Скопие/Анкара. С-400 ще бъде активирана до края на годината. Това обяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу в рамките на пресконференция в Скопие след среща с македонския му колега Никола Димитров, съобщава електронното издание „Локално“.
„Няма нужда от излишно напрежение. Това е сключено споразумение, доставката е започнала и ще приключи“, припомни първият дипломат на Анкара.
В отговор на въпроса как доставките на С-400 ще повлияят на отношенията със САЩ и други съюзници от НАТО, Чавушоглу подчерта, че Турция се нуждае от системите с оглед сигурността си и поясни, че тя ще бъде активирана до началото на следващата година.
„Не искаме този въпрос да бъде проблем в нито в отношенията със САЩ, нито с други страни, защото ние сме независима и суверенна държава", отбеляза Чавушоглу, добавяйки, че системата е за противовъздушна отбрана, а не за нападения. „И вие знаете заплахите в нашия регион“.
„Системата, която получаваме, не представлява заплаха за НАТО, включително за самолетите F-35. Тя ще бъде използвана в момента, в който ще имаме нужда от защита“, поясни Чавушоглу, който е на двудневно официално посещение в нашата страна.

Превод и редакция: Тереза Герова

Брюксел. Министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис обясни на турския си колега Хулуси Акар позицията на Атина срещу плановете на Анкара за сондажи край разделения остров Кипър, съобщава електронното издание на ежедневника Kathimerini, като пояснява, че това се е случило в рамките на преговорите между министрите на отбраната на НАТО, които са в Брюксел за двудневна среща.
„Изказах нашите възражения срещу техните дейности в Изключителната икономическа зона на Кипър и в Егейско море. Повтарям, че искаме мир и сигурност, но по никакъв начин няма да се откажем от защитата на нашите суверенни права”,увери Апостолакис.
„Искаме да избегнем напрежението. Освен това това е целта на преговорите между нашите технически екипи по отношение на мерките за изграждане на доверие“, добави военният министър на Атина.
Срещата между Апостолакис и Акар се проведе на фона на заседание на Националния съвет за външна политика на Гърция, свикано по-рано в сряда за мерките, които Европейският съюз обмисля да предприеме срещу Турция, ако тя продължи с плановете си за сондажи край Кипър.
Външният министър на южната ни съседка Йоргос Катругалос запозна представителите на страните с инициативите на правителството по въпроса и преговорите в Брюксел.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Държавният глава на Турция Таийп Ердоган потвърди, че доставките на зенитнО-ракетните системи С-400, закупени от Руската федерация, ще започнат през юли тази година. Съответното той потвърди пред парламента в Анкара, предава TACC.
„Започваме да приемаме С-400 от следващия месец. Купуването на системите е в областта на нашите суверенни права, така че няма да се откажем от този въпрос", подчерта турският президент.
Първите доклади от преговорите на Руската федерация и Турция относно доставката на С-400 се появиха през ноември 2016 г. Фактът на сключване на договора бе потвърден от руската страна на 12 септември 2017 г. Турският министър на отбраната Хулуси Акар заяви по-рано, че разполагането на С-400 може да започне през октомври 2019 година. Сергей Чемезов, генерален директор на държавната корпорация „Ростек", съобщи през декември 2017 г., че цената на доставката на системите С-400 в Анкара е 2,5 милиарда долара.
САЩ активно се опитват да попречат на Турция да финализира сделката. По-рано Вашингтон предупреди Анкара, че в случай на придобиване на тези оръжейни системи САЩ могат да откажат на Турция доставките на изтребителите F-35.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турция продължава към финализирането на сделката за доставката на руската зенитно-ракетна система С-400 и обсъжда дата за доставка, независимо от санкциите на САЩ. Това заяви министърът на външните работи на страната Мевлут Чавушоглу, добавяйки, че САЩ остават изолирани, тъй като партньорите в програмата за НАТО не одобряват техните действия спрямо Анкара, пише електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Пентагонът обяви по-рано този месец, че обучението на турски пилоти за управление на изтребители F-35 е в американска военновъздушна база в Аризона е прекратено, след решението за закупуването от Турция на руските системи С-400.
Съюзниците на НАТО са в затруднения по въпроса от месеци. Вашингтон твърди, че С-400 е несъвместима с отбранителната система на Алианса и може да компрометира изтребителите F-35, самолет, за чието развитие помага Турция.
Говорейки на пресконференция в Анкара, Чавушоглу увери, че партньорските държави в програмата F-35 не подкрепят стъпките, предприети от САЩ за спиране на обучението на турските пилоти.
„Каквито и санкции да бъдат решени, каквото и изявления да правят САЩ, ние закупихме С-400 и сега говорим за това кога системите ще бъдат доставени", подчерта първият дипломат на Анкара.
Закупуването на военна техника от Русия оставя Турция уязвима от отговор на САЩ по силата на закон от 2017 г. за противодействие на американските противници чрез санкции.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви по-рано, че ще обсъди въпроса с държавния глава на САЩ Доналд Тръмп в рамките на срещата на върха на Г-20 в Япония тази седмица.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви по телевизионния канал NTV в понеделник, че Анкара е придобила руските зенитно-ракетни системи С-400, въпреки заплахите от Вашингтон, цитира думите му TACC.
"Ние придобихме С-400, въпреки изявленията на САЩ и независимо от това какви решения ще бъдат взети по отношение на санкциите. Сега се обсъжда въпросът за доставката на С-400 на Турция.
Според Чавушоглу нито една страна "няма право да дава инструкции на Турция".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Турция предупреди Брюксел, че всяка намеса от негова страна по въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър ще се отрази негативно на отношенията между Анкара и Атина, както и на възможността за обединение на средиземноморския остров, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Предупреждението бе направено чрез изпращане на нота до 27 от 28-те страни-членки на 16 юни, съобщава кипърсият вестник „Филелефтерос“. Турция не е изпратила предупреждение на Република Кипър, чието правителство не пруизнава.
В документа се казва, че ЕС би бил мъдър да не се опитва да влиза в ролята на съдия по спора за морските граници и че подобна позиция би обезсърчила допълнително усилията за разрешаване на кипърския проблем, а освен това би влошило допълнително отношенията между Гърция и Турция.
Анкара твърди, че районът, където един от нейните сондажни кораби започна проучвания за петрол и природен газ, е в границите на континенталния шелф на Турция и че нито един остров, включително Кипър, не може да има „пълна“ ИИЗ.
Турция повтаря позицията си за „еднаквите права“ на турците и гърците киприоти върху енергийните ресурси в региона.
Освен това Анкара подчертава, че е решена да защитава правата на своите сънародници от Кипър в региона.
Нотата завършва с изразяване на надежда, че „здравият разум“ ще надделее в решенията, които взима ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Тъй като Турция продължава с провокативното си поведение в Източното Средиземноморие, въпреки призива на Европейския съюз да се въздържа от сондажи за газ и петрол в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ), въоръжените сили на Гърция са в готовност да се справят с ескалацията на напрежението в Източното Средиземноморие и Егейско море, съобщава вестник Kathimerini, позовавайки се на неназовани източници.
Според тях, ключовият въпрос, който се обсъжда в Атина, е как да реагира в случай, че Турция реши да проведе сеизмични изследвания или сондажи в континенталния шелф на Гърция или в ИИЗ. Най-голямата загриженост е за потенциална турска намеса на изток от Родос и на юг от остров Кастелоризо.
На политическо равнище Атина направи всичко възможно, като подчерта потенциалните последици от провокативното поведение на Турция върху стабилността в по-широкия регион.
Изявлението на ЕС миналата седмица, макар и неясно, бе приветствано от премиера Алексис Ципрас като „първото ясно и решително“ осъждане на Турция от блока „след десетилетия на нарушения на международното право“.
На оперативно ниво обаче е по-малко ясно какъв трябва да бъде отговорът на Гърция. Въоръжените сили на страната ще бъдат в състояние на повишена готовност през лятото, тъй като служителите от отбраната подготвят серия от планове за справяне с евентуална турска намеса.
Плановете се основават предимно на маневри от гръцката флота, тъй като в момента Турция използва кораби за научни изследвания и сондажи, за да затвърди присъствието си в региона. Въпреки това, гръцките военновъздушни сили вероятно ще играят подкрепяща роля при всеки отговор.
Запитан миналата седмица дали Гърция може да разчита на военна подкрепа от ЕС или Съединените щати в случай на инцидент, министърът на отбраната Евангелос Апостолакис заяви пред репортери, че Гърция ще трябва да планира самостоятелно да се справи с подобен сценарий. „Няма такова обещание, нито такъв въпрос в момента, но както казах и преди, когато трябва да направим нещо, очакваме, че ще бъдем сами“.
Атина също не вярва в обещанията на френския президент Еманюел Макрон да изпрати кораби от френския флот в Егейско море, ако е необходимо, тъй като такива обещания са били правени и в миналото.

