СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Вашингтон. Американският Държавен департамент призова Турция да се въздържа от всякакви сондажни операции в Източното Средиземноморие, които биха увеличили напрежението в региона, пише електронното издание нa гръцкия вестник Kathimerini."Призоваваме Турските власти да прекратят всички планове за операции и да се въздържат от стъпки, които ще увеличат напрежението в региона", ...

22 Юли 2020 | 07:40 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Заради островче в Средиземно море може да започне голяма война

„Взгляд“: Заради островче в Средиземно море може да започне голяма война

Москва. В сравнителна близост до курорта Анталия се групират турски и гръцки военни кораби. САЩ и Германия се опитват да предпазят партньорите от НАТО от пряк сблъсък. Ябълката на раздора е скалистият остров Кастелоризо, разположен близо до брега на Турция. Каква е уникалната стойност на най-отдалечения от гръцките острови и какви може да са последствията от конфликт за водите около него, коментира руския вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса Германската преса съобщи вчера, че канцлерът Ангела Меркел "е предотвратила военен конфликт между Турция и Гърция с един телефонен разговор" заради богатите газови находища в Източното Средиземноморие. Водите около гръцкия остров Кастелоризо, разположен само на три километра от турския бряг, могат да се превърнат в театър на военните действия. Причината са новите „сеизмични изследвания“ (всъщност проучване на потенциални минерални запаси), които се провеждат от турския изследователски кораб „Оруч Рейс“ в района, въпреки многократните предупреждения от страна на Атина. Както отбелязва Tagesspiegel, от вторник много кораби на турския флот се движат в Егейско море и в източното Средиземно море на юг от гръцките острови Родос и Крит. Силите на гръцкия флот също са дислоцирани в този район. Това съобщи и гръцката държавна телевизия. Във вторник вечерта 18 турски бойни кораба и изтребители на турските ВВС бяха изпратени директно към Кастелоризо, след което гръцкият флот обяви състояние на тревога. Освен това, според германските издания Tagesspiegel и Bild, Меркел е разговаряла с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Пресслужбата на германското правителство обаче не потвърди, че канцлерът е действал като посредник между двете враждуващи страни от НАТО - въпреки че разговорът с Ердоган наистина се е състоял. Както и да е, „Оруч Рейс“ напусна опасната зона. Може би не Меркел е изиграла главната роля. По-рано Държавният департамент на САЩ се обърна към Анкара с апел за „спиране на всички планове за действие“ в спорните води в източната част на Средиземно море. Турция предупреди предварително за проучване на юг и изток от острова от 21 юли до 2 август. Гърция увеличи боеспособността на въоръжените си сили. В края на юни началникът на гръцкия генерален щаб Константинос Флорос обяви готовността си да "изгори" всички, които нахлуват в страната. Преди година Атина заплаши Турция със санкции от ЕС, в отговор на което Анкара възрази на правото на ЕС да определя границите в Средиземноморието. Нервността на Гърция беше предизвикана от плановете на турците относно шелфа на Кипър, етнически близък до гърците. Добавяме, че турците са в конфронтация и с Израел заради въглеводородните запаси. Но, може би, най-уязвимият район си остава Кастелоризо. Както бе споменато по-горе, този малък скалист остров се намира близо до брега на Турция: турското пристанище Кас е само на седем километра, докато най-близката голяма гръцка територия, остров Родос, е на около сто километра и на 580 километра от континентална Гърция. Второто име на Кастелоризо е Мейисти, което означава най-големият (най-големият остров в малкия крайбрежен архипелаг). Тази територия с население от около 500 души има бурно военно минало. По време на войната на гърците за независимост от Османската империя жителите на остров потопили няколко турски кораба в залива на Анталия. Островът въпреки това остава под османско владичество до Първата световна война, когато тук се водят битки на Антантата с турците. До 1945 г. Кастелоризо принадлежи на Италия (заедно с Додеканезките острови - Родос и други), а по време на Втората световна война отново се превръща в сцена на битки. Тук британските войски са дебаркирали, островът е бил бомбардиран от самолети на „Луфтвафе“, докато е бил под немска окупация. Мейисти-Кастелоризо се завръща в гръцко „родно пристанище“ едва през 1947 година. За Гърция това е добра придобивка не само заради старинните гробници, дорийски акропол и рицарски замък, които привличат туристи. Остров с площ по-малка от десетина квадратни километра дава възможност на Гърция да поиска морска площ от 40 хиляди квадратни километра. Турция признава гръцкия контрол само над шест морски мили от териториалните води около острова. Турският проучвателен кораб е влязъл в зона на юг от Кастелоризо, която гърците считат за изключителна икономическа зона. Геологическата служба на САЩ, припомняме, оценява общите запаси в Източното Средиземноморие на 3,45 трилиона кубически метра газ и 3,8 милиарда барела нефт. Според други оценки, въглеводородните запаси са два пъти по-големи. Както отбелязва Виктор Надейн-Раевски, старши изследовател в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките, турците определят границите на зоната на шелфа не в съответствие с Конвенцията за морското право, а по собствена преценка. „Демонстрацията на сила от Ердоган има политически подтекст. Това се отнася и за отношенията с Гърция и споразумението с Либия, където Турция също има интерес към въглеводородите“, каза Раевски пред вестника. В допълнение към икономическия интерес имперските амбиции на Ердоган могат също да играят роля, каза експертът. Надейн-Раевски припомни, че османската държава притежава всички острови в Егейско море, повечето от които сега принадлежат на Гърция. „Говорим за предстоящ военен конфликт. Гръцката армия беше поставена в пълна бойна готовност, както трябва да бъде. В крайна сметка никоя държава не иска да се откаже от земята си“, подчертава Раевски "Военноморските сили на Турция и Гърция са приблизително сравними", обясни военният експерт Константин Сивков пред „Взгляд“. „Основата на турския флот са повърхностни кораби от клас "фрегати". Това са пет до седем частично остарели американски построени кораби от края на 60-те - началото на 70-те клас "Оливър Х. Пери". Освен това има около две дузини многоцелеви плавателни съдове, способни да изпълняват функциите за нападение, борба с подводници и също така са използвани за целите на противовъздушната отбрана, около 30 тактически катера, включително ракетни катери, въоръжени с крилати ракети с малък обсег. " Турският подводен флот е представен от 12 немски подводници от клас 209 и 212, добави Сивков. „Гръцкият флот е подобен на турския по брой и състав на видовете. Там има и кораби от клас фрегати, но те са с ограничена бойна стойност поради възрастта си. Ядрото на гръцкия флот е съставено от ракетни катери, има и подводници “, каза военният експерт. Действията на флота могат да бъдат подкрепени от турските ВВС - 470 самолета. Гърция разполага с около 390 самолета (включително военно-транспортни) и хеликоптери. Турската армия е втората по големина в блока на НАТО - 510 хиляди души. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е на половината от този на турската: 6 милиарда долара срещу 12 милиарда долара. „Само сила може да потуши амбициите на Ердоган. Този политик не приема нищо друго. Трудно е да се каже дали международната общност има достатъчно желание да принуди Турция да спазва международните споразумения “, каза Надейн-Раевски. Превод: Юлиян Марков

23 Юли 2020 | 19:29 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: ЕС ще сгреши, ако не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие

Еманюел Макрон: ЕС ще сгреши, ако не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие

Париж. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще е сериозна грешка от страна на Европейския съюз, ако той не отвърне на провокациите в Източното Средиземноморие. Държавният глава заяви, че иска повече санкции за тези страни, които нарушават морските граници на Гърция и Република Кипър, предава Reuters. Коментарите на Макрон идват след като турският флот започна сеизмични проучвания в морето между Кипър и Крит - ход, който според Гърция е нарушение на нейния суверенитет. "В тази част на Средиземноморието, която е от особено значение за две от нашите страни, проблемите със сигурността и енергетиката са жизнено важни. Това, което е заложено е една борба за власт, по точно между Турция и Русия, които укрепват позициите си все повече, срещу което ЕС все още не прави достатъчно", каза Макрон, по време на среща с кипърския си колега Никос Анастасиадис. "Ще е сериозна грешка да изоставим сигурността в Средиземно море в ръцете на други актьори. Това не е опция за Европа и не е нещо, което Франция ще допусне", допълни Макрон. Европейският съюз вече наложи някои санкции на Турция, заради сондажните дейности в Източното Средиземноморие, но Макрон заяви, че има нужда от още ограничения срещу Анкара, за да престанат нарушенията в региона. "Заставам изцяло зад Кипър и Гърция в лицето на турските нарушения на техния суверенитет. Неприемливо е, че морските граници на член (на ЕС) са нарушавани и заплашвани. Тези, които правят това трябва да бъдат санкционирани. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Юли 2020 | 13:53 | Агенция "Фокус"

Анкара: Максималистичните искания на Гърция в Средиземно море противоречат на международното право

Анкара: Максималистичните искания на Гърция в Средиземно море противоречат на международното право

