НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 08:46


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Парламентът отхвърли президентското вето върху Наказателния кодекс (ОБЗОР)

Парламентът отхвърли президентското вето върху Наказателния кодекс (ОБЗОР)

16 Януари 2019 | 21:43 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът преодоля ветото на президента Румен Радев върху последните промени в Наказателния кодекс. 137 депутати гласуваха промените да се приемат отново, а 43-ма бяха против. „За“ гласуваха - ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС, „Воля“ и независимите депутати, а „против“ само БСП. „ГЕРБ няма да натрият носа на президента, а на българските граждани и на тези, които боравят с Наказателния кодекс“, коментира в пленарна зала секретарят на ПГ на БСП Филип Попов. От левицата заявиха, че чрез измененията в Наказателния кодекс гражданите ще усетят репресивния апарат на държавата. Според тях българите са притеснени, защото през Наказателния кодекс ще се извършват репресии и тайни арести. От ГЕРБ обявиха, че опозицията е обърнала президентското вето в политическо говорене. Те опровергаха твърденията на БСП, че става въпрос за тайни арести. ГЕРБ призова левицата да прочете цялата европейска директива, която се прилага в Наказателния кодекс, а не избирателно.
Държавният глава върна закона за ново обсъждане на 19 декември 2018 г. Президентът оспори разпоредби от Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Според Румен Радев още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Това е 12-ото президентско вето. До момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът преодоля президентското вето върху Наказателния кодекс

Парламентът преодоля президентското вето върху Наказателния кодекс

16 Януари 2019 | 15:06 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът преодоля ветото на президента Румен Радев върху последните промени в Наказателния кодекс, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За“ повторното приемане на промените в Наказателния кодекс гласуваха 137 народни представители, 43 бяха „против“. „За“ гласуваха - ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС, „Воля“ и независимите депутати, а „против“ само БСП.
„Фокус“ припомня: Държавният глава върна закона за ново обсъждане на 19 декември 2018 г. Президентът оспори разпоредби от Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Според Румен Радев още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Това е 12-ото президентско вето. До момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Димитър Лазаров, ГЕРБ: Продължават внушенията, че в Наказателния кодекс става въпрос за тайни арести

Димитър Лазаров, ГЕРБ: Продължават внушенията, че в Наказателния кодекс става въпрос за тайни арести

16 Януари 2019 | 14:56 | Агенция "Фокус"
София. Продължава да се внушава, че става въпрос за тайни арести, с прилагането на директивата в Наказателния кодекс. Това каза депутатът от ПГ на ГЕРБ Димитър Лазаров в дебатите по ветото на президента върху Наказателния кодекс, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За какъв таен арест става въпрос? Някои от колегите продължават да правят тези внушения“, коментира той. „Когато четете директивите, ги четете от първия до последния член, а не избирателно“, призова Димитър Лазаров. „Идеята на директивата е да въведе еднакви изисквания за всички страни от ЕС“, обясни депутатът. „Не продължавайте да говорите тези лъжи за таен арест“, обърна се той към БСП.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Явор Божанков, БСП: Гражданите са притеснени, че с Наказателния кодекс ще се извършват репресии и тайни арести, приемането на ветото е възможност да отстраним неяснотите

Явор Божанков, БСП: Гражданите са притеснени, че с Наказателния кодекс ще се извършват репресии и тайни арести, приемането на ветото е възможност да отстраним неяснотите

16 Януари 2019 | 14:53 | Агенция "Фокус"
София. Гражданите са притеснени, че с Наказателния кодекс ще се извършват репресии и тайни арести, приемането на ветото е възможност да отстраним неяснотите. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ Явор Божанков по дебатите по президентското вето срещу Наказателния кодекс, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите му приемането на ветото не е проява на политическа немощ, а възможност, от която трябва да се възползват. „Тази консервативна материя не търпи никаква импровизация и никаква промяна без сериозни аргументи. Тук неяснота има. Тя беше хиперболизирана от неточни, за да не употребя по-тежки думи, изказвания на представители на управляващата коалиция“, каза още Божанков.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Данаил Кирилов, ГЕРБ: Опозицията обърна президентското вето в политическо говорене и плашене на хора

Данаил Кирилов, ГЕРБ: Опозицията обърна президентското вето в политическо говорене и плашене на хора

