НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 07:14


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Пентагонът: САЩ не водят преговори с Украйна за създаване на военна база на нейна територия

Пентагонът: САЩ не водят преговори с Украйна за създаване на военна база на нейна територия

28 Ноември 2018 | 17:00 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. САЩ не водят преговори с Украйна за разполагане на американска военна база на нейна територия, съобщи в сряда пред кореспондент на ТАСС официалният представител на министерството на отбраната на САЩ Ерик Пахън.
„Тези съобщения не съответстват на действителността и такива преговори не се водят“, заяви той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Румен Петков, АБВ: Кризата в Азовско море е подчинена на политическото оцеляване на Петро Порошенко - той трябва да бъде санкциониран

Румен Петков, АБВ: Кризата в Азовско море е подчинена на политическото оцеляване на Петро Порошенко - той трябва да бъде санкциониран

28 Ноември 2018 | 14:36 | Агенция "Фокус"
София. Кризата в Азовско море е подчинена единствено и само на политическото оцеляване на Петро Порошенко - той трябва да бъде санкциониран. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ лидерът на АБВ Румен Петков по повод кризата в Азовско море. „Няма как да не прави впечатление, че първо става въпрос за навлизане в териториалните води в Черно море. Второ, очевидно става дума за навлизане в украинска страна в териториалните води на Русия. Това е ясно от снимковия материал, който беше показан. Ясно е и от показанията на украинските моряци, които видяха бял свят. Те много ясно казват, че са влезли в териториалните води на Русия. Не на последно място сблъсъкът в украинския парламент, нажежаването на обстановката в Киев и около руското посолство е нещо, което си спомняме от Майдана от преди няколко години, когато беше извършено деяние, което дали е преврат, дали е друго нека да тежи на съвестта на тези, които го направиха и мерките, които са с пряк адресат изборите“, коментира Петков. Той обърна внимание на идеите за военно положение за срок от 6 месеца, 2 месеца, а впоследствие върховната Рада на Украйна е приела положението да бъде за 1 месец и то само в определени райони. „Това всичко е много грозна спекулация от страна на Украйна. Специално на Петро Порошенко, подчинена само и единствено на неговото политическо оцеляване. Той очевидно вижда, че анализите сочат, че губи изборите и предприе една провокация, която разтресе света. Притесни не само Черноморските държави, но това е провокация, която няма аналог от последните години. Би трябвало международната общност много ясно да каже: „Така не може“. Действително да бъдат санкционирани виновните, в случая Порошенко. Този човек спекулира с подкрепата, която далеч не заслужено получава от европейските институции, от НАТО и т.н. Спекулира по един грозен начин, застрашавайки живота на украинци, на други хора. Отива в една конфронтация, която ни връща не в Студената война, а ни изправя на ръба на реални военни действия тук в Европа, в Черно море“, каза той и уточни, че в случая усилията на Германия и Франция заслужават подкрепа, но същевременно трябва ясно да се каже, че подобна грозна политическа провокация е недопустима в ценностната ни система.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Съветът по сигурността към Министерския съвет: Действията от страна на Руската федерация в Азовско море са недопустими

Съветът по сигурността към Министерския съвет: Действията от страна на Руската федерация в Азовско море са недопустими

28 Ноември 2018 | 13:31 | Агенция "Фокус"
София. Под ръководството на министър-председателя Бойко Борисов Съветът по сигурността към Министерския съвет проведе заседание. Приета беше позиция на Съвета по сблъсъка между украински и руски кораби в района на Керченския пролив и Азовско море. Това съобщиха от правителствената информационна служба. В позицията се посочва, че опасното нарастване на напрежението в Азовско море през последните дни е довело до задържане на украински кораби и техните екипажи, както и до раняване на украински военнослужещи. Съветът по сигурността счита, че тези действия от страна на Руската федерация са недопустими.
„В интерес на всички е Руската федерация и Украйна да проявят сдържаност, а напрежението да бъде преодоляно с диалог. Призоваваме руските власти да освободят незабавно задържаните плавателни съдове и техните екипажи. Очакваме Руската федерация да зачита свободата на преминаване през Керченския пролив в съответствие със задълженията на руската страна съгласно действащото международно право“, пише още в позицията.
Съветът по сигурността към МС ще продължи да следи внимателно ситуацията, включително в тясно сътрудничество с партньорите в ЕС и НАТО.


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Укринформ“: Назначиха президентските избори в Украйна на 31 март 2019 година

„Укринформ“: Назначиха президентските избори в Украйна на 31 март 2019 година

28 Ноември 2018 | 12:51 | Агенция "Фокус"
Киев. Председателят на Върховната рада Андрей Парубий на 28 ноември подписа постановлението за назначаване на изборите за президент на Украйна на 31 март 2019 година, съобщава агенция „Укринформ“.
Съответстващият статут на документа е обозначен на сайта на украинския парламент.
„Назначават се поредните избори за президент на Украйна в неделя, 31 март 2019 година“, се казва в съобщението.
Както е известно, отбелязва агенцията, в условията на военно положение в Украйна не могат да се провеждат избори. Именно затова на 26 ноември Върховната рада гласува за внедряване на режима на военно положение за 30 дни, а не за 60. Това е направено, за да може предизборната кампания да започне навреме – на 31 декември.
Поредните парламентарни избори в Украйна трябва да се състоят на 27 октомври 2019 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН: Петро Порошенко подписа закона за военно положение в Украйна

УНИАН: Петро Порошенко подписа закона за военно положение в Украйна

28 Ноември 2018 | 12:46 | Агенция "Фокус"
Киев. Президентът на Украйна подписа Закона за утвърждаване на Указа „За въвеждане на военно положение в Украйна“, съобщи прессекретарят на държавния глава Святослав Цеголко в „Туитър, предава агенция УНИАН.
На 26 ноември Върховната Рада утвърди указа на президента за обявяване на военно положение в редица области на Украйна за 30 дни. В полза на това решение гласуваха 276 депутата.
Мярката се въвежда във Винницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска области, както и във вътрешните води на Азовско-Керченската акватория от 14:00 на 26 нормври до 14:00 на 26 декември 2018 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН: В сряда ЕС ще подкрепи Украйна с осъдителна декларация срещу Русия, но няма да призове за санкции

УНИАН: В сряда ЕС ще подкрепи Украйна с осъдителна декларация срещу Русия, но няма да призове за санкции

28 Ноември 2018 | 12:17 | Агенция "Фокус"
Киев. В сряда Европейският съюз ще осъди Русия за ситуацията в Азовско море с декларация, но в нея няма да има конкретни призиви за санкции срещу Кремъл, съобщава УНИАН, като се позовава на информация от брюкселския журналист на „Радио Свобода“ Рикард Йозвяк.
„Декларацията на ЕС28 (28 страни-членки на Съюза) трябва да се появи днес. Конкретни призиви за санкции няма и вероятно няма да има и дума за обсъждането им“, посочва източникът.
По-рано Йозвяк е съобщил, че Брюксел работи над съвместно заявление по повод задържането на три украински кораба и екипажите им от руските граничари в Керченския пролив. По неговите думи, около 6-7 страни от ЕС разглеждат въвеждането на нови санкции срещу Москва.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: След опита за анексията на Азовско море и Керченския пролив, Русия ще се насочи към анексия на Черно море

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: След опита за анексията на Азовско море и Керченския пролив, Русия ще се насочи към анексия на Черно море

28 Ноември 2018 | 11:08 | Агенция "Фокус"
София. След опита за анексията на Азовско море и Керченския пролив, Русия ще се насочи към анексия на Черно море. Това каза по време на пресконференция Н. Пр. Виталий Москаленко, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България, във връзка с напрежението между Русия и Украйна, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
По думите му за разлика от така наречена хибридна война, Путин е преминал към отворен сблъсък с Украйна. „Особено искам да отбележа, че действията на Руската федерация са нагло нарушаване на статута на ООН и Конвенцията на ООН по морското право. Цялата отговорност за по-нататъшно изостряне на ситуацията в региона на Азовско и Черно море и разрушаването на процеса за мирно регулиране на руско-украинския въоръжен конфликт изцяло се дължи на Руската федерация. Сега първата задача на Украйна изисква незабавно да бъде предоставена медицинска помощ на ранените военнослужещи и да бъде тяхното незабавно и безопасно връщане в Родината“, каза още Москаленко. Той уточни, че шестима са ранени, а трима в тежко състояние.
По думите му без санкция на висшето ръководство на Руската федерация събития като тези в Азовско море не се правят. „По руската телевизия и руските медии показват трима украински моряци, които като че ли дават признателни показания, че са нарушили териториалните води на Руската федерация. Това е резултат на физическо и психологическо въздействие, упражнявано върху моряци“, допълни посланикът на Украйна. Той заяви, че трябва да бъде върнато и завзетото военно имущество и да бъдат компенсирани щетите на украинската страна. Н. Пр. Москаленко допълни, че в резултат на тези събития, президентът на Украйна е обявил военно положение. „Руската страна постоянно твърди, че военното положение е предизобрната тактика на президента на Украйна, за да повдигне своя рейтинг. В отговор бих казал, че е абсолютна лъжа в стила на руските пропагандисти. Тъй като първоначално планът беше въвеждането на военно положение за 60 денонощия, после той бил коригиран и положението се въвежда са 30 денонощия. Следователно изборите, които ще се състоят на 31 март, ще бъдат абсолютно незасегнати от това военно положение“, допълни Н. Пр. Москаленко. По думите му военното положение може да бъде удължено, с гласуване в парламента на Украйна.
„Засега не става дума за мобилизация. Разполагаме с достатъчно войски“, отбеляза посланикът на Украйна и допълни, че мобилизация ще бъде обявена веднага след нападение на Руската федерация“, коментира посланикът.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко за военното положение: На българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко за военното положение: На българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи

