СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

Скопие. Буяр Османи и Никола Димитров, които днес поеха функциите на министър на външните работи и вицепремиер по европейските въпроси на Северна Македония, не очакват пречки от България в процеса на преговорите за членство на Скопие в Европейския съюз, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“.Димитров подчерта, че България няма да може да постигне усложняване на европей...

1 Септември 2020 | 12:56 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Гоце Делчев ще трябва да загине в борбата за добросъседство?

„Слободен печат“ (Македония): Гоце Делчев ще трябва да загине в борбата за добросъседство?

Скопие. „Приближаването на първата междуправителствена конференция на Северна Македония с Европейския съюз стана повод миналото отново да отдалечи София и Скопие от общото европейско бъдеще. Главно заради заплахите от българските политици и историци, че ще блокират преговорите, ако не бъде разрешен спорният въпрос – чий е Гоце Делчев. Бившият президент на България Росен Плевнелиев смята, че все пак България няма да се реши на подобен ход“, пише македонското издание „Слободен печат“ в главната си статия в понеделнишкия брой, представена без редакторска намеса. „България винаги е подкрепяла Северна Македония и нейния мирен, демократически и европейски просперитет. Програмата на София, когато България председателстваше Съюза, проправи пътя на страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. България първа призна Македония. Ние сме братски народ. Някои политици могат да говорят, както им харесва, но истината е, че България е страхотен защитник на своите съседи. Искаме просперитет и това е възможно само чрез присъединяване към ЕС. Но въпросът за разногласията около Гоце Делчев трябва да бъде разрешен“, каза Плевнелиев пред „ТВ 24“. По-рано българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви пред същата телевизия, че България ще блокира първата междуправителствена конференция на Северна Македония с ЕС, ако не бъде постигнато споразумение по проблемните въпроси в Съвместната македоно-българска експертна комисия по история. Ангел Димитров, който е член на Комисията, заяви пред БНР, че нерешеният въпрос е не само двустранен, но и европейски спор. Той получи подкрепа и от евродепутата Андрей Ковачев. „Нашият основен проблем е наглото фалшифициране на историята от македонска страна“, каза един от най-влиятелните политици в България. Македонският вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров казва, че изявленията, които могат да обидят или разстроят съседите, не помагат. „Договорът за приятелство със съседна България говори за обща история, която свързва двата народа и през XXI век в Европа не може да се оспорва правото на самоопределение и себеизразяване. Приемането на миналото, но и на настоящето, благороден процес, който започнахме с България, трябва да се основава на това право, както за героите от миналото, които са от голямо значение за двете страни, така и за днешните поколения. Споразумението говори за взаимно уважение и приятелство. София говори за помощ по пътя на Северна Македония към членство в ЕС“, каза Димитров пред Радио „Свободна Европа“. Министерството на външните работи съобщи, че „Северна Македония ще продължи с засилена комуникация и консултации на политическо ниво с Република България и всички съответни заинтересовани страни в ЕС, а ключовото послание ще бъде, че е започнал изключително важен и сложен процес на диалог, който предполага изграждане на приятелство, чрез взаимно уважение, като две съседни европейски държави“. Съвместната македоно-българска комисия по исторически въпроси, след почивка поради изборите и пандемията от Covid-19, ще възобнови работата си в края на този или началото на следващия месец. Дебатът на историците беше „блокиран“ по въпроси за Гоце Делчев и други личности и събития от края на XIX и началото на XX век. След това България ги издигна на най-високо политическо ниво и ги постави като условие, без изпълнението на което да не позволи напредък в преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Комисията е създадена съгласно Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, който беше подписан през 2017 г. от министър-председателите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов. Превод и редакция: Иван Христов

14 Септември 2020 | 08:41 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle (Македония): Българска спирала към дъното

Deutsche Welle (Македония): Българска спирала към дъното

Скопие. Агенция „Фокус“ представя материал на Люпчо Поповски „Българска спирала към дъното" в македонската редакция на Deutsche Welle без редакторска намеса, като уточнява, че изразените мнения и становища са на автора. Понякога изглежда като невероятно нещо, политическа неграмотност или просто толкова неразбираема арогантност, когато висши политици от България се опитват на всяка цена да унищожат малката привързаност на македонската общественост, останала към София. Изглежда като нелогичен контрапункт, но постоянното твърдение на български служители и историци, че македонският народ е част от българската тъкан, а македонският език е просто диалект на българския език, прави точно обратното - македонците се чувстват все по-отдалечени от българите и техните заплахи за блокади водят до прекъсването на по-голямата част от останалите връзки. Ако някой търси логично обяснение, едва ли ще успее да го намери - да направиш всичко, за да отдалечиш този, когото смяташ за най-близък, като брат. Дори да заплашиш, че за него ще бъдеш това, което Каин беше за Авел. Ето защо е трудно да се намери приемлива дума за изказването на българския евродепутат Андрей Ковачев след думите на премиера Зоран Заев в интервюто на Македонската обществена телевиизия в четвъртък вечерта, че ще бъде намерено общо решение за Гоце Делчев. „Трябва да сме наясно, че не можем да кажем, че Гоце Делчев не е наш, трябва да видим как ни обединява заедно ... Гоце Делчев се бори за социална справедливост, революция, организира се Илинденското въстание, борбата срещу османците ... Имаме архиви и в двете страни и ще ги отворим прозрачно. "Има начини, трябва да бъдем мъдри политици ... и двете страни да бъдат победители", каза Заев с тон, който изглеждаше твърде мек за мнозина в Македония, и започна подготовката за отстъпки. „Македонска заблуда" Но за Андрей Ковачев това не е мек тон, той е част от "македонската заблуда" на македонците. В бързата реакция той постави Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) в набора от инструменти, осъждащи „антибългарството“. Според Ковачев той е бил един от стълбовете на антибългарството. „Една от основите / стълбовете на настоящата македонска държавност е АСНОМ, партизаните и комунизмът. Това на практика означава, че антибългарската теза продължава да бъде стълб на тяхната държава. "Нужна е смелост, за да се преодолее", каза българският евродепутат и висша политическа фигура в партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов. Ковачев е влиятелна фигура в Европейския парламент (той е заместник-председател на комисията по външни работи) и е член от 2009 г. Той също така играе важна роля в Европейската народна партия, дясноцентристкото политическо семейство, където членува и ВМРО-ДПМНЕ. По някакъв начин може да повлияе на дебата в Брюксел за това как да се формулира преговорната рамка за Македония за членство в ЕС. Много често думите му биват разумни политически съждения. Но свързването на АСНОМ с основите на антибългаризма вече преминава граници, които не са в историята, но са в държавността на Македония, нейния народ, език, култура, съществуване. АСНОМ ли беше основата на антибългаризма, защото се проведе на 2 август 1944 г., когато българските фашистки окупационни войски все още бяха в Македония? Беше ли АСНОМ основата на антибългаризма, когато хората в Македония видяха цар Борис III да се срещне с Адолф Хитлер, как българските армии като подарък от нацистите окупираха не само Македония (без крайната й западна част), но и Южна Тракия и Халкидики и българската държава излезе на Егейско море? Беше ли АСНОМ основата на антибългарството, защото взема решения за държавата и македонския език, след годините, когато хиляди учители бяха изпратени от България да обучават децата на български език, когато Българската екзархия организира свои епархии на окупираната територия, когато административно македонските области станаха част от българската териториална организация? Ковачев е прав, когато става въпрос за АСНОМ – то е свикано, за да образува македонската държава след толкова много жертви, а не да стане териториална единица на България, която по това време все още е била част от силите на Оста. Един месец по-късно, когато армиите на съветския маршал Толбухин пристигнаха на границите на България, тя се отказа от съюза с нацистка Германия и се присъедини към победителите възможно най-скоро. Хората в Македония имат може би най-положителното мнение от всички народи в Европа към германците. Ковачев не би трябвало да има дилема за това какво мислят македонците за нацистките армии, които, особено когато се оттеглят от Гърция, извършват много жестокости в тази област. Но демократична Германия знае как да поеме тежестта на ужасното наследство от Втората световна война, да се извини за терора и страданията, причинени в Европа, да се примири със загубата на огромната територия, която днес е Западна Полша. Пълното поражение в безразсъдна и изключително кървава война има такива последици. Днешната България иска да изтрие онези тъмни години на своята държавност с гума, сякаш никога не са се случвали, вместо да се изправя пред трудното наследство да стане дори по-велика, отколкото смята. Известният историк и важен изследовател на събитията в региона Улф Брунбауер от Университета в Регенсбург, Германия, обясни в интервю за "Независен" преди няколко месеца, просто като човек, който следи събитията отвън, както следва: „Това не е най-добрият начин да се сприятелиш: да кажеш на най-добрия си приятел, че това, в което вярва, е боклук. Истинското приятелство означава приемане на различни мнения, а също така добросъседските отношения между страните зависят от приемането на различия. Ако българите искат да бъдат добри приятели с македонците, защо да не започнат с признаване и обсъждане на военните престъпления, извършени от българските окупационни сили на македонска територия по време на Втората световна война? Това всъщност е много по-важен въпрос от това дали някой през 19 век се е наричал българин или македонец. "Ясно е, че българските искания са насочени основно към вътрешната аудитория, те трябва да покажат на българите какъв голям защитник на националната гордост е сегашното им правителство." Търпението отслабва в Брюксел По принцип тези думи на Брунбауер, макар и казани преди няколко месеца, сочат сложната ситуация, в която българското правителство се намира сега след два месеца непрекъснати улични протести срещу корупцията, метастазирала в българското общество. Така че бързата реакция на Андрей Ковачев на меките думи на Зоран Заев трябва да даде поне малко охлаждане от жегата, в която се пекат Борисов и неговата партия. Андрей Ковачев със сигурност знае за закритото заседание на парламентарна група в Брюксел за обсъждане на ситуацията в България. Сигурно е знаел предварително какво каза председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов тази седмица за германския Der Spiegel, когато заяви, че е информирал Брюксел за неискреността на съдебната реформа и че еврофондовете драстично насърчават корупцията в страната. Като германски студент по биология в Университета на Саар, той вероятно е прочел думите на Панов в оригинала в Der Spiegel: „В нормална държава като съдия трябва да стоя далеч от политиката ... Но в нашия случай трябва да кажа: Да, България е пленена държава. Това е нещо, което европейската политика не иска да признае. "За Унгария и Полша се говори много в Европа, но за съжаление това не е така за България."

12 Септември 2020 | 11:41 | Агенция "Фокус"

„ТВ 24“ (Македония): София отново засилва реториката

„ТВ 24“ (Македония): София отново засилва реториката

София/Скопие. Докато посланическият орган на ЕС обсъжда проекта за рамка за преговори за Македония, от българските евродепутати идват заплашителни съобщения. След изявлението на българския вицепремиер Каракачанов говори и Андрей Ковачев, евродепутат и член на партията на премиера Борисов, коментира македонският телевизионен канал “ТВ 24“ Ковачев казва, че началото на преговорите с Европейския съюз зависи от ходовете на официалното Скопие. Той заяви, че в Македония няма реално желание за напредък, а само думи от македонските политици. Андрей Ковачев, евродепутат от България заяви: „Зоран Заев винаги говори с голям оптимизъм и голяма надежда, че всичко ще бъде наред. Надявам се да е честен, но той каза това преди няколко години, когато подписахме Споразумението за приятелство, без последствия. Не мога да разбера защо смята, че ако приемем историческата истина за Гоце Делчев, че той се е определил сам като българин, това би било загуба за тях. Съвременната македонска идентичност и държавност не могат да бъдат изградени върху отказа от всичко българско, според митологията и лъжите от времето на Тито.“ България обаче е изправена пред предизборен период, високи нива на корупция и улични протести и този тип изявления на български политици са насочени към събиране на гласове на изборите, каза Люпчо Арсовски, председател на Съвета на посланиците на Македония. Според Арсовски Македония ще проведе първата междуправителствена конференция с ЕС до края на годината, тъй като ЕС не попада под влиянието на българските искания. Люпчо Арсовски председател на Съвета на посланиците заяви: „В ЕС, освен в политиката, има нещо, което се прилага от тяхната историография от техните историци, които познават ситуацията в Македония и бивша Югославия, Македония като първата държава от 1945 г. със собствен език и т.н. Мисля, че исканията ще бъдат отбелязани някъде, но ние ще трябва да проведем първата междуправителствена сесия в края на годината." След българските изказвания, Заев заяви вчера, че и двете страни имат капацитета да разрешат проблемите, но ако едната страна остане ранена, това не е приятелство. Премиерът каза: „Намерихме решения на основните проблеми. Имаме архиви, ще седнем и ще ги отворим прозрачно и публично. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Ще намерим решение. Трябва и двете страни да излязат победители. На последната среща на посланиците в Брюксел във вторник България се изказа, наред с други неща, за езика, който в предложената рамка на ЕК ясно е посочен като македонски. Впрочем официална София изпрати първите забележки чрез ЕС в изявлението, приложено към протокола от сесията на Съвета по общи въпроси на Европейския съюз от 25 март, когато Македония получи зелена светлина за започване на преговори. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Септември 2020 | 18:49 | Агенция "Фокус"

„Република“  (Македония): Зоран Заев ще отвори архивите за Гоце Делчев

„Република“ (Македония): Зоран Заев ще отвори архивите за Гоце Делчев

Скопие. Премиерът Зоран Заев в телевизионно предаване в четвъртък обяви, че ще отвори всички архиви, за да се види дали Гоце Делчев е македонец или българин. Той е убеден, че ще намери решение с България по примера на Споразумението с Гърция и че Гоце Делчев не трябва да разделя двете страни, а да ги сближава, цитира думите му опозиционният македонски вестник "Република“. Според Заев Гоце Делчев също се е борил за социални права и срещу османските завоеватели, но е пропуснал да каже, че се е борил за независима Македония, коментира вестникът „Имаме архиви тук и в България, ще ги изнесем, за да ги видят хората публично и прозрачно. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Вярвам, че документите в нашия архив са същите като в българския. Ще ги цитираме и ще намерим решението и чрез това и двете страни ще излязат като победители“ - обясни Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

11 Септември 2020 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (Македония): Българското отношение към Македония – демонстрация на сила или сериозна пречка за започването на преговори между Скопие и ЕС?

„Сител“ (Македония): Българското отношение към Македония – демонстрация на сила или сериозна пречка за започването на преговори между Скопие и ЕС?