16 Януари 2019 | 14:50 | Агенция "Фокус"
София. Опозицията обърна президентското вето в политическо говорене и плашене на хора. Това каза председателят на Правна комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов по време на дебатите по президентското вето по Наказателния кодекс, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Ние не се защитавахме активно в този период от три или четири седмици“, поясни Кирилов. По думите му правото на адвокатска защита е защитено от Конституцияти и от текстовете на Наказателния кодекс. „В рамките на последните три седмици си поставих за цел да обсъдя този проблем, този въпрос, това вето с възможно най-изтъкнатите реномирани наказателно-правници в българската правна наука и правоприлагане“, каза Кирилов. Той посочи, че те са го убедили, че няма никакъв проблем. В реплика Иван Иванов от БСП заяви, Данаил Кирилов чете текстовете от Наказателния кодекс, както Дяволът Евангелието.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът удължи работното си време до гласуването на президентското вето върху Наказателния кодекс

Парламентът удължи работното си време до гласуването на президентското вето върху Наказателния кодекс

16 Януари 2019 | 13:49 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът удължи работното си време до гласуването на президентското вето върху Наказателния кодекс, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За“ предложението на ГЕРБ гласуваха 83 депутати, 30 бяха „против“, а двама се въздържаха.
Така не се стигна до гласуване на обратното предложение на БСП днес да се прочетат докладите, а утре да се проведат дебатите по ветото.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентарната правна комисия отхвърли президентското вето върху промените в Наказателния кодекс

Парламентарната правна комисия отхвърли президентското вето върху промените в Наказателния кодекс

15 Януари 2019 | 15:02 | Агенция "Фокус"
София. Парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента Румен Радев върху последните промени в Наказателния кодекс, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За“ повторното приемане на оспорените с президентското вето текстове гласуваха 10 депутати. „Против“ гласуваха шестима депутати. Така правната комисия отхвърли ветото на президента и прие повторно оспорените текстове.
„Фокус“ припомня: Държавният глава върна закона за ново обсъждане на 19 декември 2018 г. Президентът оспори разпоредби от Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Според Румен Радев още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Това е 12-ото президентско вето. До момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ПГ на БСП ще подкрепи президентското вето върху Наказателния кодекс

ПГ на БСП ще подкрепи президентското вето върху Наказателния кодекс

15 Януари 2019 | 14:06 | Агенция "Фокус"
София. Ще подкрепим ветото на президента Румен Радев, няма да подкрепим текстовете в Наказателния кодекс на второ четене. Това каза на заседание на правна комисия секретарят на ПГ на БСП Филип Попов, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Нарушен е балансът между защита на основни човешки права и защита интересa на държавата“, заяви той. „Поради липсата на конкретика за престъпленията, ще се стигне до произвол“, коментира Филип Попов във връзка с възможността за арест до 48 часа без уведомление на близките. „Кои ще бъдат изключителните обстоятелства“, попита депутатът. „Това е връщане към тъмните времена, когато правото не се е прилагало“, посочи Попов и изтъкна, че предложението за непълнолетните в Наказателния кодекс е недопустимо. „Считаме ветото за мотивирано. Напълно го споделяме. В голяма степен отговаря на доводите ни в първото четене“, каза още депутатът от левицата.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Зам.-министър Евгени Стоянов: В Наказателния кодекс е спазено изискването временната дерогация да се използва само при изключителни обстоятелства

Зам.-министър Евгени Стоянов: В Наказателния кодекс е спазено изискването временната дерогация да се използва само при изключителни обстоятелства

15 Януари 2019 | 13:51 | Агенция "Фокус"
София. Разпоредбите правилно транспонират изискванията на директивата. В Наказателния кодекс са спазени изискванията временната дерогация да се използва само при изключителни обстоятелства. Това каза на заседание на правна комисия зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Министерството на правосъдието счита, че процесът на транспониране е в пълно съответствие с директивата. Това важи и за разпоредбите във ветото на президента“, заяви той. „Предвидената дерогация за децата отговаря на общите условия на директивата. Тя е пропорционална, не надхвърля необходимото“, посочи зам.-министърът. „Защо не изброяваме конкретни състави на престъпления - защото това е изискване на директивата“, каза още Евгени Стоянов.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Емилия Друмева: Президентът не споделя подхода в промените в Наказателния кодекс - стига се до надхвърляне на целите

