НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 08:21


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

УНИАН (Украйна): Общото събрание на ООН ще обсъди резолюция за милитаризация на Черно и Азовско море от Русия

УНИАН (Украйна): Общото събрание на ООН ще обсъди резолюция за милитаризация на Черно и Азовско море от Русия

17 Декември 2018 | 08:03 | Агенция "Фокус"
Киев. Държавният глава на Украйна Петро Порошенко е заявил, че 41 държави вече са се съгласили да станат съавтори на подобна резолюция и той се надява, че тя ще бъде приета от Общото събрание на Световната организация, информира украинската телеграфна агенция УНИАН.

На 17 декември, понеделник, Общото събрание на ООН ще обсъди идеята за тази резолюция. Тази информация президентът Порошенко е съобщил в неделя на пресконференция в Киев, където е казал още, че на
„17-ти май Генералната асамблея на ООН ще разгледа проекта на самата текста за резолюция във връзка с милитаризацията на Черно и Азовско море“.
Пред журналистите той специално е подчертал, че процесът е иницииран от Украйна.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Австрия обяви, че запазва позицията си по "Северен поток  2"

ТАСС: Австрия обяви, че запазва позицията си по "Северен поток 2"

14 Декември 2018 | 23:52 | Агенция "Фокус"
Виена. Австрия продължава да разглежда „Северен поток 2“ като икономически проект. Това заяви говорителят на австрийския външен министър Петер Гушелбауер, който коментира резолюцията на Европейския парламент за агенция TACC.
„Позицията на Австрия относно „Северен поток 2“ не се е променила след приемането на резолюцията в Европейския парламент. Той все още се разглежда като икономически проект“, добави говорителят.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мария Захарова: ЕС явно разчита на глобалното затопляне, или ще се отоплява на дърва, но и тях ще ги внасят от нас

Мария Захарова: ЕС явно разчита на глобалното затопляне, или ще се отоплява на дърва, но и тях ще ги внасят от нас

13 Декември 2018 | 12:56 | Агенция "Фокус"
Москва. Официалният представител на руското Министерство на външните работи Мария Захарова предположи, че европейските депутати, които приеха резолюция срещу тръбопровода „Северен поток 2“, явно разчитат на глобалното затопляне, или имат намерение да минат на дърва, предава ТАСС.
„В някои страни закриват АЕЦ, а призовават и за отказ от руския газ? На дърва ли ще минават? Но и за тях се знае, откъде трябва да бъдат взети“, отбеляза тя в четвъртък по време на брифинг.
„Обявявайки се против енергийното сътрудничество, неговата диверсификация, придаването на действително съвременен характер на сътрудничеството – това е просто безумие за Европа, която се нуждае от енергоносители“, продължи Захарова. „Ако евродепутатите разчитат на глобалното затопляне – това е добра перспективна история, въпросът е само в сроковете“.
По думите на дипломата, Русия „не за първи път се сблъсква с блокиране на мирни, изгодни и перспективни енергийни проекти от страна на европейските политици“. „Тези хора, много от които се представят за изразители на мнението на хората, просто са под контрола на определени лобистки групи, а понякога и непосредствено на специални служби“, отбеляза Захарова.
„Чии интереси изразяват тези хора? Ако те казват, че защитават интересите на обикновените хора, то това е лъжа“, подчерта тя. „Обикновения човек се нуждае от отопление, от това отопление да бъде предоставено на оптимални цени“. Представителят на руското МВнР увери, че Русия, като добросъвестен доставчик, е готова и в бъдеще да предоставя качествен продукт на справедливи цени.
На 12 декември Съюзът прие резолюция по доклада „За реализацията на Договора за асоциация ЕС-Украйна“, в който осъди строителството на газопровода „Северен поток 2“, тъй като става въпрос за политически проект, представляващ заплаха за европейската сигурност и за усилията за диверсификация на източниците за снабдяване с енергия“. Европейският парламент настоява за анулиране на проект, се казва още в текста на въпросната резолюция.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Европарламентът иска „Северен поток-2“ да се прекрати

ТАСС: Европарламентът иска „Северен поток-2“ да се прекрати

13 Декември 2018 | 03:08 | Агенция "Фокус"
Париж. Европарламентът е подкрепил прекратяването на проекта „Северен поток-2“, информира ТАСС.
В сряда той е приел резолюция по доклада „За реализация на Договора за асоцииране на Украйна към ЕС.
"Европейският парламент потвърждава, че смята за ключова ролята, която Украйна играе в европейската мрежа за енергийно осигуряване. В същото време Европарламентът осъжда изграждането на газопровода „Северен поток-2“, тъй като става дума за политически проект, представляващ заплаха за европейската сигурност и за усилията да се постигне диверсификация на енергийните източници. Европейският парламент изисква да се отмени този проект“, се казва в приетата резолюция.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Литва предложи Русия да бъде изключена от системата за междубанкови разплащания SWIFT

РИА Новости: Литва предложи Русия да бъде изключена от системата за междубанкови разплащания SWIFT

11 Декември 2018 | 15:33 | Агенция "Фокус"
Вилнюс. Литва предложи Русия да бъде изключена от системата за междубанкови разплащания SWIFT, предава РИА Новости.
Литовският Сейм прие резолюция, с която призовава европейските държави да затегнат санкциите срещу Русия. Това се съобщава от пресслужбата на парламента.
Резолюцията приканва да се постави ултиматум – според становището на литовските депутати, Русия незабавно да предаде контрола над Керченския проток и "заетите" територии под управлението на ООН, и да освободи всички задържани украински моряци.
В противен случай Вилнюс съветва европейските колеги да изключат Москва от банковата система SWIFT. Освен това Литва препоръчва увеличаване на натиска върху финансовия, нефтения и газовия сектор на руската икономика в случай на неспазване на ултиматума.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Корреспондент“ (Украйна): Русия подсили флота си в Крим с ракетни кораби

„Корреспондент“ (Украйна): Русия подсили флота си в Крим с ракетни кораби

10 Декември 2018 | 15:15 | Агенция "Фокус"
Севастопол. В Севастопол се състоя церемонията по приемането в състава на Черноморския флот на Руската федерация новия малък ракетен кораб „Орехово-Зуево“, оборудван с крилати ракети с голям обсег „Калибър“, съобщава украинският вестник „Корреспондент“.
Отбелязва се, че до края на декември в състава на Черноморския флот на Русия ще влезе и патрулният кораб „Василий Биков“, а през 2019 г. – „Дмитрий Рогачев“, миночистачът „Иван Антонов" и високоскоростен транспортно-десантен катер от ново поколение.
„Очевидно е, че Черноморският флот става все по-силен, а това означава, че и Русия става по-силна в южното морско направление. Уверен съм, че новият кораб в най-кратки срокове ще пристъпи към разширяване на задачите в близки и далечни морски зони“, цитира изданието думите на командващия Черноморския флот на Руската федерация вицеадмирал Александър Моисеев.
Малкият ракетен кораб „Орехово-Зуево" е многофункционален плавателен съд, оборудван с артилерийски, ракетни, антисаботажни, противовъздушни и радиотехнически оръжия. Това е седмият кораб на модернизираната серия „Куан-М", построена за Черноморския флот. Корабите от този проект са с по-голямо изместване и са оборудвани с най-новите високопроизводителни ракети с дългосрочен радиус - универсалната ракетна система „Калибър-НК“, предназначена за унищожаване на морските и крайбрежните цели. Целта на корабите по проекта „Куан-М" е защитата и отбраната на икономическата зона на Русия, обясняват от редакцията.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Москва опроверга твърденията на Киев за блокада на украинските пристанища в Азовско море

ТАСС: Москва опроверга твърденията на Киев за блокада на украинските пристанища в Азовско море

8 Декември 2018 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Москва. На брифинг в Москва първият заместник-началник на Бреговата охрана на служба "Гранична охрана" на Федералната служба за сигурност на Русия Алексей Волски отрече твърденията за блокиране от страна на Русия на Керченския проток за украинските кораби, предава TACC.
"От 1 април до 1 декември 2018 г. през Керченския проход са преминали 18 783 кораба. Преди преминаването на Керченския канал са проверени 2 052 плавателни съдове или само 12% от всички", каза Волски.
"От тях 1 183 (инспектирани кораби) превозват товари до руските пристанища в Азовско море и само 869 кораба, които пътуват към украинските пристанища. Тук е очевидно, така наречената морска блокада на украинските пристанища (в Азовско море) не съществува", подчерта той.
Министерството също така отбеляза спиралата на напрежението в Азовско море, което започна през август тази година.
"Увеличаването на напрежението в Азовско море започна през август тази година. Украински военни кораби започнаха да заплашват, че ако руски кораби се приближиха до тях на 4 километра, те щяха да открият огън по тях", каза Волски пред репортери.
Според него на 24 октомври катерите "Люби" и "Кременчуг" на Украинския флот са придружавали български кораб, който е тръгнал от Мариупол. "Това беше придружено със заплахи за руски кораби, заплахи, които звучаха във въздуха, артилерийските системи на украински кораби бяха насочени в посока на руски кораби, ние не се поддадохме на провокацията", каза Волски. "Без съмнение заплахите бяха насочени след строителството и пускането в експлоатация на Кримския мост", подчерта той.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Австрия: „Северен поток – 2“ може да диверсифицира доставките на газ

ТАСС: Австрия: „Северен поток – 2“ може да диверсифицира доставките на газ

7 Декември 2018 | 22:30 | Агенция "Фокус"
Виена. „Газопроводът „Северен поток-2“ е икономически проект, който може да разнообрази доставките на газ“. Това заяви австрийският външен министър Карин Кнайсл, предава агенция ТАСС.
„Придържам се към мнението на германското правителство. Това е икономически и бизнес проект“, отговори Кнайсл на въпрос за проекта.
Според нея, всички решения относно газопроводът трябва да се вземат от представители на бизнеса, задачата на политиците е да обяснят какво ще донесе изпълнението на този проект. "Трябва да има различни възможности за снабдяване с газ“, заяви министърът.
Австрийският външен министър участва в конференция свързана с развитието на глобалния газов пазар до 2040 г.


