НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 10:45


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

РИА „Новости“: Украйна се надява партньорите й да принудят Русия да се съобрази с решението на международния трибунал

РИА „Новости“: Украйна се надява партньорите й да принудят Русия да се съобрази с решението на международния трибунал

2 Юни 2019 | 11:13 | Агенция "Фокус"
Киев. Министерството на външните работи на Украйна апелира към страните партньори с искане да бъде оказан натиск върху Руската федерация да изпълни решението на Международния трибунал за украинските моряци, заяви външният министър на Украйна Павло Климкин, цитиран от РИА Новости.
На 25 ноември три кораба на украинския флот нарушиха руската граница, влязоха във временно затворена зона на териториалните води на Руската федерация и навлязоха от Черно море в Керченския проток. Те са маневрирали опасно, не са се подчинили на законните искания на руските власти. Тогава са задържани корабите с 22 моряци и двама служители на СБУ, трима от тях бяха ранени, хоспитализирани и получиха медицинска помощ. Срещу задържаните е образувано наказателно дело за незаконно преминаване на държавната граница, припомня руската версия за инцидента РИА Новости.
"Изпратихме призив към всички външни министри от страните на нашите приятели и партньори с молба и искане да окажат натиск върху Руската федерация да изпълни решението на Международния трибунал в Хамбург. Трябва да направим всичко възможно политически и чрез националните морски администрации", пише Климкин в социалната мрежа „Туитър“.
По-рано Международният трибунал на ООН по морско право поиска Русия да освободи украински военни кораби и моряци, задържани в Керченския проток.
Руският президент Владимир Путин нарече инцидента в Черно море провокация, отбелязвайки, че сред членовете на екипажа на украински кораби, които са нарушили руската граница, фигурират двама офицери на Украинската служба за сигурност, които всъщност водят тази специална операция. Путин подчерта, че руските гранични служители са изпълнили функциите си за защита на държавната граница.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Международният трибунал няма да помогне на Украйна да нарушава руските закони

„Взгляд“: Международният трибунал няма да помогне на Украйна да нарушава руските закони

26 Май 2019 | 18:40 | Агенция "Фокус"
Москва. Международният трибунал няма да помогне на Украйна да нарушава руските закони, пише руският вестник “Взгляд“.
Международният трибунал по морско право поиска Русия да освободи украинските моряци и да върне на Киев влекач и два кораба, задържани по време на конфликта в Керченския проток миналата есен. Президентът на Украйна Зеленски вече каза, че завръщането на моряците ще допринесе за започването на диалог с Москва. Но доколко е оправдана присъдата на трибунала и как Русия реагира на решението в полза на Украйна?
Трябва да се отбележи, че трибуналът отказа да поиска от Русия да спре наказателното преследване на задържаните. В същото време Москва и Киев, според решението на трибунала, не трябва да утежняват спора за инцидента и да представят на съда до 25 юни доклади за събитията в пролива.
Що се отнася до съботното изявление на председателя на трибунала Парк МВнР на Русия публикува официален коментар. Дипломатите подчертаха, че юрисдикцията на трибунала, по-специално Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., не се прилага в този случай (украинските кораби бяха военни, а не граждански) и докладваха за решението на Москва да отстоява позицията си за провокацията на Украйна в Черно море и в допълнителни арбитражни производства.
В същото време се подчертава, че е било възможно да се избегне инцидентът „при спазване на изискванията на руското законодателство“.
Подобна гледна точка беше изразена и в Симферопол. Ръководителят на работната група по международни правни въпроси в офиса на Крим Александър Молохов заяви, че морският трибунал няма право да отправя такива искания към Русия. „Това е нелогично решение, което не е приложимо. Обръщам внимание на факта, че той не е единодушен, "каза Молохов.
За него гласуваха 19 съдии, един срещу. Специално становище бе направено от съдия Роман Колодкин, който припомни, че в този случай компетентността на съда не се отнася за този конкретен инцидент.
Въпреки това, украинският президент Владимир Зеленски, който на 19 април по време на дебат на футболния стадион в Киев с тогавашния държавен глава Петър Порошенко се чудеше как моряците могат да бъдат изпратени „на сигурна смърт“, каза, че изпълнението на изискванията на трибунала от Москва би било „първият сигнал от страна на руското ръководство за истинска готовност за прекратяване на конфликта с Украйна."
Генералният директор на Центъра за политическа информация Алексей Мухин е убеден, че въпреки исканията на морския трибунал, руският съд ще реши съдбата на моряците. "Освобождението на моряците може да накара Киев да организира нови провокации", каза Мухин пред в. "Взгляд".
Според него САЩ "буквално канят Киев да бъде все по-агресивен към Русия". „Това не прави чест нито на Запада, нито на Украйна“.
Що се отнася до позицията на Зеленски, когото Западът смята за избран президент на Украйна, Мухин припомни, че Русия "все още не е признала тези избори, но ги е взела под внимание". „Русия трябва и ще действа изключително в правната област във всички случаи. Това е нашата прерогатива за разлика от Киев - подчерта Мухин.
Същото мнение се споделя от политолога, професор във Висшето училище по икономика Олег Матвейчев. Според него Русия трябва да действа в рамките на своя закон. „Моряците преминаха границата. Трябва да бъде разследван и да се проведе процес. Хората трябва да получат присъди за своето престъпление. А след това президентът Путин, ако иска, в рамките на добрата воля, а не под натиск, може да прости на моряците, така че, условно, диалогът да стане възможен ”, каза Матвейчев пред в.„ Взгляд ”. добавяйки, че президентът няма да се намеси, докато тече процес.
Матвейчев нарече решението на морския трибунал "поръчково и абсолютно арогантно". „Никой не може да нарушава морската граница. Тази морска граница е съществувала преди кримските събития. Затова, за да не позволим на никого да продължи да нарушава нашите граници, всичко трябва да се спазва процедурно: да има съд и присъда ”, каза източникът.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна ще настоява за нови санкции срещу Русия след решението на морския трибунал в Хамбург

ТАСС: Украйна ще настоява за нови санкции срещу Русия след решението на морския трибунал в Хамбург

26 Май 2019 | 09:17 | Агенция "Фокус"
Киев/Хамбург. Украйна ще настоява за нови санкции срещу Руската федерация в случай на отказ да се съобрази с решението на Международния трибунал за морското право на ООН, според което Русия трябва да освободи украинските моряци и да върне трите конфискувани кораба. Това съобщи в събота агенция "Укринформ", цитирайки посланика на Украйна в Германия, Андрей Мелник, предава TACC.
"Ако Москва реши да игнорира това решение за освобождаването на украинските моряци, тогава ще насърчим идеята за въвеждане на нови“хамбургски“ санкции срещу Русия", цитира агенцията Мелник. Санкциите могат да получат това име заради седалището на Международния трибунал - в град Хамбург.
Мелник отбеляза също, че решението на трибунала е "дипломатическа победа и мощен допълнителен международен правен коз", което ще помогне да се постигне ранното освобождаване на моряците.
По-рано в събота Международният трибунал на ООН по морско право реши, че Русия трябва да освободи украинските моряци и да предаде на Украйна три конфискувани кораба. Трибуналът призова двете страни да избегнат стъпки, които биха могли да изострят положението в Керченския проток. Според трибунала отсъствието на представители на руската страна по делото не би могло да се превърне в причина да не се разгледа случая. Освен това трибуналът постанови, че Москва и Киев трябва да представят на съда до 25 юни доклада за инцидента в Керченския проток.
Украйна подаде иск пред трибунала, като настоява да се започне арбитраж, за да се поиска обезщетение от Москва за ареста на корабите. Друг съдебен процес е свързан с приемането на решение за временни мерки преди започването на арбитражното производство. Министерството на външните работи на Руската федерация от своя страна заяви, че процедурите за разрешаване на спорове, предвидени в Конвенцията на ООН по морско право, не са приложими за инцидента в Керченския проток, а арбитражът, който Украйна иска да свика във връзка с него, няма юрисдикция в тази област.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: В Крим нямат намерение да се съобразяват с решението на международния трибунал

РИА Новости: В Крим нямат намерение да се съобразяват с решението на международния трибунал

25 Май 2019 | 17:39 | Агенция "Фокус"
Симферопол. Ръководителят на работната група по международни правни въпроси в Постоянното представителство на Крим при президента на Руската федерация, Александър Молохов, заяви, че морският трибунал в Хамбург няма право да изисква Русия да освободи украинските моряци и да върне корабите, задържани в Керченския проток за нарушаване на държавната граница, така че решението не е нужно да се изпълнява, предава РИА Новости.
В събота Международният трибунал по морско право поиска Русия да освободи украинските моряци и кораби, задържани в Керченския проток.
"Това е нелогично решение, което не подлежи на изпълнение. Обръщам внимание на факта, че не е единодушно, редица съдии са изразили несъгласието си. Компетентността на този съд не се отнася за военните кораби, а конвенцията за морското право също е без значение тук. Русия реагира законно на нарушение на държавната граница ”, - каза Молохов.
Според него решението на трибунала поставя специално ударение върху имунитета на военните кораби и хуманитарните аспекти. "Вярвам, че не се прилага имунитет срещу задържаните украински моряци, които са обвинени в престъпление. Ако те са военнопленници, а не престъпници, както твърди украинската страна, Конвенцията по морско право не регулира военните действия на военните кораби, това е друга област от международното публично право ”, каза Молохов.
Решенията на трибунала в Хамбург са окончателни и задължителни за страните по спора. Русия обаче заяви, че няма да участва в съдебните заседания, тъй като трибуналът не е компетентен да разглежда този случай.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Трибуналът на ООН по морско право постанови, че Русия е длъжна да освободи задържаните украински моряци

