НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 19:07


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Турция иска пакетна сделка за Егейско море и Източното Средиземноморие

Kathimerini: Турция иска пакетна сделка за Егейско море и Източното Средиземноморие

23 Юли 2019 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Атина. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви в понеделник, че Анкара иска да промени отношенията си с Гърция и да постигне пакетна сделка, включваща Егейско море и Източното Средиземноморие. В изказване пред местната телевизия TGRT Haber той заяви също, че в Източното Средиземноморие - засега - не са необходими допълнителни проучвания за енергийни ресурси или сондажни кораби, но според съобщенията Турция няма да позволи на никой да оспорва суверенните й права в района, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Въпреки това неотдавнашната позиция на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море предизвика остра реакция от гръцкия външен министър Никос Дендиас в понеделник. В изказване пред парламента по време на разискване по политическите изявления на правителството, той заяви, че Гърция "няма да толерира заплахите от война, провокативни действия и едностранни претенции", но ще насърчава политика на "добросъседски отношения и зачитане на международното право и договори".
„Ще направим това абсолютно ясно на Турция и на международните форуми. Доколкото европейските перспективи на Турция стават по-малко видими, политиката, която отчита тази нова реалност, става задължителна”, добави той.
По отношение на Кипър, Дендиас отбеляза, че "очевидното" условие за започване на преговори за обединение е Турция да спре незаконното си сондиране и проучване край бреговете на острова и да оттегли своите кораби от изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) и териториалните води.
Министърът на отбраната Никос Панайотопулос изказа подобно мнение, настоявайки, че Атина не може да приеме "поведение, което директно оспорва териториалната ни цялост и нашите суверенни права и нарушава международните договори", добавяйки, че Гърция ще се стреми да поддържа канал за комуникация чрез изпълнението на поредица от действия в рамките на мерките за изграждане на доверие.
"Искрено се надяваме, че Турция също се стреми към същото," каза той. "Очакваме доказателства за нейните (добри) намерения, които обаче все още не можем да видим."
Междувременно говорителят на кипърското правителство Продромос Продрому обяви в понеделник неформална среща на 9 август между кипърския президент Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Акънджи.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ердоган: Турската армия няма да се поколебае да направи същото като преди 45 години в Кипър

Ердоган: Турската армия няма да се поколебае да направи същото като преди 45 години в Кипър

22 Юли 2019 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турската армия никога няма да се поколебае да предприеме същата стъпка като преди 45 години, „ако трябва да защити живота или сигурността на турците киприоти“, заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган по повод 45-тата годишнина от интервенцията на въоръжените сили на страната в Кипър през 1974 година, пише електронното издание на вестник Hurryiet.
„Турция стартира миротворческата операция в Кипър, за да защити правата и интересите на турците киприоти, които са един от равноправните собственици на острова“ каза Ердоган в изявление, публикувано от турската президентска дирекция "Комуникации".
„Целият свят вижда нашата решимост. Никой не бива да се съмнява, че героичната турска армия, която възприема (Северен) Кипър за своя родина, няма да се поколебае да предприеме същата стъпка, както преди 45 години, ако трябва да защити живота или сигурността на турците киприоти“, категоричен е държавният глава.
Ердоган припомни, че военната операция през 1974 година е осъществена, след като всички дипломатически възможности в съответствие с международното право са били изчерпани и добави:
„Тези, които си мислят, че богатството на острова и региона принадлежи само на тях, ще се сблъскат с решимостта на Турция и турците киприоти“.
Турският лидер подчерта, че целта на Анкара е справедливо и перманентно решение на кипърския проблем и за мира, а не напрежението в Източното Средиземноморие да надделее.
„Тези, които мечтаят да променят факта, че турците киприоти са интегрална част от турската нация, скоро ще разберат, че това е напразно“, добави Ердоган.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: За още по-тясно сътрудничество в сигурността и отбраната призова посланикът на САЩ в Атина

Kathimerini: За още по-тясно сътрудничество в сигурността и отбраната призова посланикът на САЩ в Атина

22 Юли 2019 | 12:08 | Агенция "Фокус"
Атина. Посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет призовава за още по-тясно сътрудничество в сферите на сигурността и отбраната между двете страни, което да надгради напредъка, постигнат напоследък. В ексклузивно интервю за гръцкото издание Kathimerini, американският пратеник приветства "много тесните" отношения при предишното правителство, което той похвали за укрепването на връзките в областта на отбраната и сигурността
„Сега имаме ясен ангажимент от министър-председателя (Кириакос) Мицотакис и неговия екип да се движат още по-бързо“, каза той, като се позова на новоизбрания консервативен шеф, отбелязвайки, че „темпото на нашето военно сътрудничество днес е по-високо, отколкото беше в течение на десетилетия“.
Като индикация за тези връзки той подчертава „силното” партньорство в залива Суда на Крит, „важните операции на нашите MQ9s (разузнавателни дронове) в Лариса” в централна Гърция, темпото на военните учения и новите ротации през Александруполис, Солун и Волос.
„Имаме ангажимент от страна на двете ни правителства да направим тази серия учения, тази серия ротации, още по-голяма и по-значима за следващия сезон. Така че ние сме добре позиционирани там“, каза Пайет.
По въпроса за неотдавнашното напрежение с Анкара, американският посланик настоя, че и Гърция, и САЩ искат Турция да е привързана към Запада.
Турция е неизбежна за вас, както и за нас. И както казвам често, няма два съюзника от НАТО, които са по-силно съгласувани по въпроса за Турция, отколкото Гърция и Съединените щати, защото и двете страни вярваме категорично, че за нас е важно да работим толкова силно, колкото можем, за да гарантираме Турция остава закотвена на Запад“, каза той.
„Съединените щати говориха много ясно по въпроса за С-400 и F-35. Говорихме много ясно за провокативния характер на сондажните дейности, които Турция предприема във водите на Кипър. Но нищо от това не променя факта, че ние, както и вие, трябва да намерим начин това да проработи“, добави Джефри Пайет.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

EURACTIV: Германия продължава да изнася оръжие за Анкара въпреки ескалиращата гръко-турска криза

EURACTIV: Германия продължава да изнася оръжие за Анкара въпреки ескалиращата гръко-турска криза