Скопие. Риториката от София се засилва, натискът нараства в решаващия момент, когато преговорната рамка се хармонизира на масата в Брюксел. Преките заплахи на министъра на отбраната Каракачанов, че България ще блокира началото на преговорите, ако Комисията по исторически и образователни въпроси не започне да дава резултати, са добър показател, че София също не бездейства в Съвета на ЕС. Министерството на външните работи успокоява, че източната ни съседка винаги е подкрепяла европейската интеграция на Македония, добавяйки, че македонските власти очакват тя да продължи и в бъдеще, коментира най-гледаната телевизия в Северна Македония – „Сител“, като текстът е оставен без редакторска намеса. „При всички възможни различия по определени въпроси Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество е именно рамката за разрешаване на дългогодишните двустранни различия в тълкуването на исторически въпроси, които от десетилетия натоварват отношенията между Северна Македония и България. Оставаме изцяло ангажирани с прилагането му, което е двустранно задължение и за двете страни“ – коментират от дипломатическото ведомство. За разлика от министерството, експертите предупреждават, че България има в ръцете си инструментите за блокиране и поставяне на условия и че е вероятно да ги използва. Иван Стефановски от Eurothink смята, че става въпрос за реална заплаха. Симптоматично е, че по същото време гръцкият министър на външните работи Дендиас заяви в радиоинтервю, че чрез европейския курс Атина ще се опита да убеди гражданите от другата страна наистина да приемат, че са граждани на Северна Македония. Случайност или не? Стефановски не изключва възможността в дебата в Брюксел относно преговорната рамка България да получи съюзник и поддръжник в лицето на Гърция. Днес страните от ЕС ще продължат дискусиите на техническо ниво за хармонизиране на предложената рамка и методология. Прогнозите са, че след два месеца ще бъде постигнат компромис, който ще проправи пътя за първата междуправителствена конференция, с която официално ще започнат преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:26 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Лавина от реакции в Скопие на изявлението на Каракачанов

„Вечер“ (Македония): Лавина от реакции в Скопие на изявлението на Каракачанов

Скопие. Лавина от реакции на македонски официални лица беше провокирана вчера от изявлението на българския вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов, че България ще блокира първата междуправителствена конференция на Северна Македония с ЕС, ако Съвместната комисия не постигне съгласие по откритите исторически въпроси. Най-вече всички смятат, че ще се намери съвместно решение с България, в духа на приятелство и уважение към Договора за добросъседство, пише електронното издание на вестник „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса. Премиерът Зоран Заев при посещението си в Националната служба изрази увереност, че с България ще бъде намерено решение и че двете страни ще излязат победители и че историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Той изрази увереност, че бързо ще бъде намерено решение с България през следващия период. Запитан дали в Северна Македония могат да приемат, че Гоце Делчев е българин, за да влезат в ЕС, Заев каза, че Скопие не трябва да допуска блокади. Каракачанов заяви вчера, че македонската дипломация избягва решаването на проблемите в продължение на три години от подписването на Договора за добросъседство и очаква ЕС да застане в защита на България. Според официална София македонската страна избягва срещи на историци, за да не се сблъска с разрешаването на въпроса с Гоце Делчев и по този начин показва, че няма желание да води честен диалог. На въпрос дали това означава, че България ще блокира първата междуправителствена конференция, Каракачанов отговори директно: „Разбира се“. Вицепремиерът на Северна Македония по европейските въпроси Никола Димитров също реагира на изявлението на Каракачанов вчера, като подчерта, че споразумението за приятелство със съседна България говори за общата история, която свързва двата народа и че през XXI век в Европа правото на самоопределение и самоизразяване не може да бъде оспорено. Димитров заяви пред „Свобонда Европа“, че предвид визията за общо европейско бъдеще като близки народи и съседи, той е убеден, че трябва да се положат съвместни усилия за намиране на решения, които да гарантират уважение и достойнство и за двете страни. „Това е отговорна и зряла политика, това са европейските ценности. Изявленията, които могат да обидят или разстроят съседите, не помагат. Историята ще ни запомни според това как се отнасяме към бъдещето“, каза Димитров. Министерството на външните работи излезе с официална позиция, че Република Северна Македония, както и преди, ще продължи със засилена комуникация и консултации на политическо ниво с Република България и всички съответни заинтересовани страни в контекста на ЕС, където ключовото послание ще бъде, че е започнат изключително важен и сложен процес на диалог, който предполага сближаване и изграждане на приятелство, чрез взаимно уважение, като две съседни европейски държави. Министерството на външните работи подчертава, че в този смисъл зачитането на идентичността и достойнството, европейската интеграция и добросъседските отношения са напълно допълващи се и взаимни интереси. „Европейската интеграция на целия регион е в интерес и на двете страни и това беше постоянно подчертавано от официалните представители на двете страни. Република България до момента е подкрепяла европейската и евроатлантическата интеграция на Република Северна Македония и очакваме тази подкрепа да продължи и в бъдеще“, заявиха от Министерството на външните работи. В изявлението се допълва, че при всички възможни различия по определени въпроси, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество е точно рамката за разрешаване на дългогодишните двустранни различия в тълкуването на исторически въпроси, които от десетилетия натоварват отношенията между Северна Македония и България. ЮОставаме изцяло ангажирани с прилагането му, което е двустранно задължение и за двете страни“, се казва в изявлението на скопското дипломатическо ведомство. Председателят на македонския екип в Македоно-българската смесена комисия по исторически и образователни въпроси Драги Георгиев заяви, че как ще продължат разговорите и дали ще бъде постигнато решение зависи от конструктивността на двете страни. „Комисията не е политически, а академичен орган и работи в духа на научните принципи. Крайните политически изявления са контрапродуктивни, създавайки напрежение, натиск и недоверие“, каза Георгиев пред „Канал 5“. Междувременно дипломати от държави-членки на ЕС се срещнаха в сряда, за да обсъдят проект на рамка за преговори за Македония. Продължаването на дискусията на техническо ниво в ЕС трябва да продължи и днес. Македонското държавно ръководство многократно публично заяви, че не очаква България да блокира началото на преговорите с ЕС. Официално Скопие очаква скоро да бъде обявена рамката за преговори, а междуправителствената конференция за започване на преговори за присъединяване с ЕС да се състои до края на годината. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 13:19 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Зоран Заев вярва, че ще се намери решение на проблемите с България и иска и двете страни да излязат победители

„Слободен печат“ (Македония): Зоран Заев вярва, че ще се намери решение на проблемите с България и иска и двете страни да излязат победители

Скопие. Вярвам, че ще намерим решение с България, и двете страни трябва да излязат победители. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето, заяви премиерът на Северна Македония Зоран Заев снощи в рамките на участие по Националната телевизия на страната, пише вестник „Слободен печат“. „Показахме, че имаме капацитета да разрешаваме проблеми. Решихме три глави, пет исторически фигури, шестата историческа фигура е Гоце Делчев. Дали ще са Заев и Борисов, дали ще е някой по-нататък, ако само едната страна печели, няма да има бъдеще. Намерихме решения на основните проблеми. Имаме архиви, ще седнем и ще ги извадим прозрачно и публично. Историята е важна, но тя трябва да бъде отправна точка за бъдещето. Ще намерим решение. Трябва и двете страни да излязат победители“, каза Заев. Той изрази увереност, че бързо ще бъде намерено решение с България през следващия период. „Изпращам съобщение до съседна България, че сме готови да минем и през въпроса за Гоце Делчев. Ако останем наранени, това не е приятелство. Вярвам, че ще намерим решение с приятелска Република България“, подчерта премиерът на Северна Македония. Запитан дали комуникира с българския премиер Бойко Борисов по тази тема, Заев отговори, че се чува с него, но те не са обсъждали тази тема. „Трябва да помогнем на целия процес. В България има атмосфера, както в Северна Македония. Ако сме умни, ще намерим решенията. Това е двустранен въпрос и не може да бъде проблем за Европейския съюз. Това не може да бъде част от преговорите. Трябва да се грижа за България, а България за мен. Чувам се с Борисов, честити ми, но не сме разговаряли по тази тема, неизгодно е да се отваря този въпрос, докато там има протести. Ние чакаме кога те ще бъдат готови да говорим. Вярвам, че скоро ще започнем и вярвам в успешността на разговорите, в които и двете страни ще спечелят“, подчерта Заев. Запитан дали Северна Македония може да приеме, че Гоце Делчев е бил българин, за да влезе в ЕС, министър-председателят каза, че не трябва да се позволява да има блокади. „Имаме нужда от приятелски отношения с приятели и вярвам, че ще намерим решение. С това, което казахте, България печели. И двете страни трябва да са щастливи. Да не победи нито България, нито Северна Македония, и македонците, които говорят македонски. Те нямат проблем с тази работа. Няма дилеми, те говорят много често за македонския език. Ние сме приятели, ще намерим решение“, продължи той. На въпрос на журналист, какво ще стане ако не се стигне до договорка с България, Заев отново потвърди увереността си, че такава ще има. „Това е по-лесен въпрос от въпроса, който имахме с името с Гърция. Вярвам, че има решение за всичко, с което и двете страни ще бъдат щастливи“, отговори премиерът. Той каза, че уважава Красимир Каракачанов. „Уважавам министър Каракачанов, всичко е наред, той често идва в Македония, приемам различни възгледи, но всички ние сме длъжни да помагаме на тези процеси“, каза премиерът. „Повярвайте ми, във всяко изявление България казва, че подкрепя Северна Македония в нейната интеграция, аз лично станах свидетел как се води борба в обяснения пред другите лидери, че трябва да се вземе решение за започване на преговорите. Че всичко е направено. От дискусиите, които се провеждат в Брюксел тези дни, след комисиите, се казва, че проблемът е отворен, но няма блокади и не трябва да има блокади. И не бива да допускаме блокади, защото това е единственият правилен начин. Нуждаем се от приятелски отношения с приятели. Вярвам, че ще намерим решение“, отново подчерта македонският министър-председател. Той повтори, че и двете страни трябва да бъдат щастливи и мъдри при намирането на решение, което, както той каза, „не наранява душите нито на българите, нито на македонците, а напротив ще ги направи горди“. „Имам Гоце Делчев в Струмица, а бях и на паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Има град в България, който се казва Гоце Делчев, ние имаме Делчево. Трябва да бъдем наясно с това. Всички. Какво ще им кажем сега, че Македония ще изтрие всичко, че не е наше, или България ще каже, че го премахва и че не е техен? Нека да видим какво ни свързва“, завърши Зоран Заев. Превод и редакция: Иван Христов

11 Септември 2020 | 07:58 | Агенция "Фокус"

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

„Алсат-М“ (Македония): В Скопие са уверени, че България няма да блокира европейския път на С.Македония

Скопие. Буяр Османи и Никола Димитров, които днес поеха функциите на министър на външните работи и вицепремиер по европейските въпроси на Северна Македония, не очакват пречки от България в процеса на преговорите за членство на Скопие в Европейския съюз, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“. Димитров подчерта, че България няма да може да постигне усложняване на европейското бъдеще на Република Северна Македония. „Убеден съм в това, защото имаха голяма роля, когато бяха председатели на Европейския съюз, със срещата на върха в София по време на отварянето на Европа и връщането на разширяването високо в дневния ред на ЕС. По отношение на този въпрос ще имаме взаимно допълване с Буяр, защото от една страна той засяга отношенията на добросъседство, а от друга страна европейското бъдеще на страната“, каза вицепремиерът по европейските въпроси. Превод и редакция: Иван Христов

1 Септември 2020 | 12:56 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров: На 8 септември започва дебата по преговорната рамка за С.Македония в Брюксел

Никола Димитров: На 8 септември започва дебата по преговорната рамка за С.Македония в Брюксел

Скопие. На националния празник на Северна Македония, 8 септември, в Брюксел за първи път ще бъде отворен дебата за една от версиите на преговорната рамка на страната за присъединяване към Европейския съюз, която ще бъде представена от германското председателство, заяви вицепремиерът на югозападната ни съседка по европейските въпроси Никола Димитров, цитиран от електронното издание „360 градуса“. „Планът на Берлин е този процес да приключи в последния месец на тази година, германското председателство очаква първата междуправителствена сесия да се състои през декември, заяви бившият външен министър на страната. Димитров, като нов вицепремиер по европейските въпроси и ръководител на Секретариата по европейските въпроси (СЕВ), днес проведе пресконференция със своя предшественик и наследник в Министерството на външните работи (МЗС) Буяр Османи. Досега Османи беше основният политически преговарящ с ЕС, но предвид рокадите на ведомства Димитров вече ще има тази роля и е сигурно, че ще има нов технически преговарящ, тъй като настоящият Боян Маричич стана министър на правосъдието. Димитров обаче не пожела да коментира екипите, които ще водят преговорите със Съюза. „Рано е да се говори за имена, структурата на преговорните екипи е добра, Османи и Маричич са работили основно по това досега. Междувременно има нова методология и има причина да се преразгледат екипите и структурата и да се вземат навременни решения. Първият акцент трябва да бъде започването на преговори и провеждането на първата междуправителствена конференция като първата конкретна стъпка, която бележи началото на преговорите“, обясни Димитров. Османи също вижда официализирането на началото на преговорите като едно от основните предизвикателства, които предстоят. И двамата не очакват България да бъде пречка по европейския път за страната. Димитров каза, че въпросът за самоизясняването по отношение на македонския народ и македонците, които говорят македонски, не трябва да се оспорва и че за Скопие този въпрос е затворен. Междувременно Османи заяви, че не очаква никакви пречки и обяви, че поддържането на добросъседски отношения както с България, така и с Гърция е високо в дневния му ред като външен министър. „Стабилната и перспективна Република Северна Македония е предпоставка за стабилен и перспективен регион, така че не виждам интереса на България да предотврати това.И двете страни имат достатъчен капацитет, за да разрешат дневните амплитуди на разликите“, заяви Османи. Превод и редакция: Иван Христов

1 Септември 2020 | 12:27 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

Евродепутатът Андрей Ковачев: Темата за добросъседските отношения с България не бива да се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония

София. Призовавам темата за добросъседските отношения с България да не се използва за трупане на популистки вот на изборите в Северна Македония. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев. „За съжаление, въпреки нашите призиви да не се използва темата с добросъседските отношения и договора за събиране на популистки вот, това се случва. Всяка наша дума: и моя, и от правителството се използва за печелене на такъв популистки вот. Това е много лошо за самата страна-кандидат член на Европейския съюз. Чрез вас призовавам темата с Договора за добросъседство да не се използва за печелене на един или друг процент. След това този договор трябва да бъде изпълняван“, допълни той. По думите на Ковачев европейският път на Северна Македония зависи най-вече от сигналите, които ще излъчи новоизбраното правителство към Европейския съюз. Той подчерта, че България по никакъв начин не се меси в изборите в югозападната ни съседка. „Единственото, за което призоваваме, е да не се използва договорът с България и историческите теми, които са в основата му, за печелене на популистки вот, защото тези спечелени въз основа на омраза, лъжа и фалшификация проценти са де факто тези, които ще блокират след това продължаването на пътя към европейската интеграция на страната. Не е някой друг виновен. Самите политици, които продължават да популяризират фалшификациите и омразата, те са тези, които връщат страната назад“, добави евродепутатът. Целия текст на интервюто четете по-късно в „Мнение“ Теодора ПАВЛОВА

4 Юли 2020 | 09:17 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров, министър на външните работи на Северна Македония: ЕС трябва да заеме принципна позиция по отношение на македонския език

Никола Димитров, министър на външните работи на Северна Македония: ЕС трябва да заеме принципна позиция по отношение на македонския език

Скопие. Европейската комисия трябва да заеме принципна позиция по въпроса за македонския език. Това заяви министърът на външните работи на С. Македония Никола Димитров, предава скопската редакция на Радио "Свободна Европа". По думите на Димитров, който се позова на анализ на Министерството на външните работи, македонският език за последно се е споменал в документ на ЕК през 2005 г. „Ще работим със съседна България, за да водим нещата, така че да имаме успех както по отношение на европейската интеграция, така и по отношение на един проблем, който не може още да е отворен в Европа през 2020 г.“. "Македонският език (...) е израз на нашето право на самоопределение и не можем да говорим за европейска интеграция, ако стоим пред такова предизвикателство", каза Димитров пред журналисти. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 16:53 | Агенция "Фокус"

„ТВ 24“ (Македония): Договорът с България е част от рамката, София ще може да блокира преговорите; Какво пише в документа на ЕК

„ТВ 24“ (Македония): Договорът с България е част от рамката, София ще може да блокира преговорите; Какво пише в документа на ЕК

Скопие. Скопската „ТВ 24“ е стигнала до документа на Европейската комисия, който засега е само предложение – преговорната рамка е в разположение на страните-членки на Европейския съюз. Договорите с България и Гърция са част от рамката, а македонският език се оформя като бъдещ официален език на блока. Според този проект на текст на ЕК македонският език е написан без допълнителни обяснения или бележки под линия, което се счита за пряка последица от закриването на въпроса за македонския език с Преспанския договор. Там пише: „Северна Македония ще трябва да преведе общото европейско право (достиженията на правото на ЕС) на македонски (македонски) достатъчно дълго, преди да се присъедини“. От друга страна, прилагането на споразуменията с България и Гърция е задължително и всеки опит за преразглеждане или пренебрегване ще означава провал и блокада от страна на ЕС. Точка 4 от предложената рамка за преговори: „Процесът на стабилизиране и асоцииране остава обща рамка за отношенията със Западните Балкани до присъединяването им, и по-специално ангажимента на Северна Македония за добросъседските отношения и значението на постигането на осезаеми резултати и прилагането на Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседство с България с добра воля“. Тези международни споразумения не са посочени в отделна глава, а заедно с критериите от Копенхаген и задълженията по Споразумението за стабилизиране и асоцииране, които ще бъдат основните предпоставки за определяне на целия процес на преговорите. Преговорите бяха разделени на шест клъстера и ще започнат с група от основи, където ключовите глави 23 и 24 сега добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформа в публичната администрация. Този клъстер се отваря първо и се затваря последен. Много важни части са клаузата за спиране, клаузата за дисбаланс и клаузата за обратимост. В бъдеще всяка държава-членка ще може да блокира Скипие и да го върне или да отвори вече затворени глави. Точка 15 от проекта на рамка за преговори: „В случай на сериозно и трайно нарушение на ценностите, на които е основан Съюзът, Комисията може по своя инициатива или по подходящо искане на държава-членка да препоръча прекратяването на преговорите и да предложи условия за евентуално удължаване. Съветът взема окончателното решение с квалифицирано мнозинство за такава препоръка, след като изслуша позицията на преговарящия Северна Македония“. „От германското председателство на ЕС и държавите-членки зависи да преразгледат документа, евентуално да приемат рамката за преговори. „Веднага след като бъде приет, той ще бъде обявен. Ние ще седнем на масата и ще започнем официално преговори за присъединяване на страната“, заяви посланикът на ЕС Самуел Жбогар. Всеки от 27-те членове в следващия период може да даде своите забележки и обикновено процесът отнема около 3 месеца. Ако бъде приет през есента, преговорите или първата междуправителствена конференция могат да се проведат преди края на годината или в края на германското председателство. След като Комисията прие проекта за рамка за преговори, еврокомисарят Оливер Вархели беше първият, който коментира събитието в „Туитър“ снощи и пожела успех на Македония и Албания. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:49 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (Македония): Новата методология и претенциите на България за „македонския език“

„ТВ 21“ (Македония): Новата методология и претенциите на България за „македонския език“

Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато страната няма политическо правителство, в предизборна кампания е и е под натиск от съседните страни България и Гърция по исторически въпроси, отбелязва скопската „ТВ 21“. Може ли да има отлагане на преговорите, защото в Скопие няма политическо правителство и какво ще стане, ако има удължаване на преговорите за формиране на новото правителство? Премиерът Оливър Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да бъдат пуснати в действие. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената сесия, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне след изборите за създаване на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първото междуправителствено заседание за формиране на правителството“, заяви вицепремиерът. Както пише ТВ 21: „Но пречка за това са отношенията с България по историческите въпроси. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори за Северна Македония, тя може да поиска връщане към процеса. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори“: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектната версия ще бъде разгледана от държавите-членки, след което се очаква окончателният текст да бъде публикуван през октомври“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:16 | Агенция "Фокус"

„Сител“ (Македония): Официална София все още не е реагирала на съдържанието на преговорната рамка зса Скопие в частта за езика

„Сител“ (Македония): Официална София все още не е реагирала на съдържанието на преговорната рамка зса Скопие в частта за езика

Скопие. България все още няма официална позиция по проекта на рамката за преговори на Европейската комисия със Северна Македония. Официална София не реагира на документа, който предвижда европейското законодателство да бъде преведено на македонски, което те поставят като условие за започване на преговорите на Македония с Европейския съюз, отбелязва най-голямата телевизия в югозападната ни съседка – „Сител“. Българският външен министър Екатерина Захариева използва виртуална дискусия тази сутрин, посветена на германското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да напомни накратко на страните-членки, че България остава ангажирана с добросъседските отношения и трябва да бъде в центъра на процеса на преговори. „Приятно е да се види, че страните от Западните Балкани отново ще бъдат във фокуса на германското председателство. За България е важно да започнем преговорите, ние винаги сме ги подкрепяли, но очакваме да ги видим в рамката за преговорите и да се съсредоточим върху добросъседските отношения като хоризонтален критерий в контекста на разширяването“, каза Захариева. Медията отбелязва: „Преди това България обуслови провеждането на първата междуправителствена конференция и официалния старт на преговорите на Македония със Съюза с македонски език. Македония ще трябва да забрави за съществуването на македонското малцинство в България и да използва термина официален език на Република Северна Македония, според заключенията на София, които подчертават, че прилагането на добросъседското споразумение ще се оценява на всички етапи от процеса на присъединяване на Македония към Европейския съюз, включително преди България да даде съгласието си за провеждане на първата си междуправителствена конференция“. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 12:08 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Зоран Заев: Нашият език е македонски, да спрат да го обиждат със „северянски“

Скопие. Вчера станахме свидетели на друг много важен исторически епизод в нашето движение към членство в Европейския съюз. Европейската комисия одобри предложението за рамка за преговорите за членство в ЕС и го представи за разглеждане на държавите-членки. Това е още едно потвърждение, че се движим напред по очертания от нас път. Северна Македония се приближава още по-близо до Съюза, македонската интеграция се ускорява“, заяви Зоран Заев от трибуната пред парламента, цитиран от скопската „Нова ТВ“. Лидерът на СДСМ припомни, че новината идва 19 години след подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране като първа стъпка към интеграцията на страната в ЕС, 15 години от получаването на статута на кандидат за членство, след 11 положителни препоръки за началото на преговорите и историческите решение на Европейския съвет от 26 март тази година да започне преговори за членството на страната в блока. С отварянето на преговорите започва нова фаза от прогреса на Северна Македония, нова фаза на македонската европезиця. Това означава по-бързо въвеждане на европейските стандарти във всички области и интеграцията на Скопие в икономическата и политическата система на Европейския съюз, обясни Заев. „След членството в НАТО бавно, но сигурно ускоряваме процеса на интеграция в ЕС. Постигнамхме и двата стратегически ангажимента за период от само три години. Това е успех на правителството, на институциите, ръководени от СДСМ, това е успех на всички граждани, които са решени да имат бъдеще в ЕС. Благодарим на историческото хърватско председателство на ЕС, че взе решение да започне преговори за членство през март тази година. Много сме доволни, че вчера, в първия ден на германското председателство на ЕС, рамката за преговори беше създадена като предложение към страните членки“, отбеляза лидерът на СДСМ. Бившият премиер и кандидат за нов мандат на предстоящите избори изрази увереност, че с помощта на институциите на ЕС и под ръководството на германския канцлер Ангела Меркел по време на германското председателство тази рамка за преговори ще бъде приета и че Скопие ще започне официално преговори за членство с първата Междуправителствена конференция, която отваря главите на първия пакет, които са: Глава 23 - Съдебна система и основни права Глава 24 - Правосъдие, свобода и сигурност; Икономически критерии; функционирането на демократичните институции; реформа в публичната администрация Глава 5 - Обществени поръчки Глава 18 - Статистика Глава 32 - Финансов контрол Това е много сериозен процес, който може да бъде ръководен само от политическо правителство, демократическо правителство на Социалдемократическия съюз на Македония и коалиция „Можем“. Доказахме, че знаем и можем да водим държавата по истинския път през стабилни и сигурни води, по пътя на постоянното развитие, стабилност и демокрация. Присъединихме се към НАТО! Днес ние доказваме: можем и в ЕС. Постигнахме много заедно. И всички знаем, че заедно ще постигнем още повече и по-добри неща. Ние знаем това, знаем го и можем да го направим“, каза Заев. След това той коментира и задължението европейското законодателство да се преведе на македонски език. „Македонският език е посочен като език, на който европейското законодателство трябва да бъде преведено, преди да станем член на ЕС. Считаме го за нещо нормално, стандартно, защото според личната ни карта в ООН и според правото ни на самоопределение езикът ни е македонски и ние провеждаме международна комуникация на македонски. Това е поредното потвърждение и признаване на македонския език. Нека това бъде апел да спрем лъжите на тези, които лъжат месеци наред и казват, че „загубихме езика си“. И да спрат обидите и омалованията, наричайки го „северняшки“. Ние говорим македонски, който бавно става част от голямото европейско семейство, заедно с другите европейски езици. Това е патриотизъм, това е грижа за родината, за македонската идентичност“, завърши лидерът на СДСМ. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 11:58 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

„Вечер“ (Македония): След Македония, България заплашва с европейско вето и Сърбия

Скопие. „Начинът, по който официална София разбира политиката на „добросъседство“, която непрекъснато се прилага към Македония, наскоро бе усетена и от Сърбия. Въпреки че северната ни съседка е затворила пет глави от преговорите с Европейския съюз, нито една не беше открита по време на шестмесечното председателство на Хърватия“, пише приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ македонско издание „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса. Към ветото, което бе наложено от Германия, която е следвана плътно от хърватските политици, се включи и България, която във всеки удобен случай се опитва да наложи своите тяснонационални интереси, когато става въпрос за решаване на двустранните спорове със съседни държави. Сръбският премиер Ана Брнабич също говори публично за причините за поставянето на „българската“ рампа по пътя на Белград за Брюксел, като обясни по телевизия Pink, че официална София от време на време „затяга“ отношенията между двете страни. „Правителството на Бойко Борисов понякога знае как да повдигне въпроса за позицията на българското малцинство. Става въпрос за неверието. България поставя въпроси относно положението на малцинствата, а при тях няма институции, които се занимават с проблемите на националните малцинства“, заяви Бърнабич. Дипломатът Зоран Миливоевич обяснява, че причините да не се отварят главите са чисто политически. „Не само българите, но и хърватите оспорват нашите преговори по въпроси, свързани с техните национални малцинства, въпреки че положението на сърбите в тези страни е много по-неблагоприятно“, каза Миливович пред (приближеното до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание – бел. „Фокус“) „Република“. Според Владислав Йованович, бившият външен министър на Сърбия, това не е първият път, когато балканските страни-членки на ЕС използват или злоупотребяват със своето положение в Европейския съюз и обуславят съгласието си с определени отстъпки от другата страна. В преговорите за започване на преговорите за присъединяване към ЕС Македония беше изложена на голям натиск от съседни „европейски“ страни, преди всичко Гърция, която поиска редица отстъпки от нас, което в крайна сметка доведе до подписване на Споразумението от Преспа и промяна в името на държавата. Също така, през последните месеци от България, от представителите на най-висшата изпълнителна власт, се изпращат заплашителни послания за македонската идентичност и македонския език. Властите в София от години отричат съществуването на македонското малцинство в България и отказват да се съобразят с международните решения в полза на македонските асоциации. Окръжният съд в Благоевград и Софийският апелативен съд отказаха да регистрират Асоциацията на репресираните македонци в България като жертви на комунистическия терор, който спечели последния спор в Страсбург срещу българската държава. Адвокатът Тони Менкиновски припомня, че в момента България е под мониторинг на Съвета на министрите поради неизпълнение на предишните решения на съда в Страсбург относно правото на сдружаване. „Ние в България имаме партия, която има около осем хиляди членове, ОМО Илинден Пирин, която също спечели делото в Страсбург. Искайки да избегне този процес, България прехвърли вината върху правосъдната система. България агресивно си служи с нападки, за да излезе от ситуацията. Вместо да демократизира обществото си и да признае малцинствата и да започне да говори за добросъседство, България действа агресивно, отричайки езика и историческите личности“, заяви Менкиновски. Македония е изправена пред нова блокада от България. Евродепутатът Андрей Ковачев, който идва от партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, също заплаши, че ще наложи вето на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Той казва, че се противопоставя на спирането на работата на комисията по исторически въпроси заради изборите в Македония. Препоръките на лидерите на ЕС за „решаване на двустранните въпроси“ също са утежняващо обстоятелство за нас и споразумението с България е изрично посочено. Споразумението с България по исторически въпроси е от ключово значение за напредъка към ЕС, както е посочено в декларацията от срещата на върха в Загреб. Нашата източна съседка като условие повдига въпроси относно македонския език и македонското малцинство, както и голяма част от нашата история. Българското правителство прие и декларация, съдържаща 20 условия и заплахи за блокиране на Скопие по пътя към ЕС. Дали те ще станат част от рамката на ЕС за преговори за Македония, остава открит въпрос. Както е известно, София даде да се разбере, че ще обуславя процеса на преговори с резултатите от работата на Комисията за исторически и образователни въпроси, която в момента е зациклила на Гоце Делчев, както и използването на термина официален език на Република Северна Македония, вместо македонски. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 08:32 | Агенция "Фокус"