Превод и редакция: Калоян Пенков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът Румен Радев: Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва

Президентът Румен Радев: Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва

7 Декември 2018 | 22:09 | Агенция "Фокус"
София. Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва. Това каза президентът Румен Радев в предаването „Панорама“ по БНТ за напрежението в Азовско море. „Не съм си сменял нито за момент позициите. И сега твърдя, че моряците не бива да плащат цената на политическата амбиция. Колкото по-бързо приключи този инцидент, толкова по-добре е за всички нас от региона“, заяви държавният глава. „Никой няма интерес от милитаризирането на Черно море, а такова явно настъпва. Европа не бива да допуска да става заложник на украинските вътрешнополитически амбиции“, обяви Румен Радев. По думите му трябва да се търси решение около принципи, а не да се посочва кой е виновен, защото това всъщност отдалечава от решението на конфликта.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Литва въведе санкции срещу Русия

РИА Новости: Литва въведе санкции срещу Русия

7 Декември 2018 | 19:17 | Агенция "Фокус"
Киев. Вилнюс въведе санкции срещу Русия заради инцидента в Черно море, заяви президентът на Литва Даля Грибаускайте на срещата с украинския си колега Петро Порошенко, предава РИА Новости.
„Знаем, че международните организации не приеха никакви санкции срещу руските действия, но ние въведохме свои, национални санкции в знак на протест срещу атаката в Керченския пролив“, отбеляза тя.
Държавният глава заяви, че не е лесно да бъдеш първият, който въвежда санкции.
„Например, ние получаваме лични заплахи от Русия – моите министри, министърът на външните работи на Литва получи“, добави тя.
При това Грибаускайте не уточни какви именно санкции са въведени и какъв вид заплахи са получили министрите.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Лавров заяви, че обменът на пленници се затруднява от „нечистоплътността“ на украинците

ТАСС: Лавров заяви, че обменът на пленници се затруднява от „нечистоплътността“ на украинците

7 Декември 2018 | 13:57 | Агенция "Фокус"
Милано. Обменът на пленници, предвиден в комплекса мерки по изпълнението на минските споразумения от 2015 година, се затруднява от „нечистоплътността“ на украинските колеги по този въпрос, съобщи в петък външният министър на Русия Сергей Лавров, цитиран от ТАСС.
„Преди една година имаше отчасти успешен опит – отчасти, защото се случи нещо неочаквано: списъците бяха съгласувани между украинската страна, Донецк и Луганск, а ние помагахме по този въпрос. Бяха потвърдени десетки и даже стотиции фамилии, те бяха сметнати и препроверени няколко пъти. И когато тези хора бяха доведени на мястото, където трябваше да се състои обмена, украинската страна заяви, 23 човека не може да бъдат пуснати, защото са включени в списъка по погрешка. Такава нечистоплътност не помага много на продължаването на разговорите за обмен“, заяви той.
„Бяхме инициатори на това да се запише точка в минските споразумения, която призовава за обмен всички за всички и, както и по-рано, ние се застъпваме за това. Просто украинската страна, когато започне конкретното съгласуване на списъците, постоянно се опитва да включва в тях лица, които нямат отношение към събитията в Донбас“, подчерта министърът.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Военният министър на Киев: Украйна ще продължи да използва Керченския пролив

Военният министър на Киев: Украйна ще продължи да използва Керченския пролив

7 Декември 2018 | 10:20 | Агенция "Фокус"
Киев. Министърът на отбраната на Украйна Степан Полторак заяви в ефира на телевизионния канал „Прямой“, че при необходимост украинските кораби ще продължат да плават през Керченския пролив, предава РИА Новости.
По неговите думи, украинските военни „ще извършват такива преходи, съблюдавайки всички международни норми и правила“, когато бъдат готови за това.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независимая газета“: Украйна увеличава прилежащата й зона в крайбрежните води, може да стреля без предупреждение

„Независимая газета“: Украйна увеличава прилежащата й зона в крайбрежните води, може да стреля без предупреждение

7 Декември 2018 | 01:23 | Агенция "Фокус"
Киев. Украйна увеличава прилежащата й зона в крайбрежните води и може да стреля без предупреждение, пише руският вестник „Независимая газета“.
Върховната Рада на 6 декември подкрепи предложението на президента на Украйна Петро Порошенко за прекратяването на Договора за приятелство и сътрудничество с Руската федерация. Този въпрос привлече най-голямо внимание. Междувременно на сутринта депутатите гласуваха законопроект за разширяването на морската зона за контрол, който не e по-малко значим в украинско-руските отношения.
Приетият закон "За прилежащата зона на Украйна" е подготвян от май тази година. В началото на ноември бе гласуван на първо четене. Това е документ, в който почти не са направени изменения. Но депутатите се нуждаеха от един месец, за да се подготвят за последната фаза, а в навечерието на гласуването съответната парламентарна комисия по отбраната и националната сигурност работи през цялата нощ. При сегашната ситуация, когато Украйна не признава руския статут на Крим и счита, че полуостровът е негова "временно заета" територия, последиците от прилагането на новия закон повдигат множество страхове.
Терминът "прилежаща зона" означава открита морска зона, която не надвишава 24 морски мили (1 морска миля е равна на 1,852 км), в непосредствена близост до териториалните води на държавата. "Прилежащата зона не е нито зона на суверенитет, нито на юрисдикция. Това е част от морското пространство, в което крайбрежната държава може да упражнява ограничен контрол, за да предотврати нарушения или да накаже нарушенията на определени правила ... "- се казва в обяснителните документи на новия закон. Такива правила бяха въведени в началото на 80-те години от Конвенцията на ООН по морско право. Украйна я е ратифицирала през 1999 г., но без специален национален закон е невъзможно упражняването на предвидените в конвенцията правомощия.
"За първи път проектозаконът за прилежащата зона беше изготвен през 2009 г. от правителството на Юлия Тимошенко", напомни заместникът от фракцията „Баткивщина“ Алексей Рябчин. Но документът не беше одобрен. Иван Винник, член на фракцията "Блок на Петро Порошенко", е убеден, че Кремъл умишлено е блокирал опитите за приемане на такъв закон.
Сега, в интервала между първото и второто гласуване, се случи инцидент в Керченския проток. Депутатите са убедени, че новият закон ще укрепи позицията на Украйна при разглеждането на подобни случаи в международните организации.
Документът казва, че в съседната област Киев има право да упражнява контрол, необходим за предотвратяване на нарушения на законодателството на Украйна; за да бъдат доведени нарушителите пред съда. Съответните правомощия - спиране на кораби, провеждане на инспекции и, ако е необходимо, задържане на кораби - се възлагат на морската гвардия на Държавната гранична служба на Украйна. Граничарите и военният персонал, както е посочено в новия закон, ще получат правото да "използват физическа сила, специални средства, оръжия и военно оборудване" в прилежащата морска зона.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: САЩ подготвят военен кораб за Черно море

Anadolu Agency: САЩ подготвят военен кораб за Черно море

6 Декември 2018 | 07:02 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ започват подготовката да пуснат военен кораб в Черно море на фона на високото напрежение след като Русия арестува украински моряци, съобщава турската Anadolu Agency.
Пентагонът поиска Държавният департамент да информира Турция за възможните действия.
Властите заявиха, че плановете за пускането на военен кораб в Черно море са в отговор на руските действия.
През ноември Русия превзе украински кораби заедно с 24 члена екипаж, обвинявайки ги за навлизане в териториални води и в провокиране на конфликт.


Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Независимая газета": Украйна може да блокира всички руски активи

"Независимая газета": Украйна може да блокира всички руски активи

6 Декември 2018 | 04:25 | Агенция "Фокус"
Киев. През следващите дни Украйна планира да свика среща на Съвета за национална сигурност и отбрана, за да одобри санкции срещу Русия. Това бе обявено от главния прокурор Юрий Луценко. Думите му бяха потвърдени от президента Петро Порошенко: „Няма съмнение, че Русия ще плати висока цена за агресията“, отбелязва руският вестник "Независимая газета".
През тази седмица украинските власти обсъдиха ситуацията, развила се след инцидента в Азовско море със западни партньори. Киев призова за по-строги санкции срещу Руската федерация. Председателят на Върховната Рада Андрей Парубий се обърна писмено към вицепрезидентът на САЩ Майкъл Пенс: „Призовавам ви да използвате всички възможности, за да спрете руската агресия срещу Украйна чрез прилагане на допълнителни енергийни и финансови санкции“.
Киев получи отговор от държавния секретар на САЩ Майкъл Помпейо, който тази седмица в Брюксел участва в среща на външните министри на страните-членки от НАТО. Той заяви, че участниците показаха „пълно единство за това, че действията на Русия са незаконни и неприемливи“, съобщиха украински агенции.
Украинската страна, според източници на NG, постави в дневния ред на срещата на министрите, представляващи страните от НАТО, въпроса за затварянето на турските проливи за руските кораби.
Експертите в Киев се съмняват, че украинското предложение ще бъде прието: те напомнят за важни руско-турски икономически проекти, сложни американо-турски отношения. Бившият служител на украинското външно министерство Олег Волошин отбеляза, че срещата на върха на Г-20 показа: В света на голямата политика никой не иска да се кара сериозно.
Екипът на Порошенко ще одобри пакет от антируски санкции. Президентът на Украйна уточни, че това е „за руските пристанища и руските кораби“, което вероятно означава искането на Киев пред турските власти. Главният прокурор Юрий Луценко обаче намекна, че санкциите могат да бъдат много по-широки. „Считам за необходимо в съответствие с установената процедура да представя пред Съвета за национална сигурност и отбрана въпроса за прилагането на лични специални икономически и други ограничителни мерки спрямо физически и юридически лица на Руската федерация, по-специално под формата на замразяване на активи в Украйна“.
Главният прокурор заяви, че украинската страна повече от месец е„събирала информация“. Очевидно е, че подготвителната работа за въвеждането на украинските санкции започна във връзка с изборите, проведени в началото на ноември в Донецка народна република и Луганска народна република, срещу които категорично се противопостави Киев. Сега списъците са полезни във връзка с инцидента в Азовско море. „Мога да ви кажа, че това са четири тома с височина приблизително 40 см, а на всяка страница от тези томове има до 15 юридически лица. Това означава, че има огромен брой юридически лица и физически лица - жители на Руската федерация, които правят бизнес в Украйна“, заяви Луценко.
Експертите отбелязват, че руските компании имат монополно положение предимно в енергийния сектор. Съоснователят на Фондацията за енергийни стратегии Юрий Королчук изброи болезнените точки, които може да бъдат засегнати скоро. Той припомни, че Украйна купува въглища от топлоцентрали в Русия: „Днес запасите в складовете на ТЕЦ са на допустим минимум. Сега няма нищо, което да замени въглищата от Русия ... „Освен това Украйна получава 80% от ядреното гориво за АЕЦ от Руската федерация“.
Королчук спомена също петролните продукти - бензин, дизелово гориво. Лъвският дял на украинския пазар е внос на гориво, произведено от руски нефт. „Армейската техника с какъв дизел марширува? Реторичен въпрос“, попита той. И накрая, експертът обърна внимание на фактът, че решението за налагане на военно положение е спряло преговорите за участието на европейските партньори в управлението на украинската газопреносна система след 2019 г.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Държавният департамент на САЩ призова за спиране на „Северен поток 2“ след инцидента в Азовско море

