b>Вашингтон. Във вторник Министерството на отбраната на САЩ заяви, че няма времеви рамки за изтеглянето на 5800 военнослужещи от мисията на границата с Мексико, въпреки коментарите направени тази седмица от генерал Джефри Бюканън, пише електронното издание на американския вестник Washington Examiner.
Генерал-лейтенант Джефри Бюканън, оглавяващ мисията, заяви пред Politico, че някои части може да се завърнат у дома тази седмица за Денят на благодарността и ще се върнат към обичайните си ангажименти до Коледа. Подкрепленията на границата, за което се разпореди президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да приключи по график на 15 декември.
Армия „Север“, командвана от Бюканън, излезе с изявление във вторник, като постави под съмнение коментарите.
„Можем да прехвърлим някои сили към други части на границата, за да подпомогнем инженерната поддръжка в Калифорния и в други области. Не е определена конкретна времева рамка“, се казва в изявлението.
Военни части бяха разгърнати по нареждане на Тръмп точно преди междинните избори, за да охраняват границата срещу това, което президента нарече „инвазия“ на хиляди мигранти от Централна Америка.
Коментарите на Бюканън идват в момент, когато Департаментът за вътрешна сигурност затвори главния граничен пункт в Калифорния, когато започнаха да пристигат мигранти. Критиците обвиняват Тръмп, че използва военните като инструмент за повишаване на избирателна активност на Републиканците.
***
Манила. На азиатска среща на върха миналата седмица вицепрезидентът на САЩ МайкПенс и китайският президент Си Дзинпин си размениха нападки и представиха противоречащи си визии за Азиатско-тихоокеанския регион, наклонени към един от двата полюса - Съединените щати или Китай, пише електронното издание на вестник Washington Post.
Часове по-късно, китайският лидер замина за Югоизточна Азия, за да омайва съюзниците на Вашингтон.
Си пристигна на Филипините във вторник, като първият китайски лидер на държавно посещение през последните 13 години. Той постави венец на паметник на филипински национален мъченик, преди да подпише десетки споразумения, включително значителна сделка за проучване на нефт и газ в оспорваното Южнокитайско море.
Визитата на Си на Филипините – някога непоклатим съюзник на САЩ с дълбоки исторически и културни връзки с Америка - демонстрира как Югоизточна Азия и Тихия океан се превърнаха в бойно поле на ускоряващата се надпревара за глобално влияние между Пекин и Вашингтон.
„Китай и Филипините са близки съседи с хилядолетна история на обмен, добросъседство, приятелство", каза Си при откриването на двустранните срещи във вторник, „а сътрудничеството е единственият правилен избор“.
Залозите в Манила са големи и Си търси да спечели президента Родриго Дутерте с щедри инвестиции, докато се налага да се изправи срещу филипинските военни, които остават близки до САЩ и се стремят към по-тесни връзки с Вашингтон.
„Филипините са потенциално бижу в короната на Си във външната му политика“, заяви Ричард Хейдариан, военен анализатор от Манила. „Никой друг китайски президент не е бил толкова близо да откъсне Филипините от сферата на влияние на САЩ“. Хейдариан описва южно-азиатската държава като „ключова“ в азиатската геополитика.
Когато Си и Дутерте обявиха споразумение във вторник, което ще подготви пътя за съвместно проучване на нефт и газ в Южнокитайско море, то представляваше кулминацията на обрат на две страни, които бяха блокирани в горчиви териториални спорове години преди Дутерте да вземе властта през 2016 г.
Филипинският президент първо посети Пекин тази година, шокирайки света, като обърна гнева си към САЩ и обеща да намери в Си нов стабилен партньор, който може да осигури инвестиции на стойност милиарди долари.
В кулоарите на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия в Сингапур той обвини Съединените щати, че се поддават на напрежение с продължаващи военни игри и военноморски обучения във водите на Южнокитайско море. Военният флот на САЩ проведе учения миналата седмица във Филипинско море, в международни води на изток от Филипините.
Китай е „вече притежава“ на оспорваните води на Южнокитайско море, заяви Дутерте пред репортери. „Китай е там. Това е реалност, а Америка и всички останали трябва да осъзнаят, че те са там”.
Дутерте се надява, че договорът ще бъде в брой. От повече от две дузини споразумения, подписани между двете страни във вторник, много свързани с инфраструктурата, включително в гр. Давао, където Дутерте беше кмет преди да стане президент.
