НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 08:08


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

EA Daily: Порошенко подписа закон за разширяване на морските граници на Украйна от 12 на 24 морски мили

EA Daily: Порошенко подписа закон за разширяване на морските граници на Украйна от 12 на 24 морски мили

30 Декември 2018 | 11:29 | Агенция "Фокус"
Киев. Президентът Петро Порошенко подписа Закон, с който морските граници на Украйна се разширяват от 12 на 24 морски мили, съобщиха от пресслужбата на държавния глава, предава руската агенция EA Daily.
„Съгласно закона, прилежащата зона е зона в открито море, която принадлежи към териториалното море на Украйна и външна граница, която се намира на повече от 24 морски мили, считани от изходните линии, от които се отмерва ширината на териториалното море на Украйна“, се казва в съобщението.
Според Закона в Черно море се въвежда „прилежаща зона“ на Украйна, която е установена на 24 морски мили (44,4 км) от изходните линии, от които се смятат териториалните води на страната, обяснява медията, като посочва, че принципно териториалните води са ограничени в зоната от 12 мили (22,2 км) от тези линии.
Руската агенция отбелязва още, че във въпросната зона от 24 морски мили Военноморските сили на Украйна ще могат да спират, оглеждат, задържат или арестуват чуждестранни кораби и членовете на техния екипаж. Ако плавателния съд е нарушил законодателството и се опитва да се скрие, то на украинските сили са дадени правомощия да преследват нарушителя и да го задържат, за да бъде подведен под отговорност „в съответствие с Конвенцията на ООН по морското право от 1982 година“.
Правото за преследване важи, докато плавателният съд не влезе в териториалното море на държавата, под чийто флаг плава, или на която и да е друга държава. Законът влиза в сила на следващия ден след обнародването му.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС:Порошенко подписа  закон за разширение на принадлежащата на Украйна морска зона

ТАСС:Порошенко подписа закон за разширение на принадлежащата на Украйна морска зона

30 Декември 2018 | 00:44 | Агенция "Фокус"
Киев. Контролираната морска територия на Украйна се увеличава до 24 морски мили, съобщи ТАСС.
Президент на Украйна Петро Порошенко е подписал закон за правния статус и режим на принадлежащата на Украйна морска зона. Това съобщение е било публикувано в събота в сайта на държавния глава на Украйна.
На 6 декември Върховната рада на Украйна прие законопроект „За принадлежащата на Украйна зона ", според което контролираната морска територия се увеличава с 12 морски мили и достига 24 мили. В парламента са отбелязали, че така се дава възможност да се засилят контролните функции на пограничните служби и да се охранява крайбрежната зона. Освен това със закона се разширяват пълномощията на граничарите да правят оглед на рибарските съдове в принадлежащата зона, както и да контролират придвижването и пребиваването на украински и чуждестранни невоенни съдове, а също и на военни кораби в нея.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Русия наложи нови санкции на Украйна: Забрани вноса на редица стоки

РИА Новости: Русия наложи нови санкции на Украйна: Забрани вноса на редица стоки

29 Декември 2018 | 13:06 | Агенция "Фокус"
Москва. Министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев подписа постановление за забрана на вноса на редица украински стоки в Русия, предава РИА Новости.
„Това е ответна мярка на санкционните ограничения от страна на Украйна“, се казва в съобщението на премиера в „Туитър“.
Ограниченията ще засегнат най-вече промишлените стоки. В списъка са включени също селскостопанска продукция, суровини и продоволствия.
Това е пореден епизод в санкционната „война“ между Москва и Киев.
Първо, Украйна въведе антируски санкции през септември 2015 година, а след това на няколко пъти ги разшири.
В отговор на това, на 1 ноември Русия въведе ограничения срещу 322 физически и 68 юридически лица. Сред тях са министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков, директорът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Василий Грицак, министърът на отбраната Степан Полторак, радикалите Дмитрий Ярош и Олег Ляшко и бившите премиери Юлия Тимошенко и Арсений Яценюк.
В сряда, 26 демекври, Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБУ) взе решение за въвеждане на нови санкции срещу Русия. Те са срещу руски компании, бизнесмени, политици и депутати и работници в силовите структури.
Един ден преди това Медведев разшири списъка на украинските физически и юридически лица, срещу които се прилагат специални ограничителни мерки. Те се разпространиха върху украински финансови, електроенергетически и държавни компании, както и над много политици, сред които повече от 200 депутати от Радата.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Порошенко искал да продължи военното положение, но просто му попречили

РИА Новости: Порошенко искал да продължи военното положение, но просто му попречили

28 Декември 2018 | 01:51 | Агенция "Фокус"
Москва/Киев. На заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана президентът Порошенко обяви, че отменя военното положение, въведено преди месец в 10 области на Украйна след инцидента в Керченския проток, съобщава РИА Новости.
По думите на държавния глава, ако не били предстоящите избори, той би помолил Рада-та да продължи срока на военното положение, тъй като „нищо не може да се направи с руската заплаха“.
Най-интересното и удивителното в цялата история е, че винаги зад действията на украинските власти стои скрит някакъв напълно рационален замисъл и внимателно обмислен план. Може би много по-лесно биха се възприемали техните авантюри, ако имаха малко по-спонтанно-безсмислен характер, коментира случващото се в Киев руската информационна агенция.

В момента може само да се градят догадки какъв е бил първоначалният замисъл на Киев да предизвика Керченския инцидент, какви са целите му, какви ответни действия от Русия се очакват и как се планира да се употреби цялата тази ситуация.

В резултат държавно-политическото портфолио на днешните украински управляващи се попълни с още един проект, превърнал се в провал.
Няма съмнение, че съвсем скоро предстои светът да съзре нови блестящи инициативи на украинските власти, които по тяхно мнение, трябва да им помогнат да разрешат някои от настоящите задачи.
В крайна сметка март и предстоящите президентски избори съвсем не са толкова далеч, а перспективата пред Петро Порошенко в тази насока съвсем не е ясна.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: Пушков предрече засилване на „предвоенната истерия“ на Порошенко

„Известия“: Пушков предрече засилване на „предвоенната истерия“ на Порошенко

27 Декември 2018 | 02:41 | Агенция "Фокус"
Москва. Президентът на Украйна Петро Порошенко няма да се откаже от предвоенната истерия след отмяната на военното положение в страната. Напротив, ще я поддържа и ще я засилва, уверен е руският сенатор Алексей Пушков, пише вестник „Известия“.
Според него Порошенко е отменил военния режим, за да не го обвинят, че е провалил президентските избори, които трябва да се проведат през март.
Всички заплахи на украинския лидер за някаква „руска агресия“ не се сбъдват.
«Няма агресия на Русия » под формата на нападение срещу Мариупол, за която той (Порошенко. Бел. на «Известия») говореше на всеки ъгъл. В Европа не приеха това на сериозно, а опонентите му го заподозряха в по-лоши намерения. Трябваше да отмени военното положение »,написа Пушков в Туитър.
Сенаторът не изключва възможността от нови провокации от страна на президента на Украйна в името на това да получи подкрепа от Запада.
«Отмяната на военното положение не означава, че Порошенко ще се откаже от предвоенната истерия. Напротив, ще я поддържа и разширява, докато е възможно да се стигне до ново изостряне на положението, за да може под неговото прикритие да изфабрикува нужните му факти около изборите и да получи автоматично подкрепата на Запада », добавя сенаторът.
На 26 декември президентът на Украйна обяви, че в 10 области отменя военното положение. Специалният режим беше въведен, след като в Керченския проток Киев организира провокация, при която три кораба на ВМС на Украйна навлязоха в териториалните води на Русия и бяха задържани.
В Държавната дума на РФ отбелязаха, че въвеждането на военно положение приключи с позор за Украйна.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Украинская правда“: Петро Порошенко отмени военното положение в Украйна

„Украинская правда“: Петро Порошенко отмени военното положение в Украйна

26 Декември 2018 | 14:57 | Агенция "Фокус"
Киев. Президентът на Украйна отмени военното положение в 10 области на страната, заяви самият той на заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) на 26 декември, пише онлайн изданието на вестник „Украинская правда“.
„Сега, в 14 часа (съвпада с българското време), се прекратява военното положение. Това е мое принципно решение. То се основава на анализ на всички съставящи на текущата ситуация със сигурността на страната“, заяви държавният глава.
Порошенко констатира, че „ситуацията около страната не са се променили много“.
„ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа) потвърди данните на нашето разузнаване, в района на Луганск са намерени скрити системи за реактивен огън „Град“, увеличено количество артилерия и не са оттеглени танковете. Не е намаляло и и военното присъствие на Русия в Азовско море“, заяви президентът на Украйна.
В същото време Порошенко обясни непродължаването на военното положение с приближаването на президентските избори в страната.
„Искам да подчертая, че руската заплаха не е изчезнала. Ще бъда откровен с вас, ако не бяха изборите, ние бихме поискали от Върховната рада да продължи това военно положение“, заяви той.
„Защо взимам решение да не продължа военното положение „Защо решавам да не продължа военното положение. Защото имаме две заплахи: от една страна, заплахата от пряка военна агресия, а от друга – заплахата за настъпление срещу демократическите права и свободи на гражданите“, отбеляза украинският президент.
Въпреки това, по думите на Порошенко, по време на военното положение, отбранителните способности на въоръжените сили на Украйна и други звена на отбранителния сектор „са получили съвсем друго измерение“.
„Свършена е много работа за съкращаване на сроковете за създаване на бойна координация, за доукомплектоване за сметка на резерва от първия призив и за модернизацията на въоръжението и военната техника от цялото общество. Хората трябва да знаят какво е направено за този месец и как бяха засилени отбранителните възможности на държавата“, заяви държавният глава.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Газета.ru: Край на войната? Как Украйна изкара месец на военно положение

