СВЪРЗАНИ НОВИНИ

AFP: Турция осъди критиките на Джо Байдън срещу Ердоган

AFP: Турция осъди критиките на Джо Байдън срещу Ердоган

Анкара. Турция осъди думите на кандидата за президент на демократите в САЩ Джо Байдън, който критикува президента Реджеп Тайип Ердоган и призовава за подкрепа на противниците на турския лидер, предава AFP.Байдън направи коментарите в интервю, пред The New York Times през декември, но видео от неговото изказване се появи едва в събота, като стана много популярно в социалните ме...

16 Август 2020 | 11:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ЕС смята на наложи санкции срещу Турция, заради сондажите в Източното Средиземноморие

ТАСС: ЕС смята на наложи санкции срещу Турция, заради сондажите в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейският съюз ще ускори процеса по налагане на санкции срещу Турция заради нейните несанкционирани сондажи в района на Източното Средиземноморие и ще подготви допълнителен пакет от мерки срещу Анкара във времето до 24 септември, в случай че турската страна не предприеме мерки по спиране на своята дейност, предава ТАСС. Информацията е дадена в петък от върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Хосеп Борел, по време на пресконференция, проведена след края на неформална среща на първите дипломати на страните от Съюза. „Ясно е, че има нарастващо разочарование от поведението на Труция, поради което ЕС ще създаде работна група с цел ускоряване на въвеждането на санкции срещу лица, предложени от Кипър, които са замесени в незаконните сондажи. Ние освен това постигнахме съгласие, при липса на подобрение, да разработим нови санкции, които ще бъдат обсъдени на Срещата на Върха, насрочена за 24 септември“, каза испанският политик. Той разкри, че ЕС обмисля да забрани на турски кораби, участвали в сондажите, да използват пристанища на Съюза. Превод и редакция: Цанко Цолов

28 Август 2020 | 16:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция призова за европейски санкции срещу Турция, шансовете за това са малки

Kathimerini: Гърция призова за европейски санкции срещу Турция, шансовете за това са малки

Брюксел. В петък Гърция призова за санкции на Европейския съюз срещу Турция на фона на продължаващото напрежение в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Очаквам с голям интерес съобщението на Жозеп Борел относно вариантите за санкции срещу Турция“, заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас преди неофициална среща на външните министри на блока в Берлин. „Считаме това за абсолютна необходимост, за да се постигне деескалация в Средиземноморието“, каза той. Съобщава се обаче, че Германия е загрижена, че налагането на санкции срещу Турция би подкопало усилията за постигане на разбирателство с Анкара. Изглежда много правителства на ЕС вярват, че оказването на натиск върху Турция само ще влоши позицията на Съюза, каза източник пред Катимерини. „Това затруднява налагането на санкции“, обясни събеседникът на изданието. Превод и редакция: Иван Христов

28 Август 2020 | 12:49 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): Турция удължава кризата в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Турция удължава кризата в Източното Средиземноморие

Атина. Докато международните играчи интензифицират усилията си да съберат Атина и Анкара на масата за преговори, решението на Турция да удължи присъствието на сондажния си кораб „Оруч Рейс“ във водите, които Гърция смята за свой континентален шелф, до 1 септември с издаването на навигационен телекс (НАВТЕКС) в четвъртък, се очаква да удължи интензивното противопоставяне между двете страни в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Решението следва изявленията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и други висши служители, които заявиха, че „Оруч Рейс“ ще напусне района само след като изпълни мисията си. С новия НАВТЕКС сондажният кораб ще продължи да се движи във водите, за които Атина претендира, но малко по-на север към остров Кастелоризо. Нарастващото напрежение също ускори международната дипломатическа мобилност и сега се очаква германския канцлер Ангела Меркел да проведе преговори с Ердоган в петък, докато генералния-секретар на НАТО Йенс Столтенберг също повтори призива за диалог. В същото време на неформалния Съвет на външните министри на Европейския съюз, който започна в четвъртък, се обсъждат евентуални санкции срещу Турция. Освен това премиерът Кириакос Мицотакис получи второ телефонно обаждане в четвъртък от американския президент Доналд Тръмп, който го информира за разговора, който е водил по-рано с Ердоган. Според кратко изявление на дирекцията за комуникации на турското президентство, Ердоган е казал на американския лидер, че „не Турция е причинила нестабилност в Източното Средиземноморие и е подчертал, че Турция е изразила своята подкрепа за деескалация и диалог“. Въпреки че не се знае много за съдържанието на разговора им, някои съобщения сочат, че поведението на Турция в Източното Средиземноморие предизвиква безпокойство за Вашингтон. Нещо повече, според някои твърдения, ако Анкара продължи да подхранва напрежението в Източното Средиземноморие, чакащите санкции срещу Анкара заради закупуването на руски зенитно-ракетни системи С-400 могат да бъдат активирани. Междувременно в четвъртък гръцкият парламент ратифицира споразумение с Египет, което определя морските граници между двете страни - стъпка, която Турция смята за враждебна. Сделката, която вече е ратифицирана от парламента на Египет, беше одобрена със 178 гласа от „Нова Демокрация“ и лявоцентристкото „Движение за промяна“. Осемдесет и един депутати от опозиционната СИРИЗА гласуваха „въздържал се“. Общо 26 депутати от Гръцката комунистическа партия (ККЕ), националистическото „Гръцко решение“ и партията MeRA25 за борба с икономиите гласуваха против споразумението. Превод и редакция: Иван Христов

28 Август 2020 | 09:59 | Агенция "Фокус"

МВнР на Турция: Париж нагнетява напрежението в Средиземно море

МВнР на Турция: Париж нагнетява напрежението в Средиземно море

Анкара. Действията на Турция способстват увеличаването на напрежението в Източното Средиземноморие. Това заяви официалният представител на Министерството на външните работи на Туржия Хами Аксой, коментирайки прехвърлянето на самолети от военноморските сили (ВМС) на Франция в Кипър под предлог, че ще участват в съвместни учения с Гърция, Италия и гръцката администрация на острова, предава „Анадолската агенция“. Турският дипломат подчерта, че Франция не е сред страните-гаранти на споразумението от 1960 година за Кипър и всяко временно или дългосрочно разполагане на френска авиация на острова е незаконна. Аксой отбеляза, че Париж подстрекава Атина и гърците киприоти към конфронтация с Турция. „Отново заявяваме, че всякакви действия, пренебрегващи интересите на Турция и турската общност на Кипър, са обречени на провал“, подчерта той. Превод и редакция: Иван Христов

28 Август 2020 | 09:07 | Агенция "Фокус"

АFP: Гърция ратифицира споразумението за морските граници с Египет

АFP: Гърция ратифицира споразумението за морските граници с Египет

Атина. Гърция ратифицира споразумението за морските граници с Египет, което ядоса Турция на фона на засилено напрежение между Анкара и Атина заради спор за въглеводородни залежи в Източното Средиземноморие, предава AFP Споразумението се разглежда като отговор на турско-либийско споразумение, подписано през 2019 г., което позволява на Турция достъп до райони в Източното Средиземноморие, където са открити големи находища на въглеводороди. Напрежението между Турция и Гърция ескалира миналия месец, след като турски изследователски кораб беше изпратен с придружаващи го военни кораби в спорни средиземноморски води. Корабът „Оруч Рейс“ започна проучвания за газ край гръцкия остров Кастелоризо, на два километра (1,2 мили) от турския бряг. В гръцкия парламент 178 депутати от 300 гласуваха за ратифициране на споразумението. Подобно споразумение между Италия и Гърция беше одобрено в сряда. Говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че "ратифицирането на тези споразумения е спешно" с оглед на "незаконните действия на Турция". Премиерът Кириакос Мицотакис представи пред парламента друг законопроект за разширяване на териториалните води на Гърция в Йонийско море от шест на дванадесет морски мили съгласно международните морски конвенции. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Август 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Шест гръцки F-16 участваха в съвместните военни учения в Средиземно море

Kathimerini: Шест гръцки F-16 участваха в съвместните военни учения в Средиземно море

Атина. Шест гръцки изтребителя F-16 участваха в четвъртък в съвместни военни учения с Кипър, Франция и Италия в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Шестте гръцки самолета излетяха от Крит рано сутринта, за да се присъединят към още два кипърски F-16, както френските изтребители Rafale. Те се върнаха в Крит след участието в ученията които са били наблюдавани от началника на генералния щаб на отбраната на Гърция Константинос Флорос. Съвместното учение, наречено „Евномия” на името на гръцката богиня на закона и законодателството, се оценява като огромен успех, тъй като демонстрира готовността на гръцките въоръжени сили. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Август 2020 | 19:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Доналд Тръмп е призовал за диалог между Гърция и Турция

Kathimerini: Доналд Тръмп е призовал за диалог между Гърция и Турция

Атина. Американският президент Доналд Тръмп е изразил своята загриженост относно напрежението между Гърция и Турция, пишат от гръцкия вестник Kathimerini, като съобщават още, че Тръмп е провел отделни разговори с Анкара и Атина, в рамките на които е обсъдена ситуацията в района на Източното Средиземноморие. Според официална информация, държавният глава е призовал двете членки на НАТО да „се посветят на диалог“ за решаването на проблемите си в региона. „Президентът Тръмп потвърди, че Гърция и Турция трябва да започнат преговори, които са единственият начин да се изгладят противоречията“, каза още говорителят на Белия дом Джуд Дийр. В рамките на разговор с турския колега Ердоган, Тръмп е обсъдил „ситуацията в региона и напрежението в Източното Средиземноморие“, съобщиха от турският Комуникационен център в ранните часове на четвъртък. Превод и редакция: Цанко Цолов

27 Август 2020 | 09:35 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция ще вземе каквото заслужава от региона на Егейско, Черно и Средиземно море

Ердоган: Турция ще вземе каквото заслужава от региона на Егейско, Черно и Средиземно море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му ще вземе каквото заслужава от региона на Егейско, Черно и Средиземно море, пише всекидневникът Hurriyet. По време на свое изявление в сряда, в рамките на отбелязване победата на селджукските турци над византийската армия при Манцикерт през 1071 г., държавният глава призова останалите страни да избягват грешки, които биха довели до тяхното унищожение. „Няма да правим компромиси с това, което е наше… Готови сме да свършим каквото е нужно“, подчерта Ердоган. „Не сме хвърлили око на ничия територия, суверенитет или интереси, но няма да начин да отстъпим от това, което ни принадлежи“ допълни той и предупреди Гърция да не предприема действия, които биха я „отвели на пътя към разрухата“. „Ако Гърция иска да плати цената, нека дойде и се изправи срещу нас. Ако няма смелостта за това, да стои настрана от пътя ни“, допълни Ердоган. Гърция е „недостойна за византийското наследство“, завърши той, цитиран от вестник Daily Sabah. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 12:49 | Агенция "Фокус"

CNN: Конфликт между членки на НАТО в Източното Средиземноморие може да оплете целия регион

CNN: Конфликт между членки на НАТО в Източното Средиземноморие може да оплете целия регион

Атина/Анкара. Напрежението в Източното Средиземноморие между Турция и Гърция расте, две държави от НАТО, но и исторически съперници, е на само сантиметър от военно противопоставяне, което може да вплете в лапите си целия регион, коментира CNN. Двете страни се впуснаха във „въоръжена дипломация“ във вторник, която вкара още страни в конфликта на фона на опитите на Германия да посредничи за успокояване на ситуацията. „Ситуацията между Гърция и Турция трябва да бъде развита и решена, а не затворена. Освен това, вместо нови провокации, сега имаме нужда от стъпки към успокоение и започване на диалог“, написа в социалните мрежи германският външен министър Хайко Маас преди своето посещение в двете столици във вторник. Напрежението нарасна след като Анкара обяви, че ще удължи своите сондажи за природни ресурси в територията на води, които са оспорвани между двете държави. Паралелно с това от Турция обявиха военни учения в същия район, което доведе до реакцията на Гърция да организира свои маневри в същата област. Според проучване, направено от геологическата служба на САЩ и извършено през 2010 г., в района на Леванта има около залежи на около 1,7 милиарда барела нефт и 122 трилиона кубични метра газ. Противоречията между двете страни около разделение о. Крит не спираха в продължение на доста време, но „залежите на газ промениха всичко в периода на последните пет години“, смята Майкъл Танхъм, член на австрийския Институт за европейски и отбранителни изследвания. Това превръща конфликта в „ключово бойно поле, където ще се намесят и големи геополитически играчи от Европа, Близкия изток и Северна Африка“, добави той. Проблемът е свързан и с Кипър, който остава разделен между гръцкоговорящата Република Кипър, която е член на ЕС и едностранно провъзгласената Турска република Северен Кипър, призната единствено от Анкара. Република Кипър е дала разрешение за сондажи на международни компания, като според Турция това нарушава правата на севернотурската република. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 12:27 | Агенция "Фокус"

Ekathimerini: Гърция, Кипър, Италия и Франция започнаха военноморски учения

Ekathimerini: Гърция, Кипър, Италия и Франция започнаха военноморски учения

Никозия. Кораби на Гърция, Република Кипър, Италия и Франция започнаха общи военноморски учения на юг от о. Кипър, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini. Маневрите, носещи името на второстепенната древногръцка богиня Еномия, ще се проведат от 26 до 28 август включително и са част от усилията на четирите държави да се справят с растящото напрежение в Средиземноморието. В свое изявление гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулус заяви, че „инициативата… цели да демонстрира ангажимента на четирите средиземноморски сили спрямо върховенството на закона и са част от политиката за деескалация на напрежението“. Фокус припомня: Заради влошените отношения между Гърция и Турция, във вторник германският външен министър Хайко Маас посети и двете столици, от където получи уверения в готовността за започване на преки преговори Атина-Анкара. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас вижда готовност за диалог между Гърция и Турция

