Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще се срещне с китайския представител за преговоритe с Пекин в опит да бъде разрешен конфликтът между двете страни в ескалиращата „търговска война“, предава AFP
“Голям ден за преговори с Китай. Те искат да постигнат сделка, но дали аз искам?“, написа Тръмп в „Туитър“.
„Срещам се с вицепремиера утре (11 октомври) в Белият дом“, добави Тръмп, като имаше предвид вицепремиера на Китай Лиу Хе, който по-рано пристигна във Вашингтон, преди предстоящите търговски преговори.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обмисля валутна сделка с Китай като част от частичнo търговско споразумение, предава Bloomberg , позовавайки се на източници.
Отбелязва се, че условията на споразумението са били договорени по-рано тази година, но след това преговорите са били прекъснати. Белият дом очаква след сключването на такова споразумение САЩ и Китай да могат да продължат преговорите по такива ключови въпроси като интелектуалната собственост и принудителния трансфер на технологии.
13-ият кръг на търговските преговори между САЩ и Китай ще започне във Вашингтон на 10 октомври. Според Белия дом страните ще обсъдят въпросите на „принудителния трансфер на технологии, правата върху интелектуалната собственост, [услугите], нетарифните ограничения и селското стопанство“.
От няколко месеца Китай и САЩ водят напрегнати преговори с цел преодоляване на търговските противоречия. Последният, 12-и кръг се проведе в Шанхай в периода 30-31 юли.

Превод и редакция: Тереза Герова

Киев. Министърът на външните работи на Украйна Вадим Пристайко съобщи, че изтеглянето на силите на страната в Донбас се отлага заради нарушения на примирието, предава РИА Новости.
„Преди няколко дни бяха обстреляни и Петровское, и Золотое. А нашето решение беше отвеждането да започне на седмия ден от запазването на мира в тези участъци, откакто няма обстрели. Затова ние трябва да изчакаме, докато не мине следващият седемдневн период, който трябва да покаже, че страните имат сериозни намерение“, заяви Пристайко по време на брифинг.
На 2 октомври на среща в Минск участници в контактната група съгласуваха график за отвеждане на силите и средствата в двете села. Изтеглянето на войските е едно от условията за провеждане на среща на върха на „Нормандската четворка“.
Предполагаше се, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и силите на самопровъзгласените републики в Донбас трябва да отведат войниците си от линията на съприкосновение на разстояние не по-малко от километър, да разрушат фортификационните си съоръжения и да разминират територията.
Всичко трябваше да се случи синхронно и огледално под наблюдението на мисията на ОССЕ.
Бе планирано в понеделник страните да предадат на наблюдателите за местонахождението на силите и средствата и за това, къде ще бъдат преместени те. Самото изтегляне, както се очакваше, трябваше да започне в сряда.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Киев. Таксиметров шофьор отказа да обслужи бившия президент на Украйна Петро Порошенко, който след митинг в центъра на Киев реши да не напуска площад "Независимост" с личен транспорт, отбелязва руският вестник "Известия", като се позовава на местни медии.
В неделя в украинската столица се проведе пореден митинг срещу прилагането на „формулата на Щайнмайер“. Техен координатор беше „Движението за съпротива за предаване“, което включва националисти и привърженици на партията „Европейска солидарност“ на Порошенко.
Според публикацията на електронното издание "Страна.ua", Порошенко отишъл до таксито и, отваряйки задната врата, заговорил на водача. Във видеото ясно се чува, как шофьорът му отговаря с "не". След това бившият държавен глава на Украйна излязъл от автомобила на фона на смеха на свидетелите на унизителната случка.
Около 10 хиляди души взеха участие в демонстрациите в Киев. Подобни протести бяха проведени в 20 града на Украйна, включително в Николаев, Ровно и Лвов.
На 1 октомври Контактната група в Минск се съгласиха с прилагането т.нар. "формула на Щайнмайер" в Донбас, предложена от бившия външен министър на Германия Франк Валтер Щайнмайер (понастоящем президент на Германия). Документът предвиджа провеждане на избори и предоставяне на специален статут на Донбас. Освен това беше договорена дата за изтегляне на силите от региона. В Европа, Русия и в непризнатите Донецка и Луганска народни републики реагираха положително на подписването на плана.
Някои украински политици обаче смятат такава стъпка за „предателство“. На 5 октомври Порошенко влезе в схватка националиста Андрей Билецки при подписването на плана за програмата „Свобода на словото“ .

Превод и редакция: Тереза Герова

Киев. Президентът на Украйна Владимир Зеленски в четвъртък реагира на протестите срещу „формулата на Щайнмайер“, като заяви, че уважава правото на гражданите да протестират, като същевременно ги призова да не се поддават на провокации на отделни политици, предава РИА Новости.
Протестите срещу одобрението на Киев на „формулата на Щайнмайер“ за решаването на кризата в Донбас се проведоха в редица украински градове.
"Уважавам конституционното право на всеки гражданин на Украйна да протестира. Чувам ви и повярвайте ми, никога няма да се предам на Украйна. В същото време призовавам всички да предприемат балансиран и спокоен подход към ситуацията и да не се поддават на манипулациите и провокациите на някои хора", - каза Зеленски във видео послание гражданите на Украйна.
Според него някои политици искат да използват митингите, за да се „върнат към грабежа“ и да не бъдат подведени под наказателна отговорност.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Москва. Москва не изключва среща в Украйна на министрите на външните работи от "нормандския формат", но все още няма точни дати за това, заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от РИА Новости.
Според съобщения в медиите, по-рано Владислав Сурков, помощникът на президента на Русия Владимир Путин, е заявил, че не е изключена възможността от среща между външните министри на страните от формата (Русия, Украйна, Германия, Франция), преди срещата на върха на лидерите на "нормандския формат".
"Теоретично това не може да бъде изключено. На практика няма график, няма дати. Ако се появят, веднага ще споделим тази информация", каза Захарова на брифинг.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Москва. „Скандалът около „формулата Щайнамйер“ продължава да набира скорост. Екипът на Зеленски и украинските националисти преминаха към открит конфликт едни с други, гърмят обвинения в „подло предателство“ и „предаване на милостта на Москва“, чуват се призиви за нов Майдан. От гледна точка на интересите на Русия, това не може да не радва, ето защо“, пише авторитетното руско издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