Анкара. Турция в сряда отвърна на гръцките твърдения за „незаконно проучване“ в Източното Средиземноморие на фона на новите сондажи на турски съд в Източното Средиземноморие, предава „Анадолската агенция“. „Тези максималистични искания за континентален шелф на Гърция противоречат на международното право, съдебната практика и съдебните решения“, заяви говорителят на турското външно министерство Хами Аксой чрез писмено изявление. Като част от дейностите по проучване за въглеводороди, Турция обяви новата сеизмична изследователска дейност на кораба „Оруч Реис“ в Източното Средиземноморие чрез НАВТКС (навигационен телекс) от 21 юли 2020 г. В турското изявление се подчертава, че морското пространство, което „Оруч Реис“ е планирано да проучи, „се намира изцяло в континенталния шелф на Турция, както е декларирано пред Организацията на обединените нации, и в рамките на лицензионните блокове, предоставени от турското правителство на Турската петролна компания (TPAO) през 2012 г.“. Aksoy също така отбеляза, че „нашият кораб за сеизмични изследвания „Барбарос Хайреддин паша“ също е провеждал проучване през предходни години в част от същия район“. Отхвърляйки твърденията на Атина, че Турция „провежда незаконни проучвателни дейности в гръцкия континентален шелф“, Аксой заяви, че „Гърция основава тези претенции на наличието на далечни от континенталната част на страната острови и най-вече Кастелоризо“. „Аргументът, че остров от 10 квадратни километра, разположен само на 2 километра от Анадола и на 580 километра от гръцкия материк, генерира континтентален шелф с площ от 40 хиляди квадратни километра, не е нито рационален, нито в съответствие с международното право“, се отбелязва изявлението. „Следователно ние отхвърляме тези неоправдани искания на Гърция“, се подчертава там. Повтаряйки призива на Турция за диалог с Гърция, Аксой допълнително подчерта решимостта на Анкара да продължи да защитава своите „законни права и интереси, произтичащи от международното право“. Миналия май сондажните кораби под флага на Турция започнаха офшорни сондажни операции в райони край остров Кипър. Зоните попадат изцяло в континенталния шелф на Турция, регистриран в ООН и в разрешителни от турското правителство в предишни години, предоставени на Turkish Petroleum, националната петролна компания на страната, припомня изданието. Турция вижда енергията като стимул за политическо решение на конфликта на острова и мира в по-широкия средиземноморски басейн, а не катализатор за по-нататъшното напрежение. Турция е страна-гарант за т.нар. Турска република Северен Кипър и последователно оспорва едностранното сондиране на администрацията на кипърските гърци в Източното Средиземноморие, като твърди, че ТРСК също има права върху ресурсите в района. Превод и редакция: Иван Христов

22 Юли 2020 | 17:22 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гръцки военни кораби пътуват към Кастелоризо

Protothema (Гърция): Гръцки военни кораби пътуват към Кастелоризо

Атина. Голям брой гръцки военни кораби плават към региона около остров Кастелоризо в югоизточната част на Средиземноморието, като отговор на мобилизирането на турския флот в района след издаването на НАВТЕКС от турския военноморски флот, пише гръцкия вестник Protothema. Според информация повече от 17 турски надводни кораба вече са напуснали военноморската база „Аксаз“ от вчера - тя се намира на 13 км източно от Мармарис в провинция Мугла - с курс на юг и на запад с цел да придружават океанографския кораб „Оруч Рейс“ на път за морската зона, която Турция незаконно, според Гърция, е резервирала с НАВТЕКС - от 21 юли до 2 август - за провеждане на сеизмични проучвания за търсене на въглеводороди. В момента обаче, поради съществуването на турския НАВТЕКС, по-голямата част от гръцкия флот е извън пристанищата и се движи или вече е разгърнат, за да покрие огромна морска зона, започваща от Северните Додеканези и завършваща на юг от комплекса Мегисти област на турския НАВТЕКС Гръцката страна разполага с достоверна информация, която притежава от близо месец за събирането в пристанището на „Аксаз“ на поне 22 надводни турски кораба. Източници добавят, че заедно с надводните кораби се смята, че достатъчен брой подводници, около 6 до 7, са в готовност за последните 10 дни и са се придвижвали масово на юг от Родос, което е довело до тревога в щаба на гръцкия флот. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 14:52 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември

„Независимая газета“: ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември

Берлин/Брюксел. ЕС ще обсъди проблемите с Турция на извънредна среща през септември, пише руският вестник “Независимая газета“. Акцентът на работното посещение на германския външен министър Хайко Маас в Гърция беше конфликтът между Гърция и Турция заради действията на Анкара за усвояването на средиземноморските газови и петролни ресурси. Всъщност целта на това посещение беше да информира Турция за решенията на срещата на външните министри на ЕС на 13 юли, която беше посветена на различията между ЕС и Турция. Маас направи сурово изявление, в което поиска от името на Германия да бъдат спрени сондажните операции от Турция в Източното Средиземноморие. Според него Анкара извършва тези дейности незаконно. Германският министър според списание Spiegel е нарекъл тези действия „провокация“. На съвместна пресконференция с гръцкия си колега Никос Дендиас в Атина Маас подчерта, че "германското правителство очаква Анкара да спре геоложките проучвания близо до Кипър". Тези действия усложняват отношенията на Турция с Европейския съюз. Нещо повече, всеки напредък в тези отношения е възможен само ако Анкара не участва в подобни провокации в Източното Средиземноморие. В същото време, подчерта Маас, ЕС няма друг начин, освен да проведе "честен и откровен диалог" с Турция по тази тема. И обясни това с факта, че Турция е стратегически важен член на НАТО и нейната позиция е важна за решаването на проблемите с миграцията, пред които са изправени страните от ЕС. Според германския вестник Bild проблемите между Турция и ЕС започват, когато турците през 1974 г., по време на военна операция, превземат северната част на остров Кипър. Оттогава Кипър е разделен, а на север съществува т. Нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) , която не е призната от никого, освен Турция. Но през 2004 г. Кипър става член на ЕС, а в международно правно отношение икономическата му зона обхваща и северната част на острова. Турция обаче е изпратила там два кораба, които сондират за газ. Големи запаси от природен газ бяха открити в кипърския шелф в началото на този век. Те се оценяват на 1,7 трилиона кубически метра. Шелфът е разделен на 13 блока. Първият международен търг за проучване на газови находища в кипърския шелф е обявен през 2007 г., но в него участва само американската компания Noble Energy. Той започна пробно сондиране в блок 12 и в резултат получи предварителна оценка на газовите запаси на находището на 140-230 милиарда кубически метра. През 2010 г. същата компания откри значителни запаси от газ в средиземноморския шелф на Израел. В началото на 2019 г. американската компания ExxonMobil проби кладенец в блок 10 от шелфа на Кипър и откри запаси от газ в размер 142-227 милиарда кубически метра. Този депозит може да стане третия по големина в света. Блок 10, заедно с ExxonMobil и кипърската компания Produktion Cyprus (Offshore) Limited, също се разработва от катарската компания Qatar Petroleum International Upsteram O.P.C. Проблемът с разработването на газови находища в Средиземно море обаче е свързан с позицията на Турция, която не само провежда собствени проучвания на шелфа, но и се опитва да възпрепятства работата на чуждестранните компании. Например турският флот блокира през 2018 г. сондажния кораб Saipem 12000, който се опитваше да проведе проучвателни работи в Трети блок близо до границите на ТРСК. В ЕС има разногласия по отношение на мерките, които трябва да се предприемат срещу Турция в това отношение. Предишните мерки се оказаха неефективни. На неотдавнашна среща (първата след избухването на пандемията на коронавирус) в Брюксел външните министри на страните-членки на ЕС обсъдиха на първо място проблема с отношенията с Турция. Министрите осъдиха сондажните операции на Турция на кипърския шелф, но в същото време поискаха от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел да намери начини да преговаря с Турция по спорните въпроси. Очаква се Борел да подготви пътна карта за Турция през август. Гърция и Кипър настояват за въвеждането на икономически санкции срещу Турция, а Франция ги подкрепя по този въпрос. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис не изключи обсъждането на проблемите с Турция на извънредната среща на върха на Европейския съюз през септември. „Турция е проблем за цяла Европа, не само за Гърция и Кипър“, каза той на брифинг в Брюксел след срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 13:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕК разкритикува действията на Турция в Източното Средиземноморие

Kathimerini: ЕК разкритикува действията на Турция в Източното Средиземноморие

Брюксел. Европейската комисия разкритикува предупредителния телекс (НАВТЕКС), издаден от военноморските сили на Турция във вторник, за сеизмични проучвания в морския район между Кипър и Крит, заявявайки, че турската страна изпраща „грешно съобщение“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini "Съобщението на Турция за нов НАВТЕКС за сеизмични проучвания в източното Средиземноморие не е полезно и изпраща грешно съобщение", заяви говорителят на Комисията Набила Масрали, цитирана от кипърските медии в сряда, като настоява Турция да отнесе всякакви спорове, които може да има с Гърция пред Международния Съд в Хага. Гърция настоява другите държави-членки на ЕС да подготвят „тежки санкции“ срещу Турция, ако тя пристъпи към нейните планове за проучване на нефт и газ в гръцката или кипърската Изключителна икономическа зона. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Юли 2020 | 13:41 | Агенция "Фокус"

МнВР на Турция: Анакара отхвърля гръцките претенции за континенталния шелф в Източното Средиземноморие

МнВР на Турция: Анакара отхвърля гръцките претенции за континенталния шелф в Източното Средиземноморие

Анкара. Анкара отхвърля претенциите на Атина за континенталния шелф на Източното Средиземноморие. Максималистичните позиции на гръцките власти противоречат на нормите на международното право и на решенията на международните съдилища, заяви говорителят на турското Министерство на външните работи Хами Аксьой, предава "Анадолската агенция". Турският дипломат обърна внимание на продължаващите турски проучвания в Източното Средиземноморие, в частност започналите дейности от турския кораб "Оруч Рейс". „От 21 юли се провежда следващата фаза от проучването на находищата (на енергийни ресурси). Сеизмичните проучвания се извършват в зоната на континенталния шелф на Турция и Анкара информира ООН за това“, каза Аксьой. Дипломатът припомни, че друг турски кораб, "Барбарос Хайретин Паша", по-рано също е извършвал проучвания в същия район от Средиземноморието. „Въпреки това Атина повтори протестите си във връзка с действията на турските съдилища. Атина без причина претендира, че има права върху тази част на шелфа. Освен това гръцката страна се опитва да оправдае позицията си на остров (Кастелоризо), разположен далеч от крайбрежието на Гърция. Този вид максималистична позиция противоречи на нормите на международното право и съдебните решения“, каза Аксьой. Дипломатът подчерта, че площта на острова е 10 кв. км и той се намира на 2 км от брега на Турция и на 580 км от крайбрежието на Гърция. „Морската зона на този остров не може да бъде 40 хил. кв. км. Тази теза на гръцката страна е далеч от концепцията за рационалност и няма нищо общо с върховенството на закона. Следователно страната ни отхвърля позицията на Атина“, заяви говорителят. Според него Анкара отново заявява готовността си за диалог с Атина и е решена да защитава законните си права в морето. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 11:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили в готовност, заради турските действия в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили в готовност, заради турските действия в Източното Средиземноморие

