НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 11:41


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Реджеп Таийп Ердоган: В Източното Средиземноморие може да има стабилност само ако бъдат зачетени правата на турците

Реджеп Таийп Ердоган: В Източното Средиземноморие може да има стабилност само ако бъдат зачетени правата на турците

7 Август 2019 | 10:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчерта във вторник, че в Източното Средиземноморие може да бъде постигната стабилност само ако се зачитат интересите както на Турция, така и на турците киприоти, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изказване на 11-тата Посланическа конференция в Анкара, Ердоган е казал, че „стабилността в Източното Средиземноморие е важна за сигурността на Близкия Изток, Северна Африка и Европа“.
„Стабилността в Кипър и Източното Средиземноморие може да бъде постигнато само ако се зачетат интересите на Турция и (т.нар.) Турска Република Северен Кипър“, добави той.
Ден по-рано на същата конференция турският външен министър Мевлют Чавушоглу също говори за интересите на Анкара в Източното Средиземноморие и представи карта, на която показа изключителната икономическа зона на Турция, която се простира от остров Родос до западния бряг на Кипър.
Междувременно във вторник турският вестник Daily Sabah съобщи, че сондажният кораб „Явуз“ е започнал проучвания край бреговете на острова, южно от полуостров Карпасия. Съобщението съвпадна с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Донмез в Северен Кипър във вторник.
Междувременно, вторият турски сондажен кораб – „Фатих“, продължава работата си на запад от полуостров Акамас, Западен Кипър. Според информацията, има по-голяма вероятност сондажните дейности в региона Карпасия да доведат до отриването на газови залежи, отколкото тези край западния бряг. Изданието отбелязва още, че корабът за сеизмични проучвания Оруч Реис ще бъде изпратен в Източното Средиземноморие, след като завърши текущите си дейности в Мраморно море.
Както отбелязва турският вестник, сондажните дейности в Източното Средиземноморие се провеждат под закрилата на турските въоръжени сили.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

15 Юли 2019 | 23:47 | Агенция "Фокус"
Москва. В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаването на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса. Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпа на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог. През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.
Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.
От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродитас и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участъци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

To Vima: Анкара тайно изпраща 42 германски танка "Леопард-2A4" в северната част на Кипър

To Vima: Анкара тайно изпраща 42 германски танка "Леопард-2A4" в северната част на Кипър

4 Юли 2019 | 07:21 | Агенция "Фокус"
Анкара/Никозия. Докато вниманието на международната общност е насочено към незаконната дейност на Турция в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, Анкара е провела тайна операция за транспортирането на 42 германски танка "Леопард-2А4" към Китре в северната част на разделения остров, населена с турски киприоти, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник To Vima.
Машните, заедно с боеприпаси, са били транспортирани от турския град Одрин с товарен кораб.
Танковете са на Първата турска армия в района на река Марица, където се съхраняват всички бронирани бойни машини на армията на Анкара, и са оборудвани със 120-милиметрови оръдия. Прехвърлянето им е в нарушение на забраните на САЩ и Германия.
И Конгресът на САЩ, и правителството в Берлин забраниха прехвърлянето в Кипър на оръжейни системи, които двете страни са продали на Турция. Анкара нарушава тези решения и все по-често използва американски оръжейни системи (танкове, ракети, оръдия и лична военна техника).
Транспортирането на "Леопард-2А4" към северната част на Кипър очевидно не остава незабелязано от правителството на държавата-членка на ЕС Република Кипър, което информира за придвижването им.
Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, която бе номинирана от Европейския съвет за следващ председател на Европейската комисия, е напълно запозната със ситуацията в Кипър, твърдят от редакцията. В началото на март тя проведе разговори за регионална сигурност с кипърския си колега Савас Агелидис.
На конференция „Сигурността в Европа и Югоизточното Средиземноморие“ германският министър на отбраната подчерта стратегическото значение на Кипър за ЕС и защити суверенното право на страната да експлоатира природните ресурси в своята ИИЗ. Тя също така се позовава на международното право в подкрепа на Република Кипър по въпроса за германските танкове.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кипър вдигна залога в Източносредиземноморския енергиен конфликт (ОБЗОР)

Кипър вдигна залога в Източносредиземноморския енергиен конфликт (ОБЗОР)

29 Юни 2019 | 18:26 | Агенция "Фокус"
Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) в петък, с който запази за военноморски учения някои части от изключителната си икономическа зона (ИИЗ), където се очаква да хвърли котва вторият сондажен кораб на Турция „Явуз“, за да започне проучване за въглеводороди.

Според Kathimerini, навигационният телекс е издаден за части от блокове 2 и 3 от 1 до 10 юли.
Турция изпрати сондажният кораб в кипърската ИИЗ в началото на май, където по-късно той започна проучвания. Миналата седмица „Явуз“, придружен от военни кораби, отплава за района на полуостров Карпас, Североизточен Кипър, и ще е там в началото на юли.
Изданието припомня, че именно в Блок 3 се намира предполагаемо находище на газ, към което се беше насочил съд на италианската компания „Ени“ през февруари миналата година, но бе блокиран от турската флота.

Kакто съобщава Sabah, „Явуз“ плава през Егейско море и трябва да достигне залива на Фамагуста след три седмици, когато ще започне проучвателни дейности на 3000 метра дълбочина и се очаква да се срещне с другия турски сондажен кораб, който оперира в района „Барбарос Хайреддин“ през август.
Вестникът отбелязва също, че сондажният кораб „Фатих“ се движи на запад от Кипър, придружаван от две турски военни фрегати и три канонерки. Той ще проучва и в района на юг от острова, където гърците киприоти твърдят, че са дали права за сондиране на италианската компания Ени, чийто кораб също е ескортиран от турска военна фрегата.
Турция, единствената страна, която признава т.нар. Турска Република Северен Кипър, настоява, че опитите на Никозия да провежда едностранни сондажи за въглеводороди нарушават правата на турската част на разделения остров. В редовните си изявления по темата, от Анкара са категорични , че са решени да защитават интересите си с всички средства.

Турция обмисля да разположи очакваните през юли руски зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, съобщава Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.
Както отбелязва американската агенция, „далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър за контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова". „Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси“, добавят източниците.
Местоположението може да бъде край първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую, на средиземноморското крайбрежие, твърдят източниците на „Блумбърг“.
„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Европейският съвет, излезе с изявление миналата седмица, в което осъди действията на Турция и заяви, че ще обмисли какви мерки да предприеме в отговор.
„Европейският съвет изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на ЕС за прекратяване на подобни дейности“, се казва в изявлението.

Франция е чувствителна към „трудностите“ на Кипър със съседна Турция и подкрепя опитите на Никозия да накара Анкара да спре незаконните сондажи за газ край бреговете му, заяви изтъкнат френски сенатор в петък, цитиран от AP.
Както предава Cyprus News Agency, председателят на комисията за външни работи и отбрана на американския Сенат Кристиян Камбон е заявил, че и Франция, и Европейският съюз са срещу действията на Анкара. Той подчерта решимостта на Париж да защитава лицензите за газови проучвания край Кипър на енергийната компания Total.
„Катимерини“ пише, че Никозия прави всичко по силите си, за да осигури участието на "Тотал" в блокове, които вече са лицензирани за италианската Eni, както и консорциум от италианската компания и KOGAS.Гърция също така награди Total в четвъртък с лиценз за проучвателни дейности край остров Крит.

Нещо повече, както съобщава politis.com.cy, в средата на май министрите на отбраната на Република Кипър и Франция Савас Ангелидис и Флоранс Парли са се съгласили френският флот да използва военноморската база в Мари. В официално съобщение, цитирано от уебсайта, те „потвърдиха в писмена форма намерението на двете страни да си сътрудничат с оглед укрепване на военния капацитет на Република Кипър и за широко стратегическо сътрудничество в полза на военноморските сили“ на двете държави.
Френският министър потвърди силната подкрепа на страната си за Никозия и осъди дейностите на Турция, които, според нея, нарушават международното право и суверенните права на Кипър.
Според информацията, Кипър и Франция ще съфинансират изграждането на нова докинг зона на военноморската база Евангелос Флоракис в Мари, за да направят възможен достъпа на по-големи кораби. Работата по модернизирането на съоръжението вече е започнала. Оперативният център на френските военни кораби ще бъде самолетоносачът "Шарл де Гол", който патрулира Източното Средиземноморие.

Отвъд океана, американските конгресмени Тед Дойч и Дейвид Цицилин от Демократите и Гус М. Билиракис от Републиканците представиха на 19 май двупартийния, двукамарен Закон за партньорство за сигурност и енергийно партньорство от 2019 г., за да подчертаят и подкрепят растящото сътрудничество в Източното Средиземноморие между Израел, Гърция, и Кипър, съобщи „Катимерини“
Сенатор Боб Менендес от Демократите, член на комисията по външни отношения на Сената и сенатор Марко Рубио от Републиканците представиха законопроекта в Сената.
Той ще разшири участието на САЩ в регионалните енергийни дейности, включително чрез създаването на енергиен център за Източното Средиземноморие в САЩ, подпомагане на разработването на наскоро открити находища на природен газ и участие във Форума за газ за Източното Средиземноморие, където не е поканена Турция.
„Това би подобрило и сътрудничеството в областта на отбраната с държавите от региона, включително чрез разрешаване на помощта за сигурността на Гърция и премахване на съществуващо ембарго върху продажбата на оръжие на Република Кипър. Законодателството също така дава ясно да се разбере, че Конгресът на САЩ няма да си затваря очите за регионалната агресия на Турция или провеждането на политики, които застрашават интересите на САЩ и техните партньори“, коментира вестникът.
На 28 май отново „Катимерини“ съобщи, че американският Сенат е гласувал за премахване на десетилетното оръжейно ембарго срещу Кипър и за отрязване на Турция от американската програма за изтребители F-35.
Мерките бяха приети чрез Националния закон за оторизация на отбраната в проектобюджета за 2020 г. чрез изменение, въведено от сенатора от Демократическата партия Боб Менендес, като то е подобно на версия, която бе представена от конгресмена-демократ Дейвид Цицилин в Камарата на представителите и ще бъде гласувана в следващите няколко дни.

Редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Кипър започва военни учения в района, където отива турският сондажен кораб

Kathimerini (Гърция): Кипър започва военни учения в района, където отива турският сондажен кораб

29 Юни 2019 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Никозия. В отговор на действията на Турция в териториалните води на Кипър, Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), с който запази втори и трети блок от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова за военноморски учения в периода между 1 и 10 юли, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini.
По думите на турския министър на енергетиката Фатих Донмез, именно натам се е насочил втория турски сондажен кораб „Явуз“, за да започне проучванията си за въглеводородни залежи.
В Блок 3 се намира потенциалното находище на натурален газ „Скуид“ и в този район през февруари 2018 година турски военни кораби предотвратиха сондажи на италианската компания „Ени“.
В същото време, отбелязва „Катимерини“, Никозия прави всичко възможно, за да осигури участието на френската енергийна компания „Тотал“ в проучването на блоковете, за които вече е дадена концесия на „Ени“, както и на консорциум между италианския петролен гигант и южнокорерйската KOGAS.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Сенатът на САЩ прие законопроект за следене на турските нарушения в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Сенатът на САЩ прие законопроект за следене на турските нарушения в ИИЗ на Кипър

26 Юни 2019 | 10:01 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Комисията по външни отношения на Сената на САЩ одобри законопроект, който изисква от Държавния департамент да наблюдава турските нарушения в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, което ще допринесе за засилването на енергийното сътрудничество с Кипър, Гърция и Израел в региона, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Гласуването за Закона за сигурността и партньорството за Източното Средиземноморие бе проведено броени дни, след като Анкара изпрати втори сондажен кораб край бреговете на Кипър и часове, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му ще предотврати всякакви усилия за пробиване на газ, които „игнорират“ правата на Турция и населената с турци северна част на разделения остров.
На ниво комисии законопроектът беше приет с голямо мнозинство, а възраженията на Джеф Меркли и Ед Марк са свързани с екологични фактори, а не с геополитическото съдържание на закона, пояснява изданието.
Законопроектът бе представен през април от сенатор Боб Менендес от Демократическата партия и от републиканеца Марко Рубио. Подобен двупартиен законопроект беше въведен в Камарата на представителите от конгресмените Тед Деач, Дейвид Цицилин и Гус Билиракис.
„Израел, Гърция и Кипър са ключови партньори на САЩ и гласуването потвърждава, че се нуждаем от нова стратегия, която отразява нашите общи интереси. Източното Средиземноморие е регион от централно значение за нашата страна и затова трябва да придадем по-голямо значение на начина, по който разпределяме дипломатическа енергия, ангажираност и ресурси. Очаквам с нетърпение да работя с колегите си, така че това важно законодателство бързо да бъде разгледано и одобрено от Сената“, заяви Менендес след гласуването.
Решението беше приветствано и от Гръцко-американския съвет за лидерство като „важна стъпка към цялостна регионална стратегия за САЩ в Източното Средиземноморие“.
Законът се стреми да премахне забраната за продажбата на оръжие на Кипър; да разреши създаването на енергиен център на САЩ в Източно средиземноморие, който да улесни енергийното сътрудничество между САЩ, Израел, Гърция и Кипър; и предоставяне на чуждестранна помощ за военно финансиране и обучение на Кипър и Гърция. Той също така се стреми да спре прехвърлянето на самолети F-35 в Турция, ако Анкара продължи с плановете си за закупуване на системата за противовъздушна отбрана С-400 от Русия.
Изменение на първоначалния законопроект също създава отделна глава за турските нарушения на кипърската ИИЗ.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Всяко кипърско енергийно споразумение, което изключва Турция, е невалидно

Мевлют Чавушоглу: Всяко кипърско енергийно споразумение, което изключва Турция, е невалидно

