СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

София. Призовавам темата за добросъседските отношения с България да не се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев.„За съжаление, въпреки нашите призиви да не се използва темата с добросъседските отношения и договора за събиране на популистки вот, това се случва. Всяка...

4 Юли 2020 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Скопие. Вчера станахме свидетели на друг много важен исторически епизод в нашето движение към членство в Европейския съюз. Европейската комисия одобри предложението за рамка за преговорите за членство в ЕС и го представи за разглеждане на държавите-членки. Това е още едно потвърждение, че се движим напред по очертания от нас път. Северна Македония се приближава още по-близо до Съюза, македонската интеграция се ускорява“, заяви Зоран Заев от трибуната пред парламента, цитиран от скопската „Нова ТВ“. Лидерът на СДСМ припомни, че новината идва 19 години след подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране като първа стъпка към интеграцията на страната в ЕС, 15 години от получаването на статута на кандидат за членство, след 11 положителни препоръки за началото на преговорите и историческите решение на Европейския съвет от 26 март тази година да започне преговори за членството на страната в блока. С отварянето на преговорите започва нова фаза от прогреса на Северна Македония, нова фаза на македонската европезиця. Това означава по-бързо въвеждане на европейските стандарти във всички области и интеграцията на Скопие в икономическата и политическата система на Европейския съюз, обясни Заев. „След членството в НАТО бавно, но сигурно ускоряваме процеса на интеграция в ЕС. Постигнамхме и двата стратегически ангажимента за период от само три години. Това е успех на правителството, на институциите, ръководени от СДСМ, това е успех на всички граждани, които са решени да имат бъдеще в ЕС. Благодарим на историческото хърватско председателство на ЕС, че взе решение да започне преговори за членство през март тази година. Много сме доволни, че вчера, в първия ден на германското председателство на ЕС, рамката за преговори беше създадена като предложение към страните членки“, отбеляза лидерът на СДСМ. Бившият премиер и кандидат за нов мандат на предстоящите избори изрази увереност, че с помощта на институциите на ЕС и под ръководството на германския канцлер Ангела Меркел по време на германското председателство тази рамка за преговори ще бъде приета и че Скопие ще започне официално преговори за членство с първата Междуправителствена конференция, която отваря главите на първия пакет, които са: Глава 23 - Съдебна система и основни права Глава 24 - Правосъдие, свобода и сигурност; Икономически критерии; функционирането на демократичните институции; реформа в публичната администрация Глава 5 - Обществени поръчки Глава 18 - Статистика Глава 32 - Финансов контрол Това е много сериозен процес, който може да бъде ръководен само от политическо правителство, демократическо правителство на Социалдемократическия съюз на Македония и коалиция „Можем“. Доказахме, че знаем и можем да водим държавата по истинския път през стабилни и сигурни води, по пътя на постоянното развитие, стабилност и демокрация. Присъединихме се към НАТО! Днес ние доказваме: можем и в ЕС. Постигнахме много заедно. И всички знаем, че заедно ще постигнем още повече и по-добри неща. Ние знаем това, знаем го и можем да го направим“, каза Заев. След това той коментира и задължението европейското законодателство да се преведе на македонски език. „Македонският език е посочен като език, на който европейското законодателство трябва да бъде преведено, преди да станем член на ЕС. Считаме го за нещо нормално, стандартно, защото според личната ни карта в ООН и според правото ни на самоопределение езикът ни е македонски и ние провеждаме международна комуникация на македонски. Това е поредното потвърждение и признаване на македонския език. Нека това бъде апел да спрем лъжите на тези, които лъжат месеци наред и казват, че „загубихме езика си“. И да спрат обидите и омалованията, наричайки го „северняшки“. Ние говорим македонски, който бавно става част от голямото европейско семейство, заедно с другите европейски езици. Това е патриотизъм, това е грижа за родината, за македонската идентичност“, завърши лидерът на СДСМ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 11:58 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

Скопие. „Начинът, по който официална София разбира политиката на „добросъседство“, която непрекъснато се прилага към Македония, наскоро бе усетена и от Сърбия. Въпреки че северната ни съседка е затворила пет глави от преговорите с Европейския съюз, нито една не беше открита по време на шестмесечното председателство на Хърватия“, пише приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ македонско издание „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса. Към ветото, което бе наложено от Германия, която е следвана плътно от хърватските политици, се включи и България, която във всеки удобен случай се опитва да наложи своите тяснонационални интереси, когато става въпрос за решаване на двустранните спорове със съседни държави. Сръбският премиер Ана Брнабич също говори публично за причините за поставянето на „българската“ рампа по пътя на Белград за Брюксел, като обясни по телевизия Pink, че официална София от време на време „затяга“ отношенията между двете страни. „Правителството на Бойко Борисов понякога знае как да повдигне въпроса за позицията на българското малцинство. Става въпрос за неверието. България поставя въпроси относно положението на малцинствата, а при тях няма институции, които се занимават с проблемите на националните малцинства“, заяви Бърнабич. Дипломатът Зоран Миливоевич обяснява, че причините да не се отварят главите са чисто политически. „Не само българите, но и хърватите оспорват нашите преговори по въпроси, свързани с техните национални малцинства, въпреки че положението на сърбите в тези страни е много по-неблагоприятно“, каза Миливович пред (приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание – бел. „Фокус“) „Република“. Според Владислав Йованович, бившият външен министър на Сърбия, това не е първият път, когато балканските страни-членки на ЕС използват или злоупотребяват със своето положение в Европейския съюз и обуславят съгласието си с определени отстъпки от другата страна. В преговорите за започване на преговорите за присъединяване към ЕС Македония беше изложена на голям натиск от съседни „европейски“ страни, преди всичко Гърция, която поиска редица отстъпки от нас, което в крайна сметка доведе до подписване на Споразумението от Преспа и промяна в името на държавата. Също така, през последните месеци от България, от представителите на най-висшата изпълнителна власт, се изпращат заплашителни послания за македонската идентичност и македонския език. Властите в София от години отричат съществуването на македонското малцинство в България и отказват да се съобразят с международните решения в полза на македонските асоциации. Окръжният съд в Благоевград и Софийският апелативен съд отказаха да регистрират Асоциацията на репресираните македонци в България като жертви на комунистическия терор, който спечели последния спор в Страсбург срещу българската държава. Адвокатът Тони Менкиновски припомня, че в момента България е под мониторинг на Съвета на министрите поради неизпълнение на предишните решения на съда в Страсбург относно правото на сдружаване. „Ние в България имаме партия, която има около осем хиляди членове, ОМО Илинден Пирин, която също спечели делото в Страсбург. Искайки да избегне този процес, България прехвърли вината върху правосъдната система. България агресивно си служи с нападки, за да излезе от ситуацията. Вместо да демократизира обществото си и да признае малцинствата и да започне да говори за добросъседство, България действа агресивно, отричайки езика и историческите личности“, заяви Менкиновски. Македония е изправена пред нова блокада от България. Евродепутатът Андрей Ковачев, който идва от партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, също заплаши, че ще наложи вето на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Той казва, че се противопоставя на спирането на работата на комисията по исторически въпроси заради изборите в Македония. Препоръките на лидерите на ЕС за „решаване на двустранните въпроси“ също са утежняващо обстоятелство за нас и споразумението с България е изрично посочено. Споразумението с България по исторически въпроси е от ключово значение за напредъка към ЕС, както е посочено в декларацията от срещата на върха в Загреб. Нашата източна съседка като условие повдига въпроси относно македонския език и македонското малцинство, както и голяма част от нашата история. Българското правителство прие и декларация, съдържаща 20 условия и заплахи за блокиране на Скопие по пътя към ЕС. Дали те ще станат част от рамката на ЕС за преговори за Македония, остава открит въпрос. Както е известно, София даде да се разбере, че ще обуславя процеса на преговори с резултатите от работата на Комисията за исторически и образователни въпроси, която в момента е зациклила на Гоце Делчев, както и използването на термина официален език на Република Северна Македония, вместо македонски. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 08:32 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато няма политическо правителство в страната, в средата на предизборна кампания, когато страната е под натиск от България и Гърция по историческите въпроси. Може ли да има отлагане на преговорите, защото няма избрано правителство и какво ще стане, ако се проточи формирането на новото правителство? Премиерът Оливер Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да започнат своята работа, коментира македонският телевизионен канал ”TB 21”. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената конференция, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне създаването на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. "До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първата междуправителствена конференция", каза Буяр Османи. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори със Северна Македония, тя може да поиска връщане на процеса назад. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектът на рамката ще бъде разгледан от държавите-членки, след което се очаква окончателният й текст да бъде представен през октомври. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 17:45 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

Скопие. Интеграцията на Македония в Европейския съюз набира скорост - министърът на външните работи Никола Димитров и вицепремиерът по европейска интеграция Буяр Османи, са доволни от новините от Брюксел относно предложението за преговорна рамка. И двамата очакват скоро държавите-членки да приемат окончателния текст, след което официално да стартират преговорите за влизане в европейското семейство. Те заявиха, че положителното обстоятелство е, че напредъкът в преговорите се осъществява по време на германското председателство, цитира думите им телевизионният “Канал 5“ "Не можем да не се радваме на стъпките напред след 15 години чакане, време е най-накрая да запретнем ръкави, да се възползваме от този процес и да въведем европейските стандарти у дома." „Моето очакване е окончателният текст да бъде приет до октомври. Ние сме в средата на политическа кампания и се надявам след 15 юли да имаме стабилен политически график и справедлив политически подход от всички заинтересовани страни към европейската интеграция. Председателят на СДСМ Зоран Заев заяви, че с официализиране на македонския език в европейското законодателство се доказва, че езикът на страната не е загубен, както твърди ВМРО-ДПМНЕ. Той призова опозицията да приветства европейския напредък на страната. „И да ни обиждат и да омаловажават езика си, като го наричат „северчански“.“ Ние говорим македонски, който постепено става част от голямото европейско семейство, заедно с други европейски езици. Е, това е патриотизмът, това е грижа за родината, за македонската идентичност. Днес ги призовавам, ВМРО-ДПМНЕ, да добият смелост и да приветстват приемането на проекта на рамка за преговори. ВМРО-ДПМНЕ от своя страна приветства предложението на Европейската комисия за преговори с Македония, но смята, че правителството създава фалшива еуфория преди изборите. Секретарят на опозиционната партия по международните въпроси Тимчо Муцунски заяви, че това не е изключителен успех, а очаквана процедура. „Този проект на текст за рамката за преговори не е причина за голям празник, какъвто го представят от СДСМ, а просто обикновена процедура. Опитите за създаване на еуфория от всяка минимална стъпка вече са станали нарицателни. Гражданите помнят всички предишни обещания на СДСМ за вече получена дата, въпреки че очевидно това все още не се е случило. Този проект на документ обаче е основание да сме по-ангажирани с работата и прилагането на реални и сериозни реформи. Муцунски добави, че македонският език все още не е официален в съюза и това, според него, ще се случи, след като страната стане пълноправен член. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Скопие. Европейската комисия представи проект за рамка за преговори с Македония, който сега трябва да премине филтъра на държавите-членки, преди да бъде окончателно приет, за да започне страната преговори. Вицепремиерът на Македония по европейските въпроси Буяр Османи очаква целият процес на хармонизация между страните да приключи до срещата на върха на ЕС през октомври, на която рамката да бъде приета, цитира думите македонският телевизионен канал “Телма“. Както се очаква, критериите от Копенхаген са включени в рамката за напредък, както и регионалното сътрудничество и добросъседството, като се споменават конкретно споразуменията с Гърция и България, като се очакват видими резултати при тяхното прилагане. Рамката за преговори също предвижда три механизма за контрол, клауза за спиране, клауза за дисбаланс и клауза за обратимост относно това как страната ще проведе реформите и ще спазва ли европейските стандарти и правила. С тях, ако страната не напредва или отстъпи, Съюзът ще може да спре преговорите, да ги върне и дори да отвори някои затворени глави или клъстери. Първо се отваря клъстера „Фундаменти“, където глави 23 и 24 добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформата в публичната администрация. То се отваря пръв и се затваря последен. От напредъка в този клъстер ще зависят преговорите в други клъстери. Рамката също така предвижда, че няма да се затвори нито един клъстер, ако антикорупционните критерии, свързани с него, не бъдат приложени. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Скопие. Министърът на външните работи на Северна Македония Никола Димитров заяви по повод изготвянето на проекта за рамка на преговорите за присъеднияване към ЕС от страна на Европейската комисия, че „колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха, когато ги преодолеем“, предава скопското електронно издание „Опсервер“, като се позовава на изявление на първия дипломат на Скопие във „Фейсбук“. Вчера ЕК предаде преговорните рамки за Северна Македония и Албания на Съвета на ЕС, а съдържанието на документите ще бъде обявено, след като бъде прието от страните-членки на Съюза. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:55 | Агенция "Фокус"

