СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министър Десислава Танева: Глобата за подвеждане в етикетите на продуктите се завишава в пъти и ще стига до 5 000 лева

Министър Десислава Танева: Глобата за подвеждане в етикетите на продуктите се завишава в пъти и ще стига до 5 000 лева

София. Санкциите се завишават в пъти. Ако сега за подвеждане в етикетите на продуктите глобата е била от 250 до 500 лева, сега става от 2 000 до 5 000 лева. Това каза в интервю за бТВ министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. „Новият закон за храните, който е минал всички процедури по нотификация в Европейската комисия, синхронизира изцяло съвременното евр...

29 Май 2020 | 09:26 | Агенция "Фокус"

Чисто нов Закон за храните (ОБЗОР)

Чисто нов Закон за храните (ОБЗОР)

София. Парламентът прие изцяло нов Закон за храните. Законът урежда изискванията към безопасността на храните, към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и или дистрибуция на храни, изисквания за опаковане, етикетиране, представяне на храни, както и за обектите за производство и търговия на едро и на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни. Законът урежда още изискванията за натуралните минерални, изворните и трапезните води. Разпоредбите касаят още и етикетирането на храни. Обозначението „Добит в България“ или „Продукт от Бълагрия“ се поставя върху първични продукти, които са доибити на територията на България. Обозначението „Продукт от България се поставя върху храни, когато основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на България и всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на страната. Текстовете предвиждат още информацията за храните, предлагани на територията на България, включително и на етикета, се предоставя на български език. Част от закона касае и рекламата на храни. Текстовете гласят, че деца не могат да участват в реклами на ГМО и храни, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене. Съгласно текстовете при възникване на хранително заболяване, бизнес операторите оказват необходимото съдействие на съответната регионална здравна инспекция и областна дирекция по безопаснос тна храните за ограничаване и ликвидиране на заболяването. Законът предвижда работещите в обект за производтво, преработка или дистрибуция на храни, да подлежи на предварителни периодични медицински прегледи. Законопроектът има за цел да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, както и да осигури прилагането на правото на ЕС и националните мерки в областта на храните. Текстовете предвиждат да се създаде Национален съвет към министъра на земеделието, който да е постоянен консултативен орган, който подпомага министъра при провеждане на държавната политика в областта на храните. Законопроектът бе приет без почти никакви дебати. Едно единствено изказване направи депутатът от БСП проф. Светла Бъчварова, която възрази именно срещу създаването на Национален съвет към министъра на земеделието. заяви, че в почти всички закони ние имаме някакъв съвет, който е консултативен орган към Министъра на земеделието и функциите и обхвата на неговата дейност е различна според това какъв е законопроекта или какво трябва да решава към министъра на земеделието и храните. По думите й този Национален съвет по храните ще бъде от 90-100 представители, които ще дават становище на министъра по теми и по които сега могат да дават. Според нея тази структура е абсолютно безпредметна. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева даде брифинг след приемането му. Министърът изтъкна, че онлайн търговията с храни за пръв път се регламентира в Закона за храните. „Отговорността за безопасността и качеството според етикетирането на всяка храна остава за оператора. Компетентният орган за контрол е Българската агенция по безопасност на храните. Разбира се, регламентирането на онлайн търговията ще даде възможност да надградим публичността, ползите за потребителя с изграждането на онлайн платформа, която ще улесни потребителя в намирането на своите доставчици на храни. Надявам се да имаме времето да работим по този процес“, каза още министърът. Според нея цялото законодателство трябва да доведе до изсветляване на бизнеса. "Веднага даваме пример в кампанията по реализация на различни земеделски продукти и проблемите, с които се сблъскваме. При продажбата миналата година, когато беше африканската чума по свинете. Интернет беше залят от обяви за продажба на живи животни. Абсолютно нерегламентирано. Не можехме да установим кой на практика дава тези обяви. Много по-невъзможен и труден беше контролът. Всичко това сега ще се регулира. Това е начин на търговия а на доставка, която придобива все по-голяма популярност", заяви още министърът. Министър Танева допълни, че със Закона за храните под контрол ще попаднат и хранителни добавки, които са извън регулацията. Тя посочи, че Законът за храните е част от пакет, в който влиза и Законът за управление на агрохранителната верига. Министърът поясни, че Законът за храните е изцяло нов закон. "Закон, който води началото си от работна група от края на 2015 г., съставена от експерти на министерството, браншови организации, след много процедури, нотификации, приключихме проекта. Той бе приет на първо четене от Народното събрание, а днес и на второ четене консенсусно. Танева допълни, че с него се хармонизира българското законодателство с европейското. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 20:42 | Агенция "Фокус"

