НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 14:12


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Велико Търново: Завършват разкопките на хълма Чуката в Свищов под ръководстото на проф. Николай Овчаров

Велико Търново: Завършват разкопките на хълма Чуката в Свищов под ръководстото на проф. Николай Овчаров

14 Юни 2019 | 10:29 | Агенция "Фокус"
Свищов. Завършват разкопките на хълма Чуката в Свищов под ръководството на проф. Николай Овчаров, съобщават от пресцентъра на Общината. Самият ръководител казва, че в продължение на четири седмици там бе проучван българския средновековен замък, чиито руини са запазени до близо 10 м руини. За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за него съществуват много писмени сведения. Археологическите проучвания от май-юни 2019 г. дават значителна яснота и подредиха хронологическите периоди от съществуването на крепостта.
Като цяло бе разкрита северната половина на замъка. Най-високият пласт се отнася към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в., когато твърдината е изоставена след поредната руско-турска от 1810 г. Така замъкът се запазва до началото на ХІХ в., което личи от три много точни гравюри, пазени днес във Виена.
От този период бе разкрита крепостната порта и частично запазения калдъръм на вътрешния двор. В 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.
От този период при разкопките бе открита обилна керамика, като преобладават глазираните съдове – паници и блюда. От някогашната артилерия са запазени няколко гюлета за тежкокалибрени оръдия.
По време на разкопките огромен интерес предизвика по-ранния период от ХV-ХVІІ в. По това време Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Особено интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато прочутият велик воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал от 11 февруари 1462 г. той с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – чрез набиване на кол. Тази епоха е представена също с много керамични фрагменти, както и много по-малки гюлета за най-ранните артилерийски оръдия в Европа – бомбарди и кулеврини.
Така в четвъртата седмица на разкопките на дълбочина 1 - 1.5 м се достигна до дебелия културен пласт от периода на Второто българско царство – ХІІІ-ХІV в. В него се откриха десетки накити и монети на византийските императори Андроник ІІ и Андроник ІІІ, на българските царе Иван Шишман и Иван Срацимир и много други владетели от епохата. Намери се и огромно количество художествена керамика тип „сграфито“, характерна за столицата Търновград и големите центрове на държавата.
Археологическите находки ясно показват значението на Свищов по време на Второто българско царство. За първи път той се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Свищов е важен и богат град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък.
Особено важно е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите.
Това сведение ни наведе на много важни исторически наблюдения, променящи коренно историята от последните години на българската средновековна държава. След като през 1393 г. османците превземат столицата Търновград, Иван Шишман успява да сключи унизителен мир, като османците му оставят крайдунавския град Никопол. Според западния хронист Леунклавий заедно с него той има още четири крепости. Най-вероятно това са Оряхово на запад, Холъвник от северната страна на Дунав, Нови град и Свищов, който е най-големият и най-добре укрепен град на изток от Никопол.
Макар да е притиснат в ъгъла, Иван Шишман продължава да крои планове за съпротива срещу турците, което е правел през последните двадесет години.
Условие на договора било отказването на цар Иван Шишман от царското си достойнство. В писмените източници титлата му се определя по различен начин съобразно националността на авторите. Турците го наричали бег, а преминалият през Балканите немски рицар Ханс Шилтбергер – херцог.
Едно голямо откритие на българските учени дава възможност да разберем как се е назовавал официално самият Иван Шишман. Става дума за съхраняван в Библиотеката на Румънската академия на науките български ръкопис, на чиято последна страница са запазени изключително важни преписки. Това са чернови от писма на писаря на Иван Шишман, на когото той лично е диктувал. В тях владетелят нарича себе си „Господин Търновски”, както очевидно е звучала титлата му през последните две години от съществуването на Търновското царство.
В тях Иван Шишман нарежда на конкретни свои военачалници да съберат оцелелите си хора и веднага да пристигнат в Никопол с войниците и цялото им въоръжение. Ето как звучат тези по чудо дошли от вековете заповеди на последния български владетел, показващи за решимостта му да се бори до последна капка кръв:
„+ Господинът Търновски до тебе, Бауле. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да ги събереш и да дойдеш с тях в Никопол по заповед на Господството ми!”
„+ Господинът Търновски ти заповядва на тебе, Алдимире. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да дойдат тук с командирите си…..в Никопол по заповед на Господството ми!”
В неравната схватка с нашествениците Иван Шишман разчита на своя верен съюзник – влашкия велик воевода Йоан Мирчо Стари. И наистина на 17 май 1395 г. при Ровине на река Арджеш във Влашката низина става голямо сражение между християните и армията на султан Баязид І Светкавицата. В него вероятно взема участие и Иван Шишман, събрал остатъците от войските си. За съжаление битката е загубена и на връщане османският владетел нарежда на 3 юни той да бъде обезглавен под стените на Никопол. След това за превзети последните български градове и там са назначени мюсюлмански управители.
Няма съмнение, че споменатите в заповедите командири на българските отряди са се намирали в четирите града на Иван Шишман, които през 1393 г. са му оставени заедно с Никопол. Предвид близостта и голямото значение на крепостта Свищов със сигурност Алдимир или Баул са били и коменданти там. А е твърде вероятно един от тях да е бил споменатият от Мехмед Нешри управител, бранил до последно Свищов при предишната акция на османците. Не е известно какво се случва с тези командири след падането на царството, не вероятно споделят съдбата на своя господар.
Разкопките на „Чуката“ ще продължат и през следващите години, подпомагани от Община Свищов. Целта е крепостта да бъде разкрита напълно и после реставрирана по археологическите данни и изображенията в австрийските гравюри.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Николай Овчаров, археолог: Оръдията, използвани при обсадата на Свищов, са поръчвани от бащата на граф Дракула – Влад II

