Скопие. След решението на президента на Македония Георги Иванов да не подписва закона за ратифициране на споразумението с Гърция за името, парламентът ще трябва да върне закона на трето четене. Официално все още не е известно кога ще бъде включено в дневния ред, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“.
Изглежда, че споразумение за името ще има съдбата на Закона за използването на езиците, въпреки че след третото гласуване, Иванов е задължен от конституцията да го подпише. Някои експерти смятат, че задържането на закона е престъпление, което, ако не сега, след края на мандата може да бъде основа за наказателната отговорност срещу държавния глава. Професор Темелко Ристевски смята, че Иванов трябва да подпише закона и след това, ако се съмнява в неговата конституционност, да започне процедура за оценка в Конституционния съд.
Обявяването на импийчмънт при тези обстоятелства, според Ристевски е невъзможно, защото освен 2/3 подкрепа в парламента, са необходими и 2/3 от гласовете на съдиите в Конституционния съд. В същото време, твърдението на президента, че ще се изправи с наказателна отговорност, ако постави своя подпис на закона, според Ристевски, е манипулация.
Споразумението с Гърция относно името бе ратифицирано от Парламента на 20 юни. Но вчера Иванов наложи вето на основание, че е несъвместимо с Конституцията и цитира други причини. Този ход, според парламентарното мнозинство, е очакван. На трето четене в тази ситуация няма възможност да се внесат изменения и на пленарната сесия няма да има разисквания.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Люксембург. Възможно е започването на преговори с Македония и Албания през юни 2019 година, съобщава македонската телевизия „Сител“ позовавайки се на Македонската информационна агенция (МИА).
Съветът на ЕС препоръчва възможното започване на преговори за членство през юни 2019 година при четири условия: изпълнение на спешните реформени приоритети, позитивен доклад от Европейската комисия и решение от Съвета на ЕС, а за Македония и изпълнение на договора с Гърция.
Започване на преговорите за Македония и Албания е обвързано и от постигането на напредък на реформите.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Премиерът на Македония Зоран Заев в интервю за телевизия „1 ТВ“ в понеделник заяви, че сега Европа е длъжна да даде препоръка на Македония, защото страната му е представила много повече от само реформи, предава македонската електронна медия „Фокус“.
„Стигнахме до това гражданите да решават за това накъде искат да върви нашата Македония. Няма план Б за Македония, знаят го и гражданите и затова те искат НАТО и ЕС. Искаме да живеем наравно със западните държави, в които властва върховенството на закона, а икономиката блести. Аз съм убеден, че гражданите ще вземат решението. За мен допълнителна мотивация ще се постигне, ако НАТО и ЕС и изпратят одобрителна препоръка към гражданите. Македония не само представи реформи, но и модели за решаване на спорове. Европа е длъжна да отговори. Хубаво ще е и президентът на Франция да го направи“, заяви Заев.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Люксембург. Министрите на външните работи на страните-членки на Европейския съюз са се върнали след паузата в срещата на Съвета на министрите, която се провежда в Люксембург, предава македонската редакция на Радио „Свободна Европа“.
На срещата продължават дискусиите за започване на преговори за присъединяване на Македония и Албания.
Министрите са провели и няколко двустранни срещи в почивката, но засега няма напредък.
Чешкият министър на външните работи преди обяда посочи, че ако днес не се постигне решение за преговори за Македония и Албания, тогава въпросът отново ще се обсъжда, най-вероятно на следващата среща на Съвета през юли. Той посочи, че лидерите на срещата на върха в четвъртък също няма да вземат решение по този въпрос.
По-рано гръцкият външен министър Никос Коцияс разкри, че Франция, Холандия и Дания са били против започването на преговори.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Македонският премиер Зоран Заев и неговият австрийски колега Себастиан Курц призоваха президента на Франция Еманюел Макрон да не се противопоставя на започването на преговори за присъединяване с Македония, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“.
Курц изрази надежда, по време на съвместна пресконференция със Заев, че президентът на Франция ще вземе проевропейско решение.
Както поясни австрийският канцлер, не става въпрос за присъединяване към ЕС, а само за започването на преговори за присъединяване, нещо което Македония заслужава.
Блокирането на това, според Курц, би имало сериозни последици в референдума за решаването на спора за името и би повлияло негативно на целия регион.
В обръщението си, Себастиан Курц вече използва името „Северна Македония“.
Премиерът Зоран Заев заяви, че разбира вътрешния дебат във Франция, както и дебата, който съществува в цяла Европа, но и че подкрепа развитието и реформирането на ЕС, добавяйки че Македония не държи да бъде приета веднага в Съюза.
Започването на преговорите, според Заев, ще увеличи мотивацията за продължаването на реформите в Македония.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Люксембург. Общо 25 страни-членки са готови за започване на преговори от Европейския съюз с Македония и Албания за членство, от днес до лятото на 2019 година, докато три страни, Дания, Франция и Холандия, се застъпват за това процесът да се отложи, заяви гръцкият министър на външните работи Никос Коцияс, излизайки от срещата за общи въпроси в Люксембург, предава македонският вестник „Независен“.
Коцияс заяви, че има две разделени групи в дебата, който се проведе на срещата. Едната от тях е имала мнозинство от 25 страни-членки, които са готови да приемат започването на преговори с Македония и Албания от сега до лятото на 2019 година. От другата страна, Дания, Франция и Холандия искат да отложат стартирането на преговори.
Гръцкият външен министър изтъкна, че е обяснил на колегите си по най-ясен начин, че геополитическата ситуация в региона изисква помощ за двете страни, а не отлагане и че вътрешната ситуация в Македония и Албания изисква стабилност и сигурност, а не създаване на нови проблеми. Коцияс допълни, че в момента се преговаря за компромис, който ще направи възможно започването на преговорите.
„За нас е важно да постигнем това със сегашната Комисия, която добре познава ситуацията и проблемите“, заяви той. Коцияс подчерта, че популизмът, от който се страхуват някои страни, не може да се бори с предприемането на стъпки назад. Първият дипломат допълни, че разбира обяснението, дадено от страна на някои държави за реформиране на Съюза, но според него реформите могат да се направят заедно с разширяването.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Люксембург. Германия призова Франция и Холандия да позволят започването на преговори за членство на Македония и Албания в Европейския съюз, за да помогнат за стабилизирането на Западните Балкани, предава Reuters.
Франция и Холандия се обявиха против усилията на ЕС за започване на преговори. От Париж заявиха, че Блокът трябва първо да реформира собствените си институции, преди да приема нови членове.
Но други държави, водени от Германия, полагат усилия за присъединяването на шестте държави от Западните Балкани към Европейския съюз, за да засилят влиянието на Блока в региона в лицето на засилващото се руско влияние.
„Германското правителство е готово да подкрепи Албания и Бившата югославска република Македония по пътя им към Европейския съюз“, заяви германският министър по европейските въпроси Михаел Рот.
„Готови сме да дадем зелена светлина. Бих окуражил нашите приятели в Холандия и Франция да се присъединят“, заяви той пред журналисти, допълвайки че стабилността е ключова за Балканите.
Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия се надяват да се присъединят към Европейския съюз.
Докато преговорите за членство вече са налице при Сърбия и Черна Гора, Албания, която вече е член на НАТО, и Македония, която постигна договор за разрешаване на спора за името с Гърция, се надяват да получат зелена светлина на срещата във вторник.
Президентът на Франция Еманюел Макрон, подкрепен от Холандия, заяви че Блокът първо трябва да реформира себе си, преди да приеме нови членове.
Холандският парламент одобри започването на преговори за присъединяване с Македония, след споразумението ѝ с Гърция за промяна на името.
Но дипломат от ЕС е заявил, че холандското правителство не желае да действа преди Франция да го направи и че въпросът може да бъде решен от лидерите на ЕС по време на срещата на върха в Брюксел в четвъртък.
Съдбата на Албания е по-сложна, тъй като от Париж и Амстердам твърдят че виждат липса на съдебни реформи, широка корупция и организирана престъпност.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Люксембург. Франция и Холандия продължават да са против започването на преговори за присъединяване на Македония в Европейския съюз, предава Македонската информационна агенция.
Във вторник се провежда среща на Съвета на ЕС по общите въпроси в Люксембург, на който трябва да се обсъди дали Македония и Албания ще получат покана за започване на преговори за членство.
Франция и Холандия желаят отлагане на решението, поне до изборите за европейски парламент през пролетта на 2019 година, съобщават за МИА дипломатически източници в Съвета на ЕС.
Въпреки това, в Париж и Амстердам са наясно, че усилията на Македония трябва да бъдат признати, след договора за името с Гърция и особено в светлината на предстоящия референдум в страната. Другите страни-членки, водени от Германия, настояват че френско-холандското предложение не е добра опция.
Ако няма взето решение във вторник, въпросът може да бъде разгледан от държавните лидери на страните от ЕС по време на срещата на върха в Брюксел в четвъртък.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

