където ще извършва сондажни дейности за нефт и газ. Турският сеизмичен кораб е придружен от два спомагателни кораба и ще провежда проучвателно сондиране от понеделник до 23 август, според навигационния телекс, издаден по-рано през деня. Превод и редакция: Иван Христов

10 Август 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

Министерството на енергетиката на Турция: „Оруч Рейс“ достигна мястото на сондажите, 83 милиона турци го подкрепят

Министерството на енергетиката на Турция: „Оруч Рейс“ достигна мястото на сондажите, 83 милиона турци го подкрепят

Измир. Турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ е достигнал новото си местоназначение за сеизмични проучвания в Източното Средиземноморие. Това съобщи в понеделник министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Донмез, цитиран от „Анадолската агенция“. „Нашият сондажен кораб „Оруч Рейс“ достигна района на операции, след като отплава от Анталия за новата си мисия в Средиземно море. 83 милиона турци те подкрепят, „Оруч Рейс“, написа Донмез в „Туитър“. Министърът подчерта, че сондажните дейности в Средиземно и Черно море ще продължат без прекъсване, докато не бъде постигната енергийна независимост на Турция. Като част от дейностите по проучване за въглеводороди, Турция обяви новата сеизмична изследователска дейност на MTA Oruc Reis в Източното Средиземноморие чрез NAVTEX (навигационен телекс) от 10 август 2020 г. Сондата ще продължи дейностите в района до 23 август, съпровождана от военните кораби „Ченгиз Хан“ и „Атаман“. Сеизмичният кораб е построен от турски инженери в местна корабостроителница в Истанбул. Той може да плава без прекъсване 35 дни и има експлоационен живот 30 години. Плавателният съд има платформа за хеликоптер, хидрографски и океанографски инструменти и може да сканира морското дъно на дълбочина до 15 хиляди метра. Този ход изостря до краен предел напрежението в района на Източното Средиземноморие, където Турция, от една страна, и Гърция, Република Кипър, Израел и Египет, от друга, имат различни тълкувания на морското право и припокриващи се претенции за изключителните икономически зони. Малко по-рано гръцката армия бе приведена в повишена готовност в светлината на изпращането на „Оруч Рейс“ във водите край остров Кастелоризо, които Атина счита за свой континентален шелф. Превод и редакция: Иван Христов

10 Август 2020 | 12:03 | Агенция "Фокус"

Armyvoice.gr: Армията на Гърция е поставена в бойна готовност заради действията на турски военни кораби

Armyvoice.gr: Армията на Гърция е поставена в бойна готовност заради действията на турски военни кораби