Атина. Гръцките въоръжени сили са в повишена готовност да отвърнат на турския ход да започне нови сондажни операции близо до водите на остров Кастелоризо, които ще продължат поне до 2 август, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Планът на Турция се разглежда от Атина като опасна ескалация в Източното Средиземноморие и накара премиера на Гърция Кириакос Мицотакис да заплаши Анкара с европейски санкции. "Налагането на санкции от страна на Европейския съюз срещу Турция ще е еднопосочен път. Зависи само от Турция да избере какви взаимоотношения иска да има с Гърция, с Кипър и с Европа. Но аз смятам, че в момента те изглежда избират грешния път", каза премиерът по-рано по време на посещението на германския министър на външните работи Хайко Маас. Мицотакис допълни, че "Гърция следи всички развития с готовност" и подчерта, че "поставянето на суверенните ни права под въпрос означава оспорване на сувереннитета на Европа". По думите на премиера, Гърция вече е повдигнала въпроса пред ЕС, НАТО и ООН, както и пред властите в постоянните членове на Съвета за сигурност на глобалната организация. "Призоваваме Турция незабавно да прекрати нелегалните действия, които подкопават нашите суверенни права, както и мира и стабилността в региона", се казва в изявление на гръцкото Министерство на външните работи. На свой ред турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоя, че страната му не се нуждае от ничие позволение, за да проучва ресурсите в региона. По неговите думи Турция действа в рамките на Международното морско право и "ще продължи да го прави". Междувременно Мицотакис се срещна с министъра на външните работи Никос Дендиас. Той също така получи информация за ситуацията в Източното средиземноморие в телефонен разговор с министъра на отбраната Никос Панагиотопулос. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 09:46 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции в Източното средиземноморие

Вашингтон. Американският Държавен департамент призова Турция да се въздържа от всякакви сондажни операции в Източното Средиземноморие, които биха увеличили напрежението в региона, пише електронното издание нa гръцкия вестник Kathimerini. "Призоваваме Турските власти да прекратят всички планове за операции и да се въздържат от стъпки, които ще увеличат напрежението в региона", заяви говорител на Държавния департамент. По-рано гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Европейският съюз няма да има избор, освен да наложи санкции на Турция, ако Анкара продължи със сондажните операции. Коментарите на премиера дойдоха след като Турция обяви своите планове за нови сондажни операции в южната и източната част на гръцкия остров Кастелоризо, описани от говорителя на Държавния департамент като "спорни води", от 21 юли до 2 август. Германският министър на външните работи Хайко Маас също призова Анкара да прекрати сондажните операции във водите в Източното Средиземноморие, ако иска да има напредък в диалога с Брюксел. Превод и редакция: Теодор Пенев

22 Юли 2020 | 07:40 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис заплаши Турция с европейски санкции, ако провокациите срещу Гърция продължат

Kathimerini: Мицотакис заплаши Турция с европейски санкции, ако провокациите срещу Гърция продължат

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че Европейският съюз няма да има избор, освен да наложи санкции на Турция, ако Анкара продължи да създава напрежение в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Коментарите на премиера дойдоха след като Турция обяви своите планове за нови сондажни операции в южната и източната част на гръцкия остров Кастелоризо от 21 юли до 2 август. В пресконференция, малко след като посрещна германския външен министър Хайко Маас в Атина, Мицотакис заяви, че ако Анкара продължава своите дейности в Източното Средиземноморие, "налагането на санкции ще е неизбежно за Европейския съюз". "Турция отново продължава с агресивните си действия срещу Гърция, срещу Кипър и срещу Европейския съюз като цяло". "Гърция наблюдава всички развития с увереност и абсолютна готовност", допълни премиерът. По-рано Маас призова Анкара да прекрати сондажните операции във водите в Източното Средиземноморие, ако иска да има напредък в диалога с Брюксел. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Юли 2020 | 21:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият флот е поставен в повишена готовност заради пристигането на турски сондажен кораб край остров Кастелоризо

Kathimerini: Гръцкият флот е поставен в повишена готовност заради пристигането на турски сондажен кораб край остров Кастелоризо

Атина. Станцията за издаване на навигационни телекси (НАВТЕКС) в Анталия във вотрник запази за периода от21 юли до 2 августрайон около гръцкия остров Кастелоризо за турски сеизмични изследвания, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Планира се в района да пристигне турският сондаженн кораб „Оруч Реис“. Гръцките въоръжени сили са поставени в повишена готовност. Както коментира вестникът, заради все по-провокативното поведение на Турция в Източното Средиземноморие, Гърция се готви за възможна ескалация на напрежението на фона на страховете, че Анкара ще реализира заканите за провеждане на турски сондажни операции във водите около островите Кастелоризо и Крит, които Атина смята, че влизат в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ). „Катимерини“ отбелязва и гръцките опасения от евентуална турска интервенция в Източното Средиземноморие, чрез която да се предотврати постигането на споразумение за делинеация на ИИЗ между Гърция и Египет, за което в момента преговарят двете страни. Междувременно, по време на посещение в Атина във вторник германският външен министър Хайко Маас призова Турция да спре сондажите за природни ресурси в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

21 Юли 2020 | 15:24 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Парламентът в Египет предостави на президента Абедел Фатах Сиси мандат за разполагане на войски в Либия

ТАСС: Парламентът в Египет предостави на президента Абедел Фатах Сиси мандат за разполагане на войски в Либия

Москва. Египетският парламент предостави на президента Абдел Фатах Сиси мандат да изпрати войски в Либия. Причината според депутатите е нуждата от защита на националната сигурност на Египет, съобщава TАСС, като се позовава на източник в парламента на страната, който е заседавал по-рано при затворени врати. "Египетският парламент се съгласи армията ни да подкрепи либийския народ. Депутатите предоставиха на президента Сиси и на въоръжените сили мандат да защитават Либия и националната сигурност на Египет и арабските държави", заяви източникът. По неговите думи "парламентът е заседавал в рамките на конституционните процедури, необходими за упълномощаване на президента да предприеме необходимите стъпки за защита на националната сигурност на Египет“. Изпращането на въоръжени сили в чужда страна е регламентирано в член 152 от Конституцията на Египет и изисква се одобрението на Съвета за националната отбрана, както и съгласието на две трети от членовете на парламента. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Юли 2020 | 20:12 | Агенция "Фокус"

Ердоган по повод годишнината от операцията в Кипър: Тя показва какво може да се случи, ако бъдат нарушавани правата на турците на острова

Ердоган по повод годишнината от операцията в Кипър: Тя показва какво може да се случи, ако бъдат нарушавани правата на турците на острова

Анкара. Турция и т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) отбелязват на 20 юли 46-тата годишнина от операцията на турските въоръжение сили на острова, след която той бе фактически разделен на две части, информира електронното издание на вестник Hurryiet. „Мирната операция демонстрира възраждането на обществото, което щеше да бъде заличено от историята. Тази операция показа на целия свят какво може да се случи, когато основните права на кипърските турци са нарушени [и], когато свободата им е заплашена“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган чрез писмено изявление. Ердоган добави също, че справедливо и трайно решение за Кипър е възможно само с приемане на равен статут на кипърските турци. Кипърските гърци трябва да признаят политическото равенство на кипърските турци и техните равни права върху природните богатства на острова без забавяне, каза той. Церемония се проведе в северната част на Лефкоша, където висши представители на Турция и т.нар. ТРСК положиха венец върху паметника на основателя на съвременната Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Сред участниците бяха президентът на ТРСК Мустафа Акинчи, турският вицепрезидент Фуат Октай, министри, депутати и военни и дипломатически представители. Турция, по думите на Октай, е решена да застане зад търците-киприоти винаги, когато е необходимо. Всяка година признатата единствено от Анкара ТРСК празнува 20 юли като Ден на мира и свободата, за да отбележи операцията - мащабна военна интервенция за защита на кипърските турци от насилие, поразило острова през 1974 г. Островът е разделен на кипърско турско правителство на север и на кипърска администрация на юг след военен преврат от 1974 г., целящ анексирането му от Гърция. Военната намеса на Турция спря дългогодишното преследване и насилието над кипърски турци от ултранационалистичните кипърски гърци, отбелязва изданието. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 13:15 | Агенция "Фокус"

Външният министър на Гърция: Никога няма да се примирим с последствията от турската инвазия в Кипър

Външният министър на Гърция: Никога няма да се примирим с последствията от турската инвазия в Кипър

Атина. „Никога няма да се примирим с последиците от турската инвазия“, заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас в понеделник по повод 46-тата годишнина от началото на операцията на Турция в Кипър на 20 юли 1974 година, довела до окупирането на повече от една трета от острва, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА. „От четиридесет и шест години елинизмът преживява драмата на изчезналите хора, изкореняването на хиляди от домовете им, плячкосването и унищожаването на гръцкото и православното наследство, узурпацията на имущество на кипърските гърци“, каза той. „Четиридесет и шест години нарушения на резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от Турция. Решения, които освен всичко друго призовават всички държави да зачитат независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Република Кипър и да изискват изтеглянето на окупационните войски от нейната територия“. Дендиас подчерта, че „днес Гърция и Кипър са изправени пред непрекъснато нарастваща и разширяваща се престъпност на Турция, което представлява сериозна заплаха за сигурността и стабилността в по-широкия регион на Източното Средиземноморие“. Той добави, че Гърция и Кипър реагират на турската агресия и беззаконие с придържането към международното право. Външният министър също така заяви: „В непрекъснато сътрудничество и тясна координация работим систематично за развитие и задълбочаване на регионалното сътрудничество с държавите от Източното Средиземноморие, въз основа на взаимното уважение и безпроблемното упражняване на нашите суверенни права, както са определени от международното право и морския закон“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 13:06 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Равен достъп до ресурсите на Кипър за турците е условието на Ердоган за мир на острова

