НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 11:46


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Десислава Божидарова, Регионален исторически музей – Видин: Почитаме Марина Огнена – покровителка на бурите, на светкавиците и на змиите

Десислава Божидарова, Регионален исторически музей – Видин: Почитаме Марина Огнена – покровителка на бурите, на светкавиците и на змиите

17 Юли 2019 | 16:52 | Агенция "Фокус"
Видин. Почитаме Марина Огнена – покровителка на бурите, на светкавиците и на змиите, каза за Радио „Фокус“ – Видин Десислава Божидарова, етнограф в Регионален исторически музей – Видин. Тя посочи, че в първия ден на Горещниците – 15 юли огънят се загасва във всички къщи, а днес се пали отново – нов, жив огън.
„Най-почитаният ден от горещниците е денят на Марина Огнена, който е последният ден от горещниците 17 юли, Във Видинския регион този ден се нарича Марина Опърлия, защото слънцето е много силно. Самата Марина Огнена е покровителка на огъня като стихия. Огънят в народните вярвания е добър, но може да бъде и лош. В тези дни той трябва да бъде омилостивен“, отбеляза Божидарова. От новия, жив огън, запален на днешния ден си взима всяко домакинство за да бъде подновен. Новият огън носи само положителни и хубави неща“, допълни етнографът.
Вярва се, че на този ден непременно човек трябва да се изкъпе в лековит извор за да е здрав през цялата година. Другото поверие е, че на днешния ден, който бъде ухапан от змия ще умре защото е много силна отровата в този ден. В деня на света Марина хората от Северозападна България почитат огъня като добро начало и лоша стихия.
Анна ЛОЗАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пловдивският митрополит Николай: Житието на св. вкмца Марина ни учи да пазим вярата си и да бъдем верни на Бог до смърт

Пловдивският митрополит Николай: Житието на св. вкмца Марина ни учи да пазим вярата си и да бъдем верни на Бог до смърт

