НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 22:00


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„МКД“  (Македония):  Гръцките пенсионери преди шест години ходеха на пазар с 20 евро, а днес с две евро

„МКД“ (Македония): Гръцките пенсионери преди шест години ходеха на пазар с 20 евро, а днес с две евро

19 Август 2018 | 21:27 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцките пенсионери преди шест години ходеха на пазар с 20 евро, а днес с две евро, пише македонското електронно издание “МКД“.
Гърция в понеделник, след дългогодишна дългова криза, която сви икономиката с една четвърт и принуди страната да предприеме болезнени мерки за икономии, излиза от последния от трите кръга на спасителната програма.
Гръцката криза засегна тежко пенсионерите. Почти половината от тях са принудени да живеят под прага на бедността, тъй като международните спасителни програми на гръцката икономика доведоха до значително намаляване на пенсиите.
Въпреки че страната ще получи третия и последен пакет за помощ до края на следващата седмица, гръцкият пенсионер Вагелакос няма на какво да се зарадва.
"Ще ви платя портокалите следващата седмица", казва той на продавача на пазара. Половината от бюджета вече е изразходван за грозде.
"Две евро следващата седмица. Ще бъдете ли тук? ", Пита той, повдигайки чантата с плодовете. Отговорът е утвърдителен, но той се шегува: "Тогава няма да дойда, за да не трябва да ви плащам!"
Агенция Reuters разговаря за първи път с Вагелакос през 2012 г., когато Гърция подписа втората програма за помощ, за да се избегне фалит и напускане на еврозоната. Тогава той отиде на пазара с 20 евро в джоба си. Неговите месечни доходи, включително пенсиите и социалните му обезщетения, са намалени от 1,250 на 900 евро. Днес тя е 685 евро, а дълговете растат, казва той.

Превод и редакция: Юлиян Марков



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Манфред Вебер заяви, че правителството на СИРИЗА е забавило изхода на Гърция от спасителната програма

Kathimerini: Манфред Вебер заяви, че правителството на СИРИЗА е забавило изхода на Гърция от спасителната програма

19 Август 2018 | 18:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Манферд Вебер в неделя приветства приключването на третата спасителна програма на Гърция, но заяви че страната е можела да излезе по-рано, ако не е била управлявана от настоящата коалицията, начело със СИРИЗА, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Добра новина е, че Гърция приключва своята спасителна програма. Въпреки това не трябва да забравяме, че заради правителството на СИРИЗА това не се случи много по-рано и много по-евтино за гръцкия данъкоплатец“, написа той в социалната мрежа „Туитър“.
„Пътят на реформи и инвестиции, предложен от ЕНП, трябва да продължи в Гърция и Европа, така че икономическият растеж и стабилността на еврото да бъдат гарантирани постоянно“, добави Вебер.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Янис Варуфакис заяви, че най-голямата му грешка е била да се довери на Алексис Ципрас

Kathimerini: Янис Варуфакис заяви, че най-голямата му грешка е била да се довери на Алексис Ципрас

19 Август 2018 | 16:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Почти три години, след като коалиционното правителство СИРИЗА – „Независими гърци“ подписа третата спасителна програма и два дена преди Гърция да излезе от нея, бившият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че най-голямата му грешка, по време на бурния му период на тази длъжност, е била да се „довери на (премиера на Гърция Алексис) Ципрас“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Грешката ми бе, че се доверих на Ципрас, надявайки се че бяхме избрани с ясен мандат да не удължаваме статута на дългова колония на страната с нов меморандум и че ще се борим до края да свържем общия дълг и размера на погасяване с БВП и неговия растеж – това, което наричаме „клауза за растеж“, заяви Варуфакис пред телевизия „SKAI“ в събота.
Запитан за коментар върху оценката, направена от председателя на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) Клаус Реглинг, че първите шест месеца на 2015 година, когато Варуфакис беше начело на финансовото министерство, са стрували на страната между 86 и 200 милиарда евро, той отхвърли твърденията.
„Цената беше огромна още от 2010 година и това изцяло по вина на грешната програма на тройката“, заяви бившият финансов министър, визирайки Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, които ръководиха трите спасителни програми на Гърция.
„Те ми оказват голяма част, като се опитват да прехвърлят греховете си върху мен. Един финансов министър е съден по нивата на дълг, които оставя зад себе си, в сравнение с това, което е намерил, паричните резерви и БВП. Може да видите, че аз оставих предимно това, което получих“, добави той.
Варуфакис описа ЕСМ като „престъпен механизъм на предполагаема стабилност, която в своята същност дестабилизира гръцката икономика и Европа“.
Коментирайки големия дълг на страната и облекчителните мерки, приети от Еврогрупата по-рано през тази година, той заяви, че „няма никакъв шанс“ дългът да бъде изплатен.
„Това, което те наричат облекчение на дълга, е всъщност брутален товар върху публичния дълг. Те взеха по-малко от 100 милиарда евро, които трябваше да бъдат изплатени до 2032 година и ги разгърнаха след 2032 година с лихва“, заяви той.
„Ангажиментът на тройката за разгръщане на дълга означава, че ще имаме изплащания на дълга, които ще достигнат до 50 процента от публичния приход. Инвеститорите чуват това и си мислят, че Гърция не е достатъчно сериозна за инвестиции, а само за бързи пари“, добави бившият финансов министър.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гръцката спасителна програма приключи, но дълговите проблеми на Европа остават