14 Юни 2019 | 13:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлут Чавушоглу предупреди, че всяко споразумение на Кипър за проучване на нефт и газ в Източното Средиземноморие, което изключва Турция, е „невалидно", отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Чавушоглу отхвърли и решението на Кипър да издаде заповеди за арест на екипажа на турски сондажен кораб, закотвен близо до брега му, заради предполагаемо нарушение на морската граница и районите, в които островът има право да извършва проучвания за петрол и газ.
„Няма да отстъпим и ще предприемем всички необходими стъпки. Гръцките киприоти трябва да знаят пределите си“, цитират медиите думите на първия дипломат на Анкара.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Анкара заплашва Никозия със заповеди за арест

Kathimerini: Анкара заплашва Никозия със заповеди за арест

11 Юни 2019 | 14:05 | Агенция "Фокус"
Анкара/Никозия. Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой отправи предупреждения към Никозия, че Анкара ще „даде необходимия отговор“, ако Никозия „се осмели“ да арестува членове на екипажа на сондажния кораб „Фатих“, който в момента работи край западното крайбрежие на Кипър, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Неговите забележки, цитирани от турските медии, дойдоха в отговор на издаването на международни заповеди за арест от Никозия за служители на служители на компании, които си сътрудничат с Турската петролна корпорация (TPAO) за извършване на незаконни дейности в континенталния шелф на острова и Изключителната му икономическа зона (ИИЗ).
Аксой постави под въпрос валидността на заповедите, заявявайки, че те са издадени от Кипър на основание, че притежава въпросната морска зона. Той каза, че твърдението не се основава на международното право. Поради тази причина, добави той, „ние също ще започнем необходимите насрещни процеси заедно с нашите сродни институции“.
Турция твърди, че части от ИИЗ на Кипър принадлежат към континенталния й шелф и че Анкара, според Аксой, „ще продължи да работи по сондиране за петрол и природен газ, както е планирано, за да защити правата на Турция и правата на турските киприоти, които са равностойни партньори на острова".
Брюксел и Вашингтон многократно призоваха Анкара да се въздържа от незаконни дейности в ИИЗ на Кипър. В Турция обаче нарастват призивите за по-драстични действия срещу Кипър. Пенсионираният адмирал Джем Гурдениз предложи в коментар, публикуван във вестник Yeni Safak, че Анкара трябва да оттегли посланика си в ЕС, да затвори пунктовете за преминаване между контролираните от правителството кипърски зони, и да изпрати втори турски сондажен кораб в блокове 1, 4, 5, 6 и 7 на ИИЗ на острова.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Властите на Република Кипър са издали заповеди за арест на екипажа на турски сондажен кораб

ТАСС: Властите на Република Кипър са издали заповеди за арест на екипажа на турски сондажен кораб

10 Юни 2019 | 15:16 | Агенция "Фокус"
Никозия. Властите на Република Кипър са издали заповеди за арест на екипажа на турския сондажен кораб „Фатих“, който се намира близо до Кипър за сондажни дейности. Това съобщи в понеделник турската агенция Demiroren, цитирана от TACC.
Властите на гръцката част на острова твърдят, че от месец май са събирали информация за екипажа на кораба и служителите на компании, които работят с държавната петролна компания на Турция. Заповедите, според агенцията, са международно валидни. Общо 25 души са изложени на риск от арест, включително екипажа на сондажния кораб и служителите на компании, свързани с TPAO.
Ръководителят на "правителството" на "Турската република Северен Кипър" Ерсин Татар осъди тази стъпка на Никозия, наричайки я незаконна. Той призова властите в южната част на острова да се включат в диалог и дипломатическо решение на всички съществуващи въпроси.
Миналата седмица турският президент Тайип Ердоган обяви готовността на страната си да защитава правата на кипърските турци в областта на шелфа, включително въоръжените сили.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Bloomberg: Турция разполага С-400 на южното крайбрежие във връзка с газовите си амбиции в Източното Средиземноморие

Bloomberg: Турция разполага С-400 на южното крайбрежие във връзка с газовите си амбиции в Източното Средиземноморие

31 Май 2019 | 14:06 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Турция обмисля да разположи руските зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, в близост до района, в който нейните военни кораби придружават сондите, проучващи за въглеводороди, съобщава Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.
Далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър относно контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова, твърдят неназовани събеседници на американската агенция.
Средиземноморието не е единственото обсъждано място и се разглеждат и други възможности, посочват още източниците. Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси, добавят те. Говорителите на турското правителство не отговориха на призивите за коментар. Късно в четвъртък, Съветът за национална сигурност на страната подчерта в изявление, че: „Турция ще продължи дейността си в съответствие с международното право и няма да позволи да бъде поставена пред свършени факти в Източното Средиземноморие“.
Очаква се турският президент Реджеп Тайип Ердоган и президентът Доналд Тръмп да обсъдят С-400 по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Япония следващия месец.
САЩ заплашиха да наложат санкции на Анкара, ако продължи с ракетната сделка, като изразиха загриженост, че добавянето на руски хардуер в армията на членката на НАТО Турция може да даде възможност на Москва да събере критична военна информация. Вашингтон също така предупреди, че турските амбиции да започнат офшорни сондажни операции в зона, заявена от Кипър като изключителна икономическа зона, „рискува да повишат напрежението в региона“.
„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Защо руските ракети разделят Турция и САЩ:

Министърът на отбраната Хулуси Акар каза миналата седмица, че все още се работи за определяне на мястото, където могат да бъдат разположени ракетните системи. През април военният министър посочи, че С-400 може да се използва за защита на столицата Анкара, търговския център на Истанбул, южната авиационна база "Инджирлик" или неидентифицирано промишлено съоръжение. Неназованото местоположение може да бъде първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую на средиземноморското крайбрежие, твърдят източници на „Блумбърг“.
Русия не е поставяла никакви условия за това, къде Турция може да разположи системите, заяви Игор Коротченко, ръководител на базирания в Москва Център за анализ на световната оръжейна търговия. „Турция е суверенна държава. Ердоган може да ги разположи, където поиска“.

Ролята на Русия

С-400, известна според идентификацията на НАТО като SA-21 Growler, има съвременни радари и е предназначена да защитава въздушното пространство срещу самолети, използвани от страните в западния военен алианс. Най-главното сред опасенията на САЩ е, че руската система може да бъде използвана за събиране на данни за способностите на изтребителите F-35.
Турция отказа да анулира сделката с Москва и разполагането на С-400 на средиземноморския бряг може да изплаши другите държави в региона, които разполагат с F-35, включително Великобритания и Израел.
Разполагането на системите в Турция ще отбележи още един успех в усилията на руския президент Владимир Путин да увеличи ролята на Москва в Близкия Изток.
„Възможността С-400 да бъдат разположени в Аккую е доста голяма“, заяви Абдула Агар, турски анализатор по въпросите на сигурността. „Това е решение, което може да обезпечи сигурността на ядрената централа в съответствие със сътрудничеството между Турция и Русия и да даде предимство в жестоката енергийна конкуренция в Източното Средиземноморие“.
За някои от военните и цивилните лидери на Турция историята също оказва влияние. Те горчиво си спомнят осакатяващото американско оръжейно ембарго, наложено след като Турция нахлува в северната част на Кипър в резултат на опит за преврат, целящ обединяването на острова с Гърция през 1974 година.
През изминалото десетилетие край бреговете на Египет, Израел и Кипър бяха открити значителни количества природен газ, включително от Exxon Mobil Corp., което предизвика надежди за създаване на регионален енергиен център. Все пак компаниите се борят да преодолеят дългогодишни политически и правни пречки и да намерят жизнеспособни експортни пазари, оставяйки инвеститорите в дилема, дали фирмите могат да реализират своя потенциал.
Международно признатото правителство на Република Кипър даде лицензи за проучване няколко офшорни блока, някои от които са в оспорвани води, което предизвика заплахи от Турция, възразяваща срещу едностранните сондажи на Кипър, без споразумение за споделяне на приходите от всякакви находки. Турция иска морските граници в района да бъдат фиксирани, за да се защитят правата й, както и тези на държавата на турците киприоти, която само Анкара признава.
„Турция има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие и очаква страните в региона и извън нея да се съобразяват с правата на турците киприоти“, заяви Акар пред чуждестранни военни аташета на борда на турска фрегата по време на голямо военноморско учение на 25 май.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Джумхуриет”: Съветът за национална сигурност на Турция със специално послание към Източното Средиземноморие

„Джумхуриет”: Съветът за национална сигурност на Турция със специално послание към Източното Средиземноморие

31 Май 2019 | 11:36 | Агенция "Фокус"
Анкара. Редовното заседание на Съвета за национална сигурност (СНС) на Турция одобри специално послание и позиция относно ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник „Джумхуриет”.
Заседанието на СНС се проведе вчера, продължи 3.5 часа и бе председателствано от президента Реджеп Тайип Ердоган. „Турция ще продължи действията си в района на Източното Средиземноморие в съответствие с международното право и няма да позволи да се прилага политиката на свършените факти. … Същевременно, с нападенията си срещу мирното население, режимът в Сирия нарушава духа на споразумения от процеса в Астана за районите за деескалация на напрежението.”, се посочва в официалното комюнике на СНС, цитирано от „Джумхуриет”.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Турция изпрати още един сондажен кораб край Кипър

Kathimerini (Гърция): Турция изпрати още един сондажен кораб край Кипър

31 Май 2019 | 08:58 | Агенция "Фокус"
Никозия. В пореден ход за увеличаване на присъствието си в Източното Средиземноморие, Анкара изпрати навигационен телекс (НАВТЕКС) в четъврътк, с който запази район в териториалните води северно от Кипър, където ще провежда сондажи за въглеводороди до средата на юни, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В същото време Турция продължава да провежда проучвания около Кипър и с другия си сондажен кораб – „Барбарос“, южно от Лимасол.
Още един сондажен кораб – „Явуз“, който в момента е на котва в Мраморно море. Ако той бъде изпратен в Източното Средиземноморие, това ще бъде третият плавателен съд на Турция в района.
Междувременно напрежението се повиши отново в югоизточната част на Егейско море, след като турските самолети нарушиха гръцкото национално въздушно пространство, докато министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис присъства на церемония по случай годишнината от смъртта на капитан на гръцката армия на остров Карпатос.
В същото време турският външен министър Мевлут Чавушоглу заяви, че правата на турското-мюсюлманско малцинство в Западна Тракия и на кипърските турци са нарушени.
Същата гледна точка за етническата идентичност на мюсюлманското малцинство на Тракия се подкрепя от Партията за приятелство, равенство и мир (FEP), която се нарежда на първо място в гръцките провинции Родопи и Ксанти на изборите за Европейски парламент в неделя.
В коментарите си пред Анадолската агенция преди изборите лидерът на партията Цигдем Асафоглу заяви, че всеки глас за ФЕП ще „изпрати силно послание срещу политиката на гръцкото правителство спрямо турското малцинство“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция издава нов навигационен телекс в близост до ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Турция издава нов навигационен телекс в близост до ИИЗ на Кипър

30 Май 2019 | 17:07 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс, с който запазва морската зона на север от Кипър за сондажи, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Изследователският кораб ще остане в района на залива Александрета, в рамките на турските териториални води, за периода от 29 май до 15 юни. С оглед ограничения обем на навигационния телекс, се предполага, че корабът ще извършва проучвания за залежи.
Rowan Norway е буксировъчна платформа, наета от турската петролна компания TPAO. Вторият турски кораб за сондажи – „Явуз“, остава в Мраморно море за модификации.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аnadolu Agency: Най-рационалното решение е сътрудничество в Източното Средиземноморие

Аnadolu Agency: Най-рационалното решение е сътрудничество в Източното Средиземноморие

