НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 16:04


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Денят 11 февруари в световната история

Денят 11 февруари в световната история

11 Февруари 2019 | 07:26 | Агенция "Фокус"
София. На тази дата през 2011 г. президентът на Египет Хосни Мубарак, управлявал страната 29 години, подава оставка. Вицепрезидентът на Египет – Омар Сюлейман, съобщава за случилото се в ефира на държавната телевизия . Това става след 18 дневни народни вълнения. На 11 февруари 1990 г., след 27 години, прекарани в затвора, на 11 февруари Нелсън Мандела излиза на свобода. Мандела е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 г. - юни 1999 г.), символ на борбата срещу политиката на апартейд. Започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК.
На 1 февруари 1979 г. в Иран побеждава Ислямската революция, чрез която Иран преминава от прозападно ориентирана монархия (по време на управлението на Шах Мохамед Реза Пахалави) в шиитска ислямска република (по време на управлението на аятолах Хомейни).
На тази дата през 1975 г. Маргарет Тачър става първата жена, избрана начело на Консервативната партия във Великобритания.
На 11 февруари 1945 г. Приключва Ялтенската конференция. В нея участват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания с участието на министрите на външните работи и висши военни. Й. В. Сталин, Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил уточняват плановете за окончателния разгром на нацистка Германия
На 11 февруари са родени: американският изобретател в областта на електротехниката Тома Едисон, италиански учен, славист и българист Луиджи Салвини
На 11 февруари умират: френският режисьор Роже Вадим, френският физик Жан Бернар Леон Фуко, френски философ, физик, математик и физиолог Рене Дакарт.



2018 г.
Пътнически самолет Ан-148 на руската авиокомпания "Саратов" с 71 души на борда се разбива. Оцелели няма. Отломките са намерени в Раменския район в Подмосковието, на около 40 километра от столицата.


2018 г.
Жителите на Монако гласуват за нов парламент. Право на вот имат само коренните жители на княжеството, като регистрираните избиратели са 7 хиляди.
Те ще избират 24 депутати, от които 16 по мажоритарната система, а 8 по пропорционалната система. Новата политическа партия "Приоритет Монако" печели 21 депутатски места.


2018 г.
Иранците честват 39-ата годишнина от Ислямската революция от 1979 година. Участници в митинги в Техеран скандират обичайните за такива събития лозунги срещу САЩ и Израел. Пред стотици хиляди иранци на централния техерански площад "Азади" иранският президент Хасан Рохани призовава за "година на единство".


2017 г.
Над 70 000 души са евакуирани от Солун, Гърция, след като властите се опитват да взривят снаряд от Втората световна война.


2016 г.
С голямо мнозинство парламентът на Португалия прие закони, позволяващи на еднополовите двойки да осиновяват деца, а на лесбийките – да получат достъп до изкуствено осеменяване.

Гръцки военен хеликоптер падна в Егейско море. Катастрофата е станала по време на учения на НАТО в района над Егейско море.

Европейската космическа агенция (ЕКА) изстрелва първия експериментален безпилотен космически кораб за многократно използване.


2014 г.
В Казахстан избухват масови антипрезидентски протести поради девалвация на валутата на страната.


2013 г.
Свободната армия на Сирия превзема най-голямата ВЕЦ в страната „Ал Фурат“.


2012 г.
Състои се ден на протест срещу ACTA в цяла Европа.


2011 г.
Президентът на Египет Хосни Мубарак, управлявал страната 29 години, подава оставка. Вицепрезидентът на Египет – Омар Сюлейман, съобщава за случилото се в ефира на държавната телевизия . Това става след 18 дневни народни вълнения.


1990 г.
След 27 години, прекарани в затвора, Нелсън Мандела излиза на свобода.
Нелсън Ролихлахла Мандела е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 г. - юни 1999 г.), символ на борбата срещу политиката на апартейд. Започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони. Година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка. През 1956 г. попада в списъка на 156-те души, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември същата година подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите “Няма лек път към свободата” (1965 г. ), “Готов съм да умра” (1979 г.) и др.