Проф. Николай Овчаров, археолог: Оръдията, използвани при обсадата на Свищов, са поръчвани от бащата на граф Дракула – Влад II

5 Юни 2019 | 16:29 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Оръдията, използвани при обсадата на Свищов, са поръчвани от бащата на граф Дракула – Влад II. Това каза по време на пресконференция археологът проф. Николай Овчаров, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Той посочи, че през първата половина на 15 век огнестрелното оръжие е било много голяма рядкост. Не е случайно обаче, че миналата седмица екипът на проф. Овчаров е попаднал на двете гюлета. По думите му това са първите артилерийски обстановки. В запазени грамоти от Влад II, който също е бил много заплашен от османските нашествия, той се обръща към занаятчиите в Брашов. „В Брашов през това време населението е само немско. Това са сакси, с много развито занаятчийство, които използват високи за времето си технологии. В едно писмо той се обръща към тях с молба да изготвят 100 оръдия, лъкове със трели и щитове. Тези оръдия са използвани вероятно при обсадата в Свищов от неговия син“, посочи проф. Овчаров.
Археологът посочи, че вече е разкрит първият пласт на обекта от края на 18 и началото на 19 век. Екипът е навлязъл във втория пласт, от 15-17 век, който се свързва с обсадата на Влад III Цепеш, и вече проучват пласт от 13-14 век, при който попаднали на яма, пълна с търновска сграфито керамика. „Съдовете са начупени. По част от тях има изображения на сграфито, но нямат глазура. Вероятно сме попаднали на работилница за сграфито керамика“, посочи проф. Овчаров. Той допълни, че за открили и около 40 монети, но не всички могат да бъдат датирани, тъй като има голямо окисляване от почвата. Сред монетите има такива от средата на 13 век – латински имитации, монети на византийските императори Андроник II и Андроник III и български монети.
Проф. Овчаров подчерта, че до този момент не са правени цялостни археологически проучвания в нито един български град по поречието на река Дунав. „Тук ние ще изградим картината не само на Свищов, а изобщо на цялата Дунавска серия“, посочи археологът.
Надежда КРЪСТЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Пламен Павлов, историк: Чрез разкопките на крепостта Калето в Свищов ще бъде разкрит един много представителен средновековен обект

Проф. Пламен Павлов, историк: Чрез разкопките на крепостта Калето в Свищов ще бъде разкрит един много представителен средновековен обект