Подписването на т.нар. „формула Щайнмайер“ предизвика вълнение в лагера на украинската опозиция. Да припомним, че в момента украинската позиция са същите хора, които станаха власт в резултат от Евромайдана, които започнаха войната в Донбас, които в течение на четири години се бориха настойчиво с всичко руско. Сега тя е в свои води.
Дясната ръка на бившия президент във Върховната рада Ирина Геращенко обяви внезапно прославилата се „формула“ за „план на Путин“ и „капан за Украйна“, с който се стартира „пълзяща федерализация“.
Самият бивш президент Петро Порошенко говори за „опити за унищожаване на украинската държава“ чрез приемането на „документ с руски произход“, който „фактически означава отслабване или дори отмяна на санкциите срещу Москва“.
Бившият председател на Радата, а сега обикновен депутат, Андрей Парубий, който беше наричан „представител на радикалните националисти във върховната власт“, обяви „началото на демонтажа на страната“ и „значителен удар по украинската държавност“.
Накрая Областният съвет на Лвов прие специална декларация, като обърна внимание на „откровеното предаване на националните интереси“, „началото на капитулацията на Украйна в руско-украинската война“ и „унижението от бившата метрополия“, което в крайна сметка „отново ще направи Украйна част от Русия“.
Като цяло, ако вярвате на всички тези хора, Украйна в момента е на половин крачка да се предаде изцяло на Москва. Въпреки това, пет години не вярвахме на тези хора за нищо - не бързаме и сега. Има обичайна вътрешнополитическа борба с опит да се представи президентът Зеленски като предател, заради което изказванията умишлено се правят по-гръмки.
Настоящата задача на „патриотите“ е да спечелят на своя страна (а в идеалния случай да изкарат на улицата) украинците, които масово нямат никакво отношение към „формулата Щайнмайер“. Според анкета, огромното мнозинство (59%) нямат мнение по този въпрос, останалите са разделени на привърженици и противници горе-долу поравно – с неголям превес на тези, които виждат „зрада“ (предателство).
Апатията на населението се проявява нагледно в протестните акции против самата тази „зрада“: В Киев се събраха няколко стотин, а в Одеса – десетки. Може би, на украинците просто им писна да „скачат“, но, най-вероятно, просто в момента не им е до Донбас: започналият преди пет години тренинг по оцеляване в тежки икономически условия продължава. Дори новото правителство на Алексей Гончарук, чийто статут му диктува да демонстрира умерен оптимизъм, въобще не демонстрира никакъв оптимизъм.
За Украйна това, между другото, като цяло е добър сигнал - министър-председателят поне е във връзка с реалността. Същата реалност подсказва, че твърдението за „формулата Щайнмайер“ все пак не е „национална катастрофа“. Националната катастрофа тепърва предстои, а „формулата“ не е нищо, засега.
Разбира се, от политическа гледна точка украинците няма за какво да се радват. Утвърждаването на „формулата“ бе саботирано преди четири години. Но те бяха принудени да се подчинят, защото Владимир Путин постави твърдо условие, подкрепено от Париж и Берлин, а Вашингтон не само не предложи алтернативни варианти, но и спешно уволни своя специален представител Кърт Волкър – противник на тази „формула“.
Не е изключено впоследствие да видим Волкер на скамейката на подсъдимите, защото, според информация на американските медии, той е имал личен корупционен интерес да лобира за доставките на противотанковите Javelin в Украйна. Но това вече е друга история.
Въобще, в обозримо бъдеще от САЩ може да дойдат цял куп лоши новини за украинските патриоти. Такива сценарии, като този историята с импийчмънта на Тръмп да стане добра новина за Киев, просто не се виждат. Стопанинът на Белия Дом вече зае позиция, според която Украйна е „най-корумпираната държава в света“, а с Русия той със сигурност „ще се разбере“, защото там има „умни хора“.
„Пет години целият свят подкрепяше украинската позиция. След последните събития виждаме, че коалицията чува много по-ясно гласа на Русия“, заяви Порошенко на фона на случващото се. И по всичко личи, че този път той не излъга.
Но има и друга страна на монетата. Всичко, което дава утвърждаването на „формулата Щайнмайер“, е деблокирането на „Нормандския формат“. Тоест, среща на върха между Русия, Украйна, Франция и Германия за „по-нататъшно прилагане на Минските споразумения“. По този начин ще бъде направена важна стъпка, но от тази точка, до уреждането на практика на ситуацията в Донбас - до „федерализация“, „интеграция“, „автономия“ и така нататък - е почти като пътуване до Луната.
Страните тепърва трябва да се договорят за специалния закон за провеждането на избори в Донбас, а как може да се проведе този вот там е нещо, което никой не разбира. Въз основа на частта от Минските споразумения, където е предписано тяхното съответствие със законодателството на Украйна, се оказва, че, например, партията „Десен сектор“ може да участва на изборите в ДНР-ЛНР (Донецка-Луганска народни републики). Вероятно за това кандидатите й ще се оттеглят от огневите позиции в района на Мариупол и ще преминат фронтовата линия. По-точно, няма да я преминат, защото е много трудно да си представим такова нещо.
От друга страна трябва амнистия за всички донбаски опълченци и политици, от което, независимо от категоричността на този пункт в Минските споразумения, треперят ръцете дори на сравнително договороспособния Зеленски. А иначе излиза така, че в деня на превръщането на Донбас на автономна област в състава на Украйна (а именно това предвижда „формулата Щайнмайер“) украинската полиция ще арестува всички чиновници и военни в ДНР-ЛНР, а те доброволно ще отидат в зандана, хипнотизирани от същата тази „формула Щайнмайер“.
Меко казано, партиите все още имат невероятно дълъг път с огромен брой мини-капани под формата на неразрешими противоречия. За да твърдите, че този път ще бъде изминат, трябва да сте непоправим оптимист.
А съвсем друг въпрос е това, че дори формалното съгласие на „формулата Щайнмайер“ е страшно унижение за украинските националисти и „патриоти“, „партията на войната“ – в директния и преносния смисъл. Защото накрая излиза така, че те са проливали абсолютно напразно своята и чуждата кръв: Донбас ще получи точно това, което искаше през 2014 година – широка автономия.
При това трябва да признаем, че политическата им „интуиция“ не подвежда Порошенко, Парубий и Ко. Най-вероятно, в рамките на „по-нататъшното прилагане на Минските споразумения“, на Киев ще му се наложи да премине през множество унижения и в края на краищата ще отстъпи по всеки от болезнените пунктове и неразрешимите (както изглежда в момента) противоречия. Просто заради това, че той няма повече козове, а Париж и Берлин са настроени да вървят към решаване на вече смъртно досадния им донбаско-руски проблем, от който не получават нищо, освен нервни тръпки и загуби.
САЩ, разбира се, все още се интересува от Украйна като инструмент за натискане на Русия, но точно в момента Тръмп има съвсем други неща на главата, а за бъдещето има съвсем други планове – „да се договори с Путин“.
С една дума, ще се наложи да се отстъпва. И всеки такъв случай, всяко ново „предателство на украинските интереси“, ще бъде възприемано от националистите враждебно и те ще атакуват Зеленски и неговия екип.
Да, в момента те са отслабени, но, както и по-рано, са доста агресивни, отличават се с висока пасионароност и има опасност да се укрепят сериозно в близката година и половина, ако правителството на Гончарук не направи нищо добро в икономиката.
В идеалния случай всичко това може да завърши със следващия Майдан, още по-добре - с два или три Майдана и същия брой опити за преврат от „неравнодушните патриоти“.
Не трябва да забравяме, че в момента Украйна е враг на Руската Федерация, който е подчинил външната си политика на ясния принцип „не е важно на мен да ми е добре, а на съседа да му е зле“. От своя страна Москва е заинтересована да отслаби враговете си, което следователно ще ги направи управляеми и ще ги накара да се чувстват притиснати в ъгъла.
Упорито настоявайки Минските споразумения да се изпълняват точка по точка, Русия дава все нови и нови поводи на сегашните власти в Украйна и „патриотическата опозиция“ да се вкопчат едни в други. И колкото по-жесток е всеки такъв скандал, толкова по-слаба ще излезе от него украинската власт, както и Украйна като държава.
Бъдещата политическа нестабилност и чрез това икономическият спад в Украйна е нещо, което може да бъде приветствано от руската страна.
Ако е така, нека преразгледаме концепцията, според която Порошенко, Геращенко, Парубий, Лвовските депутати и други са хора, чиито думи не заслужават доверие.
Всички говорят правилно! Да, руски капан. Да, национално предателство. Да, унищожение на украинската държавност. Дайте нов Майдан!
А тогава, ще видите, Нормандските преговори ще започнат с това, как да се уговорят Одеса и Днепър да се присъединят към Украинската Конфедерация.

Превод и редакция: Иван Христов

Киев. Одобряването на „формулата на Щайнмайер“ от представители на Руската федерация, Украйна, ОССЕ, както и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска Народни републики даде повод на украинската опозиция да обвини властите в предаването на националните интереси, пише руското издание „Коммерсантъ“.
Проведоха се протести в много украински градове срещу властта на президента на Украйна Владимир Зеленски. В отговор президентът и неговият екип обещаха да не застрашават независимостта и териториалната цялост на Украйна, а постигнатите в Минск споразумения бяха наречени дипломатическа победа, проправяйки пътя за мирно уреждане на конфликта в Донбас.
Реакцията на част от украинското общество към новите споразумения в Минск беше колкото бърза, толкова и негативна: в Киев, Харков, Лвов и редица градове десетки хора излязоха на улиците, заплашвайки с провеждането на нов „Майдан“. В тази връзка кабинетът на президента Зеленски беше принуден спешно да събере журналисти за извънреден брифинг на държавния глава.
Критиците й приеха споразумението по „формулата на Щайнмайер“ като стъпка към предаването на националните интереси и като знак на готовността на властите да се откажат от старите условия за прекратяване на конфликта, които Киев постави при президента Петро Порошенко.
Тези условия включват изтеглянето на чужди войски от Донбас, установяването на контрол над украинската част от руско-украинската граница по цялата й дължина, провеждането на местни избори в определени райони на Донецка и Луганска области (в споразуменията от Минск и в новия документ няма позовавания на ЛНР и ДНР, говори се само за региони) с достъп до тях на всички официални партии и политически движения в Украйна.
Г-н Зеленски се спря на последната точка, като обяви, че изборите ще се проведат само в стриктното съответствие със законите на Украйна и едва след като ОССЕ отчете, че ситуацията в региона е достатъчно безопасна, за да се организира демократично гласуване.
„Това означава, че никакви избори под оръжие няма да има и не може да има”, заяви президентът.
Владимир Зеленски обясни необходимостта от съгласуване на новия документ от Минск с изискванията на партньорите на Украйна във „нормандския формат“, които според него са отказали да проведат нова среща без одобрението на „формулата на Щайнмайер“.
По-късно думите на държавния глава бяха потвърдени от лидера на парламентарната фракция на президентската партия „Слуга на народа“ Давид Арахамия. Приемайки условията, той ги нарече техническата стъпка, необходима за организирането на нова среща във „нормандския формат“.
Представителят на правителството във Върховната рада Ирина Верешчук от своя страна каза пред репортери, че това ново заседание трябва да се проведе в следващите месеци.
Всички тези изказвания обаче не можаха да убедят противниците на сегашното правителство, че подписът на украинския представител Леонид Кучма под следващия документ от Минск не застрашава сигурността на държавата.
„Формулата на Щайнмайер е изобретена в Кремъл и защитава руските интереси. Срещите във „нормандския формат“ трябва да се провеждат точно без каквито и да било предварителни условия“, заяви бившият президент Петро Порошенко в изявление за срещата.
В посланието си бившият държавен глава спомена съвместно съобщение за пресата от лидерите на ЛНР и ДНР Денис Пушилин и Леонид Пасечник, което показва, че хармонизирането на формулата е признаване на „правото на хората от Донбас на самоопределяне“. Според Порошенко, Украйна ще плати огромна цена за възможността да проведе преговори с участието на ръководителите на Франция, Германия и Русия.
Партията "Отечество" зае специална позиция, като осъди одобрението на формулата, но отказа да критикува държавния глава. Нейният лидер Юлия Тимошенко призова депутатите на Радата заедно с президента да разработят своя законодателен аналог на „формулата на Щайнмайер“, която да отговаря на националните интереси на Украйна.
Партията „Гласѝ на Святослав Вакарчук поиска закрито заседание на Върховната Рада, по време на което той очаква от президента обяснения за това какви точно отстъпки е готов да направи, за да постигне мир.
„От наличната информация е невъзможно да се разбере кой и какви споразумения са постигнати със страната-агресор, под прикритието на несъществуващата„ формула на Щайнмайер“. Президентът е длъжен да обясни на парламента какъв документ е подписан в Минск“, заявиха от партията.
Президентът поиска да запази в тайна подробностите на разговора, но някои от участниците в срещата въпреки това споделиха своите впечатления от нго, без да разкриват основните му подробности.
Ръководителят на парламентарната фракция "Европейска солидарност" Ирина Геращенко каза, че за 40-те минути, в които разговорът е продължил, депутатите са получили отговори на редица въпроси, макар да има още неясноти.
„Моите впечатления и усещания показват, че Зеленски искрено търси мир. Но той също искрено и донякъде наивно вярва, че ще успее да победи Путин. Виждаме капани за Украйна в тези формули на Кремъл“, сподели своите впечатления от срещата Геращенко.
Единствената политическа сила, освен „Слуга на народа“, която подкрепи подписването на новия документ, беше проруската „Опозиционна платформа – За живот“.
„Украйна чака това от 2016 г. Това е надеждата, че пътят към мира е освободен и Украйна започна да се движи в тази посока “, заяви Нестор Шуфрич от партията.
За разлика от политиците, повечето от които недвусмислено признават или осъждат одобрението на „формулата на Щайнмайер”, обикновените украинци не са успели да формират отношението си към вече подписания документ. Така според проучването на общественото мнение на агенция „Рейтинг“, 60% от гражданите на страната не знаят дали тази формула ще бъде от полза за страната или ще й навреди.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Минск. Германия, Русия, Украйна и Франция могат да започнат да се подготвят за срещата на върха в Нормандски формат. Шансът тя да се проведе преди края на годината се появи, след като Тристранната контактна група (ТКГ) за разрешаване на ситуацията в Източна Украйна разреши спорните въпросите, които възпрепятстваха провеждането на срещата на четирите страни. На заседание в беларуската столица Минск беше договорен и подписан документ за дешифриране на „формулата на Щайнмайер“ и бе взето решение за разполагане на сили и средства на конфликтните страни в две населени места, съобщава руският вестник „Коммерсантъ“.
На срещата в Минск се случи събитие, което се очакваше още на 18 септември. Тогавa дневният ред беше одобряването на единна трактовка на „формулата на Щайнмайер“. Тя беше предложен от президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер в качеството му на министър на външните работи и предлага влизането в сила на Закона за специалния статут на някои региони на Донецка и Луганска области след провеждане на избори, които трябва да бъдат признати от ОССЕ като честни и свободни.
Участниците в ТКГ трябваше да се договорят за конкретна дата и механизъм за разделяне на сили и средства на конфликтните страни в близост до Золотой-Петровск. Москва настоя срещата на Нормандския формат, за домакин на която бе предложен Париж, да бъде проведена, само ако тези въпроси бъдат уредени.
На 18 септември представителят на Украйна в контактната група, Леонид Кучма (бивш президент на страната), отказа да подпише документа, който преди това беше съгласуван от съветниците на лидерите на Германия, Русия, Украйна и Франция - Ян Хекер, Владислав Сурков, Андрий Йермак и Еманюел Бон.
Съдържанието на този документ беше публикувано от „Коммерсантъ“ на 19 септември. Според него Законът за специалния статус на някои региони на Донецката и Луганската област „влиза в сила в 20:00 местно време в деня на гласуване на предсрочните избори в определени региони на Донецката и Луганската област, които се насрочват и провеждат в съответствие с Конституцията на Украйна и специалният закон на Украйна, уреждащ извънредните местни избори в областите". Формулировката гласи, че Законът за специален статут ще бъде валиден временно до деня на публикуването на окончателния доклад за изборите от Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (БДИПЧ). Когато и ако ОССЕ признае, че изборите отговарят на всички стандарти, законът ще влезе в сила за постоянно. Дали съдържанието е останало непроменено, все още не е ясно - подписаният документ засега не е публикуван.
Москва и непризнатите Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР) свързват въпроса с одобряването на общата формулировка на „формулата на Щайнмайер“. Тъй като тя не беше одобрена, въпросът за разделянето на силите тогава също остана на заден план.
Сега ТКГ изпълни всички условия. Това, твърди източник на „Коммерсантъ“ в руското външно министерство, създава условията за започване на подготовката за срещата на върха. Събеседникът на агенцията подчерта, че четиримата лидери може да се срещнат още тази година. Ако прогнозата се сбъдне, държавният глава на Руската федерация Владимир Путин за първи път лично ще разговаря с новия украински лидер Владимир Зеленски.
Френският президент Еманюел Макрон обяви срещата на върха много преди края на заседанието на ТКГ. „В следващите седмици ще имаме среща на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Нормандския формат. И наистина бих искал да навлезем в нов етап“, цитира изданието думите на държавния глава на Франция. Макрон припомни, че през лятото е имало размяна на затворници между Русия и Украйна, „и сега трябва да продължим напред в прилагането на разпоредбите на онова, което сега се нарича „компромис на Щайнмайер".
Представителят на ЛНР Владислав Дейнего нарече това първата стъпка към разрешаване на конфликта. Според него сега предстои работа по политическия път.