София. Засега Макрон не иска да подкрепи Македония за присъединяване към ЕС – иска да са в пакет с Албания. Това каза пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов, след като взе участие в конференция за сближаване на заплатите в Европа, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Албания са много по-назад. Продължават Захариева и всички колеги да настояваме. Аз също онзи ден с колегата Ципрас и с него разговаряхме, защото направиха всички усилия хората. И с нас, и с Гърция, и всички им помагахме и няма да е честно към тях, ако не им дадат перспектива. За НАТО знам, че ще стане през юли месец. Но много ми се искаше да имат път и към ЕС. Пакетирани така с друга държава – ще се забавят“, коментира Борисов.
За това, че президентът Георге Иванов не иска да подпише договора за името на Македония, Борисов заяви, че това си е техен македонски проблем.
Люба АЛЕКСИЕВА

Люксембург. Срещата на Съвета на Европейския съюз по общите въпроси в Люксембург е все още в ход, но все по-ясно става, че шансовете да бъде постигнат консенсус във вторник са минимални, а крайното решение най-вероятно ще бъде оставено за срещата на върха в Брюксел в петък, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
Позитивна вест за Македония е, че Холандия, въпреки забележките и резервите си, няма да блокира решението за започване на преговори, ако президентът на Франция Еманюел Макрон промени решението си. Холандският външен министър Стеф Блок преди началото на срещата заяви, че за неговата страна е важно да се види доказателство, че реформите се изпълняват по устойчив начин.
„Двете страни постигнаха напредък, важен напредък свързан с върховенството на закона и борбата против корупцията, но в същото време все още не са стигнали до крайната цел. Всяка страна има своите постижения, но е много важно те да покажат резултати във всичките сфери. Надявам се, че днес ще можем да постигнем решение за започване на преговорите с двете държави“, заяви той.
Германия е страната, която най-упорито се опитва да убеди французите да позволят започването на преговорите. Въпреки това германският министър по европейските въпроси Михаел Рот не е съвсем сигурен, че ще успеят.
„Стабилността, мирът и демокрацията в Западните Балкани е ключова за всички в ЕС. Затова високо ценим усилията, които двете страни полагат за укрепването на върховенството на закона, независимостта на съда и борбата против корупцията. Германското правителство е готово да подкрепя Албания и Македония по техния път към ЕС. Подготвени сме да дадем зелена светлина и бих искал да призовем нашите приятели Холандия и Франция да се присъединят“, заяви Рот.
Външният министър на Люксембург Жан Аселброн заяви, че неопределянето на дати за преговори за Македония и Албания ще бъде „политическа грешка“, а една от държавите, които най-силно подкрепят започването на преговор е Словакия.
„Позицията на Словакия е абсолютно ясна: преговорите могат да се започнат за Македония. Те решиха спора за името. Съгласен съм с Европейската комисия, че е постигнат прогрес в Македония и абсолютно ще поддържам започването на преговори“, заяви Иван Корчок, държавен секретар във външното министерство на Словакия.
Еврокомисарят Йоханес Хан заяви преди срещата, че се надява всички страни в ЕС да разбират колко е важно да се изпрати позитивен сигнал в региона. Ако Македония не получи награда за решението на спора с Гърция, това ще има огромен негативен ефект за целия регион, заяви той.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Министър-председателят на Македония Зоран Заев е изпратил писма до премиерите на страните-членки от Европейския съюз, с което ги призовава да подкрепят решението за започване на преговори за присъединяване на Македония в ЕС с времева рамка на процеса, като решение основано на заслуги и като решение, което е отдавна заслужено, предава македонската редакция на Радио „Свободна Европа“, като се позовава на съобщение на правителствената пресслужба на Македония.
В писмото Заев уведомява колегите си от ЕС и за постигнатия договор с Гърция.
„Договорът представлява историческа възможност за преодоляване на спора, който пречи на отношенията между двете съседни държави повече от 25 години и който пречеше на нашия път към евроатлантическата интеграция“, пише в писмото на Заев към премиерите на страните-членки от ЕС.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. „Освен НАТО, всички други алтернативи за Македония не са добри. Малките държави влизат в съюз с големите държави. Ако си малък не можеш да оцелееш“, заяви националният координатор за НАТО на Македония Стево Пендаровски, цитиран от македонската медия „Нова ТВ“.
Пендаровски участва във вторник в дебата „Позитивните и негативните аспекти от членството на Македония в НАТО“ в Института за стратегия и развитие.
Той оцени договора с Гърция за решаване на спора за името като най-доброто нещо, което може да се направи в настоящия политически контекст.
„От една страна имаме по-силен противник, с всички ресурси и с цялата си диаспора, а от друга страна излязохме от десетгодишен автократичен режим, който разрушаваше и затрудняваше позицията за преговори“, заяви Пендаровски.
Във връзка с предстоящия референдум, на който гражданите ще се произнесат за договора с Гърция и промяната на името, той смята, че „не е добре да се променят изборните правила в навечерието на гласуването“.
„Въпросът за референдума, формулировката, първо трябва да бъдат решени в парламента. Нататък трябва да се реши и какъв ще бъде типът на референдума – дали ще бъде задължителен или консултативен. Независимо от това какъв вид референдум ще бъде избран, изходът от него ще бъде задължителен“, заяви Пендаровски.
Доколко евентуално гражданите ще гласуват с „не“ на договора с Гърция, националният координатор смята че в този случай преговорите ще продължат в бъдеще, с друго поколение политици.
Той допълни, че решението на президента Георге Иванов да не подпише закона за ратификацията на договора е било очаквано.
Пендаровски обърна по-детайлно внимание на придобивките от влизането в НАТО, на сътрудничеството между Македония и Алианса, както и на военното присъствие на НАТО в страната още от конфликта през 2001 година.
В този контекст той заяви, че благодарение на размяната на разузнавателни информации между Македония и НАТО, на територията на страната са предотвратени две нападения в изминалите 18 месеца, както и едно нападение в голям западноевропейски град е било предотвратено откакто македонските служби са получили данни от завръщащо се лице от Сирия.
Коментирайки руското влияниенав македонската политическа сцена, Пендаровски заяви че руското присъствие е засилено в изминалите три години и това е неоспоримо, но сега за първи път се появяват партии в Македония, които открито се декларират като проруски.
Според него Македония трябва да гледа къде е нейният стратегически интерес и евентуалното влизане в НАТО няма да представлява нито застрашаване, нито заплаха към Русия.


