НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:48


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Евгения Константинова, МОН: В новите учебни програми по БЕЛ е направена една сериозна крачка, към това да се отвори повече време за упражнения

Евгения Константинова, МОН: В новите учебни програми по БЕЛ е направена една сериозна крачка, към това да се отвори повече време за упражнения

18 Юни 2019 | 15:46 | Агенция "Фокус"
София. В новите учебни програми по БЕЛ е направена една сериозна крачка, към това да се отвори повече време за упражнения. Това каза директорът на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ Евгения Константинова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод резултатите на матурите. „Тук става въпрос за ключово умение при всеки текст, не само посочените и изучаваните произведения, да се създаде алгоритъм и наистина способност у зрелостника, независимо кога и независимо кое произведение да прочете, той може да работи и да разбере, какво му казва то“, посочи Евгения Константинова.
По думите ѝ в новите учебни програми по БЕЛ е направена една сериозна крачка, към това да се отвори повече време за упражнения. „Тези часове за упражнения трябва да обхващат най-малко 40%, тоест почти половината от времето да се отделя за това учениците да градят такива умения. Учителят има свободата да включи и други творби и да използва текстове от различен характер, не само художествени произведения, защото пак ще кажа, в живота, както на младите хора, така и на всички нас се налага да четем не само художествени произведения и да разбираме“, подчерта Константинова. Тя посочи, че именно за това е важно учениците да работят с текстове от различен характер и жанр. „Диаграмата и графиката също са разчитане на текст. Учениците трябва да могат да разчитат всякакви текстове, да разбират информацията, която им казват те. Те са по старите програми, но това е ключово умение, което те трябва да притежават“, каза тя.
„Не е важно, дали едно произведение е учено или не, важно е ученикът да е изградил умение, когато се срещне дори с произведение, което не е учил, да може да разбере какво му казва и да го тълкува. Това умение трябва да се изгради. Броят на изучаваните произведения не е равен на качеството. Мога да дам и пример, в момента, в 11 и 12 клас, ако не ме лъже паметта, произведенията, които са включени в учебно-изпитната програма, сигурно са около 100. Това, въпреки всичко, ни изправи пред разговора, който водим в момента: „Научени ли са те да четат?“. И 200 да ги направим и 300 да ги направим, по никакъв начин това няма да допринесе да станат по-компетентни“, изтъкна още тя.
Ирина ИВАНОВА


Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евгения Константинова, МОН: Резултатите от матурите показват, че част от зрелостниците са функционално неграмотни - могат да четат и да пишат, но трудно разбират какво им се казва

Евгения Константинова, МОН: Резултатите от матурите показват, че част от зрелостниците са функционално неграмотни - могат да четат и да пишат, но трудно разбират какво им се казва