ТАСС: Държавният департамент на САЩ призова за спиране на „Северен поток 2“ след инцидента в Азовско море

5 Декември 2018 | 05:26 | Агенция "Фокус"
София. Съединените щати вярват, че инцидентът в Керченския проток е добро напомняне за Европа колко лош е проектът за газопровода "Северен поток-2“. Тези думи бяха казани във вторник от представител на Държавния департамент в Брюксел по време на брифинг за журналисти, предава TACC.
"Инцидентът в Керченския проток трябва да бъде напомняне за всички европейски съюзници, защо" Северен поток-2 "е толкова лоша идея", каза той. "Керченският инцидент служи като напомняне, че колкото повече газова инфраструктура заобиколя Украйна благодарение на "Северен поток-2", токова по-слаби са средствата за ограничаване на руската военна агресия. "
Говорител на Държавния департамент добави, че поради инцидента в Азовско море Германия е реагирала по-отзивчиво на критиките към "Северен поток 2". "В нашите консултации [с Германия] видяхме някои показатели, които започнаха да възприемат това послание по-добре след инцидента в Керченския проток. За тях става по-трудно да кажат, че това е чисто търговски проект", каза той.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„День“ (Украйна): Външният министър на Германия предупреди, че отказ от „Северен поток 2“ ще навреди на Киев

„День“ (Украйна): Външният министър на Германия предупреди, че отказ от „Северен поток 2“ ще навреди на Киев

3 Декември 2018 | 19:24 | Агенция "Фокус"
Киев. Излизане на Германия от проекта за газопровод „Северен поток 2“ ще намали способността й да помага на Украйна, заяви немският външен министър Хайко Маас в сряда, цитиран от киевския ежедневник „День“.
По неговите думи, отказването от „Северен поток 2“ ще намали способностите на Берлин да отстоява необходимостта от съхраняването на газовия транзит през Украйна.
Освен това Маас е отбелязал, че част от германските консерватори призовават за преразглеждане на целесъобразността на проекта след задържането на три украински кораба и техните екипажи край бреговете на Крим.
Впрочем, отбелязва изданието, по думите на германския външен министър, Русия ще настоява за довършване на строителството на газопровода, дори немските компании да се откажат.
„Той така или иначе ще бъде построен, но никой няма да се застъпва за алтернативен транзит на газ през Украйна. Ето защо ние смятаме за важно да останем политически активни“, добави Маас.
„День“ посочва, че се планират двустранни срещи на първия германски дипломат с руския и украинския му колеги Сергей Лавров и Павел Климкин в четвъртък в Милано.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА: Турция не е получавала искане за затваряне на Босфора за руски кораби

РИА: Турция не е получавала искане за затваряне на Босфора за руски кораби

1 Декември 2018 | 22:19 | Агенция "Фокус"
Анкара. „Турция не е получавала от Украйна или когото и да било искане за затваряне на Босфора за руски кораби“, заяви турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, предава РИА Новости.
На 25 ноември три кораба на украинските военноморски сили нарушиха границата на Русия, навлизайки в териториалните води на Руската федерация. Те предприеха опасни маневри, след като не се подчиниха на изискванията на руските власти и бяха задържани. След инцидентът н Керченския пролив командващият военноморските сили на Украйна Игор Воронченко, заяви, че Киев възнамерява да се обърне към световната общност с искане Босфора да бъде затворен за руски кораби.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Евродепутатът Петър Курумбашев: Не е редно България да се явява като някакъв арбитър в разговора между Украйна и Русия

Евродепутатът Петър Курумбашев: Не е редно България да се явява като някакъв арбитър в разговора между Украйна и Русия

1 Декември 2018 | 11:28 | Агенция "Фокус"
София. Не е редно България да се явява като някакъв арбитър в разговора между Украйна и Русия. Това каза евродепутатът Петър Курумбашев, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП, в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
„С оглед на големината на България и общото ни минало както с Украйна, така и с Русия не е редно ние да се явяваме като някакъв арбитър в този разговор, тъй като очевидно нашето бъдеще е да поддържаме много добри отношения както с Украйна така и с Русия“, заяви евродепутатът. По думите му за нас не е добре допълнително да се милитаризира Черно море. „За нас е по-добре то да бъде обект на повече търговски връзки и повече туризъм, а не повече военни действия, затова се надявам този конфликт да отшуми“, каза още Курумбашев.
Той коментира, че напрежението между Украйна и Русия не е предизвикало особени движения тази седмица в Европейския парламент. „Имаше декларация от председателя на ЕП. Едно е да има декларация от председателя, друго е да има декларация от ЕП - нямаше такава декларация. Видях, че група мои колеги, които са дежурни абонати с антируски настроения, тръгнаха да организират една подписка, но тя като че ли не беше много масова“, посочи евродепутатът.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Новая газета“: Защитата на украинските моряци подаде първите апелационни молби за ареста им

„Новая газета“: Защитата на украинските моряци подаде първите апелационни молби за ареста им

1 Декември 2018 | 03:29 | Агенция "Фокус"
Москва. Кримските адвокати, представляващи интересите на украинските военни, които руските граничари задържаха край бреговете на Крим и арестуваха по заповед, издадена от Киевския районен съд на Симферопол, са подали първите апелационни молби за ареста им, пише руската "Новая газета".
Защитата е против решението на съда за двумесечен затвор на украинските военни, като излага аргумента, че задържаните нямат възможност да напуснат територията на полуострова без документи, тъй като те са им отнети, нито по някакъв начин да повлияят на свидетелите. Освен това, адвокат Айдер Азаматов, който защитава Юрий Будзило, смята, че техните дела не подлежат на разглеждане от граждански съд, тъй като задържаните трябва да се смятат за военнопленници.
«Будзило е действащ военнослужещ във Военно-морските сили на Украйна и като такъв спрямо него трябва да се приложат нормите на международното право, в това число и нормите на Женевската конвенция от 12.август.1949 година, а не правните норми на националното законодателство», пише в молбата си адвокатът.
На всички арестувани им се вменява незаконно преминаване на границата на Русия. От Крим те са изпратени в Москва. В групата са и тримата ранени при обстрела, които са настанени в болница „Матроска тишина“.
След инцидента в Керченския проток Украйна обвини Русия, че „води агресивна война“, обяви военно положение в крайграничните области и въведе ограничения на контролно-пропусквателните пунктове в Херсонска област за руснаци, които влизат или излизат от полуострова. От 30 ноември Държавната погранична служба на Украйна забрани на руски мъже на възраст от 16 до 60 години да влизат в страната.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ангел Найденов: Реална война в резултат от конфликта между Русия и Украйна няма да има, но пропаганда и политика ще има в изобилие

Ангел Найденов: Реална война в резултат от конфликта между Русия и Украйна няма да има, но пропаганда и политика ще има в изобилие

30 Ноември 2018 | 20:10 | Агенция "Фокус"
София. Реална война в резултат от конфликта между Русия и Украйна няма да има, но пропаганда и политика ще има в изобилие. Това прогнозира за вечерния блок „Това е България“ на Радио „Фокус“ Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната, във връзка със задържането на три украински военни кораба и техните екипажи в неделя – първият пряк сблъсък между военни на двете страни от 2014 година насам. За Украйна случилото се е агресия от руска страна с недопустимо и неприемливо използване на сила, докато за Руската Федерация влизането на украинските кораби на в Керченския проток е нарушаване на границата, обясни Ангел Найденов. Според него ескалацията на напрежението и евентуални бойни действия биха били сериозна заплаха не само за България, но и за всички черноморски държави. „Случилото се едва ли ще бъде повод за широкомащабни военни действия, каквито опасения демонстрират украинските власти с въведеното военно положение. Това обаче не може да се възприеме и просто като обикновен граничен инцидент, както го определи руският президент Владимир Путин. Не виждам непосредствена военна опасност за страната ни, но рискове за сигурността – да. Икономическите ни интереси биха били застрашени, включително от гледна точка на ритмичност на доставките на газ, корабоплаване и транспортиране на стоки и суровини. Под заплаха биха били корабите и екипажите в една подобна ситуация, а може да се проявят рискове и по отношение на инвестициите, развитието и стабилността на региона“, коментира Ангел Найденов. Той добави, че писъствието на военни кораби в черноморския регион е предпоставка за непосредствен сблъсък между НАТО и Руската федерация и напрежение в глобален мащаб. Според него само освобождаването на задържаните кораби и военнослужещи би било предпоставка за установяване на диалог и успокояване на напрежението. Ангел Найденов прогнозира, че няма да има напълно блокиране на достъпа до украински териториални води и пристанища.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румен Петков, АБВ: България преждевременно обвини Русия за напрежението в Керченския проток

Румен Петков, АБВ: България преждевременно обвини Русия за напрежението в Керченския проток

30 Ноември 2018 | 18:11 | Агенция "Фокус"
София. Съвършено основателната е тревогата за конфликта между Русия и Украйна. Аз мисля, че такъв период в черноморските взаимоотношения нямаме аналог. Това каза председателят на АБВ Румен Петков в предаването „Лице в лице” по бТВ. "За съжаление, международната общност и особено Съвета на сигурност на ООН реагираха неадекватно. Русия буквално на другия ден внесе настояване за събиране на Съвета за сигурност, което беше отклонено и след това се прие предложение за събиране на Съвета по украинско искане. Това е много грозна манипулация“, посочи още той. Според него нашият представител в ООН, Георги Панайотов, не трябва да толерира подобни безпринципни действия на Съвета за сигурност. „Мисля, че за всички е ясно, че украинските кораби нарушават черноморската акватория на Русия. Второто невярно твърдение е, че става въпрос за конфликт на Азовско море, защото по-лесно за Азовско море се обяснява, че руснаците са предприели военна интервенция. Става дума за черноморското крайбрежие на Русия. Това прави за нас още по-голям конфликт. Затова ние от АБВ настояваме за принципна позиция. Аз мисля, че правителството твърде преждевременно, без всякакви доказателства обвини руската страна и настоя за определени действия. Аз мисля, че позицията на Германия, Франция, Европейския съюз бяха много по-балансирани и коректни. Тогава, когато без доказателства, тръгваш да сипеш обвинения в една посока, за какво право говорим“, посочи той. По думите му никоя държава не може да погазва истината и международното право. „Ние от АБВ в рамките на разговора, който имахме с посланика на Русия, поставихме въпроса и ни бяха предоставени и фактите и писмото и включително външното министерство на Русия за свикване на Съвета на ООН, медиите също показаха показанията на украинските войници“, обясни още той. По думите му конфликтът между Русия и Украйна не е в Азовско, а в Черно море.
„Ако ние допуснем погазването на международното право, ако допуснем двойните стандарти да станат принцип в организацията на работата на ООН и на Съвета на сигурност, това означава, че международната общност ще бъде деморализирана с трудно обратими възможни ходове“, коментира още лидерът на АБВ.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Интерфакс: Украйна ограничи достъпа в страната и за руски граждани от женски пол

