НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 06:48


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Знаково е, че председателството на Берлинския процес се поема точно от България и Северна Македония

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Знаково е, че председателството на Берлинския процес се поема точно от България и Северна Македония

7 Декември 2019 | 17:26 | Агенция "Фокус"
София. България е канена в Берлинския процес де факто от две години и сега в Полша беше обявена за член, защото в началото беше канена като наблюдател. И още на първата година, когато де факто беше приета за член, България получи и председателството на Берлинския процес, като мога да кажа, че това е първата страна от региона. Много знаково е, че председателството ще бъде съвместно с една от балканските държави – знаково е, че председателството поемат точно България и Северна Македония. Това каза пред журналисти вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на конференцията „Западни Балкани“ в НДК, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите й председателството ще помогне за повишаване на доверието особено между екипите в министерствата. „Защото Берлинският процес е много всеобхватен. Той не обхваща само Министерството на външните работи, не обхваща само министър-председателя или Министерски съвет, а икономика, местни власти, вътрешни министри, млади хора, околна среда“, добави външния министър.

Стана ясно, че приоритетите на България и Северна Македония предстои да бъдат утвърдени, като един от тях ще бъде свързаността. „Не само инфраструктурна свързаност, но свързаност дигитална, между младите хора и помирение чрез образование. Иска ми се този приоритет да звучи така. И околна среда. Това ще бъде фокусът. В същото време Берлинският процес се движи по всички направления, които са започнали. Там имаме сигурност, помирение, много икономика. Така че, ще има много срещи, като самата на лидерите ще бъде в София“, добави още Екатерина Захариева.

Теодора ПАВЛОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Не е тайна, че не само Русия има геостратегически интерес на Балканите

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Не е тайна, че не само Русия има геостратегически интерес на Балканите

7 Декември 2019 | 17:19 | Агенция "Фокус"
София. Много говорим за европейска перспектива, много говорим за сътрудничество в НАТО, но в същото време виждате, че европейската перспектива се бави. Много говорим и за влиянието на други държави, не само на Русия. Не е тайна, че не само Русия има геостратегически интерес към Балканите. Имат и страни от Близкия Изток, има и Китай, има и Турция. И в същото време като че ли Европейският съюз (ЕС), все още не всички държави от него са готови да започнат преговори с Република Северна Македония и Република Албания. Това каза пред журналисти вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на конференцията „Западни Балкани“ в НДК, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Захариева напомни, че решението за започване на преговори за членство в ЕС на двете страни се отлага вече три пъти.
„Тогава да не се учудваме, няма вакуум в международните отношения. Тогава, когато ЕС не е много видимо представен, макар че според мен това не е точно така, а по-скоро е много пропагандата в обратната посока, тогава разбира се големи други играчи се намесват в региона. Всеки се бори за геополитическо влияние“, добави тя.

По думите на външния министър българската позиция относно европейската перспектива на Западните Балкани неслучайно винаги е била много ясна и непроменена.

„Ние считаме, че от интерес на България, а и от интерес на Европейския съюз страните от Западните Балкани трябва да вървят по пътя на демократичните реформи, промени, добросъседство, просперитет и икономическо развитие, така че всичко да бъде добре. Ние сме директни съседи на две от шестте, така че ще продължим подкрепата и да се опитваме с аргументи да убедим все още скептичните държави, че това е ситуация от интерес и на Западните Балкани, и на ЕС“, допълни Екатерина Захариева.

Теодора ПАВЛОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“  (Македония): 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си на работната закуска в подкрепа на европейската перспективата за Северна Македония и Албания

„Макфакс“ (Македония): 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си на работната закуска в подкрепа на европейската перспективата за Северна Македония и Албания

7 Декември 2019 | 07:51 | Агенция "Фокус"
Атина/Брюксел. Гърция организира работна закуска в Брюксел в понеделник с ръководителите на страните-членки на Европейски съюз, Северна Македония и Албания с послание да засили подкрепата за техния път към членство в Общността, предава информационната агенция „Макфакс“.

„Работната закуска, организирана от Гърция в понеделник, е полезна възможност за диалог и укрепване на европейската перспектива за двете страни", заяви говорителят на гръцкото външно министерство Александрос Гениматас. Съгласно думите му, досега 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си.

Коментирайки неотдавнашното посещение на гръцкия външен министър Никос Дендиас в Скопие, Гениматас заяви, че акцентът е върху двустранните отношения, европейската перспектива на Северна Македония и въпросите, свързани с региона.


Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Гърция организира работна закуска за европейската перспектива на Македония и Албания в Брюксел

„Макфакс“ (Македония): Гърция организира работна закуска за европейската перспектива на Македония и Албания в Брюксел

6 Декември 2019 | 18:31 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция организира работна закуска в Брюксел в понеделник с ръководителите на дипломацията на страните-членки на ЕС и Северна Македония и Албания с послание за засилване на подкрепата за техния европейски път, предава “Макфакс“
"Работната закуска, организирана от Гърция в понеделник, е полезна възможност за диалог и укрепване на европейската перспектива за двете страни", заяви говорителят на гръцкото външно министерство Александрос Гениматас.
Той каза, че досега 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си.
Коментирайки неотдавнашното посещение на гръцкия външен министър Никос Дендиас в Скопие, Гениматас заяви, че акцентът е бил поставен върху двустранните отношения, европейската перспектива на Северна Македония и теми, свързани с региона.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Еманюел Макрон: Питайте сърбите дали с отварянето на преговорите животът им се е променил... Не бих казал

Еманюел Макрон: Питайте сърбите дали с отварянето на преговорите животът им се е променил... Не бих казал

5 Декември 2019 | 09:57 | Агенция "Фокус"
Белград. Президентът на Франция потвърди отново, че е категорично против отварянето на присъединителни преговори с който и да е кандидат, преди да се реформира преговорния процес и посочи, че смята сегашната процедура за бюрократична, объркваща и неясна, пише белградският ежедневник „Вечерне новости“.

„Смятам, че процедурата на преговори, която имаме днес, е твърде бюрократична, объркваща, неясна. Ето, попитайте сърбите дали животът им се е променил чрез отваряне на нови глави? Не бих казал“, заяви Макрон след срещата на върха на НАТО в Лондон.

Той каза, че Франция не е единственият член на ЕС, който се противопоставя на започването на преговори за присъединяване със Скопие и Тирана, но е готова „отново“ да „поеме негативите“.

„Заявявам категорично, че преди всяко следващо откриване на преговорите трябва да има реформа на преговорната процедура“, подчерта френският лидер. Той оцени, че Европа не е готова и че не са изпълнени условията за започване на преговори за присъединяване с нови кандидати.

„Намирам, че процедурата на преговори, която имаме днес, е твърде бюрократична, объркваща, неясна. Ето, попитайте сърбите, променил ли се животът им чрез отваряне на нови глави? Не бих казал“, добави държавният глава. Той се застъпи за предефиниране на процедурите за преговори за членство в ЕС, за да направи процеса "по-стратегически".

Макрон повтори искането си за реформа, която би направила процеса на присъединяване към ЕС обратим и ще позволи диференциация. „Крайната цел на всичко това е твърдото закрепване на Западните Балкани към Европа. Знаем, че е геополитическо предизвикателство - да се избягват намесите на други държави, да се избегне дестабилизация, която представлява риск за тези страни и за Европа. Закрепването може да означава присъединяване към ЕС за някои, но трябва да е ясно - това също означава фаза на стратегическо партньорство и повече инвестиции“, обяснява френският президент.

В същото време Макрон призова ЕС да помисли за собствената си реформа.„Против съм разширяването на ЕС, което не е придружено от задълбочена реформа на функционирането на ЕС“, каза той. Държавният глава преценява, че с настоящия брой членове ЕС е трудно или изобщо неспособен да функционира и че при приемането на нови страни, оперативността на Съюза относно взимането на решения и броя комисари, трябва да се постави на нова основа.

„Онези, които подкрепят разширяването, трябва да приемат повече решения с квалифицирано мнозинство и не всяка държава ще има свой комисар“, заключи Макрон.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Франция в Скопие: Не споделяме общи ценности с Черна гора, където богатството е в ръцете на 10-12 семейства

Посланикът на Франция в Скопие: Не споделяме общи ценности с Черна гора, където богатството е в ръцете на 10-12 семейства

4 Декември 2019 | 08:20 | Агенция "Фокус"
Скопие. Посланикът на Франция в Скопие Кристиян Тимоние заяви, че Франция не иска да споделя суверенитета на Европейския съюз със страни като Черна гора, където богатството е съсредоточено в ръцете на 10-12 семейства и затова Париж иска преразглеждане на правилата на Съюза за разширяване, пише македонският вестник „Вечер“.

На форума за „Защита на европейските ценности в процеса на разширяване“ в Скопие, дипломатът заяви, че „френското мислене е много деликатно. Разширяването достигна своите граници. Прилагаме ли наистина същите процеси за присъединяване?“

Той даде като пример за това Черна гора:
„Дали натрупването на богатство в Черна гора е знак за европейски ценности? Дали това е страна, с която искаме да споделяме нашия суверените4т? Богатството в Черна гора е съсредоточено в ръцете на 10 или 12 семейства. Затова бихме искали отново да разгледаме правилата за разширяване. Става въпрос повече за бюрократично тиктакане, отколкото за значителен напредък“, добави той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hungary Today: Вишеградската четворка иска ускорение на разширяването

Hungary Today: Вишеградската четворка иска ускорение на разширяването

3 Декември 2019 | 09:50 | Агенция "Фокус"
Прага. Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) очаква от новата Европейска комисия да ускори процеса на разширяване на Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто, цитиран от електронното издание Hungary Today.
След срещата с колегата си от В4 в Прага той заяви: „Един от най-големите провали на оглавяваната от Жан-Клод Юнкер Ек беше, че докара процеса на разширяване почти до пълен застой. Ето защо очакваме от новата ЕК да отвори нова ера в разширяването на ЕС със специален фокус върху интеграцията на Западните Балкани“.

Сиярто заяви, че политиката на разширяването, която в момента се оглавява от унгарския комисар Оливер Вархели, е в добри ръце.

„В4 се съгласиха да подкрепят усилията на унгарския комисар по разширяването, за да ускорят интеграцията“, отбеляза първият дипломат на Будапеща, като добави, че европейската политика на „блокиране на разширението“ през последните години е „изцяло срещу интересите на блока“.

Най-бързата възможна интеграция на Западните Балкани е в Европейския съюз и политическите, икономическите и стратегическите интереси на Унгария, тъй като помага на блока да се противопостави ефективно на миграционния натиск.

Сиярто описа завършващото финландско председателство като „провал“ и отбеляза, че то не е отворило дори една преговорна глава по време на шест месечния си мандат, който завършва на 31 декември. Това, подчерта той, не се е случвало преди. „Вместо да се съсредоточат върху истинската си работа, финландците прекараха времето си в това да поучават Централноевропейските държави“, заяви Сиярто.

