НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 16:14


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Bloomberg: Полша глоби Engie с 40 милиона евро по делото за „Северен поток 2“

Bloomberg: Полша глоби Engie с 40 милиона евро по делото за „Северен поток 2“

8 Ноември 2019 | 12:08 | Агенция "Фокус"
Варшава. Полският антимонополен регулатор UOKiK глоби френската компания Engie, един от инвеститорите на проекта „Северен поток 2", със 172 милиона злоти (40,3 милиона евро) за отсъствието на сътрудничество в процеса на изграждането на газопровода, предава Bloomberg, като се позовава на информация от UOKiK.
Регулаторът не уточнява дали е наложена глоба на други компании, участващи в проекта по изграждането на газопровода. Припомня се, че по-рано бе съобщено, че на 8 ноември UOKiK ще обяви „рекордна глоба“ за „Северен поток 2“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Atlantic Council (САЩ): Какво означава „Северен поток 2“ за Европа

Atlantic Council (САЩ): Какво означава „Северен поток 2“ за Европа

8 Ноември 2019 | 11:33 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Берлин. „Северен поток 2“ ще окаже значително влияние върху преразпределението на газовите пътища в Европа. В бъдеще Германия ще играе по-значителна роля като транзитна държава, а доставката на синьо гориво през Украйна и Полша ще бъде значително намалена. Газопроводът ще повлияе и на намаляването на вноса на втечнен природен газ в Европа, пише Майк Гюнтер в статия за американски неправителствен аналитичен център Atlantic Council.
Природният газ играе важна роля в Европа. Той представлява преходна технология в процеса на трансформация на системата за производство на електроенергия и има значителен потенциал за намаляване на въглеродните емисии в транспортния и отоплителния сектор. Европа обаче е силно зависима от вноса на природен газ. Въпреки че се очаква в дългосрочен план търсенето на природен газ в Европа да намалее, някои изследователи прогнозират, че нивото на потребление ще остане на относително константно ниво.
Междувременно се очаква значително намаляване на производството на газ в Европа, което в дългосрочен план ще увеличи зависимостта й от вноса на синьото гориво. Руският газ и ВПГ ще покрият нарастващите нужди на Европа. В момента газопроводът „Северен поток 2" е в процес на изграждане. Той е с капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно, което ще позволи доставката на природен газ от Русия директно към Германия.
„Северен поток 2“ предизвиква много спорове и несъгласия. Този газопровод ще донесе определени ползи за Германия: ще осигури увеличаване на потока от транзитен газ и ще послужи като допълнителен маршрут за доставка, ако по някаква причина други мрежи станат недостъпни. С появата на „Северен поток 2“ обаче доставките на газ през Украйна ще намалеят. Когато „Северен поток 2" и "Турски поток" започнат да работят, годишно в Европа ще бъдат доствяни 205,9 милиарда кубически метра руски газ, заобикаляйки Украйна. Русия ще може значително да намали притока на газ към Европа през Украйна и Полша, което ще доведе до спад в приходите им от транзит и ще отслаби позициите им в преговорите с „Газпром“.
Как обаче „Северен поток 2“ ще промени газовите потоци в Европа в дългосрочен план? За да анализираме въздействието на газопровода върху доставките на газ чрез тръбопроводи и вноса на ВПГ, ние разглеждаме два сценария. Въз основа на прогнозите, направени от сценария за нови енергийни политики на Международната агенция по енергетика, европейското търсене на природен газ ще намалее с 15% в периода от 2018 г. до 2040 г. За същия период обемът на производство на природен газ в Европа ще намалее с 40% от нивото на 2018 г. по базовия сценарий, а нивото на производство в Норвегия ще спадне с 55% спрямо нивото от 2018 г. В рамките на базовия сценарий пропускателната способност на „Северен поток 2" ще бъде 55 милиарда кубически метра газ годишно, "Турски поток" – 31.