Газета.ru: Край на войната? Как Украйна изкара месец на военно положение

26 Декември 2018 | 02:26 | Агенция "Фокус"
Москва. Военното положение в Украйна приключва. На 26 декември президентът Порошенко ще има последния шанс да го удължи. Ако това не се случи, на следващия ден, 27 декември, то автоматично ще загуби своята сила.
Решението за налагане на военно положение беше взето преди 29 дни, на 26 ноември. Въпреки това форматът, в който трябваше да действа, стана причина за разгорещени дебати сред украинските политици. Първоначално Съветът за национална сигурност и отбрана предложи да го въведе за срок от 60 дни в цяла Украйна. Впоследствие Върховната Рада подозираше, че Порошенко се опитва да използва военното положение, за да отмени изборите през март и отказа да го одобри.
Президентът направи отстъпки, като намали продължителността на военното положение два пъти и обеща, че „гарантира провеждането на избори“.
Обхватът на военното положение също бе намален. В резултат на това тя обхваща 10 региона, граничещи с Русия.
Военното положение беше се отрази на всеки един от регионите по различен начин: местните власти сами решиха кои ограничения да се установят.
В Одеса, например, бяха ограничени полетите на дронове, в Запорожка област – забраниха лова. Навсякъде на цивилните граждани беше ограничено правото да носят военни и камуфлажни униформи, а за самите военни ограничиха продажбата на алкохол. Също така в повечето области броят на полицейските патрули и охраняваните съоръжения очаквано беше увеличен.
Основната последица от въвеждането на военно положение обаче е, че жителите на десетте региона изгубиха правото си на глас на местните избори, проведени на 23 декември.
Провеждането на избори и кампании по време на военно положение е забранено, а Върховната Рада не е приела закон, който би позволил провеждането на избори в десетте региона.
В резултат на това партията на президента се обяви за победител на регионалните избори.
Според Андрей Ермолаев, един от основните резултати от военното положение е още по-голямата поляризация на украинското общество.
„Тази част от обществото, която наистина се бои от войната, се страхува от пряко от руската страна, разбира се, подкрепя действията на властите. Защото в масовото съзнание има такова явление – „руската заплаха“. И това трябва да се има предвид. Но онези хора, които критикуваха властите, като цяло и „партията на войната“, и Порошенко, естествено, оценяват това изключително негативно. Затова военното положение е поляризирало общественото мнение“, казва украинският политически анализатор.
„Самата тема на военното положение беше на върха. Президентът насочи вниманието си към себе си, към оценките си, към разширяването на заплахата от война. И по този начин той стана най-известния създател на новини. Той си създаде един изключителен месец“, заяви експертът.
„Мисля, че реалната оценка на ситуацията, възникнала в Украйна през ноември-декември, можем да разберем, по отношение на общественото мнение, не по-рано от края на януари след новогодишните празници“, добави Ермолаев.
Той също така обясни, че Киев се опитва да използва военното положение, въведено в Украйна в своята политика по отношение на Донбас.
В Донецка народна република и Луганска народна република са уверени, че Киев ще се опита да удължи военното положение чрез провокации в Донбас.
Същата гледна точка се споделя и в Русия. На 24 декември министерството на външните работи на Руската федерация заяви, че властите в Киев подготвят няколко варианта за ескалиране на конфликта в Донбас, включително масирана атака, нападение с биологични оръжия или кибератака.
В самопровъзгласилите се републики смятат, че атаката може да започне на 25-26 декември. Въпреки това, ако очакваната провокация не се осъществи, военното положение ще бъде премахнато.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна прекратява военното положение, наложено след инцидента в Керченския проток

ТАСС: Украйна прекратява военното положение, наложено след инцидента в Керченския проток

25 Декември 2018 | 23:30 | Агенция "Фокус"
Киев. В Украйна приключва 30-дневния срок на военно положение, въведено от президента Петро Порошенко след инцидента в Керченския пролив, съобщава агенция TACC. На 25 ноември три кораба на украинските Военно-морски сили нарушиха правилата за преминаване през териториалните води на Русия. Корабите бяха задържани, а 24 члена на екипажа бяха арестувани заради незаконно преминаване на държавната граница на Руската федерация.
Петро Порошенко използва случая за да въведе военно положение в страната. Първоначално то трябваше да обхване цялата територия на Украйна и да бъде в сила 60 дни, което автоматично означаваше отлагане на президентските избори. Това обстоятелство предизвика протест на почти всички политически сили в страната. Политиците обвиняват Порошенко, че бързо губи подкрепата на населението, в опит да узурпира властта.
В резултат на това президентът беше принуден да отстъпи. В телевизионно обръщение към нацията той намали срока на военното положение на 30 дни, така че да „не се припокрива с предизборната кампания“. Държавният глава също беше принуден да се откаже от налагането на военно положение в цялата страна, запазвайки го само в районите, граничещи с Руската федерация и Приднестровието.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: В Бундестага коментираха „Северен поток 2“

РИА Новости: В Бундестага коментираха „Северен поток 2“

25 Декември 2018 | 21:25 | Агенция "Фокус"
Берлин. Газопроводът „Северен поток 2“ няма да доведе до зависимостта на Европа от Русия, а до взаимозависимостта на двете страни, заяви за „Шпигел“ Юрген Тритин от партията на Зелените, съобщава РИА Новости.
„Основният аргумент, че европейските страни ще зависят от Русия, е неверен. Газопроводът ще доведе до взаимозависимост, защото връзките между производителя и потребителя са големи“, каза Тритин, отговаряйки на въпрос за възможна заплаха за сигурността на страните от Централна и Източна Европа във връзка със строителството на„ Северен поток 2“.
Той отбеляза също, че производителят е дори в по-зависима позиция, ако потребителят има други източници на доставки. „Докато Европа може много лесно да премине към втечнен природен газ от Съединените щати или Катар, Русия не може толкова лесно да смени потребителя. За това тя ще трябва да построи нов газопровод към Китай. Това отнема време“, добави депутатът.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Герхард Шрьодер критикува САЩ за упражняване на натиск за „Северен поток-2“

ТАСС: Герхард Шрьодер критикува САЩ за упражняване на натиск за „Северен поток-2“

23 Декември 2018 | 00:30 | Агенция "Фокус"
Берлин. САЩ имат свои енергийни интереси в Европа, с което се обяснява натиска, който упражняват във връзка с осъществяването на проекта за газопровода „Северен поток-2“, а Германия е длъжна сама да реши с кого да прави бизнес и с кого да не прави. Това е гледната точка на бившия канцлер на ФРГ (1998-2005) Герхард Шрьодер в интервю пред германския вестник Welt am Sonntag, цитиран от ТАСС.
"Те правят това не от любов към Украйна, а защото искат самите те да доставят газ в Германия, втечненият газ е с по-лошо качество и по-скъп от онзи, който се доставя по тръбопровод ", заявил социалдемократът.
Според него Берлин не е длъжен да позволява на Вашингтон да определя с кого може да търгува и с кого не може. "Иран, Китай, Русия, – ако така вървят нещата, то ние не трябва да имаме икономически отношения с никого. За страна, зависима от износа, каквато е Германия, това не е приемливо. При цялото ми уважение и при цялата дружба, която има между нас, трябва това да се каже на американците ", отбелязва Шрьодер.
Той е уверил, че не е политик, който застава на антиамериканска позиция. "Въпреки това моите усилия във външната политика винаги са били насочени да постигна относителна независимост от САЩ и да я запазя ", пояснява бившият канцлер.
Новият газопровод
Проектът "Северен поток - 2" предвижда изграждане на две тръби на газопровода с обща мощност от 55 млрд куб. м газ годишно. Те ще тръгват от крайбрежието на Русия, ще минават през Балтийско море и ще стигат до Германия. Общата цена на проекта е 9,5 млрд евро. Пускът му е планиран за края на 2019 година.
Оператор на строителството на газопровода е компания Nord Stream 2 AG, като неин единствен акционер е "Газпром". Европейските партньори на "Газпром" - Wintershall, Uniper, OMV, Engie и Royal Dutch Shell – финансират 50 на сто от общата проектна стойност, т.е. по 950 млн евро всеки от тях.
Позицията на Федералната република
Властите в Берлин нееднократно заявяват, че "Северен поток - 2" е икономически проект и решение за неговата съдба взема само бизнесът. При това важно е след пускането в действие и на втората тръба, Украйна да запази ролята си на транзитен преносвач.
Във ФРГ много пъти са казвали, че "Северен поток - 2" ще позволи да се постигне диверсификация на доставките на газ за страната. Този енергоносител е важен за Германия, като се има пред вид, че постепенно тя се отказва от атомните електроцентрали и преминава към алтернативна енергетика.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Захарова: Новото преминаване на кораби на ВМС на Украйна през Керченския проток ще се превърне в провокация

ТАСС: Захарова: Новото преминаване на кораби на ВМС на Украйна през Керченския проток ще се превърне в провокация