Превод и редакция: Тереза Герова

Киев. Държавният глава на Украйна Владимир Зеленски обяви съгласието на Киев т.нар. „формула на Щайнмайер“ за реда за въвеждане на особен статут за Донбас, предава TACC.
Съгласно думите му, Украйна се координира с други участници в процеса на преговори за разрешаване на конфликта, но формулата все още не е включена в новия закон за специалния статут на региона.
„Отговорихме на писмо от г-н [специален представител на председателя на ОССЕ Мартин] Сайдик, че ние сме съгласни с текста на „формулата на Щайнмайер“. Зеленски добави, че съответният закон ще бъде приет от парламента преди края на годината след обсъждане с обществеността.
„Формулата Щайнмайер" бе изработена в рамките на преговорите в Нормандския формат с цел уреждане на реда, по който ще бъде въведен особен статут на Донбас.

Превод и редакция: Тереза Герова

Ню Йорк. Китайският външен министър Уанг Йи предупреди на заседанието на Общото събрание на ООН, че протекционизма на организацията може да доведе до световна рецесия, като се зарече и, че ще стои здраво в търговския конфликт на Пекин с Вашингтон, предава AFP.
“Митата и провокациите в търговските конфликти, които нарушиха глобалните индустриални и снабдителни връзки, служат за да подкопават многостранния търговски режим и глобалния икономически и търговски ред“, заяви Йи в реч пред Общото събрание на ООН.
„Това може дори да изпрати света в рецесия“, заяви външният министър.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Търговските преговори между САЩ и Китай трябва да бъдат възобновени на 10 октомври във Вашингтон, съобщава американският телевизионен канал CNBC, като се позовава на три източника.
Според информацията на един от тях, китайската делегация на преговорите ще бъде оглавена от заместник-председателя на Държавния съвет на Китайската народна република Лю Хе.
В четвъртък официалният представител на Министерството на търговията на Китай Гао Фен заяви, че властите в Китай се готвят активно за 13-ия кръг на преговорите с Вашингтон.
От няколко месеца Китай и Съединените щати водят напрегнати преговори с цел премахване на търговските противоречия, последният, 12-и кръг от които се проведе в Шанхай на 30-31 юли. Тази седмица работните групи на двете страни планират предварително да обсъдят проблемите на търговския дисбаланс и защитата на инвеститорите. Според Лю Хе, Пекин е оценил положително стъпките на американската страна, която отложи увеличение на митата от 25% на 30% върху китайски стоки на стойност 250 милиарда долара от 1 за 15 октомври. От своя страна китайските власти решиха да освободят от 17 септември допълнителни тарифи на 16 търговски артикула от САЩ.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред репортери, че САЩ постигат значителен прогрес в преговорите с Китай, докато две от най-големите икономики в света се опитват да разрешат дългият търговски конфликт помежду си, предава Reuters.
Тръмп заяви, че САЩ печелят крупни суми от наложените мита върху китайският внос и общите печалби за икономиката на страната скоро ще достигнат сто млрд. долара.
„Ще кажа това – правим голям прогрес с Китай“, заяви президентът.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Пекин. Правителството в Пекин обяви освобождаването от допълнителни мита на вноса на свинско месо и соя от САЩ, предава AFP.
По-рано тази седмица Китай премахна митата за вноса на 16 категории продукти от САЩ преди новия кръг от търговските преговори, планирани за следващия месец.
Изключенията влизат в сила на 17 септември, според Комисията за митническа тарифа на Държавния съвет, която публикува два списъка, включващи продукти като морски дарове и лекарства против рак.

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Търговските преговори, които САЩ ще води с Китай трябва да постигнат „смислен прогрес“, заяви министърът на финансите във Вашингтон Стивън Мнучин, предава AFP.
Той заяви пред американски медии, че срещата между Белия дом и Пекин ще е от по-ниско равнище на този етап, за да може по-късната среща между високопоставени представители на двете страни да върви право към постигане на споразумение.
„Искаме да постигнем смислен прогрес“, заяви той.
Мнучин все пак предупреди, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще приеме само добра сделка и е готов да увеличи вносните мита на китайските стоки дори повече, ако това необходимо.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп съобщи в „Туитър“, че САЩ отлагат увеличаването на митата върху китайски стоки на стойност 250 милиарда долара от 25% на 30% от 1 за 15 октомври в „жест на добра воля“ към Пекин, предава американският телевизионен канал CNBC.
Лидерът на САЩ пояснява, че отлагането се случва „по молба на вицепремиера на Китай Лиу Хе и заради факта, че Китайската народна република ще празнува 70-тата си годишнина“.
Митата трябваше да бъдат увеличени от 25% на 30%.
Президентът Тръмп искаше да удвои тарифните ставки за китайски стоки миналия месец след последното отмъщение на Пекин в търговската война, преди да се примири с по-малко увеличение, казаха източници пред CNBC. Той беше възмутен, след като научи на 23 август, че Китай е формализирал плановете си да наложи мита върху 75 милиарда долара в американски продукти в отговор на новите тарифи от Вашингтон на 1 септември.
След това министърът на финансите Стивън Мнучин и американският търговски представител Робърт Лайтизър убедиха няколко изпълнителни директори да се обадят на Тръмп и да го предупредят за въздействието, което подобен ход би имал върху фондовия пазар и икономиката.
След това държавният глава се съгласи на 5-процентово увеличение върху китайски стоки на стойност 550 милиарда долара, което бе обявено на 23 август.
По-рано този месец Мнучин заяви, че САЩ и Китай имат „концептуално“ споразумение относно проблемите на прилагането, като подчерта положителния напредък в търговските преговори, които ще бъдат възобновени на високи нива през следващия месец. Освен това той предупреди: Президентът Доналд Тръмп няма проблем да запази високите мита, ако не бъде постигната сделка с Пекин.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди Иран срещу бъдещи ходове за повишаване на запасите на страната от обогатяване на уран, но не отрече възможността САЩ да премахнат санкциите, за да бъдат улеснени преговорите с Техеран, предава AFP.
Попитан дали ще смекчи санкциите, за да бъдат улеснени преговорите с иранския президент Хасан Роухани, Тръмп отговори, че „ще види какво ще се случи“. Той все пак предупреди, че за Техеран би било „много опасно“ да продължава да нарушава споразуменията от 2015 г. като увеличава резервите си от обогатен уран.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Преиздентът на САЩ Доналд Тръмп приветства решението на Китай да изключи някои от внасяните от Вашингтон стоки от списъка с увеличените от Пекин мита, предава AFP.
“Това беше голям ход“, заяви Тръмп пред репортери във връзка с решението.
Очаква се САЩ и Китай да продължат търговските преговори помежду си във Вашингтон през октомври, след цяло лято на увеличаващо се напрежение между двете страни, последвано от обявяване на взаимни увеличения на вносните мита.
Пекин все пак премахна митата от някои американски продукти в ход, който се разглежда като благосклонност от страна на Китай преди преговорите.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел заяви в сряда, че търговският конфликт между САЩ и Китай влияе негативно и на Германия, която традиционно има ориентирана към износа икономика, предава Reuters.
„Имаме международна несигурност заради търговския конфликт между САЩ и Китай и, разбира се, това влияе на ориентирана към износа страна като Германия“, заяви канцлерът пред Бундестага.