18 Юни 2019 | 12:05 | Агенция "Фокус"
София. Резултатите от матурите показват, че част от зрелостниците са функционално неграмотни - могат да четат и да пишат, но трудно разбират какво им се казва. Това каза директорът на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ Евгения Константинова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод резултатите на матурите. По повод ниския резултат на тазгодишните матури по Български език и литература Евгения Константинова отбеляза, че средният резултат е малко над 50 точки, което превърнато в оценка по шестобалната система, е от порядъка на Добър 4.06. „Трябва, обаче, да отчетем, че не винаги сравнението на резултатите в отделни години е просто и коректното. Всъщност, ако се загледаме в резултата, ще видим, че той е само с две точки и мъничко по-нисък от средния по същия предмет през миналата учебна година, което на фона на 100 точки едва ли е толкова значимо и едва ли можем да говорим за някаква драматична промяна. Разбира се, резултатите в отделните години варират. През 2017 година, съответно успехът е бил по-нисък, през 2018г. - по-висок и през 2019 г. - по-нисък“, заяви Константинова. Тя подчерта, че не се очертава тенденция към трайно снижаване на оценките. „В никакъв случай този резултат не ни радва. Всъщност, тревожното е, че той показва няколко основни важни неща. Основната ни борба, в цялостния процес на обучението през всичките години, е младите хора, не само зрелостниците да придобият основни умения да четат текст, и като казвам „да четат“, не означава да знаят буквите, а да четат, така, че да разбират, какво им казва текстът, да обработват информация от него, да го тълкуват и да създават такъв“, посочи директорът на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“.
По думите ѝ резултатите от матурите показват, че няколко неща все повече затрудняват зрелостниците. „От една страна, тревожно е това, че те четат текст, но трудно успяват да го разберат. Или поне не всички, защото не бива да ги генерализираме, има и такива, които прекрасно се справят с това, но някак си, все ни се иска всички зрелостници, да могат, като прочетат един текст, в рамките на две-три изречения да кажат, кое е най-същественото от него“, посочи Константинова. Тя подчерта, че това умение не е свързано с нещо, което е необходимо само в училището. „То е едно от ключовите и е необходимо и в живота, защото на всички, след излизане от училище, им се налага малко или повече да прочетат текст, да се опитат да резюмират и да го предадат в няколко изречения“, каза тя.
Константинова подчерта, че все повече зрелостниците пишат по време на изпита, отбелязвайки, че в предходни години голяма част от зрелостниците са предавали бели листове. „В последните години следим този процес и виждаме, че все повече зрелостници създават текст по 41-ва задача, която обикновено е откъс от изучавано произведение, върху което трябва да тълкуват. Тази година ни прави впечатление, все още слава Богу не са в преобладаващата си част, но се увеличава броят на зрелостниците, които просто преписват текст“, каза още тя.
По думите ѝ целта на училището не е зрелостниците да научат някаква литературна интерпретация и да я възпроизведат, а учебното заведение да ги научи на собствено мислене и тълкуване на всякакъв текст. „Всъщност, това пак е свързано с проблема, за който говорих. Умението не просто да се прочете текстът, а да се разбере какво послание носи той. Това е ключова компетентност, която се проверява през всички международни изследвания и тя лежи в основата на т. нар. „функционална грамотност“. Често в обществото се говори: „учениците са неграмотни“. За съжаление, част от това общество разбират това, че те не могат да пишат и да четат, не познават буквите. Далеч повече стои зад това- те са неграмотни функционално“, отбеляза тя. Константинова обясни, че те могат да четат и да пишат, но трудно разбират, какво им се казва. „И пак с уточнението, че това не се отнася за всички зрелостници. Когато говорим толкова остро и обобщаваме, то е защото сме тревожни, че е голям броят на младите хора, които попадат в тази категория“, посочи още тя.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Добър 4,06 е средната оценка на Държавния зрелостен изпит по БЕЛ (ОБЗОР)

Добър 4,06 е средната оценка на Държавния зрелостен изпит по БЕЛ (ОБЗОР)