Kathimerini: Хайко Маас вижда готовност за диалог между Гърция и Турция

Анкара/Атина. От Атина и Анкара са изразили готовност пред германският външен министър Хайко Маас да се справят със своите различия в региона на Източното Средиземноморие по пътя на преговорите, това каза разкри първият дипломат на Берлин във вторник вечерта след отделни срещу в гръцката и турската столица, предава Kathimerini. „От всички страни ме уверяват, че готовността за диалог съществува и именно затова смятам, че той е възможен“, каза Маас в рамките на пресконференция, направена в Анкара. „Вярвам, че ако двете страни започнат пряк диалог с открити намерения, ще се намери решение, което да е приемливо за всички участници“. Маас добави, че отношенията между ЕС и Турция се намират на кръстопът и до края на годината ще се види в каква посока ще тръгнат. Превод и редакция: Цанко Цолов

26 Август 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

„Российская газета“ Военен сблъсък между Турция и Гърция става неизбежен

„Российская газета“ Военен сблъсък между Турция и Гърция става неизбежен

Атина/Анкара. Рязката ескалация на напрежението между Гърция и Турция заради териториалните спорове в Източното Средиземно море сериозно притесни водещите столици на Европейския съюз. Докато Атина и Анкара обменят заплахи, провеждат военни учения натрупват военни формирования в оспорвания регион, Германия спешно изпрати външния министър Хайко Маас в двете конфликтни столици, за да разреши кризата, която заплашва да излезе извън контрол във всеки момент, пише вестник “Российская газета“ В навечерието на срещата с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис германският външен министър заяви, че "прозорецът за диалог между Гърция и Турция трябва да се разшири, а не да се затваря". Вярно, в Турция, където също очакват посредника Маас, веднага категорично заявиха: именно Гърция „подкопава” възстановяването на контактите на високо ниво между двете съседни държави, като по този начин постави немската дипломация пред изключително трудна задача. Анкара се позовава на решението на Гърция да обяви участък на юг от малкия остров Кастелоризо за морска зона за военни учения. Спорната територия, където в момента турският изследователски кораб „Оруч Рейс“ провежда проучване за въглеводороди под защитата на военни кораби, е затворена за навигация от вечерта на 25 до 27 август. Турция обаче „няма да направи и най-малката крачка назад“, турският вестник Daily Sabah цитира президента на републиката Реджеп Тайип Ердоган. "Гърция ще посее хаос, който не може да бъде избегнат. Сега само Гърция е отговорна за всички конфликти в региона и само тя ще страда от това", предупреди турският лидер по обичайния си начин. В подкрепа на тези думи Анкара обяви незабавния старт на военните учения в района на юг от гръцкия остров Крит, което допълнително влоши ситуацията. Вестникът припомня, че „призракът“ на гръцко-турския конфликт в Егейско море витае от средата на 90-те години на миналия век (през 1996 г. страните бяха на ръба на войната заради спора за остров Имия), но този път конфликтът става почти неизбежен. Причината за това са не само рязко засилените териториални амбиции на Турция, която счита, че морските граници в региона,начертани след Първата световна война, са несправедливи, но и богатите нефтени и газови ресурси, открити тук. В борбата за контрол над тях никой не иска да отстъпи. В стремежа си да „наложи“ правата си върху континентални шелф, богат на газ, Турция по-рано подписа споразумение за разграничаване на морските граници с правителството на национално съгласие на Либия. Гърция от своя страна на 6 август подписа споразумение за демаркация на морските зони с Египет. И Атина, и Анкара съответно не признават тези споразумения за законни и смятат, че те нарушават правата на една от страните. За Гърция компромисът е неприемлив: ако отстъпят на турците парче от шелфа дори на един остров Кастелоризо, разположен на 580 километра от континентална Гърция и само на 2 километра от Турция, гърците рискуват да се сблъскат с още по-засилени териториални и енергийни апетити от страна на Анкара. Всъщност не особено разчитайки на собствените си сили, Атина се стреми по всякакъв начин да интернационализира конфликта, представяйки го като атака на Анкара върху принципите на международното право и външните граници на Европейския съюз. При липса на подкрепа от НАТО, който традиционно няма желание да се меси в дългогодишното гръцко-турско противопоставяне, гърците залагат на заплахата от антитурски санкции от Европейския съюз, както и на ситуационни съюзи с Египет, Израел, ОАЕ и Кипър. Вярно, каква практическа помощ могат да окажат тези държави и най-важното - дали искат да я предоставят на гърците в случай на истински военен конфликт между последната и Турция, остава голям въпрос. Според източници на „РГ“ в гръцките дипломатически кръгове, декларираните съюзи с тези страни имат по-скоро символичен характер и никой в Атина не очаква египтяните, израелците или арабите да им се притекат на помощ. Досега Гърция получи ефективна подкрепа само от Франция, която изпрати фрегата и носач на хеликоптери в Егейско море за съвместни учения с гърците. В същото време в Париж, който демонстрира засилена международна активност под управлението на президента Еманюел Макрон, се ръководят не толкова от европейската солидарност, колкото от собствените си икономически интереси. Факт е, че френската енергийна компания Total вече има право да разработва газови находища в шелфа на Кипър и не може да се изключи, че гърците са обещали на французите да участват в по-нататъшното разделяне на средиземноморския енергиен пай. Що се отнася до Съединените щати, на които гърците винаги са полагали основните си надежди, тук изглежда те са горчиво разочаровани. Въпреки факта, че гръцките правителства през последните години отговарят на всички „желания“ на Вашингтон, като предоставят на тяхната територия нови американски бази и разширяват американското военно присъствие в тяхната страна, американският президент Доналд Тръмп упорито гледа на турския президент Ердоган като на „силен лидер“ и „ първокласен шахматист. " "Десетилетия наред вярвахме, че в случай на заплашително изостряне на отношенията между Гърция и Турция, Вашингтон ще се намеси за разрешаване на ситуацията. Неотдавнашното политическо оттегляне на САЩ от много региони на света намалява вероятността от американска намеса в гръцко-турските отношения. Това е резултат от личния стратегически избор на американския президент", пише гръцкия вестник Kathimerini. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Август 2020 | 17:44 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция иска диалог с Турция, но ще защитава суверенните си права

Никос Дендиас: Гърция иска диалог с Турция, но ще защитава суверенните си права

Атина. Гърция е готова за диалог, който да помогне за премахването на напрежението с Турция по отношение на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие, но страната също така ще защитава своите суверенни права, заяви гръцкият външен у министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini След като се срещна с германския си колега Хайко Маас в Атина, гръцкият външен министър Никос Дендиас също заяви, че Турция продължава с "провокациитe" и "нарушения на международното право", въпреки призивите на съседите и съюзниците за деескалация на напрежението. Дендиас заяви, че въпросът не се отнася само за двете страни, а за Европейския съюз като цяло. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Август 2020 | 17:18 | Агенция "Фокус"

Reuters: Турция и Гърция ще проведат съперничещи си военни учения, на фона на германски опит за посредничество

Reuters: Турция и Гърция ще проведат съперничещи си военни учения, на фона на германски опит за посредничество

Берлин. Турция и Гърция ще организират отделни, съперничещи си военноморски учения е един и същ район на Средиземноморието във вторник, което повишава напрежението между двете страни, които се съревновават за полезни изкопаеми в региона, предава Reuters. Това се случва малко преди началото на преговори, водени от германския външен министър Хайко Маас, които имат за цел да успокоят ситуацията. Първият дипломат на Берлин ще проведе отделни срещи със своя гръцки и турски колега във вторник. Двете членки на НАТО размениха помежду си остри реплики, заради морски граници, които Турция оспорва. В рамките на напрежението, по-рано този месец имаше и лек сблъсък между гръцки и турски военен кораб. Превод и редакция: Цанко Цолов

25 Август 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Гърция сее хаос в Средиземноморието

Ердоган: Гърция сее хаос в Средиземноморието

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Еродоган заяви, че Турция няма да отстъпи пред Гърция, която сее хаос в района на Средиземно море, пише турският всекидневник Hurriyet. „Тези, които хвърлят Гърция пред турския флот, няма да застанат до тях“, убеден е Ердоган. Думите на турския президент са направени след среща на Кабинета в Анкара. Според него Атина няма право да изпраща предупредителни морски съобщения в територии, за които Анкара претендира. Той нарече гръцкият NAVTEX, изпратен в понеделник следобед „вреден акт“, който поставя в опасност крайбрежната и мореплавателна безопасност на всички кораби в района. „От сега нататък, Гърция ще е отговорна за всички конфликти в региона и ще се намира в неизгодно положение“, добави още турският президент. Освен това той изрази мнението си, че откриването на газово находище в Черно море, до което достигна турски сондажен кораб миналата седмица, представлява прелюдия към последващи добри новини от Средиземноморието. Превод и редакция: Цанко Цолов

25 Август 2020 | 08:36 | Агенция "Фокус"

Politico: Германия отново подразни Гърция

Politico: Германия отново подразни Гърция

Атина/Берлин. Гърция е ядосана на Германия. Отново. Този път гръцките официални лица са раздразнени от факта, че не са получили достатъчно подкрепа в противопоставянето си с Турция в района на Източното Средиземноморие, пише в коментарна статия европейското издание на Politico, представенa без редакторска намеса. Напрежението между Берлин и Атина не е дори наполовина толкова високо, колкото бе през последната финансова криза, когато ядосаните гърци бламираха своя най-голям кредитор. Но има някои прилики с този случай. „Ние и Германия притежаваме коренно различни идеи как трябва да се държим с нашия съсед. Не може да си позволяваме да ги галим – Турция изостави западните ценности веднъж и завинаги; спокойният период свърши“, заяви водещ гръцки дипломат. „Германия има грешни представи за намеренията на другата страна“, добави той. Двете страни изглежда остават заедно. Външният министър на ФРГ Хайко Маас ще поети Атина и Анкара във вторник, пътуване, с което Берлин се надява успешно да се намеси като посредник в диалогa между Турция и Гърция, който би трябвало да започне най-късно в края на седмицата. Всъщност обаче, разногласията между двете членки на ЕС достигнаха до такова ниво, че вече се разпростират и върху други проблемни области, като например кризата в Беларус. Във видеоконференция на външните министри на съюза, провела се по-рано този месец, Атина блокира общо изявление за Беларус, защото Берлин не подкрепи гръцкото искане за втвърдяване на тона спрямо Турция. Вместо общо изявление на 27-те членки, имаше самостоятелна позиция на председателя на Европейската комисия Хосеп Борел. Друг знак за гръцкото недоволство се появи, след като германският посланик в Атина, Ернст Райхел, публикува в социалните мрежи съобщение за османски управител, отговарял за части от модерна Гърция. „Али паша, османският управител на Янина, се опита да създаде независима държава в Епир. Той се провали и бе убит. Неговият обезглавен труп е заровен тук. А друга история гласи, че е удавил 18 местни момичета, които са отказали да се присъединят към харема му“, написа той, докато бе на почивка през юли в региона. В рамките на минути той получи множество гневни отговори от гърци, които го обвиниха, че излишно обтяга и без това сложните отношения с Турция. Критиките явно влязоха под кожата на дипломата, който им отговори по следния начин: „драги критици, какво ви ядоса? Че симпатизирам на Али паша, който се е противопоставил на османците? Или че не му симпатизирам? И какво общо има той с днешната ситуация?“ Германия и германското посолство отказаха коментар по въпроса. Поредното противопоставяне между двете балкански страни започна на 10 август, когато турският кораб „Оруч рейс“ започна сондажи на територия, която Гърция разглежда като част от континенталния си шелф, на юг от о. Кастелорцо. Атина подписа с Египет демаркационно споразумение, което от своя страна Анкара отхвърли и сключи свой подобен договор с Либия. Според него, водите южно от острова се намират извън гръцка територия. Германия играе важна роля в конфликта. Миналия месец канцлерът Ангела Меркел извика на разговор премиера Кириакос Мицокакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Турската страна обеща да не започва сондажи в региона на Източното Средиземноморие в полза на преговори с Гърция. Но след като Атина сключи споразумението с Кайро, Ердоган се отметна от преговорите, като поясни, че гърците „не са спазили обещанието си“. Сделката Кайро-Атина изглежда хвана и Берлин неподготвен, тъй като беше обявена ден преди да стане ясно, че Гърция и Турция са се съгласили на преговори. Гърция защити споразумението си, като поясни, че на всички им е било ясно неговото договаряне и сключване. Атина призна, че новината може да е дошла изненадващо, но според Гърция, това е било нужно. "Никога няма да дойде точното време, ако чакаме," смятат в Атина. Позицията на Германия се различава от по-твърдата позиция на Франция. Президентът Еманюел Макрон изрази пълна подкрепа за Гърция и Кипър и засили, временно, френското военно присъствие в региона. Това е част от политиката на противопоставяне на Анкара, която водят в Париж, заради противопоставянето на двете държави в Либия. Макар Германия да е много по-внимателна в използването на военна сила, Гърция даде да се разбере, че би приветствала подобна подкрепа от Берлин и заяви, че ФРГ не трябва да бъде просто наблюдател на събитията. Според официална информация, гръцкият министър на отбраната Николаос Панагиотопулус се е свързал с германския си колега Анегрет Крамп-Каренбауер, като е заявил, че Гърция е готова да започне преговори с Турция, ако Анкара изтегли сондажните си кораби от региона. Съобщението идва на фона на предстоящата неформална среща на първите дипломати на ЕС в Берлин на 26 август. Но според доста анализатори, позицията на Германия не е изненадваща. Берлин има интерес да поддържа спокойни отношения с Анкара, заради мигрантската сделка на ЕС и Турция, според която правителството в югозападната ни съседка ще задържа голямо количество бежанци, които в друг случай биха търсели препитание именно във федералната република. А според Георги Цугопулус, член на европейски международен изследователски център, „гръцките политици използваха Германия като изкупителна жертва по време на финансовата криза, което дава отражение в международната политика днес“. Според него Турция и Гърция ще трябва сами да стигнат до споразумение, правейки взаимни отстъпки. Превод и редакция: Цанко Цолов