Интерфакс: Украйна ограничи достъпа в страната и за руски граждани от женски пол

30 Ноември 2018 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Киев. Украйна ограничи достъпа в страната и за руски граждани от женски пол, предава Интерфакс.
Източник на агенцията разкрива, че на киевското летище „Бориспол“ отказват да пропуснат в страната граждани на Руската федерация, при това не само на мъже, но и на жени. „Граничните служители изискват от жените да представят заверена справка от банка като доказателство, че разполагат с достатъчно средства за пребиваване в страната. При отсъствието на документ се отказва влизане в страната“, поясни източникът на руската медия.
Много от пристигащите пасажери с руско гражданство са привиквани за разпит един по един в стая, разположена близо до кабинките за паспортна проверка.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Страните от Г-7 призоваха Русия да освободи задържаните украински моряци

ТАСС: Страните от Г-7 призоваха Русия да освободи задържаните украински моряци

30 Ноември 2018 | 16:32 | Агенция "Фокус"
Москва. Министрите на външните работи на страните от Г-7 призоваха Москва да освободи украинските моряци, арестувани за незаконно пресичане на руската граница в района на Керч. Това се казва в разпространено комюнике от първите дипломати на страните от формата, предава TACC.
„Призоваваме към сдържаност, към длъжното уважение на международното право и предотвратяване на всяка по-нататъшна ескалация. Призоваваме Русия да освободи задържаните екипи и плавателни съдове, и да се въздържа от създаването на препятствия за законното им преминаване през Керченския проток", се казва в документа.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Корреспондент“ (Украйна): Защо Турция няма да затвори Босфора за руските кораба

„Корреспондент“ (Украйна): Защо Турция няма да затвори Босфора за руските кораба

30 Ноември 2018 | 16:10 | Агенция "Фокус"
Киев. Турция няма да затвори Босфора за руски кораби, не само защото подобен ход няма да бъде изгоден, но и защото Украйна няма какво да предложи на Анкара в замяна, признава Илия Куса в статия за електронното издание на киевския ежедневник „Корреспондент“.
„Какво може да даде Украйна на Турция, за да реши само за миг да разтрогне своя съюз с Русия, който възстановява повече от две години?“, е реторичният въпрос на автора към читателите.
Турция действа въз основа на интересите си, а съюзът с Руската федерация в момента е начин за Анкара да реализира своите интереси едновременно в няколко посоки - от ядрената енергетика и развитието на хидравличните структури, до кюрдския въпрос и конфронтацията със САЩ.
„В кой от тези проекти Украйна може да замени Руската федерация или да предложи нещо в замяна? Въпросът е реторичен. Така че всички тези призиви, без конкретизиране и стратегия, може да се разглеждат само като глупости и пиар кампания, насочени към вътрешна аудитория в страната“, е заключението на Куса.
„Такива силни изявления, лишени от съдържание, както и от цялото ни семантично пространство, само вредят и допълнително укрепват в умовете на хората илюзията за паралелна реалност, в която съществува Украйна“, предупреждава авторът.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The American Conservative: Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив?!

The American Conservative: Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив?!

30 Ноември 2018 | 13:05 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Ако Украйна е имала право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна? Имат ли право Южна Осетия и Абхазия да се отделят от Грузия, след като тя се е отделила от Русия? Това са въпросите, от чиито отговори се интересува американският политик и публицист Патрик Бюкенън в статия за списанието The American Conservative. Агенция "Фокус" представя превод на статията без редакторска намеса, с уточнението, че публикуваните на страницата материали не отразяват позицията на нашата редакция.
Преди отпътуването си за Буенос Айрес за форума на върха на Г-20, президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени планираната си среща с Владимир Путин с аргумента, че руски военни за превзели и задържали три украински плавателни съда и екипажите им, общо 24 моряка.
Но нима Путин е този, който провокира неделното стълкновение в района на Керченския пролив, който съединява Черно и Азовско море? Или провокатор бе украинският президент Петро Порошенко? Ще повторим. Но първо малко история.
През 2014 г., когато проруският режим в Киев бе свален в резултат на преврат и с помощта на САЩ бе създаден пронатовски режим, Путин отдели от Украйна и присъедини към Русия Кримския полуостров, където от векове насам е базиран Руският Черноморски флот.
След като си възвърна Крим, Русия заема двата бряга на Керченския пролив. И тази година тя завърши изграждането на 19-километров мост над протока. Путин бе първият, който мина по него, карайки камион.
Азовско море по същество се превърна в руско езеро, подходите към което се контролират от Москва, така както Турция контролира влизането в Черно море.
Докато светът отказваше да признае новите реалности, Русия започна да въвежда свои собствени правила за преминаване на кораби през Керченския проток. По-специално, тя заяви, че за да получи разрешение за влизане в района, корабът трябва да я уведоми за това в рамките на 48 часа. Украински кораби, включително бойни, също трябва да уведомяват руските власти, преди да преминат под Кримския мост в Азовско море, за да достигнат до голямото пристанище на Мариупол.
В неделя два украински артилерийски кораби и влекач, които излязоха от Одеса в Западна Украйна, навлязоха в териториалните води край бреговете на Крим и полуостров Керч, които сега Русия смята за свои. Тяхната дестинация бе Мариупол.
Украинските кораби не се подчиниха на заповедите на руснаците да спрат. Руски военни плавателни съдове откриха огън срещу тях и удариха влекача. Трима украински моряци бяха ранени. Членовете на екипажа бяха задържани.
Отказът на Русия да освободи моряците стана основание за президента Тръмп да отмени срещата с Путин.
Москва твърди, че Украйна е нарушила новите правила за транзит, които Киев е спазвал по-рано, за да провокира инцидента. Путин от своя страна се опита да облекчи ситуацията, като заяви, че това е „граничен инцидент и нищо повече".
„Инцидентът в Черно море е провокация, организирана от сегашното правителство. Мисля, че в навечерието на президентските избори в Украйна през март следващата година... когато, рейтингите на [Порошенко] падат... той трябваше да направи нещо".
Максим Еристави, който работи в Атлантическия съвет, изглежда е съгласен с това: „Порошенко иска да направи начален пробив за предизборната си кампания. Той играе с картата на главния командир, появява се навсякъде в униформа, опитвайки се да създаде впечатлението, че всичко е под контрол".
Обаче нашият (американският – бел.р.) представител в ООН Ники Хейли обвини Русия в „незаконни действия" срещу украинските кораби и заяви, че това е „дръзко действие, което международната общност никога няма да приеме".
Нашите интервенционисти предсказуемо изпищяха за за руска „агресия" и настояха САЩ да подкрепят своя украински съюзник, като му изпратят военна помощ. Защо заповедта на Порошенко да изпрати бойни кораби до Азовско море, в която той пренебрегна руските правила за преминаване на пролива, е провокация?
Понеже Порошенко, чиито военни кораби вече са преминали многократно през Керченския проток, не може да не е знаел, че рискува много, защото Русия може да окаже съпротива.
Защо Порошенко провокира руснаците?
Показателите за подкрепата му от страна на избирателите значително намаляха и Порошенко разбира, че ако не направи нещо грандиозно и сензационно, неговата партия няма да има почти никакъв шанс на изборите през март.
Непосредствено след сблъсъка в пролива Порошенко въведе военно положение във всички области, граничещи с Русия и Черно море, и заяви, че Москва може да нахлуе в страната. Поради тази причина поиска от Запада да въведе нови санкции срещу Русия и призова САЩ да действат заедно с него.
Някои представители на Запада искат да се противопоставят на Путин още по-решително.
Адриан Каратницки от Атлантическия съвет ни призовава да укрепим американското военно присъствие в Черно море, да разположим противоракетни и противокорабни ракети в Украйна, да затегнем антируски санкции, да заплашим Русия с изключване от системата SWIFT на международните банкови сметки и да окажем натиск върху Европа, така че да отмени изграждането на тръбопроводите „Северен поток 2" и „Южен поток".
Но тук възниква още един въпрос. Нима контролът върху Керченския проток е наша работа? Как се отнасяме към тази кавга и защо американски стратези искат да подадем искове към Русия за Кримския полуостров, където се намира дворецът Ливадия, който стана последната лятна резиденция на цар Николай II? Ако Украйна през 1991 г. има право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна?
Защо да си позволим да бъдем въвлечени в конфликтите на други държави, като започнем с въпроса кой е „собственик“ на островите в Южнокитайско море, кой трябва да притежава Курилите и завършим с този дали Приднестровието има право да се отдели от Молдова, а Южна Осетия и Абхазия от Грузия, след като Грузия се отдели от Русия?
Какво се интересува американският народ от тези региони? Наистина ли сме готови да поемем такъв риск като война с Русия или Китай за правото да притежаваме тези територии?