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Скопие. Европейската комисия е завършила проектопредложението за преговорната рамка в преговорите за присъединяване със Северна Македония, съобщи вицепремиерът по европейските въпроси на страната Буяр Османи, цитиран от електронното издание Ohrid News. Той изрази очакване, че до октомври ще е готова и окончателната версия на документа, според който югозападната ни съседка ще започне преговорите с Брюксел. Османи подчерта, че проектът на рамката за преговори включва критериите от Копенхаген, но и новите правила на ЕС, които предвиждат по-строги механизми, според които страната няма да може да продължи напред, ако не покаже добри резултати в реформите, но също така може да бъде върната назад към вече затворени глави. Скоростта и напредъкът ще зависят единствено от Скопие, каза Османи и добави, че достъпът до европейските фондове за развитие също ще зависи от изпълнението на критериите. Антикорупционната политика е на първо място в дневния ред на рамката за преговори, която предвижда мерки за предотвратяване на корупцията във всяка област поотделно. Част от рамката за преговори са споразуменията със съседите, тяхното прилагане и двустранните отношения, отбеляза политикът. „Независимо от резултата от предстоящите избори се надявам, че ще имаме стабилно политическо правителство, което ще приеме сериозно европейската програма и ще я реализира“, добави вицепремиерът Османи. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Тирана. Албания не е нужно да изпълнява поставените от Европейския съюз 15 условия, за да започнат официалните преговори за присъединяване към Общността. Това заяви албанският премиер Еди Рама, като думите му бяха насочени към изявлението на директора на агенцията за регионално сътрудничество и програми за Западните Балкани Геновева Руис Калавера, която заяви това пред Европейския парламент, пише англоезичното електронно издание Albanian Daily News. Според премиера хората, които твърдят, че тези 15 условия трябва да бъдат изпълнени се опитват "сляпо" да критикуват правителството. "За тези, които припяват или повтарят, след като са чули песента за 15-те условия за официалното начало на преговорите за членството в ЕС: няма такива 15 условия, който повтаря тази песен го прави с политическа цел, в опит да сляпо да критикува правителството", заяви Рама. Калавера по-рано каза, че ЕС е поставил 15 условия на Албания, за да може тя да започне преговори с Блока. Някои от тях трябва да бъдат изпълнени, докато Албания напредва по своя европейски път, а условията ще бъдат дискутирани на първата междуправителствена конференция, отбеляза още тя. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Юни 2020 | 10:30 | Агенция "Фокус"

New Europe: Албания се опитва да заблуди ЕС

New Europe: Албания се опитва да заблуди ЕС

Тирана. Когато Съветът по общите въпроси на Европейския съюз реши през март да отвори преговорите за приемането на Албания и Северна Македония, много ентусиасти за разширяването на Общността си отдъхнаха с облекчение. Въпреки това нямаше начална дата, а за Албания бяха поставени и 15 предварителни условия, които тя трябва да изпълни. Те са свързани с предприемане на конкретни стъпки, свързани с реформите в съдебната и избирателната система, в медиите и в някои специфични криминални процедури, които трябва да бъдат предприети преди първата и втората междуправителствена конференция. Донякъде тези стъпки отразяват влошаващото се състояние на върховенството на закона в страната откакто тя получи статут на страна-кандидат през 2014 г., пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. Материалът е представен без редакторска намеса. Интересното е, че тези 15 предпоставки се превърнаха в нещо като табу за албанското правителство, което отказва да признае, че те изобщо съществуват. На срещата на Националния съвет за европейска интеграция на 9 юни, който призова за дискусии за бъдещите стъпки за изпълнението на предпоставките, премиерът Еди Рама - в противоречие с президента Илир Мета и председателя на парламента Грамоз Ручи, говори дълго време, но не спомена условията на Брюксел дори веднъж. На следващия ден той поднесе изненада, като няколко пъти категорично отрече, че тези условия съществуват по време на пресконференция. Много наблюдатели смятат, че за него е неизгодно да признава, че са му били поставени тези условия, тъй като това ще разбие мита на правителството за безпрецедентен напредък и успехи за страната. Новият австрийски посланик в Тирана, Кристиан Щайнер говори на 15 юни пред Albanian Daily и потвърди, че страната трябва да се съобрази с условията на ЕС. Същите призиви отправиха от Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП. След като Рама категорично отрече съществуването на 15-те условия, поставени от съвета, ЕНП внесе поправка в резолюцията на Европейския парламент, която призовава Европейския съвет и Комисията да подчертаят, че Албания трябва да изпълни предпоставките преди междуправителствената конференция. Очаква се поправката да получи голяма подкрепа. На Европейската среща от високо равнище в Загреб през май отново бяха подчертани албанските условия; това беше прието положително от всички политически групи в Албания, включително социалистите и демократите, които в миналото бяха склонни да защитават управляващата партия и правителството. ЕНП също намекна за нормализиране на властта чрез предсрочни избори. Общините в Албания в момента се управляват само от управляващата партия, тъй като изборите от 2019 г. бяха съмнителни от правна гледна точка и никоя опозиционна партия не ги оспори. Германският Бундестаг и впоследствие Съветът по общите въпроси постави изясняването на тяхната законност като условие. Ръководителят на европейската делегация Луиджи Сорека присъства на заседанието на Националния съвет за европейска интеграция на 9 юни, но не спомена ясно условията на ЕС. Вместо това той говори като цяло за по-нататъшните реформи и похвали междупартийния диалог. Делегацията на Брюксел в Албания има лоша репутация и е обект на критики за това, че неправилно информира ЕС за реалната ситуация в Албания. Специалните отношения, развити между предишния ръководител на дипломацията Романа Влахутин и Рама, доведоха до това, че ЕС не получаваше информация за реалната ситуация в Тирана по отношение на масовото производство и износ на наркотици в Албания, факт, който превърна страната нещо като Колумбия в Европа. Наркотиците, включително отгледан в Албания канабис, се транспортираха от местни летища, разположени в плантациите, до Италия и оттам до останалата част на Европа. Комисията научи за това от New Europe, въпреки факта, че албанските организирани групировки се считат за най-добрите трафиканти на хероин, кокаин и канабис от американските служители на реда. Практиката на делегацията на ЕС да предоставя ограничена и често подвеждаща информация на Брюксел продължава при новото ръководство. Делегацията на ЕС в Тирана и Европейската служба за външни действия редовно са обект на критики от държавите-членки, които имат свои посолства в Тирана и получават обективна картина на ситуацията, а не розови доклади, както европейските дипломати. По време на пресконференция на 10 юни, Рама настоя, че „няма 15 условия, за да отидем на първата междуправителствена конференция. Няма такива. Те не съществуват. Знам, че чувате как това се повтаря и вие също го повтаряте. Не го повтаряйте. Няма 15 условия". Европейският съвет обаче ясно заяви, че „преди първата междуправителствена конференция“ Албания следва да приеме и да гарантира изпълнението на редица действия в много ключови области. Те включват образуване на дело срещу обвинените за купуване на гласове (включително висши служители на Социалистическата партия, членове на парламента, полицията и може би дори самия Рама), започване на наказателни процедури срещу съдии и прокурори, осигуряване на допълнителна защита на малцинствата, възстановяване на Конституционния и Върховния съд и изменение на закона за медиите в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Юни 2020 | 08:08 | Агенция "Фокус"

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

Скопие. „Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС Македония заедно с Албания чака представянето на проекта за преговорна рамка, който трябва да бъде представен от Европейската комисия, информира македонският телевизионен канал “Алсат М“ Комисарят по разширяването на ЕС Оливър Вархели обяви на виртуален дискусионен панел „Присъединяването към ЕС на Западните Балкани: Доверие, предсказуемост и политическо лидерство“ на икономическия форум в Делфи в Атина, че ще представи рамката на преговорите в следващите дни. Лидерът на СДСМ Зоран Заев, заедно с премиерите на Албания и Сърбия, Еди Рама и Ана Бърнабич, също участваха в панела, а сръбският президент Александър Вучич се обърна към форума чрез видеосъобщение. Вархели подчерта, че това е „следващата стъпка в процеса на преговори със Северна Македония и Албания, след което скоро ще започнем да работим по него в Съвета на ЕС, за да могат държавите-членки да го одобрят и да продължат процеса на присъединяване“. „В сравнение с миналия октомври, сега имаме нова методология за процеса на разширяване и успяхме да вземем решение да започнем преговори със Северна Македония и Албания, каза Вархели и добави, че за Европейската комисия от първия ден, в който встъпи в длъжност, отношенията със Западните Балкани са един от най-важните приоритети. Европейският комисар оцени, че всички тези усилия не биха могли да се случат, ако Северна Македония и Албания не бяха представили резултати. "Те представиха резултати и затова Съветът на ЕС реши да започне преговори по тях в пакет", каза Вархели. Той изрази съжаление, че в основния икономически и инвестиционен план на региона има леко забавяне поради ситуацията с коронавируса, но изрази надежда, че ще може да бъде представен в началото на есента. Въпреки това той каза, че ЕК е успяла да осигури подкрепа чрез инструмента за финансова помощ от 3,3 милиарда евро по време на кризата, което комисарят заяви, че е важен знак за това колко ангажирани Западните Балкани са неразделна част от Европейския съюз. Премиерът Заев подчерта на панела, че Преспанското споразумение е добър знак за бъдещето на целите Балкани. „Сега е моментът за засилване на сътрудничеството и увеличаване на взаимното доверие. Вярвам, че всички наши съседни страни, които са членки на ЕС, са много отдадени на европейското бъдеще на Западните Балкани“, каза Заев. Той подчерта, че страната е ангажирана с европейския дневен ред, но че е възможно и още повече, не само за изпълнение на критериите за членство в ЕС, но преди всичко за подобряване на живота на гражданите и това, според него, ще бъде направено чрез увеличаване на доверието в институциите. „Щастлив съм, че по време на мандата на еврокомисаря Вархели получихме историческо решение след 15 години да започнем преговори. Мисля, че новата методология ще бъде справедлив шанс за всички нас и ако сме наистина ангажирани, ще имаме повече отворени глави и повече постижения, заяви лидерът на СДСМ и изрази надежда, че скоро Македония ще стане пълноправен член на ЕС. Посланикът на ЕС Самуел Жбогар потвърди, че е само въпрос на време Европейската комисия да предложи рамка за преговори, която ще бъде стъпка напред в следващата фаза на нашите преговори. -Да, все още се водят разговори в последните минути, което не означава, че става дума за Вашата страна. Става въпрос повече за прилагането на новата методология в рамките на преговорите. Това е нов елемент, който не присъстваше в предишните преговори със Сърбия и Черна гора. Затова е малко по-чувствителен и сега в Брюксел се правят някои дребни корекции по този въпрос. Независимо от това, рамката ще бъде приета. Това е документът, който ще води преговорите, ще съдържа принципите и насоките, същността на преговорите, както и процедурата. Това е проект, който след това ще бъде представен на държавите-членки, но със сигурност е важен документ -важна стъпка по пътя на Вашата страна към ЕС“, заяви Жбогар в интервю за ТВ „Телма“ в петък. Той изтъква, че не е видял документа, който предстои да бъде обсъден от страните членки, но е убеден, че той няма да съдържа негативни изненади за Македония. Проектната версия ще бъде представена на държавите-членки, които след това ще финализират документа и тази окончателна версия ще бъде позицията на ЕС по време на преговорите. По отношение на рамката за преговори с ЕС вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви на пресконференция тези дни, че според наличната информация се водят разговори относно разпоредбите, които трябва да бъдат включени в новата методология. Рамката, каза Османи, е изключително важен документ за преговорите, тъй като определя принципите, по които ще се водят преговорите, същността и някои процедури. „Нашата информация е, че в момента обсъждаме новите разпоредби, предвидени от новата методология, предимно в по-голямата част и начина на използване на мнозинството при спиране на напредъка на процеса на преговори “, каза Османи. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Юни 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна  Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Варна. Една от темите, които трябва да бъдат засегнати на предстоящия коалиционен съвет е, че наближава времето, когато в Европарламента ще се вземе решение за приемането на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС) и стартирането на преговорите с нея. Това каза днес във Варна вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. По думите му България трябва да държи на позицията, гласувана от Министерския съвет и утвърдена от парламента. Каракачанов посочи че, трябва да се сложи край на фалшифицирането на историята и акцентира на това, че е необходима реформа в образователната система на съседката ни, както и да се прекратят опитите за създаване на нова идентичност, крадейки от българската история. „Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа, на което трябва да се сложи край“, категоричен бе Каракачанов. Той заяви, че има държави в ЕС, които не са запознати и не се интересуват от спора, лобирайки за посочване на дата за старт на преговорите, като подчерта, че именно заради това България трябва да заеме твърда и принципна позиция. Десислава ВАСИЛЕВА