28 Ноември 2018 | 10:40 | Агенция "Фокус"
София. На българите в Украйна ще бъдат гарантирани пълни права и свободи. Това каза по време на пресконференция Н. Пр. Виталий Москаленко, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България, във връзка с напрежението между Русия и Украйна, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Във връзка с въведеното военно положение в 10 области на Украйна и в отговор на въпрос как ще гарантира сигурността на българите в Украйна, Н. Пр. Москаленко обясни, че на украинските граждани от български произход ще им бъдат гарантирани пълни права и свободи.
По думите му не всички клаузи и точки на това военно положение ще бъдат моментално реализирани. „Тези мерки, които предвижда военното положение, ще бъдат въведени само в случай на нападение на Руската федерация“, коментира посланикът на Украйна. Той уточни, че към момента банковата система в Украйна работи, както и, че има всички възможности за провеждане на митинги и събрания. Попитан дали е провел разговори с българското Министерство на външните работи, посланикът поясни, че е имал такива в понеделник, както и че днес ще разговаря по въпроса с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. „От българската страна има определени изказвания по въпроса от името на президента на Република България Румен Радев, който се изказа за незабавно връщане и освобождаване на корабите от страна на Руската федерация, както и г-н Бойко Борисов, министър-председател. Очакваме подобно от другите организации и страни. Имам предвид НАТО, ЕС, САЩ, Румъния, Полша, Прибалтийски страни, Турция, Грузия и цяла редица други държави, които всъщност съвсем ясно и стриктно определиха по повод на този случай Русия като агресор“, каза още Н. Пр. Москаленко.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: Атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия – тя засяга регион, където живее българска общност

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко: Атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия – тя засяга регион, където живее българска общност

28 Ноември 2018 | 10:24 | Агенция "Фокус"
София. Атаките на Русия срещу украинските кораби са акт на въоръжена агресия – тя засяга регион, където живее българска общност. Това каза по време на пресконференция Н. Пр. Виталий Москаленко, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България във връзка с напрежението между Русия и Украйна, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите му за разлика от Крим, този конфликт е нападение. „Русия всъщност разшири военните си действия“, посочи той. Н. Пр. Москаленско поясни, че от страна на Украйна не е имало провокация. Според него Русия с месеци е блокирала украински търговски кораби в Азовско море. „Това негативно се отразява на работата на украински пристанища“, посочи още той и добави, че тези агресивни действия засягат целия Югоизточен регион на Украйна, където живее и българската историческа общност. Според него до известен смисъл събитията пряко засяга интересите на България.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kölner Stadt-Anzeiger: Русия преследва две цели с демонстрацията си на сила край бреговете на Крим

Kölner Stadt-Anzeiger: Русия преследва две цели с демонстрацията си на сила край бреговете на Крим

28 Ноември 2018 | 07:32 | Агенция "Фокус"
Кьолн. Русия преследва две цели с демонстрацията си на сила край бреговете на Кримския полуостров, уверени са в редакцията на германския регионален ежедневник Kölner Stadt-Anzeiger .
„На първо място тя цели да ускори икономическия крах на Източна Украйна. Втората цел е да укрепи стратегическата си доминация в Черно море“, констатира изданието. При това положение „страните от Югоизточна Европа, Кавказ и дори Турция не може да останат равнодушни“.
„Западът неведнъж е недооценявал руската жажда за власт“, подчертават от редакцията на изданието, макар да не считат случилото се в Азовско море като предвестник на нов военен конфликт.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Neue Osnabrücker Zeitung: Западът твърде бързо хвърли вината за инцидента в Азовско море на Москва

Neue Osnabrücker Zeitung: Западът твърде бързо хвърли вината за инцидента в Азовско море на Москва

28 Ноември 2018 | 07:24 | Агенция "Фокус"
Киев/Москва. „Кой е жертва и кой – виновник за неделния инцидент в Азовско море?“, е въпросът, който задават в редакцията на германския ежедневник Die Neue Osnabrücker Zeitung в статия, посветена на стълкновението между руски и украински кораби край бреговете на Кримския полуостров и последвалото решение на властите в Киев да обявят военно положение в страната.
От редакцията са категорични, че Западът твърде бързо, някак по навик, е хвърлил вината за инцидента на Москва. „Но е факт, че в края на март 2019 г. в Украйна са насрочени президентски избори. Заради вялата борба с корупцията рейтингът на президента Петро Порошенко е крайно нисък и преизбирането му на висшия държавен пост е под въпрос. Военното положение ще сплоти украинците срещу външния враг в лицето на Русия. В края на януари предстои удължаването на срока на действие на европейските санкции срещу Москва. Ще бъде много полезно, ако междувременно Русия се прояви в ролята на агресор“, е ироничният коментар на редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Le Figaro (Франция): Керченската криза: Войните често започват с териториални спорове

Le Figaro (Франция): Керченската криза: Войните често започват с териториални спорове

28 Ноември 2018 | 06:36 | Агенция "Фокус"
Киев/Москва. Инцидентът между Русия и Украйна в Азовско море припомни, че конфликтът между двете страни все още не е приключил. Той може да избухне с пълна сила във всеки един момент. При все че той не може да бъде определен като критичен с оглед на факта, че завърши без жертви, следва да се има предвид, че войните често започват с териториални спорове, предупреждава Рено Жирар в статия за водещия френски ежедневник Le Figaro.
Авторът припомня, че ескалацията между Москва и Киев започна през март тази година, когато кримски риболовен траулер бе задържан от украинския флот в Черно море. След този случай Русия започна проверки на всички плавателни съдове с курс към Азовско море, аргументирайки действията си с необходимостта от гарантиране на сигурността на Кримския мост.
Макар и да не е критичен, последният инцидент в региона отправя предупреждение за това колко опасно е украинският конфликт да бъде оставян на самотек. Присъединяването на Крим към Русия премина безкръвно, но двете войни в Донбас (лятото на 2014 г. и зимата на 2015 г.) отнеха живота на 10 хил. души, припомня авторът.
Както в Москва, така и в Киев властите очевидно са попаднали в спиралата на националистическата треска. Украинците мечтаят за огромна американска военна помощ, която би позволила на армията им бързо да спечели обратно Донбас. Руснаците са загрижени за идеята за по-нататъшно разширяване на НАТО в посока изток. Тя иска да го спре веднъж завинаги. Украйна не може да бъде част от Алианса, категорични са в Москва.
Исторически, стратегическата доктрина на Русия винаги е гледала на Украйна като пречка за западното нашествие (поляци, шведи, французи, германци). Руснаците обвиняват Запада, че не е изпълнил (устното) обещание, дадено от президента Джорд Буш-старши на Михаил Горбачов на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 20 ноември 1990 г. в Париж.
Натрупването на разочарование от двете страни може да стане взривоопасно. Конфликтът в Донбас е абсцес, който отравя всички международни отношения. След като Западът наложи тежки санкции на Москва, тя отказва да сътрудничи за разрешаването на световни кризи. И се насочи към неестествен съюз с Китай.
„Войните често започват с териториални спорове, които впоследствие изглеждат незначителни за бившите им участници. Необходимо е спешно да свикаме нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа, за да обсъдим неотложни въпроси: разширяването на НАТО, кибернетичната война, неприкосновеността на границите, военните учения“, препоръчва Жирар.
Всеки разбира същността на възможната сделка: отказ на Вашингтон да разшири НАТО и отклонение на Москва от старата доктрина за „сфери на влияние". Единствените неизвестни в това уравнение са датата и броят на жертвите, които ще бъдат необходими, за да се стигне до това решение.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Белият дом счита инцидента в Керченския пролив за изчерпан

„Взгляд“: Белият дом счита инцидента в Керченския пролив за изчерпан

28 Ноември 2018 | 02:21 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Съветникът на американския президент Доналд Тръмп по национална сигурност Джон Болтън отказа да коментира допълнително инцидента в района на Керченския пролив, отбелязва руският вестник „Взгляд“ в пореден материал за реакциите за инцидента в Азовско море.
В отговор на въпрос дали президентът на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да „осъди руската агресия в Украйна“ на срещата с руския президент Владимир Путин в кулоарите на Г-20 в Аржентина, Болтън подчерта, че администрацията във Вашингтон вече е заявила позицията си по този въпрос и го смята за изчерпан.
„Ники Хейли, която заема длъжността почетен посланик на САЩ, обяви позицията от името на САЩ по време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН, и ще се придържаме към това изявление“, подчерта съветникът на американския президент.
По-рано Хейли заяви, че Вашингтон е обезпокоен от ситуацията в Керченския пролив, и констатира сериозно нарушение на международното право.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Коммерсант“: Инцидентът в Азовско море: От американско към европейско лидерство

„Коммерсант“: Инцидентът в Азовско море: От американско към европейско лидерство

28 Ноември 2018 | 02:12 | Агенция "Фокус"
Москва. Докато Киев и Москва нагазиха във взаимни обвинения за инцидента край бреговете на Крим, Западът призовава двете страни към диалог и не бърза да въвежда нови санкции срещу Русия. При това ключовият посредник този път не са САЩ, а Европа, коментират в редакцията на руския вестник „Коммерсант“.
„Сдържаната международна реакция на ескалацията край бреговете на Крим показва, че за Запада инцидентът не стана основание за незабавно налагане на нови санкции срещу Русия“, коментира за изданието генералният директор на Русия съвет по международни въпроси Андрей Кортунов. „Това не означава, че политиката на САЩ и ЕС към Москва е станала по-приятелска. Причината е друга. Невъзможно е да се хвърли цялата вина за случилото се в Черно море върху Русия“, подчерта Кортунов.
Съгласно думите му, като една от възможните причини за относителното спокойствие на Запада е дистанцирането от действията на украинския президент Петро Порошенко. В този ред на мисли реакцията на западните страни на морския инцидент не отговаря изцяло на очакванията на държавния глава на Украйна, който разчита на нова сакционна война, обобщава експертът.
„Събитията край бреговете на Крим отново привлякоха вниманието на Европа към проблема с Украйна, който на Запад започна да бъде забравян на фона на други кризи и конфликти: Сирия, Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, сложната ситуация между ЕС и САЩ, разделителни линии вътре в ЕС", коментира Надежда Арбатова, ръководител на катедра „Европейски политически изследвания" към Руската академия на науките. „Историята с корабите на украинския флот напомни на лидерите на ЕС, че този проблем няма да изчезне. В това отношение Европа не може да си позволи да остане настрана и да остави ситуацията на самотек", твърди Арбатова.
Според експерта телефонният разговор на канцлера на ФРГ Ангела Меркел с президента на Русия Владимир Пути, както и други подобни контакти показват, че европейската дипломация ще бъде принудена да премине към активни действия, към водене на преговори с ключови играчи в украинската криза - Киев, Москва, Вашингтон.
Андрей Кортунов е съгласен, че Европа ще играе все по-голяма роля в разрешаването на украинската криза: „Въпреки че в конфликта с Русия украинската страна се опитва преди всичко да се обърне към САЩ, Америка е далече, а Европа е близо. А планът за интеграция със Запада Киев свързва с европейския проект“. Експертът добавя: „Фактът, че Украйна остава силно обвързана с Европа, дава на ЕС шанс да се превърне в истински влиятелен посредник".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Говорителят на Кремъл отрече информацията за телефонен разговор между Путин и Порошенко

