СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Балканист.ру“ (Русия): „Удар в гърба на СПЦ“: Фенер се готви да легализира още един разкол

„Балканист.ру“ (Русия): „Удар в гърба на СПЦ“: Фенер се готви да легализира още един разкол

Москва/Скопие. Вселенската патриаршия потвърди официално, че не се е отказала от намерението си да разреши въпроса за автокефалията на Македонска православна църква-Охридска архиепископия, въпреки противопоставянето на Сръбската и Руската православна църква, отбелязва руският портал „Балканист.ру“.Съответното стана известно в резултат на среща на официалната делегация на Севе...

15 Януари 2020 | 12:55 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Спасовски и Заев се срещнаха с патриарх Вартоломей в Истанбул, поканиха го на визита в Скопие

„Канал 5“ (Македония): Спасовски и Заев се срещнаха с патриарх Вартоломей в Истанбул, поканиха го на визита в Скопие

Истанбул. Отговаряйки положително на поканата на Вселенския патриарх Вартоломей, докато беше премиер да посети централата на Вселенската патриаршия в Истанбул, председателят на СДСМ Зоран Заев, придружен от министър-председателя на служебното правителство Оливер Спасовски, реализира посещението, което е преминало в сърдечна атмосфера, както съобщава правителствената пресслужба, предава скопският телевизионен „Канал 5“. Спасовски и Заев поздравиха Вартоломей за коледните празници и го поканиха да посети Македония и вярващите, сред които Вселенският патриарх се радва на голямо уважение. „Срещата в централата на Константинополската патриаршия се проведе в уютна обстановка и в сърдечен разговор беше изразена надежда тази година патриарх Вартоломей в дух на толерантност и разбиране да продължи да насърчава диалога за намиране на решения на всички въпроси, пред които са изправени вярващите по света “, се казва в съобщение на правителствената пресслужба. Синодът на Македонската православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) беше информиран за посещението на Спасовски и Заев при Вселенския патриарх и го благослови. Потвърждавайки това, говорител на Синода, епископ Тимотей изрази очакването въпросът за автокефалния статут на МПЦ-ОА да бъде обсъден на една от сесиите на Вселенската патриаршия. Че Вселенската патриаршия работи за даване на автокефален статут на МПЦ-ОА потвърждава и епископ Тимотей, който каза, че има устно потвърждение от Фенер, че е много активен по този въпрос. Преди това, през май миналата година, Вселенският патриарх Вартоломей заяви, че в духа на любовта и единството се разглежда искането на Главата на Македонската православна църква Стефан да се признае автокефалията на МПЦ. „Църквата Майка разглежда всеки случай в духа на любовта и единството и както винаги се стреми към духовната полза и спасението на вярващите“, заяви тогава Вартоломей. Изявлението му дойде в момент, когато Сръбската православна църква отново започна да говори публично за възобновяване на диалога с МПЦ-ОА. Очаквано, коментира „Канал 5“, МПЦ-ОА се фокусира върху решаването на въпроса със статута си чрез Константинополския патриарх, особено след признаването на Православната църква в Украйна (ПЦУ). Факт е, че след разрешаването на спора за името с Гърция, Вселенската патриаршия и Гръцката православна църква гледат позитивно и съчувствено на МПЦ и необходимостта от установяване на специален църковен статут и по този начин на законното място в православния вселенски ред. Превод и редакция: Иван Христов

14 Януари 2020 | 12:35 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Дали Константинополската патриаршия ще смекчи позицията на СПЦ за македонската църква?

„Нова Македония“ (Македония): Дали Константинополската патриаршия ще смекчи позицията на СПЦ за македонската църква?