19 Декември 2018 | 23:23 | Агенция "Фокус"
Москва. Обявеният от секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Александър Турчинов новото несанкционирано преминаване на украински военни кораби през Керченския проток ще се превърне в поредната безотговорна провокация, съобщава ТАСС. Това е заявила в сряда на брифинг Мария Захарова, директор на Отдела за информация и печат на руското МВнР.
"Това съобщение просто е поредна провокация. То е абсолютно безотговорно. Само ще усложни ситуацията. Много партньори на Украйна се опитват да намалят напрежението в тази ситуация и търсят пътища за деескалация“,обръща внимание официалната представителка на ведомството и добавя, че „на фона на тези опити, предприети от редица държави и от ЕС, да се прави подобно изявление е визитка картичка за режима в Киев.“
В сряда Александър Турчинов даде интервю за британската корпорация БиБиСи, в което заяви, че Украйна не възнамерява да се отказва от плавания на совите кораби в Азовско море през Керченския проток и не изключва възможността за унищожаване на Кримския мост. Той е заявил също за готовността на да се поканят представители на ОССЕ, НАТО и други международни организации, които да присъстват на украинските кораби.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

TАСС: Украйна готви ново преминаване през Керченския проток

TАСС: Украйна готви ново преминаване през Керченския проток

19 Декември 2018 | 16:29 | Агенция "Фокус"
Киев. Украйна готви ново преминаване през Керченския проток, предава TACC
Украйна не възнамерява да се откаже да преминава с военните си кораби до Азовско море през Керченския проток. Това съобщи в сряда секретаря на Съвета за Националната сигурност и отбрана на Украйна Олександър Турчинов. В интервю за BBC той каза, че следващият преход ще се осъществи възможно най-скоро.
"Ако ние спрем и отстъпваме, Русия ще изпълни задачата си да завземе Азовско море, ще представи нови морски граници в Черно море, фактически легализирайки окупацията на Крим", каза той. въпросът не може да бъде бавен.Ние също предлагаме на нашите партньори да вземат участие в това преминаване от украинските черноморски пристанища до украинските пристанища на брега на Азов.
По-специално, той заяви готовността си да покани представители на ОССЕ, НАТО и други международни организации да присъстват на украинските кораби.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Петро Порошенко готви провокация на границата с Русия

Сергей Лавров: Петро Порошенко готви провокация на границата с Русия

17 Декември 2018 | 11:22 | Агенция "Фокус"
Москва. Украинският президент Петро Порошенко готви провокация на границата с Русия, заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров в ефира на радио „Комсомолская правда“, предава РИА Новости.
Съгласно получената информация, става дума за въоръжена провокация, предвидена за края на декември, уточни първият дипломат на Москва.
„Той ще получи отговор и той ще е тежък, уверявам ви“, добави министърът, като отбеляза, че Русия няма да допусне Порошенко да нарушава права, които жителите на Крим са защитили в съответствие с международното право.
Лавров заяви още, че Киев съгласува подобни действия със „западните куратори и попечители“.
Според сведенията, с които руската страна разполага, отбеляза той, съветват Порошенко да поддържа бойни действия с малка интензивност, за да може постоянно да „крещи в пропагандната плоскост, че руснаците нахлуват в Украйна“, но без да довежда военните действия до такава фаза, при която ще последва пълномащабен отговор.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: САЩ призоваха Германия „да послуша съседите си“ за „Северен поток-2“

„Известия“: САЩ призоваха Германия „да послуша съседите си“ за „Северен поток-2“

16 Декември 2018 | 03:22 | Агенция "Фокус"
Москва. Вашингтон призова Берлин да се вслуша в тревогите на съседите си около реализацията на проекта „Северен поток-2“. За това е заявил Робърт Паладино, представител на Държавния департамент на САЩ, пише вестник „Известия“.
«Резолюцията на Европарламента от 12 декември потвърждава важността на Украйна за европейската мрежа на енергодоставките и осъжда поддържания от Кремъл проект като политически“, е заявил представителя на американското външнополитическо ведомство, цитиран от РИА Новости.
В американската държавна институция смятат, че осъществяването на този проект представлява заплаха за сигурността на съседните на Германия държави.
На сесията в Страсбург на 13 декември Европарламентът излезе със становище срещу строителството на газопровода, като осъди заобикалянето на Украйна.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Австрия обяви, че запазва позицията си по "Северен поток  2"

ТАСС: Австрия обяви, че запазва позицията си по "Северен поток 2"

14 Декември 2018 | 23:52 | Агенция "Фокус"
Виена. Австрия продължава да разглежда „Северен поток 2“ като икономически проект. Това заяви говорителят на австрийския външен министър Петер Гушелбауер, който коментира резолюцията на Европейския парламент за агенция TACC.
„Позицията на Австрия относно „Северен поток 2“ не се е променила след приемането на резолюцията в Европейския парламент. Той все още се разглежда като икономически проект“, добави говорителят.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мария Захарова: ЕС явно разчита на глобалното затопляне, или ще се отоплява на дърва, но и тях ще ги внасят от нас

Мария Захарова: ЕС явно разчита на глобалното затопляне, или ще се отоплява на дърва, но и тях ще ги внасят от нас

13 Декември 2018 | 12:56 | Агенция "Фокус"
Москва. Официалният представител на руското Министерство на външните работи Мария Захарова предположи, че европейските депутати, които приеха резолюция срещу тръбопровода „Северен поток 2“, явно разчитат на глобалното затопляне, или имат намерение да минат на дърва, предава ТАСС.
„В някои страни закриват АЕЦ, а призовават и за отказ от руския газ? На дърва ли ще минават? Но и за тях се знае, откъде трябва да бъдат взети“, отбеляза тя в четвъртък по време на брифинг.
„Обявявайки се против енергийното сътрудничество, неговата диверсификация, придаването на действително съвременен характер на сътрудничеството – това е просто безумие за Европа, която се нуждае от енергоносители“, продължи Захарова. „Ако евродепутатите разчитат на глобалното затопляне – това е добра перспективна история, въпросът е само в сроковете“.
По думите на дипломата, Русия „не за първи път се сблъсква с блокиране на мирни, изгодни и перспективни енергийни проекти от страна на европейските политици“. „Тези хора, много от които се представят за изразители на мнението на хората, просто са под контрола на определени лобистки групи, а понякога и непосредствено на специални служби“, отбеляза Захарова.
„Чии интереси изразяват тези хора? Ако те казват, че защитават интересите на обикновените хора, то това е лъжа“, подчерта тя. „Обикновения човек се нуждае от отопление, от това отопление да бъде предоставено на оптимални цени“. Представителят на руското МВнР увери, че Русия, като добросъвестен доставчик, е готова и в бъдеще да предоставя качествен продукт на справедливи цени.
На 12 декември Съюзът прие резолюция по доклада „За реализацията на Договора за асоциация ЕС-Украйна“, в който осъди строителството на газопровода „Северен поток 2“, тъй като става въпрос за политически проект, представляващ заплаха за европейската сигурност и за усилията за диверсификация на източниците за снабдяване с енергия“. Европейският парламент настоява за анулиране на проект, се казва още в текста на въпросната резолюция.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Европарламентът иска „Северен поток-2“ да се прекрати

ТАСС: Европарламентът иска „Северен поток-2“ да се прекрати

13 Декември 2018 | 03:08 | Агенция "Фокус"
Париж. Европарламентът е подкрепил прекратяването на проекта „Северен поток-2“, информира ТАСС.
В сряда той е приел резолюция по доклада „За реализация на Договора за асоцииране на Украйна към ЕС.
"Европейският парламент потвърждава, че смята за ключова ролята, която Украйна играе в европейската мрежа за енергийно осигуряване. В същото време Европарламентът осъжда изграждането на газопровода „Северен поток-2“, тъй като става дума за политически проект, представляващ заплаха за европейската сигурност и за усилията да се постигне диверсификация на енергийните източници. Европейският парламент изисква да се отмени този проект“, се казва в приетата резолюция.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Корреспондент“ (Украйна): Русия подсили флота си в Крим с ракетни кораби

„Корреспондент“ (Украйна): Русия подсили флота си в Крим с ракетни кораби

10 Декември 2018 | 15:15 | Агенция "Фокус"
Севастопол. В Севастопол се състоя церемонията по приемането в състава на Черноморския флот на Руската федерация новия малък ракетен кораб „Орехово-Зуево“, оборудван с крилати ракети с голям обсег „Калибър“, съобщава украинският вестник „Корреспондент“.
Отбелязва се, че до края на декември в състава на Черноморския флот на Русия ще влезе и патрулният кораб „Василий Биков“, а през 2019 г. – „Дмитрий Рогачев“, миночистачът „Иван Антонов" и високоскоростен транспортно-десантен катер от ново поколение.
„Очевидно е, че Черноморският флот става все по-силен, а това означава, че и Русия става по-силна в южното морско направление. Уверен съм, че новият кораб в най-кратки срокове ще пристъпи към разширяване на задачите в близки и далечни морски зони“, цитира изданието думите на командващия Черноморския флот на Руската федерация вицеадмирал Александър Моисеев.
Малкият ракетен кораб „Орехово-Зуево" е многофункционален плавателен съд, оборудван с артилерийски, ракетни, антисаботажни, противовъздушни и радиотехнически оръжия. Това е седмият кораб на модернизираната серия „Куан-М", построена за Черноморския флот. Корабите от този проект са с по-голямо изместване и са оборудвани с най-новите високопроизводителни ракети с дългосрочен радиус - универсалната ракетна система „Калибър-НК“, предназначена за унищожаване на морските и крайбрежните цели. Целта на корабите по проекта „Куан-М" е защитата и отбраната на икономическата зона на Русия, обясняват от редакцията.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Москва опроверга твърденията на Киев за блокада на украинските пристанища в Азовско море