ТАСС: Трибуналът на ООН по морско право постанови, че Русия е длъжна да освободи задържаните украински моряци

25 Май 2019 | 14:36 | Агенция "Фокус"
Хамбург. Международният трибунал на ООН по морско право (ITLOS) постанови, че Русия трябва да освободи 24-мата украински моряци, задържани за нарушаване на държавната граница в Керченския проток, и да предаде на Украйна трите конфискувани кораба, предава TACC
Руската страна не участва в изслушванията. Трибуналът призова двете страни да избегнат стъпки, които биха могли да изострят положението в Керченския проток. Според ITLOS отсъствието на руската страна в съдебното заседание не може да бъде причина да не се разгледа случая.
Ръководителят на iинституцията, Парк Джин-хюн, заяви, че Руската федерация и Украйна трябва да представят до 25 юни до Трибунала по морско право доклади за инцидента.
Във вербална нота, изпратена до трибунала от руското посолство в Германия, беше отбелязано, че от гледна точка на руската страна трибуналът за морско право няма юрисдикция да разглежда инцидента в Керч.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Маневри между Берлин и Вашингтон навръх юбилея на НАТО – коментари в германския печат (Агенция „Фокус“)

Маневри между Берлин и Вашингтон навръх юбилея на НАТО – коментари в германския печат (Агенция „Фокус“)

5 Април 2019 | 12:02 | Агенция "Фокус"
Берлин/Вашингтон. Честването на 70-ата годишнина от създаването на НАТО не тръгна добре от самото начало. Домакинът на събитието – държавният глава на САЩ Доналд Тръмп, реши юбилейната среща да бъде на ниво министри, а не на правителствени или държавни ръководители на страните-членки на Алианса. Напрежението между Вашингтон и европейските му съюзници се изостри още от встъпването в длъжност на 45-тия президент на САЩ. Мнозина обаче са убедени, че гневът му е адресиран не към Стария континент, а към държавата в сърцето му – Федерална република Германия.
Срещата във Вашингтон се превърна в поредна арена за размяна на остри реплики и маневри между представителите на САЩ и Германия. Темата остана във фокуса на медиите в европейската страна. Водещите германски печатни издания се разделиха по въпроса чия е вината за ескалиращия конфликт между двамата съюзници в НАТО – на Берлин или на Вашингтон. Агенция „Фокус“ представя по-интересните коментари в пресата.



Der Spiegel се опитва да намери отговор на въпроса дали „Германия ще разбие НАТО“. Водещото в страната издание припомня, че съюзниците в Алианса обвиняват германците за това, че са „съсипали техния съюз със скъперничеството си“. Същевременно привежда доказателства в подкрепа на тезата, че Вашингтон няма да се задоволи единствено с постигането на целта за отделяне на 2% от БВП на страните за отбрана.


Електронното издание на германското списание Focus публикува статия, посветена на 70-ата годишнина от създаването на НАТО и кризата в организацията, която според редакцията е свързана с идентичността й. Заключението е, че критиката на Вашингтон към Берлин е сигурен белег за това, че американците искат да предефинират ролята си на водеща сила в Алианса. Същевременно обаче германците не са в състояние да станат техен наследник.
„Създаването на НАТО бе утвърждаващия живота отговор на Запада на Йосиф Сталин, който се готвеше да изкове Европа като васален на СССР континент. НАТО - със своите икономически ресурси и идеалистични ценности - се противопостави на Варшавския договор и неговата идея за „социализъм на бесилката", припомня изданието думите на френския писател и философ Албер Камю.
НАТО дължи своята мощ и жизнена сила на САЩ – тогава и сега. Повече от 3,2 млн. войници, 18 115 танкове, 21 125 бойни самолета и 1799 военни кораба са в ръцете на държавите от Алианса - около 40 процента от тях са на САЩ. Като „бонус“ е и тяхната атомна бомба, 150 броя от които са разположени в Европа, включително в Германия, подчертават от редакцията.
„Западът винаги е дължал съществуването си както на своите ценности, така и на своята устойчивост. Тази двойственост очевидно вече не издържа. Америка не желае, Германия не е в състояние да спазва ангажиментите, поети донякъде и заради нея. Въпреки че външният министър на ФРГ Хайко Маас обеща вчера Вашингтон, че светът „може да разчита на Германия“, всички знаят, че обещанието на Меркел за отделяне на 2% от БВП на страната за отбрана отдавна отдавна е осребрено. Няма бюджетно планиране, което да доведе до тази цел. Голямата коалиция не желае да прави тези разходи“, пише изданието.
Според Focus САЩ вече имат нови стратегии. Първата е концепцията за „мека сила", формулирана от професор Джоузеф Най: стратегия за културен обмен и дипломатическо сближаване, използвана от предшественика на Тръмп Барак Обама. Днес Европа е военно джудже, но мек гигант. Втората концепция се основава на изкуствената архитектура на режима на санкции на глобално ниво, който трябва да попречи на вероятния нападател да разшири потенциала си за атака. „Предпочитаното оръжие на сегашния американски президент все още не е картечницата, а кутията с инструменти на икономическите винтове“, обобщават от редакцията.


В статия за националния ежедневник Die Welt германският журналист Михаел Щюрмер споделя притесненията си от нежеланието на Берлин да се отнесе сериозно към военните задължения, произтичащи от членството на страната в НАТО. И ако в годините на Студената война Алиансът можеше да разчита изцяло на САЩ, то в днешно време безотговорността е пагубна. В крайна сметка, европейците сами навлязоха в постсъветското пространство, но не са способни да се защитят от ответни действия на Русия, предупреждава Щюрмер. „НАТО е създадено преди 70 г. Днес успешният преди години Алианс е под заплаха – при това тя не произтича от държавния глава на САЩ Доналд Тръмп, а от страна на ФРГ“, пише авторът на материала.
Щюрмер привежа кратка справка на приноса на НАТО и в частност на САЩ за възстановяването на следвоенна Германия, а след това – за икономическия й възход и сигурността й. „Но благодарността е чувство, което не остава дълго във времето. Това се отнася както за отношенията между хората, така и за тези между страните и нациите. НАТО и ФРГ на практика възникват едновременно“, подчертава авторът.
Отбелязвайки, че ситуацията в света е различна от тази преди няколко десетилетия, Щюрмер пише: „Във времена, когато Русия практикува хибридна война, е възможно много и малко. Освен това живеем в свят, в който външната политика на САЩ се гради съответствие с „туит“-импровизации на Белия дом – нещо, което преди години бе просто немислимо. Студената война е в миналото и няма място за носталгия по него. Но след нейния край предсказуемостта на големите конфликти, засягащи световната политика, също остана в миналото“.
„Днес в региона на Атлантическия регион няма недостиг на предупредителни сигнали. Всички (САЩ, но най-вече Европа) имат усещането, че „срокът на годност“ на НАТО е изтекъл. Северноатлантическият блок стана жертва на собствения си успех. Сегашното поколение вече не разбира, че Алиансът сам по себе си не е в състояние да създаде сигурност и стабилност“, е заключението на Щюрмер.
На първо място, това разбира Германия, чийто политически елит традиционно подкрепя решенията на срещите на НАТО, за да направи след това противоположното на тях. Подобно отстъпление в лоялността ще остане без последствия за известно време – но не и завинаги“, алармира авторът.
„Това е нещо като обичайно състояние… Това, което повечето европейци не искат да признаят пред себе си, направи публично австрийският министър на отбраната. Той мисли и действа в съответствие с принципите на вечно непоклатимия неутралитет на своята страна. Но в презентацията си за плановете за 2019 г. същият министър описа какво се случва с една фраза: неговата страна, оставена сама на себе си, просто не може да се защитава“, подчертава Щюрмер.
„Същото може да се каже за повечето съюзници на НАТО. Новината за състоянието на Бундесвера разкрива бездната на небрежност и слабост. И някой вижда в тях и нещо по-лошо, а именно следната неприятна ситуация: ние сме само ограничено, условно защитени“, допълва авторът.
„САЩ продължават да бъдат незаменима страна, когато става въпрос за европейска сигурност и стабилност на мерките, предприети за нейната защита. Прощалната реч на американския министър на отбраната Робърт Гейтс в Брюксел отреди 10 години се превърна в предупреждение за европейците – те ще бъдат изправени пред трудни времена. Войните на Балканите през 90-те години на миналия век, НАТО все още можеше да ограничи и да спре. Но активното разрешаване на конфликти е явление от миналото“.
В заключение Щюрмер пише: „Колко сериозна е ситуацията, показа статия на Валтер Ръсел Мийд, водещ американски експерт по външната политика, за списание The Wall Street Journal. Там той посочи, че не Тръмп унищожава НАТО, а самите европейци и по-точно - Федерална република Германия.