На картите могат да се видят различията в претенциите на Гърция и Турция в Източното Средиземноморие, както и изтекла карта от Белия Дом за енергийните планове на САЩ в региона.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Атина. Атина приветства като успешна срещата на върха на Европейския съюз по отношение на Гърция и Кипър, а премиерът на южната ни съседка Алексис Ципрас предупреди, че Турция може да се сблъска с последиците от страна на Европейския съюз, ако не се въздържа от провокациите в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на разделения остров, съобщава електронното издание на всекидневника Kathimerini.
В изявление от по-рано тази седмица Европейският съвет нарече сондажите на Турция в ИИЗ на Кипър „незаконни“, като подчерта, че Европа „е готова да реагира адекватно“ с мерки.
Ципрас, който изглеждаше особено доволен от изявлението на Брюксел, подчерта пред репортери, че "за първи път след десетилетия на нарушения на международното право от Турция, ЕС, след координирани действия на Гърция и Кипър, осъди турските действия по такъв ясен и решителен начин".
Той каза също, че „строгото“ послание към Турция е придружено от целенасочени мерки от страна на ЕС - отново за първи път.
Ципрас не разкри до какво може да доведат тези мерки. Той обаче посочи, че те може да доведат до сериозни икономически последици за Турция.
Гръцкият премиер сравни изявлението на ЕС с по-неутралната позиция на Брюксел по време на кризата през 1996 г. за егейските островчета Имия/Кардак, които доведоха двете страни до ръба на войната.
Този "обрат в полза на нашите национални позиции", отбеляза Ципрас, се дължи на външната политика на неговото правителство, което засили ролята на Гърция в региона, в ЕС и на по-широката международна арена.
Като пример Ципрас посочи Преспанското споразумение със Северна Македония, и последващите военни договори, подписани между Атина и Скопие. Сделката, добави той, гарантира, че гръцките самолети ще летят над Северна Македония, а не турските.
Ципрас обаче изпрати помирително послание, заявявайки, че възнамерява да отвори каналите за комуникация с Анкара, и изрази надежда, че ако Турция спре разрушителното си поведение, може отново да започнат преговори за обединението на разделения Кипър.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас предупреди, че Турция може да се сблъска с последици от Европа, ако продължи с действията си, които оспорват правото на Кипър да извършва сондажи за петрол и природен газ, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
„Налице е възход на турската агресия, нещо, което не наблюдаваме само в отношенията на Турция с Гърция и Кипър, но също така с важни държави като САЩ или с Европа", заяви Ципрас пред репортери в края на срещата на ЕС в Брюксел.
В четвъртък Турция пусна в експлоатация втори сондажен кораб в ИИЗ на Кипър, което рискува усложняване на спора с Никозия за правата за проучвания за нефт и газ.
На срещата на върха на ЕС в Брюксел лидерите издадоха изявление, в което се казва, че действията на Турция са „незаконни“ и че Общността „е готова да реагира по подходящ начин“.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Първите зенитно-ракетни системи С-400 ще пристигнат в Турция през първата половина на юли, съобщи президентът на страната Реджеп Таийп Ердоган на среща с представителите на чуждестранни медии, предава „Анадолската агенция“.
По неговите думи, решението за това, къде ще бъдат разположени С-400, е взето от Генералния щаб на Въоръжените сили на Турция. Ердоган припомни, че САЩ не са направили изгодно предложение за техните системи „Пейтриът“.
Предложението на Вашингтон е било по-малко примамливо от руското, отбеляза турският лидер. „Въпреки че американската страна може да казва обратното, това не е така. Ние сме длъжни да мислим за интересите на Турция. За съжаление, американската страна не отчете позицията на Анкара нито по въпроса за условията на кредитиране, нито в контекста на съвместното производство. Тоест, от гледната точка на Анкара, предложението на Вашингтон загуби всякакъв смисъл. Ние не искаме да бъдем просто потребители“, каза Ердоган.
В коментар за възможността САЩ да наложат санкции на Анкара в отговор на покупката на С-400, Ердоган отбеляза, че Турция ще отговори на рестрикциите с ответни санкции. Президентът напомни за планираната в края на месеца среща с американския си колега Доналд Тръмп на форума на Г-20 в Япония.
„На срещата с Тръмп ще потвърдя неизменността на позицията на Анкара“, подчерта Ердоган. И изрази увереност, че Тръмп „също ще се обяви против санкциите“. „Вашингтон трябва да предприеме мерки, отговарящи на духа на сътрудничеството с Анкара“, заяви турският лидер. „Отношенията на ниво държавни глави е едно, а позицията на нископоставените лица – съвсем друго. Лично аз не допускам възможността за подобни санкции“, заяви Ердоган.
„Турция се сблъсква със заплаха и не може да чака изгодно предложение от САЩ. Открито казах на Тръмп: ако можете да ни предложите същите условия за доставка на ЗРС (каквито и Русия), ние сме готови да купим системи и от вас“, обясни държавният глава.
Президентът отбеляза още, че ако все пак бъдат наложени санкции, Анкара ще отговори на тях с контрасанкции. Ердоган отбеляза и че Вашингтон няма право да изключва която и да е страна от НАТО.
Ердоган съобщи, че в отговор на разногласията със САЩ по въпроса за участието на Анкара в процеса на производство на самолетите от пето поколение F-35 Турция ще се обърне към международния съд. „Липсата на F-35 няма да е трагедия за Турция. Анкара може да купи самолети от други страни-производители. Освен това, Турция и сама разработва военни самолети и възнамерява да се превърне в самодостатъчна страна в сферата на самолетостроенето“, каза турският лидер.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Разбирайки опасностите, които се очертават в резултат на последните събития в Източното Средиземноморие, Вашингтон упражнява своето влияние. Въпреки това, надеждни оценки и солидни прогнози не могат да бъдат направени, като се има предвид неизследваната територия, в която американско-турските отношения сега се движат, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
Междувременно бюрокрацията, включително Пентагонът, е бясна за случая с руските оръжейни системи С-400. Изпращат се ясни послания. На символично ниво, изявленията се правят за „провокативни действия“, В същото време, властите тук и във Вашингтон настояват, че наистина имат предвид това, което казват и че се движат към следвата фаза, което означава налагане на санкции срещу турската икономика. Въпреки това почти всички предават посланието, че САЩ не искат да „загубят“ Турция.
Геополитически казано, те не искат светската и западната демокрация - с всички нейни особености и слабости - и значителен съюзник да се превърнат в авторитарен режим като Пакистан. Все пак омразата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган към Запада, заедно с интензивно ислямските черти на неговата личност и неговата неоосманска визия, превръщат тази голяма страна в дестабилизиращ фактор в региона.
Що се отнася до Гърция и Кипър, американците категорично признават - и не само в частни разговори - но в публични изявления - че стратегическият избор на Атина и Никозия - в настоящата ситуация на засилено напрежение - се движат в правилната посока. Нещо повече, неотдавнашното сътрудничество на Вашингтон с Атина беше отлично и има убеждение, че това ще продължи при правителството на Кириакос Мицотакис. Бяха преодолени някои напрежения, най-вече от личен характер, и вече се изготвят планове за сътрудничество с новото правителство.
Демократичната ос на Йерусалим, Никозия и Атина се развива на солидна основа и между партийните линии - нещо рядко в случая с Гърция. Това позволява дългосрочно планиране и множество действия - от съвместни военни учения и обмен на информация до търговско сътрудничество. Бяха предприети много стъпки в правилната посока със САЩ и Европейския съюз.
Също така могат да бъдат предприети стъпки в ООН с представянето на географски координати, маркиращи външните граници на гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие. Ердоган обаче знае, че най-силният играч - по отношение на широк кръг въпроси от икономиката до геополитиката - е САЩ. Конгресът и бюрокрацията не са достатъчни. Де факто най-важният фактор е президентът.
Доналд Тръмп е непредсказуем. Отнема му един „туийт“, за да преобърне политиките, определени от федералните агенции и отдели. Освен това той показа, че се възхищава на хегемонистичния стил на Ердоган. В този контекст, срещата между Тръмп и Ердоган след една седмица на срещата на върха на Г-20 в Осака ще бъде от решаващо значение за американско-турските отношения. Това също ще повлияе на уравнението в Източното Средиземноморие.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Първият ден на срещата на върха на Европейския съюз завърши без съгласие за водещите позиции в европейските институции, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА.
„Нямаше мнозинство за нито един кандидат“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск по време на пресконференцията, която той даде в края на срещата.
Той обяви също, че следващата неделя, 30 юни, ще се състои нова среща на върха.
Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подчертаха важността на това, лидерите на ЕС да осъдят действията на Турция по отношение на кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ).
„Европейският съвет е готов да реагира подходящо и в пълна солидарност с Кипър“, каза Туск.
„Имахме важна среща, особено що се отнася до Кипър“, каза Жан-Клод Юнкер от своя страна.
Той каза също, че "това, което Турция прави в териториалните води на Кипър" е неприемливо, добавяйки, че мерките, предложени от Комисията, няма да бъдат незначителни.
В заключенията си след срещата Европейският съвет се позова на целеви мерки срещу Турция.
Ето и пълният текст на позицията на Европейския съвет:
„Европейският съвет припомня и потвърждава предишните заключения на Съвета и на Европейския съвет, включително заключенията на Европейския съвет от 22 март 2018 г., които категорично осъждат продължаващите незаконни действия на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море.
Европейският съвет изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на ЕС за прекратяване на подобни дейности. Европейският съвет подчертава сериозното непосредствено отрицателно въздействие, което подобни незаконни действия оказват в рамките на отношенията между ЕС и Турция. Европейският съвет призовава Турция да прояви сдържаност, да зачита суверенните права на Кипър и да се въздържа от подобни действия.
Европейският съвет подкрепя поканата към Комисията и ЕЕАС да представят незабавно предложения за подходящи мерки, включително целенасочени мерки. ЕС ще продължи да следи отблизо развитието на ситуацията и е готов да реагира по подходящ начин и в пълна солидарност с Кипър.
Европейският съвет ще продължи да се занимава с въпроса и ще отговори съответстващо“.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос е обсъдил със съветника на Белия Дом по национална сигурност Джон Болтън сондажните дейности на Турция в Изключителната икономическа зона на Кипър, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
Както съобщава държавната агенция АНА-МПА, в същия телефонен разговор Катругалос е заявил, че е важно за международната общност да подчертае, че тези действия на Анкара трябва да бъдат спрени.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Около гръко-турските отношения се вдига голям шум. До известна степен това е оправдано. Също така, донякъде, това е резултат от сензационализма и невежеството относно същността на проблема, пише гръцкият вестник Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.
За съжаление, има изобилие и от сензационализъм и от невежество, което означава, че задачата за разрешаване на този въпрос е изключително трудна за всяко правителство в Атина.
Има обаче и друг фактор, който изисква сериозно обмисляне, и това е свързано със способността за предвиждане на събитията, или по-точно, за досещане какво ще направи Вашингтон оттук нататък. И когато говорим за Вашингтон, имаме предвид президента Доналд Тръмп. Четем категоричните послания, изпратени от американски служители, но в крайна сметка в столицата на САЩ решенията се взимат от един човек.