24 Август 2020 | 11:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина и Анкара във вторник в опит да помири враждуващите страни

Kathimerini: Хайко Маас ще посети Атина и Анкара във вторник в опит да помири враждуващите страни

Атина. Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас ще посети Германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина във вторник, 25 август, за разговори с гръцкия си колега Никос Дендиас, а в рамките на същия ден ще отиде на визита и в Анкара, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според дипломатически източници той ще замине за Анкара в същия ден. Срещата с Дендиас ще се състои в 12:00 ч. Дискусиите ще се съсредоточат върху ситуацията в Източното Средиземноморие, както и отношенията между ЕС и Русия и ситуацията в Либия, с оглед на неофициалната среща „Гимнич“ на външните министри на ЕС, която ще се проведе в Берлин на 27 и 28 август. Превод и редакция: Иван Христов

21 Август 2020 | 20:59 | Агенция "Фокус"

Hurriyet: ЕС трябва да призова Гърция и Кипър към въздържане, смята Анкара

Hurriyet: ЕС трябва да призова Гърция и Кипър към въздържане, смята Анкара

Анкара. Анкара поиска от ЕС да призове Гърция и Република Кипър (в източника: „Южен Кипър“) към сдържано поведение, вместо такива предупреждения да бъдат отправяни към Турция, това пише всекидневникът Hurriyet. „Ако ЕС иска да е част от процеса носещ мир, благоденствие и стабилност в Източното Средиземноморие, Съюзът трябва да е обективен и честен. Както сме отбелязвали и по-рано, призивите за сдържане трябва да бъдат насочени към Атина и Никозия, които нараняват интересите на ЕС и увеличават напрежението, есклоатирайки европейското единство“, заяви Хами Акши, говорител на външното ведомство в турската столица. Изказването му е направено по повод на растящото напрежение между Атина и Анкара, отнасящо се до морската граница на двете страни. Превод и редакция: Цанко Цолов

21 Август 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Източник твърди пред Reuters: Турция е открила голямо находище на газ в Черно море

Източник твърди пред Reuters: Турция е открила голямо находище на газ в Черно море

Анкара. Турция е открила значително газово находище в Черно море, разкриват два отделни източника от Анкара пред Reuters. Откритието би направило страната енергийно независима и дори може да я превърне в износител на „синьо гориво“. Президентът Реджеп Таийп Ердоган е заявил пред служители в енергийните структури в сряда, че ще обяви „добри новини“ в петък, които ще ознаменуват „нова ера“ за Турция - коментари, които увеличиха акциите на турските енергийни компании и вдигнаха лирата от рекордно ниските нива тази седмица. Той не даде никакви подробности, но източниците казаха, че има предвид откриването на газ в Черно море, а един източник заяви, че мащабът на резервите потенциално може да отговори на енергийните нужди на Турция за 20 години. Турският сондажен кораб „Фатих“ работи от края на юли в зона за проучване, известна като Туна-1, на около 100 морски мили северно от турското крайбрежие в западното Черноморие. „В находището Туна-1 има находка на природен газ“, казва източникът. „Очакваният резерв е 26 трилиона кубически фута или 800 милиарда кубически метра и отговаря на приблизително 20 години от нуждите на Турция“. Той обаче предупреди, че може да отнеме седем до 10 години, за да започне производството, и оцени инвестиционните разходи на между 2 и 3 милиарда долара. Длъжностни лица, включително министърът на енергетиката Фатих Донмез, не са дали подробности за съобщението в петък, заявявайки, че Ердоган сам ще поднесе „изненадата”. Президентството и енергийното министерство на Турция не бяха достъпни за коментар. Британската агенция припомня, че Турция е почти изцяло зависима от внос, за да задоволи енергийните си нужди и провежда усилени сондажи за въглеводороди в Черно и Средиземно море – където тези проучвания се оспорват от Гърция и Република Кипър. Ако се потвърди мащабът на черноморските резерви, те биха представлявали голяма находка, предвид това, че находища, съдържащи 1-2 трилиона кубически фута, често се разработват. Според анализатори обаче Турция може да се сблъска с допълнителни инфраструктурни разходи при влизането на пазара. „Дори и да е добра находка и да се развие, ще отнеме четири до шест години, за да се стигне до производство“, обяснява Джон Бауълс, главен редактор на н Energy Reporters. „Търсенето на газ и цените са исторически ниски и малцина инвестират в ново производство“, което може да затегне предлагането след 3-4 години, каза той. „Ако бъде развит бързо, този газ може да излезе на пазара в оптимален момент“. Всяко намаляване на разходите за внос на енергия в Турция, които бяха 41 милиарда ролара миналата година от източници като Русия и Иран, това не само ще увеличи ресурсите на правителството, но ще помогне за облекчаване на хроничния дефицит по текущата сметка, който оказва натиск върху лирата. Въпреки че такава перспектива е все още далечна и несигурна, лирата се засили в сряда след коментара на Ердоган, тъй като търговците очакват положително въздействие. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 21:51 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: ЕС трябва да защити суверенитета на членовете си в Източното Средиземноморие

Еманюел Макрон: ЕС трябва да защити суверенитета на членовете си в Източното Средиземноморие

Форт Брегансон. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че Европа трябва да защити суверенитета на своите членове в Източното Средиземноморие, когато той е оспорен, предава Reuters. Френският лидер съобщи още, че Париж и Берлин ще действат коорднирано и че двете страни искат деескалация на напрежението и спазване на суверенитета. Изявелнието на Макрон дойде по време на съвместна прескоференция с германския канцлер Ангела Меркел във Форт Брегансон, Южна Франция. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 21:27 | Агенция "Фокус"

The Times: МОСАД смята Турция за по-голяма заплаха от Иран

The Times: МОСАД смята Турция за по-голяма заплаха от Иран

Лондон/Ерусалим. За Израел, Турция е далеч по-голяма заплаха от Иран. Според материал на Роджър Бойс в авторитетното британско издание The Times, началникът на израелската разузнавателна служба МОСАД е заявил, че иранската сила не е на стабилна основа и истинската заплаха идва от Турция. Йоси Коен е направил този коментар пред колегите си от Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. Според Бойс, Коен не е искал да каже, че „Иран е престанал да бъде екзистенциална заплаха, а по-скоро, че може да бъде сдържан: чрез санкции, ембарго, споделяне на разузнавателни данни и изненадващи набези. Дипломацията на принуда на Турция, нейното внимателно изчислено поемане на риск в Близкия изток представлява различен вид предизвикателство пред стратегическата стабилност в Източното Средиземноморие“. В статията се подчертава, че НАТО вече не е силата, която може да държи отношенията между Гърция и Турция стабилни и че вече е загубил „своята лечебна магия“. Бойд подчертава, че Турция при президента Реджеп Тайип Ердоган „флиртува с войната“ и че „постоянното търсене на врагове и изкупителни жертви изтощава дори неговите привърженици и го оставя почти без приятели в региона“ Както пише авторът, „в безумния си стремеж да контролира Източното Средиземноморие и Близкия Изток, той (Ердоган) си печели врагове навсякъде, получавайки подкрепа за агресията си единствено от Катар, Азербайджан и Правителството на националното съгласие на Либия в Триполи, чийто мандат да управлява от ООН е изтекъл през декември 2017 година“. Гърция, от друга страна, е получила твърда подкрепа от „Либийската национална армия“ на Халифа Хафтар, Франция, ЕС, САЩ, Израел, Кипър, Саудитска Арабия, ОАЕ, Армения и други. Въпреки това, тъй като Мосад определи Турция като по-голяма заплаха от Иран, това може напълно да промени геополитиката на региона, тъй като ЕС и САЩ биха били по-склонни да се включат, ако Израел, който те смятат за стълб на стабилност, е застрашен. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 18:07 | Агенция "Фокус"

„Експерт“ (Русия): Турция е намерила големи находища на газ в Черно или Средиземно море

„Експерт“ (Русия): Турция е намерила големи находища на газ в Черно или Средиземно море

Москва/Анкара. В петък президентът на Турция ще направи важно изявление, но същността на обръщението на турския лидер, която той самият характеризира като „добра новина“, вече не е тайна. Известно е, че Реджеп Таийп Ердоган ще обяви официално откритието на голямо находище на природен газ и че Турция я чака икономическо чудо, пише авторитетното руско списание „Експерт“. Източник в президентската администрация заяви пред Euronews, че сондажът на „Кануни“ с екипаж от 35 души, способен да пробива кладенци с дълбочина до 3000 метра, е напуснал Мерсин и се отправил в неизвестна посока. След изявлението на Ердоган за „добрата новина“, която има намерение да обяви в петък, и за „нова ера“ за Турция, акциите на петролните компании Turpas и производителя на оборудване за рафинерии Petkim се вдигнаха рязко. Както отбелязва списанието, новината за предстоящото енергийно изобилие и бум на икономиката се представя в най-добрите традиции на детективските романи. Самият факт за откриването на находището вече не е тайна, но не се знае неговото местонахождение. Според някои източници говорим за Черно море, докато други твърдят, че „запасите от въглеводороди“ се намират в Източното Средиземноморие. Секретността се обяснява с напрегнатата обстановка около действията на Анкара в източната част на Средиземно море и конфликта с Република Кипър и Гърция заради морските граници. Турция претендира за води, които според Конвенцията на ООН за морското право, неподписана или ратифицирана от турците, принадлежат на Гърция и Кипър. Тъй като тези страни са членки на Европейския съюз, Брюксел и особено Париж настояват Анкара да спре проучването и сондирането в станалите неочаквано оспорвани води в Източното Средиземно море. Поне европейският комисар по международните въпроси Жозеп Борел, след като обсъди въпроса на срещата на външните министри на страните от ЕС, официално обяви пълната подкрепа на Съюза на Атина и Никозия. В момента обстановката е напрегната до краен предел. В спорната зона вече са изпратени военни кораби на Гърция и Турция. Но Bloomberg, позовавайки се на два източника, съобщи, че „въглеводородите“ са открити в Черно море. Турският ежедневник Haberturk написа, че сондажният кораб „Фатих“ е намерил газови находища на две места: в района на вливане на река Дунав в Черно море и в района на Мидия, турско градче, разположено недалеч от границата с България. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 17:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС се ограничи със изразяване на солидарност с Гърция и Република Кипър и призова за диалог с Турция

Kathimerini: ЕС се ограничи със изразяване на солидарност с Гърция и Република Кипър и призова за диалог с Турция

Брюксел. Лидерите на Европейския съюз се ограничиха с това да изразят солидарност с Гърция и Кипър по време на извънредната среща в сряда, като в същото време подчертаха нуждата те да разрешат различията си с Турция чрез диалог, пише електронното издание на вестник Kathimerini. По-подробно разглеждане на турския въпрос беше отложено за извънредната среща на 24 и 25 септември. Въпреки че в сряда телеконференцията беше съсредоточена върху санкциите в Беларус, имаше и обширна дискусия относно продължаващата турска активност в Източното Средиземноморие. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис подчерта, че „в момента Турция системно нарушава международното право“ и посочи, че Атина никога не е отказвала диалог с Турция. „Но не и докато има напрежение в морето, по сушата и във въздуха и при всички положения диалогът може да бъде единствено за различията ни по повод делимитацията на морските зони“, поясни министър-председателят. Той също така представи своята версия за фактите около развилата се ситуация в региона, след като Турция издаде своя навигационен телекс (НАВТЕКС), анализирайки рисковете за сигурността на Европа. Мицотакис също така подкрепи мнението на президента на Република Кипър Никос Анастасиадис, който се оплака, че ЕС прилага двойни стандарти в отговора си към Беларус и Турция. От своя страна германският канцлер Ангела Меркел изрази безпокойството си от нарастващото напрежение, като подчерта, че трябва да се положат всички усилия за деескалиране на ситуацията. „Много е опасно“, каза тя, като отбеляза, че „диалогът по спорните въпроси за демаркацията на морските граници, особено между Гърция и Турция, трябва да се възобнови“. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен отбеляза, че „най-важното е желанието на всички страни да участват в диалог“. Нещо повече, като изрази солидарността на Европейския съвет с Гърция и Кипър, неговият президент Щарл Мишел каза, че „всички варианти са на масата“ по отношение на отговора на ЕС на дейстията на Турция. Според гръцки източници сред тези варианти са строги санкции срещу Анкара. Австрийският канцлер Себастиан Курц поиска „категорична реакция от страна на ЕС срещу Турция“. Междувременно съветникът по национална сигурност на Мицотакис Александрос Дякопулос подаде оставката си в сряда, след като коментарите му по гръцката телевизия, че турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ наистина е провел проучвателни операции в териториалните води, за които Гърция претендира, предизвикаха бурна реакция. Преди това правителството беше заявило, че това не се е случвало. Неговата оставка бе приета от премиера. Превод и редакция: Иван Христов

20 Август 2020 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Foreign policy: Как Средиземноморието се превърна в центъра на геополитическа буря

Foreign policy: Как Средиземноморието се превърна в центъра на геополитическа буря