1989 г.
Барбара Клементин Харис е ръкоположена за помощник-епископ за диоцеза на Масачузетс.
Барбара Клементин Харис е родена на 12 юни 1930 г. във Филаделфия, САЩ. Харис работи в сферата на връзките с обществеността през 60-те години на миналия век. Като афроамериканка тя е активен участник в цивилното движение и движението за права на жените, преди да започне да учи за Англиканското духовенство през 1974 г. Тя е ръкоположена за епископален свещеник през октомври 1980 г. На 11 февруари 1989 г. въпреки голяма съпротива е ръкоположена за помощник-епископ за диоцеза на Масачузетс, като се превръща в първата жена-епископ в Англиканската общност. Като епископ тя продължава проповядването на толерантност към малцинствата и жените до оттеглянето си през 2002 г. През 2003 г. започва служба като помощник-епископ за диоцеза на Вашингтон.


1979 г.
В Иран побеждава Ислямската революция.
Чрез Иранската революция Иран преминава от прозападно ориентирана монархия (по време на управлението на Шах Мохамед Реза Пахалави) в шиитска ислямска република (по време на управлението на аятолах Хомейни). Революцията се разделя на два периода: първият е свързван със създаването на алианса на либерални, леви и религиозни групи, а вторият период се характеризира с властта на аятоласите, често наричан Ислямска революция.
На 26 януари 1963 г. шах Реза Пахлави започва кампания по модернизация на страната. Известна още като “бялата революция”, тя предвижда поземлени реформи, модернизация на икономическата и социалната сфера. През 1978 г. религиозните среди се отказват от подкрепата си за шаха. Стига се до безредици, масови демонстрации и протести. Въведено е военно положение. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни.
На 16 януари 1979 г. в резултат на усложнената политическа обстановка шахът и семейството напускат страната. На 1 февруари след 14-годишно изгнание, наложено му заради противопоставяне на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава. Проведен е референдум и на 1 април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на управление с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините, подчинен на религиозни лидери: “улами” ( религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана).
На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани-Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.


1975 г.
Маргарет Тачър става първата жена, избрана начело на Консервативната партия във Великобритания.
Маргарет Тачър е министър-председател на Великобритания (1979-1990 г., преизбрана 1983 г. и 1987 г. ). Депутат е в камарата на общините от 1959 г. Министър на образованието и науката е в периода 1970-1974 г.


1970 г.
Япония става четвъртата държава, която поставя сателит в орбита. Името му е Осуми - първият японски сателит, наречен на едноименната провинция. Сателитът е изстрелян с ракетата Ламбда-4. Осуми тежи 12 килограма и обикаля Земята в орбита с перигей 323 километра, апогей от 2440 километра и инклинация от 31 градуса. Апаратът пада на Земята на 8 януари 2003 г.


1963 г.
В студиото на “Аби Роуд” само за един ден “Бийтълс” записват първия си албум - “Please, Please Me”.


1953 г.
Русия и Израел прекъсват дипломатическите си отношения.


1945 г.
Приключва Ялтенската конференция. В нея участват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания с участието на министрите на външните работи и висши военни. Й. В. Сталин, Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил уточняват плановете за окончателния разгром на нацистка Германия; набелязват основни принципи на следвоенния международен ред и прякото участие на СССР, САЩ и Великобритания в решаването на унаследените от войната проблеми. Взема се решение за разделяне на Германия на три окупационни зони (съветска, американска и британска, като от американската и британската зона се отделя територия за френска окупационна зона). Държавниците одобряват подготовката на конференция за приемане на Устава на ООН и за нейното създаване. На 13 февруари се приема споразумение за Далечния изток, което признава Монголската Народна Република, предоставя Южен Сахалин и Курилските острови на СССР, постановява сътрудничеството между Съветския съюз и Китай. СССР се съгласява да участва в разгрома на Япония 3 месеца след края на войната в Европа.


1929 г.
Подписват се Латеранските договори между Италия и Ватикан. Те се състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат (съглашение). Слагат край на т. нар. "Римски въпрос". Договорът признава образуването на територията на Рим на независимата държава Ватикан; финансовата конвенция регулира финансовите отношения между Италия и Ватикана; конкордатът определя правата и привилегиите на Католическата църква в Италия.


1928 г.
В Сейнт Мориц (Швейцария) се откриват Вторите зимни Олимпийски игри.


1920 г.
Със заповед на военния министър Александър Стамболийски се формират ликвидационни комисии, щабове и бюра в българската армия.