ТАСС: Говорителят на Кремъл отрече информацията за телефонен разговор между Путин и Порошенко

28 Ноември 2018 | 01:56 | Агенция "Фокус"
Москва. Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин не е провеждал телефонен разговор с украинския президент Петро Порошенко след инцидента в Азовско море. Това увери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предава TACC.
„Не е имало никакви телефонни разговори между президентите“, отговори в Песков в отговор на въпрос на агенцията дали Киев е потърсил контакт с Москва след събитията от неделя.
По-рано Порошенко заяви, че е отправил искане за провеждането на телефонен разговор с руския лидер, но така и не е получил отговор от Москва. Песков поясни, че Путин е обсъдил обстоятелствата около случилото се в Керченския проток с канцлера на ФРГ Ангела Меркел.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: Киев иска американска военна база в Украйна

„Известия“: Киев иска американска военна база в Украйна

28 Ноември 2018 | 01:51 | Агенция "Фокус"
Киев/Москва. Властите в Украйна подготвят следващата провокация срещу Русия. Киев се опитва да убеди САЩ в необходимостта от изграждането на военни бази на своя територия, разкриват за вестник „Известия“ източници от управляващите кръгове.
Информацията потвърждава Иван Виник от „Блок Петро Порошенко“. Депутатът подчерта, че американското присъствие може да осигури сигурността на Украйна. След инцидента в Керченския пролив честотата на обръщенията за помощ от страна на киевските власти към задокеанските им партньори се увеличи многократно, но никой няма да даде официални обещания на Украйна. Москва, от своя страна, има правото да отговори адекватно на следващото изостряне на русофобската психоза, коментира за изданието сенатор Владимир Джабаров.
Съдейки по изказванията на събеседниците на „Известия“ от украинските дипломатически кръгове, страната, която от няколко години е поела курс на сближение със Запада, е заинтересована от появата на американска база на нейна територия.
„Виждаме, че Полша води активни преговори за разполагането на американски бази заради заплахата от страна на Москва. Протежението на нашата граница с Русия е далеч по-голямо, затова считаме, че у нас също е задължително да се появи военна база на САЩ“, коментира един от източниците на „Известия“ от дипломатическите кръгове в Украйна.
Друг събеседник на редакцията добавя, че става дума за задкулисни преговори и опити да се обясни на Вашингтон защо в крайна сметка е необходимо създаването на военна база. Съгласно думите му, този въпрос придоби особена актуалност на фона на „влошаването на ситуацията в Азовско море“ и поредното напрежение в отношенията между Москва и Киев.

Кримската мечта

Депутатът от управляващата партия „Блок Петро Порошенко“ Иван Винник потвърди за „Известия“, че темата за разполагане на американска база в Украйна действително се обсъжда със САЩ.
„Ако говорим на политическо ниво, диалогът с американците е в ход. А ако говорим на юридическо ниво, трябва да говорим за интеграция на Украйна в НАТО“, заяви депутатът. „Базата, разбира се, е нужна. Иначе няма да можем напълно и дългосрочно да осигурим нашата сигурност във връзка с политиката на Руската Федерация“, допълва Винник.
По думите му, военна база ще обезпечи дългосрочна безопасност и ще помогне за решаването на някои „въпроси за военното сдържане и противодействие“. Мястото за нейното разполагане задължително трябва да се определи „предвид заплахите от военен характер, които могат да възникнат в страната“. А те могат да възникнат, уверен е депутатът, в Източна Украйна и на Кримския полуостров. „Базата задължително трябва да е разположена в близост до тези територии“, обобщава Винник.

Без задължения

Въпреки подкрепата, която САЩ оказват на Киев, Вашингтон няма да даде официални обещания на Украйна, „тъй като този ход ще изостри силно отношенията с Москва“, съобщи за „Известия“ източник от американските политически кръгове. С това е съгласен и бившият съветник на Пентагона, военният експерт Ричард Вайц.
„Съществуват военни и дипломатически причини, поради които в момента САЩ не разглеждат вероятността за създаване на постоянна военна база в тази източноевропейска страна“, заяви ръководителят на Центъра за военно-политически изследвания в Hudson Institute. „Във военно отношение, която и да е база би била крайно уязвима пред евентуален руски ответен удар. По този начин е по-безопасно да се разположат войски и оборудване на друго място, където те могат да бъдат по-добре защитени“, обяснява Вайц.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Доналд Тръмп може да отмени срещата си с Владимир Путин

AFP: Доналд Тръмп може да отмени срещата си с Владимир Путин

28 Ноември 2018 | 01:31 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че може да отмени планираната си среща с руския президент Владимир Путин, която трябва да се състои в кулоарите на форума на Г-20 в аржентинската столица Буенос Айрес по-късно тази седмица, предава AFP.
Тръмп поясни, че очаква доклад от съветниците си по националната сигурност за инцидента в Азовско море от неделя, когато руски военни кораби превзеха три украински плавателни съда. „Той ще бъде много определящ. Може би няма да имам среща (с Путин)“, отбеляза американският лидер пред местна медия.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд стратегической культурьи“ (Русия): Керченската криза показа, че борбата за Крим не е приключила

„Фонд стратегической культурьи“ (Русия): Керченската криза показа, че борбата за Крим не е приключила

28 Ноември 2018 | 01:26 | Агенция "Фокус"
Москва. Провокацията, извършена от държавния глава на Украйна Петро Порошенко в Керченския проток с ясен мотив за запазване на властта, подкрепена от западните му съюзници, показа, че борбата за признаване на Крим като част от Русия далеч не е свършила, коментират в редакцията на аналитичното списание „Фонд стратегической культурьи“. Агенция
„Фокус“
представя превод на статията с пояснението, че публикуваните на страницата материали съдържат оценки на цитираните медии и не са отражение на позицията на нашата редакция.
Трябва ясно да се разбере, че дори когато случаят „Скрипал“ бъде забравен или ситуацията в Донбас бъде решена чрез някакво чудо, въпросът за Крим дълго време ще остане основа за запазване на политиката на западните санкции срещу Русия и оказването на натиск на Москва.
Не е необходимо да разчитаме на факта, че постепенно „всичко ще се реши". Това означава, че обосновката на Русия за историческата справедливост и юридическото право за връщането на Крим в състава на държава трябва да бъдат продължени с непрестанна сила и да достигнат по-високо ниво на качество. Аргументите в полза на Русия, издигнати на разпилян, ведомствен признак; които не са обединени в солидна, фундаментална доктрина, нямат достатъчна сила, за да разоръжат напълно противниците на признаването на Крим като част от Русия. Пътуването до полуострова на определени групи западни представители, за да се запознаят с настроението на място, е хубаво нещо, но те няма да заменят старателно добре организираната работа на руските политици, адвокати и историци.
Създаването на авторитетна държавна комисия, която ще обедини в една „Бяла книга" всички исторически, правни и други аргументи в полза на абсолютната легитимност на обединението на Крим с Русия, е узряла. Структурата на такава комисия може да включва представители на всички клонове на правителството, юридическите и академичните общности. Този документ, подготвен в кратък срок, трябва да бъде преведен на езиците на световната дипломация - английски и френски, за да представи руските аргументи на основните международни партньори на Москва в достъпна форма. В съответствие с приетата международна практика могат да съществуват два текста - пълни и кратки. Освен факта, че за опонентите на Русия в случай на сблъсък със системни доказателства ще бъде по-трудно да се опровергаят аргументите на руската страна, такава „Бяла книга" би била добра помощ и за медийната общност. Можете да помислите за други практични, резонни стъпки, свързани с възраждането на историческата памет за принадлежността на Крим.
Сред възможните области на работа (може би има много, най-важното е, че те трябва да бъдат концентрирани) редакцията се спира на няколко конкретни.

1. На първо място, това е по-ясно изразено и последователно денонсиране на решенията от 1954 г. относно прехвърлянето на Крим от СССР към Украйна, като се представят не само правни, но и исторически аргументи.
В това отношение, освен да се сочат нарушения от процедурен характер, които обикновено се подчертават, трябва да се обърне повече внимание на общия контекст.
По-специално, трябва да се отрази, че когато Крим става част от Руската империя (през 1783 г.), започва юридическото оформяне на неговия статут. По-натам. Днешните власти в Киев не отчитат, че от гледна точка на международната легитимност, Украйна не е наследник на суверенитета, който тя спечели през 1945 г. като съосновател на ООН. По това време Крим не е част от Украйна. Прехвърлянето му не е отразено в никакви международни договори и следователно е чисто вътрешно действие.
Русия, която е правоприемник на СССР, има право да денонсира тази програма с вътрешно решение. Единствената пречка е споразумението между СССР и СРУ, подписана през 1990 г. от Александър Кравчук и Борис Елцин относно взаимното признаване на съществуващите по това време граници на двете съветски републики. Въпреки това, след като напусна договора за приятелство, Порошенко даде на Москва всички политически и правни основания да денонсира деянието от 1990 г. Време е това да бъде направено.
Отделно, трябва да бъде разгледан въпросът за статута на Севастопол, който винаги е бил град на федерално подчинение, и следователно присъствието му в Украйна, дори под съмнителни съветски решения, винаги е било напълно нелегитимно.

2. Друга област на работа е обявяването на решенията от 1954 г. не само за незаконни, но и за престъпни. Потиснати в Крим се оказаха всичките му жители. Първо, депресирани бяха кримските татари и представители на някои други националности, чиято рехабилитация беше извършена по специален закон, а след това всички останали. Прехвърлянето на цял народ без съгласието му от една страна в друга, дори ако това става заедно с територията, също е един вид изселване. Въпреки че степента на страдание на хората, останали на полуострова, не е физически същото като на онези, които са го напуснали, принудителното лишаване от родината все още е нарушение на едно от основните човешки права. И връщането в Русия може да бъде приравнено към една от точките на програмата за рехабилитация на цялото население на Крим.
Указът от 19 февруари 1954 г. може да се отбележи със същата печал, с който се отбелязва 19 май, деня на депортирането. Руснаците едва ли ще искат лични компенсации, но амбициозните инфраструктурни проекти, които се реализират в ранния етап интеграция на Крим с родината (Русия-бел.р.), може да се разглеждат като проява на материална компенсация за жертвите на изселването.