26 Май 2019 | 13:45 | Агенция "Фокус"
Анкара. Най-рационалното решение е сътрудничество в Източното Средиземноморие, пише турската агенция Anadolu Agency в материал, представен без редакторска намеса.
С неотдавнашното откриване на въглеводородни ресурси в региона от началото на хилядолетието Източното Средиземноморие се превърна в новия епицентър на енергийната дипломация. Въпреки това сеизмичните проучвания и сондажните дейности в Източното Средиземноморие също се превръщат в много спорен въпрос поради едностранните действия на кипърската гръцка администрация.
Има поговорка, че добрите огради правят добри съседи. За разлика от това обаче, кипърската гръцка администрация пренебрегва международното право и неотменните права на турците от северен Кипър заради собствените си алчни стремежи, които служат само за стимулиране на напрежението.
Турският сондажен кораб „Фатих“ стартира офшорните си сондажни операции на 3 май в район, разположен на 75 километра (42 морски мили) от западния бряг на острова. Районът попада изцяло в турския континентален шелф, регистриран в ООН, и в разрешителни, издадени от турското правителство през предходните години на Turkish Petroleum.
Турция иска да види енергийните ресурси като стимул за политическото разрешение на конфликта на острова и мира в по-широкия средиземноморски басейн, а не като катализатор за по-нататъшно напрежение.
Кипърската гръцка администрация провежда безразсъдна политика в региона чрез едностранно сключване на споразумения за дейности в изключителна икономическа зона с Египет (2003 г.), Ливан (2007 г.) и Израел (2010 г.) и провеждане на договори за проучване и издаване на разрешителни за такива дейности около острова.
От самото начало Турция и турците от Северен Кипър отхвърлиха тези опити и заявиха, че очертаването на континенталния шелф, както и на изключителните икономически зони в полузатворено море като Източното Средиземноморие може да бъде възможно само чрез споразумения, сключени между всички засегнати страни и чрез спазване на права и интереси на всички заинтересовани страни, основани на международното право и принципи на справедливост.
От правна гледна точка двустранните споразумения, които нарушават законните права на трети страни, са нищожни и следователно нямат правно действие по отношение на трети държави, чиито права са нарушени от такива споразумения. Възраженията на Турция срещу споразумението за икономическа конюнктура между Египет и кипърските гърци бяха регистрирани в ООН, като се има предвид, че очертаващата линия в това споразумение нарушава континенталния шелф на Турция в Средиземно море.
Кипърската гръцка администрация едностранно е идентифицирала 13 блока за проучване на петрол около остров Кипър и е издала разрешителни на нефтени компании като Exxon (САЩ), Nobel (Франция), Eni (Италия), Kogas (Южна Корея), Qatar Petroleum (Катар) и други за дейности по проучване и сондиране.
Въпреки това е изключително важно дали кипърската гръцка администрация представлява кипърските турци и Кипър като цяло или по закон. Краткият отговор на този справедлив въпрос е: "Абсолютно не, въобще не."
Затова кипърските гърци нямат право да преговарят и да сключват международни споразумения или да приемат закони, свързани с експлоатацията на природните ресурси от името на целия остров. Тази провокативна, едностранна политика компрометира присъщите неотменими права на кипърските турци върху природните ресурси на острова.
Външната политика на Турция винаги е била последователна и ясна по този въпрос: "Кипърските турци и гърци трябва да се възползват съвместно от природните ресурси на острова".
Едностранните действия на кипърската гръцка администрация не само пренебрегват правата на кипърските турци, но и оспорват морските юрисдикции на Турция в източната част на Средиземно море около западния бряг на острова. Освен кипърския въпрос, Турция заяви, че има легитимни и законни права в Източното Средиземноморие, особено на запад от дължина 32 ° 16 ’18” Е, регистрирана в ООН.
На островите е даден ограничен или никакъв ефект в определянето на морските граници, ако тяхното местоположение нарушава справедливото разграничаване. Затова Турция не признава незаконните претенции на кипърските гърци.
Турция е на мнение, че остров Кипър не може да генерира пълни ИИЗ въз основа на опростени методи за разграничаване на запад от острова, тъй като това нарушава справедливото разграничение съгласно международното право.
Всъщност основният принцип на разграничаването на морските граници достига до справедливо решение. Съгласно този принцип, като се вземат предвид географските и други релевантни обстоятелства, на островите може да бъде предоставено специално третиране, що се отнася до морските граници. В съответствие с международната съдебна практика това специално третиране може да бъде частично или да няма ефект при генерирането на ИИЗ или континенталния шелф, ако присъствието на островите наруши справедливото разграничаване.
Турция подчертава, че окончателните морски граници в Източното Средиземноморие може да бъдaт определени само чрез споразумения, постигнати между съответните страни, основани на международното право и на справедлив принцип.
В този смисъл Турция сключи споразумение за разграничаване на континенталния шелф със Северен Кипър през 2011 г. въз основа на справедливи принципи. Освен това, въз основа на присъщите им права като съсобственици на острова, правителството на кипърските турци предостави лицензи за проучване и експлоатация на въглеводороди в открито море на Turkish Petroleum около острова в отговор на едностранните дейности на кипърската гръцка администрация.
Турция многократно е подчертавала, че е готова да допринесе за справедливо, честно и мирно решение на всички висящи въпроси, включително справедливо разграничаване на областите на морската юрисдикция с всички съответни крайбрежни държави, които признава в съответствие с международното право, за да допринесе допълнително стабилността на целия средиземноморски басейн.
В лицензираните зони, предоставени на Turkish Petroleum от Северен Кипър, компанията извършва сеизмични дейности в района от 2011 година.
Едновременно с това „Фатих“ работи в рамките на континенталния шелф на Турция в Източното Средиземноморие.
Вторият сондажен кораб на Турция "Явуз" също е готов за въглеводородни операции. Техническите възможности на Турция, дължащи се на флота на изследователските си кораби, отразяват, че тя наистина е сериозен играч в региона.
Механизмите за енергийно сътрудничество в Източното Средиземноморие, които се опитват да изолират Турция, не са реалистични. Очевидно е, че Турция всъщност е ключът към успеха на всеки инструмент за сътрудничество, като се има предвид факта, че тя има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие и нарастващото търсене на енергийни ресурси.
Кипърската гръцка администрация не положи никакви усилия да избегне безотговорно застрашаване на стабилността в региона, като пренебрегва неотменими права на кипърските турци, които са съсобственици на природните ресурси на острова, и продължава да отхвърля всяко предложение за сътрудничество и вместо това настоява едностранни дейности в региона.
Единствено разумно е трети страни да играят конструктивна роля и да признаят факта, че Турция и Северен Кипър не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение в Източното Средиземноморие.
Според източниците на турското външно министерство, Турция иска да види ресурсите като стимул за политическо уреждане на острова и мир в региона в по-широк мащаб, отколкото катализатор за по-нататъшно напрежение.
Що се отнася до едностранните кипърски гръцки въглеводородни дейности, ясно е, че Турция ще продължи да защитава правата на кипърските турци, както и собствените си. Затова Турция декларира при всяка възможност, че въглеводородните дейности на турската петролна компания в зоните за лицензиране от Северен Кипър, както и в континенталния шелф на Турция, ще продължат със сеизмични и сондажни операции.

Превод: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: Турция очаква правата й в Източното Средиземноморие да бъдат зачитани

„Анадолска агенция“: Турция очаква правата й в Източното Средиземноморие да бъдат зачитани

25 Май 2019 | 23:11 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция очаква да не се сблъсква с провокативни действия и безотговорни изявления за Егейско море и Източното Средиземноморие, заяви министърът на отбраната на страната в събота, цитиран от „Анадолската агенция“.
„Нашето искрено очакване е, че провокативни актове и безотговорни изявления, които не помагат за решаването на проблемите в Егейско море и Източно Средиземноморие, не са позволени“, заяви Хулуси Акар по време на мероприятие в рамките на най-големите турски военноморски учения „Морски вълк-2019“.
„Нашето желание и очакване са правата и интересите на Турция - която има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие - и Турска република Северен Кипър да бъдат зачитани. Очакваме от всички страни да зачитат тези теми. Това е най-естественото ни право“, каза Акар.
„При всички случаи, Турция обявява, че иска разрешаване на проблемите в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното прави и прави усилия в тази посока“, добави военнят министър.
Турската държавна агенция отбелязва, че Анкара постоянно оспорва едностранните сондажи за въглеводороди на гърците киприоти и настоява, че турците на острова също имат права върху ресурсите в района.
Във връзка с неотдавнашните разговори с Гърция, той каза: „Преговорите между делегациите в Атина в посока на споразумението, което направихме с министъра на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис се проведоха“. „Вярвам, че тези разговори ще продължат и в бъдеще и че ще са от полза и на двете държави“, добави Акар.
Делегация от турски военни беше в Атина за техническа среща в рамките на усилията за изграждане на доверие между двете страни в периода между 20 и 25 май.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Турция очаква уважение на правата й в Източното Средиземноморие

Anadolu Agency: Турция очаква уважение на правата й в Източното Средиземноморие

25 Май 2019 | 14:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция очаква да не се сблъска с провокативни действия и безотговорни изявления за Егейско море и Източното Средиземноморие, заяви министърът на отбраната на страната Хукуси Акар в събота, цитиран от Anadolu Agency.
"Нашето искрено очакване е, че провокативни актове и безотговорни изявления, които не помагат за разрешаване на проблеми в Егейско и Източно Средиземноморие, не са позволени", заяви Хулуси Акар по време на събитие като част от най-голямото военно учение на Турция „Морски вълк“ (Денизкурду) 2019.
„Нашето желание и очакване са, че правата и интересите на Турция - която има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие - и Турската република Северен Кипър ще бъдат уважавани. Очакваме от всички страни да зачитат тези теми. Това е най-естественото ни право - каза Акар.
"Турция, във всеки случай, изразява мнението, че се застъпва за разрешаването на проблемите в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното право и полага усилия в тази посока", добави Акар.
Турция последователно оспорва едностранните проучвания на кипърската гръцка администрация в Източното Средиземноморие, като твърди, че кипърските турци също имат право на ресурсите в района.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hurriyet: Серията срещи в Атина между представители на Гърция и Турция са с цел изграждане на доверие

Hurriyet: Серията срещи в Атина между представители на Гърция и Турция са с цел изграждане на доверие

24 Май 2019 | 23:37 | Агенция "Фокус"
Анкара. Серията срещи между представителите на Турция и Гърция, които са в ход в Атина, представляват "канали за постигане на най-добър резултат" по въпросите, свързани с Егейско море. Това подчерта гръцкият министър на отбраната Евангелос Апостолакис, отбелязва турският вестник Hurriyet.
Говорейки пред репортери по време на посещението си в две гръцки корабостроителници, Скарамагас и Елефсина, на брега на Егейско море, Апостолакис подчерта, че Атина ще поддържа комуникационните канали с Турция отворени, за да постигне най-добрия резултат с цел успокояване на ситуацията в Егейско море и Източното Средиземноморието.
Той каза също така, че мерките за изграждане на доверие ще осигурят стабилност и спокойствие чрез предотвратяване на близки контакти с военноморските сили. Гръцкият министър на отбраната увери, че срещите между двамата съседи са минали добре, като същевременно допълни, че предстоят още две дискусии.
Турска делегация за отбрана е в Атина в периода 20-25 май за техническа среща с гръцките служители, за да засили сътрудничеството, особено в мерки за изграждане на доверие и кодекс за поведение в Егейско море.


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Сенатори предлагат закон за разширяване на участието на САЩ в енергийните дела в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Сенатори предлагат закон за разширяване на участието на САЩ в енергийните дела в Източното Средиземноморие

23 Май 2019 | 12:10 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Американските конгресмени Тед Дойч и Дейвид Цицилин от Демократите и Гус М. Билиракис от Републиканците представиха в сряда двупартийния, двукамарен Закон за партньорство за сигурност и енергийно партньорство от 2019 г., за да подчертаят и подкрепят растящото партньорство в Източното Средиземноморие между Израел, Гърция, и Кипър, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Сенатор Боб Менендес от Демократите, член на комисията по външни отношения на Сената и сенатор Марко Рубио от Републиканците представиха законопроекта в Сената.
Законопроектът ще разшири участието на САЩ в регионалните енергийни дейности, включително чрез създаването на енергиен център за Източна и Средиземноморие в САЩ, подпомагане на развитието на наскоро открити находища на природен газ и участие във Форума за газ за Източното Средиземноморие.
Това би подобрило и сътрудничеството в областта на отбраната с държавите от региона, включително чрез разрешаване на помощта за сигурността на Гърция и премахване на съществуващо ембарго върху продажбата на оръжие на Република Кипър. Законодателството също така дава ясно да се разбере, че Конгресът на САЩ няма да си затваря очите за регионалната агресия на Турция или провеждането на политики, които застрашават интересите на САЩ и техните партньори партньори.
"Като съпредседател на Конгресния гръцко-израелски алианс се гордея да популяризирам в Конгреса растящото партньорство между тези страни от Източното Средиземноморие", каза конгресмен Дойч.
"Тристранните отношения между Гърция, Кипър и Израел се разширяват през последните години, за да обхванат нови енергийни дейности, икономически възможности и сътрудничество в областта на сигурността. С това законодателство Съединените щати ще задълбочат подкрепата ни за това регионално партньорство, което подкрепя нашите собствени геополитически интереси“, добави той.
„Партньорството между Гърция и Кипър и Израел предлага нов пример за сътрудничество в един все по-бурен Източносредиземноморски регион. Законът за сигурността и енергийното партньорство в Източното Средиземноморие ще даде възможност на САЩ да подкрепят развитието на тристранните отношения чрез сътрудничество в областта на енергетиката и отбраната и по-нататъшното му развитие. Чрез укрепване на това партньорство можем да насърчим стабилността в региона и да увеличим максимално ползите за всички страни“, заяви Билиракис.
„Има истински моментум зад „EastMedAct“, според изпълнителния директор на HALC (Гръцко-американски съвет за лидерство) Енди Земинидис. „Това сега е двупартийна и двукамарна стъпка към нова регионална политика, изградена върху демократични и надеждни съюзници в лицето на Гърция, Кипър и Израел“, добави той.
Директорът на AJC (Американско-еврейската комисия) по политически въпроси Джули Райман - Фишман заяви, че „Израел, Гърция и Кипър са на предната линия срещу турския антизападен авторитаризъм, руската агресия и тероризма, разпространяван в и от Близкия изток. Сътрудничеството, моделирано в Източното Средиземноморие, има силата да проектира стабилността и демократичните ценности в Близкия изток, разширявайки стратегическата дълбочина на Израел и укрепвайки неговата сигурност“.
„Този законопроект отразява и създава прецедент, който да насочва приоритетите и интересите на САЩ в региона. AJC е горд да я подкрепи“, заключи тя.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Дипломатическа престрелка между Гърция и Турция за „понтийския геноцид“

Дипломатическа престрелка между Гърция и Турция за „понтийския геноцид“

22 Май 2019 | 14:15 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Турция на 21 май осъди някои радикални групи и политици в Гърция, че са измислили "въображаеми претенции" и изопачават историческите факти по повод отбелязания на 19 май празник, когато турците отбелязват началото на войната си за независимост през 1919 година, пише електронното издание на вестник „Хюриет“.
„Опитите на някои радикални групи да хвърлят сянка върху този важен ден със своите измислени твърдения, насочени срещу нашата история, с дейностите им, които се стремят да подхранват омраза срещу Турция, както и изявленията на някои политици в Гърция, които изопачават историческите факти с политически мотиви не могат да бъдат приети“, се казва в изявление на турското външно министерство.
От ведомството подчертават, че 19 май отбелязва началото на националната борба на страната, която довежда до основаването на Турската Република – и това е ден, който „празнуваме с гордост“.
„Напомняме на авторите на тези необосновани твърдения отговорността на Гърция за извършените от нейната армия жестокости“, се казва в изявлението, като добавя, че Гърция нарушава законите на войната по време на нахлуването й в Анадола.
Добавя се, че жестокостите на гръцката армия срещу турци по време на окупацията са достигнали невероятна величина и съюзниците на Гърция са създали комисия за разследване и са идентифицирали престъпленията на нейната армия.
В изявлението се прави заключението, че номинирането на основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк за Нобеловата награда за мир от Елефтериос Венизелос, тогавашният премиер на Гърция, през 1934 г. представлява "най-ясното доказателство" за това, че няма такъв исторически въпрос между двете държави, независимо от твърденията на някои „безотговорни политици и радикални гърци“.
„Хюриет“ припомня, че 19 май е крайъгълен камък в историята на Турция, тъй като е денят, когато Мустафа Кемал, по-късно станал Мустафа Кемал Ататюрк, пристигнал в град Самсун от Истанбул, за да организира войната, която превърна останките от Османската империя в модерна Турция четири години по късно.
Ататюрк посвети 19 май на младежта на турската нация Ден на младежта и спорта, национален празник, в който младите хора организират спортни и културни дейности и официални церемонии, организирани в цялата страна.