12 Юни 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Скопие. Преговорната рамка все още не е финализирана и затова не може да се говори за това, какво ще има в нея. Става въпрос за същата преговорна рамка с подобна структура, както и за другите страни в региона, но в нея ще бъде интегрираната наскоро приетата от Европейския съвет нова методология, заяви посланикът на Европейския съюз в Скопие Самуел Жбогар в отговор на въпрос от журналист, кога ще бъде публикувана преговорната рамка, какво ще съдържа и дали ще включва добросъседските отношения с България, предава близкото до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание „Курир“. Що се отнася специално за България, Жбогари посочи, че добросъседските отношения са важен елемент от процеса на разширяване. „Това е потвърдено и е част от решението на Европейския съвет от март. Задължението да продължат да се прилагат постигнатите със съседите договори и постоянното развитие нба добросъседските отношения със сигурност ще бъде отбелязано в преговорната рамка“, заяви представителят на Брюксел. Той заяви още, че европейският комисар по разширяването Оливер Вархели е потвърдил, че преговорната рамка ще бъде обявена през юни. „Ще бъде обявена през юни. Вярвам, че ЕК много бързо ще я представи пред страните-членки. След това остава те да я разгледат и да я потвърдят окончателно и чак тогава ще бъде представена окончателно на вашата страна“, поясни Жбогар. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

Скопие. Очаква се тази седмица Европейската комисия да обяви рамката за преговори за членството на Македония в ЕС. Основният въпрос е дали България ще включи в този документ своите искания по отношение на македонския език, малцинството в тази страна и бързото разрешаване на всички открити исторически въпроси. От Скопие идват оптимистични изявления, че България няма да направи това, а София непрекъснато казва, че това е константа в българската външна политика, коментират от македонското електронно издание "МКД". Материалът е представен без редакторска намеса. През март българското правителство представи декларация в подкрепа на заключенията на Европейския съвет за членството на Македония в ЕС, като се съсредоточи върху общите условия, първата междуправителствена конференция и глава 35. Този документ предизвика сериозни дискусии дали България от голям привърженик на европейската интеграция на Македония ще се превърне в ново препятствие пред Скопие. Индивидуалните забележки на държавите-членки относно преговорната рамка няма да могат да променят препоръката за получаване на дата за преговори за Македония. Но всяка такава забележка, в случая с България, всъщност представлява условие за започването на преговорите между ЕС и Македония. Българските представители многократно са казвали, че ако забележките им не станат част от рамката за преговори за Македония и Албания, София няма да я приеме. Това всъщност означава, че Македония ще получи допълнителни задължения, извън основните предпоставки и принципи за интеграция в ЕС. Подобно нещо се случи по-рано с Гърция. Според инструментите на ЕС България има право да наложи вето на първата междуправителствена конференция. В новата методология на разширяването, въпреки че тя призовава всички страни да се „въздържат от злоупотреба с нерешени проблеми по време на процеса на присъединяване към ЕС“, това вето не е заличено. В изявлението си българското правителство всъщност търси по-широко тълкуване на Договора за приятелство между България и Македония. Голяма част от исканията на България всъщност са свързани с работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство. България има различно (от македонското) разбиране за това какво означава „споделена/обща история“. България иска Македония да се съгласи, че македонската нация е създадена през 1944 г. и че преди това двете страни са имали "обща история". Разбира се, за Македония това е напълно неприемливо и погрешно тълкуване на историята. За България са спорни и военните престъпления, извършени от българските окупационни сили на македонска територия през Втората световна война. Изисква се да бъде заличено и правото на всяко мнение или дискусия на представители на Скопие в международни организации относно съществуването на македонското малцинство в България. В изявлението си България изисква ЕС да използва само пълното име на страната "Република Северна Македония", но не и кратката форма "Северна Македония", предвидена от Споразумението от Преспа. Това е така, тъй като част от географския регион Северна Македония "попада в суверенната територия на Република България“. В "езиковата клауза" България изисква двустранните споразумения между София и Скопие да се прилагат и в ЕС - "официалният език на Република Северна Македония" да бъде включен навсякъде, включително в бъдещата рамка за преговори, тъй като България не признава македонския език. Изискват се и гаранции, че в Албания няма македонско малцинство, а само българско. Наскоро президентът на Македония Стево Пендаровски заяви, че „ако цената, която трябва да платим, е да кажем, че не сме македонци и че езикът, на който аз говоря, не е македонски, тогава нямаме нужда от ЕС“. Въпреки изявлението на Пендаровски, македонските държавни служители са оптимисти, че ще бъде постигнат компромис чрез определяне на рамката за преговори. От досегашния опит с процедурите на ЕС, този компромис може всъщност да означава само удължаване на отворените въпроси, т.е. временно замитане на проблема настрана. Междуправителствената конференция може да се проведе по план след 1 юли, когато Хърватия ще предаде председателството на Германия. Това означава, че всичко от изявлението на българското правителство ще бъде съсредоточено в глава 35. Точно както интеграцията на Сърбия зависи от решаването на проблема с Косово, което е включено глава 35. Освен това новите инструменти за разширяване на ЕС, според новата методология, са обратимост (ако даден член счита, че няма напредък в прилагането на главите, той има право да върне процеса на преговори в началото му) и създаване на групи (групиране на няколко глави и решаването им по този начин). От българското правителство може да се очаква да прибегне до използването на тези два инструмента в момент, когато се окаже, че исканията му няма да бъдат удовлетворени. А дотогава то би играло ролята на голям поддръжник на Македония по пътя към ЕС. Първият проект от рамката за преговори се очаква да бъде представен на страната до края на тази седмица и ще е на разположение на държавите-членки за разглеждане в органите на Европейския съвет. Вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буджар Османи се надява, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различните членове и ще се основава повече на принципите на функционирането на ЕС. „Очаквам, че след като бъде обявена (рамката), всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, ние определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна кандидат-член не сме в състояние да влияем на рамката за преговори, но ще лобираме и ще работим по въпроса“, каза Османи. Институтът за европейска политика изчислява, че единственият резултат от натиска ще бъде забавяне на процеса на присъединяване на Македония. Цената на забавянето може да не се възприема като висока за ЕС, като се има предвид, че разширяването не е приоритет за него, поне не за всички държави-членки, допълват от института. "Във всеки случай не само процесът на присъединяване за Северна Македония ще бъде поставен под въпрос, но и външната политика на ЕС по отношение на региона. Независимо дали в рамките на процеса на разширяване или извън него, съществуват двустранни спорове и при грешен подход те ще ескалират, с допълнителни негативни последици за стабилността на региона, който остава в Европа". "Въпреки че рамката за преговори е документ на ЕС и Северна Македония, (Скопие) няма глас при нейното приемане и евентуалното въздействие на натиска върху Скопие да приеме тълкуването на България от Споразумението за приятелство (...) ще бъде контрапродуктивно за стабилността на страната и региона и ще бъде против интересите на ЕС". "България е решила да използва новата си позиция като държава-членка на ЕС, за да наложи собственото си тълкуване на Договора като основа за подкрепа на сегашното възприемане на нейните национални интереси. Такова тълкуване и възможното прилагане на принципа на добросъседството противоречат на международното право - Хартата на ООН, която описва приятелските отношения между нациите спрямо принципите на равни права и самоопределяне", казват още от института. "Ако обаче България настоява за условията, определени за първата и втората междуправителствена конференция, последиците ще бъдат блокирането на началото на съществените преговори. В досегашните преговори за присъединяване първата междуправителствена конференция представи рамката за преговори, докато втората беше същественото начало на преговорите и отварянето на главите". "Въпросите, свързани с македонската идентичност, езика и името на страната, не бива да се повдигат отново. Рамката за преговори трябва изрично да се отнася до македонския език и да използва краткото име на страната - Северна Македония - както в случая със Сърбия и Черна гора". "Всеки възможен натиск на ЕС върху македонската страна за "бърз компромис" няма да проработи, тъй като пространството за по-нататъшни отстъпки по отношение на националната идентичност е значително намалено - всъщност то не съществува", завършва анализа на Института за европейска политика. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юни 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

Скопие/Брюксел. Преговорната рамка за Северна Македония и Албания ще бъде обявена следващата седмица. Европейският комисар по разширяването Оливер Вархели обяви, че рамките за преговорите със Скопие и Тирана трябва да бъдат публикувани „през следващите дни“, а вицепремиерът на югозападната ни съседка по европейските въпроси Буяр Османи заяви, че очаква това да се случи на „9 или 10 юни“, пише македонското издание „Слободен печат“. „Рамката за преговори на ЕС, като проекто вариант, ще бъде обявена на 9 или 10 юни, заедно с кратък доклад за напредъка в реформите“, каза Османи, като посочи, че постигането на консенсус относно датата на изборите няма да повлияе на рамката за преговори. Той подчерта, че след като Европейската комисия публикува проекта за рамката за преговори, държавите-членки трябва да заявят своите национални позиции и в крайна сметка да постигнат консенсус. „Очаквам и се надявам, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различни държави-членки и ще се основава повече на принципите на функциониране на ЕС. Очаквам, че веднъж обявена, всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна-кандидатка не сме в състояние да повлияем на рамката за преговори, но ще лобираме и работим“, заяви вицепремиерът Османи. Заместник-министърът на външните работи Андрей Зерновски казва, че не очаква България да блокира началото на преговорите на страната с ЕС. Според него неоспоримостта на македонската идентичност, сближаването на Скопие с ЕС и добросъседските отношения с България се допълват, а позицията на Министерството на външните работи и правителството е ясна. „Не искам да коментирам целта на тези изявления, но не очаквам да има блокада. Напротив, черпя този оптимизъм въз основа на видяното и това, което всички видяхме заедно, когато се борихме за НАТО, особено решението за започване на преговори с нашата страна. Нашите съседи, които ни блокираха до вчера, станаха най-силните адвокати и поддръжници на нашите евроатлантически стремежи, така че не мисля, че ще има блокада“, заяви Зерновски. Междувременно официален Берлин очаква първата междуправителствена конференция със Северна Македония и Албания да се случи по време на неговото председателство на ЕС, което започва на 1 юли. Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот заяви, че Берлин се надява тази Междуправителствена конференция фактически да отбележи започването на преговорите за членство в Съюза и отварянето на първата глава, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел. „Дадохме зелена светлина за Северна Македония и Албания, беше много трудно да убедим партньорите си в ЕС и се надявам, че ще успеем официално да започнем преговори с първите междуправителствени конференции по време на германското председателство, може би през есента и накрая се надявам да бъдем по-активни в региона, това е от решаващо значение“, каза министър Рот по време на конференция на Европейския политически център вчера. Той отбеляза, че Западните Балкани са му „на сърце“ и припомни, че на регионът е обещана европейска перспектива преди 17 години. „Това е един от най-добрите инструменти и трябва направим така, че той да успее. Трябва да засилим видимостта на ЕС в Западните Балкани“, каза Рот, като отбеляза, че Съюзът ще предостави 3,3 милиарда евро на региона за справяне със здравната криза и социално-икономическите й последици. Обявяването на тези рамки сега отваря възможност въпросът да бъде добавен към дневния ред на министрите на ЕС от този месец, но това все още не е потвърдено. Превод и редакция: Иван Христов