Американско-турските отношения навлязоха в период на напрежение. Настойчивостта на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по отношение на закупуването на руската ракетна система С-400 се сблъска с междупартийната решителност на Конгреса на САЩ, която отказва да даде зелена светлина за доставката на изтребители F -35 на турските военни, ако сделката за противовъздушната система се реализира.
Единственото твърдо послание на САЩ към Анкара да не възпрепятства сондажните дейности на ExxonMobil бе прочетено правилно от Ердоган.
Въпросът е дали Белият дом ще продължи да изпраща същото послание сега, когато напрежението нараства. Ще продължат ли САЩ да подкрепят Кипър? Ще предупредят ли Турция да не предприема проучвателни дейности в морската зона между Кипър и остров Кастелоризо?
Вашингтон има ясна представа за това какво е заложено на карта. Министърът на отбраната на Гърция обясни много ясно какво ще направи всяко гръцко правителство, ако Ердоган направи подобен ход.
САЩ са единствената страна, която може да реагира ефективно. Тръмп има способността да упражнява икономически натиск върху Ердоган до точката на политическо и икономическо задушаване на Турция. Плътното присъствие на американските сили в региона също би могло да има решаващо въздействие. Но никой не знае как ще реагира Тръмп и какви семейни връзки ще играят зад кулисите.
Накратко, това е трудна ситуация. Не само че имаме непредсказуем съсед, но и непредсказуем лидер от другата страна на Атлантика.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. САЩ признават, че евентуалните стъпки при покупка на ракетите С-400 вредят и на американските интереси, коментира TACC.
Съединените щати са готови да обсъдят с Турция възможността за компенсиране на последиците в случай, че Анкара откаже да изпълни задълженията си по договора за снабдяване от Русия със зенитни ракетни системи С-400. Това съобщи в сряда представител на американската администрация от висок ранг на кореспондента на ТАСС, като коментира публикуването на информационната агенция Bloomberg за това, че Вашингтон, обмисля три пакета за санкции срещу Турция в случай, че Анкара закупи система за въздушна отбрана С-400.
"Планираните доставки на руските ракети С-400 от Анкара ще имат тежки последици за отношенията на САЩ с Турция. Съединените щати са готови да избегнат такива стъпки. Но това изисква готовността на Турция да участва в съдържателен диалог по отношение на отказа от поръчките от С-400 и минимизиране на последствията, в които може да се превърне такъв отказ ”, заяви представителят на американската администрация.
Според тази информация Вашингтон полага големи усилия, за да предупреди Турция, че придобиването на руската система С-400 е неприемливо и може да доведе до прилагането срещу Анкара на Съединените щати през 2017 г. на закона CAATSA ("За противодействие на противниците на Америка чрез санкции" "). "През януари 2019 г. Съединените щати направиха на Турция най-изгодната оферта за доставката на зенитни ракетни системи "Пейтриът", които са жизнеспособна алтернатива на С-400", заяви представителят на администрацията.
Според същия представител обаче системата С-400 има за цел, наред с другото, да събира разузнавателна информация в интерес на Русия. "Ако Турция придобие С-400, тогава нейното продължаващо участие в програмата за създаване на изтребители-бомбардировачи от пето поколение F-35 няма да бъде възможно. С-400 е руска платформа за събиране на разузнавателни данни, която застрашава сигурността на нашите самолети и пилоти," вярва представителят на американската администрация.
Освен това също така се признава, че предприетите от Вашингтон стъпки в отговор на придобиването от Турция на С-400 също ще засегнат интересите на САЩ. "Стъпките, които ще трябва да направим, ако Турция получи С-400, ще бъдат болезнени и скъпи за Съединените щати, но не можем да застрашим живота на нашите граждани", заяви представител на правителството на САЩ.
Освен това също така се признава, че предприетите от Вашингтон стъпки в отговор на придобиването на Турция от С-400 също ще засегнат интересите на САЩ. "Стъпките, които ще трябва да направим, ако Турция получи С-400, ще бъдат болезнени и скъпи за Съединените щати, но не можем да застрашим живота на нашите граждани", заяви представител на правителството на САЩ.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. САЩ признават, че евентуалните стъпки при покупка на ракетите С-400 вредят и на американските интереси, коментира TACC.
Съединените щати са готови да обсъдят с Турция възможността за компенсиране на последиците в случай, че Анкара откаже да изпълни задълженията си по договора за снабдяване от Русия със зенитни ракетни системи С-400. Това съобщи в сряда представител на американската администрация от висок ранг на кореспондента на ТАСС, като коментира публикуването на информационната агенция Bloomberg за това, че Вашингтон, обмисля три пакета за санкции срещу Турция в случай, че Анкара закупи система за въздушна отбрана С-400.
"Планираните доставки на руските ракети С-400 от Анкара ще имат тежки последици за отношенията на САЩ с Турция. Съединените щати са готови да избегнат такива стъпки. Но това изисква готовността на Турция да участва в съдържателен диалог по отношение на отказа от поръчките от С-400 и минимизиране на последствията, в които може да се превърне такъв отказ ”, заяви представителят на американската администрация.
Според тази информация Вашингтон полага големи усилия, за да предупреди Турция, че придобиването на руската система С-400 е неприемливо и може да доведе до прилагането срещу Анкара на Съединените щати през 2017 г. на закона CAATSA ("За противодействие на противниците на Америка чрез санкции" "). "През януари 2019 г. Съединените щати направиха на Турция най-изгодната оферта за доставката на зенитни ракетни системи "Пейтриът", които са жизнеспособна алтернатива на С-400", заяви представителят на администрацията.
Според същия представител обаче системата С-400 има за цел, наред с другото, да събира разузнавателна информация в интерес на Русия. "Ако Турция придобие С-400, тогава нейното продължаващо участие в програмата за създаване на изтребители-бомбардировачи от пето поколение F-35 няма да бъде възможно. С-400 е руска платформа за събиране на разузнавателни данни, която застрашава сигурността на нашите самолети и пилоти," вярва представителят на американската администрация.
Освен това също така се признава, че предприетите от Вашингтон стъпки в отговор на придобиването от Турция на С-400 също ще засегнат интересите на САЩ. "Стъпките, които ще трябва да направим, ако Турция получи С-400, ще бъдат болезнени и скъпи за Съединените щати, но не можем да застрашим живота на нашите граждани", заяви представител на правителството на САЩ.
Освен това също така се признава, че предприетите от Вашингтон стъпки в отговор на придобиването на Турция от С-400 също ще засегнат интересите на САЩ. "Стъпките, които ще трябва да направим, ако Турция получи С-400, ще бъдат болезнени и скъпи за Съединените щати, но не можем да застрашим живота на нашите граждани", заяви представител на правителството на САЩ.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Кипърското гръцко правителство отдавна има планове да превърне текущия спор с Турция в Източното Средиземноморие за запасите от въглеводороди в международна криза в опит за по-нататъшно изолиране на основния си регионален съперник и за привличане на международно признание за едностранните си действия в региона, пише турският ежедневник Hurryiet в материал, представен без редакторска намеса.
Наред с много други инициативи, кипърската гръцка администрация умишлено се възползва от пълния си статут на член на Европейския съюз, за да изправи Брюксел срещу Анкара.
Първото мероприятие за тази цел беше Шестата среща на върха на страните от южната част Европейски съюз (Med7), проведена на 14 юни в Малта с участието на Франция, Италия, Испания, Малта, Португалия, Гърция и кипърската гръцка администрация.
В съвместна декларация, публикувана след срещата на върха, Турция беше призована да спре "незаконните" сондажни дейности в региона, като поиска от ЕС да продължи да се занимава с този въпрос и в случай, че Турция не преустанови незаконните си дейности, да обмисли подходящи мерки в пълна солидарност с Кипър. "
Реакцията на Турция на декларацията беше бърза и ясна: „Тази декларация дава още един жалък пример за това, как гръцката кипърска администрация и Гърция злоупотребяват с членството си в ЕС и как някои от членовете на ЕС станаха инструменти на тези актове.“
Анкара също така подчерта, че ЕС и членовете на ЕС не могат да се разглеждат като безпристрастни и надеждни участници в уреждането на кипърския въпрос.
Няколко дни по-късно Гърция се присъедини към тази кампания с премиера Алексис Ципрас, който призова за санкции на ЕС срещу Турция. Дори гръцката преса реагира срещу Ципрас за използването на Турция като коз в предсрочните избори през юли.
В понеделник на среща на ЕС в Люксембург, гръцкият Кипър заплаши да блокира документ на ЕС за бъдещите перспективи на някои страни от Западните Балкани, желаещи да се присъединят към ЕС, ако Брюксел не затвърди позицията си към турските сондажи в Източното Средиземноморие.
Повече от сигурно е, че Гърция и гръцкия Кипър използват всяка възможност, за да получат това, което искат от срещата на върха на ЕС, за сметка на по-нататъшното засилване на отношенията между Анкара и Брюксел. Именно в този контекст външният министър Мевлют Чавушоглу проведе телефонен разговор с Федерика Могерини, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Факт е, че лошите отношения на Турция с Египет и Израел и други страни от региона отслабват позицията й по отношение на претенциите в Източното Средиземноморие. Също така е очевидно, че Гърция Кипър и Гърция са склонни да използват тази ситуация в опит да максимизират своята икономическа изключителна зона и следователно да създадат свършен факт.
Европейският съюз, по линиите на солидарност, е на страната на гръцкия Кипър в този спор и това, до известна степен, е разбираемо. Но солидарността не надделява над международното право и ЕС няма юрисдикция да определя морските граници на всяка държава-членка. Всякакви санкции или действия в тази насока от страна на ЕС биха задълбочили още повече нестабилността в Източното Средиземноморие и това не би било от полза за никоя от страните.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Гърция разполага с план за предотвратяване на всякакви опити на Турция да добива природен газ в Изключителна икономическа зона (ИИЗ) между гръцкия остров Кастелоризо и Кипър, заяви министър председателят на Гърция Алексис Ципрас, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini.
В интервю пред телевизия Open премиерът заявяи: „Турция няма да направи това. Ние няма да допуснем турският президент Ердоган да сондира в гръцката ИИЗ. Гърция има предпазен план. Гърция няма да отстъпи“.
Нарастването на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие не изненадва Ципрас. „Това са действия, които ние предвиждахме преди много време и затова работим активно върху план, с който страната да е готова за отговор на подобни прояви съвместно със съответните съюзници“, подчерта той. Според него всичко, което предприема Турция, нарушаването на международното право и агресивното поведение, не е демонстрация на сила, а на слабост. „Това е в следствие на абсолютния успех на стратегията, предприета в района от Гърция, Кипър и съюзниците. Затова Турция се намира в стратегическа безизходица и се чувства и е изолирана в района“, обясни Ципрас.
Според гръцкия министър-председател провокативното поведение на Турция се дължи на стремежа за „осигуряване на дял“ при евентуален добив на газ в района, но „Кипър не е малка и беззащитна страна, а страна, която принадлежи към ЕС“, като подчерта необходимостта от предприемането на мерки, които „ще принудят Анкара да проумее, че само ще загуби, ако продължи да се държи по този начин“.
Гръцкият министър председател изрази удовлетворение от позицията на Вашингтон и Брюксел относно обстановката в района, като посочи, че се обмисля предприемането на специфични мерки срещу Турция. Според Ципрас линиите за комуникация с Анкара „винаги са отворени“. „Ще говоря с Ердоган, ако е необходимо, но това още не е нужно“, добави гръцкият премиер.

