Москва. Русия няма планове да разполага нови балистични ракети, стига САЩ да покажат същата сдържаност в Европа, каза руският министър на отбраната Сергей Шойгу, цитиран от Reuters, като се позовава на информация на телевизия „Россия 24“.
Коментарите идват след като Вашингтон се оттегли от Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) с Русия, след като обяви, че Москва не спазва споразумението.
Кремъл също се оттегли от договореностите, но Шойгу заяви, че няма планове за разполагането на нови балистични ракети.
„Ще се придържаме към това. Освен ако няма подобни системи в Европа (разположени от Вашингтон), ние няма да правим нищо там“, заяви министърът.
Руският президент Владимир Путин предупреди, че Москва ще започне да разработва ядрени ракети за къси и средни разстояния, ако САЩ започнат да правят същото след прекратяването на договора.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Москва. Русия никога не е отказвала диалог със САЩ по Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) и е показала откритост и прозрачност в действията си, заяви министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу, цитиран от РИА Новости, която се позовава на информация на телевизионния канал „Россия 24“.
„Никога не сме отказвали диалог. Ние го предлагахме през цялото време, от февруари до август. Показахме нашата откритост. Показахме ракетата, която пораждаше съмнения. Американците не откликнаха. Ако е бил необходим допълнителен брой участници, тогава защо всичко трябваше да бъде разбито “, заяви Шойгу.
Споразумението ДРСМО беше прекратено на 2 август. В началото на тази година Вашингтон обяви едностранното си оттегляне от това споразумение, обвинявайки Русия в нарушаването му.
Превод и редакция: Теодор Пенев

Берлин. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел изрази мнение, че Русия е виновна за прекратяването на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО), което е довело до разпадане на част от системата за ограничаване на оръжията по света. Съответното тя подчерта в рамките на пресконференция в Берлин, отбелязва руският вестник „Известия“.
„Изключително съжалявам, че Русия доказано наруши ДРСМО и по този начин даде началото на края на това споразумение", цитира изданието думите на германския канцлер.
Меркел подчерта, че НАТО ще намери „общ отговор“ за прекратяването на споразумението и ще положи всички усилия да настоява за по-нататъшно ограничаване на оръжията.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви началото на оттеглянето на страната от ДРСМО през февруари 2019 г., обвинявайки Русия в нарушение на споразумението. Лидерът на Белия дом заяви, че иска да сключи нова сделка - с участието на Китай.
Москва многократно отрича твърденията на американската страна. В отговор на действията на Вашингтон Русия също реши да преустанови спазването на условията на споразумението. В резултат на това ДРСМО изтече на 2 август 2019 г.
ДРСМО бе сключен между СССР и САЩ през 1987 г. Той забранява на две страни да произвеждат и разполагат балистични и крилати ракети със среден обсег (от 1 000 до 5,5 хил. км) и по-малки (от 500 до 1 хил.км).

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Тъй като президентът на Руската федерация Владимир Путин и държавният глава на САЩ Доналд Тръмп разтрогнаха договор, който допринасяше за понижаването на рисковете от ядрена война, Америка трябва да увеличи своя конвенционален (неядрен) арсенал, за да не изостава от Москва и Пекин, съветва занимаващият се с изследване на стратегиите за национална отбрана Тимъти Уолтън в статия за популярния вестник The New York Times.

Агенция „Фокус“ представя превод на статията без съкращения и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.

Миналата седмица Договорът за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО), който бе в сила повече от 30 години, престана да съществува. Америка се оттегли от този договор в петък, 2 август, а Русия в събота, 3 август. Докато САЩ изпълняваха всички изисквания на този договор, Русия го наруши, като разгърна над 100 забранени ракети със среден обсег (т.е. наземна ракета с обсег на действие над 3000 километра, но не повече 5 500 километра.). Междувременно Китай, който не беше страна по договора, разположи хиляди такива ракети. САЩ нямат подобни снаряди.
За да се преодолее тази пропаст, дойде време Министерството на отбраната на САЩ да създаде и разположи наземни неядрени ракети със среден обсег на действие. ДРСМО беше разумно споразумение, което намали напрежението и спомогна за мирен край на Студената война. След подписването му през 1987 г. СССР и САЩ елиминираха наземните ракети с обхват от 500 до 5 500 километра. Такива ракети представляват опасност, защото ако са снабдени с ядрени бойни глави, те биха могли да бъдат използвани - предвид краткото им време на полет - за извършване на неочаквани атаки срещу съюзници в Европа и срещу СССР. Елиминирането на тези снаряди допринесе за стабилизирането на отношенията между СССР и САЩ и техните съюзници.
За съжаление Русия нарушаваше условията на това споразумение в продължение на 10 години. През 2008 г. тя проведе изпитания на наземни крилати ракети със среден обсег на действие 9M729. Снабдени с модерни системи за насочване, 9М729 и други нови руски ракети могат да нанасят прецизни удари по цели. Тази точност позволява на Русия да използва бойни глави с неядрени заряди, които се характеризират с по-малка зона на поразяване в сравнение с ядрените бойни глави, а това от своя страна увеличава вероятността Русия да ги използва в случай на конфликт.
В продължение на шест години американските дипломати търпеливо се опитваха да убедят Русия в необходимостта да спазва условията на този договор, но Москва пренебрегна исканията на САЩ и съюзниците от НАТО, продължавайки да създава и разполага забранени ракети. По-важното е, че Китай, който никога не е участвал в това двустранно споразумение и отказва да се присъедини към него няколко пъти, започна да разработва свои ракетни сили в края на 90-те години на миналия век, които несъмнено бяха призвани да се противопоставят на американците. В момента Китай има хиляди ракети, оборудвани както с неядрени, така и с ядрени бойни глави. Тези високоточни смъртоносни ракети са способни да атакуват кораби в морето, военни бази на сушата - не само в страните-съюзници на Америка в Азия, но и в самите САЩ, т.е.в Аляска, Гуам и Северните Мариански острови.
Тъй като американските сили нямат наземни неядрени ракети, които могат да се използват за атака на вражески войски, и нямат достатъчно системи за отбрана срещу китайски или руски неядрени ракети на наземна база, те редовно се провеждат симулации, за да се подтотвят за военни операции, включващи Китай или Русия. В истинската война обаче Америка може да бъде победена.
Ето защо САЩ трябва да се сдобият със собствени конвенционални ракети със среден обсег. Наличието на такива ще осигури значително оперативно предимство на американските войски и ще се превърне в сериозно предизвикателство за противниците. Ако тези ракети са разположени в САЩ и техните съюзниците, те могат бързо да атакуват вражески цели веднага след откриването им. Освен това използването на тези ракети за удари по добре защитени обекти и системи може да намали рисковете за пилотите на самолети и екипажите на военни кораби.
Тези нови ракети ще направят американските войски по-ефективни и ще сдържат Китай, Русия и други противници от агресивни действия. Освен това, снабдявайки тези ракети само с неядрени бойни глави, САЩ могат да намалят риска вражеските сили да ги объркат с ядрени ракети и да разсеят онези страхове, които някога са послужили като основа за подписване на ДРСМО. Тези ракети ще дадат възможност на САЩ да сключат споразумение с Китай, Русия и други страни, които ще забранят наземните ракети със среден обсег на действие, оборудвани с ядрени бойни глави.
Някои наблюдатели, специализирани в контрола върху оръжията, смятат, че оттеглянето от ДРСМО е опасно и може да провокира нова надпревара във въоръженията. Но сега много по-опасна стъпка е да наблюдаваме как Китай и Русия разполагат своите арсенали, докато ние продължаваме вербално да протестираме и анализираме възможностите си. За щастие сега САЩ имат по-разумни възможности за действие. Сега, когато престана да действа, сухопътните сили и пехотинците имат възможност да разработят и разгърнат наземни ракети със среден обсег на действие. Когато Конгресът на САЩ приключи работата по бюджета за отбрана, той може да направи разумни инвестиции в тези системи - да отпусне средства не само за създаването на нови ракети, но и за подобряването на съществуващи, като например крилатите ракети „Томахоук“ (които сега се изстрелват от кораби и подводници) или балистични ракети „Пършинг II“ (които ДРСМО забрани).
Ракетният арсенал, който ще включва както нови, така и подобрени ракети, ще позволи на Министерството на отбраната на САЩ да разгърне значителен брой ракети за няколко години при сравнително умерена цена. Китай и Русия полагат големи усилия за изграждането на своите ракетни сили. Сега, когато САЩ вече не са обвързани от ДРСМО, е време да се изравнят правилата на играта.