17 Юли 2019 | 14:59 | Агенция "Фокус"
Пловдив. Житието на св. вкмца Марина ни учи да пазим вярата си и да бъдем верни до смърт на Христос и на Неговата Свята Църква, също да не се съблазняваме от временни, преходни и тленни блага и придобивки. Това каза Пловдивският митрополит Николай пред събралите се десетки миряни в църквата „Св. Марина“, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пловдив. Митрополит Николай отслужи архиерейска света литургия по повод 17 юли – денят, в който почитаме паметта на св. вкмца Марина, и по случай празника на митрополитския храм, носещ нейното име. В празничното си слово, митрополитът припомни житието на светицата.
„Света Марина е била дъщеря на езически жрец, който я възпитавал в поклонение на идолите. По онова време, римската езическа власт преследвала християните. Така е било и в Антиохия, където през 3 век живяла св. Марина. Мнозина от християните избягали в пустините и планините, някой останали в града и под образ на просяци се движили свободно, като неусетно разпространявали словото божие. От един такъв християнин, 12-годишната Марина чула за Спасителя, запознала се с неговия живот и учение. Пожелала да приеме Свето кръщение, но нямало нито в града, нито в околностите свещеник. Марина започнала открито да проповядва за Исус Христос, но си навлякла омразата на своя баща, който започнал да я притеснява и да се отнася с нея много жестоко“, разказа митрополит Николай. Той посочи, че гоненията срещу християните продължавали много години. „Марина стъпила в 16-годишната си възраст, когато веднъж в околностите на град срещнала Управителя на източните страни, който отивал в Антиохия за да преследва и гони християните. Необикновената хубост на девойката така пленила Управителя, че той я пожелал за жена. От разговора с нея узнал, че е християнка и заповядал да я задържат, надявайки се да я склони да се отрече от вярата си.
Марина била изправена пред съд. Управителят я убеждавал да се отрече от Христос и да принесе жертва на идолите, като й обещавал богати дарове“, каза митрополит Николай и допълни, че въпреки многобройните опити на Управителя да я откаже от вярата й, Марина стояла твърдо и непоколебимо. „Тогава започнали мъчения – били я с бичове, потоци от кръв потекли, после я приковали към дърво и терзали тялото й с остри оръдия. Едва жива, те я затворили в тъмница, очаквали я нови мъчения. Но Бог я укрепил чрез дивна личба. Тя видяла над себе си сияещ кръст, който озарил мрачната тъмница. Над кръста се показала бяла гълъбица, която и казала: „Радвай се, защото скоро ще влезеш в чертога на своя жених – безсмъртният небесен цар!“. Сърцето на Марина се изпълнило с радост, почувствала че раните й заздравяват и че силите й се възвръщат. Една молба имала тя – да я удостои Той със своето кръщение, та умита чрез Него да влезе в небесния чертог“, разказа още митрополит Николай.
„На сутринта отново извели Марина на съд. Всички останали изумени като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата божия, други приписвали нейното изцерение на магьосничество. Управителят я убеждавал да се поклони на идолите на езическите богове. „По-скоро ти трябва да повярваш в моя Бог, след като видя в мене доказателство за Неговото могъщество“, казала му Марина. Последвали нови страшни мъчения. Управителят решил да удави мъченицата. Донесли огромна каца с вода и хвърлили в нея окованата във вериги Марина.Тя извикала „Господи, нека тази вода да бъде желаното и просено от мене Свето кръщение за възраждане и вечен живот!“. Едва завършила молитвата си и веригите й паднали. Небесна светлина засияла и бяла гълъбица, държаща в човката си златен венец, летяла над нея. Марина пяла хвалебна песен Богу. Мнозина от присъстващите видели над мъченицата огнен стълб и сияещ кръст. Изпълнени от благоговейна почит, те започнали да славят Бога като изявявали готовност да умрат за Неговото име. Управителят се изплашил и заповядал Марина и всички повярвали да бъдат осъдени и предадени на смърт. В този момент и се явил сам Спасителят, който призовал Марина в своето царство. Тя благоговейно навела глава под меча на палача. Така завършила своето земно поприще, вече прославена като света великомъченица Марина“, завърши разказът си митрополит Николай.
„Света великомъченице Марино, моли се за нас и ни помагай да усвоим и да изпълняваме в живота си урока, който ни преподаде, та и ние някога да станем като теб – наследници на вечния и блажен живот. Амин“, отправи молитва той.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пазарджик: 424 са именниците в общината на християнския празник, посветен на света Марина

Пазарджик: 424 са именниците в общината на християнския празник, посветен на света Марина

17 Юли 2019 | 14:17 | Агенция "Фокус"
Пазарджик. Общо 424 са именниците в община Пазарджик на християнския празник, посветен на света великомъченица Марина, съобщиха от Общината. Името Марин носят 283 души, Марина – 116, а Маринела – 25.
Най-много са празнуващите в Пазарджик – 294 души, следват ги тези в село Мало Конаре – 15, селата Говедаре и Овчеполци – 13, в село Априлци – 10 и село Мокрище – 8. В останалите населени места именниците са между 2 и 7 души. Без нито един именник са селата Дебръщица, Крали Марко, Ляхово и Сбор, а с по един празнуващ – селата Мирянци, Росен, Хаджиево, Црънча и Юнаците.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Отец Ясен Шинев, Варненска и Великопреславска митрополия: Света великомъченица Марина е пример  за твърдост и за духовно мъжество

Отец Ясен Шинев, Варненска и Великопреславска митрополия: Света великомъченица Марина е пример за твърдост и за духовно мъжество