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

„ТВ 21“ (Македония): Може ли Македония да се върне назад по време на преговорите с ЕС

Скопие. Преговорната рамка на Европейската комисия за Северна Македония идва в деликатен момент, когато няма политическо правителство в страната, в средата на предизборна кампания, когато страната е под натиск от България и Гърция по историческите въпроси. Може ли да има отлагане на преговорите, защото няма избрано правителство и какво ще стане, ако се проточи формирането на новото правителство? Премиерът Оливер Спасовски казва, че са сформирани работните екипи и че всичко, което остава, е институциите да започнат своята работа, коментира македонският телевизионен канал ”TB 21”. От друга страна, вицепремиерът Буяр Османи казва, че за да може страната да участва в междуправителствената конференция, преговорите за съставяне на правителството трябва да започнат на 16 юли. „Всяко забавяне създаването на политически легитимни институции значително ще повлияе на процеса на преговори, защото крайните срокове са такива. "До 15 юли трябва да изпратим послание за демократична зрялост за честни и демократични избори. Веднага на 16 юли ще организираме консултации за формирането на новото правителство, за да се подготвим за първата междуправителствена конференция", каза Буяр Османи. Но пречка за това са отношенията с България по исторически въпроси. Рамката предвижда, че ако държава-членка има оплаквания относно процеса на преговори със Северна Македония, тя може да поиска връщане на процеса назад. Министърът на външните работи Никола Димитров на въпрос за евентуална блокада от страна на България отговори: „Преговорната рамка признава македонския език и историческите проблеми с България няма да бъдат включени като отделна глава, а ще останат в главата за двустранните споразумения. Новост по отношение на рамката е, че тя е подготвена в съответствие с новата методология на Европейската комисия. Проектът на рамката ще бъде разгледан от държавите-членки, след което се очаква окончателният й текст да бъде представен през октомври. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 17:45 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

„Канал 5“(Македония): Партиите в Македония реагираха на проекта за преговорна рамка

Скопие. Интеграцията на Македония в Европейския съюз набира скорост - министърът на външните работи Никола Димитров и вицепремиерът по европейска интеграция Буяр Османи, са доволни от новините от Брюксел относно предложението за преговорна рамка. И двамата очакват скоро държавите-членки да приемат окончателния текст, след което официално да стартират преговорите за влизане в европейското семейство. Те заявиха, че положителното обстоятелство е, че напредъкът в преговорите се осъществява по време на германското председателство, цитира думите им телевизионният “Канал 5“ "Не можем да не се радваме на стъпките напред след 15 години чакане, време е най-накрая да запретнем ръкави, да се възползваме от този процес и да въведем европейските стандарти у дома." „Моето очакване е окончателният текст да бъде приет до октомври. Ние сме в средата на политическа кампания и се надявам след 15 юли да имаме стабилен политически график и справедлив политически подход от всички заинтересовани страни към европейската интеграция. Председателят на СДСМ Зоран Заев заяви, че с официализиране на македонския език в европейското законодателство се доказва, че езикът на страната не е загубен, както твърди ВМРО-ДПМНЕ. Той призова опозицията да приветства европейския напредък на страната. „И да ни обиждат и да омаловажават езика си, като го наричат „северчански“.“ Ние говорим македонски, който постепено става част от голямото европейско семейство, заедно с други европейски езици. Е, това е патриотизмът, това е грижа за родината, за македонската идентичност. Днес ги призовавам, ВМРО-ДПМНЕ, да добият смелост и да приветстват приемането на проекта на рамка за преговори. ВМРО-ДПМНЕ от своя страна приветства предложението на Европейската комисия за преговори с Македония, но смята, че правителството създава фалшива еуфория преди изборите. Секретарят на опозиционната партия по международните въпроси Тимчо Муцунски заяви, че това не е изключителен успех, а очаквана процедура. „Този проект на текст за рамката за преговори не е причина за голям празник, какъвто го представят от СДСМ, а просто обикновена процедура. Опитите за създаване на еуфория от всяка минимална стъпка вече са станали нарицателни. Гражданите помнят всички предишни обещания на СДСМ за вече получена дата, въпреки че очевидно това все още не се е случило. Този проект на документ обаче е основание да сме по-ангажирани с работата и прилагането на реални и сериозни реформи. Муцунски добави, че македонският език все още не е официален в съюза и това, според него, ще се случи, след като страната стане пълноправен член. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 16:46 | Агенция "Фокус"

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Буяр Османи: Очакваме преговорната рамка да бъде приета през октомври

Скопие. Европейската комисия представи проект за рамка за преговори с Македония, който сега трябва да премине филтъра на държавите-членки, преди да бъде окончателно приет, за да започне страната преговори. Вицепремиерът на Македония по европейските въпроси Буяр Османи очаква целият процес на хармонизация между страните да приключи до срещата на върха на ЕС през октомври, на която рамката да бъде приета, цитира думите македонският телевизионен канал “Телма“. Както се очаква, критериите от Копенхаген са включени в рамката за напредък, както и регионалното сътрудничество и добросъседството, като се споменават конкретно споразуменията с Гърция и България, като се очакват видими резултати при тяхното прилагане. Рамката за преговори също предвижда три механизма за контрол, клауза за спиране, клауза за дисбаланс и клауза за обратимост относно това как страната ще проведе реформите и ще спазва ли европейските стандарти и правила. С тях, ако страната не напредва или отстъпи, Съюзът ще може да спре преговорите, да ги върне и дори да отвори някои затворени глави или клъстери. Първо се отваря клъстера „Фундаменти“, където глави 23 и 24 добавят икономически критерии, обществени поръчки, функционалност на демократичните институции и реформата в публичната администрация. То се отваря пръв и се затваря последен. От напредъка в този клъстер ще зависят преговорите в други клъстери. Рамката също така предвижда, че няма да се затвори нито един клъстер, ако антикорупционните критерии, свързани с него, не бъдат приложени. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 15:25 | Агенция "Фокус"

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Никола Димитров за преговорната рамка: Колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха

Скопие. Министърът на външните работи на Северна Македония Никола Димитров заяви по повод изготвянето на проекта за рамка на преговорите за присъеднияване към ЕС от страна на Европейската комисия, че „колкото са по-големи пречките, толкова ще бъде по-голяма радостта от успеха, когато ги преодолеем“, предава скопското електронно издание „Опсервер“, като се позовава на изявление на първия дипломат на Скопие във „Фейсбук“. Вчера ЕК предаде преговорните рамки за Северна Македония и Албания на Съвета на ЕС, а съдържанието на документите ще бъде обявено, след като бъде прието от страните-членки на Съюза. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:55 | Агенция "Фокус"

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Ohrid News (Македония): ЕК завърши проектоверсията на преговорната рамка за Северна Македония, добросъседските отношения влизат в нея

Скопие. Европейската комисия е завършила проектопредложението за преговорната рамка в преговорите за присъединяване със Северна Македония, съобщи вицепремиерът по европейските въпроси на страната Буяр Османи, цитиран от електронното издание Ohrid News. Той изрази очакване, че до октомври ще е готова и окончателната версия на документа, според който югозападната ни съседка ще започне преговорите с Брюксел. Османи подчерта, че проектът на рамката за преговори включва критериите от Копенхаген, но и новите правила на ЕС, които предвиждат по-строги механизми, според които страната няма да може да продължи напред, ако не покаже добри резултати в реформите, но също така може да бъде върната назад към вече затворени глави. Скоростта и напредъкът ще зависят единствено от Скопие, каза Османи и добави, че достъпът до европейските фондове за развитие също ще зависи от изпълнението на критериите. Антикорупционната политика е на първо място в дневния ред на рамката за преговори, която предвижда мерки за предотвратяване на корупцията във всяка област поотделно. Част от рамката за преговори са споразуменията със съседите, тяхното прилагане и двустранните отношения, отбеляза политикът. „Независимо от резултата от предстоящите избори се надявам, че ще имаме стабилно политическо правителство, което ще приеме сериозно европейската програма и ще я реализира“, добави вицепремиерът Османи. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 12:50 | Агенция "Фокус"

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Albanian Daily News: Еди Рама отново отхвърли твърденията, че ЕС е поставил 15 условия, които Албания трябва да изпълни, преди да стане членка на ЕС

Тирана. Албания не е нужно да изпълнява поставените от Европейския съюз 15 условия, за да започнат официалните преговори за присъединяване към Общността. Това заяви албанският премиер Еди Рама, като думите му бяха насочени към изявлението на директора на агенцията за регионално сътрудничество и програми за Западните Балкани Геновева Руис Калавера, която заяви това пред Европейския парламент, пише англоезичното електронно издание Albanian Daily News. Според премиера хората, които твърдят, че тези 15 условия трябва да бъдат изпълнени се опитват "сляпо" да критикуват правителството. "За тези, които припяват или повтарят, след като са чули песента за 15-те условия за официалното начало на преговорите за членството в ЕС: няма такива 15 условия, който повтаря тази песен го прави с политическа цел, в опит да сляпо да критикува правителството", заяви Рама. Калавера по-рано каза, че ЕС е поставил 15 условия на Албания, за да може тя да започне преговори с Блока. Някои от тях трябва да бъдат изпълнени, докато Албания напредва по своя европейски път, а условията ще бъдат дискутирани на първата междуправителствена конференция, отбеляза още тя. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Юни 2020 | 10:30 | Агенция "Фокус"

New Europe: Албания се опитва да заблуди ЕС

New Europe: Албания се опитва да заблуди ЕС

Тирана. Когато Съветът по общите въпроси на Европейския съюз реши през март да отвори преговорите за приемането на Албания и Северна Македония, много ентусиасти за разширяването на Общността си отдъхнаха с облекчение. Въпреки това нямаше начална дата, а за Албания бяха поставени и 15 предварителни условия, които тя трябва да изпълни. Те са свързани с предприемане на конкретни стъпки, свързани с реформите в съдебната и избирателната система, в медиите и в някои специфични криминални процедури, които трябва да бъдат предприети преди първата и втората междуправителствена конференция. Донякъде тези стъпки отразяват влошаващото се състояние на върховенството на закона в страната откакто тя получи статут на страна-кандидат през 2014 г., пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. Материалът е представен без редакторска намеса. Интересното е, че тези 15 предпоставки се превърнаха в нещо като табу за албанското правителство, което отказва да признае, че те изобщо съществуват. На срещата на Националния съвет за европейска интеграция на 9 юни, който призова за дискусии за бъдещите стъпки за изпълнението на предпоставките, премиерът Еди Рама - в противоречие с президента Илир Мета и председателя на парламента Грамоз Ручи, говори дълго време, но не спомена условията на Брюксел дори веднъж. На следващия ден той поднесе изненада, като няколко пъти категорично отрече, че тези условия съществуват по време на пресконференция. Много наблюдатели смятат, че за него е неизгодно да признава, че са му били поставени тези условия, тъй като това ще разбие мита на правителството за безпрецедентен напредък и успехи за страната. Новият австрийски посланик в Тирана, Кристиан Щайнер говори на 15 юни пред Albanian Daily и потвърди, че страната трябва да се съобрази с условията на ЕС. Същите призиви отправиха от Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП. След като Рама категорично отрече съществуването на 15-те условия, поставени от съвета, ЕНП внесе поправка в резолюцията на Европейския парламент, която призовава Европейския съвет и Комисията да подчертаят, че Албания трябва да изпълни предпоставките преди междуправителствената конференция. Очаква се поправката да получи голяма подкрепа. На Европейската среща от високо равнище в Загреб през май отново бяха подчертани албанските условия; това беше прието положително от всички политически групи в Албания, включително социалистите и демократите, които в миналото бяха склонни да защитават управляващата партия и правителството. ЕНП също намекна за нормализиране на властта чрез предсрочни избори. Общините в Албания в момента се управляват само от управляващата партия, тъй като изборите от 2019 г. бяха съмнителни от правна гледна точка и никоя опозиционна партия не ги оспори. Германският Бундестаг и впоследствие Съветът по общите въпроси постави изясняването на тяхната законност като условие. Ръководителят на европейската делегация Луиджи Сорека присъства на заседанието на Националния съвет за европейска интеграция на 9 юни, но не спомена ясно условията на ЕС. Вместо това той говори като цяло за по-нататъшните реформи и похвали междупартийния диалог. Делегацията на Брюксел в Албания има лоша репутация и е обект на критики за това, че неправилно информира ЕС за реалната ситуация в Албания. Специалните отношения, развити между предишния ръководител на дипломацията Романа Влахутин и Рама, доведоха до това, че ЕС не получаваше информация за реалната ситуация в Тирана по отношение на масовото производство и износ на наркотици в Албания, факт, който превърна страната нещо като Колумбия в Европа. Наркотиците, включително отгледан в Албания канабис, се транспортираха от местни летища, разположени в плантациите, до Италия и оттам до останалата част на Европа. Комисията научи за това от New Europe, въпреки факта, че албанските организирани групировки се считат за най-добрите трафиканти на хероин, кокаин и канабис от американските служители на реда. Практиката на делегацията на ЕС да предоставя ограничена и често подвеждаща информация на Брюксел продължава при новото ръководство. Делегацията на ЕС в Тирана и Европейската служба за външни действия редовно са обект на критики от държавите-членки, които имат свои посолства в Тирана и получават обективна картина на ситуацията, а не розови доклади, както европейските дипломати. По време на пресконференция на 10 юни, Рама настоя, че „няма 15 условия, за да отидем на първата междуправителствена конференция. Няма такива. Те не съществуват. Знам, че чувате как това се повтаря и вие също го повтаряте. Не го повтаряйте. Няма 15 условия". Европейският съвет обаче ясно заяви, че „преди първата междуправителствена конференция“ Албания следва да приеме и да гарантира изпълнението на редица действия в много ключови области. Те включват образуване на дело срещу обвинените за купуване на гласове (включително висши служители на Социалистическата партия, членове на парламента, полицията и може би дори самия Рама), започване на наказателни процедури срещу съдии и прокурори, осигуряване на допълнителна защита на малцинствата, възстановяване на Конституционния и Върховния съд и изменение на закона за медиите в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Юни 2020 | 08:08 | Агенция "Фокус"