В редакцията на берлинския ежедневник Berliner Morgenpost са обезпокоени от изострянето на тона между Берлин и Вашингтон. Според изданието ситуацията е безпрецедентна в историята на двустранните им контакти.
„В отношенията между ФРГ и САЩ винаги е имало върхове и спадове. Лошата химия между германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Доналд Тръмп е очевидна от самото начало на контактите им. Някои биха казали: нищо ново! След което ще припомнят за напрегнатите отношения между Джералд Форд и Хелмут Шмидт през 70-те години на миналия век или за тези между Джордж Буш и Хелмут Кол през 80-те и 90-те години на XX век. Истината е, че германско-американските отношения никога не са били на по-ниско ниво, колкото в настоящите дни“, пише Berliner Morgenpost.
Дори и в периоди на повтарящи се влошавания на контактите между Берлин и Вашингтон същността на трансатлантическото партньорство никога не е била поставяна под въпрос. Дори по време на кавгата между американския президент Джордж Буш и германския канцлер Герхард Шрьодер за войната в Ирак през 2003 г., сътрудничеството по линията на НАТО работеше точно както и сътрудничеството между разузнавателните служби на двете страни. Всичко е различно при американския президент Доналд Тръмп. Германия - изглежда - е една от любимите му цели. Дори честването на 70-ия рожден ден на НАТО се превърна в арена за изобличаване на „грешките“ на германците.
От редакцията привеждат списък на основните въпроси, които внасят напрежение в отношенията между Вашингтон и Берлин: разходите за отбрана, строителството на газопровода „Северен поток-2“, санкциите срещу Иран, казусът с китайския гигант „Хуавей“, търговията и митата за автомобилното производство. Натрупването на подобна серия от проблеми в двустранните контакти между Германия и САЩ е без аналог в историята, предупреждават от редакцията.

Редакция: Тереза Герова


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Berliner Morgenpost: Колко дълбок е разривът между САЩ и Германия?

Berliner Morgenpost: Колко дълбок е разривът между САЩ и Германия?

5 Април 2019 | 11:39 | Агенция "Фокус"
Берлин. В отношенията между ФРГ и САЩ винаги е имало върхове и спадове. Лошата химия между германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Доналд Тръмп е очевидна от самото начало на контактите им. Някои биха казали: нищо ново! След което ще припомнят за напрегнатите отношения между Джералд Форд и Хелмут Шмидт през 70-те години на миналия век или за тези между Джордж Буш и Хелмут Кол през 80-те и 90-те години на XX век. Истината е, че германско-американските отношения никога не са били на по-ниско ниво, колкото в настоящите дни, твърдят в редакцията на берлинския ежедневник Berliner Morgenpost.
Дори и в периоди на повтарящи се влошавания на контактите между Берлин и Вашингтон същността на трансатлантическото партньорство никога не е била поставяна под въпрос. Дори по време на кавгата между американския президент Джордж Буш и германския канцлер Герхард Шрьодер за войната в Ирак през 2003 г., сътрудничеството по линията на НАТО работеше точно както и сътрудничеството между разузнавателните служби на двете страни. Всичко е различно при американския президент Доналд Тръмп. Германия - изглежда - е една от любимите му цели. Дори честването на 70-ия рожден ден на НАТО се превърна в арена за изобличаване на „грешките“ на германците.
От редакцията привеждат списък на основните въпроси, които внасят напрежение в отношенията между Вашингтон и Берлин: разходите за отбрана, строителството на газопровода „Северен поток-2“, санкциите срещу Иран, казусът с китайския гигант „Хуавей“, търговията и митата за автомобилното производство. Натрупването на подобна серия от проблеми в двустранните контакти между Германия и САЩ е без аналог в историята, предупреждават от редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Welt: Германия вече не е договороспособна за НАТО

Die Welt: Германия вече не е договороспособна за НАТО

5 Април 2019 | 11:23 | Агенция "Фокус"
Берлин. В статия за националния ежедневник Die Welt германският журналист Михаел Щюрмер споделя притесненията си от нежеланието на Берлин да се отнесе сериозно към военните задължения, произтичащи от членството на страната в НАТО. И ако в годините на Студената война Алиансът можеше да разчита изцяло на САЩ, то в днешно време безотговорността е пагубна. В крайна сметка, европейците сами навлязоха в постсъветското пространство, но не са способни да се защитят от ответни действия на Русия, предупреждава Щюрмер. „НАТО е създадено преди 70 г. Днес успешният преди години Алианс е под заплаха – при това тя не произтича от държавния глава на САЩ Доналд Тръмп, а от страна на ФРГ“, пише авторът на материала.
Щюрмер привежа кратка справка на приноса на НАТО и в частност на САЩ за възстановяването на следвоенна Германия, а след това – за икономическия й възход и сигурността й. „Но благодарността е чувство, което не остава дълго във времето. Това се отнася както за отношенията между хората, така и за тези между страните и нациите. НАТО и ФРГ на практика възникват едновременно“, подчертава авторът.
Отбелязвайки, че ситуацията в света е различна от тази преди няколко десетилетия, Щюрмер пише: „Във времена, когато Русия практикува хибридна война, е възможно много и малко. Освен това живеем в свят, в който външната политика на САЩ се гради съответствие с „туит“-импровизации на Белия дом – нещо, което преди години бе просто немислимо. Студената война е в миналото и няма място за носталгия по него. Но след нейния край предсказуемостта на големите конфликти, засягащи световната политика, също остана в миналото“.
„Днес в региона на Атлантическия регион няма недостиг на предупредителни сигнали. Всички (САЩ, но най-вече Европа) имат усещането, че „срокът на годност“ на НАТО е изтекъл. Северноатлантическият блок стана жертва на собствения си успех. Сегашното поколение вече не разбира, че Алиансът сам по себе си не е в състояние да създаде сигурност и стабилност“, е заключението на Щюрмер.
На първо място, това разбира Германия, чийто политически елит традиционно подкрепя решенията на срещите на НАТО, за да направи след това противоположното на тях. Подобно отстъпление в лоялността ще остане без последствия за известно време – но не и завинаги“, алармира авторът.
„Това е нещо като обичайно състояние… Това, което повечето европейци не искат да признаят пред себе си, направи публично австрийският министър на отбраната. Той мисли и действа в съответствие с принципите на вечно непоклатимия неутралитет на своята страна. Но в презентацията си за плановете за 2019 г. същият министър описа какво се случва с една фраза: неговата страна, оставена сама на себе си, просто не може да се защитава“, подчертава Щюрмер.
„Същото може да се каже за повечето съюзници на НАТО. Новината за състоянието на Бундесвера разкрива бездната на небрежност и слабост. И някой вижда в тях и нещо по-лошо, а именно следната неприятна ситуация: ние сме само ограничено, условно защитени“, допълва авторът.
„САЩ продължават да бъдат незаменима страна, когато става въпрос за европейска сигурност и стабилност на мерките, предприети за нейната защита. Прощалната реч на американския министър на отбраната Робърт Гейтс в Брюксел отреди 10 години се превърна в предупреждение за европейците – те ще бъдат изправени пред трудни времена. Войните на Балканите през 90-те години на миналия век, НАТО все още можеше да ограничи и да спре. Но активното разрешаване на конфликти е явление от миналото“.
В заключение Щюрмер пише: „Колко сериозна е ситуацията, показа статия на Валтер Ръсел Мийд, водещ американски експерт по външната политика, за списание The Wall Street Journal. Там той посочи, че не Тръмп унищожава НАТО, а самите европейци и по-точно - Федерална република Германия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Le Monde: Време е да се помисли какво ще стане след НАТО

Le Monde: Време е да се помисли какво ще стане след НАТО

5 Април 2019 | 09:55 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Във връзка с годишнината от създаването на НАТО френският ежедневник Le Monde публикува статия, в сравнява Алианса с великите актьори, които продължават да излизат на сцената, като се преструват, че не забелязват неизлечимата болест, която ги подкопава. Може би е време организацията да се пенсионира? Едва ли - НАТО продължава да увеличава бюджетите си, да стартира нови програми и да разполага войски. Този съюз на биполярния XX век плавно преминава към един напълно различен свят.
70 години е голям празник. Именно тази респектираща възраст навърши Организацията на Северноатлантическия договор, военната структура на Запада, която Вашингтон създаде по време на Студената война. Тя смело надживя комунистическия си колега, Организацията на Варшавския договор, която се срина преди три десетилетия заедно със СССР.
С други думи, по повод тази дата чухме множество поздравления, похвали и комплименти. И защо не? В крайна сметка НАТО е добре запазена. Нека бъдем честни: пластичната хирургия прави чудеса, но съюзът вече е далеч от съвършенство. Някои дори му произнесоха присъдата: лидерът на една от 29-те страни членки е готов да се бори с обещанието, че след пет години НАТО няма да го бъде. Настоящият президент на САЩ, т.е. страната основател и главен спонсор на НАТО, говори постоянно за излизането й от Алианса.
„В резултат на това, подобно на великолепните актьори, които продължават да излизат на сцената, като се преструват, че не забелязват рака, който подкопава тяхната сила, НАТО увеличава бюджетите, стартира нови оръжейни програми и разполага войски, сякаш нищо не се е случило. Сякаш този съюз на биполярния XX век плавно се слива с един напълно различен и безкрайно по-сложен свят. Като че ли цялата му структура не трепери заради подривната работа на Доналд Тръмп. Разбира се, за известно време апаратът все още ще държи“, уверени са в редакцията.
„НАТО няма да се разпадне като ОВД. Но сърцето й не е на място. Всеки ден виждаме всички нови и нови признаци на слабост. Така на 1 април Пентагонът обяви прекратяването на доставките на изтребители F-35 на съюзническата Турция поради упоритото желание на Анкара да придобие руски ракетни системи, въпреки възраженията на Вашингтон. С всеки изминал ден се появява по-ясен факт: трябва да преосмислим НАТО и да помислим какво ще се случи след него“, предупреждава френският вестник.