17 Юли 2019 | 12:01 | Агенция "Фокус"
Варна. Примерът на света великомъченица Марина, която се чества от православната църква на 17-ти юли, е за твърдост и духовно мъжество. Тя е от душите, които са много дълбоко свързани с вярата и с подвига на християнството. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна отец Ясен Шинев от Варненската и Великопреславска митрополия, който отговаря и за болничния параклис в Университетската болница „Св. Марина в града“. По думите на свещеника в Светата църква има особен чин на великомъчениците, каквато е и Света Марина. „Това са онези мъже и жени, които не просто са защитили вярата, а са го направили с кръвно свидетелство. Ние много често обичаме да декларираме, че вярваме, че изповядваме или православието, или общохристиянски ценности, но тогава, когато сме изправени пред големи изкушения и трудности, тогава обикновено много хора се огъват“, коментира той. Според отец Шинев, светицата е живяла в Антиохия и е била дъщеря на езически жрец. Лично баща й се е противопоставил на нейното, според него – увлечение към християнството. И въпреки тази драма, тя е останала вярна докрай, но с разпореждането на баща й и неговите подчинени, тя е била умъртвена по много жесток начин. Тя е била е момиче на 13-14 години. „Можем да си представим донякъде онова, което това подрастващо дете е изживяло. Можем да съпреживеем донякъде нейният нечовешки подвиг – да бъдеш изоставен от всички и от баща си и от обществото, и не само да носиш печата на отхвърлянето, но и да получиш смърт заради това, че просто изповядваш истината. Ето, в нашия съвременен свят, много неща се размиват, преоценяват. Минават на заден план неща, които са първостепенни и обратно – второстепенни минават на първи позиции. Затова примерът на Света великомъченица Марина е толкова значим“, обясни още отец Шинев.
Диана СТОЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пловдив: Гражданите на Карлово  почетоха света Марина

Пловдив: Гражданите на Карлово почетоха света Марина

17 Юли 2019 | 11:41 | Агенция "Фокус"
Карлово. Десетки християни от града присъстваха на водосвета, отслужен от отец Христо Минчев в параклиса „Света Марина” край Арапския мост в града. Това съобщиха от пресцентъра на Община Карлово. Православните, сред които кметът на Общината д-р Емил Кабаиванов и неговият заместник Антон Минев, запалиха свещички за здраве и благополучие на празника на светицата. От столетия съществува вярването, че струята вода, която изтича от аязмото при параклиса, е целебна и помага при болести на очите. От онези далечни до днес хората палят свещи около изворчето, мият лицата си с водата и носят от нея вкъщи. За българите iв. Марина е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Вярва се, че светицата се явява в сънищата на хората и дава съвети какво да направят, за да се спасят от болести и нещастия.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Света Марина е приемана за господарка на змиите и лечителка

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Света Марина е приемана за господарка на змиите и лечителка

17 Юли 2019 | 11:16 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Българската православна църква почита iвета мъченица Марина. За Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ в Благоевград обясни, че света Марина е била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век, като от малка тя е възпитавана от баща си в идолопоклонничество, но решила да приеме християнството и да се покръсти. Аделина Стефанова допълни, че пръв гонител на светицата станал самият ѝ баща. „Когато Марина е на 16 години управителят на източните римски провинции Олимврий я подлага на тежки мъчения, затова че не искала да се откаже от вярата си. Неочаквано Олимврий решил да удави Марина и хвърлил девойката с камък на врата във водата. Тогава тя отново започнала да се моли да бъде покръстена и изведнъж веригите около врата ѝ се разкъсали и тайнствена светлина окъпала младото момиче. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт и посечена с меч“, добави тя. По думите ѝ Света Марина се приема като покровителка на водите и на брака. Стефанова отбеляза, че Света Марина, известна още като Огнената Марина е приемана за господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ваня Йорданова, етнолог: В Родопите денят на света Марина е най-празнувания горещник

Ваня Йорданова, етнолог: В Родопите денят на света Марина е най-празнувания горещник

