Москва. Образът на Русия в китайската преса става все по-разнообразен. Към образа на "велика" и "могъща" сила се добавят щрихи , които според китайските журналисти ни правят уязвими и ще доведат до поражението на Русия в конфронтацията със САЩ. Може би Русия приема напразно китайците като геополитически съюзници, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.
Китайските другари преброиха четири общо „слабости“ на „великата и могъща“ Русия: демография, мултинационалност, икономически проблеми и „сложна международна ситуация“. По точки трета и четвърта точка не може да се спори - международната ситуация е наистина сложна и има икономически проблеми, но трябва да се обърне специално внимание на тези акценти, които поставят китайските медии.
На първо място прави впечатление, че в Китайската народна република „отписаха“ Русия от почетната роля на "главния враг на САЩ". Това дори може да се възприема като ласкателство, но не трябва да се заблуждаваме, подобни акценти не са случайни.
Както президентът Доналд Тръмп, така и неговата администрация многократно са заявявали или са дали ясно да се разбере, че виждат основната заплаха за САЩ именно в Китай. Освен това в последно време целият свят следи изключително емоционалната търговска война между САЩ и Китай, от която се очакват шокове за цялата световна икономика. И на този красноречив фон китайците назначиха американците за основен враг в лицето на руснаците, които имат не по-малко противоречия с тях, отколкото самите китайци.
Факт е, че времената на пропагандата тип „Студена война“, когато Мао се застъпваше за ядрена война с капиталистическия свят, отдавна са отминали. Американците считат Китай за нахален недоброжелател, но в същото време и като много важен партньор, добре осъзнавайки, че икономиката на Китай се основава именно на търговията със Запада и западните инвестиции.
Сред руските синофили (любители на Китай и китайското – бел. ред.)съществува представата за КНР като горда и идеологизирана държава, практически готова да се втурне в борбата за по-справедлив световен ред и да потърси сметка на „ястребите“ от Пентагона. Но в действителност Китай е изключително прагматична страна: САЩ се възприемат там като конкурент, но в същото време като основен източник на пари. И официалните лица, и медиите внимателно избягват да представят САЩ и американците като вечен враг, нещо което изобилства в руската телевизия.
От това можем да заключим, че Китай по ориенталски начин разумно „чака, съсредоточава се и изгражда силата си“, което като цяло съответства на политическите предписания на патриарха на местните реформи Дън Сяопин. Но подобно "натрупване на сили" може да продължи стотици години и да не последва "решителния скок на тигрите", докато в момента се води доста ожесточена конфронтация между Русия и САЩ.
Изключително наивно е да се очаква в обозримо бъдеще Китай да се включи в каквато и да е геополитическа война със САЩ. Точно обратното, той предпочита да седи, включително и зад руския гръб.
Ако Русия действително съзнателно е поела тежестта на американските санкции, ръководена от принципите на историческата справедливост и собствената защита, то Китай, напротив, е готов да направи много, за да избегне подобни санкции.
Удивително е как страната под ръководството на Комунистическата партия се превърна в такъв прословут прагматик, но остава фактът, че месианството там не се почита особено, а възгледите за света чрез финансови отчети, напротив, са приветствани.
В резултат Америка със своята колосална икономика буди уважение у китайците, но Русия, за съжаление, не.
В материала за „слабостите на Русия“ има по-специално такъв обрат: „Като се обърнем към руската история, може да забележите, че страната има талант за завладяване на земя, но не и за управление и икономическо развитие ... Тя не е била никога наистина богата. В стабилизираща се световна среда днес, когато икономиката става все по-важна, Русия със своето слабо икономическо развитие е обречена на провал."
Най-просто казано, Китай не само отстъпва на Русия ролята на основния противник на САЩ, опасявайки се, че ще понесе загуби, но и изпитва сериозен скептицизъм относно шансовете й да спечели тази конфронтация.
Уви, образът на източния брат, който винаги ще даде рамо и е на път да помогне в борбата срещу глобалистите и лично Джордж Сорос, по правило е същата фантазия като и битуващата идея сред някои слоеве на руското общество за „китайската заплаха “, която често не е просто преувеличена, а изсмукана от пръстите.
Въпреки това китайците не трябва да бъдат обиждани. Местната преса е доминирана от уважително отношение към Русия като сила и дружелюбно възприемане на руснаците като народ. Разговорът за руските слабости - реални и въображаеми - е по-разумно да се възприема в рамките на местното странознание, а не „да се приема лично“.
Китай е направил изчерпателни изводи от своята хилядолетна история и особено горчиви от историята през XIX и XX век. Богата култура, напреднала научна мисъл, национална гордост, идеология, обединяваща нацията - всичко това може да бъде безполезно в конфликт с външния свят, ако зад теб не стои достатъчно икономическа сила.
Подобно на Русия според него, самият Китай никога не е бил наистина богат и развит. И досега броят на просяците в тази страна възлиза на стотици милиони. Но Западът, западните пари, западните купувачи и западните бизнес партньори са това, с което пряко се свързва текущия период на китайската история, който обещава да бъде най-успешният от всички.
Оттук и идва скептицизмът по отношение на идеята за конфронтация със Запада като модел за цивилизационно развитие.
Друго нещо е, че гледайки на света през призмата на собствената си история и собствените си проблеми, китайците не си представят съвсем адекватно какво наричат слабости в Русия. Посочените по-горе демографски данни и „многонационалност“ са примери за това.
Когато китайски журналист чува за „етнически проблеми в Руската федерация“, той мисли за собствените си, например, сепаратистки тенденции в Уйгуристан, Тибет и това лято също в Хонконг. За да запази всичко това „в границите на приличието“, Пекин изразходва колосални сили и средства. Нищо подобно в руските национални републики дори не е близо до подобна ситуация; има напълно различно ниво на интеграция в руското общество като цяло от това на китайските етнически малцинства с "мандарински" Пекин.
Същото е и с демографията. В Китай постоянно говорят за застаряването на собственото си население и за дисбаланса между половете като важни национални проблеми. В Русия също има дисбаланс между половете, но това се отнася главно за поколението, което е преминало детеродната възраст: мъжете в Русия умират много по-рано от жените (поне до скоро). В Китай политиката на „едно семейство - едно дете“ доведе до забележимо преобладаване на момчетата над момичетата: в местните традиции (както в Кавказ, например) раждането на момче се възприема като основно щастие и възможност за продължение на рода, така че китайските жени, бременни с момичета, често правят аборт. Десетилетия по-късно това се превърна в катастрофа за обществото - милиони китайци бяха изправени пред невъзможността да създадат семейство и да продължат рода си (поради липсата на достатъчно жени).
Както се казва, „подобно е, но не е същото“. Или с други думи, в Русия всичко не е толкова лошо, както изглежда на китайците от тяхната камбанария и засега няма да загуби в конфронтацията с Америка.
Но целият този набор от акценти отново напомня, че силата, разпространяваща се по източните ни граници, е предпазлива и егоистична. Тя може да се счита за стратегически партньор и дори за приятел, но шегите от типа „ние и китайците сме милиард и половина“ в Пекин няма да разберат.

Превод: Юлиян Марков

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!

---