1919 г.
Във Ваймар се провежда заседание на националното събрание. На него е избран първият в историята на Германия райхспрезидент. За този пост е избран Фридрих Еберт. Той е немски политик, държавник. От 1893 г. е редактор на вестник "Бремер Бюргерцайтунг" и заема висши постове в бременската социалдемократическа организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социалдемократичната фракция в Райхстага в годините на Първата световна война и изиграва ключова роля по време на Ноемврийската революция в Германия. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народните представители. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави. Подкрепя водената от Г. Щреземан политика на разбирателство с Франция и си навлича омразата на германските националистични групи.


1918 г.
Президентът Уилсън обявява “Четирите принципа” базирани на “14-те точки” на президента Уилсън. Американският президент Удроу Уилсън очертава военните цели на САЩ в речта си пред Конгреса от 8 януари 1918 г., като организира изложението си в т.нар. “14 точки”. Според него ако се действа съгласно тях, ще бъде постигнат справедлив и траен мир. Точките са считани за спорни от американските съюзници във войната и има съпротива срещу тях по време на последвалата Парижка мирна конференция, въпреки че стават основа за немската капитулация от ноември 1918 г.


1909 г.
С изменение на избирателния закон се въвежда пропорционалната система за общинските и окръжните избори, избирателни книжки, постоянно местожителство, периодично преглеждане на избирателните списъци от общините, нараства броят на изборните секции, въвеждат се партийни цветове: син за народняците, розов за прогресивнолибералите, виолетов (морав) за демократите, кремав за радикалдемократите, зелен за либералите, оранжев за земеделците, аленочервен за широките социалисти и виненочервен за тесните социалисти.


1904 г.
Теодор Рузвелт обявява неутралитета на САЩ в руско-японската война.
Русия обявява война на Япония на 9 февруари 1904 г. Тя се води за политическо господство в Далечния изток. Започната е от Япония, след като японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руската ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците "Цесаревич" и "Ретвизан" и крайцера "Палада"). Руската армия претърпява поражение в редица сражения. На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Т. Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.


1889 г.
Създадена е японската конституция, като е учреден двукамарен парламент. Императорът все още запазва широки правомощия. След като конституцията Мейджи е приета, първият Диет (японското народно събрание) се събира през 1890 г.


1869 г.
В Отава се изпълнява последната в Канада публична екзекуция (обесен е убиецът Джеймс Уолън).


1809 г.
Робърт Фултън патентова парахода. Фултън е американски изобретател. Пръв прилага на практика използването на парата за задвижване на корабите. Построява първия си параход (steam-boat) през 1803 г. и го изпитва във Франция по р. Лоара. Предлага на Франция и Англия изобретението си, но те отклоняват предложението му. Връща се в родината си, но и американското правителство отказва да се занимае с изобретението му. Построява нов параход (“Клермонт”) и с него започва да пренася по р. Хъдсън пощата между Ню Йорк и Олбани. През 1807 г. американското правителство поръчва пародвигателна фрегата за американското адмиралтейство.

1573 г.
Английският мореплавател Франсис Дрейк е първият европеец, видял Тихия океан.
Франсис Дрейк е английски мореплавател, вицеадмирал. Пиратства край бреговете на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 г. , 1585-1586 г.). Извършва (втори след Ф. Магелан) околосветско плаване в периода 1577-1580 г. Командва английския флот при разгрома на испанската "Непобедима армада". На името на Дрейк е наречен проток.


1531 г.
Английският крал Хенри VIII е обявен за глава на английската църква.
Хенри VIII (1491-1547) е вторият английски крал (от 1509 г.) от династията Тюдори. По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г. след скъсване на отношенията с папата е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран през 1535 г. През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението на Хенри VІІІ до пълна икономическа и финансова разруха.


На тази дата са родени:
1917 г.
Роден е Джузепе де Сантис - италиански режисьор, утвърдил се в епохата на неореализма - "Горчив ориз" (1948 г.), "Няма мир под маслините" (1950 г.), "Рим, 11 часът" (1952 г.), "Хора и вълци" (1956 г.), "Те отиваха на Изток" (1964 г.).