Агенция "Фокус" припомня:
След приключването на висшето си образование Стево Пендаровски е назначен за ръководител на аналитично-изследователския отдел на Министерството на вътрешните работи. От 1998 до 2001 г. той е успоредно и говорител на Министерството на вътрешните работи на Македония. От 2001 до 2009 г. е съветник по националната сигурност на президентите Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Стево Пендаровски е и бивш кандидат за президент на изборите през 2014 година.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. След като президентът на Македония Георге Иванов уведоми парламента, че няма да подпише указа за договора за името с Гърция, председателят на парламента Талат Джафери трябва да върне закона за повторно гласуване на пленарно заседание, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“.
Според информациите на Македонската информационна агенция (МИА), позовавайки се на източници от парламента, след като Джафери разгледа решението изпратено от македонския президент и според планираните дейности на депутатите и парламента, ще бъде насрочено пленарно заседание.
Според правилата, в срок от 30 дена от гласуването на закона за ратификацията на договора, трябва да се извърши повторно гласуване на пленарно заседание.
Източниците твърдят, че това ще се случи до края на тази или следващата седмица, но при всички случаи Талат Джафери няма да чака крайния срок от 20 юли.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. След като сутринта във вторник президента на Македония Георги Иванов извести парламента, че няма да подпише указа за ратификация на договора с Гърция за името, говорителят на правителството Миле Бошнаковски заяви, че решението на държавния глава няма да повлияе върху прилагането на договора, предава излъчващият на албански език скопски телевизионен канал „Алсат – М“.
„Що се отнася до решението на Иванов – то бе очаквано и няма да повлияе на ходовете за прилагане на фазите от договора. Правителството на Гърция вече изпрати писмата до ЕС и НАТО“, заяви Бошнаковски пред МИА.
От правителството потвърдиха, че волята на гражданите, изразена на референдума ще бъде обвързваща за всички политически субекти без разлика какво ще решат македонците.

Превод и редакция: Иван Христов

Люксембург. Македония трябва да бъде наградена от Европейския съюз за напредъка, както и за договора с Гърция, с който се слага край на 27-годишния спор за името. Ако не получи конкретна награда, това ще има огромен негативен ефект за целия регион, заяви Европейският комисар по разширяването и съседската политика Йоханес Хан в навечерието на министерската среща във вторник и срещата на върха на лидерите на ЕС в четвъртък и петък, на които трябва да се вземе решение за започване на присъединителни преговори с Македония и Албания, предава македонският „Фокус“.
Хан предупреди, че евентуален отказ за започване на преговори с двете страни ще има негативни последици за стабилността и европейската перспектива на региона.
„Мисля, че всички трябва да са наясно с това и се надявам, че накрая ще разберат колко е важно да се изпрати позитивен сигнал за региона“, заяви Хан в Люксембург.
Европейският комисар призова страните-членки на ЕС да дадат зелена светлина за започване на преговорите за присъединяване с Македония и Албания, подчертавайки, че това ще бъде положителен сигнал за целия регион и потвърждение за доверието в Съюза.
„Постигнахме много и ако погледнете резултатите само през последните няколко месеца, ще видите, че това е резултат от европейската перспектива. И аз няма да мога да го разбера, ако това не се признае, разбере и възнагради по подходящ начин“, подчерта Хан.