На въпрос на MTI дали срещата е била насочена към новите предложения на германския вътрешен министър Хорст Зеехофер относно приемането на бежанци, унгарският външен министър заяви, че темата не е повдигната поотделно. „Но позицията на V4 е ясна“, каза той. „Не желаем да допускаме нелегални мигранти в Централна Европа. Успехът и сигурността на Централна Европа са благодарение на нашия стремеж към твърда антимиграционна политика и това ще издържи“, каза външният министър.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Слободен печат“ (Македония): Започват преговори за Западните Балкани и разширяването на ЕС

„Слободен печат“ (Македония): Започват преговори за Западните Балкани и разширяването на ЕС

3 Декември 2019 | 08:45 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Европейските представители и членовете на националните парламента на страните от Западните Балкани ще проведат преговори в Брюксел относно процеса на интеграция в ЕС и политиката на разширяване на ЕС, пише скопското издание ”Слободен печат“.

„Представители от Албания, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия, включително лидерите на политически и парламентарни групи, ще споделят своите виждания относно предизвикателствата и перспективите на политиката за разширяване на ЕС“, споделят представители от Западните Балкани в Европейския парламент.

Кръглата маса ще бъде открита от председателя на Европейския парламент Давид Сасоли и комисаря по разширяването Оливер Вархей.

Превод и редакция: Мария Факова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

25 Ноември 2019 | 05:10 | Агенция "Фокус"
Париж/Брюксел. Дълго забавяната цел на Европейския съюз за разширяване, което да обхване повече страни от Западните Балкани, се отдалечава след френската позиция за промяна на методологията на преговорите с новите кандидати, пише американският вестник The Wall Street Journal

Разговорите за присъединяване на Албания и страните от бивша Югославия бяха забавяни с години от предпазливостта на настоящите членове към разширяването и мудността на кандидатите при извършване на политически и икономически реформи. Настоящите политически развития в ЕС представляват нови заплахи за този процес.

Великобритания, пламенен привърженик на разширяването, е почти извън ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел, също поддръжник на разширяването, навлиза в своята лебедова песен. Все по-увереният президент на Франция Еманюел Макрон твърди, че задълбочаването на интеграцията между настоящите членове на ЕС е по-важно от разширяването на блока.

Франция наскоро блокира началото на преговорите за членство със Северна Македония и се присъедини към няколко други членове на ЕС, като попречи на Албания да започне преговори. Сега Макрон предлага реконструкция на процеса на присъединяване.
Париж настоява, че не затваря вратата за нови членове. Според критиците предложенията на Макрон, разпространени до държавите-членки миналата седмица, могат да спрат разширяването за цяло поколение, като разширят и без това продължителните преговори за присъединяване, които разочароваха кандидатите в регион, в който Русия, Китай и други неевропейски държави изграждат влияние.

„Трябва да изпълним обещанията си към региона в името на стабилността и доверието в ЕС“, каза латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс. „Съгласен съм с президента Макрон, когато той говори за необходимостта ЕС да бъде световен лидер, така че смятам, че това започва със Западните Балкани.“

Макрон твърди, че ЕС, който вече наброява 28 държави, се затруднява при вземане на важни решения. Френски представители заявиха, че предложенията му ще гарантират, че кандидатите ще постигнат истинско икономическо и демократично сближаване преди да се присъединят.

„В момент, в който се нуждаем от повече сила, повече съгласуваност, повече солидарност, повече мускули, ние казваме:„ Е, нека се отворим и разширим “, каза Макрон миналия месец, след като блокира началото на преговорите за присъединяване със Северна Македония. „Не мисля, че това е съгласувано.“

След като през 2004 г. ЕС добави 10 държави, главно от Централна и Източна Европа, разширяването се забави. България и Румъния се присъединиха през 2007 г., а Хърватия - през 2013 г. САЩ, дългогодишен радетел за разширяване, до голяма степен мълчи откакто президентът Тръмп встъпи в длъжност.

Преговорите на ЕС с Черна гора и Сърбия се бавят. Сръбският президент Александър Вучич миналия месец подписа търговски пакт с доминирания от Русия Евразийски икономически съюз. Разговорите на ЕС с Турция са ефективно спрени. Преговорите с Албания, Северна Македония, Босна и Косово не са започнали. ЕС казва, че 2025 г. е най-ранната дата, към която някоя балканска страна ще се присъедини.

Блокирането от страна на Франция за започване на преговори със Северна Македония предизвика ярост в Европа. Премиерът на страната Зоран Заев миналата година предприе хазартна стъпка, за да сложи край на три десетилетия спор с Гърция за името на неговата страна. Атина вижда исторически гръцкото име като опит за претенции към нейната територия и наследство. Заев и неговите гръцки колеги договориха компромис и реализираха сделка за промяна на името.

Споразумението премахна гръцката опозиция срещу присъединяването на Северна Македония към Северноатлантическия договор. Преговорите за присъединяване приключиха през февруари. Въпреки това, Макрон през октомври отказа да започне преговори с ЕС, въпреки продължителните дебати с партньорите си от ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, , нарече решението „сериозна историческа грешка“. Безизходицата подхранва напрежението между Франция и Германия.

Зоран Заев свика предсрочни избори и каза, че е "разочарован и възмутен".

Новите предложения на Франция предвиждат многоетапна процедура за пълноправно членство. Той предлага по-голяма финансова подкрепа на ЕС и други предимства като напредък на страната кандидатка. Франция обаче иска по-голямо участие от страна на членовете на ЕС, след като започнат преговорите, позволявайки на столиците да върнат страна кандидатка в по-ранен етап на процеса, ако реформите забуксуват. Франция иска големи реформи. Големите ползи, включително достъпът до единния пазар на ЕС, ще продължат да идват едва в края.

„Френските предложения се смесват набързо с една много прозрачна политическа цел: не да се реформират, а ефективно да се сложи край на разширяването на ЕС“, заяви един дипломат от ЕС.

След министерска дискусия относно разширяването във вторник, същият представител на ЕС заяви: „По-голямата част от държавите-членки продължават да подкрепят бързия старт на преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония.

Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален заяви, че преди дискусията във вторник предложенията на Франция са само началото на дебата.

Ако Франция иска да трансформира преговорите за разширяване от постепенен бюрократичен процес „по-съществен, основан на доказателства процес“, ходът е добре дошъл, заяви бившият министър на външните работи на Косово Петрит Селими. „От друга страна, има ясно усещане, че за някои страни на Балканите целите се преместват непрекъснато.“

Весела Чернева, заместник-директор на мозъчния тръст на Европейския съвет по външни отношения, заяви, че Франция поне принуждава столиците на ЕС да мислят по-сериозно за присъединяването. Тя каза, че съществува облекчение, че Макрон не възражда стари идеи за предоставяне на бъдещите членове на някаква форма на асоциирано членство от второ ниво.

Но тя подчерта, че доверието към ЕС в страните кандидатки - вече увредени от забавянето на присъединяването - ще ерозира допълнително, освен ако ремонтите не бъдат съпоставени с икономически стимули и интензивна политическа ангажираност. Без това, каза тя, местните националистически движения, които отхвърлят западните връзки, ще представляват заплаха, отваряйки вратата за по-голямо влияние от страна на Русия и Китай.

„Важно е не само Путин и Си Дзинпин да имат време да общуват с балканските лидери“, каза тя.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

24 Ноември 2019 | 23:50 | Агенция "Фокус"
Париж/Брюксел. Дълго забавяната цел на Европейския съюз за разширяване, което да обхване повече страни от Западните Балкани, се отдалечава след френската позиция за промяна на методологията на преговорите с новите кандидати, пише американският вестник The Wall Street Journal

Разговорите за присъединяване на Албания и страните от бивша Югославия бяха забавяни с години от предпазливостта на настоящите членове към разширяването и мудността на кандидатите при извършване на политически и икономически реформи. Настоящите политически развития в ЕС представляват нови заплахи за този процес.

Великобритания, пламенен привърженик на разширяването, е почти извън ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел, също поддръжник на разширяването, навлиза в своята лебедова песен. Все по-увереният президент на Франция Еманюел Макрон твърди, че задълбочаването на интеграцията между настоящите членове на ЕС е по-важно от разширяването на блока.

Франция наскоро блокира началото на преговорите за членство със Северна Македония и се присъедини към няколко други членове на ЕС, като попречи на Албания да започне преговори. Сега Макрон предлага реконструкция на процеса на присъединяване.
Париж настоява, че не затваря вратата за нови членове. Според критиците предложенията на Макрон, разпространени до държавите-членки миналата седмица, могат да спрат разширяването за цяло поколение, като разширят и без това продължителните преговори за присъединяване, които разочароваха кандидатите в регион, в който Русия, Китай и други неевропейски държави изграждат влияние.

„Трябва да изпълним обещанията си към региона в името на стабилността и доверието в ЕС“, каза латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс. „Съгласен съм с президента Макрон, когато той говори за необходимостта ЕС да бъде световен лидер, така че смятам, че това започва със Западните Балкани.“

Макрон твърди, че ЕС, който вече наброява 28 държави, се затруднява при вземане на важни решения. Френски представители заявиха, че предложенията му ще гарантират, че кандидатите ще постигнат истинско икономическо и демократично сближаване преди да се присъединят.

„В момент, в който се нуждаем от повече сила, повече съгласуваност, повече солидарност, повече мускули, ние казваме:„ Е, нека се отворим и разширим “, каза Макрон миналия месец, след като блокира началото на преговорите за присъединяване със Северна Македония. „Не мисля, че това е съгласувано.“

След като през 2004 г. ЕС добави 10 държави, главно от Централна и Източна Европа, разширяването се забави. България и Румъния се присъединиха през 2007 г., а Хърватия - през 2013 г. САЩ, дългогодишен радетел за разширяване, до голяма степен мълчи откакто президентът Тръмп встъпи в длъжност.

Преговорите на ЕС с Черна гора и Сърбия се бавят. Сръбският президент Александър Вучич миналия месец подписа търговски пакт с доминирания от Русия Евразийски икономически съюз. Разговорите на ЕС с Турция са ефективно спрени. Преговорите с Албания, Северна Македония, Босна и Косово не са започнали. ЕС казва, че 2025 г. е най-ранната дата, към която някоя балканска страна ще се присъедини.

Блокирането от страна на Франция за започване на преговори със Северна Македония предизвика ярост в Европа. Премиерът на страната Зоран Заев миналата година предприе хазартна стъпка, за да сложи край на три десетилетия спор с Гърция за името на неговата страна. Атина вижда исторически гръцкото име като опит за претенции към нейната територия и наследство. Заев и неговите гръцки колеги договориха компромис и реализираха сделка за промяна на името.