19 Юли 2019 | 09:59 | Агенция "Фокус"
Берлин/Анкара. Напрежението между Турция и две страни-членки на Европейския съюз –Гърция и Кипър ескалира. Но това не спира друга страна от Съюза – Германия – да продължи да продава оръжие на Анкара, пише базираното в Брюксел издание EURACTIV, като се позовава на официални данни на федералното правителство.
В отговор на искане от депутата на Левицата Севим Дагделен, германският министър на икономиката разкри, че през първите четири месеца на тази година, Турция е получила въоръжение на стойност 184,1 милиона евро от Германия.
Само за миналата година, доставките за Турция заемат близо една трета от целия оръжеен износ на Германия (770,8 млн. евро) с 242,8 милиона евро.
Според правителствен доклад, за оръжията за Турция се съобщава, че са изключително „военноморски стоки“, предназначени за шест подводници клас 214, които ще бъдат построени в Турция със значително участие на германския концерн ThyssenKrupp Marine Systems (TKMS).
Германското правителство одобри доставката на компонентите още през 2009 г. и осигури износа с така наречената гаранция на Hermes в размер на 2,49 млрд.евро.
Такива гаранции за оръжеен износ за Турция не са преиздавани след неуспешния опит за преврат срещу Реджеп Таийп Ердоган през лятото на 2016 година, чиято трета годишнина бе отбелязана в понеделник (15 юли). Въпреки това, износът на оръжие, вече одобрен в рамките на ангажиментите на НАТО, все още се осъществяват на редовни начала.
Външните министри от ЕС решиха в понеделник (15 юли) да отложат за няколко часа обявяването на санкции срещу Турция за сондажите във водите край Кипър, след искане на Анкара Брюксел да не се намесва в третата годишнина от преврата, заявиха официални лица на ЕС пред EURACTIV.
Мерките включват съкращаване на 146 млн. Евро от европейските фондове от предприсъединителния пакет, замразяване на дейностите на Европейската инвестиционна банка в страната, спиране на сътрудничеството по споразумението за въздухоплаване между ЕС и Турция и отмяна на диалога на високо равнище между ЕС и Турция.
Външните министри от ЕС дори предупредиха за "целенасочени мерки" срещу лица и фирми, ако „турската агресия“ продължи.
„Провокациите на Турция са неприемливи за всички нас и ние сме тук на страната на Кипър“, каза в Брюксел германският министър по европейските въпроси Майкъл Рот (ГСДП).
Запитан дали германският износ на оръжие за Турция е все още подходящ с оглед на санкциите на ЕС, евродепутатът Йоахим Шустер (S&D), който е в подкомисията за сигурност и отбрана (SEDE), заяви, че „в момента смятам, че износът трябва да бъде спрян“, тъй като това е особена ситуация и трябва да бъде оценена съответно.
Това би било една далечна стъпка, която трябва да се вземе предвид, но трябва да бъдем предпазливи, тъй като „имаме проблема, че Турция е член на НАТО, а в рамките на НАТО износът на оръжие е често срещан“, каза той.
EURACTIV се свърза с евродепутата от „Нова Демокрация“ Манолис Кефалоянис (ЕНП), който заяви, че решението на външните министри на ЕС да наложат икономически и политически санкции на Турция трябва да се спазва от всички държави-членки и институции на ЕС.
Според Кефалоянис това е „решение на солидарността“, което ясно показва, че границите на Кипър и Гърция са също европейски, както и техните изключителни икономически зони.
„Позицията на Европа по отношение на провокациите и агресивността на Турция е ясна и недвусмислена. И това беше изразено по най-абсолютен начин“, добави десноцентристният евродепутат.

Европейската политика за износ на оръжие

Германия наскоро обяви, че смята да забрани износа на малки ръчни оръжия на повечето страни извън ЕС и НАТО.
По-ранните ограничения за износ на оръжейни системи в страните, участващи в Йеменската война, обтегнаха връзките между Берлин и неговите съюзници в Париж и Лондон, тъй като присъствието на немски компоненти в много съвместни проекти рискуваше да навреди на доходоносни сделки за износ със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Досега общата позиция на ЕС относно износа на оръжие е единственото правно обвързващо споразумение за целия регион по отношение на износа на конвенционални оръжия.
Той технически изключва продажбите за страни, които не зачитат човешките права и когато „съществува ясен риск, че целевият получател ще използва предложения износ агресивно срещу друга държава или ще го използва, за да се разшири териториално със сила“.
В действителност обаче обхватът за вземане на решения остава досега в отговорността на държавите-членки и не засяга споразуменията с партньорите от НАТО.
С нарастващото европейско сътрудничество в областта на отбранителните проекти, въпросът за износа на оръжие се превърна в неотложен въпрос в блока, като последният обект, който се появи е нов съвместен френско-германско-испански консорциум, който ще бъде най-големият европейски оръжеен проект.
Подписаният текст, придружаващ проекта, споменава споразумение, което Париж и Берлин трябва да приключат до края на лятото.
„Аз съм твърдо убедена, че бъдещето на износа трябва да бъде европейско“, каза тогавашният германски министър на отбраната Урсула фон дер Лейен, когато я попитаха за промени в експортната политика.
„Ще трябва да разработим общоевропейско отношение, тъй като ще хармонизираме въоръжените си сили заедно в Европейския отбранителен съюз, колективно ще снабдяваме системи, и тук, като се използва системата за бойни самолети, това става ясно“, каза тя пред репортери тогава.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sabah (Турция): Турските партии подкрепиха действията на правителството в Източното Средиземноморие

Sabah (Турция): Турските партии подкрепиха действията на правителството в Източното Средиземноморие

18 Юли 2019 | 19:36 | Агенция "Фокус"
Анкара. Четири политически партии в турския парламент излязоха със съвместна декларация в подкрепа на сондажните действия на страната в Източното Средиземноморие, пише проправителственото турско издание Sabah.
Декларацията бе подписана съвместно от заместник-председателите на Партията на справедливостта и развитието (ПСР)м основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП), Партията на националистическото движение (ПНД) и Добрата партия (ДП).
„Ние, като политически партии, представени в турското Велико народно събрание, подчертаваме нашето възражение срещу всяка политика на свършен факт по отношение на дела ни във въглеводородните ресурси в Източното Средиземноморие“, се казва в изявлението.
„Трябва да се знае, че Турция и Турската република Северен Кипър (ТРСК) имат способността да защитават своите законни права, предоставени от международното право, без да се поддават на какъвто и да било натиск“.
Първият сеизмичен кораб на Турция, „Барбарос Хайредин“, закупен от Норвегия през 2013 г., извършва проучвания в Средиземно море от април 2017 г.
Турският сондажен кораб „Фатих“ започна офшорните си проучвания на 3 май в район на 75 километра от западния бряг на Кипър. Районът попада изцяло в турския континентален шелф, регистриран от ООН и разполага с разрешителните, които турското правителство е предоставило през предходните години на Турската петролна компания. Вторият сондажен кораб – „Явуз“, близнак на „Фатих“, се намира на запад от острова, край Карпас.
Изданието уточнява, че континенталният шелф на Турция се намира в района на запад от 32 градуса 16 минути 18 секунди на изток. Външните граници на турския континентален шелф в гореспоменатите морски зони следват средната линия между турското и египетското крайбрежие до точка, която се определя на запад от 28 градуса 00 минути 00 секунди източна дължина.
„Турция последователно оспорва едностранните сондажи на кипърските гръцки администрации в Източното Средиземноморие, като твърди, че турците киприоти също имат право върху ресурсите в района. Едностранно обявената изключителна икономическа зона на кипърската гръцка администрация нарушава част от турския шелф, особено в блокове 1, 4, 5, 6 и 7“, пише Sabah.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Държавният департамент: Гърция е стълб на стабилността на Балканите и в Източното Средиземноморие

Държавният департамент: Гърция е стълб на стабилността на Балканите и в Източното Средиземноморие