5 Юни 2019 | 15:26 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Чрез разкопките на крепостта Калето в Свищов ще бъде разкрит един много представителен средновековен обект. Това каза по време на пресконференция историкът проф. Пламен Павлов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Той посочи, че градът има богата история. Освен че има връзка с античността – римският легионен лагер Нове, също така и е типичен град от Второто български царство.
„Проф. Николай Овчаров показва, че късно античният град е част от цялата тази агломерация, със своята цитаделата или замък. Когато се е пътувало от средна Европа към България, Константинопол и Близкия изток, се минавало през Свищов, т. нар. Свищовския път. Затова е много логично Влад Дракула Цепеш да държи на това стратегическо място. В документите се казва „Свищов и двете крепости“, т. е., Свищов е с две крепости. Важните точки имат по две или три крепости. Нашите владетели, до Иван Шишман, са владеели и отсрещния бряг. Свищов – Търговище е пряка дестинация и това определя и развитието на града“, посочи проф. Павлов.
Той допълни, че по времето на Иван Александър и на Иван Шишман влашкото воеводство е било васално на България и в митнически съюз с България. Доказателства за това има в редица запазени грамоти. „Първият митнически закон на Влашко е на Мирчо Стари, защото България вече е била паднала. Това трябва да го запомним като народ, не заради някакво патриотарство“, допълни проф. Павлов.
Надежда КРЪСТЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Пламен Павлов, историк: Влад III Цепеш е запомнен със своята феноменална жестокост

Проф. Пламен Павлов, историк: Влад III Цепеш е запомнен със своята феноменална жестокост

5 Юни 2019 | 14:37 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Влад III Цепеш е запомнен със своята феноменална жестокост. Това каза по време на пресконференция проф. Пламен Павлов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Той посочи, че по всяка вероятност причината за тази жестокост може да се крие в детството му. На 13-годишна възраст Влад III е бил изпратен като заложник в Османския двор заедно с брат си Раду. „Понеже бил много непослушен и непрекъснато го наказвали. Дори се опитвали да го накарат да приеме исляма, на което той не се съгласил по никакъв начин. Другото обяснение за жестокостта му е, че турският султан Мехмед II имал сексуални щения към по-малкия му брат, който бил на 7-8 години. Оттам той ги намразва и си отмъщава цял живот. Смята се, че именно от османците той възприема тези методи на жестокост, а именно набучването на кол. Това той прави масово“, посочи проф. Павлов. Той допълни, че Влад III се опълчва срещу най-великия владетел по онова време Мехмед II и има успех. Султанът е принуден да се оттегли от Влахия, въпреки че има 10 пъти по-голяма армия.
Румънският владетел успява да отмъсти и за смъртта на брат си и баща си, убити от влашките боляри. „Той ги кани на един Великден, в резултат на което една част от тях са били обезглавени, а друга част са накарани да вървят пеша 80 км без вода, докато не умрат от изтощение. Той е като ранен вариант на Иван Грозни в Русия – разчита повече на свободно войнишко население и налага терор над болярите. Най-вероятно самите боляри го убиват“, допълни проф. Павлов. Той посочи, че няма данни къде точно е погребано тялото на Дракула. Смята се, че е погребан в манастира „Снагов“, където е намерен обезглавен труп. Оказва се обаче, че там е било затвор и е имало много такива. Другото твърдение е, че Влад III е погребан в манастира Комана, който се намира на 50 км от Свищов и на 30 от Русе, създаден от самия него. Проф. Павлов посочи, че Цепеш е бил много близък със Стефан III Велики – най-великият молдовски владетел. „Той е бил охраняван от войници на Стефан Велики. Тук има влахо-молдовски взаимоотношения, които преминават през българското наследство, тъй като Стефан Велики е най-големият дарител на нашия Зографски манастир. Този човек в някакъв смисъл се счита за наследник и правоприемник на българските царе и има защо“, допълни проф. Павлов.
Надежда КРЪСТЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Николай Овчаров, археолог: Произходът на Влад III Дракула е българо-кумански

Проф. Николай Овчаров, археолог: Произходът на Влад III Дракула е българо-кумански