Анкара/Атина. В средата на август гръцки и турски кораб се сблъскаха в Източното Средиземноморие, което повиши напрежението в един от най-интензивните морски надпревари, които регионът е виждал през последните 20 години, пише списание Foreign policy, в материал, представен без редакторска намеса. Кризата започна няколко дни преди това, когато турски кораб започна сондажи в търсене на природни ресурси край остров Кастелорцо – води, които Атина счита за свое морско пространство. И повече от всякога това напрежение рискува да се превърне в многонационален конфликт. В жест на подкрепа за Гърция срещу Турция, Франция изпрати военни кораби в спорните води, като обеща, че това е само началото. Египет и Израел, които провеждат редовно двустранни военни маневри, също показаха своята солидарност с Атина. Трябва да се има предвид и факта, че Египет и Франция вече се намират в състояние на конфликт с Турция на територията на Либия, което кара някои наблюдатели да се страхуват, че последващо увеличаване на напрежението ще доведе до опасна криза в региона. Как се стигна дотук? В продължение на десетилетия, Средиземноморието представляваше възел от проблемни граници, засягащи най-вече проблема около о. Кипър. Но в последните пет години залежите на природен газ по бреговете, превърнаха Източното Средиземноморие в ключова стратегическа арена, където се засичат интересите и на по-големи играчи. Италия и Франция играят важна роля в това отношение, което поставя обтегнатите отношения между ЕС и Турция в още по-лошо състояние Промяната дойде най-вече след като през 2015 г. италианският сондажен кораб на компанията Ени откри огромни залежи на природен газ в египетски териториални води (находището Зохр). Ени, който е движещата сила и зад сондажите около Кипър, започна да разработва план за комбиниране на кипърските, египетските и израелските залежи с цел създаване на възможност за газохранилище, което ще снабдява Европа с течен газ на доста добра цена. И макар икономически да е перфектна идея, геополитически тя срещна проблеми. Тъй като това оставя никаква роля за Турция и планираната от нея газова тръба към Европа, което е част от плана Турция да стане газов хъб в региона. През 2018 г. френският енергиен гигант „Тотал“, който е и третата по големина европейска компания що се отнася до доходи, удари повторно Турция, като сключи сделка с Ени за участие във всички сондажи, планирани и извършвани около Кипър, което от своя страна вкара Франция в играта. По същото време Република Кипър се съгласи да доставя газ в египетски фабрики, където той ще бъде втечняван. Малко по-късно Израел се съгласи на същата сделка. Турция изказа своето недоволство като започна серия операции от типа на „въоръжената дипломация“, пращайки свои сондажни кораби около Кипър, всеки от който с подобаващ военен ескорт. Правейки това, Турция обяви че защитава правата на турските киприоти и на призната само от Анкара севернокипърска република. С всеки турски ход обаче коалицията Кипър-Египет-Израел-Гърция получаваше все повече подкрепа от Италия и Франция, както и САЩ, всяка от които държави има огромни инвестиции в разработването на средиземноморския газ. За Турция, подкрепата на нейните натовски съюзнични на тази група представлява предателство. Ролята на Либия В опит да се сдобие с повече легални лостове, Турция сключи през ноември 2019 г. демаркационно споразумение с либийско правителство на националното единство в Триполи. Споразумението беше придружено и от военно сътрудничество, според което Турция ще помогне на Триполи в бойните действия срещу Халифа Хафтар, който се опитва да обедини страната под своята власт и е подкрепян от Франция и Египет. Това включи Анкара в либийската гражданска война. Имайки подкрепата на демаркационното споразумение, Анкара се намира на по-добри юридически позиции от преди, поради което изпрати своя кораб „Орук рейс“, акомпаниран от пет военни кораба, към спорните води около остров Кастелорцо. Какво следва? Има силни желания на много европейски държави да спрат последващата ескалация на напрежението в региона. Макар да подкрепят Гърция, нито Египет нито Израел могат да си позволят да бъдат въвлечени във военен конфликт с Турция в Източното Средиземноморие. ЕС подкрепя Гърция и Кипър, но страните в блока са разделени по въпроса как да се справят с кризата. Гърция, Кипър и Франция защитават строги мерки срещу Анкара, докато Италия, Малта и Испания са против (и трите държави имат подобни на турските интереси в региона). Германия, която в момента председателства съвета на ЕС, може да счупи това равенство. Макар Берлин обикновено да предпочита френската политика в Средиземно море, все пак иска да държи Анкара близо до ЕС, макар Турция да играе по ръба на бръснача. Ако турската страна направи една грешна крачка, и ЕС и САЩ ще застанат твърдо на гръцка страна. Тънката линия, която Анкара не може да премине, е о. Крит, където има големи залежи на нефт и газ. Макар да е призната за гръцка територия, картата на Турция и Либия, вкарва тази територия към Либия. Ако Турция изпрати свой кораб там, това ще бъде последната капка. Но за сега, Анкара не го прави. Превод и редакция: Цанко Цолов

20 Август 2020 | 10:55 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: Бойна флотилия и сондажен кораб на Турция са отплавали към Кипър

Al Jazeera: Бойна флотилия и сондажен кораб на Турция са отплавали към Кипър

Анкара. Турция е изпратила сондажен сондаж в района край югозападното крайбрежие на остров Кипър, което почти със сигурност ще ескалира допълнително ситуацията в Източното Средиземноморие, съобщава днес, 19 август, телевизионният канал Al Jazeera. След изпращането на изследователския кораб „Оруч Рейс“ на юг от гръцкия остров Кастелоризо миналата седмица Турция включи 230-метров сондажен кораб „Явуз“ към своята средиземноморска мисия. Той е ескортиран от три кораба, осигуряващи поддръжката му, охранявани от турския флот. „Настоятелно се препоръчва на всички кораби да не влизат в този район“, предупредиха по-рано от командването на Военноморските сили (ВМС) на Турция, когато обявиха акваторията, където се провеждат геоложките проучвания, за „закрита“ до 15 септември. В региона се развива мащабна криза, която засяга голям брой държави, включително и такива, които нямат достъп до Средиземно море, но имат исторически трудни отношения с Турция. Франция увеличи военното си присъствие в Средиземноморието, за да се защити от „провокативните“ стъпки на Анкара, уведомиха по-рано от Париж. Петата република започна съвместни военноморски учения този месец с Гърция и Кипър. В понеделник, 17 август, Турция обвини Франция, Армения и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в създаването на „коварен съюз“, насочен срещу Анкара. Миналата седмица Турция изпрати военни кораби в Източното Средиземноморие, като заяви, че те са предназначени да защитават изследователската мисия на Анкара за проучване на континенталния шелф. Корабите на турския флот в момента се намират в район, за който Атина претендира, че е в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Гърция. Турция претендира за някои морски райони съгласно споразумение, подписано с либийското Правителство на националното съгласие (ПНС) през ноември 2019 г. Този месец Гърция и Египет сключиха свое споразумение за демаркация на ИИЗ в Източното Средиземноморие, което доведе до нова ескалация в региона. Гърция настоява, че има изключителни права да оперира в райони на Средиземноморието, където Турция се опитва да проведе пробно сондиране в търсене на нови петролни и газови находища. Анкара от своя страна се позовава на условията на споразумението, сключено с признатото от ООН либийско правителство в Триполи. В средата на юли гръцкият външен министър призова партньорите от ЕС да подготвят икономически санкции срещу Турция, ако тя не спре геоложките проучвания в гръцката икономическа зона. Френският президент Еманюел Макрон прояви готовност да подкрепи Атина в това начинание. Гръцките въоръжени сили бяха поставени в повишена готовност миналия месец поради намеренията на Турция да започне сондажни операции близо до остров Кастелоризо. Това беше предшествано от увеличаване на активността в турската военноморска база „Аксаз“ – оттам излязоха 15 кораба, което предизвика тревога в Атина. В района е регистрирана и поишена активност на турската бойна авиация. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Лавров потвърди готовността си да посети Кипър

ТАСС: Лавров потвърди готовността си да посети Кипър

Москва. Министрите на външните работи на Русия и Република Кипър Сергей Лавров и Никос Христодулидис си размениха съобщения по повод 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете държави, руският външен министър потвърди готовността си да посети републиката, предава ТАСС. „Ръководителите на външнополитическите ведомство взаимно изразиха удовлетворение от настоящото състояние на многостранно руско-кипърско сътрудничество. Беше подчертано значението на интензивната съвместна работа за практическото прилагане на ключови междудържавни споразумения“, се казва в съобщение на руското външно министерство, публикувано в сряда. „Сергей Лавров потвърди готовността си да посети Република Кипър в съответствие със съществуващата покана“, подчерта дипломатическата служба. В своите послания министрите отбелязаха високото ниво на взаимно разбиране по регионални и глобални въпроси, а руската страна отново подкрепи усилията на ръководството на Република Кипър за разрешаване на кипърския проблем въз основа на съществуващите резолюции на ООН. Лавров и Христодулидис фиксираха намерението да продължат да координират стъпките на международните платформи в интерес на осигуряване на мир и стабилност в Източното Средиземноморие и на целия европейски континент като цяло, добави руското министерство. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 12:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: След сблъсъка в морето, Атина планира следващите си стъпки в конфронтацията с Турция

Kathimerini: След сблъсъка в морето, Атина планира следващите си стъпки в конфронтацията с Турция

Атина. Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос във вторник поздрави капитана на гръцката фрегата Лимнос, която се сблъска с турски кораб по време на противопоставяне в Източното Средиземноморие миналата седмица и посочи, че Гърция е готова да проведе разговори с Турция при условие, че тя оттегли военните и сондажните си кораби от района, който Гърция твърди, че влиза в нейния континентален шелф, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Междувременно снимка, публикувана за първи път от „Катимерини“ в сряда, разкрива щетите, нанесени от дясната страна на кърмата на фрегата Kemal Reis (Кемал Рейс) по време на сблъсъка на 12 август, когато турският кораб за наблюдение на сеизмичния плавателен съд „Оруч Рейс“ се движеше между Кипър и Крит, проследяван от гръцки фрегати. Според информацията на гръцкото издание, капитанът на „Кемал Рейс“ се е опитал да препречи пътя на Лимнос, принуждавайки гръцкия кораб да се обърне, за да избегне челен сблъсък и в процеса е протаранил задната част на турската фрегата със своя нос. Източници съобщават пред изданието, че Лимнос е пропуснал с малко помпеното отделение на турския съд. В разговор по радиото с капитана на гръцката фрегата, командир Йоанис Салярис, Панайотопулос го е поздравил, като е казал: „Ти си човекът, капитане. Поздравления“. Саларис е отговорил, че просто е изпълнявал дълга си. Министърът разговаря и по телефона с германската си колежка Анегрет Крамп-Каренбауер, като е изяснил, че Гърция е готова да започне диалог с Турция в рамките на международното право, стига Турция незабавно да изтегли своите военни кораби и сеизмични изследователски кораби от района край остров Кастелоризо. По-рано във вторник Александрос Диакопулос, съветникът на националния министър по сигурността, се опита да изясни предишно изявление за „Оруч Рейс“, като отбеляза, че корабът „се е опитал“ да извърши сеизмично проучване в гръцки води, но не е завършил дейностите. Междувременно в Никозия министърът на външните работи Никос Христодулидис заяви, че Кипър има морски сделки с Египет, Израел и Ливан и е „готов да проведе дискусии с други съседни държави относно създаването на морските зони“. Коментарите му дойдоха по време на разговори с гостуващия му гръцки колега Никос Дендиас, който заяви, че очаква министрите на ЕС да обсъдят списък на потенциалните санкции срещу Турция следващата седмица. „Тази ескалация на турската агресия е насочена срещу Европейския съюз и следователно трябва да има ескалация на европейската реакция, за да се противодейства на нея“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 12:25 | Агенция "Фокус"

Говорителят на партията на Ердоган: Гръцката игра може да се превърне в гръцка трагедия

Говорителят на партията на Ердоган: Гръцката игра може да се превърне в гръцка трагедия

Анкара. Турският депутат и говорител на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) Омер Челик отправи нови заплахи към Гърция на фона на ескалиращата ситуация в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Влиятелният член на ПСР заяви: „Гърция играе играта неправилно. Играе игри, които са отвъд нейния размер. Предупреждаваме Гърция. Играта, която играете, може да се превърне в гръцка трагедия. Няма да сме виновни ние. Няма да ви позволим да играете гръцки театър чрез дипломацията. Те искат да постигнат нещо подобно на Севърския договор“. Той продължи: „Гърция иска да постави пред свършен факт региона. Това не може да се случи без Турция и турците киприоти. Не може да има стабилност в региона без одобрението на Турция и (т.нар.) Турска република Северен Кипър“. Освен това той описа наскоро подписаното военно споразумение между Република Кипър и Франция като „пиратско“. Челик не пропусна да коментира и думите на Джо Байдън за Ердоган, описвайки ги като „изявления за преврат“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Август 2020 | 10:42 | Агенция "Фокус"

Ekathimerini: Гърция и Германия са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие по телефона

Ekathimerini: Гърция и Германия са обсъдили ситуацията в Източното Средиземноморие по телефона

Атина. Гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулус е провел телефонен разговор със своя германски колега Анегрет Крам-Каренбауер във вторник, като темата на разговора е била ситуацията в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, позовавайки се на свои източници. Според данните на изданието, министрите са обсъдили турските действия в региона и предстоящата неформална среща на министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС, която е насрочена за 26 август в Берлин. Превод и редакция:Цанко Цолов

18 Август 2020 | 17:11 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: ЕС планира специална среща, на която да обсъди ситуацията в Източното Средиземноморие

Daily Sabah: ЕС планира специална среща, на която да обсъди ситуацията в Източното Средиземноморие

Анкара. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи провеждането на специална среща на върха, която да засегне ситуацията в Източното Средиземноморие, която ще се проведе на 24 и 25 септември, пише турското издание Daily Sabah. В сряда лидерите на страните-членки на ЕС ще проведат необикновена пресконференция чрез видео разговор, главна тема на чиято ще бъдат последните събития в Беларус. По думите на Мишел, срещата в сряда ще бъде посветена най-вече на Беларус, но в същото време белгийският политик предложи в своята официална покана, по време на срещата да се „даде време за подготовка“ по темата за Източното Средиземноморие. Изданието припомня, че в петък външните министри на ЕС разговаряха по въпроса, както и относно напрежението между Гърция и Турция, което се породи около проблема за ползване на ресурсите от континенталния шелф в региона на източната част на Средиземно море. В официално изявление сред срещата, външните министри подновиха солидарността на блока с Гърция и правителството на гръцките киприоти, и подчертаха „сериозното влошаване на отношенията с Турция ще има дългосрочни стратегически последици за целия ЕС, отвъд Източното Средиземноморие“. Според изявлението, „незабавната деескалация от страна на Турция се разглежда като изключително важна“. Миналата седмица Турция поднови своите сондажи в региона. Превод и редакция:Цанко Цолов