14 Юни 2019 | 17:54 | Агенция "Фокус"
София. Добър 4,06 е средната оценка на Държавния зрелостен изпит по БЕЛ, а на втория задължителен изпит- много добър 4,67. За сравнение средният резултат през 2018 г. е 4,24, а през 2017 г. 4,13. Тази година е най-слабият среден резултат, откакто се провеждат матури, т.е. от 2008 г. Държавният зрелостен изпит по БЕЛ се проведе на 21 май, явиха се 49 341 зрелостници. На 23 май 39 338 зрелостници се явиха на втория задължителен държавен изпит. 432-ма зрелостници участваха в матурите по желание. Най-висок брой точки има по предметите, по които зрелостниците са най-малко. Това са немски език, френски език, испански език, химия и опазване на околната среда. Най-ниски са резултатите на най-желаните предмети, като география и икономика, биология и здравно образование, философски цикъл. Изключение прави предметът история и цивилизация, защото там има сравнително нисък брой точки на фона на по-малкото зрелостници, които са заявили своя избор. По английски език има сравнително високи резултати, на фона на масовия избор – над 14 хил. зрелостници, които го бяха заявили.
Анализът на МОН показва, че на Държавния зрелостен изпит тази година двойки имат 4302 от 49 341 явили се дванадесетокласници, което е повече в сравнение с предходните три години. В сравнение миналата година слаби оценки на матура по български език и литература имат 3025 зрелостници, а през 2017 г. двойките са 3887, а през 2016 г. - 4189. През 2015 г. двойките са 3400.
Отличните оценки тази година силно намаляват - шестици на изпита имат 5062 зрелостници, докато през 2018 г. те са били 6474, а през 2017 г. - 6155. Голям спад има и в отличните оценки на втория Държавен зрелостен изпит за тази година- от 13380 за 2018 година на 6677 през 2019. Скалата на оценяване не се е променила през годините. Броят на зрелостниците, които са изкарали максимален резултат на държавните зрелостни изпити през май, се е увеличил спрямо миналата година. По 100 точки са получили 226 ученици, а през 2018 г. са били 215. Две пълни шестици имат 17 зрелостници, а отлични оценки и на двете матури - 3065 при 5178 за 2018 г. Почти наполовина са намалели абитуриентите, които са изкарали по две слаби оценки – от 1778 през миналата година на 973. Увеличил се е броят на зрелостниците с 0 точки на изпитите от 4-ма през 2018 на 29 през 2019 година.
Най-добри резултати на матурата по български език и литература имат учениците в София, Варна, Пловдив, Смолян и Видин, а най-лоши - в Ямбол, Силистра и Кърджали. Всяка година високи резултати имат едни и същи гимназии в страната, които са концентрирани предимно в столицата. Трите училища с най-висок успех по БЕЛ са 91 Немска езикова гимназия, 73 СУ и 164 Испанска гимназия. За първи път училището "Христо Ботев" в село Чепинци се класира на трето място по най-добри резултати по предмет по избор на матурите. Средното училище в Смолянска област има 5.66 среден успех на втората матура, която е по желание. Това го нарежда на трето място след Софийската математическа гимназия и Първата частна математическа гимназия, които са с успех 5.76 и 5.67. МОН отбеляза, че доброто представяне там се дължи на усилията на учителката по биология Даниела Куцева. По думите на заместник-министър Таня Михайлова преподавателката е с 23-годишен опит и е направила две пробни матури през годината за учениците си. Тя успява да ги мотивира да учат биология, като постоянно дава и консултации. В резултат голяма част от зрелостниците ще кандидатстват медицина или друга специалност, която изисква приемен изпит по биология.
От МОН подчертаха, че броят на зрелостниците, които се затрудняват при четене, разбиране, резюмиране и създаване на текст на изпита по български език и литература се увеличава. Близо 22% от тях имат нула точки на задача, в която трябва да резюмират текст, а още толкова имат една точка. Едва 6% от явилите се по БЕЛ 49 341 ученици са получили максимален брой точки на задачата за резюмиране на текст. Близо 22% не са се справили с нея. Продължава тенденцията да се увеличават зрелостниците, които работят по последния 41 въпрос на матурата по български език и литература. Тази година се падна тема по разказа „Косачи“ на Елин Пелин. Произведението е изучавано два пъти – в шести и в единадесети клас. Почти половината зрелостници са писали по творбата есе, а малко повече от 30% - съчинение. Шест на сто са преписали зададения в условието откъс. Данните показват, че освен с резюмето и със създаването на текст, учениците са имали проблеми и с въпросите, проверяващи пунктуационната норма. Те обаче добре познават правописа в думи с променливо „я“, с „о или у“ и „и или й“. Справили са се и при разпознаване на мотивите и образите в художествен текст, термините в текст и с определянето на текст към дадена сфера на общуване. Зрелостниците не са се справили добре при разпознаването чии герои са Пиер Спиридонов ("Тютюн" на Димитър Димов) и Куцар ("Албена" на Йордан Йовков). Също така те не са успели да разпознаят, че хронометър е чужда дума.
Ирина ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евгения Константинова, МОН: За поредна година сред училищата с най-добър резултат от ДЗИ по БЕЛ са 73 СУПЧЕ „Владислав Граматик“ , 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ и 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“