Проф. Емилия Друмева: Президентът не споделя подхода в промените в Наказателния кодекс - стига се до надхвърляне на целите

15 Януари 2019 | 13:43 | Агенция "Фокус"
София. С връщането на отделни текстове от Наказателния кодекс президентът Румен Радев приветства усилията на законодателя, но не споделя подхода при процеса на транспониране на директивата. При него се стига до надхвърляне на целите ѝ. Това каза на заседание на правна комисия секретарят на президента Румен Радев по правните въпроси проф. Емилия Друмева, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Върнатите за ново обсъждане текстове покриват три права на задържания с транспониране на една директива на ЕС, която конкретно се отнася до правото на достъп до адвокат в досъдебното производство; правото на уведомяване на трето лице при задържане; правото на комуникации с трети лица и консулски органи“, обясни проф. Друмева. „Това са значими права, които и досега в българското законодателство са ясно регламентирани“, уточни тя. „Директивата оставя на националните компетентни органи избора на формите и средствата за постигане на предписаната от нея цел“, заяви секретарят на президента. „Възраженията на ветото са само по отношение на възможността за временна дерогация, за правото на уведомяване на трето лице за задържането“, заяви Емилия Друмева и допълни, че от законодателя не е транспонирана възможността за временна дерогация на правото на адвокат, защото Конституцията не го позволява. „Така предложена временна дерогация става приложима за неограничен брой случаи“, коментира тя. „С този подход, с непрецизиране, с общо описание на хипотезата, съществува риск изключението да се превърне в правило. Да се получи непропорционално засягане на права“, заяви проф. Друмева.
Биляна ИВАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентарната правна комисия ще разгледа президентското вето върху последните промени в Наказателния кодекс

Парламентарната правна комисия ще разгледа президентското вето върху последните промени в Наказателния кодекс

15 Януари 2019 | 07:09 | Агенция "Фокус"
София. Парламентарната правна комисия ще разгледа ветото на президента Румен Радев върху последните промени в Наказателния кодекс. Това се посочва в дневния ред на заседанието. Държавният глава върна закона за ново обсъждане на 19 декември. Президентът оспори разпоредби от Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Според Румен Радев още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа.
Това е 12-ото президентско вето. До момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Заседанието ще се проведе от 13.00 часа в зала 238.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

На 15 януари парламентарната правна комисия ще разгледа президентското вето върху последните промени в Наказателния кодекс

На 15 януари парламентарната правна комисия ще разгледа президентското вето върху последните промени в Наказателния кодекс

14 Януари 2019 | 12:15 | Агенция "Фокус"
София. На 15 януари парламентарната правна комисия ще разгледа ветото на президента Румен Радев върху последните промени в Наказателния кодекс. Това се посочва в дневния ред на заседанието. Държавният глава върна закона за ново обсъждане на 19 декември. Президентът оспори разпоредби от Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Според Румен Радев още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа.
Това е 12-ото президентско вето. До момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Заседанието ще се проведе на 15 януари от 13.00 часа в зала 238.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Председателят на НС Цвета Караянчева: Диалогът с Президента липсва

Председателят на НС Цвета Караянчева: Диалогът с Президента липсва

22 Декември 2018 | 14:48 | Агенция "Фокус"
София. Диалогът с Президента липсва. Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в интервю
за предаването „Годината“ по Дарик радио. Нито един път държавният глава не е дошъл в Народното събрание, за да се обърне към народните представители, подчерта Караянчева в отговор на тезата на Радев, че правителството харчи непрозрачно обществени средства.
Караянчева коментира протеста на майките, като заяви, че ги подкрепя в техните искания. Тя допълни колко е важно, че са финализирани редица нормативни документи, които са в интерес на хората с увреждания.
Това е тяхна битка, която те спечелиха с много труд и много студ, каза Караянчева.
След като Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция, ние предложихме промени в законодателството, които да гарантират правата на тези жени и мъже, коментира Караянчева. Няма да подкрепим ветото на президента по промените в НК по отношение на задържането на деца без да се уведомяват за това родителите.
Според Караянчева става дума само за много изолирани случаи и то касаещи тероризъм.
Емоцията не винаги е добър съветник, каза Караянчева в отговор на въпроса какво е научила през отминаващата година.
Според нея Брекзит е думата на 2019 година.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Главният прокурор Сотир Цацаров: Нека ветото на президента се използва, за да се направи наредбата работеща