Тимъти Уолтън е научен сътрудник в Центъра за стратегически и бюджетни оценки, независима институция във Вашингтон, която изучава стратегиите за национална сигурност.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Една от причините за излизането на САЩ от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) е наличието на голям брой такива ракети у Китай, заяви съветникът на Белия Дом по национална сигурност Джон Болтън, цитиран от РИА Новости.
„Мисля, че вие говорите за коментарите на министъра на отбраната Марк Еспер за това, че искаме да разгледаме въпроса за разполагане на ракети със среден и малък обсег в Далечния Изток. Това е, защото Китай вече е разположил хиляди такива ракети. Те не са страна по ДРСМО, така че можеха да го правят свободно“, заяви той в ефира на телевизионния канал Fox News.
По думите на Болтън, от гледна точка на американските власти, при обсъждането на евентуалното разполагане на ракети в региона става въпрос само за защита на военните от САЩ в Япония и Южна Корея и съюзниците.
По-рано военният министър Марк Еспер заяви, че се обявява за възможно най-скорошно разполагане на ракети със среден обсег с наземно базиране в Азия.
ДРСМО прекрати своето действие на 2 август.
СССР и САЩ подписаха споразумение за ликвидация на ракетите със среден обсег (от хиляда до 5500 километра) и малък обсег (от 500 до хиляда км) през 1987 година.
Страните се задължиха да унищожат всички комплекси за балистични и крилати ракети с наземно базирани с указания радиус на действие, както и да не ги произвеждат, тестват и разполагат в бъдеще.

Превод и редакция: Иван Христов

Москва. Руският президент Владимир Путин заяви, че действията на САЩ за ликвидиране на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) могат да доведат до неограничена надпревара във въоръжаването.
"Въпреки случилото се, ние все още разчитаме на здравия разум, чувството за отговорност на американските колеги и техните съюзници - както към своя народ, така и към цялата международна общност", подчерта президентът. "Според нас действията на Съединените щати, които доведоха до премахването на ДРСМО, неизбежно ще доведат до девалвация, разрушаване на цялата рамка на глобалната сигурност, включително Договора за стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-3) и Договора за неразпространение на ядреното оръжие", предупреди той. "Такъв сценарий означава възобновяване на неограничена надпревара във въоръжаването."
"Русия е принудена да заяви със съжаление, че едностранчивото, с измислен претекст, оттегляне на САЩ от ДРСМО, унищожаването на един от основните документи в областта на контрола върху оръжията - сериозно усложнява ситуацията в света, създава основни рискове за всички", - каза Путин. Той подчерта, че „отговорността за случилото се е изцяло от американската страна“. "Вместо обмислено обсъждане на проблемите на международната сигурност, САЩ просто отмениха многогодишните усилия, насочени към намаляване на вероятността от мащабен военен конфликт, включително с използването на ядрено оръжие", каза руският президент.
Путин също така заяви готовността на Москва да възобнови пълноценните преговори за стратегическа стабилност и сигурност с Вашингтон. "За да избегнем хаоса, в който няма правила, ограничения и закони, трябва отново да претеглим всички възможни опасни последици и да започнем сериозен диалог без неясноти и по същество", каза Путин. "Русия счита за необходимо, без забавяне, да продължи пълноценните преговори за осигуряване на стратегическа стабилност и сигурност. " „Готови сме за това“, добави той.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Москва. Вината за прекратяването на съществуването на Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) е изцяло на Вашингтон. Това заяви в понеделник на брифинг заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, цитиран от ТАСС.
„Вината за това (прекратяване на съществуването на ДРСМО) е изцяло на американската страна. Именно САЩ станаха гробокопачи на договора. Те стартираха и завършиха процедурата по излизане от него. Междувременно Русия последователно и до последния момент се обявяваше за неговото запазване. Съответно, твърденията, каквито правят някои чуждестранни официални лица, както и отделни медии, че уж нашата страна също е излязла от договора и споделя отговорността с американците, са абсолютно некоректни“, заяви той.
„Напротив, Русия направи всичко възможно за спасяването на ДРСМО“, подчерта Рябков.
По думите на дипломата, решението на САЩ да ликвидират договора е нанесло тежък удар по създаваната с десетилетия система за контрол над въоръженията. „Неизбежни са далекоидущите последствия за всички архитектури на международната сигурност“, добави заместник-външният министър на Русия.
Вашингтон така и не е предприел действия за отстраняване на нарушенията на своите задължения по ДРСМО, заяви Рябков.
„Всъщност, именно САЩ така и не предприеха действия за отстраняване на техните нарушения по договора“, заяви той.
Както уточни Рябков, на първо място става въпрос за разполагане на сушата на пускови установки Mk-41, с които могат да се изстрелват ударни крилати ракети, което е забранено от договора. „Не бе направен никакъв напредък и по така наречените ракети-мишени, изстрелвани от американците от земята за тестване на своята система за ПРО (противоракетна отбрана), но аналогични по характеристики с балистическите РСМД. Същото се отнася и за използването от Пентагона на ударни безпилотни летателни апарати (БПЛА), които изцяло попадат под съдържащото се в договора определение „крилата ракета с наземно базиране“, посочи заместник-министърът.
Всички следващи стъпки в областта на контрола върху оръжията трябва да се вземат предвид, включително ядрените и ракетните възможности на Франция и Великобритания, каза Рябков.
„Със сигурност при всички по-нататъшни стъпки в областта на ядрено-ракетния контрол, при обсъждането на перспективите за различни формати на преговори, някои възможни хипотетични споразумения, ние ще настояваме в този процес да се вземат предвид съответните потенциали на Франция и Великобритания“. - каза дипломатът, отговаряйки на съответния въпрос на журналистите.
Според Рябков, съобщенията, че Париж и Лондон не трупат сили и средства и са ги стабилизирали на някакво ниво, не променят руската позиция, тъй като със сключването на СТАРТ-3 през 2010 година Русия практически е стигнала до границата, „след която всякакви бъдещи стъпки в тази сфера са възможни само като се вземат предвид всички фактори, влияещи на стратегическата стабилност и потенциалите на всички държави, които разполагат със съответстващите възможности“ в ракетно-ядрената сфера.

