НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 14:37


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Манфред Вебер заяви, че правителството на СИРИЗА е забавило изхода на Гърция от спасителната програма

Kathimerini: Манфред Вебер заяви, че правителството на СИРИЗА е забавило изхода на Гърция от спасителната програма

19 Август 2018 | 18:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Манферд Вебер в неделя приветства приключването на третата спасителна програма на Гърция, но заяви че страната е можела да излезе по-рано, ако не е била управлявана от настоящата коалицията, начело със СИРИЗА, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Добра новина е, че Гърция приключва своята спасителна програма. Въпреки това не трябва да забравяме, че заради правителството на СИРИЗА това не се случи много по-рано и много по-евтино за гръцкия данъкоплатец“, написа той в социалната мрежа „Туитър“.
„Пътят на реформи и инвестиции, предложен от ЕНП, трябва да продължи в Гърция и Европа, така че икономическият растеж и стабилността на еврото да бъдат гарантирани постоянно“, добави Вебер.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Янис Варуфакис заяви, че най-голямата му грешка е била да се довери на Алексис Ципрас

Kathimerini: Янис Варуфакис заяви, че най-голямата му грешка е била да се довери на Алексис Ципрас

19 Август 2018 | 16:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Почти три години, след като коалиционното правителство СИРИЗА – „Независими гърци“ подписа третата спасителна програма и два дена преди Гърция да излезе от нея, бившият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че най-голямата му грешка, по време на бурния му период на тази длъжност, е била да се „довери на (премиера на Гърция Алексис) Ципрас“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Грешката ми бе, че се доверих на Ципрас, надявайки се че бяхме избрани с ясен мандат да не удължаваме статута на дългова колония на страната с нов меморандум и че ще се борим до края да свържем общия дълг и размера на погасяване с БВП и неговия растеж – това, което наричаме „клауза за растеж“, заяви Варуфакис пред телевизия „SKAI“ в събота.
Запитан за коментар върху оценката, направена от председателя на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) Клаус Реглинг, че първите шест месеца на 2015 година, когато Варуфакис беше начело на финансовото министерство, са стрували на страната между 86 и 200 милиарда евро, той отхвърли твърденията.
„Цената беше огромна още от 2010 година и това изцяло по вина на грешната програма на тройката“, заяви бившият финансов министър, визирайки Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, които ръководиха трите спасителни програми на Гърция.
„Те ми оказват голяма част, като се опитват да прехвърлят греховете си върху мен. Един финансов министър е съден по нивата на дълг, които оставя зад себе си, в сравнение с това, което е намерил, паричните резерви и БВП. Може да видите, че аз оставих предимно това, което получих“, добави той.
Варуфакис описа ЕСМ като „престъпен механизъм на предполагаема стабилност, която в своята същност дестабилизира гръцката икономика и Европа“.
Коментирайки големия дълг на страната и облекчителните мерки, приети от Еврогрупата по-рано през тази година, той заяви, че „няма никакъв шанс“ дългът да бъде изплатен.
„Това, което те наричат облекчение на дълга, е всъщност брутален товар върху публичния дълг. Те взеха по-малко от 100 милиарда евро, които трябваше да бъдат изплатени до 2032 година и ги разгърнаха след 2032 година с лихва“, заяви той.
„Ангажиментът на тройката за разгръщане на дълга означава, че ще имаме изплащания на дълга, които ще достигнат до 50 процента от публичния приход. Инвеститорите чуват това и си мислят, че Гърция не е достатъчно сериозна за инвестиции, а само за бързи пари“, добави бившият финансов министър.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АНА-МПА: Европа е колективно по-силна след като спасителната програма на Гърция приключи, заяви Пиер Московиси

АНА-МПА: Европа е колективно по-силна след като спасителната програма на Гърция приключи, заяви Пиер Московиси