„Анадолска агенция“: Равен достъп до ресурсите на Кипър за турците е условието на Ердоган за мир на острова

Анкара. Условието за дългосрочен и справедлив мир на Кипър е признаването на турксата общност на острова за равноправна страна, заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган, цитиран от „Анадолската агенция“. „Гръцката общност на Кипър трябва незабавно да признае политическото равноправие на турците на острова, включително правата на турците-киприоти върху природните ресурси на Кипър“, категоричен е Ердоган. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 12:55 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Израел ратифицира споразумението за строителство на газопровода East Med

„Анадолска агенция“: Израел ратифицира споразумението за строителство на газопровода East Med

Ерусалим. Правителството на Израел е ратифицирало споразумението с Гърция и Република Кипър за строителството на Източносредиземноморския газопровод, предава „Анадолската агенция“, като се позовава на съобщение от Министерството на енергетиката на Никозия. Министърът на енергетиката на Израел Ювал Щайниц от своя страна заяви, че споразумението е важна стъпка по отношение на превръщането на Израел в страна износител на енергия. На 2 януари 2020 г. в Атина, Гърция, гръцката част на Кипър и Израел подписаха споразумение за започване на строителството на тръбопровода East Med. Проектът трябва да бъде завършен в рамките на 6-7 години. Прогнозите са той да струва 7 милиарда долара, но реализацията му е под въпрос заради споровете около границите на континенталния шелф на Гърция и Турция в източната част на Средиземно море. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 11:37 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се готви за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция се готви за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. На фона на все по-провокативното поведение на Турция в Източното Средиземноморие, Гърция се готви за възможна ескалация на напрежението още през това лято заради опасенията, че Анкара ще реализира заканите си да започне проучвания за въглеводороди във водите край гръцките острови Крит и Кастелоризо, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Атина претегля своите дипломатически възможности, докато се опитва да поддържа отворени каналите за комуникация с Анкара, въпреки действията на турското правителство, отбелязва вестникът. Вследствие на разгласяването от Турция на онова, което е трябвало да бъдат тайни разговори между гръцки, турски и германски служители по-рано този месец, германският външен министър Хайко Маас ще посети Атина, където ще проведе разговори именно по темата за отношенията между Гърция и Турция. Очаква се разговорите от вторник да се съсредоточат върху позициите, изразени от лидерите на ЕС по отношение на Турция в кулоарите на срещата на върха по въпроса за фонда за възстановяване от коронавируса през уикенда. По време на срещата на върха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис призова своите колеги от ЕС да наложат „тежки санкции“ срещу Турция в отговор на нарастващата агресия срещу Гърция и Кипър. Лидерите на ЕС приеха също предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за специална сесия за стратегическите отношения на ЕС с Турция през септември. Има опасения, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган може преди това да вдигне залога с интервенция в Източното Средиземноморие с цел да предотврати споразумение за очертаване на изключителна икономическа зона между Гърция и Египет, което в момента се обсъжда между служители на две държави, отбелязва още „Катимерини“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Юли 2020 | 08:47 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ счита мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго в Либия "несериозна"

AFP: САЩ счита мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго в Либия "несериозна"

Вашингтон. Главният дипломат на САЩ за Близкия Изток Дейвид Шенкер заяви, че на операция ИРИНИ за налагането на оръжейното ембарго в Либия й липсва сериозност и по този начин Европейският съюз нарушава неутралитета си в конфликта в северноафриканската страна, предава AFP. Операцията започна, за да бъде наложено оръжейното ембарго на ООН в размирна Либия, но по-рано доведе до инцидент между Франция и Турция. Шенкер заяви, че операцията спира единствено доставките на турско военно оборудване. "Те могат поне, ако са сериозни, да посочат всички страни в конфликта, когато те нарушават ембаргото", заяви Шенкер. "Смятам, че има много повече, което те могат да направят". По думите на дипломата, ЕС трябва да предприеме действия срещу групата "Вагнер", която някои експерти свързват с Кремъл и която се бие на страната на Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар. На свой ред Турция подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС), което в последните месеци успя да отблъсне силите на Хафтар от Триполи. ЛНА е подкрепяна от Египет и Обединените арабски емирства. Превод и редакция: Теодор Пенев

16 Юли 2020 | 20:30 | Агенция "Фокус"

New Europe: ЕС заплаши Турция със санкции, заради сондажните операции в Източното Средиземноморие

New Europe: ЕС заплаши Турция със санкции, заради сондажните операции в Източното Средиземноморие

Брюксел. По време на среща на външните министри на Европейския съюз, специалният представител на Общността по въпросите от външната политика Жозеп Борел заплаши, че може да се стигне до санкции срещу Турция, ако тя продължи с операциите в Източното Средиземноморие, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. По време на срещата министрите дебатираха за множество въпроси, свързани с Турция, от намесата на Анкара в Либия до нелегалните сондажни операции в гръцката и кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ) в Източното Средиземноморие. Ходът на Анкара да промени статута на музея "Света София" и сградата да стане джамия също беше осъден от страните членки, които призоваха Турция да преосмисли решението си. "Подчертаваме също така, че едностранните действия на Турция, в частност в Източното Средиземноморие, което е в противовес на европейските интереси, суверенните права на държави-членки на ЕС и на международното право, трябва да престанат", каза Борел по време на пресконференция след срещата. "Санкциите винаги са инструмент за постигане на една цел, но те сами по себе си не са политика". Тъй като Брюксел иска диалог с Анкара, а за налагане на санкции е нужно пълно единодушие между страните от ЕС, не е ясно дали Атина ще успее с исканията си за икономически ограничения срещу Турция. Въпреки това искането на гръцкия външен министър Никос Дендиас беше одобрено от няколко държави, особено от Франция, която е в конфликт с Турция и относно конфликта в Либия. Страните-членки се съгласиха, че Борел трябва да разгледа "допълнителни подходящи мерки, които да се вземат в отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени като резултат от турските действия", като се очаква той да изготви списък през август. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Юли 2020 | 09:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция настоява за европейски санкции срещу Турция

Kathimerini: Гърция настоява за европейски санкции срещу Турция

Атина. Гърция иска партньорите й от Европейския съюз да подготвят "съкрушителни" икономически санкции, които Общността да наложи на Турция, ако тя продължи с планираните сондажни операции в Източното Средиземноморие. Това заяви гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Дендиас заяви в интервю, че е разговарял със своите европейски колеги, пред които е заявил, че ако Анкара продължи със сондажните операции в регионите на островите Крит, Родос и Карпатос, ЕС трябва да отвърне с предварително подготвени и силни санкции. "Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Турция", каза Дендиас пред частната телевизия Star. "Ако Брюксел желае, може да създаде огромен проблем за турската икономика. Аз не желая това (...), но трябва да сме наясно". Гърция смята, че има изключителни права над регионите, където Турция извършва сондажни дейности. На свой ред Анкара твърди, че има право да извършва операции в тези региони, заради подписаната по-рано сделка за териториалните води с признатото от ООН правителство на Либия. Дендиас допълни, че ако се стигне до въоръжен конфликт с Турция, Атина ще се позове на радела от споразумението за ЕС от 2009 г., който задължава страните-членки да предоставят помощи на друга държава, която е изправена пред конфликт. Превод и редакция: Теодор Пенев

15 Юли 2020 | 09:31 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Турция е отворена за диалог и сътрудничество в Източното Средиземноморие

Мевлют Чавушоглу: Турция е отворена за диалог и сътрудничество в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция е отворена за диалог и сътрудничество с всички страни по отношение на Източното Средиземноморие, заяви министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, цитиран от турското англоезично издание Daily Sabah Изказвайки се на съвместна пресконференция с неговия малтийски колега Еварист Бартоло в столицата Анкара, Чавушоглу каза: „Ние можем да решим тези въпроси с диалог. Готови сме за сътрудничество и споделяне, но се противопоставяме на едностранните действия и санкции. В това отношение имаме както решителност, така и добронамереност и гъвкавост за сътрудничество." Чавушоглу визира срещата на външните министри на Европейския съюз, на която в Брюксел в понеделник бе обсъдено напрежението между редица европейски страни и Турция. Източници от ЕС потвърдиха миналата седмица, че министрите ще обсъдят бъдещите перспективи на споразумението за миграция между ЕС и Турция от 2016 г., както и разногласията относно правата на Турция за териториално и енергийно проучване в Източното Средиземноморие и спорните твърдения на Франция, че Турция е заплашила един от нейните кораби, участващи в мисия на НАТО. Чавушоглу заяви, че темата за Турция е включена в дневния ред на срещата по искане на Франция, Гърция и администрацията на кипърските гърци. Подчертавайки, че Турция и Малта нямат различия по отношение на регионалните въпроси, той добави, че и двете страни желаят мир и стабилност в региона, особено в Либия и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Юли 2020 | 20:47 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турция обвини ЕС в двойни стандарти заради политиката на Брюксел в Либия

ТАСС: Турция обвини ЕС в двойни стандарти заради политиката на Брюксел в Либия

Анкара. Говорителят на турското Министерство на външните работи обвини Европейския съюз в двойни стандарти във връзка с политиката на Брюксел в Либия, предава TACC. "Ако ЕС иска да допринесе за мирното разрешаване на либийската криза, той трябва да се откаже от политиката на двойни стандарти, свързана с операцията IRINI (операция за налагането на оръжейното ембарго в Либия - бел. ред.) и да подкрепи легитимното (правителство) в съответствие с решенията на Съвета Сигурност на ООН“, казва Аксьой в изявлението. Преди това върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел поиска Турция да се съобразява с оръжейното ембарго и предупреди, че ЕС възнамерява да засили военноморската операция IRINI. Превод и редакция: Теодор Пенев