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна забрани влизането на страната на руски граждани от мъжки пол на възраст от 16 до 60 години

ТАСС: Украйна забрани влизането на страната на руски граждани от мъжки пол на възраст от 16 до 60 години

30 Ноември 2018 | 09:49 | Агенция "Фокус"
Киев. Граничната служба на Украйна забрани влизането на територията на страната на руски граждани от мъжки пол на възраст от 16 до 60 г., предава TACC, като се позовава на информация от местните власти.
„На контролно-пропускателните пунктове се въвеждат засилени мерки за контрол. Ограничено е влизането на чужденци, на първо място граждани на Руската федерация. Забранено е пропускането на граждани на Русия от мъжки пол на възраст от 16 до 60 г.“, поясни директорът на Граничната служба Петър Цигикал на среща с държавния глава на Украйна Петро Порошенко.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Le Monde: Москва откри трети фронт в настъплението си срещу Украйна

Le Monde: Москва откри трети фронт в настъплението си срещу Украйна

30 Ноември 2018 | 08:46 | Агенция "Фокус"
Москва. Руско-украинският инцидент в Керченския проток в никакъв случай не може да бъде определен като случайност. Руските действия представляват демонстрация на сила, която трябва да покаже кой контролира достъпа в Азовско море. В статия за водещия френски ежедневник Le Monde Силви Кауфман отбелязва, че с изключение на поляците ио балтийските страни, инцидентът от 25 ноември не привлече вниманието на международната общност. Всъщност, ситуацията в този регион не е особено интересна за западните партньори на Русия, е заключението на автора.
„Как да размразим замразен конфликт? Например, можете да отворите нов фронт. Точно това направи Русия, откривайки огън и залавяйки три украински кораба край бреговете на Крим на 25 ноември. Военна операция, която беше умело извършена от Федералната служба за сигурност (натоварена също и с охраната на границите). Резултатът: шестима ранени и 24 задържани от украинска страна“, пише Кауфман.
„Продължението беше класическо. Русия обвини украинския флот за преднамерена провокация с намерение да превземе кораби. Киев, от друга страна, обвини Москва в агресия и отбеляза, че от правна гледна точка нейните кораби не се намират в руските териториални води. Във вторник в руската телевизия бяха показани трима украински моряци, а 12 бяха изпратени в ареста за 60 дни. Познат процес.
Така пет години след революцията на „Майдан“ и четири и половина години след анексирането на Крим, и началото на войната с „ниска интензивност" по границите на Донбас (въпреки това загинаха 10 000 души), Москва открива трети фронт в офанзивата си срещу Украйна. Този път целта е анексирането на Азовско море, което мие бреговете на Русия и Украйна и е затворено от Керченския проток, който го отделя от Черно море“, пише авторът.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP:  Украйна се  опита да организира протест срещу Путин на срещата на Г20

AFP: Украйна се опита да организира протест срещу Путин на срещата на Г20

29 Ноември 2018 | 22:30 | Агенция "Фокус"
Буенсо Айрес. Планът на украинското правителство да попречи на руския президент да участва в годишната среща на Г20 се провали в четвъртък, когато аржентинска компания отказа да постави протестен плакат по време на митинг, съобщава AFP от Буенос Айрес.
Киев планираше да издигне гигантски билборд, изобразяващ окървавен Керченския проток, където в неделя Русия задържа три украински кораба. Така щеше да се разпали конфликт в навечерието на срещата на върха.
Опитът е предотвратен от аржентинска рекламна компания, която е отказала да постави плаката. Това е обявила пред репортери в аржентинската столица Емине Джапарова, заместник министър на информацията на Украйна. Основната цел е да успеем да освободим 24-тимата моряци, които са „незаконно задържани“ от руските власти, е заявила тя.
"Надяваме се, че срещата на върха, срещите на лидерите – като президента наСъединените щати, който ще се среща с Путин – ще постигнат освобождението на затворниците“, съобщила украинската заместник-министърка.
След това Тръмп обяви, че е отменил планираната си среща с Путин, защото " Русия не е върнала корабите и моряците на Украйна“.
Изявлението на Джапарова отразява обръщението на украинския президент Петро Порошенко към НАТО да изпрати кораби в района и така да се демонстрира сила срещу Русия.
В Туитър Порошенко е отговорил на решението на Тръмп да не се среща с Путин, като е добавил на английски: „ Ето как постъпват великите лидери!“
Путин настоява, че неговите сили са действали правилно, като са задържали корабите, навлезли в руски води, докато Киев отхвърля тези обвинения.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Премиерът Бойко Борисов в Мароко: Истински съм разтревожен от конфликта, който се води между Руската федерация и Украйна, защото е изключителна заплаха

Премиерът Бойко Борисов в Мароко: Истински съм разтревожен от конфликта, който се води между Руската федерация и Украйна, защото е изключителна заплаха

29 Ноември 2018 | 20:47 | Агенция "Фокус"
Рабат. Истински съм разтревожен от конфликта, който сега се води между Руската федерация и Украйна. Този конфликт е една изключителна заплаха. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в Рабат, съобщиха от правителствената информационна служба. Той изнесе лекция на тема „Ролята на България за европейската интеграция на страните от Западните Балкани в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС“ в рамките на официалното му посещение в Мароко. Пред дипломатите българският премиер изрази надежда, че моряците и корабите ще бъдат освободени и така ще бъде избегнат този конфликт. „Войната в Босна и Херцеговина беше толкова близо до нас. Ние, от българска страна, сме го преживели“, припомни още министър-председателят пред участниците.
В лекцията си в Рабат премиерът Бойко Борисов отличи ключовата роля и усилията на България в процеса на европейското приобщаване на страните от Западните Балкани по време на нашето председателство на Съвета на ЕС. Министър-председателят подчерта, че приетата от европейските лидери Софийска декларация по време на Срещата на върха в София на 17 май ЕС-Западни Балкани даде силно политическо послание към всички партньори от региона, потвърждавайки ангажимента на ЕС към европерспективата на тези държави. „Когато по време на нашето председателство си избрахме тази тема, бе казано, че дори е безразсъдно. Но това още повече ни амбицира. Неслучайно колегата Ципрас го нарече Балканското председателство“, посочи още Борисов. Българският премиер беше категоричен, че страната ни ще продължи да работи активно за утвърждаване принципа на разбирателство и добросъседство в региона и за постигането на транспортна, енергийна и дигитална свързаност чрез реализирането на регионалните инфраструктурни обекти.
В изказването си министър-председателят Борисов открои изграждането на коридорите 4, 8 и 10 като ключови за свързаността в региона и заяви, че реализацията им ще бъде от изключително значение за конкурентоспособността. „Убеден, че ако всичко това го изпълним, Балканите ще изглеждат по различен начин. Ще дадем възможности на бизнеса, товарите и стоките да се движат по максимално кратки пътища“, заяви още премиерът Бойко Борисов в мароканската столица.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Украинският лидер твърди, че Путин иска цялата му страна.

Reuters: Украинският лидер твърди, че Путин иска цялата му страна.

29 Ноември 2018 | 20:35 | Агенция "Фокус"
Берлин/Москва. Украинският президент Петро Порошенко в четвъртък обвини Владимир Путин, че иска да анексира цялата страна и призова НАТО да разположи военни кораби в морето, което двете държави си поделят, информира Reuters.
Коментарите на Порошенко пред германските медии са част от съгласуваната акция, която Киев разгръща, за да получи западна подкрепа за нови санкции срещу Москва, да си осигури осезаема нова военна помощ от Запада и да създаде обединена опозиция срещу руския газопровод, който заплашва Украйна да бъде лишена от важни печалби от транзита на топливото.
Западните му съюзници обаче не проявяват готовност да изпълнят нито едно от неговите желания, въпреки предупрежденията на президента на Украйна за евентуална инвазия от руска страна след инцидента в неделя край Крим.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

DW: Украйна призова за затварянето на Босфора за руските кораби

DW: Украйна призова за затварянето на Босфора за руските кораби

29 Ноември 2018 | 19:21 | Агенция "Фокус"
Киев. Украйна ще настоява за затварянето на Босфора за руските кораби като отговор на инцидента в Керченския пролив. Това заяви командващият Военноморските сили на Украйна Игор Вороченко в рамките на реч на втората по рода си Международна конференция по въпросите за морската сигурност, която се състоя в Киев, предава Deutsche Welle.
„Сигурен съм, че международната общност все пак ще вземе решение и ще признае, че е извършена агресия срещу Украйна. Във връзка с това и нормите на Конвенцията от Монтрьо, а именно точка 19, ще се опитаме да поискаме закриването на Босфора в Република Турция, за да знаят руснаците как да нарушават нормите на международното право", подчерта Вороненко.
По-късно през деня от Берлин министър-председателят на Украйна Володимир Гройсман заяви пред журналисти, че Западът е длъжен да наложи огледални мерки на Русия за ограничаване на корабоплаването в Азовско море. „Консултациите продължават. Очакваме от нашите международни партньори много твърда реакция спрямо агресора. Дълбоко съм убеден, че единственият правилен вариант е абсолютната реципрочност. Ако Русия възпрепятства свободното корабоплаване, то целият цивилизован свят трябва да направи същото спрямо нея“, подчерта Гройсман.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Берлин попари украинските „мечти“ за изпращане на военни кораби в Азовско море (ОБЗОР)

Берлин попари украинските „мечти“ за изпращане на военни кораби в Азовско море (ОБЗОР)

29 Ноември 2018 | 16:28 | Агенция "Фокус"
Берлин. Държавният глава на Украйна Петро Порошенко се обърна с призив към западните държави за оказване на подкрепа на Киев в новата криза в отношенията с Руската федерация, като изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на страната при необходимост и да гарантират сигурността й“.

В навечерието на третото издание на Германо-украинския форум в Берлин, Порошенко отправи ясно послание, че Киев ще разчита на Берлин за излизане от задънената улица, в която отново попаднаха руско-украинските отношения – този път заради инцидента край бреговете на Крим от неделя, когато граничните служители на Москва задържаха три украински военни кораби заедно с екипажа им на борда. „Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
Украинският президент подчерта, че Германия е „един от най-близките ни съюзници“. Коментирайки очакванията си от официален Берлин за Керченската криза, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.

Към настоящия момент обаче изглежда, че надеждите му ще бъдат попарени. Западът предпочете да си затвори очите пред инцидента в Керченския проток. По-рано тази седмица Германия и Франция не подкрепиха идеята за въвеждането на нови санкции срещу Русия. Съгласно информация, изтекла от закритото заседание на Комисията по политика и сигурност в Брюксел, двете страни са уверени, че е важно да се предприемат мерки за изграждане на доверие между Москва и Киев, а „санкциите не са част от тези мерки".

Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас отхвърли директно призивите на украинския президент Петро Порошенко за изпращане на германски военни кораби в Азовско море. „Разбирам притесненията, които Украйна има“, увери германският социалдемократ, като подчерта, че действията на руските военни са непропорционални и нямат правно основание. „Не искаме милитаризация на конфликта, искаме политически процес", подчерта Маас.
Последва изявление от Министерството на отбраната в Берлин, от което стана ясно, че в момента няма германски военни кораби в Черно море.

В четвъртък канцлерът на ФРГ Ангела Меркел наруши мълчанието си за инцидента в Азовско море, като повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна. Изявлението й може да се възприеме като директен отговор на призивите на Порошенко за изпращане на кораби на НАТО в региона. Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да действа обмислено, защото знаем, че можем да решим нещата само с разум и чрез диалог, няма военно решение на тези спорове".
В тази връзка Меркел също така потвърди готовността на Берлин за продължаване на преговорите в „нормандски формат“ за разрешаване на украинската криза. При това обаче тя подчерта, че консултациите между Франция, Германия, Русия и Украйна засега остават „много незначителни“.

Германският лидер все пак не пропусна да отбележи, че счита Москва за отговорна за неделните събития в Керченския проток. В реч за откриването на Германо-украинския форум в Берлин, Меркел обвини Русия в стремеж да затвори достъпа към Мариупол и другите украински пристанища в Азовско море. „Има страни по границата с Русия, които нямат възможност да се развиват така, както биха искали. Ние, германците, не можем да си затваряме очите за това“, увери канцлерът на ФРГ, визирайки страни като Грузия, Молдова, Армения и Азербайджан.
Предстои Меркел да се срещне в Берлин и с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.

Редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна ограничи достъпа на чужденци до Крим до края на срока на действие на военното положение

ТАСС: Украйна ограничи достъпа на чужденци до Крим до края на срока на действие на военното положение

29 Ноември 2018 | 16:09 | Агенция "Фокус"
Киев. Държавната гранична служба на Украйна реши да ограничи достъпа до Крим за всички чуждестранни граждани, предава TACC, като се позовава на изявление на службата пред местната редакция на BBC.
Считано от днешна дата, 29 ноември 2019 г., границата на Украйна с Крим ще имат възможност да пресичат само украински граждани, става ясно от разпространения текст.
Ограниченията ще важат за срока военното положение, което влезе в сила на 28 ноември.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Русия отхвърли предложението на Ердоган за посредничество за разрешаване на Керченската криза

РИА Новости: Русия отхвърли предложението на Ердоган за посредничество за разрешаване на Керченската криза

29 Ноември 2018 | 15:39 | Агенция "Фокус"
Москва. Москва не вижда необходимост от посредничество за нормализацията на отношенията между Руската федерация и Украйна. Тези, които искат да помогнат, биха могли да повлияят на Киев. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред журналисти в Москва, предава РИА Новости.
„Москва е признателна на всички, които допринасят за деескаланцията на напрежението, провокирано от украинската страна. Но не вижда необходимост от каквито и да било посреднически усилия: желаещите и притежаващите такава възможност може да помогнат, като окажат въздействие на официален Киев“, подчерта Песков.
По-рано държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи да поеме ролята на посредник за уреждането на Керченската криза.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МВнР: Украински гражданин от български произход на служба в украинската армия е сред задържаните войници на борда на един от корабите, опитали се да преминат Керченския пролив

МВнР: Украински гражданин от български произход на служба в украинската армия е сред задържаните войници на борда на един от корабите, опитали се да преминат Керченския пролив

29 Ноември 2018 | 15:12 | Агенция "Фокус"
София. Министерството на външните работи на Република България още вчера бе уведомено, че украински гражданин от български произход на служба в украинската армия е сред задържаните войници на борда един от трите кораба, опитали се да преминат Керченския пролив. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР. По информация на кмета на родното му село той няма българско гражданство. Данни, че въпросният човек е български гражданин, няма и в информационните масиви в България.
Страната ни ясно е заявила, че настоява за незабавно освобождаване на всички моряци от трите украински кораба.
Ако при допълнителни проверки се установи, че задържаният е и български гражданин, ще му бъде осигурена консулска защита. Българското Генерално консулство в Одеса е във връзка с кмета на родното село на украинския войник от български произход.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

FAZ: Германският външен министър отхвърли призивите на Петро Порошенко за изпращане на военни кораби в Азовско море

FAZ: Германският външен министър отхвърли призивите на Петро Порошенко за изпращане на военни кораби в Азовско море

29 Ноември 2018 | 14:32 | Агенция "Фокус"
Белград. Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас отхвърли призивите на украинския президент Петро Порошенко за изпращане на германски военни кораби в Азовско море, съобщава националният ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
„Разбирам притесненията, които Украйна има“, увери германският социалдемократ, като подчерта, че действията на руските военни са непропорционални и нямат правно основание. „Не искаме милитаризация на конфликта, искаме политически процес", подчерта Маас. Според Министерството на отбраната в Берлин в момента няма германски военни кораби в Черно море.
По-рано държавният глава на Украйна подчерта, че Германия е „един от най-близките ни съюзници“. Той изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“. Коментирайки очакванията си от Германия, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Ангела Меркел отново предупреди, че „няма военно решение“ на конфликта в Украйна, призова Киев да прояви „разум“

AFP: Ангела Меркел отново предупреди, че „няма военно решение“ на конфликта в Украйна, призова Киев да прояви „разум“

29 Ноември 2018 | 12:44 | Агенция "Фокус"
Берлин. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна, след като президентът Петро Порошенко поиска подкрепа от НАТО в сблъсъка на страната му с Русия, предава AFP.
Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да бъде разумна, защото знаем, че можем да решим нещата само мисъл и чрез диалог, защото няма военно решение на тези спорове".
По-късно през деня Меркел ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Български пощи": В десет района в Украйна е наложено военно положение за 30 дни, но засега "Украински пощи" ще продължат да извършват всички пощенски операции

"Български пощи": В десет района в Украйна е наложено военно положение за 30 дни, но засега "Украински пощи" ще продължат да извършват всички пощенски операции

29 Ноември 2018 | 11:12 | Агенция "Фокус"
София. Пощенският оператор в Украйна уведомява, че в десет района в страната е наложено военно положение за 30 дни, считано от 28 ноември 2018 г. Независимо от това, засега Украински пощи ще продължат да извършват всички пощенски операции, съобщиха от пресцентъра на "Български пощи".
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Die Welt: Германия може да окаже натиск върху Русия чрез "Северен поток 2"

Die Welt: Германия може да окаже натиск върху Русия чрез "Северен поток 2"

29 Ноември 2018 | 10:56 | Агенция "Фокус"
Берлин. Икономиката и търговията са ефективни средства за оказване на натиск в международните отношения, твърдят Ансгар Грау и Филип Фриц в статия за водещия германски национален ежедневник Die Welt. Авторите призовават Европа да повлияе на действията на Русия, а като най-добър инструмент за това те определят проекта за изграждането на газопровода „Северен поток-2“. Германия може да реши съдбата му, уверени са Грау и Фриц, като подчертават, че всъщност Русия зависи повече от отношенията с Германия, отколкото обратното.
До този момент канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е направила никакви изявления за изострянето на ситуацията в Азовско море. В същото време, като никой друг, тя е в състояние да окаже натиск върху Владимир Путин. Определената зависимост на Германия от Русия може дори да се превърне в предимство, уверяват двамата автори на статията.
За пореден път събитията на световната политика принуждават федералното правителство в Берлин да предприеме действия: обстрелването на украински кораби от руските граничари, влошаването на ситуацията в Азовско море и налагането на военно положение в някои части на Украйна - Германия може да изиграе ключова роля в тези събития.
Като най-голямата и икономически силна държава в Европейския съюз, от една страна, Германия е основната движеща сила на режима на санкциите спрямо Русия, а Бундесверът участва в мисията на НАТО в Литва. От друга страна, чрез компании в Русия и не на последно място чрез проекта „Северен поток - 2", Германия е особено свързана с Русия и може да окаже натиск върху нея, макар в Берлин да не изгарят от желание да признаят този факт.
Но сериозността на ситуацията изисква стъпки именно в тази посока. В рамките на посещението си в Мадрид в началото на седмицата, министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас подчерта, че събитията в Азовско море показват, че конфликтът в Източна Украйна и Крим продължава да застрашава европейската сигурност. Въпреки това Меркел все още запазва странно мълчание.
То обаче няма да продължи дълго, защото в четвъртък тя ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.
Може би чрез доставката на германски оръжия за Украйна или дори чрез изпращане на кораби от германския флот в Азовско море? Не, тези украински мечти е малко вероятно да се сбъднат, признават авторите на статията. Берлин има и други средства, за да запази Русия в сегашните й граници, да подкрепи Украйна и да се погрижи за гарантирането на мира в Европа.
„Северен поток 2" може да се превърне тъкмо в такъв инструмент. Русия е икономически по-зависима от Германия, отколкото обратното. Обемът на търговията между Германия и източноевропейските страни-членки на ЕС - Унгария, Полша, Словакия и Чехия - сега е по-голям от този с Русия.
Берлин трябва да научи урока си. Целта на Русия е да предизвика дестабилизация и постепенно да увеличи влиянието си. Целта на Германия трябва да бъде запазването и, в някои случаи, възстановяването на европейската структура за сигурност. За тази цел тя може да използва следните лостове: да инициира нови санкции, както и да заплаши, че ще изостави проекта за „Северен поток - 2". Сега е моментът за действие, предупреждават Грау и Фриц.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Петро Порошенко в интервю за BILD: Путин разказва приказки на света, не вярвайте на лъжите му

Петро Порошенко в интервю за BILD: Путин разказва приказки на света, не вярвайте на лъжите му

29 Ноември 2018 | 08:53 | Агенция "Фокус"
Киев/Берлин. В интервю за германския вестник BILD държавният глава на Украйна Петро Порошенко отхвърли твърденията на руския президент Владимир Путин, който свърза инцидента в Азовско море с целите на предизборната кампания на украинския лидер .
„Не вярвайте на лъжите на Путин. Това е нелепо. Спомнете си какво каза на света – че в Крим няма руски войници. Спомняте ли си, че той каза също, че и в Източна Украйна няма руски войници? Или за отравяне на бившия си агент в Солзбъри? Путин разказва приказки на света, сега също“, подчерта Порошенко.
„Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
В отговор на въпрос дали Германия трябва да изпрати военни кораби в Азовско море, украинският президент подчерта, че страната е „един от най-близките ни съюзници“. Той изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“.
Коментирайки очакванията си от Германия, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН (Украйна): Турският президент може да стане посредник между Русия и Украйна

УНИАН (Украйна): Турският президент може да стане посредник между Русия и Украйна

29 Ноември 2018 | 07:22 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Турският президент може да стане посредник между Русия и Украйна, предава украинската агенция УНИАН.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин е бил обсъден въпросът за ролята на Турция в посредничеството при разрешаването на конфликта между Русия и Украйна в Черно море.
"По време на разговора бе обсъден въпросът за инцидента в Керченския проток, включително въпроса за ролята ни на посредник", каза той пред репортери на летището, преди замине за срещата на върха на Г-20. Турският президент отбеляза, че обсъждането на проблема е планирано да продължи на среща в рамките на срещата на високо равнище.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

REGNUM (Русия): Молдовският президент се надява на мирно урегулиране на конфликта между Русия и Украйна

REGNUM (Русия): Молдовският президент се надява на мирно урегулиране на конфликта между Русия и Украйна

29 Ноември 2018 | 06:35 | Агенция "Фокус"
Кишинев. Молдовският президент се надява на мирно урегулиране на конфликта между Русия и Украйна, предава руската агенция REGNUM
В президентската администрация на Молдова Игор Додон се надяват, че "две държави, приятелски настроени към Молдова" - Украйна и Русия - ще могат да преодолеят чрез мирен и политически диалог "неразбирателството и конфликта", възникнали през последните дни в отношенията между двете страни. Това заяви прессекретарят на президента на Молдова Игор Додон Максим Лебедински, който представи позицията на държавния глава, се казва в информацията от REGNUM.
"Всички действия, които могат да доведат до влошаване на ситуацията в региона, са много опасни", добави Лебедински. Той също така изрази загриженост относно възможните трудности за молдовските граждани и износители поради военното положение в Украйна. "Първите сигнали по този показател вече са се появили", добави той.
Администрацията на Додон също увери, че следи отблизо положението на границата между Украйна и Приднестровието, за да "елиминира или предотврати всякакви провокации". Министерството се надява, че сегашният епизод "няма да има сериозни последици за регионалната сигурност и ще бъде решен с мирни политически средства".
Другите лидери на Молдова - премиерът Павел Филип и председателят на парламента Андриан Канду – заеха по-твърда позиция по въпроса. Филип заяви, че "това е най-сериозното нарушение на Русия, което се случи след анексирането на Крим".
Канду от своя страна "категорично осъди агресията на Русия ", като призова международната общност да използва всички налични инструменти, за да предотврати ескалацията на конфликта. "Ние сме солидарни с Украйна", подчерта той.
Министерството на външните работи на Молдова също така заяви, че подкрепя "териториалната цялост" и осъжда "всички актове на агресия и провокация".