4 Юни 2020 | 09:23 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Съветът за сигурност на С.Македония заседава в събота, ще се реши и датата на изборите

„Вечер“ (Македония): Съветът за сигурност на С.Македония заседава в събота, ще се реши и датата на изборите

Скопие. Съветът за сигурност на Северна Македония ще заседава в събота, когато в полунощ изтича и извънредното положение в страната, разбира вестник „Вечер“ от официални източници от Кабинета на президента Стево Пендаровски. Веднага след сесията на Съвета за сигурност ще бъде обявено дали президентът ще удължи извънредното положение с още 14 дни или ще го отмени. Според наличната информация от двете най-големи партии – „Социалдемократическият съюз на Македония“ (СДСМ) и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ – все още няма доближаване на позициите около датата на предсрочните парламентарни избори. Според изборния закон те трябва да се проведат в срок от 22 дни след края на извънредното положение. При всички положения обаче в събота или ще бъде обявено ново удължаване на извънредното положение за 7 или 14 дни, в зависимост от договорката между политическите партии за датата на изборите, или те ще се състоят на 21 юни. Тази дата е неприемлива за ВМРО-ДПМНЕ, докато най-голямата албанска партия – „Демократичният съюз за интеграция“ (ДСИ) – най-приемлива е датата 5 юли. За да се проведат избори тогава, ще е необходимо извънредното положение да се удължи с още 14 дни. Превод и редакция: Иван Христов

29 Май 2020 | 09:22 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

Страсбург. "Македонците" от България спечелиха голяма победа срещу българската държава в Страсбургския съд по правата на човека, пише близкото до ВМРО-ДМНЕ скопско издание “Курир“ в материал, представен без редакторска намеса. С днешната присъда на Съда по правата на човека в Страсбург "македонците" в България спечелиха голяма победа срещу Република България в спора, който се води пред Съда в Страсбург от 2013 г. Присъдата идва само десет дни преди заявеното вето на България срещу Македония в процеса на започване на преговори за членство на Македония в ЕС. „Македонският клуб за етническа толерантност в България“, сдружение със седалище в Благоевград и неговият председател Ангел Кирилов Радонов, гражданин на Република България, подадоха молба срещу Европейския съд по правата на човека в Страсбург на 10 октомври 2013 г. чрез адвокат Тони Менкиноски срещу България за нарушаване на правото на сдружаване, защото България отказва да регистрира сдружението, което според дейността си трябва да подхранва и утвърждава "македонските етнически характеристики и традиции", различни от българските. „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ е сдружение, което в своя устав утвърждава правата на "македонците като отделна етническа група" в България. Европейският съд по правата на човека в Страсбург днес осъди България, като постанови, че правото на сдружаване съгласно член 11 от Европейската конвенция за правата на човека на "македонците" в България е нарушено. Сега България е длъжна в съответствие с настоящото решение да регистрира „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ и да им изплати обезщетение от 7 500,00 евро в рамките на 3 месеца. С тази "голяма победа" в Страсбург "македонците" в България помагат на Македония много да се справи с политическите условия, поставени от официална София срещу "македонското национално малцинство" в Република България. С тази присъда сега в България ще има "сдружение на македонци" в условия, когато официална София иска "съществуването на македонския език да бъде премахнато". Превод : Юлиян Марков

28 Май 2020 | 15:24 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

Скопие. Откритият дебат в македоно-българските отношения по исторически и езикови въпроси наскоро беше разширен до регионалното и почти общо славянско ниво. Българската страна използва Деня на всеславянските просветители Кирил и Методий (за които политическият компромис е съвместното честване между Македония и България), за да подчертае възгледа си на просветителите като „български просветители”, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Българските политици между другото използваха Деня на славянската писменост, за да посочат на Русия, че „българите са им дали азбуката“, но и да „разширят“ зоната на български език на територията на Сърбия, а именно Българската академия на науките (БАН). ) в известната книга „За официалния език на Република Северна Македония“ не само си присвоява македонския език, но и твърди, че сръбският произхожда от българския. В наскоро публикувания труд БАН заявява, че корените на езика са български в районите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Лингвистите твърдят, че тези български тези не не са нито нови, нито доказани, нито издържани и често се разглеждат като политически памфлети. Политическите анализатори междувременно твърдят, че политиката на България в момента иска да извлече максимума от позицията си в ЕС, да изнудва съседите си, особено Македония, да приемат „историческото и езиково присъствие на България“. „От десетилетия, от стотици години, започвайки от Санстефанска България, се изгражда мит, че българите са основният славянски народ в тази област и че всъщност всички славяни от турската империя са българи по някакъв начин и това всъщност създава най-големия проблем. , Те трябва да се изправят пред своя исторически мит (не да го заличат, защото всяка държава и всеки народ има свои легенди, своя история), а да гледат да го преодолеят, за да можем да изградим мостове. Ние не сме техните деца, които могат да възпитават както искат, а просто сме друга нация, друга нация, която има добро желание да сътрудничи, много положително, с всички съседни нации и народи - каза проф. Людмил Спасов, македонист от Филологическия факултет на Скопския университет и председател на Съвета за македонския език. Спасов припомня, че тези отричания не са нови, те са свързани някъде с резолюцията на Информбюро от 1948 г. и те продължават непрекъснато и се подновяват. „За съжаление последното им изявление или последната книга, издадена от Българската академия на науките (БАН), всъщност е памфлет от обикновен политически, политикански памфлет на много ниско ниво, което според мен не подхожда на учени от България, защото науката в България , Славистиката в България и българистиката са на много високо ниво“, казва Спасов. Фактът, че в дългогодишните македоно-български отношения и усилията за разрешаване на "спорните" въпроси и периодичните опити за сближаване на научните позиции, позицията на България винаги е била белязана от политическа мотивация и подкрепа. В настоящата ситуация, засилена поради стремежите на Македония към европейска интеграция, т.е. подписването на Споразумението за добросъседство и сътрудничество между Македония и България, изглежда, че македонската страна е по-привързана към научните доказателства и аспекти на въпроса, като тук липсва подкрепа от македонския политически фактор както за историческите различия, така и за автентичността на езиково-идентичните проблеми. „В този контекст, европейски и балкански, езикът влиза в тези характеристики на идентичността, колкото и да се релативизира като характеристика на глобалната идентичност. В този контекст българите трябва да измият ума и съвестта си по македонския въпрос. Поради нашата, македонска европейска интеграция, сега сме изнудвани, чрез историята и езика, в дълбочината на нашата идентичност. Научно, никой не може да Ви даде идентичност, камо ли да ви я отнеме. Но опасността се крие в политическото представяне на идентичността. За Македония ще бъде голяма трагедия, ако на всяка цена, за да бъде част от ЕС, някой политически подпише и „глобализира“, т.е. предаде идентичността. Политиците в амбициите си трябва да спрат до някъде и това е елементарното национално достойнство“. За нас това са македонската идентичност и македонският език - казва социологът Илия Асевски и като вид предупреждение за загубата на идентичност напомня факта, че днес на световно ниво са регистрирани 800 нации, които нямат нито един представител. Учените виждат инструмента, чрез който се осъществява политическото инженерство на македонската идентичност в историко-образователните комисии, формирани като задължение от двустранните споразумения с България и Гърция. „Сега имаме комисии, които трябва да проверят всичко това и да дадат правото на политика. Какво е начертала политиката преди всичко това да влезе в обращение в науката. По принцип имаме политически диктат. Бих казал, че това, което не съществува, не се отрича. Ако няма македонец език, ако няма македонска идентичност – тя няма да се отрича, защото не съществува. Това, което съществува, се отрича. „Затова българите през цялото това време отричат съществуването на македонския език и македонската идентичност. Въпросът е - те не успяха да покажат или докажат, че българи наистина живеят в Македония. За цялото това време от 150 години и сега с подписването на споразуменията им беше дадена възможност да постигнат това с политическа диктовка и с одобрението на ЕС. Защото сега, за да влезем в ЕС, трябва да разрешим споровете, които имаме със съседите си. И това се случва сега. България се опитва да използва този момент и чрез стремежа си да влезем в ЕС, за да разреши проблема, който съществува от години“‘ казва историкът Тодор Чепреганов. Професор Чепреганов смята, че в момента Македония е застрашена от политическо предателство на идентичност чрез потенциалното съгласие на македонските политици да не споменават македонския език, македонската история ... Но също така подчертава, че подобна ситуация трябва да бъде оборена чрез научната самозащита. „Изкуствена нация не съществува. Всеки народ има свой естествен момент на създаване, а македонската нация има своя уникална култура, която българите никога не могат да докажат, дори с документи, че е българска. Фризраните истории са краткотрайни. Сега с тези комисии се допуска същата грешка от комунизма - всичко, което се опитвате да скриете от историята, излиза още по-силно. С отричането на македонския език, история, идентичност само се укрепва македонското национално съзнание“, казва историкът Чепреганов. Превод: Юлиян Марков

28 Май 2020 | 14:54 | Агенция "Фокус"

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Скопие/Белград. „Българската академия на науките публикува книга, в която се казва, че български езикови корени могат да бъдат намерени в областите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Сдружението „Спона“ от Северна Македония е известило Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) за това и е помолило за реакция. Накратко, България твърди, че освен македонският, и сръбският език има българска основа“, пише близкото до ръководството на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ северномакедонско издание „Вечер“. Вестникът цитира думите на д-р Виктор Савич от Института за сръбски език на САНУ и Отдела за сръбски език на Филологическия факултет в Белград пред „ТВ Първа“, че „сръбският език, както и всички славянски езици, произлизат от протославянски и че по времето, когато се е формирал сръбският език, българите изобщо не са били славяни“. Той заявява, че българите са дошли на Балканите по-късно от сърбите и че по това време те са били част от тюркската етническа група, както и някои други номади, които са минали през тези територии. Накрая „Вечер“ заключава, че „сърбите, за разлика от нас (северномакедонците), няма да приеме документ, на който ще се подпише, че с България споделят общ език и история“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (Македония): Партиите в Северна Македония обсъждат 5 юли като възможна дата за изборите

„Телма“ (Македония): Партиите в Северна Македония обсъждат 5 юли като възможна дата за изборите

Скопие. Партиите в Северна Македония обсъждат 5 юли като възможна дата за изборите, предава скопската телевизия „Телма“. От ВМРО-ДПМНЕ не потвърждават дали това е последното предложение на управляващите партии и доколко то е приемливо за опозицията, но увериха, че има междупартийни контакти в полза на намирането на компромисно решение и консенсус. Според албанския „Демократичен съюз за интеграция“ (ДСИ) най-оптималната дата за изборите е 5 юли. Провеждането им в разгара на лятото през втората половина на юли или август е неприемлива. На свой ред управляващият СДСМ уверява, че страната трябва да посрещне есента с функциониращи институции: с нов парламент и политическо, а не служебно правителство. Премиерът Оливер Спасовски напомни за Конституцията - изборите трябва да се проведат в рамките на 60 дни след разпускането на парламента, а 38 дни вече изминаха преди въвеждането на извънредното положение в страната във връзка с разпространението на новия коронавирус. Срокът му изтича в събота. Ако правителството поиска, а президентът Стево Пендаровски приеме и го удължи с още 14 дни, то крайният срок за провеждането на вота се оказва 5 юли. Необходими са обаче политически консенсус, ново правителствено постановление и промяна в решението на председателя на Събранието Талат Джафери. Кабинетът на Пендаровски заяви по-рано, че среща на партийните лидери ще бъде насрочена, само ако има междупартийно споразумение. Превод и редакция: Иван Христов

27 Май 2020 | 17:32 | Агенция "Фокус"

"Слободен печат" (Македония): Правителството трябва да прецени дали е необходимо ново извънредно положение и да определи дата за избори

"Слободен печат" (Македония): Правителството трябва да прецени дали е необходимо ново извънредно положение и да определи дата за избори