ТАСС: Москва опроверга твърденията на Киев за блокада на украинските пристанища в Азовско море

8 Декември 2018 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Москва. На брифинг в Москва първият заместник-началник на Бреговата охрана на служба "Гранична охрана" на Федералната служба за сигурност на Русия Алексей Волски отрече твърденията за блокиране от страна на Русия на Керченския проток за украинските кораби, предава TACC.
"От 1 април до 1 декември 2018 г. през Керченския проход са преминали 18 783 кораба. Преди преминаването на Керченския канал са проверени 2 052 плавателни съдове или само 12% от всички", каза Волски.
"От тях 1 183 (инспектирани кораби) превозват товари до руските пристанища в Азовско море и само 869 кораба, които пътуват към украинските пристанища. Тук е очевидно, така наречената морска блокада на украинските пристанища (в Азовско море) не съществува", подчерта той.
Министерството също така отбеляза спиралата на напрежението в Азовско море, което започна през август тази година.
"Увеличаването на напрежението в Азовско море започна през август тази година. Украински военни кораби започнаха да заплашват, че ако руски кораби се приближиха до тях на 4 километра, те щяха да открият огън по тях", каза Волски пред репортери.
Според него на 24 октомври катерите "Люби" и "Кременчуг" на Украинския флот са придружавали български кораб, който е тръгнал от Мариупол. "Това беше придружено със заплахи за руски кораби, заплахи, които звучаха във въздуха, артилерийските системи на украински кораби бяха насочени в посока на руски кораби, ние не се поддадохме на провокацията", каза Волски. "Без съмнение заплахите бяха насочени след строителството и пускането в експлоатация на Кримския мост", подчерта той.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Австрия: „Северен поток – 2“ може да диверсифицира доставките на газ

ТАСС: Австрия: „Северен поток – 2“ може да диверсифицира доставките на газ

7 Декември 2018 | 22:30 | Агенция "Фокус"
Виена. „Газопроводът „Северен поток-2“ е икономически проект, който може да разнообрази доставките на газ“. Това заяви австрийският външен министър Карин Кнайсл, предава агенция ТАСС.
„Придържам се към мнението на германското правителство. Това е икономически и бизнес проект“, отговори Кнайсл на въпрос за проекта.
Според нея, всички решения относно газопроводът трябва да се вземат от представители на бизнеса, задачата на политиците е да обяснят какво ще донесе изпълнението на този проект. "Трябва да има различни възможности за снабдяване с газ“, заяви министърът.
Австрийският външен министър участва в конференция свързана с развитието на глобалния газов пазар до 2040 г.


Превод и редакция: Калоян Пенков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът Румен Радев: Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва

Президентът Румен Радев: Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва

7 Декември 2018 | 22:09 | Агенция "Фокус"
София. Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва. Това каза президентът Румен Радев в предаването „Панорама“ по БНТ за напрежението в Азовско море. „Не съм си сменял нито за момент позициите. И сега твърдя, че моряците не бива да плащат цената на политическата амбиция. Колкото по-бързо приключи този инцидент, толкова по-добре е за всички нас от региона“, заяви държавният глава. „Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва. Европа не бива да допуска да става заложник на украинските вътрешнополитически амбиции“, обяви Румен Радев. По думите му трябва да се търси решение около принципи, а не да се посочва кой е виновен, защото това всъщност отдалечава от решението на конфликта.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Литва въведе санкции срещу Русия

РИА Новости: Литва въведе санкции срещу Русия

7 Декември 2018 | 19:17 | Агенция "Фокус"
Киев. Вилнюс въведе санкции срещу Русия заради инцидента в Черно море, заяви президентът на Литва Даля Грибаускайте на срещата с украинския си колега Петро Порошенко, предава РИА Новости.
„Знаем, че международните организации не приеха никакви санкции срещу руските действия, но ние въведохме свои, национални санкции в знак на протест срещу атаката в Керченския пролив“, отбеляза тя.
Държавният глава заяви, че не е лесно да бъдеш първият, който въвежда санкции.
„Например, ние получаваме лични заплахи от Русия – моите министри, министърът на външните работи на Литва получи“, добави тя.
При това Грибаускайте не уточни какви именно санкции са въведени и какъв вид заплахи са получили министрите.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Лавров заяви, че обменът на пленници се затруднява от „нечистоплътността“ на украинците

ТАСС: Лавров заяви, че обменът на пленници се затруднява от „нечистоплътността“ на украинците

7 Декември 2018 | 13:57 | Агенция "Фокус"
Милано. Обменът на пленници, предвиден в комплекса мерки по изпълнението на минските споразумения от 2015 година, се затруднява от „нечистоплътността“ на украинските колеги по този въпрос, съобщи в петък външният министър на Русия Сергей Лавров, цитиран от ТАСС.
„Преди една година имаше отчасти успешен опит – отчасти, защото се случи нещо неочаквано: списъците бяха съгласувани между украинската страна, Донецк и Луганск, а ние помагахме по този въпрос. Бяха потвърдени десетки и даже стотиции фамилии, те бяха сметнати и препроверени няколко пъти. И когато тези хора бяха доведени на мястото, където трябваше да се състои обмена, украинската страна заяви, 23 човека не може да бъдат пуснати, защото са включени в списъка по погрешка. Такава нечистоплътност не помага много на продължаването на разговорите за обмен“, заяви той.
„Бяхме инициатори на това да се запише точка в минските споразумения, която призовава за обмен всички за всички и, както и по-рано, ние се застъпваме за това. Просто украинската страна, когато започне конкретното съгласуване на списъците, постоянно се опитва да включва в тях лица, които нямат отношение към събитията в Донбас“, подчерта министърът.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Военният министър на Киев: Украйна ще продължи да използва Керченския пролив

Военният министър на Киев: Украйна ще продължи да използва Керченския пролив

7 Декември 2018 | 10:20 | Агенция "Фокус"
Киев. Министърът на отбраната на Украйна Степан Полторак заяви в ефира на телевизионния канал „Прямой“, че при необходимост украинските кораби ще продължат да плават през Керченския пролив, предава РИА Новости.
По неговите думи, украинските военни „ще извършват такива преходи, съблюдавайки всички международни норми и правила“, когато бъдат готови за това.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: САЩ отхвърлят възможността за военен отговор на Керченския инцидент

ТАСС: САЩ отхвърлят възможността за военен отговор на Керченския инцидент

7 Декември 2018 | 02:41 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Съединените щати не водят дискусия за възможността за военен отговор на действията на Русия в Керченския проток. Това съобщи в четвъртък генерал Джоузеф Дънфорд, председател на Комитета на началниците на щабове на въоръжените сили на САЩ, на конференция, организирана от The Washington Post, предава TACC
"Нямаше военен отговор, нямаше дискусия за военния отговор (на инцидента) в Азовско море", каза той.
"На първо място, нашите отношения с Украйна са насочени към две неща: ние им помагаме да реформират въоръжените си сили и второ, ние обезпечаваме отбранителните им потребности , така че да могат да се защитят" За да не се объркат двата въпроса (инцидента в Азовско море и помощта за Украйна като цяло), понастоящем няма дискусии за военен отговор на инцидента в Азовско море ", обясни военният командир. Междувременно той отбеляза, че неговата работа е "да гарантира, че президентът на САЩ Доналд Тръмп има възможни варианти за реакция с използването на въоръжени сили".
Дънфорд също така добави, че не е обсъждал инцидента в Керченския проток с началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия армейски генерал Валерий Герасимов.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Държавният департамент на САЩ призова за спиране на „Северен поток 2“ след инцидента в Азовско море

ТАСС: Държавният департамент на САЩ призова за спиране на „Северен поток 2“ след инцидента в Азовско море

5 Декември 2018 | 05:26 | Агенция "Фокус"
София. Съединените щати вярват, че инцидентът в Керченския проток е добро напомняне за Европа колко лош е проектът за газопровода "Северен поток-2“. Тези думи бяха казани във вторник от представител на Държавния департамент в Брюксел по време на брифинг за журналисти, предава TACC.
"Инцидентът в Керченския проток трябва да бъде напомняне за всички европейски съюзници, защо" Северен поток-2 "е толкова лоша идея", каза той. "Керченският инцидент служи като напомняне, че колкото повече газова инфраструктура заобиколя Украйна благодарение на "Северен поток-2", токова по-слаби са средствата за ограничаване на руската военна агресия. "
Говорител на Държавния департамент добави, че поради инцидента в Азовско море Германия е реагирала по-отзивчиво на критиките към "Северен поток 2". "В нашите консултации [с Германия] видяхме някои показатели, които започнаха да възприемат това послание по-добре след инцидента в Керченския проток. За тях става по-трудно да кажат, че това е чисто търговски проект", каза той.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„День“ (Украйна): Външният министър на Германия предупреди, че отказ от „Северен поток 2“ ще навреди на Киев

„День“ (Украйна): Външният министър на Германия предупреди, че отказ от „Северен поток 2“ ще навреди на Киев