Превод и редакция: Иван Христов

Люксембург. Съветът на Европейския съюз по общите въпроси във вторник в Люксембург трябва да вземе решение по препоръката на Европейската комисия за започване на преговори с Македония и Албания, пише скопското електронно издание „МКД“.
Върховният представител за външните работи на ЕС Федерика Могерини в понеделник заяви, че отново призовава страните-членки ада наградят, както тя го оцени, впечатляващият напредък на Македония, посочвайки подписването на договора за името с Гърция.
„Знаете, че препоръчваме отваряне на преговорите със Скопие и Тирана, като този процес трябва да се основава на заслуги, което значи, че когато има напредък, той трябва да бъде признат, насърчен и отчетен. Надявам се, че страните-членки ще вземат правилното решение“, заяви Могерини.
Екатерина Захариева, министърът на външните работи на България, която като актуален председател на Съвета на ЕС ще председателства срещата по общите въпроси, заяви, че след постигнатия договор за името с Гърция, Съветът трябва да даде зелена светлина за започване на присъединителните преговори с Македония. Захариева смята, че повечето страни-членки подкрепят позицията за изпращане на покана за започване на преговорите, но добавя, че предстои още работа, за да бъдат убедени част от държавите, които все още продължават да са скептични.
Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс, в интервю пред EurActiv, изказа сходна позиция с Могерини и заявим че ЕС трябва да изпълни своето обещание за започване на формални преговори, с както той каза, Северна Македония и Албания.
Той изпрати апел до всички, да приемат, че дори с двете страни да има проблеми, те могат да бъдат решени ефективно чрез мониторинг.
„Казах на моите колеги, че могат да бъдат строги колкото искат. Но, ние не трябва да блокираме перспективата. Страхувам се, че ако не се даде дата за присъединителни преговори за Северна Македония, всички усилия, които положихме с големи жертви и компромиси от двете страни, могат да бъдат поставени в опасност“, заяви Коцияс в интервюто.
С неговата позиция се съгласи и външният министър на Австрия Катрин Кнасъл, която заяви, че Македония и Албания са изпълнили задачите за преговори и че авторитетът на ЕС е под въпрос в този случай. При това тя използва името „Северна Македония“ в своята изява.
Позитивни очаквания имат още и македонския премиер Зоран Заев, както и вицепремиерът по европейските въпроси на страната Буяр Османи и министъра на външните работи Никола Димитров.
Ако министрите на външните работи от страните-членки не вземат решение във вторник – на Съвета по общите въпроси, крайното решение ще бъде отложено за четвъртък и петък, когато ще се състои срещата на Съвета на Европейския съюз.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. След като македонският президент Георги Иванов извести парламента, че няма да подпише Указа за ратификация на Договора с Гърция за името, председателят на народното събрание Талат Джафери има срок от 30 дни да насрочи ново гласуване на пленарна сесия, предава македонското електронно издание Радио „Свободна Европа“.
Както съобщи МИА, позовавайки се на източници от парламента, веднага щом Джафери разгледа решението, изпратено от Иванов и според планираните дейности на парламента и депутатите, ще насрочи заседание. Съобщава се, че все пак това трябва да се случи до края на тази или началото на следващата седмица и че председателят на парламента няма да чака крайния срок 20 юли.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Президентът на Република Македония Георге Иванов реши да не подпише указа за обнародване на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на различията, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на значението от Временното споразумение от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните, предава скопският телевизионен канал „Сител“.

В Решението, което кабинета на Иванов днес изпрати до медиите като писмо, са посочени причините, поради които президентът няма да подпише указа.

Продължението е интегралното съдържание на писмото:

„При изпълняването на функциите президент на Република Македония винаги постъпвам отговорно и върша своите права и задължения въз основа и в рамките на Конституцията, законите и интересите на Република Македония.

Следователно, въз основа на член 75 от Конституцията на Република Македония, взех решение да не подпиша указа за обнародване на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на различията, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на значението на Временното споразумение от 1995 г., и за създаване на стратегическо партньорство между страните, които парламента на Република Македония прие на заседанието, проведено на 20 юни 2018 година.
Взех решението поради следните причини:

1. Нямам мандат да подпиша Указ за обнародване на закона за ратифициране на това споразумение. Един от стълбовете на моята политика в предизборната програма от 2014 г. е, че "не приемам промяна на Конституцията с цел промяна на конституционното име. Не мога да приема идеи или предложения, които биха застрашили македонската национална идентичност, особеностите на македонската нация, македонския език и македонския модел на съжителство". На президентските избори 534.910 граждани гласуваха за тази моя избирателна програма и ме избраха на поста Президент на Република Македония.

2. Споразумението излиза извън обхвата на резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, тъй като в тях се говори за "разлика около името на държавата", а не за "различия", както се казва в това споразумение.

3. Споразумението няма конституционно основание и не е ратифицирано в съответствие с Конституцията. Съгласно член 118 от Конституцията на Република Македония международните споразумения, ратифицирани в съответствие с Конституцията, са част от вътрешния правен ред.

4. Закон за ратифициране на споразумението не е в съответствие с член 51, член 118 и член 119 от Конституцията на Република Македония.

5. Споразумението поставя Република Македония в положение на подчинение и зависимост към друга държава, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, "Гражданин, който се опитва да доведе Република Македония в положение на подчинение или зависимост към друга държава, се наказва с лишаване от свобода за срок от пет години".

Легализирането на това споразумение създава правни последици, които са основа за престъпление ", заяви президентът Иванов в писмо до парламента на Република Македония.

На 20 юни, с 69 гласа "за" и без против и въздържали се депутатите ратифицира споразумението с Гърция, подписано на 17 този месец в Преспа от външните министри на двете страни Никола Димитров и Никос Коцияс.
Според Конституцията и Парламентарният правилник, в случай на вето от президента, законът отново отива в парламентарна процедура, но тогава ще трябва да бъде гласуван с абсолютно мнозинство от общия брой депутати, т.е. да получи зелена светлина от най-малко 61 депутати. Законът в този случай отново се изпраща на президента, който според Конституцията е длъжен да го подпише.