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

„Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС

Скопие. „Алсат М“ ( Македония): Македония и Албания са в очакване на преговорната рамка за ЕС Македония заедно с Албания чака представянето на проекта за преговорна рамка, който трябва да бъде представен от Европейската комисия, информира македонският телевизионен канал “Алсат М“ Комисарят по разширяването на ЕС Оливър Вархели обяви на виртуален дискусионен панел „Присъединяването към ЕС на Западните Балкани: Доверие, предсказуемост и политическо лидерство“ на икономическия форум в Делфи в Атина, че ще представи рамката на преговорите в следващите дни. Лидерът на СДСМ Зоран Заев, заедно с премиерите на Албания и Сърбия, Еди Рама и Ана Бърнабич, също участваха в панела, а сръбският президент Александър Вучич се обърна към форума чрез видеосъобщение. Вархели подчерта, че това е „следващата стъпка в процеса на преговори със Северна Македония и Албания, след което скоро ще започнем да работим по него в Съвета на ЕС, за да могат държавите-членки да го одобрят и да продължат процеса на присъединяване“. „В сравнение с миналия октомври, сега имаме нова методология за процеса на разширяване и успяхме да вземем решение да започнем преговори със Северна Македония и Албания, каза Вархели и добави, че за Европейската комисия от първия ден, в който встъпи в длъжност, отношенията със Западните Балкани са един от най-важните приоритети. Европейският комисар оцени, че всички тези усилия не биха могли да се случат, ако Северна Македония и Албания не бяха представили резултати. "Те представиха резултати и затова Съветът на ЕС реши да започне преговори по тях в пакет", каза Вархели. Той изрази съжаление, че в основния икономически и инвестиционен план на региона има леко забавяне поради ситуацията с коронавируса, но изрази надежда, че ще може да бъде представен в началото на есента. Въпреки това той каза, че ЕК е успяла да осигури подкрепа чрез инструмента за финансова помощ от 3,3 милиарда евро по време на кризата, което комисарят заяви, че е важен знак за това колко ангажирани Западните Балкани са неразделна част от Европейския съюз. Премиерът Заев подчерта на панела, че Преспанското споразумение е добър знак за бъдещето на целите Балкани. „Сега е моментът за засилване на сътрудничеството и увеличаване на взаимното доверие. Вярвам, че всички наши съседни страни, които са членки на ЕС, са много отдадени на европейското бъдеще на Западните Балкани“, каза Заев. Той подчерта, че страната е ангажирана с европейския дневен ред, но че е възможно и още повече, не само за изпълнение на критериите за членство в ЕС, но преди всичко за подобряване на живота на гражданите и това, според него, ще бъде направено чрез увеличаване на доверието в институциите. „Щастлив съм, че по време на мандата на еврокомисаря Вархели получихме историческо решение след 15 години да започнем преговори. Мисля, че новата методология ще бъде справедлив шанс за всички нас и ако сме наистина ангажирани, ще имаме повече отворени глави и повече постижения, заяви лидерът на СДСМ и изрази надежда, че скоро Македония ще стане пълноправен член на ЕС. Посланикът на ЕС Самуел Жбогар потвърди, че е само въпрос на време Европейската комисия да предложи рамка за преговори, която ще бъде стъпка напред в следващата фаза на нашите преговори. -Да, все още се водят разговори в последните минути, което не означава, че става дума за Вашата страна. Става въпрос повече за прилагането на новата методология в рамките на преговорите. Това е нов елемент, който не присъстваше в предишните преговори със Сърбия и Черна гора. Затова е малко по-чувствителен и сега в Брюксел се правят някои дребни корекции по този въпрос. Независимо от това, рамката ще бъде приета. Това е документът, който ще води преговорите, ще съдържа принципите и насоките, същността на преговорите, както и процедурата. Това е проект, който след това ще бъде представен на държавите-членки, но със сигурност е важен документ -важна стъпка по пътя на Вашата страна към ЕС“, заяви Жбогар в интервю за ТВ „Телма“ в петък. Той изтъква, че не е видял документа, който предстои да бъде обсъден от страните членки, но е убеден, че той няма да съдържа негативни изненади за Македония. Проектната версия ще бъде представена на държавите-членки, които след това ще финализират документа и тази окончателна версия ще бъде позицията на ЕС по време на преговорите. По отношение на рамката за преговори с ЕС вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи заяви на пресконференция тези дни, че според наличната информация се водят разговори относно разпоредбите, които трябва да бъдат включени в новата методология. Рамката, каза Османи, е изключително важен документ за преговорите, тъй като определя принципите, по които ще се водят преговорите, същността и някои процедури. „Нашата информация е, че в момента обсъждаме новите разпоредби, предвидени от новата методология, предимно в по-голямата част и начина на използване на мнозинството при спиране на напредъка на процеса на преговори “, каза Османи. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Юни 2020 | 10:02 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна  Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Вицепремиерът Красимир Каракачанов: Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа

Варна. Една от темите, които трябва да бъдат засегнати на предстоящия коалиционен съвет е, че наближава времето, когато в Европарламента ще се вземе решение за приемането на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС) и стартирането на преговорите с нея. Това каза днес във Варна вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. По думите му България трябва да държи на позицията, гласувана от Министерския съвет и утвърдена от парламента. Каракачанов посочи че, трябва да се сложи край на фалшифицирането на историята и акцентира на това, че е необходима реформа в образователната система на съседката ни, както и да се прекратят опитите за създаване на нова идентичност, крадейки от българската история. „Политическият елит в Северна Македония изгражда самочувствие на антибългарска основа, на което трябва да се сложи край“, категоричен бе Каракачанов. Той заяви, че има държави в ЕС, които не са запознати и не се интересуват от спора, лобирайки за посочване на дата за старт на преговорите, като подчерта, че именно заради това България трябва да заеме твърда и принципна позиция. Десислава ВАСИЛЕВА

12 Юни 2020 | 20:58 | Агенция "Фокус"

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Посланикът на ЕС в Скопие: Отношенията с България ще са част от преговорната рамка със Северна Македония

Скопие. Преговорната рамка все още не е финализирана и затова не може да се говори за това, какво ще има в нея. Става въпрос за същата преговорна рамка с подобна структура, както и за другите страни в региона, но в нея ще бъде интегрираната наскоро приетата от Европейския съвет нова методология, заяви посланикът на Европейския съюз в Скопие Самуел Жбогар в отговор на въпрос от журналист, кога ще бъде публикувана преговорната рамка, какво ще съдържа и дали ще включва добросъседските отношения с България, предава близкото до ръководството на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание „Курир“. Що се отнася специално за България, Жбогари посочи, че добросъседските отношения са важен елемент от процеса на разширяване. „Това е потвърдено и е част от решението на Европейския съвет от март. Задължението да продължат да се прилагат постигнатите със съседите договори и постоянното развитие нба добросъседските отношения със сигурност ще бъде отбелязано в преговорната рамка“, заяви представителят на Брюксел. Той заяви още, че европейският комисар по разширяването Оливер Вархели е потвърдил, че преговорната рамка ще бъде обявена през юни. „Ще бъде обявена през юни. Вярвам, че ЕК много бързо ще я представи пред страните-членки. След това остава те да я разгледат и да я потвърдят окончателно и чак тогава ще бъде представена окончателно на вашата страна“, поясни Жбогар. Превод и редакция: Иван Христов

9 Юни 2020 | 14:46 | Агенция "Фокус"

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

"МКД" (Македония): Ще се превърне ли България от поддръжник на македонската евроинтеграция в препятствие пред нея?

Скопие. Очаква се тази седмица Европейската комисия да обяви рамката за преговори за членството на Македония в ЕС. Основният въпрос е дали България ще включи в този документ своите искания по отношение на македонския език, малцинството в тази страна и бързото разрешаване на всички открити исторически въпроси. От Скопие идват оптимистични изявления, че България няма да направи това, а София непрекъснато казва, че това е константа в българската външна политика, коментират от македонското електронно издание "МКД". Материалът е представен без редакторска намеса. През март българското правителство представи декларация в подкрепа на заключенията на Европейския съвет за членството на Македония в ЕС, като се съсредоточи върху общите условия, първата междуправителствена конференция и глава 35. Този документ предизвика сериозни дискусии дали България от голям привърженик на европейската интеграция на Македония ще се превърне в ново препятствие пред Скопие. Индивидуалните забележки на държавите-членки относно преговорната рамка няма да могат да променят препоръката за получаване на дата за преговори за Македония. Но всяка такава забележка, в случая с България, всъщност представлява условие за започването на преговорите между ЕС и Македония. Българските представители многократно са казвали, че ако забележките им не станат част от рамката за преговори за Македония и Албания, София няма да я приеме. Това всъщност означава, че Македония ще получи допълнителни задължения, извън основните предпоставки и принципи за интеграция в ЕС. Подобно нещо се случи по-рано с Гърция. Според инструментите на ЕС България има право да наложи вето на първата междуправителствена конференция. В новата методология на разширяването, въпреки че тя призовава всички страни да се „въздържат от злоупотреба с нерешени проблеми по време на процеса на присъединяване към ЕС“, това вето не е заличено. В изявлението си българското правителство всъщност търси по-широко тълкуване на Договора за приятелство между България и Македония. Голяма част от исканията на България всъщност са свързани с работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство. България има различно (от македонското) разбиране за това какво означава „споделена/обща история“. България иска Македония да се съгласи, че македонската нация е създадена през 1944 г. и че преди това двете страни са имали "обща история". Разбира се, за Македония това е напълно неприемливо и погрешно тълкуване на историята. За България са спорни и военните престъпления, извършени от българските окупационни сили на македонска територия през Втората световна война. Изисква се да бъде заличено и правото на всяко мнение или дискусия на представители на Скопие в международни организации относно съществуването на македонското малцинство в България. В изявлението си България изисква ЕС да използва само пълното име на страната "Република Северна Македония", но не и кратката форма "Северна Македония", предвидена от Споразумението от Преспа. Това е така, тъй като част от географския регион Северна Македония "попада в суверенната територия на Република България“. В "езиковата клауза" България изисква двустранните споразумения между София и Скопие да се прилагат и в ЕС - "официалният език на Република Северна Македония" да бъде включен навсякъде, включително в бъдещата рамка за преговори, тъй като България не признава македонския език. Изискват се и гаранции, че в Албания няма македонско малцинство, а само българско. Наскоро президентът на Македония Стево Пендаровски заяви, че „ако цената, която трябва да платим, е да кажем, че не сме македонци и че езикът, на който аз говоря, не е македонски, тогава нямаме нужда от ЕС“. Въпреки изявлението на Пендаровски, македонските държавни служители са оптимисти, че ще бъде постигнат компромис чрез определяне на рамката за преговори. От досегашния опит с процедурите на ЕС, този компромис може всъщност да означава само удължаване на отворените въпроси, т.е. временно замитане на проблема настрана. Междуправителствената конференция може да се проведе по план след 1 юли, когато Хърватия ще предаде председателството на Германия. Това означава, че всичко от изявлението на българското правителство ще бъде съсредоточено в глава 35. Точно както интеграцията на Сърбия зависи от решаването на проблема с Косово, което е включено глава 35. Освен това новите инструменти за разширяване на ЕС, според новата методология, са обратимост (ако даден член счита, че няма напредък в прилагането на главите, той има право да върне процеса на преговори в началото му) и създаване на групи (групиране на няколко глави и решаването им по този начин). От българското правителство може да се очаква да прибегне до използването на тези два инструмента в момент, когато се окаже, че исканията му няма да бъдат удовлетворени. А дотогава то би играло ролята на голям поддръжник на Македония по пътя към ЕС. Първият проект от рамката за преговори се очаква да бъде представен на страната до края на тази седмица и ще е на разположение на държавите-членки за разглеждане в органите на Европейския съвет. Вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буджар Османи се надява, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различните членове и ще се основава повече на принципите на функционирането на ЕС. „Очаквам, че след като бъде обявена (рамката), всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, ние определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна кандидат-член не сме в състояние да влияем на рамката за преговори, но ще лобираме и ще работим по въпроса“, каза Османи. Институтът за европейска политика изчислява, че единственият резултат от натиска ще бъде забавяне на процеса на присъединяване на Македония. Цената на забавянето може да не се възприема като висока за ЕС, като се има предвид, че разширяването не е приоритет за него, поне не за всички държави-членки, допълват от института. "Във всеки случай не само процесът на присъединяване за Северна Македония ще бъде поставен под въпрос, но и външната политика на ЕС по отношение на региона. Независимо дали в рамките на процеса на разширяване или извън него, съществуват двустранни спорове и при грешен подход те ще ескалират, с допълнителни негативни последици за стабилността на региона, който остава в Европа". "Въпреки че рамката за преговори е документ на ЕС и Северна Македония, (Скопие) няма глас при нейното приемане и евентуалното въздействие на натиска върху Скопие да приеме тълкуването на България от Споразумението за приятелство (...) ще бъде контрапродуктивно за стабилността на страната и региона и ще бъде против интересите на ЕС". "България е решила да използва новата си позиция като държава-членка на ЕС, за да наложи собственото си тълкуване на Договора като основа за подкрепа на сегашното възприемане на нейните национални интереси. Такова тълкуване и възможното прилагане на принципа на добросъседството противоречат на международното право - Хартата на ООН, която описва приятелските отношения между нациите спрямо принципите на равни права и самоопределяне", казват още от института. "Ако обаче България настоява за условията, определени за първата и втората междуправителствена конференция, последиците ще бъдат блокирането на началото на съществените преговори. В досегашните преговори за присъединяване първата междуправителствена конференция представи рамката за преговори, докато втората беше същественото начало на преговорите и отварянето на главите". "Въпросите, свързани с македонската идентичност, езика и името на страната, не бива да се повдигат отново. Рамката за преговори трябва изрично да се отнася до македонския език и да използва краткото име на страната - Северна Македония - както в случая със Сърбия и Черна гора". "Всеки възможен натиск на ЕС върху македонската страна за "бърз компромис" няма да проработи, тъй като пространството за по-нататъшни отстъпки по отношение на националната идентичност е значително намалено - всъщност то не съществува", завършва анализа на Института за европейска политика. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юни 2020 | 13:21 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