3 Декември 2018 | 19:24 | Агенция "Фокус"
Киев. Излизане на Германия от проекта за газопровод „Северен поток 2“ ще намали способността й да помага на Украйна, заяви немският външен министър Хайко Маас в сряда, цитиран от киевския ежедневник „День“.
По неговите думи, отказването от „Северен поток 2“ ще намали способностите на Берлин да отстоява необходимостта от съхраняването на газовия транзит през Украйна.
Освен това Маас е отбелязал, че част от германските консерватори призовават за преразглеждане на целесъобразността на проекта след задържането на три украински кораба и техните екипажи край бреговете на Крим.
Впрочем, отбелязва изданието, по думите на германския външен министър, Русия ще настоява за довършване на строителството на газопровода, дори немските компании да се откажат.
„Той така или иначе ще бъде построен, но никой няма да се застъпва за алтернативен транзит на газ през Украйна. Ето защо ние смятаме за важно да останем политически активни“, добави Маас.
„День“ посочва, че се планират двустранни срещи на първия германски дипломат с руския и украинския му колеги Сергей Лавров и Павел Климкин в четвъртък в Милано.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА: Турция не е получавала искане за затваряне на Босфора за руски кораби

РИА: Турция не е получавала искане за затваряне на Босфора за руски кораби

1 Декември 2018 | 22:19 | Агенция "Фокус"
Анкара. „Турция не е получавала от Украйна или когото и да било искане за затваряне на Босфора за руски кораби“, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, предава РИА Новости.
На 25 ноември три кораба на украинските военноморски сили нарушиха границата на Русия, навлизайки в териториалните води на Руската федерация. Те предприеха опасни маневри, след като не се подчиниха на изискванията на руските власти и бяха задържани. След инцидентът н Керченския пролив командващият военноморските сили на Украйна Игор Воронченко, заяви, че Киев възнамерява да се обърне към световната общност с искане Босфора да бъде затворен за руски кораби.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евродепутатът Петър Курумбашев: Не е редно България да се явява като някакъв арбитър в разговора между Украйна и Русия

Евродепутатът Петър Курумбашев: Не е редно България да се явява като някакъв арбитър в разговора между Украйна и Русия

1 Декември 2018 | 11:28 | Агенция "Фокус"
София. Не е редно България да се явява като някакъв арбитър в разговора между Украйна и Русия. Това каза евродепутатът Петър Курумбашев, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП, в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
„С оглед на големината на България и общото ни минало както с Украйна, така и с Русия не е редно ние да се явяваме като някакъв арбитър в този разговор, тъй като очевидно нашето бъдеще е да поддържаме много добри отношения както с Украйна така и с Русия“, заяви евродепутатът. По думите му за нас не е добре допълнително да се милитаризира Черно море. „За нас е по-добре то да бъде обект на повече търговски връзки и повече туризъм, а не повече военни действия, затова се надявам този конфликт да отшуми“, каза още Курумбашев.
Той коментира, че напрежението между Украйна и Русия не е предизвикало особени движения тази седмица в Европейския парламент. „Имаше декларация от председателя на ЕП. Едно е да има декларация от председателя, друго е да има декларация от ЕП - нямаше такава декларация. Видях, че група мои колеги, които са дежурни абонати с антируски настроения, тръгнаха да организират една подписка, но тя като че ли не беше много масова“, посочи евродепутатът.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Новая газета“: Защитата на украинските моряци подаде първите апелационни молби за ареста им

„Новая газета“: Защитата на украинските моряци подаде първите апелационни молби за ареста им

1 Декември 2018 | 03:29 | Агенция "Фокус"
Москва. Кримските адвокати, представляващи интересите на украинските военни, които руските граничари задържаха край бреговете на Крим и арестуваха по заповед, издадена от Киевския районен съд на Симферопол, са подали първите апелационни молби за ареста им, пише руската "Новая газета".
Защитата е против решението на съда за двумесечен затвор на украинските военни, като излага аргумента, че задържаните нямат възможност да напуснат територията на полуострова без документи, тъй като те са им отнети, нито по някакъв начин да повлияят на свидетелите. Освен това, адвокат Айдер Азаматов, който защитава Юрий Будзило, смята, че техните дела не подлежат на разглеждане от граждански съд, тъй като задържаните трябва да се смятат за военнопленници.
«Будзило е действащ военнослужещ във Военно-морските сили на Украйна и като такъв спрямо него трябва да се приложат нормите на международното право, в това число и нормите на Женевската конвенция от 12.август.1949 година, а не правните норми на националното законодателство», пише в молбата си адвокатът.
На всички арестувани им се вменява незаконно преминаване на границата на Русия. От Крим те са изпратени в Москва. В групата са и тримата ранени при обстрела, които са настанени в болница „Матроска тишина“.
След инцидента в Керченския проток Украйна обвини Русия, че „води агресивна война“, обяви военно положение в крайграничните области и въведе ограничения на контролно-пропусквателните пунктове в Херсонска област за руснаци, които влизат или излизат от полуострова. От 30 ноември Държавната погранична служба на Украйна забрани на руски мъже на възраст от 16 до 60 години да влизат в страната.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ангел Найденов: Реална война в резултат от конфликта между Русия и Украйна няма да има, но пропаганда и политика ще има в изобилие

Ангел Найденов: Реална война в резултат от конфликта между Русия и Украйна няма да има, но пропаганда и политика ще има в изобилие

30 Ноември 2018 | 20:10 | Агенция "Фокус"
София. Реална война в резултат от конфликта между Русия и Украйна няма да има, но пропаганда и политика ще има в изобилие. Това прогнозира за вечерния блок „Това е България“ на Радио „Фокус“ Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната, във връзка със задържането на три украински военни кораба и техните екипажи в неделя – първият пряк сблъсък между военни на двете страни от 2014 година насам. За Украйна случилото се е агресия от руска страна с недопустимо и неприемливо използване на сила, докато за Руската Федерация влизането на украинските кораби на в Керченския проток е нарушаване на границата, обясни Ангел Найденов. Според него ескалацията на напрежението и евентуални бойни действия биха били сериозна заплаха не само за България, но и за всички черноморски държави. „Случилото се едва ли ще бъде повод за широкомащабни военни действия, каквито опасения демонстрират украинските власти с въведеното военно положение. Това обаче не може да се възприеме и просто като обикновен граничен инцидент, както го определи руският президент Владимир Путин. Не виждам непосредствена военна опасност за страната ни, но рискове за сигурността – да. Икономическите ни интереси биха били застрашени, включително от гледна точка на ритмичност на доставките на газ, корабоплаване и транспортиране на стоки и суровини. Под заплаха биха били корабите и екипажите в една подобна ситуация, а може да се проявят рискове и по отношение на инвестициите, развитието и стабилността на региона“, коментира Ангел Найденов. Той добави, че писъствието на военни кораби в черноморския регион е предпоставка за непосредствен сблъсък между НАТО и Руската федерация и напрежение в глобален мащаб. Според него само освобождаването на задържаните кораби и военнослужещи би било предпоставка за установяване на диалог и успокояване на напрежението. Ангел Найденов прогнозира, че няма да има напълно блокиране на достъпа до украински териториални води и пристанища.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румен Петков, АБВ: България преждевременно обвини Русия за напрежението в Керченския проток

Румен Петков, АБВ: България преждевременно обвини Русия за напрежението в Керченския проток

30 Ноември 2018 | 18:11 | Агенция "Фокус"
София. Съвършено основателната е тревогата за конфликта между Русия и Украйна. Аз мисля, че такъв период в черноморските взаимоотношения нямаме аналог. Това каза председателят на АБВ Румен Петков в предаването „Лице в лице” по бТВ. "За съжаление, международната общност и особено Съвета на сигурност на ООН реагираха неадекватно. Русия буквално на другия ден внесе настояване за събиране на Съвета за сигурност, което беше отклонено и след това се прие предложение за събиране на Съвета по украинско искане. Това е много грозна манипулация“, посочи още той. Според него нашият представител в ООН, Георги Панайотов, не трябва да толерира подобни безпринципни действия на Съвета за сигурност. „Мисля, че за всички е ясно, че украинските кораби нарушават черноморската акватория на Русия. Второто невярно твърдение е, че става въпрос за конфликт на Азовско море, защото по-лесно за Азовско море се обяснява, че руснаците са предприели военна интервенция. Става дума за черноморското крайбрежие на Русия. Това прави за нас още по-голям конфликт. Затова ние от АБВ настояваме за принципна позиция. Аз мисля, че правителството твърде преждевременно, без всякакви доказателства обвини руската страна и настоя за определени действия. Аз мисля, че позицията на Германия, Франция, Европейския съюз бяха много по-балансирани и коректни. Тогава, когато без доказателства, тръгваш да сипеш обвинения в една посока, за какво право говорим“, посочи той. По думите му никоя държава не може да погазва истината и международното право. „Ние от АБВ в рамките на разговора, който имахме с посланика на Русия, поставихме въпроса и ни бяха предоставени и фактите и писмото и включително външното министерство на Русия за свикване на Съвета на ООН, медиите също показаха показанията на украинските войници“, обясни още той. По думите му конфликтът между Русия и Украйна не е в Азовско, а в Черно море.
„Ако ние допуснем погазването на международното право, ако допуснем двойните стандарти да станат принцип в организацията на работата на ООН и на Съвета на сигурност, това означава, че международната общност ще бъде деморализирана с трудно обратими възможни ходове“, коментира още лидерът на АБВ.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Интерфакс: Украйна ограничи достъпа в страната и за руски граждани от женски пол

Интерфакс: Украйна ограничи достъпа в страната и за руски граждани от женски пол

30 Ноември 2018 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Киев. Украйна ограничи достъпа в страната и за руски граждани от женски пол, предава Интерфакс.
Източник на агенцията разкрива, че на киевското летище „Бориспол“ отказват да пропуснат в страната граждани на Руската федерация, при това не само на мъже, но и на жени. „Граничните служители изискват от жените да представят заверена справка от банка като доказателство, че разполагат с достатъчно средства за пребиваване в страната. При отсъствието на документ се отказва влизане в страната“, поясни източникът на руската медия.
Много от пристигащите пасажери с руско гражданство са привиквани за разпит един по един в стая, разположена близо до кабинките за паспортна проверка.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Страните от Г-7 призоваха Русия да освободи задържаните украински моряци