3. Очевидно няма да има нищо ужасно в повторното провеждане на референдум за статута на Крим, с разбирането, че резултатите от волята на хората ще сложат край на възраженията срещу връщането на полуострова към състава на Русия. В някои международни среди и дори в Киев има индикации, че може да бъде проведено подобно допитване, но само при условие, че вотът бъде организиран на територията на цяла Украйна. Позицията тук обаче трябва да бъде недвусмислена: тъй като по онова време в Русия не е имало такъв референдум, той трябва да се проведе или в Крим, или в Русия и в Украйна едновременно. Резултатът ще бъде определен въз основа на общия брой гласове. Това ще даде всички основания да говорим за чистотата на правната процедура и демократичния характер на вземането на решения въз основа на волята на мнозинството.

4. На историческото и културното наследство на Русия в Крим трябва да се придаде по-подходящ и оживен характер. По-конкретно, в редица европейски страни с републиканско устройство с цел запазване на националната идентичност се стигна до отказ от тотално отричане на бившите монархически династии. Върнати са им собственост и правото да извършват социални и културни, но не и политически дейности. Може би този подход е узрял и в Русия.
Защо не, например, да им бъде осигурено колективно пребиваване в Крим, така че с тяхното присъствие да демонстрират Европа историческата идентичност на полуострова? Монархиите в тази част на света може да нямат власт, но влиянието върху общественото мнение е значително. В същото време би било ясно кой от тях наистина се грижи за доброто на бившата бащинска земя и кой само се преструва.
Между другото, за да се реализира тази идея, изобщо не е необходимо да се жертва един от Кримските дворци, в който сега се помещават музеи. По-добре е да бъде възстановена първата кралска резиденция в околностите на Ореанда, която изгаря през 1881 г. Това би било принос за културната рехабилитация на Крим.

Превод и редакция: Тереза Герова


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Австрия допусна налагането на нови санкции на Русия заради инцидента в Азовско море

Reuters: Австрия допусна налагането на нови санкции на Русия заради инцидента в Азовско море

28 Ноември 2018 | 00:26 | Агенция "Фокус"
Виена. Министърът на външните работи на Австрия Карин Кнайсл допусна налагането на нови санкции срещу Русия, като поясни, че подобно решение ще бъде взето в зависимост от следващите стъпки на Москва и Киев, предава Reuters.
Първият дипломат на Виена заяви, че е обезпокоена от ескалацията на конфликта между Русия и Украйна, и от възможността той да стане още по-опасен. В отговор на въпрос за възможни санкции срещу Русия, тя отговори: „Всичко зависи от изложените факти и по-нататъшното поведение на двете страни, но това ще бъде проверено“, заяви Кнайсл на пресконференция в Берлин, където бе на посещение.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: НАТО обеща „практическа подкрепа“ за Украйна след инцидента в Азовско море

РИА Новости: НАТО обеща „практическа подкрепа“ за Украйна след инцидента в Азовско море

27 Ноември 2018 | 22:34 | Агенция "Фокус"
Брюксел. НАТО разпространи изявление по повод задържането в Керченския проток на три украински военни кораба, в което отново призова за „сдържаност“ и потвърждава, че ще продължи да оказва на Украйна „политическа и практическа подкрепа“, предава РИА Новости.
Инцидентът в Азовско море бе обсъден на заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел на ниво посланици. „С оглед на използването от страна на Русия на военна сила срещу Украйна в близост до Керченския проток, съюзниците от НАТО призовават Русия да осигури безпрепятствен достъп към украинските пристанища и да гарантира свободата на корабоплаването“, се казва в изявлението на Алианса.
Според НАТО „няма никакви основание за използването от Русия на военна сила срещу корабите на украинския военноморски флот. Призоваваме Русия незабавно да освободи украинските моряци и плавателни съдове“, става ясно още от разпространения текст.
Алиансът призова към „спокойствие и сдържаност“, и потвърди, че ще следи ситуацията, както и че ще „продължи да оказва политическа и практическа подкрепа на страната в рамките на съществуващото сътрудничество“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Петро Порошенко: Русия увеличи драстично военното си присъствие по границата с Украйна

Петро Порошенко: Русия увеличи драстично военното си присъствие по границата с Украйна

27 Ноември 2018 | 21:16 | Агенция "Фокус"
Киев. Русия е увеличила рязко военното си присъствие по границата с Украйна. Това заяви държавният глава на страната Петро Порошенко в телевизионно интервю, в което предупреди за опасността от „пълномащабна война“, предава AFP.
„Броят на (руските) танкове в базите, разположени по нашата граница, е увеличен трикратно“, алармира Порошенко в интервю, допълвайки, че „броят на единиците, разположени по нашата границите, нарасна драстично“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Washington Post: Владимир Путин се интересува слабо от ответната реакция на Запада на инцидента в Азовско море

The Washington Post: Владимир Путин се интересува слабо от ответната реакция на Запада на инцидента в Азовско море

27 Ноември 2018 | 21:01 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Водещото американско издание The Washington Post определя инцидента в Азовско море като „нова руска агресия“ срещу Украйна, която показва колко малко Владимир Путин се интересува от ответната реакция на Запада в лицето на „разделена Европа“ и САЩ начело с Доналд Тръмп.
Версията на редакцията е следната: в неделя руските военни са нападнали три украински бойни кораба, които са се опитали да преминат през Керченския пролив близо до „окупирания от Русия Кримски полуостров“. Уточнява се, че единият плавателен съд е бил изтеглен, а по другите два е открит огън. След това трите кораба са били превзети с общо 23-членния им екипаж. Някои от моряците са били ранени при инцидента, подчертава изданието.
„Този крещящ акт на агресия, която е ясно нарушение на международното право и споразумението между Украйна и Русия, е кулминацията на пълзяща руската кампания, която има за цел да блокира украинските пристанища в Азовско море, в района на Крим. Корабите от украинските пристанища в Азовско море трябва да преминат през Керченския проток, за да влязат в Черно море и след това - в Средиземно море. След нападението на украински кораби президентът Петро Порошенко предупреди за опасността от руска офанзива. Путин обаче постигна някои ключови резултати, включително и увеличаване на неговата популярност, която напоследък падна; дестабилизацията на Украйна в навечерието на президентските избори, както и тестване на реакцията на западните лидери, с които той се очаква да се срещне на форума на Г-20 по-късно тази седмица“, е заключението на редакционната колегия на изданието.
„Разбира се, повечето западни правителства взеха страната на Украйна, а някои отговориха доста остро. Например, министърът на външните работи на Великобритания Джеръми Хънт осъди „руското пренебрежение към международните норми и суверенитета на Украйна". Очевидно обаче Путин не би могъл да хареса реакцията на Тръмп, който от неделя критикува европейските съюзници, без обаче да изрази директен укор към Русия. Вместо това, в отговор на въпрос за инцидента, лидерът на Белия дом заяви: „Не ни харесва какво се случва там – и от едната, и от другата страна". Това означава, че Украйна и Русия също са виновни. Най-драматичното изказване бе направено от Ники Хейли, постоянен представител на САЩ в ООН. Тя нарече руските действия „скандални" и „незаконни", но по същество изключи всякаква осезаема реакция от страна на Вашингтон“.
Това е много далеч от адекватен отговор. САЩ трябва да действат решително и да ограничат по-нататъшната агресия на Русия, уверени са в редакцията. Освен това Вашингтон трябва да възстанови правото на Украйна да праща корабите си през Азовско море и през Керченския проток. На руските пристанища в този регион могат да бъдат наложени санкции. И Украйна може да разположи противокорабни ракети, които ще й позволят да се защитава по-добре.
„Най-малкото агресията на Путин трябва да повлияе на приема, което ще получи от Тръмп по време на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. Говорител на Кремъл заяви в понеделник, че среща между двамата лидери се „подготвя" независимо от морска атака, въпреки че Белият дом не потвърди информацията. Американският президент може да изпрати послание, ако откаже да се срещне с Путин, но ако участва в тази двустранна среща, първо трябва да каже на руския лидер, че атаката срещу Украйна е неприемлива и ще има последствия. В противен случай той просто ще потвърди очевидното доверие, което гласува на Путин, и че новите актове на агресия срещу Украйна няма да доведат до никакъв отговор от САЩ“, предупреждава изданието.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Чавдар Червенков: Русия ще затегне режима и ще създава проблеми на Украйна за преминаването на военни кораби от Черно в Азовско море

Ген. Чавдар Червенков: Русия ще затегне режима и ще създава проблеми на Украйна за преминаването на военни кораби от Черно в Азовско море

27 Ноември 2018 | 20:19 | Агенция "Фокус"
София. Русия ще затегне режима и ще създава проблеми на Украйна за преминаването на военни кораби от Черно в Азовско море. От друга страна, Украйна се надява САЩ и ЕС да притиснат Русия и да ѝ наложат допълнителни санкции, но Западът изглежда няма желание за такива действия. Това каза в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ бившият ръководител на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи ген. Чавдар Червенков за ситуацията след конфликта в Керченския пролив. Той уточни, че сама Украйна не може да предприеме нищо срещу Русия. „Украйна действа и ще действа доста предпазливо, защото с настъпването на зимата тя сама нищо не може да направи срещу Русия, никакви санкции не може да предприеме, колкото и там да се дрънка оръжие и колкото и да се правят демонстрации и да се палят коли пред руското посолство. Прогнозата ми е такава – сезонът не е подходящ за някакви резки действия, особено от страна на Украйна. Тя продължава да е силно зависима от руските енергийни източници. Според мен нещата ще затихнат и до две седмици няма да си спомняме за конфликта.“ Ген. Червенков каза още, че Украйна ще се опита да излезе от двустранното ѝ споразумение с Русия от 2014-та година за достъп до Керченския пролив и ще търси начин да се въведе свободен режим за всички страни, но едва ли Русия ще се съгласи на такова решение.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Руският съд арестува 12 украински моряци за нарушение на границите на страната

ТАСС: Руският съд арестува 12 украински моряци за нарушение на границите на страната

