НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 19:54


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Washington Examiner: Макрон измести Тръмп и се превърна в новия рушител на НАТО

Washington Examiner: Макрон измести Тръмп и се превърна в новия рушител на НАТО

4 Декември 2019 | 21:36 | Агенция "Фокус"
Париж. Френският президент Еманюел Макрон измести държавния глава на САЩ Доналд Тръмп и се превърна в новия извор на смут в НАТО, като се усъмни в ефикасността на Алианса, докато протягаше ръка към Русия, пише консервативното американско издание Washington Examiner.

„Новият рушител“, каза един от представителите на страна-членка на НАТО.
„Страните може да имат различни мнения за това как оперира НАТО, но мисля, че ще си помогнем повече ако използваме по-малко остра реторика и оставим място за компромиси и конструктивни дискусии“, каза естонският министър на отбраната Юри Луйк пред американския вестник.

Тона на Макрон действително беше остър, като той заяви по-рано, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, поради политическите спорове в Алианса. Този коментар раздразни другите европейски съюзници в организацията и остави наблюдателите „объркани“, заради неговото потвърждение на по-ранните коментари на Тръмп, за това, че НАТО е „остаряло“ в своите функции. Подобна реторика може да направи президента на Русия Владимир Путин по-смел в рисковете си и той да предприеме нови военни действия по източната граница на Алианса, според анализаторите.

„Цялата идея на НАТО е задържане чрез солидарност“, твърди Кристофър Скалуба, директор на Атлантическия съвет за трансатлантическа инициатива за безопасност пред вестника, след конференцията на Алианса преди срещата на неговите лидери по-рано.
„Ако (нападнеш) някой от нас, другите ще подкрепят нашия приятел и съюзник. Така че всичко, което води до разрушаване на сплотеността на Алианса, смятам, е опасно за целта на НАТО, която е задържане на възможните ни врагове или (...) опоненти“, каза още той.

Последните коментари на Макрон предизвикаха критиките на лидерите на страните, бивши съюзници на СССР, които се чувстват най-уязвими спрямо руска агресия.
„Аз искам да го попитам (Макрон) – господин президент, не говорете за мозъка на НАТО“, каза полският държавен глава Анджей Дуда.
„Нека моля предложите на нас какво да направим ние за да подобрим нашето сътрудничество в НАТО, в Европейският съюз“, добави той.

Притесненията на лидерите бяха задълбочени от това, че Макрон заедно с критиките си към НАТО, протегна и ръка към Путин.
„Ние трябва да отворим отново стратегическия диалог, без да сме наивни и като се има предвид, че това ще отнеме време, с Русия“, каза Макрон по-рано пред The Economist.
„Защото това, което тази ситуация показва е, че имаме нужда да премислим нашата политика за съседство, не можем да се оставим да бъдем контролирани от трети страни, с които не споделяме еднакви интереси“, каза френският лидер.

Някои съюзници в НАТО се притесняват, че Макрон е този, който се превръща в „трета страна“, която не споделя техните интереси.
„Там, където наистина лежи истинското объркване е какъв точно е плана на президента Макрон за нашите европейски съюзници, страни, които се опитаха наистина много (…) да се поставят на мястото на Франция и Париж и да разберат техните притеснения и виждания за света“, каза Томас Валасек, бивш посланик на НАТО от Словакия по време на публичната дискусия на Алианса по-рано.

Луик, макар да описа обещанието на Макрон Алиансът да „не е наивен“ като „много приятно“, предупреди, че Париж трябва да внимава с отстъпките към Русия.
„Ние, разбира се, сме твърде скептични, защото когато става дума за Русия, тя не разчита много на дискусиите“, каза естонският министър на отбраната.
„Те искат да получат нещо, но каквото те искат да вземат, ние по обикновено не можем да им дадем“, добави той.

Тръмп от своя страна използва по-строг език в реакциите си за „мозъчната смърт“, която описа Макрон по-рано, като каза, че твърдението му е много неприятно.
„Не можеш просто (…) да правиш изявление като това за НАТО. Това е много неуважително“.

Този коментар постави Тръмп в необичайна позиция за него – да трябва да защитава Алианса – за голямо удовлетворение и забавление на европейците, които често се не одобряват скептицизма му по отношение на НАТО.


Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Полският президент заяви, че турската гледна точка в дебатите в НАТО трябва да бъде уважавана

Reuters: Полският президент заяви, че турската гледна точка в дебатите в НАТО трябва да бъде уважавана

4 Декември 2019 | 19:02 | Агенция "Фокус"
Лондон. Президентът на Полша Анджей Дуда заяви, че турската гледна точка в дебатите в НАТО трябва да бъде уважавана, предава Reuters.
Той заяви това, след като Анкара се съгласи да подкрепи плана за колективна отбрана на Полша и Прибалтика по време на срещата от високо равнище на НАТО в Лондон.

Дуда освен това каза, че макар Полша да не е съгласна с Русия в някои неща и действията на Москва често са неприемливи, двете държави все пак са съседи.

Западните страни обявиха задържането на Русия за свой приоритет, след като Москва анексира Крим от Украйна – източния съсед на Полша - през 2014 г.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Президентът на Литва твърди, че Турция не е предявявала искания, за да подкрепи плана на НАТО за отбраната на Полша и Прибалтика

Reuters: Президентът на Литва твърди, че Турция не е предявявала искания, за да подкрепи плана на НАТО за отбраната на Полша и Прибалтика

4 Декември 2019 | 18:21 | Агенция "Фокус"
Лондон. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е предявявал искания в замяна на подкрепа за плана на НАТО за отбраната на Полша и Балтийските страни, твърди президентът на Литва Гитанас Науседа.
„Никой не е настоявал за нищо от нас. Ние всички благодарихме на президента Ердоган за неговата солидарност“, каза Науседа пред журналисти в Лондон, където се провежда срещата на върха между лидерите на страните-членки на НАТО.
По-рано Науседа и другите лидери на Прибалтика и Полша разговаряха с турския президент.

Преди това се появи информация, че Турция ще се противопостави на плана на НАТО за отбраната на региона, освен ако страните-членки не подкрепят позицията на Анкара за това, че кюрдските милиции в Северна Сирия, срещу които тя воюва по-рано, са терористични организации.

В частност става дума за силите на „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС), които бяха съюзници на коалицията, водена от САЩ, в борбата срещу терористичната групировка „Ислямска държава“. Анкара обаче ги счита за терористи, поради техните връзки с „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК), която от години води кампания за независимостта на населените с кюрди територии на Турция, която често е водила и до кръвопролития, предизвикани и от двете страни в конфликта.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Даниел Смилов, политолог: Изказванията на Еманюел Макрон за НАТО са опит чрез шок в системата в нея да настъпят реформи, но това може да доведе и до негативни резултати

Даниел Смилов, политолог: Изказванията на Еманюел Макрон за НАТО са опит чрез шок в системата в нея да настъпят реформи, но това може да доведе и до негативни резултати

4 Декември 2019 | 13:16 | Агенция "Фокус"
София. Изказванията на Еманюел Макрон за НАТО са опит чрез шок в системата в нея да настъпят реформи, но това може да доведе и до негативни резултати. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът Даниел Смилов във връзка с изказванията на френския президент Еманюел Макрон за НАТО.

„Това, което аз виждам в действията на президента Макрон, е опит да постигне чрез шок в системата нейна реформа. Той най-вероятно го прави добронамерено, намеренията му вероятно са добри и търси разтърсване и излизане от коловоза за промяна към по-тясна интеграция“, допълни той.

Смилов посочи още, че този шок може да се окаже твърде голям и системата да не успее да го понесе.
„Това, което виждаме като реакция на действията на Макрон, особено в Германия, но не само, е по-скоро негативно втвърдяване на позициите и раздразнение от неговите непрестанни опити да търси промяна на статуквото“, посочи политологът.

Даниел Смилов определи като „провокация“ думите на Макрон, че НАТО е в състояние на мозъчна смърт и посочи, че целта на това изказване отново е постигане на реформа в областта на сигурността.
„От моя гледна точка Макрон е прав да настоява Европа да бъде по-загрижена и по-отговорна за собствената си сигурност. Това може да стане по два начина. В дългосрочен план може да се мисли за създаване на европейска армия, но трябва да е ясно, че тук говорим наистина за десетилетия. Това не може да се реализира от днес за утре. Към момента няма и такава готовност. В средносрочен план това, което е ключово да се направи, е повишаването на финансирането до 2 % от БВП в рамките на НАТО и създаването на по-ефективни механизми при изразходването на публични средства за военни цели. Военният бюджет на държавите от ЕС, дори на сегашните си нива, е огромен“, допълни той.

По думите на Смилов сегашният европейски бюджет за отбрана е достатъчно голям и трябва да се мисли по-скоро за правилното му разходване.
„Ако той бъде ефективно разходван така, че не всички да харчат за едно и също: най-вече за заплати на войници, ако има по-голямо концентриране и координиране на усилията, дори с тези пари, с които ЕС сега разполага, могат да бъдат създадени доста впечатляващи военни възможности. Така че има поле, в което може да се очакват промени. Въпросът е, че този начин на шокиране на системата, на провокиране на системата, който Макрон използва, не е сигурно, че ще доведе до позитивни промени. По-скоро може да мобилизира негативните настроения в част от другите държави“, каза още политологът.
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение“

Теодора ПАВЛОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Разделението надделява над единството в НАТО преди срещата на „мозъчно мъртвите“ с „длъжниците“

Reuters: Разделението надделява над единството в НАТО преди срещата на „мозъчно мъртвите“ с „длъжниците“

4 Декември 2019 | 12:51 | Агенция "Фокус"
Лондон. Лидерите на страните от НАТО се срещат в голф клуб край Лондон в сряда за остра среща на върха дори по стандартите на ерата на Тръмп, като целта им е да разрешат различията си около военните разходи, бъдещите заплахи, включително Китай и ролята на Турция в Алианса, пише Reuters.

Лидерите проведоха предварителни двустранни срещи в Лондон във вторник, по време на които на повърхността излязоха големи различия. Тръмп, който в миналото обяви, че НАТО е остаряло, разкритикува остро Макрон за коментарите му миналия месец относно стратегическата „мозъчна смърт“ на НАТО. Макрон обаче настоя на своето, като късно във вторник написа в „Туитър“, че е важно лидерите да обсъждат въпросите открито, ако искат да намерят решения.

„Моите изявления за НАТО предизвикаха някои реакции. Стоя зад тях“, заяви френският президент. „Това е бреме, което споделяме, не може да влагаме пари и да плащаме с животите на нашите войници без да сме си изяснили фундаментите, на които трябва да се основава НАТО“.

Едно от основните оплаквания на Макрон е, че Турция, член на НАТО от 1952 г. и критичен съюзник в Близкия изток, все по-често действа по свободен начин, извършвайки нахлувания в Сирия, вдигайки оръжие срещу сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), които бяха съюзници на Западните сили срещу Ислямска държава и купуват от Русия система за противоракетна отбрана С-400.

Турският президент отговори, като заяви, че ще се противопостави на плановете на НАТО за защита на балтийските държави и Полша от Русия, ако Алиансът не признае ОНС за терористична групировка.

Пристигайки за събирането в имение от XVIII век, което някога е било домакин на първенство по голф, спечелено от Тайгър Уудс, естонският премиер Юри Ратас - чиято страна зависи от НАТО за щита срещу Русия - заяви, че е уверен, че съюзът може да преодолее различията.


„НАТО е силен. Възпирането на НАТО е 100% надеждно “, каза той. „Трансатлантическото ... сътрудничеството е крайъгълен камък за нас, за нашата сигурност и за двете страни на Атлантическия океан“.

Във вторник Тръмп, който отдавна обвинява европейските съюзници, че се ползват от подкрепата на американската суперсила без да поемат своята част от разходите, описа съюзниците, които плащат по-малко от очакваното, като „длъжници“.

На срещата на високо равнище се очаква Европа, Турция и Канада да обещаят, че до 2024 г. ще увеличат колективно разходите си за отбрана до 400 милиарда долара.

Франция и Германия, като основни европейски членове, искат алиансът да обмисли по-голяма роля в Близкия изток и евентуално в Африка. Те се стремят да спечелят подкрепа за създаване на група „мъдреци“, която да изготви планове за реформи.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Макрон заяви, че не се срамува от изказването си за „мозъчната смърт“ на НАТО

ТАСС: Макрон заяви, че не се срамува от изказването си за „мозъчната смърт“ на НАТО

4 Декември 2019 | 12:46 | Агенция "Фокус"
Лондон. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че не се срамува от последните си изказвания за „мозъчната смърт“ на НАТО, защото смята, че те позволиха да бъдат започнати важни дискусии за състоянието на нещата в Алианса, предава ТАСС.

„Не се срамувам (от своите изказвания), защото те позволиха да бъдат започнати дискусии, които бяха абсолютно необходими“, каза Макрон на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО, която се провежда в Лондон.

„Трябва да обсъдим много неща…особено как можем да се противопоставим съвместно на международния тероризъм“, каза президентът. „Нашата отговорност е да разрешим разногласията, които могат да бъдат пагубни и да започнем стратегически дискусии“, добави Макрон.