Главният прокурор Сотир Цацаров: Нека ветото на президента се използва, за да се направи наредбата работеща

22 Декември 2018 | 10:02 | Агенция "Фокус"
София. Ако на ветото на президента се реагира на инат, нещата не биха били добри – то трябва да се използва, за да се направи наредбата работеща. Това каза главният прокурор Сотир Цацаров в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
„Не мисля, че държавният глава наложи вето с мотиви, които са свързани с репресивен апарат. В ареста на един човек няма нищо тайно. Проблемът е, че се предвижда в изпълнение на европейска директива, уведомяването на конкретни лица, че лицето е задържано, да може да бъде удължено. Смятам, че тази мярка е разумна, но тя трябва да се прецизира. И от кръга на лицата, които не трябва да бъдат уведомявани, да изключим семейството, защото това е абсурд. Тази мярка според мен е приложима само за най-тежките престъпления. Тук не става дума толкова за политически диалог или критика, че се въвеждала репресия, а става дума за недообмислена правна техника. Ако на това вето се реагира на инат, тогава нещата не биха били добри. Т.е. нека ветото да се използва за това, че да се направи наредбата работеща“, заяви Цацаров.
На въпрос как ще коментира критиките на Лозан Панов, Цацаров отговори, че единственият общ език, който може да се намери с него, е този по задължение. „Комуникирам с него само в рамките на закона като с ръководител на друга институция. Ние с него имаме съвсем различни ценностни системи. Защото ми е трудно да приема, че смисълът на неговите обществени изяви е само и единствено атаката към прокуратурата, но не виждам нищо друго. До настоящия момент аз съм чул само критики – и към Прокуратурата, и към Народното събрание. Не съм чул от Панов нито една идея, ако някога успее да формулира такава, мнението ми за него може и да се промени“, заяви той.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Цветан Цветанов, ГЕРБ: Никъде в промените в Наказателния кодекс не се говори за таен арест - няма да се съобразим с ветото на президента

Цветан Цветанов, ГЕРБ: Никъде в промените в Наказателния кодекс не се говори за таен арест - няма да се съобразим с ветото на президента

22 Декември 2018 | 09:44 | Агенция "Фокус"
София. Никъде в промените в Наказателния кодекс не се говори за таен арест. Това каза председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и зам.-председател на партията Цветан Цветанов в предаването Тази събота по бТВ във връзка с промените в Наказателния кодекс. Той обясни, че промяната се прави заради европейска директива, приета след атентата в Париж през 2014 г. От 2016 г. в България има работна група по измененията, които трябва да бъдат направени, а от 2018 г. тече наказателна процедура за страната ни, защото всяка една страна трябва да изпълни ангажимента си, за да може се приеме тази директива във всяко едно национално законодателство на страните-членки.
„Направихме максимално либералния подход, за да можем да приемем тази директива, да бъде тя съотносима и към националното законодателство“, заяви Цветанов.
„Всичко, което правим, е за да защитим сигурността на страната, сигурността на българските граждани и тези граждани, които са на територията на страната“, посочи той и добави, че с промените не се нарушават човешките права, тъй като от самото начало на задържането на едно лице то има право и се възползва от адвокатска защита.
Цветанов отбеляза, че средата за сигурност вече е променена. „Нека да участваме активно в защитата и недопускането, а там където има извършено престъпление или подготвено такова - да знаем, че държавата е предприела всички мерки, за да защити живота и здравето на всички граждани“, добави той.
„Разбира се , че няма да се съобразим с ветото на президента. Това е 12-ото вето, което по никакъв начин не кореспондира с диалога, който трябва да има“, каза още Цветанов и още веднъж заяви, че промените в НК не нарушават правата на нито едно задържано лице, има само частично ограничаване за уведомяването, когато прокурорът прецени, че има достатъчно доказателства, че може да бъде осуетено разследването.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Председателят на НС Цвета Караянчева: Ветото на президента стана като национален спорт

Председателят на НС Цвета Караянчева: Ветото на президента стана като национален спорт

