НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 09:42


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Николай Куколев, историк: След връщането на Горна Джумая в пределите на Османската империя много хора напускат града

Николай Куколев, историк: След връщането на Горна Джумая в пределите на Османската империя много хора напускат града

12 Февруари 2019 | 17:10 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Между двете освобождение на Горна Джумая, градът се развива сравнително добре от икономическа гледна точка. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин учителят по история в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград Николай Куколев. Той обясни, че това се дължи на факта, че градът се е намирал до границата със свободна България. „Знаем, че от чисто икономическа гледна точка населените места, които са в близост до граници и както е в нашият случаи – минава основен път, който върви по река Струма, свързвайки Солун със свободна България, то обикновено такива места се развиват благоприятно. Причината е, че те са подходящи за търговска дейност. Вярно е, че има българи, които напускат, но има и такива, които остават“, каза още Куколев. Според него тези, които продължават да живеят в Горна Джумая дават дух на неспокойствие, но и надежда, че рано или късно нещата ще се променят. „Интересното е, че през този период се развива и много активна читалищна дейност, тоест не само революционните борби, но и всички останали усилия на българите като развитие на училищното дело и дейност на църковното настоятелство са свързани с общата цел – да се поддържа буден българският дух. Целта е била да няма отчаяние, че свободна България съществува, но ние сме останали извън нея. Така се е поддържала и надеждата, че рано или късно всичко това ще се промени и че ние отново ще бъдем свободни“, добави Куколев. Той допълни, че в по-общ план винаги доброто благосъстояние на населението, когато то е решило основните си жизнени проблеми, поддържа по-буден неговият дух и желанието да живееш по-добре. „Част от това желание за по-добър живот е и да бъдеш свободен. Подобряването стандарта на живот на българите е нещо, което ние долавяме още с възраждането. Затова при всички случаи тези нещат помагат за поддържането на българският дух, но и затова все повече хора да участват в тези движения за национално освобождение. Все пак не бива да забравяме, че се правят и конкретни усилия в тази посока. Едно от тях е подкрепата, която се оказва на ВМОРО и на нейните чети“, посочи Куколев. Той уточни, че тук трябва да си припомним и Горноджумайското въстание, което макар да е по-малко като мащаби, показва, че част от хората са готови по всякакъв начин да отстоява своите права, но и да търси своето освобождение.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Елена Александрова, РИМ – Благоевград: В града са изградени няколко паметни знака, свързани с първото Освобождение на Горна Джумая

Елена Александрова, РИМ – Благоевград: В града са изградени няколко паметни знака, свързани с първото Освобождение на Горна Джумая

12 Февруари 2019 | 15:51 | Агенция "Фокус"
Благоевград. В града са изградени няколко паметни знака, свързани с първото Освобождение на Горна Джумая. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград Елена Александрова. Единият от тях е мястото, където са посрещнати руските войски. „Там има паметен знак, под формата на големи каменни морени. Намира се в близост до градския стадион. Другият паметен знак е в двора на черквата „Въведение Богородично“. Той е поставен по повод смъртта на майор Иван Павлович Орлински“, каза още Александрова. Тя добави, че майор Орлински намира смъртта си в Горна Джумая. „След войната избухва епидемия от тиф заради множеството войници, които преминават през града за това кратко време, пренася се заразата и майор Орлински умира. На тези паметни знаци всяка година на тази дата се поставят цветя в знак на признателност от страна на населението към това, което те са извършили“, каза още Александрова.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Николай Куколев, историк: Населението на Горна Джумая никога не забравя първото си Освобождение и 4-те месеца, в които е било свободно през 1878 г.

Николай Куколев, историк: Населението на Горна Джумая никога не забравя първото си Освобождение и 4-те месеца, в които е било свободно през 1878 г.

12 Февруари 2019 | 14:50 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Когато веднъж си „дишал“ от въздуха на свободна България, то е ясно, че това нещо няма как да бъде забравено. Затова в периода от първото Освобождение на Горна Джумая до окончателното такова през 1912 година жителите на града са много активни в борбите. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин учителят по история в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград Николай Куколев. „През следващите години ще видим, че има доста чети на ВМОРО, в които има участници от Горна Джумая. Градът играе и много важна роля за комуникацията със свободното Княжество България, тъй като границите между Османската империя и свободна България минава съвсем близо до нас. Благоевград, тогава Горна Джумая, е един от пунктовете, през който минава цялото снабдяване на четите на ВМОРО и в Кресненско-Разложкото въстание, и в Горноджумайското, но и в Илинденско-Преображенското“, каза още Куколев. Той добави, че оттук минават и всички, които се включват в борбите. Според Куколев ролята на горноджумайци през следващите години и тяхното участие в освободителните борби до 1912 година е много активно.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Николай Куколев, историк: Първото Освобождение на Горна Джумая е част от развилата се Руско-турска освободителна война от 1877 – 1878 година

Николай Куколев, историк: Първото Освобождение на Горна Джумая е част от развилата се Руско-турска освободителна война от 1877 – 1878 година