Участието на Китай в системата на контрол над въоръженията

САЩ трябва да отговорят на въпроса за участието на Китай в новата система за контрол на оръжията, каза Рябков, отговаряйки на въпроса дали е възможно да се сключи ново споразумение за системата за контрол над въоръженията, което да замени ДРСМО на фона на отказа на Китай да участва в тези преговори.
„По отношение на КНР внимателно записваме всички сигнали, които идват от Пекин. Обръщаме внимание на факта, че китайската страна заема много категорична позиция по този въпрос. Чухме какви предпочитания по този въпрос са изложени във Вашингтон, но какво да правим по-нататък с тези предпочитания и какво развитие е възможно тук - това е въпрос за Вашингтон, който инициира цялата дискусия“, каза Рябков.

Продължаване на диалога с Вашингтон

Руско-американският диалог за контрол върху оръжията трябва да бъде продължен, каза Рябков.
„Все още сме отворени за равноправен и констуктивен диалог със САЩ по темата за ДРСМО и други въпроси на стратегическата стабилност на основата на взаимно уважение и взаимно отчитане на интересите“, заяви дипломатът. „Възобновеният на 17 юли в Женева в междуведомствен формат руско-американски консултационен процес по проблемите на контрола над въоръженията с акцент върху техния ракетно-ядрен компонент трябва да бъде продължен“.

Обсъждане на по-широко споразумение

Русия, отбеляза Рябков, е готова да обсъди сключването на по-широко споразумение за ядрените оръжия, но призова за отказ от лозунгите и разговаряне по същество.
„Що се отнася до предложението за сключване на по-широко споразумение, ние сме готови за диалога и никога не го отказваме, но за да бъде диалогът съществен, трябва да говорим по същество, а не с лозунги, както се случва сега от американската страна“, подчерта той.

Мерки за сигурност

Рябков каза още, че Русия ще предприеме изчерпателни мерки, за да осигури собствената си сигурност във връзка с излизането на САЩ от ДРСМО.
„Пред новите заплахи, породени от САЩ, разбира се, ще предприемем всеобхватни мерки, за да гарантираме собствената си сигурност“, каза той.
Рябков добави, че Русия няма да разположи наземни ракети със среден и малък обсег в Европа или други региони, докато там не се появят американски въоръжения от този клас.
"Призоваваме Вашингтон да прояви отговорност и по примера на Русия да се откаже от разполагането на системи със среден и по-малък обсег, създадени от американците, за които се говори активно в Пентагона“, заяви заместник-министърът на външните работи на Русия.

Разработването на ракети със среден обсег в САЩ

Разработката на ракети със среден обсег в САЩ, каза Рябков, е в напреднал стадий.
“В САЩ разработката на нови средства със среден обсег са в напреднал стадий. Номенклатурата на тези средства е известна, тя може да се намери на открити сайтове“, отбеляза той.

Удължаване на СТАРТ

Договорът за стратегическо намаляване на настъпателните въоръженията (СТАРТ-3) може да бъде продължен за по-кратък срок, като юридически това е възможно, заяви заместник-министърът на външните работи на Русия.
"Би било още по-сериозен удар за международната система за сигурност, ако СТАРТ не може да бъде удължен за периода след 5 февруари 2021 г. Подновяването е възможно не само за пет години, но и за по-кратък период. Правната техника го позволява“, каза той.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Вашингтон иска бързо да разположи нови ракети със среден обсег на действие в Азия, за да се противопостави на издигането на Китай в региона, заяви новият американски министър на отбраната Марк Еспър в събота, предава AFP.
По време на пресконференция, попитан дали САЩ обмислят разполагането на нови такива оръжия в Азия, след като Вашингтон излезе от Договора за ракетите със среден и малък обсег, Еспър отговори „да, искам това“. „Бихме искали да разположим свой контингент колкото се може по-скоро“, добави той. „Предпочитам да е в рамките на няколко месеца“, уточни още Еспър, докато се качваше на самолет за Сидни, от където ще започне негово едноседмична обиколка в Азия.
Ръководителят на Пентагона обаче отказа посочи къде смята за най-правилно да се разположат такива съоръжения. „Няма да спекулирам защото това не зависи от нашите планове. Такива неща обикновено обсъждаш със своите съюзници“, каза той.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Вашингтон. Русия и САЩ ще могат да постигнат ново споразумение за ограничаване и редуциране на ядрените оръжия, такова мнение изрази американският президент Доналд Тръмп пред репортери в Белия дом, предава TAСС.
„Ще го кажа така: ако можем да сключим ново споразумение с Русия, чиято цел е намаляване и съкращаване на ядреното оръжие, това ще бъде от полза за целия свят. И наистина вярвам, че това може да се случи“, отбеляза Тръмп в петък.
Според собствените му думи, президентът е заинтересован от възможни контакти с руския и китайски държавен глава съответно Владимир Путин и Си Дзинпин, целящи намаляване на ядреното въоръжение в света с участието на Пекин. „Обсъдил съм това с Путин. Обсъдил съм това и с Китай“, допълни Тръмп. „Китай бе доста въодушевен от тази идея, както Русия“, обясни още той.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Вашингтон. САЩ възлагат отговорността за решението си да се оттеглят от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) на Русия, но те не вярват, че резултатът от тази стъпка ще бъде нова надпревара във въоръжаването. Това мнение беше изразено в петък в интервю за Fox News от заместник-прессекретаря на Белия дом Хоган Гидли, цитиран от TACC.
„Това беше споразумение от времето на студената война и, както отбеляза държавният секретар Майкъл Помпео, всички проблеми се крият в действията на Русия“, каза той. „Те имаха шанс да направят крачка напред, да работят в рамките на това споразумение и да ни позволят проверки, но те не го направиха и нашите съюзници ни подкрепиха в решението да се оттеглим от този договор."
На въпроса дали това ще доведе до нова надпревара във въоръжаването, заместник говорителят на Белия дом отговори отрицателно. "Не мисля така", каза той. "Президентът Тръмп има добри отношения с Владимир Путин, но случилото се е пореден пример за факта, че администрацията на президента Тръмп демонстрира строг подход към Русия".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. САЩ възлагат отговорността за решението си да се оттеглят от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) на Русия, но те не вярват, че резултатът от тази стъпка ще бъде нова надпревара във въоръжаването. Това мнение беше изразено в петък в интервю за Fox News от заместник-прессекретаря на Белия дом Хоган Гидли, цитиран от TACC.
„Това беше споразумение от времето на студената война и, както отбеляза държавният секретар Майкъл Помпео, всички проблеми се крият в действията на Русия“, каза той. „Те имаха шанс да направят крачка напред, да работят в рамките на това споразумение и да ни позволят проверки, но те не го направиха и нашите съюзници ни подкрепиха в решението да се оттеглим от този договор."
На въпроса дали това ще доведе до нова надпревара във въоръжаването, заместник говорителят на Белия дом отговори отрицателно. "Не мисля така", каза той. "Президентът Тръмп има добри отношения с Владимир Путин, но случилото се е пореден пример за факта, че администрацията на президента Тръмп демонстрира строг подход към Русия".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Минск. Оттеглянето на САЩ от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) нанася сериозна вреда за международната сигурност и стратегическата стабилност, заяви беларуското външно министерство, цитирано от ТАСС
"Република Беларус изрази съжаление за оттеглянето на САЩ от ДРСМО, което доведе до прекратяването му. ДРСМО беше един от най-важните елементи на съвременната архитектура на разоръжаване", се казва в изявлението. „ Прекратяването на действието му нанася сериозна вреда за международната сигурност и стратегическата стабилност и създава предпоставка за подновяване на надпреварата във въоръжаването в различни региони на света, предимно в Европа."
Външното министерство на Беларус отбелязва, че договорът е допринесъл значително за намаляване на напрежението и засилване на доверието на европейския континент чрез забрана на цял клас крилати и балистични ракети и всъщност бележи началото на практически стъпки в областта на ядреното разоръжаване. Минск при настоящата ситуация призовава "всички заинтересовани държави от двете страни на Атлантическия океан да положат максимални усилия за предотвратяване на разполагането на ракети със среден и малък обсег на европейския континент".
Руското външно министерство обяви в петък, че на 2 август по инициатива на американската страна ДРСМО е прекратен. САЩ обясниха решението си с отказа на Русия да изпълни американския ултиматум за унищожаване на новите крилати ракети тип 9M729, които според мнението на Вашингтон и неговите съюзници от НАТО нарушават разпоредбите на договора. Москва отрече тези обвинения, като заяви, че техническите характеристики на ракетите 9M729 са в рамките на разрешените от договора параметри, и подаде насрещни искове към Вашингтон.
Договорът е подписан от СССР и САЩ във Вашингтон на 8 декември 1987 г. и влиза в сила на 1 юни 1988 г. Под негово действие попадат ракети с по-малък (от 500 до 1000 км) и среден обхват (от 1000 до 5500 км). До юни 1991 г. задълженията по договора са изпълнени: СССР унищожава 1846 ракети, САЩ - 846, припомня ТАСС