Споразумението премахна гръцката опозиция срещу присъединяването на Северна Македония към Северноатлантическия договор. Преговорите за присъединяване приключиха през февруари. Въпреки това, Макрон през октомври отказа да започне преговори с ЕС, въпреки продължителните дебати с партньорите си от ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, , нарече решението „сериозна историческа грешка“. Безизходицата подхранва напрежението между Франция и Германия.

Зоран Заев свика предсрочни избори и каза, че е "разочарован и възмутен".

Новите предложения на Франция предвиждат многоетапна процедура за пълноправно членство. Той предлага по-голяма финансова подкрепа на ЕС и други предимства като напредък на страната кандидатка. Франция обаче иска по-голямо участие от страна на членовете на ЕС, след като започнат преговорите, позволявайки на столиците да върнат страна кандидатка в по-ранен етап на процеса, ако реформите забуксуват. Франция иска големи реформи. Големите ползи, включително достъпът до единния пазар на ЕС, ще продължат да идват едва в края.

„Френските предложения се смесват набързо с една много прозрачна политическа цел: не да се реформират, а ефективно да се сложи край на разширяването на ЕС“, заяви един дипломат от ЕС.

След министерска дискусия относно разширяването във вторник, същият представител на ЕС заяви: „По-голямата част от държавите-членки продължават да подкрепят бързия старт на преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония.

Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален заяви, че преди дискусията във вторник предложенията на Франция са само началото на дебата.

Ако Франция иска да трансформира преговорите за разширяване от постепенен бюрократичен процес „по-съществен, основан на доказателства процес“, ходът е добре дошъл, заяви бившият министър на външните работи на Косово Петрит Селими. „От друга страна, има ясно усещане, че за някои страни на Балканите целите се преместват непрекъснато.“

Весела Чернева, заместник-директор на мозъчния тръст на Европейския съвет по външни отношения, заяви, че Франция поне принуждава столиците на ЕС да мислят по-сериозно за присъединяването. Тя каза, че съществува облекчение, че Макрон не възражда стари идеи за предоставяне на бъдещите членове на някаква форма на асоциирано членство от второ ниво.

Но тя подчерта, че доверието към ЕС в страните кандидатки - вече увредени от забавянето на присъединяването - ще ерозира допълнително, освен ако ремонтите не бъдат съпоставени с икономически стимули и интензивна политическа ангажираност. Без това, каза тя, местните националистически движения, които отхвърлят западните връзки, ще представляват заплаха, отваряйки вратата за по-голямо влияние от страна на Русия и Китай.

„Важно е не само Путин и Си Дзинпин да имат време да общуват с балканските лидери“, каза тя.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Виктор Орбан: „Фидес“ може да излезе от ЕНП

Виктор Орбан: „Фидес“ може да излезе от ЕНП

22 Ноември 2019 | 14:27 | Агенция "Фокус"
Будапеща. Унгарската управляваща партия „Фидес“ може да излезе от Европейската народна партия заради разнопосчните сигнали, които получава след изключването си, съобщи премиерът на Унгария Виктор Орбан, цитиран от Reuters.
ЕНП замрази членството на „Фидес“ през март заради антиимиграционните кампании на Орбан и, както посочват от еврогрупата, „ерозията на върховенството на закона, свободата на пресата и правата на малцинствата“ под негово управление. Унгарската управляваща партия не получи покана за двудневната среща на върха на европейските дясноцентристи в Хърватия тази седмица.
ЕНП заяви, че ще изпрати група „мъдреци“, които да проучат условията в Унгария и да решат дали да задържат „Фидес“ в редиците си, процес, който новият председател на ЕНП Доналд Туск очаква да приключи до края на януари.
Орбан обаче бе категоричен в изказването си пред общественото радио в Унгария в петък: „Запазваме членството си спряно. Чакаме ЕНП да изясни какви са възгледите и плановете й и тогава ще решаваме“, заяви той.
„Въпросът е дали новият председател (на ЕНП) може да спре завоя на ляво. Ако може, тогава имаме общо бъдеще. А ако не, тогава ще трябва да изградим друга политическа общност“, обясни той.
В реч пред конгреса на ЕНП в Загреб, Туск не назова Орбан, но даде да се разбере, че основната консервативна партийна група няма да се промени, за да приюти десния популизъм.
„Трябва да сложим точка на това“, заяви настоящият председател на Европейския съвет. „В политическата борба истината и приличието не са напълно безпомощни пред фалшивите новини, манипулациите и омразата“.
„Няма да жертваме ценности, като гражданските права, върховенството на закона и приличието в публичния живот на олтара на сигурността и реда“, заяви Туск. „Който не може да го приеме, фактически се поставя извън нашето (ЕНП) семейство“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Advance (Хърватия): Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай?

Advance (Хърватия): Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай?

22 Ноември 2019 | 09:12 | Агенция "Фокус"
Париж. Преди 16 години, когато нито Словения, нито Хърватия бяха част от Европейския съюз (първата се присъедини към Общността през 2004 г., а втората - през 2013 г.), в Гърция се проведе среща на върха на страните от Общността и държавите от Западни Балкани. В рамките й на всички участници беше казано, че „бъдещето на Балканите е в ЕС“. По онова време ситуацията изглеждаше точно такава. Единственото нещо, което се очакваше от балканските страни, бе да се „приведат в ред“ и в добра „форма“ за членството си в Общността, пише електронното издание на хърватския вестник Advance в статия, озаглавена „Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай“.
Алтернатива? Такава нямаше или може би се очертаваше само в дългосрочен план. „Изтокът“ като такъв, като мощен аналог на Запада, не се споменаваше. Тогава Русия започна да се възстановява след „шоковата терапия“ от 90-те години. Владимир Путин вече бе дошъл на власт, но по това време той все още се смяташе за важен западен съюзник, на който можеше да се разчита. Китай от своя страна беше „мълчалив и работещ“, създавайки икономически мегалокомотив, който едва наскоро направи големия си дебют на световната сцена. През 2003 г. никой не се замисляше сериозно за избора на Китай пред ЕС.
Как се е променило всичко оттогава насам! Всички разговори за „бъдещето на Балканите в ЕС“ приключиха след присъединяването на Хърватия. Така всъщност Западните Балкани се оказаха разделени на две части: източна и западна. Всички на изток от Хърватия погребаха надеждите си на прага на европейска стратегия, която се промени доста, а френският президент Еманюел Макрон стана новият неумолим „портиер". В края на миналия месец той наложи вето на започването на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания в ЕС (и всъщност по-нататъшното разширяване на Общността като цяло). По този въпрос няма необходим консенсус на равнището на целия ЕС, но всички разбират, че ако такова решение е взето от страна като Франция (и ако визията й за бъдещия ЕС скоро бъде подкрепена от Германия), тогава нищо не може да се направи.
Много лоша новина за онези, които изградиха политическата си кариера на Балканите, възнамерявайки да проведат реформи, които в крайна сметка, според споразумението, ще доведат до присъединяването към ЕС. Тези хора, като македонския премиер Зоран Заев, вече са обречени на смазващо политическо поражение. Самият Заев обяви предсрочни избори, в които има вероятност да загуби, а след това десните му съперници да се върнат на власт.
Разбира се, това не е единственото следствие от решението на Макрон, който затвори вратите към ЕС. Балканските страни, които не влязоха в ЕС, няма да останат „ничия земя“ в широкия геополитически смисъл, тъй като това от идеологическа гледна точка това е просто нерентабилно.
Светът се промени доста през последните 15 години (и тези промени, т.е. укрепването на Русия и Китай, продължават със същите темпове), което означава, че балканските държави извън ЕС ще трябва да търсят други партньори.
В известен смисъл тези страни може да бъдат сравнени със сирийските кюрдски бойци. Те си сътрудничат от много години със западните сили, предимно със САЩ. В момента, в който имаше прекъсване на това сътрудничество, те с готовност и без никакво колебание изпратиха свои представители в Москва и Дамаск. И не защото го желаят страстно (ясно е, че това не е така), а защото просто са принудени. Те се нуждаят от сътрудничество и защита от най-малко една сила, тъй като без такава те просто се превръщат в пушечно месо за враговете (в случая с кюрдите за турските войски и протурските бойци).
Същото може да се каже и за страни като Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония. Те все още ще чукат на вратите на ЕС – поне за известно време, но осъзнавайки, че те са затворени за тях, скоро ще изпратят своите делегати, според План Б, в Москва и Пекин.
Ако по някакво чудо вратите на ЕС все пак се отворят, тези страни веднага ще се втурнат там (отново приликата със сирийските кюрди, които отново и отново се връщат при американците при първото обаждане, забравяйки колко пъти са ги изоставили на собствената им съдба).
Тъй като някога кюрдите поддържаха отношения с Дамаск и Москва (дори си сътрудничиха едновременно със САЩ), тези балкански държави вече започнаха да осъществяват контакти, съгласно План Б, за да опростят ситуацията, ако в крайна сметка бъде реализиран сценарият, представен от Еманюел Макрон.
Напоследък Сърбия се превърна в основна цел на китайските финансови инвестиции в този регион на Европа. А в съседна Босна и Херцеговина Китай направи уникална и най-мащабна по рода си инвестиция след войните през 90-те години, като построи огромна топлоелектрическа централа в Тузла (този проект предизвика голяма тревога сред гражданите по отношение на въздействието на ТЕЦ-а върху околната среда и човешкото здраве). Що се отнася до Черна гора, там китайските компании изграждат магистрала на стойност един и половина милиарда щатски долара.
Русия и Китай олицетворяват засилващия се Изток. Те действат в тандем и техните роли са ясно разпределени от известно време. Китай „строи" и не се намесва в политиката, докато Русия е заета с политика и най-вече с енергетиката. Координацията между Москва и Пекин действително съществува и те се нуждаят един от друг, тъй като заедно могат да превземат този нов пазар. Например Русия обръща повече внимание на засилването на политическото влияние в тези страни, а Китай подкрепя неговите стремежи, осъзнавайки, че по този начин Русия улеснява пътя на нейните инвестиции.
Китайските и руските инвестиции са привлекателни по няколко причини и една от тях, разбира се, е, че те идват без никакви условия. Нещо, което не може да се каже за парите, отпускани от ЕС. Той отправи към потенциалните нови членове (макар да искаше да ги види в състава си) изключително високи изисквания по отношение на правата на човека, изкореняването на корупцията, въз основа на аргумента, че всичко това е необходимо за просперитета на бизнеса.
Китай гледа на всичко това по съвсем различен начин. Корупцията? Права на човека? На кого му пука, щом е възможна добра сделка? Всъщност и ЕС, и Китай принадлежат към тези страни експлоатационно, но философията за присъединяване към Общността е много различна.
Разбира се, Русия и Китай не са единствените варианти, които остават, когато ЕС хлопне вратата. Винаги остават САЩ. Затова възниква въпросът: като затвори вратите към ЕС, за кого Макрон всъщност отвори прозореца за Балканите? За Русия, Китай или евентуално САЩ? Не е тайна, че напоследък Макрон и президентът на САЩ Доналд Тръмп постигат съгласие по все по-голям брой въпроси (за разлика от Тръмп и Меркел, между които от самото начало се установиха отношения, които с времето стават все по-студени). Наскоро Макрон заяви, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт" и въпреки че САЩ са водещата държава в Алианса (американците го използват като инструмент на външната си политика в продължение на много десетилетия), Тръмп вероятно харесва това твърдение. В крайна сметка, ако имаше волята, той напълно би се отървал от НАТО, тъй като за операциите в различни части на света лозунгът „Бог да благослови Америка!“ е напълно достатъчен за него и той не се нуждае от прикритие под формата на трансатлантическа коалиция.
Някои вярват, че решението на Макрон да се откаже от по-нататъшното разширяване на ЕС дава шанс на САЩ да действат незабавно и лесно с цел засилване влиянието си на Балканите. Разбира се, балканските страни може да се опитат отново да изиграят картата с „неприсъединяването“, но днес подобни схеми са трудни за изпълнение. Въпреки че в действителност, ако успеят, това би бил най-добрият вариант.
Ако ЕС се отклони от Балканите, където днес той се радва на най-силно влияние поради големия търговски оборот, тогава състезанието за влияние на Балканите ще започне официално. САЩ,от една страна, и Русия и Китай, от друга, може да се присъединят към него. Интересува ли се Тръмп от това? Може би за него това не е толкова важно, тъй като американската стратегия на Балканите ще бъде реализиране не от него, а от онези хора, които присъстват тук отдавна и обмислят този вариант в продължение на много години, ако не и десетилетия.
Но във връзка с хипотетичния „завой на Балканите“ на Тръмп има един проблем. За да задържи Балканите в западната сфера на интереси, на първо място, той ще трябва да убеди Макрон да не затваря вратите на ЕС. Тъй като в крайна сметка всички страни искат присъединяване към ЕС и икономическо развитие. Самите САЩ не могат да предложат това на балканските страни (освен ако те коренно не променят външната си политика, но това не се случва). Т.е., Тръмп ще помоли Макрон (а той не обича да моли) да продължи разширяването на ЕС? Това звучи неправдоподобно.
От друга страна, също толкова малко вероятно е САЩ да отстъпят няколко европейски държави на Изтока, тъй като Вашингтон се бори за поддържане на влияние дори в по-малко привлекателните региони на света.
А какво ще кажете за самия Макрон? Защо той изведнъж се противопостави на по-нататъшното разширяване на ЕС? От формална гледна точка Макрон не каза: „Против съм“. Той заяви само, че иска преразглеждане на условията за присъединяване към Общността. Въпреки това, „преведено“ това изявление всъщност означава, че той е против, тъй като създаването на допълнителни бюрократични пречки не е нищо повече от опит за задържане на балканските страни на постоянно разстояние от ЕС, без същевременно да ги лишава от надеждата да станат част от клуба (подобна тактика се прилага спрямо Турция от няколко десетилетия и сега виждаме докъде доведе).
Причината Макрон да се противопостави на разширяването на ЕС всъщност е доста прозаична. Тук не става въпрос за някаква мащабна стратегия на френския лидер, който иска да се позиционира като водач на Европа. Той е против разширяването, защото френската общественост е категорично против него. И на фона на протестите на „жълтите жилетки“, този огън, който угасва, но продължава да тлее, Макрон реши, че е по-добре да не противоречи на френските избиратели.
Всички тези факти определят съдбата на Балканите. Страните, останали пред вратата на ЕС , трябва да разберат това, както и какво ще коства тази ситуация. Най-полезният съвет към тях: въпреки случилото се, е задължително внимателно да се следи за опазването на мира и стабилността у дома. В крайна сметка, ако някой реши, че значителна част от Балканите трябва да стане част от един или друг геополитически лагер, той ще удари именно тези стълбове.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Дендиас увери Скопие, че страната разполага с подкрепата на Гърция