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независимая газета“: След Керченската провокация може да последват и други

„Независимая газета“: След Керченската провокация може да последват и други

29 Ноември 2018 | 02:36 | Агенция "Фокус"
Москва. След Керченската провокация може да последват и други, пише Александър Храмчихин - Заместник-директор на Института за политически и военни анализи в руския вестник “Независимая газета“.
В началото авторът припомня как конфликтът в Азовско море започва със задържането на руския риболовен траулер „Норд“ през март тази година.
Целта на задържането от страна на украинските граничари в Азовско море на риболовния кораб "Норд" през март тази година със сигурност не беше борбата срещу бракониерството. Всичките 10 членове на екипажа на кораба бяха жители на Крим, които получиха руско гражданство през 2014 г. И в главата на някого в Киев се е родила "творческа" идея - да организира пропагандно представление с признанието на моряците, че те са граждани на Украйна. Но нищо не се случи - през целия период на пленничеството им (седем моряци бяха освободени съвсем наскоро и капитанът все още е задържан) никой от тях не искаше да се върне към украинското гражданство въпреки оказаният много силен психологически натиск.
След задържането на „Норд“ Русия увеличи времето за инспекция на чуждестранни кораби, отиващи към азовските пристанища на Украйна - Мариупол и Бердянск и обратно, поради което тези пристанища започнаха да понасят сериозни загуби. В допълнение, няколко украински риболовни кораби бяха задържани, поради което уловът на риба от украинската страна рязко намаля. Това означава, че последиците от прилагането на "творческата" идея се оказаха много тъжни за Украйна.
През септември Украйна реши да укрепи позицията си на Азовско море, като прехвърли двете най-нови речни бронирани лодки на проект 51855 „Гюрза-М“ „Лубни“ и „Кременчуг“ там. Тъй като тези лодки не могат да оперират в открито море, те са били транспортирани от Одеса по суша. Два помощни кораба на украинския флот се преместиха в Бердянск, като поискаха правото да преминат под кримския мост от руската страна, след като получиха руски пилот. Не са възникнали конфликти.
Но украинският президент Порошенко усеща, че дори с използването на административни ресурси той няма да може да спечели предстоящите президентски избори през март 2019 г. Ето защо не трябва да се провеждат никакви избори, както и различни антиправителствени митинги по всяко време (например поради липса на отопление). Или е необходимо рязко да увеличите рейтинга си.
В резултат на това бяха изпратени още „Гюрзи“ - „Бердянск“ и „Никопол“ на поход от Одеса до Бердянск, както и рейдов влекач (който тегли кораби в пристанищата). Нито един от тези съдове изобщо не трябва да излиза в открито море (освен това, както беше казано по-горе, „Гюрза“ може безпроблемно да се транспортира по суша), особено в края на ноември. Но им беше наредено да минат през Керченския пролив, без да уведомяват руската страна. Ако успееше начинанието Порошенко щеше да обяви, че е постигнал голяма победа, спечелвайки рейтинг за изборите. Ако Русия беше потопила лодките и влекача, целият "цивилизован свят" отново щеше да види "лицето на руския агресор". Москва ще получи нова порция санкции и Порошенко ще въведе военно положение с отмяна на изборите, официална цензура в медиите и забрана на публични събития.
Въпреки това, Порошенко успя да прокара през Върховната Рада съкратена версия на военното положение - само за един месец и не в цялата страна. Много е вероятно да последват много по-амбициозни провокации (най-вероятно в Донбас) или текущата версия да бъде продължена, което ще позволи отменянето на изборите само в най-опозиционните южни и източни региони (то е въведено точно в тях).

Превод и редакция: Юлиян Марков






Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Петро Порошенко настоява за изпращане на кораби на НАТО в Азовско море

AFP: Петро Порошенко настоява за изпращане на кораби на НАТО в Азовско море

29 Ноември 2018 | 01:57 | Агенция "Фокус"
Берлин. Украинският президент Петро Порошенко настоява за изпращане на кораби на НАТО в Азовско море, пред германският вестник Bild, цитиран от AFP.
Украинският президент Петро Порошенко поиска от членовете на НАТО, включително Германия, в четвъртък, да изпратят военноморски кораби на Азовско море, за да подкрепят страната му в конфликта с Русия.
"Германия е един от нашите най-близки съюзници и се надяваме, че държавите в НАТО са готови да дислоцират военноморски кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна и да осигурят сигурност", каза той пред германския вестник Bild.
Порошенко обаче обвини Путин, че "не иска нищо по-малко, от това да завладее Азовско море. Единственият език, от който той разбира, е единството на западния свят".
"Не можем да приемем тази агресивна политика на Русия. Първо беше Крим, после Източна Украйна, сега иска Азовско море.
"Германия също трябва да си зададе въпроса: какво ще направи след това Путин, ако не го спрем?" добави той в деня, когато премиерът на Украйна Володимир Гройсман посети Берлин.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Защо западът реши да си затвори очите за керченския инцидент

„Взгляд“: Защо западът реши да си затвори очите за керченския инцидент

29 Ноември 2018 | 01:12 | Агенция "Фокус"
Москва. Защо западът реши да си затвори очите за Керченския инцидент, пише руският ежедневник “Взгляд“.
Плановете на Порошенко се провалят един след друг. Първоначално той не успя да наложи военно положение в Украйна във формата, от който се нуждаеше, а сега Франция и Германия не подкрепиха плана на нови антируски санкции. Идеята беше торпилирана на равнище управленски органи на Европейския съюз. Защо този път Западът реши да не подкрепи желанието на Киев отново да навреди на Русия, анализира вестникът.
Германия и Франция не подкрепиха идеята за нови санкции срещу Русия на фона на кризата около Керченския проток. Това съобщи в сряда немският Die Welt. Съдейки по изтичането на информация от закритото заседание на Комитета по политика и сигурност в Брюксел във вторник, дипломати от двете страни заявиха, че сега е важно да се предприемат мерки за изграждане на доверие между Москва и Киев. Но "санкциите не са част от тези мерки", подчертаха представителите на Берлин и Париж .
Вместо това Франция и Германия искат "да продължат дипломатическите си усилия" за разрешаване на конфликта в Азовско море - и да предложат включването на силите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
На официално ниво Берлин не потвърди тази информация , но и не я отрече. Представителят на канцлера Меркел Щефан Зайберт говори за това много уклончиво.
"Нашата позиция е, че евентуалното разширяване на съществуващите санкции трябва да се обсъжда с европейските партньори. Не искам да изпреварвам тази дискусия ", каза Зайберт, като припомни, че скоро ЕС ще обсъди разширяването на вече съществуващите санкции. "Сега на преден план е деескалацията и предоставянето на помощ на задържаните украински моряци", цитира го ТАСС. Зайберт добави, че Берлин призовава Москва и Киев "да започнат диалог възможно най-скоро".
Но украинският президент Петро Порошенко директно поиска да се увеличи натиска върху Русия след инцидента в Керченския проток. Според него ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск "е уверил, че ще направи всичко възможно ... по отношение на продължаването на политиката на санкциите". Обещанията да се оплакват на Запада звучаха и в първите изявления на Порошенко за инцидента.
В публичната сфера, Лондон, Париж и дори Берлин осъдиха действията на Москва. Както обаче се оказва, въпросът не е далеч от реториката. И западната преса незабавно стигна до сърцевината: инцидентът с Керч беше провокация, благоприятна само за Киев.
Както вече отбеляза вестник „Взгляд“, всъщност великите сили - Великобритания, Франция, САЩ - не бързат да отговорят на желанията на Киев. Между малките държави от ЕС няма единство. Полският президент Анджей Дуда, както и естонският министър на отбраната Юри Луйк, недвусмислено подкрепиха наказателните мерки срещу Русия. Австрийският външен министър Карин Кнайсел обаче изрази резерви: ЕС ще вземе решение за нови санкции, в зависимост от "публикуването на фактите и бъдещото поведение на двете страни". Председателят на словашкия парламент, Андрей Данко, се съмнява дали трябва да се повярва на Порошенко:
Директорът на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински не изключва, че срещата между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин все още може да се осуети.
Все още не е ясна последната дума на Тръмп. Не знаем дали ще се състои срещата между Путин и Тръмп. Фактът, че Украйна провокира Русия, също е разбран на Запад, и, разбира се, те няма да следват желанията на Киев. Но публично те все още подкрепят Украйна. Така че все още не е възможно да се заключи, че инцидентът е бил уреден ", каза той пред вестник "Взгляд“.
Погребрински обаче е съгласен, че планът на украинския президент като цяло не е успял. "Порошенко не успя да прокара своята версия на указа, а това значително разваля перспективите му за друг мандат. Някои от моите колеги вярват, че той вече се е отказал от състезанието за президентството. Мисля, че е твърде рано да се направи недвусмислено заключение, но в това изявление има някаква истина ", признава експертът от Киев.
За разлика от Погребински, Кирил Коктиш, доцент в катедра "Политическа теория" в Московския държавен институт за международни отношения, е сигурен, че инцидентът в Керч вече е изчерпан.
"Това беше инициативата или само Порошенко, или Порошенко в сътрудничество с Кърт Волкър.
Малко вероятно е да е одобрен някъде по-нагоре в американската администрация. Тоест, този инцидент се е оказал неприятна импровизация за Тръмп. Това беше опит да се постави Европа пред свършен факт, когато Киев очевидно си позволява всичко ", обясни експертът.
"Възможно е първоначалното намерение да е било, че корабите ще бъдат потопени, ще има човешки жертви и т.н. Съдейки по заповедите, дадени на моряците, според данните, публикувани от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Киев е очаквал въоръжен инцидент. Имаше изчисление както за травматичния ефект, така и за последвалите нови санкции и за военното положение ", каза Коктиш пред вестника.
"Едно е когато имаш налице истинско стълкновение и друго, когато корабите престояват за повече от 12 часа, става малко нелепо. Ситуацията се превръща във фарс, а не в трагедия, смята политологът. - Ето защо Франция, Англия и Германия реагираха предсказуемо. Германия например обеща да предприеме "най-тежките стъпки", което може да бъде изразено във факта, че Меркел ще говори с Путин и ще изрази загрижеността си".