14 Юли 2020 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Реджеп Ердоган: Гърция и другите страни искат Турция само да лови риба в Средиземно море

Реджеп Ердоган: Гърция и другите страни искат Турция само да лови риба в Средиземно море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в интервю, че Кипър, Гърция, Египет и Франция се опитват да отнемат правата на Анкара на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие, пише гръцкото издание Kathimerini. "Казвали сме им много пъти, че това е грешно и нелегално", каза Ердоган пред турското списание Kriter. "Подчертавали сме, че Турция е готова да защитава правата си. Техните цели са да ограничат Турция, която има най-голямото средиземноморско крайбрежие, до малка ивица, достатъчна само да ловим риба", каза Ердоган. По думите му Турция е осуетила тези опити, като е започнала собствена кампания за извличане на енергийните ресурси в региона. "Открито казвам - не искаме напрежение в Средиземно море (...). Напротив, вярваме че газовите залежи там могат да са възможност за целия регион". "Ние винаги сме отворени за всяко предложение, изградено на базата на сътрудничество и честна подялба. Готови сме да работим с всички на базата на тези принципи", каза още президентът. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Юли 2020 | 07:56 | Агенция "Фокус"

AFP: Либия ще поднови производството и износа на петрол

AFP: Либия ще поднови производството и износа на петрол

Триполи. Либийската национална петролна компания обяви, че ще поднови производството и износа на петрол, шест месеца след като прекрати дейността си, заради гражданската война, която раздели страната, предава AFP. "Компанията ще поднови износа на петрол от Либия", обявиха от компанията в изявление, в което се казва и че нивата на продукция ще се възстановяват постепенно. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Юли 2020 | 12:41 | Агенция "Фокус"

ПГ на "Обединени патриоти" осъжда посегателството върху световно културно наследство и превръщането на храм "Св. София" в джамия

ПГ на "Обединени патриоти" осъжда посегателството върху световно културно наследство и превръщането на храм "Св. София" в джамия

София. ПГ на "Обединени патриоти" осъжда посегателството върху световно културно наследство и превръщането на храм "Св. София" в джамия. Това каза народният представител от ПГ на "Обединени патриоти" Красимир Богданов в декларация от името на група, предаде репортер на Агенция "Фокус".Според него това не е европейски подход, чертаещ разделителни линии, създаващ цивилизационни разломи. "В днешния ден се очаква турски съд да реши дали превръщането в музей на бившия храм "Св. София" в Истанбул през 1934 г. е незаконно. Това решение отваря пътя за повторното обявяване на православната катедрала в джамия, построена през 6 век по времето на императора на императора на Източната Римска империя, известна като Византия, Юстиниан Велики, "Св. София" в продължение на 900 години е централен храм в православния свят. През 1453 г. османският султан Мехмед Втори превзема Константинопол и превръща византийската църква в джамия. През 1934 г. президентът на Турция Мустафа Кемал Ататюрк обявява храмът за музей. Днес катедралата "Св. София" е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО и е един от най-посещаваните паметници в Турция. В нея са запазени елементите от двата периода на същестуването й, като православен християнски храм по времето на Византийската империя и като джамия по време на османската империя", каза още Богданов. Той посочи, че тревогата си са изразили редица православни държави. Деница КИТАНОВА

10 Юли 2020 | 11:13 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah (Турция): Анкара критикува САЩ, заради включването на Република Кипър в международна програма за военно обучение

Daily Sabah (Турция): Анкара критикува САЩ, заради включването на Република Кипър в международна програма за военно обучение

Анкара. Властите в Анкара и Севернокипърската турска република (СКТР) критикуваха САЩ, заради включването на Република Кипър в Международната програма за военно обучение, пише вестник Daily Sabah. "Инициативи, които игнорират баланса между страните няма да подпомогнат сигурността на острова, нито ще помогнат за поддържането на мира и стабилността в Източното Средиземноморие", заяви говорителят на турското Министерство на външните работи Хами Аксьой. Неговото изявление беше публикувано като отговор на американските планове да включат Република Кипър във военната програма през 2020 г., въпреки опозицията на Турция. Аксьой допълни, че Турция подкрепя становището на СКТР по този въпрос. "Както сме подчертавали много пъти преди, тези стъпки няма да помогнат за намирането на решение на кипърския въпрос, а вместо това ще подсилят безкомпромисната позиция на гръцката страна". Говорителят на турската управляваща "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР) Йомер Челик също разкритикува този ход, като заяви, че той подкопава усилията за стабилност в региона. "Всички стъпки, предприети без да се счита равнопоставеността между двете страни нарушават честността и законността", каза той в "Туитър", като допълни, че подобно поведение никога не е водило до ползотворни резултати. "Гръцкото правителство и администрацията на гръцките киприоти няма да постигнат нищо като се оплакват от Турция и СКТР на други държави", допълни той и каза още, че неговата страна и турските киприоти винаги ще защитават своите интереси. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юли 2020 | 12:09 | Агенция "Фокус"

Никос Анастасиадис: Кипър работи със своите европейски партньори, за да прекрати експанзията на Турция

Никос Анастасиадис: Кипър работи със своите европейски партньори, за да прекрати експанзията на Турция

Анкара. Кипърският президент Никос Анастасиадис заяви, че страната му работи със своите партньори в Европейския съюз, за да прекрати "експанзионистичната политика" на Турция в Източното Средиземноморие, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. Неговите коментари идват ден след като турският министър на Външните работи Мевлют Чавушоглу заяви, че ще има "реципрочни" мерки, ако ЕС наложи ограничения срещу Анкара във връзка със сондажните операции в кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ). По този въпрос Турция твърди, че действа в защита на правата на турските киприоти на острова (Севернокипърската турска република, призната само от Турция) на енергийните ресурси в региона. По-рано Чавушоглу заяви пред Жозеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите за външните работи, че очаква Брюксел да действа като балансьор в спора, вместо да защитава правата на Република Кипър. "За съжаление говорим за един агитатор, който иска да доминира цялото Източно Средиземноморие и да поеме контрол над някои държави там. Това е неразбираемо и неприемливо не само на базата на международната справедливост, но и от гледна точка на приятелските взаимоотношения, които съседните страни трябва да поддържат", каза президентът Анастасиадис. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Юли 2020 | 08:29 | Агенция "Фокус"

ТАСС: ООН работи по създаването на демилитаризирана зона в Либия

ТАСС: ООН работи по създаването на демилитаризирана зона в Либия

Триполи. Мисията на ООН в Либия работи по създаването на демилитаризирана зона на територията на страната. Това обяви в сряда, 8 юли, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, изказвайки се на онлайн заседание на Съвета за сигурност, предава TACC. "Мисията на ООН в Либия полага усилия за деескалация, включително създаване на възможна демилитаризирана зона, която да приложи постигнатите споразумения и да спаси човешки животи", каза той. Генералният секретар каза още, че по време на телефонен разговор той е призовал ръководителя на правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж и командира на Либийската национална армия (ЛНА) фелдмаршал Халифа Хафтар за незабавно започване на политическия процес. "През последните дни водих телефонни разговори с премиера Файез Сарадж и също получих обаждане от фелдмаршал Хафтар", каза Гутериш. Той отбеляза, че е "призовал двамата да подкрепят ефективно прекратяване на огъня" и също така е поискал от тях да се погрижат за постигането на напредък в политическия процес за постигането на примирие в Либия. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 19:32 | Агенция "Фокус"

AFP: Антониу Гутериш осъди "безпрецедентната" външна намеса в конфликта в Либия

AFP: Антониу Гутериш осъди "безпрецедентната" външна намеса в конфликта в Либия

Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди външната намеса в либийския конфликт, която по неговите думи е достигнала "безпрецедентни нива", като в боевете вече се включват чуждестранни наемници и бойна техника от висок клас, предава AFP. Гутериш осъди ситуацията в Либия по време на онлайн среща на ниво министри на страните от Съвета за сигурност на ООН и изрази особено притеснение, заради струпването на военни сили около Сирт, разположен между столицата Триполи и източния град Бенгази. "Конфликтът навлезе в нова фаза с външна намеса, достигаща безпрецедентни нива, включително доставки на военно оборудване от висок клас и наемници, които се включват в битките", каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 18:57 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Анкара ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителтво в Триполи

Daily Sabah: Анкара ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителтво в Триполи

Анкара. Турция ще продължи да подкрепя признатото от ООН правителство на Либия, базирано в Триполи. Това заяви турският президентски говорител Ибрахим Калън, като допълни, че Анкара няма да допусне Либия да се превърне в арена за чужди наемници и бойци от различни организации, пише вестник Daily Sabah. "Да призоваваш за прекратяване на военните действия и в същото време да бомбардираш Триполи е не само нарушение на международното право, но и демонстрация на истинските намерения зад тези процеси. Ако искаме да стигнем до политическо решение (на конфликта), военните методи трябва да бъдат изоставени", каза Калън пред журналисти. Говорителят заяви, че Турция продължава да подкрепя признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи, в неговата борба срещу силите на фелдмаршал Халифа Хафтар и неговата "Либийска национална армия (ЛНА). Калън още подчерта, че без тази подкрепа, конфликтът щеше да е по-дълбок, с повече жертви и вероятно щеше да доведе до разделение на Либия. "Правим всичко нужно, за да подпомогнем политическите процеси под егидата на ООН. От друга страна, в лицето на агресията на Хафтар, правителството на (премиера на ПНС Файез) Сарадж, базирано в Триполи има право на самозащита". Калън заяви, че това е така съгласно международното право. "Затова сътрудничеството ни с тях (ПНС) продължава". "Когато и Хафтар да е призовавал за примирие, това винаги е било подготовка за нова атака. Затова Сарадж не вярва на исканията за прекратяване на военните действия", допълни Калън. Той заяви още, че страната е загубила много печалби от продажба на петрол, заради войната с Хафтар. Според Националната петролна корпорация на Либия, тези загуби възлизат на близо 6 млрд. долара само в последните пет месеца. Либия разполага с най-големите доказани резерви на нефт в Африка и около 90% от печалбите на правителството идват от продажбата на енергийни ресурси. Калън допълни, че ситуацията в Либия е важна за националната сигурност на Турция. "Във времена, в които терминът сигурност е глобализиран, не можем да поставяме граница на националната ни сигурност само в нашите собствени граници. Що се отнася до турската сигурност, тя засяга и Ирак, Иран и всички наши съседи, както и развитията в Средиземно море", каза Калън. "Развитията в Либия директно оказват влияние на сигурността на Средиземно море и на НАТО, каза още говорителят. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Юли 2020 | 17:30 | Агенция "Фокус"