18 Август 2020 | 16:43 | Агенция "Фокус"

Haberturk (Турция): Русия може да се присъедини към Турция в сблъсъка за Източното Средиземноморие

Haberturk (Турция): Русия може да се присъедини към Турция в сблъсъка за Източното Средиземноморие

Анкара. С началото на операциите на сеизмичния кораб „Оручи Рейс“ в Източното Средиземноморие, за „Синята родина“ (турска доктрина за установяване на контрол върху моретата обрграждащи страната /недопускане да бъде затворена на континента – бел. ред.) настъпи нова ера. Гърция вдигна шум, но този път ситуацията е много по-различна от възникналата при намесата на Германия след миналото издаване на навигационен телекс (НАВТЕКС). Турция показа жест на добра воля, направи избор в полза на преговорите, докато Гърция, напротив, избягваше преговори и подписа споразумение с Египет. Така Анкара наклони везните в спора в наша полза, но въпреки това все още не е ясно коя от силите ще бъде на турска страна и каква позиция ще заеме изобщо, пише турското издание Haberturk в материал, представен без редакторска намеса. Франция имаше много причини да реагира първа в полза на Гърция. Страните от Европейския съюз (ЕС), особено Германия, също са наясно със сериозността на ситуацията, но Америка и Русия, които преди това се състезаваха помежду си в Средиземноморието, все още не са показали някакъв ясен подход. Например, къде ще бъде Русия в споровете за Средиземноморието? Няма я и Великобритания, която заема 3% от територията на Кипър! Какво мислят Русия и Великобритания за това, че Франция е първата, която излезе на терена? В последните години увеличилата присъствието си в Сирия Русия засили значително флота си в Източното Средиземноморие в противовес на САЩ. Ако някога в Турция се говореше, че излизането на Русия в топлите море и установяването на присъствието й в Средиземно говоре би създало опасна ситуация, то напоследък започнахме да си задаваме въпроса: „А не може ли това да е балансиращ фактор?“ Фактите са следните. Зад антитурския фронт в Източното Средиземноморие седят САЩ. Как трябва да интерпретираме съюзничеството в НАТО в светлината на това. Зад дуета на гърците и гръцките киприоти на заден план стоят нашите съюзници и те създават ситуация на свършен факт в зоната на юрисдикция на Турция. От друга страна фактът, че кипърските гърци се отдалечиха от Русия през последните години и сега напълно разчитат на САЩ, а САЩ открито ги подкрепят срещу Турция, показва формирането на нови баланси в Средиземноморието. Каква роля ще играе Русия в развиващата се ситуация, при положение, че Москва неведнъж е предупреждавала гръцката администрация в Кипър и е реагирала на американско-френското влияние на острова? Чия страна ще заеме Русия в тези спорове, предвид военноморските й сили в Тартус, самолетите и системите за противовъздушна отбрана на авиационната база Хмеймим в Сирия, както и контрола й над бойното поле в Либия? Интересите на Русия до голяма степен съвпадат с интересите на Турция. Възможен ли е съюз? Например, ако Русия признае (т.нар.) Турска република Северен Кипър, до каква степен ще се променят балансите в Източното Средиземноморие? Може ли Русия да предприеме такава стъпка на фона на влошаването на отношенията си с гръцката администрация на Южен Кипър напоследък? Известно е, че Русия е сериозно загрижена от подкрепата на САЩ за „партньорство в областта на сигурността и енергетиката“ в Източното Средиземноморие, както и от премахването на оръжейното ембарго върху кипърските гърци. Може ли фактът, че руските военни кораби, като част от тези събития, да спрат да влизат в кипърските пристанища за попълване на доставките, да подтикне Русия да предприеме действия? В края на краищата, защо да не започнем да гледаме на събитията в Източното Средиземноморие през тази гледна точка в дните, когато Турция и Русия се готвят да започнат преговори за Либия Превод и редакция: Иван Христов

18 Август 2020 | 13:44 | Агенция "Фокус"

Protothema: Турски вестник представи военен сценарий за превземане на гръцки острови в Егейско море

Protothema: Турски вестник представи военен сценарий за превземане на гръцки острови в Егейско море

Атина. Турският вестник „Йени Шафак“ публикува материал, в който очертава военна операция на турските въоръжени сили за „демилитаризация на егейските острови“, където са разположени гръцки части в случай на конфликт с Атина, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. „В случай на война (с Гърция), първата цел на турските въоръжени сили ще бъдат егейските острови“, пише в материала на проправителственото издание, което представя на първа страница заглавие и карти на евентуалната операция. Заглавието на материала е „Дайте обяснение за Егейско море“ и в него се утвърждава турската позиция за „демилитаризацията“ на 16 гръцки острова, както и се оспорва суверенитета на Атина над 152 малки островчета и скали, които са включени в списъка EGAYDAAK, с който Турция директно оспорва гръцкия суверенитет. В статията пише: „Без никакво законно право в Източното Средиземноморие според международното право, Гърция подписа пиратско споразумение с Египет. „Оруч Рейс“ навлезе в изключителната икономическа зона на Турция, продължавайки своята изследователска дейност. Гърците, станали източник на напрежение в Средиземноморието с действията си, нарушават международните договори на Егейските острови от години. Атина милитаризира незаконно егейските острови, нещо, което е забранено. По-конкретно 16 острова, „демилитаризирани“ според международните договори, са тежко въоръжени“. Превод и редакция: Иван Христов

18 Август 2020 | 08:02 | Агенция "Фокус"

„Известия“(Русия): Гърция и Турция вървят към ескалация на морския конфликт

„Известия“(Русия): Гърция и Турция вървят към ескалация на морския конфликт

Moсква. Стигна се до стълкновение между военни кораби от гръцкия и турския флот, в резултат на противопоставянето на двете страни в района на Източното Средиземноморие, пише руското издание „Известия“, в материал, представен без редакторска намеса. Именно този регион в последните няколко месеца стана своеобразно „бойно поле“ в набиращия сила конфликт между Атина и Анкара заради териториален спор и право използване ресурсите и най-вече полезните изкопаеми, намиращи се в дълбочината част от континенталния шелф. Официалните данни за произшествието не са много, а основно за инцидента може да се съди по съобщенията в медиите. Така например гръцкото специализирано електронно издание ArmyVoice пише, че турската фрегата Kemal Reis и гръцкият кораб Limnos са се „докоснали леко“, вероятно в процес на маневриране. Инцидентът се е случил, предлога се, в спорен район, където се намира и турският изследователски кораб Oruc Reis, както и военни кораби на двете държави. Според данни на вече споменатото електронно издание, турската фрегата със сигурност ще трябва да претърпи ремонт. Министерството на отбраната в Атина потвърди случая, но отбеляза, че на него не трябва да се придава голямо значение. Според друг гръцки вестник – „Катимерини“, инцидентът е станал вероятно по вина на турския кораб. Гръцката фрегата, която е вземала участие в съвместни гръцко-френски учения в региона, не е получила щети, поне според уверенията на изданието. Ако погледнем турските медии, случаят е описван съвсем различно. Например, говори се, че щети е понесъл гръцкият, а не турския кораб. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че всеки последващ опит да се нападне изследователския кораб ще струва „висока цена“. „Те получиха първото подобно предупреждение днес“, каза още държавният глава, без да предложи някакви подробности. Здравей, оръжие! Случаят с фрегатата обаче не се ограничава само до материалните щети по двата кораба. Напротив, инцидентът показва колко е тънка дипломатическа линия между двете държави как тя лесно може да се прескочи, при което Гърция и Турция рискуват да попаднат в ужасяваща спирала на противопоставяне, включително и силово, което може да доведе до доста грозни неща. И именно при един военен сценарии – който поне засега се ограничава само до демонстрация на сила, ще проличи важният гръцки съюзник – Франция. Президентът Еманюел Макрон обяви на 13 август, че републиката е усили своето военно присъствие в Източното Средиземноморие. Знак за това е изпращането на фрегата „Лафайет“. До този ход се стигна сред разговор между Макрон и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Френското присъствие не се ограничава само с това. Към него спада връщащия се от Ларнака вертолетоносач Tonnere, a в ученията са взели участие и два маневрени изтребителя Рафел, които са прехвърлени от база си в Кипър на о. Крит. Засилването на военното френско присъствие бе определено като временно, но Париж не се ангажира с определени дати. В търсене на посредници Подобно действия за момента изглеждат само като дрънкане на саби, а не демонстрация на реална военна мощ, но в зависимост от мащаба на инцидента, може да се стигна и до по-сериозно последици. В същото време обаче, такива двустранни конфликти, като този между Анкара и Атина, трудно могат да се решат без посредници. Според Юрий Мавашев, директор на центъра за изследване на модерна Турция, Анкара ще успее да защити интересите си в крайна сметка. „Турция не допуска нито един енергиен проект, който може да постави под съмнение нейната роля на енергиен хъб,“ счита той. По думите на Томас Гомар, директор на френския институт за международни отношения, „стратегическата ситуация в региона се влошава и изостря в момент, в който САЩ вече не желаят да играят ролята на балансьор и гарант. Според него намесата на френски части спомага за стабилизирането на ситуацията и показва промяна в баланска на силите и то в полза на твърде амбициозната Турция. Според мнението на Боби Гоен, колумнист в Блумбърг, намесата на Франция ще изиграе роля и за Турция. Ердоган ще е наведен на мисълта, че Европа е готова да воюва с него. Според експертът, германската дипломация е много по-ефективна, тъй като германският канцлер Ангела Меркел е успяла да убеди Ердоган да спре геологическите проучвания през дипломация. Превод и редакция: Цанко Цолов

17 Август 2020 | 16:10 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кризата в отношенията между Атина и Анкара може да е дългосрочна

Kathimerini: Кризата в отношенията между Атина и Анкара може да е дългосрочна

Атина. Възможността за трайна криза с Анкара се разглежда в Атина като много вероятна, ако дипломатическите инициативи за деескалиране на напрежението не дадат никакви резултати, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Съобщава се, че Атина се подготвя за всякакви събития, тъй като въпреки скорошната си реторика в полза на диалога, турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е изпращал сигнали, които предполагат, че турският сондажен кораб „Оруч Рейс“ ще се изтегли от морската зона, за която Гърция претендира, че е неин континентален шелф. Според близки сътрудници на премиера Кириакос Мицотакис, „Оруч Рейс“ не провежда проучвателни дейности в гръцкия континентален шелф, независимо че е придружен от 10 турски военни кораба. Всъщност, добавят те, присъствието на кораба в района е по-скоро „декларация“ на претенциите на Ердоган. Този сценарий на трайно напрежение обаче може да се промени, тъй като Европейският съюз полага усилия за деескалация на ситуацията и се опитва в крайна сметка да събере Атина и Анкара на масата за преговори. САЩ са на същия курс, както пролича от срещата, проведена във Виена в петък между държавния секретар на САЩ Майк Помпео и гръцкия външен министър Никос Дендиас. Смята се, че участието на международни играчи е предизвикано и ускорено от риск от военен инцидент след сблъсък между гръцка и турска фрегата в сряда. Преди телеконференцията на Съвета по външни работи в петък Дендиас се срещна с австрийския си колега Александър Шаленберг във Виена за разговори, фокусирани върху развитието в Източното Средиземноморие. По-рано през деня Шаленберг заяви, че ЕС трябва да преоцени отношенията си с Турция в светлината на последните събития. „Трябва да кажа, че Австрия е много загрижена за опасната и тревожна ситуация, която според нас може да ескалира“, заяви Шаленберг на съвместна пресконференция с Помпео. „Действията, предприети от някои държави в Източното Средиземноморие…, трябва да доведат до това, Европейския съюз да преоцени отношенията си с Турция“, каза той. Междувременно американският посланик в Гърция Джефри Пайет се срещна с гръцкия министър на отбраната Никос Панайотопулос и, както той написа в профила си в „Туитър“, „потвърди подкрепата на САЩ за Гърция като стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и обсъди инициативи за задълбочаване на сътрудничеството в областта на отбраната и за надграждане [на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната], като същевременно намаляваме регионалното напрежение“. Гръцкото правителство очакваше силна турска реакция на подписването на споразумението с Египет за разграничаване на изключителните икономически зони между двете страни. Той обаче счете сделката с Египет за необходим риск, тъй като Атина се стреми да обезсили меморандума между Турция и Либия, който включва морски зони, върху които има претенции и Гърция. Нещо повече, споразумението с Кайро ще послужи като много силно дипломатическо оръжие в случай, че въпросът за морските зони бъде отнесен до Международния съд в Хага. Превод и редакция: Иван Христов

17 Август 2020 | 10:15 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Сделката Израел-ОАЕ – геополитическо земетресение в Близкия изток

The New York Times: Сделката Израел-ОАЕ – геополитическо земетресение в Близкия изток