Анкара. Турция трябва да направи промени във външната си политика, които да отразяват националните интереси, включително Кипър, заяви лидерът на основната опозиционна турска „Народно-републиканска партия“ (НРП) Кемал Киличдароглу, цитиран от „Анадолската агенция“.
В изказване на заседание на парламентарната група на фракцията, Киличароглу подчерта важността на военната операция на Турция в Кипър през 1974 г. и заяви, че трябва да бъде призната Турската република Северен Кипър (ТРСК) и Турция трябва да следва нова политика.
„Политиката спрямо Кипър трябва да се промени. Трябва да се направи нов ход. Ако това не се осъществи, ще се изправим пред много по-големи проблеми в бъдеще“, каза той.
Турската държавна агенция припомня, че през 1974 година, след преврат, целящ присъединяването на Кипър към Гърция, Анкара се намесва като страна-гарант. През 1983 година е обявено създаването на т.нар. Турска република Северен Кипър.
В десетилетията от тогава са правени множество опити за разрешаване на спора, като всички завършиха с провал.

Източното Средиземноморие

Киличароглу също говори за сондажните дейности в Източното Средиземноморие и заяви, че Турция е изолирана на международната сцена.
Той отбеляза, че в Източното Средиземноморие има големи находища на нефт и природен газ и посочи сътрудничеството между САЩ, Египет, Израел, Гърция и кипърската гръцка администрация.
„Само една държава не е там: Турция. Всеки има думата ... Само Турция е изключена“, констатира опозиционният лидер.
„Анадолската агенция“ припомня, че турският сондажен кораб „Фатих“ на 3 май започна проучвания в района на 75 километра от западния бряг на остров Кипър. Според медията, този район спада изцяло към турския континентален шелф, регистриран в ООН и за него има издаден лиценз от турското правителство.
Миналата седмица правителството на Република Кипър издаде заповед за арест на екипажа на „Фатих“ и на компаниите, които си сътрудничат с Turkish Petroleum.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турция осъди изявлението от вторник на Съвета по общи въпроси (СОВ) на Европейския съюз, като заяви, че в него се правят пристрастни заключения, предава „Анадолската агенция“.
„Съветът изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности в Източното Средиземноморие“, заявиха от СОВ след среща на министрите в Люксембург.
„Изразяваме съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на Европейския съюз за прекратяване на подобни дейности. Съветът подчертава сериозното непосредствено отрицателно въздействие, което подобни незаконни действия оказват в рамките на отношенията между ЕС и Турция“.
В отговор на това, от Министерството на външните работи на Турция заявиха: „Тези заключения показват колко далеч е Европейският съюз от разбирането на стъпките, предприети от Турция, независимо от условията, в които се намира и предизвикателствата пред които е изправена“.
Като прие администрацията на гърците киприоти за член на ЕС, „Съюзът сега влошава отношенията Турция-ЕС заради кипърския въпрос и става негов заложник“, отбелязват от дипломатическото ведомство, като добавят, че заключенията на Брюксел са пристрастни и нереалистични.
„Настоящата позиция на ЕС всъщност се основава на неравнопоставените и максималистични искания на Гърция и гърците киприоти по отношение на Егейско море и Източното Средиземноморие, които имат за цел да узурпират правата на Турция и на Северен Кипър (ТРСК) – съсобственикът на остров Кипър. Ние напълно отхвърляме тези твърдения“.
„Турция продължава да се застъпва за мир и стабилност в Егейско море и Източното Средиземноморие и всички околни морета“, отбелязват от турското външно министерство.
„Тези, които предприемат стъпки срещу законните права и интереси на Турция и ТРСК в Източното Средиземноморие и пренебрегват присъствието на Турция в региона, никога няма да постигнат целите си“, категорични са от Анкара.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Американският посланик в Гърция Джефри Пайет отправи във вторник ново ясно послание към Турция да спре с провокациите в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и заяви, че е време за диалог, съобщава гръцкият вестник „То Вима“.
Пайет направи това изявление пред журналисти след церемония във военновъздушната база Стефановикио близо до Волос във връзка с доставката на 70 вертолети Kiowa Warriors и на последните 10 вертолета Chinook, поръчани за гръцките въоръжени сили.
„Сега е време за диалог, а не за по-нататъшна ескалация и провокационни действия“, подчерта той. Помолен да коментира факта, че САЩ проучват възможността за предприемане на ответни мерки спрямо враждебните действия на Турция и нарушаването на международното право в Източното Средиземноморие, Пайет заявява, че САЩ и ЕС „споделят възможност за развитие на действията във водите около Кипър и по-специално за съвместния ни интерес да се избягнат по-нататъшни провокационни действия от страна на Турция“.
Вертолетите Kiowa Warriors се използват за осъществяване на разузнавателни действия в подкрепа на сухопътните сили и могат да играят значителна роля в защитните операции по гръцките острови при евентуален военен инцидент. По описание на военните експерти това са вертолети със съвременна наблюдателна, навигационна, комуникационна и оръжейна система. Това позволява тези вертолети да се използват денонощно при различни метеорологични условия.