ЕС възнамерява да запази статута на Украйна като транзитна държава за руски газ, но украинските транзитни тръбопроводи трябва да бъдат модернизирани. Междувременно „Газпром“ се стреми да минимизира потока на газ през Украйна. Така приемаме, че в рамките на основния сценарий не трябва да има транзитни потоци на руски газ през Украйна. Може би това е твърде сериозно ограничение, но ако то бъде премахнато, изчисленията за 2030 г. показват, че обемът на транзита на газ през Украйна няма да се увеличи значително. Този транзит на газ обаче ще е необходим в случай на много студено време, намаляване на вноса на ВПГ в Европа или прекъсвания в работата на други газопроводи.
„Северен поток 2“ ще превърне Германия в по-силна държава. По-специално до 2030 г. газопроводът ще увеличи транзита на газ през страната с 12 милиарда кубически метра годишно. От друга страна, до 2030 г. обемът на транзит на газ от Полша до Германия ще намалее със 17 милиарда кубически метра годишно. През 2017 и 2018 г. този газопровод работи с почти пълен капацитет.
Капацитетът на „Северен поток 2“ няма да бъде използван на 100%. Според други оценки, в случай на увеличение на търсенето на газ в Европа, „Северен поток 2“ и газопроводът „Ямал-Европа“ ще се използват за повече доставки, а транзитът на газ през Украйна ще бъде увеличен само в краен случай. През 2017 и 2018 г. степента на използване на трасето за доставка през Украйна беше над 65%, т.е. над 80 милиарда кубически метра годишно. Така Украйна имаше транспортен монопол, какъвто няма да има скоро.
„Турски поток“ също играе важна роля за намаляване на транзита на газ през Украйна. Първата нишка на „Турски поток“ покрива търсенето на газ от Турция. Втората линия е предназначена за доставки на природен газ от Русия до Турция, както и по възможност през България и Сърбия до Унгария. Според допълнителни изчисления, ако няма второ разклонение на „Турски поток“, доставките на газ през Украйна винаги ще са необходими.
Когато „Северен поток 2“ започне да функционира, газовите потоци от Норвегия също ще се променят. „Северен поток 2“ ще намали ръста на вноса на ВПГ в Европа. Когато този газопровод бъде пуснат в експлоатация, норвежкият газ вече няма да се доставя до Германия, а до северозападната част на Европа, където ще измести ВПГ. Поради „Северен поток 2" общият обем на внос на ВПГ в Европа ще намалее с 30 милиарда кубически метра, което е доста значима цифра.
Като цяло, „Северен поток 2“ ще има значително влияние върху газовите потоци в Европа. Германия ще играе по-значителна роля като транзитна държава за руския газ, а доставките на газ през Украйна и Полша ще намалеят значително в бъдеще. Транзитът на газ през Украйна обаче ще се налага в случай на много студено време, намаляване на вноса на ВПГ в Европа и други тръбопроводи. „Северен поток 2“ също ще намали темпа на растеж на вноса на ВПГ в Европа.
Често се правят изявления, че „Северен поток 2“ е необходим за гарантиране на европейската енергийна сигурност. Това не е вярно, ако може да се постигне диверсификация на доставките, но е вярно в случай на диверсификация на пътищата за доставка. ЕС разполага с достатъчен брой газопроводи и терминали за ВПГ, за да може да внася целия обем газ, от който се нуждае, без да използва „Северен поток 2“. Във връзка с появата на „Северен поток-2" Украйна и Полша в бъдеще ще се сблъскат със значителен спад в приходите от транзит на газ и отслабване на позициите си в преговорите с „Газпром".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Deutsche Welle: Бундестагът отложи гласуването за Газовата директива