Kathimerini: Дендиас увери Скопие, че страната разполага с подкрепата на Гърция

21 Ноември 2019 | 18:30 | Агенция "Фокус"
София. Външният министър на Гърция Никос Дендиас увери своя колега от Северна Македония Никола Димитров в подкрепата на Атина за европерспектива на Скопие, след френското вето върху започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз, пише вестник Kathimerini.
Дендиас разговаря с Димитров в кулоарите на срещата от високо равнище на НАТО в Брюксел и ще се срещне отново с него, както и с премиера на Северна Македония Зоран Заев, когато посети Скопие на 26 ноември.
Дипломацията между Скопие и Атина се радва на подкрепа, като Вашингтон и Берлин също са сред тези, които подкрепят нов опит за приемането на Северна Македония в структурите на ЕС.
Тези развития идват малко след като стана ясно, че Париж ще предложи реформи в процеса по приемането на нови членове на ЕС. Малко след като Франция не позволи започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, нейният президент Еманюел Макрон ще апелира за по сложна и структурирана система за разширение на Общността.
Междувременно Гърция се опитва да развие по-близки икономически връзки със Скопие. Заместникът на Дендиас Костас Фрагогианис, чиито фокус е именно икономическата дипломация се очаква да придружи министъра в Скопие.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ангела Меркел от Загреб: Разговаряме интензивно с Франция за процеса на разширяване

Ангела Меркел от Загреб: Разговаряме интензивно с Франция за процеса на разширяване

21 Ноември 2019 | 12:34 | Агенция "Фокус"
Загреб. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел увери, че страната й търси консенсус с Франция по въпроса за реформите за разширяване на Европейския съюз възможно най-скоро. Съответното тя обяви след среща с хърватския си колега Андрей Пленкович в Загреб, където се провежда годишният конгрес на Европейската народна партия (ЕНП), отбелязва македонското електронно издание „Фактор“.
„Ние подкрепяме плановете на хърватското правителство да организира съвместна конференция със Западните Балкани. И за нас ще бъде важно да създадем условия за започване на преговори с Албания и Северна Македония", увери Меркел.
По отношение на новото предложение на френското правителство за реформа на процеса на разширяване, канцлерът на Германия заяви: „Сега трябва да говорим с Франция и трябва да направим това много интензивно, да идентифицираме елементите, които трябва да бъдат подобрени, променени в процеса на разширяване“.
Според Меркел реформите за разширяване „трябва да дадат реална перспектива за членството на страните от Западните Балкани", без в резултат на тях да се стига до оттегляне на обещанията на ЕС.
Хърватия ще поеме ротационното председателство на ЕС през първата половина на следващата година, а Германия - през втората половина. Миналия месец Франция, Нидерландия и Дания блокираха началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания с аргумента, че Съюзът трябва първо да реформира методологията си за разширяване.
Меркел подчерта, че обединението на Европа трябва да продължи с други страни от Западните Балкани.
„Искаме да кажем на страните от Западните Балкани, вие имате бъдеще, имате възможност за членство в ЕС", добави Меркел.
Хърватският премиер Андрей Пленкович на свой ред заяви, че новите правила за разширяване на ЕС, предложени от Франция, са ненужни, тъй като „филтрите“ за страните-кандидатки вече са заложени в съществуващия механизъм.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Jyllands-Posten (Дания): ЕС е готов да направи историческа грешка

Jyllands-Posten (Дания): ЕС е готов да направи историческа грешка

21 Ноември 2019 | 09:41 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Европейският съюз е готов да направи най-голямата стратегическа грешка в своята история. Преди месец Франция, Нидерландия и Дания се обявиха против започването на преговори за присъединяването на Албания и Северна Македония към Общността, нарушавайки по-рано дадените обещания, подчертават в редакцията на датския вестник Jyllands-Posten.
Отказът вече предизвика дълбоко разочарование и объркване не само в Албания и Северна Македония, но и в останлаите страни на Балканите, както и сред другите съседи на ЕС. Това може да се разбере. За първи път в историята на ЕС лидерите й така откровено решиха да не изпълнят обещанията си. Като отказва преговори за тези две страни, ЕС може сериозно да навреди на стабилността на Балканите. И сега всички съседи на ЕС ще се съмняват дали на него може да се разчита като партньор и съюзник.
Спорът избухна заради по-малко от пет милиона души. Две години тези две страни усърдно работеха за изпълнение на условията, поставени за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Според Европейската комисия и Албания, и Северна Македония отговарят на критериите, необходими за започване на преговори. Въпреки това три държави от ЕС им отказаха. Това е неразбираемо, като се има предвид, че преговорите във всеки случай ще продължат години, преди страните-кандидатки поне да се приближат до потенциалното членство.
Дори политиците, които са скептични към Албания и Северна Македония като бъдещи членове на ЕС, трябва да бъдат заинтересовани от започването на процеса. От опит знаем, че тези преговори сами по себе си стимулират реформите. Бившите комунистически диктатури в Централна и Източна Европа се превърнаха в демокрации, въведоха пазарна икономика и се научиха как да разрешават вътрешните конфликти по мирен начин, тъй като трябваше да изпълняват изискванията на ЕС. Кандидатите за членство трябва да отговарят на строги критерии в борбата с корупцията и организираната престъпност, строгия граничен контрол, ефективно управление, върховенство на закона и много други области.
Разбира се, и в Албания, и в Северна Македония има проблеми с организираната престъпност и граничния контрол. Но тези проблеми се решават най-ефективно при преговори за привеждането на стандартите им в съответствие с изискванията на ЕС. Ще минат още много години, преди да бъдат изпълнени всички условия. Но е важно тези страни да имат надежда.
Северна Македония кандидатства за членство през 2005 г., Албания през 2009 г. Необходимите реформи са в ход и в двете страни. ЕС обеща да започне преговори през 2020 г. Ние рискуваме да забавим или спрем изцяло реформите, ако ЕС не изпълни обещанието си.
След дългогодишен спор с Гърция, Северна Македония най-накрая намери начин да разреши проблема със съседната си страна. Сега НАТО иска да я приеме в редиците си като 30-ия член на Алианса. Албания се присъедини към НАТО през 2009 г. Със своя отказ ЕС ефективно подкопава усилията на НАТО за създаване на по-безопасно пространство в Европа.
Китай и Русия са готови да заемат мястото, освободено поради неспособността на ЕС да действа. Китай разполага с пари за стратегически инвестиции, а Русия е готова за военно сътрудничество. Русия вече активно провежда кампании за дезинформация, за да сее раздора на Балканите и съюза им със Запада. Сега вероятно президентът Владимир Путин може да повярва в щастието си.
ЕС прави огромна стратегическа грешка, като не се опитва да задържи Албания и Северна Македония с преговори за присъединяването им, както препоръча Европейската комисия.