18 Юли 2019 | 16:20 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Задълбочаването на стратегическото сътрудничество между Атина и Вашингтон беше във фокуса на първата среща, която гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас проведе със своя колега от САЩ Майк Помпео в Държавния департамент в сряда, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА.
Дендиас прикани Помпео да посети Атина през есента за втория стратегически диалог между Гърция и САЩ, като поканата, която САЩ възприемат положително, вероятно ще бъде приета, каза министърът в коментари за пресата.
„Радвам се, че една от първите ми срещи като външен министър на новото гръцко правителство беше с моя колега от САЩ Майк Помпео“, каза Дендиас и добави, че „всички знаем, че тясната връзка между Гърция и Съединените щати има дълга историята, но е особено интересно да задълбочаваме и разширяваме тази връзка всеки път, когато има нова среща.
„Говорихме за стратегическия диалог между двете страни, за задълбочаването на този диалог, както и за очертаване на други въпроси, включени в този диалог“, отбеляза гръцкият министър.
Докато обсъждаха актуалните геополитически развития в Егейския и Източно средиземноморския регион, Дендиас се фокусира върху турската позиция срещу суверенните права както на Република Кипър, така и на Гърция.
„Ние поискахме от САЩ ясна линия на комуникация, в случай на някакъв въпрос, свързан с нашите отношения с Турция, където може да бъде полезен изричен и пряк отговор от страна на САЩ“, подчерта Дендиас. Той добави, че „американците взеха под внимание този въпрос и ще ни отговорят“.
В този контекст, Дендиас обясни, че гръцката страна е призовала САЩ да заяви твърдо позицията си, че подкрепя Гърция по отношение на държанието на Турция.
Накрая, по отношение на развитието на енергийния сектор и различните многостранни регионални сътрудничества, разработени от гръцката външна политика, гръцкият външен министър каза, че е обсъдил и „положителните перспективи за сътрудничеството и енергетиката с Кипър и Израел, в рамките на тази тристранна връзка, както и в сътрудничество с Египет“.

Държавният департамент: Гръцки стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и на Балканите

Държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео се срещна с новоназначения гръцки външен министър Никос Дендиас, за да потвърди важността на отношенията между САЩ и Гърция. Министър Помпео подчерта силното двустранно партньорство в областта на отбраната и сигурността, като отбеляза ролята на Гърция като стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и на Балканите. Секретарят похвали Гърция за нейния напредък в енергийните проекти за разширяване на регионалната взаимосвързаност. Секретар Помпео и външният министър Дендиас потвърдиха общия си ангажимент за укрепване на религиозната свобода и се съгласиха да продължат постигнатия напредък в ключови области след Стратегическия диалог през декември 2018 г.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Новият външен министър на Гърция поиска подкрепата на Вашингтон за "проблемите" с Турция

Kathimerini: Новият външен министър на Гърция поиска подкрепата на Вашингтон за "проблемите" с Турция

18 Юли 2019 | 07:52 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Новият министър на външните работи на Гърция Никос Дендиас заяви, че е поискал „чиста линия на комуникация" между Атина и Вашингтон, в случай че възникнат „проблеми" с Турция. Това стана ясно след първата среща на Дендиас с държавния секретар на САЩ Майк Помпео, проведена в сряда във Вашингтон в сряда. „Американците отбелязаха това (искане) и ще ни отговорят", цитира думите му електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Дендиас сподели, че е „щастлив", че една от първите му срещи като външен министър е с американския му колега, с когото е обсъдил стратегическия диалог между двете страни и възможностите за задълбочаването му.
„Ние всички знаем, че тясната връзка между Гърция и САЩ е от дълго време, но е много важно тя да се задълбочи и разшири", подчерта първият дипломат на Атина, добавяйки, че е поканил Помпео да вземе участие в следващия Стратегическия диалог, който ще се проведе в Атина през следващите месеци.
Двамата също така обсъдиха развитието на регионалната енергетика и тристранното сътрудничество между Гърция, Израел и Кипър, подкрепено от САЩ.
От своя страна Помпео отбеляза с пост в социалната мрежа „Туитър“, че „Гърция е стълб на стабилността в Източното Средиземноморие и на Балканите, и важен съюзник в НАТО”.
„Очакваме с нетърпение да продължим да работим в тясно сътрудничество за насърчаване на стабилността и просперитета в региона“, се казва още в съобщението на американския дипломат. Най-належащият въпрос за Вашингтон е разширяването на Споразумението за взаимно отбранително сътрудничество между двете страни, допълва Помпео.
Дендиас се срещна и със съветника по националната сигурност Джон Болтън, сенатора от Демократична партия Боб Менендес и председателя на парламента Нанси Пелоси.
Министърът също така присъства на Министерската конференция за усъвършенстване на религиозната свобода, организирана от Помпео във Вашингтон с участието на религиозни лидери, включително и новия архиепископ на Америка Елпидофорос, който имаше възможност да се срещне с американския президент Доналд Тръмп.
„Президентът Тръмп е готов да подкрепи християните по целия свят", заяви Елпидофорос, добавяйки, че лидерът на Белия дом очевидно" ще подкрепи Вселенската патриаршия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hurryiet: ЕС не постъпва мъдро като налага санкции на Турция

Hurryiet: ЕС не постъпва мъдро като налага санкции на Турция

17 Юли 2019 | 19:05 | Агенция "Фокус"
Анкара. Заключенията от пет части, които бяха приети от Съвета на Европейския съюз късно на 15 юли относно сондажните дейности на Турция в Източното Средиземноморие са неуместни и проблематични по много причини, пише турското издание Hurryiet в материал, представен без редакторска намеса.
В контекста на заключенията Съветът реши да преустанови преговорите за всеобхватно споразумение за въздушен транспорт и реши да не провежда двустранни диалози на високо равнище, включително годишното заседание на Съвета за асоцииране. Той също така одобри предложението на Европейската комисия за намаляване на предприсъединителната помощ за Турция за 2020 г. и прикани Европейската инвестиционна банка да преразгледа кредитната си дейност в Турция, по-специално по отношение на кредитирането с държавна подкрепа.
Освен това той призова върховния представител по въпросите на външната политика и политиката на сигурност и Комисията да продължат работата по възможностите за целенасочени мерки в светлината на продължаващите сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие.
Турските и европейските дипломати описват тези санкции като символични, тъй като няма да окажат влияние върху Турция. Споразумението за авиационен транспорт вече е спряно, кредитирането на ЕИБ в Турция не представлява значителна сума и за първи път предприсъединителната помощ за Турция ще бъде намалена, обясняват те.
Този колумнист, като журналист, който наблюдава потока от връзки между Турция и ЕС за повече от две десетилетия, не е на същото мнение, тъй като тези санкции могат да имат политическо и психологическо въздействие върху вече обтегнатите връзки.
За мнозина в Турция последният ход на Брюксел е друг пример за двойните стандарти, които ЕС отдавна налага, когато става дума за Турция и турците киприоти, особено в контекста на Кипър.
„Имаме права в Източното Средиземноморие, ще ги защитаваме до края. ЕС казва, че ще наложи санкции. Ние отхвърляме тези санкции. ЕС ще загуби авторитета си в земите на Турция, ако не се откаже от прилагането на двойни стандарти“, заяви главният опозиционен лидер Кемал Киличдароглу по време на обръщението си към парламентарната група на Републиканската народна партия (РНП) на 16 юли.
Много острите забележки на Киличдароглу за ЕС показват общо разбиране в турското обществено мнение. Повече турци вярват, че ЕС играе двойна игра с Турция и турците киприоти и има усещане за силна несправедливост.
Вземете 2004 г. например. ЕС кредитира турците киприоти, които гласуваха за обединението на разделения остров по плана на Анан,до като възнаградиха гърците киприоти като отвориха вратите на ЕС за онези, които гласуваха за продължаването на разделението на острова.
Огромна отговорност за продължаващата криза на острова и Източното Средиземноморие имат предишните лидери на ЕС, които взеха страната на Република Кипър и Гърция заради „солидарност“.
Тогава ЕС обеща да приложи директно търговско регулиране спрямо т.нар. Турска Република Северен Кипър (ТРСК), но не го направи заради ветото на гръцката част на острова. Както обикновено, те замълчаха отново заради „солидарността“.
В края на 2006 г., само година след началото на официалните преговори, страните от ЕС не усетиха никаква пречка да блокират отварянето на осем глави като част от процеса на присъединяване на Турция с аргумента, че Анкара отказва да приложи към Кипър допълнителния протокол за митническия съюз. Вместо да дадат място на дипломацията и усилията за решаване на проблема чрез диалог, този прибързан и неразумен ход на ЕС по това време имаше огромен ефект върху следващите етапи на процеса на присъединяване.
Тези санкции срещу Турция по отношение на сондажните дейности не се различават от тези през 2004 и 2006 г., но са по-опасни.
По ирония на съдбата, ЕС смята, че има юрисдикция да определя чия дейност в Източното Средиземноморие е легална и коя не е, тъй като приема самообявената изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Кипър за легална, докато отхвърля континенталния шелф на Турция. Както бе посочено в тази колонка, усилията на ЕС да остави солидарността да надделее над международното право са нереалистични, но провокативни.
Представителите на ЕС много добре знаят, че Турция няма да изтегли корабите си от региона, защото Брюксел налага санкции. Напротив, Турция реши да изпрати друг кораб в района след санкциите.
Не само това; след европейските санкции, гърците киприоти отхвърлиха предложение от турската общност на острова за създаване на комисия за енергийните дейности край Кипър. В изявлението на ЕС просто пренебрегнаха предложението на турците заради „солидарността“ с гърците.
Налагането на санкции срещу Турция по въпрос, по който ЕС изобщо няма юрисдикция, е още една грешка на ЕС. Или, може би, това не е грешка, а решение, както правилно каза Пауло Коелю: „Грешка, повторена повече от веднъж, е решение“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: САЩ ще участват в Източносредиземноморската енергийна среща на върха