Превод и редакция: Мария Факова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доналд Тръмп: Сирийският нефт е в нас и ще правим с него каквото си поискаме

Доналд Тръмп: Сирийският нефт е в нас и ще правим с него каквото си поискаме

3 Декември 2019 | 13:15 | Агенция "Фокус"
Лондон. САЩ са взели под контрол нефтените находища в Сирия, за да победят терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) и сега могат да правят с петрола каквото си поискат. Това заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп след срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди срещата на върха на Алианса в Лондон, предава ТАСС.
„ИД се опитаха да запазят контрола над нефта, а сега ние го контролираме изцяло. Казано честно, ние имаме голяма подкрепа от множество различни хора (по този въпрос). Като цяло, единствено нашите военни, които остават на тази територия, охраняват петрола. Нефтът е в нас и можем да правим с него каквото си поискаме“, заяви Тръмп.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доналд Тръмп: Критиките на Макрон към НАТО са „много гадни“

Доналд Тръмп: Критиките на Макрон към НАТО са „много гадни“

3 Декември 2019 | 11:49 | Агенция "Фокус"
Лондон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че критиките на френския му колега Еманюел Макрон към НАТО са много обидни, след като последният постави диагноза „мозъчна смърт“ на Алианса, предава AFP.

„НАТО служи на голяма цел“, заяви Тръмп в хода на съвместна пресконференция с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг преди срещата на върха на съюзните държави.

„Мисля, че това е много обидно“, заяви той за изказването на Макрон, като го описа като „много, много гадно изявление, особено към 28 държави“.

Освен това Тръмп защити Столтенберг, като се похвали, че членовете на НАТО масово увеличават разходите си за отбрана благодарение на натиска му и предупреди, че Франция, може би, се отделя от НАТО, след като в интервю пред The Economist френският президент за пореден път разкритикува ръководството и стратегията на Алианса.

„Никой не се нуждае повече от НАТО от Франция“, заяви американският лидер. „Те направиха много опасно изявление“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Столтенберг: Присъствието на НАТО в Полша и балтийските страни е мощен сигнал към Русия

Столтенберг: Присъствието на НАТО в Полша и балтийските страни е мощен сигнал към Русия

3 Декември 2019 | 11:45 | Агенция "Фокус"
Варшава. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в интервю пред полското издание Rzeczpospolita, че военното присъствие на Алианса в Полша и балтийските страни е мощен сигнал към Русия за способността на Алианса да предприема ответни мерки.
„Със своето присъствие в Полша и балтийските страни силите на НАТО изпращат много мощен сигнал на Русия, че в случай на нападение срещу Полша или балтийските страни ще отговори целият Алианс“, заяви той.
В отговор на въпрос, дали Русия е враг на НАТО, генералният секретар увери, че в Алианса „не квалифицират Русия по този начин“. „Ние просто отговаряме тогава, когато има такава необходимост“, отбеляза Столтенберг в навечерието на срещата на върха на Алианса в Лондон.
„Преди всичко, НАТО няма списък с врагове. Защото не виждаме непосредствена заплаха за нито един от съюзниците ни. Но виждаме все по-неопределена и непредсказуема среда в сферата на сигурността. Ето защо променяме нашия потенциал за реагиране, включително на киберзаплахи или в космоса“, отбеляза генералният секретар на НАТО.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Срещата на върха на НАТО отбелязва 70 години от създаването на Алианса

Reuters: Срещата на върха на НАТО отбелязва 70 години от създаването на Алианса

3 Декември 2019 | 11:22 | Агенция "Фокус"
Лондон. Ще има много аплодисменти, когато лидерите на НАТО се съберат в Лондон за да отпразнуват седем десетилетия от създаването на най-успешния военен съюз в историята, пише Reuters. Но с френския президент, който го нарича „мозъчна смърт“, турския лидер, който напада своите съюзници и купува руско оръжие, и американския президент, който поставя под въпрос цялата предпоставка за свръхсилата на своята държава, защитаваща Запада- бъдещето на НАТО изглежда съмнително.

Кралица Елизабет II ще бъде домакин на лидерите в Бъкингамския дворец. Но дори британските домакини, които са поколения от най-ентусиазираните в трансатлантическото партньорство, което НАТО представлява, са разединени от проекта за напускането на ЕС и разсеяни от изборите следващата седмица.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че въпреки неразбирателствата, които станаха основни теми, алиансът е в добро състояние, след засилването на способността си да изпълнява основната си мисия на защита на Европа след анексията на Крим от Русия през 2014 г.

„Изправени сме пред парадокс“, заяви Столтенберг пред Reuters. „Да, имаме някои различия, но реалността е, че правим много повече заедно в продължение на много години“.

Европа, Турция и Канада ще обещаят 400 млрд. долара разходи за отбрана до 2024 г., които целят да умиротворят Доналд Тръмп, който отдавна заяви, че съюзниците на САЩ трябва да харчат повече за колективна отбрана.

Лидерите също така ще се споразумеят за нов бюджет за 2021-2021 г., който намалява приноса на САЩ за финансиране на самия съюз. Те ще одобрят нова стратегия за наблюдение на нарастващата военна активност в Китай за първи път и ще обявят космоса като област на война, заедно с въздуха, сушата, морето и компютърните мрежи.

Съюзниците все още имат спомени от конфронтацията с Тръмп на последната среща на върха на НАТО през юли 2018 г., а сега ще трябват да се изправят срещу двама президенти, които направиха по-забележими лошите качества на НАТО: Еманюел Макрон и Реждеп Тайип Ердоган.

Превод и редакция: Мария Факова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ердоган потвърди: Турция ще блокира всички планове на НАТО, ако Алиансът не обяви сирийските кюрди за терористи

Ердоган потвърди: Турция ще блокира всички планове на НАТО, ако Алиансът не обяви сирийските кюрди за терористи

3 Декември 2019 | 10:02 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция ще блокира плана на НАТО за отбрана на балтийските републики, ако Алиансът не признае сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG) за терористи, заяви турският президент Реджеп Таийп Ердоган преди срещата на върха на НАТО в Лондон, предава Reuters.

Както уточнява британската агенция, отношенията между Турция и НАТО са обтегнати по редица въпроси, от решението на Анкара да купи руски системи за противовъздушна отбрана, до сирийската й политика. Няколко членки на Алианса осъдиха Турция за решението й да започне настъпателна операция в Североизточна Сирия срещу кюрдските формирования.

Анкара отказа да подкрепи план за отбрана на НАТО за Прибалтика и Полша, докато не получи по-голяма подкрепа за битката си с ОНС, които счита за терористична организация.

Преди заминаването си за Лондон, Ердоган заяви в Анкара, че е говорил с полския президент Анджей Дуда по телефона в понеделник и двамата са се разбрали да се срещнат заедно с лидерите на балиийските страни, за да обсъдят въпроса.

„С удоволствие, можем да се съберем и да обсъдим тези въпроси и там“, заяви той. „Но ако нашите приятели в НАТО не признаят за терористична организация онези, които считаме за терористи... ще се противопоставим на всяка стъпка, която ще бъде направена там“.

Източник от турските служби за сигурност заяви в понеделник, че Турция „не изнудва“ НАТО с отказа си да подкрепи плановете на Алианса и че страната има пълното право на вето.

Очаква се Турция, Франция, Германия и Обединеното кралство да проведат отделна среща в кулоарите на срещата на върха на НАТО. Ердоган каза, че основно ще обсъдят плановете на Турция за създаване на зона за сигурност в Североизточна Сирия, която досега е посрещната с критики от европейските съюзници на Анкара.

Отделно Турция е в противоречие с Гърция и Кипър относно правото върху въглеводородите в Източното Средиземноморие. Ердоган заяви, че ще се срещне и с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Лондон.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Според президента на Турция НАТО трябва да се обнови

ТАСС: Според президента на Турция НАТО трябва да се обнови

3 Декември 2019 | 09:22 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че обновяването на НАТО е неизбежно. Той обяви това на пресконференция в Анкара преди да отлети за Лондон, където ще се проведе среща на върха на НАТО на 3 и 4 декември.

„Обновяването на НАТО е неизбежно. Турция очаква, че съюзниците ще търсят начини за разширяване на сътрудничеството, вместо да търсят алтернативи. Ние очакваме, че те ще проявят солидарност по въпроса за борбата (на Анкара) с тероризма“, каза турският държавен глава.

„Всички страни от НАТО са задължени да подкрепят реформата на алианса. Това ще позволи по-принципна и решителна борба срещу терористичните организации“, добави той. Според него Турция е незаменима страна в НАТО.

Превод и редакция: Мария Факова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Турция не „изнудва“ НАТО чрез плана за отбрана на Прибалтика

Reuters: Турция не „изнудва“ НАТО чрез плана за отбрана на Прибалтика

2 Декември 2019 | 15:15 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция не изнудва НАТО с отхвърлянето на плана за отбрана на Прибалтика и Полша и има пълни права да налага вето в съюза, заяви турски източник за сигурност, предава Reuters.

Reuters съобщи, че Турция отказва да подкрепи плана за отбрана на НАТО за Прибалтика и Полша, докато не получи повече подкрепа за борбата си срещу сирийската кюрдска милиция "Отряди за народна самоотбрана" (ОНС), която смята за терористична организация.

„НАТО е институция, в която Турция има пълни права на вето, политическо и военно и тук има процедури“, каза източникът. „Турция не изнудва, това е неприемливо“.

Представителите на НАТО се нуждаят от официално одобрение от всички 29 членове за плана за подобряване на отбраната на Полша, Литва, Латвия и Естония срещу всяка заплаха от съседна Русия.
По-късно турски дипломатически източник заяви, че Турция е „отворена за оферти“ и че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се опитва да намери обща позиция между съюзниците.

Превод и редакция: Мария Факова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Макрон се възползва от руските ракети за самоутвърждение

„Взгляд“: Макрон се възползва от руските ракети за самоутвърждение

1 Декември 2019 | 20:39 | Агенция "Фокус"
Париж. Еманюел Макрон отново не върви в крак с НАТО, призовавайки съюзниците да започнат преговори с Путин за Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег. Всички останали от НАТО отхвърлиха тази идея Москва изначално. Френският президент все по-често започва да играе собствена игра, влизайки в конфликт с Вашингтон. Изглежда, че прогнозата, че Макрон иска да влезе в ситуационен съюз с Путин, за да постигне лидерството на Франция в ЕС, се сбъдва, коментира руският вестник „Взгляд“.

В четвъртък Кремъл потвърди, че френският президент Еманюел Макрон e изпратил отговор на посланието на Владимир Путин от септември за съдбата на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО). Писмото-отговор на Макрон съдържа разбиране на загрижеността на Русия „и готовност за диалог по този въпрос“, заяви Дмитрий Песков, говорител на руския лидер.

Така Макрон стана първият западен лидер, който се съгласи да започне преговори с Москва за ДРСМО. Припомняме, Путин предложи да се обяви мораториум върху разполагането на подобни ракети, като изпрати писмо по този въпрос през септември до няколко десетки държави от НАТО. Централата на Алианса чрез думите на генералния му секретар Йенс Столтенберг каза веднага, че „не вижда смисъл“ в предложението на Путин. "Ние сме чували това предложение и преди, но то не заслужава доверие, защото то пренебрегва реалността", отбеляза той и добави, че Русия вече е разположила крилатата ракета 9M729 на границите на НАТО.

Случи се така, че в четвъртък Макрон прие Столтенберг в Елисейския дворец. „Наскоро предизвика широк отклик отговора на Франция на писмото от президента Путин. Франция любезно сподели отговора си на това писмо със своите съюзници, което не всички съюзници са правили преди. Мисля, че това е добър подход“, каза Макрон, разговаряйки с генералния секретар на НАТО.

Макрон също отхвърли конкретната идея за мораториума, „идеята обаче не трябва да се отхвърля като основа за дискусия“, цитира френският лидер ТАСС. „Необходимо е да се изгради прозрачен, задълбочен и взискателен диалог с Русия“, каза Макрон. "Ето защо изразих волята си да дам нов тласък на този диалог."

В същото време той отбеляза, че "Франция разбира загрижеността на съюзниците и никога не би рискувала сигурността на партньорите", но "липсата на диалог с Русия не направи континента по-безопасен."

„Враг ли ни е Русия днес? Или е Китай? Целта на НАТО ли е да ги сочи като врагове? Не мисля така ", заяви Макрон (според Bloomberg).
Столтенберг трябваше да си припомни, че споровете между страните от НАТО са нормални. „Не е тайна, че имаме разногласия, защото сме 29 съюзници. Такива имаше и преди, но всеки път ги преодолявахме и поддържахме мира в Европа, което е основната задача на НАТО “, увери генералният секретар.

Германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung подчертава, че за втори път този месец Макрон "плува срещу течението "в рамките на съюза“. Той направи първия си скандал в началото на ноември, когато обяви "мозъчната смърт" на НАТО. Говорейки в четвъртък със Столтенберг, Макрон, между другото, припомни обидните си думи на госта и не ги отрече. Френският лидер заяви, че това изявление е „полезно събуждане“ за съюза.