Евгения Константинова, МОН: За поредна година сред училищата с най-добър резултат от ДЗИ по БЕЛ са 73 СУПЧЕ „Владислав Граматик“ , 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ и 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“

14 Юни 2019 | 15:48 | Агенция "Фокус"
София. Сред училищата с най-добър резултат от ДЗИ по БЕЛ са софийските 73 СУПЧЕ „Владислав Граматик“ със среден успех - 5,60, 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ – 5,64 и 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“- 5,54. Това каза директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование" Евгения Константинова по време на пресконференция в Министерство на образованието и науката по повод резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити 2019 г., предаде репортер на Агенция „Фокус“. „В годините се срещат все едни и същи училища с такива резултати. С най-добър резултат по втори ДЗИ са училищата СМГ „П. Хилендарски“ - София, със среден успех 5,76 и Първа частна МГ- София – 5,67. Прави впечатление, че СУ “Христо Ботев“ в село Чепинци тази година е на трето място по среден успех от втория ДЗИ- 5,66“, заяви Евгения Константинова. Тя посочи, че това са училища с повече от 20 ученици.
„Скалата за оценяване на ДЗИ е същата, каквато е използвана във всички предходни сесии. Съотношението между слабите и отлични оценки по различните предмети показва, че броят на отличните оценки по голяма част от предметите е значително повече процента от този на слабите“, отбеляза директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование". Тя подчерта, че при „Философски цикъл“ и „Биология и здравно образование“ процентът между слаби и отлични оценки е почти един и същ. „При „География и икономика“ процентът на слабите оценки е малко над 20. Този предмет традиционно през годините показва такива резултати“, каза Константинова.
„В годините не можем да намерим някаква конкретна причина за слабите оценки по „География и икономика“, освен обяснението, че те малко или много са въпрос на мотивация или на добър избор и преценка на предмета, който конкретен зрелостник е най-силен. Като че ли този предмет се избира от ученици, които не са направили добре своята оценка, дали имат необходимите знания и умения“, каза още тя.
Ирина ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евгения Константинова, МОН: Тази година е нараснал броя на зрелостниците с максимален брой точки на матурите

Евгения Константинова, МОН: Тази година е нараснал броя на зрелостниците с максимален брой точки на матурите

14 Юни 2019 | 14:52 | Агенция "Фокус"
София. Тази година е нараснал броя на зрелостниците с максимален брой точки на матурите. За 2018 година 215 ученици са имали максимален брой 100 точки на матурите, а за 2019 те са 226. Това каза директорът на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ Евгения Константинова по време на пресконференция в Министерство на образованието и науката по повод резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити 2019 г., предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Броят на зрелостниците с 0 точки от държавния зрелостен изпит се е увеличил - за 2018г. са 4, а за 2019 са 29. Броят на зрелостниците с по две слаби оценки тази година е намалял от 1 778 през 2018 година до 973 през 2019 година. Броят на явилите се на ДЗИ с по две пълни шестици тази година е намалял от 59 за 2018 на 17 за 2019 година. Резултатите от по две отлични оценки също са намалели от 5 178 за 2018 година на 3 065 за 2019 г.“, заяви Евгения Константинова.
По думите ѝ броят на зрелостниците с 0 точки и на двата ДЗИ за 2019 е само 1, а за 2018 е 0. И тази и миналата година няма зрелостници с по 100 точки и на двата ДЗИ. Тази година се е увеличил броят на учениците с поне една слаба оценка от 4496 за 2018 на 5939 за 2019 година. Броят на отличните оценки по БЕЛ е намалял от 6474 за 2018 на 5062 за 2019 година. Голяма е разликата при отличните оценки на втория ДЗИ от 13380 за 2018 година на 6677 през 2019. Броят на слабите оценки по БЕЛ за 2018г. е 3025, а за 2019г. е 4302. Броят на слабите оценки на втория държавен ДЗИ е 2228 за 2018 г. и 2590 за 2019 г.
„Тези резултати показват, че с всяка следваща изминала година стремежът на Министерството на образованието и науката е да се насочва все повече към оценяване на умения, а не на възпроизвеждане на знания. С всяка следваща стъпка и със слагането на изпитните материали на задачи, които да проверяват умения, придобити в нова и непозната ситуация се показва, че зрелостниците е необходимо да проявяват критическо мислене и умения, които не са свързани с простото възпроизвеждане на някаква информация или простото свързване на автор с творба“, посочи Константинова. Тя подчерта, че това са компетентностите, които са свързани с функционалната грамотност и които се търсят.
Ирина ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евгения Константинова, МОН: Резултатите от ДЗИ по някои предмети са същите като предходната година