Kathimerini: САЩ ще участват в Източносредиземноморската енергийна среща на върха

17 Юли 2019 | 16:54 | Агенция "Фокус"
Атина. САЩ ще се присъединят към Кипър, Гърция, Израел и Египет на среща на върха на 29 юли, на която ще бъде обсъдено енергийното сътрудничество в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
На икономическа конференция в Гърция бе съобщено, че заместник-министърът на енергийните ресурси на САЩ Франсис Фенън ще участва в Източносредиземноморската енергийна среща на върха в Атина, ако графикът му позволява, заедно с енергийните министри на Кипър, Гърция и Израел Йоргос Лакотрипис, Костис Хацидакис и Ювал Щайниц.
Гръцкият министър на енергетиката подчерта значението, което новото правителство отдава на енергийните въпроси на Източното Средиземноморие. Първата стъпка от дискусиите ще се състои през уикенда на 24-25 юли на Източносредиземноморския газов форум, който ще се проведе в Кайро. Този форум ще включва делегати от Египет, Гърция, Кипър, Италия и Палестинската автономия.
Лакотрипис заяви, че е важно „Анкара да приеме да започне обсъждането на демаркацията на морските зони, паралелно с процеса на разрешаване на кипърския проблем“.
В отговор на въпрос за това как Турция може да участва в енергийния проект на Източното Средиземноморие, Лакотрипис каза, че всички седем страни от проекта East Med се надяват Турция да стане част от решението, а не от проблемите, „но трябва да насочим вниманието си към проблемите, създадени от провокативното отношение на Анкара, което се засилва напоследък“ .
Гръцкият министър говори още за последното откритие на Exxon в Блок 10 на изключителната икономическа зона на Кипър, както и деветте сондажа, които са предвидени. Според него това показва важността на сътрудничество, постигнато чрез инциативата East Med.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Турският министър на енергетиката потвърди изпращането на четвърти сондажен кораб в Източното Средиземноморие

РИА Новости: Турският министър на енергетиката потвърди изпращането на четвърти сондажен кораб в Източното Средиземноморие

17 Юли 2019 | 10:54 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез потвърди изпращането на четвърти сондажен кораб в Източното Средиземноморие – информация, която най-напред сподели първия дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, предава РИА Новости.
„Към „Фатих“,„Явуз“ и „Барбадос Хайредин паша“ за сондажни операции в този регион ще се присъедини към друг кораб – „Оруч Рейс“, който работи в Черно и Мраморно море от август 2017 г.“, поясни Дьонмез в социалната мрежа „Туитър“.
Съгласно думите му, че непрекъснатите сондажни операции ще се извършват както в континенталния шелф на Турция, така и в области, в които властите на турските киприоти са издали лиценз на компанията Turkish Petroleum. Според министъра „сондажните операции в Източното Средиземноморие ще продължат със същата упоритост и решителност, Анкара ще предприеме всички необходими мерки в отговор на всеки опит да се игнорират суверенните права на Турция в региона".
В Изключителната икономическа зона на Кипър, където бяха открити газови находища, има два турски сондажни кораба. Гърция и Кипър считат това за провокация. Турция смята, че кипърските турци имат право на природни ресурси в региона.
Руското външно министерство вече отбеляза, че Москва е загрижена за действията на Турция в ИИЗ на Кипър и призовава страните да се въздържат от стъпки, които биха могли да доведат до ескалация.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Макфакс“ (Македония): Новият гръцки външен министър е във Вашингтон за среща с Майк Помпео

„Макфакс“ (Македония): Новият гръцки външен министър е във Вашингтон за среща с Майк Помпео

17 Юли 2019 | 10:32 | Агенция "Фокус"
Атина. Новият министър на външните работи на Гърция Никос Дендиас отпътува за Вашингтон, където по-късно през деня ще се срещне с държавния секретар на САЩ Майк Помпео, предава македонската информационна агенция „Макфакс“. Очаква се двамата да обсъдят въпросите от двустранен, регионален и международен интерес.
Дендиас е на двудневна визита в САЩ, в рамките на която ще проведе среща и със съветника по националната сигурност Джон Болтън, със сенатор Боб Мендез и ще участва в министерска конференция за свободата на вероизповедание.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ изразява „дълбока загриженост" за турските сондажи край Кипър

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ изразява „дълбока загриженост" за турските сондажи край Кипър

17 Юли 2019 | 10:23 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Вашингтон отново изрази „дълбоката си загриженост" за настояването на Турция за извършване на сондажни операции в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В коментари към пресата говорителят на Държавния департамент Морган Ортагус заяви: „Подобно на европейците, ние изразихме дълбока загриженост относно твърденията на Турция, че ще продължи да сондира във водите край Кипър".
Ортагус насочи журналисти към изявление на Държавния департамент, публикувано на 9 юли, в което САЩ призовават Турция да спре „провокативните” си действия в района, като същевременно насърчават „всички страни да действат сдържано и да избягват действия, които увеличават напрежението в региона”.
Във вторник Министерството на външните работи на Турция заяви, че страната планира да изпрати четвърти сондажен кораб край Кипър в отговор на европейските санкции срещу Анкара.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“ (Русия): Кипърски вятър: Русия се обяви против санкциите на ЕС срещу Турция

„Известия“ (Русия): Кипърски вятър: Русия се обяви против санкциите на ЕС срещу Турция

16 Юли 2019 | 20:44 | Агенция "Фокус"
Москва. Русия се отнася отрицателно към решението на Европейския съюз да въведе санкции срещу Турция заради изострянето на ситуацията в Средиземноморието. Това съобщи пред руското издание „Известия“ заместник-министърът на външните работи на Руската Федерация Александър Грушко, като подчерта, че такива действия само задълбочават многогодишния неразрешен конфликт в региона. Едновременно, това не означава, че руската страна подкрепя действията на Турция, която изпрати в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър свои сондажни кораби за бъдещ добив на природен газ. В Анкара са уверени: ограниченията ще повлияят не толкова на икономическото положение на републиката, колкото на политическите отношения между Брюксел и Анкара. Под заплаха, конкретно, може да се окаже договорът за асоциация Турция-ЕС. Материалът е представен без редакторска намеса.