Материалът е достъпен на руски език на inosmi.ru

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Християн Мицковски на конгреса на ЕНП: Македония принадлежи към ЕС, политическата сцена се променя от 12 април

Християн Мицковски на конгреса на ЕНП: Македония принадлежи към ЕС, политическата сцена се променя от 12 април

21 Ноември 2019 | 08:58 | Агенция "Фокус"
Скопие/Загреб. След изборите на 12 април догодина политическата сцена в Северна Македония ще се промени и страната ще има ново политическо ръководство – на ВМРО-ДПМНЕ. Това заяви в рамките на двудневния конгрес на Европейската народна партия (ЕНП) лидерът на опозицията в югозападната ни съседка Християн Мицковски, съобщава електронното издание на македонския вестник „Независен“.
„През последните три години нашата нация се ръководи от социалдемократически премиер, чието правителство е синоним на широко разпространена корупция. Ежедневните дейности на това правителство включват неуважение към върховенството на закона, тоталната политизация на нашето общество и невъзможността за създаване на икономически и социални промени. Те обаче се хвалят ежедневно колко прозрачно е управлението им. Съгласен съм, че не съм виждал по-прозрачно корумпирано правителство никъде по света. Те не отричат корупцията, но се надяват да получат допълнителни дни на мандата си, за да я продължат.Нашата роля като опозиционна партия е да постигнем значима и
осезаема промяна за нашите граждани и след изборите на 12 април ще се стремим да формираме стабилно, ориентирано към Европейския съюз правителство, което ще постигне всичко това“, добави Мицковски. „Новото правителство, което ще ръководи ВМРО-ДПМНЕ, се ангажира да работи
по силен морален и етичен кодекс, но също така да проведе цялостни реформи, които ще позволят функционална справедливост, но също така ще отговарят на критериите за интеграция в ЕС и преди всичко ще променят критериите за това какво означава да бъдеш политик в македонското общество. Ние, като македонци, принадлежим към европейското семейство и споделяме европейски ценности.С подкрепата на нашето семейство на ЕНП ще спрем емиграцията на най-ярките ни млади хора; ще се справим с екстремните нива на замърсяване; ще понижим данъците, ще стимулираме икономиката и предприемачеството. Трябва да европеизираме нашето общество вътрешно - защото това е единственият начин да поставим
нашата нация по бързия път към членството в Европейския съюз", цитира изданието думите на опозиционния лидер.
Мицковски също изтъкна, че Северна Македония принадлежи към ЕС, а македонците споделят европейски ценности, призовавайки европейските партии да изиграят своята роля в разпространението на това послание.„Македония принадлежи към ЕС и затова ви призовавам да изиграете своята роля в разпространението на това послание. Нашето социалдемократическо правителство не заслужава положителен тласък от европейските столици и Брюксел, но нашите граждани го заслужават. След 12 април, бъдете сигурни, че проевропейското правителство ще стимулира реформи и трансформационни промени в нашето общество. Ще ви помоля като последно послание към ЕНП, като най-силното политическо семейство в ЕС, да бъдете носител на Македония по пътя към членството й в ЕС“, завърши Мицковски.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Влизам в борба с популистите“. Доналд Туск оглави ЕНП

„Влизам в борба с популистите“. Доналд Туск оглави ЕНП

21 Ноември 2019 | 07:31 | Агенция "Фокус"
Загреб. Делегатите на 24-ия конгрес на Европейската народна партия (ЕНП) избраха в Загреб с огромно мнозинство за нов председател на политическия блок единствения кандидат Доналд Туск, който скоро ще завърши своя мандат като председател на Европейския съвет, отбелязва ТАСС.
Избраният лидер на ЕНП има намерение на новата длъжност да се бори активно с популизма. По неговите думи, „вече достатъчно бях първия европейски бюрократ“.
„Влизам в борба с популистите“, посочи той. „От една страна са партиите на безотговорния популизъм, а от другата е нашата партия“.

ЕС съжалява за политиката на разширяване
През първия ден от Конгреса на ЕНП повечето делегати се съсредоточиха върху обсъждането на перспективите за разширяване на Европейския съюз, по-специално предвид отказа на Съвета на ЕС да започне преговори със Северна Македония и Албания във връзка с френския подход относно необходимостта от въвеждане на допълнителни правила за европейска интеграция. „Вече съществуващата структура [методология на процеса на разширяване на ЕС] има редица механизми със специфични филтри, чрез които се контролира всяка, дори и най-малката стъпка от всяка глава [фаза на влизане]“, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович, изказвайки се в сряда в Загреб откриването на Конгреса на Европейската народна партия (ЕНП).
Според ръководителя на хърватския кабинет „трябва да има ясно разграничение между началото на преговорите и процеса на преговори, който вече е стартиран“.

Двустранни контакти

В качеството си на домакин, хърватският премиер проведе редица двустранни срещи в Загреб. Той имаше кратки разговори с председателя на Бундестага Волфганг Шойбле, премиера на Норвегия Ерной Сулберг, новоизбрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основно внимание в дневния ред на Пленкович бе отделено на германския канцлер Ангела Меркел.
Както заяви тя след преговорите с хърватския си колега, по време на председателството на ФРГ в Съвета на ЕС през втората половина на 2020 година тя ще обърне внимание на напредъка на Хърватия в сближаването с Шенген. „Отдаваме уважението си на Хърватия за всичко, което тя направи, за да изпълни критериите за влизане в Шенген“, заяви Меркел.
Пленкович отбеляза, че Хърватия е готова да се присъедини към Шенген. В същото време той изрази увереност, че този въпрос няма да бъде разгледан по време на председателството на Съвета на ЕС на Словения през втората половина на 2021 г., тъй като Любляна се противопоставя на включването на Хърватия в Шенгенското пространство. „Но е възможно този въпрос да бъде обсъден на оперативно ниво“, каза премиерът.

Партийният конгрес

Конгресът на ЕНП ще продължи до 21 ноември включително. Централните мероприятия се провеждат в загребския комплекс „Арена“. Длегатите обсъждат перспективите за разширяване на ЕС за сметка на държавите от Западните Балкани. Също така се говори за климатичните промени и младежката политика на ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

21 Ноември 2019 | 05:58 | Агенция "Фокус"
Загреб. На конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб, хърватският премиер Андрей Пленкович заяви пред репортери, че вярва, че целта на френската инициатива за разширението на Европейския съюз е да подобри функционирането на Общността, но добави, че предложението на Макрон не може да спре приемането на нови членове, предава македонското електронно издание “МКД“.
„Разширяването има ясно правно основание, член 49 от Договора за ЕС, който гласи, че всяка европейска държава, ако бъде поиска, може да стане членка. Няма я тази политика,няма го заключението, че може да бъде отнето правото, което европейските държави имат съгласно Договора за ЕС“, каза Пленкович.
Според него, използваната за Черна гора и Сърбия преговорна рамка вече позволява спиране на всяка глава и връщане на временно затворени глави, което е част от концепцията за обратимост на процеса по приемането на нови членове, предложена от френския президент Еманюел Макрон.
„Съществуващата рамка има редица механизми за контрол, с много прецизни филтри, които контролират дори най-малката стъпка във всяка глава или по някой политически въпрос", добави той, като отбеляза, че "трябва да се направи ясно разграничение между започването на преговорите и процесът на договаряне, който следва".
Пленкович, който е и лидер на управляващата Хърватска демократическа партия (ХДП), заяви, че решението на ЕС да не започва преговори с Македония и Албания е грешка и че "това е позицията както на правителството, така и на ХДС“, но също така и на пет или шест държавни ръководители и правителства и на „цялата ЕНП", която е най-голямата парламентарна група в Европейския парламент.
Той нарече „странно“, че либералните и социалдемократически европейски правителства блокираха началото на преговорите за присъединяване на две ръководени от леви партии държави, докато целият ЕНП подкрепи членството на Македония и Албания в ЕС.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Мицотакис заяви, че „Гърция е достигнала лимита си“ по отношение на мигрантите

Kathimerini: Мицотакис заяви, че „Гърция е достигнала лимита си“ по отношение на мигрантите

20 Ноември 2019 | 22:24 | Агенция "Фокус"
Загреб. Първият приоритет на новата Европейска Комисия трябва да бъде въпроса с миграцията, понеже Гърция вече е „достигнала лимита си“ по отношение на бежанците, заяви Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini.
Той каза това по време на свое изявление на събитие, свързано с участието на младите хора в европейската политика. То беше част от конференцията на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб.
„Гърция достигна лимита си. Имаме нужда от обща система за убежища, която да замени дъблинската“, каза той, като добави, че споделянето на тежестта за бежанците не трябва да е просто празна фраза, която не се прилага.
Мицотакис каза, че Гърция приема средно по 500 мигранти на ден. Според него ситуацията в лагерите на гръцките острови вече е „неописуема“ и преместването на бежанците във вътрешните територии в страната води до реакции от страна на местните жители.
„Не виждаме как това ще спре в близкото бъдеще“, обясни той, като подчерта, че миграционният въпрос е нещо, което засяга целия Европейски съюз.
Той беше специален гост на събитието, част от конференцията на ЕНП, на която също така Доналд Туск беше избран за нов ръководител на партията.
Във връзка с участието на младежите в европейските политики, той каза, че те трябва да се справят с проблемите по опазването на природата и икономическото неравенство.
Той освен това говори и за гръцкия „устрем да се превърне в страна-пионер за справянето с промените в климата“, като добави, че младите хора също така се занимават и с проблема с неравенството, който е предизвикан от глобализацията.
Двудневната конференция започна на 20 ноември и графика й включва изявления на гръцкия премиер, германския канцлер Ангела Меркел, напускащия ръководител на Европейската Комисия Жан Клод Юнкер, както и на неговия наследник Урсула фон дер Лейен. На конференцията ще говори и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис.
Преди речта си Мицотакис участва и във вота, с който за председател на ЕНП беше избран Доналд Туск, който беше и единственият кандидат. Той ще замени французина Жозеф Дол.
Графика на самия Мицотакис включва срещи с главния преговарящ за Брекзит Мишел Барние, румънския премиер Людовик Орбан, норвежкия министър-председател Ерна Солберг и бившия австрийски канцлер Себастиан Курц.
Във втория ден от срещата гръцкият премиер ще проведе разговори и със своя хърватски колега Андрей Пленкович и ще присъства на панела за промените в климата.
В същия ден той ще произнесе и реч пред конгреса на ЕНП.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Politico: Избраха Доналд Туск за ръководител на Европейската народна партия

