Съдбата на Преспанското споразумение в гръцкия парламент, посещението на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин в Сърбия и бягството на още един осъден в Македония са част от основните теми във водещите балкански печатни издания..


***

Атина. Центристката партия „То Потами“ („Реката“) подчерта, че напълно подкрепя решението на спора за името с Бившата югославска република Македония (БЮРМ) и че нейната позиция по националните въпроси не е засегната от политически целесъобразни действия, но не изясни категорично дали ще гласува „за“ Преспанското споразумение в парламента, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
„Нашето движение остава твърдо в решението си, че проблемът с БЮРМ трябва да бъде решен и Гърция трябва да играе водеща роля в отварянето на европейския път на съседната страна", се казва в изявление на партията след заседание на политическия й съвет.
„Когато става въпрос за национални въпроси, „То Потами“ не формира позицията си въз основа на партиен интерес, нито пък променя възгледите си в зависимост от възхода и падежа в даден момент. Имаме стабилни принципи, нямаме идеологически мании и не действаме импулсивно”, се казва още в текста.
В изявлението обаче не се уточнява дали депутатите ще одобрят Преспанското споразумение, подписано с цел разрешаване на десетилетия спор за името. Правителството се нуждае от подкрепата на поне част от депутатите на „То Потами“, за да ратифицира споразумението в парламента.


***

Скопие. Още един Никола, който трябваше да отиде в затвора, избяга от македонското правосъдие и бе включен в списъка за издирване на Министерството на вътрешните работи в югозападната ни съседка, съобщава електронното издание на скопския вестник „Независен“.
Става въпрос за Никола Войминовски, осъден на 13 години и шест месеца затвор за опит за убийство на д-р Зиядин Села от „Алианса за албанците“, който едва остана жив по време на събитията в парламента от 27 април 2017 г. Войминовски получи най-тежката присъда по делото, заради извличането на Села и предаването му на агресивната маса, която го преби до безсъзнание. Съучастник му бе Александър Яневски-Тоща.
От всички седем обвиняеми по делото двамата, вместо да бъдат вкарани в затвора в Шутка, получиха мярка домашен арест до влизане в сила на присъдата поради здравословни проблеми. Войминовски бе задържан за няколко месеца в следствения затвор, но в началото на май 2018 г. мярката му бе променена по искане на защитата. Появилата се тогава информация беше, че Войминовски страда от диабет и взима инсулин. Сега информацията от прокуратурата е, че той е имал сърдечносъдови проблеми, т.е. проблеми със сърцето. Прокуратурата предложи удължаването на домашния арест след постановяването на присъдата, тъй като здравето му все още е крехко.
Съдия Славица Андреевска осъди седем обвиняеми за нападението срещу Села на повече от осемдесет години затвор на 5 юли миналата година, но Апелативният съд все още не се е произнесъл по жалбата на присъдата, представена конкретно от Войминовски, така че след повече от шест месеца тя не е неотменима. Полицията информира вчера съда, че Войминовски не е намерен в дома си по време на редовна проверка, така че съдът, както и в случая с избягалия бивш премиер Никола Груевски, е наредил задържане след бягството му. Министерството на вътрешните работи казва, че те действат единствено по указание на съда.

***

Прищина. Според председателя на Социалдемократическата партия на Косово и съпредседател на националния екип за преговори със Сърбия Шпенд Ахмети посещението на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин в Белград показва спешната нужда от демократизация на региона, съобщава електронното издание на прищинския всекидневник Bota Sot.
„Прославянето на авторитарните режими от страна на Сърбия, която също е изправена пред масови граждански протести срещу авторитаризма, е показател, че регионът, по-специално Сърбия, трябва спешно да даде приоритет на демократизацията”, пише Ахмети в пост в социалната мрежа „Фейсбук“. Съгласно думите му, че интеграцията в ЕС трябва да бъде крайната цел за Балканите не само заради икономическата перспектива, но и заради демократичните ценности и правата на човека.

***

Белград Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин си тръгна от Белград след еднодневна визита. И макар еуфорията от „политическото събитие на годината“ все още да не е отминала, за Сърбия остават пет ключови въпроса, подчертават в редакцията на електронното издание на белградския Blic.

1) Какво да кажем за ЕС?

Посещението на Путин само по себе си не е непреодолим проблем за отношенията между Сърбия и Европейския съюз, но е по-трудно да се обясни грандиозността на неговото посрещане. Имайки предвид сътрудничеството между Сърбия и Русия, трудно е да си представим, че преди всичко балтийските страни и Полша, които треперят от имперската политика на Русия и „спомените от Студената война", ще проявят разбиране за същественото сближаване на Сърбия със ЕС.
Какво ни остава в този случай? Има надежда, че отношенията между Русия и ЕС в крайна сметка ще се подобрят. В един по-сложен вариант Сърбия може да се опита да се възползва от близостта си с Русия като вид натиск върху ЕС: ако не ни искате, други ни искат. Но това е рискован ход с непредвидими последствия.

2) Струва ли си руската икономическа помощ?

Сърбия се нуждае от помощ и сътрудничество, което може да получи. Русия е огромен и изкушаващ пазар. Вчерашните подписани споразумения и договори, особено тези в железопътния сектор, имат потенциал, поне на хартия.
Въпреки това основата на развитието на Сърбия е все още икономическите връзки с ЕС, най-големият ни търговски партньор. Страна, в която средната заплата е малко под 500 евро (Русия), не може да бъде в основата на икономиката на държава, в която средната заплата е малко над 400 евро (Сърбия). Ще прояви ли Сърбия дипломатическа мъдрост и сила за установяване на икономически отношения с ЕС и в същото време да използва близостта си с Русия и потенциала на руския пазар?

3) Какво ще стане с руския център в Ниш?

Руснаците го наричат хуманитарен център, а западните сили - шпионска база. Ключов дипломатически и политически въпрос в триъгълника Сърбия-Русия-НАТО, който не беше публично споменат по време на посещението на Путин. Интересно съвпадение. Сръбският президент Александър Вучич досега се съпротивляваше на упоритото и силно на настояването на Москва, че на работниците на руския център в Ниш трябва да се даде дипломатически статут. Колко повече може да нарасне натискът на Русия?

4) Колко разделена е Сърбия?

Не е проблем, че Сърбия е разделена на проруско мнозинство и прозападно малцинство. Проблемът е, че разделението достига до черните дълбочини на отворена, сляпа омраза към съперничещия блок. Реалността е, че Сърбия ще трябва да се примири с биполярния си характер, ако иска да продължи напред. Което не означава, че трябва да се предадем. Вече взимаме най-доброто от емоционалните отношения с Русия и практическата връзка със САЩ и Европейския съюз. Компромис! И предпоставка за това е ключовите фигури на двете усукани течения да развиват поне минимално ниво на съществено разбиране за мотивацията на другата страна.

5) Къде е, какво прави гражданската опозиция?

Опозиционната „Двери“ и Народната партия на Вук Йеремич бяха разочаровани от посещението на Путин, но само защото не бяха на мястото на Вучич, мълчанието на лидерите е онова, което остана от гражданската опозиция. В отсъствието на левицата и центъра, сръбската политическа сцена се премести вдясно.
Сърбия се нуждае от стабилност и баланс, което означава ясно дефинирани политически течения, основани на идеята за умерена левица и граждански център. И не само дефинирани, но и силни; опции, които имат идеали и не се страхуват да ги покажат.

***

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!

---