Бурни води

На 15 юли съветът на ЕС на ниво министри на външните работи одобри санкции срещу Турция заради действията на Анкара в ИИЗ на Кипър. От началото на май тук бяха изпратени два турски сондажни кораба – „Фатих“ и „Явуз“. ЕС ще съкрати финансовата подкрепа за Турция и ще спре преговорите за споразумение за въздушните превози, се казва в заявление на Съвета.
Москва се противопоставя на ограничителните мерки срещу Анкара. Както заяви Грушко, едностранните санкции противоречат както на международното право, така и на процедурите на Съвета за сигурност на ООН. В допълнение, като правило, те не постигат целите си.
„Напротив, те водят до радикализация на позициите“, подчерта дипломатът. „Ние изхождаме от факта, че когато има неразрешени конфликти, всеки трябва да се въздържа от движения, които биха могли да влошат положението, включително може значително да се усложни политическия процес за разрешаване на конфликта“.
В същото време, както вече беше заявено от Министерството на външните работи на Руската Федерация, Москва също е загрижена за влошаването на ситуацията в Източното Средиземноморие. От там подчертаха, че „нарушаването на суверенитета на Кипър не може да помогне за създаването на условия за трайно, жизнеспособно и справедливо решение на кипърския проблем“.
Турският парламент е убеден, че санкциите на ЕС ще предизвикат повече политически, отколкото икономически щети.
„Политически ще нанесе много повече вреди - Анкара може завинаги да откаже да се асоциира с Европейския съюз“, заяви заместник-председателят на турския парламент Озтурк Йълмаз.
В ИИЗ и на континенталния шелф бяха открити големи запаси от въглеводороди - по-специално през 2011 г. американската компания Noble Energy откри находището Афродита с обем на газ около 140 милиарда кубически метра. Турското ръководство оспорва границите на ИИЗ на Кипър и заявява, че Анкара има право на природни ресурси в региона. Според Министерството на външните работи на страната, сондажните съоръжения работят там по лиценз, издаден от ръководството на Турската република Северен Кипър (ТРСК), която между другото е призната единствено от Турция. Министерството подчерта, че републиката „запазва правата си върху континенталния шелф в Източното Средиземноморие и ще продължи да защитава правата на турската общност на Кипър“ върху тези ресурси. Така Турция възнамерява да извършва проучвателни дейности до 3 септември 2019 година.
От самото начало Европейският съюз показа солидарност с позицията на Кипър, който повдигна този въпрос в началото на май на срещата на върха на ЕС в румънския град Сибиу. На 11 юли беше съобщено, че освен прекратяването на преговорите за въздушния транспорт и намаляването на финансовата подкрепа за Турция за 2020 г., става дума за преразглеждане на сътрудничеството на Европейската инвестиционна банка с тази страна и за отказ от срещи на високо равнище.
Между другото, това не са единствените ограничения, които скоро могат да бъдат наложени срещу Турция. Така че, поради снабдяването на Анкара с руските противовъздушни ракетни системи С-400, Вашингтон се готви да наложи санкции на Анкара. От Държавния департамент, още преди началото на доставките в Турция, припомниха закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ и подчертаха, че „ще има реални и отрицателни последици (за Турция), ако приемат С-400“. Според Bloomberg Вашингтон официално ще обяви въвеждането на мерки до края на седмицата. Все още не се знае какви ще бъдат те.

Помощта на посредниците

Тази година се отбелязва 45-та годишнина от конфликта между Кипър и Турция, който разделя острова на южна и северна части. Създадена през 1974 г., ТРСК, която заема една трета от островната територия, все още се възприема от повечето страни по света като земя, окупирана от Турция.
Уреждането на спорни въпроси тук исторически се ръководи от три партии: Гърция, Турция и Обединеното кралство (с правата на бивша метрополия). Тези три държави са гарантите за независимостта на острова от 1960 г. насам, когато излиза из под британско управление.
Москва настоява, че Съветът за сигурност на ООН трябва да се заеме с решението на кипърския въпрос. По-специално, както руският посланик в републиката Станислав Осадчий заяви пред „Известия“, постоянните членове на Съвета за сигурност биха могли да бъдат гарантите на споразумението, а именно Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Що се отнася до двустранните отношения с Кипър, Руската Федерация има добро сътрудничество с южната част и Москва очаква, че то ще остане такова, обобщи дипломатът.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Няма нужда стъпките на ЕС срещу Турция да се взимат сериозно

Мевлют Чавушоглу: Няма нужда стъпките на ЕС срещу Турция да се взимат сериозно

16 Юли 2019 | 15:27 | Агенция "Фокус"
Скопие/Анкара. Турският външен министър Мевлут Чавушоглу изрази увереност, че няма нужда да се взимат много сериозно решенията на Европейския съюз за ограничаване на контактите и финансирането на Анкара заради сондажните й действия в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, предава Reuters.
Първият дипломат на Анкара направи коментара на пресконференция в Скопие, където е на двудневно посещение. Чавушоглу също така обяви, че Турция ще засили дейносттите си в Източното Средиземноморие и ще изпрати четвърти кораб в региона.
„Ако [ЕС] взима такива решения срещу Турция, ние ще увеличим дейностите [в Източното Средиземноморие]. Имаме три кораба в Източното Средиземноморие. Ще изпратим четвърти, колкото е възможно по-скоро", увери Чавушоглу.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция реагира на санкциите на ЕС със засилване на сондажите край Кипър – Чавушоглу обяви изпращането на четвърти сондажен кораб

ТАСС: Турция реагира на санкциите на ЕС със засилване на сондажите край Кипър – Чавушоглу обяви изпращането на четвърти сондажен кораб

16 Юли 2019 | 13:42 | Агенция "Фокус"
Анкара. Въпреки санкциите на Европейския съюз, Анкара възнамерява да засили геоложките проучвания в района на Кипър. Това обяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу на пресконференция след срещата му в Скопие с македонския си колега Никола Димитров, предава TACC.
„След като взимате такива решения по отношение на Турция, тогава ще активизираме дейността си. В Източното Средиземноморие има три наши кораба, ще изпратим още един, четвърти", подчерта турският външен министър. В същото време Чавушоглу изрази увереност, че в Европейския съюз „знаят, че е невъзможно да се изпълнят взетите от тях решения". Той също така призова „да не се вземат сериозно решенията на ЕС, тъй като са взети за успокоение на гръцката общност на Кипър".
На 15 юли Европейският съюз наложи санкции срещу Турция поради действията й в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където бяха открити големи находища на природен газ. Анкара, оспорвайки границите на ИИЗ, изпрати кораба „Фатих“ в района, заявявайки, че сондажите там ще продължат до 3 септември. На 10 юни властите на Република Кипър разрешиха арестуването на членовете на екипажа на турския кораб. Въпреки това на 4 юли Турция изпрати втори кораб, „Явуз“, за провеждане на геоложки проучвания на шелфа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви готовността на страната да защити правата на турските киприоти по отношение на находищата, включително с използването на въоръжени сили.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Китай призова Турция и Кипър към диалог за сондажите в Средиземно море