Москва смята, че този път Париж е решил да спори със съюзниците въз основа на абсолютно рационални и универсални съображения. „Макрон разбира, че унищожаването на договора е лошо за Европа“, заяви пред вестник „Взглад“ Олег Морозов, член на Съвета на федерацията. - Ракетите със среден и малък обсег на действие не пречат на „балистичната история на отношенията“ между САЩ и Русия, където има съвсем различни разстояния. Това е проблем на Европа и околните територии. "

Сенаторът вярва: „Ако договорът бъде унищожен и НАТО реши да разположи ракети в Европа, тогава Франция става уязвима при ответния удар от Русия. Макрон с право нарича това въпрос на европейската сигурност, а не на американската."

Ръководителят на Центъра за френски изследвания на Руската академия на науките Юрий Рубински твърди, че Макрон „не може и не иска да приеме едностранно руското предложение за ДРСМО“ и затова призовава партньорите си за съвместна дискусия. Вече е ясно, че не всички страни подкрепят тази идея: Германия вече изрази съмненията си, а Полша и балтийските страни няма да се противопоставят на ръководството на НАТО, защото тази организация остава за тях „верую“ и фундамент на външната политика.

Макрон все още се стреми да бъде съюзник на Съединените щати, но в същото време той започна активно да установява отношения с Русия и Китай, припомни експертът пред изданието, а в отношенията с тези две сили „той се позиционира не само като президент на Франция, но и като упълномощен представител на интересите на Европейския съюз ".
„Призивите на Макрон за обширна система за сигурност и сътрудничество на евразийския континент от Лисабон до Владивосток са пряко продължение на идеята на Шарл де Гол за Европа от Атлантическия океан до Урал“, добави Рубински.

Руските политици също не изключват, че Макрон се нуждае от идеята за преговори с Русия за ДРСМО, за да укрепи авторитета си в съюза. "Невъзможно е да се оценят недвусмислено плановете на Макрон по отношение на отношенията с Русия, но няма съмнение в амбициите му, желанието му да играе ролята си в Европа, да се конкурира с другите страни и да взема ключови решения", добави сенаторът Олег Морозов.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Тайип Ердоган: Не НАТО, Макрон се намира в състояние на мозъчна смърт

Реджеп Тайип Ердоган: Не НАТО, Макрон се намира в състояние на мозъчна смърт

29 Ноември 2019 | 15:20 | Агенция "Фокус"
Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган разкритикува френския си колега Еманюел Макрон за изявлението му за „мозъчната смърт“ на НАТО, като заяви, че може би той се намира в такова, предава AFP.

„Говоря за президента на Франция Еманюел Макрон, ще кажа същото и пред (страните-членки на) НАТО. Първо, проверете за собствената си мозъчна смърт. Тези изявления са подходящи само за хора като Вас, които са в състояние на мозъчна смърт", заяви Ердоган в телевизионна реч.

Макрон не се отказа от позицията си за „мозъчната смърт“ на НАТО дори и след срещата с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг в Париж. Според френския президент през последните години Алиансът се е отдалечил от реалните си задачи, а спорните изявления, заради които мнозина съюзници го разкритикуваха, са помогнали на НАТО да се върне в "правия път".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: НАТО увеличава военните разходи на 400 милиарда долара до 2024 година

ТАСС: НАТО увеличава военните разходи на 400 милиарда долара до 2024 година

29 Ноември 2019 | 14:52 | Агенция "Фокус"
Брюксел. НАТО увеличава разходите си за отбрана с 400 милиарда долара до 2024 година в сравнение с нивото от 2016 година, пише ТАСС. Това заяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг на пресконференция преди срещата на върха Северноатлантическия алианс в Лондон на 3-4 декември.

„Увеличението на военните разходи на НАТО до 2024 година ще възлиза на 400 милиарда долара (спрямо 2016 година при постоянни цени през 2015 година-бел. ТАСС). Това е безпрецедентен напредък“ каза генералният секретар.

Превод и редакция: Мария Факова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Срещата на върха на НАТО: Отношенията с Русия и контролът над въоръженията ще бъдат основни теми в Лондон

Срещата на върха на НАТО: Отношенията с Русия и контролът над въоръженията ще бъдат основни теми в Лондон

29 Ноември 2019 | 14:25 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Лидерите на страните-членки на НАТО ще обсъдят отношенията с Русия и контрола над въоръженията на срещата на върха, която ще се проведе следващата седмица в британската столица Лондон. Това обяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на събитието, предава TACC.

„Ще обсъдим и Русия. Всички членове на НАТО са единни по отношение на поведението й. Съгласни сме, че нарушението на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) е агресивно. Но нашите действия ще бъдат балансирани и конструктивни", увери норвежецът.
Според Столтенберг Алиансът не може да констатира агресивни действия на Русия срещу страните-членки, но трябва да отговори на увеличаването на военните способности на Москва.

„Ние не виждаме пряка заплаха от Русия към страните от НАТО. Но виждаме тенденция към увеличаване на руските инвестиции в сили и средства [от военно естество]. Не виждаме агресивно отношение към никоя държава от НАТО, но реалностите показват, че НАТО трябва да реагира, трябва да модернизира своите сили, да инвестира във възпиране", поясни Столтенберг.

Според генералния секретар НАТО трябва да поддържа контакти с Русия, като същевременно поддържа единство на позициите в своите редици.
„Постигнахме съгласие по отношение на политиката на НАТО спрямо Русия. Става въпрос за двоен подход - възпиране и отбрана, в същото време водим политически диалог с Русия, която е наш съсед. Стремим се към по-добри отношения с Русия, трябва да разговаряме с нея, защото тя съществува, тя е наш съсед. Трябва да водим диалог, за да има прозрачност, предвидимост, така че диалогът с Руската федерация е важен за НАТО", призова Столтенберг, като отбеляза, че е важно да се запази единство на позициите в редиците на Алианса.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

L‘Express (Франция): Макрон обясни на Столтенберг неговата „диагноза" за НАТО

L‘Express (Франция): Макрон обясни на Столтенберг неговата „диагноза" за НАТО

29 Ноември 2019 | 09:04 | Агенция "Фокус"
Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон не се отказа от позицията си за „мозъчната смърт“ на НАТО дори и след срещата с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг в Париж, отбелязват в редакцията на националния ежедневник L‘Express.
Според френския президент през последните години Алиансът се е отдалечил от реалните си задачи, а спорните изявления, заради които мнозина съюзници го разкритикуваха, помогнаха на НАТО да се върне в правия път.

Така Макрон „остана на земята и зад собствените си думи" за „мозъчната смърт на НАТО". Според кореспондентите на изданието след срещата в Париж Макрон и Столтенберг са потвърдили намерението си да „осигурят успех“ на срещата на върха на лидерите на страните-членки на НАТО, която ще се проведе следващата седмица в Лондон. С нея ще бъде отбелязана и 70-годишнината от създаването на Алианса.
Заради „обвиненията" към НАТО Макрон веднага се натъкна на критики от Вашингтон, Лондон, Варшава и Анкара, подчертава L'Express. Междувременно, на съвместна пресконференция със Столтенберг, президентът на Франция все пак обясни - той каза, че подобни мисли са предизвикани от „явната и неприемлива изолация“ на НАТО от реалния живот, която ясно се е проявила по време на предишните две срещи на върха на организацията. Макрон припомни, че те са били посветени изцяло на това как да бъдат намалени американските разходи за организацията.

В същото време, стратегическите въпроси, свързани с „мира в Европа, отношенията с Русия и Турция“, както и въпросът кой наистина е противникът за Алианса, не бяха „разрешени“, добави президентът на Франция, като отбеляза, че сред официалните приоритети на НАТО е борбата срещу тероризма. „Трябваше разтърсване. Подготвях го и с удоволствие отбелязвам, че размислите върху нашите глобални цели и стратегически цели са станали наш приоритет“, заяви френският лидер.

В отговор Столтенберг увери Макрон, че НАТО е модернизирал доктрината и режима си на работа чрез засилване на средствата си за влияние, особено в Източна Европа, посочва кореспондентът на L'Express. В същото време генералният секретар на Алианса подчерта, че в момента ЕС не може сам да защитава Европа и не може да замени НАТО. „И двете структури са различни страни на една и съща монета", цитира изданието думите на норвежкия политик.

Според администрацията на френския президент Макрон ще проведе още няколко срещи с преди форума на върха на Лондон, включително с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, канцлера на ФРГ Ангела Меркел и британския премиер Борис Джонсън.

Материалът е достъпен на руски език на inosmi.ru

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Times: Германия смята, че ролята на НАТО днес е по-голяма, отколкото е била по време на Студената война

The Times: Германия смята, че ролята на НАТО днес е по-голяма, отколкото е била по време на Студената война

28 Ноември 2019 | 20:49 | Агенция "Фокус"
Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел произнесе разпалена реч в защита на НАТО и заяви, че Европа не може да се защити без американската подкрепа, като протестира срещу изявленията на френския президент Еманюел Макрон, пише британското издание The Times.

Преди откриването на срещата на върха на НАТО на 3 декември имаше опасения, че ще се разкрият пукнатини в структурата на Алианса, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се усъмни в нуждата му и заплаши да го напусне. Германският канцлер призова за по-голямо единство и заяви, че днес НАТО е по-важен от всякога след края на Студената война.

По-рано Макрон заяви, че НАТО се намира в състояние на "мозъчна смърт" и призова за преоценка на отношенията с Русия, което показва нарастващото несъгласие между Париж и Берлин по въпросите на стратегията за отбрана.

И двете страни се обявяват в подкрепа за укрепването на военната сила и независимост на Европа; въпреки това отношението на Макрон към Алианса и неговото вето върху преговорите за присъединяването на Албания и Северна Македония към Европейския съюз представляват притеснение за Германия.

„Първо, искам да кажа, че запазването на НАТО напълно отговаря на нашите (национални) интереси, повече отколкото по време на Студената война или поне в същата степен“, каза Меркел, изказвайки се пред Бундестага.

„Както каза (германският) външен министър (Хайко Маас), Европа в момента не е в състояние да се защити сама. Ние сме зависими от трансатлантическия съюз и затова е важно да работим върху този алианс и да поемем повече отговорност", каза още тя.

Алиансът се готви да отбележи своята 70-годишнина на срещата на върха, която ще се проведе на 3 и 4 декември, но вътрешните раздори нарастват в неговите редици. Макрон се съмняваше, че в случай на нападение срещу член на НАТО, останалите страни ще изпълнят задълженията си да го защитят.

Турция пък предизвика възмущение сред съюзниците, като закупи руски зенитно-ракетни системи и нахлу в Североизточна Сирия, след неочакваното изтегляне на американските войски оттам.

Френско-германските отношения, които традиционно служеха като дипломатически ешелон за цяла Европа, също се влошават. Макрон е недоволен, че Германия не се съгласява да подкрепи смелите му маневри.

На закритата вечеря в чест на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, Меркел каза на Макрон, че се е уморила от неговия конфронтационен маниер.

„Разбирам желанието ви за разрушителна политика“, е казала Меркел.
"Но ми е писнало да събирам парчетата. Отново и отново залепвам чашките, които разбивате, така че да имаме възможност да седнем и да пием чай заедно".

Изказвайки се в Бундестага, тя се съгласи с някои точки от анализа на Макрон.
"Турция се оттегли сама като член на НАТО", каза тя.
„На прага на Европа има много терористични заплахи.“
„Съединените щати вече няма да поемат автоматично отговорност, ако у нас възникне пожар. Възникна изцяло нов многополюсен свят, в който Китай поема преобладаващата роля, привличайки все повече и повече американско внимание“, каза тя.

Меркел обаче заяви, че колективните въоръжени сили на Европа никога няма да действат "срещу НАТО или вместо НАТО".
За да събере такава въоръжена сила, НАТО трябва да приеме френско-германското предложение за сформиране на малка работна група, съставена от влиятелни личности (бивши държавници и други хора с радикални идеи) и под ръководството на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, която ще помогне за реформата на съюза.

Меркел критикува Макрон и за позицията му за Западните Балкани, като каза, че ЕС рискува да „загуби“ Албания и Северна Македония, ако те продължават да бъдат възпрепятствани да се присъединят към ЕС в бъдеще.
„Длъжни сме да кажем на държавите от Западните Балкани: имате надеждна европейска перспектива и по тази причина ви обещахме преговори за присъединяване “, каза тя.
"В противен случай ние ще загубим тези страни и ще си навредим“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно критикува членовете на НАТО за недостатъчния, според него, финансов принос към Алианса. САЩ осигуряват огромна част от бюджета му, а от 29 държави-членки само шест европейски държави изпълняват задължението да отпуснат поне 2% от своя Брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Това са Естония, Гърция, Полша, Латвия, Литва и Великобритания. Меркел каза още, че Германия ще достигне тази цифра "до началото на 2030-те".


Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независимая Газета“: НАТО приравни Германия към САЩ

„Независимая Газета“: НАТО приравни Германия към САЩ

28 Ноември 2019 | 18:47 | Агенция "Фокус"
Берлин. В бъдеще Германия ще плаща същата вноска в бюджета на НАТО като САЩ. Решението за това е било взето по-рано от ръководните органи на Алианса, под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп, пише руският вестник ”Независимая газета“.

Преразпределението на разходите, при което САЩ намаляват финансовия си принос към НАТО, трябва да повиши духа на страните-членки преди юбилейната среща на върха в Лондон на 3-4 декември.