Deutsche Welle: Бундестагът отложи гласуването за Газовата директива

8 Ноември 2019 | 09:31 | Агенция "Фокус"
Берлин. Около 2:00 часа след полунощ (3:00 часа българско време) Бундестагът трябваше да гласува решение относно Газовата директива на Европейския съюз. Но депутати от „Алтернатива за Германия“ инициираха отлагане на гласуването, предава Deutsche Welle, като пояснява, че причината е липса на кворум в залата.
На заседанието трябваше да се вземе решение за законопроект за прилагане на изменения в Газовата директива по отношение на тръбопроводите към ЕС от трети страни, включително за „Северен поток-2“ . Преди гласуването депутатите на АзГ поставиха под въпрос наличието на кворум и след това поискаха поименно гласуване. В хода му се оказа, че в залата присъстват 133-ма депутати от необходимите за гласуването 355.
Предвид късния час на сесията, според германските медии липсата на кворум не е изненадваща. Друг фактор за ситуацията обаче е липсата на решение за бъдещето на транзита на руски газ през Украйна.
На 15 април 2019 г. Съветът на ЕС одобри изменения в Газовата директива, която е част от Третия енергиен пакет относно разширяването на европейските стандарти за газопроводи, които влизат на територията на Общността от трети страни. Те ще трябва да оперират по същите правила като тръбопроводите, разположени на територията на държавите-членки на ЕС.
Има четири основни правила. Първото от тях предвижда, че природният газ не може да бъде транспортиран от същата компания, която произвежда и продава синьо гориво (така нареченото отделяне или разделяне на активите). Второто изискване е достъпът на трети компании до газопровода. Трето, конкурентните тарифи за транспортиране на газ ще бъдат определяни от регулатора на страната-получател на газ. Четвърто, газопроводът ще трябва да работи прозрачно, по-специално по въпроса за сигурността на доставките.
Тези изменения, преди всичко, може да засегнат газопровода „Северен поток-2“, който не отговаря на новите изисквания. Газовата директива ще се прилага както за нови, така и за съществуващи тръбопроводи, чието изграждане е приключило след 23 май 2019 г. Прогнозната дата за завършване на „Северен поток-2“ е края на 2019 г. или началото на 2020 г.
Теоретично германският регулатор може да направи изключение за газопровода, но Европейската комисия ще може да блокира това решение. Друг начин за безпрепятствено въвеждане в експлоатация на новия газопровод е сключването на междуправителствено споразумение между Берлин и Москва, но това също е невъзможно без съгласието на Брюксел.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

BILD: Как голямата коалиция в Берлин хитрува за газопровода на Путин

BILD: Как голямата коалиция в Берлин хитрува за газопровода на Путин

6 Ноември 2019 | 12:01 | Агенция "Фокус"
Берлин. Какво друго би могло да направи федералното правителство в Берлин, за да реализира престижния проект на Владимир Путин за газопровода „Северен поток 2" според желанията на руския газов гигант „Газпром"? Според информация на германския вестник BILD партиите от голямата коалиция (ХДС ХДС и ГСПД) са формулирали поправка в закона, която може да отмени затегнатата Газова директива на Европейския съюз за тръбопроводи на трети страни, или поне в случая със „Северен поток 2“.
От редакцията припомнят, че преработената директива на ЕС предвижда пълно отделяне на операторите на тръбопроводите и доставчици на природен газ. В резултат „Газпром“ вече няма право да е собственик на газопровода. Това прави функционирането на „Северен поток 2“ по руските условия почти невъзможно. Изключения са възможни само за тръбопроводи, които - съгласно директивата на ЕС, са завършени „преди 23 май 2019 г.“.
„Северен поток 2" се очаква да бъде завършен в началото на 2020 г., като по този начин попада изцяло под разпоредбите на Газовата дитектира. И вече има оплаквания от ситуацията. Изпратено е писмо с основна критика към конкретната дата - 23 май 2019 г.
На помощ на руснаците се притича Берлин – управляващата голяма коалиция се стреми да смекчи разпоредбите на Брюксел и прилагането им на територията на Германия чрез промени в законодателството. Такива са внесени през септември, а конкретно от фракциите на коалицията в Бундестага – на 5 ноември. Но между двете предложения има съществени различия.
Докато законопроектът на федералното правителство от месец септември все още отговаря на ясните условия на ЕС за изключение, в случай че газопроводът е завършен преди 23 май 2019 г., то в поправката от вторник този пасаж „деликатно“ е премахнат. По всяка вероятност последният вариант се харесва в „Газпром“.
Като оправдание за промяната коалиционните партии посочват, че директивата на ЕС „привилегирова съществуващите инвестиции. (...) На този фон… трябва да се вземат предвид всички обстоятелства по случая".
От промените следва, че не датата на въвеждане в експлоатация на „Северен поток 2“ през 2020 г., а „съществуващите инвестиции“ - включително два милиарда евро от германски компании – са решаващи за определянето на това дали „Северен поток 2“ ще попадне или не под разпоредбите на Газовата директива.
Но това би било явно нарушение на законодателството на ЕС, което в Брюксел би било оценено като „неприемливо“ според информацията на BILD.
Съгласно преработената Газова директива (член 36) ЕК има възможност да разгледа и, ако е необходимо, да отхвърли дерогация, поискана от национален регулаторен орган. Например, това би се случило, ако ЕК и държава-членка тълкуват по различен начин крайната дата на завършване на тръбопровода.
Голямата коалиция хитрува не само в ЕК и ЕП, но и в Бундестага. След внасянето на законопроекта от 23 септември федералното правителство поиска от опозиционните партии да се откажат от дългото му обмисляне. Причината е, че законът трябва да бъде приет незабавно и без поправки. В допълнение, на опозицията бе обещано проектът да бъде обсъден в Комисията по икономически и енергийни въпроси на заседанията от 21 до 25 октомври, почти две седмици преди насрочения вот в Бундестага. Но впоследствие голямата коалиция отказа дебата, въпреки че той бе включен в дневния ред. Едва 48 часа преди гласуването управляващите партии внесоха корекции в законопроекта, като по този начин оставиха опозицията напълно неподготвена. Предстои тази седмица да бъде проведено гласуване в Бундестага.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Frankfurter Allgemeine Zeitung: „Северен поток 2“ заплашва да задълбочи миграционната криза в Европа