5 Юни 2019 | 14:12 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Произходът на Влад III Дракула, наричан още Цепеш, е българо-кумански. Това каза по време не пресконференция археологът проф. Николай Овчаров, който тази година стартира проучвания на крепостта Калето край Свищов, където се предполага, че се е намирала резиденцията на румънския владетел, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Той посочи, че Влад III е наследник на династията Басараба. Той е внук на Мирчо Старин – един от на-големите влашки воевода и съратник на Иван Шишман. „Иван Шишман и Мирчо Стари са най-последователните борци срещу османското нашествие на Балканите. Огромната част от Османската армия е съставена от християнски владетели, но Мирчо Стари и Иван Шишман никога не дават войска в Османската армия. Мирчо Стари превзема Дръстър, днешна Силистра, и така след като Иван Шишман вече е убит, той се смята за наследник на властта на Българското царство. Влашките войводи се смятат за наследници на българската държавност“, посочи проф. Николай Овчаров.
Той уточни, че българският произход на т. нар. граф Дракула се потвърждава от факта, че в много документи името му е изписано като Йоан Влад III Цепеш. „Във всички влашки грамоти от 15 -16 век винаги Йоан върви пред името. Йоан е българско царско име. Всички български царе носят пред името си задължителното Йоан, което идва от Йоан Рилски – българският светец покровител“, обясни археологът. Той посочи, че прозвището Дракула румънският владетел придобива от баща си – Влад II, който членувал в „Ордена на дракона“, създаден в началото на 15 век за борба със завоевателите. Другото му име Цепеш идва от „цепя се“ и „цепеница“, „кол“. Проф. Овчаров посочи, че османските завоеватели наричали Влад III по този начин, защото ги набил на кол. Той управлявал три пъти за общ период от време около 8 години. За първи път е на власт през 1448 година. Най-дългото му управление е през 1456-1462 година, след което е свален от престола, на който се възкача през 1476 година за около два месеца, а в последствие е убит.
„По време на управлението си той прави два поход на юг от Дунав. Вторият поход е най-големият. За него свидетелства личното писмо на Влад III до унгарския крал Матияш Корвин от 11 февруари 1462 година, в който го моли за подкрепление при борбата с османските завоеватели, но не получава такава. През зимата на 1461-1462 година той преминава замръзналия Дунав и осъществява голямо нападение, при което са превзети 17 града. Той назовава броя на убитите турци, които са пленени и набучени на кол – 23 884. В Свищов те са 410. През лятото на 1462 година той прави самостоятелна кампания. Тя в началото има успех, но след това се налага да бяга в Унгария, където обаче го обвиняват в измяна. Хвърлен е в Вишеград, където лежи 12 години. След това през 1475 година за два месеца успява да се добере до влашкия трон, но при една битка с Басараб III Стария е убит. Според посланика на Милано в Османската империя тялото му е нарязано на парчета, а главата е осолена и изпратена на султанa като трофей“, посочи проф. Николай Овчаров.
Като друго доказателство за българския произход на Влад III археологът посочи редица запазени историографски източници – влахобългарски грамоти, пазени в румънската академия на науките, в които влашките воеводи, в това число и Дракула, пишат на български. „Румънските историци обясняват, че това е канцеларски език на влашките войводи, който се е позовавал върху църковнославянския. Един руски езиковед, Самуил Бернщейн, направил изследване и им показал думи, които нямат нищо общо с църковнославянския. В тези документи влашките воеводи псуват на български – нещо, което също го няма в църковнославянските езици. Влашките и молдовските аристократи мислят на български език. Това е било масово говоримият език сред аристокрацията до края на 17 век“, допълни проф. Овчаров.
Надежда КРЪСТЕВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Николай Овчаров: Има перспектива за възстановяването на средновековния замък в Свищов

Проф. Николай Овчаров: Има перспектива за възстановяването на средновековния замък в Свищов

30 Май 2019 | 21:11 | Агенция "Фокус"
София. Има перспектива за възстановяването на средновековния замък в Свищов. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ археолога проф. Николай Овчаров във връзка с първите находки от резиденцията на легендарния войвода Влад Цепеш Дракула след разкопките на замъка. „Той е в самия център на града, над Дунав. Много често съм казвал, че съм против цялостното възстановяване на крепости, но в случая имаме нещо като фотоснимка, защото гравюрите от началото на XIX в. са със стойността на фотоснимки – толкова са подробни. Виждаме как изглежда замъка в неговия блясък. Бихме могли да го възстановим, като не става въпрос за утре, защото трябва първо трябва да бъде разкрит. Това е перспектива, която стои пред Община Свищов“, обясни археологът. Проф. Овчаров съобщи, че освен научни, целите на разкопките са за развитието на културния туризъм на Община Свищов, особено с перспективата там да бъде изграден третия мост над Дунав.
Цоня СЪБЧЕВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Николай Овчаров: Имаме първи находки от резиденцията на легендарния Влад Цепеш Дракула след разкопките на средновековния замък в Свищов

Проф. Николай Овчаров: Имаме първи находки от резиденцията на легендарния Влад Цепеш Дракула след разкопките на средновековния замък в Свищов