Превод и редакция: Иван Христов

Лондон. Гръцкият премиер Алексис Ципрас бе нападнат вербално в понеделник следобед пред Гръцкия център в Лондон, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Елините се бяха събрали на отсрещния тротоар преди министър-председателя да пристигне за срещата си с гръцката диаспора. Когато той пристигна, тълпата започна да вика: „Предател, продаде Македония, дай и Кипър“, „Не те ли е срам!“ и „Продаде Македония за 30 сребърника“, като същевременно хвърляха монети по паважа и улицата.
Гръцкият премиер е в Лондон, където във вторник ще проведе среща с британската си колега Тереза Мей, лидерът на местната Лейбъристка партия Джереми Корбин, представители на местната гръцка диаспора и предприемачи от Лондонското сити.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Правните служби работят за решение, ако президента на Македония Георги Иванов не подпише закона за ратификация на договора за името, заяви в интервю пред македонската телевизия “1ТВ“ премиерът на страната Зоран Заев, цитиран от скопското електронно издание „Плюс инфо“.
„Съжалявам, че президента Иванов пропусна момента с начина, по който се позиционира. Знам, че след успешния референдум всички сме длъжни да се поклоним и да го подкрепим, кой с глас в парламента, кой с подпис. Все още нямам информация дали президента Иванов ще подпише закона за ратификация на договора, но той вече обяви, че няма да го подпише и вероятно няма да го подпише. След това парламентът ще трябва да го гласува отново и след това вече той е длъжен да го подпише. Очаквам той да изпълни това задължение“, подчерта Заев и добави, че правните служби работят за намиране на решение, в случай че Иванов не подпише и втория път.
Според думите на Заев, практиката на държавния глава да не подписва законите, приети за втори път, както той каза, теоретически може да означава, че няма да подпише и следващите 178 закона, приети от парламента.
„Трябва да има решение, за да има време Гърция да изпрати писмото в ЕС и НАТО. В договора пише парламентът да ратифицира договора, а не президента“, заяви Заев.

Превод и редакция: Иван Христов

Главният редактор на аналитическия център „Геополитика.ру“ , генерален директор на Фонда за мониторинг и прогнозиране на разитието на културно-териториалните пространства, ръководител на администрацията на Международното „Евразийско движение“ и автор на редица книги на геополитическа тематика Леонид Савин, свързван с прочутия Александър Дугин, продължи серията си от материали на тема Македония с коментар за ситуацията в страната след подписването на договора за името и прогноза за четири възможни варианта на развитие на събитията“

Москва. След подписаното на 16 юни от премиерите на Македония и Гърция споразумение за преименуване на Република Македония в „Северна Македония“ в страната започнаха масови протестни акции. На 17 юни, когато голям брой демонстранти се събраха пред сградата на парламента, одобрил договора Ципрас-Заев, против тях бе използвана сила. Полицаите, повечето от които от албански произход, биха възрастни хора, жени и деца. Срещу демонстрантите бяха използвани специални средства, включително сълзотворен газ. След това през страната премина вълна от арести.

Независимо от ежедневните шествия на протестиращите в центъра на Скопие, на 20 юни македонският парламент ратифицира споразумението Ципрас Заев, то бе изпратено, съгласно конституцията, за подпис на президента Георги Иванов, но той категорично отказа да подписва този документ. На 20 юни президентът Иванов получи седем дни, за да постави своя подпис.

Ако договорът не бъде подписан, това ще предизвика нова политическа криза, която ще доведе до предсрочни парламентарни избори и промяна в баланса на силите. Западът няма нужда от подобни преобръщания на ситуацията.

<В момента в Македония са възможни четири варианта на развитие на събитията. Три от тях принципно са насочени към един и същи резултат.

Първият сценарий предполага внасяне на импийчмънт на македонския президент Георги Иванов. За това са нужни две трети от гласовете на депутатите, или 81 мандата. Към момента поддръжниците на преименуването на републиката в „Северна Македония“, което ще открие пътя към влизането в НАТО, имат общо 69 гласа. Има сведения, че няклолко човека от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ вече са подкупени. Тази опозиционна партия, която до скоро управляваше за период от 11 години, на практика бездейства, давайки мълчаливото си съгласие за промяната на името на страната. Нещо повече, забелязват се опити от страна на ВМРО-ДПМНЕ да дискредитират участниците в протеста и конкретно партия „Единствена Македония“, чиито представители открито участват в протестните акции. Отчитайки опортюнизма на ВМРО-ДПМНЕ, не е изключено да бъдат подкупени да гласуват в полза на импийчмънт още десетки депутати или чрез пари, или чрез шантаж.

Освен това, самият президент може да свали от себе си пълномощията заради оказвания върху него натиск. Отчитайки това, че срещу първия президент на Македония Киро Глигоров беше извършено покушение, а вторият президент Борис Трайковски загина при самолетна катастрофа (той отказваше да утвърди разделянето на страната в полза на албанците), беспокойството в Македония по повод съдбата на Георги Иванов е напълно обосновано.

Ако действително се реализира импийчмънт или доброволна оставка, ще се проведат избори за президент, който, най-вероятно, ще подпише злополучното споразумение (билет за влизане в НАТО). По-нататък ще последва промяна на македонската конституция и референдумът вече няма да играе никаква роля. Новопоявилата се „Северна Македония“ ще стане федерация и тогава разколът й на етно-религиозен принцип е практически неминуем. Това е голяма стъпка към появяването на „Велика Албания“ на Балканите.

Вторият сценарий предполага, че специалният представител на ООН за разрешаване на спора между Македония и Гърция Матю Нимиц (американски юрист, служил като помощник на президента на САЩ Линдън Джонсън) може да представи споразумението за промяна на името на страната за гласуване в ООН, за да може новата резолюция да отмени предишните резолюции 817 и 845. Нимиц ще координира директно действията си с посланика на САЩ в Македония Джес Бейли, а той ще дава указания на министъра на външните работи Никола Димитров. Този сценарий още не е пуснат в действие, но теоретично е възможен.

Според третия сценарий кризата в Македония може да се удължи. Това също ще доведе до предсрочни парламентарни избори и вероятна промяна на вътрешнополитическия баланс. В този случай ще бъде задействан „план Б“, съгласно който албански въоръжени групировки ще започнат да завземат териториите, за които претендират, с перспектива за повтаряне на косовския сценарий в Македония. Под предлога за обезпечаване на сигурността в Македония там ще бъдат въведени войските на НАТО. Технически това не представлява трудност, тъй като натовският контингент е разположен в съседноо Косово, а при необходимост сили могат да бъдат прехвърлени от България и Гърция. Отчитайки това, че и двете държави имат исторически претенции към Македония, те с готовност ще откликнат на призива на Вашингтон и Брюксел да „поделят“ Македония.

Четвъртият вариант изхожда от друго възможно развитие на събитията при условие, че споразумението Заев-Ципрас не бъде реализирано в скоро време. Гражданските протести могат да наберат сили при активна подкрепа от македонската диаспора. Държавите, заинтересовани в стабилността на Македония и на първо място Сърбия и Русия, може да направят съответстващите ходове на международната арена. Министърът на външните работи на Сърбия Ивижа Дачич вече официално заяви, че Сърбия не одобрява договора за промяна на името на Македония.

По-нататък политически консултации с патриотическите сили в Македония и междунардоно-правова поддръжка могат да блокират възможността за по-нататъшни манипулации на Запада с бъдещето на тази република.