12 Февруари 2019 | 14:17 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Първото Освобождение на Горна Джумая е част от така развилата се Руско-турска освободителна война от 1877 – 1878 година. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин учителят по история в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград Николай Куколев. По думите му един от нейните резултати е възстановяването на българската държава под името Княжество България. „През лятото на 1877 година започват военните действия, а в самото начало на 1878 година се стига до успешни действия, свързани с преминаване на Стара планина, превземане на София. Така в началото на февруари вече е ясно, че Османската империя губи войната. Стига се до едно примирие, което е подписано в Одрин, като по неговата сила са очертани и границите, които според руското командване – трябва да очертаят бъдещата свободна българска държава“, каза още Куколев. Той добави, че според вижданията на руското командване в тези граници влиза и Горна Джумая, въпреки че към момента на подписване на примирието руските войски все още не са стигнали до града. Най-близките руски формации са се намирали в Дупница по това време. „В тези дни, след подписване на Одринското примирие, е ясно, че Горна Джумая и районът ще трябва да влязат в пределите на българската държава, но в същото време тук все още няма нито руски войски, нито някаква нова администрация. Това позволява на местните турски военни част и черкезки отряди да безчинстват. Започват грабежи и безчинства над местното население“, обясни Куколев. Според него това кара жителите на Горна Джумая да изпратят една делегация, начело с местния учител Арсени Костенцев, която да иска от руското военно командване да бъдат изпратени руски войски в града и така градът да се почувства свободен, но и за да спрат страховете на местното население от издевателствата и насилието на турските части и черкезите. „Това прошение, което е връчено на 7 февруари, довежда до това, че няколко дни по-късно руското военно командване в София и по-конкретно генерал Арнауди, който е военен губернатор в София, заповядва военен отряд да настъпи към Горна Джумая. Това всъщност е военният отряд на майор Иван Павлович Орлински, който тръгва от Дупница. Рано сутринта на 12 февруари той вече е в подножието на хълма Баларбаши, който се намира на север от Благоевград“, уточни Куколев. Той заяви, че именно оттам става навлизането и в самия град. По спомени от местното население тогава се чул един изстрел от оръдие, който прогонил турските войници от града. „Това кара голяма множество от жителите на Горна Джумая да се отправят към хълма, от където се появява и самият отряд на майор Орлински. В същия ден отрядът влиза в Благоевград и е тържествено посрещнат от местното население. Така се осъществява първото Освобождение на Благоевград, затова и датата 12 февруари е празнична за нас. За съжаление знаем, че около 4 месеца по-късно с провеждането на Берлинския конгрес, на която се събират представители на Великите сили, България е разделена на няколко части“, подчерта Куколев. По думите му съдбата на Пиринският край е една от най-тежките, тъй като цяла Македония и Южна Тракия са върнати директно под управлението на Султана. „На християнското и българско население не са дадени каквито и да е било по-специална правомощия и защита и от лятото на 1878 година българското население отново заживява в границите на Османската империя“, посочи Куколев.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Първото Освобождение на Горна Джумая е знаково събитие в историята, защото макар за няколко месеца населението се докосва до свободата

Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Първото Освобождение на Горна Джумая е знаково събитие в историята, защото макар за няколко месеца населението се докосва до свободата

12 Февруари 2019 | 13:37 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Знаково събитие в историята на Горна Джумая е първото Освобождение на града от турско робство, което става факт на 12 февруари 1878 година. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград Елена Александрова. Според нея това е така, защото макар и само за няколко месеца, населението се докосва до свободата, а това дава импулс в следващите няколко десетилетия - хората да не останат безчувствени в извоюването на политическа автономия за християнското население в Македония. „В хода на Руско-турската война единственият град, освободен в Пиринския край, е Горна Джумая, тъй като руските войскови части навлизат на юг до Симитли и Железница. Има данни, че Симитли и околните села също са били освободени, но това са данни предимно по спомнена устна традиция. Макар и само за няколко месеца наистина жителите на Джумая почувстват полъха на свободата, защото се създават граждански органи на управление. Турските военни части са отблъснати на юг и започва едно мирно изграждане административно на града. Това дава стимул за една непрестанна борба и за последващите години за населението в Горна Джумая“, добави Александрова. Още през 1902 година избухва Горноджумайското въстание. В Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година също се включват много голяма част от хората в региона, организирани от четите на ВМРО и Върховния комитет. „Но ако се върнем малко назад, трябва да кажем, че първият въоръжен отпор на решенията на Берлинския договор идва още през есента същата година. Това е Кресненско-Разложкото въстание, именно център, на което се оказва Горноджумайският регион. Идеологически ръководител и подбудител на въстанието е митрополит Натанаил Охридски, а то е организирано с финансовата и материалната подкрепа на комитетите „Единство“ в Княжество България, начело на които застават Стефан Стамболов в Търново и Захари Стоянов в Пловдив“, уточни Александрова. Според нея населението в града макар и само за няколко месеца почувствало едно самостоятелно развитие и еманципираност за такова, вече трудно би могло да остане примиримо към това, което се случва с него в Берлин през 1878 година.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: С тържествен ритуал по полагане на цветя пред паметника на майор Иван Павлович Орлински беше отбелязана 141-годишнина от Освобождението на Горна Джумая