НАТО е мъртво, да живее Европа!

Това е позицията на Франция. В рамките на НАТО Париж винаги е бил упорит: през 1966 г. генерал Шарл де Гол, лидер на ядрена сила, разбива съюза с изтеглянето на Франция от обединеното военно командване на организацията (страната се връща към тази структура през 2009 г.).
Парижките съюзници по-бързо започнаха да предприемат действия на фона на промените в американската външна политика под влияние на едностранните подходи на администрацията на Тръмп. След като опитът на президента Еманюел Макрон да омае Доналд Тръмп се оказа неуспешен, той се захвана с продажбата на концепцията за „стратегическа автономия“ на европейските партньори ... със смесен успех: въпреки че европейците признават, че Европа трябва да засили своята защита, повечето от тях подозират, че Париж възнамерява да направи това в ущърб на НАТО.
В опит да ги успокоят, френските държавници промениха семантиката и сега скромно говорят за „способността за действие”, а не за „стратегическата автономия” на Европа. Въпреки това те не се отказаха от плановете си. И не се колебаят да заявят, че американското искане за увеличаване на бюджетите за отбрана на европейските страни е мотивирано от търговски съображения и по-малко от необходимостта от споделяне на тежестта, била тя и финансова. Министърът на отбраната Флоренс Парли се изказа доста директно във Вашингтон, като заяви, че „изискването за солидарност в НАТО се нарича член 5-ти, а не F-35“, (визирайки неотдавнашната покупка на американски самолети от белгийските военновъздушни сили).

Политиката на щрауса

Това е позицията на Берлин. Трудно е по някакъв начин да се характеризира хвърлянето в сянка на въпросите на отбраната и сигурността на германската политическа сцена. Въпреки че на фона на американския натиск и новата агресивна външна политика на Русия, членовете на НАТО обещаха да отделят по 2% от бюджета си за отбрана, Германия (сега тя заделя около 1.25%) изостави плановете си да увеличи тази цифра до 1.5% след последните изчисления на финансовия министър Олаф Шолц, социалдемократ и решителен противник на милитаризацията. Берлин е парализиран от колапса на американския стълб, който осигурява цялата му защита и не може да се измъкне от пацифисткия автопилот.
Предишните мълчаливи германски експерти по сигурността днес открито осъждат неспособността на управляващата коалиция (ХДС, ХСС и ГСПД) да постигнат съгласие по основни въпроси на сигурността и пълната липса на стратегическа визия. Що се отнася до Франция, тя не се страхува публично да изрази нетърпението си.

Стратегия на самотния ездач

Това е полският път. Полша, притисната между агресията на Русия и колебанията на Германия, е член на НАТО от 20 години, и буквално се моли на САЩ и разчита на двустранни връзки. Тя обеща на Вашингтон два милиарда долара за откриването на постоянна военна база в Полша, която президентът Дуда предложи да назове (това е черешката на тортата) „Форт Тръмп“. Името в крайна сметка бе изоставено, но идеята се разглежда от Пентагона и вероятно ще приеме вид под формата на разполагане на мобилни единици. Полша има сериозен аргумент: Китай сега чука силно на вратата със своя Път на коприната. Честит рожден ден, НАТО! И добре дошло в XXI век.



Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Focus: Големият проблем на НАТО: САЩ не искат, а Германия не може

Focus: Големият проблем на НАТО: САЩ не искат, а Германия не може

5 Април 2019 | 07:40 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Берлин. Електронното издание на германското списание Focus публикува статия, посветена на 70-ата годишнина от създаването на НАТО и кризата в организацията, която според редакцията е свързана с идентичността й. Заключението е, че критиката на Вашингтон към Берлин е сигурен белег за това, че американците искат да предефинират ролята си на водеща сила в Алианса. Същевременно обаче германците не са в състояние да станат техен наследник.
„Създаването на НАТО бе утвърждаващия живота отговор на Запада на Йосиф Сталин, който се готвеше да изкове Европа като васален на СССР континент. НАТО - със своите икономически ресурси и идеалистични ценности - се противопостави на Варшавския договор и неговата идея за „социализъм на бесилката", припомня изданието думите на френския писател и философ Албер Камю.
НАТО дължи своята мощ и жизнена сила на САЩ – тогава и сега. Повече от 3,2 млн. войници, 18 115 танкове, 21 125 бойни самолета и 1799 военни кораба са в ръцете на държавите от Алианса - около 40 процента от тях са на САЩ. Като „бонус“ е и тяхната атомна бомба, 150 броя от които са разположени в Европа, включително в Германия, подчертават от редакцията.
„Западът винаги е дължал съществуването си както на своите ценности, така и на своята устойчивост. Тази двойственост очевидно вече не издържа. Америка не желае, Германия не е в състояние да спазва ангажиментите, поети донякъде и заради нея. Въпреки че външният министър на ФРГ Хайко Маас обеща вчера Вашингтон, че светът „може да разчита на Германия“, всички знаят, че обещанието на Меркел за отделяне на 2% от БВП на страната за отбрана отдавна отдавна е осребрено. Няма бюджетно планиране, което да доведе до тази цел. Голямата коалиция не желае да прави тези разходи“, пише изданието.
Според Focus САЩ вече имат нови стратегии. Първата е концепцията за „мека сила", формулирана от професор Джоузеф Най: стратегия за културен обмен и дипломатическо сближаване, използвана от предшественика на Тръмп Барак Обама. Днес Европа е военно джудже, но мек гигант. Втората концепция се основава на изкуствената архитектура на режима на санкции на глобално ниво, който трябва да попречи на вероятния нападател да разшири потенциала си за атака. „Предпочитаното оръжие на сегашния американски президент все още не е картечницата, а кутията с инструменти на икономическите винтове“, обобщават от редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Докато някои в САЩ поставят под въпрос НАТО, Гърция инвестира в алианса

Kathimerini: Докато някои в САЩ поставят под въпрос НАТО, Гърция инвестира в алианса

4 Април 2019 | 22:28 | Агенция "Фокус"
Атина. НАТО празнува 70-годишнината си, но все пак е особен рожден ден, тъй като човекът, който в момента е лицето на това международно семейство - както президентите на Съединените щати са го оформили и повдигнали през десетилетията - изглежда се пита дали все още има причина за съществуването му, пише гръцкият в. Kathimerini.
Доналд Тръмп многократно е изразявал раздразнението си от поведението на други държави-членки, стигайки дотам, че да оспори самия съюз в мълчаливи или явни действия и думи. Той е първият американски президент, който вярва и казва толкова публично, че НАТО е по-полезен за Европа, отколкото за САЩ.
Въпреки това често непредсказуемият Тръмп не е сам, тъй като американският народ също започва да показва първите признаци на скептицизъм по отношение на съюза. Ръководствата на републиканците и демократите могат да вярват в неговата необходимост, но обществеността изглежда разделена. Разбира се, 77 процента от американците могат да продължат да мислят за НАТО като за добро за Съединените щати - както е посочено в скорошно проучване на Pew - но 34 процента смятат, че е алиансът е по-важен за другите членове и само 15 процента, че е по-важен за Америка. По-малко от половината - 42% - го считат за еднакво важен за всички членове.
Американците очевидно не отхвърлят НАТО. Отчасти обаче, в резултат на влиянието на Тръмп, те показват безпрецедентни признаци на загриженост, които с течение на времето могат да прераснат в съмнения.
Преди двадесет години НАТО отпразнува своята 50-годишнина със среща на върха във Вашингтон. Оттогава НАТО разширява и осъществява различни операции, но в нито един момент не се поставя под въпрос толкова силно, колкото днес той се оспорва от някои в САЩ.
Що се отнася до Гърция, специфичните регионални фактори, с които трябва да се справи са силна мотивация за това да признае ползите от НАТО, докато е и един от малкото членове, които изпълняват задълженията си. Въпреки, че не е участвала дотолкова, доколкото американците и другите биха искали в операции като тази в Афганистан, никой не се съмнява в приноса и ролята на Гърция в един нестабилен регион, който съдържа рискове за Запада.
Гърция е на второ място след САЩ по отношение на разходите си за отбрана, като изразходва 2,2% от БВП през 2018 г. в сравнение с 3,4% на САЩ. Малко членове на НАТО похарчиха повече от 2% през миналата година.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Hill: Според Столтенберг НАТО е толкова благоприятно за Европа, колкото и за САЩ

The Hill: Според Столтенберг НАТО е толкова благоприятно за Европа, колкото и за САЩ