„Слободен печат“ (Македония): Следващата седмица ще бъде обявена преговорната рамка за Северна Македония и Албания

Скопие/Брюксел. Преговорната рамка за Северна Македония и Албания ще бъде обявена следващата седмица. Европейският комисар по разширяването Оливер Вархели обяви, че рамките за преговорите със Скопие и Тирана трябва да бъдат публикувани „през следващите дни“, а вицепремиерът на югозападната ни съседка по европейските въпроси Буяр Османи заяви, че очаква това да се случи на „9 или 10 юни“, пише македонското издание „Слободен печат“. „Рамката за преговори на ЕС, като проекто вариант, ще бъде обявена на 9 или 10 юни, заедно с кратък доклад за напредъка в реформите“, каза Османи, като посочи, че постигането на консенсус относно датата на изборите няма да повлияе на рамката за преговори. Той подчерта, че след като Европейската комисия публикува проекта за рамката за преговори, държавите-членки трябва да заявят своите национални позиции и в крайна сметка да постигнат консенсус. „Очаквам и се надявам, че това предложение ще бъде неутрално по отношение на позициите на различни държави-членки и ще се основава повече на принципите на функциониране на ЕС. Очаквам, че веднъж обявена, всяка страна, включително и България, ще се опита да наложи националната си позиция. Но ние се координираме, определихме държавните си позиции за това какво бихме искали и коя е най-добрата версия. Като страна-кандидатка не сме в състояние да повлияем на рамката за преговори, но ще лобираме и работим“, заяви вицепремиерът Османи. Заместник-министърът на външните работи Андрей Зерновски казва, че не очаква България да блокира началото на преговорите на страната с ЕС. Според него неоспоримостта на македонската идентичност, сближаването на Скопие с ЕС и добросъседските отношения с България се допълват, а позицията на Министерството на външните работи и правителството е ясна. „Не искам да коментирам целта на тези изявления, но не очаквам да има блокада. Напротив, черпя този оптимизъм въз основа на видяното и това, което всички видяхме заедно, когато се борихме за НАТО, особено решението за започване на преговори с нашата страна. Нашите съседи, които ни блокираха до вчера, станаха най-силните адвокати и поддръжници на нашите евроатлантически стремежи, така че не мисля, че ще има блокада“, заяви Зерновски. Междувременно официален Берлин очаква първата междуправителствена конференция със Северна Македония и Албания да се случи по време на неговото председателство на ЕС, което започва на 1 юли. Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот заяви, че Берлин се надява тази Междуправителствена конференция фактически да отбележи започването на преговорите за членство в Съюза и отварянето на първата глава, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел. „Дадохме зелена светлина за Северна Македония и Албания, беше много трудно да убедим партньорите си в ЕС и се надявам, че ще успеем официално да започнем преговори с първите междуправителствени конференции по време на германското председателство, може би през есента и накрая се надявам да бъдем по-активни в региона, това е от решаващо значение“, каза министър Рот по време на конференция на Европейския политически център вчера. Той отбеляза, че Западните Балкани са му „на сърце“ и припомни, че на регионът е обещана европейска перспектива преди 17 години. „Това е един от най-добрите инструменти и трябва направим така, че той да успее. Трябва да засилим видимостта на ЕС в Западните Балкани“, каза Рот, като отбеляза, че Съюзът ще предостави 3,3 милиарда евро на региона за справяне със здравната криза и социално-икономическите й последици. Обявяването на тези рамки сега отваря възможност въпросът да бъде добавен към дневния ред на министрите на ЕС от този месец, но това все още не е потвърдено. Превод и редакция: Иван Христов

4 Юни 2020 | 09:23 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Съветът за сигурност на С.Македония заседава в събота, ще се реши и датата на изборите

„Вечер“ (Македония): Съветът за сигурност на С.Македония заседава в събота, ще се реши и датата на изборите

Скопие. Съветът за сигурност на Северна Македония ще заседава в събота, когато в полунощ изтича и извънредното положение в страната, разбира вестник „Вечер“ от официални източници от Кабинета на президента Стево Пендаровски. Веднага след сесията на Съвета за сигурност ще бъде обявено дали президентът ще удължи извънредното положение с още 14 дни или ще го отмени. Според наличната информация от двете най-големи партии – „Социалдемократическият съюз на Македония“ (СДСМ) и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ – все още няма доближаване на позициите около датата на предсрочните парламентарни избори. Според изборния закон те трябва да се проведат в срок от 22 дни след края на извънредното положение. При всички положения обаче в събота или ще бъде обявено ново удължаване на извънредното положение за 7 или 14 дни, в зависимост от договорката между политическите партии за датата на изборите, или те ще се състоят на 21 юни. Тази дата е неприемлива за ВМРО-ДПМНЕ, докато най-голямата албанска партия – „Демократичният съюз за интеграция“ (ДСИ) – най-приемлива е датата 5 юли. За да се проведат избори тогава, ще е необходимо извънредното положение да се удължи с още 14 дни. Превод и редакция: Иван Христов

29 Май 2020 | 09:22 | Агенция "Фокус"

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

„Курир“ (Македония): Европейският съд в Страсбург отсъди в полза на "македонците" в България

Страсбург. "Македонците" от България спечелиха голяма победа срещу българската държава в Страсбургския съд по правата на човека, пише близкото до ВМРО-ДМНЕ скопско издание “Курир“ в материал, представен без редакторска намеса. С днешната присъда на Съда по правата на човека в Страсбург "македонците" в България спечелиха голяма победа срещу Република България в спора, който се води пред Съда в Страсбург от 2013 г. Присъдата идва само десет дни преди заявеното вето на България срещу Македония в процеса на започване на преговори за членство на Македония в ЕС. „Македонският клуб за етническа толерантност в България“, сдружение със седалище в Благоевград и неговият председател Ангел Кирилов Радонов, гражданин на Република България, подадоха молба срещу Европейския съд по правата на човека в Страсбург на 10 октомври 2013 г. чрез адвокат Тони Менкиноски срещу България за нарушаване на правото на сдружаване, защото България отказва да регистрира сдружението, което според дейността си трябва да подхранва и утвърждава "македонските етнически характеристики и традиции", различни от българските. „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ е сдружение, което в своя устав утвърждава правата на "македонците като отделна етническа група" в България. Европейският съд по правата на човека в Страсбург днес осъди България, като постанови, че правото на сдружаване съгласно член 11 от Европейската конвенция за правата на човека на "македонците" в България е нарушено. Сега България е длъжна в съответствие с настоящото решение да регистрира „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ и да им изплати обезщетение от 7 500,00 евро в рамките на 3 месеца. С тази "голяма победа" в Страсбург "македонците" в България помагат на Македония много да се справи с политическите условия, поставени от официална София срещу "македонското национално малцинство" в Република България. С тази присъда сега в България ще има "сдружение на македонци" в условия, когато официална София иска "съществуването на македонския език да бъде премахнато". Превод : Юлиян Марков

28 Май 2020 | 15:24 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

„Нова Македония“ (Македония): Българите са дали азбуката на руснаците и корените на сръбския език

Скопие. Откритият дебат в македоно-българските отношения по исторически и езикови въпроси наскоро беше разширен до регионалното и почти общо славянско ниво. Българската страна използва Деня на всеславянските просветители Кирил и Методий (за които политическият компромис е съвместното честване между Македония и България), за да подчертае възгледа си на просветителите като „български просветители”, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса. Българските политици между другото използваха Деня на славянската писменост, за да посочат на Русия, че „българите са им дали азбуката“, но и да „разширят“ зоната на български език на територията на Сърбия, а именно Българската академия на науките (БАН). ) в известната книга „За официалния език на Република Северна Македония“ не само си присвоява македонския език, но и твърди, че сръбският произхожда от българския. В наскоро публикувания труд БАН заявява, че корените на езика са български в районите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Лингвистите твърдят, че тези български тези не не са нито нови, нито доказани, нито издържани и често се разглеждат като политически памфлети. Политическите анализатори междувременно твърдят, че политиката на България в момента иска да извлече максимума от позицията си в ЕС, да изнудва съседите си, особено Македония, да приемат „историческото и езиково присъствие на България“. „От десетилетия, от стотици години, започвайки от Санстефанска България, се изгражда мит, че българите са основният славянски народ в тази област и че всъщност всички славяни от турската империя са българи по някакъв начин и това всъщност създава най-големия проблем. , Те трябва да се изправят пред своя исторически мит (не да го заличат, защото всяка държава и всеки народ има свои легенди, своя история), а да гледат да го преодолеят, за да можем да изградим мостове. Ние не сме техните деца, които могат да възпитават както искат, а просто сме друга нация, друга нация, която има добро желание да сътрудничи, много положително, с всички съседни нации и народи - каза проф. Людмил Спасов, македонист от Филологическия факултет на Скопския университет и председател на Съвета за македонския език. Спасов припомня, че тези отричания не са нови, те са свързани някъде с резолюцията на Информбюро от 1948 г. и те продължават непрекъснато и се подновяват. „За съжаление последното им изявление или последната книга, издадена от Българската академия на науките (БАН), всъщност е памфлет от обикновен политически, политикански памфлет на много ниско ниво, което според мен не подхожда на учени от България, защото науката в България , Славистиката в България и българистиката са на много високо ниво“, казва Спасов. Фактът, че в дългогодишните македоно-български отношения и усилията за разрешаване на "спорните" въпроси и периодичните опити за сближаване на научните позиции, позицията на България винаги е била белязана от политическа мотивация и подкрепа. В настоящата ситуация, засилена поради стремежите на Македония към европейска интеграция, т.е. подписването на Споразумението за добросъседство и сътрудничество между Македония и България, изглежда, че македонската страна е по-привързана към научните доказателства и аспекти на въпроса, като тук липсва подкрепа от македонския политически фактор както за историческите различия, така и за автентичността на езиково-идентичните проблеми. „В този контекст, европейски и балкански, езикът влиза в тези характеристики на идентичността, колкото и да се релативизира като характеристика на глобалната идентичност. В този контекст българите трябва да измият ума и съвестта си по македонския въпрос. Поради нашата, македонска европейска интеграция, сега сме изнудвани, чрез историята и езика, в дълбочината на нашата идентичност. Научно, никой не може да Ви даде идентичност, камо ли да ви я отнеме. Но опасността се крие в политическото представяне на идентичността. За Македония ще бъде голяма трагедия, ако на всяка цена, за да бъде част от ЕС, някой политически подпише и „глобализира“, т.е. предаде идентичността. Политиците в амбициите си трябва да спрат до някъде и това е елементарното национално достойнство“. За нас това са македонската идентичност и македонският език - казва социологът Илия Асевски и като вид предупреждение за загубата на идентичност напомня факта, че днес на световно ниво са регистрирани 800 нации, които нямат нито един представител. Учените виждат инструмента, чрез който се осъществява политическото инженерство на македонската идентичност в историко-образователните комисии, формирани като задължение от двустранните споразумения с България и Гърция. „Сега имаме комисии, които трябва да проверят всичко това и да дадат правото на политика. Какво е начертала политиката преди всичко това да влезе в обращение в науката. По принцип имаме политически диктат. Бих казал, че това, което не съществува, не се отрича. Ако няма македонец език, ако няма македонска идентичност – тя няма да се отрича, защото не съществува. Това, което съществува, се отрича. „Затова българите през цялото това време отричат съществуването на македонския език и македонската идентичност. Въпросът е - те не успяха да покажат или докажат, че българи наистина живеят в Македония. За цялото това време от 150 години и сега с подписването на споразуменията им беше дадена възможност да постигнат това с политическа диктовка и с одобрението на ЕС. Защото сега, за да влезем в ЕС, трябва да разрешим споровете, които имаме със съседите си. И това се случва сега. България се опитва да използва този момент и чрез стремежа си да влезем в ЕС, за да разреши проблема, който съществува от години“‘ казва историкът Тодор Чепреганов. Професор Чепреганов смята, че в момента Македония е застрашена от политическо предателство на идентичност чрез потенциалното съгласие на македонските политици да не споменават македонския език, македонската история ... Но също така подчертава, че подобна ситуация трябва да бъде оборена чрез научната самозащита. „Изкуствена нация не съществува. Всеки народ има свой естествен момент на създаване, а македонската нация има своя уникална култура, която българите никога не могат да докажат, дори с документи, че е българска. Фризраните истории са краткотрайни. Сега с тези комисии се допуска същата грешка от комунизма - всичко, което се опитвате да скриете от историята, излиза още по-силно. С отричането на македонския език, история, идентичност само се укрепва македонското национално съзнание“, казва историкът Чепреганов. Превод: Юлиян Марков

28 Май 2020 | 14:54 | Агенция "Фокус"

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Македонско сдружение до сръбската академия на науките: България твърди, че и сръбският е български

Скопие/Белград. „Българската академия на науките публикува книга, в която се казва, че български езикови корени могат да бъдат намерени в областите от Дунав до Гевгелия и от Копаоник до Тимок, Пчиня и Охрид. Сдружението „Спона“ от Северна Македония е известило Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) за това и е помолило за реакция. Накратко, България твърди, че освен македонският, и сръбският език има българска основа“, пише близкото до ръководството на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ северномакедонско издание „Вечер“. Вестникът цитира думите на д-р Виктор Савич от Института за сръбски език на САНУ и Отдела за сръбски език на Филологическия факултет в Белград пред „ТВ Първа“, че „сръбският език, както и всички славянски езици, произлизат от протославянски и че по времето, когато се е формирал сръбският език, българите изобщо не са били славяни“. Той заявява, че българите са дошли на Балканите по-късно от сърбите и че по това време те са били част от тюркската етническа група, както и някои други номади, които са минали през тези територии. Накрая „Вечер“ заключава, че „сърбите, за разлика от нас (северномакедонците), няма да приеме документ, на който ще се подпише, че с България споделят общ език и история“. Превод и редакция: Иван Христов

28 Май 2020 | 10:50 | Агенция "Фокус"

„Телма“ (Македония): Партиите в Северна Македония обсъждат 5 юли като възможна дата за изборите

„Телма“ (Македония): Партиите в Северна Македония обсъждат 5 юли като възможна дата за изборите