Превод и редакция: Юлиян Марков

Москва. Вашингтон официално се оттегля от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО). Решението на Белия дом, обявено в петък от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, се коментира от Леонид Слуцки, председател на Комитета на държавната дума по международни въпроси. За последиците от тази стъпка той разсъждава в статията „След ДРСМО: Как да осигурим стратегическа стабилност“, написана специално за „Российская газета“, представена без редакторска намеса.
Договорът за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) влиза в историята. Той е сключен между САЩ и СССР през 1987 г. и е един от символите на края на Студената война и стълбовете на световната архитектура за контрол на оръжията.
Цялата отговорност за разваляне на този договор, разбира се, е на Вашингтон, който едностранно обяви оттеглянето си от договора. Следователно САЩ си осигуряват „свободна ръка“ в условията на конфронтацията, която те отприщиха срещу Русия и Китай. И в това значителна роля играе военният компонент.
Вашингтон отдавна е поел курс за разваляне на ДРСМО. Съединените щати обаче цинично и систематично се опитват да хвърлят цялата вина за това на Москва. След като представиха на Русия необосновани твърдения за нарушение на задълженията, САЩ, които от години сами не спазват изискванията на договора, направиха всичко, за да не се водят преговори за премахване на взаимните претенции. Вместо диалог, на руската страна бе представен ултиматум.
Би било абсурдно Русия да остане единствената държава, която спазва ДРСМО, особено в условия, при които ракетите със среден и по-малък обсег са разглеждани от Вашингтон като инструмент за военно възпиране на Руската федерация, Китайската народна република и други „противници“. Руското ръководство взе абсолютно правилното решение - да реагира огледално.
В същото време крахът на ДРСМО нанася сериозен удар върху стратегическата стабилност. Най-голямата опасност е перспективата за разполагане на ракети със среден и малък обсег на действие в Европа, особено в Централна и Източна Европа. Времето им за полет от Полша или балтийските страни до Русия е толкова кратко (около 4 минути), че в този случай Москва ще трябва да приеме доктрината за превантивни удари. И тук рискът от ядрен конфликт „по погрешка“ е значително увеличен.
Ако Вашингтон започне да разполага с ракети със среден и по-малък обсег по суша в Азиатско-Тихоокеанския регион, вероятно е надпревара с оръжия между САЩ и Китай, значителна част от носителите на ядрен арсенал от които са именно ракетите, обхванати от ДРСМО. Това допълнително ще усложни задачата за поддържане на контрол над стратегическите ядрени оръжия и ще отслаби режима на неразпространение.
Прекратяването на ДРСМО обаче само по себе си не означава критично отслабване на сигурността на Русия. Надеждно ядрено възпиране е осигурено за години напред. Най-новите руски оръжия, включително хиперзвукови, гарантират способността да се унищожи потенциален враг, независимо от количествените параметри на американските ядрени ракети и системи за противоракетна отбрана. Следователно опасността от ново състезание за ядрени оръжия не трябва да се разпространява в Русия.
В тази връзка "смъртта" на ДРСМО трябва по-скоро да се приеме като оправдание за започване на сериозна работа за укрепване на стратегическата стабилност в новите военно-стратегически условия. Тези условия, на първо място, трябва да включват фактора на „третите“ ядрени сили (не само Китай, но и Великобритания и Франция) в руско-американския диалог, липсата на линия между ядрено и стратегическо неядрено въоръжение, засилването на конфронтационната политика във Вашингтон, както и постепенно отмиране на договорите за намаляване на ядрените оръжия.
Като се имат предвид всички тези компоненти, ние, първо, трябва да продължим да преговаряме със Съединените щати относно неразгръщането на РСМО в Европа, особено в страните от Централна и Източна Европа и Прибалтика. При различен сценарий заплахите от глобален ядрен конфликт значително нарастват. Време е Вашингтон да се откаже от илюзиите, че военният сблъсък вероятно ще бъде ограничен до чисто европейски театър на действие. В случай на атака срещу Русия от територията на европейските страни-участнички в НАТО, ответният удар ще последва не само в Европа, но и в центъра за вземане на решения, тоест САЩ.
Второ, необходимо е да се стремим към удължаване на Договора за СТАРТ (START-3), единственият механизъм, който понастоящем регулира „правилата на играта“ в областта на ядрените оръжия и гарантира режим на прозрачност и предсказуемост. В случай на непродължаването му няма да има инструменти, ограничаващи състезанието с оръжие.
В същото време е важно да не се поддаваме на „триковете“ на Белия дом, по-специално на предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп за включване на Китай в преговорите за намаляване на ядрените оръжия. От Вашингтон подобна линия изглежда като опит да оправдае предварително своята неясна позиция по СТАРТ-3 и в същото време да се въведе елемент на недоверие в руско-китайските отношения. Москва не е против формата на тристранния диалог, но дали Пекин ще приеме това? Отговорът досега е отрицателен.
Необходимо е също така да се спре налагането на Русия като условие за удължаване на СТАРТ-3 "сделка" по отношение на тактическите ядрени оръжия. Това ще доведе само до едностранно разоръжаване на Русия и до формиране на сериозен военен дисбаланс в полза на НАТО. Ако трябва да изберем между непродължаването на СТАРТ-3 и "контрола" над руските тактически ядрени оръжия, тогава "по-малкото зло" ще бъде прекратяването на договора. Но дори и в този случай е необходимо да се постигне споразумение за запазване на мерките за прозрачност на стратегическите ядрени оръжия.
Трето, трябва да се водят преговори със Съединените щати и други ядрени държави за стратегическата стабилност като цяло, за адаптирането на мерките за осигуряването й към новата военно-стратегическа ситуация.
В този контекст можем само да приветстваме започването на диалог за стратегическата стабилност между Русия и Съединените щати на ниво министерства на външни работи. Бих искал да се надявам, че в годината, останала преди президентската кампания в Съединените щати да достигне финала, ще бъде възможно да се продължи напред по този въпрос. Ние на парламентарно ниво ще помогнем за това по всякакъв начин.