Kathimerini: Гръцката спасителна програма приключи, но дълговите проблеми на Европа остават

17 Август 2018 | 23:15 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция официално приключи спасителната си програма в понеделник, след осем години на съкращения наложени за сметка на огромните заеми и след икономически колапс от скалата на Голямата депресия, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Изходът е желан крайъгълен камък. Но той предлага малка застраховка, че 19-членния валутен съюз е оставил дълговите си проблеми на заден план. Огромният дълг в Гърция и дори по-огромният в Италия ще останат дебнеща финансова заплаха за Европа, която може да отнеме цяло поколение за обезвреждане.
Европейските дългови проблеми неколкократно пораждаха страхове през последното десетилетие за разпад на еврото, най-лошият сценарий, който би причинил значителни икономически щети в региона и би разклатил финансовите пазари и търговията.
В Гърция, няколко последователни правителства взимаха сериозни заеми за три десетилетия, за да финансират щедри разходи върху пенсии и работи, давани на политически поддръжници, в същото време толерирайки широко разпространеното избягване на данъци и прикриване на бюджетни недостатъци.
Всичко това се срути грандиозно през октомври 2009 година, когато Гърция призна, че бюджетният ѝ дефицит е много по-голям от дотогава съобщеното. Шокираните инвеститори вече не можеха да рискуват заемането на пари на Гърция на достъпни лихвени проценти, принуждавайки правителството да се обърне към спасителни заеми от други страни от Еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ).
Заемите идваха с тежки условия: затваряне на дефицитите, което доведе до агресивно увеличение на данъците и съкращение на разходите, както и изобилие от реформи, насочени към подобряването на събираемостта на данъците и бизнес климата като цяло. Икономиката, ударена тежко от съкращението на разходите, се сви с една четвърт.
След всичко казано, Гърция към момента дължи общо 322 милиарда евро или над 180 процента от ежегодната си икономическа продукция. От това, 256.6 милиарда евро са дълговете към кредиторите от Еврозоната и 32.1 милиарда са тези към МВФ.
През 2012 година, около 107 милиарда евро дългове бяха отрязани от причиняване на загуби върху частните облигационери.
Понеделник е денят, в който третата и последна спасителна програма приключва, означавайки че повече пари няма да се отпускат. Гърция ще остане обект на тримесечни посещения на технически експерти, които да подсигуряват, че тя спазва целите си за публични финанси, докато последният спасителен заем бъде изплатен през 2060 година.
Другите държави от Еврозоната дадоха на Гърция достатъчно пари да покрие 22 месеца от финансовите си нужди и значително улесниха нейните условия за изплащане на дълга. Гърция трябва да премине тримесечните прегледи, за да активира облекчените условия за дълга. Но Гърция няма да получи нови изисквания за реформи.
Някои експерти твърдят, че най-добрият начин да се помогне на Гърция ще бъде държавите от Еврозоната да отпишат част от заемите. Но правителствата не гледат с добро око на това. Спасителните програми не бяха популярни, особено в Германия, и опрощаването на дълговете ще бъде трудно обяснимо дори за лидери като германския канцлер Ангела Меркел.
МВФ и видни икономисти твърдят, че ако част от гръцките заеми не се опростят, нейният дългов заем ще започне отново да излиза извън контрол.
Гърция трябва да постига извънредно големи бюджетни излишъци преди лихвените плащания – така наречените основни излишъци от 3.5 процента от БВП до 2023 година и 2.2 процента след това.
МВФ казва, че много малко държави исторически са успявали да постигнат това. Според него страните често отменят съкращенията на разходите, тъй като на хората им писва от изгубените услуги.
Харченето за държавно здравеопазване в Гърция, например, е съкратено до едно от най-ниските нива в Еврозоната. Най-бедните 20 процента гърци твърдят, че харчат 44 процента от приходите си за медицински разходи и много от тях са заявили, че не използват здравно осигуряване.
Джордж Пагулатос, професор в Атинския университет за икономика и бизнес, твърди че в крайна сметка гръцките кредитори може и да се наложи да занижат очакванията си за това колко може да спестява Гърция.