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

„Интерфакс“: Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в Либия

Москва. Русия и Турция работят за незабавно обявяване на примирие в либийския конфликт, заяви първият дипломат на Москва Сергей Лавров, цитиран от „Интерфакс“. По неговите думи, подкрепяната от Русия Либийска национална армия (ЛНА) е готова да подпише документ за прекратяване на огъня. Лавров изрази надежда, че Турция ще успее да убеди международно признатото „Правителство на националното съгласие“ (ПНС) също да се съгласи на примирие. Превод и редакция: Иван Христов

8 Юли 2020 | 14:04 | Агенция "Фокус"

Командващият военноморската групировка на НАТО: Влиянието на Русия в Средиземно море е неоспоримо

Командващият военноморската групировка на НАТО: Влиянието на Русия в Средиземно море е неоспоримо

Мадрид. От 30 юни Испания ръководи групата на Северноатлантическия алианс в Средиземноморието - втората постоянна морска група на НАТО (SNMG-2), пише испанското издание ABC. Този флот включва кораби от различни страни. Командирът на тази група е капитанът на испанския флот, Мануел Агире Алдерегия. Испанското издание разговаря с него по телефона. Освен всичко друго, той отбеляза, че в момента в Средиземно море „ситуацията е сложна“. „Това винаги се е случвало през цялата история, тъй като това е малко море, в което много страни имат свои собствени интереси“, подчерта Мануел Агире Алдерега. „Понастоящем това е глобална сцена, на която дипломатическите, информационните, военните и икономическите дейности на държавите, които искат да повлияят на регионалната политика, за да укрепят своите позиции в области като сигурност и отбрана, свободен достъп до открити води, експлоатация на природни ресурси или достъп до източници енергия, е преплетена с дейностите на недържавните участници, свързани с трафика на хора и оръжия, тероризма или бежанските потоци“. На въпроса на вестника дали го притеснява присъствието на Русия в Сирия и Либия, испанският капитан отговори: „Русия е едно от основните държавни образувания в Средиземно море с забележимо присъствие в Либия и Сирия. Нейното влияние е неоспоримо и изисква специално внимание, за да се разбере как може да се развие ситуацията в тези две страни, които са основните източници на нестабилност в средиземноморския регион“. В същото време той подчерта, че военното присъствие на Русия в този регион не влияе на разполагането на военноморските сили на НАТО. Според ABC средиземноморската военноморска група, водена от испанската фрегата „Алваро де Басан“, вече се е насочила към Черно море, за да участва в морски маневри, организирани от България. В маневрите също ще вземат участие американски разрушител и три български кораба. След ученията те ще посетят украинския град Одеса, разположен на 380 км от базата на руския флот в Севастопол. „В Черно море се надяваме да намерим сравнително нормална ситуация, като вземем предвид, че между двете крайбрежни страни, Украйна и Русия, има нерешена криза с последици в морската сфера, които засягат свободата на корабоплаване в някои райони на това море“, каза Мануел Агире Алдереги. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юли 2020 | 12:40 | Агенция "Фокус"

Д-р Пламена Заячка: АБВ призовава правителството да изрази ясна позиция за църквата "Св. София" и да инициира в европейските институции обща позиция

Д-р Пламена Заячка: АБВ призовава правителството да изрази ясна позиция за църквата "Св. София" и да инициира в европейските институции обща позиция

София. БВ призовава правителството да изрази ясна позиция за църквата "Св. София" и да инициира в европейските институции обща позиция. Това каза председателят на АБВ - Младежи д-р Пламена Заячка по време на пресконференция, предаде репортер на Агенция "Фокус". "Превръщането на храм -паметник "Св. София" в действаща джамия ще бъде културна катастрофа. АБВ изразява дълбока загриженост по отношение на това предложение, което дойде от съседна и приятелска Турция. Храмът е изключителна световна ценност и то принадлежи на цялото човечество", каза още д-р Заячка. Тя обърна внимание на Конвенцията на ЮНЕСКО и посочи, че изисква държавата - страна да се грижи за неговото устойчиво съхраняване и опазване. "Призоваваме българското правителство да изрази ясна позиция, която не бива да се приема в никакъв случай за намеса във вътрешните работи на Република Турция. Такава позиция беше изразена от Гърция, Русия, САЩ и представители на ЕК. На второ място ще настояваме българското правителство да инициира в институциите в ЕС, в Съвета на Европа и ЮНЕСКО такава една обща позиция, която е в духа на културното многообразие и толерантността и ще покаже едно отношение, което отива на 21 век, на съхраняването на културното наследство, принадлежащо на цялото човечество", заяви още Заячка. деница КИТАНОВА

7 Юли 2020 | 12:05 | Агенция "Фокус"

Politico: Турция предупреди, че ще отговори ако ЕС въведе нови санкции

Politico: Турция предупреди, че ще отговори ако ЕС въведе нови санкции

Анкара. Анкара ще предприеме ответни мерки, ако ЕС реши да наложи нови санкции на Турция, предупреди министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от европейската редакция на Politico. На фона на търканията между двете страни външните министри на ЕС ще се срещнат на 13 юли, за да обсъдят отношенията с Анкара. „Ще трябва да реагираме, ако ЕС вземе допълнителни решения срещу Турция и това ще създаде по-голямо напрежение“, каза Чавушоглу в хода на съвместна пресконференция с първия дипломат на ЕС Жозеп Борел в Анкара. Франция призова за дискусиите на равнище ЕС, след като Париж и Анкара се сблъскаха за инцидент между турски и френски военни кораби в Средиземноморието, което накара Париж да поиска НАТО да започне разследване. Срещата разпали опасенията на ЕС относно твърдостта на Турция в Средиземноморието, където напрежението вече беше високо, след като Анкара разшири дейностите си за проучване на нефт и газ в райони, които Кипър и Гърция считат за свои териториални води. През ноември ЕС осъди „незаконните сондажни дейности“ на Турция и наложи санкции срещу двама служители на турската петролна компания. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан миналата седмица заяви, че могат да бъдат предвидени допълнителни санкции след последния инцидент. Изказвайки се в понеделник в Анкара, Борел каза, че „в момента ситуацията [между ЕС и Турция] далеч не е идеална“ и добави, че заминава за Турция „да търси деескалация“. Но Чавушоглу повтори призива си към Париж да се извини и предупреди ЕС да не налага нови санкции на Турция, защото „ако го направите, ние можем да предприемем определени стъпки в Източното Средиземноморие или други области“. Министърът също обвини Брюксел, че не спазва задълженията си по отношение на миграционното споразумение, което ЕС подписа с Анкара през март 2016 г., съгласно което и двете страни обещаха да „активизират“ текущия процес на присъединяване, чрез който Турция се надява да стане член на ЕС. „Знам, че ЕС не го харесва, но либерализирането на визите е ангажимент, поет от ЕС, така че трябва да изпълнявате ангажимента си, независимо дали ви харесва или не“, подчерта първият дипломат на Анкара. Излагайки виждането на Турция за пътя към деескалация, Чавушоглу заяви, че Анкара очаква Брюксел да посредничи справедливо в отношенията на страната с Кипър, Франция и Гърция. „Ако ЕС иска да бъде посредник, ще го подкрепим, когато става въпрос за кипърския или други въпроси, стига ЕС да е и действа като честен брокер“, каза той. Превод и редакция: Иван Христов

7 Юли 2020 | 08:33 | Агенция "Фокус"

ТАСС: РПЦ разчита Турция да се съобрази с позицията на патриарх Кирил за „Св. София“

ТАСС: РПЦ разчита Турция да се съобрази с позицията на патриарх Кирил за „Св. София“

Москва. Руската православна църква (РПЦ) се надява, че турските власти ще се съобразят с изявлението на патриарха на Москва и цяла Русия - Кирил, в което той призова за запазване на неутралния музейен статут на „Св. София“ в Истанбул. Това заяви в ефира на телевизионния канал „Россия-24" председателят на Синодалния отдел за отношенията между Църквата и обществото и медиите на Московската патриаршия Владимир Легойда, предава TACC. „Днешното изявление на патриарха... се публикува, разбира се, не само на руски, но и на много други езици. Чакаме някаква реакция. Това е много сериозно изявление, много сериозна стъпка от предстоятеля на Руската православна църква и много се надяваме, че няма да остане без отговор и ще бъде изслушано. Включително и от тези, които ще трябва да вземат решения", заяви Легойда. Съгласно думите му, катедралата има специално значение както за християнството като цяло, така и пряко за Руската православна църква. „Сега това е музей и опитите да се промени този неутрален статус, както е посочено в изявлението на Светия патриарх, предизвикват голяма тревога, защото могат да разстроят крехките, но важни баланси, които са се развили днес. Това е баланс, който коригира противоречията в обществото, както правилно патриархът отбелязва в изявлението си, че то може да бъде нарушено, ако бъде взето решението, за което говорят турските политици“, заяви председателят на синодалния отдел. Легойда отбеляза също, че не може да прецени мотивите, които са подтикнали турските власти да се върнат към обсъждането на въпроса за промяна на статута на катедралата. „Самото решение предизвиква сериозна загриженост и затова изказването на патриарх Кирил има за цел да предотврати тази промяна", добави той. Превод и редакция: Иван Христов