Брюксел. Европейският съюз ще обмисли предприемането на "подходящи" мерки срещу Турция във връзка с дейностите й по сондиране за газ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, според съобщение за пресата от Съвета по общи въпроси във вторник, цитирано от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Новината идва на фона на оказвания от Кипър и Гърция натиск върху страните от ЕС да предприемат действия срещу Турция във връзка с обявеното от нея намерение за сондиране за газ в изключителната икономическа зона на Кипър.
„Съветът изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на Европейския съюз за прекратяване на подобни дейности”, се казва в изявление на Съвета след среща на министрите в Люксембург.
Съветът заяви, че тези действия ще имат „сериозно непосредствено отрицателно въздействие“ в целия спектър от отношенията между ЕС и Турция и призоваха Турция да прояви сдържаност и да зачита суверенните права на държавите-членки на ЕС.
В него се казва също, че ЕС ще следи отблизо развитието на ситуацията и "е готова да реагира адекватно и в пълна солидарност" с Кипър.
„Съветът приканва Комисията и Европейската служба за външна дейност незабавно да представят варианти за подходящи мерки“, се добавя в изявлението.
Турският сондажен кораб „Фатих“ е закотвен на запад от Кипър от началото на май и наскоро започна пробиване. Във вторник бе обявено, че втори кораб, „Явуз“, ще бъде изпратен в района в четвъртък.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Никозия. Кипър и Гърция оказват натиск върху ЕС във вторник да предприеме действия срещу Турция за сондирането за газ в оспорваните води около остров Кипър, след като Анкара заяви, че ще ускори проучването, което би могло допълнително да обтегне връзките със западните страни, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Турция и Кипър имат сериозни противоречия за природните ресурси в Източното Средиземноморие в продължителен конфликт, който ескалира през последния месец, като Кипър заплашва да застраши преговорите за разширяване на ЕС, ако ЕС не предприеме действия срещу Анкара.
Турция, която няма дипломатически отношения с Кипър, твърди, че някои райони в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, попадат в юрисдикцията на Турция или на турските кипърци. Кипър твърди, че определянето на ИИЗ е негово суверенно право.
Турският сондажен кораб „Фатих“ е закотвен на запад от Кипър от началото на май и наскоро започна сондажни дейности. Турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез заяви във вторник, че в четвъртък ще бъде изпратен втори кораб "Явуз".
„Сега сме на около 3000 метра дълбочина. Целта ни е да достигнем до около 5000-5 500 метра дълбочина от морското равнище, ”цитира думите на Дьонмез турската държавна информационна агенция Anadolu Agency . „Имаме 100-120 дни за тази задача. Ще стигнем до целта си в края на юли“, каза той.
Членът на ЕС Кипър и близкият му съюзник Гърция призоваха Брюксел да предприеме действия срещу Турция за това, според тях, явно нарушение на суверенните права на Кипър. В телефонен разговор с председателя на Европейския съвет Доналд Туск във вторник гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че Брюксел трябва "безрезервно да осъди" действията на Турция.
В понеделник Кипър заплаши да блокира всяко споразумение за приемане на нови членове в Европейския съюз, ако Брюксел не укрепи линията си към Турция. Във вторник кипърският президент Никос Анастасиадис заяви, че е убеден, че ЕС ще заеме по-строга позиция спрямо Турция.
Сондажният кораб „Фатих“ се намира в район, който Турция смята за континентален шелф, докато „Явуз“ ще бъде изпратен в област, в която кипърските турци смятат, че имат права.
Североизточната част на Кипър, подкрепяна от Турция, претендира за дял във всяко офшорно богатство като партньор в създаването на Република Кипър през 1960 година.
Съединените щати и Европейският съюз вече изразиха дълбока загриженост относно плановете на Турция.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. В четвъртък Турция ще пусне в експлоатация втори сондажен кораб, който ще започне операции по сондиране близо до Кипър в началото на месец юли. Това обяви турският министър на енергетиката Фатих Дьонмез, предава Reuters.
Турция и правителството на гръцките киприоти имат имат припокриващи се претенции за юрисдикция за проучванията на нефт и газ в тази част на Средиземно море, област, която се счита за богата на залежи.
Анкара вече има кораб в региона – „Фатих“.
„Вторият ни кораб е на път да бъде готов. Ще изпратим „Явуз“ в четвъртък“, поясни Дьонмез.

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Действащият министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан и турският му колега Хулуси Акар остават във връзка по повод плановете на Анкара за закупуване на руската зенитно-ракетна система С-400 и може да се срещнат по време на форума на НАТО в Брюксел следващата седмица. Това разкри пред медии американският генерал от Алианса Тод Уолтърс, съобщава турският вестник Hurriyet.
Съгласно думите на Уолтърс заяви, че отношенията между воените на САЩ и Турция остават „абсолютно, положително стабилни", въпреки решението на Вашингтон да отмени доставките на F-35 за Турция, ако Анкара пристъпи към закупуването на руската система за противовъздушна отбрана.
„Знам, че ще има диалог,... между министър Акар и Шанахан. Всъщност може да има възможност да се срещнат следващата седмица на министерските заседания в седалището на НАТО", завяви Уолтерс по време на Парижкото авиационно шоу.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Гърция насърчава мерки за деескалиране на напрежението в Егейско море, като в същото време се опитва да изгради общ европейски фронт срещу предизвикателствата на Турция към международното право. Това подчерта министърът на външните работи на южната ни съседка Йоргос Катругалос преди срещата на министрите на ЕС в Люксембург, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
„Страната ни традиционно провежда външна политика, която се основава на спазването на международното право. Това очевидно не предполага предразположеност. Ние непрекъснато отблъскваме всеки опит за ревизионизиране и настояваме за разрешаване на различията чрез диалог“, пише Катроугалос в статия, публикувана в гръцкия вестник „Та Неа”. В текста се казва още, че ескалацията на провокациите на Турция „не е знак за сила, а за слабост".
Катроугалос обяснява, че Гърция и Кипър се опитват да подтикнат ЕС да затегне линията си срещу турските сондажи в Изключителната икономическа зона на средиземноморския остров.
„Трябва да има потвърждение, че суверенните права на Кипър в ИИЗ са също и суверенни права на ЕС", препоръчва първият дипломат на Атина.
В същото време, пише Катругалос, Атина се стреми да облекчи двустранното напрежение чрез продължаване на преговорите с Анкара за възобновяване на мерките за изграждане на доверие.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис отхвърли възможността на конфронтация между Гърция и Турция в Егейско море, като заяви, че подобна ескалация няма да бъде в интерес на Анкара, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В интервю за Antenna TV Апостолакис препоръча спокойствие и увери, че енергията на Атина се фокусира върху „спирането на провокативните действия на Турция, където са сега".
Апостолакис отговори на въпрос за възможността Турция да заеме по-агресивна позиция на гръцката територия. Той добави, че Атина прави всичко по силите си, за да предотврати подобен сценарий.
Коментарите на гръцкия военен министър са на фона на засилване на напрежението, след като Атина и Никозия призоваха Европейския съюз да обмисли санкции срещу Турция заради сондажните действия в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Премиерът на Гърция Алексис Ципрас изпрати съобщение до Турция след приключването на извънредното заседание на правителствения Съвет за отбрана и външни работи (СОВР), предава гръцката държавна агенция АНА-МПА.
„Който наруши суверенните права на Гърция, който наруши суверенните права на Кипър, страна-член на Европейския съюз, който наруши международното право в региона, трябва да знае, че ще има последствия“, предупреди министър-председателят.
В заявлението си след срещата, която се проведе в резиденцията на премиера, той заяви, че „всички гърци са, и трябва да го знаят и чувстват, в пълна безопасност“.
Ципрас каза, че всички събития в Източното Средиземноморие са били внимателно разгледани по време на срещата, визирайки действията на Турция в Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) и са „индикация не за сила, а за слабост“.
По неговите думи, Гърция е силна страна и в последно време е успяла да формира много силни съюзи, по-силни от всякога.
Що се касае до телефонния разговор с президента на Кипър Никос Анастасиадис по време на срещата на СОВР, Ципрас отрбеляза, че те са обсъдили стъпките, които ще последват, в контекста на ЕС, на който са членки и двете страни. „Съгласихме се да се координираме за срещата на върха на ЕС следващата седмица, където да вземем необходимите решения, дори налагане на санкции срещу Турция, ако се потвърди, че е започнала сондажи в ИИЗ на Кипър“.
Освен това, според правителствени източници, по време на срещата са решени следващите стъпки на дипломатическо ниво в координация с Република Кипър и ще има подготовка преди предстоящата среща на върха на ЕС, заедно с поредица от срещи с лидери на страни, които играят ключова роля в региона.
От своя страна външният министър Йоргос Катроугалос ще замине за Брюксел, за да вземе участие в Съвета по външни работи, където ще проведе срещи с европейските си колеги и с външния министър на Кипър.
Правителствени източници също така заявиха, че след срещата на СОВР министър-председателят се е срещнал с министъра на отбраната Евангелос Апостолакис, с когото те са се съгласили последният да не бъде кандидат на националните избори, за да продължат мисията си като глава на гръцките въоръжени сили.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Четвъртата политическа сила в Гърция – Комунистическата партия (ККЕ), в понеделник поиска официално да бъде информирана за последните събития в региона, които са довели до свикването на извънредната среща на правителствения Съвет за отбрана и външни работи (СОВР) в неделя, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА.
Освен това от партията заявиха, че „опасната политика на СИРИЗА, която включва гръцко-турските отношения и кипърския въпрос в жестоката конкуренция и плановете на САЩ и НАТО в региона не само, че не защитава суверенните ни права, но и подклажда провокативната позиция на нашия „съюзник“ Турция и насърчава хората за приключения“.
В своето съобщение ККЕ посочва, че за пореден път изразява своята голяма загриженост относно събитията в региона и ескалацията на турските провокации, докато правителството на СИРИЗА и другите политически сили успокояват гърците, като говорят за „позитивен дневен ред“ в гръцко-турските отношения или оставят целия въпрос на интервенцията на НАТО и САЩ.
И накрая, ККЕ моли официално да бъде информиран за развитието, което изисква извънредното заседание на СОВР.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Премиерът на Гърция Алексис Ципрас изпрати съобщение до Турция след приключването на извънредното заседание на правителствения Съвет за отбрана и външни работи (СОВР), предава гръцката държавна агенция АНА-МПА.
„Който наруши суверенните права на Гърция, който наруши суверенните права на Кипър, страна-член на Европейския съюз, който наруши международното право в региона, трябва да знае, че ще има последствия“, предупреди министър-председателят.
В заявлението си след срещата, която се проведе в резиденцията на премиера, той заяви, че „всички гърци са, и трябва да го знаят и чувстват, в пълна безопасност“.
Ципрас каза, че всички събития в Източното Средиземноморие са били внимателно разгледани по време на срещата, визирайки действията на Турция в Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) и са „индикация не за сила, а за слабост“.
По неговите думи, Гърция е силна страна и в последно време е успяла да формира много силни съюзи, по-силни от всякога.
Що се касае до телефонния разговор с президента на Кипър Никос Анастасиадис по време на срещата на СОВР, Ципрас отрбеляза, че те са обсъдили стъпките, които ще последват, в контекста на ЕС, на който са членки и двете страни. „Съгласихме се да се координираме за срещата на върха на ЕС следващата седмица, където да вземем необходимите решения, дори налагане на санкции срещу Турция, ако се потвърди, че е започнала сондажи в ИИЗ на Кипър“.
Освен това, според правителствени източници, по време на срещата са решени следващите стъпки на дипломатическо ниво в координация с Република Кипър и ще има подготовка преди предстоящата среща на върха на ЕС, заедно с поредица от срещи с лидери на страни, които играят ключова роля в региона.
От своя страна външният министър Йоргос Катроугалос ще замине за Брюксел, за да вземе участие в Съвета по външни работи, където ще проведе срещи с европейските си колеги и с външния министър на Кипър.
Правителствени източници също така заявиха, че след срещата на СОВР министър-председателят се е срещнал с министъра на отбраната Евангелос Апостолакис, с когото те са се съгласили последният да не бъде кандидат на националните избори, за да продължат мисията си като глава на гръцките въоръжени сили.

Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. Правителствата от Европейския съюз ще повторят осъждането си на „продължаващите незаконни действия на Турция в Източното Средиземноморие“, показва проекто-изявление, което ще бъде публикувано във вторник, твърди Bloomberg, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
Съгласно документа, европейските правителства ще посочат, че преговорите за членство на Анкара в Съюза са спрени и ще добавят, че „не се предвижда продължаване на работата по митническия съюз ЕС-Турция“.
Министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос пристигна в Брюксел в понеделник, за да присъства на Съвета по външни работи, където се очаква да проведе редица двустранни срещи с колегите си.
В неделя турският президент Реджеп Таийп Ердоган заяви, че страната му няма да се откаже от сондажите за енергоресурси около Кипър, независимо от призивите на южноевропейските лидери.
„Продължаваме да проучваме в тези райони, които са наши“, увери той.
„Някой е дал заповед. Очевидно ще арестуват персонала на нашите кораби. Ще ви се случат лоши неща, ако го направите“, предупреди турският лидер.
Неговите коментари дойдоха, след като Никозия издаде заповеди за арест срещу компаниите, служителите на компании и екипажите, които участват в операциите на турския сондажен кораб „Фатих“ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова без ясно позволение от правителството на гърците киприоти.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Гърция и Кипър трябва да поискат от Европейския съюз да наложи санкции срещу Турция, ако Анкара продължи с нарушения на суверенните права на остров Кипър. Това заяви председателят на основната опозиционна партия „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В изявление лидерът на Нова демокрация призова за „национално единство и решителност“, но съюо така предупреди и за рисковете от „безотговорната драматизация“ на ситуацията.
Мицотакис подчерта, че решението на министър-председателя Алексис Ципрас да проведе среща на вътрешния кабинет на отбраната и външната политика през уикенда не е било „за националната линия, към която всички трябва да се придържаме”.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Министерството на отбраната на Гърция отрича да е извършвано извънредното придвижване на войски към островите на страната в източната част Егейско море в близост до Турция, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
„Публикуваната неотдавна информация в уеб сайт, според която гръцки въоръжени сили спешно са били предислоцирани по островите в източната част на Егейско море, не отговаря на истината“, се казва в изявление на МО в Атина. „Оперативното разположение на гръцки въоръжени сили е в нормалните граници. Всички придвижвания, които са направени, са част от учение, завършило в петък, 14 юни“, се подчертава още в разпространеното официално съобщение.

Атина. Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас проведе заседание с Комитета по външна политика и отбрана на страната, съобщава електронното издание Neos Kosmos.
Гърция и Кипър ще предприемат съвместни действия срещу Турция в следствие на нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие, продиктувани от намеренията на Турция да започне нелегално сондиране за природен газ западно от остров Кипър. Откриването на значителни залежи в този район през 2011 г. стана източник на напрежение между кипърското правителство и властите в северната част на острова.
По данни на Кипърската информационна агенция правителството в Никозия разполага с информация, че Турция се готви за извършване на сондажи западно от остров Пафос, където сондажният кораб „Фатих“ е закотвен още от месец май насам. Все пак според правителствения говорител на Кипър Продромос Продрому информацията по този въпрос е противоречива.
Според твърденията на Кипър, районът на тази повишена активност влиза в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на страната, но от Анкара твърдят, че той се намира в континентален шелф на Турция. Гърция и Кипър призовават своите европейски партньори спешно да наложат санкции срещу Турция, ако се докаже, че Анкара извършва сондажи там.

Атина. Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас заяви, че „провокацията на Турция и нарушаването на международното право" в Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) са признак за слабост и призова за налагане на санкции от страна на Европейския съюз срещу Турция, ако се потвърди, че корабът „Фатих“ извършва сондажни дейности в спорния район, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Ципрас потвърди, че е провел разговори с президента на Република Кипър Никос Анастасиадис за стъпките, които двете страни трябва да предприемат, за да представят случая на Европейския съвет през следващата седмица. Той каза, че ЕС многократно е осъждал нарушенията на международното право от страна на Турция и нейните безкрайни провокации.
Според Ципрас международната позиция на Гърция и Кипър е значително укрепена заради регионалните съюзи, които двете страни са сключили в Югоизточното Средиземноморие, а в случая на Гърция правителството най-накрая е сложило край на десетилетния спор за името на „със своя съсед на север, сега преименуван на Северна Македония, ход, който подобри международната роля и доверието в Гърция".
Опозиционната „Нова Демокрация“ отговори с повторно публикуване на два откъса от телевизионни интервюта, дадени от нейния лидер Кириакос Мицотакис на 14 и 22 май, в които той изрично призова за санкции на ЕС срещу Турция, ако тя продължи със сондажите в ИИЗ на Кипър.
Ципрас направи изявлението си след заседанието на кабинета по въпросите за отбраната и външната политика, което продължи няколко часа.

Превод и редакция: Тереза Герова

Истанбул. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в неделя, че Турция няма да се откаже от проучването за газ край Кипър, след като лидерите на Южна Европа призоваха Анкара да спре тези действия, предава AFP.
"Ние продължаваме и ще продължим да търсим в тези области, които са наши," каза Ердоган по време на телевизионно предаване в Истанбул.
"Някой е дал заповед. Те смятат да арестуват персонала на нашите кораби. Ще стане лошо, ако го направите", предупреди Ердоган, след като Кипър е издал заповеди за арест за членове на екипажа на турския кораб за сондиране „Фатих“ миналата седмица.
След срещата на върха на южните страни от Европейския съюз във Валета, седемте държави излязоха със съвместна декларация в петък, в която изразиха "сериозна загриженост относно действителни или потенциални сондажни дейности в рамките на изключителната икономическа зона на Кипър".
Те призоваха ЕС да следи развитието на въпроса "и в случай, че Турция не прекрати незаконните си дейности, да разгледа подходящи мерки в пълна солидарност с Кипър".
Турското външно министерство заяви в събота, че декларацията е "предубедена" и противоречи на международното право, обвинявайки Европейския съюз в пристрастие към членовете на ЕС Кипър и Гърция.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Никозия. Решението на Никозия от миналия месец за издаване на заповеди за арест в отговор на незаконното присъствие на турския сондажен кораб "Фатих" в Изключителната икономическа зона на (ИИЗ) на Кипър дават резултати. Това твърдят източници от острова, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Заповедите са издадени срещу компании, ръководители на фирми и екипажи, които участват в операциите на "Фатих" ИИЗ на острова, без изричното или косвено съгласие на правителството на Република Кипър.
Въпреки че турският външен министър Мевлут Чавушоглу отново омаловажи заповедите за арест, източниците твърдят, че те създават проблеми за чуждестранния персонал и компаниите, които работят по свръзката. В тази връзка се подчертава, че персоналът от Норвегия е преустановил дейност.
Според кипърския закон прякото или непрякото участие на която и да е компания в дейностите на ИИЗ на Кипър без изричното съгласие на Никозия представлява тежко престъпление с наказания от над 1 милион евро и / или пет години затвор.
Въпреки това, Чавушоглу вдигна летвата петък, като настоя, че всяка енергийна сделка, сключена от Кипър без съгласието на Анкара е "нищожна".
"Ние няма да отстъпим и ще предприемем всички необходими стъпки... гръцките киприоти трябва да знаят докъде може да стигнат", припомня изданието думите на първия дипломат на Анкара.
В същото време остава неясно дали "Фатих", който се намира на 36,6 морски мили от полуостров Акамас в Западен Кипър, е започнал дейности по сондиране.
Турция, която планира да изпрати още един сондажен кораб в района, игнорира критиката, изразена от международната общност, особено от Вашингтон и Европейския съюз.
Анкара настоява, че част от ИИЗ на Кипър принадлежи към континенталния шелф на Турция и обвини Никозия в експлоатацията на природните резерви на острова, без да се консултира с турските киприоти.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че доставките на руските зенитно-ракетни системи С-400 ще започнат през първата половина на юли. Съответното той заяви пред репортери на борда на самолета му на връщане от Душанбе, където участва в срещата на върха на конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия, предава TACC.
"Обсъдихме темата за С-400 с Русия, това е завършен случай. Няма проблеми. Мисля, че доставките ще започнат през първата половина на юли", предава думите му турската телевизия NTV, на която се позовава агенцията.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу заяви, че сондажн ият кораб на страната „Фатих“ е започнал проучвания за газ във водите западно от остров Кипър, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
„Преди се занимавахме със сеизмични проучвания, защото нямахме сонда за пробиване. Сега нашият „Фатих“ започна сондажи точно на запад от Кипър“, каза той в коментар за турската държавна информационна агенция „Анадолу“.
Чавушоглу добави, че Турция също изпраща втори кораб в района, защото „въпреки всичките ни предупреждения от години гръцката страна започна едностранно проучване около Кипър, сеизмични проучвания и сега сондажни операции“.
Чавушоглу добави, че всяко кипърско споразумение за проучване на нефт и газ в Източното Средиземноморие, което изключва Турция, е "невалидно".
„Няма да отстъпим и ще предприемем всички необходими стъпки. Гърците киприоти трябва да знаят своите граници“, подчерта министърът.