Превод и редакция: Иван Христов

Киев. САЩ и Великобритания може да се присъединят към Нормандския формат, ако следващата среща на лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия не заърши с конкретни резултати. Това обяви временно изпълняващият длъжността ръководител на американската дипломатическа мисия в Украйна в интервю за Voice of America, цитирано от електронното издание на руското списание „Експерт“.
„Президентът (Владмири) Зеленски и други представители на украинското правителство заявиха, че ако сегашният Нормандски формат не даде резултати, тогава те ще разгледат възможността да поискат САЩ и Великобритания да се присъединят към него. Доколкото знам, все още няма официално искане", поясни Тейлър.
По-рано журналисти попитаха американския президент Доналд Тръмп за присъединяването на Вашингтон към Нормандския формат. „Считам, че фактът, че се проведе обмен на затворници между Русия и Украйна, е много голяма и много положителна стъпка. Ако имаха нужда от мен, бих се присъединил, но наистина случилото се е много, много положително събитие“, отговори Тръмп.

Превод и редакция: Тереза Герова

Пекин. Китай обяви, че освобождава от вносни мита 16 категории продукти от САЩ преди новия кръг от търговските преговори, планирани за следващия месец, предава AFP.
Изключенията влизат в сила на 17 септември, според Комисията за митническа тарифа на Държавния съвет, която публикува два списъка, включващи продукти като морски дарове и лекарства против рак.

Превод и редакция: Тереза Герова

Токио. Президентът на Китай Си Дзинпин на среща с японския премиер Шиндзо Абе през юни в Осака е казал, че не вярва на американския президент Доналд Тръмп по въпросите, свързани с търговските преговори. Това съобщава във вторник агенция Kyodo, като се позовава на правителствени източници, предава ТАСС.
„Не мога да вярвам на това, което говори президентът Тръмп“, е казал китайският лидер за търговските преговори с Вашингтон, като неговите думи са цитирани от неназования източник. Абе, на свой ред, се е опитал да убеди Си Дзинпин, че, напротив, Тръмп му вярва, но той е продължил да прави критични бележки по повод политиката на американския президент.
Станало е въпрос конкретно за това, че Тръмп неведнъж се е изказвал за подкрепата на Китай за държавните компании. „САЩ също дават субсидии на Боинг“, е привел обратния пример Си Дзинпин.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Китайско-американските отношения паднаха до замръзваща точка, заяви Стивън Орлинс, председател на нестопанската организация Националния комитет по отношенията между САЩ и Китай, предава РИА Новости.
"Очевидно в момента отношенията между Китай и САЩ са паднали до замръзваща точка. Това е най-лошата ситуация, на която съм ставал свидетел", каза Орлинс.
Той добави, че е оптимист по отношение на дългосрочните перспективи, „въпреки че в отношенията между Китай и САЩ има краткосрочни проблеми“.
„Както в Шанхай, така и в Ню Йорк, майките са еднакво притеснени за бъдещето на децата си и също като нашите народи, нашите страни ще могат да намерят начини и възможности за съвместна работа за справяне с реални предизвикателства, включително тероризма, изменението на климата, икономическите кризи и инфекциозните заболявания “, добави Орлинс.
В преговорите между Вашингтон и Китай основният проблем остава търговската война между двете страни. Президентът на САЩ Доналд Тръмп счита, че Пекин няма друг избор, освен да преговаря с него, тъй като китайската икономика търпи големи загуби.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Пекин. Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че страната е отворена за китайски инвестиции и тя ще привества всички китайски компании, които възнамеряват да инвестират в Германия, предава Reuters.
Въпреки това тя заяви, че в момента Берлин проверява своите инвестиции в някои конкретни стратегически сектори и инфраструктура. Ангела Меркел заяви това по време на визита в Пекин.
Всичко това се случва на фона на търговската война между САЩ и Китай, като по-рано Пекин и Вашингтон взаимно си наложиха допълнителни мита върху поредица вносни стоки. Все пак има надежда за затопляне на отношенията между Китай и Белия дом, след като по-рано беше обявено, че ще се проведе среща между търговски представители на двете страни.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Представителите на Китай и САЩ ще продължат преговорите, свързани с търговско споразумение между Вашингтон и Пекин през месец октомври, съобщава американската медия Voice of America, като се позовава на китайски правителствени източници.
Властите в Пекин заявиха, че преговорите ще се състоят в американската столица и че решението за тях е било взето по време на телефонен разговор между вицепремиера на Китай Лю Хъ и американския търговски представител Робърт Лайтхайзър, както и министъра на финансите Стивън Мнучин.
В изявление на китайското министерство на финансите се казва, че и двете страни са изявили желание за създаване на „благоприятни обстоятелства“ за преговори.
Друга среща на по-ниско равнище ще се проведе по-късно през септември. Двете страни за последен път проведоха големи преговори през юли, но нямаше голям пробив в търговския спор между двете водещи световни икономики.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи 15%-ни мита на китайски стоки на стойност около 112 милиарда долара по-рано, което вероятно ще доведе до това американските купувачи да плащат по-високи цени за множество стоки.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди Пекин да не протаква преговорите за търговията с надеждата да постигне по-добра сделка, в случай че лидерът на Белия дом не спечели втори мандат, отбелязва AFP.
„Макар да съм сигурен, че биха се радвали да се занимават с нова администрация ... 16 месеца са дълъг период за работните места и компаниите", написа Тръмп в социалната мрежа „Туитър“.
„И тогава, помислете какво се случва с Китай, когато спечеля. Сделката ще стане много по-твърда“, категоричен бе държавният глава на САЩ.

Превод и редакция: Тереза Герова

Хонконг. Десетки хиляди студенти, ученици и граждани от всички слоеве на обществото започнаха стачка в целия град в понеделник, като поставиха ултиматум на правителство да отговори на техните искания. В противен случай те заплашиха с ескалиращи протестни действия, пише хонконгският вестник South China Morning Post.
През първия ден от новата учебна година учениците в града не влязоха в часовете , за да присъстват на митинги, игнорирайки предупрежденията на висшите служители и увеличавайки натиска върху правителството да изпълни петте ключови искания, които протестиращите настояват в продължение на 13 седмици масови демонстрации. ,
Те искат управителят на анклава Кери Лам да оттегли официално вече отпадналия законопроект за екстрадиция, който пръв предизвика настоящата криза, да създаде анкетна комисия за разследване на полицейското поведение за справяне с протестите, да предостави амнистия на арестуваните, да спре да характеризира протестите като бунтове и да рестартира процеса на политическа реформа в града.
Стачката се проведе, след като полицията обяви, че 1117 души са били арестувани след избухването на антиправителствените протести през юни.
Полицията арестува четирима протестиращи в понеделник сутринта на гарите Ло Фу и Крал Лай за блокиране на вратите на платформата, за да спре влаковете да тръгват.
Протестиращите заплашиха да парализират железопътната мрежа като част от движението им за „неподчинение“, но бяха възпирани от полицейските патрули.
Длъжностните лица също засилиха своята реторика срещу ескалирането на протестно насилие, като министърът на транспорта и жилищното настаняване Франк Чан Фан определи действията на протестиращите през уикенда като „варварски“.
Вторият човек в града, Матю Чеунг Кин-Чунг, остави отворена възможността Лам да поиска извънредни правомощия, които биха й позволили да "приеме каквито и да било разпоредби", които може да "счита за полезни в обществен интерес".
„Ние изучаваме кои закони могат да помогнат на работата на полицията и да подпомогнат работата им ... Ние поддържаме открито отношение към това“, каза той.
„Има някои фактори за нашето внимание. Използването на законите трябва да бъде законно, рационално и разумно. То трябва да бъде направено в най-добрия интерес на Хонконг в съответствие с реалното му положение. "
Министърът на транспорта Чан заяви, че съдебното разпореждане, получено за спиране на хората, които протестират на летището, „изглежда не работи добре“ и правителството ще трябва да работи по своята стратегия.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Пекин. Китайските власти заведоха дело срещу Съединените щати в Световната търговска организация (СТО) във връзка с въвеждането на 1 септември от американската страна на допълнителни мита върху продукти от Китай, предава TACC.
"На 1 септември Съединените щати въведоха допълнителни мита от 15% върху китайски продукти на стойност 300 милиарда долара. Във връзка с това заведохме дело в СТО", се казва в документа, публикуван на уебсайта на Министерството на търговията на Китай. "Решително ще се борим за нашите интереси."
В изявлението се подчертава, че Китай ще продължи да се придържа към отворена политика и да защитава своите интереси пред важни многостранни международни институции.
Министерството също изрази силен протест срещу САЩ във връзка с въвеждането на 1 септември на допълнителни мита върху продукти от Китай.
"Мерките за увеличаване на митата, предприети от САЩ, сериозно нарушават консенсуса, постигнат между лидерите на нашите страни. Китай изразява най-острия си протест по този въпрос", се казва в съответния документ на китайското министерство на търговията.
В документа се подчертава, че Пекин „твърдо ще се придържа към принципите на СТО, защитавайки законните си интереси“. "Ние възнамеряваме да защитим категорично многостранните формати на сътрудничество и международната търговска система", се казва в изявлението.
На 1 септември САЩ наложиха допълнителни мита в размер на 15% върху стоки от Китай на стойност 112 млрд. долара. Втората част от митата ще влезе в сила на 15 декември. Китай в отговор в неделя въведе първата част от допълнителни мита от 10% за американски продукти на стойност 75 млрд. долара. Допълнителни мита от 5% при вноса от САЩ ще бъдат въведени на 15 декември. В същия ден Китай също ще наложи допълнителни мита от 25% и 5%, съответно върху американски автомобили и резервни части.
Китай и САЩ преговарят по търговския спор от няколко месеца. Последният кръг от преговори се проведе в Шанхай на 30-31 юли.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Хонконг. Продемократично настроени демонстранти планират да блокират транспорта до международното летище в Хонконг, след хаотична нощ на битки между полицията и маскирани протестиращи, което е най-новата вълна на размирици в управлявания от Китай град, предава Reuters.
Организаторите на протестите призоваха обществеността да затрупат и блокират пътните и железопътни връзки до летището, едно от най-натоварените в света, което потенциално може да стане причина за нарушения във въздушния транспорт на Хонконг.
Летището от своя страна затвори един от своите паркинги и посъветва пътниците да използват градски транспорт, без да посочват точна причина.
Подобен „тест" на летището беше направен миналия уикенд, въпреки че не успя да набере скорост. По-рано някои полети бяха отложени или отменени, след като протестиращите щурмуваха летището.
По-рано полицията използва сълзотворен газ, водни оръдия и гумени куршуми за да разгони тълпа протестиращи. Те от своя страна хвърлиха петролни бомби и камъни, ескалирайки конфликта, които потопи азиатския финансов център в най-тежката му политическа криза от десетилетия.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Пекин. Китай започна да налага обещаните допълнителни мита за някои американски стоки, на обща стойност 75 млрд. долара, които се очакваше да влязат в сила от 1 септември, предава Reuters.
Допълнителните 5% и 10% мита бяха наложени върху повече 5000 различни продукти с произход от САЩ. Още такси по американския внос се очаква да влязат в сила от 15 декември.
Пекин започна да изисква и 5% такса за суровият петрол от САЩ, което е първият случай, в който се налага подобно мито от началото на търговските войни между Белия дом и Китай миналата година.