***
Ерусалим. Големи проблеми продължават да обтягат отношенията между САЩ и Турция, независимо от демонстрираното затопляне напоследък, заявиха анализатори от The Media Line. Анкара отбеляза, че работи с Вашингтон по икономическото сътрудничество и призова Конгреса да се откаже от законодателство, което ощетява Турция, пише израелското електронно издание The Jerusalem Post.
„Смятам, че отношенията все още са на ръба на бръснача по множество причини…. и не чувствам, че проблемите са преодолени“, заключи Алън Маковски, старши сътрудник в Центъра за Американски прогрес, който се занимава с турските въпроси в Държавния департамент.
По-рано тази година се стигна до дипломатически скандал заради задържането на пастор Андрю Брънсън, което изостри съществуващото напрежение във връзка с координацията на Вашингтон с кюрдските сили в Сирия и отказа да екстрадира духовника Фетхулах Гюлен, който Анкара обвинява за неуспешният преврат през 2016 г.
Страните са предприели стъпки към изглаждане на отношенията след освобождаването на Брънсън през октомври, включително започването на съвместни патрули в Манбидж, Сирия, насочени към предотвратяване на сблъсъци между турските сили и подкрепяните от САЩ „Сирийски демократични сили“ (СДС), в които президентът Реджеп Тайип Ердоган вижда издънка на забранената от Анкара „Работническа партия на Кюрдистан“ (ПКК).
Освен това, Вашингтон премахна санкциите срещу турските власти, което бе последвано от огледални действия на Анкара. Няколко дни по-късно администрацията на Тръмп позволи на Турция да продължи да купува петрол от Иран въпреки повторното налагане на американските санкции срещу Ислямската република. Според турския министър на енергетиката, това позволява на Анкара да внася 3 млн. тона годишно ирански петрол, което е от решаващо значение поради липсата на вътрешни енергийни ресурси в страната.
Въпреки това, Ердоган продължава да призовава САЩ да прекратят работата с кюрдските бойци в Сирия, особено „Отрядите за народна самоотбрана“(ОНС), които турските сили обстрелваха миналия месец, като ги принудиха да спрат борбата срещу „Ислямска държава“.
Политическият коментатор на про-правителствения вестник „Sabah“ Хилари Каплан заяви пред The Media Line, че последните събития са само „бавен напредък“, и че турските официални лица искат да видят „действие“.
"Турция е много предпазлива по отношение на обещанията на САЩ", заяви тя.
Каплан подчерта, че Вашингтон не може да работи едновременно с ОНС и с турските военни „дори в краткосрочен план и затова САЩ трябва да направят ясен избор".
За тази цел тя подчерта, че споразумението между Турция и Русия за създаване на демилитаризирана зона в бастиона на въоръжената сирийска опозиция – провинция Идлиб, която предотврати предстоящата атака срещу режима, показва, че Ердоган може да постигне резултати и поради това е от съществено значение да се намери трайно политическо решение на конфликта.
За разлика от това бившият посланик на САЩ в Турция У. Робърт Пиърсън твърди пред The Media Line, че поредицата искания на Анкара „бързо намалява стойността на отстъпките" от администрацията на Тръмп. Пиърсън не вярва, че Ердоган реагира адекватно на положителните инициативи на САЩ, което накърнява перспективите за подобряване на двустранните отношения.
Бившият посланик предполага, че твърдите позиции на Турция са отчасти дължащи се на възприятието, че Ердоган се огънал под американския натиск, освобождавайки Брансън.
От своя страна Анкара настоява, че нейната съдебна система е независима и не взема политически мотивирани решения.
Географското положение на Турция я прави едновременно стратегически ценна и уязвима, граничейки с Ирак и Сирия, а освен това тя е домакин на въздушна база, използвана от САЩ за удари срещу ИДИЛ.
„Турция никога няма да напусне НАТО. Това е въпрос на огромен престиж и от него има големи ползи,“ предвиди Пиърсън.
„Впечатлението ми е, че президентът Тръмп харесва Турция и Ердоган“, допълни Алън Маковски от Центъра за американски прогрес.
Докато най-голямата заплаха за отношенията между САЩ и Турция е кюрдският въпрос, закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана (ПВО) от Анкара, оценена на 2,5 млрд. долара и приготвена за доставка през 2020 г. остава главен проблем.
"Мисля, че Ердоган очевидно иска да се движи във възможно най-голяма степен към многоизмерна външна политика, според която той ще поддържа връзки с всякакви страни, които може да не се харесват на НАТО", заключи Пиърсън.

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!

---