27 Ноември 2018 | 19:43 | Агенция "Фокус"
Симферопол. Районният съд в Симферопол във вторник арестува за два месеца 12 от 24 украински военни моряци, задържани около Кримския полуостров за нарушаване на границите на Русия, предава кореспондент на ТАСС от съда.
Сред арестуваните е също командирът на украинския малък брониран катер „Бердянск“ Роман Мокрюк.
ТАСС припомня, че на 27 ноември Върховната рада утвърди указа на президента Петро Порошенко за въвеждане на военно положение в страната от 28 ноември за срок от 30 дни. То се въвежда във Винницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска области във вътрешните води на Украйна в Азовско-Керченската акватория.
Повод за решението за обявяване на военно положение в Украйна стана инцидент в района на Керченския пролив, където на 25 ноември три кораба от Военноморските сили на Украйна, плаващи от Одеса към Мариупол, незаконно пресякоха държавната граница на Русия, влязоха в руските териториални води и започнаха да осъществяват опасни маневри. Корабите от ВМС на Украйна са игнорирали нееднократните предупреждения и искания да спрат, което е принудило руската страна да използва оръжие за тяхното принудително спиране, отбеляза агенцията.
Всичките три кораба са задържани, трима украински военнослужещи са ранени в хода на инцидента, оказана им е медицинска помощ и живота им не се намира в опасност. За нарушението на държавната граница на Русия е възбудено наказателно дело, припомня още ТАСС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Напрежението между Русия и Украйна е тежко, България призовава за бърза деескалация

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Напрежението между Русия и Украйна е тежко, България призовава за бърза деескалация

27 Ноември 2018 | 19:27 | Агенция "Фокус"
София. Ситуацията с напрежението между Русия и Украйна е тежка, като международната общност и България призовава за бърза деескалация и освобождаването на пленените украински моряци и кораби, както и за разрешаване на цялостния конфликт. Това заяви в студиото на „Още от деня“ по БНТ вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Тя коментира и напрежението между Сърбия и Косово. По думите ѝ правата на българските граждани след Брекзит са гарантирани. Според нея напрежението между Русия и Украйна е резултат заради все още продължаващия конфликт за Крим, но може да има и вътрешнополитически причини. Тя припомни, че има договор за свободен достъп до Азовско море и Керченския проток, както и международна конвенция за морско право на ООН. „Международната общност призовава и военното положение да не накърнява гражданските свободи в районите, където то е обявено“, припомни Захариева и добави, че засега няма данни за нарушаване на правата на българите в тези райони. Тя допълни, че това ще бъде тема на срещите на НАТО и на външните министри в началото на декември. „Призивът е за успокояване на ситуацията и връщане на масата на преговорите. Българската позиция, в съответствие с общоевропейската, е че Косово трябва да свали наложените търговски тарифи“, заяви Захариева по въпроса с напрежението между Сърбия и Косово. „Пътят за успокояване на това напрежение и мотивацията за него е членството в ЕС“, добави тя.
„Идеята за прекрояване на границите на Балканите се лансира в публичното пространство за разрешаване на конфликта между Белград и Прищина, но пътят за постигането на трайното разрешаване на конфликтите е „помирение в сърцата“, без което дори размяна на територии не би било трайно решение“, заяви Захариева. Тя допълни, че все пак е опасно да се говори за прекрояване на границите на Балканите, за да не се стигне до ефект на доминото.
„По изрично настояване на България, има специален фокус за правата на европейските граждани във Великобритания, така че българите ще могат да кандидатстват за статут за уседналост“, заяви вицепремиерът Захариева. Според нея някои условия обаче ще се променят. „Българските граждани, които пребивават от пет години във Великобритания към датата на изтичане на преходния период до 2020 г., ще имат право на статут за уседналост. Тези, които нямат такъв период, ще могат да кандидатстват за временен статут, за да направят тези пет години. Процедурата трябва да бъде евтина и сложна, като по първоначална информация тя ще се извършва онлайн, но и на хартия“, обясни външният министър. По думите ѝ българските граждани трябва да имат международен паспорт с биометрични данни, а тези, които нямат такъв, трябва да си издадат такива.
„Разбира се, ще окажем пълно съдействие на българските граждани, заради което подобряваме конкулското обслужване. Това, което е важно за България, присъства в декларациите за Брекзит“, каза още Екатерина Захариева.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„День“ (Украйна): Русия я очаква активен натиск по време на срещата на Г-20

„День“ (Украйна): Русия я очаква активен натиск по време на срещата на Г-20

27 Ноември 2018 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Киев. Министърът на външните работи на Украйна Павел Климкин заяви, че участниците в срещата на Г-20, която ще се състои на 30 – 1 декември в Буенос Айрес, ще натискат активно Русия във връзка с агресивните й действия в Керченски пролив, пише киевският ежедневник „День“.
В интервю пред телевизия „1+1“, украинският министър отбеляза, че МВнР, дори в момента, провежда консултации и преговори с Червения кръст, правозащитници и кримско-татарската общност в „окупирания Крим“, за да получи информация за заловените украински моряци.
По неговите думи, решението за освобождаването им ще се взима изключително от руския президент Владимир Путин.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Страна“ (Украйна): Заловен украински моряк предполагаемо е говорил с баща си и приятелката си преди инцидента (ВИДЕО)

„Страна“ (Украйна): Заловен украински моряк предполагаемо е говорил с баща си и приятелката си преди инцидента (ВИДЕО)

27 Ноември 2018 | 15:56 | Агенция "Фокус"
Киев. Един от задържаните украински моряци – Андрей Артьоменко е говорил с баща си седмица и половина преди инцидента край Керченския пролив, както и с приятелката си, на която е разкрил смущаващи подробности, ако са истина. По думите на родителя, той му е казал да гледа телевизия, предава украинският опозиционен портал „Страна“.
Бащата на Андрей – Анатолий Артьоменко, разказва: „Той не разказа нищо, единственото, което каза тогава, беше: „Тате, гледай телевизия“.
Оттук, според медията, възниква въпроса: Защо обикновено, както твърди официален Киев, пребазиране корабите е трябвало да бъде показано по телевизията.
Освен това порталът отбелязва, че в социалните мрежи се е появил предполагаем разговор между близки на същия Артьоменко. От диалога става ясно, че украинските власти са знаели, че ще има инцидент в Керченския пролив предварително: преди отплаването в открито море на екипажите са взети мобилните телефони и им е наредено да не спират по искане на руските граничари, а в случай, че по тях открият огън, е имало заповед да се стреля в отговор.
Освен това, продължава „Страна“, на украинските моряци предполагаемо им е било забранено да съобщават на близките си каквито и да е подробности за предстоящия преход и затова много са разбрали, че роднините им са задържани от руските граничари от новините по телевизията. Но Артьоменко все пак е нарушил забраната и е разказал за изискванията на командването на своята приятелка Марина.
Този разговор може да бъде чут на видеото под новината. Редакцията на „Страна“ не може да потвърди достоверността на казаното, както и дали хората, които говорят имат каквото и да е отношение към Андрей Артьоменко.



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН: Появи се снимка на „Бердянск“ след руския обстрел

УНИАН: Появи се снимка на „Бердянск“ след руския обстрел

27 Ноември 2018 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Киев. В социалните мрежи се появи снимка на последствията от обстрела на руските военни по украинския артилерийски катер „Бердянск“, съобщава агенция УНИАН.
„Повредите на МБАК „Бердянск“. В наше време бронята явно не спасява...“. Снимката е публикувана от ръководителя на Украинския военен център Тарас Чмут.
Украинският военен журналист полковник Владислав Волошин също качи снимката на пробойната. „Стреляли са на поражение по личния състав, директно по кабината, а не по двигателите“, написа той във „Фейсбук“.
УНИАН припомня, че на 25 ноември сутринта Русия блокира Керченския пролив за украинския буксир „Яни Капу“ и два военни катера „Бердянск и „Никопол“, които са осъществявали планов преход от Одеса към Мариупол.
От командването на украинските Военноморски сили са подчертали, че са информирали предварително руската страна за намерението си да осъществят прехода в съответствие с международните норми за обезпечаване на сигурността на корабоплаването.
Руският пограничен кораб „Дон“ е протаранил украинският рейдови буксир, в резултат от което той е бил разрушен. Освен това, при излизането от Керченския пролив руските кораби са открили огън на поражение по украинските кораби, които са се завръщали към Одеса, без да са получили информация дали ще могат да преминат през пролива. Шест украински военнослужещи са ранени, останалите членове на екипажа са пленени.
Според различните данни, общо са заловени 23 или 24 украински военнослужещи.
Украинската агенция отбелязва още, че президентът на Украйна Петро Порошенко и държавният секретар на САЩ Майк Помпео са провели телефонен разговор и са координирали действията си за по-нататъшно противодействие на руската агресия против Украйна, включително в района на Керченския пролив.
Освен това е обнародвано заявление на Помпео, в което той призовава Порошенко и Путин да осъществят директен контакт за разрешаване на ситуацията със задържането на украинските кораби и екипаж от руските военни.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Русия не вижда необходимост от посредници за инцидента в Керченския пролив

Сергей Лавров: Русия не вижда необходимост от посредници за инцидента в Керченския пролив

27 Ноември 2018 | 15:13 | Агенция "Фокус"
Париж. Русия не вижда необходимост от посредници при разрешаването на ситуацията около инцидента в Керченския пролив, властите на Русия и Украйна са способни сами да обсъдят тези въпроси, заяви във вторник министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров след края на преговорите с френския си колега Жан-Ив льо Дриан в Париж, предава ТАСС.
„Вчера ситуацията бе обсъдена в телефонен разговор между президента (на Русия Владимир) Путин и германския канцлер Ангела Меркел, която позвъни на Владимир Владимирович и беше достигнато определено разбирателство, което, мисля си, в най-скоро време ще бъде реализирано. Не виждам необходимост от каквито и да е посредници. Мисля, че това е чисто практически въпрос“, заяви Лавров.
В тази връзка той подчерта, че, „ако украинската страна и нейните партньори в Европа са заинтересовани от това да няма повече такива инциденти, тези, които поддържат много тесни контакти с украинските власти, трябва да изпатят много силен сигнал на Киев да не се допускат повече такива провокации“.
Министърът добави, че руската страна би могла да предостави на украинските кораби лоцмански услуги, ако те предупредят предварително за преминаването си от Черно море в Азовско.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Украйна няма да пуска руски граждани да минават през граничните пунктове с Крим

ТАСС: Украйна няма да пуска руски граждани да минават през граничните пунктове с Крим