При осъществяването на всеки от първите три сценария, срещу македонската патриотическа опозиция ще има репресии. „Северна Македония“ ще влезе в НАТО, Алиансът ще обкръжи Сърбия отвсякъде и ще я превърне в следващата си жертва. Вероятна е и ликвидация на Македония – част от нейна ще отиде в Албания, а още две части – в Гърция и България. Македония ще спре да съществува като субект на международното право.
Западът действа много бързо и тази спешност е свързана с намерението да се снемат противоречията с Гърция до началото на срещата на върха на НАТО на 11-12 юли, отстранявайки формалните препятствия за приемането на Македония в Алианса.

Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. Европейският съюз е разделен за покана към Македония и Албания, а НАТО приветства Македония, пише агенция Reuters.
С широка подкрепа за преговорите за членство от други правителства на ЕС и от Европейската комисия, Албания и Македония се надяват, че министрите по европейските въпроси ще постигнат съгласие по време на среща във вторник в Люксембург, което ще изчисти пътя за одобрение от правителствените ръководители на ЕС на срещата на върха четвъртък.
Франция и Холандия обаче, с подкрепата на Дания, се противопоставят и могат да потърсят допълнителни условия, като например повече реформи за борба с корупцията и организираната престъпност в Албания и Македония, заявиха официални представители на ЕС.
След като Македония и Гърция решиха десетилетия стар спор за имет, който блокира процеса на членство в ЕС, започването на преговорите ще отбележи най-ясната стъпка още в опитите на блока да поднови разширяването си в шестте страни от Западните Балкани след години на пренебрегване на региона.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че воденият от САЩ алианс вероятно ще одобри преговорите за членство с Македония на срещата на високо равнище през юли. Албания вече е част от НАТО а членството се оказва платформа за присъединяване към ЕС.
"Очаквам и се надявам, че държавните и правителствените ръководители могат да се съгласят да започнат преговори за присъединяване", каза Столтенберг, когато пристигна за съвместна среща на министрите на отбраната и външните министри на ЕС в Люксембург.
Докато Германия споделя френските опасения за това дали преговорите могат да започнат с Албания и Македония, канцлерът Ангела Меркел реши да подкрепи разширяването по геополитически причини и да се противопостави на нарастващото руско и китайско влияние в региона.
"Франция трябва да види стратегическото измерение за приближаването на Западните Балкани до ЕС", каза източник от германското правителство пред Ройтерс. "Ние твърдим, че започването на преговорите не значи приключване на преговорите за присъединяване."

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Македонският премиер заяви, че ще си подаде оставката, ако референдумът не успее, но е сигурен в успеха на допитването, предава македонският телевизионен канал 1TV.
Да, ще напусна, ако референдумът не успее, но съм толкова сигурен, че ще успее. Очаквам сериозни проценти - 75-85 процента, съобразно това, какви са процентите на гражданите, които са заявили, че за ЕС и НАТО. Така премиерът Заев отговори на въпроси от граждани до 1ТВ за това дали ще си подаде оставката, ако не успее референдум за името.
„Гражданите нямат какво да изберат, нямат друга алтернатива. Те трябва само да потвърдят, че искат Македония да бъде член на ЕС и НАТО - каза Заев.
Премиерът каза, че все още не е мислил за въпроса на референдума, но това ще бъде свързано с ЕС и НАТО и разбира се с решението за името.
На въпрос на техен зрител, дали мисли да върне качествените кадри в администрацията, особено в сферата на евопейските проекти, , Заев каза, че всеки ден текат конкурси, обявени от институциите.
-Ние не спестяваме пари за качествен персонал. За първи път институциите търсят персонал, а не списъци от партии. Това е правилната стъпка за Македония. Искаме да върнем всички. Тези, които умеят да правят европейски проекти бягат от администрацията - не искат да работят за 500 евро заплата, работят като консултанти за 1500 евро - каза премиерът в предаването на 1ТВ "Редакционен брифинг".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Македония ще получи покана за НАТО, но поканата за преговори с ЕС все още е проблем, пише МКД, като се позовава на гръцки дипломатически източник.
"Вашата страна ще получи покана за членство в НАТО. Ще бъде по-лесно. Генералният секретар на Алианса вече е бил информиран от гръцката страна, че няма проблем след уреждането на спора за името и днес министърът Никос Коцияс официално ще изпрати писмото. Съответно няма да има проблем, когато споразумението влезе в сила ", казва същият източник за МКД.
Проблемът не се очаква дори в Гърция, защото е съвсем сигурно, че премиерът Ципрас ще осигури 151 депутати за ратифицирането на Договора в парламента.
Според него проблемът с началото на преговорите за членство в ЕС е в нежеланието на самия Съюз, по-точно на всички негови членове в момента да отворят вратата. Но според обяснението, неподготвеността на Съюза, или по-скоро на държавите-членки повече се отнася за Албания, отколкото за Македония.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Балканите вече не са буре барут, пише на страницата на македонският телевизионен канал TB 21.
Споразуменията с Гърция и България ще допринесат за мира и стабилността на целия регион. Именно това е приоритет на правителството, а доказателство е решаването на дългогодишния спор с Гърция, заяви министърът на отбраната Радмила Шекеринска, на обръщението на Годишната среща на представители на комисиите по отбрана и сигурност от парламентите на страните от Югоизточна Европа.
Вицепремиерът и министър на отбраната на Македония Радмила Шекеринска очаква през следващите две седмици положителни решения за страната.
Председателят на македонският парламент Талат Джафери казва, че тези споразумения уреждат двустранните отношения със съседите и деблокират пътя към евроатлантическите организации. Според него, Балканите вече не приличат на "буре с барут", а всички страни допринасят за даването на европейска перспектива на този регион .
Директорът на Центъра за международно сътрудничество, Хайдар Берк, изрази силна подкрепа за интеграцията на Македония в НАТО и ЕС. Основната цел на центъра, казва той, е изграждането на мостове в областта на сигурността и сътрудничеството.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Македония показа модел за решаване на спорове, сега Европа е длъжна да отправи покана, заяви македонският премиер Зоран Заев в интервю пред македонския телевизионен канал 1TV, цитиран от Фокус (Македония).
Стигнахме до момента гражданите да решат накъде да тръгне Македония. Няма план Б за Македония, гражданите знаят, и затова те са за НАТО и ЕС. Искаме да живеем на равно със западните държави, където владее правото, икономиката блести. Убеден съм, че гражданите ще вземат решението. За мен ще бъде допълнителна мотивация, ако НАТО и ЕС изпратят послание за насърчаване на гражданите. Македония не само показа реформи, но и показа модели за разрешаване на спорове. Европа е длъжна да покаже, че оценява това…“, заяви Заев.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Ще получим покана за НАТО, която очакваме от 2008 година, заяви Зоран Заев пред македонският телевизионният канал 1TV.
„Ще получим покана за членство в НАТО, която очакваме от 2008. На 12 юли очакваме покана от НАТО, след това следва процес на наблюдение, който трае между три и пет месеца. През това време на всички страни-членки ще им бъде направено предложение за ратификация. Генералният секретар на НАТО Столтенберг предполага, че ратификацията от страните-членки ще започне след този период, а дотогава референдумът ще е проведен“, заяви Заев. Така той коментира думите на Йенс Столтенберг, че Македония ще получи покана за НАТО след референдума, ако той бъде успешен.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Бъдещо правителство на „Нова Демокрация“ ще блокира Договора за промяна на името, ако той вече не е ратифициран, заяви лидерът на партията Кириякос Мицотакис в понеделник, предава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Той е завил, че партията му няма да одобри сделката между Атина и Скопие за името на Бившата югославска република Македония, ако гръцкият парламент още не го е ратифицирал, когато Нова демокрация е на власт.
Мицотакис каза, че дори ако БЮРМ е предприела всички стъпки, изисквани от споразумението, консервативното правителство няма да гласува за него, ако сегашният парламент не го е направил.
"Няма да ратифицираме сделката. Нито сега, нито ако я заварим, когато съставим правителство, ако вече не е ратифицирана ", каза той в интервю с телевизионния оператор Skai, цитиран от Ekathimerini.
"Не съм договарял това споразумение, не съм съгласен с много аспекти на това споразумение, няма да гласувам за него нито сега, нито пък ако някога трябва да го ратифицирам."
Той обаче добави, че ако сделката вече е ратифицирана от Атина, тогава "Нова демокрация" ще има "изключително ограничено място за маневриране".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Гръцкият журналист Алексис Папахелас в коментар за гръцкия вестник Kathimerini пише за договора за името с Македония, вътрешно политическите спорове в Гърция и лидера на „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.