Ню Йорк. Сделката Израел-ОАЕ се превърна в мощно геополитическо земетресение в Близкия изток, пише носителят на три награди "Пулицър" Томас Фридман в американският вестник The New York Times. За пореден път смятам да се съглася с президента Тръмп относно любимото му прилагателно - ОГРОМНА. Споразумението, което беше договорено от администрацията на Тръмп за Обединените арабски емирства, включва пълна нормализация на отношенията между тази страна и Израел. В замяна еврейската държава се отказва от всяка форма на анексиране на Западния бряг на река Йордан. Точно това нарече Тръмп в „Туитър“: „Огромен пробив“. Дори Ануар Садат, който навремето отиде в Ерусалим - нищо в историята не може да се сравни с този голям пробив, създаващ връзка между араби и израелци. Дори ръкостискането между Ясер Арафат и Ицхак Рабин на моравата. Просто няма нищо, което да се сравнява с първия момент на открито помирение между израелци и палестинци. Но има събития, които са близки до настоящето по своето значение. Просто се опитайте да оцените събитията, които се случват в многоточкова скала. И ще видите как това споразумение засяга всяка една от силите, действащи в региона. Най-много печелят от това силите, които подкрепят САЩ, умерен ислям, край на конфликта с Израел завинаги. Но радикалните проирански, антиамерикански сили губят от това споразумение. Те, заедно със силите, подкрепящи вечната ислямистка борба с Израел, са все по-изолирани и остават в миналото. Това е геополитическо земетресение. За да разберете напълно защо нещата вървят по този начин, трябва да разгледате вътрешната динамика на това споразумение. То се основава на мирния план на Тръмп, написан от Джаред Къшнър, както и на желанието на авторите на този план да го изпълнят - именно това създаде „суровината“, материалната основа за настоящия пробив. И ето как работи. Планът на Кушнер основно призова Израел и палестинците да установят мир помежду си. Съгласно условията на този мир Израел получава възможност да анексира 30 процента от Западния бряг, където живеят повечето израелски заселници. А палестинците получават своите 70 процента, върху които палестинците ще могат да създадат своя демилитаризирана държава. Освен това палестинците ще получат парчета земя от Израел. Палестинците отхвърлиха това споразумение веднага като небалансирано и несправедливо. Но израелският премиер Бенямин Нетаняху, който помогна за съставянето на много про-израелски план за тези територии, заяви, че възнамерява да започне първата част от плана за анексиране от 1 юли. В същото време Нетаняху не се съгласи с частта от плана, която беше отхвърлена от част от неговия електорат - еврейските заселници. А именно, че палестинците ще получат останалите 70 процента. (Интересно дали Нетаняху е бил убеден да опита този вариант не от някой друг, а от посланика на Тръмп в Израел - Дейвид Фридман, самият той е про-заселнически екстремист.) Тази политика на Нетаняху не работи. Причината е, че Къшнър, който постоянно поддържа връзка с Египет, Йордания и арабските страни от Персийския залив, научи от тях, че подобно едностранно израелско анексиране би било пълно нарушение на всички условия на арабско-израелската сделка - за тях. Чувайки това, Къшнър каза на Биби Нетаняху: „Да не вървим толкова бързо“. Къшнър и Тръмп бяха убедени да не приемат, да блокират плана на Биби за "избирателно анексиране" на палестинските територии. Това доведе до факта, че Нетаняху загуби подкрепата на заселниците. Спадът в одобрението му се свързваше с няколко явления наведнъж. Той беше обвинен в корупция и всеки ден се събираха протести пред дома му заради неуспешните мерки срещу коронавирусната епидемия в Израел. Какво стана след това? Итамар Рабинович, един от водещите историци на Израел в Близкия изток и бивш посланик във Вашингтон, го определи като "приготвяне на лимонада от лимони". Точно това направиха Тръмп, Къшнър и принц Мохамед ибн Заед, фактически владетел на ОАЕ. "Вместо да се случи анексията на палестински земи, те я изтъргуваха за мир с ОАЕ", каза Рабинович в интервю. Къшнър, добави той, "сякаш сам е създал продукт от нищото". Отказ от анексиране, който вече беше невъзможен, „Израел вече може да преговаря за мир с ОАЕ“. „Това беше размяна на мир за мир, а не земя за мир“, каза Рабинович. Изглежда, че процесът е започнал, когато посланикът на ОАЕ във Вашингтон, Юсеф ал Отайба, публикува писмо до израелския вестник Йедиот Ахронот през юни. В него той изрично предупреди, че анексията на Израел на Западния бряг ще подкопае този тих напредък към мир с арабските страни от Персийския залив, който Израел постепенно се стреми да постигне. Държавата от ОАЕ обмисля отдавна как да създаде открити дипломатически отношения с Израел. Но дискусията за това как да се спре анексията на Израел на Западния бряг, тази дискусия даде идеална „рамка“ за установяване на дипломатически връзки с Израел. Сега Емирствата можеха да представят случая, сякаш изработват нещо за палестинците в замяна на нормализиране на собствените им отношения с Израел. Начинът, по който позицията на Нетаняху се промени, беше завладяващ процес. Както каза израелският писател Ари Шавит, „Нетаняху се опитва да се измъкне от собствения си Уотъргейт, обръщайки се, както Никсън към Китай. Той е обратното на Никсън “. (В началото на 70-те години, преди импийчмънта си поради подслушване на политически противници във Уотъргейт, президентът на САЩ Ричард Никсън успя да възстанови отношенията на САЩ с комунистически Китай, като отиде в Пекин, което се превърна в сензация и основа за фразата „Никсън в Пекин“, която означава неочаквано полезна и мирен обрат на събитията - изд.). Ето какво има предвид Рабинович: Нетаняху направи всичко възможно, за да успокои десните сили в Израел. Той се опита да ги привлече на своя страна с лъскави играчки [като анексирането на палестинските територии]. Целта беше да се получи тяхната подкрепа, в опитите му да избегне процес на корупция и сблъсък с главния прокурор на Израел. Приемайки предложената му сделка с ОАЕ, точно както Никсън прие сделката с маоистки Китай, Нетаняху се отказа от естествените си идеологически съюзници - заселниците, които го подкрепиха, защото се надяваха той да им даде анексия. „Това определено ще принуди Нетаняху да стане по-зависим от центъра на израелската политика или поне от десния й център“, отбелязва Шавит, което означава, че страната ще продължи напред. "Тази сделка може да спаси израелската демокрация, като лиши Биби Нетаняху от цялата армия от десни сили, които той навремето трябваше да впрегне в битката срещу Върховния съд." Палестинската администрация, ръководена от Махмуд Абас, също губи много заради тази сделка. Това може да принуди Абас да се върне към масата за преговори. В крайна сметка тази сделка лишава Абаса от главния му коз в ръкава - твърдението, че арабските страни и страните от Персийския залив ще нормализират отношенията с Израел само след като израелците удовлетворят изискванията на Палестинската администрация и им дадат държавата, която палестинците искат. (Тук мога да дам безплатен съвет на Абас: върнете се към масата за преговори сега и кажете, че виждате плана на Тръмп не като "таван", а като "етаж" - начална точка на това, което може да бъде постигнато, за да отговори на палестинските изисквания. Ще получите подкрепа от Тръмп, от европейците, а също и от много араби за подобна позиция. В края на краищата все още имате влияние върху ситуацията. Израел се интересува от Вас, защото вашите хора на Западния бряг не могат просто да изчезнат, те не могат да бъдат взети и убивани( нещо, което не се е случвало между ОАЕ и Израел.) Сделката, разбира се, ще насърчи други монархии в Персийския залив - Бахрейн, Оман, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия - да следват примера на Емирствата. Тези страни отдавна имат тайни и понякога открити контакти с Израел чрез специални служби, плюс бизнес контакти. И тези страни просто ще завиждат на ОАЕ, че тази страна ще може да се ожени за финансовия си капитал с израелската технология, с постиженията му в кибернетиката, селскостопанската технология и здравеопазването. В крайна сметка това е потенциалът, който ще направи щастливи и двете страни - Израел и ОАЕ. И ето още три основни бенефициенти по сделката. Първият е крал на Йордания Абдула. Той се опасяваше, че анексирането на Израел на Западния бряг ще стимулира усилията за превръщането на Йордания в палестинска държава. Настоящото споразумение премахва тази заплаха - макар и само за известно време. Вторият бенефициент е еврейската общност в САЩ. Ако Израел анексира част от Западния бряг, той ще раздели всяка синагога и събор в Съединените щати на два непримирими лагера. Това биха били привърженици и противници на такова анексиране. Това бедствие сякаш се приближаваше към нас. Сега го няма. Третият бенефициент е Джо Байдън. Ако успее Тръмп, той няма да се притеснява от трудния въпрос с анексията. И ще има много по-мощен проамерикански съюз в региона, с който може да реши проблемите на този далечен регион. Основните геополитически губещи в тази сделка са Иран и неговите съюзници: Хизбула, иракските милиции, сирийският президент Башар Асад, Хамас, Ислямския джихад , хутите в Йемен и Турция. И тези врагове на мира ще страдат по редица причини. До днес ОАЕ като страна поддържаше деликатен баланс между Иран и Израел, като не позволяваше на Иран да бъде провокиран и да прави бизнес с Израел по тайни канали. Но тази сделка е просто мерзост в лицето на Иран при това открита. Подтекстът на тази сделка е: „Израел е на наша страна сега, така че не се опитвайте да се биете с нас“. През последните месеци Израел нанесе големи щети на Иран чрез тайна кибервойна, сплаши я. Затова сега ОАЕ има възможност да завърши сделката с Израел. Но тази история има още едно послание, по-дълбоко, - на ниво психология. ОАЕ изглежда казва на иранците и техните съюзници: „Сега в региона има всички коалиции: коалиция от онези, които искат да позволят бъдещето да се справи с миналото веднъж завинаги, както и коалиция от онези, които искат да позволят на миналото да унищожи бъдещето - както е сега ... ОАЕ ръководи първата коалиция, докато Иран получава възможност да стане лидер на втората. ОАЕ и Израел показаха в четвъртък - дори за кратък момент - че миналото невинаги може да погребе светлото бъдеще. Ненавиждащите и разделителите не винаги печелят Това беше глътка свеж въздух - изпълнението на американски проект. Но някой ден, да се надяваме, той ще се превърне във вятър на промяната, който ще се разпръсне из региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 17:14 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турските политици осъдиха думите на Байдън

Daily Sabah: Турските политици осъдиха думите на Байдън

Анкара. Наскоро разпространените думи на вероятния кандидат за президент на демократите в САЩ Джо Байдън за Турция получиха остра критика от турските политици, които обвиниха бившия американски вицепрезидент, че се намесва във вътрешните работи на страната, пише турското англоезично издание Daily Sabah. Байдън проведе интервю с група редактори на вестник The New York Times (NYT) през декември 2019 г., а стенограмата беше публикувана месец по-късно, през януари 2020 г. Коментарите на Байдън се появиха отново във видео, което стана много популярна тема в социалните мрежи в Турция. По време на интервюто Байдън нарича турския президент Реджеп Тайип Ердоган "автократ" и споменава "... кюрдското население, което искаше да участва в политическите процеси в парламента". В Турция всички политически партии, които преминаха 10-процентовия избирателен праг, включително Народната демократическа партия (HDP), участват в турския парламент и всички политически партии могат да участват в демократичните избори в Турция, коментира изданието Байдън също намекна, че ще настоява САЩ да се намесят пряко във вътрешните работи на Турция. Той каза: „Това, което мисля, че трябва да правим, е много по-различен подход към него (Ердоган) сега, като стане ясно, че подкрепяме опозиционното ръководство. Все още съм на мнение, че ако се ангажираме по-директно, както аз правя с тях, че можем да подкрепим онези елементи от турското ръководство, които все още съществуват, и да получим повече от тях и да ги охрабрим, за да могат да победят Ердоган. Не чрез преврат, не чрез преврат, а чрез изборния процес. " Байдън каза също, че Ердоган "трябва да плати цена", добавяйки, че "... те трябва да разберат, че няма да продължим да играем с тях така, както сме го правили досега." Забележките на бившия вицепрезидент предизвикаха нарастваща критика от страна от хората в Турция, включително високопоставени политици. В отговор директорът по комуникациите на турския президент Фахретин Алтун заяви, че коментарите "отразяват игрите и интервенционисткия подход към Турция" и са в противоречие с настоящите дипломатически отношения. "Никой не може да атакува волята и демокрацията на нацията ни или да постави под съмнение легитимността на нашия президент, който беше избран с народно гласуване", написа Алтун в „Туитър“, отбелязвайки неуспешния преврат в Турция през 2016 г. "Вярваме, че тези неуместни изявления, които нямат място в дипломацията на кандидат за президент от нашия съюзник в НАТО, САЩ, са неприемливи и за сегашната администрация", добави той. Докато критикува изказванията на Байдън, говорителят на президента Ибрахим Калън оспорва идеята на Байдън да "нарежда" на Турция. "Анализът на Турция от Джо Байдън се основава на чисто невежество, арогантност и лицемерие. Дните на издаване на заповеди на Турция са приключили", написа Калън в „Туитър“ и добави: "Но ако все още мислите, че можете, опитайте, заповядайте. Вие ще плати цената. " Говорителят на турското министерство на вътрешните работи Исмаил Чатакли също коментира интервюто в събота и предупреди Байдън да не счита Турция за колониално владение на САЩ. Бившият кандидат за президент на Народно-републиканска партия - основната опозиционна партия (НРП) Мухарем Индже също критикува Байдън, казвайки, че контролирането на смяната на правителствата "не е негова работа, а на турската нация". Гюрсел Текин, високопоставен депутат от НРП от Истанбул, отговори на Байдън в „Туитър“ и каза, че неговата партия „не се нуждае и не иска да приема чужда помощ, за да спечели избори. Както Ататюрк казва: „Независимостта е в нашият характер“. Всеки политически играч, включително САЩ, трябва да зачита суверенитета и независимостта на турската нация." Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