РИА Новости: Китай призова Турция и Кипър към диалог за сондажите в Средиземно море

16 Юли 2019 | 11:27 | Агенция "Фокус"
Пекин. Китай призовава Турция и Кипър да проявят сдържаност и да преминат към диалог относно сондажите в Средиземно море, за да се избегне ескалация на ситуацията. Съответното заяви говорителят на външното министерство в Пекин Ген Шуан на брифинг, предава РИА Новости.
„Следим отблизо какво се случва в Източното Средиземноморие. Китай поддържа приятелски отношения с Кипър и с Турция. Призоваваме всички заинтересовани страни да проявят сдържаност, диалог и консултации за разрешаване на различията между и предотвратяване на ескалацията на ситуацията", цитира агенцията думите на дипломата.
В отговор на турските сондажи, Съветът на ЕС наложи първите санкции: прекрати диалога на високо равнище и отмени заседанията на Съвета за асоцииране Турция-ЕС, намали помощта за 2020 г., препоръча Европейската инвестиционна банка да преразгледа решенията за отпускане на заеми на Турция и даде указания да се продължи работата по възможностите за санкции. Турското външно министерство заяви, че Анкара ще продължи да сондира в Средиземно море, въпреки решението на ЕС.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МВнР на Турция: Санкциите на ЕС няма да засегнат дейностите ни в Източното Средиземноморие

МВнР на Турция: Санкциите на ЕС няма да засегнат дейностите ни в Източното Средиземноморие

16 Юли 2019 | 07:44 | Агенция "Фокус"
Анкара. Приетите от Европейския съюз санкции срещу Турция няма да засегнат дейностите й, свързани с добива на газ в Източното Средиземноморие. Това се подчертава в изявление, публикувано на официалната интернет страница на Министерството на външните работи на Турция, предава TACC.
„Решенията, взети от Съвета на ЕС вчера [15 юли], няма да повлияят на решимостта на страната ни да продължи сондажите в Източното Средиземноморие", се казва в изявлението. Турското външно министерство подчертава също, че страната възнамерява да засили още повече дейността си по добива на газ.
На 15 юли Европейският съюз наложи санкции срещу Турция поради действията й в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където бяха открити големи находища на природен газ. Анкара, оспорвайки границите на ИИЗ, изпрати кораба „Фатих“ в района, заявявайки, че сондажите там ще продължат до 3 септември. На 10 юни властите на Република Кипър разрешиха арестуването на членовете на екипажа на турския кораб. Въпреки това на 4 юли Турция изпрати втори кораб, „Явуз“, за провеждане на геоложки проучвания на шелфа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви готовността на страната да защити правата на турските киприоти по отношение на находищата, включително с използването на въоръжени сили.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: ЕС отложи с няколко часа налагането на санкции срещу Турция, за да не „развали“ отбелязването на третата годишнина от опита за преврат

Kathimerini: ЕС отложи с няколко часа налагането на санкции срещу Турция, за да не „развали“ отбелязването на третата годишнина от опита за преврат

16 Юли 2019 | 07:19 | Агенция "Фокус"
Брюксел/Анкара. Министрите на външните работи на страните от Европейския съюз решиха в понеделник да наложат санкции срещу Турция заради сондажите й в териториалните води на държавата-членка Кипър. Според медийни доклади Брюксел е отложил обявяването на санкциите с няколко часа по искане на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Причината за молбата му – да не се „развали“ отбелязването на третата годишнина от неуспешния преврат срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Решението за налагане на санкции бе приветствано от новия гръцки външен министър Никос Дендиас, който присъства на първата си среща на външните министри на ЕС. „Бях положително впечатлен от единодушното решение на всички мои колеги по въпроса за провокациите на Турция по отношение на суверенните права на Кипър", подчерта каза Дендиас. Той добави, че позицията на ЕС е напомняне на Турция за последствията, до които може да се стигне, ако нейното поведение противоречи на международното право.
Санкциите, определени от външните министри на ЕС, включват, както се очакваше, замразяване на предприсъединителната помощ в размер на 146 милиона евро, спиране на преговорите за всеобхватно споразумение за въздушен транспорт и спиране на диалози на високо равнище в областите на икономиката, енергетиката, транспорта и селското стопанство, както и спирането на кредитната дейност на Европейската инвестиционна банка.
Външните министри от ЕС предупредиха също, че ще подготвят мерки, насочени към лица и компании, участващи в незаконните сондажни дейности на Турция в Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ).
Това предупреждение обаче, все още не е официално отправено, тъй като няколко държави-членки на ЕС се стремят към по-предпазлива позиция по отношение на Турция, предвид усилията й за спиране на мигрантските потоци към Европа.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: ЕС съгласува санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър

FAZ: ЕС съгласува санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър

16 Юли 2019 | 04:31 | Агенция "Фокус"
Брюксел. В отговор на проучванията за природен газ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, външните министри на страните от Европейския съюз съгласуваха наказателни мерки срещу Турция, съобщава германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Мерките предвиждат намаляване на средствата, които ЕС отпуска на Турция, както и прекратяване на преговорите за постигане на споразумение за авиацията. Това става ясно от предварителен текст на документа, с които разполагат в редакцията.
Провокациите на Турция са неприемливи за всички, които подкрепят позицията на Република Кипър, заяви германският министър по европейските въпроси Михаел Рот на срещата на ЕС в Брюксел.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: ЕС съгласува санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър

FAZ: ЕС съгласува санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър

15 Юли 2019 | 19:35 | Агенция "Фокус"
Брюксел. В отговор на проучванията за природен газ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, външните министри на страните от Европейския съюз съгласуваха наказателни мерки срещу Турция, съобщава германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Мерките предвиждат намаляване на средствата, които ЕС отпуска на Турция, както и прекратяване на преговорите за постигане на споразумение за авиацията. Това става ясно от предварителен текст на документа, с които разполагат в редакцията.
Провокациите на Турция са неприемливи за всички, които подкрепят позицията на Република Кипър, заяви германският министър по европейските въпроси Михаел Рот на срещата на ЕС в Брюксел.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Ердоган чака ходовете на Мицотакис

Kathimerini: Ердоган чака ходовете на Мицотакис

15 Юли 2019 | 07:38 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският президент Реджеп Таийп Ердоган бе внимателен в неделя по отношение на възможно подобряване на отношенията с Гърция и настоя, че Анкара ще продължи сондажите за природен газ в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Турският лидер заявим, че чака да види какви ще са първите ходове на новия гръцки премиер Кириакос Мицотакис, като отбеляза, че в миналото те са имали добри разговори. Ердоган посочи, че ако Мицотакис се придържа към „добрите си думи“, гръко-турските отношения може да се подобрят. Президентът отбеляза, че вече са формирани двустранни работни комисии, където трябва да бъдат предприети следващите стъпки.
Що се касае до проучванията за въглеводороди в Източното Средиземноморие, Ердоган заяви, че сондажните кораби „Явуз“ и „Барбарос“ са в района и се ползват с пълната подкрепа на турските флота и вовенновъздушни сили, като добави, че Турция не се интересува от шумотевицата срещу Турция.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Турция ще продължи сондажите, докато Кипър не се съгласи на предложението на кипърските турци

Мевлют Чавушоглу: Турция ще продължи сондажите, докато Кипър не се съгласи на предложението на кипърските турци

14 Юли 2019 | 14:39 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция ще продължи сондажите си в териториалните води на международно признатата Република Кипър, ако правителството в Никозия не се съгласи на предложението, което по-рано бе направено от признатата единствено от Анкара Турска Република Северен Кипър. Това обяви първият външният министър Мевлют Чавушоглу, предава Reuters.