17 Юли 2019 | 10:17 | Агенция "Фокус"
Смолян. В традиционните представи на българите за най-горещи дни през годината – горещници, се приемат трите поредни празника - 15 юли, когато се почитат светците Кирик и Юлита, 16 юли – св. Юлия и 17 юли – св. Марина. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. В Родопите 17 юли е най-празнуваният горещник, а култът към света Марина е популярен само в някои селища. „Веднъж тя се почита като защитник срещу гръмотевици и пожари, както е практиката в селата Широка лъка и Петково, а втори път култът към нея се осмисля като към господарка на змиите, както и в някои села от Западните Родопи. Характерно за този ден е това, че според народните вярвания жените не трябва да решат косите си, за да не се привличат змиите в домовете им, не трябва да хващат ножици, конци и въжета – не трябва да шият и плетат. Вярва се също така, че светицата помага при болни очи и по тази причина хората, които имат проблеми с очите и незрящите на 17 юли се мият в лековити води“, каза още Йорданова.
Нели ГЕРГЬОВСКА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В миналото Горещниците са били време за почивка заради забраните за полска и домашна работа в тези дни

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В миналото Горещниците са били време за почивка заради забраните за полска и домашна работа в тези дни

15 Юли 2019 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Варна. В миналото Горещниците са били време за почивка заради забраните за полска и домашна работа в тези дни. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна уредникът на Етнографския музей във Варна – Диана Тодорова във връзка с народните вярвания и обичаи, свързани с така наречените Горещници. Те се смятат за най-горещите дни от годината и се отбелязват на 15, 16 и 17 юли, като в някои райони се празнуват от 17 до 19 юли. Диана Тодорова разказа, че в този период жътвата е към своя край, а различните забрани в тези дни позволяват на хората малък отдих от полската работа, и предпазват нивята и дома от запалване. Именно затова не се работи по полето. „Те са свързани със строго спазване на забрани за полска и домашна работа, а именно – не се ходи на нива, не се жъне, не се вършее, не се коси и копае, не се возят снопи, не се стяга кола. Също така женските дейности в дома – не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви ,дори не се преде, тъче и шие. Като нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари, запалване на реколтата, дори и на дома“, отбеляза Диана Тодорова.
По думите й в някои райони в тези дни изобщо не се пали огън, а в други не се изнася запален огън от дома. В същото време в части от страната се е вярвало, че по Горещниците може да се познае какво ще бъде времето през зимата. „Според народната вяра по време на Горещниците се гадае и за времето през зимните месеци по трите горещници – януари, февруари и март. И се вярва, че ако на първия ден на Горещниците времето е хубаво, наистина много горещо и януари ще бъде топъл“, посочи Диана Тодорова. Тя допълни, че според народната традиция е хубаво човек да се изкъпе в минерални или лековити извори по време на Горещниците, така че да бъде здрав през цялата година. Диана Тодорова разказа, че Горещниците са празник и на някои занаятчии, които работят с огън, сред които ковачи, калайджии и хлебари. По думите й характерното за тези дни са не толкова обичаите, а забраните за извършване на определена работа. Освен Горещници трите дни се наричат още Горешляци или Блъсъци.
Бояна АТАНАСОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Петя Банкова: В периода на Горещниците се отключват ритуалите, свързани с бъдещи женитби

Доц. Петя Банкова: В периода на Горещниците се отключват ритуалите, свързани с бъдещи женитби

15 Юли 2019 | 15:57 | Агенция "Фокус"
София. В периода на Горещниците се отключват онези ритуали, които са свързани с бъдещи женитби. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН по повод Горещниците. "В някои населени места нашите колеги фолклористи и антрополози са открили реминисценции на много стари вярвания и на запазени обичаи. В първия горещник примерно момите задължително изпридат една обща нишка, с която обикалят седянката. Казва се „Да спират при тях ергените“. Идеята е ергените да се засучат и да се завиват около тях. По данни на фолклористите в някои населени места на 15 юли има обичай жените да заровят в пепелта на огнището каменна сол с вярата, че тя поема силата на огъня и може да се използва като така наречената бяла магия, омайно биле", обясни етнологът. Доц. Банкова поясни, че старите българи са вярвали, че като го сложи момата във водата на ергенина, в сърцето му „ще се разгори“ любов към нея. "В периода на Горещниците започват седенките, тези малки закачки между момите, които са обвързани и с вярата, че и светците в този момент пазят и благославят бъдещите женитби", допълни още тя.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В района на Родопите и Странджа св. Марина е прочута като господарка на змиите и като лечителка от тяхното ухапване