Превод и редакция: Иван Христов

Валета. Президентът на Франция Еманюел Макрон призова Турция да спре „незаконните дейности“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и увери, че Европейският съюз няма да се откаже от тази си позиция, предава Reuters.
Членовете на Европейския съюз оказват натиск върху Турция да оттегли плановете си за офшорно сондиране за природен газ в район, заявен от кипърските власти като част от тяхната изключителна икономическа зона около острова.
„Искам да потвърдя солидарността си с Кипър и моята подкрепа и уважение към нейния суверенитет. Турция трябва да спре незаконните си дейности в изключителната икономическа зона на Кипър“, каза Макрон след срещата на върха на южноевропейските държави Европейския съюз в Малта.
„Европейският съюз няма да покаже слабост по този въпрос“, увери той.
Отделно, френският президент заяви, че реформите в еврозоната ще продължат, след като финансовите министри на блока предприеха стъпки към по-тясна интеграция, без да постигнат съгласие по горещо оспорвани въпроси, като общия бюджет на зоната.
„Тази първа стъпка не е достатъчна и трябва да отидем много по-далеч“, призова френският лидер.
„Нуждаем се от стабилна функция за еврозоната, европейска гаранция за депозитите“.
Финансовите министри ще провеждат още дискусии относно източниците на финансиране и общия бюджет.

Превод и редакция: Иван Христов

Валета. Президентът на Франция Еманюел Макрон призова Турция да спре „незаконните дейности“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и увери, че Европейският съюз няма да се откаже от тази си позиция, предава Reuters.
Членовете на Европейския съюз оказват натиск върху Турция да оттегли плановете си за офшорно сондиране за природен газ в район, заявен от кипърските власти като част от тяхната изключителна икономическа зона около острова.
„Искам да потвърдя солидарността си с Кипър и моята подкрепа и уважение към нейния суверенитет. Турция трябва да спре незаконните си дейности в изключителната икономическа зона на Кипър“, каза Макрон след срещата на върха на южноевропейските държави Европейския съюз в Малта.
„Европейският съюз няма да покаже слабост по този въпрос“, увери той.
Отделно, френският президент заяви, че реформите в еврозоната ще продължат, след като финансовите министри на блока предприеха стъпки към по-тясна интеграция, без да постигнат съгласие по горещо оспорвани въпроси, като общия бюджет на зоната.
„Тази първа стъпка не е достатъчна и трябва да отидем много по-далеч“, призова френският лидер.
„Нуждаем се от стабилна функция за еврозоната, европейска гаранция за депозитите“.
Финансовите министри ще провеждат още дискусии относно източниците на финансиране и общия бюджет.

Превод и редакция: Иван Христов

Валета. Лидерите на Франция, Италия, Малта, Португалия и Испания изразиха безрезервната си подкрепа за правото на Република Кипър да извършва проучвания за газ в изключителната си икономическа зона и призоваха Турция да спазва международното право и принципите на добросъседските отношения, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini.
На срещата в Малта за VI среща на върха на южноевропейските страни от ЕС, петимата лидери, както и тези на Гърция и Кипър, изразиха съжаление във връзка с това, че Турция не отговаря на призивите на Брюксел относно нейните продължаващи операции в Източното Средиземноморие и Егейско море, като добавиха, че са загрижени относно плановете на Анкара за сондажи в изключителната икономическа зона на Кипър.
Те призоваха Европейския съюз да продължи да работи по въпроса и да проучи възможността за предприемане на мерки срещу Турция, в случай че Анкара не отговори на опасенията.
Тяхното изявление повтори коментарите, направени по-рано от гръцкия премиер Алексис Ципрас, който каза, че Брюксел трябва да предприеме „специфични мерки“ срещу Турция, ако Анкара продължи с „незаконното си поведение“ в Източното Средиземноморие.
„Основният стълб на нашата позиция е зачитането на международното право и че всеки, който не го спазва, трябва да се изправи пред последствията“, заяви Ципрас на срещата, като добави, че това „не е двустранен въпрос между Кипър и Турция, нито са такива тези между Гърция и Турция“.

Превод и редакция: Иван Христов

Валета. Гръцкият премиер Алексис Ципрас ще присъства на 6-тата среща на високо равнище за ЕС, която се проведе в петък във Валета, Малта, където лидерите на Кипър, Франция, Гърция, Италия, Малта, Португалия и Испания ще се съберат, за да обсъдят регионални и глобални въпроси, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Основните теми ще са лидерските позиции в ЕС след изборите в края на май, отношенията на ЕС с Турция и нейните дейности в изключителната икономическа зона на Кипър, разширяването на ЕС в Западните Балкани и събитията в Близкия Изток с акцент върху Либия, съобщава обществената агенция АНА-МПА.
Сред другите обсъждани въпроси ще са мигрантската криза, многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за 2021-2027 година и климатичните промени.
Очаква се Ципрас да говори за значението на прилагането на споразумението за стабилност и просперитет в Югоизточна Европа и да изрази подкрепа за бърз старт на преговорите за присъединяване към ЕС за Северна Македония.
Очаква се той да подкрепи съвместно с кипърския президент строгите предупреждения на ЕС за Турция във връзка с неотдавнашните неразрешени действия в Егейско море и кипърската ИИЗ.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турция има право да държи военни части в т.нар. Турска Република Северен Кипър, заяви в петък президентът Реджеп Таийп Ердоган пред журналистите преди да замине за визитата си в Душанбе, където ще участва на V среща на върха на Конференцията за диалог и мерки за изграждане на доверие в Азия (CICA), предава „Анадолската агенция“.
„Турция не съкращава военното си присъствие в Северен Кипър“, заяви Ердоган, като добави, че страната „няма нужда от позволение от никой“ по този въпрос.
Коментирайки нападението срещу турски военен наблюдателен пункт в сирийската провинция Идлиб в четвъртък, в резултат от която бяха ранени трима войници, Ердоган каза: „Турция няма да мълчи, ако сирийският режим продължи да атакува наблюдателните пунктове в Идлид“.
Що се касае до сътрудничеството между САЩ и Турция в Манбидж, държавният глава заяви: „Нашият партньор, САЩ, не спази обещанието си за Манбидж ... Но това не означава, че ние се предаваме по въпроса за Манбидж, пазим всичките си планове и ще продължим да го правим“.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турският външен министър Мевлут Чавушоглу заяви, че всяко кипърско споразумение за проучване на нефт и газ в Източното Средиземноморие, което изключва Турция, е "невалидно", предава електронното издание на турския вестник Kathimerini, като се позовава на публикации в турската преса.
„Няма да отстъпим и ще предприемем всички необходими стъпки“, заяви турският министър. „Гърците киприоти трябва да знаят границите си“.
Междувременно, в изказване по време на инспекция на гръцката флота в петък, гръцкият президент Прокопис Павлопулос призова Турция да спазва международното право и правото на ЕС.
Павлопулос заяви, че зачитането на правилата е условие за добросъседски отношения с Гърция, както и за амбициите на Анкара за членство в ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турция ще „предприеме реципрочни стъпки", ако САЩ й наложат санкции заради закупуването на руските зенитно-ракетни системи С-400. Това предупреди министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу, коментирайки последната стъпка на противопоставяне между съюзниците в НАТО, съобщава турският вестник Hurriyet.
„Ако САЩ предприемат някакви негативни действия спрямо нас, ние също ще преминем към реципрочни мерки. Турция никога няма да се откаже от сделката за закупуване на руски системи за противоракетна отбрана С-400", категоричен бе Чавушоглу пред репортери в Анкара.„Няма да отстъпим назад. Ще продължим, за да бъдем независима и свободна нация", допълни първият дипломат на Анкара.
Чавушоглу припомни защо Турция се насочи към С-400, като заяви, че Анкара се е опитала да купи американските системи „Пейтриът“, но не е успяла да постигне споразумение. „Тогава търсехме алтернативни [за отбранителни системи] и получихме най-добрата оферта и най-добрите технологии - от Русия".
Турските власти подчертаха, че Русия е предложила трансфер на технологии със сделката С-400. „Дори и да постигнем споразумение [със САЩ] относно цената и процеса на доставка, може ли [САЩ] да гарантира, че то ще бъде прието от Конгреса? Не, не може", добави Чавушоглу.
Твърдейки, че НАТО може да защити само 30% от въздушното пространство на Турция, Чавушоглу коментира: „Това със сигурност е национална кауза".
Неговите забележки дойдоха, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган отново подчерта, че Турция вече е купила руската система С-400 и е готова да поеме доставката през следващия месец.
Ердоган каза, че ще се срещне с американския президент Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Осака, Япония, насрочена за 28-29 юни, където се очаква двамата лидери да обсъдят спорния въпрос.
Напрежението между САЩ и Турция се увеличи през последните месеци заради сделката между Москва и Анкара. Вашингтон твърди, че ще тя ще постави под въпрос ролята на Турция в американската програма за изтребители F-35 и може да доведе дори до налагане на санкции.
Миналата седмица Пентагонът предупреди, че ще прекъсне доставките на изтребители F-35 в Анкара, ако турското правителство продължи с плановете за закупуване на руската система за противоракетна отбрана.
В писмо до министъра на отбраната Хулуси Акар миналата седмица, американският му колега Патрик Шанахан заяви, че обучението на турски пилоти ще приключи на 31 юли, а на Турция няма да бъде позволено да придобие четирите самолета F-35, договорени по-рано. Шанахан също предупреди, че закупуването на руската система от Анкара може да попречи на бъдещите двустранни отношения. Турция критичен партньор на САЩ по отношение на военни бази и участие в операции, включително във войната в Сирия.
и база за бойни операции, включително за войната в Сирия.
"Прекратили сме някои от дейностите по отношение на обучението. Не сме спрели нито една дейност по поддръжката", каза Шанахан. Но Пентагонът заяви във вторник, че американските военновъздушни сили са прекъснали продължаващото обучение на турски пилоти по F-35 преди крайната дата заради „сигурността".
В телефонен разговор в четвъртък Акар подчерта пред Шанахан, че езикът и подходът в писмото не отговарят на духа на НАТО. Двамата министри се договориха да разговарят на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, която ще се проведе на 26-27 юни.Анкара също така увери, че ще отговори на писмото на Шанахан през следващите дни.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви в сряда, че се надява да убеди Съединените щати да не изключват Турция от участие в програмата за изтребители F-35, преди срещата му с президента Доналд Тръмп по-късно този месец, предава AFP.
Турският лидер, който ще се срещне с президента на САЩ по време на срещата на върха на Г-20 в Япония на 28-29 юни, заяви в телевизионно изявление, че преди форума той "би искал да обсъди този въпрос по телефона и да го обърне от сегашната ситуация обратно към началното положение".
Вашингтон даде време на Анкара до края на юли да се откаже от придобиването на руските системи за ПВО С-400, които смята, че са несъвместими с участието на Турция в програмата за F-35.
Пентагонът обяви в петък, че ако до 31 юли Турция не се откаже от системата S-400, Анкара ще бъде блокирана от закупуването на изтребители F-35 и турските пилоти, които в момента се обучават в САЩ, ще бъдат изгонени.
Ердоган обеща да търси отговори за "изключването на Турция от проекта F-35 по причини, които нямат рационална или легитимна основа", като добави, че Турция не е само клиент, но и партньор по програмата F-35.
"Досега сме платили 1,250 милиона долара", каза той.
Турция планира да закупи 100 F-35.