Ръководството на НАТО реши да преразпредели финансовите вноски в бюджета на организацията. От 2021 г. САЩ намаляват своя принос от сегашните 22,1% до 16,35%, а немският дял нараства от 14,8% на 16,35%. За Германия това означава годишно увеличение на плащанията с над 33 милиона евро. И САЩ ще могат да спестят по този начин 120 милиона евро. Досега, в абсолютни цифри, САЩ плащаха на бюджета на НАТО, съставляващ 2,12 млрд. евро, общо 470 млн, а Германия - 313 млн.

Увеличават се и вноските за други страни-членки на алианса. Само Франция категорично отказа да увеличи приноса си към НАТО. Според информацията, в Париж смятат темата за преразпределението на финансовия принос за „абсолютно второстепенна“.

НАТО се надява одобрението за преразпределението на средствата да намали риска от спорове относно общите разходи за отбрана. Както по-рано стана ясно, Тръмп поиска Германия и други американски партньори в НАТО до 2024 г. да увеличат финансовия си принос в отбраната до поне 2% от своя БВП. Той обаче се позовава на съответното решение на Алианса от 2014 г. В Германия обаче те са склонни да тълкуват това решение като „цел, към която трябва да се придвижим“. Сега Германия харчи около 1,39% от своя БВП за отбрана.

Засега германските медии не съобщават за протести на властите заради увеличаването на приноса на Германия в НАТО. Бундестагът ще трябва да приеме новия бюджет за следващата година на 29 ноември. Според аналитичното издание Morning Briefing той ще възлиза на 362 млрд. евро. Най-значителната му част са социалните разходи. Предвижда се да се изразходват 45,1 млрд. евро за отбрана. Миналата година разходите за отбрана в Германия според Министерството на отбраната възлизат на 43,2 милиарда евро. Така германците имат достатъчно пари за увеличения принос към бюджета на НАТО.

В същото време в страната продължава дискусия относно възможността за увеличаване на военния бюджет до нужния според Тръмп размер. И докато германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер подкрепя увеличението на бюджета за отбрана, социалдемократическият министър на финансите Олаф Шолц е против.

Очевидно това ще бъде решено в зависимост от това кой ще е новият лидер на Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ). От резултатите от писменото гласуване на членовете на СДПГ, в което участват над 420 хил. партийни членове, ще се реши бъдещето на управляващата коалиция в страната, която включва и консервативния блок „Християндемократически съюз“ (ХДС). Резултатите от волята на социалдемократите трябва да бъдат известни на 1 декември.

Тези избори станаха необходими след оставката на тогавашния председател на партията Андреа Нелес през юни 2019 г. Тогава беше решено ръководството на СДПГ да е съставено от двама политици. Ако бъдат избрани противници на настоящата „голяма коалиция“, ще е възможно бъдещото отношение на Германия към НАТО да се измени. В този случай най-вероятно настоящата коалиция ще престане да съществува и ще бъдат обявени предсрочни избори.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АFP: Макрон застава зад думите си за „мозъчната смърт“ на НАТО

АFP: Макрон застава зад думите си за „мозъчната смърт“ на НАТО

28 Ноември 2019 | 15:45 | Агенция "Фокус"
Париж. Френският президент Еманюел Макрон защити твърдението си, че НАТО преживява „мозъчна смърт“, като заяви, че неговите страни-членки вече не е си сътрудничат стратегически по множество ключови въпроси, пред които Алиансът е изправен, предава AFP.

„Аз абсолютно заставам зад тези повдигнати неясноти, защото вярвам, че е безотговорно от наша страна да продължаваме да говорим за финансови и технически въпроси, като се има предвид пред какво сме изправени“, каза той по време на пресконференция, след преговорите си с генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като двамата разговаряха в Париж.

„Нужно е да се събудим“, добави Макрон.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг: НАТО одобри нова формула за принос към общия бюджет, САЩ и Германия ще имат равни вноски

Йенс Столтенберг: НАТО одобри нова формула за принос към общия бюджет, САЩ и Германия ще имат равни вноски

28 Ноември 2019 | 14:46 | Агенция "Фокус"
Париж. НАТО одобри нова формула за изчисляване на вноските в общия бюджет на Алианса, съгласно която САЩ ще намалят своя дял, докато този на Германия ще се увеличи. Това обяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг след срещата си в Париж с държавния глава на Франция Еманюел Макрон, предава РИА Новости.

По-рано CNN, позовавайки се на редица американски служители, заяви, че администрацията на президента Доналд Тръмп е предприела стъпки за намаляване на приноса си към колективния бюджет на НАТО. Досега САЩ осигуряват около 22% от прякото финансиране на НАТО, което покрива по-специално разходите за поддръжка на централите.

„Вярно е, че се съгласихме с новата формула за разпределението на тези разходи (към общия бюджет), САЩ ще плащат по-малко, Федерална република Германия ще плаща повече, т.е. сега САЩ и Германия ще плащат равни вноски, почти 16% от бюджета на НАТО. Останалото ще бъде разпределено между другите съюзници", поясни Столтенберг на пресконференцията в Париж.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Макрон определи коментара си за „мозъчната смърт“ на НАТО като „полезен“ за Алианса

ТАСС: Макрон определи коментара си за „мозъчната смърт“ на НАТО като „полезен“ за Алианса

28 Ноември 2019 | 14:35 | Агенция "Фокус"
Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон смята, че изявлението му за „мозъчната смърт“ на НАТО е полезен сигнал за Алианса. Съответното той заяви на пресконференция след разговора в Париж с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предава TACC.

„Моят коментар за мозъчната смърт на НАТО беше полезен сигнал за привличане на вниманието на Алианса“, подчерта Макрон.
На 7 ноември в интервю за списание The Economist френският президент заяви, че координацията е напълно загубена в рамките на НАТО, а Алиансът е в състояние на „мозъчна смърт". Той отбеляза също, че Европа трябва да започне да мисли за себе си като за независима геополитическа сила, в противен случай тя „няма да контролира съдбата си“. Столтенберг и германският канцлер Ангела Меркел не бяха съгласни с оценката на Макрон за състоянието на Алианса.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Срещата между Макрон и Столтенберг: ЕС трябва да бъде част от всеки бъдещ договор между САЩ и Русия за ядрени ракети

Срещата между Макрон и Столтенберг: ЕС трябва да бъде част от всеки бъдещ договор между САЩ и Русия за ядрени ракети

28 Ноември 2019 | 14:25 | Агенция "Фокус"
Париж. Според държавния глава на Франция Еманюел Макрон европейските нации трябва да участват във всички преговори за създаване на ново споразумение между САЩ и Русия за ограничаване ядрените ракети със среден обсег. Съответното той заяви в рамките на срещата си в Париж с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предава AFP.

„Не можем просто да се задоволяваме с двустранни договори", заяви Макрон след разговора си със Столтенберг.
Агенцията припомня, че след дълъг спор по-рано тази година се разпадна ключовия Договор за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) от годините на Студената война.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Макрон призова на срещата със Столтенберг за прозрачен диалог с Русия

ТАСС: Макрон призова на срещата със Столтенберг за прозрачен диалог с Русия

28 Ноември 2019 | 14:24 | Агенция "Фокус"
Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон призова за установяване на прозрачен и взискателен диалог с Русия на съвместната пресконференция с генералния секретар на НАТО след срещата им в Париж, предава ТАСС.
„Трябва да се изгради прозрачен, задълбочен и взискателен диалог с Русия“, заяви Макрон.
Освен това френският лидер поиска новия договор за ракетите със среден и малък обсег (РСМО) да се договори с участието на европейските страни.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Турция започна нов конфликт с НАТО заради Русия

„Взгляд“: Турция започна нов конфликт с НАТО заради Русия

28 Ноември 2019 | 14:01 | Агенция "Фокус"
Москва. Турците са взели за заложници държавите в Източна Европа. Така реагираха в ръководството на НАТО на съобщенията за демонстративното нежелание на Анкара да подкрепи план на Алианса за защита на Полша и Прибалтика от „руско нападение“. В самия военен блок вече обявиха решението на Анкара за разрушително за Алианса. Москва обаче не трябва да се радва на кризата в НАТО или да се ласкае с появата на политически съюзник там, пише руският вестник „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

Турция отказа да подкрепи плана на НАТО за защита на балтийските държави и Полша, „в случай на руска атака“. Турските власти "държат източноевропейците за заложници, блокирайки одобряването на това военно планиране, докато не получат отстъпки“, съобщи Ройтерс вчера, позовавайки се на високопоставен източник в Алианса.

Според информацията на източника, Анкара е е поставила твърдо условие на НАТО: да признае сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG) за терористи. Трябва да отбележим, че доскоро ОНС имаше подкрепата на САЩ. Друг източник обяви поведението на турската страна за „разрушително“ за Алианса.

Турската делегация в НАТО, както и министерствата на отбраната и външните работи на страната, досега не са коментирали тази информация. Представителят на НАТО Оана Лунгеску в изказване за поведението на Анкара увери, че позицията на Северноатлантическия алианс „по обезпечаването на сигурността и защитата на всички съюзници остава непроменена“.

Впрочем, съвсем очевидно е безпокойството на западните партньори на Турция в Алианса, дали страната с втората по големина армия в Алианса след американската ще остане в НАТО. В тази връзка преди няколко дни Ангела Меркел заяви, че трябва да се положат всички усилия, за да бъде задържана Турция в НАТО, защото това има геостратегическо значение.

Да припомним, че в Сената на САЩ вече бият тревога: Турция вече е преминала червената линия, когато е пристъпила към изпитания на закупените от Русия зенитни системи С-400. Сенаторът-демократ Ван Холен призова администрацията на Тръмп да наложи санкции на Турция, а Държавният департамент – да постави пред Анкара въпроса за „новите й нарушения“ в Сирия и „атаката срещу кюрдите“. Подобни изявления от Вашингтон прозвучаха и след като турският лидер не пожела да сключи сделката с Тръмо: 100 милиарда долара в замяна на отказ от С-400.

От друга страна, Ердоган не е правил гръмки заявления по адрес на НАТО, подобни на тези, които наскоро направи президентът на Франция Еманюел Макрон, който постави на Алианса диагноза „мозъчна смърт“. Нещо повече, наскоро президентът на Турция обеща да уреди противоречията си с другите страни от НАТО по повод използването на С-400.

Съвсем друг въпрос е, че Анкара не се интересува от „защитата на Прибалтика и Полша от Русия“, защото Турция играе собствена игра в рамките на Алианса, отбелязват експертите. „Като начало, Турция смята за нужно да си изясни ситуацията. Властите на страната вярват, че Русия няма намерение да напада никого. Доказателство за това е фактът, че в украинската криза тя подкрепя териториалната цялост на Украйна, но не се присъедини към санкциите срещу Русия“, заяви пред „Взгляд“ турският политолог Исмаил Тогрул.

„Преди това имаше криза в отношенията между Русия и Турция. Сега ситуацията е друга“, констатира събеседникът. „Официално турската страна не казва нищо по този въпрос, но дори и така, позицията на Турция се обяснява с факта, че съюзниците от НАТО не са я подкрепили по време на военната операция „Извор на мира“ (в северната част на Сирия), а напротив – проявиха агресия“, добави турският експерт.

Според Исмаил Тогрул „основната задача на Ердоган е защитита и сигурността на съюзниците в НАТО не само от фиктивни сценарии, но преди всичко от терористи“. „Турция се бори не с кюрдите като цяло, а с конкретни терористични групи“, подчерта събеседникът. „Тук говорим за позицията на Турция по отношение на собствената й сигурност. Тя се интересува от отношението на НАТО към групировки, които в Турция се смятат за терористически организации и НАТО не я подкрепя по този въпрос. Турция отдавна отстъпва по тези въпроси, но колкото повече прави отстъпки, толкова повече членове на НАТО не се отчитат пред самата Турция“.

Както е известно, целта на Анкара е да създаде буферна зона по границата си със Северна Сирия, където да спира кюрдските формирования. „Но в НАТО критикуват плановете на Турция и дори я заплашват със санкции“, заяви пред „Взгляд“ директорът по научната работа на Фонда за развитие и поддръжка на клуб „Валдай“ Фьодор Ликянов. Сбъскала се с такова противодействие от съюзниците в Алианса, Турция е решила да се възползва от наличните й инструменти, добавя експертът.

Такъв инструмент е било и блокирането на натовските планове за „защита на Прибалтика и Полша от Русия“. Още повече, както отбелязва Лукянов, „самоусещането на други страни, особено малки, не е интересно за Анкара“. Експертът също така вярва, че Турция не възприема Русия като заплаха.
В същото време Лукянов смята, че не трябва да се очаква никаква негативна реакция във връзка с този епизод от страна на НАТО. „И без това постоянно упрекват Турция, че е забравила съюзническите си задължения и не действа в духа на солидарността. Но практиката показа, че президентът Реджеп Таийп Ердоган не може да бъде впечатлен от такава критика“, счита експертът. „Защото Ердоган ще продължи да настоява на своето“. Лукянов прогнозира, че в крайна сметка ще бъде намерен компромис.
„НАТО ще смекчи позицията си по отношение на Кюрдистан, а в отговор Турция ще подкрепи плана на НАТО за защита на Полша и балтийските страни от „руската заплаха“.
„Това е символично действие за Турция“, добавя събеседникът.