Скопие. Партиите в Северна Македония обсъждат 5 юли като възможна дата за изборите, предава скопската телевизия „Телма“. От ВМРО-ДПМНЕ не потвърждават дали това е последното предложение на управляващите партии и доколко то е приемливо за опозицията, но увериха, че има междупартийни контакти в полза на намирането на компромисно решение и консенсус. Според албанския „Демократичен съюз за интеграция“ (ДСИ) най-оптималната дата за изборите е 5 юли. Провеждането им в разгара на лятото през втората половина на юли или август е неприемлива. На свой ред управляващият СДСМ уверява, че страната трябва да посрещне есента с функциониращи институции: с нов парламент и политическо, а не служебно правителство. Премиерът Оливер Спасовски напомни за Конституцията - изборите трябва да се проведат в рамките на 60 дни след разпускането на парламента, а 38 дни вече изминаха преди въвеждането на извънредното положение в страната във връзка с разпространението на новия коронавирус. Срокът му изтича в събота. Ако правителството поиска, а президентът Стево Пендаровски приеме и го удължи с още 14 дни, то крайният срок за провеждането на вота се оказва 5 юли. Необходими са обаче политически консенсус, ново правителствено постановление и промяна в решението на председателя на Събранието Талат Джафери. Кабинетът на Пендаровски заяви по-рано, че среща на партийните лидери ще бъде насрочена, само ако има междупартийно споразумение. Превод и редакция: Иван Христов

27 Май 2020 | 17:32 | Агенция "Фокус"

"Слободен печат" (Македония): Правителството трябва да прецени дали е необходимо ново извънредно положение и да определи дата за избори

"Слободен печат" (Македония): Правителството трябва да прецени дали е необходимо ново извънредно положение и да определи дата за избори

Скопие. До края на седмицата се очаква правителството да прецени дали трябва да бъде обявено ново извънредно положение в Северна Македония, пише скопското издание "Слободен печат". 14-дневното извънредно положение приключва на 30 май, след което започват да текат законовите срокове за провеждане на обявените предсрочни парламентарни избори, които първоначално бяха насрочени за 12 април. След неуспешната лидерска среща от 18 май, на която не беше постигнат консенсус за дата за избори, все още няма официална информация за възможността за провеждане на нова среща на ръковдствата на водещите политически партии в страната. Партийният щаб на управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ повториха мненията си от по-рано - първата иска избори възможно най-скоро, а втората смята, че това не е възможно, защото би постасвило здравето на гласоподавателите в риск. От СДСМ на свой ред заявиха, че са необходими избори, за да се осигурят напълно функциониращи институции, но в същото време и за защитата на здравето на гражданите, тъй като се очаква и нова вълна на COVID-19. Както каза вчера, нa 26 май, премиерът Оливер Спасовски, до края на седмицата ще бъде направена оценка дали е необходимо удължаването на срока на извънредното положение. Относно възможността за нова лидерска среща за постигане на споразумение за датата на изборите, Спасовски заяви, че очаква политическия диалог да продължи и че партиите трябва да се споразумеят въз основа на съответните правни разпоредби в страната. Според него са необходими бързи избори, за да се осигурят стабилни институции. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ обаче се противопостави на това и от партията заявиха, че искането за избори в ден, в който са регистрирани три смъртни случая от COVID-19 е "политическо убийство". "Зоран Заев и SDSM съзнателно застрашават живота на гражданите, само за да запазят властта си", казаха от ВМРО-ДПМНЕ. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Май 2020 | 09:24 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Изборите в Северна Македония: Всички са съгласни, никой не отстъпва – Пендаровски организира лидерска среща до събота

„Слободен печат“ (Македония): Изборите в Северна Македония: Всички са съгласни, никой не отстъпва – Пендаровски организира лидерска среща до събота

Скопие. Двете най-големи партии в Северна Македония, управляващият СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, все още са далеч от желания консенсус за датата на предсрочните парламентарни избори в страната, въпреки че има признаци за споразумение, стига всяка една от тях да направи съответните отстъпки, коментират в редакцията на електронното издание на проправителствения спопски вестник „Слободен печат“. В събота, 30 май, изтича срокът на третото решение за обявяване на извънредно положение, този път за 14 дни, прието от президента Стево Пендаровски по предложение на правителството. Ако датата на изборите не бъде договорена дотогава, ще трябва да бъде обявено ново извънредно положение - или вотът да се проведе без опозицията. Според някои тълкувания на правителствения декрет от 22 март, предизборната кампания бе замразена 22 дни преди вота и веднага след като приключи извънредното положение, тя автоматично ще се възобнови, което означава избори в страната на 21 юни. Партията на Християн Мицковски обаче твърди, че това не е така и веднага след като приключи извънредната ситуация, ще са необходими около 50 дни за организиране на изборите. Вторият препъни камък между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ са здравните условия и доколко е безопасно да се гласува в условията на пандемията от коронавирус. Поради здравната криза опозицията настоява изборите да бъдат отложени до края на август или началото на септември, а СДСМ е готов да „размрази“ целия процес, ако Комисията за защита от инфекциозни заболявания реши, че е безопасно да се гласува. Очаква се до събота да се проведе лидерска среща с президента Стево Пендаровски с цел да се намери компромис преди края на срока на извънредното положение. Кабинетът на Пендаровски казва, че държавният глава ще насрочи среща, ако има сближаване между двете партии. Неотдавна те започнаха предизборни дейности. Някои от СДСМ организираха срещи с регионалния си изборен щаб и направиха обръщения към гражданите. Членове на ВМРО-ДПМНЕ започнаха да правят видеоклипове с призиви гражданите да прекарат почивките си това лято в Македония. Генералният секретар на ВМРО-ДПМНЕ Игор Янушев подчерта в изявление до медиите този уикенд, че бойкотът също е вариант, ако СДСМ настоява за бързи избори на 21 юни, но изрази надежда, че партиите все пак ще постигнат компромис. Мицковски беше по-категоричен – той предупреди, че ще се бори за по-късна дата за изборите и няма да приеме ултиматум. Председателят на СДСМ Зоран Заев заяви този уикенд от Струмица, че изборите са решение, а не проблем. „Страната ни е в изключително сложна ситуация преди новата вълна на епидемията през есента, заедно със сезонния грип, за който предупредиха от СЗО; имаме разпуснат парламент и служебно правителство, което имаше мандат да организира предсрочни избори на 12 април. С останалите кандидати за депутати потвърдихме, че е изключително отговорно да намерим решение за това изборите да се проведат преди началото на лятото, най-вече заради здравето“, цитира изданието думите на Заев. Той добави, че провеждането на гласуването изисква предпазливост и отговорност и че то е единственият демократичен механизъм за възстановяване на легитимността на законодателната и изпълнителната власт. Заев повтори, че са необходими избори, за да се осигурят напълно функциониращи институции, които ще защитят здравето и ще рестартират икономиката, и следователно трябва да се проведат възможно най-рано, в съответствие със закона и състоянието на епидемията. Премиерът увери, че ще се провеждат адаптирани и контролирани кампании с всички мерки за защита и без масови мероприятия и бе категоричен, че институциите ще осигурят всички превантивни мерки за 100-процентова защита на гражданите в деня на изборите. Генералният секретар на СДСМ Люпко Николовски заяви този уикенд, че 18 държави ще организират избори преди лятото, а предложенията на опозицията за гласуване в края на август или началото на септември са опасни за здравето. Според него в позицията на ВМРО-ДПМНЕ изобщо не става въпрос за избори, а за създаването на конституционна криза. Позицията, че на 21 юни не може да има избори, освен със здравната криза, ВМРО-ДПМНЕ подкрепя със становището на ДИК. Генералният секретар Янушев посочи, че в документа, представен на президента Пендаровски, се посочва, че са необходими поне 35 до 50 дни, за да се подготвят за изборите. „Мнението на ДИК не е мнението на един човек. То се основава на всички членове на комисията, които имаха среща с президента Пендаровски. В СДСМ осъзнават и приемат нашите искания, че с глава в стената, с изнудване, с поставянето на ултиматуми, нищо не се постига и наистина се радвам, че те се дистанцират от първоначалните си искания. От първия момент очакваме да се намери начин да седнем и да постигнем съгласие за датата“. Янушев поиска от Комисията по инфекциозни болести да коментира дали е безопасно да участват в урните. Както министърът на администрацията, така и вицепрезидентът на СДСМ Дамян Манчевски смятат, че е от съществено значение Комисията за инфекциозни болести да излезе с ясна позиция кога трябва да се проведат предсрочните парламентарни избори. Според него, ако няма споразумение за изборите на 21 юни, извънредното положение трябва да бъде удължено. А ако има, то значи остават 22 дни до гласуването. Министърът на правосъдието Рената Дескоска обясни, че според Конституцията изборите трябва да се проведат 22 дни след края на извънредното положение. „Указът имаше за цел да спре предизборните дейности, започнати преди извънредното положение. Всички си спомняте, че имаше първа среща на ръководството, на която експертите получиха задача да обмислят и обсъдят възможностите за прекратяване на предизборната кампания. При положение, че парламентът не е свикан, единственото възможно правно решение за спиране на изборите е приемането на този указ“, обясни Дескоска. Тя добави, че това е прието и в заключението на ДИК, подписано от председателя Оливер Дерковски, в което се казва, че „след извънредното положение, ДИК ще приеме преработен график, който ще вземе предвид онези действия, които не са били предприети преди обявяването на извънредно положение". Дескоска е на мнение, че лидерите могат да обсъждат определени крайни срокове или условия за изборите, но тези условия трябва да са в рамките на Конституцията, т.е. „ако извънредното положение не бъде удължено, изборите неизбежно ще се проведат 22 дни след края на извънредното положение“. Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Зоран Заев на сръбски: Също, както цар Самуил, Кирил и Методий са общи с България, работили са в Охрид и София (ВИДЕО)

Скопие. Свързаният с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник „Вечер“ споделя по повод Деня на славянската писменост 24 май старо интервю на председателя на СДСМ Зоран Заев и тогавашен премиер пред сръбската телевизия N1, в което той говори за постигнатите от българо-македонската историческа комисия договорки за цар Самуил и Св. Св. Кирил и Методий. Още в началото на интервюто Заев обяснява, че Светите братя са обща история с България и са работили „и в Охрид, и в София“... А ето и откъса от интервюто: Превод и редакция: Иван Христов

26 Май 2020 | 08:56 | Агенция "Фокус"

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно, в лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист

София. Демонстрираното от Северна Македония поведение е политически недалновидно. В лицето на България тя има своя най-добър съсед и лобист, който обърна политиката на Европейския съюз към Западните Балкани. Това коментира вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Темите“ по „ТВ Европа“ във връзка с отношенията между България и Република Северна Македония. Тя посочи, че е необходима точна дефиниция на понятието „обща история“, която повече не трябва да бъде предмет на конфликти. Вицепрезидентът цитира изявлението на президента Румен Радев след заседанието на Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) за Северна Македония от септември 2019 г. и приетата впоследствие декларация от българския парламент, според които има „червени линии“, които България не може да пристъпи. Вицепрезидентът Йотова отбеляза, че от повече от пет месеца съвместната историческа комисия между България и Северна Македония не работи. Като причина за изострянето на отношенията в последно време Илияна Йотова посочи политическата надпревара, предвид предстоящите избори в Република Северна Македония. Тя определи като несправедливи и крайни публикациите за България в някои от медиите в страната. Вицепрезидентът заяви, че отношенията между Северна Македония и Европейския съюз бележат регрес в сравнение с миналата година, когато бяха отбелязани доста сериозни положителни стъпки в европейските доклади. По думи на Илияна Йотова бъдещето на Р Северна Македония в Европейския съюз е твърде неясно, въпреки получената покана за преговори. Тя направи сравнение между приетата в София през 2018 г. декларация за Западните Балкани и скорошната от Загреб. Според вицепрезидента документът от София е задавал по-ясен хоризонт, докато този от Загреб е доста по-слаб и неконкретен.

25 Май 2020 | 21:04 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

„Вечер“ (Македония): Зоран Заев е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите

Скопие. Темата за блокирането на европейската интеграция на Северна Македония не била резултат от моментна междусъседска препирня, а зад всичко това стояла мащабна операция на България за постигане на целите й, като Договорът за добросъседство бил само началото, пише македонското издание „Вечер“, като се позовава на неназовани дипломатически източници. „Въпреки че досега има открити изявления за отричане на македонския език и история от българското държавно ръководство, няма информация за протестна нота от македонските държавни институции, особено от македонското Министерство на външните работи. Това показва, че намерението е за тази тема да не се говори много, но нито Димитров, нито Спасовски отричат сериозността на заплахите от България, които се поставят по пътя към европейската интеграция“ на Скопие, пише вестникът и добавя: „Македонското държавно ръководство остана безмълвно на тези изявления и като не ги осъди, то им даде одобрение“. Условията, според медията, са две и се съдържат в българския документ, изпратен до европейските институции. Става въпрос за отказ от македонския език, който София смята за форма на българския и отказ от историята и по-точно от националните герои от края на XIX и началото на XX век. „В същото време установяваме, че лидерът на СДСМ Зоран Заев активно участва в цялата тази игра, като е помолил Бойко Борисов да прояви търпение до провеждането на изборите в страната и е обещал след това да постигне споразумение по този въпрос. Зоран Заев потвърди чрез комуникационни канали, че е готов да обсъди компромисно решение, което би означавало приемане на българските искания по отношение на македонския език, както и по-широко тълкуване на историята, което ще задоволи българските искания“, пише „Вечер“. „Същото би се отнасяло и за Гоце Делчев, който трябва да стане български герой с признавание от македонската държава. Заев ще изпълни тези обещания, ако спечели предстоящите избори и е помолил Борисов да лобира за Заев, за да получи подкрепата на международната общност, която от своя страна става все по-резервирана от многобройните корупционни скандали“, продължава изданието. Това, че Заев има договор с Борисов, се потвърждава от своеобразната депеша, която председателят на СДСМ е изпратил до определени дипломатически кръгове, за което някои медии в страната информираха преди време. Скопското електронно издание „Плюс инфо“ съобщи: „В писмото Заев обяснява, че „ще изпълни изцяло всчики задължения, поети с Договора за добросъседство с България и с Преспанския договор с Гърция. Те ще бъдат реализирани изцяло, веднага щом успее да сформира правителство, ръководено от СДСМ“. Свързаното с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ електронно издание „Курир“ е научило от свои източници, че премиерът Борисов вече е започнал дипломатическа офанзива в полза на Заев, който от своя страна му обещал да отговори на българските искания. Лидерът на европейските социалисти и бивш български премиер Сергей Станишев вече каза, че е най-добре за България СДСМ и Заев да са на власт. Мълчанието по темата за България от страна на СДСМ е неразбираемо за опозицията. Превод и редакция: Иван Христов