Атина. Гръцките въоръжени сили бяха поставени в бойна готовност в неделя след разполагането на турски военни кораби в Егейско море във връзка с турските военни учения със стрелба, планирани за 10-11 август в морската зона между гръцките острови Родос и Кастелоризо. Това съобщи гръцкият портал Armyvoice.gr, който е специализиран в темите за отбраната. Според портала, поради излизането на турски кораби в морето, гръцките въоръжени сили обявиха тревога, отпуските са били отменени, а военните са свикани в техните части. Мобилизацията протича бързо, особено в гранични райони като сухиземната граница на река Марица и островите. Съобщава се, че самолетът, както и корабите и подводниците на гръцкия флот, които са на ключови позиции в Егейско море, са в бойна готовност. Гръцките официални ведомства, според обичайната си практика, не отричат, но и не потвърждават подобна информация. В същото време, според портала, очевидно има голяма мобилизация от турска страна: десетки кораби от турския флот са разположени в района между Родос и Кастелоризо в международни и териториални води. Armyvoice.gr се опитва да потвърди информацията, че Турция също е дала команда на своите кораби, участващи в международни мисии, да се върнат към родните си брегове. От своя страна гръцкият телевизионен канал Open TV съобщи, че в момента 17 турски кораба са на важни позиции в Егейско море. Турция обяви, че военните учения ще започнат на 10 август в морската зона между Родос и Кастелоризо в отговор на споразумение между Гърция и Египет за частично разграничаване на изключителните икономически зони (ИИЗ). Според Armyvoice.gr е притеснително, че турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ и придружаващите го кораби са спрели да предават местонахождението си в неделя вечерта. Това се интерпретира, че те искат да скрият възможния маршрут на този кораб, въпреки че ВМС разполагат със средство за проследяване на движението на турските кораби. Гърция възнамерява да защити своите суверенни права Това е второ привеждане в бойна готовност на гръцките въоръжени сили за последните седмици. В края на юли Турция обяви, че ще изпрати своя сондажен кораб „Оруч Рейс“, придружен от военни кораби за сеизмични проучвания, в район близо до гръцкия остров Кастелоризо, който Гърция счита за част от своята изключителна икономическа зона (ИИЗ). Тогава Гърция обяви турския навигационен телекс (НАВТЕКС) за незаконен и постави в повишена готовност въоръжение си сили. Напрежението след това донякъде се разсея - изследователският кораб по решение на турските власти тогава остана на мястото си, а някои от турските военни кораби доплаваха в базите си. Министърът на външните работи на Гърция потвърди на 7 август пред Open TV, че Гърция ще защитава своите суверенни права с всички средства, включително и с военни, ако Турция изпрати сондажния кораб в гръцката ИИЗ. :Ние не заплашваме никого, не правим гръмки изявления и нямаме такава истерична реакция, която е характерна за другите страни в региона. Просто казваме, че като суверенна държава сме задължени от Конституцията да се защитаваме и ще го правим по всякакъв начин, по който нашата Конституция и нашите възможности ни предоставят“, каза Дендиас. Последно развитие на отношенията между Анкара и Атина Гърция в четвъртък подписа споразумение с Египет за демаркация на морските граници и създаване на изключителна икономическа зона (ИИЗ), като подчерта, че то потвърждава правото на гръцките острови на континентален шелф и ИИЗ. В отговор турското външно министерство заяви, че Анкара не признава този документ, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция отново е започнала сондажи в Източното Средиземноморие. Отношенията между Гърция и Турция рязко се влошиха поради меморандума за разбирателство, подписан в края на миналата година от Анкара с правителството на Триполи (Либия) (Правителството на националното съгласие (ПНС на Файез Сарадж) относно разграничаването на морските зони между Турция и Либия. Според гръцкото външно министерство документът, който съдържа координати за действителното разграничаване на морския шелф и изключителните икономически зони на Турция и Либия, лишава гръцките острови, които са разположени между Турция и Либия, от правото на континенталния шелф и ИИЗ. Гърция счита меморандума между Турция и Либия за недействителен и нищожен. Превод и редакция: Иван Христов

10 Август 2020 | 07:28 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Сделката за морските зони между Атина и Кайро няма никакво значение за Турция

Ердоган: Сделката за морските зони между Атина и Кайро няма никакво значение за Турция

Истанбул. Споразумението за разграничаване на морската юрисдикция в Средиземноморието между Гърция и Египет няма никакво значение за Анкара. Това заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган пред журналистите след петъчната молитва в джамията „Света София“ в Истанбул, предава „Анадолската агенция“. По думите на държавния глава, Турция не счита за нужно да води преговори за разграничение на морските зони в Източното Средиземноморие със страни, които нямат никакво отношение по този въпрос. Ердоган отбеляза, че продължаването на сндажите е нагледен пример за решимостта на Анкара да отстоява правата си в Средиземноморието. Превод и редакция: Иван Христов

8 Август 2020 | 09:14 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган заяви, че Турция възобновява сондажите в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Ердоган заяви, че Турция възобновява сондажите в Източното Средиземноморие

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция е възобновила работата по проучване на въглеводороди в Източното Средиземноморие, тъй като Гърция не е изпълнила обещанията си по отношение на подобни дейности в региона, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Членовете на НАТО Турция и Гърция отдавна спорят за въглеводородните ресурси и напрежението се увеличи миналия месец, което накара германския канцлер Ангела Меркел да проведе преговори с лидерите на двете страни за намаляване на напрежението. "Отново започнахме сондажни работи", каза Ердоган пред репортери след участието си в петъчните молитви в джамията "Света София". „Не се чувстваме длъжни да разговаряме с онези, които нямат права в зоните за морска юрисдикция.“ Той каза, че турския кораб „Барбарос“ за сеизмични проучвания, е изпратен в региона, за да изпълнява своите задължения. Корабът се премести във водите край Кипър в края на юли и остава в този регион. Ердоган каза това, след като беше попитан за споразумението, подписано от Египет и Гърция в четвъртък, разграничаващо изключителните икономически зони между двете държави в Източното Средиземноморие. Дипломатите в Гърция заявиха, че то анулира споразумение, постигнато миналата година между Турция и международно признатото правителство на Либия. Ердоган обаче заяви, че споразумението между Египет и Гърция не е валидно и че Турция ще поддържа споразумението си с Либия "решително". Турското външно министерство заяви, че зоната на Египет и Гърция попада в района на континенталния шелф на Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Август 2020 | 18:55 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Ердоган обяви, че Турция ще игнорира споразумението между Египет и Гърция