ТАСС: Страните от Г-7 призоваха Русия да освободи задържаните украински моряци

30 Ноември 2018 | 16:32 | Агенция "Фокус"
Москва. Министрите на външните работи на страните от Г-7 призоваха Москва да освободи украинските моряци, арестувани за незаконно пресичане на руската граница в района на Керч. Това се казва в разпространено комюнике от първите дипломати на страните от формата, предава TACC.
„Призоваваме към сдържаност, към длъжното уважение на международното право и предотвратяване на всяка по-нататъшна ескалация. Призоваваме Русия да освободи задържаните екипи и плавателни съдове, и да се въздържа от създаването на препятствия за законното им преминаване през Керченския проток", се казва в документа.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Корреспондент“ (Украйна): Защо Турция няма да затвори Босфора за руските кораба

„Корреспондент“ (Украйна): Защо Турция няма да затвори Босфора за руските кораба

30 Ноември 2018 | 16:10 | Агенция "Фокус"
Киев. Турция няма да затвори Босфора за руски кораби, не само защото подобен ход няма да бъде изгоден, но и защото Украйна няма какво да предложи на Анкара в замяна, признава Илия Куса в статия за електронното издание на киевския ежедневник „Корреспондент“.
„Какво може да даде Украйна на Турция, за да реши само за миг да разтрогне своя съюз с Русия, който възстановява повече от две години?“, е реторичният въпрос на автора към читателите.
Турция действа въз основа на интересите си, а съюзът с Руската федерация в момента е начин за Анкара да реализира своите интереси едновременно в няколко посоки - от ядрената енергетика и развитието на хидравличните структури, до кюрдския въпрос и конфронтацията със САЩ.
„В кой от тези проекти Украйна може да замени Руската федерация или да предложи нещо в замяна? Въпросът е реторичен. Така че всички тези призиви, без конкретизиране и стратегия, може да се разглеждат само като глупости и пиар кампания, насочени към вътрешна аудитория в страната“, е заключението на Куса.
„Такива силни изявления, лишени от съдържание, както и от цялото ни семантично пространство, само вредят и допълнително укрепват в умовете на хората илюзията за паралелна реалност, в която съществува Украйна“, предупреждава авторът.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The American Conservative: Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив?!

The American Conservative: Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив?!

30 Ноември 2018 | 13:05 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Ако Украйна е имала право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна? Имат ли право Южна Осетия и Абхазия да се отделят от Грузия, след като тя се е отделила от Русия? Това са въпросите, от чиито отговори се интересува американският политик и публицист Патрик Бюкенън в статия за списанието The American Conservative. Агенция "Фокус" представя превод на статията без редакторска намеса, с уточнението, че публикуваните на страницата материали не отразяват позицията на нашата редакция.
Преди отпътуването си за Буенос Айрес за форума на върха на Г-20, президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени планираната си среща с Владимир Путин с аргумента, че руски военни за превзели и задържали три украински плавателни съда и екипажите им, общо 24 моряка.
Но нима Путин е този, който провокира неделното стълкновение в района на Керченския пролив, който съединява Черно и Азовско море? Или провокатор бе украинският президент Петро Порошенко? Ще повторим. Но първо малко история.
През 2014 г., когато проруският режим в Киев бе свален в резултат на преврат и с помощта на САЩ бе създаден пронатовски режим, Путин отдели от Украйна и присъедини към Русия Кримския полуостров, където от векове насам е базиран Руският Черноморски флот.
След като си възвърна Крим, Русия заема двата бряга на Керченския пролив. И тази година тя завърши изграждането на 19-километров мост над протока. Путин бе първият, който мина по него, карайки камион.
Азовско море по същество се превърна в руско езеро, подходите към което се контролират от Москва, така както Турция контролира влизането в Черно море.
Докато светът отказваше да признае новите реалности, Русия започна да въвежда свои собствени правила за преминаване на кораби през Керченския проток. По-специално, тя заяви, че за да получи разрешение за влизане в района, корабът трябва да я уведоми за това в рамките на 48 часа. Украински кораби, включително бойни, също трябва да уведомяват руските власти, преди да преминат под Кримския мост в Азовско море, за да достигнат до голямото пристанище на Мариупол.
В неделя два украински артилерийски кораби и влекач, които излязоха от Одеса в Западна Украйна, навлязоха в териториалните води край бреговете на Крим и полуостров Керч, които сега Русия смята за свои. Тяхната дестинация бе Мариупол.
Украинските кораби не се подчиниха на заповедите на руснаците да спрат. Руски военни плавателни съдове откриха огън срещу тях и удариха влекача. Трима украински моряци бяха ранени. Членовете на екипажа бяха задържани.
Отказът на Русия да освободи моряците стана основание за президента Тръмп да отмени срещата с Путин.
Москва твърди, че Украйна е нарушила новите правила за транзит, които Киев е спазвал по-рано, за да провокира инцидента. Путин от своя страна се опита да облекчи ситуацията, като заяви, че това е „граничен инцидент и нищо повече".
„Инцидентът в Черно море е провокация, организирана от сегашното правителство. Мисля, че в навечерието на президентските избори в Украйна през март следващата година... когато, рейтингите на [Порошенко] падат... той трябваше да направи нещо".
Максим Еристави, който работи в Атлантическия съвет, изглежда е съгласен с това: „Порошенко иска да направи начален пробив за предизборната си кампания. Той играе с картата на главния командир, появява се навсякъде в униформа, опитвайки се да създаде впечатлението, че всичко е под контрол".
Обаче нашият (американският – бел.р.) представител в ООН Ники Хейли обвини Русия в „незаконни действия" срещу украинските кораби и заяви, че това е „дръзко действие, което международната общност никога няма да приеме".
Нашите интервенционисти предсказуемо изпищяха за за руска „агресия" и настояха САЩ да подкрепят своя украински съюзник, като му изпратят военна помощ. Защо заповедта на Порошенко да изпрати бойни кораби до Азовско море, в която той пренебрегна руските правила за преминаване на пролива, е провокация?
Понеже Порошенко, чиито военни кораби вече са преминали многократно през Керченския проток, не може да не е знаел, че рискува много, защото Русия може да окаже съпротива.
Защо Порошенко провокира руснаците?
Показателите за подкрепата му от страна на избирателите значително намаляха и Порошенко разбира, че ако не направи нещо грандиозно и сензационно, неговата партия няма да има почти никакъв шанс на изборите през март.
Непосредствено след сблъсъка в пролива Порошенко въведе военно положение във всички области, граничещи с Русия и Черно море, и заяви, че Москва може да нахлуе в страната. Поради тази причина поиска от Запада да въведе нови санкции срещу Русия и призова САЩ да действат заедно с него.
Някои представители на Запада искат да се противопоставят на Путин още по-решително.
Адриан Каратницки от Атлантическия съвет ни призовава да укрепим американското военно присъствие в Черно море, да разположим противоракетни и противокорабни ракети в Украйна, да затегнем антируски санкции, да заплашим Русия с изключване от системата SWIFT на международните банкови сметки и да окажем натиск върху Европа, така че да отмени изграждането на тръбопроводите „Северен поток 2" и „Южен поток".
Но тук възниква още един въпрос. Нима контролът върху Керченския проток е наша работа? Как се отнасяме към тази кавга и защо американски стратези искат да подадем искове към Русия за Кримския полуостров, където се намира дворецът Ливадия, който стана последната лятна резиденция на цар Николай II? Ако Украйна през 1991 г. има право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна?
Защо да си позволим да бъдем въвлечени в конфликтите на други държави, като започнем с въпроса кой е „собственик“ на островите в Южнокитайско море, кой трябва да притежава Курилите и завършим с този дали Приднестровието има право да се отдели от Молдова, а Южна Осетия и Абхазия от Грузия, след като Грузия се отдели от Русия?
Какво се интересува американският народ от тези региони? Наистина ли сме готови да поемем такъв риск като война с Русия или Китай за правото да притежаваме тези територии?