Скопие. До края на седмицата се очаква правителството да прецени дали трябва да бъде обявено ново извънредно положение в Северна Македония, пише скопското издание "Слободен печат". 14-дневното извънредно положение приключва на 30 май, след което започват да текат законовите срокове за провеждане на обявените предсрочни парламентарни избори, които първоначално бяха насрочени за 12 април. След неуспешната лидерска среща от 18 май, на която не беше постигнат консенсус за дата за избори, все още няма официална информация за възможността за провеждане на нова среща на ръковдствата на водещите политически партии в страната. Партийният щаб на управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ повториха мненията си от по-рано - първата иска избори възможно най-скоро, а втората смята, че това не е възможно, защото би постасвило здравето на гласоподавателите в риск. От СДСМ на свой ред заявиха, че са необходими избори, за да се осигурят напълно функциониращи институции, но в същото време и за защитата на здравето на гражданите, тъй като се очаква и нова вълна на COVID-19. Както каза вчера, нa 26 май, премиерът Оливер Спасовски, до края на седмицата ще бъде направена оценка дали е необходимо удължаването на срока на извънредното положение. Относно възможността за нова лидерска среща за постигане на споразумение за датата на изборите, Спасовски заяви, че очаква политическия диалог да продължи и че партиите трябва да се споразумеят въз основа на съответните правни разпоредби в страната. Според него са необходими бързи избори, за да се осигурят стабилни институции. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ обаче се противопостави на това и от партията заявиха, че искането за избори в ден, в който са регистрирани три смъртни случая от COVID-19 е "политическо убийство". "Зоран Заев и SDSM съзнателно застрашават живота на гражданите, само за да запазят властта си", казаха от ВМРО-ДПМНЕ. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Май 2020 | 09:24 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Скопие. Свързаният с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник „Вечер“ споделя по повод Деня на славянската писменост 24 май старо интервю на председателя на СДСМ Зоран Заев и тогавашен премиер пред сръбската телевизия N1, в което той говори за постигнатите от българо-македонската историческа комисия договорки за цар Самуил и Св. Св. Кирил и Методий. Още в началото на интервюто Заев обяснява, че Светите братя са обща история с България и са работили „и в Охрид, и в София“... А ето и откъса от интервюто: Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

София. Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно. В лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист, който обърна политиката на Европейския съюз към Западните Балкани. Това коментира вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Темите“ по „ТВ Европа“ във връзка с отношенията между България и Република Северна Македония. Тя посочи, че е необходима точна дефиниция на понятието „обща история“, която повече не трябва да бъде предмет на конфликти. Вицепрезидентът цитира изявлението на президента Румен Радев след заседанието на Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) за Северна Македония от септември 2019 г. и приетата впоследствие декларация от българския парламент, според които има „червени линии“, които България не може да пристъпи. Вицепрезидентът Йотова отбеляза, че от повече от пет месеца съвместната историческа комисия между България и Северна Македония не работи. Като причина за изострянето на отношенията в последно време Илияна Йотова посочи политическата надпревара, предвид предстоящите избори в Република Северна Македония. Тя определи като несправедливи и крайни публикациите за България в някои от медиите в страната. Вицепрезидентът заяви, че отношенията между Северна Македония и Европейския съюз бележат регрес в сравнение с миналата година, когато бяха отбелязани доста сериозни положителни стъпки в европейските доклади. По думи на Илияна Йотова бъдещето на Р Северна Македония в Европейския съюз е твърде неясно, въпреки получената покана за преговори. Тя направи сравнение между приетата в София през 2018 г. декларация за Западните Балкани и скорошната от Загреб. Според вицепрезидента документът от София е задавал по-ясен хоризонт, докато този от Загреб е доста по-слаб и неконкретен.

25 Май 2020 | 21:04 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

Скопие. Темата за блокирането на европейската интеграция на Северна Македония не била резултат от моментна междусъседска препирня, а зад всичко това стояла мащабна операция на България за постигане на целите й, като Договорът за добросъседство бил само началото, пише македонското издание „Вечер“, като се позовава на неназовани дипломатически източници. „Въпреки че досега има открити изявления за отричане на македонския език и история от българското държавно ръководство, няма информация за протестна нота от македонските държавни институции, особено от македонското Министерство на външните работи. Това показва, че намерението е за тази тема да не се говори много, но нито Димитров, нито Спасовски отричат сериозността на заплахите от България, които се поставят по пътя към европейската интеграция“ на Скопие, пише вестникът и добавя: „Македонското държавно ръководство остана безмълвно на тези изявления и като не ги осъди, то им даде одобрение“. Условията, според медията, са две и се съдържат в българския документ, изпратен до европейските институции. Става въпрос за отказ от македонския език, който София смята за форма на българския и отказ от историята и по-точно от националните герои от края на XIX и началото на XX век. „В същото време установяваме, че лидерът на СДСМ Зоран Заев активно участва в цялата тази игра, като е помолил Бойко Борисов да прояви търпение до провеждането на изборите в страната и е обещал след това да постигне споразумение по този въпрос. Зоран Заев потвърди чрез комуникационни канали, че е готов да обсъди компромисно решение, което би означавало приемане на българските искания по отношение на македонския език, както и по-широко тълкуване на историята, което ще задоволи българските искания“, пише „Вечер“. „Същото би се отнасяло и за Гоце Делчев, който трябва да стане български герой с признавание от македонската държава. Заев ще изпълни тези обещания, ако спечели предстоящите избори и е помолил Борисов да лобира за Заев, за да получи подкрепата на международната общност, която от своя страна става все по-резервирана от многобройните корупционни скандали“, продължава изданието. Това, че Заев има договор с Борисов, се потвърждава от своеобразната депеша, която председателят на СДСМ е изпратил до определени дипломатически кръгове, за което някои медии в страната информираха преди време. Скопското електронно издание „Плюс инфо“ съобщи: „В писмото Заев обяснява, че „ще изпълни изцяло всчики задължения, поети с Договора за добросъседство с България и с Преспанския договор с Гърция. Те ще бъдат реализирани изцяло, веднага щом успее да сформира правителство, ръководено от СДСМ“. Свързаното с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ електронно издание „Курир“ е научило от свои източници, че премиерът Борисов вече е започнал дипломатическа офанзива в полза на Заев, който от своя страна му обещал да отговори на българските искания. Лидерът на европейските социалисти и бивш български премиер Сергей Станишев вече каза, че е най-добре за България СДСМ и Заев да са на власт. Мълчанието по темата за България от страна на СДСМ е неразбираемо за опозицията. Превод и редакция: Иван Христов

25 Май 2020 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Скопие. Ние българите говорим два различни варианта на един и същ език. Това е факт. Германците и швейцарците имат същите различия като нас и българите. Всеки има право да нарича езика си така, каквото иска. Това заявяват от от Културен център "Иван Михайлов" на своята официална страница във "Фейсбук". "Нашият език е обявен (за официален) с указ на 2 август 1944 г. Имаше ли референдум, който да ни попита как искаме да наречем нашия език? Не! Днес имаме определение на нашия език в Конституцията на Република Северна Македония като македонски. Ние имаме официален конституционен език и България абсолютно признава това. В нашия „език“ лежи коренът, както и в българският, на общата история на нашия народ - народът на Светите братя, на св. Климент, на св. Наум, на братя Миладинови, на Райко Жинзифов и на много други“, се казва още в съобщението. В него са публикувани също така и някои документи, заедно с превод на български към тях, описани като инструкции на съветския професор Самуил Борисович Бернщайн и доклади на американското разузнаване. Според културния център те доказват, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване и през 1945 г. македонците са говорели на български език. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Май 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Чужди дипломати посредничат за определянето на дата за отложените парламентарни избори в Македония

„Канал 5“ (Македония): Чужди дипломати посредничат за определянето на дата за отложените парламентарни избори в Македония

Скопие. Чужди дипломати посредничат за определянето на дата за отложените парламентарни избори в Македония, информира македонският телевизионен “Канал 5“. Дипломатическите източници за „Канал 5“ уточняват, че през последните три дни представители на посолствата на някои държави поддържат комуникация със страните, участващи в разговорите, особено с ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Според нашата информация, комуникацията се провежда на високо партийно ниво, чрез което се прави опит за сближаване на мненията, изразени от Заев и Мицковски за датата на изборите. 5 юли според източници на „Канал 5“ е последното предложение на правителството за избори, докато опозицията настоява за дата по-късно през лятото - 26 юли. Усилията, казват източниците ни, са насочени към приближаване на двете страни до дата в средата на юли като компромисно решение. Засега двете страни заявиха, че няма да има преговори с посредничество от международната общност, както предишните години, но има интерес, особено от посолствата, които се считат за важни съюзници на страната, за преговорите и възгледите на партийните ръководства. ВНРО-ДПМНЕ заяви, че през последните дни е имало комуникация с посланиците, но досега от тях се изисква само да представят своите виждания за това кога трябва да се проведат изборите без никакъв натиск. „ВМРО-ДПМНЕ е конструктивен партньор в намирането на решение, което ще бъде предимно в интерес на здравето на гражданите. Не трябва да се измества фокусът, че ВМРО-ДПМНЕ е пречка за изборите, пречка е лошото управление и застрашеното здраве на гражданите. Мненията, изразени от някои от представителите на международната общност, съответстват на позицията на ВМРО ДПМНЕ ", заявиха от партията. СДСМ нито потвърждава, нито отрича информацията за „Канал 5“ за посредничество от международната общност в преговорите за датата на изборите. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Май 2020 | 16:51 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Ако победя на изборите, ще приложа изцяло Договора с България, имаме обща история

Зоран Заев: Ако победя на изборите, ще приложа изцяло Договора с България, имаме обща история

Скопие. Председателят на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев обяви, че ако спечели на предсрочните парламентарни избори в страната през лятото, ще реализира изцяло Договора за добросъседство с България. Той направи това обещание в интервю за „ТВ Стар“, като посочи, че част от историята на Скопие е обща с България, пише македонското издание „Вечер“. „Нормално е България да иска договорът да бъде реализиран. И ние искаме споразумението да бъде реализирано и открито казваме, че ние в този договор приемаме общата история. Което е факт. Част от нашата история е обща, а част от нашата история е наша собствена. Според него Гоце Делчев е бил и на България, и на Македония. Превод и редакция: Иван Христов

21 Май 2020 | 09:05 | Агенция "Фокус"

"Слободен печат" (Македония): СДСМ твърди, че по закон изборите в Македония трябва да се проведат на 21 юни

"Слободен печат" (Македония): СДСМ твърди, че по закон изборите в Македония трябва да се проведат на 21 юни

Скопие. От Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) заявиха, че лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски се опитва да доведе страната до политическа криза само защото се страхува от поражение в изборите, предизвикано от незрялото му и безотговорно поведение, както по време на кризата, така и през предходните три години. СДСМ и гражданите няма да позволят това, казват в изявление от управляващата партия, пише скопското издание "Слободен печат". "Точно Мицковски се съгласи за изборите на 12 април. ВМРО-ДПМНЕ гласува за разпускането на парламента, подкрепи обявяването на избори, влезе в служебното правителство, представи парламентарни списъци, подпечата списъците на кандидатитеи дори има свой номер на бюлетината. Мицковски може само да избира дали да води предизборната си кампания или не, партията му при всички положения ще участва във вота", се казва в изявлението. "СДСМ е отговорна партия и както преди дава шанс за консенсус по важни въпроси, но ако няма споразумение (за датата на изборите - бел. ред.), ако незрялостта и безотговорността на Мицковски продължават, тогава по закон изборите ще се проведат на 21 юни, 22 дни след края на извънредното положение", се казва още в съобщението. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Май 2020 | 09:32 | Агенция "Фокус"

"Либертас" (Македония): ЕС ще обяви преговорните рамки за Северна Македония и Албания през юни

"Либертас" (Македония): ЕС ще обяви преговорните рамки за Северна Македония и Албания през юни