Превод: Юлиян Марков

Варшава. Министърът на външните работи на Полша заяви в петък, че пълната отговорност за разпадането на Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) е на Русия, след като САЩ формално се оттеглиха от споразумението от 1987 година, предава Reuters.
„Липсата на готовност на Русия да зачита ДРСМО не остави избор на САЩ, заяви Яцек Чапутович в „Туитър“.

Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. НАТО ще избегне „нова надпревара във въоръжаването“ с Русия и няма да разположи ядрени ракети на територията на Европа след края на действието на Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) в петък, обеща генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, цитиран от AFP.
„Не ни трябва нова надпревара във въоръжаването и нямаме намерение да разполагаме нови ядрени ракети с наземно базиране в Европа“, заяви Столтенберг на пресконференция в Брюксел.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. САЩ в петък излязоха от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) от 1987 година. По този начин в историята отива едно от най-важните споразумения, благодарение на което Москва и Вашингтон унищожиха близо 2700 ракети от двата класа, а освен това сключиха последващи договорки в сферата на разоръжението и контрола над въоръженията, позволили да се укрепи стратегическата стабилност и да се изгладят противоречия в двустранните отношения, коментира ТАСС. Материалът е представен без редакторска намеса.
САЩ спряха да изпълняват задълженията си в рамките на ДРСМО на 2 февруари на основание, че Русия нарушава споразумението. За първи път Вашингтон обвини Москва в нарушаване на договореностите още през юли 2014 година. Според версията на администрацията на САЩ. създаването на ракета 9M729 от Русия е било нарушение на договора. Москва отхвърля подобни заключения на Вашингтон и отправя редица насрещни искове към изпълнението на договора от американската страна, засягайки например елементите на системата за противоракетна отбрана на САЩ в Европа. Същевременно през февруари САЩ предупредиха, че в съответствие с член 15 от договора те ще излязат от него след шест месеца, ако Русия не изпълни техните специфични изисквания, включително, на първо място, унищожаването на ракетата 9M729. Москва оцени тези действия на Вашингтон като умишлено поставяне на неприемлив ултиматум.
Въпреки това експертната общност в САЩ счита, че едва ли не в равна степен отговорността за унищожаването на договора се пада на руско-американските разногласия относно определени оръжейни системи, както и действията на редица длъжностни лица от висок ранг във Вашингтон. Във връзка с това на първо място се споменава помощникът на президента на САЩ по национална сигурност Джон Болтън.
Факт е, че през последните няколко десетилетия Америка провежда политика на демонтаж на съществуващата архитектура на международната сигурност. През 2002 г. Съединените щати се оттеглиха от Договора за противоракетната отбрана между САЩ и Русия, сега напускат ДРСМО, а Болтън наскоро заяви, че друго ключово споразумение в областта на контрола върху оръжията е малко вероятно да бъдепродулжено. Имаше предвид Договора за мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (START, неофициалното име е START-3). Ако това споразумение, което САЩ наричат новия START, се е отразило на съдбата на Договора за ПРО и ДРСМО, тогава световната общност за първи път през последните 50 години ще остане без ограничения на ядрените потенциали.
Както съобщи пред кореспондента на ТАСС ръководителят на американската Асоциация по контрол над въоръженията Дерил Кимбъл, Пентагонът разчита в края на август да проведе изпитание на ракети, подобни на тези, които до момента бяха забранени от ДРСМО. „Моите източници казват, че Министерството на отбраната (на САЩ), най-вероятно, ще проведат изпитания, летателно изпитание на крилата ракета с наземно базиране още в края на август – само няколко седмици след датата на прекратяване на действието на ДРСМО“, отбеляза авторитетният американски специалист. На уточняващ въпрос, дали става въпрос за ракета, забранена от ДРСМО, той отговори „Да“.
В средата на март служителите на Пентагона обясниха, че това е тест на ракетата Томахоук с обсег около хиляда км. Както тогава се изрази представител на военните кръгове на САЩ от висок ранг, Вашингтон има намерение да докаже „правилността на идеята, че можете да вземете Томахоук и да я поставите на камион“. Той също така предположи, че ще отнеме само около година и половина, за да бъдат внедрени такива системи от въоръжените сили на САЩ, ако се вземе такова решение.
Освен това през ноември Министерството на отбраната на САЩ планира да проведе тест на балистична ракета със среден обсег на действие. Според Пентагона ще бъде тествана напълно нова ракета, подобна на Pershing-2. Американските ракети Pershing-2 бяха унищожени до 1991 г. в рамките на изпълнението на ДРСМО.

Нови американски ракети в Европа?