Скопие. Липсата на официална информация от Константинополската патриаршия за разговорите между двете делегации в Белград, проведени миналата седмица, както и неофициалната информация, която изтече в сръбските медии, още повече подсилва спекулациите за това какви са били темите на разговор между владиците от Сръбската и Константинополската църкви, както и за това какви са резултатите от тези преговори, пише вестник „Нова Македония“. Според неофициалната информация, на която се позовават някои от сръбските медии, въпросът за автокефалията на Македонската православна църква – Охридска архиепископия изобщо не е обсъждан, а главният фокус е бил въпросът за признание на новата „Православна църква в Украйна“, на която Фенер издаде томос за преминаване под юрисдикцията на Истанбул. Според същите източници нито Сръбската православна църква (СПЦ), нито Вселенската патриаршия са повдигнали въпроса за МПЦ, тъй като се твърди, че „за Вселенската патриаршия Македония е част от юрисдикцията на СПЦи не се планира промяна на юрисдикционните граници, т.е. този въпрос е вътрешен въпрос на СПЦ“. „По върховете на СПЦ неофициално се твърди, че представителите на двете сестрински църкви, миналия петък, с патриаршеската вила в Дедине, сасе съгласили, че въпросът за църквата в Македония е под юрисдикцията на СПЦ, защото, както се твърди, това е и позицията на Цариград. Миналата седмица някои македонски медии спекулираха, че Цариградската патриаршия е започнала процес за преразглеждане на томоса от 1922 година, с който признава патриаршията на СПЦ в рамките на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (КСХС)“, пише в анализа на ежедневника „Данас“. Единственият от сръбските епископи, който коментира открито срещатаа между делегациите на Фенер и СПЦ беше черногорско-приморският митрополит на СПЦ Амфилохий, който е е участвал в срещата. Но в текста си, публикуван на уебсайта на неговата епархия, той не споменава църковния въпрос в Македония, нито потвърждава дали Вселенската патриаршия се е съгласила със сръбските медии, че „Македония е в църковна юрисдикция на СПЦ“. Единственото, за което говори Амфилохий, е украинският църковен въпрос, като се аргументира срещу правото на Вартоломей да взема решения относно признаването на автокефалия. Амфилохий се обявява за всеправославен събор, на който трябва да бъде решен този въпрос. От друга страна, македонските религиозни анализатори не се съмняват, че основната тема на посещението на делегацията на Фенер в Сърбия е бил въпросът за МПЦ. „Вселенската патриаршия очевидно е окуражена от присъединяването на ГПЦ към признаването на ПЦУ и сега сякаш има вятър в платната си и за други проблеми в православието. Всичко това е в контекста на тяхното желание за по-голямо влияние и позиция в православието и на тази вълна ние бихме могли да очакваме някакво позитивно решение“, обясняват анализаторите. Историцеите обаче твърдят, че СПЦ получава своята юрисдикция над епархиите в Македония през 1922 година, когато Фенер й ги отстъпва с томос. Преди това тези епархии са под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Формално СПЦ губи църковната си власт в Македония в периода 1941-1945 година в полза на Българската църква. След Втората световна война, СПЦ формално не си връща църковната власт, въпреки че има юрисдикция над тези епархии. През 1958 г. СПЦ признава автономията на МПЦ, а от 1967 г. църковният спор за автокефалията на Македонската църква продължава. Първата среща на делегациите между Вселенската патриаршия и Сръбската православна църква се проведе миналата седмица в Белград, която бе обявена преди няколко месеца като отправна точка за по-нататъшните стъпки на Вселенската патриаршия в признаването на автокефалията на МПЦ. Миналата година Вселенският патриарх Вартоломей официално постави въпроса в дневния ред, както поискаха от МПЦ-ОА, в писмо, изпратено от премиера Зоран Заев. Агенция "Фокус" припомня: В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС). През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий. Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия. След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“. Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски. Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“. Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство. Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите. • Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима: Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт. Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“ Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски. Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa: „Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“ Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия. Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. Кратка история на МПЦ-ОА Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични. След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ. През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА. На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ. На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“. Превод и редакция: Иван Христов

4 Ноември 2019 | 10:32 | Агенция "Фокус"