4 Април 2019 | 18:57 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг увери Конгреса на САЩ, че организацията е толкова благоприятна за страната, колкото и за всички останали негови 28 членове, отбелязва американският вестник The Hill в статия, посветена на годишнината от създаването на западния военен съюз.
„НАТО е добра за Европа, но също и за САЩ“, заяви Столтенберг в рамките на съвместното му обръщение пред двете камари на Конгреса. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти, подчертават от редакцията.
„Силата на една нация се измерва не само от размера на икономиката или от броя на нейните войници, но и от броя на нейните приятели. И чрез НАТО, САЩ имат повече приятели и съюзници от която и да едруга сила".
Столтенберг, първият генерален секретар на НАТО, който изнесе реч на съвместно заседание на Конгреса, бе поканен да говори от лидера на мнозинството в Сената Мич Макконъл (РП) и председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси (ДП). Така членовете на Конгреса демонстрираха подкрепа за НАТО в момент, в който държавният глава на САЩ Доналд Тръмп критикува сериозно организацията.
В речта си в сряда Столтенберг спомена за разногласията между Тръмп и други членове на НАТО, заявявайки, че „се задават въпроси от двете страни на Атлантика за укрепването на нашето партньорство”.
„Отворените дискусии и различните възгледи не са признак на слабост, това е знак за сила“, увери норвежецът, след което последваха бурни овации.
Столтенберг говори също така и по-големите разходи за отбрана, заявявайки, че „НАТО трябва да бъде справедлив съюз“.
„В един идеален свят не би трябвало да харчим пари за отбрана, но не живеем в идеален свят. Хитлер не можеше да бъде спрян с мирен протест. Сталин не можеше да бъде възпрян с думи. „Ислямска държава“ не би могла да бъде победена с диалог".
Но, говорейки за посещението си в Националното гробище в Арлингтън, Столтенберг заяви , че „крайният израз на споделянето на тежестта е да се бием и да умираме заедно".
Един непосредствен проблем, пред който е изправено НАТО, е предстоящото прекратяване на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО). През февруари САЩ обявиха, че се изтеглят от него след изтичането на шестмесечен срок. НАТО подкрепи решението на Тръмп, като се съгласи, че Русия нарушава договора.
Столтенберг предупреди Москва, че „времето изтече" и трябва да се върне към спазване на договора. Но той също така даде ясно да се разбере, че въпреки необходимостта от „подготовка за свят ДРСМО за ЕС“, европейските съюзници не искат да приемат нови американски ракети на териториите си, които не са в съответствие с договора.
„Няма да правим това, което и Русия. НАТО няма намерение да разположи наземни ядрени ракети в Европа, но ще предприеме необходимите стъпки за осигуряване на надеждна и ефективна възпираща сила", увери генералният секретар на организацията.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Washington Post: Министрите на НАТО празнуват 70-ата годишнина на организацията на фона на разногласия

Washington Post: Министрите на НАТО празнуват 70-ата годишнина на организацията на фона на разногласия

4 Април 2019 | 18:23 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Водещото американско издание The Washington Post публикува статия за 70-ата годишнина от създаването на НАТО, като отбелязва, че честването й е помрачено от редица разногласия между страните-членки на западния военен съюз по въпросите за сигурността и търговията.
Държавният секретар на САЩ Майк Помпео откри срещата с призив за единство с цел изправяне пред предизвикателствата, произтичащи от Русия, Китай и Иран. Той приветства стратегията за сдържане на Съветския съюз по време на Студената война и заяви, че Алиансът е в добра позиция да продължи напред, дори и на фона на нови и променящи се предизвикателства.
Но задълбочаването на спора с Турция за планираното закупуване на руската зенитно-ракетна система С-400 и изискванията на САЩ към съюзниците, най-вече към Германия, за увеличаване на разходите за отбрана, заплашва да засенчи тържествата, коментират от редакцията.
„Правилно потърсихме мир чрез сила, тук в НАТО. Трябва да продължим да го правим, особено в тази нова ера на конкуренция с Русия, Китай и Иран", подчерта Помпео. Решаването на тези и други предизвикателства като тероризма, киберпрестъпленията, неконтролираната миграция, заплахите за енергийната сигурност и новите технологии, ще изискват засилени ресурси, допълни първият дипломат на Вашингтон.
Помпео каза, че всеки член на НАТО има задължението да обясни на своите граждани необходимостта от увеличаване на бюджета за отбрана и отхвърли това, което той нарича „износени аргументи" за опозицията на обществото срещу тези разходи.
„Това са истински предизвикателства, за да сме сигурни, сега не е време да повтаряме износените аргументи, че нашите граждани не подкрепят увеличението на разходите за отбрана или сигурност", увери Помпео.
Съгласно думите му, убеждаването на гражданите „за важността, значението" на подобна стъпка е „ключово борбата срещу заплахите".
В обръщение към Конгреса на САЩ в сряда генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна за сериозни разделения в рамките на Алианса и призова за по-големи бюджети за отбрана, за да се справя НАТО с глобалните предизвикателства като руската увереност.
Помпео не засегна въпроса с Турция, но в сряда на среща с първия дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу изрази недоволството на Вашингтон от решението на страната му да закупи С-400 вместо „Пейтриът“.
Администрацията на Тръмп заплашва да отмени доставката в Турция на най-новия американски изтребител F-35 и вече преустанови прехвърлянето на части и ръководства на турците, ако сделката с руснаците бъде финализирана. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс отправи същото предупреждение, отбелязвайки, че САЩ и други държави-членки на НАТО имат сериозни опасения относно С-400, тъй като тя не е оперативно съвместима със системите на Алианса.
Междувременно министърът на външните работи на Канада Кристия Фрийланд се възползва от възможността на срещата на НАТО да регистрира недоволството на Отава от факта, че страната й е определена като потенциална заплаха за националната сигурност от страна на САЩ във връзка с производството на стомана. Тя нарече „абсурдно“ твърдението, което доведе до налагането на мита за вноса в САЩ на канадска стомана, и посочи присъствието й на срещата на НАТО като доказателство, че страната не представлява заплаха за САЩ.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МВнР на Турция: Държавният департамент представи грешна информация за срещата Чавушоглу-Помпео

МВнР на Турция: Държавният департамент представи грешна информация за срещата Чавушоглу-Помпео

4 Април 2019 | 16:45 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на външните работи на Турция обвини Държавния департамент на САЩ в представянето на грешна информация по повод срещата между първите дипломати на Анкара и Вашингтон – Мевлют Чавушоглу и Майк Помпео, предава македонската електронна медия A1 On.
„Съобщението на Държавния департамент не само не отразява съдържанието на разговорите, но дори включва въпроси, които не са обсъдени“, заяви говорителят на външнополитическото ведомство в Анкара Хами Аксой. Съгласно думите му, съобщението „очевидно е било подготвено“ преди двамата министри да проведат среща.
„Подобни проблеми имаше и при предходни срещи с американците… трябва да подготвят по-внимателно съобщенията си“, посъветва Аксой.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг: Сделката за доставката на руските системи С-400 на Турция ще бъде обсъдена в кулоарите на министерската среща на НАТО във Вашингтон

Йенс Столтенберг: Сделката за доставката на руските системи С-400 на Турция ще бъде обсъдена в кулоарите на министерската среща на НАТО във Вашингтон

4 Април 2019 | 15:39 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Въпросът за решението на Турция да закупи руски зенитно-ракетни системи С-400 не влиза в дневния ред на министерската среща на НАТО във Вашингтон, но ще бъде обсъден в кулоарите й. Това заяви пред журналисти генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, предава РИА Новости.
Норвежецът подчерта, че всяка страна има право да приема самостоятелни решения за това какви оръжия да закупува. „Но виждаме, че този въпрос предизвиква разногласия сред съюзниците, така че НАТО осигурява платформа на съюзниците за обсъждане на такива въпроси”, допълни Столтенберг.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

НАТО на 70 години (Агенция „Фокус“)

НАТО на 70 години (Агенция „Фокус“)

4 Април 2019 | 12:51 | Агенция "Фокус"
Основана на 4 април 1949 година във Вашингтон от 12 страни (САЩ, Великобритания, Франция, Нидерландия, Белгия, Люксембург,Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия, които се обединяват срещу военната заплаха от Съветския съюз), Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), днес, четвъртък, отбелязва 70 годишнината си като 29-членен съюз.
Със седалище в Брюксел, сега НАТО се готви да посрещне своя 30-ти член, наскоро преименуваната Северна Македония, която подписа протокол за присъединяване през февруари.
Алиансът определя основната си цел, като защита на независимостта и сигурността на страните-членки чрез военни и политически средства и може би е най-добре известен със своя Член 5, който задължава членовете му да участват в колективната отбрана.
Съгласно Член 5, „Страните се споразумяват, че въоръжено нападение срещу един или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу всички тях“.
Към днешна дата този член е използван точно веднъж, след атаките на 11 септември 2011 година срещу САЩ.

Увеличаване на ефективността

По време на Студената война съветската военна мощ и експанзионистката политика предизвикаха дебати за ефективността на НАТО пред все по-комплексните заплахи за сигурността.
Когато усещането за заплаха намаля в резултат на разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години, съюзниците от НАТО направиха значителни съкращения в разходите за отбрана.
Но присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. в резултат от прозападния преврат в Киев послужи като повод да се стигне до извода, че заплахите за Алианса не са изчезнали.
На последвалата среща на върха във Варшава през 2014 година, членовете на НАТО се ангажираха да изразходват по 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана.
След есента на 2016 година от САЩ, и по-специално президента Доналд Тръмп, все по-често повтарят обвиненията, че членовете на Алианса не плащат своя справедлив дял за колективната отбрана.
Според актуалните данни на НАТО съюзниците са похарчили допълнителни 41 милиарда долара за отбрана от 2016 г. насам.
До края на годината тази цифра се очаква да нарасне до 100 млрд. долара.
През 2018 г. разходите за отбрана на седем члена на алианса надвишават 2% от техния БВП.