Всеки, който се занимава с политика, трябва да има здрав стомах и много търпение.
До много скоро, членове на елита на Атина често бяха чувани да се оплакват от лидера на „Нова демокрация“: „Кириакос Мицотакис не притежава това, което е нужно. Той трябва да говори повече популистки неща, да казва няколко лъжи, не е толкова лошо“.
Същите хора сега шумно се оплакват: „Това не е правилно. Той е прекалено голям популист относно Скопие. Отиде твърде далеч“. Тези, които искаха лидерът на основната опозиция да прилича повече на бившия министър-председател на страната Андреас Папандреу и по-малко на „Мицотакис“, сега не са доволни.
Въпреки това, „политиката е изкуството на възможното“, както казваше бившият премиер Константин Караманлис. Ако Мицотакис беше подкрепил договора с Бившата югославска република Македония (БЮРМ) е сигурно, че „Нова демокрация“ щеше да потъне в класациите и нова, националистическа и напълно антиевропейска партия щеше да бъде създадена на нейно място, чиято популярност най-вероятно щеше да скочи стремглаво на следващите избори.
Ако изборната система се промени на пропорционална, гръцката политическа система ще бъде силно фрагментирана и крайнодясното ще си осигури влиятелна роля.
От друга страна, политиката е като готвенето. Тя е изкуство, в което точните пропорции са важни, за да се произведе успешна рецепта. Ако добавиш малко повече „патриотизъм“, поемаш риска да изгубиш центристите, които не желаят да изглеждат като отдадени гласоподаватели на никоя специфична партия.
Разумно е, ако Мицотакис си мисли, че е яздил галопиращ кон откакто се сключи договора за името. Опасността е, че може да стигне до там да язди Буцефал, мощният жребец на Александър Велики, който е можел да заведе ездача си където поиска.
Балансът между дясното и умерения център ще изисква сериозно внимание от тук нататък. Мицотакис ясно разбира, че не може да резонира с крайнодясна публика каквото и да прави, защото в техните очи той не е достатъчно десен.
Ясно е, обаче, че планът за разделяне на дясното се провали. Договорът за името помогна на видни партийни деятели да сформират обединен фронт.
„Старата гвардия“ на „Нова демокрация“ ще изпита период на неловкост и апатия. Но със сигурност ще има и други усилия за разделяне на партията, защото старите навици умират трудно.
Мицотакис в момента играе роля, която не му приляга и която едва ли е вярвал, че ще играе. Това беше еднопосочна улица. Ако не го беше направил, щеше да извърши политическо самоубийство или щеше да превърне „Нова демокрация“ в някакъв по-голям вариант на „Потами“.
Критиците, разбира се, ще продължат да изтъкват своите аргументи. Нищо не е по-лесно от това да бъдеш настолен коментатор, наблюдавайки нагорещената политическа сцена в Гърция.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Брюксел. Постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов в интервю пред гръцки медии заяви, че се надява решението на спора за името между Атина и Скопие да допринесе за стабилността в региона, но допълни, че приемането на Македония в НАТО ще бъде „грешка с последствия“, предава македонската електронна медия „МКД“.
Дипломатът заяви, че всяка страна има право да взема решения и да прави свои собствени грешки. „Но има грешки които имат последствия“, заяви Чижов, отговаряйки на въпрос какво е руското отношение към евентуалното присъединяване на Македония към НАТО. Същевременно той не пожела да коментира процеса за промяна на конституцията на Македония и допълни, че се надява спорът за името да се реши на двустранно равнище и без външна намеса.
„Този договор, надяваме се, ще засили стабилността на Балканите и сътрудничеството между двете страни, но не трябва да се разглежда като оправдание за бърз достъп на Македония във военния съюз“, заяви руският дипломат. Според него Русия не се противопоставя на разширяването на ЕС, като има предвид, че всяка страна има право да взема свои собствени решения, но има малко по-различна позиция по отношение на Алианса.
„Разширяването на НАТО е нещо различно. По същество това е опит за борба със заплахите и предизвикателствата в XXI-ви век със средства и механизми на ХХ век“, убеден е Чижов.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова френският външен министър Жан-Ив льо Дриан да подкрепи Македония за членство в НАТО и за започване на преговори за членство в ЕС, след подписване на Договора за името на страната с Гърция,предава Телма.
Франция подкрепя поканата към Македония за членство в НАТО, но в момента се противопоставя на разширяването на ЕС, припомня изданието.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Протестът започна в приповдигната атмосфера. Участниците пеят патриотични песни и веят македонски знамена.
Пред и около сградата на Събранието има засилена полицейска охрана. Днешният протест срещу споразумението се организира от "Младите за Македония" и се подкрепя от няколко други граждански организации и групата "Комити".
Солза Грчева от партията "Глас за Македония", както и лидерът на Световния македонски конгрес Тодор Петров, дойдоха на протеста тази вечер.