Брюксел. Еврокомисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархели потвърди пред Комисията по външни работи в Европейския парламент днес, на 19 май, че докладите за напредъка на реформите в страните от Западните Балкани са отложени за септември, но не и рамката за преговори за Северна Македония и Албания, пише скопското електронно издание "Либертас". В Брюксел от няколко дни се спекулира, че докладите ще бъдат отложени за есента. Вархели потвърди това и подчерта, че фокусът на Европейската комисия е преди всичко насочен към Скопие и Тирана. "Работим денонощно на фона на COVID-19 и тъй като е трудно да се предвиди каква ще бъде икономическата ситуация, също така е трудно да се види как ще се осъществят реформите, защото, разбира се, пандемията блокира работата (по тях). Искаме да изготвим добър доклад, с който да оценим напредъка", каза той. "Сега фокусът ни е насочен към рамката за преговори за двете страни, Северна Македония и Албания. И това, което мога да кажа е, че те ще бъдат обявени през юни. И мисля, че това е ключова част за поддържане на инерцията", каза Вархели пред евродепутатите. Превод и редакция: Теодор Пенев

19 Май 2020 | 20:56 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Ако не се споразумеем с водещите партии, изборите в Македония ще се проведат на 21 юни

Зоран Заев: Ако не се споразумеем с водещите партии, изборите в Македония ще се проведат на 21 юни

Скопие. На лидерската среща Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) е предложил за дата на изборите в страната 21 юни и е получил подкрепа от четири други политически партии. Това заяви председателят на СДСМ Зоран Заев, предава скопската медия "Плюс Инфо". Toй допълни, че ако не бъде постигнато споразумение с ВМРО-ДПМНЕ, тогава съгласно конституцията изборите ще се проведат на 21 юни. "Предложението на опозицията за избори в края на лятото е абсолютно безотговорно", допълни още той. След срещата стана ясно, че ВМРО-ДПМНЕ са се застъпили за избори през август или септември, като според тях едва тогава ще е възможно да се гарантира здравето на гласоподавателите след пандемията от COVID-19. Заев обаче смята, че тогава може да настъпи нова здравна криза и да се усетят икономическите последици, причинени от пандемията. "Разбира се, че искаме да имаме споразумение с опозицията, а ако няма споразумение, тогава конституцията и законите остават. Няма да допуснем незаконни и неконституционни избори", каза Заев, като повтори своето предложение за избори на 21 юни или точно 22 дни след края на извънредното положение. Превод и редакция: Теодор Пенев

19 Май 2020 | 14:22 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): В Скопие всички партии имат своя дата за парламентарните избори

„Нова Македония“ (Македония): В Скопие всички партии имат своя дата за парламентарните избори

Скопие. Вчерашната втора среща на лидерите на парламентарно представените партии в Северна Македония при президента Стево Пендаровски по темата за датата на предсрочните парламентарни избори, след близо четиричасови дискусии не донесе хармонизирана позиция и окончателна договорка на партиите за възможната дата на вота. Председателите и този път не успяха да сближат позициите си и изразиха различни мнения за това, кога е най-добре да се състоят изборите, пише вестник „Нова Македония“. Основното различие в позициите е било, както първоначално заявиха някои от участниците в срещата, между председателя на управляващата СДСМ Зоран Ззаев и председателя на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. Лидерите на СДСМ и ДСИ – Али Ахмети, са настояли изборите да се проведат възможно най-скоро. Социалдемократите отново са потвърдили очакванията си вота да се проведе 22 дни след края на извънредното положение. Според изчисленията при такива параметри предложението за изборния ден от СДСМ трябва да бъде 21 юни, но те биха се съгласили и на седмица по-късно, т.е. на 28 юни. ДСИ предпочита избори през юни или евентуално на 5 юли. На тази среща опозиционната ВМРО-ДПМНЕ излезе за първи път с по-конкретно предложение относно срока на изборите, но все още без конкретна дата. За опозицията оптималният период за провеждане на избори е края на лятото, т.е. през август. Преди началото на заседанието на ръководството на ВМРО-ДПМНЕ оповести публично своето мнение, като отбеляза, че този период е предложен като най-малко опасен за здравето на гражданите и очакваното стабилизиране на корона-кризата дотогава. С тази дата се избягват страховете от нова вълна на Covid-19, очаквана в късната есен и началото на зимата, което е потвърдено от Световната здравна организация. Според позицията на ВМРО-ДПМНЕ, краят на лятото е време, в което повечето хора са в страната и когато съществува възможност да се проведат прозрачни избори с висока изборна активност. В същото време ще има по-ясна картина на рисковете и ситуацията с коронавируса в страната, а Държавната избирателна комисия (ДИК) ще има време да организира изборен процес, който ще осигури защита за здравето на гражданите. Лидерът на СДСМ определи предложената дата за изборите на опозиция като безотговорна и заяви,че при евентуален дълъг период без парламент „здравето, икономиката и демокрацията“ ще бъдат „застрашени“. Междувременно председателят на най-голямата албанска партия ДСИ е настоял изборите да се състоят в края на юни или началото на юли. Ахмети е подчертал, че според него е най-добре изборите да се проведат на 21 юни, а 5 юли е последен срок, който той би приел. Според него всякакви по-късни дати през юли и август изобщо не са вариант. Един от аргументите за условията за провеждане на избори беше готовността на ОССЕ да изпрати мисията си за наблюдение. Но от там заявиха пред македонските медии, че без решение за датата на изборите те не могат да направят никакви планове за мониторинг и ОБСС не е организация, която се намесва при вземането на решение за дата за изборите, нито дава съвети дали те трябва да се проведат или не. Превод и редакция: Иван Христов

19 Май 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

„Фокус“ (Македония): Изборните срокове в С.Македония продължават да текат след края на извънредното положение

„Фокус“ (Македония): Изборните срокове в С.Македония продължават да текат след края на извънредното положение

Скопие. Датата на изборите е определена след приемането на Указа със законова сила за спиране на всички предизборни дейности, което означава, че след извънредното положение крайните срокове на изборите продължават, заяви премиерът на Северена Македония Оливер Спасовски, цитиран от македонския „Фокус“. „Не е въпрос на желание или противопоставяне на избори, защото имаме състояние, което е определено, предвидено от Конституцията и законите. Знаете, че предсрочните парламентарни избори бяха определени в резултат също на една такава лидерска среща, на която решиха да проведат парламентарните избори на 12 април“, каза Спасовски. Той посочи, че пандемията от Covid-19 изисква от всички сериозна отговорност при вземането на някакво решение. „Сега вирулентността на вируса намалява и в резултат на високите температури е факт, че СЗО също изтъква, че интензитетът на епидемията ще се върне при нас от есента или зимата. Ако това е така, тогава е в интерес на държавата да се формират институциите на избори в момент, когато това е възможно. Никой не ни призовава да го направим веднага, сега или след три дни. Но, нека го направим веднага, когато се установят условията за подобна работа, например на 21 или 28 юни“, каза Спасовски. Превод и редакция: Иван Христов

19 Май 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: СДСМ не бяга от избори - такива ще има и ние ще ги спечелим

Зоран Заев: СДСМ не бяга от избори - такива ще има и ние ще ги спечелим

Скопие. Председателят на Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев написа в своята официална страница във "Фейсбук", че партията му не се опитва да се измъкне от изборите и ще ги спечели, противно на обвиненията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и нейният ръководител Християн Мицкоски. "Излишно е да бягаме от изборите на Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ. Няма бягане, ще има избори и те ще ги загубят", пише той в съобщението. "Гражданите на Македония се нуждаят от парламент, от функционално и политическо правителство с пълна и нова легитимност от гражданите. Ние имаме задължението да гарантираме това", допълва Заев. По-рано днес, на 18 май, в Северна Македония се проведе втора лидерска среща между ръководителите на водещите политически партии в страната, председателствана от президента Стево Пендаровски, на която трябваше да се вземе решение за датата на провеждането на предстоящите парламентарни избори. Тогава стана ясно, че Заев се е застъпил за по-ранното провеждане на вота - през юни, докато неговият политически противник Мицкоски настоя за избори през август и септември, като според него само така ще може да бъде гарантирана безопасността на македонските граждани на фона на пандемията. Срещата завърши без консенсус между лидерите и все още няма определена дата за вота в Северна Македония. На 13 май се проведе първата подобна лидерска среща, която също завърши без резултат. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Май 2020 | 22:52 | Агенция "Фокус"

"Фокус" (Македония): Политическите лидери в Северна Македония отново не се разбраха за дата за избори

"Фокус" (Македония): Политическите лидери в Северна Македония отново не се разбраха за дата за избори

Скопие. И втората лидерска среща между председатели на политическите формации в Северна Македония, оглавен от президент Стево Пендаровски, в чиито дневен ред беше постигането на консенсус между партиите за дата за провеждането на парламентарни избори завърши без резултат, предава скопската медия "Фокус". След три часа преговори лидерите не можаха да стигнат до споразумение за датата за изборите, както съобщи лидерът на Алиансът на албанците Зиядин Села. По-рано председателят на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви, че изборите трябва да се проведат през август или септември, когато според него ще е безопасно за гражданите да гласуват. От своя страна ръководителят на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев настоя изборите да се проведат по-рано през лятото, тъй като страната има нужда от функциониращо правителство възможно най-скоро. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Май 2020 | 17:27 | Агенция "Фокус"

"Телма" (Македония): Мицкоски настоява за избори в Македония през август или септември

"Телма" (Македония): Мицкоски настоява за избори в Македония през август или септември

Скопие. Лидерът на македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Микоски предложи изборите в страната да се проведат в края на лятото, през септември или октомври, съобщава скопската телевизия Телма. Това се случи по време на срещата на лидерите на политическите партии в Македония, председателствана от президента Стефо Пендаровски Мицкоски също така оспори докладите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), че тогава няма да има гаранции за провеждането на безопасни избори. Това е втората лидерска среща между ръководителите на политическите партии в Македония в рамките на седмица, в която основната тема е датата за предсрочните парламентарни избори. Позицията на Мицкоски е, че провеждането на вота в края на лятото е ще даде възможност на ОССЕ да се подготви и да бъде избегната втора вълна на вируса. От своя страна ръководителят на Социалдемократическия съюз на Македония Зоран Заев предложи изборите да се проведат през юни. Опозицията и правителството водят конфликт по отношение на датата за изборите. Според временното правителство страната не може да функционира без парламент и са необходими бързи избори, докато ВМРО-ДПМНЕ са на мнение, че здравето на хората трябва да се вземе предвид в контекста на пандемията и не трябва да се бърза с вота. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Май 2020 | 16:13 | Агенция "Фокус"

„Алсат – М“ (Македония): Лидерите на македонските партии ще решават за датата на изборите

„Алсат – М“ (Македония): Лидерите на македонските партии ще решават за датата на изборите

Скопие. Очаква се лидерите на парламентарно представените партии в Северна Македония да се съберат отново в понеделник при президента Стево Пендаровски, за да постигнат съгласие за датата на провеждане на предсрочните парламентарни избори. Според информация на скопския телевизионен канал Алсат-М, срещата при държавния глава ще започне в 12 часа местно време (13 часа българско). Едно от условията за провеждане на предсрочни парламентарни избори е процеса да се наблюдава от ОСС. Това потвърдиха за Alsat от Министерството на външните работи, където казват, че след контакти с тях са получили положителен отговор. „Получихме отговора и в този момент можем да споделим с обществеността, че той е положителен. Ще публикуваме повече подробности на лидерската среща в понеделник, защото е правилно политическите лидери да бъдат първи, които са информирани за съдържанието на писмото, преди да бъде публикувано“, казаха от Министерството на външните работи. Вчера Държавната избирателна комисия изпрати писмо до президента Стево Пендаровски, в което го информира, че не може да организира изборите за 22 дни, въз основа на постановлението на правителството. Това е така, защото трябва да бъдат определени нови крайни срокове за повторение на процедурите, водещи до точен Избирателен списък. „За някои от завършените дейности (публична инспекция, подаване на искане за регистрация, промяна или заличаване на данни в Списъка на избирателите и други) трябва да се определят нови срокове за тяхното повторение, за да се осигури надежден и точен списък на избирателите в деня на изборите“, заявиха от ДИК. Преди няколко дни Комисията по инфекциозни болести обяви протокола за провеждане на избори, с който гражданите ще бъдат в безопасност от евентуална коронавирусна инфекция по време на гласуването. Превод и редакция: Иван Христов

18 Май 2020 | 09:39 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: За нас въпросът за македонския език е затворен и у нас, и по света