18 Август 2018 | 00:52 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Европа е излязла колективно по-силна от гръцкото изпитание, заяви европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси преди изхода на Гърция от спасителната програма в понеделник, предава гръцката информационна агенция АНА-МПА.
В коментари пред пресата, Московиси заяви че 20 август маркира края на осем години, които бяха особено тежки за гръцкия народ и дълбоко дестабилизиращи за еврозоната.
„И въпреки това, никоя европейска държава не е направила повече, за да модернизира администрацията и икономиката си. Днес Гърция се завърна към растежа и някогашният ѝ огромен публичен дефицит е превърнат в солиден бюджетен излишък“, заяви той.
„Очевидно, реалността остава трудна. Времето на строги мерки приключи, но краят на програмата не е краят на пътя за реформи. Все още има много работа за вършене, така че Гърция да може да стои на двата си крака. Намаляването на публичния дълг и преследването на реформи трябва да бъдат най-важните приоритети на правителството“, добави Московиси.
На въпроси дали ЕС е бил прав да „спаси Гърция“, комисарят заяви, че без европейската финансова помощ, гръцката икономика щеше да се срине и може би да не успее да се възстанови с десетилетия.
„Цената и последствията от този колапс върху други държави и Европейския съюз като цяло щяха да бъдат много по-големи отколкото милиардите евро дадени назаем. Всички икономики в ЕС щяха да бъдат завлечени, поне частично, в гръцката бездна. Излизаме от това изпитание колективно по-силни“, добави Московиси.
Той коментира и въпроса защо кризата е продължила толкова дълго, заявявайки че в началото на гръцката криза, ЕС не е имал нито капацитета, нито инструментите, да не говорим за политическата култура, да управлява ситуацията.
„Също така подценихме дълбоката криза, изправена пред гръцката държава и икономика. Осем години криза е прекалено дълго: много политици, гръцки и европейски, носят някаква отговорност и аз ще поема своя дял. Но много от нас направиха и най-доброто, което можем, за да помогнем на гръцкия народ. Настойчиво водих тази битка, понякога сам или с Жан-Клод Юнкер, пред Еврогрупата. И съм горд за това, че бях толкова последователен в този свой стремеж“, поясни еврокомисарят.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцката спасителна програма приключи, но дълговите проблеми на Европа остават

Kathimerini: Гръцката спасителна програма приключи, но дълговите проблеми на Европа остават