Кимбъл е убеден, че настоящата администрация на САЩ, ръководена от президента Доналд Тръмп, наистина иска да направи опит за разполагане на американски неядрени ракети със среден обсег в Европа. „През 2018 г. те (ръководителите на американската администрация - ТАСС) пуснаха програма за научни изследвания и развойна дейност (НИРД), включваща създаването на ракети, които не са разрешени от ДРСМО, в случай че споразумението отиде в миналото. През 2019 г. те поискаха 96 милиона долара за научноизследователска и развойна дейност на три типа ракети със среден и малък обсег, включително крилати ракети с наземно базиране“, припомни експертът.
Асоциацията начело с Кимбъл е основана през 1971г. Тя е базирана във Вашингтон и е една от най-известните американски неправителствени организации, застъпващи се за укрепване на международните режими за неразпространение и разоръжаване.
„Знаем, че НАТО обсъжда варианти за действие в случай на ликвидиране на ДРСМО. Американски длъжностни лица, включително министърът на отбраната Марк Еспер, казват, че засега няма планове за разполагане на конвенционални ракети със среден и малък обсег в Европа, но това се обсъжда със съюзниците. По този начин, всички знаци показват, че те се движат напред [към разполагането на ракети, забранени от ДРСМО]“, каза Кимбъл.

Точки на противодействие

Въпреки това, продължава ръководителят на асоциацията, „има сериозен въпрос, ще подкрепи ли това (начинание) НАТО, има въпроси, дали Конгресът (на САЩ) ще финансира това“. „Палатата на представителите (намиращата се под контрола на Демократическата партия) отхвърли искането за финансиране“, констатира Кимбъл.
През февруари той и директорът на информационните проекти, отнасящи се до ядрената сфера, във Федерацията на американските учени (ФАУ) Ханс Кристенсен изразиха в разговор с кореспондент на ТАСС мнението, че европейските страни нямат никакво желание да разполагат на своя територия нови американски ракетни системи в случай на излизане на САЩ от ДРСМО.

Китай и Азия

Коментирайки изявленията на държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео, който не изключи разполагането на американски ракети със среден обсег в Азия като част от стратегията за противодействие на Китай в интервю за Fox, Кимбъл предупреди срещу прибързани заключения по този въпрос.
„Ще си позволя малък редакционен коментар: някои медии и правителствени служители на Русия слушат изявленията на американските генерали и ги възприемат като последна инстанция на истината. Работата на тези момчета (американските военни лидери - ТАСС) обаче е да искат още и още оръжейни системи. Разбира се, те ще кажат, че искат [да имат] тези системи. Независимо от това, те не вземат решенията. Разполагането на американски ракети със среден обсег на действие в Азия изобщо не е предопределено в случая “, каза специалистът.
"Сигурен съм, че има дискусия къде да се разположат [такива ракети в Азия], кой съюзник ще бъде готов [да ги приеме]. Години ни разделят от тази възможност, защото ракетата трябва да бъде проектирана, разработена, изпитана. [За това] трябва да бъдат разпределени пари от Конгреса. Дори всичко да върви гладко, тогава по отношение на разполагането, ние говорим за три, четири или пет години“, добави Кимбъл.
рез зимата той и Кристенсен предсказаха в интервю за кореспондент на ТАСС, че на САЩ ще им трябва от година до повече от 10 години, за да създадат ракети, забранени ДРСМО.

"Малка студена война"

Според изследовател на ФАУ, ликвидирането на договора „представлява значително влошаване на американско-руските отношения и поставя основата за опасна ескалация [на напрежението поради] разполагането на ракети със среден и по-малък обсег на действие". „Смъртта на ДРСМО засилва недоверието и враждебността между Изтока и Запада, увеличава несигурността за бъдещето на други споразумения за контрол на оръжията - като важния нов START. Наблюдаваме на всички фронтове - в контрола над оръжията, военните операции, модернизацията на въоръжените сили, военните и политическа реторика - признаци на постоянно променяща се и опасна военна конфронтация, която може да се превърне в малка студена война”, - предупреди Дейн Кристенсен, който живее и работи в Съединените щати от 1991 г. насам.
Федерацията, в която се намира, е основана през 1945 г. от членове на проекта „Манхатън“ за създаване на атомна бомба. Сега тази непартийна организация с нестопанска цел се занимава с въпроси за неразпространение на оръжия за масово унищожение, ядрено разоръжаване и глобална сигурност.
От своя страна бившият координатор на Белия дом за контрол на оръжията и неразпространение на оръжия за масово унищожение (ОМУ) Гари Сиймор тревожно изтъкна в интервю пред кореспондент на ТАСС, че напускането на ДРСМО ще се превърне в „нов дразнител в отношенията между САЩ и Русия“. „Ако САЩ разположат ракети със среден обсег с наземно базиране в Европа, Русия, както очаквам, ще отговори със заплахи и ще разположи допълнителен брой собствени крилати ракети, което ще доведе до увеличаване на въоръжението в Европа“, каза Сиймор. В момента той работи в Центъра за наука и международни отношения в Белфеър към университета в Харвард и ръководи един от изследователските институти в университета Брандейс.
В същото време Сиймур е уверен, че премахването на ДРСМО „няма да окаже драматично въздействие върху архитектурата на глобалната сигурност“. „Тъй като Русия вече нарушава договора за сметка на своята ракета 9M729“, каза експертът.
От своя страна Кимбол призна, че ако Москва и Вашингтон действително се насочат към разполагането на нови ракети със среден и малък обсег на действие и по-малък обсег на действие, това на първо място ще „подкопае европейската сигурност и стратегическата стабилност на САЩ и Русия“.
„Второ, загубата на ДРСМО ще усложни всички бъдещи руско-американски преговори, които излизат извън рамките на разширяването на новия START, тъй като и двете страни ще искат и ще трябва да вземат предвид разполагането на ракети със среден и малък обсег - конвенционални или ядрени. Следователно това, което се случва, ще направи сключването на нов договор, който да смени новия, по-сложно, съчетано с по-голям брой предизвикателства“, каза ръководителят на асоциацията.
„Трето, загубата на Договора за INF и обстоятелствата, довели до това, оказват сериозно влияние върху репутацията на САЩ и Русия по отношение на техните ангажименти за прекратяване на надпреварата във въоръжаването и договаряне на ядрено разоръжаване. Трябва да помним, че с помощта на ДРСМО бяха елиминирани провряемо 2 592 ракети, че споразумението спомогна за прекратяване на надпреварата във въоръжаването от епохата на Студената война, което проправи пътя към Договора за намаляване на стратегическото въоръжение (START-1 от 1991 г.). Може би някои американски и руски длъжностни лица скърбят за елиминирането на тези ракети, но реалността е, че договорът помогна за подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон в следващия период. Да, днес отношенията са в лошо състояние. Това обаче не отменя факта, че този договор помогна за изграждането на капацитет за по-гладки по-малко конфронтационни отношения“, казва Кимбъл.