Първият дипломат заяви, че предложението на лидера на кипърските турци Мустафа Акънчи, според което двете общества на разделения остров трябва да изследват и добиват заедно морски залежи на нефт и газ, ще допринесе за стабилността в Източното Средиземноморие.

В своя статия, Чавушоглу пише, че докато кипърските гърци не приемат предложението на Акънчи, Турция ще продължи своите операции в териториалните води, които според Анкара принадлежат на Турска Република Северен Кипър.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Опасностите в Източното Средиземноморие и заплахата на ЕС

Daily Sabah: Опасностите в Източното Средиземноморие и заплахата на ЕС

13 Юли 2019 | 19:00 | Агенция "Фокус"
Анкара. Развитието, свързано с газовите находища в Източното Средиземноморие, става все по-сложно и отрицателно за Турция. Съществува ясна политика на дистанциране от международните сили. Вчера ЕС реши единодушно да работи по законопроект за замразяване на финансирането за Турция през следващата година и да преразгледа споразумението за въздушен транспорт заради сондиране на газ и петрол край бреговете на Кипър пише англоезичното електронно издание Daily Sabah в материал, публикуван без редакторска намеса.
Това ще бъде обсъдено в Брюксел в понеделник, когато ще се срещнат външните министри на ЕС. Дейностите на Турция в източната част на Средиземно море се обявяват за незаконни и има силна опозиция към ангажираността на Анкара в тези води.
Почти всички регионални сили, ЕС и САЩ са там, но Турция е подложена на натиск да остане извън този район. Тази ситуация не може да бъде приета. Освен това регионът има потенциала да бъде сцена на борба между големите сили. Например руска ракета от зенитния комплекс С-200, вероятно изстреляна от Сирия, изстреляна в отговор на израелски въздушен удар падна в турската част на остров Кипър. За щастие никой не пострада, но това бе напомняне за опасна възможност замразените конфликти да се пробудят отново и да се разрази война, ако няма помирение или отстъпление. Водещи западни енергийни компании са закупили лицензи за сондажни дейности от кипърските гърци. През цялото време гръцката администрация в Кипър се опитва да избута Турция настрани и борбата започва тук. Това е политическа борба. Анкара казва, че кипърските гърци нямат права да експлоатират енергийните ресурси без справедлив дял за турската част на острова. Друга претенция, която отправи Турция, е, че е явно в рамките на собствените си права иска да оперира в собствения си континентален шелф.
Гръцките власти в Кипър се опитват да получат одобрението на турската страна, като заяви, че техният дял ще бъде защитен от национален инвестиционен фонд в полза на всички кипърци. Въпреки това, разглеждайки споровете на острова, това твърдение не звучи твърде надеждно.
Спорът на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие изглежда като маса за преговори, където ЕС, САЩ, Египет и Израел се опитват да държат Анкара далеч от тях. Израел и Египет вече са сключили споразумения с гръцките власти в Кипър, което естествено предизвиква тревога у Турция. Изявлението на президента Реджеп Тайип Ердоган казва: "Няма да позволим действия, насочени към узурпиране на природните ресурси на Източното Средиземноморие, изключвайки нашата страна и Турската република Северен Кипър... Няма да отстъпим земята на бандити в морето , "следва да се разбира в този контекст.
Бреговете на Кипър са нова площадка за големи борби за власт. Анкара се съпротивлява и трябва да се противопостави на плановете на Гърция, Израел и Египет да бъдат единствените оператори в региона. Това не е лесна борба, но трябва да се знае, че потенциалът в тези води е огромен.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АFP: Лидерът на кипърските турци предложи съвместна енергийна комисия

АFP: Лидерът на кипърските турци предложи съвместна енергийна комисия

13 Юли 2019 | 17:52 | Агенция "Фокус"
Никозия. Лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ в събота предложи създаването на съвместна комисия на разделения средиземноморски остров, за да се отговори на напрежението около офшорните енергийни резерви, предава AFP.
Мярката има за цел "да прехвърли темата за въглеводородите от зона на напрежение и конфликти в област на продуктивно сътрудничество", каза Акънджъ в нота, адресирана до президента на Кипър Никос Анастасиадис.
Кипър е разделен между международно признатата Република Кипър и марионетна държава, създадена след турското нашествие през 1974 г.
Посланието на Аканджъ, което беше предадено от посредника на ООН, идва на фона на турските проучвателни дейности в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър.
Разполагането от страна на Анкара на два кораба – „Фатих“ и „Явуз“ - за търсене на нефт и газ, предизвика спор с Република Кипър, член на ЕС, който заплаши със санкции Турция заради проучвателните дейности в кипърската ИИЗ.
Офшорната зона, в която са били изпратени корабите, е част от международно признатата изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, която е поканила западни енергийни гиганти като „Ексон“и „Тотал“ да извършват проучвания за въглеводороди в района.
Самата Турция е предоставила лицензи за проучване на „Търкиш Петролиъм“ през 2009 и 2012 г. и се противопоставя на проучването в морето, което изключва турската кипърска част от острова.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Никозия иска по-сурови санкции на ЕС срещу Турция

Ekathimerini: Никозия иска по-сурови санкции на ЕС срещу Турция

12 Юли 2019 | 07:19 | Агенция "Фокус"
Никозия. Санкциите, които бяха разгледани в четвъртък от представителите на държавите членки на ЕС срещу Турция относно нейните сондажи край Кипър не са достатъчно според мнението на Никозия, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini.

Изданието припомня, че представителите на Съюза се договориха да наложат наказателни мерки срещу Турция заради сондажите, които тя извършва в териториални води, за които претендират Републиката Кипър и признатата само от Анкара Турска република Северен Кипър. Санкциите включват спиране на диалога на високо ниво и стоп на преговорите за Споразумението за въздушен транспорт. Най-вероятно ще бъде намалена и предварителната помощ, която Турция, като страна желаеща да се включи в ЕС, получава от Съюза.

Но за Република Кипър, заложените в документа мерки за твърде общи и празни, като негови критици заявиха, че те не включват конкретни ограничителни мерки, които Европейския съюз е обещал да въведе още през юни.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

“Взгляд“: Посочиха ракетите С-400 като аргумент в спора между Турция с ЕС за Кипър

“Взгляд“: Посочиха ракетите С-400 като аргумент в спора между Турция с ЕС за Кипър