6 Юли 2020 | 19:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Германия ще се включи по-активно в опитите за намаляване на напрежението между Анкара и Атина в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Германия ще се включи по-активно в опитите за намаляване на напрежението между Анкара и Атина в Източното Средиземноморие

Атина/Берлин. В качеството си на председател на Европейския съвет, Германия ще играе по-активна роля в решаването на конфликта в Източното Средиземноморие, причинен от опитите на Анкара да провежда сондажни операции в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, пише атинското издание Kathimerini. По време на пресконференции по-рано, европейски служители дадоха ясно да се разбере, че германските власти наблюдават внимателно развитията в региона, както заради сондажните дейности на Анкара, така и заради вмешателството на Турция в либийския конфликт. Берлин разглежда твърденията на Турция, че има право на енергийните ресурси в ИИЗ на Република Кипър като безпочвени и смята, че няма как диалога между Анкара и Брюксел да бъде задълбочен, докато конфликтът в Източното Средиземноморие не бъде решен. За тази цел Турция трябва да престане със сондажните операции в региона. Германия ще се опита да балансира тези си искания с нуждата Турция да се справя с бежанската вълна от Близкия Изток и Африка, която преминава през нейните територии. Ако обаче Анкара продължава със сондажните операции е възможно да се стигне до европейски санкции, според висш служител в европейските институции. Превод и редакция: Теодор Пенев

6 Юли 2020 | 12:26 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Назрява ли конфликт между Франция и Турция

Daily Sabah: Назрява ли конфликт между Франция и Турция

Анкара. Съществува много силна аксиома в областта на международните отношения: предположението, че две демократични държави никога не водят война помежду си. Досега никога не е имало реално изключение от това правило. За подсилване на аксиомата е очертана триъгълна схема. Най-горният ъгъл показва, че и двете страни се управляват от демократични режими. Долните ъгли показват, че от едната страна и двете страни са членове на един и същи военен съюз, а от другата, че и двете страни се намират в една и съща зона на икономическа интеграция, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Такава триъгълна схема на сътрудничество определено прогонва перспективата на открития конфликт или дори възможността за такъв конфликт. Обратното почти никога не се е случвало в съвременната история и изглежда много малко вероятно да се случи до съвсем скоро. Последният инцидент, възникнал между френска фрегата и турския флот в Източното Средиземноморие, беше много силен предупредителен сигнал за двете страни. За да протестира срещу предполагаемия тормоз на фрегата си от турските кораби, Франция реши да се оттегли от операцията на НАТО в Средиземноморието, съдавайки мащабна политическа криза в НАТО. Франция винаги е имала особен статут в НАТО. Покойният френски президент Шарл де Гол никога не е искал да вижда Европа напълно защитена от военен съюз, доминиран от трансатлантическа сила, САЩ. Той нямаше силата (нито всъщност политическата воля) да създаде чисто европейска сила на възпиране срещу съветската заплаха. Неговите последователи, заедно с Френската комунистическа партия, помогнаха за саботирането на Европейската отбранителна общност (EDC) през 1952 г. EDC беше най-последователната стъпка, предприемана някога за създаване на структурирана европейска армия, с политически съюз, който непременно трябваше да се съчетае с нея , Франция се оттегли от оперативните сили на НАТО през 1966 г., макар и да остана в мрежата на сътрудничество. Тя се върна като редовна държава-членка в рамките на консолидираното командване по време на президентството на Никола Саркози през 2009 г. Отношенията на Турция с НАТО също са проблематични. Особено през 70-те години на миналия век, когато проблемите с отглеждането на мак в Турция тласнаха администрацията на президента на САЩ Ричард Никсън да наложи оръжейно ембарго върху Турция, окончателно приложено след военната операция в Кипър през 1974 г. Гърция, в знак на протест срещу предполагаемото отсъствие на неутралитет на НАТО, напусна военното крило на НАТО, но се върна след преврата от 1980 г. в Турция. Съвсем наскоро отказът на САЩ да продаде системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ принуди турските власти да закупят системата за ПВО С-400 от Русия. Това създаде най-важната екзистенциална криза в НАТО и участието на Турция в проекта за изтребители F-35 (което беше спряно) С две думи военното сътрудничество между Франция и Турция в рамките на НАТО бе силно разклатено от последните развития. Не би било грешно да се каже, че това военно сътрудничество никога не е било толкова лошо и проблематично. Сравнявайки ситуацията с случващото се през 2012 г., когато и френските, и турските военновъздушни сили бяха готови да организират наказателна операция заедно с ВВС на САЩ срещу Башар Асад за престъпленията му в Сирия, днешната ситуация е дълбок, цялостен и достоен за съжаление обрат на ситуацията. По отношение на нашите икономически връзки с Франция, в рамките на процеса на хармонизиране на ЕС и рамката на Митническия съюз, най-малкото, което можем да кажем, е, че ситуацията не е по-добра от военното сътрудничество. И така, какво остава? Демократичното функциониране на двете страни. В интересна статия, написана през 2018 г. от Бенджамин Кембъл, Скайлър Кранмър и Брус Десмарайс, достъпна на arxiv.org, ясно е предвидено, че „демократичният мир може да не е толкова здрав, както се смяташе досега“. Франция няма силата, нито визията да проектира политическата и военната структура на Източното Средиземноморие. Турция, от друга страна, може да има много по-дълбоко влияние в региона от предвиденото досега, както показа в Либия. Двете държави в дългосрочен план имат взаимен интерес да си сътрудничат и да намерят жизнеспособен, устойчив начин на действие. В противен случай мога да предвидя големите губещи в този конфликт - единият е Франция, а другият е Турция. Превод: Юлиян Марков

4 Юли 2020 | 12:38 | Агенция "Фокус"

EA Daily: САЩ призоваха Халифа Хафтар да прекрати връзките си с Москва

EA Daily: САЩ призоваха Халифа Хафтар да прекрати връзките си с Москва

Вашингтон. Държавният департамент на САЩ заяви, че по-рано тази седмица са провели преговори чрез видеоразговор с представители на Либийската национална армия (ЛНА) и нейния командир фелдмаршал Халифа Хафтар. Както се посочва в прессъобщението на американското външното министерство, те са обсъдили "демобилизацията" на силите на Хафтар, които се борят с правителството на националното съгласие (ПНС) в Триполи, както и изтеглянето на "руските наемници" от страната, предава EA Daily. Консултациите бяха продължение на подобни преговори, проведени по-рано от американската страна с представители на ПНС. Държавният департамент заяви, че срещата във виртуален формат се състояла "в съответствие с политиката на активния неутралитет на САЩ по отношение на Либия", а по време на преговорите е било посочено, че връзките на ЛНА с "руската наемна група "Вагнер", упълномощен представител на руското министерство на отбраната (...) противоречат на интересите на САЩ“. Делегацията на САЩ е подчертала още, че е против „всяка чуждестранна намеса в Либия“ и е обсъдила „необходимостта от незабавно прекратяване на огъня и завръщане към преговорите за сигурност и политически действия под егидата на ООН“. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 20:06 | Агенция "Фокус"

"Анадолска агенция": Турският министър на отбраната пристигна на посещение в Либия

"Анадолска агенция": Турският министър на отбраната пристигна на посещение в Либия

Триполи. Турският министър на отбраната Хулуси Акар и началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на страната Яшар Гюлер пристигнаха на необявено посещение в Либия, предава "Анадолската агенция". Според информацията двамата са пристигнали в страната, за да се запознаят с дейностите, свързани с подписаните по-рано меморандуми с Анкара, а посещението на Акар и Гюлер беше потвърдено от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Турция подписа по-рано меморандум за морските граници в Средиземно море с правителството на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи и признато от ООН. Споразумението предизвика гневни реакции в Атина, тъй като според Гърция то игнорира суверенните й права в Средиземно море. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Юли 2020 | 16:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Kathimerini: Началникът на гръцкия ГЩ предупреди за увеличаващ се риск от „инцидент“ с Турция в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на Гръцката национална отбрана (GEETHA) Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължи да увеличава напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В коментари по време на вебинар, организиран от Фондация на Американския елински институт (AHIF), Флорос каза, че потенциалът за военно произшествие е „сериозен“, предвид последните действия на Турция в Егейско море, като добави, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно изтъкна ежедневните нарушения на Турция и провокативните й дейности. Флорос също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на AHI за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. По отношение на Източното Средиземноморие Флорос подчерта, че Гърция продължава да присъства и да подкрепя многостранни споразумения за сътрудничество, като тези с Кипър, Израел, Египет, Обединените арабски емирства и Йордания. Флорос също заяви, че скорошната ескалация на мигрантските потоци от Турция през Марица и Егейско море е о в резултат на „инструментализацията“ на кризата от Анкара. Превод и редакция: Иван Христов

3 Юли 2020 | 07:35 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Kathimerini: Началникът на Генералния щаб на Гърция предупреди за „нарастващ риск от инцидент“ в Егейско море

Атина. Началникът на Генералния щаб на националната отбрана на Гърция Константинос Флорос повтори предупрежденията за нарастващия риск от „инцидент“ между Гърция и Турция, ако Анкара продължава да работи за повишаване на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В коментари по време на уебинар, организиран от Фондацията на Американския елински институт, Флорос каза, че потенциалът за военен инцидент е "сериозен", предвид последните действия на Турция в Егейско море, добавяйки, че това ще има тежки последици. Флорос подчерта стратегическото значение на Източното Средиземноморие за международни играчи като Съединените щати, Русия, НАТО и Европейския съюз, като същевременно подчертава ежедневните нарушения на Турция и провокативни дейности. Генералът също благодари на президента на Американския елински институт Ник Ларигакис за постоянния принос на Института за укрепване на гръцко-американските отношения, като същевременно приветства гръцко-американския стратегически диалог като важна стъпка за укрепване на двустранното сътрудничество. Превод и редакция: Юлиян Марков