27 Ноември 2018 | 14:17 | Агенция "Фокус"
Киев. Губернаторът на украинската Херсонска област заяви, че са въведени ограничения за пропускането на руски граждани през границата с Крим, предава ТАСС.
„Пропускателните пунктове в момента работят при режим на ограничено пресичане по отношение на гражданите на Русия. Както насам, така и обратно. Що се касае до гражданите на Украйна и другите държави, то те ще бъдат пускани през украинските КПП и в двете посоки без ограничения, цитира думите му агенция УНН.
Уточнява се, че става въпрос за пропускателните пунктове „Чаплинка“, „Каланчак“ и „Чонгар“.
ТАСС припомня, че на 27 ноември Върховната рада утвърди указа на президента Петро Порошенко за въвеждане на военно положение в страната от 28 ноември за срок от 30 дни. То се въвежда във Винницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска области във вътрешните води на Украйна в Азовско-Керченската акватория.
Повод за решението за обявяване на военно положение в Украйна стана инцидент в района на Керченския пролив, където на 25 ноември три кораба от Военноморските сили на Украйна, плаващи от Одеса към Мариупол, незаконно пресякоха държавната граница на Русия, влязоха в руските териториални води и започнаха да осъществяват опасни маневри. Корабите от ВМС на Украйна са игнорирали нееднократните предупреждения и искания да спрат, което е принудило руската страна да използва оръжие за тяхното принудително спиране, отбеляза агенцията.
Всичките три кораба са задържани, трима украински военнослужещи са ранени в хода на инцидента, оказана им е медицинска помощ и живота им не се намира в опасност. За нарушението на държавната граница на Русия е възбудено наказателно дело, припомня още ТАСС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът на Полша Анджей Дуда: Ако има международни инициативи за по-нататъшни санкции на Русия, Полша ще участва в тях

Президентът на Полша Анджей Дуда: Ако има международни инициативи за по-нататъшни санкции на Русия, Полша ще участва в тях

27 Ноември 2018 | 14:06 | Агенция "Фокус"
София. Ако има международни инициативи за по-нататъшни санкции на Русия, Полша ще участва в тях. Това каза на пресконференция президентът на Полша Анджей Дуда след среща с българския държавен глава Румен Радев, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
Попитан дали Полша в настоящата ситуация подкрепя санкциите за Русия: „Ако има такива международни инициативи като например по-нататъшните санкции, Полша ще участва в тях. Защото ние сме готови на всички действия, които ще доведат до решение на конфликта между Русия и Украйна. Защото там, където загиват хора и където има опасност за живота, там трябва да се вземат важни решения“, заяви Дуда.
Цветилена СИМЕОНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът Румен Радев: България и Полша призоваваме за незабавно връщане и освобождаване на украинските кораби от Русия и деескалация на напрежението чрез диалог

Президентът Румен Радев: България и Полша призоваваме за незабавно връщане и освобождаване на украинските кораби от Русия и деескалация на напрежението чрез диалог

27 Ноември 2018 | 13:19 | Агенция "Фокус"
София. България и Полша призоваваме за незабавно връщане и освобождаване на украинските кораби от Русия и деескалация на напрежението чрез диалог. Това каза на пресконференция президентът Румен Радев след среща с полския държавен глава Анджей Дуда, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„По време на нашата среща обсъдихме с тревога критичните отношения между Русия и Украйна. И призоваваме за сдържаност, за разум, за деескалация чрез диалог, без употреба на сила, за гарантиране на свободата на гражданското корабоплаване, за незабавно връщане и освобождаване на корабите от страна на Руската федерация. За нас като страни от този регион е много важно да не допуснем по-нататъшна ескалация“, заяви Радев.
От своя страна полският държавен глава Анджей Дуда обясни, че е трудно да се пренебрегне това, което се случва. „И няма съмнение, че е необходима деескалация на напрежението. Украинските моряци, които бяха пленени от руските войски, трябва да бъдат освободени. Това е състояние, което ние не можем да приемем. И ние с президента Радев нямаме съмнение, че са нужни по-нататъшни действия тези конфликти да приключват. И с всички сили призоваваме за това. Полша ще се включи в международните действия, които ще се реализират от международната общност, за да се приключи с това. Няма съмнение, че Русия е агресор и за пореден път се случва нарушаване на споразуменията, сключени между Русия и Украйна. И това не може да се приеме.
Цветилена СИМЕОНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МВнР препоръчва на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна заради обявеното военно положение

МВнР препоръчва на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна заради обявеното военно положение

27 Ноември 2018 | 13:15 | Агенция "Фокус"
София. Препоръчва се на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна заради обявеното военно положение. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи.
По информация на българското посолство в Киев, от 09.00 часа на 28 ноември 2018 г. до 09.00 часа на 28 декември 2018 г. в Украйна е въведено военно положение. То обхваща следните области: Виницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Херсонска, Донецка и Запорожска.
Възможно е ограничаване правата и свободите на гражданите, а именно правото на свободно придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията, включително телефонна и електронна, изразяване на убеждения и др. Препоръчва се на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна и особено в областите, за които е обявено военно положение.

Правомощията на военното командване в условията на военно положение включват:
- организиране на блок-постове и контрол на автомобилния транспорт по всички пътища на територията;
- засилен контрол по всички гранични контролно-пропускателни пунктове;
- евакуация на населението и предприятията от опасни райони;
- въвеждане на комендантски час;
- въвеждане на контрол върху средства за масова информация;
- възможно е изземване за временно ползване имущество на физически и юридически лица за нуждата на армията;
- използване на помещения и оборудвания на заводи, офиси и др. за целите на отбраната.

Министерството на външните работи на Република България съветва българските граждани пребиваващи на територията на Украйна или пътуващи за страната да предприемат следните мерки:
- да се регистрират на сайта на МВнР или в българските дипломатически представителства като посочат периода и мястото на пребиваване и оставят актуален телефон за връзка;
- да избягват райони, в които се провеждат демонстрации и протестни действия, както и участие в такива;
- да следят за актуална информация в медиите;
- да следват инструкциите на местните власти, в това число полиция и военни патрули, като проявяват спокойствие и търпение.

При необходимост сънародниците ни могат да се свържат с българското посолство в Киев на следните телефони: +380 44 246 72 37 и +380 44 246 76 72, както и с българското Генерално консулство в Одеса на телефон +380 68 293 00 48.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Politico: Русия не иска разговори с Украйна, защото „граничарите успокоиха нарушителите“ още завчера

Politico: Русия не иска разговори с Украйна, защото „граничарите успокоиха нарушителите“ още завчера

27 Ноември 2018 | 13:13 | Агенция "Фокус"
Москва. Президентът на Русия Владимир Путин ще озвучи позицията си за кризата в Керченски пролив „през идните дни“, но „ще бъде погрешно да се подценява важността и опасността“ на епизода, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков във вторник, цитиран от европейската редакция на Politico.
По отношение на заявлението, в което държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че Русия и Украйна трябва да проведат директни преговори, за да разрешат кризата, Песков коментира, че това е ненужно.
„Всъщност, няма нужда ситуацията да бъде успокоявана“, обясни прессекретарят на руския президент. „Това се случи завчера, когато нашата брегова охрана успокои нарушителите на държавната граница на Руската Федерация“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Ердоган призова ситуацията в Керченския пролив да се реши по дипломатически път

РИА Новости: Ердоган призова ситуацията в Керченския пролив да се реши по дипломатически път

27 Ноември 2018 | 12:52 | Агенция "Фокус"
Анкара. Анкара е опечалена от инцидента в Черно море, проблемите между Русия и Украйна трябва да се решат по дипломатически път, заяви президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган, цитиран от РИА Новости.
„Напрежението между Русия и Украйна в Черно море се увеличава. Като страна, за която и двете страни са близки приятели, ние искаме в черноморския регион да има мир. Искаме да видим Русия и Украйна не една против друга, а една до друга. Повтаряме нашия призив да се решат възникналите проблеми по дипломатически път и на масата за преговори“,заяви Ердоган.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кремъл: Военното положение в Украйна може да доведе до ескалация в Донбас

Кремъл: Военното положение в Украйна може да доведе до ескалация в Донбас

27 Ноември 2018 | 11:41 | Агенция "Фокус"
Москва. Въвеждането на военно положение в Украйна може да доведе до ескалация на конфликта в отделни региони на страната и особено на югоизток, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, предава ТАСС.
„Това е вътрешна работа на Украйна, но на фона на изборния процес, разбира се, ход, като въвеждането на военно положение, има специална и зле прикрита окраска. Също така обявяването на военно положение в редица региони може да донесе заплаха за ескалация на напрежението в конфликтните райони. Имам предвид югоизтока“, заяви представителят на Кремъл.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Взгляд: Западът разбра провокацията на Порошенко (2)

Взгляд: Западът разбра провокацията на Порошенко (2)

27 Ноември 2018 | 07:03 | Агенция "Фокус"
Москва. Наблюдателят на британския The Guardian Патрик Грийнфийлд отбелязва, че гласуването във Върховната Рада на „ решението за въвеждане на военно положение се случва всичко на всичко четири месеца преди президентските избори в Украйна. Избори, които вероятно Порошенко ще изгуби“.
«Но ако депутатите гласуват да се прекрати работата на правителството и въведат някакви други ограничения, които се предвиждат при подобен режим, то изборите ще бъдат отложени », уверява Грийнфийлд.
Едва ли не дума по дума го повтаря германският му колега, наблюдателят на Süddeutsche Zeitung Франк Найхозен: „Президентът Порошенко иска да остане начело на държавата и да го преизберат през март следващата година за още един мандат“, пише той. –„Но както сочат многобройните социологически допитвания шансовете му са съвсем малко. Но виж играта на ескалация на конфликта с Русия може да му отвори нелоши перспективи. Като заеме позата на защитник на интересите на Украйна и демонстрира загриженост за сигурността на украинците, той вероятно ще привлече на своя страна значителна част от електората на другите кандидати за президентския пост. Въвеждането на военно положение, според всички сметки, дава възможност изборите да се отложат от март за по-късно време и така да се позволи на Порошенко да запази за себе си мястото на държавен глава. Той ще спечели известно време и ще извлече дивиденти от това за самия себе си ».
Наблюдателят на Süddeutsche Zeitung смята за неправдоподобен и сценарият с „горещата война“, като се привлече НАТО в този конфликт.
Твърде любопитен възглед има в анализа на така създалата се ситуация, който прави кореспондентът на британския The IndependentОливър Керъл. Журналистът започва с обвинение срещу Русия за случилото се. Но в хода на разсъжденията си стига до заключението, че всъщност създалата се ситуация е много по-изгодна за Порошенко.
«Някои украински публицисти вече успяха да предложат на Запада своята версия за събитията, според която «със своето поведение руснаците се опитват да подкопаят положението на администрацията, оглавявана от Порошенко и малко преди мартенските избори да разклатят ситуацията », констатира английският журналист и добавя. «Подобна версия е не само съмнителна, тя е неправдоподобна.“
Възможно ли е да водиш военни действия и едновременно с тях да въвеждаш и военно положение с последици, които да не са в полза на Порошенко, който в момента изостава много след бившия премиер на Украйна Юлия Тимошенко. Всяко намесване на идеята за заплаха от страна на Русия се превръща в главен коз в ръцете на сегашния президент в неговата предизборна кампания. Киев буквално шари плакатите, на които са изобразени три стълба за бъдещите успехи на Порошенко: армията, езикът и вярата. При това точно в този порядък ».
Според автора, военното положение днес е предварително обмислена мярка.. «Не го обявиха в Украйна по време на горещите събития от 2014 и 2015 година. Днес твърдят, че нещата са други, а в същото време признават, че руската военна намеса е достатъчна, за да убедят всички в нуждата от извънредни мерки. Този аргумент някакси не звучи добре за слуха.“, смята Оливър Керъл в британския The Independent .
Според наблюдателя на вестника с обявяването на военно положение Порошенко „сам себе си е прострелял в крака“. «Той нанесе най-голяма вреда на собствената си страна: Москва просто ще е щастлива да се върне към своята реторика за дясната „хунта“, която управлява в Киев“. А украинците ще изпитат на гърба си „прелестите да се използва военният инструмент за краткосрочни електорални цели », заключава журналистът.
Италианският портал Sakeritalia.it припомня, че още преди две години председателят на Съвета за национална сигурност и отбрана Александър Турчинов е заплашвал с въвеждане на военно положение, тъй като „има място за опасни тенденции“. Порталът поставя въпроса какво се е променило сега и защо трябва да се въвежда то днес, ако „е имало и по-лоши времена“. И пита: «За да се попречи на народа да изрази политическата си воля? Да се избегне нов Майдан? Да се запуши устата на пресата?“ И сам се опитва да отговори: „Всичко това може да се направи при едно военно положение. Кой знае колко още ще продължи тази лудост. », пише в редакционна статия медията.
Дори френският Le Monde, който и при най-добро желание е трудно да бъде заподозрян в «про-руско настроение», отбелязва „Взгляд“ в прегледа си на европейската преса, и той отбелязва, че «въпросът, повдигнат от Петро Порошенко в края на заседанието на Съвета за национална сигурност, да се въведе военно положение, може да доведе не само до разрив на отношенията с Москва, но и да отсрочи наближаващите президентски избори в Украйна, които се очертават твърде проблематични за сегашния държавен глава ».