„Турция има съвсем различни приоритети и нейният светоглед по отношение на сигурността е съвсем друг. За нея е важно какво се случва в Близкия Изток, Средния Изток и конкретно, в Сирия. Там най-важният партньор на Турция е Русия. Това не радва много турците и те с удоволствие биха минали и без нея. Всичко останало е второстепенно и на Турция не й трябва да жертва взаимодействието си с Русия, за да подкрепи формално страховете на съюзниците й. Мисля, че Ердоган използва това като разменна монета, за да постигне своите цели“, счита Лукиянов.

Също така той припомни, че ако се погледне многовековната история на отношенията между Турция и Русия, то те са много сложни по-скоро негативни. „Взаимодействието, което съществува сега, не се основава на дълбоко доверие, а на разбирането както в Русия, така и в Турция, че двете държави няма да получат нищо в Сирия една без друга. Това е солидна основа за взаимодействие“, обясни експертът.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Никола Саркози: Западът е в упадък

Никола Саркози: Западът е в упадък

28 Ноември 2019 | 12:54 | Агенция "Фокус"
Мадрид. Бившият президент на Франция Никола Саркози говори за упадъка на Запада. Видео от неговата реч в Университета Франсиско де Виктория в Мадрид бе публикувано на сайта на вестник Mundo.
„В течение на векове световната ос минаваше на Запад, но днес тя се измести на Изток. От седемте милиарда, населяващи планетата, четири милиарда живеят в Азия, а в центъра – само 800 милиона. Ние вече не сме световна ос и за това си има демографски причини“, заяви политикът.
Според него, кризата на Европейския съюз е предизвикана от остарелите му идеи. Както отбелязва екс-президентът, не може да има единна Европа от 27 страни. Вместо това той вижда „четири Европи“. На Шенген, на еврото, на отбраната и на съюза, затова Саркози призовава за отказ от старите концепции и съсредоточаване в „бъдещето на Европа“.
Именно тази ситуация, според него, е довела до Брекзит, който за Саркози е „безумие, драма и историческо противоречие“.
„Европа трябва да спре да е неподвижна в променливия свят. Гражданите трябва да знаят на къде отиват. Трябва им мечта. Заради бездействието други започват да предлагат мечти. И старата европейска цивилизация все още има мечти и амбиции. Тя не иска да умира“, добави бившият президент.
Един от симптомите за упадъка на Запада, според бившия френски лидер, е избирането на Доналд Тръмп на поста президент на САЩ. По неговите думи, би му харесала да види силна Америка, „която да показва пътя“, но Саркози признава, че „никога не е считал, че постовете в „Туитър“ могат да направят някого силен“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Франция и Германия предлагат планове в НАТО след  „мозъчната смърт“

AFP: Франция и Германия предлагат планове в НАТО след „мозъчната смърт“

28 Ноември 2019 | 12:10 | Агенция "Фокус"
Париж. Франция и Германия представиха отделни предложения за реформирането на НАТО, след като президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Алиансът преживява „мозъчна смърт“ - изявление, предизвикало остри критики няколко седмици преди решителната среща на върха в Лондон, предава AFP.

Френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан използва еднодневната си среща с 28-те си колеги от НАТО, за да обясни изказването на Макрон и да предложи идеи за подобрение. Френският президент съобщи в интервю пред The Economist, че военната операция на Турция в Сирия и непредсказуемостта на САЩ при президента Доналд Тръмп показват провала на стратегическото мислене в НАТО.

Жан-Ив льо Дриан предложи да се формира „малка група от изтъкнати личности“, които да разсъждават върху „визията, която съюзът има за свои ценности и цели“ и да докладват на лидерите на срещата си на върха през 2021 година. Експертите трябва да се съсредоточат върху отношенията на НАТО с Русия и бъдещите предизвикателства пред сигурността - тероризъм, възхода на Китай и въздействието на новите военни технологии, заяви Жан-Ив льо Дриан пред министрите.

В знак на продължаващото напрежение с Франция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който лично ще се изправи срещу Макрон заради неговите коментари, отказа три пъти да коментира френското предложение за пресконференция след срещата. Но той приветства отделен план от германския министър на външните работи Хайко Маас за създаване на група експерти, които да обсъдят как да засилят политическото мислене на НАТО.

„Предложението на министър Хайко Маас получи подкрепата от много съюзници и мисля, че има стойност“, каза той и добави, че проектът ще бъде разгледан допълнително преди срещата на върха на 4 декември в Лондон. Маас заяви, че дискусията между 29-те съюзници го кара да мисли, че Германия е взела правилно решение за комитет, председателстван от самия Столтенберг. Американският държавен секретар Майк Помпео заяви, че е „изключително разумно“ НАТО да се самооцени, за да се увери, че изпълнява целите си, но постави въпроса дали „това е подходящият момент или това е правилният формат“.

Коментарите на Макрон бяха направени на фона на оплакването на Доналд Тръмп за ниските европейски разходи за отбрана и нарастващите опасения за Турция, която закупи ракети от Русия и започна военна операция в Сирия.

Аргументите на френския президент, че Европа трябва да се опита да си гарантира сигурността си, без да разчита на САЩ, предизвикаха гняв от източноевропейските съюзници, които се чувстват пряко застрашени от Русия. Дипломати от други страни посочват, че засега е нереалистично Европа да мисли, че може да се защити без помощ от САЩ. Експертните оценки предполагат, че запълването на тази пропаст ще струва стотици милиарди евро.

Встрани от политическата борба, външните министри подготвиха дневния ред за срещата на върха през следващия месец. „Щетите са нанесени. Сега трябва да ограничим последствията и да създадем обединен фронт в Лондон“, каза един висш дипломат.

Превод и редакция: Мария Факова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Столтенберг идва в Париж за обсъждане на „мозъчната смърт“ на НАТО с Макрон

ТАСС: Столтенберг идва в Париж за обсъждане на „мозъчната смърт“ на НАТО с Макрон

28 Ноември 2019 | 11:40 | Агенция "Фокус"
Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон ще приеме за среща в Париж генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, припомня TACC.

В интервю за вестник Le Figaro or 22 ноември Столтенберг заяви, че отива в Париж, за да обсъди с Макрон съдържанието на интервюто му за британското издание The Economist, което френският президент обяви „мозъчната смърт“ на НАТО. „Искам да му кажа, че не трябва да се прави избор между европейското единство и трансатлантическата солидарност“, подчерта Столтенберг.

В същото време той припомни, че Франция „играе водеща роля в отбраната на Европа и има армия, готова да се разгърне при необходимост".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hurriyet: Турция блокира план на НАТО за защитата на Полша и балтийските държави

Hurriyet: Турция блокира план на НАТО за защитата на Полша и балтийските държави

28 Ноември 2019 | 11:10 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция блокира план на НАТО за защитата на Полша и балтийските държави, след като членове на Алианса, включително САЩ, не подкрепиха друг документ, в който „Народните отряди за самоотбрана“ (YPG) се определят като заплаха за Анкара, разкриха дипломатически източници пред вестник Hürriyet.

Северноатлантическият съвет, основният орган за вземане на политически решения в НАТО, подготви документ за възможни заплахи, отправени на юг от Алианса на заседание на органа в Анкара. В документа YPG се отбелязва като заплаха за сигурността за Турция. Приемането му обаче бе отхвърлено от някои членове на НАТО, включително САЩ. Ако това обаче не се бе случило, YPG за първи път щяха да бъдат определени като заплаха за сигурността в документ на НАТО.

В отговор Турция отказа да подкрепи план на НАТО за отбраната на балтийските държави и Полша. „Ако планът, включващ Турция, не бъде подкрепен, ние няма да допуснем други документи. Онези, които ни помолиха на срещата на министрите на външните работи на НАТО за публикуване на плана за Прибалтика, трябва да проявят същата чувствителност и към този документ“, поясни източникът на изданието, пожелал анонимност.

Междувременно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се опитва да реши проблема преди срещата на върха на Алианса през декември. Норвежецът полага усилия за приемане на текст от всички страни, заяви дипломатическият източник. „Генералният секретар се опитва да намери общ език. Ние казваме, че сме готови за предложения “, обясни източникът, който участва в разработването на плана за отбрана по въпросите на сигурността на Турция.

Ако в документа се споменава YPG, Вашингтон ще трябва да носи юридическа отговорност да се бори срещу групировката, поради което САЩ се противопоставят на плана, твърди още източникът на изданието.

Спорът в навечерието на срещата на НАТО в Лондон по повод 70-годишнината от създаването му, е пореден знак за разделение между Анкара и Вашингтон заради операцията на Турция в Северна Сирия. Пратениците на НАТО търсят официално одобрение от всички 29 държави-членки за военния план за защита на Полша, Литва, Латвия и Естония в случай на руско нападение.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

TACC: Администрацията на Тръмп възнамерява да намали плащанията на САЩ към бюджета на НАТО

TACC: Администрацията на Тръмп възнамерява да намали плащанията на САЩ към бюджета на НАТО

27 Ноември 2019 | 22:27 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да намали размера на плащанията към бюджета на НАТО, предава TACC, като се позовава на информация на CNN.

Според източниците му в Пентагона, доскоро около 22% от бюджета на НАТО идва от средства, осигурени от Вашингтон. Администрацията на Тръмп възнамерява да намали тази цифра до 16%. Един от източниците на CNN отбелязва, че САЩ ще насочат спестените пари за финансиране на редица програми за сигурност в Европа. Сред тях са програми в Украйна и Грузия.

Каналът отбелязва, че съкращаването на разходите на Вашингтон е символична стъпка, тъй като бюджетът на НАТО от 2,5 млрд. долара не отразява всички военни разходи на държавите, които са част от Алианса. По-специално от този бюджет се отделят средства за обслужване на базите на НАТО, за провеждане на определени операции, както и за съвместни инвестиции в отбранителния сектор.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Столтенберг заяви, че НАТО има способността да защитава съюзниците си

РИА Новости: Столтенберг заяви, че НАТО има способността да защитава съюзниците си

27 Ноември 2019 | 16:17 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг за първи път коментира информацията за предполагаемото блокиране от страна на Турция на плана за отбраната на балтийските държави, като заяви, че няма да разкрива подробности за вътрешните дискусии в Алианса, но че той разполага с достатъчно средства за защита на всички свои съюзници, предава РИА Новости.

По-рано Reuters съобщи, че Турция отказва да подкрепи плана на НАТО за защита на балтийските страни и Полша и още търси активна политическа подкрепа в Алианса за борбата си срещу кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС) в северната част на Сирия. Анкара ги смята за терористична организация, заради връзките им с „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК), макар ОНС да помогнаха в борбата с „Ислямска държава“ в Северна Сирия.

"Няма да навлизам във вътрешните дискусии на Алианса, но мога да кажа, че имаме планове, имаме волята и възможностите да защитим всичките си съюзници", каза той пред журналисти в Брюксел.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Хайко Маас: НАТО е живо - от главата до петите

Хайко Маас: НАТО е живо - от главата до петите

27 Ноември 2019 | 11:01 | Агенция "Фокус"
Берлин. Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас ясно се изказа в подкрепа на НАТО и се дистанцира от геостратегическите разсъждения на френския президент Еманюел Макрон за Алианса, отбелязва германското издание Das Handelsblatt.
Маас влезе в дебат с изненадваща яснота относно диагнозата на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО, изказвайки се при откриването на Берлинския форум на Фондация „Кьорбер“, отбелязва авторът на статията Мориц Кох.

Германският външен министър разкритикува появата на дебат във външната политика и похвали „тихата дипломация" на държави като Норвегия. По този начин Маас демонстрира контраст с Макрон, но това не му беше достатъчно – той предупреди срещу „токсичните“ дискусии за НАТО и поясни: „Германската външна политика не е разрушителна, тъкмо обратното. Тя иска да се противопостави на деструкцията".
Според изданието досега разрушителността се е считала за един вид „запазена марка“ на президента Доналд Тръмп с неговата доктрина за „Америка на първо място“. Но сега в Берлин нараства безпокойството, че Макрон проявява подобни наклонности - и по този начин разчита на мисленето в областта на политиката за сигурност, която отдавна е традиционна във Франция. Става въпрос за подхода на Шарл дьо Гол и желанието за военно независима Европа, водена от Франция, обясняват от редакцията.

За разлика от това Маас е твърдо ангажиран с основната ориентация на Европа към трансатлантическите връзки, въпреки недоволството от едностранните политики на администрацията на Тръмп. „НАТО е основен за нашата сигурност ", заяви германският външен министър. „Не можем да се интересуваме от разделянето на европейската и американската сигурност, би било изключително опасно“, категоричен бе първият дипломат на Берлин. Според него, НАТО е „добре установена многостранност“. След това министърът на външните работи на Германия даде своя собствена диагноза: „НАТО е жив - и от главата до петите".

В речта си Маас се съсредоточи върху усилията на НАТО да подобри военните си възможности. Той предупреди: без Америка Европа не може да се защити. Както е отбелязано в статията, САЩ особено активно заклеймяват Германия поради факта, че тя все още не е представила план за постигане на договорено ниво на разходите за отбрана. Въпреки това Маас запази мълчание по въпроса, подчертава изданието. Междувременно това несъответствие между позициите на германското правителство и Франция се оценява като потвърждение на тезите на Макрон.