2 Юли 2020 | 20:54 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров: Възмущавам се от опита да бъде превърната катедралата „Св. София“ в Константинопол отново в джамия

Проф. Николай Овчаров: Възмущавам се от опита да бъде превърната катедралата „Св. София“ в Константинопол отново в джамия

София. Искам да изразя личното си възмущение от опита да бъде превърната катедралата „Св. София“ в Константинопол (Истанбул) отново в джамия. Това не е обикновена църква, а символ на християнската религия в световен мащаб, каза за Агенция "Фокус" археологът проф. Николай Овчаров. "На времето и в Източна, и в Западна Европа, са я наричали само Великата църква и всеки е знаел за коя става дума. Изградена от император Юстиниан I Велики през VI в., тя е символизирала могъществото на Римската империя и цивилизация и победата на християнството. Превръщането й в джамия след превземането на Константинопол от османския султан Сюлейман през 1453 г. е символ с обратно значение – победа и стъпкване на християнството от исляма", посочи още той. "Великият реформатор и създател на съвременната турска държава Кемал Ататюрк намери правилното решение. Църквата и по-късно ислямска джамия бе превърната в музей. По този начин след рухването на феодалната и изостанала Османска империя бе показано новото модерно мислене и толерантност спрямо останалите. Нещо, което днес е на път да бъде разрушено", допълни археологът. "Призовавам днес отношение към този въпрос да вземат Българската православна църква и Българската държава. Защото християнската „Св. София“ не е на Гърция, както мнозина смятат. Като символ тя е колкото на Византия, толкова и на България, която е основен разпространител на православието в целия славянски свят. А през XIV в. дори светото миро е носено в столицата на Българското царство Търновград именно от „Св. София“. И още нещо. Векове наред Русия се е самообявявала за Трети Рим и пазител на православието след гибелта на Византийската империя и Константинопол. Нека сега видим доколко това отговаря на истината. Нека видим ясната и категорична позиция на президента Владимир Путин и на Руската православна църква по този изключително наболял въпрос", заяви проф. Николай Овчаров.

2 Юли 2020 | 16:01 | Агенция "Фокус"

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

ЕК: Богатството на Кипър принадлежи на двете общности на острова

Брюксел. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че и двете общности, гръцка и турска, на Кипър трябва да се възползват от богатството на острова, предава „Анадолската агенция“. В хода на телефонен разговор с президента на т.нар. „Турска република Северен Кипър“ (ТРСК) Мустафа Акънджи в сряда, първият дипломат на Брюксел се е обявил в полза на сътрудничеството в Източното Средиземноморие и е заявил, че в бъдеще иска да работи и с двете страни, като води диалог с тях. Акънджи, обаче, е казал на Борел, че нежеланието на последния да се срещне с него по време на посещението му в Кипър преди една седмица е предизвикало сериозни притеснения за турската общност в Кипър. Отбелязвайки, че в Кипър има две основни партии, Акиънджи е припомнил на Борел, че преди това се е срещал с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и върховния представител на Съюза по външни работи и политика на сигурност Федерика Могерини както в офиса му, така и в чужбина. Той е казал на Борел, че турците киприоти са една от страните във въпроса за въглеводородите във водите около острова и че предложениедто му от 13 юли 2019 година за обезвреждане на напрежението в Източното Средиземноморие все още е на масата. Борел е изразил съжалението си, че не се срещнал с Акънджи по време на посещението си и е уверил, че ЕС ще компенсира този недостатък при първата възможност. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 13:46 | Агенция "Фокус"

Yeni Safak: Заседанието на Върховния съд на Турция за „Света София“ продължи 17 минути, решение се очаква в рамките на 15 дни

Yeni Safak: Заседанието на Върховния съд на Турция за „Света София“ продължи 17 минути, решение се очаква в рамките на 15 дни

Истанбул. Заседанието на Върховния съд на Турция по въпроса дали катедралата „Света София“ в Истанбул трябва да бъде превърната в джамия е продължила едва 17 минути, в рамките на които магистратите са решили да се срещнат отново по въпроса след 15 дни, когато се очаква окончателното решение по въпроса, пише турският консервативен ежедневник Yeni Safak. Срещата се проведе на фона на широки реакции и интервенции, които поставиха въпроса на челно място в публичния дебат. Според изданието, Съдът е решил, че декретът на Мустафа Кемал Ататюрк от 1934 година за превръщане на „Света София“ в музей е законен. В материала обаче се посочва, че решението може да бъде променено с нов президентски указ, който би бил достатъчен за промяна на статута на музея. Решението фактически означава, че сегашният турски президент ще трябва да реши дали да удовлетвори исканията на своите избиратели, като превърне обекта на световното наследство на ЮНЕСКО в джамия или дали иска да използва въпроса като политическо „оръжие“ до следващите избори. Във всеки случай Ердоган ще трябва да вземе предвид международните реакции, които решението му може да предизвика, и по-специално реакцията на САЩ, които призоваха Анкара да зачита сегашния статут на Света София. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 11:23 | Агенция "Фокус"

Protothema: Върховният съд на Турция решава днес за Света София

Protothema: Върховният съд на Турция решава днес за Света София

Истанбул. Превръщането на истанбулската катедрала „Света София“ от музей в джамия е предмет на днешното заседание на Върховния съд на Турция, като то бе предшествано от множество реакции и изразени възмущения, които поставиха въпроса на челно място в публичния дебат, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Върховният съд на Турция вече е призован да се произнесе по жалба на две неправителствени организации, които искат превръщането на Света София в джамия. Възможно е и съдът да отложи решението си. В случай, че Върховният съд приеме жалбите, превръщането на Света София в джамия изисква административно решение на правителството. Във всеки случай, дори ако жалбата бъде отхвърлена, президентът Ердоган все още държи „ключа“ в ръцете си, без никой да може да се противопостави на действията му. Преди това турският президент направи поредица от провокативни изявления относно възможното превръщане на Света София в джамия, стигайки дотам, да чете части от Корана в храма на годишнината от падането на Константинопол на 29 май. Американският държавен секретар Майк Помпео се намеси в темата за Света София вчера и призова турското правителство да запази актуалния й статут на световното наследство и да не го превъща в мюсюлманска джамия. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 10:08 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Le Monde: Споровете с Турция принудиха Франция да остави НАТО без подкрепа в Средиземно море

Париж. Франция ще се оттегли временно от операцията на НАТО за сигурността в Средиземно море – докато не получи отговор на своите искания по отношение на конфликта с Турция, съобщава Le Monde, като се позовава на заявление на френското министерство на отбраната. „Решихме да изтеглим временно нашите сили от операцията„ Морски пазител “, съобщи военното ведомство на брифинг на 1 юли. Както припомня изданието, това решение беше взето на фона на сериозно напрежение между Париж и Анкара през последните месеци около либийския конфликт. Париж призова НАТО като свидетел на неотдавнашен инцидент между Франция и Турция, обвинявайки Анкара в нападение на една от нейните фрегати по време на проверка на кораби, заподозрени в нарушаване на оръжейното ембарго върху Либия. Турската страна отхвърли тези твърдения. „Струва ни се неподходящо да поддържаме капацитета си в операция, чиято цел, наред с други неща, е да контролираме спазването на ембаргото, заедно със съюзници, които не го спазват“, се казва в изявлението, ясно насочено срещу Турция, която е член на НАТО, както и Франция. По-специално Франция изисква съюзниците от НАТО „официално да потвърдят ангажимента и задълженията си за спазване на оръжейното ембарго“ върху Либия и се застъпват за създаването на по-подробен механизъм за разрешаване на конфликти в рамките на Северноатлантическия алианс. Както припомня вестникът, Париж критикува остро военната операция на Анкара в Либия на страната на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС), благодарение на която силите на маршал Халифа Хафтар трябваше да се оттеглят от Триполи. В понеделник френският президент Еманюел Макрон заяви, че Турция носи „историческа и криминална отговорност“ за участието си в либийския конфликт като страна, „която се преструва на член на НАТО“. В отговор турският външен министър Мевлюд Чевушоглу осъди „разрушителния“ подход на Франция към либийския конфликт, обвинявайки я, че иска да „засили присъствието на Русия“, подкрепяйки Хафтар. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 08:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Помпео призова Турция да запази статута на „Света София“ като музей

Kathimerini: Помпео призова Турция да запази статута на „Света София“ като музей

Вашингтон. Съединените щати призоваха в сряда турското правителство да продължи да поддържа статута на Света София в Истанбул като музей, като отново се противопостави на решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да възстанови статута на обекта на световното наследство на ЮНЕСКО като джамия, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Призоваваме турското правителство да продължи да поддържа Света София като музей, като пример за ангажимента си да спазва религиозните традиции и разнообразната история, допринесли за Република Турция, и да гарантира, че тя остава достъпна за всички“, отбеляза чрез изявление държавният секретар Майк Помпео. „Съединените щати разглеждат промяната в статута на Света София като отстъпление от наследството на тази забележителна сграда и нейната ненадмината способност - толкова рядка в съвременния свят - да служи на човечеството като толкова необходим мост между различните традиции на вярата и култури“, добавя той. В четвъртък Държавният съвет на Турция, най-високият административен съд на страната, започва разглеждане на искане от група, посветена на превръщането на Света София в джамия. Те настояват за отмяна на решение на Министерския съвет от 1934 г., воден от основателя на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк, превърнало историческата структура в музей. Решение може да дойде по-късно в четвъртък или в рамките на две седмици, съобщи държавната „Анадолска агенция“. Президентът Реджеп Ердоган, който ръководи партия, ориентирана към исляма, преди време говори за евентуална промяна на статута на Света София в джамия, но заяви, че правителството му ще чака решението на Държавния съвет. Превод и редакция: Иван Христов

2 Юли 2020 | 07:34 | Агенция "Фокус"