25 Май 2020 | 09:47 | Агенция "Фокус"

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Културен център "Иван Михайлов" - Битоля публикува документи, доказващи, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване

Скопие. Ние българите говорим два различни варианта на един и същ език. Това е факт. Германците и швейцарците имат същите различия като нас и българите. Всеки има право да нарича езика си така, каквото иска. Това заявяват от от Културен център "Иван Михайлов" на своята официална страница във "Фейсбук". "Нашият език е обявен (за официален) с указ на 2 август 1944 г. Имаше ли референдум, който да ни попита как искаме да наречем нашия език? Не! Днес имаме определение на нашия език в Конституцията на Република Северна Македония като македонски. Ние имаме официален конституционен език и България абсолютно признава това. В нашия „език“ лежи коренът, както и в българският, на общата история на нашия народ - народът на Светите братя, на св. Климент, на св. Наум, на братя Миладинови, на Райко Жинзифов и на много други“, се казва още в съобщението. В него са публикувани също така и някои документи, заедно с превод на български към тях, описани като инструкции на съветския професор Самуил Борисович Бернщайн и доклади на американското разузнаване. Според културния център те доказват, че македонският език е създаден по идея на СССР и американското разузнаване и през 1945 г. македонците са говорели на български език. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Май 2020 | 14:29 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Чужди дипломати посредничат за определянето на дата за отложените парламентарни избори в Македония

„Канал 5“ (Македония): Чужди дипломати посредничат за определянето на дата за отложените парламентарни избори в Македония

Скопие. Чужди дипломати посредничат за определянето на дата за отложените парламентарни избори в Македония, информира македонският телевизионен “Канал 5“. Дипломатическите източници за „Канал 5“ уточняват, че през последните три дни представители на посолствата на някои държави поддържат комуникация със страните, участващи в разговорите, особено с ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Според нашата информация, комуникацията се провежда на високо партийно ниво, чрез което се прави опит за сближаване на мненията, изразени от Заев и Мицковски за датата на изборите. 5 юли според източници на „Канал 5“ е последното предложение на правителството за избори, докато опозицията настоява за дата по-късно през лятото - 26 юли. Усилията, казват източниците ни, са насочени към приближаване на двете страни до дата в средата на юли като компромисно решение. Засега двете страни заявиха, че няма да има преговори с посредничество от международната общност, както предишните години, но има интерес, особено от посолствата, които се считат за важни съюзници на страната, за преговорите и възгледите на партийните ръководства. ВНРО-ДПМНЕ заяви, че през последните дни е имало комуникация с посланиците, но досега от тях се изисква само да представят своите виждания за това кога трябва да се проведат изборите без никакъв натиск. „ВМРО-ДПМНЕ е конструктивен партньор в намирането на решение, което ще бъде предимно в интерес на здравето на гражданите. Не трябва да се измества фокусът, че ВМРО-ДПМНЕ е пречка за изборите, пречка е лошото управление и застрашеното здраве на гражданите. Мненията, изразени от някои от представителите на международната общност, съответстват на позицията на ВМРО ДПМНЕ ", заявиха от партията. СДСМ нито потвърждава, нито отрича информацията за „Канал 5“ за посредничество от международната общност в преговорите за датата на изборите. Превод и редакция: Юлиян Марков

21 Май 2020 | 16:51 | Агенция "Фокус"

"Слободен печат" (Македония): СДСМ твърди, че по закон изборите в Македония трябва да се проведат на 21 юни

"Слободен печат" (Македония): СДСМ твърди, че по закон изборите в Македония трябва да се проведат на 21 юни

Скопие. От Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) заявиха, че лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски се опитва да доведе страната до политическа криза само защото се страхува от поражение в изборите, предизвикано от незрялото му и безотговорно поведение, както по време на кризата, така и през предходните три години. СДСМ и гражданите няма да позволят това, казват в изявление от управляващата партия, пише скопското издание "Слободен печат". "Точно Мицковски се съгласи за изборите на 12 април. ВМРО-ДПМНЕ гласува за разпускането на парламента, подкрепи обявяването на избори, влезе в служебното правителство, представи парламентарни списъци, подпечата списъците на кандидатитеи дори има свой номер на бюлетината. Мицковски може само да избира дали да води предизборната си кампания или не, партията му при всички положения ще участва във вота", се казва в изявлението. "СДСМ е отговорна партия и както преди дава шанс за консенсус по важни въпроси, но ако няма споразумение (за датата на изборите - бел. ред.), ако незрялостта и безотговорността на Мицковски продължават, тогава по закон изборите ще се проведат на 21 юни, 22 дни след края на извънредното положение", се казва още в съобщението. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Май 2020 | 09:32 | Агенция "Фокус"

"Либертас" (Македония): ЕС ще обяви преговорните рамки за Северна Македония и Албания през юни

"Либертас" (Македония): ЕС ще обяви преговорните рамки за Северна Македония и Албания през юни

Брюксел. Еврокомисарят по разширяването на ЕС Оливер Вархели потвърди пред Комисията по външни работи в Европейския парламент днес, на 19 май, че докладите за напредъка на реформите в страните от Западните Балкани са отложени за септември, но не и рамката за преговори за Северна Македония и Албания, пише скопското електронно издание "Либертас". В Брюксел от няколко дни се спекулира, че докладите ще бъдат отложени за есента. Вархели потвърди това и подчерта, че фокусът на Европейската комисия е преди всичко насочен към Скопие и Тирана. "Работим денонощно на фона на COVID-19 и тъй като е трудно да се предвиди каква ще бъде икономическата ситуация, също така е трудно да се види как ще се осъществят реформите, защото, разбира се, пандемията блокира работата (по тях). Искаме да изготвим добър доклад, с който да оценим напредъка", каза той. "Сега фокусът ни е насочен към рамката за преговори за двете страни, Северна Македония и Албания. И това, което мога да кажа е, че те ще бъдат обявени през юни. И мисля, че това е ключова част за поддържане на инерцията", каза Вархели пред евродепутатите. Превод и редакция: Теодор Пенев

19 Май 2020 | 20:56 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Ако не се споразумеем с водещите партии, изборите в Македония ще се проведат на 21 юни

Зоран Заев: Ако не се споразумеем с водещите партии, изборите в Македония ще се проведат на 21 юни

Скопие. На лидерската среща Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) е предложил за дата на изборите в страната 21 юни и е получил подкрепа от четири други политически партии. Това заяви председателят на СДСМ Зоран Заев, предава скопската медия "Плюс Инфо". Toй допълни, че ако не бъде постигнато споразумение с ВМРО-ДПМНЕ, тогава съгласно конституцията изборите ще се проведат на 21 юни. "Предложението на опозицията за избори в края на лятото е абсолютно безотговорно", допълни още той. След срещата стана ясно, че ВМРО-ДПМНЕ са се застъпили за избори през август или септември, като според тях едва тогава ще е възможно да се гарантира здравето на гласоподавателите след пандемията от COVID-19. Заев обаче смята, че тогава може да настъпи нова здравна криза и да се усетят икономическите последици, причинени от пандемията. "Разбира се, че искаме да имаме споразумение с опозицията, а ако няма споразумение, тогава конституцията и законите остават. Няма да допуснем незаконни и неконституционни избори", каза Заев, като повтори своето предложение за избори на 21 юни или точно 22 дни след края на извънредното положение. Превод и редакция: Теодор Пенев

19 Май 2020 | 14:22 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): В Скопие всички партии имат своя дата за парламентарните избори

„Нова Македония“ (Македония): В Скопие всички партии имат своя дата за парламентарните избори

Скопие. Вчерашната втора среща на лидерите на парламентарно представените партии в Северна Македония при президента Стево Пендаровски по темата за датата на предсрочните парламентарни избори, след близо четиричасови дискусии не донесе хармонизирана позиция и окончателна договорка на партиите за възможната дата на вота. Председателите и този път не успяха да сближат позициите си и изразиха различни мнения за това, кога е най-добре да се състоят изборите, пише вестник „Нова Македония“. Основното различие в позициите е било, както първоначално заявиха някои от участниците в срещата, между председателя на управляващата СДСМ Зоран Ззаев и председателя на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. Лидерите на СДСМ и ДСИ – Али Ахмети, са настояли изборите да се проведат възможно най-скоро. Социалдемократите отново са потвърдили очакванията си вота да се проведе 22 дни след края на извънредното положение. Според изчисленията при такива параметри предложението за изборния ден от СДСМ трябва да бъде 21 юни, но те биха се съгласили и на седмица по-късно, т.е. на 28 юни. ДСИ предпочита избори през юни или евентуално на 5 юли. На тази среща опозиционната ВМРО-ДПМНЕ излезе за първи път с по-конкретно предложение относно срока на изборите, но все още без конкретна дата. За опозицията оптималният период за провеждане на избори е края на лятото, т.е. през август. Преди началото на заседанието на ръководството на ВМРО-ДПМНЕ оповести публично своето мнение, като отбеляза, че този период е предложен като най-малко опасен за здравето на гражданите и очакваното стабилизиране на корона-кризата дотогава. С тази дата се избягват страховете от нова вълна на Covid-19, очаквана в късната есен и началото на зимата, което е потвърдено от Световната здравна организация. Според позицията на ВМРО-ДПМНЕ, краят на лятото е време, в което повечето хора са в страната и когато съществува възможност да се проведат прозрачни избори с висока изборна активност. В същото време ще има по-ясна картина на рисковете и ситуацията с коронавируса в страната, а Държавната избирателна комисия (ДИК) ще има време да организира изборен процес, който ще осигури защита за здравето на гражданите. Лидерът на СДСМ определи предложената дата за изборите на опозиция като безотговорна и заяви,че при евентуален дълъг период без парламент „здравето, икономиката и демокрацията“ ще бъдат „застрашени“. Междувременно председателят на най-голямата албанска партия ДСИ е настоял изборите да се състоят в края на юни или началото на юли. Ахмети е подчертал, че според него е най-добре изборите да се проведат на 21 юни, а 5 юли е последен срок, който той би приел. Според него всякакви по-късни дати през юли и август изобщо не са вариант. Един от аргументите за условията за провеждане на избори беше готовността на ОССЕ да изпрати мисията си за наблюдение. Но от там заявиха пред македонските медии, че без решение за датата на изборите те не могат да направят никакви планове за мониторинг и ОБСС не е организация, която се намесва при вземането на решение за дата за изборите, нито дава съвети дали те трябва да се проведат или не. Превод и редакция: Иван Христов

19 Май 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

„Фокус“ (Македония): Изборните срокове в С.Македония продължават да текат след края на извънредното положение

„Фокус“ (Македония): Изборните срокове в С.Македония продължават да текат след края на извънредното положение

Скопие. Датата на изборите е определена след приемането на Указа със законова сила за спиране на всички предизборни дейности, което означава, че след извънредното положение крайните срокове на изборите продължават, заяви премиерът на Северена Македония Оливер Спасовски, цитиран от македонския „Фокус“. „Не е въпрос на желание или противопоставяне на избори, защото имаме състояние, което е определено, предвидено от Конституцията и законите. Знаете, че предсрочните парламентарни избори бяха определени в резултат също на една такава лидерска среща, на която решиха да проведат парламентарните избори на 12 април“, каза Спасовски. Той посочи, че пандемията от Covid-19 изисква от всички сериозна отговорност при вземането на някакво решение. „Сега вирулентността на вируса намалява и в резултат на високите температури е факт, че СЗО също изтъква, че интензитетът на епидемията ще се върне при нас от есента или зимата. Ако това е така, тогава е в интерес на държавата да се формират институциите на избори в момент, когато това е възможно. Никой не ни призовава да го направим веднага, сега или след три дни. Но, нека го направим веднага, когато се установят условията за подобна работа, например на 21 или 28 юни“, каза Спасовски. Превод и редакция: Иван Христов

19 Май 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: СДСМ не бяга от избори - такива ще има и ние ще ги спечелим

Зоран Заев: СДСМ не бяга от избори - такива ще има и ние ще ги спечелим

Скопие. Председателят на Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев написа в своята официална страница във "Фейсбук", че партията му не се опитва да се измъкне от изборите и ще ги спечели, противно на обвиненията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и нейният ръководител Християн Мицкоски. "Излишно е да бягаме от изборите на Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ. Няма бягане, ще има избори и те ще ги загубят", пише той в съобщението. "Гражданите на Македония се нуждаят от парламент, от функционално и политическо правителство с пълна и нова легитимност от гражданите. Ние имаме задължението да гарантираме това", допълва Заев. По-рано днес, на 18 май, в Северна Македония се проведе втора лидерска среща между ръководителите на водещите политически партии в страната, председателствана от президента Стево Пендаровски, на която трябваше да се вземе решение за датата на провеждането на предстоящите парламентарни избори. Тогава стана ясно, че Заев се е застъпил за по-ранното провеждане на вота - през юни, докато неговият политически противник Мицкоски настоя за избори през август и септември, като според него само така ще може да бъде гарантирана безопасността на македонските граждани на фона на пандемията. Срещата завърши без консенсус между лидерите и все още няма определена дата за вота в Северна Македония. На 13 май се проведе първата подобна лидерска среща, която също завърши без резултат. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Май 2020 | 22:52 | Агенция "Фокус"

"Фокус" (Македония): Политическите лидери в Северна Македония отново не се разбраха за дата за избори

"Фокус" (Македония): Политическите лидери в Северна Македония отново не се разбраха за дата за избори

Скопие. И втората лидерска среща между председатели на политическите формации в Северна Македония, оглавен от президент Стево Пендаровски, в чиито дневен ред беше постигането на консенсус между партиите за дата за провеждането на парламентарни избори завърши без резултат, предава скопската медия "Фокус". След три часа преговори лидерите не можаха да стигнат до споразумение за датата за изборите, както съобщи лидерът на Алиансът на албанците Зиядин Села. По-рано председателят на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви, че изборите трябва да се проведат през август или септември, когато според него ще е безопасно за гражданите да гласуват. От своя страна ръководителят на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев настоя изборите да се проведат по-рано през лятото, тъй като страната има нужда от функциониращо правителство възможно най-скоро. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Май 2020 | 17:27 | Агенция "Фокус"