Въпреки различията в оценката на състоянието на НАТО, Германия и Франция искат да продължат тясното сътрудничество във външната политика и политиката на сигурност, пише изданието. По-специално те възнамеряват да възобновят усилията за уреждане на ситуацията в Украйна на срещата на върха в Париж на 9 декември.

Според Маас са налице „предпазливи положителни сигнали" в тази област. Сега трябва да се използва моментът с мандата на украински президент Зеленски и да се направи важна стъпка по дългия път на споразумение между Киев и Москва, но също така и между Русия и Европа, подчерта германският външен министър.

В същото време Маас подчерта, че няма да има „специални начини“ по този въпрос. Полша и балтийските страни, които гледат към Москва с голяма загриженост, могат да разчитат на факта, че Германия в опита си да подобри отношенията с Русия сериозно ще поеме интересите на сигурността на източните си съседи. Споразумението с Кремъл не може да бъде постигнато „през главите" на източноевропейците, подчерта Маас.
Както обяснява изданието, думите му са намек към Макрон, който следва собствената си политика за облекчаване на напрежението в отношенията с руския си колега Владимир Путин – без да взима предвид „психическото състояние“ на Полша и балтийските държави.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Le Point (Франция): Срещата на върха на НАТО – празненството свърши

Le Point (Франция): Срещата на върха на НАТО – празненството свърши

27 Ноември 2019 | 09:32 | Агенция "Фокус"
Париж/Вашингтон. и Преди избирането на Доналд Тръмп за държавен глава на САЩ срещите на върха на НАТО бяха преди всичко празник на трансатлантическото единство. Всичко беше обсъждано предварително и сценарият на събитието беше внимателно писан. Нищо не можеше да съсипе празненството на организация, която описваше себе си като „най-успешния съюз" в историята. В края на краищата, нали тъкмо тя спечели Студената война? САЩ бяха приветствани като основен акционер в борда на директорите (техният бюджет за отбрана все още представляваше повече от две трети от военните разходи на 28-те съюзници). Но празненството свърши, предупреждават в редакцията на френския национален ежедневник Le Point.

70 години след подписването на Вашингтонския договор (4 април 1949 г.), предстоящата среща на върха в Лондон (3-4 декември) трябваше да следва същия сценарий. За страната домакин тази среща е важна по две причини. Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън се стреми да докаже - седмица преди парламентарните избори (12 декември), че е истински държавник: сега малцина признават това, дори в собствената му Консервативна партия. За Великобритания тази среща на върха е отлично средство за доказване, че дори и да напусне Общността, тя все още активно участва в европейския живот в рамките на НАТО. От самото начало на преговорите за Брекзит Лондон се опитва да използва аргументите на армията и специалните си служби, за да направи ЕС по-отворен за бъдещите търговски отношения.

Всъщност, както на предишните две срещи на върха (май 2017 г. и юли 2018 г.), атмосферата в кулоарите на събитието вече не изглежда съвсем празнична. Да, НАТО вече е имало периоди на сътресения, може би и по вина на Франция. Независимо от това, организацията още не е виждала подобно на това, което й се случва в днешно време. От 2017 г. държавните и правителствените ръководители, които отиват на срещата на върха, не знаят – образно казани - в какъв сос ще бъдат сервирани. Фактът, че САЩ, стълбът на организацията, страна, от която се очакват гаранции за сигурност (особено за Източна Европа), публично изразява съмнения относно значението на НАТО – нещо, което вече се превърна в голям удар наред с ексцентричното и непредсказуемо поведение на президента.

Нито един политик не харесва изненадите. Доналд Тръмп напомня на дядо, който не може да бъде поканен на сватба, макар да плаща за нея, защото всички знаят, че може да предизвика скандал по всяко време. Освен това не може да се предвиди мащабът на кризата. Във Вашингтон никой не може правилно да инструктира посланици какво ще каже или иска да каже Тръмп. По една проста причина: само той знае това. През 2017 и 2018 г. американският президент упрекна съюзниците, че не са изпълнили обещанието си да увеличат бюджета за отбрана до 2% от БВП. Освен това Тръмп не пропуска шанса да се усъмни в полезността на съюза за САЩ и по този начин поражда съмнения относно американските задължения за защита на Европа. „Защо да защитаваме Черна гора?", попита той открито преди време.

Съюз между Тръмп и Макрон?

В такава трудна ситуация изявлението на френския президент Еманюел Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО не постигна най-добрия ефект. Меко казано, то неприятно изненада съюзниците. Отначало атакуваха еретика: по-лесно е, отколкото да критикуват Тръмп. Но когато президентът на републиката заяви, че е имал положителен телефонен разговор за НАТО с американския си колега, гневът към него бе заменен от объркване. Нашите съюзници днес са в ступор при мисълта за това какво оста Тръмп-Макрон може да сътвори за Алианса. Единият иска да се отърве от Европа, а другият се стреми да се възползва от това. Тук може да лежат основите на един договор, който изобщо няма да се хареса на съюзниците, обвързани с американските гаранции. Някои се нуждаят от тях на фона на руските провокации, докато други разчитат на НАТО, за да не увеличават собствения си бюджет за отбрана.

С други думи, на срещата на върха в Лондон може и да ни очакват изненади. Едно от най-добрите заключения би бил определянето на взаимното допълване на НАТО и ЕС. Нека НАТО участва в колективна отбрана, което е толкова важно за нашите източноевропейски партньори, но да не се иска нищо друго от САЩ. Нека ЕС има средства да гарантира сигурността на нашия континент във всички останали случаи, включително в периферията. Това означава, че нашите основни съюзници, Германия, Италия и Испания, ще трябва да допринесат за отбраната на континента, като същевременно поддържат надеждата, че Великобритания няма да загуби близките си връзки с европейските инструменти за отбрана. Това е основната задача на Еманюел Макрон във връзка с Тръмп и неговите европейски колеги. Освен това американският лидер ще бъде по-лесен за убеждаване от останалите.

Материалът е достъпен на руски език на inosmi.ru



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Турция отказва да подкрепи плановете на НАТО за Полша и Балтика, докато не получи политическа подкрепа за операцията в Сирия

Reuters: Турция отказва да подкрепи плановете на НАТО за Полша и Балтика, докато не получи политическа подкрепа за операцията в Сирия

27 Ноември 2019 | 07:39 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Турция отказва да подкрепи военен план на НАТО за Полша и Балтийските републики, докато Алиансът не окаже политическа поддръжка на операцията й срещу кюрдите в Северна Сирия, съобщава Reuters, като се позовава на четири високопоставени източника от структурите на организацията.

Анкара е инструктирала своя пратеник в НАТО да не подписва плана и да е твърд по време на срещите и частните разговори, като настоява Алиансът да признае официално сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ за терористи, съобщават източниците.
От Турция засега няма никакъв коментар по темата.

Спорът, преди НАТО да проведе 70-годишната среща на върха в Лондон през следващата седмица, е знак за разделение между Анкара и Вашингтон заради настъплението на Турция в Северна Сирия срещу ОНС, които са считани за терористи от Турция.

Пратениците на НАТО търсят официално одобрение от всички 29 държави-членки за военния план за защита на Полша, Литва, Латвия и Естония в случай на руско нападение.

Без одобрението на Турция може да бъде по-трудно НАТО бързо да засили отбраната си в Прибалтика и Полша.

„Те (турците) взимат източноевропейците за заложници, като блокират одобрението на военния план, докато не получат концесии“, заяви един от дипломатическите източници пред Reuters.

Втори източник нарече поведението на Турция „разрушително“, докато НАТО се опитва да покаже, че е обединено, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази скептицизъм относно съюза и френският президент Еманюел Макрон предположи, че той преживява „мозъчна смърт“.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Le Figaro: Йенс Столтенберг призова Париж да не прави избор между НАТО и ЕС

Le Figaro: Йенс Столтенберг призова Париж да не прави избор между НАТО и ЕС

22 Ноември 2019 | 07:22 | Агенция "Фокус"
Париж. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди президента на Франция Еманюел Макрон да не развива концепцията за европейската система на отбрана за сметка на Алианса. Той заяви това в интервю пред френския вестник Le Figaro преди посещението му във френската столица.
„Подкрепям системата за европейска отбрана, но тя трябва да бъде опора на НАТО, а не замяна. Днес ЕС не може да защити Европа“, заяви Столтенберг. Той отбеляза, че ситуацията ще се влоши в случай на излизане на Великобритания от Съюза, тъй като след това „80% от бюджета на Алианса ще се осигурява от страни, които не са част от ЕС“.
По неговите думи „всеки опит да се отдели Европа от Северна Америка ще отслаби не само трансатлантическите връзки, но и самият европейския континент“. „И това няма да бъде в полза на никой“, смята генералният секретар.
Той даде да се разбере, че ще обсъди с Макрон съдържанието на интервюто му пред списание The Economist, в което френският президент обяви „мозъчната смърт“ на НАТО.
„Искам да му кажа, че не бива да се прави избор между европейското единство и трансатлантическата солидарност“, заяви Столтенберг и припомни, че Франция „играе водеща роля в отбраната на Европа и разполага с боеспособна армия, готова за разполагане в случай на необходимост“.
Генералният секретар отбеляза също, че Франция е подкрепила решението на Алианса „да се придържа към двуединен подход към Русия: водене на политически диалог при наличието едновременно на мощна система за сдържане“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Euronews: Франция и Германия се борят за лидерство в преживяващото „мозъчна смърт“ НАТО

Euronews: Франция и Германия се борят за лидерство в преживяващото „мозъчна смърт“ НАТО

21 Ноември 2019 | 14:03 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Франция и Германия се борят за европейското лидерство в НАТО по време на първата министерска среща на организацията, след като френският лидер Еманюел Макрон обяви „мозъчната смърт“ на Алианса, пише Euronews.
На фона на надеждността на американския президент Тръмп, гнева срещу нахлуването на Турция в Сирия миналия месец и американските съмнения относно ангажимента на Европа, министърът на външните работи на Германия Хайко Маас заяви, че Европа не трябва да се справя сама.
Вместо това Маас предложи на колегите си от НАТО генералният секретар Йенс Столтенберг да създаде комисия от експерти, която да обсъжда стратегически въпроси.
Отделно от предложението на Берлин, френският министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан също повдигна идеята за група „мъдреци“, която да обмисли бъдещето на НАТО, разкриха двама дипломати, въпреки че подробности не бяха налични веднага.
И двете идеи биха разширили първоначалната идея на НАТО след основаването му през 1949 фодина, която е да защитава Европа и Северна Америка, да обхване нови сфери, като например бушуващата вече 8 години война в Сирия, а и целият Близък Изток.

Столтенберг похвали предложението на Берлин
Столтенберг получи редица въпроси от журналистите относно предложенията на Париж и Берлин.
„Всички съюзници изразиха силната си подкрепа за НАТО и важността на трансатлантическото единство“, заяви той.
„Предложението от министър Хайко Маас получи подкрепа от много съюзници. И мисля, че има стойност и ще разгледаме това, докато се подготвяме за предстоящата среща на лидерите и тогава ще решим какво да правим“, добави генералният секретар.
Той избегна да отговари директно на отделен въпрос относно оценката си на френското предложение.
„Всички сме съгласни, че НАТО остава незаменим за нашата сигурност“, каза Столтенберг. „Ние сме по-силни, когато се изправяме пред бъдещето заедно“.

НАТО влиза в космоса

Външните министри на НАТО се срещнаха, за да се подготвят за срещата на лидерите на НАТО в Лондон на 4 декември, заяви Столтенберг.
Наред с други съобщения, той каза, че съюзът сега ще признае космоса като нов оперативен домейн, наред с въздуха, сушата, морето и кибер пространството.
Въпреки това, добави генералният секретар, НАТО няма намерение да поставя оръжия в космоса. „Ние сме отбранителна организация“, увери той журналистите.
Други теми от дневния ред включваха „напредъкът на НАТО в постигането на по-справедливо разпределение на тежестта между съюзниците и стратегическите въпроси, включително отношенията на НАТО с Русия, контрола над оръжията и последиците от възхода на Китай“.
По-рано Столтенберг защити уместността, значението и силата на трансатлантическия съюз. Той оспори идеята, че САЩ считат алианса за по-малко важен при президента Доналд Тръмп, аргументирайки се, че европейското единство не е заместител на единството със САЩ
„Ако погледнем назад към историята на НАТО, сме виждали разногласия и преди – започващи от кризата в Суец през 1956 г. чак до войната в Ирак през 2003 г.“, посочи той.
„Но силата на НАТО е, че въпреки това, ние винаги успявахме да се обединим около основната си задача - да се защитаваме и защитаваме един друг“, завърши генералният секретар на Алианса.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

El Pais (Испания): „Възпиране, отбрана и диалог“ - генералният секретар на НАТО за стратегията по отношение на Русия

El Pais (Испания): „Възпиране, отбрана и диалог“ - генералният секретар на НАТО за стратегията по отношение на Русия