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна забрани влизането на страната на руски граждани от мъжки пол на възраст от 16 до 60 години

ТАСС: Украйна забрани влизането на страната на руски граждани от мъжки пол на възраст от 16 до 60 години

30 Ноември 2018 | 09:49 | Агенция "Фокус"
Киев. Граничната служба на Украйна забрани влизането на територията на страната на руски граждани от мъжки пол на възраст от 16 до 60 г., предава TACC, като се позовава на информация от местните власти.
„На контролно-пропускателните пунктове се въвеждат засилени мерки за контрол. Ограничено е влизането на чужденци, на първо място граждани на Руската федерация. Забранено е пропускането на граждани на Русия от мъжки пол на възраст от 16 до 60 г.“, поясни директорът на Граничната служба Петър Цигикал на среща с държавния глава на Украйна Петро Порошенко.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Le Monde: Москва откри трети фронт в настъплението си срещу Украйна

Le Monde: Москва откри трети фронт в настъплението си срещу Украйна

30 Ноември 2018 | 08:46 | Агенция "Фокус"
Москва. Руско-украинският инцидент в Керченския проток в никакъв случай не може да бъде определен като случайност. Руските действия представляват демонстрация на сила, която трябва да покаже кой контролира достъпа в Азовско море. В статия за водещия френски ежедневник Le Monde Силви Кауфман отбелязва, че с изключение на поляците ио балтийските страни, инцидентът от 25 ноември не привлече вниманието на международната общност. Всъщност, ситуацията в този регион не е особено интересна за западните партньори на Русия, е заключението на автора.
„Как да размразим замразен конфликт? Например, можете да отворите нов фронт. Точно това направи Русия, откривайки огън и залавяйки три украински кораба край бреговете на Крим на 25 ноември. Военна операция, която беше умело извършена от Федералната служба за сигурност (натоварена също и с охраната на границите). Резултатът: шестима ранени и 24 задържани от украинска страна“, пише Кауфман.
„Продължението беше класическо. Русия обвини украинския флот за преднамерена провокация с намерение да превземе кораби. Киев, от друга страна, обвини Москва в агресия и отбеляза, че от правна гледна точка нейните кораби не се намират в руските териториални води. Във вторник в руската телевизия бяха показани трима украински моряци, а 12 бяха изпратени в ареста за 60 дни. Познат процес.
Така пет години след революцията на „Майдан“ и четири и половина години след анексирането на Крим, и началото на войната с „ниска интензивност" по границите на Донбас (въпреки това загинаха 10 000 души), Москва открива трети фронт в офанзивата си срещу Украйна. Този път целта е анексирането на Азовско море, което мие бреговете на Русия и Украйна и е затворено от Керченския проток, който го отделя от Черно море“, пише авторът.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP:  Украйна се  опита да организира протест срещу Путин на срещата на Г20

AFP: Украйна се опита да организира протест срещу Путин на срещата на Г20

29 Ноември 2018 | 22:30 | Агенция "Фокус"
Буенсо Айрес. Планът на украинското правителство да попречи на руския президент да участва в годишната среща на Г20 се провали в четвъртък, когато аржентинска компания отказа да постави протестен плакат по време на митинг, съобщава AFP от Буенос Айрес.
Киев планираше да издигне гигантски билборд, изобразяващ окървавен Керченския проток, където в неделя Русия задържа три украински кораба. Така щеше да се разпали конфликт в навечерието на срещата на върха.
Опитът е предотвратен от аржентинска рекламна компания, която е отказала да постави плаката. Това е обявила пред репортери в аржентинската столица Емине Джапарова, заместник министър на информацията на Украйна. Основната цел е да успеем да освободим 24-тимата моряци, които са „незаконно задържани“ от руските власти, е заявила тя.
"Надяваме се, че срещата на върха, срещите на лидерите – като президента наСъединените щати, който ще се среща с Путин – ще постигнат освобождението на затворниците“, съобщила украинската заместник-министърка.
След това Тръмп обяви, че е отменил планираната си среща с Путин, защото " Русия не е върнала корабите и моряците на Украйна“.
Изявлението на Джапарова отразява обръщението на украинския президент Петро Порошенко към НАТО да изпрати кораби в района и така да се демонстрира сила срещу Русия.
В Туитър Порошенко е отговорил на решението на Тръмп да не се среща с Путин, като е добавил на английски: „ Ето как постъпват великите лидери!“
Путин настоява, че неговите сили са действали правилно, като са задържали корабите, навлезли в руски води, докато Киев отхвърля тези обвинения.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Премиерът Бойко Борисов в Мароко: Истински съм разтревожен от конфликта, който се води между Руската федерация и Украйна, защото е изключителна заплаха

Премиерът Бойко Борисов в Мароко: Истински съм разтревожен от конфликта, който се води между Руската федерация и Украйна, защото е изключителна заплаха

29 Ноември 2018 | 20:47 | Агенция "Фокус"
Рабат. Истински съм разтревожен от конфликта, който сега се води между Руската федерация и Украйна. Този конфликт е една изключителна заплаха. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в Рабат, съобщиха от правителствената информационна служба. Той изнесе лекция на тема „Ролята на България за европейската интеграция на страните от Западните Балкани в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС“ в рамките на официалното му посещение в Мароко. Пред дипломатите българският премиер изрази надежда, че моряците и корабите ще бъдат освободени и така ще бъде избегнат този конфликт. „Войната в Босна и Херцеговина беше толкова близо до нас. Ние, от българска страна, сме го преживели“, припомни още министър-председателят пред участниците.
В лекцията си в Рабат премиерът Бойко Борисов отличи ключовата роля и усилията на България в процеса на европейското приобщаване на страните от Западните Балкани по време на нашето председателство на Съвета на ЕС. Министър-председателят подчерта, че приетата от европейските лидери Софийска декларация по време на Срещата на върха в София на 17 май ЕС-Западни Балкани даде силно политическо послание към всички партньори от региона, потвърждавайки ангажимента на ЕС към европерспективата на тези държави. „Когато по време на нашето председателство си избрахме тази тема, бе казано, че дори е безразсъдно. Но това още повече ни амбицира. Неслучайно колегата Ципрас го нарече Балканското председателство“, посочи още Борисов. Българският премиер беше категоричен, че страната ни ще продължи да работи активно за утвърждаване принципа на разбирателство и добросъседство в региона и за постигането на транспортна, енергийна и дигитална свързаност чрез реализирането на регионалните инфраструктурни обекти.
В изказването си министър-председателят Борисов открои изграждането на коридорите 4, 8 и 10 като ключови за свързаността в региона и заяви, че реализацията им ще бъде от изключително значение за конкурентоспособността. „Убеден, че ако всичко това го изпълним, Балканите ще изглеждат по различен начин. Ще дадем възможности на бизнеса, товарите и стоките да се движат по максимално кратки пътища“, заяви още премиерът Бойко Борисов в мароканската столица.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Украинският лидер твърди, че Путин иска цялата му страна.

Reuters: Украинският лидер твърди, че Путин иска цялата му страна.

29 Ноември 2018 | 20:35 | Агенция "Фокус"
Берлин/Москва. Украинският президент Петро Порошенко в четвъртък обвини Владимир Путин, че иска да анексира цялата страна и призова НАТО да разположи военни кораби в морето, което двете държави си поделят, информира Reuters.
Коментарите на Порошенко пред германските медии са част от съгласуваната акция, която Киев разгръща, за да получи западна подкрепа за нови санкции срещу Москва, да си осигури осезаема нова военна помощ от Запада и да създаде обединена опозиция срещу руския газопровод, който заплашва Украйна да бъде лишена от важни печалби от транзита на топливото.
Западните му съюзници обаче не проявяват готовност да изпълнят нито едно от неговите желания, въпреки предупрежденията на президента на Украйна за евентуална инвазия от руска страна след инцидента в неделя край Крим.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

DW: Украйна призова за затварянето на Босфора за руските кораби

DW: Украйна призова за затварянето на Босфора за руските кораби

29 Ноември 2018 | 19:21 | Агенция "Фокус"
Киев. Украйна ще настоява за затварянето на Босфора за руските кораби като отговор на инцидента в Керченския пролив. Това заяви командващият Военноморските сили на Украйна Игор Вороченко в рамките на реч на втората по рода си Международна конференция по въпросите за морската сигурност, която се състоя в Киев, предава Deutsche Welle.
„Сигурен съм, че международната общност все пак ще вземе решение и ще признае, че е извършена агресия срещу Украйна. Във връзка с това и нормите на Конвенцията от Монтрьо, а именно точка 19, ще се опитаме да поискаме закриването на Босфора в Република Турция, за да знаят руснаците как да нарушават нормите на международното право", подчерта Вороненко.
По-късно през деня от Берлин министър-председателят на Украйна Володимир Гройсман заяви пред журналисти, че Западът е длъжен да наложи огледални мерки на Русия за ограничаване на корабоплаването в Азовско море. „Консултациите продължават. Очакваме от нашите международни партньори много твърда реакция спрямо агресора. Дълбоко съм убеден, че единственият правилен вариант е абсолютната реципрочност. Ако Русия възпрепятства свободното корабоплаване, то целият цивилизован свят трябва да направи същото спрямо нея“, подчерта Гройсман.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Берлин попари украинските „мечти“ за изпращане на военни кораби в Азовско море (ОБЗОР)

Берлин попари украинските „мечти“ за изпращане на военни кораби в Азовско море (ОБЗОР)

29 Ноември 2018 | 16:28 | Агенция "Фокус"
Берлин. Държавният глава на Украйна Петро Порошенко се обърна с призив към западните държави за оказване на подкрепа на Киев в новата криза в отношенията с Руската федерация, като изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на страната при необходимост и да гарантират сигурността й“.

В навечерието на третото издание на Германо-украинския форум в Берлин, Порошенко отправи ясно послание, че Киев ще разчита на Берлин за излизане от задънената улица, в която отново попаднаха руско-украинските отношения – този път заради инцидента край бреговете на Крим от неделя, когато граничните служители на Москва задържаха три украински военни кораби заедно с екипажа им на борда. „Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
Украинският президент подчерта, че Германия е „един от най-близките ни съюзници“. Коментирайки очакванията си от официален Берлин за Керченската криза, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.

Към настоящия момент обаче изглежда, че надеждите му ще бъдат попарени. Западът предпочете да си затвори очите пред инцидента в Керченския проток. По-рано тази седмица Германия и Франция не подкрепиха идеята за въвеждането на нови санкции срещу Русия. Съгласно информация, изтекла от закритото заседание на Комисията по политика и сигурност в Брюксел, двете страни са уверени, че е важно да се предприемат мерки за изграждане на доверие между Москва и Киев, а „санкциите не са част от тези мерки".

Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас отхвърли директно призивите на украинския президент Петро Порошенко за изпращане на германски военни кораби в Азовско море. „Разбирам притесненията, които Украйна има“, увери германският социалдемократ, като подчерта, че действията на руските военни са непропорционални и нямат правно основание. „Не искаме милитаризация на конфликта, искаме политически процес", подчерта Маас.
Последва изявление от Министерството на отбраната в Берлин, от което стана ясно, че в момента няма германски военни кораби в Черно море.

В четвъртък канцлерът на ФРГ Ангела Меркел наруши мълчанието си за инцидента в Азовско море, като повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна. Изявлението й може да се възприеме като директен отговор на призивите на Порошенко за изпращане на кораби на НАТО в региона. Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да действа обмислено, защото знаем, че можем да решим нещата само с разум и чрез диалог, няма военно решение на тези спорове".
В тази връзка Меркел също така потвърди готовността на Берлин за продължаване на преговорите в „нормандски формат“ за разрешаване на украинската криза. При това обаче тя подчерта, че консултациите между Франция, Германия, Русия и Украйна засега остават „много незначителни“.

Германският лидер все пак не пропусна да отбележи, че счита Москва за отговорна за неделните събития в Керченския проток. В реч за откриването на Германо-украинския форум в Берлин, Меркел обвини Русия в стремеж да затвори достъпа към Мариупол и другите украински пристанища в Азовско море. „Има страни по границата с Русия, които нямат възможност да се развиват така, както биха искали. Ние, германците, не можем да си затваряме очите за това“, увери канцлерът на ФРГ, визирайки страни като Грузия, Молдова, Армения и Азербайджан.
Предстои Меркел да се срещне в Берлин и с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.

Редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна ограничи достъпа на чужденци до Крим до края на срока на действие на военното положение

ТАСС: Украйна ограничи достъпа на чужденци до Крим до края на срока на действие на военното положение

29 Ноември 2018 | 16:09 | Агенция "Фокус"
Киев. Държавната гранична служба на Украйна реши да ограничи достъпа до Крим за всички чуждестранни граждани, предава TACC, като се позовава на изявление на службата пред местната редакция на BBC.
Считано от днешна дата, 29 ноември 2019 г., границата на Украйна с Крим ще имат възможност да пресичат само украински граждани, става ясно от разпространения текст.
Ограниченията ще важат за срока военното положение, което влезе в сила на 28 ноември.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Русия отхвърли предложението на Ердоган за посредничество за разрешаване на Керченската криза

РИА Новости: Русия отхвърли предложението на Ердоган за посредничество за разрешаване на Керченската криза

29 Ноември 2018 | 15:39 | Агенция "Фокус"
Москва. Москва не вижда необходимост от посредничество за нормализацията на отношенията между Руската федерация и Украйна. Тези, които искат да помогнат, биха могли да повлияят на Киев. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред журналисти в Москва, предава РИА Новости.
„Москва е признателна на всички, които допринасят за деескаланцията на напрежението, провокирано от украинската страна. Но не вижда необходимост от каквито и да било посреднически усилия: желаещите и притежаващите такава възможност може да помогнат, като окажат въздействие на официален Киев“, подчерта Песков.
По-рано държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи да поеме ролята на посредник за уреждането на Керченската криза.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МВнР: Украински гражданин от български произход на служба в украинската армия е сред задържаните войници на борда на един от корабите, опитали се да преминат Керченския пролив

МВнР: Украински гражданин от български произход на служба в украинската армия е сред задържаните войници на борда на един от корабите, опитали се да преминат Керченския пролив

29 Ноември 2018 | 15:12 | Агенция "Фокус"
София. Министерството на външните работи на Република България още вчера бе уведомено, че украински гражданин от български произход на служба в украинската армия е сред задържаните войници на борда един от трите кораба, опитали се да преминат Керченския пролив. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР. По информация на кмета на родното му село той няма българско гражданство. Данни, че въпросният човек е български гражданин, няма и в информационните масиви в България.
Страната ни ясно е заявила, че настоява за незабавно освобождаване на всички моряци от трите украински кораба.
Ако при допълнителни проверки се установи, че задържаният е и български гражданин, ще му бъде осигурена консулска защита. Българското Генерално консулство в Одеса е във връзка с кмета на родното село на украинския войник от български произход.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: Германският външен министър отхвърли призивите на Петро Порошенко за изпращане на военни кораби в Азовско море

FAZ: Германският външен министър отхвърли призивите на Петро Порошенко за изпращане на военни кораби в Азовско море

29 Ноември 2018 | 14:32 | Агенция "Фокус"
Белград. Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас отхвърли призивите на украинския президент Петро Порошенко за изпращане на германски военни кораби в Азовско море, съобщава националният ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
„Разбирам притесненията, които Украйна има“, увери германският социалдемократ, като подчерта, че действията на руските военни са непропорционални и нямат правно основание. „Не искаме милитаризация на конфликта, искаме политически процес", подчерта Маас. Според Министерството на отбраната в Берлин в момента няма германски военни кораби в Черно море.
По-рано държавният глава на Украйна подчерта, че Германия е „един от най-близките ни съюзници“. Той изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“. Коментирайки очакванията си от Германия, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Ангела Меркел отново предупреди, че „няма военно решение“ на конфликта в Украйна, призова Киев да прояви „разум“

AFP: Ангела Меркел отново предупреди, че „няма военно решение“ на конфликта в Украйна, призова Киев да прояви „разум“

29 Ноември 2018 | 12:44 | Агенция "Фокус"
Берлин. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна, след като президентът Петро Порошенко поиска подкрепа от НАТО в сблъсъка на страната му с Русия, предава AFP.
Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да бъде разумна, защото знаем, че можем да решим нещата само мисъл и чрез диалог, защото няма военно решение на тези спорове".
По-късно през деня Меркел ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Български пощи": В десет района в Украйна е наложено военно положение за 30 дни, но засега "Украински пощи" ще продължат да извършват всички пощенски операции

"Български пощи": В десет района в Украйна е наложено военно положение за 30 дни, но засега "Украински пощи" ще продължат да извършват всички пощенски операции

29 Ноември 2018 | 11:12 | Агенция "Фокус"
София. Пощенският оператор в Украйна уведомява, че в десет района в страната е наложено военно положение за 30 дни, считано от 28 ноември 2018 г. Независимо от това, засега Украински пощи ще продължат да извършват всички пощенски операции, съобщиха от пресцентъра на "Български пощи".
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Welt: Германия може да окаже натиск върху Русия чрез "Северен поток 2"

Die Welt: Германия може да окаже натиск върху Русия чрез "Северен поток 2"

29 Ноември 2018 | 10:56 | Агенция "Фокус"
Берлин. Икономиката и търговията са ефективни средства за оказване на натиск в международните отношения, твърдят Ансгар Грау и Филип Фриц в статия за водещия германски национален ежедневник Die Welt. Авторите призовават Европа да повлияе на действията на Русия, а като най-добър инструмент за това те определят проекта за изграждането на газопровода „Северен поток-2“. Германия може да реши съдбата му, уверени са Грау и Фриц, като подчертават, че всъщност Русия зависи повече от отношенията с Германия, отколкото обратното.
До този момент канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е направила никакви изявления за изострянето на ситуацията в Азовско море. В същото време, като никой друг, тя е в състояние да окаже натиск върху Владимир Путин. Определената зависимост на Германия от Русия може дори да се превърне в предимство, уверяват двамата автори на статията.
За пореден път събитията на световната политика принуждават федералното правителство в Берлин да предприеме действия: обстрелването на украински кораби от руските граничари, влошаването на ситуацията в Азовско море и налагането на военно положение в някои части на Украйна - Германия може да изиграе ключова роля в тези събития.
Като най-голямата и икономически силна държава в Европейския съюз, от една страна, Германия е основната движеща сила на режима на санкциите спрямо Русия, а Бундесверът участва в мисията на НАТО в Литва. От друга страна, чрез компании в Русия и не на последно място чрез проекта „Северен поток - 2", Германия е особено свързана с Русия и може да окаже натиск върху нея, макар в Берлин да не изгарят от желание да признаят този факт.
Но сериозността на ситуацията изисква стъпки именно в тази посока. В рамките на посещението си в Мадрид в началото на седмицата, министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас подчерта, че събитията в Азовско море показват, че конфликтът в Източна Украйна и Крим продължава да застрашава европейската сигурност. Въпреки това Меркел все още запазва странно мълчание.
То обаче няма да продължи дълго, защото в четвъртък тя ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.
Може би чрез доставката на германски оръжия за Украйна или дори чрез изпращане на кораби от германския флот в Азовско море? Не, тези украински мечти е малко вероятно да се сбъднат, признават авторите на статията. Берлин има и други средства, за да запази Русия в сегашните й граници, да подкрепи Украйна и да се погрижи за гарантирането на мира в Европа.
„Северен поток 2" може да се превърне тъкмо в такъв инструмент. Русия е икономически по-зависима от Германия, отколкото обратното. Обемът на търговията между Германия и източноевропейските страни-членки на ЕС - Унгария, Полша, Словакия и Чехия - сега е по-голям от този с Русия.
Берлин трябва да научи урока си. Целта на Русия е да предизвика дестабилизация и постепенно да увеличи влиянието си. Целта на Германия трябва да бъде запазването и, в някои случаи, възстановяването на европейската структура за сигурност. За тази цел тя може да използва следните лостове: да инициира нови санкции, както и да заплаши, че ще изостави проекта за „Северен поток - 2". Сега е моментът за действие, предупреждават Грау и Фриц.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.