Евгения Константинова, МОН: Резултатите от ДЗИ по някои предмети са същите като предходната година

14 Юни 2019 | 14:19 | Агенция "Фокус"
София. Резултатите по предмети на ДЗИ, спрямо тези от предходната година сочат, че има дисциплини с почти същия постигнат успех. Това каза директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование" Евгения Константинова по време на пресконференция в Министерство на образованието и науката по повод резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити 2019 г., предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Такъв е при „Математиката“ - 2018 година резултатът е 70,4%, а през 2019 е 69,58%, „Химия и опазване на околната среда“ - 2018 година е 76,6%, а 2019 е 77,37%“, заяви Евгения Константинова. Тя посочи, че има предмети, които показват по-нисък резултат в сравнение с миналата година, сред тях са БЕЛ с 53,94% за 2018 година и 50,63% от 2019 година. „При „Испанския език“ резултатите сочат, че от 69,7% са се повишили на 76,99%. Когато сравняваме тези резултати, трябва да го правим предпазливо, защото става въпрос за различни випуски и за различни инструменти. Не можем да търсим пълно припокриване и абсолютно постигане на еднакви резултати“, каза още тя.
Ирина ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евгения Константинова, МОН: Най-ниски са резултатите на матурите по български език и литература, география и икономика, биология и здравно образование

Евгения Константинова, МОН: Най-ниски са резултатите на матурите по български език и литература, география и икономика, биология и здравно образование

14 Юни 2019 | 14:06 | Агенция "Фокус"
София. Най-ниски резултати на матурите са постигнати по български език и литература, география и икономика, биология и здравно образование. Това каза директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование" Евгения Константинова по време на пресконференция в Министерство на образованието и науката по повод резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити 2019 г., предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Най-ниски резултати на Държавните зрелостни изпити тази година са постигнати по български език и литература, география и икономика и биология и здравно образование. Това са сред предметите, които се полагат от най-голям брой зрелостници. Предметите, които са избрани от най-малък брой зрелостници са с най-високи резултати. Това са химия и опазване на околната среда, испански език и немски език“. В останалите предмети има различия в процентите, но те не са значими, като математика и италиански език. „Най-голям брой зрелостници са се явили на Държавен зрелостен изпит по английски език- 14 412. След това са явилите се по биология и здравно образование - 9 977, география и икономика - 5 296“, заяви Евгения Константинова. Тя посочи, че резултатите по предмети от 2019 година са много различни по постижимост, но това е така и в предходните години.
Ирина ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евгения Константинова, МОН: 49 341 зрелостници са положили изпит по БЕЛ, втори изпит са положили 39 338, а на матура по желание са се явили 432

Евгения Константинова, МОН: 49 341 зрелостници са положили изпит по БЕЛ, втори изпит са положили 39 338, а на матура по желание са се явили 432