22 Декември 2018 | 09:42 | Агенция "Фокус"
София. Ветото на президента стана като национален спорт. Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ във връзка с наложеното от държавния глава вето върху промените в Наказателния кодекс.
Попитана как ще коментира последното президентско вето, Караянчева посочи, че това е станало национален спорт. „Всеки един месец имаме вето на президента. Това е негово право, но за мен е по-нормално да си поговори с експертите от народните представители, които са внесли този закон, и да разбере какво са имали предвид. Просто диалогът липсва. Има едно високомерие, което някак си не е добро, и това създава впечатление за напрежение между институциите. Преди няколко седмици поканих президента да дойде в парламента да види какво точно правим ние“, заяви тя и посочи че непознаването на тази институция води до грешни заключения.
На въпрос трябва ли България да купи новите изтребители F-16, Караянчева отговори, че най-важното е българските граждани да знаят къде отиват тези пари. „Трябва да се направи широк обществен дебат, за да можем да убедим всички, че това е най-добрият избор. Трябва да се доверим на специалистите – на хората, които са посочили точно тези самолети. Не бива да подценяваме работната група, която е работила по избора на самолетите. Надявам се да се направи една широка дискусия и да се одобрят от целия парламент“, заяви тя.
Караянчева коментира и темата за евроизбрите догодина. „Надявам се да вдигнем избирателната активност, защото това е симптом в цяла Европа – хората много не разбират каква е ползата от евроизборите и от ЕС“, каза тя.
Попитана дали е време за програмно правителство, Караянчева отговори, че в момента има легитимно избрано правителство и което изпълнява коалиционната си програма добре. „И резултатите, които виждаме в края на тази година, го доказват“, заяви тя.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Гл. прокурор Сотир Цацаров: Мярката "задържане под стража" без уведомление трябва да се прилага при тежки престъпления от организирани групи и тероризъм

Гл. прокурор Сотир Цацаров: Мярката "задържане под стража" без уведомление трябва да се прилага при тежки престъпления от организирани групи и тероризъм

20 Декември 2018 | 14:41 | Агенция "Фокус"
София. Мярката "задържане под стража" без уведомление трябва да се прилага при тежки престъпления на организирани групи и тероризъм. Това каза главният прокурор Сотир Цацаров относно приетите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Според мен нещата имат два аспекта. Първият е таен арест. Таен арест няма, това не е таен арест, по една проста причина. Лицето има право на адвокатска защита от самия момент, в който това лице е задържано. Второ, уведомяването или неуведомяването не е свързано с широк кръг неограничени лица. Измененията в Закона касаят неуведомяване по преценка на конкретно лице. Казано по друг начин, неуведомяване на конкретно лице, по преценка на органа на досъдебното производство, по преценка на прокурора. Арестът не е таен и неуведомяването не означава лишаване от право на защита или неуведомяване на целия възможен кръг от лица“, посочи той.
„При всички случаи, моето мнение е, че текстът се нуждае от прецизиране. Правя една ясна забележка, не влизам в диалога, парламент, вето, президент, блокиране на законодателна дейност. Абстрахираме се от политическите спорове. Според мен разпоредбата трябва да бъде прецизирана с две насоки, първата не може да се каже „неуведомяване на конкретно лице“. Законът трябва да изключи кръгът от лицата, на които ще бъде забранено уведомяването. Второ, трудно е да приемем, че това може да се приложи за всички престъпления. Това трябва според мен да се прилага за конкретно определени тежки престъпления безусловно за тероризъм, за престъпления извършени от организирани престъпни групи и т.н“, посочи той.
Според него промените в Наказателно-процесуалния закон трябва да се преразгледат в насока, кои лица могат да бъдат задържани под стража без уведомяване и да бъде сведено до определен кръг престъпления, които са най-тежки.
Даяна ДЮЛГЕРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът Румен Радев наложи вето на текстове от Наказателния кодекс (ОБЗОР)

Президентът Румен Радев наложи вето на текстове от Наказателния кодекс (ОБЗОР)

