СВЪРЗАНИ НОВИНИ

AFP: Изборите в Беларус са показали „липса на уважение“ към демокрацията

AFP: Изборите в Беларус са показали „липса на уважение“ към демокрацията

Минск. На парламентарните избори в Беларус е показана пълна липса на уважение към демокрацията и са отказани основни свободи на избирателите и кандидатите. Това заявиха международни наблюдатели, след като опозицията не спечели дори едно място в парламента, предава AFP.„Тези избори демонстрираха цялостна липса на зачитане на демократичните ангажименти“, казва в изявление Марга...

18 Ноември 2019 | 14:26 | Агенция "Фокус"

Радио „Свободна Европа“: Беларус гласува в парламентарни избори сред апатия и нарастващ натиск от Русия

Радио „Свободна Европа“: Беларус гласува в парламентарни избори сред апатия и нарастващ натиск от Русия

София. Гласоподавателите в Беларус ще дадат вот за нов парламент на 17 ноември, като несъмнено кандидатите, лоялни на президента на републиката Александър Лукашенко ще доминират, макар в бюлетината да има много представители на опозицията, предава Радио „Свободна Европа“. Изборите за парламент без съществена власт в Беларус идват, когато Минск се намира на кръстопът. Москва пресира страната за по близко военно и икономическо сътрудничество, което принуждава Лукашенко да потърси по-близки връзки с Европейския съюз, САЩ и Китай. Беларуският лидер, който управлява източноевропейската страна вече 25 години, ще бъде изправен и пред президентски избори през 2020 г. сред въпроси колко още може да задържи авторитарната си власт. Всички 110 места в долната камара на парламента ще бъдат оспорвани от повече от 500 кандидати. Около 200 други кандидати, много от които опозиционни няма да участват в изборите, повечето заради недостатъчно валидни подписи. Сред тях беше Хана Канапатская, член на опозиционната „Обединена гражданска партия“ (ОГП) и Алена Анисим, независим кандидат. И двете бяха избрани да влязат в парламента от 2016 г., превръщащи се в неговите първи независими членове от 23 години насам. Лукашенко обяви провеждането на изборите на 5 август 2019 г., около година преди същинския край на мандата на парламента. Депутатите ще служат стандартен четиригодишен мандат. Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) в Европа ще разполага със свои наблюдатели на вота. Те ще представят наблюденията си от гласуването на 18 ноември – ден след изборите. След парламентарните избори в Беларус през 2016 г., те заявиха, че са забелязали „сериозен брой процедурни нередности и липса на прозрачност“, както и други проблеми и притеснения. Около четвърт от гласоподавателите на източноевропейската нация вече пуснаха своя глас в ранния вот от 12 до 16 ноември, което е процес, който опозицията смята за измама и своеволие. Кутиите за бюлетини не се пазят по време на този процес и гласовете се броят без да има наблюдатели на място. Лидия Ярмошина, председател на Централната избирателна комисия отрече по-рано твърденията, че на ранните избори е имало нарушения и нарече тези информации „изобретен скандал“. Тя също така отхвърли информацията, че на студенти е било казано, че трябва да гласуват, или ще имат проблеми, включително отказване на общежитие. Независим наблюдател по-рано засне как жена се опитва да напъха огромна купчина бюлетини в кутията по време на ранното гласуване в град Брест, на границата с Полша. Ярмошина, която е шеф на ЦИК от 23 години, отвърна на тази информация, като заяви, че наблюдателят, заснел видеото трябва да загуби акредитацията си. Преди изборите между 1000 и 1500 души се събраха на „Площада на свободата“ в столицата Минск за да настояват за демократични промени в правителството на Лукашено, наричано на запад „последната европейска диктатура“. За действие призова и Стипан Святлу, популярен влогър. Той често публикува сатирични видеоклипове в интернет, които осмиват Лукашенко и правителството в Минск, които са изгледани общо няколко милиона пъти. Около 200 опозиционни привърженици се събраха в Минск за митинг, наречен от тях „Среща на свободните хора“. Нямаше арести, но четири от активистите бяха задържани малко преди началото на демонстрацията. Правителството на Лукашенко изглежда се намира между чука и наковалнята. Москва настоява Минск да усили военното и икономическо сътрудничество с Русия, което кара Лукашенко да се обърне към други държави за подкрепа. Избухването на кризата в Украйна преди 5 години уплаши президента и накара правителството да преосмисли своята зависимост от Русия. Минск получава евтин петрол от Москва, както и около 5 млрд. евро външна помощ за икономиката си, която е управлявана основно от държавата. Двете страни подписаха споразумение през 1999 г., което трябваше да създаде обединена държава и общата им граница е отворена според митническата договорка между Москва и Минск. В своите опити за сближаване с Европейския съюз, който през 2016 г. вдигна повечето си санкции срещу Беларус, наложени заради нарушаването на човешките права и липсата на демократични процеси, Лукашенко посети Виена на 12 ноември, което беше първото му посещение в страна от Общността от три години. Отношенията със САЩ също бяха подобрени. Двете държави обявиха на 17 септември, че планират да отворят посолства в своите столици, след 11 години, в които такива нямаше. Вашингтон и Минск започнаха да преосмислят своите студени отношения, след като Русия анексира от Украйна полуостров Крим през 2014 г. и беше обвинена в подкрепа за сепаратистите в източната част на страната. Това накара Беларус да се притеснява за собствената си териториална цялост. Китай също затопли отношенията си с Минск. През септември Китайската банка за развитие отпусна заем за 500 млн. долара на Беларус. По-рано Минск поиска заем и от Москва, но той беше забавен. Двете страни освен това строят и „Китайско-руския индустриален парк“ – най-голямата чуждестранна инвестиция в източноевропейската страна. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Ноември 2019 | 09:18 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В деня на изборите, централната избирателна комисия на Беларус изрази готовността си да потисне всякакви провокации

ТАСС: В деня на изборите, централната избирателна комисия на Беларус изрази готовността си да потисне всякакви провокации

Минск. Беларуските власти възнамеряват да потиснат жестоко провокациите в избирателните секции по време на гласуването на парламентарни избори и няма да позволят да се оказва натиск върху членове им, предава TACC. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) на републиката Лидия Ермошина в ефира на телевизионния канал ”Беларус 1”. “Във всеки случай ние няма да допуснем нашите колеги да бъдат обиждани и да бъдат обиждани нашите избиратели“, заяви ръководителят на ЦИК. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Ноември 2019 | 08:45 | Агенция "Фокус"