AFP: Турция осъди критиките на Джо Байдън срещу Ердоган

AFP: Турция осъди критиките на Джо Байдън срещу Ердоган

Анкара. Турция осъди думите на кандидата за президент на демократите в САЩ Джо Байдън, който критикува президента Реджеп Тайип Ердоган и призовава за подкрепа на противниците на турския лидер, предава AFP. Байдън направи коментарите в интервю, пред The New York Times през декември, но видео от неговото изказване се появи едва в събота, като стана много популярно в социалните медии в Турция. Попитан за Ердоган, Байдън определя турския президент като "автократ", критикува политиката му към кюрдите и се застъпва за подкрепа на турската опозиция. "Това, което мисля, че трябва да правим, е да предприемем съвсем различен подход към него сега, като стане ясно, че подкрепяме опозиционното ръководство", каза Байдън. Той отбелязва, че е необходимо да се „успокоят“ съперниците на Ердоган, за да им се позволи „да победят Ердоган. Не чрез преврат, не чрез преврат, а чрез изборния процес“. Коментарите не предизвикаха сериозна реакция, когато бяха публикувани в The New York Times през януари, но видеото на интервюто предизвика гневен отговор от Турция. "Анализът на Турция от Джо Байдън се основава на чисто невежество, арогантност и лицемерие", написа говорителят на Ердоган Ибрахим Калън в „Туитър“. " Дните на издаване на заповеди в Турция са приключили. Но ако все още мислите, че можете да го направите, можете да опитате. Ще платите за това," предупреждава Калън. Изявленията на Байдън също така смутиха противниците на Ердоган, които турското правителство редовно обвинява, че са финансирани от чужди сили. Няколко служители на основната опозиционна Народно-републиканска партия бързо се дистанцираха от думите на Байдън, призовавайки за "уважение към суверенитета на Турция". Някои критици на Байдън също така очакват евентуално влошаване на вече сложните отношения между Анкара и Вашингтон, ако той успее да победи Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Ердоган, който през последните години работи за изграждане на лични отношения с Тръмп, често критикува предшественика му Барак Обама. Байдън беше вицепрезидент на Обама, припомня AFP. Отношенията между Анкара и Вашингтон бяха обтегнати по време на втория мандат на Обама, особено заради разногласията по отношение на Сирия и нарастващата международна критика за зачитане на правата и свободите в Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Ибрахим Калън: САЩ ще си платят, ако действат срещу президента на Турция

Ибрахим Калън: САЩ ще си платят, ако действат срещу президента на Турция

Анкара. САЩ ще си платят, ако действат срещу турския президент Тайип Ердоган. Това изявление направи официалният представител на турския лидер Ибрахим Калън, коментирайки изявлението, направено през декември миналата година от кандидата за президент Джоузеф Байдън, в което бившият вицепрезидент е изразил загриженост относно сближаването на настоящата американска администрация с Ердоган, цитира думите му TACC. "Анализът на Байдън за Турция се основава на чисто невежество, арогантност и лицемерие. Дните на издаване на заповеди в Турция са приключили. Но ако все още мислите, че можете да го направите, можете да опитате. Ще платите за това", написа Калън по този повод в „Туитър“ През декември 2020 г. Байдън се срещна с редакторите на The New York Times, но видеоклипът на срещата придоби огромна популярност в турския сегмент на „Туитър“ на 15 август. "Мисля, че трябва да заемем съвсем различна позиция по отношение на него (Ердоган), така че да е ясно, че подкрепяме опозиционното ръководство", добави тогава бившият вицепрезидент на САЩ. Интервюто на Байдън беше коментирано и от ръководителя на управлението за връзки с обществеността на президентската администрация на Турция Фахретин Алтун. "Изявленията на кандидата за президент на САЩ отразяват играта, която САЩ играят с Турция, както и техният интервенционистки подход. Такива изявления не съответстват на демократичните ценности и духа на турско-американските отношения", каза Алтун. Не останаха настрана и представителите на турската опозиция. Например бившият кандидат за президент на Турция, депутат от основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП) Мухарем Индже написа на страницата си в „Туитър“: „Независимостта – тя е в нашия характер, смяната на турското правителство е отговорност на турската нация, а не на Ваша“. Известният представител на опозицията Гюрсел Текин, депутат от НРП от Истанбул, заяви от своя страна, че „Народно-републиканската партия или нейните съюзници не се нуждаят от чужда помощ, за да спечелят изборите“. "Всички политически играчи, включително САЩ, трябва да зачитат суверенитета и свободата на турската нация", добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Август 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Джо Байдън обяви, че ще преследва сваляне на Ердоган, ако стане президент на САЩ

„Анадолска агенция“: Джо Байдън обяви, че ще преследва сваляне на Ердоган, ако стане президент на САЩ

Анкара. В наскоро появило се в мрежата видео, най-вероятният кандидат на Демократическата партия на САЩ за президент на изборите през ноември т.г. заяви, че ще преследва смяна на режима в Турция и обяви, че ще работи с „лидерите на опозицията“ в югоизточната ни съседка, за да детронира президента Реджеп Таийп Ердоган на предстоящия през 2023 година вот, информира „Анадолската агенция". Докато бившият вицепрезидент Джо Байдън и Демократическата партия отдавна обвиняват Русия и други чужди сили като Китай и Иран, че се намесват в изборите в САЩ - и обвиняват президента Доналд Тръмп, че сътрудничи в тези усилия - забележките на Байдън, записани през декември миналата година, сякаш включват същата тактика на намеса в чуждестранни избори, само този път САЩ ще се опитат да наклонят везните на изборите в Турция, отбелязва държавната агенция. Във видеото, записано миналия декември за документалната поредица FX на The Weekly, Байдън разговаря с редакцията на New York Times, чийто първи външнополитически въпрос към него не засяга такива дългогодишни противници като Китай, Русия или Иран, а съюзникът на страната в НАТО – Турция. „Чувствате ли се комфортно, че САЩ все още притежават ядрени оръжия в Турция, предвид поведението на Ердоган?“ - пита Катлин Кингсбъри, заместник-редактор на вестника. Около 50 американски ядрени оръжия, базирани в Турция, „започнаха да предизвикват обществен дебат след офанзивата на Турция в Сирия през октомври“, добави тя, визирайки операция „Извор на мира“ срещу сирийските кюрди от миналата есен. „Отговорът е, че моето ниво на комфорт е намалено много. Прекарах много време с Ердоган“, отговори Байдън, описвайки Реджеп Тайип Ердоган, демократично избрания президент на Турция, като „автократ“. Байдън добави, че ако бъде избран този ноември, администрацията му ще провежда политика на намеса срещу избраното правителство на Турция. „Това, което мисля, че трябва да правим, е много по-различен подход към него [Ердоган], като дадем да се разбере, че подкрепяме опозиционното ръководство“, каза Байдън. Освен това той отправи ултиматум: „Той (Ердоган) трябва да плати цената. Трябва да плати цената за това дали ще продължим да му продаваме определени оръжия“. По време на двукратното президентство на Барак Обама, чийто вице беше Бйадън, Турция се противопостави категорично на политиката на САЩ да финансира и въоражава враждебните на Турция сирийски кюрди, които са издънка на терористичната „Работническа партия на Кюрдистан“. Освен това Вашингтон отказа да екстрадира Фетулах Гюлен, обявен за организатор на неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през юли 2016 година. След като изрази „загриженост“, Байдън заяви: „Все още съм на мнение, че трябва да се ангажираме по-директно, както правех аз с тях, че можем да подкрепим тези елементи, които все още съществуват в Турция. Трябва да извлечем повече от тях и да им вдъхнем смелост да се изправят и победят Ердоган. Не с преврат, не с преврат, а през изборен процес“. Байдън също подчерта недоволството си от политиките на администрацията на Тръмп спрямо Турция. Тръмп е „отстъпил“ пред Турция, отбеляза кандидатът на Демократическата партия и добави: „А последното нещо, което бих направил, е да му отстъпя за кюрдите. Това е последното неощо“. „Те трябва да разберат, че ние няма да продължим да си играем с тях, както по-рано. Много съм загрижен. Много“. „Много се опасявам за нашите летища (в базата Инджирлик) и достъпа до тях. И мисля, че ни е необходима много работа, за да можем да се съберем с нашите съюзници в региона и да се разберем как изолираме неговите действия в региона, особено в Източното Средиземноморие по отношение на петрола и цяла редица на други неща, които отнемат твърде много време. Но отговорът е да, притеснявам се“. Както отбелязва „Анадолската агенция“, коментарите на Байдън предизвикаха остри реакции от Турция и целия свят. Бруно Макаес, старши сътрудник на американския институт Хъдсън, заяви: „Байдън не знае нищо за Турция“ и че неразбирането му от турската политика би получило „двойка на семинар“. Турското президентство и няколко опозиционни партии разкритикуваха коментарите на Байдън и подчертаха, че Турция е суверенна и независима държава въпреки някои вътрешни конфликти. Забележките на бившия вицепрезидент „отразяват игрите, които се играят около Турция и техните интервенционистки настроения“, заяви директора на комуникациите на турското президентство Фахретин Алтън в „Туитър“, като добави: „Тези забележки не са в съответствие с демокрацията и естеството на турско-американските отношения“. Превод и редакция: Иван Христов

16 Август 2020 | 11:17 | Агенция "Фокус"

The Times: Ердоган обвини Макрон в стремеж към възстановяване на колониалния ред

The Times: Ердоган обвини Макрон в стремеж към възстановяване на колониалния ред

Анкара. Турският президент Реджеп Ердоган обвини френския президент Еманюел Макрон в „колониални амбиции“ на фона на конфронтацията между двете страни в Средиземноморието, пише The Times. Франция тази седмица изпрати военни кораби и самолети в Крит за съвместни учения с Гърция. Както отбелязва изданието, тази демонстрация на сила е насочена срещу Турция, която също е изпратила своите военни кораби в региона. „Таймс“ припомня, че и Турция, и Гърция смятат водите между Кипър и остров Кастелоризо за свои въз основа на споразумения, сключени съответно с Либия и Египет. Вчера гръцкото министерство на отбраната потвърди, че в района е имало сблъсък между гръцки и турски кораби. Гръцкият кораб „Лимнос“, след турския сеизмичен кораб „Орук Рейс“, влезе в същия курс с друг турски кораб „Кемал Рейс“. По време на маневрите „Лимнос“ с носа си докосна кърмата на турския кораб. Реджеп Ердоган също потвърди факта на този инцидент и предупреди, че Турция ще „даде отговор“ в случай на повторни „атаки“. Както отбелязва The Times, Ердоган направи изявлението си за „колониалните амбиции“ на Франция във връзка с неотдавнашното посещение на Макрон в Ливан. Според турския лидер Франция „никога няма да пусне“ бившата си колония: „Макрон иска да възстанови колониалния ред“. Френската нефтена и газова компания Total е сред компаниите, които имат право да разработват газови находища в Средиземно море, припомня изданието. Въпреки това тя трябваше да прекрати дейността си през май поради нарастващото напрежение. Превод и редакция: Иван Христов

16 Август 2020 | 09:11 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турска подводница е навлязла в гръцки териториални води

ТАСС: Турска подводница е навлязла в гръцки териториални води

Атина. Турска подводница се е приближила до гръцкия нос Сунион (в района на Атика) на 70 км от Атина, нахлувайки в гръцки териториални води. Това съобщи гръцкият портал ArmyVoice, който е специализиран във военни теми, цитиран от TACC Според него турска подводница тип 209 е била открита от гръцки противоподводен хеликоптер при преминаване през пролива Кафирефс (между гръцките острови Евбея и Андрос) и е доближила Атика. Фрегатата Саламин е забеляза турска подводница западно от гръцкия остров Родос, а друга - край остров Карпатос. В тази връзка, отбелязва порталът, в гръцките военновъздушни сили е била обявена тревога, а от събота сутринта екипажите на хеликоптерите "проверяват" с противоподводни сонари във всеки регион на Егейско море. Порталът съобщава, че в Егейско и Средиземно море, далеч от границите на зоната, резервирана от Турция за сондажи, има около 6-8 турски подводници, „които участват в операции, опитващи се да достигнат бреговата ивица на Гърция“. Все още няма официално потвърждение на тази информация Според изданието Турция се опитва да създаде условия за военен инцидент с Гърция, за да принуди Атина да преговаря за разделянето на морските зони при турските условия, а напрежението в Егейско море става опасно, "когато съюзниците (държавите от ЕС - коментар на ТАСС) вместо да осъдят турската провокация, галят ухото на Ердоган“. Порталът отбелязва, че „под натиск на Германия дори не е взето решение за осъждане на турската провокация и следователно не е направено съвместно изявление (на извънредното заседание на Съвета на външните работи на ЕС на 14 август относно ситуацията в Средиземно море - бележка на ТАСС“). Влошаване на гръцко-турските отношения Гръцкият външен министър Никос Дендиас подписа споразумение за демаркация на морските зони с египетския външен министър Самех Шукри на 6 август. Според Атина то установява правото на гръцките острови на морския шелф и изключителни икономически зони (ИИЗ). Турското външно министерство заяви, че Анкара не признава този документ и изпрати своя изследователски кораб „Оруч Рейс“, придружен от група военни кораби за сеизмични проучвания на гръцкия морски шелф близо до остров Кастелоризо. В отговор Гърция постави в бойна готовност своите въоръжени сили и обяви, че ще защитава своите суверенни права. Гръцки източници съобщиха, че турската фрегата от клас Явуз „Кемал Рейс“ се опита в сряда да удари гръцката фрегата „Лимнос“, която наблюдаваше турския кораб „Оруч Рейс“ от гръцкия шелф. По време на маневрата е повредена турската фрегата. В същото време Гърция не признава меморандума за разбирателство, подписан през ноември от Анкара с базираното в Триполи правителство за разграничаване на морските зони между Турция и Либия. Според гръцкото външно министерство този документ лишава гръцките острови, разположени между Турция и Либия, от правото на континенталния шелф и ИИЗ. Атина нарича този меморандум невалиден. Съдейки по картата, която се появи на 6 август в гръцките медии, зоните, които са определени от Гърция и Египет в споразумението за демаркация на техните изключителни икономически зони, се припокриват със зоните, които Турция и Либия обявиха в меморандума си миналата година. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Август 2020 | 15:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Разногласия между Гърция и Германия попречиха на изработването на обща позиция за Турция и Беларус на ЕС

Kathimerini: Разногласия между Гърция и Германия попречиха на изработването на обща позиция за Турция и Беларус на ЕС