19 Декември 2018 | 19:47 | Агенция "Фокус"
София. Президентът Румен Радев наложи 12-о вето. Така държавният глава упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалният кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага. Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило.
Ветото върху промените в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е дванадесетото за президента, като до момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов коментира, че мярката, на която президентът налага вето, ще заработи само по престъпления за организирана престъпност и тероризъм - всяка друга теза може да бъде поднесена манипулативно. „България беше в наказателна процедура и беше в предпоставката да започне. Това, което ние направихме, е да се запознаем с директивата на ЕС и да предприемем съответните законодателни промени. Това задържане по никакъв не ограничава възможността за адвокат, който от самото начало, през целия процес, ако има такъв, той получава съответната адвокатска защита. Тук говорим само за обкръжението и близките на задържаното лице", коментира Цветанов и заяви, че стилът на президента е да се налага вето, за да може да има дебат и да се търси поредната конфронтация или заблуждение. Той подчерта, че всичко, което е направено в НК, е съгласно директива на ЕС. Цветанов подчерта, че са в състояние да информират президента по мотивите на промените в Наказателния кодекс, министърът на правосъдието може да предприеме действия. По думите му ветото най-вероятно ще бъде разгледано след Нова година.
Заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков коментира, че ветото на президента е основателно и от БСП ще го подкрепят. "Нека управляващите, които останаха глухи за всички предупреждения, включително експертната общност, да не се оправдават с европейски директиви“, каза той. По думите му европейската директива ясно определя при кои престъпления може да бъде използвано такова изключение. „В българския закон това нещо го няма и много правилно президентът го връща за повторно обсъждане. Надявам се да бъде чут", коментира още Крум Зарков.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Крум Зарков, БСП: Ветото на президента на Наказателния кодекс е основателно и ние ще го подкрепим

Крум Зарков, БСП: Ветото на президента на Наказателния кодекс е основателно и ние ще го подкрепим

19 Декември 2018 | 11:32 | Агенция "Фокус"
София. Ветото на президента на Наказателния кодекс е основателно и ние ще го подкрепим. Това каза заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков пред журналисти във връзка с ветото на държавния глава върху промените в НК, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Ветото на президента по отношение на изключение на общоприетия принцип, че когато някой е арестуван, има право да уведоми трето лице, е напълно основателно. Ние ще го подкрепим, още повече, че БСП предложи между първо и второ четене този текст да отпадне. Нека управляващите, които останаха глухи за всички предупреждения, включително експертната общност, да не се оправдават с европейски директиви“, каза той. По думите му европейската директива ясно определя при кои престъпления може да бъде използвано такова изключение. „В българския закон това нещо го няма и много правилно президентът го връща за повторно обсъждане. Надявам се да бъде чут“, каза още Зарков.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Цветан Цветанов, ГЕРБ: Стилът на президента е да се налага вето, за да може да има дебат и да се търси поредната конфронтация или заблуждение

Цветан Цветанов, ГЕРБ: Стилът на президента е да се налага вето, за да може да има дебат и да се търси поредната конфронтация или заблуждение

19 Декември 2018 | 11:24 | Агенция "Фокус"
София. Стилът на президента е да се налага вето, за да може да има дебат и да се търси поредната конфронтация или заблуждение. Това каза председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пред журналисти във връзка с ветото на държавния глава върху промените в НК, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Той подчерта, че всичко, което е направено в НК, е съгласно директива на ЕС. „Това е станало след извършените терористични актове в Париж“, каза още Цветанов. Той обясни, че ако едно лице извърши тежко престъпление, което е с предпоставка да може да се заличат доказателства, да може да се предупреди съучастниците на това тежко престъпление или терористичен акт, в този кръг и в този вид престъпления, прокурорът е този, който може да поиска да не се уведомяват тези близки хора и този кръг. „Това разбира се, подлежи на съдебна санкция“, каза още Цветанов. По думите му с този либерален подход, който е предприет от парламента, лицето си получава адвокатската защита и никъде не е говорено за ограничаването й. „Нямаме никакви притеснения, ще се запознаем обстойно с мотивите на президента“, каза Цветанов.
В състояние сме да информираме президента по мотивите на промените в Наказателния кодекс, министърът на правосъдието може да предприеме действия, коментира още той. По думите му ветото най-вероятно ще бъде разгледано след Нова година.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Цветан Цветанов, ГЕРБ: Арестът за 48 часа без уведомление ще заработи само по престъпления за организирана престъпност и тероризъм

Цветан Цветанов, ГЕРБ: Арестът за 48 часа без уведомление ще заработи само по престъпления за организирана престъпност и тероризъм