17 Август 2018 | 23:15 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция официално приключи спасителната си програма в понеделник, след осем години на съкращения наложени за сметка на огромните заеми и след икономически колапс от скалата на Голямата депресия, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Изходът е желан крайъгълен камък. Но той предлага малка застраховка, че 19-членния валутен съюз е оставил дълговите си проблеми на заден план. Огромният дълг в Гърция и дори по-огромният в Италия ще останат дебнеща финансова заплаха за Европа, която може да отнеме цяло поколение за обезвреждане.
Европейските дългови проблеми неколкократно пораждаха страхове през последното десетилетие за разпад на еврото, най-лошият сценарий, който би причинил значителни икономически щети в региона и би разклатил финансовите пазари и търговията.
В Гърция, няколко последователни правителства взимаха сериозни заеми за три десетилетия, за да финансират щедри разходи върху пенсии и работи, давани на политически поддръжници, в същото време толерирайки широко разпространеното избягване на данъци и прикриване на бюджетни недостатъци.
Всичко това се срути грандиозно през октомври 2009 година, когато Гърция призна, че бюджетният ѝ дефицит е много по-голям от дотогава съобщеното. Шокираните инвеститори вече не можеха да рискуват заемането на пари на Гърция на достъпни лихвени проценти, принуждавайки правителството да се обърне към спасителни заеми от други страни от Еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ).
Заемите идваха с тежки условия: затваряне на дефицитите, което доведе до агресивно увеличение на данъците и съкращение на разходите, както и изобилие от реформи, насочени към подобряването на събираемостта на данъците и бизнес климата като цяло. Икономиката, ударена тежко от съкращението на разходите, се сви с една четвърт.
След всичко казано, Гърция към момента дължи общо 322 милиарда евро или над 180 процента от ежегодната си икономическа продукция. От това, 256.6 милиарда евро са дълговете към кредиторите от Еврозоната и 32.1 милиарда са тези към МВФ.
През 2012 година, около 107 милиарда евро дългове бяха отрязани от причиняване на загуби върху частните облигационери.
Понеделник е денят, в който третата и последна спасителна програма приключва, означавайки че повече пари няма да се отпускат. Гърция ще остане обект на тримесечни посещения на технически експерти, които да подсигуряват, че тя спазва целите си за публични финанси, докато последният спасителен заем бъде изплатен през 2060 година.
Другите държави от Еврозоната дадоха на Гърция достатъчно пари да покрие 22 месеца от финансовите си нужди и значително улесниха нейните условия за изплащане на дълга. Гърция трябва да премине тримесечните прегледи, за да активира облекчените условия за дълга. Но Гърция няма да получи нови изисквания за реформи.
Някои експерти твърдят, че най-добрият начин да се помогне на Гърция ще бъде държавите от Еврозоната да отпишат част от заемите. Но правителствата не гледат с добро око на това. Спасителните програми не бяха популярни, особено в Германия, и опрощаването на дълговете ще бъде трудно обяснимо дори за лидери като германския канцлер Ангела Меркел.
МВФ и видни икономисти твърдят, че ако част от гръцките заеми не се опростят, нейният дългов заем ще започне отново да излиза извън контрол.
Гърция трябва да постига извънредно големи бюджетни излишъци преди лихвените плащания – така наречените основни излишъци от 3.5 процента от БВП до 2023 година и 2.2 процента след това.
МВФ казва, че много малко държави исторически са успявали да постигнат това. Според него страните често отменят съкращенията на разходите, тъй като на хората им писва от изгубените услуги.
Харченето за държавно здравеопазване в Гърция, например, е съкратено до едно от най-ниските нива в Еврозоната. Най-бедните 20 процента гърци твърдят, че харчат 44 процента от приходите си за медицински разходи и много от тях са заявили, че не използват здравно осигуряване.
Джордж Пагулатос, професор в Атинския университет за икономика и бизнес, твърди че в крайна сметка гръцките кредитори може и да се наложи да занижат очакванията си за това колко може да спестява Гърция.
Той смята, че ниските излишъци плюс по-добрия икономически растеж от про-бизнес реформите могат да бъдат ключа за устойчивост на дълга.
„Това не значи, че избягването на данъците е било елиминирано или че правителствата вече няма да правят услуги на поддръжниците си“, заяви Пагулатос.
Но степента на реформи не трябва да бъде подценявана. Промените през последните осем години „бяха много значителни и трябва да имат въздействие върху продуктивността“.
Слабият растеж на Италия откакто се присъедини към еврото означава, че третият най-голям член на Еврозоната не успява да реши проблема с огромния дългов товар, който внесе във валутния съюз, когато се присъедини като страна-основателка през 1999 година.
Италианският дълг остава на високо ниво от 133.4 процента от БВП, вторият най-висок след гръцкия. Официалния лица, свързани с коалицията между популисткото „Движение пет звезди“ и антиимигрантската „Лига“ направиха коментари за излизане от еврото и критикуваха правилата на Европейския съюз за ограничаването на дълговете и дефицитите. Това породи страхове от нови дългови кризи.
Членовете на Еврозоната са изградили начини за защита на валутния съюз в случай на криза. Един от тях е Европейската централна банка да предлага закупуването на облигации от държави с прекомерни разходни заеми.
Но това изисква подписването на план за намаляване на публичния дефицит и това изглежда, че е последното нещо, което настоящото правителство ще направи. Най-драстичната алтернатива би била Италия да напусне еврото.
Гунтрам Волф, директор на Брьогелския изследователски институт в Брюксел, твърди че дълговата ситуацията на Италия е различна от тази на Гърция, с това че повечето италиански облигации се намират в ръцете на италианците.
Това означава, че дълговите плащания на правителството остават вкъщи, за да подкрепят харченето и инвестициите от страна на италианците. „В Италия дълговият проблем по същество е вътрешен въпрос“, заяви той.
Прогресът на Италия ще бъде решен чрез смес от три фактора: повишаването на лихвените проценти, икономическият растеж и политическата воля за спестяване в публичните финанси за поредица от години, което ще рече да откажат харчене за неща като училища и пенсии, за да се плати дългът.
Последните политически размирици притесниха инвеститорите, които повишиха цената за Италия да взима назаем от пазарите на облигации.
„Дали Италия ще бъде способна да извърши това политически и икономически, това е въпрос за 2 трилиона евро“, заяви Волф, визирайки размера на публичния дълг на Италия.
Той вярва, че решителността на политиците да държат публичните финанси под контрол ерозира. „Така че бих казал, че картината изглежда по-мрачна отколкото преди шест месеца“.
В края на краищата Волф смята, че разпадът от напускането на еврото ще бъде толкова голям, че правителството ще смени курса.
Загубите „ще бъдат толкова масивни, че хората ще си кажат не, нека да не правим това“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Кюрдски отряди атакуват последните позиции на
Кюрдски отряди атакуват последните позиции на "Ислямска държава" в Източна Сирия...

ВИДЕО
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.