В отговор на изявлението на турското външно министерство, от дипломатическото ведомство в Атина обвиниха Анкара, че се опитва да „манипулира историята“, като отрича твърденията на гръцките политици, че това е годишнина от „понтийски геноцид“, който представлява „избиване на етнически гърци от турците по време на Първата световна война и последвалата гръко-турска война“, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Изявлението на турското външно министерство представлява още един неприемлив опит за манипулиране на историята“, заяви в сряда гръцкото външно министерство.
„Признаването на историческия факт, самокритиката и отхвърлянето на ревизионизма са знак за сила, а не за слабост. Те са предпоставка за добросъвестен диалог и за борба срещу крайностите на национализма, за помирението между народите и държавите и тяхното мирно съжителство“, твърдят още от Атина.
„Ние всички - особено съседна Турция - имаме историческа отговорност да разпознаваме факти като Понтийския геноцид, за да избегнем повторение на най-тъмните моменти от миналото и да излекуваме раните, които те са оставили след себе си“.
През 1994 година Гърция решава официално да определи 19 май за ден на национална памет за геноцида над „избитите между 1914 и 1923 година 370 хиляди гърци“, живяли по брега на Черно море.

Агенция „Фокус“ припомня:

Гръцко-турската война, която е и част от Турската война за независимост, се води между 1919 и 1922 година и завършва с катастрофално поражение на агресора Гърция и окончателно изхвърляне на гърците от Мала Азия.

Ето и как се развива войната:

1919

След завършване на Първата световна война Гърция, като съюзник на страните-победителки, е получила обещание, че ще ѝ бъдат предадени определени части от Анадола. На 15 май 1919 година гръцките войски (20 000 гърци, 2500 арменски доброволци) извършват десант в района на Измир, под надзора на съюзниковия флот, и са посрещнати с голям ентусиазъм от християнското население, докато съизмеримото по численост мюсюлманско възприема десанта като военно нахлуване. Дадено е начало на тригодишната гръцка окупация на града. Турската армия отстъпва в безпорядък, съпротива оказват само незначителни нейни части. Сериозно съпротивление срещу гърците е организирано едва в края на юни, като негов идеен вдъхновител е бил Мустафа Кемал (Ататюрк), чиито действия се осъждат от правителството в Истанбул.
Към есента на 1919 година гръцките войски контролират пространството между река Мендерес (Меандър) на юг, Ахметли на изток и Кидониес (Айвалък или Ванчико) на север, а силите на Кемал към този момент не могат да окажат сериозна съпротива. При това гърците не навлизат във вътрешността на полуострова, преди всичко поради липсата на разрешение от съюзниците си. На юг от контролираната от тях територия се намира заетата от нейни войски окупационната зоната на Италия – малоазийският бряг срещу остров Родос приблизително между градовете Бодрум и Анталия, включващ областта Ликия и град Кония.

1920

През април 1920 година Мустафа Кемал създава временно правителство в Анкара, враждебно на истанбулското правителство. Войските на Кемал скоро нанасят съществени поражения (май 1920 г.) на френската армия на Южния фронт в Киликия и Франция е принудена да подпише примирие година по-късно – през март 1921 г., а през откомври същата година и договор, който е в пряко противоречие със споразумението от Сен Жан дьо Мориен в Савоя (подписано през април, и потвърдено през септември 1917 г.), което предвижда италианска, френска, гръцка и арменска окупационни зони. Гръцките историци и до днес порицават този съдбоносен ход, защото заради него оръжията от изтеглилата се френска армия попадат в ръцете на кемалистките бунтовници и са използувани срещу гръцката армия в Западен Анадол. Обезпокоени от укрепването на Мустафа Кемал, съюзниците дават разрешение на гърците за навлизане в Анадола. В хода на три атаки през лятото (юни-септември) са завладени ред градове на брега на Мраморно море (сред които и Бурса), с активната подкрепа както на британски войски, така и на сили на османското правителство срещу националистите. Така с разрешението на съюзниците Гърция преминава „Линията Милн“, която дотогава определяла границата и с Турция, съгласно конференцията в Париж (1919 г.) Силите на турските националисти са малобройни, поради заетостта им на Източния и Южния фронт, и те оказват малка съпротива преди да се оттеглят към Ескишехир по заповед на Мустафа Кемал.
През това време в самата Гърция се развихря ожесточена вътрешна борба между поддръжниците на правителството на Венизелос и роялистите, при което борбата е толкова остра, че операцията в Мала Азия временно преминава на втори план. На 10 август 1920 е подписан Севърският договор между страните от Антантата и султанска Турция. По този договор Гърция получава Източна Тракия (до разстояние 30 км от Истанбул), островите Имброс и Тенедос, а областта с Измир (Смирна) се предава под управление на Гърция с перспективата след пет години да стане гръцка територия. За гръцкия премиер и неговите съюзници Севърският договор е началото на възстановяването на Ромейската Империя. Два дни след подписването на договора е извършено покушение срещу Венизелос, който успява да оживее. Последва нов цикъл на вътрешнополитическата борба в Гърция, съпроводен и от политически убийства. През есента на 1920 година гръцките войски все още имат превес над кемалските войски. След смъртта на гръцкия крал Александрос I (25 октомври) и съкрушителното поражение на изборите на 14 ноември в Гърция на партията на Венизелос, на гръцкия трон в резултат на референдум се възкачва отново Константинос I (декември 1920), а Венизелос напуска страната на третия ден след изборите. Едновременно с това Гърция се лишава от поддръжката на съюзниците, които имат основание да считат, че крал Константинос I поддържа Германия, а към Антантата е бил дори враждебен. Годината завършва с поредните успехи на гърците и ново разтягане на техния фронт. Към декември 1920 г. техните войски настъпват в две посоки към Ескишехир – от северозапад, и откъм Измир.
Същевременно на Източния фронт офанзивата срещу за кратко независимата Армения (1918 – 1920 г.), започната от турците през септември 1920 г., завършва с успех и е уредена с договор през декември същата година в Александропол (по-късно Ленинакан, днес Гюмри), според който турците възвръщат териториалните си загуби от руската офанзива по време на скоро завършилата Първа световна война, както и загубите от Руско-турската война (1877-1878). Всъщност тези земи са върнати на Османската империя още по договора от Брест-Литовск през март 1918 г., но по това време въпросните територии са заети от войските на новосъздадената Арменска република. Макар и да не влизат официално в сила поради скорошната намеса на болшевиките в района, договореностите са препотвърдени със съветите в договорите от Москва (март 1921 г.) и Карс (октомври 1921 г.) Заедно с френското примирие четири месеца по-късно уреждането на въпроса с Източния фронт освобождава значителен турски военен ресурс.

1921

В началото на 1921 година Гърция предприема серия маломащабни операции, които обаче срещат силната съпротива на турските националисти, които се окопават и биват снабдявани с въоръжение и екипировка за редовна армия. Гърците са спрени в началото на януари 1921 г., а претърпяват и първото си поражение в края на март 1921 г. от Исмет паша в „Битките при Иньоню“, недалеч от Ескишехир, откъдето той получава своето ново прозвище, а фронтът се установява на линията Ескишехир – Кютахия – Афионкарахисар. Макар тези турски успехи да биват постигнати в не особено значителни сражения, те им дават самочувствие и възможност да търсят международна подкрепа.
Следва относително затишие на фронта и активизация на политическите интриги. Великобритания негласно подкрепя гръцката офанзива, но отказва да предостави военна подкрепа за да избегне провокация към французите. Франция признава правителството на Мустафа Кемал, което значително усилва неговите позиции. Италия прави същото, а двете държави предоставят въоръжението си на турците за борба срещу гърците, в действията на които те съзират британски интереси. Италианците от своята база в Анталия дори подпомагат турските революционери с разузнаване. Първите турски успехи на фронта карат Великите сили да свикат в края на февруари 1921 г. конференция в Лондон, на която се направи опит да бъде ревизиран Севърският договор. Преговорите, на които присъстват и двете турски правителства – османското и революционното, не достигат до споразумкение с Гърция, която счита, че все още разполага със стратегическо военно преимущество. Правителството на Мустафа Кемал увеличава своята подкрепа, като е признато и от болшевиките през март 1921 г., които изпращат значителна помощ под формата на оръжие, муниции, и злато. Тази помощ ще се увеличава през следващите години от войната.
През юли 1921 г. гръцката армия получава подкрепления и отново предприема настъпление срещу отбранителната линия на Иньоню, с цел да се вклини в защитата и да прекъсне комуникациите между северната и южната част на Анадола. В „Сраженията при Кютахия-Ескишехир“, или още „Битката при Дорилайон“ (10 – 24.07.1921 г.), гръцките сили осъществяват пробив, но турците на свой ред успяват да избегнат обкръжение и да се прегрупират отвъд река Сакаря (Сангариос). Набелязаните градове са завладени, както и свързващата ги железопътна линия. Макар и тактически успех за гърците, победата не постига важна стратегическа цел, понеже турските сили биват съхранени, и следва да бъдат срещнати отново в битка. Пропуска се възможността да бъде нанесено решително поражение на турските националисти. Впоследствие този факт се оказва от решаващо значение за цялата гръцка кампания в Анадола. Иньоню е свален от командването в началото на август, поради загубата в тази битка.
Военното и държавното управление на Гърция се срещат в Кютахия, където в продължение на почти месец обсъждат следващия си ход. Това дава достатъчно време на турците да организират на източния бряг на Сакаря последната отбранителна линия върху серия от последователни възвишения, на около 100 км преди Анкара. Позициите и щабът им са в непосредствена близост до град Полатли (Гордион или Гордий), някогашната столица на Фригия, където през 333 г. пр.н.е. Александър Велики разсича митичния Гордиев възел. Въпреки помощта от болшевиките, екипировката не достига, и е изискана материална помощ от цивилното население, включваща и лично оръжие. Гръцките сили също изпитват недостиг, тъй като тяхното настъпление е разтеглило линиите за снабдяване и комуникация на повече от 400 км през полупустинни територии. Гръцкото военно командване изисква повече време за подготовка на настъпление, чуват се и единични мнения за отбранителна стратегия. Ентусиазмът у политиците надделява над по-предпазливата оценка на положението от страна на военното командване, и въпреки противоположните мнения се взема решение за настъпление в преследване на окончателна победа над Турция. Самият крал Константинос I тогава не е в състояние да натежи с мнението си в полза на някое от решенията. Река Сакаря е премината в настъпление от страна на числено превъзхождащите противника седем гръцки дивизии. Турската защита се ръководи от пашите Мустафа Кемал и Февзи Чакмак. По време на „Битката за Сакаря“ или „Битката за Сангариос“ се водят 22-дневни неспирни и кръвопролитни боеве (23.08 – 13.09.1921 г.), в поредица от последователно превземане, но и отстъпване на укрепени позиции. Решителният момент е щурмът на град Хаймана, разположен едва на няколко десетки километра южно от Анкара, който турците в крайна сметка успяват да удържат. Това е крайната и най-източна точка, която гръцката кампания в Мала Азия успява да достигне. Гърмежът на оръдията отчетливо се е чувал в Анкара. Константинос I лично ръководи битката и едва не е пленен от турски конен патрул, част от опитите за прекъсване на противниковите комуникации в тил. Всички гръцки сили са ангажирани в битката, докато на страната на турците непрекъснато постъпват свежи попълнения от вътрешността, в резултат на призива на националистите за мобилизация. До гръцките сили не достигат храна и муниции. Тези обстоятелства са достатъчни да потушат първоначалния импулс и гръцкото настъпление е спряно. Лека контраатака, ръководена от самия Мустафа Кемал, е отразена, но убеждава гърците в тяхната несигурна позиция, и поради опсения от следваща по-голяма контраатака Константинос I прекратява атаката. Гръцките сили са отблъснати на западния бряг на река Сакаря, а няколко седмици по-късно отстъпват организирано под командването на генерал Анастасиос Папулас към укрепената линия Ескишехир-Афионкарахисар, заемана от тях още през юни.

1922

В началото на 1922 г. Франция и Италия заявяват, че изпълнението на Севърския договор е вече неприложимо. Двете страни изтеглят своите сили, в съответствие с подписаните договорености с Турция от предната година, оставяйки гръцките войски уязвими. През март 1922 година Франция, Великобритания и Италия предлагат план за постепенно изтегляне на гръцките войски от Анадола. Кемал отхвърля тези предложения, докато гръцките войски все още присъстват в Мала Азия, неговият специален пратеник във Великобритания напразно чака да бъде приет за да се предотвратят бъдещите кръвопролитни боеве. През май ген. Папулас, заедно с целия си щаб подава оставка и е заменен от ген. Георгиос Хадзианестис. В Гърция по това време, през май 1922 г., идва на власт коалиционно правителство, което, недооценявайки ситуацията, се опитва да организира операция по завладяване на Константинопол, за да се окаже натиск върху Кемал. Друга причина за това решение е опитът да се окаже натиск върху Британия, която отказва да предостави на гърците така нужната военна помощ, както и финансов заем. Силите на съюзниците (Великобритания и Франция) в Проливите са незначителни, в сравнение с двете гръцки дивизии в Източна Тракия. Начинанието обаче има обратен ефект – изтеглянето на войски отслабва отбранителните позиции около Измир. Турците получават солидна военна и финансова помощ от страна на болшевиките в края на април и началото на май 1922 г. за готвената офанзива срещу гръцките сили.