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Взгляд": Западът разбра провокацията на Порошенко (1)

"Взгляд": Западът разбра провокацията на Порошенко (1)

27 Ноември 2018 | 05:16 | Агенция "Фокус"
Москва. Украйна раздуха политическа истерия около военноморския инцидент край бреговете на Крим и поиска същото и от своите западни покровители, пише вестник „Взгляд“ в днешния си коментар-обобщение на събитията от последните два дни.
В същото време европейските политици реагираха много, много сдържано и хладно. А европейската преса едва ли не направо разказа на читателите си какво се крие зад провокацията на украинските власти.
На събитията в Керченския пролив бързо откликнаха във Вашингтон и в столиците на държавите-съюзници на САЩ, но явно не както очакваше Петро Порошенко, който веднага се обърна за помощ към западните си партньори. В британския кабинет понажулиха Русия за „дестабилизиращото й поведение“, във френското външно министерство я призоваха „да уважава свободата на придвижване“.
Бившият евродепутат, италианският публицист Джулетто Киеза в коментар за „Взгляд“ казва:: „Повечето страни от Запада ще поддържат Порошенко, те знаят, че той се готви за избори. Да, Порошенко ще използва ситуацията, за да го преизберат. Той си има своята игра.“.
И все пак до този момент видима подкрепа няма. Най-реалната помощ, която предлага Западът до момента е спешното свикване на заседание на комисията Укарйна-НАТО. За това той се беше договорил с генералния секретар на алианса Йенсън Столтенберг.
Западът, като че ли, действително разбра каква е играта на Порошенко, ако се съди по публикациите на европейската преса. „Хитрият план“ на киевския лидер се оказа, че не е чак толкова хитър.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независимая газета“ : Лукашевич: Въоръжените сили на Украйна готвят провокация с химическо оръжие в Донбас

„Независимая газета“ : Лукашевич: Въоръжените сили на Украйна готвят провокация с химическо оръжие в Донбас

27 Ноември 2018 | 04:29 | Агенция "Фокус"
Москва. Въоръжените сили на Украйна подготвят провокация с химическо оръжие в Донбас, пише в днешния си брой „Независимая газета“.
За това е заявил на специално заседание на Постоянния съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в понеделник Александър Лукашевич, който е постоянен представител на РФ в ОССЕ
"Появи се информация, че Военните сили на Украйна подготвят провокация, като ще използват химическо оръжие и ще привлекат чуждите специални служби“, е съобщил Лукашевич.
Той отново е отбелязал, че украински военни части се струпват около линията на контакт на зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) "БУК", "С-300", реактивните системи за залпов огън (РСЗО) "Град" и "Ураган". Те блокират разузнаването в района на селището от градски тип Станица Луганская, въвели са военни в участъците за разузнаване около градовете Золотое и Петровское, интензифицирали са обстрелването на населени обекти.

Превод и редакция: Ивелина Ватова



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Две са важните теми за днешния брой на The Times

Две са важните теми за днешния брой на The Times

27 Ноември 2018 | 03:36 | Агенция "Фокус"
Лондон/Москва. Според днешното издание на The Times две са най-важните теми: сделката по Брекзит и последиците й за политиката и събитията в Керченския проток.

The Times: Изтърканите сделки на Мей правят политиката още по-груба и безсилна
Призивът на премиера за помирение „удари на кухо“, докато нейните „подканвания“ приласкават подкупващо депутатите да гласуват за плана за напускане, четем в коментара на Рачел Силвестър в британския The Times.
Както пише анализаторката „понякога в политиката реалността е по-странно нещо от сатирата“. Тя пояснява как преди няколко години се е запознала ненадейно с Джон Хайек, „извинете сър Джон Хайек вече, бившият министър-евоскептик, когото Мей неотдавна възнагради с рицарско звание, се съгласи да го интервюираме с Алиса Томпсън, заради новата му роля на съветник на Дейвид Камерън. Навреме пристигнахме за уговорената среща в офиса му и дадохме имената си на рецепционистката. Минаха десет минути, после двайсет. След половин час ни беше казано, че депутатът не се чувства добре и срещата малко ще се поотложи. Точно в този момент той мина покрай нас, блуждаейки. Приличаше на „игла“...

The Times: Украйна се противопоставя на руската заплаха с военно положение
От Москва кореспондентът на вестника Марк Бенет съобщава за събитията от последните дни в отношенията между Русия и Украйна, като започва с: „Президентът Порошенко спечели одобрението на парламента миналата вечер за въвеждане на военно положение като реакция срещу руското нападение срещу украински военни съдове в Черно море.
В украинските райони, които са „обект на руската агресия“, ще се въведе военно положение за 30 дни, като се намалят гражданските свободи, например свободата да се протестира. Първоначално президентът поиска 60 дни, но се съгласи и на половината, след като беше критикуван, че търси как да използва инцидента, за да повиши своя нисък рейтинг преди президентските избори през следващия март.
Десет от общо 27 области в Украйна ще бъдат във военно положение, това са райони по границата с Русия, Транснистрия (рум. име за Приднестровието, което се използва в ориг. текст. – бел. ред.) и Азовско море.
Украйна твърди, че трима от нейните моряци са били ранени, когато Русия е открила огън по корабите….

Превод и редакция: Ивелина Ватова



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: Повече от 30 руснаци на летището в Киев са получили отказ да напуснат Украйна

„Известия“: Повече от 30 руснаци на летището в Киев са получили отказ да напуснат Украйна

27 Ноември 2018 | 02:56 | Агенция "Фокус"
Москва/Киев. Над 30 руски граждани са получили отказ да напуснат Украйна. Това се е случило на летището в Киев в понеделник вечерта, пише вестник „Известия“.

На вестника са съобщили потърпевши руски граждани, пътуващи с полет 829 на авиокомпания Belavia от Минск за Москва с междинно кацане в Киев.

Самолетът на беларуските авиолинии е кацнал на летището в Киев около 19:00 московско време.

След щателна проверка на повече от 30 души с руски паспорти пограничните служби на Украйна са отказали да продължат с този рейс. С първия полет за Минск те ще трябва да се върнат обратно в беларуската столица.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: Путин определи като провокация действията на украинските кораби в Керченския проток

„Известия“: Путин определи като провокация действията на украинските кораби в Керченския проток

27 Ноември 2018 | 02:43 | Агенция "Фокус"
Москва. Президентът Владимир Путин е провел телефонен разговор с канцлера на Федерална република Германия Ангела Меркел, в който са обсъдили инцидента в Керченския проток, пише в днешния „Известия“. Той съобщава, че руският държавен глава е определил събитията в Керченския проток като провокация от украинска страна. За това е съобщила пресслужбата в Кремъл.
„Двамата са обсъждали опасния инцидент, случил се на 25 ноември (неделя – бел. ред.) в Азовско-черноморската акватория. Владимир Путин го е оценил като провокационно действие от украинска страна и грубо нарушение на нормите на международното право от военните кораби на Украйна, преднамерено пренебрегване на правилата за мирно преминаване през териториални води на РФ“, се казва в изявлението на президентската пресслужба.
Отбелязано е също, че руският лидер е изразил надежда, че Берлин ще окаже въздействие на украинските власти да се въздържат в бъдеще да предприемат необмислени стъпки.
«Изразена е сериозна загриженост от решението на Киев да приведе в пълна бойна готовност въоръжените си сили и да обяви военно положение. Акцентира се на обстоятелството, че украинското правителство носи цялата отговорност за създаването на още една конфликтна ситуация и свързаните с нея рискове“, се казва в прес-съобщението.
Разговорите са по инициатива на Германия, поясняват от Кремъл.
В официалното съобщение на президентската служба се пояснява, че на 25 ноември украинските кораби „Бердянск“, „Яна Капу“ и „Никопол“ са навлезли в исторически принадлежащите към акваторията на Русия води в Черно море, като са пренебрегнали предупрежденията на пограничните служби за сигурност и охрана да не го правят, извършили са и няколко опасни маневри.
За да ги спрат, руските военни са били принудени да приложат сила.
В момента корабите са задържани и се намират в Керч, повдигнато е углавно съдебно дело за „незаконно прекосяване на държавната граница“.
МВнР на РФ определя случилото се като провокация с цел да се отвлече вниманието на украинското население от вътрешнополитическите проблеми на страната.
Вестникът припомня, че на 26 ноември, понеделник, Върховната Рада одобри президентски указ за 30-дневно военно положение в отделни райони на Украйна.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

