СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министерство на енергетиката, САЩ: Цената на нефта може да достигне 50 долара за барел през втората половина на 2021 г.

Министерство на енергетиката, САЩ: Цената на нефта може да достигне 50 долара за барел през втората половина на 2021 г.

Вашингтон. Министерството на енергетиката на САЩ очаква цената на петрола да нарасне до около 50 долара за барел до втората половина на 2021 г. Тази прогноза направи министърът на енергетиката на страната Дан Бруйлет по време на виртуално заседание на консултативния съвет на министерството, предава TACC. "Въпреки че винаги има несигурност по отношение на цените на петрола, оч...

28 Юли 2020 | 18:33 | Агенция "Фокус"

Financial Times: В САЩ 17 компании за добив на шистов нефт са банкрутирали

Financial Times: В САЩ 17 компании за добив на шистов нефт са банкрутирали

Лондон. Компаниите за добив на шистов нефт в САЩ имат сериозни проблеми заради спада в търсенето на суровината вследствие от пандемията от новия коронавирус, като само през тази година вече 17 производители са започнали процедура по несъстоятелност, съобщава британското издание Financial Times. Според информацията на вестника, общият дълг на тези компании е от порядъка на 14 милиарда долара, а до края на 2020 година броят на банкрутиралите компании може да се увеличи до 73. „Долната линия е, че идва вълна от фалити и преструктуриране“, заяви Реджина Мейър, която ръководи направлението на енергията и природните ресурси в американския клон на KPMG. Въпреки факта, че цената на американския петрол WTI (West texas intermediate) вече не пада до отрицателни стойности, тъй като през април тази година се стабилизира на ниво от 30 долара за барел, но ако всичко остане както е, тогава догодина още 170 производители могат да обявят фалит. По-рано The Wall Street Journal съобщи, че 15-те най-големи американски компании, специализирани в производството на шистов нефт, са намалили бюджетите си за развитие средно с 48%, като се има предвид спадът в търсенето, причинен от пандемията и факта, че ще отнеме няколко години на американските компании да произвеждат шистов петрол, за да се върнат към предишните показатели за ефективност. Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 07:52 | Агенция "Фокус"

TAСС: Русия е намалила добива си на нефт, съгласно стойностите от споразумението ОПЕК+

TAСС: Русия е намалила добива си на нефт, съгласно стойностите от споразумението ОПЕК+

Москва. През месец май Русия е постигнала целта си да намали добива си на петрол с 2 млн. барела на ден, съгласно споразумението ОПЕК+. Това съобава ТАСС, като се позовава на свой източник, запознат с текста от доклада на министъра на енергетиката на Руската федерация Александър Новак от заседание на Държавния съвет. "Сделката ОПЕК+ вече е в сила и Русия достигна целевата цифра, за която се договорихме - намаление от 2 млн. барела на ден", каза той. Според Новак, цялата сделка е позволила от пазара на петрол да бъдат премахнати 14-15 млн. барела на ден. Търсенето на петрол се възстановява, тъй като ограниченията в света се премахват, отбелязва още министърът. "Сделката OПЕК+ ни позволи да намалим равномерно производството във всички държави по регулиран начин; ако не бяхме постигнали споразумение (...) това щеше да се отрази на Русия", каза министърът. Превод и редакция: Теодор Пенев

25 Май 2020 | 17:33 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Общо 17 компании за добив на шистов нефт в САЩ са обявили несъстоятелност

Financial Times: Общо 17 компании за добив на шистов нефт в САЩ са обявили несъстоятелност

Лондон. Компаниите за добив на шистов нефт в САЩ са под сериозен натиск, заради намаляващото търсене на продуктите им на фона на коронавирусната пандемия, като 17 от тях вече са започнали процедура по обявяването на несъстоятелност от началото на годината, съобщава британското икономическо издание Financial Times. Според изданието общият дълг на тези компании е около 14 млрд. долара, а до края на 2020 г. броят на фалиралите компании може да се увеличи до 73. „В крайна сметка очакваме, че идва вълна от фалити и преструктуриране“, заяви Реджина Мейър, ръководител на отдела по енергетика и природни ресурси на американския клон на швейцарската компания KPMG. Цената на американския петрол West Texas Intermediate (WTI) вече е по-стабилна, за разлика от стойностите й през април тази година. Но въпреки това в момента WTI се продава за около 30 долара за барел - два пъти по-малко в сравнение с януари и ако това не се промени, тогава през 2021 г. общо 170 производители могат да обявят фалит. По-рано американското издание The Wall Street Journal съобщи, че 15-те най-големи американски компании, специализирани в производството на шистов нефт, са намалили бюджетите си за развитие средно с 48%, заради спада в търсенето, причинен от пандемията и факта, че те ще имат нужда от няколко години, за да се завърнат към предишните си нива на производство. Превод и редакция: Теодор Пенев