Гърците успяват да заемат обширен плацдарм в Мала Азия. Двеста хиляди добре въоръжени гръцки войници създават силни укрепления край Афионкарахисар, за които западните военни експерти казват, че са непревземаеми, и се готвят за нов щурм на Анкара. Въпреки това моралът на гръцките воини е нисък, поради продължителното пребиваване в отбранителни позиции. На 26 август 1922 година в 06:00 часа турците започват генерално настъпление, точно там, където гръцките войски са най-добре укрепени. За броени часове стратегическите места са превзети, отчаяната съпротива на гръцката армия всъщност подготвя нейното пълно унищожение. За два дни „непревземаемите“ позиции са унищожени, гръцката армия панически бяга към Ескишехир и Измир. На 30 август 1922 година в местността до едноименния град Думлупънар става последният решителен бой между двете армии, който завършва с пълния триумф на турската армия, начело с Мустафа Кемал, и впоследствие с пленяването на целия Генерален щаб на гръцката армия, начело с генералите Трикупис и Дигенис. Турските войски побеждават гръцките на всички фронтове. Гърците бягат панически, палейки, грабейки, разорявайки всичко, що видят по пътя на отстъплението към Измир. Френският историк Жорж Кастелан нарича отстъплението „ужасно“, тъй като гръцки части панически бягат от страх от възмездие за това което са причинили през 3-годишната окупация на Анадола. Гръцките дивизии са разделени и разбити на части. За една седмица е унищожена 200 хилядната гръцка войска в Анадола, а успелите да се спасят гръцки войници се опитват да осигурят евакуация на Измир. Почти едновременно е дадена заповед за оставяне на целия малоазиатски плацдарм. На 9 септември 1922 година Измир е освободен от турците. С наближаването на турските части гледката в града става ужасяваща – хиляди войници и стотици хиляди гърци буквално се хвърлят в морето от Измирското пристанище, в опита си да се доберат до корабите на напускащия гръцки флот. На 11 септември 1922 година напълно е унищожена 11-та гръцка дивизия, която се опитва да се изтегли южно от Измир.

Последици

Гръцките офицери, спасили се на остров Кио, в писмо до Константинос I настояват за неговата оставка, на което той се съгласява и е принуден за втори път да се отправи в изгнание.
Гръцката армия все още заема Източна Тракия (без Истанбул) от юли 1920 г., но през октомври 1922 г. е подписано Муданийското примирие (в Мудания на брега на Мраморно море, недалеч от Бурса), което определя гръцко-турската граница по река Мерич (Марица, Еврос). Започналото настъпление на кемалистите към проливите принуждава съюзниците да преговарят с тях и това довежда до Лозанския договор, който анулира голяма част от клаузите на подписания две години по-рано от официалното султанско правителство Севърски договор.
След Лозанския мирен договор между Турция и Гърция е подписан договор за размяна на населението, според който турците, живеещи в Гърция ще се преселят в Турция и обратното. Засегнати са близо два милиона преселници – 1,3 милиона малоазийски гърци и 500 хил. турци от Беломорието. Загубите на напълно разгромената гръцка армия надвишават 50 хил. убити и 50 хил. ранени и към 30 хиляди пленени. Поради тези причини гърците наричат събитията от есента на 1922 година Малоазийска катастрофа.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Кипър ще извърши осем сондажа в ИИЗ през следващите две години

Kathimerini: Кипър ще извърши осем сондажа в ИИЗ през следващите две години

21 Май 2019 | 20:34 | Агенция "Фокус"
Никозия. През следващите 24 месеца Кипър ще продължи с проучванията за находища в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова, като извърши осем нови сондажа, съобщава електронното издание на атинския всекидневник Kathimerini.
„Дейностите в ИИЗ на Кипър продължават. Осем сондажа са планирани за следващите 24 месеца. Шест изследователски и два потвърдителни“, обяви енергийният министър на островната държава Йоргос Лакотрипис в рамките на пресконференция относно работата на неговото министерство за периода март 2018 - април 2019 година.
Министърът не разкри в кои точно блокове ще бъдат извършени сондажите, но заяви, че целите са вече идентифицирани и сондажите ще започнат преди края на годината или в началото на 2020 година.
Съгласно думите му, правителството е на последния етап от лицензионната процедура за Блок 7.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турска делегация е в Атина за разговори за разсейване на напрежението

Kathimerini: Турска делегация е в Атина за разговори за разсейване на напрежението

21 Май 2019 | 12:18 | Агенция "Фокус"
Атина. В опит да съживи мерките за изграждане на доверие между Гърция и Турция, делегация от турски военни пристигна в понеделник в Атина за разговори до петък с гръцките си колеги в присъствието на дипломати от двете страни, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Основният фокус на дискусиите ще бъде меморандум, подписан от външните министри на Гърция и Турция през 1988 г., който включва мораториум върху полети от военни самолети над Егейско море през почивните дни, празниците и летните месеци юли и август. Въпреки това според съобщенията турски хеликоптери са нарушили гръцкото въздушно пространство няколко пъти в понеделник.
Срещите идват в момент на нарастващо напрежение между Анкара и Никозия, по отношение на плановете на Турция за провеждане на проучвателни сондажни дейности за въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ).
Изразявайки солидарност с Кипър след разговорите в Никозия в понеделник с министъра на външните работи на Кипър Никос Христодулидис, главният преговарящ на Европейския съюз за Брекзит Мишел Барние отново подчерта, че ЕС е готов да реагира адекватно, ако Турция извърши незаконна сондажна дейност в ИИЗ на източната средиземноморска държава.
В повторение на изказванията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на върха на ЕС в Сибиу, Румъния, Барние подчерта, че „ЕС стои зад Кипър и очаква Турция да зачита суверенните права на държавите-членки на ЕС“.
От своя страна гръцкият премиер Алексис Ципрас осъди поведението на Турция в понеделник като „опортюнистично“ и призова Анкара да седне на масата на диалога и да остави зад себе си поведението, което не води до никъде. Той също така каза, че не очаква Турция да продължи с проучвателните дейности в ИИЗ на Кипър.
Турският президент Реджеп Таийп Ердоган обаче бе категоричен през почивните дни, че Анкара има пълното право да защитава интересите си в Източното Средиземноморие, Близкия Изток и Северна Африка.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мишел Барние: ЕС е готов да отговори на турските провокации

Мишел Барние: ЕС е готов да отговори на турските провокации

20 Май 2019 | 18:52 | Агенция "Фокус"
Никозия. Мишел Барние, главният преговарящ за Брекзит от страна на Европейския съюз, заяви в понеделник, че Брюксел е готов да отговори адекватно, в случай, че Турция продължи „незаконните си сондажи за въглеводороди“, като отбеляза, че Съюзът стои твърдо зад Кипър, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
Барние, който в момента е на посещение в Кипър в контекста на турне по европейските столици, за да обсъди ситуацията по отношение на Брекзит, се срещна с кипърския министър на външните работи Никос Христодулидис, който го информира за неотдавнашните незаконни операции на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър.
„ЕС стои твърдо зад Кипър и очаква Турция да зачита суверенните права на държавите-членки на ЕС", каза Барние, като повтори бележките на председателя на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на върха на ЕС в Сибиу, Румъния.
Барние каза още: „изразяваме сериозна загриженост относно обявеното от Турция намерение за извършване на сондажни дейности в изключителната икономическа зона на Кипър.
„В този контекст ние настоятелно призоваваме Турция да прояви сдържаност, да зачита суверенните права на Кипър в ИИЗ и да се въздържа от всякакви подобни незаконни действия, на които ЕС ще реагира адекватно и в пълна солидарност с Кипър“, добави той.
Христодулидис каза, че нарастващите незаконни дейности на Турция в ИИЗ на Кипър са в нарушение на суверенните права на Никозия и противоречат на международното право и правото на ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Кипър търси американска подкрепа в кризата с Турция

Kathimerini: Кипър търси американска подкрепа в кризата с Турция

18 Май 2019 | 11:19 | Агенция "Фокус"
Никозия. В телефонен разговор с американския съветник по националната сигурност Джон Болтън в петък кипърският външен министър Никос Христодулидис призова за подкрепата на Вашингтон, тъй като Никозия се стреми да запази суверенните си права в изключителната си икономическа зона (ИИЗ) в светлината на продължаващите турски нарушения на западния бряг, пише гръцкото електронно издание на вестник Kathimerini.
Според съобщенията Болтън e потвърдил отново позицията, възприета от Държавния департамент на САЩ от самото начало на кризата, като e подчертал необходимостта от незабавно прекратяване на дейностите в ИИЗ на острова и избягването на действия, които ще засилят напрежението.
Разговорът на Христодулидис с Болтън е част от по-широка дипломатическа инициатива на министъра в период на нарастваща загриженост на острова след поредното предизвикателство от страна на Турция.
За тази цел президентът на Кипър Никос Анастасиадис представи пред 10-те водещи съдии от съответния брой страни от Европейския съюз за действията на Турция.
Освен това той изпрати писмо до британския премиер Тереза Мей, в което по същество осъди неотдавнашната позиция на Лондон относно на ИИЗ на Кипър, където Анкара планира да проведе проучвателно сондиране, оспорвайки суверенитета на Кипър.
От своя страна турският външен министър Мевлут Чавушоглу защитава действията на Анкара в писмо до ръководителя на външната политика на Европейския съюз Федерика Могерини, страните от ЕС и външните министри на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, че въпросната област е извън Кипър изцяло в континенталния шелф на Турция.
Според Anadolu Agency, Чавушоглу добави, че неотдавнашното изявление на ЕС в подкрепа на Никозия е направено в името на солидарността на ЕС и не е съвместимо с международното право.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Турция не може да бъде изключена от добива на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие

Anadolu Agency: Турция не може да бъде изключена от добива на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие

18 Май 2019 | 10:55 | Агенция "Фокус"
Левкоса. Турция и кипърските турци не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение в Източното Средиземноморие, заяви турският вицепрезидент Фуат Октай, цитиран от Anadolu Agency.
"Всички трябва да приемат, че Турция и Северен Кипър не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение в региона," каза Фуат Октай по време на събитие в Северен Кипър.
Октай подчерта, че сегашното статукво е неустойчиво. Той каза, че дейностите на сондажния кораб „Фатих“ в района на запад от остров Кипър са доказателство за решимостта на Турция по този въпрос.
Вицепрезидентът каза, че новият сондажен кораб „Явуз“ ще извършва подобни дейности в Източното Средиземноморие в следващия период.
Турция последователно оспорва едностранното сондиране, извършвано от кипърската гръцка администрация в Източното Средиземноморие, като твърди, че кипърските турци също имат право на ресурсите в района.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Турският външен министър изпрати писмо до ООН и ЕС за турските сондажи в Източното Средиземноморие

Anadolu Agency: Турският външен министър изпрати писмо до ООН и ЕС за турските сондажи в Източното Средиземноморие

18 Май 2019 | 08:59 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският външен министър в петък изпрати писмо до ръководителя на външната политика на ЕС, страните-членки на ЕС и външните министри на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН по отношение на сондажните дейности на Турция в Източното Средиземноморие, пише Anadolu Agency.
Според съдържанието на писмото, получено от агенцията, Мевлют Чавушоглу подчертава политическата и правна позиция на Турция, че въпросната област се намира изцяло в рамките на турския континентален шелф, за което е съобщено на ООН.
Областта на операциите на турски плавателни съдове, разположени в открито море, се намира на 75 километра от западния бряг на остров Кипър, а сондажната зона няма нищо общо с така наречените лицензионни зони на кипърските гърци или лицензираните зони на кипърските турци, предоставени на Turkish Petroleum (TP), се казва в писмото.
Чавушоглу добави, че изявлението на ЕС в подкрепа на кипърските гърци е направено само заради солидарността на ЕС не е съвместимо с международното право.
Той подчерта, че Турция не признава едностранните и нелегитимни искания за изключителна икономическа зона на кипърските гърци и заяви, че трети страни трябва да се въздържат от вземане на страна в припокриващите се претенции за морски граници и те не трябва да действат така, сякаш са съд за постановяване на решение по двустранни въпроси, свързани с морските граници.
Турският външен министър каза също, че няма автоматизъм в твърдението, че островите създават легитимни изключителни икономически зони.
Той подчерта, че въпросът за правото на островите към зоните на морската юрисдикция и техния ефект при определянето на морските юрисдикции са напълно отделни въпроси на морското право.
Чавушоглу заяви, че Турция е изяснила позицията си относно сондажите още през 2004 година и е регистрирала това в ООН.
Той каза, че крайните морски граници в тази част на Средиземно море могат да бъдат уредени само чрез споразумения, които трябва да бъдат сключени между съответните крайбрежни държави въз основа на международното право, а не чрез нарушаване на правата на трети страни.
Другият метод, подчертан в писмото, са решенията от международните съдилища или арбитража.
В писмото се подчертава, че припокриването на претенциите на държавите-членки на ЕС за морска юрисдикция, нарушаващи законните права на третите страни, не могат да бъдат представени като външни граници на ЕС и заяви, че подобна позиция на ЕС би била грубо нарушение на международното право.
Чавушоглу е подчертал, че що се отнася до остров Кипър и западния му бряг, разграничаването на морето би било възможно само след политическото уреждане на спора на острова.
Той изрично подчертава в писмото си до Могерини, че в очакване на всеобхватното споразумение Турция призовава ЕС да играе конструктивна роля и да не взема страна или да се опитва да заема страна.
Чавушоглу предаде загрижеността на Турция към американския си колега Майк Помпео относно прессъобщението на американския Държавен департамент по същия въпрос.
В писмата си Чавушоглу подчерта, че като страна с най-дълга континентална брегова линия, Турция има законни права и жизненоважни интереси в Източното Средиземноморие и Турция напълно упражнява суверенните си права върху континенталния си шелф в съответствие с международното право.
Той подчерта, че Турция днес е готова, както направи в миналото, да даде пълната си подкрепа за гарантиране на справедливо, честно и мирно разрешаване на всички висящи въпроси, включително справедливото разграничаване на зоните на морската юрисдикция с всички съответни крайбрежни държави, които Турция признава и има дипломатически отношения в съответствие с международното право.
Външният министър посочи, че едностранните дейности на кипърските гърци, свързани с експлоатирането на залежите от въглеводороди, без да се зачитат неотменните права на кипърските турци, като съсобственици на острова, върху природните ресурси на острова, застрашават сигурността и стабилността в региона.
Чавушоглу е подчертал, че освен ако кипърските гърци не включат кипърските турци в процеса на вземане на решения по отношение на въглеродните ресурси или преустановят едностранните си дейности, турските кораби за сондиране и проучване също ще продължат дейностите си в районите, където се намира турската република Северен Кипър, предоставила лицензи на TP на юг и на изток от острова.
Накрая той подчерта, че Турция, както е правила в миналото, ще продължи да действа предпазливо и добросъвестно, но заяви, че от Турция не трябва да се очаква да седи и да одобрява продължаващото нарушение на правата й и тези на кипърските турци.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Енергийни войни в Източното Средиземноморие

Yeni Safak: Енергийни войни в Източното Средиземноморие

17 Май 2019 | 18:55 | Агенция "Фокус"
Анкара. Напрежението в Източното Средиземноморие се увеличава бързо. Както е известно, операциите с природен газ, които започнаха да се засилват в региона от началото 2000-те години, доведоха до превръщането на тази област в фокус на международните енергийни компании, пише електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak в материал, представен без редакторска намеса.
Проучването във водите на Израел, гръцката администрация на Южен Кипър, Египет, Ливан и Палестина доведе до откриването на множество находища на природен газ с различни размери.
С продължаването на проучвателните операции в Източното Средиземноморие броят на откритите ресурси също продължи да нараства. Естествено, Турция също е навила ръкавите си, за да сондира за газ в района на Източното Средиземноморие. Понастоящем Анкара предприема важни стъпки за защита както на собствените си, така и на правата на т.нар Турска република Северен Кипър (ТРСК) по отношение на собствеността върху въглеводородните ресурси в региона.
Въпреки това, тъй като наскоро Турция ускори операциите за изследване на Източното Средиземноморие за природен газ, напрежението в региона внезапно започна да се засилва. Намесата на ЕС, САЩ и други страни от региона доведе до нова политическа ситуация в източната част на Средиземно море.