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В района на Родопите и Странджа св. Марина е прочута като господарка на змиите и като лечителка от тяхното ухапване

15 Юли 2019 | 15:54 | Агенция "Фокус"
Варна. В района на Родопите и Странджа св. Марина е прочута и като господарка на змиите и като лечителка от тяхното ухапване. Това коментира в интервю за Радио „Фокус“ – Варна уредникът на Етнографския музей във Варна – Диана Тодорова. Тя разказа, че св. Марина е най-почитаната светица от мъчениците, чиито празници отбелязваме по време на така наречените Горещници.
В народните вярвания те се отбелязват на 15, 16 и 17 юли и се смятат за най-горещите дни от годината. В първия ден от Горещниците – 15 юли, се отбелязва паметта на св. св. Кирик и Юлита, на 16 юли на св. Антиноген от Атина, а в последния ден се почита делото на св. Марина. „В православната църква всъщност тези дни са посветени на светите мъченици Кирик и Юлита, Антиноген и Марина, които са загинали за христовата вяра и всъщност най-почитаната светица това е св. Марина. И според житието на св. Марина при мъченията й раните й са били опалвани с огън и затова на нейния празник всъщност се извършва обредно подновяване на огъня в огнището“, обясни Диана Тодорова. Тя разказа, че св. Марина се смята за покровителка и владетелка на огъня. Именно огъня играе централна роля в обредността по време на празника. По думите на Диана Тодорова, в някои райони се смята, че именно на първия горещник от небето пада сам огън Божи и се извършва, така нареченото обредно подновяване на огъня в огнището.
Бояна АТАНАСОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пловдив: Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в Асеновград отбелязва храмовия си празник

Пловдив: Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в Асеновград отбелязва храмовия си празник

15 Юли 2019 | 13:58 | Агенция "Фокус"
Асеновград. Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в кв. „Горни Воден“ на Асеновград отбелязва храмовия си празник. По повод празника бе отслужена архиерейска света Литургия, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пловдив. Според житието на светците, света Юлита загинала мъченически заедно с невръстния си син Кирик по време на гоненията срещу християните при римския император Диоклециан. Мощите на светците били намерени нетленни и до днес те са чудотворни. Част от тези мощи се намира в църквата „Св. Богородица” в Охрид.
Данните на Пловдивската митрополия показват, че Горноводенският манастир „Св.св. Кирик и Юлита” е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през 14-ти век, на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през 17-ти век, но към края на века е възобновен на днешното му място под името „Св. Петка”. По-късно бил възобновен и старият манастир.
През 1810 година двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 година започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 година. В годините на османското владичество манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 година от майстор Никола, е запазен възпоменателен надпис на български език, което показва, че по това време, въпреки гръцкото влияние, Горноводенския манастир си оставал български. През 1906 година манастирът е превзет от отряд лясковци и едва от 1930 година официално е отново български. Манастирът е пострадал сериозно при пожар през 1924 година и при Чирпанското земетресение през 1928 година. През 20-те и 30-те години на 20 век в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-1944 година той е превърнат в концлагер.След 9 септември манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи. В периода 1983-1987 година манастирът е преизграден изцяло и е превърнат в творческа база на Съюза на българските архитекти.
Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат големия манастирски двор. Комплексът включва жилищни и стопански постройки, църква и отдалечени на 500 метра от тях аязмо и параклис. Сградите обособяват почти квадратен двор. Най-добре е запазено източното жилищно крило с централната фасада на манастира. В средата на манастирския двор се издига голяма триабсидна църква, покрита с тежки каменни плочи. Строителният й план и масивният й градеж я правят интересен в архитектурно и художествено отношение паметник на българската култура от времето на Възраждането. Манастирската църква е в чест на „Света Параскева“. По своето оформление тя наподобява в голяма степен централната църква на Бачковския манастир. Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов, подпомаган от своите ученици. Особено внимание те отделили на темата за мъченичеството и християнската саможертва. Стенописите са в ярък колорит, които правят силно впечатление със сюжетното си многообразие и с високото майсторство на изпълнението. Най-силно впечатление прави композицията „Страшният съд”. Специалистите отделят особено внимание на позлатената дърворезба на иконостаса, вероятно дело на местен майстор, успял да вмести в нея почти всичко от растителния и животински свят на района. Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко безценни икони, шест от които са сътворени от Захари Зограф – „Св. Атанасий“, „Иисус Христос“, „Св. Йоан Предтеча“ и Св. Богородица-„Животворящия източник“. Негова икона е и тази на „Св. св. Кирик и Юлита“, поставена на десния кивот.
На шест километра от аязмото е параклисът „Св. св. Кирик и Юлита“, който представлява еднокорабна, едноабсидна църква без притвор, граден от ломен камък и бигорни блокове. Аязмото и параклисът са изградени върху малка тераса, до която води калдъръмен път.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Горещниците най-често се почитат от ковачи, хлебари, калайджии и въобще от всички онези, които се занимават с огън