1911 г.
Роден е Луиджи Салвини - италиански учен, славист и българист. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др. ), поезия (Двутомна антология на българската поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Негови съчинения са “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война” (1936 г.).


1900 г.
Роден е Ханс-Георг Гадамер - немски философ, ученик на Хайдегер, основоположник на философската херменевтика. От 1939 г. е професор в Лайпциг, през 1946-1947 г. е ректор на Лайпцигския университет; от 1949 г. е професор по философия в Хайделбергския университет. След Втората световна война е президент на "Общото дружество за философия в Германия". Основният му труд е: "Истина и метод" (1960 г. ), в който очертава т. нар. "херменевтична онтология" - истината не се постига чрез научни методи, а философският подход е диалогът и изкуството да изслушваш другия. За Гадамер херменевтиката е преди всичко практика. Тя се реализира като дейност по осмислянето на някакъв текст и взета извън тази дейност губи своята специфика. Ханс-Георг Гадамер умира през 2002 година.
1898 г.
Роден е Лео Силард - американски физик. Учи в Будапещенския технологичен институт и в Берлинския университет, който завършва през 1922 г. През 1925-1932 г. работи в Берлинския университет. През 1933 г. заминава за Англия. Научен сътрудник е в болницата “Св. Вартоломей” в Лондон и Кларендонската лаборатория в Оксфорд (1935-1938 г.). В периода 1939-1942 г. е сътрудник в Колумбийския университет в Ню Йорк. През 1942-1946 г. работи в Металургичната лаборатория към Чикагския университет. От 1946 г. е професор в Чикагския университет. Основните му трудове са в областта на ядрената физика. През 1934 г. открива (заедно с Т. Чалмърс) ефекта на разрушаване на химичните връзки под въздействие на неутроните (ефект на Силард-Чалмърс). През 1939 г. доказва възможността за осъществяване на ядрена реакция при деленето на ядрото на урана. Заедно с Е. Ферми определя критичната маса на U-235 и участва в създаването на първия атомен реактор (1942 г.). Обявява се против използването на атомната бомба и за пълна забрана на ядрените опити. От 1946 г. работи в областта на биофизиката и молекулярната биология.


1847 г.
Роден е Томас Едисон – американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Основател е на големи електротехнически компании. Първото му изобретение е устройство за дуплекс при телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк (щата Ню Джърси) и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щата Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка (1879 г.) и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасонка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и мн. др.); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия (1883 г.). Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползуване (1882 г.). До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонографа и кинокамерата, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1 000 изобретения.


1839 г.
Роден е Джозая Гибс – американски физик теоретик, един от създателите на термодинамиката и статистическата механика. Професор е от 1871 г. Систематизира постиженията на термодинамиката и статиката, като завършва тяхното теоретично обосноваване. Въвежда и развива графичните методи за изследване на термодинамичните системи, внася триизмерни диаграми и получава аналитични формули, свързващи обема, енергията и ентропията на веществото. Доказва правилото за общото условие за равновесие в хетерогенните системи, създава термодинамиката на повърхностните явления и електрохимичните процеси; обобщава принципа на ентропията, като прилага втория закон на термодинамиката към широк клас процеси и извежда фундаментални уравнения, позволяващи да се определят направлението на реакциите и условията за равновесие в смеси с различна степен на сложност. Той е един от създателите на векторното смятане в неговата съвременна форма ("Елементи на векторния анализ", 1881-1884 г.). Научните трудове на Гибс се отличават с точна логика и прецизност при обработката на резултатите от изследванията.


1821 г.
Роден е Франсоа Мариет – френски археолог, египтолог. Основател е на Египетския музей в Кайро (1858 г.). Ръководи разкопките в Тива, Абидос, Мемфис и др. Получава титлата паша, погребан е в двора на Египетския музей в Кайро.


1800 г.
Роден е Уилям Хенри Фокс Талбът- английски учен, един от изобретателите на фотографията. Учи в Кеймбриджкия университет. Член е на Лондонското кралско дружество (1831 г.). Разработва принципите на фотографията. През 1841 г. обосновава метода на калотипията - изображението, фиксирано върху светлочувствителен слой, покрива (за разлика от дагеротипията) не метална пластина, а хартия (негатив), и се пренася върху друга хартия (позитив). Чрез калотипията става възможно тиражирането на фотографии.