Frankfurter Allgemeine Zeitung: „Северен поток 2“ заплашва да задълбочи миграционната криза в Европа

5 Ноември 2019 | 16:47 | Агенция "Фокус"
Берлин. Ангела Меркел подкрепя строителството на газопровода „Северен поток 2“ от Русия към Германия през Балтийско море. Тя назовава две причини. Първата, според нея, е, че за Германия би било изгодно газта да влиза от Запад не през Украйна, а през Мекленбург – Предна Померания. Това са и транзитни такси, и работни места и силна позиция на пазара. Втората причина е стратегическа: На Русия й трябва партньор. И ако Европа откаже, то Путин ще е принуден да заложи на Китай, което ще доведе до загуба на влияние, пише германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung в материал, представен без редакторска намеса.
Но на Меркел са и ясни и аргументите против „Северен поток 2“. Тя знае, че новият балтийски тръбопровод може да изтласка от пазара украинските газопроводи. А Киев го заплашва и загуба на транзитни такси за милиарди. Без тръбопроводи Украйна би се оказала под стратегическа заплаха: Русия би могла да премине към ескалация на войната, без да рискува да разруши своите канали за износ.
Тази опасност е актуална не само за Украйна, но и за Европа. Войната принуди милиони хора да напуснат страната, а нова ескалация би могла да направи бежанци още милиони – и това непосредствено на границата на ЕС. Освен това, успех в Украйна може да насърчи Путин за нови авантюри. В Естония и Латвия също живеят рускоезични малцинства.
В същото време „Северен поток 2“ е почти готов и Дания също даде разрешение за строителството на последния участък през нейните териториални води. Сега вече е почти невъзможно да бъде спряно строителството на газопровода. Тези правила могат да се окажат за Русия изгодни или неизгодни. Водят се преговори и ЕК иска да уговори Москва да гарантира на договорна основа на Украйна, че ще запази поне част от сегашния си дял в пазара. И скоро тук трябва да каже думата си бъдещият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Меркел има причини да подкрепя тръбопровода в Балтийско море. Но сега е важно да се ограничат вредните последствия. Ако ЕС още се опитва да спаси за Украйна това, което може да бъде спасено, Германия не трябва да остава настрана.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Bloomberg: САЩ се колебаха твърде дълго за „Северен поток 2"

Bloomberg: САЩ се колебаха твърде дълго за „Северен поток 2"