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Горещниците най-често се почитат от ковачи, хлебари, калайджии и въобще от всички онези, които се занимават с огън

15 Юли 2019 | 12:51 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Горещниците най-често се почитат от ковачи, хлебари, калайджии и въобще от всички онези, които се занимават с огън. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград. По думите ѝ народът празнува горещниците в чест на огъня/b и огнената стихия. Стефанова отбеляза, че в тези три дни не трябва да се пали огън, дори третият ден, посветен на св. Марина е наричан огнената Марина. „Който през тези дни се изкъпе в минерален извор, то няма да се разболее през годината, а за болните се носи вода от различни лековити извори за пиене, миене или къпане. Освен забраната за палене на огън, през тези дни не се препоръчва работа на полето и вкъщи. Не се жъне, не се копае не се вършее, защото както казват старите хора „Снопите ще се запалят, а хамбара ще изгори“, каза още Стефанова. Тя добави, че по времето през трите горещи дни се предсказва и какво ще е времето през годината. „Ако е облачно през първия ден, то декември ще бъде много мек. Ако е ясно – ще е студен. По втория се съди за януари, а по третия за февруари“, поясни Стефанова.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. Петя Банкова: В първия ден на Горещниците се загася огънят в огнищата по домовете, който иначе се пази през цялата година

Доц. Петя Банкова: В първия ден на Горещниците се загася огънят в огнищата по домовете, който иначе се пази през цялата година

15 Юли 2019 | 12:43 | Агенция "Фокус"
София. В първия ден на Горещниците се загася огънят в огнищата по домовете, който иначе се пази през цялата година. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН по повод Горещниците. Доц. Банкова обърна внимание, че огнището е сакралният център на дома в една традиционна култура. "Около него се извършват всички важни обичаи от жизнения цикъл. В първия ден от Горещниците обаче се препоръчва този огън да се загаси, на втория ден да не се пали, а на третия да се запали така нареченият жив, нов огън", посочи още тя. Доц. Банкова обясни, че на според народното поверие на третия горещник от небето пада сам нов Божи огън. "На този ден се извършва именно обредното подновяване на огъня в огнището. Практиката е свързана с деня на света Марина, смятана за владетелка на огъня, преди всичко в района на Странджа, Родопите, междуречието на Струма и Места", посочи още тя. "На някои места, например в Софийско по време на горещниците се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март. Димитър Маринов ни казва, че който се изкъпе в горещниците в топли, лековити и минерални извори, няма да боледува. Горещите дни се почитат най-много от онези, които работят с огън. Т.е. те се смятат за професионални празници на ковачи, калайджии, хлебари. Изброените дни са едни от най-тачените сред българските празници за предпазване от огън. Добре е да се знаят тези неща от съвременния човек", каза етнологът.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: В първия ден от Горещниците отбелязваме деня на св. св. Кирик и Юлита, във втория – св. Атиноген, а на 17-ти е денят на св. Марина