"Анадолска агенция": Ердоган обяви, че Турция ще игнорира споразумението между Египет и Гърция

Анкара. Споразумението за морските граници в Средиземно море между Гърция и Египет няма никакво значение за Анкара, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, предава "Анадолската агенция". Президентът заяви това в изявление пред репортери след петъчната молитва в джамията "Света София" в Истанбул. Според Ердоган Турция няма намерение да променя позицията си относно морските граници в Средиземноморието и ще продължи да се придържа към условията на споразуменията с либийското правителство на националното съгласие (ПНС). Държавният глава също отбеляза още, че Турция не счита за необходимо да води преговори за разграничаване на зоните в Източното Средиземноморие със страни, които нямат нищо общо с този въпрос. Превод и редакция: Теодор Пенев

7 Август 2020 | 15:04 | Агенция "Фокус"

"Независен" (Македония): Турски военни кораби са в бойна готовност около бреговете на Анталия

"Независен" (Македония): Турски военни кораби са в бойна готовност около бреговете на Анталия

Атина/Анкара. Подписването на споразумението между Гърция и Египет за морските граници и техните изключителни икономически зони (ИИЗ), което според Анкара обхваща регион от турския континентален шелф, разгневи Турция и в отговор Анкара издаде "Навтекс", който се счита за предупредителна нота в морската практика, пише скопското издание "Независен". Публикуваната на сайта на военноморските сили на Турция нота предупреждава, че "турските военни кораби ще проведат сондажни тренировки в турските средиземноморски води край бреговете на Анталия на 10-11 август тази година". Според Анкара споразумението, подписано вчера между Атина и Кайро за съвместна икономическа зона в Средиземноморието, е провокативно и има за цел да изолира Турция от региона. По тази причина турската страна е изпратила бойните си кораби край средиземноморския бряг на Анталия. По-рано турското външно министерство издаде изявление, в което заяви, че смята подписаното споразумение между Гърция и Египет за невалидно. Превод и редакция: Теодор Пенев

7 Август 2020 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Египет подписаха споразумение за демаркация на морските зони в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция и Египет подписаха споразумение за демаркация на морските зони в Източното Средиземноморие

Кайро. Египет и Гърция подписаха в четвъртък споразумение за демаркация на изключителите икономически зони (ИИЗ) в Източното Средиземноморие , където се предполага, че се съдържат обещаващи запаси от нефт и газ, заяви египетският външен министър Самех Шукри, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. Шукри направи това съобщение на съвместна пресконференция с гръцкия си колега Никос Дендиас в Кайро. „Това споразумение позволява на двете страни да продължат напред в максималното използване на ресурсите, налични в изключителната икономическа зона, особено обещаващите запаси от нефт и газ“, заяви Шукри. „Споразумението с Египет е в рамките на международното право, зачита всички концепции на международното право и морското право и добросъседските отношения и допринася за сигурността и стабилността в региона“, каза Дендиас. Египет и Гърция са в противоречие с Турция, която миналата година разгневи двете страни, като подписа споразумение за делимитация на морските зони с международно признатото либийско правителство, в ход, който ескалира споровете за потенциални офшорни находища в Източното Средиземномори Египет и Гърция осъдиха сделката като „незаконна“ и нарушение на международното право. Напрежението между Гърция и Турция се увеличи още преди това заради турските сондажи в региона край остров Кипър. Членовете на НАТО са в спор и за континенталните си шелфове в Егейско море. По-рано този месец Египет заяви, че част от сеизмичното проучване, планирано от Турция в Източното Средиземноморие, потенциално навлиза във води, за които Кайро иска изключителни права. През юни Гърция и Италия подписаха споразумение за морските граници, създавайки изключителна икономическа зона между двете държави и решавайки дългогодишни въпроси относно правата за риболов в Йонийско море. Превод и редакция: Иван Христов

7 Август 2020 | 07:23 | Агенция "Фокус"