Той смята, че ниските излишъци плюс по-добрия икономически растеж от про-бизнес реформите могат да бъдат ключа за устойчивост на дълга.
„Това не значи, че избягването на данъците е било елиминирано или че правителствата вече няма да правят услуги на поддръжниците си“, заяви Пагулатос.
Но степента на реформи не трябва да бъде подценявана. Промените през последните осем години „бяха много значителни и трябва да имат въздействие върху продуктивността“.
Слабият растеж на Италия откакто се присъедини към еврото означава, че третият най-голям член на Еврозоната не успява да реши проблема с огромния дългов товар, който внесе във валутния съюз, когато се присъедини като страна-основателка през 1999 година.
Италианският дълг остава на високо ниво от 133.4 процента от БВП, вторият най-висок след гръцкия. Официалния лица, свързани с коалицията между популисткото „Движение пет звезди“ и антиимигрантската „Лига“ направиха коментари за излизане от еврото и критикуваха правилата на Европейския съюз за ограничаването на дълговете и дефицитите. Това породи страхове от нови дългови кризи.
Членовете на Еврозоната са изградили начини за защита на валутния съюз в случай на криза. Един от тях е Европейската централна банка да предлага закупуването на облигации от държави с прекомерни разходни заеми.
Но това изисква подписването на план за намаляване на публичния дефицит и това изглежда, че е последното нещо, което настоящото правителство ще направи. Най-драстичната алтернатива би била Италия да напусне еврото.
Гунтрам Волф, директор на Брьогелския изследователски институт в Брюксел, твърди че дълговата ситуацията на Италия е различна от тази на Гърция, с това че повечето италиански облигации се намират в ръцете на италианците.
Това означава, че дълговите плащания на правителството остават вкъщи, за да подкрепят харченето и инвестициите от страна на италианците. „В Италия дълговият проблем по същество е вътрешен въпрос“, заяви той.
Прогресът на Италия ще бъде решен чрез смес от три фактора: повишаването на лихвените проценти, икономическият растеж и политическата воля за спестяване в публичните финанси за поредица от години, което ще рече да откажат харчене за неща като училища и пенсии, за да се плати дългът.
Последните политически размирици притесниха инвеститорите, които повишиха цената за Италия да взима назаем от пазарите на облигации.
„Дали Италия ще бъде способна да извърши това политически и икономически, това е въпрос за 2 трилиона евро“, заяви Волф, визирайки размера на публичния дълг на Италия.
Той вярва, че решителността на политиците да държат публичните финанси под контрол ерозира. „Така че бих казал, че картината изглежда по-мрачна отколкото преди шест месеца“.
В края на краищата Волф смята, че разпадът от напускането на еврото ще бъде толкова голям, че правителството ще смени курса.
Загубите „ще бъдат толкова масивни, че хората ще си кажат не, нека да не правим това“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: МВФ очаква пълно завръщане на Гърция на пазарите

Kathimerini: МВФ очаква пълно завръщане на Гърция на пазарите

28 Юни 2018 | 23:32 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Международният валутен фонд е уверен, че Гърция възвръща достъпа си до пазарите в краткосрочен и дългосрочен план, заяви говорителят му Джери Райс в четвъртък, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Райс преповтори изявленията на директора на МВФ Кристин Лагард, след решението на Еврогрупата през миналата седмица.
Въпреки това говорителят добави, че Лагард има определени резервация за дългосрочните перспективи, като уточни че е нужен ангажимента на финансовите министри за всички допълнителни мерки.
В контекста на изявленията на Кристин Лагард, Райс намекна че ще има допълнително изявление в четвъртък от официални представители на Фонда, след посещението им в Атина за завършването на доклада им, който ще включва обновен анализ на устойчивостта на гръцкия дълг.
Джери Райс отбеляза, че въпреки че МВФ не участва във финансирането на гръцката програма, той ще продължи да наблюдава развитието чрез тримесечни и годишни инспекции.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