Превод и редакция: Иван Христов

Москва. В резултат на продължителни контакти през 2011 г. Анкара получи предложения за закупуване на системи за противовъздушна отбрана от Европа, САЩ, Русия и Китай. Първоначално Анкара изразяваше предпочитание към китайските системи HQ-9. КНР предложи продажбата на тези оръжия и съдействие за организирането на тяхното производство на турска земя. Въпреки това Турция продължи да критикува политиката на Пекин спрямо мюсюлманите в Синцзян-Уйгурския автономен окръг и през 2009 г. дори квалифицира тази политика като геноцид. В резултат на това Ердоган трябваше да изостави китайските ракети, което развърза ръцете на американците в Сирия, пише руското електронно издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Когато Съединените щати започнаха да подкрепят кюрдските формирования в борбата им срещу ИД, те вярваха, че Ердоган ще се придържа към дисциплината в рамките на НАТО. Тези изчисления обаче не бяха оправдани. Ердоган каза, че Анкара ще предприеме всички възможни мерки за предотвратяване на образуването на кюрдски анклав на сирийската страна на границата с Турция.
Следващият етап от влошаването на отношенията между САЩ и Турция беше изтеглянето на системата за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ през 2015 г. от територията на Турция „поради поведението на Ердоган“. Това бе последвано от неуспешния преврат на турските генерали на 15 юни 2016 г. Бруталната разправа с преврата и очевидното, макар и не доказано, участие на западните разузнавателни служби в него предизвикаха ново охлаждане на атмосферата между НАТО и Анкара.
Три седмици след опита за пуч, Ердоган пристигна в Санкт Петербург за разговори с руския президент. Това беше последвано от турската офанзива в Сирия „Щита на Ефрат“ срещу ИД и сирийските кюрди, което допълнително усложни отношенията на Анкара с Вашингтон. В края на операцията Ердоган обяви, че ще закупи руски системи за противовъздушна отбрана. И сега, както се очаква, през следващите седмици руските системи С-400 „Триумф“ трябва да пристигнат в Турция.
Ясно е, че това е само стъпка в двустранните отношения. Турция е и остава член на Организацията на Северноатлантическия договор. Първо, САЩ заплашиха Анкара да я изключат от програмата за оборудване на турските военновъздушни сили с изтребители F-35. На 7 юни изпълняващият длъжността министър на отбраната Патрик Шанахан (САЩ) издаде ултиматум, изпратен на турския му колега Хулуси Акар, в който са изброени мерките, предвидени от Вашингтон за пресичане на турско-руската сделка.
Според съществуващото американско-турско споразумение Турция трябва да получи 100 бойни машини от този тип и вече е инвестирала 1,25 млрд. долара в тяхното създаване. Шанахан предупреди, че в случай на споразумение с Русия, Анкара няма да получи американски изтребители. Засега Турция все още може да промени курса си, но ако това не се случи, турските специалисти, които в момента преминават обучение за работа на F-35, ще трябва да напуснат САЩ до 31 юли. След това програмата за обучение на турски пилоти в САЩ ще бъде прекратена. Турският персонал от съвместния проектен офис на F-35 също ще трябва да напусне САЩ до 31 юли. Освен това Турция е изключена от участие в годишната кръгла маса на 12 юни, където се събират представители на държавите, които купуват този вид изтребители. Като цяло, освен САЩ, в програмата участват 13 държави. Турция също няма да получи никакви договори в международното разделение на труда за производството на F-35.
Шанахан каза на колегата си в Анкара, че инициативата за антитурските санкции се подкрепя от всички политически партии в САЩ.
От руска страна се съобщава, че Турция не е поискала никакви промени в договора с Москва. Предвижда се доставката и инсталирането на системите да се проведе през следващото лято, каза пред Интерфакс руският заместник-министър на отбраната Юрий Борисов. Обучението на турски специалисти по работа със С-400 вече е завършено.
Съдейки по факта, че не само във Вашингтон, но и в щабквартирата на НАТО в Брюксел, се въздържат от коментари, зад кулисите на Северноатлантическия блок се разгръща битка за това, какви да са последствията за закупуването на руските системи за противовъздушна отбрана от Турция. Оказва се силен натиск над Ердоган. Цената на въпроса се повишава. Отказът на САЩ да преоборудват турските военновъздушни сили с изтребители F-35 ще доведе до това Турция да търси нови партньори. Възможно е Анкара да спре на руския Су-35.
Вашингтон и Брюксел смятат това за неприемливо и ще направят всичко, за да предотвратят руско-турската сделка.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Анкара. Увеличаването на напрежението в Източното Средиземноморие придоби ново измерение, след като администрацията на кипърските гърци издаде заповед за арест на моряците от сондажния кораб „Фатих“, пише електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak.
Най-голямата заплаха за Турция е вероятно да излезе от Източното Средиземноморие, тъй като чуждестранните сили се опитват да изключат Анкара от енергийното уравнение в региона, твърдят експерти пред вестника.
На този фон, Турция може да разположи руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 така, че в техния обсег да влезе целия спорен район на Източното Средиземноморие.
Първият сеизмичен кораб на Турция, Барабарос Хайреддин Паша, закупен от Норвегия през 2013 г., провежда проучвания в Средиземно море от април 2017 г.
В интервю пред „Ени Шафак“, президентът на Турската асоциация за енергийна икономика професор Гюркан Кумбароглу отбеляза, че бойното поле на новата „Студена война“ е Източното Средиземноморие.
„По-належащият въпрос е това да не се превърне в „гореща“ война“, добави той.

Напрежението ще продължи да нараства

„През юли Гърция ще отиде на избори. Следователно е много малко вероятно Гърция и Южен Кипър предприемат стъпки за разсейване на напрежението“.
Турция иска чрез енергията да се постигне политическо разрешение за острова и мир за по-широкия регион на Средиземноморието, вместо тя да се превръща в катализатор за бъдещо напрежение.

Регионалното развитие ще бъде от ключово значение за разполагането на С-400

Като подчерта, че бъдещите развития извън изборите в Гърция през юли ще бъдат ключови, Кумбароглу посочи, че „доставката на ЗРС С-400, които са ключови не само за отношенията на Турция със САЩ, но също и за тези с Русия и НАТО, се очаква през юли“.
„При сегашните условия отбелязваме, че най-голямата заплаха за сигурността срещу Турция е в Източното Средиземноморие. Това е регион, в който всеки момент може да избухне горещ конфликт. В района има разположени сухопътни и въздушни сили. Освен това ние сме гарант за присъствието на турците на острова. Ако рисковете за сигурността в тази значителна област се увеличат до такава степен, тогава Турция може да обмисли разполагането на една от батериите С-400 в точка, която да обхване целия източносредиземноморски регион. Оттук лесно можем да кажем, че развитието на регионално ниво ще играе голяма роля в разполагането на С-400“, заключи професор Кумбароглу.

Превод и редакция: Иван Христов