Превод и редакция: Теодор Пенев

Пекин. Китайското правителство изрази протест срещу Белия дом и някои сенатори в Конгреса на САЩ за съпричастността им с радикалните протестиращи в Хонконг и критиките от страна на Вашингтон за задържането на техни активисти, предава TACC.
Това се посочва в изявление, публикувано от Министерството на външните работи на Китайската народна република.
„Според съобщения в медиите, някои сенатори на Конгреса на САЩ и служители на Белия дом критикуват законните задържания (на активисти). Те се изказаха в подкрепа на криминалните елементи, които нарушават закона, наричайки ги „несъгласни“ и поискаха администрацията на Хонконг да оттегли обвиненията към тях“, се казва в съобщението на официалния уебсайт на министерството.
„Подобни твърдения изкривяват реалността. Китайската страна изразява дълбокото си недоволство и силния протест по този въпрос.“, пише още министерството.
В изявлението се подчертава, че американските власти "подпомагат престъпниците, като открито се намесват във вътрешните работи на Хонконг и цял Китай".
"Това за пореден път свидетелства за незначителността, хегемонноста и арогантността на американските политици", продължава то.
В изявлението се посочва и, че насилието и престъпленията не могат да бъдат оправдани и трябва да бъдат наказвани със закон, в противен случай правните норми и правила биха били безсмислени.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. С плана на администрацията на Тръмп да повиши митата върху китайския внос в неделя те ще достигнат ставки, които не са виждани след митата на Смут-Хоули, въведени през 1930 г, пише американския вестник The Washington Examiner
Тези мита не започнаха Голямата депресия, която започна година по-рано, но се смята, че те са влошили икономическите проблеми през следващото десетилетие.
"Това е много справедливо сравнение, що се отнася до процента на митата само за китайския внос", казва Уелс Ор, съветник по търговската политика и помощник търговски представител на САЩ по време на администрацията на Джордж Х. В. Буш. "Това наистина е целенасочено Действието на Хоули беше насочено пряко към Китай. Подобно на 1930 г., САЩ се стремят да предотвратят китайския внос - чисто и просто. "
Ако икономиката понесе удар, тарифите ще нанесат много по-лошия удар, каза Ор: „Законът Смут-Хоули драстично забави икономическата активност, което и сега не е изключено, ако влезем в рецесия и Тръмп поддържа митата или ги увеличава допълнително“.
В момента администрацията има 25% мита за стоки, внесени от Китай на стойност 250 милиарда долара. В неделя ще влязат в сила 15% мита за допълнителни 300 милиарда долара стоки. На 1 октомври митата от 25% ще се повишат до 30%, с изключение на някои продукти, основно потребителска електроника. На 15 декември тези изключения ще изтекат и тази ставка ще стане 30% за всички продукти от Китай.
Това е сравнимо със ставки от закона Смут-Хоули, казват икономистите и експертите по търговската политика. Ключовата разлика е, че Смут-Хоули покри целия внос, докато Тръмп се фокусира изключително върху Китай.
Чад Боун, старши сътрудник на Института за международна икономика в Петерсън, заяви във вторник, че средното мито на САЩ за внос от Китай ще се повиши до 21% в неделя, спрямо 18% в момента. То ще нарасне до 22% през октомври и до 24% на 15 декември, когато изтичат настоящите изключения.
Понастоящем около половината от целия внос в САЩ от Китай се покрива от мита, въведени от администрацията на Тръмп. Това ще нарасне до 69% в неделя, и 97% до средата на декември.
Това изнервя големия бизнес. „Въпреки че сме съгласни с администрацията на Тръмп, че Китай трябва да промени своите нелоялни търговски практики, сегашният инструмент на митата просто не работи и година след тази търговска война икономическите данни ясно сигнализират за текущото и прогнозираното отрицателно въздействие. Президентите Тръмп и Си трябва да осъзнаят последствията от продължаващата ескалация “, заяви Джейсън Оксман, президент на Съвета за индустрия на информационните технологии, в изявление пред вестника.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп отрече, че търговските войни нанасят щети на икономиката на страната, като вместо това обвини за това Федералния резерв, предава AFP.
„Нямаме проблем с митата, имаме проблем с Федералния резерв“, заяви Тръмп в съобщение в „Туитър“.
Той добави, че падащият курс на еврото спрямо долара дава на опонентите на САЩ „голямо преимущество“ по отношение на износа и производството. Тръмп защити мерките си за налагане на агресивни мита, като заяви, че тяхната роля е да „се справят с лоши или нечестни играчи“ на пазара.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Администрацията на САЩ обсъжда идеята да поиска от китайските власти да изплатят дълговете по облигациите, пуснати в периода на управление на императорите, съобщава Bloomberg.
Според американската агенция, в САЩ живеят хиляди притежатели на просрочени облигации от времето на управлението на императорите в Китай, а новите власти отказват да плащат дълговете на старите след провъзгласяването на Китайската народна република (КНР). Някои собственици на такива облигации, както и техните представители, посочва Bloomberg, бяха приети от президента на САЩ Доналд Тръмп, финансовия министър Стивън Мнучин и министъра на търговията Уилбър Рос. По време на тези срещи притежателите на ценни книжа излязоха с идеята да използват имперския дълг на Китай като аргумент в търговските спорове между Вашингтон и Пекин.
Според изчисленията на един от основателите на Американския фонд на облигационерите, Китай, като вземе предвид инфлацията, лихвените плащания и компенсациите, трябва да плати повече от 1 трилион долара.
Както съобщават пред Bloomberg източници от Министерството на финансите на САЩ, въпросът за китайските облигации е бил разгледан, но предложенията на Фонда, включително продажбата на тези ценни книжа на американското правителство, най-вероятно, няма да бъдат приети. Представители на Министерството на търговията на САЩ от своя страна отказаха да коментират получената информация. Източници в китайското правителство заявиха, че властите са запознати с предложенията, получени от администрацията на САЩ, но изразиха мнение, че САЩ няма да изискват плащането на стари дългове.
Тръмп заяви на 1 август, че ще въведе нови мита от 10% върху китайски стоки на стойност 300 милиарда долара от 1 септември. Както той твърди, това решение е взето, защото Пекин не изпълни обещанието за увеличаване на покупките на американски селскостопански продукти. В отговор Китай временно спря вноса на селскостопански продукти от Съединените щати и обяви, че не изключва възможността за увеличаване на вносните мита върху тях.
На 23 август Китай заяви, че в отговор на действията на САЩ от 1 септември и 15 декември ще повиши вносни мита с 10% и 5% за продукти от САЩ на обща стойност 75 млрд. долара. След това Тръмп обяви увеличение на вносните тарифи от 10 на 15%.

Превод и редакция: Иван Христов

Хонконг. Пекин изпрати подкрепления на гарнизона на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) в Хонконг в четвъртък, няколко дни преди планирания от протестиращите марш „за пълна демокрация“ на града след три месеца демонстрации, които понякога преминават в безредици, предава Reuters.
Държавните медии описват прехвърлянето на военнослужещите в ранните часове на четвъртък като рутинно и очаквано. Но дори и да е рутинно, времето, в което се случва, вероятно ще увеличи напрежението в „специалния административен регион“ Хонконг, който се завърна в Китай през 1997 г.
Китайските военни ще дадат още по-голям принос за поддържането на просперитета и стабилността на Хонконг, държавната информационна агенция „Синхуа“ цитира гарнизона на НОАК на територията.
Военните са завършили рутинна ротация на въздушни, сухопътни и морски сили, съобщи информационната агенция. Медиите пуснаха снимки и кадри на бронетранспортьори, движещи се в конвой в Хонконг преди зори, като светлините им мигаха.
Наблюдателите изчисляват, че числеността на гарнизона в Хонконг е между 8 000 и 10 000 военнослужещи, разделени между бази в Южен Китай и мрежа от бивши казарми на британската армия в Хонконг.
Камиони, пълни с войници от НОАК с бели ръкавици, се прехвърлиха в Хонконг в рамките на часове след предаването през 1997 г., като повдигнаха въпроси за тяхната роля. Те провеждат чести учения, но рядко са били виждани извън техните бази.
Китай осъди протестите и обвини САЩ и Великобритания, че се намесват в делата му в Хонконг. Той изпрати ясни предупреждения, че е възможна насилствена намеса.
Стотици хора от въоръжената полиция този месец проведоха учения на спортен стадион в Шенжен, който граничи с Хонконг, ден след като Държавният департамент на САЩ заяви, че е "силно загрижен" за техните движения.

Превод и редакция: Иван Христов

Пекин. Каква е истината за хонконгската автономия, пише китайското англоезично издание Global Times в материал, представен без редакторска намеса.
Безредиците в Хонконг продължават повече от десет седмици и повечето медии от града и китайския континент отразяват конкретни инциденти и свързаните с тях теми. Global Times смята, че е време да поставим на фокус високата степен на автономност на Хонконг. Такъв преглед е необходим за успокояване на ситуацията.
Първо, трябва да се поддържа високата степен на автономност в Хонконг. Това е политически прагматичен и единствен изпълним принцип. В момента подходът „една страна, една система“ е напълно нереалистичен. Китайската континентална част няма директни политически и юридически ресурси за управление на Хонконг. Ако се премахне високата степен на автономност на града, цялата логика на социалната функция на Хонконг ще бъде пренаписана, което би донесло огромни управленски рискове, включително възможността градът да загуби статута си на международен финансов център. Подобни рискове не са в съответствие с националните интереси на Китай.
Като се казва, хонконгците трябва да има доверие в придържането на страната към високата степен на автономия на града и в политиката на „хората от Хонконг, управляващи Хонконг“.
Второ, високата степен на автономност на Хонконг не трябва да води до политически антагонизъм между града и континента. Това е най-долният ред на принципа "една държава, две системи" и се отразява в основния закон и в избирателната система на Хонконг. Кандидат, който е против китайското централно правителство, не може да бъде избиран за управител на града. Някои протестиращи, причиняващи смущения в Хонконг не са съгласни с правителството на специалния административен район в Хонконг, което може да доведе хонконгското общество до конфронтация с централното правителство.
Опозиционните сили в Хонконг трябва да разберат политическата основа. Те не трябва да се опитват да нарушават основния закон и конституцията на Китай. Позицията на страната е твърда в това отношение. Опозицията е обречена да се провали, независимо колко подкрепа получават от САЩ и западния свят.
Трето, китайският континент се надява Хонконг да поддържа социалната си култура, основана на капиталистическа система. Добре е на китайска земя да има град в западен стил. Защо да си правим труда да го направим в китайски стил?
Четвърто, поради различни политически системи в Хонконг и китайския континент, някои хонконгци са склонни към политическо недоверие по адрес на континентален Китай. Това доведе до радикално поведение в Хонконг и усилията на централното правителство да ограничи подобни радикални инциденти. Опозицията в града обикновено се стреми да засили това недоверие в полза на техните политически интереси, докато ситуацията не излезе от контрол.
Не на последно място, но Хонконг и континенталната част на Китай са общност от споделени интереси. Съществуват прилики и различия в ценностите на двете общества. Но китайският континент най-искрено се надява на всичко най-добро за Хонконг и ще скърби най-много, ако градът претърпи социални сътресения. Това се определя от споделените интереси и силната културна връзка между двете страни. Надяваме се хонгконгците да разберат това и да не бъдат изкушени от заблуда.