АНА-МПА: Алексис Ципрас предрече, че предстои период от много добри новини за гръцката икономика

АНА-МПА: Алексис Ципрас предрече, че предстои период от много добри новини за гръцката икономика

27 Юни 2018 | 21:31 | Агенция "Фокус"
Лондон. Предстоящият период ще бъде изпълнен с много добри новини за икономиката на Гърция, предрече гръцкият министър-председател Алексис Ципрас в интервю за телевизия „Bloomberg“, цитиран от гръцката информационна агенция АНА-МПА.
Той отбелязах, че в последните три години на всички фронтове Гърция се е превърнала в част от решението, а не от проблема.
„Току що завършихме много амбициозна програма, направихме някои много трудни структурни реформи с по-гладко адаптиране в сравнение с предишните програми“, заяви Ципрас.
„Най-важното нещо днес е, че това е краят на несигурността за Гърция и че страната се завръща“, допълни той.
Запитан за оттеглянето на депутата от „Независими гърци“ Йоргос Лазаридис от управляващия коалиционен блок и политическото последствие от решението му, Ципрас повтори че това може да се превърне в полза за правителството и отново подчерта, че избори ще бъдат проведени през септември 2019 година, в края на правителствения мандат.
„Имам много тънко мнозинство и вярвам, че ще успея да стигна до края на нашия мандат без никакви проблеми. Ще имаме много важна работа зад нас и ще можем да представим на гръцкия народ, сравнявайки къде бяхме в началото на мандата ни, къде сме сега и къде ще бъдем през 2019 година“, заяви гръцкият премиер.
Ципрас отговори и на въпроси за наскоро преизбрания президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган, отбелязвайки че той е „политическа фигура с богат опит, но и много непредвидим“. Гръцкият премиер добави, че е повдигнал въпроса за двамата гръцки военнослужещи държани в Турция, по време на разговора си с турския президент.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Алексис Ципрас: Гърция си връща суверенитета след сделката за дълга

Алексис Ципрас: Гърция си връща суверенитета след сделката за дълга

23 Юни 2018 | 08:33 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция си връща суверенитета след решението на кредиторите да облекчат дълговете на страната, правейки изплащането на задълженията поносимо, заяви премиерът на страната Алексис Ципрас в петък вечерта, цитиран от гръцката информационна агенция АНА-МПА.
В хода на реч, дадена на помпозна церемония в зала Запейон, с която бе отбелязана сделката за дълга, министър-председателят заяви, че Гърция обръща нова страница и тръгва напред след осемгодишна криза.
„Гърция отново се превръща в нормална страна. Тя си връща политическия и икономическия суверенитет. Гърция отново се изправя на крака“, заяви Ципрас.
Обръщайки се към депутатите от двете партии, участващи в управляващата коалиция – СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и АНЕЛ („Независимите гърци“) – премиерът си сложи червена вратовръзка, изпълнявайки обещанието си да си сложи такава само, когато сключи сделка за дълга с кредиторите на Гърция. Той си свали аксесоара в края на изказването си.
Страната няма да трябва да взема нови кредити, за да покрива дълговете си през следващите три години, обясни Ципрас, като подчерта, че Атина ще може да взима сама решенията за правене на данъчни отстъпки от 2019-а година.
„Надзорът, предвиден съгласно правилата на Европейски съюз, няма нищо общо с механизмите на надзора на кредиторите, който преживяхме“, продължи гръцкият премиер. „Гърция ще носи отговорността за себе си и за бъдещето си“.
Ципрас отново потвърди, че това правителство ще изпълни целия си четиригодишен мандат, който изтича през септември 2019-а година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): Алексис Ципрас си сложи вратовръзката на Зоран Заев, а след това я свали, в символичен жест за подписването на договора за гръцкия дълг

„МКД“ (Македония): Алексис Ципрас си сложи вратовръзката на Зоран Заев, а след това я свали, в символичен жест за подписването на договора за гръцкия дълг