Politico: Избраха Доналд Туск за ръководител на Европейската народна партия

20 Ноември 2019 | 22:02 | Агенция "Фокус"
Загреб. Европейската народна партия (ЕНП) избра бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск за свой ръководител, като той ще замени напускащия французин Жозеф Дол. Това пише европейската редакция на списание Politico.
Туск беше избран с 491 гласа „за“ и 37 „против“ като председател на ЕНП по време на конгреса на партията в Загреб. Това означава, че той ще бъде първият източноевропеец, който ще оглави най-голямата политическа сила в Европейския парламент.
„С Туск, отваряме нова глава от историята на ЕНП“, заяви евродепутатът Давид Макалистер пред списанието.
„Туск е доказвал, че е строител на мостове между изтока и запада и като бивш премиер (на Полша) и президент на (Европейския) Съвет, той има огромен опит и аз очаквам с нетърпение да видя как той ще оформи бъдещето на най-голямото европейско политическо семейство“, добави депутатът.
Бивш член на полското движение „Солидарност“, Туск се превърна в най-дълго управлявалият премиер на Полша и освен това изкара и два мандата като ръководител на Европейския съвет.
„Някой, който е бил полски министър (-председател) за седем години, който водеше Европейския съвет с ясни и много твърди думи, когато желаеше, смятам че той ще бъде (…) пощаден от брокерския стил, който председателя на Европейския съвет трябва да има“, заяви Андрей Пленкович, премиер на Хърватия по време на пресконференция.
Малко преди вота, Туск изнесе пламенна реч, която беше насочена срещу „автократите“, популистите и без да го посочва директно, премиерът на Унгария Виктор Орбан, както и всички други, които „издигат стени и билбордове с антимиграционна пропаганда“.
„След пет години, на мен ми писна да бъдат европейския главен бюрократ“, каза Туск.
„Готов съм да се боря и се надявам, че и вие сте“, добави той.
Туск беше единственият кандидат за поста председател на ЕНП.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ангела Меркел: Не би било добре да няма европерспектива за Северна Македония и Албания

Ангела Меркел: Не би било добре да няма европерспектива за Северна Македония и Албания

20 Ноември 2019 | 20:55 | Агенция "Фокус"
Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел заяви по време на конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб, че Германия е готова да обсъди какво може да бъде променено в методологията на преговорите и процеса на разширяване на Европейския съюз, предава скопската медия “Макфакс“.
На въпрос какво ще се случи с процеса на присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС, както и кога Хърватия може да влезе в Шенген, Меркел отговори, че не може да няма европейска перспектива за всички страни.
„Това не би било добро“, подчерта тя.
На съвместна пресконференция с хърватския министър-председател Андрей Пленкович тя изрази съжаление, че преговорите със Северна Македония и Албания не бяха открити на скорошното заседание на Европейския съвет.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

20 Ноември 2019 | 19:37 | Агенция "Фокус"
Загреб. На конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб, хърватският премиер Андрей Пленкович заяви пред репортери, че вярва, че целта на френската инициатива за разширението на Европейския съюз е да подобри функционирането на Общността, но добави, че предложението на Макрон не може да спре приемането на нови членове, предава македонското електронно издание “МКД“.
„Разширяването има ясно правно основание, член 49 от Договора за ЕС, който гласи, че всяка европейска държава, ако бъде поиска, може да стане членка. Няма я тази политика,няма го заключението, че може да бъде отнето правото, което европейските държави имат съгласно Договора за ЕС“, каза Пленкович.
Според него, използваната за Черна гора и Сърбия преговорна рамка вече позволява спиране на всяка глава и връщане на временно затворени глави, което е част от концепцията за обратимост на процеса по приемането на нови членове, предложена от френския президент Еманюел Макрон.
„Съществуващата рамка има редица механизми за контрол, с много прецизни филтри, които контролират дори най-малката стъпка във всяка глава или по някой политически въпрос", добави той, като отбеляза, че "трябва да се направи ясно разграничение между започването на преговорите и процесът на договаряне, който следва".
Пленкович, който е и лидер на управляващата Хърватска демократическа партия (ХДП), заяви, че решението на ЕС да не започва преговори с Македония и Албания е грешка и че "това е позицията както на правителството, така и на ХДС“, но също така и на пет или шест държавни ръководители и правителства и на „цялата ЕНП", която е най-голямата парламентарна група в Европейския парламент.
Той нарече „странно“, че либералните и социалдемократически европейски правителства блокираха началото на преговорите за присъединяване на две ръководени от леви партии държави, докато целият ЕНП подкрепи членството на Македония и Албания в ЕС.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Agerpres (Румъния): Премиерът на Румъния Орбан ще се срещне с европейски лидери на конгреса на ЕНП в Загреб

Agerpres (Румъния): Премиерът на Румъния Орбан ще се срещне с европейски лидери на конгреса на ЕНП в Загреб

20 Ноември 2019 | 16:04 | Агенция "Фокус"
Загреб. Премиерът на Румъния и ръководител на „Националната либерална партия“ (НЛП) Людовик Орбан ще присъства в Загреб за конгреса на Европейската народна партия (ЕНП), като по време на посещението си в хърватската столица ще се срещне с правителствени ръководители и европейски представители, предава букурещката медия Agerpres.
Според официалния график, публикуван от правителството в Букурещ, Орбан ще се срещне в първия ден на събитието, което ще се проведе от 20 до 21 ноември, с избраната за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен. Освен това той ще разговаря и с нейния заместник-председател Джурки Катайнен, както и с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и канцлера на Германия Ангела Меркел.
Освен това Орбан има насрочени разговори и с премиера на Ирландия Лео Варадкар и с министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис.
Във втория ден на събитието Орбан ще разговаря с други представители на европейските партии, между които председателя на ЕНП Жозеф Дол. Той ще се срещне и с бившия канцлер на Австрия Себастиан Курц и с премиера на Хърватия Андрей Пленкович.
По време на конгреса на ЕНП ще бъде избран нов лидер на най-голямата пан-европейска политическа формация.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Мицотакис е в Загреб за контреса на ЕНП

Kathimerini: Мицотакис е в Загреб за контреса на ЕНП

20 Ноември 2019 | 15:52 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е в хърватската столица Загреб, където ще се проведе конгресът на Европейската народна партия (ЕНП), пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini.
Конгресът на ЕНП събра повече от 80 партии и партньори от региона за двудневното събитие, включително председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Доналд Туск и Урсула фон дер Лейен и по време на заседанието ще избере новото си ръководство. Освен това ще бъдат обсъдени последните развития в Западните Балкани, промените в климата и начините за довеждане на повече млади хора в политиката.
Мицотакис ще се срещне с главния преговарящ за Брекзит Мишел Барние, румънския премиер Людовик Орбан, норвежкия министър-председател Ерна Солберг и бившия австрийски канцлер Себастиан Курц.
Във втория ден от срещата гръцкият премиер ще проведе разговори и със своя хърватски колега Андрей Пленкович и ще присъства на панела за промените в климата.
В същия ден Мицотакис ще изнесе и реч.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Politico: Шест държави изпратиха писмо до Юнкер с искане да подкрепи реформите в процеса на присъединяване към ЕС

Politico: Шест държави изпратиха писмо до Юнкер с искане да подкрепи реформите в процеса на присъединяване към ЕС

20 Ноември 2019 | 12:26 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Шест страни от Европейския съюз изпратиха писмо до напускащия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в което настояват той да подкрепи предложенията на Франция за преразглеждане на процеса на присъединяване към Общността, изразявайки подкрепа за позицията на Париж, съобщава изданието Politico.
Писмото бе предшествано от отказа на Европейския съвет да даде „зелена светлина“ за започване на преговорния процес за членството на Северна Македония и Албания в структурите на Общността. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи решението като „историческа грешка“.
В писмо до Юнкер шестте страни подкрепят реформирането на съществуващата процедура и определят краен срок, за да избегнат отлагането на процеса за неопределено време. Писмото е подписано от министрите на външните работи и европейските въпроси на Австрия, Чешката република, Полша, Словакия, Италия и Словения.
Министрите признават недостатъците на процеса на присъединяване такъв, какъвто е днес - нещо, което със сигурност ще бъде приветствано от Франция.
„Вярно е, че настоящият процес на присъединяване на страните от Западните Балкани напредва бавно и донякъде неравномерно. Следователно сме готови да се ангажираме конструктивно в усилията си да подобрим този процес. Ще го направим при разбирането, че... това дава възможност на ЕС да постигне консенсус за започване на преговори за присъединяване на Албания и Северна Македония през март 2020 г.“, се казва в писмото.
Подписалите страни също призоваха Комисията да представи конкретни предложения до януари 2020 г., „за да се повиши ефективността на процеса на присъединяване".
Франция се озова в центъра на спорен дебат по време на срещата на върха на лидерите на Европейския съвет през октомври, след като президентът й Еманюел Макрон блокира предложение за откриване на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания към Общността.
Споменаването на крайния срок от март 2020 г. подчертава, че преразглеждането на процеса на разширяване не може да бъде причина за забавяне на започването на преговори за присъединяване. На срещата през октомври лидерите на ЕС се съгласиха, че „ще се върнат към въпроса за разширяването преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.“

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Френското предложение за реформа в процеса на присъединяване на нови членове раздели ЕС

„Нова Македония“ (Македония): Френското предложение за реформа в процеса на присъединяване на нови членове раздели ЕС

20 Ноември 2019 | 10:12 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Държавите-членки на Европейския съюз са разделени относно предложението на Франция за реформа в процеса на присъединяването на нови членове, коментират в редакцията на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“.
Финландският министър по европейските въпроси Тити Тупурайнен заяви, че на срещата в Брюксел министрите са обсъдили като цяло политиката на разширяване и европейската перспектива на Западните Балкани. Въпреки че не е имало конкретни дебати по френското предложение за реформи в процеса на разширяване, някои държави-членки изразиха подкрепа към предложението на Париж, а други се разграничиха от него.
„Не сме стигнали до заключения, но идеята е да изпратим ясно послание за нашия ангажимент към политиката за разширяване със страните от Западните Балкани. Всички подкрепяме европейската перспектива на региона", увери финландският министър.
В края на срещата Тупурайнен подчерта, че дебатът е началото на дискусиите за следващите стъпки в политиката на разширяване, които ще бъдат на дневен ред едва на срещата на лидерите на ЕС следващата пролет.
На срещата в Брюксел нито е обсъждано, нито е гласувано френското предложение, въпреки че становището на Париж е било изслушано.
„Чухме френското предложение и имаше държави, които го приветстваха и бяха положително настроени към него, но имаше и държави, които изразиха загриженост и бдителност. В крайна сметка Европейската комисия прави предложения, които ще бъдат обсъдени в Съвета“, поясни Тупуренен.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): В Загреб започва конгресът на ЕНП