5 Ноември 2019 | 10:57 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ заплашиха да наложат санкции срещу проекта за „Северен поток 2". Но моментът е пропуснат: Дания отмени ветото за руския газопровод и в настоящия момент санкциите няма да доведат до очакваните резултати и със сигурност няма да успеят да забавят строителството за дълго време, пише Леонид Бершидски в статия за американската агенция Bloomberg.
Руският проект за газопровода „Северен поток 2" получи последното разрешение, необходимо за строежа между Ленинградска област и балтийския бряг на Германия. Вероятно вече е твърде късно САЩ да се опитат да спрат Русия да завърши проекта до края на годината.
„Северен поток 2" е част от плана на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин да транспортира природен газ до Европа без транзит през Украйна. Новият газопровод ще доставя 55 милиарда кубически метра природен газ, т.е. повече от половината от това, което Русия сега доставя чрез украинската мрежа. За Украйна това ще означава загуба от 3 милиарда долара годишно от приходите от транзита. САЩ биха искали да предотвратят подобно развитие и също така да попречат сравнително евтиния газ от Русия да се превърне в пречка за увеличаване на износа на американски втечнен природен газ за Европа. Президентът на САЩ Доналд Тръмп твърдеше, че Германия е твърде зависима от руския газ и многократно заплашваше със санкции срещу европейските компании, участващи в проекта за газопровода.
В същото време Русия бързаше да положи тръбите му. На 1 октомври енергийният гигант „Газпром“, основният руски износител на газ, обяви, че изграждането на газопровода е завършено 83%: 2042 километра са положени по дъното на Балтийско море. Въпреки това се стигна до неочакван обрат: две години Дания не даде разрешение за изграждането на участък от газопровода в своите териториални води. Миналата седмица Копенхаген най-накрая се съгласи на строителството и сега газопроводът може да бъде положен по най-краткия път. Според „Газпром“ участъкът ще бъде завършен след пет седмици.
За Украйна това е удар, но не е изненада. „Очаквахме това да се случи тази есен”, призна Андрей Коболев, генерален директор на украинска държавна компания „Нафтогаз“, управляваща газопроводната система. „Датската принципна позиция забави този проект за известно време, но геополитическите оръжия не могат да спрат регулирането на чисто търговски отношения“.
Всъщност Дания не можеше да удържа защитата за дълго време, докато в САЩ се бавеха със санкциите. Странното желание на американския президент Доналд Тръмп да купи Гренландия засилиха желанието на датското правителство да протака разрешението за строеж.
Коболев призова Запада към санкции като следваща стъпка. И срещна подкрепата на някои от американските законодатели. Сенаторът от Републиканската партия Тед Крус обеща да убеди колегите си да представят законопроект, който той изготви заедно с демократа Жан Шахин. Той предвижда санкции на кораби, полагащи тръбопроводите за „Северен поток 2“.
Малко вероятно е обаче законопроектът да забави строителството за дълъг период от време. „Газпром“ използва услугите на швейцарския изпълнител Allseas Group SA за полагане на тръбопровода, но сега може да използва свой собствен кораб, за да построи последния участък.
Следователно, САЩ се заемат с проблема твърде късно. Санкциите за газопровода можеше да бъдат ефективни на етап, докато европейските компании Royal Dutch Shell, Engie, Uniper, OMV и Wintershall не започнаха да доставят всичко необходимо за строителството. Санкциите на кораби, полагащи тръбите, биха могли да имат някакъв ефект преди началото на строителните работи. Най-малкото те биха могли да дадат на Украйна повече време да предоговори споразумението с „Газпром“ за транзит на газ, което изтича в края на тази година.
Когато строителството на „Северен поток 2“ приключи, газопроводът ще помогне поне на Германия да изпълни плана си за изоставяне на въглищата до 2038 г. В тези планове страната не може напълно да разчита на възобновяеми енергийни източници. При това следва да се припомни, че повечето от използваните въглищата в Германия идват отново от Русия.
Сега Украйна с подкрепата на ЕС иска да сключи десетгодишен договор за производство на 40-60 милиарда кубически метра природен газ. Русия обаче настоява, че всяко дългосрочно споразумение трябва да уреди претенциите към Украйна за милиардите долари, които дължи на „Газпром“. Поради тази причина краткосрочна временна сделка не устройва Москва. Междувременно руснаците ще продължат да работят за достигането на пълния потенциал както на „Северен поток 2“, така и на „Турски поток“, насочен към доставка на газ за Южна Европа.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Коммерсантъ“: Построяването на „Северен Поток-2“ ще засили позициите на Русия и ще отслаби Европа, смята Зеленски

„Коммерсантъ“: Построяването на „Северен Поток-2“ ще засили позициите на Русия и ще отслаби Европа, смята Зеленски

31 Октомври 2019 | 21:57 | Агенция "Фокус"
Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски коментира решението на Дания да позволи изграждането на "Северен поток-2" на своята територия и заяви, че според него това ще засили позициите на Русия и ще отслаби Европа, пише московското издание ”Коммерсантъ“.
„Това не е само въпрос за енергийната сигурност (…) Това е геополитически въпрос. Затова ще ви кажа откровено, че това укрепва Русия и отслабва Европа“, каза той по време на брифинг с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Според Зеленски, той и правителството са били готови за такова развитие.
Владимир Зеленски заяви още, че Украйна е готова да ускори подготовката за присъединяване към НАТО.
По-рано Датската енергийна агенция, разреши изграждането на газопровод в икономическата зона на страната. Процесът на разрешаването на строежа продължава от април 2017 г. Изграждането на газопровод в този участък ще отнеме около пет седмици, според ескперти.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Российская газета“: Лавров оцени решението на датското правителство за „Северен поток-2“