Превод: Юлиян Марков

Пекин. Във вторник Пекин изрази „силно негодувание“ от съвместното изявление на лидерите на страните от Г-7, които подкрепиха автономията на Хонконг и призоваха за сдържаност след месеци на протести, белязани с насилие, предава AFP.
„Изразяваме силното си негодувание и решително противопоставяне на изявлението на лидерите от срещата на Г-7 относно въпросите на Хонконг“, заяви говорителят на Министерството на външните работи на Китай Ген Шуан на брифинг в Пекин.
„Неведнъж сме подчертавали, че делата на Хонконг са чисто вътрешни работи на Китай и че никое чуждестранно правителство, организация или физическо лице няма право да се намесва“.

Превод и редакция: Иван Христов

Биариц. Позицията на страните от групата на седемте най-развити страни Г-7 по редица регионални и международни кризи, включително ситуацията около Иран, Украйна, Либия и Хонконг, както и разногласията по отношение на търговията и данъците, бяха отразени в общото изявление след срещата на върха в Биариц от 24 до 26 август, предава TACC.
"Лидерите на страните от Г-7 биха искали да подчертаят силно единство и положително отношение след резултатите от дебата. Срещата на върха, организирана от Франция в Биариц, успя успешно да проправи пътя за споразумение по много точки, посочени по-долу", се казва в текста на документа.
„Ние напълно споделяме две цели: да гарантираме, че Иран никога няма да получи ядрени оръжия, и да насърчаваме мира и стабилността в региона“, гласи кратък параграф за иранската криза.
„Франция и Германия ще организират среща на върха в нормандския формат през следващите седмици, за да постигнат конкретни резултати“, гласи параграфът за украинската криза.
В контекста на продължаващата военна конфронтация в Либия, лидерите на Г-7 подчертаха необходимостта от незабавно прекратяване на огъня и политическо разрешаване на кризата. "Това е единственият начин за осигуряване на стабилност в северноафриканската страна", подчертават те.
"Призоваваме за добре организирана международна конференция с представители на всички страни в конфликта, както и регионални участници за разрешаване на кризата. Ние подкрепяме работата на ООН и Африканския съюз при подготовката на такава конференция", се казва в изявлението.
„Групата на седемте се ангажира да постигне споразумение през 2020 г. за опростяване на регулаторните бариери и модернизиране на международната данъчна система в рамките на ОИСР“, подчертават участниците в срещата на Г-7.
Лидерите на седемте страни, участващи в срещата на върха, която се проведе във френския Биариц от 24 до 26 август, декларираха своя ангажимент за "отворена и справедлива търговия", както и за стабилността на световната икономика. В тази връзка те се застъпиха за "дълбока реформа на Световната търговска организация (СТО) с цел подобряване на защитата на интелектуалната собственост и разрешаването на спорове, по-бързо разрешаване на различията и премахване на нечестни търговски практики".
Лидерите на Г-7 също изразиха загриженост относно развитието на събитията в Хонконг. Те „потвърдиха съществуването и значението на китайско-британската декларация от 1984 г. относно Хонконг и призоваха за избягване на насилието“.
Това споразумение потвърждава влизането на този град, който е бил част от британската колония, в състава на Китай от 1997 г., но той задължава китайските власти да поддържат висока степен на автономия на Хонконг.
Според френския президент Еманюел Макрон той лично е съставил и изготвил окончателното изявление по време на целия форум, допълвайки го след всяка среща. Други участници в срещата се съгласиха с него, когато той им показа готовия текст. Окончателното комюнике заема само една страница, но според Макрон към него ще бъдат издадени няколко добавки, включително за екологичните проблеми и пожарите в Амазония.
Преди началото на срещата на върха, основната интрига остана дали лидерите на Г-7 ще приемат окончателното изявление на фона на разногласията, които споделят някои от тях. Самият президент на Франция отбеляза, че се обмисля възможността за подписване на няколко декларации, за да се избегне „ конфронтацията“ и по този начин да се изготви един документ с по-общ характер.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Биариц. Лидерите на Г-7, които се срещнаха във Франция в понеделник, подкрепиха автономията на Хонконг, както е посочено в споразумението от 1984 г. между Великобритания и Китай и призоваха за спокойствие в засегнатия от протести град, предава AFP.
„Г-7 потвърждава съществуването и значението на китайско-британското споразумение за Хонконг от 1984 г. и призовава за избягване на насилието“, според съвместно изявление, издадено на френски език в края на срещата на върха на Г-7 в Биариц, Югозападна Франция.
Британският премиер Борис Джонсън каза пред репортери, че лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Съединените щати са изразили „дълбока загриженост“ относно ситуацията в Хонконг.
"Всички държави от Г-7 искат да подкрепят стабилен и проспериращ Хонконг и ние оставаме колективно ангажирани със схемата-две системи на една държава", каза той.
Хонконг е разтърсван от повече от два месеца протести заради опит на подкрепеното от Пекин правителство да приеме законопроект за екстрадиция, който противниците му виждат като огромно отстъпление от автономията на Хонконг.
Оттогава протестите се превърнаха в призив за по-голяма демокрация и отговорност на полицията, като младежите са начело на демонстрациите, които понякога преминават в сблъсъци със силите за сигурност.
В понеделник полицията използва водни оръдия, за да отблъсне "изключително жестоки" демонстранти, след поредния уикенд на сблъсъци на продемократичните митинги.
Двадесет и един офицери са ранени по време на сблъсъците, съобщи полицията в Хонконг, докато десетки протестиращи - включително 12-годишен - бяха арестувани за незаконно събиране, притежаване на оръжие и нападение на полицията.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Биариц. Президентът Тръмп се стреми да облекчи търговското напрежение с Китай и внесе по-примирителен тон в последния ден на срещата на върха на групата на седемте, където световните лидери настояват за деескалация на търговската война, пише американския вестник The Wall Street Journal.
Тръмп също така заяви, че е съгласен на среща с иранския президент Хасан Роухани при определени обстоятелства, след като френският президент Еманюел Макрон заяви по време на съвместна пресконференция в понеделник, че се надява двамата лидери да разговарят през следващите седмици.
В изказването си пред репортерите Тръмп прозвуча по-оптимистично по отношение на търговските преговори с Китай, казвайки: "Мисля, че те искат да сключат сделка", и нарече китайския президент Си Дзинпин "брилянтен човек". Попитан по-рано в понеделник дали ще разгледа забавяне или отмяна на планираните мита за Китай, той отговори: „Всичко е възможно.“
Като смекчи своята реторика, Тръмп също засея известно объркване. Той каза, че Китай се е свързал с американски служители предишната вечер и е предложил „да се върнем на масата“. Говорителят на китайското външно министерство Ген Шуан заяви, че „не е запознат“ с такова телефонно обаждане от страна на Китай към Съединените Щати
Говорителят на американския търговски представител не отговори на въпросите кога се е провел разговора и с кого.
Попитан по-късно през деня от кого са били обажданията, Тръмп каза: „Не искам да говоря за обажданията. Имали сме обаждания. Имахме разговори на най-високите нива. "
Министърът на финансите Стивън Мнучин впоследствие се опита да прекрати дискусията. „Имаше дискусии, които вървяха напред-назад, нека оставим това“, каза той. „Снощи“, намеси се Тръмп.
Новият оптимизъм от страна на Тръмп относно търговска сделка с Китай идва, след като напрежението се повиши през последните дни. В петък Пекин наложи нови мита върху стоки от САЩ, което накара президента да реагира, като увеличи митата за китайски стоки. Президентът също така призова американските компании, които правят бизнес с Китай, да проучат преместването, заповед, която той няма правомощието да издаде.
Американските акции се повишиха в понеделник на фона на оптимизма на инвеститорите за прекратяване на търговското напрежение между САЩ и Китай, след коментарите на Тръмп.
Френският президент Еманюел Макрон в съвместната си пресконференция с Тръмп заяви, че срещата на върха на Г-7 в Биариц е създала условия за преговори между американските и иранските лидери, добавяйки, че среща между тях може да проправи път за нова ядрена сделка.
Франция настоява САЩ да разрешат на западните държави да предоставят на Иран кредитна линия, подкрепена от иранския петрол, като мерки за изграждане на доверие за потенциални преговори. В понеделник Тръмп заяви, че е отворен за идеята.
„Говорим за кредит на доверие“, каза Тръмп.
В последния ден на срещите на Г-7, Тръмп изглежда нетърпелив да се разбере със своите колеги лидери, включително германския канцлер Ангела Меркел, с когото той се е сблъсквал по много въпроси в миналото.
Той я нарече „блестяща жена“ и каза, че призна, че Германия има желание за облекчаване на търговското напрежение. „Вероятно би искала да види всичко свършено“, каза той. Попитан дали ще посети Берлин, което не е направил след избирането си, той обеща да го направи скоро.
„Имам и немска кръв“, каза Тръмп.
Американските и френските служители също постигнаха напредък в постигането на споразумение за намаляване на напрежението, произтичащо от новия данък върху американските цифрови компании, планиран от Франция. По-рано това лято данъка предизвика гнева на Тръмп, който обеща да отмъсти с мита за френското вино.
Франция неведнъж е казвала, че ще оттегли своя национален данък, след като преговарящите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се споразумеят как да пренапишат правилата за данъчно облагане на дигиталните компании.
Но преговорите бяха бавни. Франция и други европейски държави искат система, която разпределя повече от печалбите на Силиконовата долина на техните територии за данъчно облагане. САЩ иска да избегне пакет от едностранни данъци и се противопоставя на мерки, насочени към американските технически гиганти.
Президентът заяви, че на срещата на върха е видяно "пълно единство" по въпроси, включително сближаване с Иран.
На срещата в понеделник лидерите на Г-7 се споразумяха за пакет от 20 милиона долара за подпомагане на страните от Амазонка в борбата с бушуващите пожари и дългосрочните усилия за възстановяване на дъждовни гори.
Макрон по-късно в понеделник каза: „Не трябва да тълкуваме отсъствието на президента Тръмп като нещо друго освен това, че той провежда редица двустранни срещи.“ Но Меркел, с която Тръмп се срещна малко след началото на сесията, присъства за това. Тръмп многократно казва пред репортери, че ще присъства на сесията за климата по-късно през деня. Не беше ясно какво има предвид.
Китайските представители заявиха в понеделник, че са отворени за преговори и заявиха, че ескалирането на митата не е от полза за нито една от двете страни. Водещият търговски преговарящ на Пекин, вицепремиерът Лю Хе, каза на конференция, че Китай е „готов да разреши проблемите чрез преговори и сътрудничество по спокоен начин“.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Биариц. Френският президент Еманюел Макрон обяви в понеделник, че лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция ще проведат преговори през септември, насочени към прекратяване на конфликта в Източна Украйна, предава AFP
"Смятаме, че съществуват условия за полезна среща на върха", каза Макрон в края на срещата на върха на Г-7 във Франция, кaто приветства избора на нов президент в Украйна като възможност за прекратяване на петгодишната война.
Макрон заяви, че разговорите ще се проведат през септември, но не посочи точна дата.
Макрон вече се срещна с президента на Украйна Владимир Зеленски и покани руския Владимир Путин във Франция за преговори миналата седмица преди срещата на върха на Г-7 - от която Русия беше изключена след завземането на Крим, припомня агенцията.
След разговорите си с Путин Макрон заяви, че има "реална възможност" за мир в Украйна след избирането на Зеленски. Самият Зеленски предложи да се срещне с Путин за разговори и през последните седмици разговаря с него по телефона.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Биариц. Държавите от Г-7 се разбраха да отпуснат 20 млн. евро за борбата с пожарите, бушуващи в Амазония, предава AFP.
По голямата част от парите ще бъдат използвани, за да бъдат изпратени самолети, които да се борят с бедствието, според източник, близък до френското президентство.