21 Ноември 2019 | 10:15 | Агенция "Фокус"
Брюксел. В интервю за испанския национален ежедневник El Pais, дадено само седмица преди срещата му с държавния глава на Франция Емаюел Макрон, на която ще обсъди „мозъчната смърт“ на Алианса, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се застъпи за подобряване на отношенията с Русия.
В отговор на въпрос дали споделя желанието на Макрон за помирение с Русия, Столтенберг заяви, че е „твърдо убеден " в необходимостта от развитие на отношенията с Москва. Според него обаче НАТО не трябва да жертва своите принципи и сигурност. „Напротив, докато оставаме твърди и обединени, можем да влезем в политически диалог с Русия", увери генералният секретар.
Според Столтенберг, в отношенията с Русия Алиансът се нуждае от „възпиране, отбрана и диалог".
В интервюто норвежецът засяга и ситуацията с Крим, която според него може да се определи като първия пример след Втората световна война за готовността на Москва да използва сила, за да „превземе територията на друга държава“.
Столтенберг обаче подчерта, че Крим не е част от НАТО. „Ето защо ние разположихме военни части по нашите граници, за да изясним, без никакво съмнение или риск от неразбиране, че никога няма да приемем повторение на ситуацията с Крим в страна от НАТО“. Той допълни, че в случай на нападение срещу някоя от страните-членки на организацията, „целият Алианс ще отговори".
Размишлявайки върху значението на НАТО за Европа в момента, Столтенберг определи съюза „най -успешният в историята". Освен това, според него, „ЕС и НАТО са две страни на една и съща монета". Генералният секретар отбеляза също, че европейското единство не може да замени трансатлантическото партньорство или да защити Европа.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Welt: Франция ще представи предложение за намаляване на зависимостта на ЕС от НАТО

Die Welt: Франция ще представи предложение за намаляване на зависимостта на ЕС от НАТО

21 Ноември 2019 | 09:22 | Агенция "Фокус"
Париж/Брюксел. Франция планира да предложи сериозни изменения в онази част от Вашингтонския договор, в която се определят задълженията по оказване на военна помощ, съобщава германският национален ежедневник Die Welt.
По-специално Париж смята, че всяка страна от Европейския съюз, която дори не е член на НАТО, трябва да получи помощ от Алианса в случай на нападение срещу територията й. Това важи и за държави като Швеция и Финландия, които не са част от отбранителния съюз на Запада. Освен това европейските държави трябва да получават военна помощ, дори ако САЩ или Турция налагат вето и с това възпрепятстват активирането на клаузата за колективна сигурност.
Целта на Франция е страните-членки на Общността да допринесат за отбранителния капацитет на ЕС и да го направят по-малко зависим от НАТО. Именно поради тази причина в Париж подготвят предложения за промени във Вашингтонския договор.
„Франция, наред с други неща, казва, че европейците трябва да са готови да гарантират сигурността си при извънредни ситуации“, цитира Die Welt европейски дипломат, пожелал анонимност.
Според френското предложение, в случай на нападение над някоя от страните от ЕС, Европейската служба за външни отношения трябва да се превърне в своеобразен център за съдействие. Освен това всички държави от ЕС ще трябва да повишат нивото си на готовност, в случай че нападнатата държава се нуждае от военна или гражданска помощ. Париж предлага да се изясни в договора на ЕС дали специални случаи като кибератаки или т.нар. „хибридни войни“ изискват задействането на клаузата.
Според изданието Франция е възнамерявала да отправи своите предложения миналата седмица на срещата на върха на министрите на отбраната на ЕС. По-късно обаче е преценено, че за обсъждане на предложенията е необходимо и включването на министрите на външните работи на страните-членки.
Die Welt припомня, че наскоро френският президент Еманюел Макрон призова Европа да засили своите отбранителни способности, тъй като на НАТО вече не може да се разчита. Той определи състоянието на организацията като еквивалентно на „мозъчна смърт“.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Столтенберг ще обсъди с Макрон изявлението му за „мозъчната смърт“ на НАТО

ТАСС: Столтенберг ще обсъди с Макрон изявлението му за „мозъчната смърт“ на НАТО

19 Ноември 2019 | 14:00 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще обсъди през следваща седмица с президента на Франция Еманюел Макрон изказването му за „мозъчната смърт“ на Алианса, и ще му каже, че Европейският съюз е неспособен да замени Северноатлантическата организация, предава ТАСС.
„Следващата седмица ще бъда в Париж, за да се срещна с президента Макрон. Ще обсъдя с него това (критиките на френския лидер), ще говорим и че НАТО реагира оперативно на предизвикателствата“, заяви Столтенберг на пресконференция в Брюксел. „ЕС не може да замени НАТО. Нужно е и едното, и другото. Особено след Брекзит ЕС няма да може да защити Европа, защото 80% от инвестициите няма да са от ЕС. Най-главното, което можем да дадем на Европа е ядреното сдържане“.
Столтенберг подчерта, че възнамерява да чуе аргументите на Макрон във връзка с неговата критика. "Най-добрият начин да разберем различията е да седнем и да ги обсъдим, да видим какви са аргументите. Но НАТО е много силна организация, получаваме много средства, а САЩ подкрепят Европа, европейските страни инвестират повече. И правим много повече, отколкото в предишните десетилетия“, добави генералният секретар.
Макрон в интервю за списание The Economist заяви, че НАТО напълно е загубило координацията в рамките на съюза и е в състояние на „мозъчна смърт“. Френският президент отбеляза също, че Европа трябва да започне да мисли за себе си като независима геополитическа сила, в противен случай тя „няма да контролира съдбата си“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Jyllands-Posten (Дания): Датският премиер споделя мнението на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО

Jyllands-Posten (Дания): Датският премиер споделя мнението на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО

19 Ноември 2019 | 11:06 | Агенция "Фокус"
Копенхаген. Множество лидери на европейски държави разкритикуваха френския президент Еманюел Макрон за изявлението му, че НАТО се намира в състояние на „мозъчната смърт". Но министър-председателят на Дания Мете Фредериксен заяви, че може да разбере позицията на Макрон, отбелязва националният ежедневник Jyllands-Posten.
„Не искам да навлизам в подробности. Но фундаменталният анализ, според който НАТО се изправя пред предизвикателства, не е безсмислен. Искам да кажа, че това е очевидно, особено в светлината на последните събития в Сирия“, коментира Фредериксен.
В същото време тя подчерта, че „от датска гледна точка“ сътрудничеството в рамките на НАТО е ключов аспект на европейската политика. Днес тя не вижда алтернативи на НАТО, но отбелязва, че Европа трябва да поеме повече отговорност за собствената си сигурност.

Материалът е достъпен на руски език на inosmi.ru

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Politico: Анегрет Крамп-Каренбауер обвини Макрон, че иска да замени НАТО

Politico: Анегрет Крамп-Каренбауер обвини Макрон, че иска да замени НАТО

18 Ноември 2019 | 09:42 | Агенция "Фокус"
Берлин. Министърът на отбраната на Германия и вероятен наследник на Ангела Меркел на поста канцлер Анегрет Крамп-Каренбауер, известна също като АКК, се дистанцира от скорошните критики на френския президент Еманюел Макрон към НАТО, като заяви, че лидерът на Франция иска да замести Алианса, докато Берлин иска да го усили, пише европейската редакция на Politico.
По-рано този месец Макрон заяви, че НАТО преживява „мозъчна смърт“ и в тази връзка Европа трябва да помисли за собствената си отбрана, тъй като стратегическото сътрудничество между САЩ и Европейския съюз вече не работи.
В интервю за Welt, публикувано в неделя, Крамп-Каренбауер заяви, че Германия е съгласна, че трябва да има по-голямо европейско сътрудничество в областта на политиката за сигурност, но Париж има различни виждания от Берлин.
„Когато Франция говори за повече европейско сътрудничество в областта на отбраната, те говорят за стратегическа автономия. Французите търсят силно европейско сътрудничество, за да заменят НАТО“, каза Крамп-Каренбауер и добави, че тя, от друга страна, е по-загрижена за „способността за действие“.
„Моята позиция е, че всяко укрепване на европейската отбрана също укрепва европейския стълб на НАТО“, подчерта АКК.
По нейните думи, „Франция има военна култура, различна от тази на Германия“.
„Това е отразено в последните предложения на нейния президент. Но Германия също има своите интереси“, каза АКК, като подчерта важността както на партньорството на Берлин с Франция, така и на интеграцията му в НАТО.
Коментарите на Крамп-Каренбауер идват преди конференцията на ХДС, по време на която членовете ще обсъдят позицията си дали да изключат китайския гигант за телекомуникационно оборудване Huawei от внедряването на 5G в Германия. Привържениците на изключването на Huawei се страхуват от евентуален китайски шпионаж, което компанията отхвърля, а Меркел изключи тоталното отхвърляне на отделни компании.
Крамп-Каренбауер заяви, че Huawei трябва да бъде изключена, ако не отговаря на стандартите за безопасност, определени от правителството.
„Правителството определи, че трябва да има определени стандарти за безопасност, които се използват за проверка на това, коя компания може да участва... остава въпросът дали Huawei отговаря на тези стандарти за безопасност. Ако това не е така, Huawei трябва да бъде изключен“, обясни АКК.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Макрон иска ЕС да е по-независим от НАТО

РИА Новости: Макрон иска ЕС да е по-независим от НАТО

16 Ноември 2019 | 15:16 | Агенция "Фокус"
Париж. Френският президент Еманюел Макрон иска да направи Европейския съюз по-независим от НАТО в областта на отбраната чрез изменение на европейското законодателство, предава РИА Новости, която се позовава на вестник Welt am Sonntag.
Според публикацията френският президент счита за необходимо да се изясни точката в законодателството, която се отнася до общата отбрана. Според международните споразумения, в случай че една от страните-членки на ЕС е подложена на въоръжено нападение, останалите държави-членки на Общността трябва да й предоставят помощ.
Париж счита за необходимо всяка държава-членка на ЕС „безпрепятствено и навременно“ да прилага тази част от международните договорености. Отбелязва се, че мерките, които френското правителство счита за необходими, са предназначени да осигурят ефективна защита на Държави от ЕС, които не са членки на НАТО. На този етап това са Швеция, Финландия, Кипър, Малта, Австрия и Ирландия.
В същото ЕС има нужда от собствена отбранителна способност, в случай, че НАТО не може да приложи член 5 от устава на Алианса за колективната отбрана - например в случай на вето от страна на САЩ или Турция.
По-рано Макрон в свое интервю за The Economist се изказа критично за НАТО и заяви, че Алиансът изпитва сериозна липса на координация. Канцлерът на Германия Ангела Меркел тогава заяви, че коментарите му са неуместни и не се съгласи с тях, а италианският премиер Джузепе Конти подчерта, че срещата от високо равнище на НАТО в Лондон ще даде възможност за укрепването на междуатлантическия диалог.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Тръмп и Макрон са провели телефонен разговор

ТАСС: Тръмп и Макрон са провели телефонен разговор

12 Ноември 2019 | 20:43 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Париж. Президентите на САЩ и Франция Доналд Тръмп и Еманюел Макрон са обсъдили по телефона Сирия, Иран, търговски въпроси и срещата на върха на НАТО, която ще се състои в Лондон на 3-4 декември. Това съобщи пресслужбата на Белия Дом, предава ТАСС.
„Двамата лидери потвърдиха своето намерение да продължат координацията за Сирия. Също така те изразиха безпокойството си във връзка с действията на Иран за развиване на ядрената му програма. Президентът Тръмп е подчертал важността да се обезпечат равни условия за развитие на американските компании“, се казва в съобщението. Освен това президентите са споделили своите очаквания за предстоящата среща „с партньорите в Лондон следващия месец“ на срещата на върха на Алианса.
Разговорът се е състоял в понеделник. След него Макрон съобщи в „Туитър“, че ще се срещне с Тръмп преди срещата на НАТО.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еманюел Макрон: Световната политическа система е в безпрецедентна криза

Еманюел Макрон: Световната политическа система е в безпрецедентна криза

12 Ноември 2019 | 16:15 | Агенция "Фокус"
Париж. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че световната политическа система е в „безпрецедентна криза“ и призова за формиране на нови съюзи, които да решат глобалните проблеми в призив, подкрепен от лидерите на Китай и европейските държави, предава AFP.
Макрон беше домакин на около две дузини държавни и правителствени ръководители на Форума за мира в Париж броени дни след като изпрати ударни вълни през западните столици, като предупреди за жизнеспособността на многостранните органи НАТО и ЕС.
"Изпитваме безпрецедентна криза в нашата международна система", каза президентът, като продължи темата от интервю, което даде за The Economist, в което той предупреди, че НАТО преживява „мозъчна смърт“ и ЕС рискува да стане незначителен играч в световните отношения.
Макрон, който все повече се утвърждава на международната сцена след 2017 година, заяви, че са нужни „нови начини за сътрудничество, нови съюзи“ между държавите и организациите.
Глобалните политически и икономически системи, изградени след края на Втората световна война, добави той, донесоха мир в някои региони и помогнаха за извеждане на мнозина от бедността. Но се появиха нови неравенства между народите и страните, които могат да доведат до прераждането на национализма и увеличение на едностранните действия, „дори и сред онези, които са най-големите пазители на тази международна система“, обясни френският лидер.
За да се изправи пред днешните предизвикателства - бедността, войната, неконтролираното нарастване на населението, миграцията и намаляващите природни ресурси - светът се нуждаеше от „повече сътрудничество“, а не по-малко, настоя президентът.