Актуализиран съюз

Алиансът предприе значителни стъпки за своята модернизация, особено през 2018 г.
На срещата на високо равнище през 2018 г. в Брюксел НАТО взе важни решения за адаптиране и модернизиране на командната си структура в стремежа си да подобри способността на съюзниците за реагиране и възпиране, особено срещу потенциални заплахи от Русия.
До 2020 г. се очаква НАТО да поддържа 30 механизирани батальона, 30 въздушни бойни флота и 30 бойни кораба, които да имат способността да бъдат в бойна готовност за 30 дни или по-малко, с приноса на всички съюзници.
С цел да играе по-активна роля в борбата срещу тероризма, мисията за обучение на НАТО в Ирак се счита за значителна стъпка.
Със своите повече от сто учения през 2018 г. и една от най-големите Trident Juncture, НАТО все още има активна и мощна военна сила.
Общо 50 000 войници, 250 самолета, 65 кораба и 10 000 бойни машини взеха участие в Trident Juncture, което се проведе в Норвегия и се смята за най-голямото и най-цялостно учение след Студената война.

Нови държави-членки

Друг инструмент, който НАТО използва, за да увеличи ефективността си, е политиката му на отворени врати.
Според тази политика всяка страна, която иска членство в съюза, трябва да бъде географски в Европа, управлявана демократично и „да има капацитет и воля да допринесе за сигурността на евроатлантическия регион“.
По този начин НАТО е на път да се разшири с присъединяването на Северна Македония, след като всички държави-членки подпишат протокола за присъединяване. Грузия, Босна и Херцеговина и Украйна също искат да се присъединят към НАТО - всичко това пред лицето на ожесточената руска опозиция.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг описва НАТО като „най-мощния и успешен съюз в историята“.
Столтенберг свързва успеха на алианса с това, че е опитен в „адаптирането към промените“.
Въпреки, че ефективността й отдавна се обсъжда, НАТО продължава да съществува дори след 70 години в ерата на военните съюзи с кратки срокове на живот.

Редакция: Иван Христов



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг: Хитлер, Сталин и „Ислямска държава“ бяха врагове на свободата

Йенс Столтенберг: Хитлер, Сталин и „Ислямска държава“ бяха врагове на свободата

4 Април 2019 | 11:32 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи обръщение на съвместно заседание на Конгреса на САЩ в сряда, веднага след срещата си с американския президент Доналд Тръмп, предава англоезичната редакция на руската медия „Спутник“.
Както отбелязва изданието, Столтенберг изтъкна важността на Алианса за запазването на мира в периода след Втората световна война и посочи, че „и от двете страни на Атлантическия океан се задават въпроси относно заздравяването на партньорството в НАТО“, като в тази връзка призова членките да увеличат разходите си за отбрана.
„В един идеален свят, нямаше да има нужда да харчим никакви пари за отбрана, но не живеем в такъв свят“, обясни той. „Хитлер не можеше да бъде спрян с мирни протести. Сталин не можеше да бъде спрян с думи. „Ислямска държава“ не можеше да бъде победена с диалог“.
„Запазването на световния мир стана един от стълбовете на Организацията на обединените нации, основана четири години преди НАТО от членовете на Съюзническите сили. Проектът "Декларация на ООН", който обявява световния мир като основен принцип на ерата след Втората световна война, бе подписан още през 1942 г. от 26 държави, докато учредителните предложения на организацията бяха разработени от представители на Китай, Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати в Дъмбъртън Оукс през август-октомври 1944 г.“, пише „Спутник“.
В своето изказване началникът на НАТО добави, че "има различия" по отношение на търговията, енергетиката, политиката за изменението на климата, иранското ядрено споразумение и споделянето на тежестта между съюзниците в НАТО - въпроси, повдигнати по-рано от Тръмп по време на срещата в Белия дом.
В своето встъпително слово за срещата Столтенберг каза още, че НАТО трябва да бъде подготвен за свят без Договора за междинните ядрени сили между САЩ и Русия и призова руснаците да се откажат от разработването на нови видове ракети. Администрацията на Тръмп през февруари започна шестмесечния процес, в който Съединените щати официално да се оттеглят от договора, което бе подкрепено от НАТО, твърдейки, че Русия е в нарушение на договора. Русия нееднократно отрича твърденията, като посочва, че те са необосновани, като същевременно се оплака, че американските отбранителни системи в Европа са оборудвани с ракети-носители, способни да изстрелват крилати ракети на разстояние, забранено от Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО).
Срещата на НАТО съвпада със 70-годишнината от основаването на съюза. Организацията на Северноатлантическия договор, междуправителствен военен блок, е създадена през 1949 г. от 12 страни.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Вицепрезидентът на САЩ предупреди Турция да не купува С-400, Анкара предупреди Вашингтон да не дружи с кюрдски терористи

Kathimerini: Вицепрезидентът на САЩ предупреди Турция да не купува С-400, Анкара предупреди Вашингтон да не дружи с кюрдски терористи

4 Април 2019 | 10:42 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс в сряда вечерта предупреди Турция да не купува системи С-400, с което продължи натиска над партньора в НАТО да изостави закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана, които Вашингтон счита за заплаха за американската военна техника, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Турция трябва да избере. Иска ли да остане ключов партньор на най-успешния военен съюз в историята, или иска да постави на карта сигурността на това партньорство, като вземе подобно безразсъдно решение, което подкопава нашия алианс?“ – заяви Пенс по време на мероприятие по повод 70-годишнината на НАТО в столицата на САЩ.
Предупреждението на Пенс идва в момент, когато Вашингтон и Анкара продължават да са дълбоко разделени за това, дали Турция трябва да купува системи за ПВО от Русия, което САЩ вярват, че ще компрометира сигурността на техния изтребител от пето поколение F-35.
Анкара обаче отговори светкавично. Вицепрезидентът на Турция Фуат Октай веднага написа в „Туитър“: „САЩ трябва да изберат. Искат ли да останат съюзник на Турция или ще продължат да рискуват нашето приятелство, съюзявайки се с терористи, за да подкопаят отбраната на съюзник в НАТО срещу неговите врагове?“
Вашингтон многократно предупреди, че осъществяването на сделката за С-400 може да доведе до санкции на САЩ срещу Турция и изключването й от програмата за F-35. През тази седмица американците спряха доставката на оборудване, свързано със самолетите от пето поколение, за Турция.
„Също така ние дадохме ясно да се разбере, че няма да стоим със скръстени ръце, докато съюзниците ни от НАТО купуват оръжия от нашите противници, които заплашват кохезията на нашия съюз“, заяви Пенс.
По-рано в сряда министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу обясни, че Анкара е предложила на Вашингтон да формират работна група, която да гарантира, че руските зенитно-ракетни комплекси С-400 не представляват заплаха за техниката на САЩ или НАТО.
„Тя няма да бъде интегрирана в системата на НАТО ... затова предлагаме Съединените щати да създадат техническа работна група, която да гарантира, че тази система няма да представлява заплаха нито за F-35, нито за системите на НАТО“, заяви той по време на посещението си в САЩ.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Bloomberg: Тръмп и Турция помрачават 70-ата годишнина на НАТО

Bloomberg: Тръмп и Турция помрачават 70-ата годишнина на НАТО

4 Април 2019 | 08:49 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. НАТО отбелязва 70-ата годишнина от основаването си, без да знае дали ще стигне до 75, пише американската агенция Bloomberg.
„Изискванията на Доналд Тръмп към съюзниците на Организацията на Северноатлантическия договор да поемат и да изпълняват задълженията си за отбранителни разходи рискуват да навредят на морала. Но по-широките съмнения на президента на САЩ за стойността на алианса са далеч по-разяждащи за бъдещото сближаване на НАТО“, коментира медията.
Друг проблем, според Bloomberg, е Турция, която се присъедини към НАТО през 1952 година и тогава изпрати подкрепления на САЩ и Великобритания в Корейската война, превръщайки се в стратегическа опора срещу Съветския съюз по време на Студената война. Но дори ветерани с редица медали от този конфликт сега поставят под въпрос това, дали САЩ продължава да е съюзник на Турция и хвърлят сянка върху бъдещето на НАТО.
„Междувременно правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган очаква доставката на най-съвременна система за противоракетна отбрана С-400 от Русия, отхвърляйки исканията на САЩ да купи американската система „Пейтриът“, пренебрегвайки причината, поради която Алианса бе основан през 1949 г .: колективна сигурност срещу Съветска Русия.
„Всичко това трябва да означава, че има какво да се обсъжда, когато външните министри от 29-те членове на НАТО се срещнат във Вашингтон тази седмица. А тези, които ще бъдат приети от държавния секретар Майкъл Помпео, може да са щастливи да се измъкнат невредими“, заключва Bloomberg.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Майк Пенс: Отношението на Германия към НАТО е просто недопустимо

Майк Пенс: Отношението на Германия към НАТО е просто недопустимо

4 Април 2019 | 07:32 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс разкритикува остро Германия на срещата по повод 70-ата годишнина от основаването на НАТО, като заяви, че нивото на разходите за отбрана и сътрудничеството с Русия за „Северен поток 2“ са „просто недопустими“, предава AFP.
„Германия трябва да направи много повече. Не можем да обезпечаваме отбраната на Запада, ако нашите съюзници стават все по зависими от Русия“, заяви Пенс на двудневната среща на Алианса във Вашингтон.
„Просто е неприемливо най-голямата икономика в Европа да продължава да игнорира заплахата от руската агресия и да неглижира собствената си и нашата обща отбрана“, обясни вицепрезидентът на САЩ.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 „Известия“: МВнР на РФ оцени новите мерки, които НАТО предприема срещу Русия в Черно море

„Известия“: МВнР на РФ оцени новите мерки, които НАТО предприема срещу Русия в Черно море