Kathimerini (Гърция): В Загреб започва конгресът на ЕНП

20 Ноември 2019 | 09:49 | Агенция "Фокус"
Загреб. Конгресът на Европейската народна партия (ЕНП) ще се проведе в столицата на Хърватия на 20 и 21 ноември, припомня електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
ЕНП, която обединява повече от 80 партии и партньори, както и председателите на Европейската комисия и Европейския съвет, ще избере новото си ръководство. По време на срещата ще бъдат обсъдени последните събития в региона на Западните Балкани, климатичните промени и политиките за овластяване на младите хора.
В конгреса ще участва и председателят на консервативното правителство в Атина на „Нова демокрация“ – Кириакос Мицотакис. Той ще се срещне с главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние, румънския премиер Людовик Орбан, норвежкия министър-председател Ерна Солберг и бившия австрийски канцлер Себастиан Курц.
В четвъртък гръцкият премиер ще проведе разговори с хърватския си колега Андрей Пленкович, преди да присъства на панела за изменение на климата.
Мицотакис ще произнесе основната си реч в рамките на втория ден на конгрес.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: ЕС е пред разделение заради френската съпротива срещу разширяването

AFP: ЕС е пред разделение заради френската съпротива срещу разширяването

19 Ноември 2019 | 22:12 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Членовете на Европейския съюз спориха дълго за правилата за присъединяване на нови страни-членки, след като Франция предизвика недоволство, като се опита да отложи кандидатурите на Албания и Северна Македония, предава AFP.
Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален настоява, че Париж не е изолиран в желанието си да затегне правилата на ЕС, преди да приеме кандидати от Западните Балкани.
"Европейската перспектива на Западните Балкани не е под въпрос, тя е искана, тя е подкрепяна", каза тя.
„Това, което днес поставяме на масата, са принципни политически декларации, които сега бяха поставени пред Европейската комисия, за да работи с тях до януари 2020 г.“
Но европейски дипломат, изказвайки се след разговорите, предупреди: „Изолацията на Франция, по-специално за Северна Македония, остава очевидна“.
"Съкрушителното мнозинство от държавите-членки остава в подкрепа на бързото започване на преговорите за членство с Албания и Северна Македония", каза той, като говори при условие за анонимност.
„По-специално, дискусията за реформиране на процедурата не трябва да се използва за забавяне на решенията или за поставяне на пречка“, след разговорите при закрити врати.
Финландският министър Тити Тупурайнен, чиято страна председателства Европейския съвет на страните-членки, заяви, че френската идея не е била разгледана подробно.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Алсат – М“ (Македония): ЕС няма да дискутира предложението на Франция за реформа на преговорния процес

„Алсат – М“ (Македония): ЕС няма да дискутира предложението на Франция за реформа на преговорния процес

19 Ноември 2019 | 11:28 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Тити Тупурайнен, министърът по европейските на Финландия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, съобщи преди началото на Съвета за общи работи, че предложената от Париж реформа на преговорния процес с кандидатите за членки на Съюза няма да бъде тема на дебатите във вторник, предава излъчващият на албански скопски телевизионен канал „Алсат – М“.
„Става въпрос за многообхватна работа, няма да дискутираме френската инициатива днес, ще се върнем към политиката на разширяване и ще изпратим силно послание към страните от Западните Балкани, че ЕС ще върне към въпроса следващата пролет“, заяви Тупурайнен, която пердседателства министерската среща и определя дневния ред на дискусиите.
Министрите ще разговарят за положението с разширяването след решението на Франция да блокира започването на преговори със Северна Македония и Албания. Забавянето на обсъждането се обяснява с това, че не могат да постъпват нови предложени, докато не встъпи в длъжност новият състав на Комисията.
„Добре е, че държавите-членки имат предложения. Това помага да продължим процеса, но се нуждаем от нова комисия, преди най-накрая да успеем да вземем единодушно решение. Днес ще изпратим категорично послание, че ЕС няма да обърне гръб“ на Западните Балкани, обеща финландският министър.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Вечер“ (Македония): Ще има ли големи промени в процеса на присъединяването към ЕС?

„Вечер“ (Македония): Ще има ли големи промени в процеса на присъединяването към ЕС?

19 Ноември 2019 | 10:55 | Агенция "Фокус"
Скопие. На страните от Западните Балкани им престои да се присъединят към Европейския съюз, но по нов, седемстепенен и постепенен процес, по предложение на Франция, отбелязва електронното издание на македонския вестник „Вечер“.
Присъединяването на страните-кандидатки в ЕС скоро ще се промени драстично, съгласно официално предложение на Париж, което ще бъде представено пред министрите в Съвета по общи въпроси в Брюксел. То предвижда също групирането на досегашните 35 глави в седем последователни пакета.
По този начин членството на практика ще бъде постигано постепенно, в седем фази, а не в глави, както се случваше досега. По-конкретно Париж предлага глави 23 и 24, свързани с върховенството на закона, да бъдат включени в първата група и да бъдат завършени като част от процеса на присъединяване.
От друга страна, глава 35, която включва други въпроси, в случая със Сърбия косовския въпрос, ще бъде част от последната фаза, т.е. седми пакет и ще бъде решена малко преди пълноправното членство. По-рано се очакваше напредъкът по тази глава да съпътства целия процес. Вторият етап обхваща глави 14, 15, 21, 22, 25, 26 и 27 и се отнася до образованието, научните изследвания, младеж, култура, спорт, околна среда, транспорт, телекомуникации и енергетика. Веднага след отваряне и затварянето на тези глави, кандидатите , например, биха могли да се възползват от европейските програми като „Еразъм +“, „Хоризонт“ и други, и да имат конкретни ползи преди пълноправното членство в европейското пространство на изследователски и трансевропейски мрежи.
В третия етап главите 5, 7, 8, 19, 20 и 28 включват заетост, социална политика, здравеопазване, защита на потребители и конкурентоспособност. Четвъртият етап са икономическите и финансовите въпроси в главите 4, 9, 16, 17, 18 и 32, а петата фаза включва вътрешен пазар, земеделието и риболова с глави 1, 2, 3, 6, 10, 11, 12, 13 и 29 и може да отвори вратата за митническия съюз. Фаза 6 обхваща външните работи в главите 30 и 31, а седмата (последна) фаза - глави 33, 34 и 35.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Съветът на ЕС обсъжда за първи път предложенията за реформи в прoцеса на разширяване

„Нова Македония“ (Македония): Съветът на ЕС обсъжда за първи път предложенията за реформи в прoцеса на разширяване

19 Ноември 2019 | 09:16 | Агенция "Фокус"
Скопие/Брюксел. Министрите на държавите-членки на Европейския съюз ще обсъдят предложените реформи в политиките за разширяване и присъединяване към Общността на заседание на Съвета за външни работи на ЕС в Брюксел, съобщава електронното издание на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“.
За път министрите ще обсъдят френското предложение за реформи в процеса, не се очакват конкретни заключения след срещата, подчертават от редакцията. „Не знаем доколко можем да бъдем конкретни, но със сигурност искаме да изпратим положително послание към региона" на Балканите, увериха от Съвета.
Източници разкриват, че срещата трябва да бъде първа стъпка за възстановяване на политиките за разширяване, както и на доверието между държавите-членки на ЕС и страните от Западните Балкани.
След като блокира започването на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания през октомври, Франция настоява за реформи в процеса, които включват постепенно присъединяване към ЕС, отварянето на структурните фондове за присъединяващи се страни, както и по-строги политики, които да обуславят приемането на нови членове.
Според предложението на Франция страните от Западните Балкани трябва да се присъединят към ЕС, но в рамките на нов седемстепенен процес. Франция изпрати неофициален документ до останалите членки на ЕС, за да послужи като основа за обсъжданията в институциите на Съюза.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ORF: Доналд Туск е единственият кандидат за председател на ЕНП

ORF: Доналд Туск е единственият кандидат за председател на ЕНП

18 Ноември 2019 | 14:38 | Агенция "Фокус"
Загреб. Напускащият председател на Европейския съвет Доналд Туск е единствен кандидат за лидерския пост в Европейската народна партия (ЕНП), предава ORF, най-голямата обществена медия в Австрия.
Новината бе потвърдена от редиците на партията.
Изборите ще се проведат на партийната конференция, насрочена за сряда и четвъртък в столицата на Хърватия - Загреб. Французинът Жозеф дол подаде оставка като лидер на партията. Освен председател ще бъдат избрани и десет негови заместници. Австрийският еврокомисар Йоханес Хан също е сред кандидатите.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Koha Ditore (Косово): Париж иска по-строги критерии за интеграция на Балканите в ЕС

Koha Ditore (Косово): Париж иска по-строги критерии за интеграция на Балканите в ЕС

18 Ноември 2019 | 10:18 | Агенция "Фокус"
Париж. Франция е предложила нов подход от страна на Европейския съюз, основан на политическата мъдрост и по-сурови критерии за членството на страните от Западните Балкани, включително за Косово, съобщава електронното издание на прищинския ежедневник Koha Ditore.
От редакцията твърдят, че разполагат с копие на неофициален документ, който включва четири критерия за отваряне на европейската перспектива на Западните Балкани. Преразглеждането на подхода е оправдан с факта, че реформите, предприети от балканските страни, са били твърде бавно реализирани.
Документът на пет страници предвижда наказателни мерки и дори пълно спиране на преговорите в случаите, в които страна-кандидат напълно или частично не изпълни задълженията си. В текста не се предвижда никакъв график за това кога Западните Балкани може да се присъединят към европейското семейство.
Въз основа на насоките в документа, Париж призова съответните институции да определят новия път на отношенията между ЕС и Западните Балкани до януари 2020 г.
Кореспондентът на вестника в Брюксел Августин Пальокай коментира документа в становище. Според него на целта на Франция е да забави процеса на разширяване. „С това предложение Франция хвърли топката към новата Европейска комисия… Въпреки че няма основни промени в предложението, идеята на Франция е допълнително да забави и без това мудния процес на разширяване“, твърди Пальокай.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцкият премиер обеща подкрепа за Северна Македония, ако спазва Преспанското споразумение

Kathimerini: Гръцкият премиер обеща подкрепа за Северна Македония, ако спазва Преспанското споразумение