Без „лицемерие“
Освен това той предупреди, че не трябва да има „скромничене или лицемерие“, когато се поставят под въпрос основите на многонационалните органи, като ООН, които, по неговите думи, в момента са „блокирани“.
Интервюто на Макрон с The Economist предизвика много противоречия, като германският канцлер Ангела Меркел заяви, че коментарите му са „драстични“, а държавният секретар на САЩ Майк Помпео настоява, че НАТО е „важен, критичен“.
Но коментарите на Макрон, който изясни, че иска диалог с руския президент Владимир Путин, получи гореща подкрепа от Москва.
Визирайки критиците си, във вторник френският лидер каза, че е изключително важно да се казват нещата с имената им. „Мисля, че се нуждаем от истината... мълчанието не е решение“, категоричен е той.
Германският външен министър Хайко Маас се съгласи, че има „нужда от действия в международното сътрудничество“, включително в рамките на НАТО, и добави, че е добре тези въпроси „да се обсъждат открито“.
На същото събитие във вторник избраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя, че за справяне с днешните предизвикателства са необходими „силни институции и по-ефективно многостранно сътрудничество“.
„Въпреки това, твърде често се случва точно обратното; съществуващите сили вървят по нови пътища сами, появяват се нови сили, други се завръщат и се консолидират“.

Разпространение на едностранните действия
Освен това фон дер Лайен заяви, че ЕС трябва да увеличи авторитета си на международната сцена.
Тя се надява, че под нейно наблюдение Комисията да е „наистина геополитическа“.
„Искам по-насочен навън Европейски съюз, европа, която защитава колективно нашите общи ценности и интереси по света“, подчерта бъдещият председател на ЕК.
По нейните думи многостранността най-накрая е създала „мирна и обединена следвоенна Европа, в която разрешаваме нашите различия на около масите, а не между окопите“.
„Никога не трябва да забравяме колко далеч сме стигнали и защо", каза тя, присъединявайки се към Макрон в предупреждение срещу хегемонията и национализма, за които френският лидер заяви, че е бил тестван преди и „ни даде война“.
Вицепрезидентът на Китай Ван Кишан също се присъедини към призива за по-голямо глобално единство.
„Разпространението на едностранните действия, протекционизма и популизма и тенденцията за заместване на рационалното мислене и действия с изблици на емоции не помагат за разрешаването на проблемите“, заяви той по време на мирния форум.
„Надяваме се, че страните могат да работят заедно за намаляване на дефицита на мир и разширяване на съвпадащите интереси, засилване на гаранциите за мир чрез поддържане на многостранността... и засилване на връзката на мира чрез насърчаване на диалога между цивилизациите“, заяви Ван.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Макрон и Тръмп ще се срещнат преди форума на върха на НАТО в Лондон

ТАСС: Макрон и Тръмп ще се срещнат преди форума на върха на НАТО в Лондон

12 Ноември 2019 | 07:10 | Агенция "Фокус"
Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон разговаря по телефона с американския си колега Доналд Тръмп и обяви, че двамата ще се срещнат преди форума на върха на НАТО, която ще се проведе в Лондон на 3-4 декември. Съответното Макрон обяви в социалната мрежа „Туитър“, предава TACC.
„[Проведох] страхотен телефонен разговор днес с Доналд Тръмп: Сирия, Иран, НАТО. Обсъдихме много от темите, които ще дискутираме на среща преди тези на върха на НАТО в Лондон", се казва в изявлението.
В понеделник френският министър на отбраната Флоранс Парли заяви, че Франция възнамерява да представи на вниманието на участниците в срещата на върха на НАТО в Лондон в началото на декември въпроса за кризата в НАТО, която президентът Еманюел Макрон описа като „мозъчна смърт“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и германският канцлер Ангела Меркел не се съгласиха с оценката на Макрон за състоянието на Алианса.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

EA Daily: Премиерът на Полша чувства „топлия дъх на руската мечка“

EA Daily: Премиерът на Полша чувства „топлия дъх на руската мечка“

11 Ноември 2019 | 14:55 | Агенция "Фокус"
Варшава. Премиерът на Полша Матеуш Моравецки разкритикува лидера на Франция Еманюел Макрон, като обяви заявлението му за „мозъчната смърт на НАТО“ за „безотговорно“. По думите му френският президент разсъждава така, защото не чувства „топлия дъх на руската мечка“, предава EA Daily.
В интервю пред Financial Times Моравецки заяви, че НАТО е „основен източник на сигурност“ за Полша, като отхвърли идеята за сближаване с Русия.
„Решително подкрепяме сътрудничеството с мирна и демократична Русия, но Русия не е мирна, а е доста агресивна. Европа не може да се преструва, че не се случва нищо в Украйна, Беларус или Грузия. Президентът Макрон е в друга ситуация, защото не чувства топлия дъх на руската мечка в своя врат. Вярвам, че солидарността на ЕС трябва да бъде толкова важна за всички лидери на ЕС, че не трябва да пренебрегваме резервите на други партньори от ЕС по отношение на Русия “, каза Моравецки.
Премиерът на Полша смята, че съмненията на президента Макрон относно точката за взаимна отбрана в НАТО могат да доведат до това, някои други съюзници да си зададат въпроса дали Франция би я изпълнила.
Освен това в интервюто за Financial Times Моравецки традиционно се нахвърли с критики срещу проекта „Северен поток 2“. Като пример за липсата на последователни действия от страна на държавите ЕС, министър-председателят посочи участието на френския бизнес в газовия проект по дъното на Балтийско море.
„Както някои казват без заобикалки , със „Северен поток-2“ се плаща за руските оръжия с нашите европейски пари. Ето защо мисля, че това е наистина разочарование, когато виждаме, че подобен проект се радва на подкрепата на ключови държави-членки на ЕС“, заяви Матеуш Моравецки.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Германският външен министър Хайко Маас в статия за Der Spiegel: Искаме и се нуждаем от НАТО

Германският външен министър Хайко Маас в статия за Der Spiegel: Искаме и се нуждаем от НАТО

11 Ноември 2019 | 11:40 | Агенция "Фокус"
Берлин. Каква роля трябва да играе Германия в конфликта в Сирия, как Европа може да включи Великобритания като външнополитически партньор и прав ли е държавният глава на Франция Еманюел Макрон в твърдението си за „мозъчна смърт“ на НАТО? Отговор на тези въпроси се опитва да даде министърът на външните работи на ФРГ Хайко Масс (ГСДП) в статия за германското издание Der Spiegel.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора.

Президентът на САЩ изтегли войските си от Североизточна Сирия, без да вземе предвид най-близките си партньори. Турция се намеси, игнорирайки предупрежденията от Европа и САЩ. Френският президент обяви „мозъчна смърт“ на НАТО. Всичко това се случва в рамките на няколко дни, сякаш световната история тече на бързи обороти. Ситуацията повдига основни въпроси - надеждността на нашите партньори, силата на нашите съюзи, сигурността на страната ни и правилния път към бъдещето.
Тридесет години след падането на Берлинската стена не се стигна до край на историята; бъдещето изглежда по-отворено, по-непредсказуемо, по-несигурно от всякога. Въпросът Изток-Запад отдавна е престанал да бъде въпрос на Вашингтон, но е въпрос на световната политика - без значение кой управлява в Белия дом. Такава е ситуацията по света. Следователно е добре и правилно тези дни Германия да обсъжда все по-активно външната си политика.
За какво става въпрос? Вече не е съвсем очевидно, че живеем в мир и сигурност. През последните години все по-често се говори: Германия трябва да поеме повече отговорност за мира и сигурността в света. В този исторически момент виждаме, че отвъд тази задача има втори, още по-належащ въпрос: трябва да поемем отговорност за запазването на собствената си сигурност – тази в Европа и в Германия изобщо.
Ето защо политическият въпрос е централен за международната рамка, която изграждаме, за да запазим мира и сигурността за Европа и страната ни в бъдеще. Тук са важни три точки:
Първо, Макрон е прав в поставянето на силна и суверенна Европа в центъра на своето мислене. В бъдеще ние, европейците, ще трябва да поемем много по-голяма отговорност за нашата безопасност. Ето защо заедно с Франция работим усилено за изграждането на Европа, която сътрудничи много по-тясно заедно в политиката за сигурност. Договорът от Аахен, все по-тясното сътрудничество в развитието на уменията, инициативата за намеса, укрепването на гражданското управление на кризи са основни етапи в този процес. Предстои тежка политическата работа, особено за предстоящото ново ръководство на ЕС.
Второ, тъй като заедно най-добре можем да постигнем целта за силна и суверенна Европа, трябва да намерим общ път с нашите френски приятели. За Германия е ясно: ще бъде грешка, ако подкопаем НАТО. Без САЩ нито Германия, нито Европа ще могат да се защитят ефективно. Това наскоро бе потвърдено от руското нарушение на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО). Външна политика и политика за сигурност без Вашингтон би била безотговорна, разединяването на европейската и американската сигурност е опасно начинание. НАТО ще ни трябва за дълги години занапред. Този съюз означава споделяне на тежестта, международно сътрудничество, многостранност. И ако един ден Европа бъде в състояние да защити собствената си сигурност, тогава трябва да продължим да се стремим към запазване на НАТО. Да, искаме силна и суверенна Европа. Но тя ни е необходима като част от силно НАТО, а не с цел замяна на Алианса.
Трето, не трябва да разделяме европейците по въпроса за сигурността. Германия не може да има специални пътища. Нашите съседи в Полша и балтийските държави могат да се доверят на това, че ние приемаме техните нужди в областта на сигурността толкова сериозно, колкото нашите собствени. Стъпвайки върху техните глави, Европа – такава, от каквато се нуждаем, няма да успее. Напротив, нашите източни съседи биха се насочили в бъдеще към двустранни връзки със САЩ. Следователно, да, силна и суверенна Европа е проект, в който Германия и Франция са се врекли. Но не и в тази, след която няма да оставим никого след себе си.
В тези драматични времена трябва да се придържаме към идеята за силна Европа - не като приемник, а като двигател за съживяване на трансатлантическия съюз. Не просто като германско-френски проект, а като усилия за сътрудничество на всички европейци. Само тогава ще има реална сигурност за Европа. Германия като страна в центъра на Европа трябва да играе основна, посредническа и балансираща роля по този въпрос - в Европа и по отношение на САЩ. Ако не поемем тази роля, няма кой друг да го направи. Това, че днес сме гласът на разума, е най-важната ни отговорност в областта на външната политика и сигурността.
Работим по този въпрос конкретно - например в украинската криза, като подкрепяме конституционния процес в Сирия, запазването на споразумението за ядрената програма на Иран, за стабилизиране на размирния Сахел, в преговорите за прекратяване на огъня в Либия.
Идея, върху която работя с френския си колега Жан-Ив Льо Дриан и която за мен е в центъра на германското председателство на ЕС, е Европейският съвет за сигурност. Нуждаем се от такъв орган като място, в което европейците обединяват своята работа по външната политика и политиката на сигурност, в рамките на институционалната структура на Европейския съюз и дори извън него. Великобритания трябва да бъде част от тази структура, дори ако напусне ЕС. И Вашингтон трябва да бъде важен партньор. Тук можем да създадем ядрото на бъдещата европейска външна политика и политика на сигурност, от която се нуждаем в тези бурни времена.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

TACC: Германският външен министър смята, че Берлин и Европа още имат нужда от НАТО

TACC: Германският външен министър смята, че Берлин и Европа още имат нужда от НАТО

10 Ноември 2019 | 11:41 | Агенция "Фокус"
Берлин. Германия и Европа имат нужда от помощта на САЩ и НАТО в областта на отбраната и провеждането на външна политика и политика на сигурност без сътрудничество с Вашингтон и Алианса би било безотговорно, заяви германският външен министър Хайко Маас, предава TACC, като се позовава на статия, публикувана от берлинското издание Der Spiegel.
“За Германия е ясно, че би било грешка, ако започнем да подкопаваме НАТО. Без САЩ нито Германия, нито Европа са в състояние ефективно да се защитят", каза министърът.
Той твърди, че нарушенията на Русия на Договора за ликвидирането на ракетите със среден обсег само подчертават това.
„Провеждането на външна политика и политика на сигурност без Вашингтон би било безотговорно, разделянето на европейската и американската сигурност е опасно", заяви още Маас.
"Още дълги години ще имаме нужда от НАТО. Тя символизира разпределението на (отговорностите), международното сътрудничество, многостранността", каза той.
Според него една силна и суверенна Европа трябва да бъде част от Алианса и не трябва да се разглежда като заместител на НАТО.
Маас също потвърди своята подкрепа за създаването на Европейски съвет за сигурност.
„Нуждаем се от такъв орган като място, където европейците ще обединят усилията си в областта на външната политика и политиката за безопасност“, твърди германският министър.
„Обединеното кралство трябва да участва в това, дори ако напусне Европейския съюз“, добави той.
Изказванията му идват малко след думите на френския президент Еманюел Макрон, който осъди НАТО и заяви, че Алиансът е загубил координация и се намира в състояние на „мозъчна смърт. Той отбеляза също, че Европа трябва да започне да мисли за себе си като за независима геополитическа сила, в противен случай тя „няма да контролира съдбата си“.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Нивата на водопада Виктория намаляват след продължителна суша, която засегна голяма част от южната част на Африка. 9 декември 2019 г.
Нивата на водопада Виктория намаляват след продължителна суша, която засегна гол...

ВИДЕО
Българската Коледа
Българската Коледа
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.