Те пренебрегват Турция

Очевидно е, че както страните от региона, така и САЩ разработват нова политика по отношение на игнорирането и изолирането на Турция в Източното Средиземноморие.
По-рано бяхме свидетели на това, че Република Кипър, Гърция, Израел, Италия, Йордания, Палестина и Египет се събират под името "Източно средиземноморски форум за газ" и полагат големи усилия да изключат Турция.
Въз основа на споразуменията за изключителната икономическа зона (ИИЗ), които Република Кипър е направила едностранно и незаконно във времето с държавите от региона, изглежда, че Никозия се опитва да наложи свършен факт днес, сякаш е единствен собственик на ресурсите в региона.
Страните в Източното Средиземноморие започнаха да търсят алтернативни пътища извън Турция за пренос на открития в морето природен газ към страните потребители. Забелязва се, че всеки път те се фокусират върху различни сценарии и постоянно държат жив проекта за „Източносредиземноморския газопровод (East Med Pipeline), който е алтернативен път на Турция.
Реакцията на САЩ спрямо стартираните от Турция сондажни операции показва, че се полагат усилия за установяване на нов баланс на силите в региона.

Какво ще направи Турция?

Турция следва да ускори допълнително своите проучвателни операции в предстоящия период, за да открие резервите на природен газ, което е нейно право. Откриването на запаси от природен газ в Източното Средиземноморие е много важна стъпка както за развитието на икономиките, така и за повишаване на благосъстоянието в региона, а освен това и за промяната в уравнението на природния газ.
Турция вече имаше предимство, тъй като е оптималния път за транспортиране на ресурсите от Източното Средиземноморие. Пределно ясно, че сега тя трябва да възприеме коренно различна позиция с вероятността да получи статут на страна производител.
Това вероятно ще бъде единственото решение на проблема с високите сметки за енергия в Турция и за намаляване на несигурността срещу чуждестранните шокове в икономиката.
Ето защо, предписанието за премахване на външната енергийна зависимост на Турция зависи пряко от запасите на природен газ, които ще бъдат открити в Източното Средиземноморие.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Турция чака следващата си възможност

Kathimerini (Гърция): Турция чака следващата си възможност

16 Май 2019 | 07:52 | Агенция "Фокус"
Атина. Както сегашната администрация, така и следващата ще трябва да се справят с гръцко-турските отношения в най-критичната им фаза след интервенцията в Кипър през 1974 година. Това, което се развива пред очите ни, е системна стратегия, проектирана от Турция, за да постави под въпрос статуквото в регионите на Егейско и Източно Средиземноморие. Всички доказателства сочат към кулминация на напрежението през следващата есен, пише електронното издание на вестник Kathimerini в коментар, представен без редакторска намеса.
Турция винаги чака подходящата възможност да популяризира своите претенции. През 1955 г. в Атина имаше вакуум на властта, а Гърция беше в сблъсък с Великобритания.
През 1964 г. Анкара се опита да се възползва от нестабилната политическа ситуация в Гърция, но тя беше осуетена от САЩ. През 1967 г. Турция се възползва от неопитността и изолацията на хунтата и получи онова, което искаше при изтеглянето на гръцките войски от Кипър.
През 1974 г. те имаха перфектната възможност и се нахвърлиха върху нея. През 1996 г. те открито повдигнаха въпроса за „сивите зони” в Егейско море, знаейки добре, че имат пред тях ново правителство, което не контролира нищо и е дълбоко разделено.
Турците са търпеливи. Те изграждат своите аргументи и претенции, докато чакат следващата възможност. Целта е да се доведе Гърция на масата за преговори при неблагоприятни условия.
Много вероятно е Анкара да се опита да предизвика криза и чрез нея да наложи дебат по всички въпроси, които иска да повдигне.
Тя вижда нестабилността и политическата слабост на правителството. Международният климат също е бурен и неясен. Военната асиметрия в някои области е доста тревожна. Положителен елемент е, че Гърция, както и Кипър, има мощни съюзници. Остава обаче да се види, колко солидни и ефективни биха били тези съюзници в случай на криза.
Единственото добро нещо е, че каналите за комуникация между правителството и опозицията в момента са отворени и работят. Досега гръцко-турските отношения не бяха привлечени в ожесточената политическа конфронтация.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: ВМС на Турция отработиха търсене и унищожаване на подводници

„Анадолска агенция“: ВМС на Турция отработиха търсене и унищожаване на подводници

14 Май 2019 | 14:54 | Агенция "Фокус"
Анкара. В Турция продължават най-големте в историята на страната планови военноморски учения Denizkurdu-2019, предава „Анадолската агенция“.
В маневрите, които се провеждат едновременно в акваториите на Черно, Егейско и Средиземно морета, са задействани 131 кораба, 57 самолета и 33 хеликоптера.
Целта на учението е да се подобри координацията на съвместните действия на корабите и формациите по време на кризи. Също така в рамките на маневрите се планира да се отработят действията на Военноморските сили в случай на военен конфликт и нанасянето на удари по съоръженията на условния враг на сушата и в морето.
Ученията се ръководят от адмирал Аднан Озбал, командир на турския флот.
На втория ден от ученията бяха отработени търсене, намиране и унищожаване на подводница на условния противник. Според сценария на маневрите, в Източното Средиземноморие корабите намериха и обезвредиха подводница на условния противник.
Освен това в рамките на ученията, хеликоптерите от ВМС на Турция нанесоха удари по цели в район Бешадалар в Анталия.
Маневрите ще продължат до 25 май.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Yeni Safak: Турция започна мащабно военно учение в Средиземно, Егейско и Черно море

Yeni Safak: Турция започна мащабно военно учение в Средиземно, Егейско и Черно море

13 Май 2019 | 14:20 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турската армия стартира най-мащабното военно учение за годината – „Морски вълк“, което се провежда в Средиземно, Егейско и Черно море, съобщава вестник Yeni Safak.
Националният министър на отбраната на Турция Хулуси Акар потвърди ангажимента на въоръжените сили на страната да защитават суверенитета, независимостта, правата и законите на нацията. „Нашата цел във военните учения е да покажем, че турските въоръжени сили са изключително решителни, ангажирани и способни да гарантират сигурността, суверенитета, независимостта, морските права и ползите за Турция", заяви Хулуси Акар в навечерието на стартирането на ученията.
Около 131 военни кораба, 57 военни самолета и 33 хеликоптера са задействани за маневрите, които ще продължат до 25 май в акваторията на Източното Средиземноморие, Егейско и Черно море. „Тези дейности се следят внимателно не само в страната, но и от нашите чуждестранни партньори", добави Акар.
„Ние предприемаме всички необходими мерки за защита на правата и законите на нашата страна в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър", категоричен бе турският министър на отбраната.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Партията на Ердоган призова Кипър да „помни 1974-та“

Kathimerini (Гърция): Партията на Ердоган призова Кипър да „помни 1974-та“

11 Май 2019 | 22:01 | Агенция "Фокус"
Анкара. На фона на заявените от Анкара планове за учение в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ), още един турски официален представител допълнително увеличи напрежението през уикенда, призовавайки Кипър да „си спомни 1974 г.“, визирайки интервенцията на Турция на острова, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Би било добре за Анастасиадис да си спомни 1974 г. и да я запази свежа в паметта си“, заяви в събота говорителят на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието Омер Челик, говорейки за кипърския президент Никос Анастасиадис.
По неговите думи, интервенцията през 1974 година е целяла „да защити живота, правата и интересите на турците киприоти“.
Забележката изглежда е отговор на коментар от Анастасиадес по-рано през седмицата, според който сондажите на Турция в ИИЗ на Кипър са равносилни на ново нахлуване на острова.
Челик обясни, че в момента две турски сонди „извършват дейности“ край острова „и нашите военноморски сили ги защитават“. Освен това той разкритикува лидерите на Гърция и Република Кипър, че са подписали съглашения със страни, които имат проблеми с Турция“, очевидно визирайки Израел.
Реториката на турските власти се засили миналата седмица, тъй като кипърските власти заявиха, че преговорите напредват с френско-италианския консорциум Total и ENI за лиценз за проучване на Блок 7 в ИИЗ на Кипър.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се изказа в четвъртък пред турските кадети, като се позова на „нарастващите опити за нарушаване на нашите права в Източното Средиземноморие и Егейско море“.
„Вие ще дадете стоманен отговор на всяка за плаха дори за инч от нашите граници, но и извън тях“, каза той пред младите военни.
Неговите коментари дойдоха, когато служители на Европейския съюз изразиха подкрепата си за Кипър в бурния спор с Турция. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че ЕС "е единен" зад Кипър, добавяйки, че блокът "очаква Турция да зачита суверенните права" на държавата-членка.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Total и ENI разширяват присъствието си в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Total и ENI разширяват присъствието си в ИИЗ на Кипър

10 Май 2019 | 19:33 | Агенция "Фокус"
Никозия. Total и ENI разширяват присъствието си в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, като се позовава на правителствени източници. По неофициална информация френско-италианският консорциум получи лиценз за проучвания в Блок 7, предава Кипърската информационна агенция, цитирана от атинския всекидневник.
Същите източници съобщават, че двете компании може да разширят присъствието си в други блокове на ИИЗ на Кипър. Припомня се, че те подадоха заявление за лиценз за сондажи в Блок 7, разположен югозападно то Лимасол, през ноември миналата година.
В четвъртък външният министър Никос Христодулис обяви, че в рамките на денонощие ще бъдат обявени плановете на Никозия за енергийните планове.
Запитана за напредъка по отношение на Блок 7, президентът Никос Анастасиадис заяви, че "всичко ще бъде обявено, когато стане необходимо".
Христодулис се срещна по-късно със заместник-директора за Северна Африка и Близкия изток в TOTAL Елиас Касис, с когото обсъди бъдещите планове на компанията в кипърската ИИЗ.
По отношение на двустранната среща, проведена от президента Анастасиадес с френския му колега Еманюел Макрон в четвъртък на неформалния Европейски съвет в румънския град Сибиу, правителствени източници заявиха, че обсъжданията са били съсредоточени върху аспектите на сътрудничеството с Франция в рамките на PESCO.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Алексис Ципрас призовава Анкара към диалог, ЕС изрази подкрепа за Кипър

Kathimerini: Алексис Ципрас призовава Анкара към диалог, ЕС изрази подкрепа за Кипър

10 Май 2019 | 08:41 | Агенция "Фокус"
Сибиу. Високопоставени представители на Европейския съюз изразиха подкрепата си за Кипър в спора с Турция, която заплаши да започне сондажи в Изключителната икономическа зона на острова (ИИЗ), на фона на призивите на гръцкият премиер Алексис Ципрас към Анкара за диалог по въпроса – първи по рода си, отбелязват в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В рамките на срещата на високо равнище на лидерите на ЕС в румънския град Сибиу, председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че Европейският съюз „е единен" в подкрепата си за Кипър, добавяйки, че Блокът „очаква Турция да зачита суверенните права" на страната-членка на Общността.
Запитан от репортер за позицията си по същия въпрос, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза, че „днес съм киприот".
На брифинг на лидерите на ЕС, президентът на Кипър Никос Анастасиадис говори за „безпрецедентна ескалация на незаконни действия" в Източното Средиземноморие, заявявайки, че кандидатурата на Турция за сондажи в ИИЗ на Кипър е равносилна на нова инвазия на острова. Той и Ципрас, които се срещнаха отделно в кулоарите на срещата на върха, призоваха за предприемане на мерки срещу Анкара, ако тя продължи с изпълнение на плановете си.
Ципрас подчерта, че въпросът „не е вътрешен проблем на Кипър", нито двустранен въпрос между Кипър и Турция, „а европейски". Той разкри, че е поискал на следващата среща на върха след изборите за Европейски парламент въпросът да бъде разгледан отново и да се предприемат мерки, ако „едностранното провокативно поведение на Турция“ продължи. „Турция трябва да седне на масата за диалог, а не да продължава с едностранни действия, които нарушават международното право", предупреди Ципрас.
Въпреки че Анастасиадис не поиска официално от ЕС да наложи санкции срещу Турция в срещата на върха в четвъртък, която се съсредоточи върху въпроси, свързани с глобалното затопляне, демокрацията и заетостта, източници посочиха, че няколко лидери, включително унгарският премиер Виктор Орбан, литовският президент Даля Грибаускайте и шведският премиер Стефан Льовен са подкрепили подобен сценарий.
Развитието идва на фона на острата реторика на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който в реч пред турските кадети в четвъртък говори за „все по-големи опити за нарушаване на нашите права в Източното Средиземноморие и Егейско море".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Доналд Туск заяви, че ЕС очаква от Турция да уважава правата на Кипър