19 Декември 2018 | 11:23 | Агенция "Фокус"
София. Мярката, на която президентът налага вето, ще заработи само по престъпления за организирана престъпност и тероризъм - всяка друга теза може да бъде поднесена манипулативно. Това каза председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пред журналисти във връзка с ветото на държавния глава върху промените в Наказателния кодекс, касаещи възможността за арест за 48 часа без уведомление, предаде репортер на Агенция „Фокус“ „Не съм запознат с мотивите на президента, но мога да кажа няколко думи относно текстовете, които бяха приети в българския парламент. Тази директива на ЕС е задължителна за всички държави членки. Това стана след терористичните актове в Париж, когато имаше необходимост от задържане на лица и да се ограничи възможността за уведомяване на техни близки“, каза Цветанов. „България беше в наказателна процедура и беше в предпоставката да започне. Това, което ние направихме, е да се запознаем с директивата и да предприемем съответните законодателни промени. Това задържане по никакъв не ограничава възможността за адвокат, който от самото начало, през целия процес, ако има такъв, той получава съответната адвокатска защита. Тук говорим само за обкръжението и близките на задържаното лице. Тук не е за да се ограничи неговата защита, а за да не се осуети разследването по тежки престъпления или по терористични актове“, каза Цветанов. По думите му тази мярка ще заработи, само по престъпления, свързани с организирана престъпност и тероризъм.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът наложи вето върху промените в Наказателния кодекс

Президентът наложи вето върху промените в Наказателния кодекс

19 Декември 2018 | 10:06 | Агенция "Фокус"
София. Държавният глава упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалният кодекс. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага. Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило.
Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи.
Агенция „Фокус“ припомня:
Ветото върху промените в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е дванадесетото за президента, като до момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.


Мотивите за налагане на вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Република България е демократична и правова държава и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя целите за поддържане и развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменно условие за развитие на европейските правни системи.
За повишаване на доверието в наказателното правосъдие на държавите членки, което да доведе до по-ефективно съдебно сътрудничество, в Европейския съюз са установени минимални правила във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане. Част от разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са насочени именно към тези права. Тяхната значимост е извън съмнение и именно поради това не мога да споделя подхода на законодателя към въвежданите ограничения на правото за уведомяване на трето лице при задържане. Тези ограничения се съдържат в § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от ЗИД НК, с които се създават съответно ал. 9 в чл. 63 и ал. 5 в чл. 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Новата уредба допуска уведомяването за задържане да може да се отложи за срок до 48 часа, „когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство“. При същите хипотези и с цел да се защити най-добрият интерес на задържан непълнолетен, уведомяването по новата уредба може да се отложи за срок до 24 часа. За сравнение - досегашната уредба изисква незабавно уведомяване на семейството на обвиняемия за задържането му и, ако обвиняемият желае – на работодателя (чл. 63, ал. 7 НПК), а по отношение на непълнолетните незабавно се съобщава на техните родители или попечители, както и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик (чл. 386, ал. 4 НПК). Така с възможността за отлагане новата уредба въвежда изключения от съществуващите досега правила за уведомяване при задържането.
Подкрепям всички усилия и мерки в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност, за които считам приетите промени за уместни и оправдани. Не съм съгласен, обаче, с подхода на законодателя, който не очертава кръга на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на уведомяване е част от гаранциите за задържаните лица срещу малтретиране, признати в практиката на Европейския съд по правата на човека. Тази практика обхваща и държави членки на Европейския съюз и утвърждава осигуряването на своевременна възможност задържаният да се свърже с близките си като гаранция за спазване на основни права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v . Bulgariа).
Правото на уведомяване на трети лица за задържането е уредено и в Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент, и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Директивата дава възможност да се въвежда временна дерогация от правата, които тя гарантира. Същевременно директивата изисква държавите „да определят в националното си право основанията и критериите за всяка временна дерогация“ и „следва да използват тези временни дерогации в ограничен брой случаи“ (съображение 38 от Директива 2013/48/ЕС). Въпреки че ЗИД НК въвежда в българското законодателство тази директива, в него не се съдържат посочените гаранции. При задържаните пълнолетни употребеното понятие „конкретно лице“ дава възможност да не бъде уведомявано до 48 часа семейството на задържания (§ 7, т. 5, б. „в“ относно чл. 63, ал. 9 НПК). Без да е очертан кръгът на престъпленията, за които може да се прилага това ограничение, то става приложимо в нелимитиран брой случаи. Освен това липсва задължение компетентните органи, когато отлагат уведомяването на конкретно лице, „първо да преценят дали друго трето лице, посочено от заподозрения или обвиняемия, би могло да бъде уведомено за задържането му“ (съображение 35 от Директива 2013/48/ЕС). По този начин приетата уредба не гарантира, че няма да има случаи, в които никой от близките не е уведомен за задържането. Европейският съд по правата на човека е имал повод да отбележи, че с оглед дълбоката тревога, която може да предизвика внезапното изчезване на член на семейството дори и за кратък период от време, на задържаното лице следва да се осигури възможност да се свърже бързо с близките си и това произтича както от редица международни актове, така и от релевантните норми на националното законодателство (Lebois v . Bulgariа, § 53).
Още по-тревожно е въвеждането на подобно ограничение спрямо задържани непълнолетни, което позволява до 24 часа да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и директора на учебното заведение, в което те се обучават (§ 7, т. 19 относно чл. 386, ал. 5 НПК). Не мога да се съглася с такова ограничение предвид Конституцията, която вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага (чл. 47, ал. 1).
В приетия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти. Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Това не съответства на конституционната повеля да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4) и не изпълнява изискванията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „конкретно лице“ за задържането може да засегне и други конституционни права, като например правото на труд в случай на неуведомяване на работодателя за задържането.
Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 7, т. 5, б. „в“ и т. 19 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на 13 декември 2018 г.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът прие окончателно промени в Наказателния кодекс, с които лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки, ще подлежат на наказателна отговорност (ОБЗОР)