Никола Димитров: За нас въпросът за македонския език е затворен и у нас, и по света

Скопие. За Скопие въпросът за македонския език е затворен и в страната и по света, заяви македонският външен министър Никола Димитров в интервю пред местна телевизия, пише вестник „Слободен печат“. Той подчерта, че повечето от въпросите, които отразяват позицията на България и бяха утвърдени с резолюция на парламента миналата есен, според Скопие излизат извън, а често и противоречат на разпоредбите на Договора за добросъседство. Наскоро Димитров е провел телефонен разговор с българския си колега Екатерина Захариева, по време на която той е представил позициите на югозападната ни съседка, а тя – нашите. Между съседите, подчерта той, трябва да има диалог. Диалогът винаги е предпоставка за решаване на проблеми. Нашата задача като външни министри е да работим за връщането на двустранните отношения в позитивен коловоз, отбеляза министърът. „За нас въпросът за македонския език е затворен у нас и по света и ще бъде много трудно да изградим близост и приятелство, ако имаме предизвикателство от съседа по този тип въпроси. Мисля, че това отива в друга посока. В Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство в самия преамбюл се говори за взаимно уважение. Македонският език в това двустранно споразумение има абсолютно същата позиция и статут като българския език. И клаузата за езиците гласи, че това споразумение е написано на македонски език в съответствие с Конституцията на тогавашната Република Македония и на български език в съответствие с Конституцията на Република България. Тази формулировка важи само за двустранните отношения“, каза Димитров. Той добави, че голямата разлика от спора с Гърция, е че последният има правно основание според Резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 1993 година. Македонската лична карта става затворен въпрос чрез Преспанския договор. По неговите думи, в международното право могат да признаят или не определен език, но това бил въпрос на самоизразяване и самоопределение. „Мисля, че ако успеем да се върнем на положителния път, този въпрос трябва да бъде преодолян. Това е изключително непродуктивен проблем. За нас това е абсолютно обидно и мисля, че опитът за отваряне на затворен въпрос не може да успее през 2020 г. в Европа и в същото време не е в съответствие с европейските ценности“, заяви Димитров. Той е на мнение, че никоя държава няма правно основание да каже нещо на Скопие за езика му. Говорейки за нуждата от провеждане на парламентарни избори в Северна Македония, външният министър повтори, че на страната й трябва правителство с пълен политически мандат, както и парламент. „Важно е тази ситуация да се изчисти и по отношения на основния стремеж на страната, така че през втората половина на тази година да започнем присъединителни преговори с ЕС. Комисията обявява, че ще излезе с рамка за преговори, а за решаване на проблемите ни трябва правителство с пълен политически мандат. За да решаваме проблеми и да създадаваме политики, трябва да имаме парламент. Моят отдел поради девет закъснения в Комисията по външна политика не изпрати девет посланици, които приключиха подготовката и по този начин изпратиха грешни сигнали до страната, където тези хора трябва да представляват родината“, каза Димитров. По неговите думи, демократическото досие на Скопие в Брюксел е далеч от това дали страната е способна да проведе демократични избори и тя не трябва да позволява да създава такива съмнения в подобна ситуация. Превод и редакция: Иван Христов

18 Май 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Прагматизъм или цялостно отхвърляне на българските искания

„Нова Македония“ (Македония): Прагматизъм или цялостно отхвърляне на българските искания

Скопие. „Прагматизъм или цялостно отхвърляне на българските искания“ е озаглавена статия в скопския вестник „Нова Македония“, представена от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса През октомври 1921 г. делегация от Ирландската републиканска армия (ИРА), водена от легендарните Майкъл Колинс и Артър Грифит, пристига в Лондон с надеждата да осъществи вековната мечта за ирландска държава. Но ирландците са изправени пред заплахи и изнудване за "ужасна и неизбежна война", ако британските искания не бъдат приети. В разговор с Майкъл Колинс, тогава британският премиер Дейвид Лойд Джордж, освен всичко друго, заплашва, че онези, които не искат мир, ще трябва да поемат „отговорност за войната“, която ще последва незабавно, ако всички ирландски делегати не ратифицират споразумението. Споразумението предвиждаше създаването на ирландска държава, но за ирландците беше противоречиво декларирането на шестте области в Северна Ирландия и правото им да се отделят от бъдещата ирландска държава и да останат в рамките на британската държава, създавайки условия за разделянето на Ирландия. В крайна сметка Майкъл Колинс и Артър Грифит, изправени пред натиск от страна на британската страна, приемат прагматичния подход в преговорите, прогнозирайки, че споразумението е само временно. В резултат на 6 декември 1921 г. е подписан Англо-ирландският договор, който прекратява войната и поставя основите на Република Ирландия. На следващата година Северна Ирландия се отдели от Ирландия, разпалвайки Ирландската гражданска война, по време на която Майкъл Колинс е убит от своите сънародници. Англо-ирландският договор може да служи като пример и поука, че подписаните споразумения не са временни и прагматизмът не винаги води до желаните резултати. Сто години по-късно, когато македонският народ се изправи пред външни екзистенциални и идентични предизвикателства, част от македонския политически и социален елит, подобно на ирландския, прие прагматизма като решение на наложените ирационални искания на своите съседи, което се превърна в пречка за членството на Македония в Европейския съюз. В тази посока да се разгледат съдържанието на Преспанското споразумение, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, работата на Съвместната македоно-българска комисия по исторически и образователни въпроси, включително последното противоречиво изявление на Денко Малевски за националната принадлежност на Гоце Делчев и Кръстьо Петков Мисирков. Очевидно е, че прагматизмът е навлязъл през широко отворена врата врата в македонската политика, но какво следва от това? Прагматизмът може да се разбира като начин за решаване на определени проблеми и е важно само постигането на целта. Прагматиците оставят настрана идеализма и приемат, че половин хляб е по-добър от никакъв хляб и те са готови да правят компромиси. Но прагматизмът не означава, че трябва да приемаме нещо, ако то само ни помогне да оцелеем за кратко време. Може да се твърди, че прагматизмът е средство за решаване на неразбираеми и насложени проблеми със съседите и може да се заключи, че Европейският съюз е цел, а прагматизмът е средство. Но приетите средства наистина ли ни водят към правилната цел? Никола Милошевич казва, че възгледът, че „целта оправдава средствата“ от прагматична гледна точка е напълно несигурен“. "Преди да можем да твърдим, че целта оправдава средствата, трябва да знаем дали наличните средства наистина водят до тази и тази цел." Сръбският философ казва също, че „единствената правилна формулировка трябва да бъде: целта определя средствата“. Ако приемем, че целта определя средствата, тогава трябва да разберем същността на целта. Но в нашия случай трябва да признаем, че крайната цел не е ясна. Чуваме от десетилетия, че стратегическата цел е присъединяването към ЕС, но не е ясно кой ще влезе - македонският народ или македонската нация. Трябва да имаме предвид, че термините нация и народ имат различно значение. Македонският народ е общност с общ етнически произход, език, история, култура и традиция, докато македонската нация не се характеризира с общо минало, култура, език или религия. Ако целта е влизането на македонската нация в ЕС, то прагматизмът не води до поставената цел. Но това означава да приемем ирационалните искания на българския елит, който унищожава македонския народ и ги превръща в аморфна маса. Тогава трябва да се чете правилната формулировка на целта - влизане на македонския народ в ЕС. Ако приемем твърдението на уважавания Никола Милошевич, че целта се определя от средствата, тогава либертарианската и демократична Европа определя средствата и прагматизмът губи своята стойност. Това означава, че никое правителство или политически или социален елит няма право да взема решения от името на македонския народ за неговото бъдеще. В крайна сметка македонците трябва да решат дали искат да се присъединят към Европейския съюз като македонци или като обезличена и неопределена маса без собствен език, история и култура. Превод: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 15:35 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): През 1953 година България е записала Баба Ванга като македонка

„Курир“ (Македония): През 1953 година България е записала Баба Ванга като македонка

Скопие. През 1953 година българските власти са издали паспорт на Баба Ванга, в който в графата „Народност“ е записано „македонка“ пише на страницата във „Фейсбук“ на „Македонска Диаспора“, цитирана от близкото до ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание “Курир“. Изданието припомня, че Баба Ванга (по паспорта от 1953 година – Вангя Пандева Гущерова) е родена в Струмица през 1911 година и по-голямата част от живота си е прекарала в Рупите, Петричко в Кожух планина и е починала на 11 август 1996 година в София.

16 Май 2020 | 13:11 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Гърция признава съществуването на македонци през 1918 година

„Нова Македония“ (Македония): Гърция признава съществуването на македонци през 1918 година

Скопие. Гърция призна съществуването на македонци през 1918 година, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Българският географ Васил Кънчов в книгата си „Орохидрография на Македония“ - публикувана през 1911г. казва, че жителите на Македония „наричат себе си македонци и така ги наричат околните народи. Турците и арнаутите не се наричат македонци, но когато ги питат откъде са, те отговарят: от Македония, а също и гърците, които живеят в южните райони, не се наричат македонци, така че границите на тези места, според народното самоопределение, не са ясно определени”. Твърдението на Кънчов е потвърдено в няколко етнографски карти. Например, през 1918 г. Станфорд публикува карта на „Елинизъм в Близкия изток“ на Георгиос Сотириадис. Освен картата, издателят казва, че националното самоопределение е взето предвид като "единственият задоволителен критерий за националност". Тази карта показва съществуването на македонци на територията на гръцката държава като отделни от българите и сърбите. Според Хенри Робърт Уилкинсън картата представлява официалната позиция на гръцката държава след Първата световна война. Македонците като отделна етническа и езикова група се срещат и в британската "Карта на Югоизточна Европа" - публикувана през 1917 г., в "Етнографска карта" на "Американското географско дружество" от Ню Йорк - публикувана през 1918 г., френската "Етнографска карта на Централна" Европа и Балканите “- публикувана през 1918 г.,„ Расите в Източна Европа “на Александър Грос - публикувана през 1918 г., картата„ Европа - раси и езици “, публикувана през 1920 г., както и немската„ Етнографска и езикова карта “ на Балканите ”- публикувана през 1924г. Публикуваните етнографски и езикови карти показват населението в Македония, преди процесите за обмен на население в периода 1923-1930. и преди миграцията, причинена от Гръцката гражданска война. Картите показват националността или етнолингвистичната група - „македонци“ или „македонски славяни“ в зависимост от издателя, като отделни небългарски и несръбски славяни. Превод: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 10:39 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): Македонският консул в София твърди, че македонците са българи

„Курир“ (Македония): Македонският консул в София твърди, че македонците са българи

Скопие. За македонския консул в София Александър Панев, който е кадър на министъра на външните работи Никола Димитров, македонците са българи и част от съвременната българска държава. Той вярва, наред с други неща, че тази кръвна връзка е установена преди стотици години, пише близкото до ВМРО-ДПМНЕ македонско издание “Курир“. Панев публично изразява подобни възгледи в социалните мрежи, като не взема предвид, че е консул и представител на Македония. Освен това той свободно разпространява обиди срещу сръбския народ в дискусията, както и заплахи срещу хората, с които дискутира. „Вечер.мк“ установява, че Панев, за събеседника, който му се противопоставя в дискусията във Фейсбук, е пуснал жалба до македонското МВР с искане той да бъде строго наказан с уволнение, защото според него той представлява заплаха за всеки български гражданин и е заплашил лично него, както и членовете на неговото семейство. Но също така това пречи на евроатлантическата интеграция на страната ни. Въпреки че има открити подозрения за злоупотреба със служебно положение, въпросът е дали Панев е имал разрешение от кабинета на министър Димитров публично да изразява мнението си, знаейки, че трима други дипломати са наказани за публични изяви, без да ги съгласуват с Димитров? Тази процедура повдига друг въпрос, това ли са възгледите на министър Димитров, или лично на консул Панев, точно в периода, когато България отрича съществуването на македонския език, както и съществуването на македонци преди 1944 г.? Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 09:28 | Агенция "Фокус"