Излизане от положението

„Предизвикателството в близко бъдеще е как Русия и Съединените щати ще действат след края на ДРСМО, ще седнат ли [на масата за преговори], ще покажат ли зрялост и отговорност, за да обсъдят възможността за предотвратяване на повторно разполагане на ракети със среден и малък обсег в Европа, спосбни да заплашват Русия, както и ракетите със среден и по-малък обсег на действие в Русия, способни да застрашат Европа“, смята експертът.
Според него изходът от настоящата ситуация се осигурява от инициативите, които руският президент Владимир Путин постави през последните месеци и които предвиждат отказ от разполагане на първите нови РСМО.
„Концепцията, предложена от президента Путин, има потенциал. Ако НАТО и Русия могат да се споразумеят за план за отказ за разполагане на първите [ракети със среден и по-малък обсег], това може да забави новата надпревара с ракетни оръжия. Това обаче трябва да включва унищожаването или оттеглянето на западната част на ракетите 9M729“, казва Кимбъл.
Той уточни, че „това не означава, че Русия ще трябва да признае ракетите, нарушаващи ДРСМО“.
В същото време, за да изпълни инициативата на Москва, Северноатлантическият алианс ще трябва да предостави на Русия „допълнителни гаранции, че пусковите устройства Mk-41 на комплекса [за ПРО] Aegis Ashore (в Румъния и Полша) никога няма да бъдат използвани за изстрелване на нападателни ракети“, призна американският експерт.
„Това би било победа и за двете страни. Но това изисква повече креативни подходи и трябва да кажа, че засега нито една от страните не е показала достатъчна степен на фокус върху разработването на решения или творчески подходи“, заключи Кимбол.
Засега Вашингтон не е представил значими предложения, предназначени да предотвратят нова надпревара във въоръжаването с ракетни оръжия. Американското ръководство обаче няколко пъти се изказа в подкрепа на подготовката на подобно споразумение с участието на Китай в замяна на ДРСМО, но Пекин по същество отхвърли тези призиви.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Вашингтон. САЩ формално се оттегли от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) с Русия, след като прецени, че Москва го нарушава системно и няма намерение да се съобразява с него, предава Reuters.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп взе решение Вашингтон да се оттегли от споразумението за контрол над ядрените оръжия от 1987 г., казаха пред репортери висши служители на американската администрация.
Клаузите по договора забраняват на двете страни да позиционират наземни ракети с малък и среден обсег в Европа. Вашингтон сигнализира намерението си да се оттегли от ДРСМО преди шест месеца, ако Русия не започне да го спазва.
„САЩ няма да продължат да бъдат част от договор, който е умишлено нарушаван от Русия“, заяви американският държавен секретар Майк Помпео.
„Неспазването на договора от страна на Русия застрашава висшите интереси на САЩ, тъй като разработването и разполагането на нарушаващи споразумението ракетни системи представлява директна заплаха за САЩ и нашите съюзници и партньори“, каза още той.
Висши служители на администрацията, които пожелаха да останат анонимни, заявиха че Москва е разположила „множество батальони“ от крилати ракети в цяла Русия в нарушение на пакта, включително и в западната част на страната, „които са способни да нанасят удари по критични европейски цели.“
Москва отрича обвиненията, като твърди, че обсега на ракетите ги поставя извън клаузите на договора и обвини САЩ в скалъпване на фалшив претекст за излизането от споразумение, което Вашингтон иска да напусне за да може да разработва свои такива. Русия също така отказа искането на САЩ да унищожи новите си ракети, „Новатор 9М729“, познати като SSC-8 в НАТО.
Споразумението, договорено от бившия президент Ронълд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов и ратифицирано от Сената на САЩ, цели да елиминира арсенала от ракети със среден обсег на двете най-големи ядрени сили в света и да намали възможностите им за бързи ядрени удари.
Клаузите се отнасят до наземните ракети с обсег между 500 и 5500 км.

Вашингтон. САЩ ще излязат официално от руско-американския Договор за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) в петък, 2 август, предава ТАСС.
Това заяви помощникът на президента на САЩ по национална сигурност Джон Болтън на студентска конференция на консервативния фонд „Млада Америка“ във Вашингтон.
„Официалното прекратяване на ДРСМО ще се състои в петък, когато САЩ ще излязат (от договора)“, потвърди Болтън.
Той за пореден път обвини Русия, че нарушава ДРСМО. „Прекалено дълго САЩ спазваха договора, докато Русия продължаваше да разработва съвременни балистични и хиперзвукови системи с цел модернизация на своите въоръжения – в нарушение на договора“, заяви той.
Болтън посочи и друг проблем, който според него е свързан с ДРСМО. „Този договор ни връзваше ръцете, докато същевременно Китай разработваше свои въоръжения със среден обсег и не беше ограничен от никакви договорни задължения. В интерес на нашата национална сигурност ние решихме да си развържем ръцете, за да защитаваме ефективно Америка през XXI век“, поясни помощникът на Доналд Тръмп.
„Гледаме на контрола над въоръженията като средство за постигане на целите, а не като самоцел“, посочи той.

START-3

Болтън каза също, че руско-американският договор за мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (START, неофициалното име е START-3) едва ли ще бъде удължен, но администрацията на Вашингтон все още не е взела никакви решения по този въпрос.
„Новият START, ратифициран през 2010 г., имаше пропуски от самото начало. Той не обхващаше тактическото ядрено оръжие с малък обсег и новите руски системи за доставка. Изтича през февруари 2021 г. Досега не е взето решение, но едва ли ще бъде подновен“, - каза Болтън.
„Защо да продължаваме настоящите недостатъци на системата, за да можем просто да кажем, че имаме договор? Трябва да се съсредоточим върху нещо по-добро и ще се съсредоточим“, заяви помощникът на президента.
Той посочи важността на воденето на преговори за контрол над въоръженията с Русия и Китай.

Диалог с Русия и Китай по въпросите на контрола върху оръжията

САЩ вярват, че е дошъл моментът да се откажат от двустранните договори и искат да преговарят с Русия и Китай по въпросите на контрола върху оръжията, заяви Болтън
„Светът се отдалечи от Студената война и двустранните договори, които обхващат ограничени видове ядрено оръжие или само определен обсег на действие на ракетите на противника. Президентът (на САЩ Доналд Тръмп) иска ефективен контрол над въоръженията, който обезпечава реална сигурност за американския народ и нашите съюзници. Във връзка с това той стигна до извода, че ние сме длъжни да водим преговори както с Русия, така и с Китай“, отбеляза Болтън.
„Контролът на оръжията може да допринесе за националната сигурност на Съединените щати и на нашите съюзници“, смята помощникът на държавния глава.

Превод и редакция: Иван Христов

Берлин. Германия би искала да види от страна на Русия усилия за запазване на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО). Това подчерта говорителят на Министерството на външните работи в Берлин Кристофер Бургер на редовен брифинг, предава TACC.
„От гледна точка на партньорите на НАТО няма стъпки от страна на Русия към връщане към договора. Затова, за съжаление, очакваме, че на 2 август действието на ДРСМО ще изтече“, подчерта Бургер.
В началото на годината САЩ обявиха изтеглянето си от договора, ако Русия не спре да нарушава заложените в него нарушения. Официална Москва отрече твърденията на Вашингтон.