15 Ноември 2019 | 19:42 | Агенция "Фокус"
Солун. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в четвъртък предложи своята подкрепа на премиера на Северна Македония Зоран Заев в усилията на страната му да придвижи кандидатурата си за преговори за присъединяване към Европейския съюз, но подчерта, че Скопие ще трябва да спазва условията на Преспанското споразумение, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В преговорите между двамата премиери в Солун, Мицотакис е заяил на Заев „Можете да разчитате на мен.” Техните дискусии са били фокусирани върху решението на Европейския съвет да не одобри започването на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония след вето на Франция.
Разговорите са се състояли в кулоарите на срещата на бизнес форума Солун 2019, организиран от Федерацията на индустрията на Гърция.
Според говорителя на правителството Стелиос Пецас, Мицотакис отново е изразил подкрепата на Гърция за разширяването на ЕС и за включване на страните от Западните Балкани, като e заявил, че това ще подкрепи мира, стабилността и просперитета в региона.
В изявления пред репортери Заев е заявил, че Мицотакис го е уверил, че ще разговаря с френския президент Еманюел Макрон и с други европейски лидери.
Заев е разкрил още, че е поканил Мицотакис да посети Скопие, като според източници се очаква външният министър Никос Дендиас да пътува до столицата на Северна Македония през следващата седмица. Запитан за сделката Преспанското споразумение, Заев е казал, че се изпълнява поетапно, като е подчерта, че „ние имаме задължения и Вие също“, визирайки Гърция.
По отношение на проблема с марките на продукти от Северна Македония и тези от региона на Македония в Северна Гърция, той е казал, че двете страни ще постигнат споразумение „по приятелски начин“.
Мицотакис от своя страна е казал на срещата, че и двете страни трябва да направят всичко възможно, за да ограничат негативните страни на сделката. Що се отнася до Албания, Мицотакис е казал, че за да започне преговори за присъединяване към ЕС, тя трябва да проведе пълно преброяване и да защити имотите и правата на гръцкото малцинство в страната.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Мицотакис заяви пред Зоран Заев, че Преспанското споразумение трябва да бъде запазено, за да започнат преговорите за присъединяване със Скопие

Kathimerini: Мицотакис заяви пред Зоран Заев, че Преспанското споразумение трябва да бъде запазено, за да започнат преговорите за присъединяване със Скопие

14 Ноември 2019 | 22:19 | Агенция "Фокус"
Солун. В преговорите с премиера на Северна Македония Зоран Заев, гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис подчерта важността на Преспанските споразумения и това, че те трябва да се спазват, ако Скопие иска да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini.
Мицотакис и Заев проведоха личен разговор в кулоарите на Солунската среща, която представлява бизнес събитие, организирано от „Федерацията на индустриите на Гърция“.
Според източниците, двамата са дискутирали решението на Европейския съвет да не одобри започването на преговорите за присъединяване със Скопие, заради ветото на Франция.
Мицотакис повтори, че Гърция подкрепя разширението на ЕС, което трябва да включва и държавите от Западните Балкани, тъй като това ще допринесе за мира, стабилността и просперитета на широкия регион.
Двамата освен това, според информацията, са се съгласили, че подобряването на добросъседството и сътрудничеството в региона са основни критерии за всички нива на процеса по присъединяване, но също така и за двустранните отношения.
Американският посланик в Гърция Джофри Пайът коментира срещата в социалната мрежа „Туитър“ и заяви, че тя демонстрира „чудесната дискусия със Зоран Заев за силната американска подкрепа за членството на Северна Македония в НАТО, ЕС и важната роля, която Гърция играе в евроатлантическото бъдеще, чрез увеличено сътрудничество в сферата на отбраната, безопаността, енергетиката, търговията и инвестициите“.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Плюс Инфо“ (Македония): Мицотакис и Борисов се срещнаха в Солун

„Плюс Инфо“ (Македония): Мицотакис и Борисов се срещнаха в Солун

14 Ноември 2019 | 22:09 | Агенция "Фокус"
Солун. Европейската перспектива на Западните Балкани беше една от темите, обсъждани от премиерите на Гърция и България – Кириакос Мицотакис и Бойко Борисов в разговора им в кулоарите на срещата на върха в Солун, предава македонската медия “Плюс Инфо“.
Кириакос Мицотакис заяви пред Бойко Борисов, че е готов да предприеме подходящи инициативи за европейското бъдеще на региона.
На срещата се споменаха и последните заключения на Европейския съвет на 17 и 18 октомври.
„Премиерът (Мицотакис) потвърди дългогодишната позиция на Гърция в подкрепа на европейското бъдеще на Западните Балкани, което ще допринесе за осигуряването на мир, стабилност и просперитет в по-широкия регион. Мицотакис заяви, че е готов да предприеме подходящи инициативи в тази посока, подчертавайки паралелно с това, че гръцката подкрепа за процеса на присъединяване на Балканите е неразделно свързана със (…) собствените постижения на кандидатите“, се казва в съобщение на кабинета на Мицотакис.
Гръцкият и българският министър-председатели обсъдиха също въпроса за мигрантите, и двустранното сътрудничество. Също така беше решено да се проведе Висш съвет за сътрудничество в гръцкия град Кавала през февруари 2020 г.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Мицотакис ще изрази подкрепата за европейската интеграция на Скопие на среща със Зоран Заев

Kathimerini: Мицотакис ще изрази подкрепата за европейската интеграция на Скопие на среща със Зоран Заев

14 Ноември 2019 | 11:38 | Агенция "Фокус"
Солун. Очаква се премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис да изрази подкрепата на страната си за европейската интеграция на Северна Македония, както и на другите страни от Западните Балкани, по време на срещата с македонския си колега Зоран Заев в Солун, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Преговорите, които ще се състоят около 18:30 часа, ще са част от Солунската среща на върха 2019, бизнес мероприятие, организирано от Федерацията на индустриите в Гърция.
Мицотакис ще каже още, че Атина е готова да предложи техническа помощ на Северна Македония за постигането на целите й.
Гръцкото правителство иска да осигури прилагането на историческото споразумение от Преспес и според информацията търси начини да засили процеса, който може да спре през май, освен ако няма някакво друго развитие, което може да бъде използвано от Заев преди предсрочните избори, обявени за следващия април.
Правителството също обмисля да предприеме инициатива в началото на следващата година, след като оцени настроението на следващото заседание на Европейския съвет през декември.
Това ще бъде първата среща на Мицотакис със Заев от 24 септември в Ню Йорк, в кулоарите на среща на ООН.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Борисов, Мицотакис и Заев се срещат в Солун

Kathimerini: Борисов, Мицотакис и Заев се срещат в Солун

14 Ноември 2019 | 09:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Премиерите на България, Гърция и Северна Македония Бойко Борисов, Кириакос Мицотакис и Зоран Заев ще проведат тристранна среща в четвъртък в кулоарите на Солунската среща на върха 2019, бизнес мероприятие, организирано от Индустриалната федерация на Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Първата среща на Мицотакис със Заев беше на 24 септември в Ню Йорк, в кулоарите на среща на ООН.
Очаква се двамата да обсъдят споразумението за името от Преспа, подписано с предишното правителство на Гърция, както и преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз.
Срещата им се очаква в 18,30 ч. и ще бъде последвана от разговори с Борисов в 19.30 ч. в хотел Hyatt Regency. Мицотакис ще присъства на пресконференция за представянето на новата търговска марка за македонски продукти в хотела в 15,30 ч. и бъдете водещ оратор на вечерята на върха в 20.30 ч.
От своя страна външният министър Никос Дендиас ще бъде в Белград в четвъртък за среща със сръбския си колега Ивица Дачич, както и със сръбския президент Александър Вучич и гръцки бизнесмени, активни в Сърбия.
Очаква се Дендиас да участва в дискусия за европейските перспективи на страните от Западните Балкани и подготовката за предстоящия гръцко-сръбски съвет за сътрудничество на високо равнище, който ще се състои под ръководството на Мицотакис, се казва в съобщение на външното министерство. Гръцките и сръбските външни министри ще направят съвместни изявления пред пресата около 13:30. в четвъртък (атинско време). След това Дендиас ще се срещне със сръбския президент, преди да положи венец пред статуята на гръцкия революционен герой Ригас Ферайос при кулата Небойша в Белград, където той е убит по времето на Османската империя.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Заев, Мицотакис и Борисов ще участват в среща на върха в Солун

„Макфакс“ (Македония): Заев, Мицотакис и Борисов ще участват в среща на върха в Солун

13 Ноември 2019 | 11:52 | Агенция "Фокус"
Солун. Министър-председателят на Македония Зоран Заев ще участва в среща на върха в Солун, която ще се проведе на 14 и 15 ноември, под егидата на президента на Гърция Прокопис Павлопулос, съобщава македонската информационна агенция „Макфакс".
Заев е поканен на срещата заедно с колегите си от Гърция и България Кириакос Мицотакис и Бойко Борисов за участие в дискусията „Югоизточна Европа: Инициативи за регионално сътрудничество и реформи“.
Предстоящата среща на върха в Солун е четвърта по рода си, организира от Федерацията на индустриите на Гърция в партньорство с Конфедерацията по търговия и предприемачество и Американско-гръцката търговска марка.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Илхан Кючук: Ключовото решение по присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС трябва да обединява усилията на опозиция и управляващи

Илхан Кючук: Ключовото решение по присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС трябва да обединява усилията на опозиция и управляващи

7 Ноември 2019 | 20:55 | Агенция "Фокус"
София. Ключовото решение по присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС трябва да обединява усилията на опозиция и управляващи в двете държави. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ новият постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония Илхан Кючюк. Според него членството в НАТО и ЕС са два от приоритетите на македонското общество.„Определено страната се намира в кризисен период и най-вероятно на 12-ти април ще има и предсрочен парламентарен вот в Северна Македония. Предвид това ще има и служебно правителство, което ще забави работата ни. Докладите за 2019 г. и 2020 г. ще бъдат обединени в един, а за следващите по един на година, в които се описва напредъка по подготовката за присъединяване“, обясни той. Илхан Кючук каза още, че гражданите на Северна Македония трябва да бъдат част от ЕС. Всеки присъединителен период е за гражданите на тези общества и чак на второ място за политическите елити, от които се очакват реформи, каза още той и добави, че ще бъде безпристрастен модератор с цел солидна позиция на ЕП, която да е потвърдена и от Комисията и от Съвета.
Цоня СЪБЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независен“ (Македония): Ще се състои нова среща между Зоран Заев и Кириакос Мицотакис в Солун

„Независен“ (Македония): Ще се състои нова среща между Зоран Заев и Кириакос Мицотакис в Солун

7 Ноември 2019 | 14:47 | Агенция "Фокус"
Солун. Премиерите на Северна Македония и Гърция Зоран Заев и Кириакос Мицотакис ще проведат нов разговор в кулоарите на срещата на върха в Солун на 14 и 15 ноември, пише скопското издание “Независен“.
Срещата бе официално обявена от кабинета на гръцкия премиер. Мицотакис също ще използва участието си в срещата на върха, за да се срещне с българския си колега Бойко Борисов.
Това ще бъде втората среща на македонския и гръцкия премиер, като първата се проведе в Ню Йорк през септември 2019 г., в рамките на Общото събрание на ООН.
Междувременно, след като Македония не получи дата за започване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, прилагането на Преспанското споразумение се оказа проблематично за обществеността в двете страни, по отношение на разпоредби, свързани с отварянето на глави на преговорната рамка.
Премиерът Заев заяви по-рано, че страната му продължава с последователното прилагане на договора, в качеството му на документ, който отваря евроатлантическия път на страната.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Протестен митинг в Киев пред офиса на президента. 8 декември 2019
Протестен митинг в Киев пред офиса на президента. 8 декември 2019

ВИДЕО
Българската Коледа
Българската Коледа
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.