„Российская газета“: Лавров оцени решението на датското правителство за „Северен поток-2“

31 Октомври 2019 | 16:58 | Агенция "Фокус"
Копенхаген. Датското разрешение за изграждане на газопровода "Северен поток-2" в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на страната е отговорен подход, който отговаря на интересите на Европа, заяви руският външен министър Сергей Лавров, пише московското издание ”Российская газета“.
„Мисля, че това е преди всичко отговорен подход", каза Лавров.
Според министъра не трябва да се търси политически контекст в това решение. Сигналът може да се свежда до това, че икономическите и търговските проекти трябва да бъдат свободни от каквато и да е политизация и не трябва да стават заложници на геополитическите игри.
На 30 октомври Датската енергийна агенция издаде разрешение за изграждане на газопровода "Северен поток-2" в ИИЗ на страната.
Тръбопроводът ще мине югоизточно от остров Борнхолм.
"Разрешението се издава в съответствие със закона за континенталния шелф и задълженията на Дания съгласно Конвенцията на ООН за морското право. Дания е длъжна да разреши изграждането на транзитни тръбопроводи, като взема предвид ресурсите и околната среда и, ако е необходимо, да посочи маршрута, по който трябва да бъдат положени такива тръбопроводи", се казва в декларацията на агенцията.
Процесът за получаването на разрешение продължи повече от две години - от април 2017 г. до 30 октомври 2019 г. През това време полагането на тръби беше завършено във водите на Русия, Финландия, Швеция и Германия. Работата по крайбрежните райони също приключва. Според експерти строителството на тръбите в датските води ще отнеме пет седмици.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Российская газета“: Държавната дума оцени положително решението на Дания да разреши строителството на "Северен поток-2"

„Российская газета“: Държавната дума оцени положително решението на Дания да разреши строителството на "Северен поток-2"

30 Октомври 2019 | 18:32 | Агенция "Фокус"
Москва. Комитетът по енергетиката в Държавната дума нарече съгласието на Дания да прокара газопровода „Северен поток-2“ през континенталния шелф на страната триумф на здравия разум, пише руското издание ”Росийская газета”.
По-рано стана ясно, че Датската агенция по енергетиката е издала разрешение на оператора на проекта да прокара газопровода през континенталния шелф на страната в Балтийско море. „Северен поток-2“ ще премине през страната по маршрут югоизточно от остров Борнхолм. Като цяло проектът обхваща Изключителни икономически зони и териториални води на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия.
Датчаните се забавиха дълго време, но се очакваше да вземат такова решение, отбеляза Игор Анански, заместник-председател на комисията по енергетика в Държавната дума. Той припомни, че почти по същия маршрут преминава "Северен поток-1". Освен това наскоро датските власти са дали разрешение за прокарването на тръбопровод от Норвегия до Европа през нейната територия, така че е нямало причина „Северен поток 2“ да бъде бавен.
След това решение „здравият разум триумфира“ и няма съмнение, че проектът ще бъде завършен навреме, заяви Анански.
По-рано ръководителят на комисията по международни въпроси на Руската федерация Константин Косачев коментира новината, която припомни, че чакането е продължило повече от две години, което е резултат от "силния натиск" върху Дания. Според него датските политици са одобрили проекта, след като президента на Руската федерация Владимир Путин заяви, че в случай на отказ на Копенхаген, Москва ще е готова да обмисли други маршрути за „Северен поток-2“.

Превод и редакция : Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Дания даде разрешение на Русия за строителството на „Северен поток-2“

AFP: Дания даде разрешение на Русия за строителството на „Северен поток-2“

30 Октомври 2019 | 15:34 | Агенция "Фокус"
Копенхаген/Москва. Копенхаген предостави разрешение за строителството на руския проект „Северен поток-2“ на територията на датския континентален шелф в Балтийско море, предава AFP.
„Датската Агенция по енергетиката представи разрешение за газопровода „Северен поток-2“. Ще бъде построена секция от него в датския континентален шелф на югоизток от Борнхолм в Балтийско море“, заяви в свое изявление агенцията по енергетиката.

Превод и редакция : Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Израел попадна под ракетен обстрел от Ивицата Газа. 12 ноември 2019 г.
Израел попадна под ракетен обстрел от Ивицата Газа. 12 ноември 2019 г.

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.