25 Май 2020 | 16:25 | Агенция "Фокус"

„Известия“ (Русия): Цената на нефта марка Brent надхвърли 30 долара

„Известия“ (Русия): Цената на нефта марка Brent надхвърли 30 долара

Москва. Цената на фючърсите на нефта марка Brent с доставка през юли 2020 година надхвърли $30 за барел, пише руското издание „Известия“, като се позовава на данните от търговете на лондонската борса ICE за вторник, 5 май. Към 16:38 българско време, цената на северноморската смес се е увеличила с 11,88%, достигайки 30,46 долара за барел, но малко по-късно пада до 30,36 долара. Последният път, когато Brent премина този праг, бе на 15 април. По-рано в този ден юнските фючърси на този нефт за първи път от 14 април успяха да преодолеят границата от $29 за барел. Цената на фючърсите на петрола WTI по време на търговската сесия показа увеличение с 18,24% и спря около 24,11 долара за барел. Цените на петрола на световните пазари започнаха да се покачват сутринта на петък, 1 май, на фона на влизането в сила на новото споразумение ОПЕК + за намаляване на производството на суровината. То е намалено с почти 10 милиона барела на ден. В края на април ОПЕК прогнозира увеличение на цените до 40 долара. Организацията очаква това ниво да се запази до средата на 2020 г. Превод и редакция: Иван Христов

5 Май 2020 | 20:45 | Агенция "Фокус"

„Ведомости“ (Русия): Беларус купи първа партия нефт от Саудитска Арабия

„Ведомости“ (Русия): Беларус купи първа партия нефт от Саудитска Арабия

Минск. Беларус е купил първата си партия нефт от Саудитска Арабия, съобщиха от пресслужбата на „Белнефтехим“ пред медиите. Доставката ще пристигне в пристанището Клайпеда на 11 май. Договорът е сключен с държавната компания Saudi Aramco, пише руското издание „Ведомости“. „Това е първата партия арабски нефт и обемът й е 80 хиляди т“, уточняват от пресслужбата на белоруската нефтена компания, като добавят, че не изключват в бъдеще Минск да продължи да работи със Saudi Aramco в зависимост от цените и ситуацията на пазара. През февруари лидерът на страната Александър Лукашенко предупреди, че Минск може да започне да купува нефт от Саудитска Арабия, а не от Русия. По неговите думи, преговори за доставки се водят с всички участници на световния пазар, включително САЩ и ОАЕ. Той дори не изключи доставките да се осъществяват по една от тръбите на нефтопровода „Дружба“ в реверсивен режим. Превод и редакция: Иван Христов

29 Април 2020 | 20:46 | Агенция "Фокус"

New Statesman (Великобритания): Как ще промени геополитиката падането на цената на нефта

New Statesman (Великобритания): Как ще промени геополитиката падането на цената на нефта