Лидерите на страните на срещата от формата Г-7 в Биариц, също така стигнаха до решение да подкрепят план за възстановяване на амазонските гори, който ще бъде изготвен от ООН през септември.
По-рано британският премиер Борис Джонсън обяви, че Великобритания ще дари 10 млн. паунда за борба с пожарите в Бразилия.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Лондон. Великобритания ще направи дарение в размер на 10 млн. паунда (12 млн. долара) за възстановяването и защитата на амазонските тропически гори след избухналите в региона пожари, пише британският вестник The Independent.
Това беше обявено от министър-председателя на Обединеното Кралство Борис Джонсън, по време на срещата от високо равнище на лидерите на страните от Г-7 в Биариц.
Заради това си обещание премиерът беше обвинен, че използва кризата за да подобри репутацията си. Според природозащитниците не е логично премиерът да се застъпва за борба с промените в климата, като в същото време намалява митата за гориво.
Очакваше се на срещата във Джонсън да призове световните лидери да се обединят зад амбициозни нови цели за спиране и преодоляване на екологичната катастрофа и за справянето с климатичните промени.
Премиера постави акцент върху биоразнообразието в своето съобщение до лидерите от Г-7, според някои в опит да насърчи президента на САЩ Доналд Тръмп да обърне внимание на околната среда, без да се налага да се конфронтира с него заради отказа на президента да се бори с климатичните промени.
Финансирането от страна на Великобритания е предназначено да помогне за защитата на местообитанията и животинските и растителни видове в бразилската част на Амазония, където в рамките на няколко седмици избухнаха на 70 хил. пожара.
Джонсън отказа да се присъедини към френския президент Еманюел Макрон и ирландския премиер Лео Варадкар, които заплашиха да саботират от търговските сделки с десния бразилски президент Жаир Болсонаро, който е обвиняван за това, че не прави достатъчно за да предотврати пожарите.
Джонсън заяви, че бедствието не трябва да се използва като извинение за намеса в свободната търговия. Това предизвика коментари от страна на представители на лейбъристите, че се „сдушава“ с администрацията на Болсонаро.
„В една седмица, в която всички гледахме ужасени, докато амазонската гора е в пламъци, не можем да избягаме от реалността на щетите, които нанасяме на природата“, заяви Джонсън, докато обявяваше подробностите около дарението.
„Планетата е изправена пред две огромни заплахи, изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Това са две страни на една и съща монета - невъзможно е да се реши едното предизвикателство, без да се реши другото“.
„Не можем да спрем промените в климата без да защитаваме природата и не можем да възстановим околната среда без да се борим промените в климата“, добави той.
Активистът на организацията „Приятели на Земята“ Аарон Кийли осъди думите на Джонсън.
„Не се връзва правителството да се ангажира с глобалното биоразнообразие по света и да намалява митата за гориво у дома.“, заяви той.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Биариц. Президентът на САЩ Доналд Тръмп изясни защо е отказал да се срещне с външния министър на Иран Джавад Зариф, който по-рано изненадващо се присъедини към лидерите на Г-7 в срещата от високо равнище в Биариц, предава AFP.
„Смятам, че е твърде скоро да се срещнем“, заяви Тръмп пред репортери, малко след като каза и, че е очаквал Зариф да се появи на срещата.
„Не търсим смяна на режима в Иран“, добави той.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Биариц. Лидерите на страните от Г-7, които се срещнаха в Биариц се съгласиха да започнат обща комуникация с Иран, както обяви президента на Франция Еманюел Макрон по-рано, но Тръмп се противопостави на идеята, като заяви, че всяка държава ще прави каквото сметне за добре, пише европейската редакция на Politico.
“Обединени сме от две неща, не искаме Иран да получи ядрено оръжие и не искаме ескалация и дестабилизация на региона“, заяви Макрон.
Френски дипломат дори добави, че лидерите в Биариц, включително Тръмп, да предоставили картбланш на Макрон да говори с властите в Техеран и да подготви съвместното изявление към Иран.
„Лидерите на Г-7 се съгласиха, че Макрон, като президент (на страна) от Г-7 може да разговаря с иранските власти и да им изпрати съобщение на базата на това, което обсъдихме“, заяви френският източник.
Говорейки пред репортери, след като се срещна с японския премиер Шиндзо Абе по време на срещата от високо равнище във френския курорт, Тръмп не звучеше съвсем съгласен с идеята на Макрон.
На въпрос дали е съгласен с решението за съвместно изявление, той отговори: „Не, не съм обсъждал това.“.
Попитан дали подкрепя връзката на Макрон с иранските власти, той отговори, че я подкрепя, но добави, че също така подкрепя контактите на японския премиер с Иран.
"Ние ще направим свое изказване. Но не можем да възпрепятстваме другите", каза той.
"Ако искат да говорят, да говорят.", добави Тръмп.
Коментарите на Макрон и Тръмп в Биариц подчертаха, че макар Европа и САЩ да имат общи цели по отношение на Иран, те имат дълбоки различия по отношение на идеите си как да постигнат тези цели.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Биариц. Измина вторият ден от преговорите между страните от формата Г-7 във френският град Биариц. В него световните лидери обърнаха внимание на Брекзит, търговските войни, търговските споразумения между присъстващите страни и потенциалното връщане на Русия във формата. Джонсън разговаря и с Доналд Тръмп във връзка с търговската сделка между САЩ и Обединеното Кралство, която се очаква да бъде договорена и да влезе в сила след Брекзит. Еманюел Макрон беше обвинен от американски държавни служители, че се опитва да трупа популярност във Франция, като измества фокуса на срещата към теми като промените в климата и равенството между половете. Все още се обмисля и връщането на Русия към групата на Г-7, макар повечето присъстващи на срещата да гледат отрицателно на тази перспектива. Доналд Тръмп все пак заяви, че е "съвсем възможно" да покани Владимир Путин на следващата среща от формата, на която САЩ ще са домакини.
Изненадата на деня се оказа обаче "необявеното" посещение на иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф, който се срещна с френските министри на външните работи и на финансите, след което и с френския президент.
"Срещнах се с Еманюел Макрон в кулоарите на Г-7 в Биариц след обширни преговори с (френския външен министър) Жан-Ив Льо Дриан и министъра на икономиката и финансите на Франция Бруно Льо Мер", написа Зариф на страницата си в социалната мрежа „Туитър“ в неделя.
Иранският външен министър също отбеляза, че "предстои труден път" за разрешаване на ситуацията около Иран, обаче, "си струва да се опита".
От своя страна Reuters, позовавайки се на очевидци, информира, че Зариф е напуснал френския град Биариц, в който се провежда срещата на Г-7. Според представителя на френската делегация преговорите с иранския външен министър са продължили 3 час и половина, а 30 минути е продължил разговорът му с Макрон.
Представителят на Елисейския дворец каза, че Франция оценява положителните резултати от преговорите, които се проведоха в Биариц с участието на иранския външен министър. "Дискусиите със Зариф бяха положителни и ще продължат", се казва в изявлението.
Представителят на Елисейския дворец каза, че поканата за Зариф да пристигне с иранска делегация в Биариц „е изпратена в съгласие със САЩ“. По-рано Елисейския дворец, във връзка с появата в медиите на твърдения, че Франция едностранно покани иранците, беше разпространено изявление, че всички преговори за ядрена програма на Иран се провеждат „в атмосферата на прозрачност със своите европейски и американски партньори“.
Според медиите обаче на тези срещи не е постигнат пробив. Доналд Тръмп беше изненадан от неочакваното пристигане на иранския външен министър за изненадващи преговори с Г-7, но планът на френския президент Еманюел Макрон за намаляване на напрежението между Иран и САЩ ефектно се провали.
Макрон очевидно е планирал да се опита да потисне нарастващото напрежение в Персийския залив, като частично отмени американското петролно ембарго върху Иран, за да може страната да се върне в пълно съответствие с ядреното споразумение от 2015 г., ограничаващо ядрената й програма. Той смята, че ако напрежението бъде намалено, тогава ще има възможност за разговори по други въпроси, включително регионални конфликти и иранската програма за балистични ракети. Но Тръмп накратко заяви, че не е обсъждал предложението с Макрон и не се ангажира с подобни идеи.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп и японският премиер Шиндзо Абе обявиха принципно споразумение за голяма двустранна търговска сделка, предава AFP.
"Това е много голяма сделка", заяви Тръмп след разговори с Абе в кулоарите на срещата на Г-7 във френския курортен град Биариц. "Милиарди и милиарди долари", каза той.
"Това включва земеделие, включва електронна търговия. Тя включва много неща. По принцип се споразумяхме."
Абе потвърди, че двете страни "успешно са постигнали консенсус" след "интензивни" преговори.
И двамата лидери заявиха, че се надяват на официално подписване по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк следващия месец.
Въпреки това, Абе предупреди: "Все още имаме някои останали работи, които трябва да свършим ... главно финализиране на формулировката."
Американският търговски представител Робърт Лайтизър заяви, че споразумението ще бъде особено от полза за фермерите в САЩ - политически важна група за Тръмп в неговия стремеж за преизбиране през 2020 г.
На въпрос дали американските мита, които вече са наложени на японските автомобили, ще бъдат премахнати в резултат на сделката, Лайтизър каза, че някои мита ще бъдат премахнати, "но не и тези".
Тръмп също каза, че митата "остават същите", но няма да се повишават.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп предположи, че е „съвсем възможно“ да покани президента на Руската Федерация Владимир Путин на следващата среща на Г-7 във Вашингтон.
Това е в противоречие с мненията на другите страни от формата, които настояха, че анексирането на Крим е все още актуална причина Русия да не присъства на срещите на Г-7.
САЩ ще са домакини на лидерите на формата догодина, и Тръмп заяви, че може и да покани Путин като гост, макар да не е сигурен все още.
И по-рано американският президент е заявявал, че би подкрепил завръщането на Москва във формата.
„Смятам, че е много по-уместно и Русия да е част от него (Г-7). Поради това мога да видя как Москва би присъствала отново в Г-8. И ако някой би направил такова предложение, със сигурност бих бил благосклонен“, заяви президентът.
Германският канцлер Ангела Меркел обвърза завръщането на Русия в Г-7 с прилагането на споразуменията от Минск, предава РИА Новости.
Според нея по време на дискусията на темата за Русия и Украйна „е имало общи и различни оценки“. Въпреки това, всички страни членки на Г-7, подчерта тя, подкрепят позицията на Германия, която очаква напредък в процеса от Минск за присъединяване на Русия към международния клуб.
По-рано през деня президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че руският му колега Владимир Путин вероятно ще бъде поканен на следващата среща на върха на Г-7. На 20 август той призова завръщането на Русия към формата на Г-8, тъй като много от обсъжданите теми засягат Москва.
За поканата на Руската федерация на срещата през 2020 г. също се изказа в подкрепа френският президент Еманюел Макрон. В същото време той и други лидери на Г-7 казаха, че завръщането на Русия е възможно, след като ситуацията в Украйна бъде урегулирана.
Френският президент Еманюел Макрон заяви в неделя, че лидерите на големите индустриални страни в света са близо до споразумение за това как да помогнат в борбата с горските пожари в Амазония и да се опитат да поправят опустошенията след тях.
„Има истинско сближаване, всички трябва да заявим:„ нека всички се съгласим да помогнем на тези страни, засегнати от тези пожари “, каза той пред репортери в Биариц.
Той каза, че страните от Г-7, включващи САЩ, Япония, Германия, Франция, Италия, Великобритания и Канада, финализират възможна сделка за „техническа и финансова помощ“.
Макрон постави пожарите в Амазония в началото на срещата на върха, след като ги обяви за глобална извънредна ситуация, и започна дискусиите за бедствието още по време на вечерята в събота.
Представител на ЕС, който отказа да бъде назован, заяви, че лидерите на Г-7 са се съгласили да направят всичко възможно, за да помогнат за справяне с пожарите, като на Макрон се дава мандат да се свърже с всички страни в региона на Амазонка, за да види какво е необходимо.
"Това беше най-лесната част от разговорите", заяви служителят, пожелал анонимност.