Д-р Илиян Костов, МЗХГ: Законът за храните гарантира защита на здравето и интересите на потребителите

Д-р Илиян Костов, МЗХГ: Законът за храните гарантира защита на здравето и интересите на потребителите

София. Законът за храните гарантира защита на здравето и интересите на потребителите. Това каза в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ д-р Илиян Костов, заместник-директор на Центъра за определяне на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите. Той обясни, че през 2015 година българското правителство е стартирало преразглеждане на законовата база в страната по безопасност на храните, за да има хармонизация на българското законодателство с европейското. „Законът за управление на агрохранителната верига и Законът за храните са в органична цялост поради факта, че Законът за управление на агрохранителната верига е практически рамков закон, който определя условията и начина на извършване на официален контрол по цялата верига. Законът за храните е специфичен закон, който доразвива изискванията на Закона за управление на агрохранителната верига в областта и действието на храните“, подчерта експертът. Д-р Илиян Костов допълни, че до настоящия момент у нас не е съществувал единен закон, който да обединява цялата дейност по агрохранителната верига, ясно да посочва нейните отделни елементи и да разграничава компетентността на органите, които осъществяват оценката на риска по агрохранителната верига и извършват управлението на този риск, а именно контролът по цялата дейност. Чрез новия закон официалният контрол на всички елементи - от нивата, с прибирането на суровините, тяхната преработка и предлагането им на крайния консуматор, ще се осъществява по един и същи начин, подчерта д-р Илиян Костов. „Друг важен проблем, който решаваме с този закон, това са функциите на органите, свързани с обмена на информация за рисковете не само на национално, но и на ниво Европейски съюз“, каза още той. В закона са разписани още условията и редът за многогодишния контролен план и определянето на национални референтни лаборатории, обясни д-р Илиян Костов. Цоня СЪБЧЕВА

27 Май 2020 | 20:16 | Агенция "Фокус"

Министър Десислава Танева: Със Закона за храните под контрол ще попаднат и хранителни добавки, които бяха извън регулацията

Министър Десислава Танева: Със Закона за храните под контрол ще попаднат и хранителни добавки, които бяха извън регулацията

София. Със Закона за храните под контрол ще попаднат и хранителни добавки, които бяха извън регулацията. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на брифинг в Народното събрание, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Регламентира се хранителното банкиране. Въвеждат се условия за това кой може да бъде опаратор. Санкциите за различни нарушения се увеличават значително. Някъде почти двойно, спрямо сегашните норми. Създава се Национален консултативен съвет към министъра на земеделието, храните и горите. Тя поясни, че законът влиза в сила след обнародването му в „Държавен вестник“. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 14:25 | Агенция "Фокус"

Министър Десислава Танева: Онлайн търговията с храни за пръв път се регламентира в Закона за храните

Министър Десислава Танева: Онлайн търговията с храни за пръв път се регламентира в Закона за храните

София. Онлайн търговията с храни за пръв път се регламентира в Закона за храните. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на брифинг в Народното събрание, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Отговорността за безопасността и качеството според етикетирането на всяка храна остава за оператора. Компетентният орган за контрол е Българската агенция по безопасност на храните. Разбира се, регламентирането на онлайн търговията ще даде възможност да надградим публичността, ползите за потребителя с изграждането на онлайн платформа, която ще улесни потребителя в намирането на своите доставчици на храни. Надявам се да имаме времето да работим по този процес“, каза още министърът. Според нея цялото законодателство трябва да доведе до изсветляване на бизнеса. "Веднага даваме пример в кампанията по реализация на различни земеделски продукти и проблемите, с които се сблъскваме. При продажбата миналата година, когато беше африканската чума по свинете. Интернет беше залят от обяви за продажба на живи животни. Абсолютно нерегламентирано. Не можехме да установим кой на практика дава тези обяви. Много по-невъзможен и труден беше контролът. Всичко това сега ще се регулира. Това е начин на търговия а на доставка, която придобива все по-голяма популярност", заяви още министърът. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 14:12 | Агенция "Фокус"