Превод и редакция: Юлиян Марков











Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН (Украйна): През Керченския проток се пропускат само кораби към руски пристанища

УНИАН (Украйна): През Керченския проток се пропускат само кораби към руски пристанища

29 Ноември 2018 | 00:26 | Агенция "Фокус"
Киев. Към вечерта на 28 ноември 2018 г. движението през Керченския пролив се извършва само в посока към руските пристанища на Азовско море, заяви министърът на инфраструктурата на Украйна Владимир Омелян във социалната мрежа „Фейсбук“, цитиран от украинската агенция УНИАН.
"Украинските пристанища на Азовско море, Мариупол и Бердянск всъщност са блокирани от Руската федерация за влизане и излизане на кораби", отбеляза той. Има 18 кораба, чакащи да влязат в Азовско море: четири са на път до пристанище Бердянск, 14 - до пристанище Мариупол. На изхода от Азовско море към Черно море има три кораба от пристанище Бердянск и шест от пристанище Мариупол. Осем кораба са закотвени в пристанищата. "В момента има общо 35 кораба, които са блокирани ... Действията на руската страна предполагат целенасочена ескалация на ситуацията в Азовско море и дестабилизацията на региона.“
„Налице е постепенно изместване на Украйна от нашите законни територии, закрепени от международното право" - подчерта министърът.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Владимир Путин защитава „законното“ според него задържане на украинските кораби

AFP: Владимир Путин защитава „законното“ според него задържане на украинските кораби

28 Ноември 2018 | 22:01 | Агенция "Фокус"
Москва. Президентът Владимир Путин настоя в сряда, че руските сили са били в правото да задържат трите украински кораба миналия уикенд, но президентът Доналд Тръмп изрази "дълбоката си загриженост" относно действията на Москва срещу съюзник на САЩ, пише AFP.
В първото си по-обширно изказване след конфронтацията в морето в неделя Путин каза, че той е оркестриран от Киев като "провокация".
Той каза, че украинските кораби са влезли в руските териториални води и са отказали да отговорят на исканията за спиране от руски патрулни съдове.
"Какво трябваше да направят те (руските сили)?" Каза Путин, когато беше запитан за инцидента на международния инвестиционен форум в Москва.
"Те изпълняваха военните си задължения, изпълнявайки законните си функции в защитата на границите на Русия, същото ще направят и във вашата страна."

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН (Украйна): Украйна се е обърнала към международния трибунал към ООН заради задържането на нейните кораби

УНИАН (Украйна): Украйна се е обърнала към международния трибунал към ООН заради задържането на нейните кораби

28 Ноември 2018 | 21:30 | Агенция "Фокус"
Киев. Украйна информира Международния трибунал на ООН за морското право за задържаните, след използване на оръжия от руската армия, украински кораби и екипажи в Керченския проток. Това съобщи пресслужбата на Министерството на външните работи на Украйна относно информирането на Арбитражния трибунал, който разглежда спора между Украйна и Руската федерация, за влошаване на положението в Керченския проток, Азовско и Черно море, предава украинската агенция УНИАН
"На 27 ноември 2018 г. Министерството на външните работи информира арбитражния съд, разглеждащ спора между Украйна и Руската федерация за нарушаването на Конвенцията на ООН по морско право в Черно море, Азовско море и Керченския проток, относно скорошни действия на Руската федерация, които значително влошиха спора между страните“ – се каза в изявлението. По-специално, "Украйна обръща внимание на продължаващата практика на дискриминационно преследване на украински и чуждестранни съдове, които искат да преминат през Керченския пролив към Мариупол, Бердянск и други украински пристанища." "Украйна и другите крайбрежни държави от Черно море, включително Европейския съюз и Турция, категорично осъдиха подобни действия и призоваха Руската федерация да гарантира свободата на преминаване през Керченския пролив", твърдят украински дипломати.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Коментари и реакции в България за кризата в Азовско море (ОБЗОР)

Коментари и реакции в България за кризата в Азовско море (ОБЗОР)

28 Ноември 2018 | 21:18 | Агенция "Фокус"
София. В сутрешните часове на 25 ноември край бреговете на Кримския полуостров се стигна до стълкновение между руски и украински кораби, което завърши със закриването от страна на Русия на Керченския проток, до задържането на украински плавателни съдове и до размяната на взаимни обвинения. Международната ситуация доведе до коментари и в България. Позиция изразиха президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов, както и Министерство на външните работи в лицето на вицепремиера Екатерина Захариева.
В сряда под ръководството на министър-председателя Бойко Борисов Съветът по сигурността към Министерския съвет проведе заседание. Приета беше позиция на Съвета по сблъсъка между украински и руски кораби в района на Керченския пролив и Азовско море. В позицията се посочва, че опасното нарастване на напрежението в Азовско море през последните дни е довело до задържане на украински кораби и техните екипажи, както и до раняване на украински военнослужещи. Съветът по сигурността счита, че тези действия от страна на Руската федерация са недопустими.
„В интерес на всички е Руската федерация и Украйна да проявят сдържаност, а напрежението да бъде преодоляно с диалог. Призоваваме руските власти да освободят незабавно задържаните плавателни съдове и техните екипажи. Очакваме Руската федерация да зачита свободата на преминаване през Керченския пролив в съответствие със задълженията на руската страна съгласно действащото международно право“, пише още в позицията.
Съветът по сигурността към МС ще продължи да следи внимателно ситуацията, включително в тясно сътрудничество с партньорите в ЕС и НАТО.
Според посланика на Руската федерация у нас н. пр. Анатолий Макаров изявленията от българска страна са премерени. По думите му сега основно се прави акцент върху това, че Русия е провокатор и агресор и е готова към военни действия срещу Украйна, а в действителност всичко е било абсолютно по друг начин. Той определи ситуацията в Азовско море като провокация, организирана от президента на Украйна Петро Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна. „Де факто тази провокация беше организирана от президента Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна. Знаете, че на 31 март са насрочени президентските избори, и затова президентът прави всичко възможно тези избори да не се състоят с оглед на ниския му рейтинг. Затова беше въведено военно положение. Обаче, макар отначало той предложи то да се въведе за 60 дни, беше определено за 30 дни. След ожесточени дебати във Върховната Рада посочиха 10 региона от страната. По такъв начин, разбирам, това военно положение предвижда потискане на правата на гражданите, забрана за дейността на политическите партии, забрана на митинги и много други забрани, въвеждане на комендантски час и т.н. Така че, както вие разбирате, с оглед на случващото се, това е очевидна провокация на г-н Порошенко“, допълни Макаров. Попитан какви са перспективите за подобряване на отношенията между Украйна и Русия, н. пр. Макаров заяви, че не вижда перспективи към подобряване засега.
От своя страна посланикът на Украйна в България н. пр. Виталий Москаленко заяви: „Руската страна постоянно твърди, че военното положение е предизборната тактика на президента на Украйна, за да повдигне своя рейтинг. В отговор бих казал, че е абсолютна лъжа в стила на руските пропагандисти. Тъй като първоначално планът беше въвеждането на военно положение за 60 денонощия, после той бил коригиран и положението се въвежда са 30 денонощия. Следователно изборите, които ще се състоят на 31 март, ще бъдат абсолютно незасегнати от това военно положение“, допълни Н. Пр. Москаленко. По думите му за разлика от Крим, този конфликт е нападение. Според него Русия всъщност е разширила военните си действия. Н. Пр. Москаленско поясни, че от страна на Украйна не е имало провокация. Москаленко определи атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия и допълни, че руската агресия засяга регион, където живее българска общност. Според него до известен смисъл събитията пряко засягат интересите на България. Във връзка с въведеното военно положение, посланикът на Украйна обясни, че на българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи, тъй като то ще бъде в сила при нападение от страна на Русия.
Не такова беше мнението на лидера на АБВ Румен Петков, който заяви в интервю за Агенция „Фокус“, че съществува риск за българската диаспора в Украйна. „Да предизвикваш чрез грубо нарушение на международното право конфликти с риск живота на свои собствени граждани, значи, че никой в Украйна не е защитен. Това е изводът“, коментира Петков. Петков посочи, че кризата в Азовско море е подчинена на политическото оцеляване на Петро Порошенко. По думите на председателя на АБВ Порошенко трябва да бъде санкциониран, а нови санкции срещу Русия биха били абсурд. Румен Петков обясни, че се отива в една конфронтация, която ни връща не в Студената война, а ни изправя на ръба на реални военни действия тук в Европа, в Черно море. За позицията на България Петков коментира ,че е трябвало да бъде с една идея по-критична към провокацията от страна на Украйна. Петков уточни, че в случая усилията на Германия и Франция заслужават подкрепа, но същевременно трябва ясно да се каже, че подобна грозна политическа провокация е недопустима в ценностната ни система.
Директорът на Института за пазарна икономика и международни отношения Любомир Кючуков също коментира темата в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Според него готовността на Германия и Франция за посредничество е признак, че Европа не се чувства сигурна от създалото се напрежение. „Очевидно е, че Русия след присъединяването на п-в Крим третира териториалните води на полуострова като свои. Респективно започва да прилага съответните норми засилвайки ги с конкретни мерки за сигурност спрямо новопостроения мост през Керченският проток. От друга страна Украйна, както цяла Европа не признава анексията и счита п-в Крим за част от украинска територия и не приема наложените от Русия правила, въпреки че досега се е съобразявала с тях и с пълното съзнание, че тяхното нарушаване ще доведе до ответна руска реакция“, поясни Любомир Кючуков. Той добави, че независимо от това как ще се развие този конкретен инцидент, конфликтът като цяло ще продължи, докато не се пристъпи към реално и двустранно решаване
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Украинците празнуват историческия Синод за обявяване на независимост на УПЦ. 16 декември 2018 г.
Украинците празнуват историческия Синод за обявяване на независимост на УПЦ. 16 ...

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.