Редакция: Юлиян Марков

Биариц. Противоречията между лидерите на Г-7 се изостриха, пише руският вестник “Коммерсантъ“.
В събота следобед, в обръщение към френските граждани, президентът Макрон очерта основните теми на срещата на върха в Биариц: въпросите за разрешаване на международни кризи и деескалация на търговските спорове, както и ситуацията с пожарите в Амазония и тяхното въздействие върху околната среда. Основната тема обаче той нарече борбата срещу различни прояви на неравенство в света.
От своя страна американската делегация първоначално настояваше, че основната и единствена тема на срещата на върха на Г-7 трябва да бъде обсъждане на възможна глобална финансова криза и проблемите на националната сигурност на съюзниците на САЩ. В тази връзка, в навечерието на откриването на срещата, вестник The Washington Post предположи, че една от основните задачи за домакините ще бъде "минимизиране на шансовете президентът Тръмп да разбие всичко". Подобни опасения изразиха и американските политици.
В същото време медиите съобщават, че членовете на американската делегация са "вбесени", обвинявайки домакините на срещата, че тя е организирана по такъв начин, че да "изолират САЩ". Според съветници на ръководителя на Белия дом френската страна умишлено е избрала „популярни проблеми“ за основна тема на срещата на Г-7, а не проблемите на глобалната икономика.
Самият президент на САЩ добави гориво към огъня. Преди да полети за Франция, Доналд Тръмп заплаши, че ще въведе такива мита върху френски вина, каквито светът все още не е виждал. По-рано той раздразнено говори за решението на президента Макрон да въведе допълнителен данък от три процента върху продуктите на американските ИТ компании. „Франция току-що въведе цифров данък върху нашите великолепни американски технологични компании – написа той в социалната мрежа „Туитър“ през юли.„ Ако някой може да ги облага с данъци, това трябва да е тяхната родна страна, САЩ. Скоро ще обявим сериозен отговор за тази глупост, извършена от Макрон. " Още в следващия туит Доналд Тръмп каза, че „американското вино е по-добро от френското“.
Освен това, преди да замине за срещата на върха в Биариц, Доналд Тръмп разкритикува правителствата на Великобритания, Франция и Германия, които отказаха да приемат бойците от „Ислямска държава“ (ИД), заловени в Сирия, и заплаши че все пак ще върнат бойци на територията на тези държави.
„Сега държим хиляди бойци от ИД и Европа трябва да си ги вземе. И ако Европа не ги вземе, тогава няма да имам друг избор, освен да ги пусна там, откъдето са дошли, а това е Германия, Франция и други страни “, каза той.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Биариц. Германският канцлер Ангела Меркел обвърза завръщането на Русия в Г-7 с прилагането на споразуменията от Минск, предава РИА Новости.
Според нея по време на дискусията на темата за Русия и Украйна „е имало общи и различни оценки“. Въпреки това, всички страни членки на Г-7, подчерта тя, подкрепят позицията на Германия, която очаква напредък в процеса от Минск за присъединяване на Русия към международния клуб.
По-рано през деня президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че руският му колега Владимир Путин вероятно ще бъде поканен на следващата среща на върха на Г-7. На 20 август той призова завръщането на Русия към формата на Г-8, тъй като много от обсъжданите теми засягат Москва.
За поканата на Руската федерация на срещата през 2020 г. също се изказа в подкрепа френският президент Еманюел Макрон. В същото време той и други лидери на Г-7 казаха, че завръщането на Русия е възможно, след като ситуацията в Украйна бъде урегулирана.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Биариц. Високопоставени сътрудници на Доналд Тръмп в неделя омаловажиха "заповедта“ му американските компании да напуснат Китай скоро, след като указ на президента, нареждащ на компаниите да започнат да търсят алтернативи, бе посрещнат със скептицизъм, предава AFP.
Министърът на финансите Стивън Мнучин и икономическият съветник на Белия дом Лари Кудлоу коментираха от Франция, където Тръмп участва в срещата на върха на Г-7, за да изгладят напрежението в бизнес общността, предизвикано от петъчната публикация в социалната мрежа „Туитър“ на Тръмп.
Тръмп каза, че "няма план засега" да приведе американските компании в съответствие и неговите сътрудници бързо подкрепиха съобщението.
"Той би имал правомощието да направи това ... но не го е направил", каза Мнучин пред Fox News.
Мнучин каза, че подобни правомощия идват от малко неясния Закон за извънредни икономически правомощия (IEEPA), федерален закон, приет през 1977 г.
Законът предоставя на президента правомощия да регулира международната търговия в условията на "необичайна и извънредна заплаха" от чужбина за външната политика на САЩ, националната сигурност или икономиката.
Този закон никога не е използван за в търговски спор.
"Мисля, че това, което той каза, е, че той нарежда на компаниите да започнат да търсят алтернативи", добави той.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Биариц. Френският президент Еманюел Макрон се срещна с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф в кулоарите на срещата на върха на Г-7 в Биариц, предава TACC.
"Срещнах се с Еманюел Макрон в кулоарите на Г-7 в Биариц след обширни преговори с (френския външен министър) Жан-Ив Льо Дриан и министъра на икономиката и финансите на Франция Бруно Льо Мер", написа Зариф на страницата си в социалната мрежа „Туитър“ в неделя.
Иранският външен министър също отбеляза, че "предстои труден път" за разрешаване на ситуацията около Иран, обаче, "си струва да се опита".
От своя страна Reuters, позовавайки се на очевидци, информира, че Зариф е напуснал френския град Биариц, в който се провежда срещата на Г-7. Според представителя на френската делегация преговорите с иранския външен министър са продължили 3 час и половина, а 30 минути е продължил разговорът му с Макрон.
Представителят на Елисейския дворец каза, че Франция оценява положителните резултати от преговорите, които се проведоха в Биариц с участието на иранския външен министър. "Дискусиите със Зариф бяха положителни и ще продължат", се казва в изявлението.
Представителят на Елисейския дворец каза, че поканата за Зариф да пристигне с иранска делегация в Биариц „е изпратена в съгласие със САЩ“. По-рано Елисейския дворец, във връзка с появата в медиите на твърдения, че Франция едностранно покани иранците, беше разпространено изявление, че всички преговори за ядрена програма на Иран се провеждат „в атмосферата на прозрачност със своите европейски и американски партньори“.

Превод и редакция: Юлиян Марков