Стево Пендаровски: България няма намерение да ни блокира в преговорите за ЕС

Стево Пендаровски: България няма намерение да ни блокира в преговорите за ЕС

Скопие. Теоретично всичко е възможно, но се надявам, че въз основа на това, което знам от мисленето на президента, министър-председателя и министъра на външните работи на България, те не възнамеряват да ни блокират в преговорите с ЕС, заяви президентът Стево Пендаровски в интервю пред македонският телевизионен канал „24 Вести“, цитиран от скопското електронно издание “Либертас“. Оценката му от неговите контакти и информация е, че България ще се бори за своята рамкова позиция, но не вярва, че ще излезе с открита блокада. „Ако има открита блокада между нас, ще се присъедини трета страна, така че да се опита да бъде посредник. Този въпрос трябва да бъде решен, може да се забави, но в края той трябва да бъде решен, каза Пендаровски в интервюто. По отношение на Споразумението за добросъседство държавният глава каза, че има поне един милион различни тълкувания и още един милион в България. „От страната на изявленията на някои български политици, във всичките им изказвания, в които понякога имат радикални възгледи към нас, никой не оспорва настоящето. Нито езикът, нито нацията, нито етническата принадлежност. Всички от българска страна казват, нека да видим сега как са били нещата в исторически план. Мисля, че това може да бъде отправна точка“, каза Пендаровски. Обективно, подчерта той, някои части от българската декларация засягат някои неща, които не трябва да се пипат. „Когато казах „ако това е предпоставка за присъединяване към ЕС, да не сме македонци, които говорят македонски, тогава защо ни е такъв ЕС“, не означава, че ние се отказваме от ЕС. Това е просто червената линия, която трябва да имаме. Трябва да я поставим и съм сигурен, че след изборите ще постигнем държавен консенсус. В този момент всички мислят същото“, каза Пендаровски. Според него страната е имала държавна позиция в преговорите с Гърция и това е абсолютен консенсус, че сме македонци, които говорят македонски. „Езикът е стълбът на нашата идентичност. Ако го наречете като официален език на не знам коя държава, това не е достатъчно. Имаме кодификация на езика през 1946 г., а през 1977 г. е първата му международна публикация, която в системата на ООН и други международни организации гласи, че македонският език е безспорно обособен език със собствената си специфика и е част от южнославянската езикова група“, каза Пендаровски. Ако имаме пълен консенсус в държавата по този въпрос, според Пендаровски, страната ще бъде много по-силна в преговорите. Проблемът, според него е, че някои периоди от работата на съвместната комисия започнаха да водят до повече политически дебати, отколкото дебатите на историците, и бяха изложени чисто политически възгледи. „Българската страна освен други възражения казва, че комисията не работи от година по искане на македонската страна. Това не е вярно, те спряха да работят, защото влязохме в предизборния период, за да не политизираме въпроса. Излизам отвъд това и ще призова нашата комисия да насрочи среща с българските историци още утре. Разговаряйте, защо трябва да бъде аргумент срещу нас, че не искаме да си сътрудничим десет месеца“, подчерта Пендаровски. Според Пендаровски комисиите трябва да работят непрекъснато. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Май 2020 | 09:15 | Агенция "Фокус"

Християн Мицкоски: Зоран Заев превърна македонския език в диалект

Християн Мицкоски: Зоран Заев превърна македонския език в диалект

Скопие. Председателят на македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски говори в предаването "Топ тема" за настоящата ситуация в страната по отношение на споразумението с България и спора за идентичността, пише скопското издание "Република". Мицкоски подчерта, че Република Македония е изправена пред голям проблем заради безразсъдните и недържавни действия на Зоран Заев по отношение на македонския език и идентичност. "Зоран Заев е човек, който не чувства никаква тежест за това, което е правил в миналото по отношение на македонския език. Напротив, той е горд, че някои наричат нашия език една езикова норма, която се говори от гражданите на Македония", каза Микоски. "Поради това споразумение, което Зоран Заев подписа с Република България, македонският език сега се третира като езикова норма, т.е. той е класифициран като език, взет от българския. Това не са добросъседски отношения, напротив, това е унизително за нас като народ", казва Микоски. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Май 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Тома Биков, ГЕРБ: Не трябва да допускаме хора с българско самосъзнание от Северна Македония да биват определяни от българската държава и институции като небългари

Тома Биков, ГЕРБ: Не трябва да допускаме хора с българско самосъзнание от Северна Македония да биват определяни от българската държава и институции като небългари

София. Не трябва да допускаме хора с българско самосъзнание от Северна Македония да биват определяни от българската държава и институции като небългари. Това каза народният представител от ПГ на ГЕРБ Тома Биков по време на дебата за Временната анкетна комисия за паспортите, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Тома Биков отчете, че по времето на Югославия са унищожени голяма част от българските архиви. "И голяма част от тези хора, които кандидатстват за българско гражданство днес, не са в състояние да докажат, че дядо им е бил българин. Ние обаче твърдим, че до 1945 г. в определени населени места славяноезичното население е българско. И се поставяме пред парадокс. Дали да следваме закона или нашата държавна политика. И според мен ние трябва да помислим много внимателно", каза още Тома Биков. "В никакъв случай не бива да допускаме хора с българско самосъзнание, с български етнически произход да биват определяни от българската държава и институции като небългари. Тук е въпросът. Аз съм го казавал и на лужители на Министерство на правосъдието, които са гостували в другата комисия, ако те не са българи, какви са? И няма отговор на този въпрос. Дори и тези хора, които изпълняват закона не могат да си позволят да кажат какъв е другият етнос, ако тези хора не са българи", допълни още Биков. Деница КИТАНОВА

14 Май 2020 | 12:35 | Агенция "Фокус"

Красимир Каракачанов: Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите в Северна Македония, преговори няма да има

Красимир Каракачанов: Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите в Северна Македония, преговори няма да има

София. Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите в Северна Македония, преговори няма да има. Това каза лидерът на ВМРО и вицепремиер на Република България Красимир Каракачанов в интервю за македонската телевизия Star. Вицепремиерът коментира срещата на лидерите на ЕС за Западните Балкани. На въпрос дали България е новата Гърция за Македония, Каракачанов отговори: "България никога не е била Гърция за Македония, България винаги е била приятел на Македония", подчерта вицепремиерът. Той заяви, че българският премиер Бойко Борисов никога не е казвал, че страната ни ще наложи вето на Македония по пътя й към ЕС. "Той не казва вето. Напротив България каза: "Да", ние сме съгласни да има преговори между ЕС и Македония, но датата, от която ще започнат преговори, ще зависи от това кога ще се разберем за историята. Гърция допреди една година казваше категорично "Не", а ние сме "За" преговори, но за да има стимул правителството в Скопие да поработи малко, а не да чака наготово, ние казваме: "За" сме, но преговорите ще започнат тогава, когато приключим с тези глупави спорове", заяви още вицепремиерът и лидер на ВМРО. Той посочи, че от 6 месеца насам процесът на Съвместната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Репубика Северна Македония е блокиран от представителите на Македония. "Няма напредък. Няма желание за напредък", посочи още Красимир Каракачанов. Във връзка с евентуална промяна на изборите, Каракачанов отговори: "Ако ВМРО - ДПМНЕ спечели изборите, ще втвърди позицията спрямо България, преговори няма да има и след 20 години с вас ще си говорим или след 10 години как да защитим правата на македонците в Албанската провинция "Македония". Нямам нищо против албанците, аз ги уважавам, защото знаят какво искат. Вие чули ли сте между албанците в Македония, в Албания и в Косово да има спор какъв език говорят или каква им е историята? Те са по-паметни от нас и знаят какво искат. Ако питате албанците какви са македонците, те ще ви кажат - българи. Ако питате власите в Македония как викат на македонците, ще ви кажат - "булгари". Така викат власите на македонците. Ако попитате сърбите нагоре, какви са македонците, ще ви кажат "булгараши". Добре де, какво излиза?", попита още той. Каракачанов изтъкна, че никой няма нищо против Македония. Той припомни, че България първа е признала държавата. "Като искате да има македонска държава кои са македонците в нея? Защо в държавата Македония сърбите са сърби, слагат сръбските знамена, албанците са албанци, власите са власи, а само българите са македонци?", попита още Каракачанов. "Никой не е казал - Охрид е български. Това е глупост. Само че не можеш да спреш един български турист като отиде в Охрид, да се сети за Цар Самуил", допълни още Красимир Каракачанов. Той обърна внимание, че македонските политици не искат да участват в проекти, които биха били добри и полезни за хората в Македония.

13 Май 2020 | 22:51 | Агенция "Фокус"

Германският посланик в Скопие: Би било грешка успехът от започването на преговорите за ЕС да се унищожи от политизация на историческите дадености

Германският посланик в Скопие: Би било грешка успехът от започването на преговорите за ЕС да се унищожи от политизация на историческите дадености

Скопие. Съгласието на Европейския съвет да започне преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония трябваше да дойде много отдавна. Това е в интерес на ЕС като цяло, но особено в интерес на съседните държави от ЕС в региона. Би било грешка сега да се унищожи този успех чрез политизиране на исторически данни. Необходимо е да се обсъждат исторически въпроси и те могат да бъдат дискутирани противоречиво. Но те не принадлежат към политическите процеси, които решават проблемите на настоящето и трябва да бъдат фокусирани отговорно към бъдещето, заяви в интервю за Македонската информационна агенция (МИА) германският посланик в Скопие Томас Герберих, когато бе попитана за оценките на част от обществеността в страната, че обявените български искания в областта на историята и езика са на практика ново вето за Македония в процеса на европейска интеграция, предава думите му македонското електронно издание Локално“ Запитан дали процесът на разширяване може да се забави поради пандемията от коронавируса, посланик Герберих подчерта, че това е глобално предизвикателство, пред което всички ние трябва да се изправим и той е приоритет както за ЕС, така и за неговите партньори, но Западните Балкани остават на първо място в дневния ред на ЕС. „Северна Македония, като всички страни от Западните Балкани, предприе бързи и решителни действия и успя да намали процента на заразяване и да задържи ниската смъртност. Както в Германия, политиката и обществото вече започват да мислят за стратегии за излизане от кризата и възстановяване. Разбира се, това в момента е приоритет както за ЕС, така и за неговите партньори. Но Западните Балкани са съвсем в началото на дневен ред в ЕС, това не са празни думи, а реалност. В този момент бих искал още веднъж да подчертая, че страните от Западните Балкани са основен приоритет за ЕС и Германия. Обширната подкрепа на ЕС за Западните Балкани за справяне с коронавируса е важно доказателство: единствено ЕС предоставя на разположение 66 милиона евро за Северна Македония за покриване на спешните нужди в сектора на здравеопазването, както и 160 милиона евро за макрофинансова помощ. С това срещата на върха изпрати силен сигнал за солидарност. В същото време беше потвърдена перспективата за присъединяване на шестте държави от Западните Балкани и те бяха насърчени да продължат започнатия път на реформи към членство в ЕС, заяви посланик Герберих. Очаква се адаптирането на рамката за преговори за Северна Македония да започне през юни, но той каза, че не е предвидимо кога тя ще бъде финализирана, тъй като новата методология на разширяването трябва да бъде завършена, а кризата с коронавируса причинява забавяния в процеса. „Работата върху рамката за преговори ще бъде приоритет и по време на германското председателство на Съвета. За правителството на Северна Македония е важно да продължи с реформите, каза германският дипломат. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Май 2020 | 18:30 | Агенция "Фокус"

Даниел Сервер, експерт от университета "Джонс Хопкинс": Историята няма да подобри живота на гражданите на Северна Македония и България

Даниел Сервер, експерт от университета "Джонс Хопкинс": Историята няма да подобри живота на гражданите на Северна Македония и България

Вашингтон. Нека оставим на историците да решат кои исторически личности от 19-ти век са се възприемали като българи, аз се чудя какво общо има това с подобряването на живота на гражданите на България и Македония, заяви Даниел Сервер, експерт по Балканите от американския университет Джонс Хопкинс, предава скопската редакция на Радио "Свободна Европа". На въпрос дали Европейския съюз и Вашингтон трябва да позволят позицията на София по отношение на езика и историята да стане условие за влизането на Северна Македония в Общността, експертът каза, че само несигурните хора обръщат толкова голямо внимание на своята идентичност. "Само несигурните хора са толкова загрижени за своята идентичност", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Май 2020 | 12:30 | Агенция "Фокус"