Лондон. На 20 април за първи път в историята цената на барел нефт стана отрицателна, спускайки се до минус 37,63 долара. Разбира се, това беше специален случай: това беше цената на майските фючърси на петрола марка West Texas Intermidiate crude (WTI). Тъй като нямаше достатъчно капацитет за съхранение, търговците изпаднаха в паника, решиха, че не могат да получат петрол, който те няма къде да съхраняват, така че в един момент те бяха готови да платят на други търговци, за да ги спасят от излишния нефт. Тази ситуация обаче показва по-дългосрочна промяна, пише британското издание New Statesman в материал, представен без редакторска намеса. Преди това цените на нефта паднаха леко, което се обясняваше с ръста на добивите на американския шистов нефт, забавянето на ръста на бързо развиващите се икономики (включително Китай), постепенното преминаване към възобновяеми източници на енергия в повечето богати страни, а от скоро и с ценовата война между Саудитска Арабия и Русия, в резултат от която в условията на спад на търсенето на пазара започна да влиза още повече петрол. След това дойде коронавирусът, който замрази икономическата активност и в резултат на това всички петролни складове се оказаха препълнени - оттам и спада на цената на WTI. В момента цената на петрола е в района на 20 долара за барел, което е много по-ниско от рамката от 50-100 долара, в която се е държал през последните няколко години. Това е катастрофа за много страни от глобалния юг, които зависят от износа на петрол. Основният въпрос е дали световните цени на петрола някога ще се „възстановят“. Коронавирусът променя начина на функциониране на световната икономика. Веригите за доставки се съкращават, защото компаниите започват да осъзнават предимствата на производството на продукти възможно най-близо до крайния клиент. Все повече и повече хора преминават към режим на дистанционна работа и в бъдеще броят на хората, работещи в този режим, постепенно ще се увеличава. Настоящата криза с пандемията от коронавируса също може да се разглежда като своеобразно „обявяване“ на хаоса, който може да провокира изменението на климата, което служи като допълнителен аргумент в полза на преминаването към възобновяеми енергийни източници. Ами ако светът никога няма да консумира толкова нефт, колкото по-рано е консумирал? Майкъл Либрайх от Bloomberg наскоро каза: „Винаги съм казвал, че ендшпилът за петрола няма да дойде, когато достигне 200 долара за барел, а когато фиксира на 20 долара за барел“. И така, ако петролът остане 20 долара за барел, какво ще означава това за нашия свят? Първо, помислете за Саудитска Арабия. При Мохамед бин Салман, нейният автократичен престолонаследник, много се говореше за „диверсификацията“ на икономиката - за превръщането на тази държава в център на възобновяема енергия, предимно на получаването на слънчева енергия, което ще я подготви за бъдещето след петрола. Реалността обаче не съвпада с амбицията. Плановете за изграждане на гигантска слънчева централа в пустинята на Саудитска Арабия бяха отменени през октомври миналата година. Почти цялата енергия, генерирана в Саудитска Арабия, се произвежда с помощта на изкопаеми горива. Широко рекламираната приватизация на саудитския петролен гигант Aramco се провали миналия ноември. Дори ако кралството успее успешно да премине към слънчева енергия, цялата му политическа икономика се основава на изключително печелившата петролна индустрия (Саудитска Арабия произвежда петрол за много по-ниска цена от много от конкурентите си). Ако отнемете тази печалба, ще лишите кралското семейство на Саудитска Арабия от основата на нейната власт - в същото време ще премахнете основата на отношенията между Саудитска Арабия и САЩ, която държи цялата геополитика на Близкия изток. Ако печелившата саудитска петролна индустрия изчезне, отношенията на Америка с този регион се променят, балансът на силите в конфронтацията между Саудитска Арабия и Иран се измества, след което несигурността ще се разпространи в целия регион и дори може да доведе до ескалация на насилието. Второ, не забравяйте, че редица държави изискват определена цена на петрола, за да могат бюджетите им да бъдат балансирани и политическите им системи да останат стабилни. Вземете например Нигерия, най-населената страна в Африка, в която живеят над 200 милиона души и където бюджетът на правителството е балансиран с цена на петрола от около 60 долара за барел. Или Русия на Путин, чийто бюджет е балансиран на $ 40 за барел. В случая на такива страни износителки на петрол, дълъг период на цените на петрола от около 20 долара за барел би означавал, че правителствата ще страдат от хронична липса на пари и че няма да могат да отделят достатъчно средства за обществени нужди. Както вече писах, Замбия и Еквадор - две държави, които зависят от цените на суровината, вече поискаха преструктуриране на дълговете си. С течение на времето, предвид кризата с пандемията от коронавирус, много други ще последват примера. Политическата нестабилност, възникнала в Алжир и Бахрейн - две държави, които вече страдат от падането на цените на петрола - е добър пример за това как ще се развият нещата в други страни. В колко петролни държави правителствата са изправени пред подобни протести? Колко от тях ще бъдат свалени или ще бъдат изправени пред политически / външнополитически кризи? Ако ниската цена на петрола продължи дълго време, това ще промени геополитическата карта на света. Трето, помислете за политиката на Съединените щати. Ниската цена на петрола се отразява негативно на много жители на тази суперсила, особено на представители на електората на Тръмп. Производството на шистов нефт, в което работят голям брой американци във важни щати като Мичиган, Арканзас и Охайо, наистина е поразено от спадащите цени на петрола. Държавният глава, който възнамерява да защити своите икономически постижения преди президентските избори през ноември, може да е принуден да направи големи жертви, за да им помогне. Алюзия за това какви мерки беше готов да предприеме, беше направе на 25 април, когато американският президент писа в „Туитър“ за готовността си да „открие огън и унищожи всички ирански въоръжени кораби, ако притесняват нашите кораби по вода“. Това изявление предизвика леко повишение на цените на петрола. Тръмп може продължи с действия от този тип, особено сега, когато наближават президентските избори, и да ги използва за укрепване на политическата си база. В момента е много трудно да си представим края на нефтената ера. Той предполага напълно различни начини за осигуряване на света с енергия, нови форми на транспорт, както и нови начини за транспортиране и съхраняване на електроенергия. Единственият въпрос обаче е кога ще дойде този край. Коронавирусът и спадът в цените на петрола, което той ускори, са може би доказателството, което ни трябва. Вероятно краят на петролната ера наближава. Това ще промени всичко. Превод и редакция: Иван Христов