11 Юли 2019 | 19:54 | Агенция "Фокус"
Москва. „Руската система за противовъздушна отбрана С-400 ще бъде сериозен аргумент в настойчивото желание на Турция да продължи сондажите в ИИЗ на Кипър“, заяви военният експерт Константин Сивков, който коментира ескалацията на ситуацията около проучвателните работи, извършвани от Турция в Изключителната икономическа зона на Кипър, въпреки протестите от Гърция и Европейския съюз, цитира думите му руският вестник “Взгляд“.
„Появата на С-400 ще усложни значително противодействието на Европа срещу Турция в този регион. Тази система за противовъздушна отбрана има много голям обхват - значително по-голям от противорадарните ракети. За да ги използват, съответните комплекси ще трябва да влязат в зоната на достигане на С-400, което може да означава големи загуби. И не става дума само за ракети…ще загинат хора, елита на въоръжените сили на Европа. Европа е в паника и се страхува от загуби ”, казва Константин Сивков, капитан първия ранг от резерва, първи заместник-председател на Академията за геополитически проблеми.
„В случай на опит за противодействие на турските С-400, произведени в Русия, радиосмущенията няма да помогнат, тъй като С-400 има много високо ниво на сигурност“, смята Сивков. "Така че самото появяване на такива системи в региона ще изключи всяка възможност за използване на европейската авиация, докато тези комплекси не бъдат потиснати."
Но това няма да бъде лесно, предвид високата мобилност на руската система за противовъздушна отбрана, заяви военен експерт.
"Тоест, наличието на такива оръжия в Турция ще бъде най-сериозният аргумент в настойчивото им желание да продължат изследванията в ИИЗ на Кипър, въпреки протестите на Гърция и Европейския съюз", заключи Сивков.
Както вече съобщи вестник „Взгляд“, турското външно министерство обяви продължаването на проучванията в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, въпреки отрицателната реакция на ЕС към тези действия. В района има два турски сондажни кораба – „Фатих“ и „Явуз“. Гърция и Кипър смятат за провокация провеждането на геоложки проучвания в ИИЗ на Кипър, където са открити газови находища. Въпреки това Турция е убедена, че има право на природни ресурси в този регион.
Турското външно министерство отбеляза, че членството на Кипър в ЕС не дава право на гръцката общност да "узурпира законните права и интереси на кипърските турци".
През юни Гърция заплаши Турция със санкции на ЕС. В отговор Анкара отрече на Европейския съюз правото да определя границите в Средиземно море. САЩ също настояха Турция да се откаже от сондажните работи в кипърската ИИЗ.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Атина, Париж, Москва и Кайро призоваха Турция да не нарушава суверенитета на Кипър

Ekathimerini: Атина, Париж, Москва и Кайро призоваха Турция да не нарушава суверенитета на Кипър

11 Юли 2019 | 05:50 | Агенция "Фокус"
Атина. Не много след официалната смяна на министрите в гръцкото външно министерство, Атина заклейми планирания от Турция сондаж, който е на територията на изключителната икономическа зона на Република Кипър, това коментира гръцкото електронно издание Ekathimerini.

„Заклеймяваме опита на Турция да извърши незаконни сондажи в териториалните води на Република Кипър“, се казва в съобщение от външното ведомство в Атина, направемо малко след като втори турски сондажен кораб навлезе във водите край североизточната част на острова.

„Изразяваме нашата солидарност с Република Кипър и призоваваме още веднъж Турция да прекрати незабавно незаконните си действия и спазва суверенитета на Кипър“, заявяват още от Атина.

Плановете на Турция вече бяха осъдени от ЕС, а Кремъл заяви във вторник, че „нарушаването на кипърския суверенитет“ подкопава усилията за решаване на десетилетния проблем, разделящ острова. Същия ден френското външно министерство изрази солидарност с Кипър, „чийто суверенитет трябва да бъде уважаван“. Париж също призова Турция да „избягва всички действия, които биха били нелегални и рушащи стабилността в региона. В същото време от Кайро подчертаха нуждата от избягване на ескалация и „ангажимент към спазването на международните закони“.

Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Кипър отказа да закрие пристанищата си за руски кораби заради исканията на САЩ

РИА Новости: Кипър отказа да закрие пристанищата си за руски кораби заради исканията на САЩ

1 Юли 2019 | 06:25 | Агенция "Фокус"
Никозия. Министърът на отбраната на Република Кипър Савас Ангелидис заяви, че Кипър ще продължи да предоставя пристанища и инфраструктура за кораби на Русия и други държави, независимо от приетите в САЩ поправки към законопроекта за сътрудничество в Източното Средиземноморие, предава РИА Новости.
Сенаторите Боб Менендес, от Демократите и Марко Рубио, от Републиканците, внесоха законопроект за промяна на стратегията на САЩ в Източното Средиземноморие в съответсвие с промените в региона. Законпроектът отмяна забраната за доставки на оръжия на Кипър. Сенатската комисия за международни отношения одобри законопроекта с поправките, призоваващи страните от региона да отказват пристанищно обслужване на кораби на Руската Федерация.
„Нито една страна не може да принуди Никозия да прекрати предоставянето на пристанищни обекти на руски и други кораби“, заявиАнгелидис в интервю пред местното радио CYBC.
В момента пред Никозия не се задават никакви въпроси, но ако бъде поставена пред дилема, Република Кипър ще взима свои решения, цитира думите на министъра радиото.Той подчерта, че Кипър предоставя услуги на трети държави, главно за предоставяне на хуманитарна помощ.
В случай на криза Кипър е длъжен да окаже съдействие, каза Ангелидис и обясни, че републиката никога не е сътрудничил с никоя държава в рамките на военна операция.
Ангелидис каза, че Кипър ще продължи усилията си за по-нататъшно задълбочаване на отношенията със САЩ, но ролята на Република Кипър като стълб на стабилността в региона трябва да бъде зачитана.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис по-рано изрази съжаление във връзка с приемането на тези изменения. Според Бюрото за преса и информацията, държавният глава е заявил пред репортери, че по принцип той приветства инициативата на Менендес и Рубио, както и законопроекта, който първоначално беше представен в Конгреса.
„Трябва да изразя съжаление за поправките, които бяха внесен и които засягат в значителна степен независимостта и суверенитета на Република Кипър. До днес предоставянето на услуги на която и да е страна винаги е било извършвано за хуманитарни цели и не мисля, че такива условия могат да бъдат установени, особено от страна, с която се стремим – и аз говоря за Америка – към по-нататъшно укрепване на нашите отношения. Оставам с впечатлението, че поправката беше неудачна“, заяви Анастасиадис.
Законът за сътрудничество в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие представя редица инициативи, които променят стратегията на САЩ, за да отразят промените в региона, включително влошаването на отношенията между Турция и САЩ и всички ключови регионални партньори на Вашингтон. Законопроектът предвижда премахването на забраната за продажба на оръжие за Кипър, забранява прехвърлянето на самолети F-35 в Анкара, ако Турция продължи да изпълнява планове за С-400 и налагането на санкции срещу Анкара.
Законопроектът предвижда по-нататъшна милитаризация на Гърция и Кипър, по-тясната им привързаност към САЩ в областта на отбраната.
Сред заявените цели на американската политика са „поддържане на силно американско военно присъствие и инвестиране в военноморско оборудване, основано на базата Суда в Гърция и развиване на по-задълбочено сътрудничество в областта на сигурността, включително неотдавнашното разполагане на (безпилотни летателни апарати) MQ-9 в Лариса и Вертолетния тренировъчен център на американската армия в Централна Гърция“.
Законопроектът предвижда финансиране за конкретни военни програми за Гърция и Кипър, както и международни програми за военно обучение.
Редица разпоредби са насочени против Русия с цел „снижаването на зловредното й влияние в Източното Средиземноморие“. Конкретно, сенаторите предлагат да се изведе от експлоатация военната техника, закупена от Москва и тя да бъде заменена с оръжие, произведено от страни-членки на НАТО.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Новият лидер на Консервативната партия и премиер на Великобритания Борис Джонсън. 23 юли 2019 г.
Новият лидер на Консервативната партия и премиер на Великобритания Борис Джонсън...

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.