РИА Новости: Доналд Туск заяви, че ЕС очаква от Турция да уважава правата на Кипър

9 Май 2019 | 22:20 | Агенция "Фокус"
Сибиу. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че ЕС очаква от Турция да уважава правата на Кипър и ще следи внимателно ситуацията със сондажните дейности в кипърския шелф, предаде РИА Новости.
„Президентът на Кипър ни информира за сондажните дейности, които Турция провежда в изключителната икономическа зона на Кипър. Европейският съюз подкрепя Кипър и се надява Турция да спазва суверенните права на страните-членки на съюза. Европейският съвет ще продължи да следи ситуацията внимателно“, заяви Туск, след края на неформалната среща на европейските лидери в румънския град Сибиу.
В шелфа и в изключителната икономическа зона на Кипър са открити находища на природен газ. Турция изпрати в района сондажния кораб „Фатих“. От външното министерство на Гърция поискаха от Анкара да прекрати сондажните дейности в зоната, припомня агенцията



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция ще изпрати втори сондажен кораб в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Турция ще изпрати втори сондажен кораб в Източното Средиземноморие

8 Май 2019 | 10:42 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция ще изпрати втори сондажен кораб в Източното Средиземноморие. Това заяви външният министър на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу, добавяйки, че предварителните проучвания в района са завършени, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
По време на съвместна пресконференция с колегата си от Киргизстан Чингиз Айдарбеков, Чавушоглу отхвърли докладите, че кипърските власти са открили процедури за издаване на международна заповед за арест на екипажа на турския кораб „Фатих“ край Кипър.
„Не приемаме такива заплахи сериозно", цитира изданието думите на първия дипломат на Анкара.
Очаква се президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис и гръцкият премиер Алексис Ципрас да информират лидерите на Европейския съюз в рамките на неформалния Европейски съвет в Румъния за нелегалните сондажни дейности в рамките на Изключителната икономическа зона на острова. Анастасиадис вече ги определи като „втора турска инвазия“ след изпращането на войски на острова през 1974 г.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Русия изрази загриженост относно ситуацията в Източното Средиземноморие

Kathimerini (Гърция): Русия изрази загриженост относно ситуацията в Източното Средиземноморие

8 Май 2019 | 04:06 | Агенция "Фокус"
Атина. Министерството на външните работи на Русия изрази загриженост относно новините за ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
„Вярваме твърдо, че икономическата дейност трябва да е в пълно съответствие с международното право“, се казва в съобщение, публикувано на „Туитъра“ на руското посолство в Атина във вторник.
„Русия призовава за спиране на всички действия, които може да доведат до допълнително напрежение и нови препятствия пред разрешаването на кипърския въпрос“, се добавя още там.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema (Гърция): Турска делегация е напуснала среща на НАТО в протест срещу присъствие на делегация от Република Кипър

Protothema (Гърция): Турска делегация е напуснала среща на НАТО в протест срещу присъствие на делегация от Република Кипър

8 Май 2019 | 03:58 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турски дипломати и военни офицери са напуснали церемония по предаването на комадването на нов върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, след като е била поканена и делегация от Република Кипър, пише електронното издание на вестник Protothema.
Церемонията се състоя в военния щаб на НАТО в Монс, Южна Белгия. Постът като върховен съюзен командир на НАТО в Европа винаги се държи от американски офицер и генералът от военновъздушните сили на САЩ Тод Д. Уолтерс ще замени генерал Къртис М. Скапароти.
Турция се противопоставя на участието на Република Кипър в институциите на НАТО, докато кипърският спор не бъде решен. Кипър не е член на НАТО, докато Турция се присъедини към блока през 1952 г. Турция е единствената страна, която не признава Република Кипър за законно правителство на целия остров, а вместо това подкрепя отцепилата се т.нар. Турска Република Северен Кипър в северната част на острова.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът на Кипър: Действията на Турция представляват втора инвазия на Кипър

Президентът на Кипър: Действията на Турция представляват втора инвазия на Кипър

7 Май 2019 | 21:55 | Агенция "Фокус"
Никозия. Президентът на Република Кипър заяви, че нарушенията на изключителната икономическ зона (ИИЗ) на острова от Турция представляват втора инвазия на Кипър от Анкара, предава електронното издание на гръцкия вестник Prorothema.
В изявленията си, в отговор на въпрос за това как ситуацията може да бъде успокоена след турските провокации в кипърската ИИЗ, президентът на Република Кипър заяви, че „както можете да видите, кипърското правителство е нащрек чрез планирана политика в светлината на рисковете, които прогнозирахме, че може да последват след заплахите на Турция. Това очевидно е нарушение на международното право, или, както бих могъл да го нарека, втора инвазия, предвид нарушението на изключителната икономическа зона на Република Кипър… Това, което правим извън задълженията, и аз вярвам, че ще даде плод, са планирани и постоянни движения към всяка посока“.
Журналист отбеляза, че в писмото на президента до генералния секретар на ООН той описва като опустошителен удар създадената ситуация в кипърската ИИЗ и попита дали е възможно да се проведат преговори в случай, че „Завоевателят“ (турският сондажен кораб – бел.прев) е на 40 морски мили от Кипър. На тези забележки президентът Анастасиадис каза, че „действително възникват непреодолими проблеми в резултат на поведението на Турция и, както разбирате, не е възможно да се говори за поддържане на мира, когато сме под заплаха. И по-специално не само заплахите, но и активното нарушение на международното право за трети път“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Война на нерви около кипърския газ

Kathimerini: Война на нерви около кипърския газ

7 Май 2019 | 11:18 | Агенция "Фокус"
Никозия. Република Кипър ще използва всички инструменти, предоставени от международното право, за да се справи с незаконните дейности на Турция в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на страната, отбелязва електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в статия, озаглавена „Война на нерви около кипърския газ“
В последната дипломатическа стъпка в отговор на „нахлуването“ на Анкара , Никозия заяви в понеделник, че ще започне процедура за издаване на международна заповед за арест на екипажа на турския кораб „Фатих“, който планира да започне сондажи за природен газ край западния бряг на острова.
В събота Никозия, след консултация с Атина, представи пред ООН координатите, очертаващи границите на ИИЗ на Кипър и нейния континентален шелф.
„Необходимата подготвителна работа беше извършена от Република Кипър във връзка с незаконните действия на Турция в ИИЗ на Кипър и това е видно от незабавната и ясна реакция на Европейския съюз", заяви в понеделник външният министър на Кипър Никос Христодулис, добавяйки, че е в постоянна комуникация с Европейската комисия и страните-членки на ЕС.
„Утре ще бъда в Париж, където този въпрос ще бъде най-важната точка в дневния ред на моите срещи там", допълни министърът.
Действията на Турция също предизвикаха безпокойства и подкрепа от ЕС и САЩ, както и от израелския посланик в Кипър Сами Ревел.
Отразявайки настроенията на Федерика Могерини в събота, президентът на Европейския парламент Антонио Таяни описа плановете на Турция к като „нарушение на международното право".
„Република Кипър има пълното и суверенно право да изследва и да използва природните ресурси в своята ИИЗ. Заставаме до Кипър в зачитането на неговите права, подкрепени от международното и европейското право“, подчерта Таяни.
От своя страна Турция направи коментар, като увери, че действията й произтичат от международното право.
В изказване на срещата на Средиземноморския диалог в Северноатлантическия съвет в Анкара в понеделник турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че очаква НАТО да подкрепи правата на страната му в Източното Средиземноморие и добави, след като се срещна с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „правата" на Турция и кипърските турци върху енергийните източници в Източното Средиземноморие не може да бъдат договаряни.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: САЩ призова Турция да се откаже от сондажите в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: САЩ призова Турция да се откаже от сондажите в ИИЗ на Кипър

6 Май 2019 | 08:17 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният департамент призовава Турция да отмени решението си да започне сондажни операции в рамките на изключителната икономическа зона на Кипър, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimewrini.
В изявление говорителят на Държавния департамент Морган Ортагъс нарича решението "силно провокативно", което "рискува да предизвика напрежение в региона".
"Съединените щати са дълбоко обезпокоени от обявените от Турция намерения за започване на офшорни сондажни операции в област, заявена от Република Кипър като изключителна икономическа зона", заяви Ортагъс в неделя.
"Тази стъпка е силно провокативна и рискува да повиши напрежението в региона. Призоваваме турските власти да спрат тези операции и всички страни да действат сдържано."

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: САЩ поискаха от Турция да прекрати морското сондиране в икономическата зона на Кипър

ТАСС: САЩ поискаха от Турция да прекрати морското сондиране в икономическата зона на Кипър

6 Май 2019 | 03:22 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ смятат за изключително провокативни изявленията на Турция за започване на морско сондиране в изключителната икономическа зона на Кипър и искат тези операции да бъдат прекратени, предаде ТАСС, позовавайки се на изявление на пресслужбата на Държавния департамент.
„САЩ са сериозно обезпокоени от обявените от Турция намерения да започне операция по морско сондиране в район, който република Кипър смята за своя изключителна икономическа зона. Тази стъпка е много провокативна и може да доведе до ръст на напрежението в региона. Ние настоятелно искаме от турските власти да прекратят тези операции и призоваваме всички страни към сдържаност“, се казва в изявление на външнополитическото ведомство на САЩ.
В шелфа и в изключителната икономическа зона на Кипър са открити големи находища на природен газ. През 2011 година американската компания Noble Energy откри, в частност, находището „Афродита“, запасите на което се оценяват на 140 милиарда куб.м. Анкара, която оспорва границите на изключителната икономическа зона на Кипър, изпрати в района сондажния кораб „Фатих“. Турция заяви, че сондирането ще продължи четири месеца, до 3 септември.



Превод и редакция: Светлин Божков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Хулуси Акар потвърди позицията на Анкара за сондажите в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Хулуси Акар потвърди позицията на Анкара за сондажите в ИИЗ на Кипър

5 Май 2019 | 16:15 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар потвърди категоричната позиция по отношение на сондажите в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, изразена ден по-рано от външното министерство на страната, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Акар увери пред местни медии, Анкара е решена да защити правата си в Източното Средиземноморие и Егейско море, съгласно международното право.
"Като страна-гарант, Турция е решена винаги да защитава правата на народа на Севернокипърската турска република", цитира изданието думите му,
Северната част на Кипър, окупирана от Турция от 1974 г., е държавно образувание, създадено през 1983 г. и признато само от Турция, която от своя страна не признава Република Кипър, наричайки я „кипърската гръцка администрация“.
В събота, в отговор на изявлението на турското външно министерство, външнополитическото ведомство в Атина призова Турция да прекрати сондажите.
"Акар призова Гърция към здрав разум и сътрудничество и добави, че енергийните източници в Егейско море и Източното Средиземноморие трябва да служат като мост за мир, диалог и взаимно развитие", бе подчертано в статия от Anadolu Agency, на което се позовава атинския вестник.
Кипърският президент Никос Анастасиадис планира да повдигне въпроса за турските сондажи в рамките на неформалния Европейски съвет в Сибиу, Румъния, който започва в четвъртък, 9 май.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: Анкара гарантира правата на Северен Кипър в Източното Средиземноморие

„Анадолска агенция“: Анкара гарантира правата на Северен Кипър в Източното Средиземноморие

5 Май 2019 | 14:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. „Анкара е решена да защитава правата на турците киприоти в Източното Средиземноморие в рамките на международното право“, заяви министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар в неделя пред „Анадолската агенция“.
„Заедно с правата й в Източното Средиземноморие и Егейско море според международното право, като страна-гарант, Турция е решена винаги да защитава правата на хората от Турска Република Северен Кипър (ТРСК) и да не допуска да бъде поставена пред свършени факти“, обясни военният в изказване, дошло един ден след призива на Министерството на външните работи на Гърция към Анкара да спре сондажните дейности в Източното Средиземноморие.
Акар призова Атина към здрав разум и сътрудничество и подчерта, че енергийните ресурси в Егейско море и Източното Средиземноморие трябва да служат като мост към мир, диалог и общо развитие.
Турското външно министерство също издаде изявление в събота, за да отхвърли забележките, направени от ръководителя на външната политика на ЕС Федерика Могерини относно проучвателните дейности на Турция в Източното Средиземноморие.
„Свързаните с проучването за въглеводороди дейности на Турция се основават на легитимните й права, произтичащи от международното право. Както сме подчертавали в много случаи, тъй като имаме най-дългата брегова ивица в региона, ние ще защитаваме нашите права и интереси в рамките на нашия континентален шелф, както и тези на турците киприоти на остров Кипър“, заявиха от ведомството.
Анкара постоянно оспорва едностранните сондажи на Република Кипър в Източното Средиземноморие, на основание, че турците киприоти също имат права върху ресурсите в района, припомня „Анадолската агенция“, като посочва, че „Кипър е разделен от 1974 г., когато превратът на кипърските гърци е последван от насилие срещу турците на острова и намесата на Анкара като сила на гарант“.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Кипър ще отнесе въпроса за турските сондажи до Европейския съвет