23 Юни 2018 | 07:18 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият премиер Алексис Ципрас прослави сключването на договора с министрите от еврозоната, обръщайки се към функционерите от своя кабинет с вратовръзка. Това е първият случай, в който той носи този аксесоар пред обществото, пише скопското електронно издание „МКД“.
„Малко ми е тежко, но ще свикна“, заяви министър-председателят на Гърция.
Завършвайки своята триумфална реч, в която изброи редица успехи, за които каза, че са постигнати от неговото правителство от януари 2015 година, Ципрас свали вратовръзката.
Миналата година гръцкият премиер стана първият западен лидер, който се яви на официална среща с американския президент Доналд Тръмп в Белия Дом, отбелязва „МКД“.
Като бивш лидер на младежка комунистическа организация, Ципрас никога не е носил вратовръзка в своята политическа кариера, тъй като тя за него е свързана с естбалишмънта, който той е презирал много, продължава македонската медия.
„Той беше млад левичарски лидер. Вратовръзките не се вписват в този профил. И в определен момент, това стана политическа позиция“, коментира по-рано източник от гръцкото правителство.
Според слуховете, Ципрас за последен път носил този аксесоар, докато служил в армията – през 2004 година.
През 2015 година, непосредствено преди да стане премиер, журналистите го попитаха дали отговорностите на неговото ново работно място ще го накарат да приеме по-формален стил на обличане. Ципрас, който дотогава носеше само всекидневни ризи и панталони, отговорил, че няма да сложи вратовръзка, „докато не се намали гръцкият дълг“.
През февруари 2015 година, само няколко дни, след като левичарят дойде на власт с обещанието да извади страната от плановете за строги икономии, тогавашният италиански премиер Матео Ренци му подари вратовръзка.
Все пак, според снимките, вратовръзката, която му бе подарена от Ренци е с тъмен цвят, а Ципрас носеше червена вратовръзка, идентична с тази, която му подари македонския му колега Зоран Заев на подписването на договора за името миналия уикенд край Преспанското езеро.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Алексис Ципрас: Панос, имаме още много път пред нас

Алексис Ципрас: Панос, имаме още много път пред нас

23 Юни 2018 | 01:07 | Агенция "Фокус"
Атина. Панос, нали знаеш, че имаме още път пред нас. Имаме още много битки, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас, обръщайки се към своя коалиционен партньор Панос Каменос, в отчета пред парламентарните групи на СИРИЗА и Независими гърци. Предава македонската агенция МИА, цитирана от Коктел (Македония).
Според кореспондента на МИА в Атина Ципрас е заявил, че след вчерашното решение на Еврогрупата Гърция обръща нова страница и започва нов период за страната.
„ След 8 години успяхме да решим проблема с гръцкия дълг. Дълг, който не създадохме. Дългът, който сме наследили от силите на стария режим“, е подчертал Ципрас.
Гръцкият премиер за пореден път сложи край на спекулациите за предсрочни избори, като заяви, че през септември 2019 г. те пак ще търсят мандат от гражданите.
Алексис Ципрас завърши речта, като извади вратовръзката.
„Спечелихме битката, но не и войната. Войната е там. Има несправедливости, които трябва да коригираме и всеки път, когато спечелим, ще нося вратовръзка, каза гръцкият министър-председател в края на изказването си.
Към участниците се обърна и коалиционният партньор в правителството Панос Каменос, който похвали Алексис Ципрас. Той каза, че това е най-добрият министър-председател на Гърция в най-новата история.
"Не сме стигнали до края на съвместния път с Алексис Ципрас, както много хора искат", каза Каменос, добавяйки, че "те са издържали, поддържали са се и са спечелили".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Макфакс: Гръцкият премиер постави вратовръзка, спазвайки облог

Макфакс: Гръцкият премиер постави вратовръзка, спазвайки облог

22 Юни 2018 | 22:33 | Агенция "Фокус"
Атина. Гръцкият премиер Алексис Ципрас изпълни облога - сложи вратовръзка. Той беше обещал, че когато Гърция излезе от икономическата криза, той ще започне да носи вратовръзка, предава Макфакс.
"Имах затруднения, но ще свикна с това", каза Ципрас на правителството и добави, че ангажиментите трябва да се спазват.
"Днешният ден принадлежи на онези, които брутално пострадаха от кризата и чийто живот беше унищожен", каза Ципрас.
Той добави, че след решението за гръцкия дълг Гърция определено отгръща нова страница. и подчерта, че страната навлиза в нов период.
"След осем години успяхме да решим проблема с гръцкия дълг, дълг, който не създадохме, дълг, който наследихме от старият режим. Ние поехме трудната, но необходима задача да трансформираме страната ", подчерта той.
Вчера кредиторите се споразумяха за начина, по който Гърция да излезе от програмата за помощ, която страната използва от осем години, както и мерки за облекчаване на дълга.
След срещата на министрите на финансите от Еврозоната в Люксембург, която продължи повече от шест часа, източници на "Франс прес" са заявили, че новото споразумение ще позволи, като преди това е било планирано, Атина от 20 август вече да не бъде под егидата на кредиторите и отново да излезе на световните фондови пазари след години на дълбока рецесия.
Гърция е получила повече от 273 милиарда евро помощ от своите кредитори, Еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) през последните осем години чрез три програми за подпомагане. В замяна на това гърците трябваше да извършат стотици реформи, които често са болезнени за обществото, особено за да оздравят публичните си финанси.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Жан-Клод Юнкер: Винаги ще се боря за това, Гърция да е в сърцето на Европа