28 Април 2020 | 21:53 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Цената на американския нефт марка WTI падна до $10,13 за барел

РИА Новости: Цената на американския нефт марка WTI падна до $10,13 за барел

Москва. Цената на американския нефт марка WTI продължава да пада, показват последните данни от търговете, предава РИА Новости. Към 11:01 часа българско време юнските фючърси на WTI поевтиняват с 18,15% до 10,46 долара, а минути по-рано бяха паднали и до 10,13 долара. Цената на северноморската смеска марка Brent с доставка през юли падна с 3,03% до 22,37 долара за барел, а за юни – с 3,5% до 19,32 долара. Инвеститорите обръщат внимание на увеличението на запасите от петрол и ниското търсене поради пандемията от коронавируса, която продължава да влияе на световната икономика. Според Министерството на енергетиката на САЩ резервите на най-големия терминал в страната в „Кушинг“ за седмицата от 13 до 17 април са се увеличили с 4,7 милиона барела, до 59,7 милиона. „Тази седмица цялото внимание ще бъде насочено към показателите за запасите от нефт и по-специално в Кушинг, центърът за доставяне на масло от марката WTI. Ако видим ръст на запасите, подобен на последните няколко седмици, тогава, вероятно, пълното зареждане на терминала в Кушинг ще бъде постигнато през първата половина май, което ще задържи огромния натиск върху пазара“, каза анализаторът на ING Уорън Патерсън. Ситуацията с цените на петрола Цените на петрола се понижиха в началото на март на фона на значително намаляване на търсенето по целия свят заради пандемията от коронавируса, както и след разпадането на сделката за ОПЕК +, когато неговите участници не бяха в състояние да се споразумеят или да разширят споразумението за намаляване на производството, или да променят параметрите му. В резултат цените паднаха повече от два пъти. По-късно котировките бяха възстановени в навечерието на нова среща на ОПЕК +. Според резултатите от видеоконференцията на 12 април страните членки на организацията се съгласиха да намалят производството с 9,7 милиона барела на ден през май - юни, със 7,7 милиона през втората половина на годината и с 5,8 милиона по-нататък до края на април 2022 година. Според Международната агенция по енергетика обаче споразумението на ОПЕК+, което ще влезе в сила на 1 май, не е в състояние да компенсира спада в търсенето по света, но може да доведе до началото на намаляване на запасите през втората половина на годината на фона на излишъка от суровини. Превод и редакция: Иван Христов

28 Април 2020 | 15:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Тръмп смята, че Русия и Саудитска Арабия могат да продължат да съкращават добива на нефт

ТАСС: Тръмп смята, че Русия и Саудитска Арабия могат да продължат да съкращават добива на нефт

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вярва, че Русия и Саудитска Арабия могат да продължат да намаляват производството на петрол и това ще бъде „естествен процес“ в настоящата ситуация. Това мнение изрази американският държавен глава, отговаряйки на въпроси на журналисти в Белия дом. Речта му се излъчваше от американски новинарски канали, предава TACC Тръмп е бил попитан дали иска Русия и Саудитска Арабия да продължат да намаляват производството на петрол. "Те могат допълнително да намалят производството. Считам, че това наистина трябва да бъде естествен процес на този етап", отговори Тръмп.. Стопанинът на Белия дом отбеляза, че сега много производители трябва да намалят добива на петрол. "Канада съкращава, и те трябва да съкращават", каза той и добави, че САЩ правят същото. Тръмп обясни, че това е необходимо за увеличаване на търсенето на петрол, което се срива. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Април 2020 | 21:36 | Агенция "Фокус"