Kathimerini: Кипър ще отнесе въпроса за турските сондажи до Европейския съвет

5 Май 2019 | 11:07 | Агенция "Фокус"
Никозия. Президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис ще обсъди провокативните "сондажи" на Турция в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова в рамките на неформалния Европейски съвет в Сибиу, Румъния, който ще се проведе следващия четвъртък, 9 май, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini.
Кипърското правителство продължава разглежда като приоритет решаването на проблема в рамките на Европейския съюз, подчертават от редакцията. За тази цел Кипър вече е подготвил почвата: ЕС реагира бързо в събота с подкрепя за позицията на Никозия.
Никозия поддържа и отворени канали с петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и съседните държави. Очаква се външният министър на страната Никос Христодулис да отпътува в Париж за разговори по темата.
Дипломатическите източници изразиха задоволството на Никозия от неотдавнашното обсъждане в Съвета за сигурност, където позициите на Кипър срещнаха подкрепа относно загриженост относно възможните отрицателни последици от действията на Турция върху усилията за възобновяване на преговорите за обединение на разделения остров.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Мевлют Чавушоглу обвини кипърските гърци, че не искат да споделят ресурсите на острова

Anadolu Agency: Мевлют Чавушоглу обвини кипърските гърци, че не искат да споделят ресурсите на острова

4 Май 2019 | 13:23 | Агенция "Фокус"
Гирне. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу обвини кипърските гърци, че не искат да споделят ресурсите на острова пред медийната среща на Глобалния журналистически съвет в крайбрежния град Гирне, Северен Кипър, цитира думите му Anadolu Agency.
Анкара не може да приеме решение на кипърския въпрос, което игнорира кипърските турци и тяхната воля, заяви турският външен министър Мевлут Чавушоглу в събота.
Чавушоглу заяви, че не може да бъде постигнато трайно решение по кипърския въпрос въпреки многогодишните преговори и добави, че Турция ще продължи "конструктивното си отношение" за защита на правата на кипърските турци.
Чавушоглу отбеляза, че кипърските турци също настояват за трайно решение, основано на политическото равенство от около 60 години.
"Република Турция и кипърските турци винаги са подкрепяли политическо решение", каза той, добавяйки, че причината за липсата на решение по въпроса е, че администрацията на кипърските гърци не иска да споделя нищо на острова с кипърските турци.
От десетилетията се правят опити за разрешаване на спора, всички завършващи с неуспех. Последният, проведен с участието на страните гаранти- Турция, Гърция и Великобритания - приключи през 2017 г. в Швейцария.
През 2004 г., на два референдума, планът на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан беше приет от кипърските турци, но отхвърлен от кипърските гърци.
Разговорите се съсредоточени върху федерален модел, основан на политическото равенство на турската и гръцката страна, но отхвърлянето от страна на кипърските гърци на подобно решение, включително плана на Анан, доведе до появата на други модели.
В неотдавнашен доклад, сегашният генерален секретар на ООН Антонио Гутереш каза също, че може да са необходими "нови идеи" за уреждане на острова.
Турция обвинява непримиримостта на кипърските гърци за провала на преговорите, като също така обвинява Европейския съюз за приемането на Кипър като разделен остров в съюза през 2004 г., след като кипърските гърци отхвърлиха мирното споразумение.
.
Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema (Гърция): Турски сондажен кораб влезе в ИИЗ на Кипър

Protothema (Гърция): Турски сондажен кораб влезе в ИИЗ на Кипър

3 Май 2019 | 15:10 | Агенция "Фокус"
Никозия. Сондажният кораб Барбарос Хайреддин паша, плаващ под флага на т.нар. Турска Република Северен Кипър, в четвъртък следобед е навлязъл в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където вече се провеждат проучвания за въглеводороди от страна на Република Кипър, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според медиите на острова, движенията на Барбарос се следят от кипърските власти, които са сигурни в своите изчисления.
Република Кипър очаква интервенция на Съвета за сигурност на ООН, който трябва да предупреди Турция да се откаже от действията си.
Съгласно последната информация, турският кораб е влязъл в морска зона южно от Лимасол, в район, намиращ се в ИИЗ на Кипър, където вече се правят сондажи от страна на Никозия.
През предходните месеци Барбарос проведе сеизмографски изследвания на юг от Ларнака.
С Навтекс Турция обяви, че ще прави проучвания за нефт и газ в региона от 1 май до 31 юли 2019 година.
Правителството на Република Кипър, в отговор на турския навтекс, посочи, че тези действия са незаконни.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Плюс Инфо“(Македония): Австрия остава голям приятел и поддръжник на Република Северна Македония

„Плюс Инфо“(Македония): Австрия остава голям приятел и поддръжник на Република Северна Македония

1 Март 2019 | 04:12 | Агенция "Фокус"
Виена. След успеха в разрешаването на спора с Гърция, Австрия се надява тази година Република Северна Македония да започне преговори с Европейския съюз, заяви австрийският канцлер Себастиан Курц на днешната среща с премиера Зоран Заев във Виена, пише електронното македонско издание „Плюс Инфо“.
Австрия, подчерта Курц, ще продължи да предоставя необходимата подкрепа на Северна Македония, а срещата със Заев отново демонстрира и доказва приятелството между двете страни.
Заев, както съобщава пресслужбата на правителството, благодари на канцлера Курц и на правителството на Австрия за всичко, което направиха за Северна Македония, но и за целия регион на Западните Балкани.
„Сега, когато споразумението от Преспа се прилага, ние се съсредоточаваме изцяло върху работата на реформите у нас. Сделката постигна положителен ефект върху целия регион. Със споразумението успяхме да покажем, че с партньорство и диалог може да се постигне много, каза министър-председателят Заев на срещата с канцлера Курц.
На срещата, както се посочва в съобщението, Заев е подчертал, че членството на Северна Македония в европейския съюз е единствения избор.
„След историческото споразумение между нашата страна и Гърция е време да се съсредоточим върху икономическите въпроси в страната“, каза Заев и добави, че тази година ще положим всички усилия за ускорен икономически растеж.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Създава се възможност за стратегическо сътрудничество с Гърция

„Нова Македония“ (Македония): Създава се възможност за стратегическо сътрудничество с Гърция

28 Февруари 2019 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Скопие. Налице е възможност за Македония и Гърция да си сътрудничат във военно отношение след три десетилетия напрегнати отношения заради спора за името и дали това сътрудничество може да бъде повишено до нивото на стратегическото партньорство, което Македония има с армиите на САЩ и Турция, пише първият македонски ежедневник “Нова Македония“.
Тази дилема стана актуална след неотдавнашното интервю на гръцкия министър на отбраната Евангелос Апостолакис, който каза пред Kathimerini, че стремежът на неговата страна е да се превърне в основен стратегически партньор в отбраната със Северна Македония и всичко това да бъде в посока на поддържане мир и укрепване на сътрудничеството на Балканите.
„Всъщност нашият потенциален принос към трансформацията на въоръжените сили на Северна Македония ще отклони други регионални кандидати, които биха могли да се опитат да извлекат полза и да окажат влияние върху съседката си. Нашият стремеж е страната ни да се превърне в основен стратегически партньор на Северна Македония в отстояването на мира и укрепването на сътрудничеството на Балканите - казва Апостолакис .
Междувременно предишният министър на отбраната на Гърция Панос Каменос наскоро изрази неприятелско отношение към Македония в интервю за местната телевизия ТРТ от областта Тесалия.
„Не се чувстваме застрашени. Нито Албания може да застраши Гърция, нито Скопие. Скопие е на 20 минути работа. Ако една единица бронирани превозни средства реши да премине, тя ще стигне до края на Скопие, ще стигне до Сърбия. Отбраната изобщо не ни засяга“ - каза Каменос.
От македонското Министерство на отбраната засега няма информация по въпроси, свързани с това как Македония разглежда настоящите изявления за стратегическо партньорство за отбрана с Гърция и дали това сътрудничество в много отношения ще прилича на стратегическо партньорство в областта на сигурността, което имаме със САЩ и Турция.
От друга страна, в споразумението на Преспа взаимното сътрудничество между двете страни обхваща цяла глава, т.е. цялата втора част от споразумението е посветена на него, като се споменава и военното сътрудничество.
В частта, свързана със сътрудничеството в областта на отбраната между двете страни, се подчертава, че договарящите страни ще засилят същото чрез чести посещения и контакти между политическите и военните ръководители на въоръжените сили.
Член 17 гласи, че военното сътрудничество ще се осъществява чрез трансфер на знания и помощ в изграждането на капацитет, сътрудничество в областта на военното производство, информиране за сигурността и провеждане на съвместни военни учения.
Университетският професор Атанас Козарев от Скопие, в своя преглед на събитията, приветства възможността за военно сътрудничество между Македония и Гърция и възможността то да се издигне до нивото на стратегическо партньорство, което имаме от години със САЩ и Турция.
„Ако се гледа от геостратегическата призма за сигурност, двете страни споделят същите ценности и предизвикателства по отношение на сигурността, имайки предвид опасностите от тероризма, гражданските войни в Близкия изток и Украйна и т.н. в натовските армии на Атина и Скопие не могат да не си сътрудничат и да не бъдат приветствани“, казва професорът.
Той посочва, че тъй като досега практически нямаме военно сътрудничество в областта на отбраната, много е трудно да се анализира предварително кой сектор на сигурността ще извлече най-голяма полза от тази инициатива.
Професорът отбелязва, че докато Гърция е балканска страна с лоша икономика, тя все още е една от страните от НАТО, която инвестира сериозно в армията и полицията и е на върха в списъка на страните потребители за тази цел.
Козарев припомни, че подобна възможност за ново стратегическо партньорство в отбраната бе обявена през февруари веднага след срещата в Скопие между двамата президенти на Македония и България - Георги Иванов и Румен Радев.
„Това стратегическо партньорство беше издигнато до още по-високо ниво от сегашното изявление на гръцкия министър на отбраната Апостолакис, като се има предвид, че българският президент има и висок военен чин" - обобщава Козарев.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министърът на отбраната на Гърция: Изграждането на доверие с Турция е ключов приоритет

Министърът на отбраната на Гърция: Изграждането на доверие с Турция е ключов приоритет

24 Февруари 2019 | 16:19 | Агенция "Фокус"
Атина. В първото си интервю като министър на отбраната на Гърция бившият шеф на въоръжените сили на страната Евангелос Апостолакис каза пред вестник Kathimerini, че приемането на мерки за изграждане на доверие с Турция в опит за намаляване на напрежението в Егейско море е ключов приоритет за страната му.
Говорейки за установения "канал за комуникация" между него и турския му колега Хулуси Акар, също бивш военен ръководител, Апостолакис каза, че тяхната цел е да изпълнят мерките за изграждане на доверие, договорени през 1988 г. от тогавашния гръцки външен министър Каролос Папуляс и турския президент Месут Йълмаз.
Прилагането на това споразумение е необходимо, за да се предотврати възникването на чести ненужни напрежения, които биха могли да доведат до евентуална злополука с неконтролируеми последици, заяви Апостолакис.
Що се отнася до т. нар. въздушни и морски учения „Синята Родина“, които Турция следва да проведе в Егейско и Средиземно море следващата седмица, Апостолакис се опита да омаловажи въпроса, заявявайки, че те са част от „редовните обучителни дейности“ на турските въоръжени сили, но въпреки това ще бъдат наблюдавани от въоръжените сили на Гърция.
Той подчерта "готовността и способността на гръцките въоръжени сили да защитават националните интереси, когато и ако е необходимо".
Министърът също така подчерта значението на укрепването на отбранителните способности на Гърция, посочвайки модернизацията на изтребителите F-16, морски патрулен самолет P-3B, изтребителите Mirage 2000 и флотските фрегати.
На въпрос за все по-тесните дипломатически и военни връзки на Гърция със САЩ и за потенциала за възлагане на обществени поръчки от европейски доставчици, Апостолакис заяви, че Гърция има „дългогодишни стратегически отношения в отбраната“ със САЩ, но „главно принадлежи на европейското семейство“ и проучва различни възможности за възлагане на обществени поръчки в Европа, като същевременно се стреми да стимулира вътрешната отбранителна индустрия на Гърция.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министър Младен Маринов: Важно е, че разследването по случая „Гебрев“ тече съвместно с Великобритания, тъй като те имат опит

Министър Младен Маринов: Важно е, че разследването по случая „Гебрев“ тече съвместно с Великобритания, тъй като те имат опит

15 Февруари 2019 | 13:03 | Агенция "Фокус"
София. Важно е, че разследването по случая „Гебрев“ тече съвместно с Великобритания, тъй като те имат опит. Това каза пред журналисти министърът на вътрешните работи Младен Маринов, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Още от момента, в който г-н Гебрев е подал сигнала, ние сме направили съответните контакти с партньорските служби, включително и с Великобритания и работим съвместно. Важно е, че разследването тече във взаимодействие с тях, тъй като те имат опит. Длъжни сме да направим с тях това взаимодействие“, коментира още Младен Маринов.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Бивш началник на Военния комитет на НАТО обвини САЩ, че са предали Европа

РИА Новости: Бивш началник на Военния комитет на НАТО обвини САЩ, че са предали Европа

15 Февруари 2019 | 12:13 | Агенция "Фокус"
Берлин. Бившият началник на Военния комитет на НАТО, генералът от Военновъздушните сили (ВВС) на Германия в оставка Харалд Куят в интервю пред Bayerischer Rundfunk разкритикува остро САЩ за излизането от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), предава РИА Новости.
По неговото мнение, този акт означава, че Вашингтон се е отказал от ангажиментите си към европейските съюзници.
„Това е предателство на сигурността на европейските съюзници“, заяви Куят.
Той добави, че последствията от развалянето на ДРСМО ще бъдат много тежки за всички страни.
„Всичко, което ще последва от развалянето на ДРСМО е по-лошо от това, което имаме в момента“, подчерта военният.
Освен това Куят изрази надежда, че Русия и САЩ ще успеят да запазят договора, за което, според него, страните трябва да възродят провеждането на взаимни инспекции, което е прекратено през 2001 година.
От 2 февруари САЩ започнаха процедура по излизане от ДРСМО. Москва отговори огледално и също преустанови участието си в Договора. При това президентът на Русия Владимир Путин подчерта, че страната не трябва и няма да се впуска в скъпа за нея надпревара във въоръжаването. Той добави още, че всички руски предложения за разоръжаване „остават на масата и вратите са отворени.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Пороен дъжд наводни Капалъ чарши. 17 август 2019 година
Пороен дъжд наводни Капалъ чарши. 17 август 2019 година

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.