Превод и редакция: Тереза Герова

Брюксел. В авторска статия за германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреждава, че ако Русия не направи отстъпки, след по-малко от месец в историята завинаги ще остане договор, с чието приемане някога е била забранена цяла категория ядрени оръжия.
Вашингтонският договор за ядрени системи със среден обсег, по-известен като Договор за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), е едно от най-значимите постижения в областта на международния контрол върху оръжията. Когато съветският генерален секретар Михаил Горбачов и американският президент (Роналд) Рейгън подписаха споразумение, той каза: „Можем да се гордеем, че сме засадили това дръвче, от което един ден ще израсне силно дърво на мира". И наистина, дървото порасна. Ядрените системи със среден обсег са предназначени да унищожават европейските градове и да убиват милиони хора. Ние се отървахме от това оръжие и светът стана по-сигурен.
Но сега Русия е разтрогна ДРСМО и по този начин създаде сериозна заплаха за нашата сигурност. Страната не само е разработила нова ракета със среден обсег 9M729, но и я е построила, изпитала и разположила.
Тази ракета е мобилна, лесно се крие. Германските градове, като Берлин, Франкфурт на Майн и Мюнхен, са в нейния обсег. Това намалява времето за предупреждение до няколко минути и намалява прага на избягване на ядрен конфликт.
Когато преди повече от шест години САЩ за първи път изразиха загриженост, че Русия разработва нова ракета, Москва категорично отрече съществуването й. Едва миналата година Русия най-накрая призна, че ракетата 9M729 съществува, но продължава да твърди, че с нея ДРСМО не е нарушен. Всъщност Русия отдавна се опитва да се отърве от договора. Президентът й Владимир Путин на Конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 г. публично изрази желание да се оттегли от договора.
Съюзниците на НАТО изцяло подкрепят американската визия, според която Русия нарушава ДРСМО. Някои съюзници потвърждават този факт независимо един от друг.
Поради нарушението на договора от страна на Русия, САЩ обявиха през февруари, че в рамките на шест месеца ще напуснат договора, в случай че Русия не се върне към пълно и видимо съответствие с документа. Срокът изтича на 2 август 2019 г.
Всички членове на НАТО отново призоваха Русия да разсее страховете и да се върне към изпълнението на договора. Само САЩ са провели повече от 30 срещи на високо равнище с Русия по този въпрос. Във Вашингтон спазват изцяло задълженията си по договора. В Европа няма нови американски ракети, но има нови руски ракети.
Договор, който се спазва само от една страна, не може да гарантира нашата сигурност. За съжаление, от Русия не видяхме никакви признаци на желание да се придържаме към договора. Затова трябва да се подготвим за свят без ДРСМО; свят, който ще бъде по-малко сигурен за всички нас. Когато министрите на отбраната на страните-членки на НАТО наскоро се срещнаха в Брюксел, те решиха, че НАТО ще реагира, ако Русия не започне да се съобразява с договора. Освен това ясно посочихме, че в нашия отговор ще бъдем умерени, отбранителни и обединени.
Съюзниците на НАТО не възнамеряват да разработват и разполагат наземни ракети със среден обсег в Европа. Няма да отразяваме огледално действията на Русия. Не искаме нова надпревара във въоръжаването и продължаваме да се придържаме към ангажиментите за ефективен контрол над въоръженията, разоръжаване и неразпространение.
Във време на нарастващо напрежение е още по-важно да останем в диалог помежду си. Ние отново призовахме Русия - не на последно място в Съвета Русия-НАТО - да направи правилния ход.

Прозорецът се затваря
Нашето послание е ясно: Русия все още има време да спаси договора, който гарантира нашата сигурност за повече от 30 години. Но прозорецът на тази възможност ще се затваря от ден на ден. През 1987 г. Русия успя да елиминира всичките си ядрени ракети със среден обсег за няколко седмици. Ако иска, тя може да действа бързо. Сега е моментът да действаме.
С действията си Русия подкопава не само ДРСМО, но и цялата система за контрол на оръжията, която създадохме заедно след края на Студената война.
Настоятелно призовавам Русия днес да се възползва от последния останал шанс и да запази силата на ДРСМО. В противен случай ще бъде единствено отговорна за неговото разпадане, в резултат на което светът ще стане по-малко стабилен за всички нас.

Превод и редакция: Тереза Герова

Москва. Руският президент Владимир Путин подписа закон за преустановяването на действието на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) за Русия. Текстът на закона, приет от Държавната Дума на 18 юни и одобрен от Съвета на Федерацията на 26 юни, е публикуван на официалния портал за правна информация, цитиран от TACC.
Законът гласи, че решението за подновяване на договора от страна на Русия ще бъде взето от държавния глава. Законът влиза в сила в деня на официалното му публикуване.
По-рано ръководителят на Комисията по отбрана и сигурност на Съвета на федерацията Виктор Бондарев заяви, че "решението за спиране на действието на договора е необходима и неизбежна мярка, адекватен подход към режима в областта на контрола над въоръженията".
Съединените щати за първи път обвиниха Русия в нарушение на ДРСМО през юли 2014 г. Оттогава Вашингтон многократно повтаря това заключение. Москва категорично отхвърли заключенията на Вашингтон за неспазването на Договора и отправи насрещни искове относно изпълнението на Договора от САЩ.
Съединените щати на 2 февруари 2019 г. спряха изпълнението на задълженията си по ДРСМО. Американското ръководство също заплаши, че Вашингтон ще се оттегли от Договора за ДРСМО за шест месеца, ако Москва не изпълни определени изисквания, свързани с този договор. Съединените щати настояват, на първо място, че Русия ще унищожи наземната си крилата ракета 9M729, чийто обхват, според Вашингтон, е по-голям от този, определен в договора.
Във връзка с решенията на американската администрация, президентът на Руската федерация обяви на 2 февруари, че Русия също прекратява участието си в ДРСМО.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отказа да отговори на въпроса, дали в Европа ще бъдат разположени нови ядрени ракети с въздушно и морско базиране след разпадането на Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), предава ТАСС.
„ДРСМО никога не е регулирал разполагането на морски и въздушни ракети, затова няма да коментирам този въпрос“, заяви той в четвъртък, в отговор на съответстващ въпрос на кореспондент на руската агенция.

Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. НАТО няма да предприеме никакви практически стъпки, за да се подготви за изтеглянето от Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) до началото на процедурата за прекратяване МУ, която САЩ ще започне на 2 август. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг при пристигането си на срещата на министрите на отбраната на НАТО, предава TACC.
„Алиансът разработва мерки за подготовка за свят без ДРСМО, но те няма да бъдат приложени на практика до 2 август", увери норвежкият политик.

Превод и редакция: Тереза Герова