 The Guardian: Сделката на Мей за Брекзит може би е 'голямата сделка на ЕС', казва Тръмп

The Guardian: Сделката на Мей за Брекзит може би е 'голямата сделка на ЕС', казва Тръмп

27 Ноември 2018 | 02:07 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Брюксел/Лондон. Доналд Тръмп нанесе тежък удар на надеждите на Тереза Мей да успее да прокара сделката си за Брекзит в британския парламент, като обяви, че тя му изглежда като „голямата сделка на ЕС“, с която ще се накара Обединеното кралство да не търгува със САЩ, пише в днешния The Guardian.
Тръмп е разговарял с репортерите извън Белия дом, когато го попитали за договореностите, които Мей постигна в неделя в Брюксел с ръководителите на държавите и правителствата на останалите 27 членки на Евросъюза.
“Изглежда ми като една голяма сделка, но за ЕС,” е оценил събитието американският президент. “Мисля, че трябва сериозно да се огледаме, дали на Обединеното кралство е позволено да търгува или не е. Защото, разбирате, че ако внимателно погледнете на тази сделка, може да се окаже, че точно в този момент те вероятно не са в състояние да водят търговия с нас … Аз не мисля, че именно това има предвид министър-председателят. А и вярвам, че тя ще може да направи нещо и да се справи със ситуацията.”
Намесата на Тръмп завари Даунинг стрийт неподготвен и твърде вероятно е да отслаби позициите на Тереза Мей в момент, когато тя търси пътища да получи одобрение и от британския парламент. Тя вече се е изправила пред твърдата съпротива на 89 редови членове на Консервативната партия, според които нейната сделка не дава достатъчни гаранции за свобода в поведението на Обединеното кралство.
Британският парламент трябва да гласува на 11 декември, след като проведе петдневен дебат по договореностите, които правителството постигна в неделя в Брюксел.
Според говорителя на Даунинг стрийт 10 Тръмп е на погрешно мнение за Брекзит:“ Политическата декларация, която договорихме с ЕС, е ясна – ние ще имаме независима търговска политика, тъй че Обединеното кралство ще може да търгува с всички държави в света, в това число и със САЩ.“

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Върховната Рада се обърна към международните организации по повод инцидента в Керченския проток

ТАСС: Върховната Рада се обърна към международните организации по повод инцидента в Керченския проток

27 Ноември 2018 | 01:32 | Агенция "Фокус"
Киев. Върховната Рада на Украйна прие постановление да се обърне към ООН, Европейския парламент, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, ОССЕ, НАТО, регионалната Организация за демокрация и икономическо развитие на Грузия, Украйна, Азърбайджан и Молдова, съкратено ГУАМ, и към националните парламенти на държавите в света по повод ситуацията, създала се на 25 ноември, неделя, в района на Керченския проток, съобщава ТАСС от Киев.
То е гласувано от 272 депутати при необходими 226.
Според председателя на Комисията към Радата за международна политика Анна Гопко, "с това постановление Парламентът на Украйна се обръща към международните организации с молба да се помогне на задържаните от РФ украински моряци, да се засилят санкциите срещу Русия, да се изпратят наблюдатели в района на Керченския проток, за да се предотврати ескалация на конфликта, а също и да се предостави военна помощ на Украйна“.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: МВнР на Австрия: военното положение може да повлияе отрицателно на свободните избори в Украйна

ТАСС: МВнР на Австрия: военното положение може да повлияе отрицателно на свободните избори в Украйна

27 Ноември 2018 | 01:15 | Агенция "Фокус"
Виена. „Въвеждането на военно положение може да има негативно отражение на предстоящите избори в тази страна“. Това е заявил в понеделник министърът на външните работи на Австрия Карин Кнайсл, информира ТАСС от Виена и добавя, че по-рано през деня президентът Петро Порошенко подписа Указ за въвеждане в страната на военно положени във връзка с инцидента в Керченския проток.
"Като се има предвид, че в Украйна предстоят избори не трябва да се предприемат мерки, които могат да окажат отрицателно въздействие при провеждането на свободен и честен демократичен избирателен процес ", прес-службата на австрийското външно министерство цитира думите на министър Кнайсл.
ТАСС напомня и събитията от 25 и 26 ноември, неделя и понеделник, довели до тази ситуация и напомня, че в Украйна предстоят президентски избори в края на март 2019 година, и за парламент – в края на октомври 2019-та. Руската държавна агенция припомня също, че нарушението на държавната граница на РФ на практика е углавно престъпление.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН (Украйна): Нападението от страна на РФ при Керченския проток: На Тръмп "не му се понрави" ситуацията със задържането на трите украински кораба

УНИАН (Украйна): Нападението от страна на РФ при Керченския проток: На Тръмп "не му се понрави" ситуацията със задържането на трите украински кораба

27 Ноември 2018 | 00:55 | Агенция "Фокус"
Киев. Нападението, което РФ предприе при Керченския проток срещу трите украински кораба „ не се понрави“ на Тръмп, съобщава в първите минути на 27 ноември, вторник, украинската телеграфна агенция УНИАН.
Президентът на САЩ е съобщил, че работи с европейските лидери за разрешаване на проблема. Доналд Тръмп е обяснил на журналистите мнението си на излизане от Белия дом, информира Reuters.
"Не ни харесва това, което се случва. Надяваме се да намерим решение ", е казал той. Президентът на САЩ е отбелязал, че за това работи с европейските лидери. " Те не са във възторг. Заедно всички работим по случая ".
УНИАН припомня, че на 26 ноември, понеделник, Върховната Рада е настоявала за въвеждане на военно положение в пограничните с РФ райони за 30 денонощия. Вечерта на 26 ноември Съветът за национална сигурност и отбрана (СНСО) на Украйна предложил на Порошенко да въведе военно положение във връзка с агресията на РФ в Азовско море. След решението на СНСО председателят на Върховната Рада Андрей Парубий е свикал спешно извънредно пленарно заседание в понеделник в 16 часа местно време. На свой ред Петро Порошенко е внесъл в парламента законопроект за приемане на Указ на президента на Украйна "За въвеждане на военно положение в Украйна“.
УНИАН припомня също, че в утрото на 25 ноември, неделя, Русия блокирала придвижването към Керченския проток на украинския влекач „Яна Капу“ и два катера „Бердянск“ и „Никопол“. Руснаците са преградили движението под Кримския мост на танкера и дори са прихванали на таран влекача с пограничния кораб „Дон“. Същата вечер, в неделя, руските кораби са ги нападнали и задържали, като при акцията са ранени не по-малко от шест украински моряка.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Премиерът Бойко Борисов: Призовавам колегите от Украйна и Руската федерация за разум и сдържаност, защото лесно може да бъде премината границата, от която няма връщане назад

Премиерът Бойко Борисов: Призовавам колегите от Украйна и Руската федерация за разум и сдържаност, защото лесно може да бъде премината границата, от която няма връщане назад

26 Ноември 2018 | 22:54 | Агенция "Фокус"
София. С тревога следя напрежението между военноморските сили на Украйна и на Руската федерация в Азовско море. Това написа премиерът Бойко Борисов в официалния си профил във "Фейсбук". "Винаги съм отстоявал тезата, че трябва да развиваме отношенията си прагматично, на принципа на икономическите ползи и спазването на правилата на международното сътрудничество. Призовавам колегите от Украйна и Руската федерация за разум и сдържаност, защото лесно може да бъде премината границата, от която няма връщане назад", пише още премиерът. В интерес на всички е напрежението да бъде преодоляно с диалог, а задържаните моряци незабавно да бъдат освободени", посочва още Борисов.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

УНИАН (Украйна): Върховната Рада на Украйна реши президентски избори да се проведат на 31 март 2019 година

УНИАН (Украйна): Върховната Рада на Украйна реши президентски избори да се проведат на 31 март 2019 година

26 Ноември 2018 | 22:24 | Агенция "Фокус"
София. Украинският парламент реши избори за президент на републиката да се проведат на 31 март, неделя, 2019 година, съобщи късно в понеделник телеграфната агенция УНИАН.
За решението са гласували 298 народни депутати.
Председателят на Върховната Рада Андрей Парубий е съобщил, че той е внесъл проекта за това постановление, „ за да спре всякакви въпроси относно провеждането на избори за президент на Украйна“.
Както преди това съобщава украинската телеграфна агенция УНИАН, Върховната Рада е подкрепила и законопроекта за въвеждане на военно положение на територията на някои райони на страната за срок от 30 дни.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Федералната служба за сигурност разпита военнослужещите, задържани в Керченския проток

ТАСС: Федералната служба за сигурност разпита военнослужещите, задържани в Керченския проток

26 Ноември 2018 | 22:12 | Агенция "Фокус"
Москва. От ведомството на РФ потвърждават, че координатори са били двама сътрудника на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), които са се намирали на украинските кораби, съобщава ТАСС.
Сътрудници на Федералната служба за сигурност на РФ (ФСС на РФ) са разпитали украински военнослужещи, задържани при инцидента в Керченския проток, за това са съобщили от Центъра за връзки с обществеността на ФСС на РФ, като са разпространили и видео на разпита.
Разпитани са старши лейтенант Андрей Драч, упълномощен да провежда оперативно-разследващи операции от 7-мо управление на Главното Управление на военното разузнаване на СБУ, който се е намирал на катера „Никопол“, Сергей Цибизов, матрос на катера „Никопол“ младши офицер-сигнализатор, капитан 3-ти ранг Владимир Лесовой, командир на дивизията съдове за охрана на военно-морска база „Юг“ на Военно-морските сили (ВМС) на Украйна (войскова част А-1728).
Плаващите към Кримския мост кораби на украинските ВМС първоначално са заявили, че не планират да преминават през Керченския проток, се пояснява в съобщението. От ФСС на РФ подчертават, че украинските военни кораби са навлезли в руски териториални води, които са такива още преди присъединяване на Крим към Русия.
Украинският военнослужещ капитан трети ранг Владимир Лесовой, задържан в Керченския проток за нарушаване на държавната граница на РФ, е признал по време на разпита, че става дума за провокация. В същото време другите военнослужещи са потвърдили, че са били предупредени за недопустимостта да се нарушава границата на РФ. Капитан Лесовой добавил, че е изпълнявал заповед и е планирал да извърши прехвърляне на корабите от Одеса в Мариупол.

Превод и редакция: Ивелина Ватова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.