1791 г.
Роден е Александрос Маврокордатос - гръцки политик, княз. Участва във Филитерията, заради което е принуден да избяга в Русия. През 1821 г. при първия сигнал за въстание се връща в Гърция и се сражава в Пелопонес. Избран е за председател на първото гръцко народно събрание в Епидавър. Поддържа приятелство с лорд Байрон. След признаването на независимостта на Гърция е министър и заема дипломатически постове в чужбина. Министър-председател е в периода 1854-1855 г. През 1842 г. помага на Г. С. Раковски да избегне смъртната присъда, издадена от румънските власти заради участието му в Браилския бунт (1842 г.), като го прехвърля в Марсилия.


1776 г.
Роден е Йоанис Каподистриас - гръцки държавник, граф. Получава медицинско образование в Италия. Секретар е на т. нар. Република на Седемте съединени острова, създадена на Йонийските острови съгласно Руско-турската конвенция (1800 г.). Живее в Русия (1809-1827 г.) и заема руска дипломатическа служба, държавен секретар е по външните работи (1815-1829 г.). След напускане на дипломатическата служба (1822 г.) живее в Швейцария. По време на Гръцката национална-освободителна революция е избран от Националното събрание за президент на Гърция през април 1827 г.


1741 г.
Роден е Андре Гретри – френски композитор. По произход е белгиец. Член е на Института на Франция (1795 г.). Той е един от инспекторите на Парижката консерватория (1795 г.). Творчеството му се развива под влиянието на естетиката на енциклопедистите, особено на Жан Жак Русо. Създава опери върху народно-патриотични и революционни сюжети - "Петър Велики" (1790 г.), "Вилхелм Тел" (1791 г.), "Празникът на разума, или Републиканската избраница" (1794 г.). Неговите мемоари са образец на естетиката на френски сантиментализъм. Автор е на "Двамата съперници", "Земира и Азор", "Ричард Лъвското сърце" и др.


На тази дата умират:
2000 г.
Умира Роже Вадим - френски режисьор. През 1944-1947 г. е театрален актьор. Работи като асистент на режисьора Марк Алегре по филма "Жулиета", а по-късно се изявява като сценарист - "Това проклето момиченце" (1955 г.). Първата му самостоятелна режисьорска работа е филмът "И бог сътвори жената" (1956 г.). С него Роже Вадим лансира тогавашната си съпруга Брижит Бардо, която и по-късно изпълнява главни роли в редица негови филми. Филми: "Кой знае?" (1957 г.), "Опасни връзки ‘1960" (1959 г.), "Да умреш от удоволствие" (1960 г.), "Да отпуснеш юздите" (1961 г.), "Отдихът на воина" (1962 г.), "Порок и добродетел" (1963 г.), "Замък в Швеция" (1963 г.), "Плячката" (1966 г.), "Метценгерщайн" (1968 г.), "Барбарела" (1968 г.), "Дон Жуан ‘73" (1973 г.), "Убитата девойка" (1974 г.), "Вярната жена" (1976 г.) и др. Автор е на книгите "Мемоари на дявола" (1975 г.), "От звезда към звезда" (1989 г.), "Сафари" (тв, 1991 г.), "Луда любов" (тв, 1993 г.), "Баща ми имаше право" (тв, 1996 г.).


1993 г.
Умира Десанка Максимович – сръбска писателка, поетеса. Получава образование в Париж. Практикува учителската професия през целия си живот. Нейни трудове за първи път са преведени в България. През 1940 г. получава орден “Дамски кръст” от цар Борис III заради дейността си за сближаване между двата народа. През 1963 г. получава орден “Св. св. Кирил и Методий”. Превежда стиховете на много български поети, съставя антологии на българска поезия и проза. Автор е на стихосбирките: “Стихотворения” (1924 г.), “Дъхът на земята” (1955 г.), “Искам помилване” (1964 г.), “Летопис за потомците на Перун” (1976 г.) и др. Пише романи (“Бунтовният клас”, 1960г., и др.), разкази, пътеписи.