30 Май 2019 | 16:03 | Агенция "Фокус"
София. Вече втора седмица продължават разкопките на хълма „Чуката“ в Свищов. Там се намират запазените до близо 10 м руини на българския средновековен замък. Това съобщи за Агенция „Фокус“ проф. Николай Овчаров. „За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за него съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък“, посочи той. „Особено важно е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите“, обърна внимание проф. Овчаров и уточни, че османците
оценяват значението на важната крепост и оставят в него свой гарнизон. „През следващите години Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Особено интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато прочутият велик воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал от 11 февруари 1462 г. той с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – чрез набиване на кол“, разказа Николай Овчаров. „През 1595 и 1598 г. на два пъти Свищов е опожаряван от друг влашки воевода – Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Вече в 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.
Така замъкът се запазва до началото на ХІХ в., което личи от три много точни гравюри, пазени днес във Виена. За съжаление при отстъплението си при поредната руско-турска война през 1810 г. замъкът е опожарен от русите, за да не служи на османците. По-късно оттам са вадени камъни за строеж на казарми и жилищни сгради“, обясни Овчаров. „Запазеното до днес обаче е достатъчно, за да наредим замъка на Свищов сред най-добре запазените крепости на средновековна България. Тук са извършвани частични разкопки през 1961 г., а сега Община Свищов е амбицирана да подпомогне разкриването на укреплението и после да бъде извършена неговата реставрация. Така заедно с близкия римски град Нове и с прекрасната възрожденска част на Свищов ще бъде оформена програмата за развитие на културния туризъм в крайдунавския град“, заяви професорът. „През двете седмици на тазгодишните проучвания вече имаме десетки находки. Сред тях е красива рисувана керамика и метални апликации от различни епохи, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Много интересен е фрагмент от тухла с частично запазен латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица (кохорта) от прочутия І-ви Италийски легион, чиито щаб е пребивавал в Нове. Надписът се датира в ІV в., когато стария легионен център е изоставен и римската власт се премества на хълма „Чуката“, който давал по-добра защита срещу зачестилите варварски нашествия. Тогава там е изградена нова крепост, която по-късно е използвана и през Средновековието“, изтъкна проф. Овчаров. „На дълбочина около метър в двора на замъка попаднахме на пожарищата, предизвикани през 1810 г. А непосредствено под този пласт излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини. Без съмнение става дума за войните между християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и превземането на замъка от Дракула“, коментира Николай Овчаров. „Разкопките продължават и предстои навлизането в по-ранния средновековен пласт от Второто българско царство. Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната съпротива на българите срещу османското нашествие през ХІV в.“, каза още той.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Велико Търново: Уникални артефакти в средновековната крепост „Калето“ в Свищов откри ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров

Велико Търново: Уникални артефакти в средновековната крепост „Калето“ в Свищов откри ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров

30 Май 2019 | 07:29 | Агенция "Фокус"
Свищов. Само девет дни след старта на археологическите проучвания на средновековната крепост „Калето“ в Свищов, проф. Николай Овчаров информира, че са открити първите уникални находки. Те са от обсадата на Граф Дракула през 1461 година, доказващи неговото пребиваване в крепостта, съобщиха от пресцентъра на Община Свищов. Изключителен интерес представлява и откритият частичен надпис на I Италийски легион.
Във връзка с откритите предмети, съдържащи в себе си информация с уникална археологическа и историческа стойност, проф. Овчаров ще даде пресконференция от 09.30 часа, на мястото на разкопките в Свищов.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Велико Търново: Уникални артефакти в средновековната крепост „Калето“ в Свищов откри ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров

Велико Търново: Уникални артефакти в средновековната крепост „Калето“ в Свищов откри ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров

29 Май 2019 | 17:29 | Агенция "Фокус"
Свищов. Само девет дни след старта на археологическите проучвания на средновековната крепост „Калето“ в Свищов, проф. Николай Овчаров информира, че са открити първите уникални находки. Те са от обсадата на Граф Дракула през 1461 година, доказващи неговото пребиваване в крепостта, съобщиха от пресцентъра на Община Свищов. Изключителен интерес представлява и откритият частичен надпис на I Италийски легион.
Във връзка с откритите предмети, съдържащи в себе си информация с уникална археологическа и историческа стойност, проф. Овчаров ще даде пресконференция на 30 май, от 09.30 часа, на мястото на разкопките в Свищов.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Интронизация на японския император Нарухито. 23 октомври 2019 г.
Интронизация на японския император Нарухито. 23 октомври 2019 г.

ВИДЕО
Дигитален материал: Как се гласува в изборното помещение
Дигитален материал: Как се гласува в изборното помещение
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.