Министър Десислава Танева: Законът за храните цели да гарантира на българския потребител качеството, сигурността в потребяваните храни от производител на суровина до предлагането

Министър Десислава Танева: Законът за храните цели да гарантира на българския потребител качеството, сигурността в потребяваните храни от производител на суровина до предлагането

София. Законът за храните цели да гарантира на българския потребител качеството, сигурността в потребяваните храни от производител на суровина до предлагането. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на брифинг в Народното събрание, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Тя посочи, че Законът за храните е част от пакет, в който влиза и Законът за управление на агрохранителната верига. Министърът поясни, че Законът за храните е изцяло нов закон. "Закон, който води началото си от работна група от края на 2015 г., съставена от експерти на министерството, браншови организации, след много процедури, нотификации, приключихме проекта. Той бе приет на първо четене от Народното събрание, а днес и на второ четене консенсусно. Тя посочи, че с него се хармонизира българското законодателство с европейското. Министърът запозна и с няколко нови момента. „Това е онлайн търговията с храни, която набира все по-голямо така влиянеие и предпочитание от българския потребител. Това стана особено популярно в условията на пандемия, в която бяхме“, каза още министър Танева. Според нея второто, което ще представлява интерес за потребителите храните да бъдат етикирани с етикет на храната ,при условие, че основанат суровина е добита в България и цялостната последваща преработка е извършена от местни преработватели, да имат „Продукт от България“ или „Добит в България“, каза още министър Танева. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 14:10 | Агенция "Фокус"

Парламентът прие изцяло нов Закон за храните

Парламентът прие изцяло нов Закон за храните

София. Парламентът прие изцяло нов Закон за храните, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Законът урежда изискванията към безопасността на храните, към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и или дистрибуция на храни, изисквания за опаковане, етикетиране, представяне на храни, както и за обектите за производтво и търговия на едро и на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни. Законът урежда още изискванията за натуралните минерални, изворните и трапезните води. Разпоредбите касаят още и етикетирането на храни. Обозначението „Добит в България“ или „Продукт от Бълагрия“ се поставя върху първични продукти, които са доибити на територията на България. Обозначението „Продукт от България се поставя върху храни, когато основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на България и всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на страната. Текстовете предвиждат още информацията за храните, предлагани на територията на България, включително и на етикета, се предоставя на български език. Част от закона касае и рекламата на храни. Текстовете гласят, че деца не могат да участват в реклами на ГМО и храни, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене. Съгласно текстовете при възникване на хранително заболяване, бизнес операторите оказват необходимото съдействие на съответната регионална здравна инспекция и областна дирекция по безопаснос тна храните за ограничаване и ликвидиране на заболяването. Законът предвижда работещите в обект за производтво, преработка или дистрибуция на храни, да подлежи на предварителни периодични медицински прегледи. Законопроектът има за цел да гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, както и да осигури прилагането на правото на ЕС и националните мерки в областта на храните. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 14:00 | Агенция "Фокус"

Парламентът удължи работното си време до приемане на Закона за храните на второ четене

Парламентът удължи работното си време до приемане на Закона за храните на второ четене

София. Парламентът удължи работното си време до приемане на Закона за храните на второ четене, предаде репортер на Агенция "Фокус". Депутатите започнаха работа по второто четене на Закона за храните още сутринта. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 13:50 | Агенция "Фокус"

Народното събрание създаде Национален съвет към министъра на земеделието

Народното събрание създаде Национален съвет към министъра на земеделието

София. Народното събрание създаде Национален съвет към министъра на земеделието, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Това бе заложено в Закона за храните, който депутатите разглеждат цял ден на второ четене. Текстовете предвиждат този съвет да е постоянен консултативен орган, който подпомага министъра при провеждане на държавната политика в областта на храните. Председател на Националния съвет е министърът на земеделието, храните и горите, който със заповед определя състава му. В състава му влизат министърът на здравеопазването, министърът на икономиката, министърът на околната среда, на труда и социалната политика, на образованието, изпълнителният директор на БАБХ, главният държавен здравен инспектор на Република България, председателят на НСОРБ. Разпоредбите предвиждат Съветът да се състои още от по един предстяавител на ректорите на Тракийския университет, Лесотехническия, Селскостопанската академия и Университета по хранителни технологии, както и по един представител на представителните сдружения за защита на потребителите, на браншовите организации в секторите по класификация на икономически дейности. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 13:48 | Агенция "Фокус"