1924 г.
Умира Жак Леб – американски биолог, един от основоположниците на физико-химическата биология. Завършва Страсбургския университет през 1884 г. Работи в редица университети в Германия. През 1889-1891 г. е в Неаполската зоологическа станция. От 1891 г. е в САЩ. Професор е в Чикагския (от 1892 г.) и Калифорнийския (от 1902 г.) университет. От 1910 г. е в Рокфелеровия институт в Ню Йорк. Автор е на трудове по физиология на мозъка, изкуствена партеногенеза и др. Работи върху химическата теория за регенерация на тъканта.


1922 г.
Умира Херардус Боланд – холандски философ хегелианец. Професор е в Лайден (1896 г.). В трудовете си прави опит да примири кантианската критика на разума и хегелианската логика. В религиозното си тълкуване на философията на Хегел се доближава до идеите на "истинското" хегелианство от 30-40-те години на ХIХ в. в Германия. След смъртта му Хьойзинг, Ван Нунес и др. организират "Боландско дружество" - философска "община", която се опитва да приложи на практика принципите на Боланд.


1918 г.
Умира Алексей Каледин – руски генерал, казак по произход. При избухването на Първата световна война (1914 г.) командва кавалерийска дивизия; през 1916 г. - командващ VIII армия. Участва в голямата офанзива през 1916 г. и завладява крепостта Луцк. След избухването на революцията (1917 г.) подпомага Алексеев и Корнилов в усилията им да реорганизират армията. Избран е за хетман на донските казаци през същата година , той се бори няколко месеца срещу болшевиките, но пред набезите на техните числено превъзхождащи го сили отстъпва и се самоубива.


1868 г.
Умира Жан Бернар Леон Фуко - френски физик, член на Парижката АН (от 1865 г.) и член-кореспондент на Петербургската Академия на Науките от 1860 г. Измерва в 1850 г. скоростта на светлината във въздух и вода. Открива вихровите токове (токове на Фуко), чрез махалото на Фуко доказва опитно въртенето на Земята. Създава оптически (поляризационна призма, фотометър) и жироскопски прибори, регулатор за дъгова електрическа лампа и др. Работи с И. Физо и Д. Араго.


1840 г.
Умира Иван Иванович Козлов – руски поет и преводач. Дворянин, служи в гвардията и по-късно е цивилен чиновник (от 1798 г.). В резултат на дълго боледуване ослепява и се парализира. Публикува стихове от 1821 г. Познава А. С. Пушкин и В. А. Жуковски. Най-стойностното му произведение е поемата “Чернец” (1825 г.). Много способен и талантлив преводач е на Дж. Байрон, Данте, Т. Тасо, Р. Бърнс и др. Преведеното от него стихотворение на английския поет Т. Мур “Вечерен звън” става много популярна руска песен.


1830 г.
Умира Йохан Баптист Стари Лампи - австрийски художник. От 1768 г. учи в Залцбург, работи във Верона и Тренто (1773-1780 г.), Варшава (1788-1791 г.), Петербург (1792-1797 г.). Преподавател е във Виенската художествена академия (от 1786 г.). Рисува основно портрети, изпълнени в духа на класицизма.


1829 г.
Умира Александър Грибоедов - руски писател, драматург и дипломат. Завършва Московския университет (1810 г. ), след това учи във Физико-математическия факултет. Зачислен е в колегията на външните работи (1817 г.). Секретар е на руската мисия в Техеран (1818 г.). Убит е в Техеран, където е посланик (1793-1829 г.). Автор е на комедията "От ума си тегли".


1650 г.
Умира Рене Декарт – френски философ, физик, математик и физиолог. Автор е на научни открития и на трудове, резултат от дълбоки размишления, положили основата на съвременната психология. Родоначалник е на картезианство. Негова е прочутата аксиома: "Je pense, donc je suis" ("Мисля, следователно съществувам"). Прави важни открития в много области на съвременното му научно познание. Подхожда исторически към произхода и строежа на Вселената, създава аналитичната геометрия, формулира закон за рефракцията на лъчите на светлината и др. Отстоява своите идеи в спорове с видни философи на своето време, като Т. Хобс и П. Гасенди. Най-известните философски произведения на Декарт са: "Правила за ръководство на ума", написано през 1628 г. , но публикувано посмъртно (1701 г.), "Разсъждение за метода" (1637 г.), "Размишления върху първата философия" (1641 г.), "Начала на философията" (1644 г.), "Страстите на душата" (1649 г.).


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.