4 Април 2019 | 02:30 | Агенция "Фокус"
Москва. Заявлението на НАТО по повод Керченския пролив напомня на подкрепа за войнстващите лозунги на Петро Порошенко в навечерието на втория тур от изборите за нов държавен глава на Украйна , се казва в съобщението, което на 3 април направи заместник външният министър на РФ Григорий Карасин, пише вестник „Известия“.
Постоянният представител на САЩ в НАТО Кей Бейли Хатчисън съобщи за плановете на алианса да гарантира сигурност за украинските плавателни съдове през Керченския проток и да увеличи броя на въздушните разузнавателни полети в региона.
„Звучи като едностранна подкрепа за милитаристичните лозунги на Петро Порошенко, които водят до изостряне на ситуацията в навечерието на втория тур. Те са израз на очакванията да се пробуди псевдопатриотичен дух в украинския избирател », коментира Карасин.
Заместник министърът отбелязва също, че украинците вече са свикнали с подобни провокации от страна на совите власти и едва ли това би променило настроенията на електората.
От Съвета на Федерацията по-рано припомниха, че пред плаването в Черно море няма никакви препятствия, а плановете на НАТО само нагнетяват обстановката в района. .
На 2 април от Държавния департамент на САЩ съобщиха, че „пакетът с мерки“ за Черно море ще бъде приет от ръководителите на външнополитическите ведомства на държавите, членки на НАТО по време на срещата за 70-та годишнина от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор, която се провежда в момента (четвъртък и петък, 3 и 4 април – бел. ред.) във Вашингтон.
Активността на НАТО в Черно море нарасна след провокацията на Украйна в Керченския пролив. На 25 ноември 2018 година три кораба на ВМС на страната навлязоха в териториалните води на РФ и бяха задържани от пограничните служби.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 Reuters: Шефът на НАТО предупреждава за заплаха от Русия и настоява за единство в обръщение към САЩ

Reuters: Шефът на НАТО предупреждава за заплаха от Русия и настоява за единство в обръщение към САЩ

3 Април 2019 | 22:41 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Шефът на Организацията на Северноатлантическия Договор в сряда предупреди Конгреса на САЩ за заплаха, която „една по-агресивна Русия“ налага, включително и масирана военна подготовка и напрежение, заплахи за суверенни държави, употреба на вещества, предизвикващи парализа и кибератаки, предава Reuters.
“Трябва да преодолеем нашите различия, защото в бъдеще ще се нуждаем от съюза си още повече. Изправяме се пред безпрецедентни предизвикателства, с които нито една държава не може сама да се справи,” са думите на Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, пред американските конгресмени.
“НАТО не възнамерява да разполага ядрени ракети „земя-въздух“ в Европа“, е заявил той. „Но НАТО винаги ще предприема нужните стъпки, за да гарантира ефективно възпиране, достойно за доверие.”
Членовете на Конгреса, които поздравяваха Столтенберг с постоянни овации и одобрителни възгласи, обявиха, че обръщението му към съвместното заседание на Камарата на представителите и Сената, е шанс да се потвърди американският ангажимент и отговорност към НАТО.
Столтенберг е първият ръководител на международна организация и първият норвежец, на когото се предоставя честта да се обърне към Конгреса на САЩ. Поканата за тази реч е свързана с честване на 70-та годишнина на организацията, която се отбелязва във Вашингтон. Тя е повод да се изпрати и послание към Тръмп за силната двупартийна подкрепа за НАТО.
“Силата на една държава не се измерва единствено по размера на нейната икономика или броя на войниците й, а също и според това колко приятели има тя“, твърди Столтенберг и добавя: „ Благодарение на НАТО САЩ имат повече приятели от която и да е друга сила. Това ги прави по-надеждни и по-сигурни. ”
По-късно през годината Сенатът трябва да гласува дали Северна Македония ще стане 30-тият член на организацията.
Тръмп непрекъснато повтаря пред европейските съюзници, че те трябва да отделят повече за отбрана и така да облекчат товара на САЩ.
Преди време през тази година, преди Столтенберг да бъде поканен в Конгреса, председателката на Долната му камара Нанси Пелоси водеше делегация на демократите в Брюксел. Тази визита целеше да убеди европейските съюзници, че различията с Тръмп са просто „семейни кавги“, а трансатлантическите връзки си остават силни.
Американските конгресмени приеха законодателство, с което се налагат ограничения за президента да не предприема мерки за напускане на организацията сам без решение на законодателите.
В срещата си с Тръмп във вторник Столтенберг е подчертал, че държавите, членки на НАТО в последните две години са добавили в своя военен бюджет 41 млрд долара, като според него сумата ще стигне до 100 млрд долара през 2019-та.
“Това прави НАТО още по-силна. Това е добре за Европа, но то е добре и за Америка“, заключава Йенс Столтенберг в обръщението си към американския Конгрес.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Столтенберг отбеляза необходимостта от продължаване на диалога между Русия и НАТО

РИА Новости: Столтенберг отбеляза необходимостта от продължаване на диалога между Русия и НАТО

3 Април 2019 | 19:08 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Алиансът не желае да изолира Русия и отбеляза необходимостта от продължаване на диалога между страните, включително по въпросите на контрола над въоръженията, съобщава РИА Новости.
„Не искаме да изолираме Русия. Трябва да разговаряме... за да намалим вероятността от инциденти“, заяви пред Конгреса на САЩ.
Столтенберг отбеляза също, че НАТО трябва да води диалог с Руската федерация за решаване на въпросите, свързани с контрола над въоръженията. Той също така се спря на проблемите, съществуващи около Договора за ликвидиране на ракети със среден и малък обсег.
„Русия нарушава Договора за ракети със среден и малък обсег. Аз продължавам да призовавам Русия да се върне към спазването на Договора“, добави генералният секретар на НАТО. Алиансът, каза той, не иска нова надпревара във въоръжаването.
Русия многократно е заявявала, че напълно изпълнява условията на Договора за премахване на ракети със среден и малък обсег. Руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че Москва има много сериозни въпроси към Вашингтон относно спазването на договора от самите американци.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Генералният секретар на НАТО заяви, че не търси „нова Студена война“ с Русия

AFP: Генералният секретар на НАТО заяви, че не търси „нова Студена война“ с Русия

3 Април 2019 | 18:56 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът не търси нова „Студена война" с Русия на нейната 70-годишнина, но призова за по-големи усилия за възпиране, предава AFP.
„Ние не искаме нова надпревара във въоръжаването. Не искаме нова Студена война. Но не трябва да бъдем наивни“, заяви Столтенберг в обръщение към Конгреса на САЩ по време на тържествата на НАТО във Вашингтон.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Российская газета“: Кремъл оценява негативно плановете на НАТО за Черно море

„Российская газета“: Кремъл оценява негативно плановете на НАТО за Черно море

3 Април 2019 | 17:17 | Агенция "Фокус"
Москва. Кремъл реагира отрицателно на плановете на НАТО да гарантира преминаването на украински кораби през Керченския проток, съобщава руският в. „Российская газета“.
Припомняме, че подобни изявления бяха направени от постоянния представител на САЩ в НАТО Кей Бейли Хътчисън.
„Отрицателно“, заяви пред репортери говорителят на държавния глава Дмитрий Песков. „Не разбираме какво има предвид. Ситуацията с Керченския проток и корабоплаването е добре известна. В съответствие с международното право, с международните закони, позицията на Русия е много последователна и добре известна“, подчерта той.
На въпрос, при какви условия Русия може да пропусне кораби на НАТО в Азовско море, Песков каза, че трябва да се изчака искане и тогава ще има решение. „Хипотетично не бих разсъждавал“, добави той. „Има определена система за уведомяване за такива планове“.
„Освен това все още има режим за престой на военни кораби в Черно море, който е записан в Конвенцията от Монтрьо, която също трябва да се изпълнява“, напомни говорителят на Кремъл.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 „Взгляд“: НАТО се кани да осигури на Украйна проход през Керченския пролив

„Взгляд“: НАТО се кани да осигури на Украйна проход през Керченския пролив

3 Април 2019 | 03:28 | Агенция "Фокус"
Москва. Постоянният представител на САЩ в НАТО Кей Бейли Хатчисън разказва какви стъпки ще предприеме алианса в рамките на „пакет от мерки“ против Русия в Черно море, пише „Взгляд“.
По нейните думи планира се „да се укрепи разузнаването, въздушното разузнаване“, както и да се изпратят повече кораби на НАТО в Черно море, за да „ се гарантира безопасно преминаване на украинските съдове през Керченския пролив, Азорско море“.
Според Хатчисън е «недопустимо украинските моряци да се държат все още в затвор в Москва ». Тя твърди, че хората трябва да се убедят, че «има възможност да се сдържи агресията на Русия ».
Освен това без доказателства постоянният американски представител в НАТО обвинява Русия в нарушаване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие. Както тя твърди, САЩ са били принудени да напуснат Договора като страна, тъй като е трябвало „ да регулират военния потенциал, като се опитват да въздържат онези, които нарушават самия договор“.
Високопоставен представител на Държавния департамент обяви, че на срещата във Вашингтон ръководителите на външнополитическите ведомства на държавите, членки на НАТО ще приемат пакет от мерки в отговор на действията на Русия в Черно море.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Тръмп обяви за позорни намеренията на демократите да проведат нови разследвания по „делото РФ“

ТАСС: Тръмп обяви за позорни намеренията на демократите да проведат нови разследвания по „делото РФ“