Проф. Светла Бъчварова, БСП: Възразяваме срещу създаването на Национален съвет по храните

Проф. Светла Бъчварова, БСП: Възразяваме срещу създаването на Национален съвет по храните

София. Възразяваме срещу създаването на Национален съвет по храните. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ проф. Светла Бъчварова по време на дебата по Закона за храните, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Така се случва, че в почти всички закони ние имаме някакъв съвет, който е консултативен орган към Министъра на земеделието и функциите и обхвата на неговата дейност е различна според това какъв е законопроекта или какво трябва да решава към министъра на земеделието и храните. В случая се предлага Национален съвет по храните, в който влизат от 14 ведомства институции под шапката на министъра на земеделието и храните. Отделно от това в него влизат браншови организации. Там са описани по кодове на икономическа дейност. Спрямо изискванията за браншовите организациите 25 % от оборота или стойността на продукцията означава, че този Национален съвет по храните ще бъде от 90-100 представители, които ще дават становище на министъра по теми и по които сега могат да дават“, коментира проф. Бъчварова. Тя уточни, че те могат да дават оценка при обсъждане на законопроекти, провеждане на държавната политика във вид на консултации, оценка по отношение на аграрния доклад. Според нея тази структура тази структура е абсолютно безпредметна. „Трудно могат да се управляват, каквито и да било процеси с такова едно широко представителство. Проф. Светла Бъчварова изрази и друго възражение на БСП, че в този национален съвет няма да влезе Лозаро-винарската камара, защото е сдружение между производители и прераотватели. „Камарите въобще не се определят като част от този консултативен съвет и от това, че наистина са национално представени“, каза още проф. Бъчварова. „Втората тема, по която имаме възражения, това са брашновите организации. Трети или четвърти парламент се правят опити да има Закон за браншовите организации, за да се знае какво е това браншова организация и какво представлява тя като национално представена. За съжаление такъв закон няма и съответно ние се принуждаваме да определяме коя е национално представена организация различно, в различните закони, които се приемат в Народното събрание“, коментира още проф. Бъчварова. Депутатът от БСП даде пример с тълкуванията на на браншова организация в Закона за тютюна и тютюневите изделия, в Закона за маслодайната роза и други. „Сега тук казваме, че национално представени са тези, които имат не по-малко от 25 % от оборота на производство, дистрибуция и преработка. Първо ми се струва изключително трудно установимо точно как министърът на земеделието ще направи преценката коя от браншовите организации има 25 % и може да бъде национално представена“, каза още проф. Бъчварова. По думите й в този законопроект явно е имало желание да се угоди на организациите, които имат нужда от трибуна, но не би следвало във всеки от законопроектите да има изключения и да се създават предпоставки за разнопосочни тълкувания. Деница КИТАНОВА

27 Май 2020 | 13:41 | Агенция "Фокус"

Парламентът ще разгледа на второ четене промените в Закона за храните

Парламентът ще разгледа на второ четене промените в Закона за храните

София. Парламентът ще разгледа на второ четене промените в Закона за храните. Това предвижда седмичната проектопрограма за работа на Народното събрание. Законопроектът е внесен от Министерски съвет. Той определя общите изисквания към безопасността на храните, към бизнес операторите от хранителния сектор и към обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни. Компетентните органи на национално ниво ще са Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването за минерални и изворни води. Предвидено е създаването на публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, който БАБХ ще поддържа на интернет страницата си. Предвидено е също създаването на публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални и изворни води и на публичен регистър на пуснатите на пазара храни, за които компетентен орган е Министерството на здравеопазването. На вниманието на депутатите се представят и промени в Закона за закрила и развитие на културата на второ четене.

27 Май 2020 | 07:15 | Агенция "Фокус"