Парламентът прие окончателно промени в Наказателния кодекс, с които лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки, ще подлежат на наказателна отговорност (ОБЗОР)

13 Декември 2018 | 20:13 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът прие окончателно промени в Наказателния кодекс, с които даде възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки. Предвижда се и създаване на механизъм за превенция на нелегалното производство. С лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 20 до 100 хил. лева ще се наказва лице, което произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без разрешително. Лице, което изготвя, държи или укрива предмети, предназначени за изграждане на съоръжения за производство на алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия, ще се наказва с лишаване от свобода до 3 години.
С промените се дава право и на обвиняеми да получават информация, улесняваща избора им на защитник. Съгласно текстовете те имат право свободно да осъществяват връзка със защитника си, да се срещат насаме с него, да получават съвети и друга правна помощ, включително преди и по време на разпити и други процесуални действия. Съгласно приетите текстове, митническите служители са длъжни да разясняват на задържаните правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото им да откажат да дават обяснения. За отказа от защитник и обстоятелствата, при които той е направен, се съставя протокол. Когато задържаните са чужди граждани, по тяхно искане чрез МВР незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чиито граждани са задържаните.
Цветилена СИМЕОНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Парламентът прие промени в Наказателния кодекс, с които даде възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи  и разпространяващи нелегално акцизни стоки

Парламентът прие промени в Наказателния кодекс, с които даде възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки

13 Декември 2018 | 12:53 | Агенция "Фокус"
София. Парламентът прие промени в Наказателния кодекс, с които да де възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Промените бяха приети на второ четене. На вниманието на депутатите бе представен общ доклад по законопроектите за промени в Наказателния кодекс, внесени от ПГ на ГЕРБ и от Министерски съвет. Измененията, внесени от ГЕРБ предвиждаха въвеждане на правна възможност за търсене на наказателна отговорност на лицата, произвеждащи и разпространяващи нелегално акцизни стоки, така и създаване на механизъм за превенция на това нелегално производство. Депутатите определиха с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 20 до 100 хил. лева да се наказва лице, което произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без разрешително. Лице, което изготвя, държи или укрива предмети, предназначени за изграждане на съоръжения за производство на алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия ще се наказва с лишаване от свобода до 3 години. Парламентът даде право на обвиняемия да получава информация, улесняваща избора му на защитник. Измененията, касаещи правата на обвиняемия са заложени в преходните и заключителни разпоредби и с тях се изменя Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно текстовете той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди да започне и по време на разпита и други процесуални действия. Съгласно приетите текстове митническите служители са длъжни да разясняват на задържания правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже и да дава обяснения. За отказа от защитник и обстоятелствата, при които е направен, се съставя протокол. Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане, незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез МВР. С внесения от Министерски съвет законопроект се транспонират текстовете на европейски директиви в националното законодателство. Част от предложенията предвиждат включване на текстове в Наказателния кодекс, които са съобразени и адекватни на сегашната фактическа обстановка и механизма на извършване на деянията по противозаконното отнемане на моторни превозни средства.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.