14 Юни 2019 | 13:44 | Агенция "Фокус"
София. Тази година броят на зрелостниците, които са положили изпит по БЕЛ е 49 341, втори ДЗИ са положили 39 338, а по желание - 432. Това каза директорът на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ Евгения Константинова по време на пресконференция в Министерство на образованието и науката по повод резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити 2019 г., предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Това е 23-тата поредна сесия, в която се провеждат държавни зрелостни изпити“, заяви Евгения Константинова. Тя обясни, че зрелостниците подават заявление за полагане на ДЗИ преди да са приключили 12 клас и реално да са допуснати до него, впоследствие обаче не завършват успешно 12 клас и затова не са допуснати до изпит, което намалява броят на допуснатите до изпита. „В самия ден на ДЗИ, част от зрелостниците не се явяват на изпит. Именно, за това се работи с различни бройки“, каза още тя.
Ирина ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 Зам.-министър Таня Михайлова: Добър 4,06 е средната оценка на Държавния зрелостен изпит по БЕЛ, а на втория задължителен изпит- много добър 4,67

Зам.-министър Таня Михайлова: Добър 4,06 е средната оценка на Държавния зрелостен изпит по БЕЛ, а на втория задължителен изпит- много добър 4,67

14 Юни 2019 | 13:25 | Агенция "Фокус"
София. Средната оценка по БЕЛ е добър 4,06, а на втория Държавен зрелостен изпит средната оценка от различните предмети е много добър 4,67. Това каза зам.-министърът на образованието и науката Таня Михайлова по време на пресконференция за резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Съизмерим е средният брой точки спрямо предходни години", коментира Таня Михайлова. Тя отбеляза, че в годините традиционно най-висок брой точки има по предметите, по които зрелостниците са най-малко. „И тази година е така. Това са немски език, френски език, испански език, химия и опазване на околната среда", посочи зам.- министърът. "За съжаление, най-ниски са резултатите на най-желаните предмети, като география и икономика, биология и здравно образование, философски цикъл. Изключение прави история и цивилизация“, посочи Михайлова. По думите й там има сравнително нисък брой точки на фона на по-малкото зрелостници, които са заявили своя избор. „И обратното- по английски език има сравнително високи резултати, на фона на масовия избор – над 14 хил. зрелостници, които го бяха заявили", посочи Таня Михайлова. "За нас е изключително важно това, което се забелязва в матурата по БЕЛ- все по-голям е процентът на зрелостниците, които създават текст на Държавния зрелостен изпит“, посочи зам.-министърът на образованието и науката. Тя подчерта, че е изненадващо, както през годините, така и на тази матура, че има зрелостници, които просто преписват текста. „Тоест не създават собствен текст, а преписват този от упражнението. За съжаление, намалява броят на зрелостниците, които се справят с резюме. Това са умения, които ще бъдат заложени в следващите политики, които Министерството на образованието и науката ще разработи и ще бъдат представени на годишните съвещания с експертите, за да може специално в тези области да се подобри“, изтъкна тя.
Ирина ИВАНОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

В Министерството на образованието и науката ще бъдат представени резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити

В Министерството на образованието и науката ще бъдат представени резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити

14 Юни 2019 | 07:34 | Агенция "Фокус"
София. От 12.00 часа в залата на 5-и етаж в МОН, ще се проведе пресконференция за представяне на резултатите от майската сесия на Държавните зрелостни изпити 2019 г. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на образованието и науката.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Сблъсъци между полиция и протестиращи по време на демонстрациите за независимост в Барселона. 15 октомври 2019 г.
Сблъсъци между полиция и протестиращи по време на демонстрациите за независимост...

ВИДЕО
Панихида в памет на загиналите бе отслужена на връх Каймак-Чалан
Панихида в памет на загиналите бе отслужена на връх Каймак-Чалан
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.