Жан-Клод Юнкер: Винаги ще се боря за това, Гърция да е в сърцето на Европа

22 Юни 2018 | 20:09 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер приветства споразумението на Еврогрупата за облекчаване на гръцкия дълг в петък, чрез съобщение в социалната мрежа „Туитър“, предава гръцката информационна агенция АНА-МПА.
Юнкер заяви, че: „Споразумението на Еврогрупата открива пътя за успешния завършек на програмата и отваря нова страница за страната. Винаги ще се боря за това, Гърция да е в сърцето на Европа. Прекланям се пред гръцкия народ за неговата жизненост и за отдадеността му към Европа. Усилията му не бяха напразни“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Гърция получи отлагане на дълга си от кредиторите в еврозоната

Reuters: Гърция получи отлагане на дълга си от кредиторите в еврозоната

22 Юни 2018 | 04:14 | Агенция "Фокус"
Люксембург. Финансовите министри от еврозоната в петък предложиха на Гърция 10-годишно отлагане и разширение на падежите върху голяма част от минали заеми, както и 15 милиарда евро в нов кредит, за да осигури че Атина ще може да застане на краката си, след като излезе от спасителния си план през август, предава Reuters.
„Имаме сделка“, заяви един представител, който е част от преговорите, допълвайки че вярва че това ще е достоверно за финансовите пазари. Още един официален представител потвърди споразумението.
Според информациите опрощаването на дълга включва удължения на падежите и гратисни периоди върху заемите, дадени на Гърция при втория спасителен план – около 130 милиарда евро – от около 10 години, за да се изгладят всякакви остри кредитни лимити за десетилетия напред.
Гърция също ще получи последно изплащане от 15 милиарда евро, за да може да изгради паричен буфер, който би я направил по-независима от пазарните заеми, след като излезе от спасителния план след 20 август.


Превод и редакция: Йонислав Дочев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Washington Post: Европа очаква края на осемгодишната Одисея със спасителната програма на Гърция

The Washington Post: Европа очаква края на осемгодишната Одисея със спасителната програма на Гърция

21 Юни 2018 | 17:43 | Агенция "Фокус"
Люксембург. Страните от Еврозоната са убедени, че ще намерят съгласие по последните елементи от плана за изкарване на Гърция от продължаващата вече осем години спасителна програма и ще успеят да направят дълга ѝ управляем, пише The Washington Post.
Финансовите министри от 19-те нации, използващи еврото, се събраха в Люксембург, за да приключат споразумението между Гърция и международните кредитори, което ще позволи страната да излезе от своята трета и окончателна спасителна програма на 20 август.
„Убеден съм, че ще открием решение“, заяви европейският комисар по финансите Пиер Московиси.
„Трябва да признаем, че Гърция е свършила добра работа – изпълнила е своите задължения“, заяви френският министър на финансите Брюно Льо Мер.
Гърция изискваше значителна финансова помощ от Еврозоната и от международните кредитори, за да оцелее финансово през последните осем години. В замяна тя трябваше да си наложи значителни бюджетни ограничения, които удариха обикновените гърци. Дори и да приключи спасителната си програма до края на лятото, Гърция все още ще бъде следена.
Един от окончателните въпроси в четвъртък е как да се даде възможност на Гърция да разсрочи погасяването на дълговете си в следващите няколко години, за да гарантира, че разходите за погасяването на заемите няма да задушат икономиката ѝ. Гръцката икономика вече се е свила с около една четвърт от началото на финансовата криза в края на 2009 г., а растежът е ключов елемент за намаляване на дълговата тежест.
След като спасителният план приключи, Гърция ще трябва да се финансира чрез заеми на международни пазари на облигации.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Турски поток. 19 ноември 2018 г.
Турски поток. 19 ноември 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.