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: В първия ден от Горещниците отбелязваме деня на св. св. Кирик и Юлита, във втория – св. Атиноген, а на 17-ти е денят на св. Марина

15 Юли 2019 | 10:09 | Агенция "Фокус"
Благоевград. От днес започват Горещниците. За Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград каза, че 15, 16 и 17 юли се наричат така, защото се смята, че това всъщност са най-топлите дни в годината. „В първия ден от Горещниците отбелязваме деня на св. св. Кирик и Юлита, във втория – св. Атиноген от Атина, а на 17-ти е денят на св. Марина“, каза още Стефанова.
По думите ѝ затова и във всички църкви на третия ден се оттслужва тържествена света литургия. Аделина Стефанова отбеляза, че от всички изброени светци, които почитаме по време на горещниците най-трагична е съдбата на християнката Марина, която била дъщеря на езически жрец.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

В епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ в Асеновград ще се се отслужи Архиерейска света Литургия

В епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ в Асеновград ще се се отслужи Архиерейска света Литургия

15 Юли 2019 | 07:53 | Агенция "Фокус"
Асеновград. На днешния ден Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св равноапостолен княз Владимир, репортер на Агенция „Фокус“. По този повод в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ в асеновградския квартал „Горни Воден“ ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия. Начален час 9.00 часа.
Никола Петков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св. равноапостолен княз Владимир

Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св. равноапостолен княз Владимир

15 Юли 2019 | 07:51 | Агенция "Фокус"
София. Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св. равноапостолен княз Владимир. По този повод от 9:00 часа, с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, Негово преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит, ще оглави Архиерейска света Литургия в храм „Св. мъченици Кирик и Юлита “, град Банкя.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Започват Горещниците

Започват Горещниците

15 Юли 2019 | 07:10 | Агенция "Фокус"
София. Днес е първият ден от така наречените Горещници. Този период обхваща дните 15, 16 и 17 юли. Сред народа Горещниците са известни още с названията: Чуреци, Блъсъци, Германовци. През първия ден от този период старите българи са загасяли огъня в огнището. Огънят се пали едва на последния ден от Горещниците. Гадаело се е какво ще бъде времето. За времето от 15 до 17 юли народът е спазвал и множество забрани както за полска, така и за женска работа. Вярвало се е, че в противен случай ще бъдат предизвикани пожари. Горещниците са свързани и със сватбената обредност на старите българи. Вярванията на Горещниците по своята същност са предхристиянски. Тези три дни са обвързани и с християнската вяра. В първия ден от Горещниците църквата почита светите мъченици Кирик и Юлита. Житието на св. Юлита разказва, че тя е живяла в град Икония със своя тригодишен син Кирик. Юлита била предадена на Христовата вяра и научила на това своя син. Кирик и Юлита загиват като мъченици на Христовата вяра. Те са жертва на гоненията срещу християните при император Диоклетиан. Част от мощите им се намират в Охрид в църквата "Св. Богородица". На 15 юли се почита паметта и на свети равноапостолен княз Владимир.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Жан-Клод Юнкер и Мишел Барние преди речите им в ЕП за Брекзит. 18 септември 2019 г.
Жан-Клод Юнкер и Мишел Барние преди речите им в ЕП за Брекзит. 18 септември 2019...

ВИДЕО
Кмет на годината 2019
Кмет на годината 2019
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.