Атина. По време на телеконферентната среща на Съвета за външни работи на Европейския съюз в петък Гърция и Германия имаха разногласия относно съдържанието на изявлението, което министрите са планирали да издадат след преговорите, според дипломатически източници, цитирани от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Гръцката страна e настояла за по-твърда линия срещу Анкара, с искане за незабавно прекратяване на проучвателните дейности на Турция в Източното Средиземноморие тази седмица и да бъде приветствана сделката от миналата седмица между Гърция и Египет, демаркираща изключителните икономически зони на двете страни. Германия обаче не е била съгласна, особено по отношение на предложеното за позоваване на гръцко-египетската сделка. Берлин е бил подразнен от избрания момент за сключване на гръцко-египетското морско споразумение, ден преди планираното обявяване на опознавателни разговори между Атина и Анкара, до които се достигна с посредничеството на Германия. В резултат Гърция също отказа да одобри предложено изявление на ЕС относно резултатите от изборите в Беларус, поради което в края на срещата не е било изготвено съвместно изявление. Вместо това ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел изрази в „Туитър“ „пълна солидарност“ с Гърция и Кипър и призова Турция „за незабавна деескалация и възобновяване на диалога“. Според източници е имало дискусия относно възможно изявление от кабинета на Борел относно проучването на възможността за мораториум върху проучвателните дейности в „спорни води“. В коментари след телеконференцията и след разговорите във Виена с държавния секретар на САЩ Майк Помпео, гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че е доволен от осъждането на поведението на Турция и подкрепата, оказана от партньорите на Гърция и Кипър. Той заяви, че списък на санкциите се изготвя от Съвета на външните министри и ще бъде в центъра на неофициалните дискусии в Берлин на 27 и 28 август. По време на телеконференцията Дендиас се опита да представи точна картина на "оперативната ситуация" в региона, така че приятелите и партньорите да могат да видят с какво се сблъсква Гърция. Той каза, че Атина остава отворена за диалог с Турция ", но не в атмосфера на натиск за изнудване" и изключително "по единствения спорен въпрос между нас", имайки предвид очертаването на континенталния шелф. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Август 2020 | 09:38 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Турция е единствено виновна за напрежението в Източното Средиземноморие

Никос Дендиас: Турция е единствено виновна за напрежението в Източното Средиземноморие

Виена. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че се надява, че всички страни, участващи в споровете в Източното Средиземноморие, ще действат според международното право и няма да възникне конфликт, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Надявам се, че няма да има конфликт, ако всеки внимава и всеки действа според международното право и международното морско право", каза той пред репортери, след като обсъди спора на Гърция с Турция за въглеводородните ресурси в Източното Средиземноморие с държавния секретар на САЩ Майк Помпео във Виена. Държавният департамент на САЩ посочва в изявление, че двамата министри са обсъдили „спешната необходимост от намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие“, без да предоставят повече подробности. Никос Дендиас заяви в рамките на петъчната спешна среща на Съвета по външните работи на Европейския съюз, че Турция е единствената страна , която е виновна за ескалирането на напрежението в Източното Средиземноморие и трябва незабавно да напусне гръцкия континентален шелф. Той също така изрази задоволството си от осъждането на поведението на Турция и подкрепата, изразена към Гърция и Кипър от партньорите от ЕС. По отношение на списъка със санкции срещу Турция, поискан от Гърция от Съвета, той заяви, че този списък се подготвя и подчерта, че ще бъде предмет на следващото обсъждане на Съвета по външни работи в Берлин в края на месеца. Целта, каза той, е да има готов инструмент, който, ако е необходимо, да върне Турция обратно по пътя на легитимността и международното право. Освен това той подчерта, че призивите на турското ръководство за диалог са постоянно опровергани от явните заплахи, които винаги ги съпътстват. Той каза, че е представил на Съвета подробна картина на оперативната ситуация в региона, за да могат членовете му да видят проблемите, които стоят пред Гърция. "Гърция е мирна държава, която решава всякакви въпроси чрез диалог и се основава на международното право", добави той, отбелязвайки, че последните споразумения с Италия и Египет го доказват. Той добави, че Гърция остава отворена за диалог с Турция, но не и под състояние на натиск и изнудване. Диалогът, продължи той, се води по правилата на международното право и морското право. Като част от инициативите си по отношение на Източното Средиземноморие и Либия, френският президент Емануел Макрон написа в „Туитър“, че е разговарял с американския си колега Доналд Тръмп, добавяйки, че техните виждания за региона са идентични и ще бъдат наложени. "Разговарях с американския президент Доналд Тръмп за ситуацията в Източното Средиземноморие, Либия и Ливан. Възгледите ни се сближават. Интересът ни към мира и сигурността там е общ. Ще го наложим", написа той в „Туитър“ Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 21:46 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турският военен флот ще продължи да пази „Оруч Рейс“ в Източно Средиземно море

Daily Sabah: Турският военен флот ще продължи да пази „Оруч Рейс“ в Източно Средиземно море

Анкара. Турският военен флот ще продължи да защитава кораба „Оруч Рейс“ по време на сеизмичните му проучвания в Източното Средиземноморие, съобщи турското министерство на отбраната, цитирано от англоезичното издание Daily Sabah. В публикация в „Туитър“ Министерството заяви: "Турските военноморски сили, пазителите на нашите военноморски права и морска юрисдикция, продължават да поддържат и защитават сеизмичния кораб „Оруч Рейс“ със същите придружаващи кораби от началото на проучванията", каза министерството. Министерството сподели и кадри с военноморските кораби, придружаващи „Оруч Рейс“. Президентът Реджеп Тайип Ердоган също предупреди, че всяка атака срещу турския кораб, участващ в търсене не въглеводороди в континенталния шелф, (за който претендира) Турция в Източното Средиземноморие, ще плати скъпо. "Предупредихме, че ако нападнете нашия сондажен кораб „Оруч Рейс“, ще платите висока цена, а днес те получиха първия си отговор", каза Ердоган, изказвайки се по време на събитие по случай 19-ата годишнина на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Той не уточни какъв инцидент има предвид Ердоган каза това на фона на нарастващото напрежение в региона, след като Гърция изпрати военните си кораби в района след подписването на спорна морска сделка с Египет. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 19:55 | Агенция "Фокус"

Боян Чуков, анализатор: Един от най-големите победители от споразумението за нормализация на отношенията между Израел и ОАЕ е шейхът Мохамед бин Зайед

Боян Чуков, анализатор: Един от най-големите победители от споразумението за нормализация на отношенията между Израел и ОАЕ е шейхът Мохамед бин Зайед

София. Един от най-големите победители от споразумението за нормализация на отношенията между Израел и ОАЕ е шейхът Мохамед бин Зайед. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ Боян Чуков – геополитически анализатор, бивш външнополитически съветник в Министерски съвет и дипломат. „Според мен, един от най-големите победители в случая е шейха на Обединените арабски емирства, който е кронпринцът, и командва въоръжените сили на държавата Мохамед Бин Зайед. Той едновременно успя да се споразумее с американците, и в същото време това, което остава зад кадър – Абу Даби изложи на продан 49 % от държавната нефтена компания за 10 млрд. долара, и тази част беше закупена от китайска компания и Китай обеща допълнително да инвестира 45 млрд. долара в Обединените арабски емирства. Виждате колко хитро ръководството на Обединените арабски емирства от една страна има отличен диалог със САЩ, вписва се в неговата близкоизточна стратегия, в стратегията му в Персийския залив, но в същото време има много добър бизнес с основния противник на САЩ, какъвто се оказа Китай през последната година“, обясни той. В голямата политика палестинците станаха жертва на това, което се случва, каза още Боян Чуков. Биляна БОЗИНАРЕВА

14 Август 2020 | 17:58 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Анексирането на Западния бряг не стои на дневен ред

Доналд Тръмп: Анексирането на Западния бряг не стои на дневен ред

Вашингтон. Анексирането на Западния бряг "не стои на дневен ред" и Израел се съгласи да не го прави, заяви президентът Доналд Тръмп, в противоречие с премиера на Израел Бенямин Нетаняху, който по-рано каза, че мирното споразумение с ОАЕ само временно забавя прилагането на израелски суверенитет над територии от Западния бряг, пише израелското англоезично издание The Jerusalem Post. „Израел се съгласи да не го прави. Не просто не е на дневен ред, те се съгласиха да не го правят“, каза Тръмп. „Смятам, че това е много важно. Мисля, че това беше голяма отстъпка отстрана на Израел, мисля, че беше интелигентна отстъпка. " Той обаче добави, че не е ясно какво ще се случи в бъдеще, „в момента не е на дневен ред“. Тръмп каза, че се надява да приеме Нетаняху и лидера на ОАЕ шейх Мохамед бин Заед Ал Нахиян през следващите три седмици в Белия дом на церемония по отбелязване на мирното споразумение. Посланикът на САЩ в Израел Дейвид Фридман поясни, че думата, избрана да опише ситуацията, е „спряно“ и тази дума е избрана „много внимателно“, защото означава временно спиране. Суверенитет, според него е „отпаднал от дневния ред“, но не и „за постоянно“. Но на по-ранен етап от пресконференцията Фридман отбеляза, че прилагането на суверенитета върху селищата на Западния бряг е несъвместимо с общата цел за нормализиране на връзките между Израел и арабския свят. Американският посланик обясни, че „имаме споразумение с Емирствата. Ще уточним всички детайли, посолства, полети, реклами. Тогава ще приложим това в останалата част от региона. „Колко време ще отнеме това, не мога да ви кажа. Но ние сме дали приоритет на мира над анексирането. То просто е отложено, докато не дадем на мира шанс. " На въпрос дали сделка с ОАЕ може да бъде постигната без решението на Нетаняху да спре анексията, Фридман отговори: "Мисля, че не може и двете едновременно", каза Фридман. „Приоритизирахме мира". Защитата на християните в Близкия изток е важна част от зараждащото се мирно споразумение, между Израел и Обединените арабски емирства с посредничеството на САЩ, заяви Доналд Тръмп пред репортери във Вашингтон. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 17:53 | Агенция "Фокус"

Боян Чуков, анализатор: Трябва да разглеждаме споразумението между Израел и ОАЕ в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ

Боян Чуков, анализатор: Трябва да разглеждаме споразумението между Израел и ОАЕ в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ

София. Трябва да разглеждаме споразумението между Израел и ОАЕ в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ Боян Чуков – геополитически анализатор, бивш външнополитически съветник в Министерски съвет и дипломат. Настоящият президент на Америка – Доналд Тръмп е имал възможност да обяви много по-рано събитието, но е изчакал приближаването на изборите, обясни той. "Първото което е, той беше обещал в своите предизборни речи, че ще търси помирение и мир в Близкия Изток. И това именно е изпълнение на част от неговите предизборни ангажименти. От друга страна, Доналд Тръмп е свързан с електората, неговият, който е в голямата си част в силовите структури в САЩ, в армията на САЩ. И военните в Америка не искат повече да воюват в Близкия Изток, защото знаем, че така или иначе години наред по време на управлението на демократите имаше постоянно ковчези с трупове, които идваха от Афганистан, от Ирак, от Сирия и т.н. Това е успех също и за неговия зет Джаред Къшнър, който беше човекът, който беше совалка в тази част на света, и който в общи линии успя да извърши задкулисната част от това споразумение", каза той. Не бива да забравяме, че голяма част от сунитските монархии в залива и близкия изток виждат в Иран противник, който получи силни позиции в целия регион. Диалогът между ОАЕ и Израел води до намаляване на напрежението между евреи и араби, каза още Боян Чуков. Биляна БОЗИНАРЕВА

14 Август 2020 | 17:37 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Турция може да прекрати дипломатическите си отношения с ОАЕ заради споразумението с Израел

Ердоган: Турция може да прекрати дипломатическите си отношения с ОАЕ заради споразумението с Израел

Истанбул. След противоречивото споразумение на Обединените арабски емирства за нормализиране на отношенията с Израел, Турция може да влоши отношенията си с ОАЕ, заяви президентът на Турция. "Може да предприемем стъпки за прекратяване на дипломатическите връзки с ОАЕ или да оттеглим нашия посланик", каза Реджеп Тайип Ердоган пред репортери в Истанбул след петъчната молитва. По отношение на Израел Ердоган нарече неотдавнашната му солидарност с Египет и Гърция и стъпките към Палестина неприемливи. Подписвайки морски пакт миналата седмица, Атина и Кайро продължиха усилията си да намалят територията на Анкара в Средиземно море въз основа на малки острови в близост до турските брегове, нарушавайки интересите на Турция, страната с най-дългата брегова линия в Средиземноморието. Израел предприе стъпки към по-тесни отношения както с Атина, така и с Кайро. “Лошо отношение“ към турското малцинство в Гърция Относно „лошото отношение“ към етнически турци в района на Западна Тракия в Гърция, където наскоро бяха затворени редица турски училища, Ердоган каза, че гробовете на местните турци наскоро са били подложени на атака, казвайки, че „това изобщо не са положителни признаци“. Гръцкият регион Западна Тракия - в североизточната част на страната, близо до турската граница - е дом на съществено, отдавна установено, според Турция, мюсюлманско турско малцинство, наброяващо около 150 000 души. Десетилетията на „лошо отношение“ към турското малцинство бяха игнорирани от ЕС, дори когато това нарушава международните договори, решенията на Европейския съд и собствените правила на блока, пише „Анадолската агенция“ Либия Що се отнася до ситуацията в Либия, Ердоган каза, че срещата от януари, целяща разрешаването на кризата там, не е постигнала успех, заявявайки, че "почти никоя страна, която е била на Берлинската конференция за Либия, не е спазила нейните изисквания или правила". На конференцията световните сили и регионалните участници изразиха ангажимент да подкрепят прекратяването на огъня, да спазват оръжейното ембарго и да подкрепят политическия процес в Либия, подпомаган от ООН. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Август 2020 | 16:14 | Агенция "Фокус"