Благоевград: С тържествен ритуал по полагане на цветя пред паметника на майор Иван Павлович Орлински беше отбелязана 141-годишнина от Освобождението на Горна Джумая

12 Февруари 2019 | 11:35 | Агенция "Фокус"
Благоевград. С тържествен ритуал по полагане на цветя пред паметника на майор Иван Павлович Орлински бе отбелязана 141-годишнина от Освобождението на Горна Джумая, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин. Тържественото събитие започна с изпълнение на националния химн на България, след което ученици от Благоевград припомниха кратка история, свързана със събитията през 1878 година и по-конкретно с първото Освобождение на града, което става факт на 12 февруари. Церемонията бе уважена от зам.-кмета на Община Благоевград инж. Емилия Тунева, зам. областния управител Иван Стоянов, директори на културни институции, общественици и граждани.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 141 години от първото Освобождение на Горна Джумая през 1878 година

Навършват се 141 години от първото Освобождение на Горна Джумая през 1878 година

12 Февруари 2019 | 09:51 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Навършват се 141 години от първото освобождение на Горна Джумая (днес Благоевград) през 1878 година. За Радио „Фокус“ – Пирин историкът и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград Елена Александрова каза, че събитията от 12 февруари имат и своята предистория, която се корени в дипломатическото решение или по-скоро опитите за дипломатическо решение на Източната криза от края на 1876 и началото на 1877 година. „Става въпрос за натиска от страна на Великите сили за реформи в Османската империя, която отказва да ги извърши и се стига до решението на руския император Александър II да реши проблемите на бойното поле. На 12 април 1877 година в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Към нея се присъединяват още Румъния, Сърбия и Черна гора. Вестта, както вече казахме, провокира чувства на национална съпричастност и желание за саможертва на голям брой българи и от Пиринския край, които влизат в редовете на българското опълчение“, каза още Александрова. Тя добави, че това е първата бойна единица, от която се ражда в последствие Българската земска войска, тоест първата българска армия на Княжество България след Освобождението. „От Горна Джумая като доброволци се записват Антон Георгиев, Филип Иванов, Стефан Трифонов, Ангел Христов, Иван Ванчев, Тодор Георгиев, Дончо Николов, Лука Христов, Панайот Стойков, Георги Василев, Дончо Витанов, Стоян Георгиев. Може би е имало и други доброволци, но това са имената, с които ние в момента разполагаме“, допълни Александрова.
Тя уточни, че в началото на януари 1878 година една малка част от предния отряд на генерал Гурко, съставляваща една дружина пехота, кавалерия и една батарея-артилерия, под командването на майор Иван Павлович Орлински, се отправя на юг по долината на река Струма. Тази част е част от състава на 4-ти хусарски полк, командван от граф Щакелберг. Същевременно в Рилското корито се образуват чети, които влизат в непрекъснати схватки с турския аскер и башибозук. „Начело на Горноджумайската и Рилската чета застават учителите Арсени Костенцев, който преподавал в Горна Джумая по това време, и Петър Рафаилов от село Стоб. Безредията в района принуждават населението да изпрати няколко пъти депутация при майор Орлински в Дупница, където е било седалището му, с молба войските му да продължат на юг по струмското направление и да овладеят и град Джумая“, отбеляза Александрова. Тя посочи, че по-късно с оглед на Одринското примирие градът влиза в зоната, която е трябвало да бъде окупирана от руските войски и на 10 февруари 1878 година руското командване издава заповед градът да бъде освободен от намиращите се най-близо руски военни части, именно това се оказва отрядът на Орлински. „На следващия ден започват боевете в Рилското корито, прехвърлят се във височината Баларбаши, откъдето идват руските войски и на 12 февруари влизат тържествено в Горна Джумая. Един топовен залп показва на турския гарнизон в града, че има работа насреща си действително с войска, а не с четите, организирани от местното население. Тъй като първоначално турските военни части не са очаквали да има руска намеса, това създава безредие в града сред турското население, гарнизона напуска града и се отправя на юг към Кресненското дефиле, а заедно с него се изселва и мирното гражданско турско население, което е живеело в града“, каза Александрова. Според нея за едно денонощие градът е освободен и е прочистен от турски войскови части и от населението. Цялото християнско население в града начело със свещениците, с икони и хоругви в ръце, отиват да посрещат войсковата част, предвождана от майор Орлински.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Ритуал по полагане на цветя пред паметника на майор Иван Орлински ще се състои в двора на църквата „Въведение Богородично“

Благоевград: Ритуал по полагане на цветя пред паметника на майор Иван Орлински ще се състои в двора на църквата „Въведение Богородично“

12 Февруари 2019 | 08:10 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Ритуал по полагане на цветя пред паметника на майор Иван Орлински ще се състои в двора на църквата „Въведение Богородично“ от 11 часа. Това съобщиха от пресцентъра на Община Благоевград. Ритуалът е по повод 141 години от първото Освобождение на Горна Джумая от турско робство.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.