3 Април 2019 | 00:42 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи като позор и причиняващи вреда на страната действията на демократите, които възнамеряват да проведат редица нови разследвания в Камарата на представителите в американския Конгрес по повод т.нар. „таен сговор“ на предизборния щаб на Тръмп с Русия, предава ТАСС.
Главата на вашингтонската администрация дал тази оценка във вторник, докато отговарял на журналистически въпрос по време на срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Белия дом. Той припомнил, че приключилото разследване, водено от спецпрокурора Робърт Мюлер не е стигнало до никакви данни за таен сговор.
"Сега се опитваме да започнем този процес от самото му начало и това е позор, аз поне така мисля. Демократите се опитват да нанесат вреда на държавата ни и това не трябва да се допуска ", е мнението на президента.
Той е пояснил също, че "каквото и да им се предостави по това дело, то няма да им бъде достатъчно. Може да им дадем този 400-страници доклад (едно от настояванията на демократите е да им се предостави пълният доклад – бел. ТАСС), може да им дадем и 800-страници доклад, и все ще са недоволни. Винаги ще се връщат и ще заявяват, че това не им е достатъчно", изтъква Тръмп.
Той отбелязва, че разследването на Мюлер е продължило две години и е имало бюджет над 30 млн. щатски долара: „според мен това е безсмислено загубено време, това е политика на твърде ниско равнище ", президентът е изразил надежда да се започне разследване за това как и кога са започнали да се разбират по този казус Мюлер и ФБР.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 ТАСС: Тръмп заяви, че САЩ не се отказват да нормализират отношенията си с РФ

ТАСС: Тръмп заяви, че САЩ не се отказват да нормализират отношенията си с РФ

3 Април 2019 | 00:24 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп не се отказва от многократно заявеното си желание да подобри отношенията на САЩ с Русия, информира ТАСС.Това той е заявил отново във вторник , докато е отговарял на въпроси на журналисти след срещата си в генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Белия дом.
"Надявам се, че тя [Русия] няма да е заплаха за сигурността. Надявам се, че ще имаме добри отношения с Русия, а също, с Китай и с всички останали ", е заявил Тръмп.
В същото време той високо е оценил ролята на НАТО и е потвърдил намерението на Вашингтон да настоява пред съюзниците да увеличат разходите си за отбраната.
Столтенберг е отговорил, че "съюзниците отделят вече повече средства и това им дава нови сили ", необходими за поддържане на "ползващото се с доверие правило за въздържане ".

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: Генералният секретар на НАТО посещава Доналд Тръмп в Белия дом

FAZ: Генералният секретар на НАТО посещава Доналд Тръмп в Белия дом

2 Април 2019 | 08:19 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп ще приеме за среща в Белия дом генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Поводът е 70-та годишнина от рождения ден на Алианса, пояснява германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
На 4 април 1949 г. дванадесет държави от Европа и Северна Америка сключиха Северноатлантическия договор в американската столица. По повод на годишнината външните министри на държавите от НАТО се срещат във Вашингтон в сряда и четвъртък. В сряда Столтенберг ще изнесе реч пред Конгреса на САЩ.
Белият дом заяви, че Тръмп и Столтенберг искат да подчертаят „важността на НАТО като опора за международен мир и стабилност" и да говорят за постиженията на Алианса - включително за успеха с увеличаване на разходите на европейските страни-членки за отбрана.
Американският президент дълго време се оплакваше от несправедливото разпределение на тежестта във военния алианс и по-специално атакува Германия поради относително малкия дял на разходите й отбрана спрямо държавния бюджет. На срещата на върха на НАТО миналото лято в Брюксел Тръмп дори не изключи излизането на САЩ от Алианса, ако съюзниците не се съобразят с изискването за отделяне на два процента от БВП за подобряване на отбранителните им способности.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Йенс Столтенберг: Страните от НАТО ще вложат $260 млн в строителството на военна инфраструктура за силите на САЩ в Полша

Йенс Столтенберг: Страните от НАТО ще вложат $260 млн в строителството на военна инфраструктура за силите на САЩ в Полша

1 Април 2019 | 15:11 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Страните-членки на НАТО ще вложат $260 млн. в строителството на военна инфраструктура за силите на САЩ в Полша, заяви в понеделник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция преди срещата на външните министри от Алианса на 2-3 април във Вашингтон, където ще бъде отбелязана 70-ата годишнина от създаването на Северноатлантическия съюз, предава ТАСС.
„Страните от НАТО се договориха за големи инвестиции в размер от повече над $260 млн. за строителството на военна инфраструктура за силите на САЩ в централната част на Полша“, заяви той. „По този начин ние увеличаваме нашите усилия за повишаване на разходите, но трябва да направим повече“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: На срещата във Вашингтон НАТО ще обсъди разширяване на присъствието си в Черно море

ТАСС: На срещата във Вашингтон НАТО ще обсъди разширяване на присъствието си в Черно море

1 Април 2019 | 11:58 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. На двудневната среща във Вашингтон на 3-4 април представителите на страните-членки на НАТО ще обсъдят разширяването на военното присъствие на организацията в Черно море. Това заяви постоянният представител на САЩ при Алианса Кейт Бейли Хътчинсън на видеобрифинг във Вашингтон, предаван на живо от пресслужбата на Държавния департамент на САЩ, предава руската информационна агенция TACC.
„Ще обсъдим какво още можем да направим в Черно море, включително увеличаване на присъствието на кораби на НАТО, разширение и наблюдение“, обяви Хътчинсън.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

El Pais: Европа се опитва да убеди Тръмп в необходимостта от НАТО

El Pais: Европа се опитва да убеди Тръмп в необходимостта от НАТО

1 Април 2019 | 09:56 | Агенция "Фокус"
Брюксел/Вашингтон. Тази седмица във Вашингтон ще бъде отпразнувана 70-та годишнина от създаването на НАТО. „Рожденият ден“ дава възможност на военния съюз да предприеме опит да убеди американците и държавния им глава Доналд Тръмп в необходимостта на НАТО – и в това, че организацията допринася не само за сигурността на Европа, но и на САЩ. Кампанията ще бъде ръководена лично от генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, отбелязват в редакцията на испанския национален ежедневник El Pais.
Столтенберг ще се срещне с Тръмп в Белия дом във вторник, където планират съвместна пресконференция. А в сряда генералният секретар на НАТО ще се обърне към членовете на двете камари на Конгреса на САЩ. Посещението ще приключи в четвъртък със среща на върха на министерско равнище за отбелязване на подписването на Договора от Вашингтон от 4 април 1949 г., като основополагащ акт на НАТО , една от наднационалните институции, която оформи западния политически ред след Втората световна война. На срещата ще присъстват външни министри - ранг, който омаловажава събитието в момент, в който отношенията на европейските съюзници със САЩ са в деликатна фаза, подчертава изданието.
Но Столтенберг пристига във Вашингтон, подкрепен от цифри, които разкриват увеличение на разходите за отбрана на европейските съюзници - старото искане на САЩ, което Тръмп превърна в своя мантра.
Данните за 2018 г. показват, че за четвърта поредна година в европейските държави се наблюдава увеличение на средствата за армиите, достигайки 281 000 млн. долара (около 250 000 млн. евро). По отношение на процента от БВП той се е покачил от 1.42% през 2014 г. до 1.51% през предходната година, като натрупаното увеличение за четири години е над 13%.
Подкрепата за тази линия бе демонстрирана миналата седмица, когато бе взето решение за удължаване на мандата на Столтенберг за срок от още две години, до 30 септември 2022 година.
„През 2014 г. само трима съюзници изразходваха 2% от БВП за отбрана. През 2018 г. седем съюзници са постигнали тази цел от 2%, а Румъния е много близо до нея“, заяви Столтенберг на на конференция в Брюксел, проведена на 18 март. НАТО прогнозира, че допълнителният принос към отбранителните бюджети на европейските съюзници и Канада ще достигне 100 милиарда евро между 2016 г. и края на 2020 година.
Европейските партньори на НАТО също искат да убедят САЩ, че защитата на трансатлантическите отношения продължава дава геостратегически смисъл на организацията и от двете страни на океана. Дипломатически източници подчертават, че стабилността на Стария континент гарантира на САЩ сигурността на един от основните й флангове, което позволява на свръхсилата да се обърне към други райони на планетата. Аргументът има много последователи в Конгреса на САЩ, както в Републиканската партия, така и в Демократическата. Но не изглежда не се приема с пълно доверие в Белия дом, откъдето се появяват периодични „течове“, които поставят под въпрос силата на историческия трансатлантически съюз.
Но основната пречка пред кампанията на Столтенберг за „съблазняване“ на Тръмп се нарича Германия, страна, която въпреки здравите си финанси продължава да забавя изпълнението на целта за 2% разходи за отбрана. Цифрите от страната за 2018 г. са 1,23%, далеч от 1,82% във Франция или 3,39% в САЩ.
„Германия започна да увеличава разходите си, добави значително средства към бюджетите си за отбрана", подчерта Столтенберг по време на представянето на годишния доклад за 2018 г. в средата на март в Брюксел. Берлин е уверил Алианса, че в периода, определен за достигане на целта за 2% разходи (между 2014 и 2024 г.), германският бюджет за отбрана ще се увеличи с 80%. Значителна цифра, но тя може да не е достатъчна за Тръмп. А това означава, че лидерът на Белия дом да продължава да поставя въпроса с какво европейците допринасят за НАТО.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Ивица Дачич проведе среща с американския съветник по националната сигурност. 19 юли 2019 г.
Ивица Дачич проведе среща с американския съветник по националната сигурност. 19 ...

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.