Превод и редакция: Юлиян Марков

София. Протестиращи със запалени факли се присъединяват към протеста, предава македонската агенция Макфакс.
Групата "Комити" се присъедини към протеста пред парламента, организиран срещу промяната на името. Те дойдоха с горящи факли и заобиколиха протестиращите. Друга група носеше огромно знаме, което се издига високо над главите на участниците в протеста.
Протестиращите пеят националния химн и патриотични песни на протеста, организиран от група граждани "Младите за Македония", който се провежда пред парламента срещу промяна на името.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. В македонската столица се наблюдава засилено полицейско присъствие, заради насрочените за тази вечер протести срещу споразумението с Гърция за промяна на името, предава македонското електронно издание Sky.
Засиленото полицейско присъствие около сградата на Събранието се забелязва тази вечер, в очакване на вечерните демонстрации, обявени от организацията "Младите за Македония", по повод решаването на гръцко-македонския спор за името.
Тази вечер в 20 часа се очаква да започне протест, организиран чрез социални мрежи.
Министерството на вътрешните работи зачита правото на свободно и публично изразяване на мнението, но в същото време призовава гражданите да се въздържат от предприемане на насилствени действия, за да запазят обществения ред и мир.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Брюксел. Франция и Холандия е вероятно да се противопоставят на започването на преговори от Европейския съюз с Македония и да отхвърлят кандидатурата на Албания за членство. Това пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, като изразява предположение, че това ще се случи по време на Съвета за външни работи в Брюксел, проведен в събота, и срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 28 и 29 юни.
Външният министър на Гърция Никос Коцияс потвърди, по време на пресконференция на остров Родос в петък, че Франция и Холандия „са повдигнали възраженията си“.
Той допълни, че Германия, Дания и Люксембург са изразили скептицизъм, върху това дали Македония и Албания са направили достатъчно голям прогрес, за да заслужат започването на преговори за присъединяване, но по-късно са оттеглили своите резервации.
Парламентът на Холандия на 14 юни гласува против евентуалната кандидатура на Албания, но случаят на Македония се третира отделно, като се има предвид, че германските депутати подкрепят воденето на преговори с Македония, при строги условия.
Франция напълно е отхвърлила кандидатурата на Албания и вярва, че влизането на Македония в НАТО е адекватна награда засега.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Ако правителството на Македония вземе решение до края на септември да се проведе референдум на държавно ниво, то трябва първо да се внесе предложение в парламента и чрез министерството на правосъдието да се формулира въпроса за референдума, предава македонският телевизионен канал „Телма“.
Техническата подготовка ще започне едва, след като парламентът приеме заключение за провеждане на референдум. Това ще се случи някъде във втората половина на юли, според очакванията на председателя на парламента Талат Джафери.
Бившият председател на парламента Тито Петковски смята, че предложението може да бъде внесено и от група депутати, но това трябва да се случи следващата седмица.
Бившият председател на Държавната избирателна комисия (ДИК) на Македония Александър Новаковски заяви, че законът за референдуми може да претърпи изменения, тъй като не е в пълно съответствие с изборния закон на страната.
Талат Джафери заяви, че ако е нужно, парламентът може да стигне до промяна на закона за референдуми. Той допълни, че изборът на новия състав на ДИК може да бъде през следващата седмица.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. „Считаме изразеното мнение на господин Мухич за лично негово, с което въобще не сме съгласни и което е противно на мнението на мнозинството граждани и мнозинството депутати в парламента“, заявиха от СДСМ, цитирани от македонската медия „Плюс Инфо“.
„Македонско-гръцкият договор е патриотичен акт. Не може да бъде катастрофа един договор, който след десетилетия на отричане най-накрая осигурява и гарантира македонската идентичност. Македонски народ, македонци, македонски език… осигурени и укрепени веднъж завинаги. Това е една от най-сериозните причина за Мухич да подкрепя договора. Допълнително, той отваря вратите за членство в Европейския съюз и НАТО. Това е исторически успех, с който трябва да се гордеем, успех който обещахме на гражданите. Не е случайно, че целият демократичен свят поздравява договора. За Македония се слушат хубави новини за първи път от дълги години. Всеки има право на свое лично мнение, но от депутат, избран от листата на СДСМ и коалицията, гражданите очакват следване на прогресивните идеи, а не на деструктивните, очакват подкрепа за македонското бъдеще, а не спиране и връщане назад“, се казва в съобщението на СДСМ.
Партията твърди, че „парламентарното мнозинство е стабилно, укрепва се и продължава отдадено да участва в процесите, които движат Македония напред“.
В петък депутатът от СДСМ Ферид Мухич заяви пред македонската телевизия „Канал 5“, че договорът с Гърция отрича македонската национална идентичност и допълни, че не е гласувал за договора, защото в този момент не е бил в парламента.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Подписаният договор с Гърция е отказване от македонското малцинство навсякъде по света, заявиха от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
Партията се позовава на изявлението на външният министър на Гърция Никос Коцияс, който заяви, че с договора се забраняват дискусиите за македонско малцинство в Гърция.
От ВМРО-ДПМНЕ заявиха, че с договора Македония повече няма да се грижи за собственото си малцинство навън.
„Министърът на външните работи на съседна Гърция, Никос Коцияс, вчера в публично изявление в Гърция потвърди, че с договора се изтрива македонското малцинство навсякъде по света. Коцияс публично потвърди: Договорът го забранява. В него има член за това“, заяви Димче Арсовски от ВМРО-ДПМНЕ.
За СДСМ подписването на договора с Гърция е връщане на държавата към пътя за членство в евроатлантическите структури. Според управляващата партия, доказателство за това са препоръките от Германия и Северноатлантическия съвет за започване на преговорите за влизане в Европейския съюз и НАТО на следващата среща на върха на Алианса.
„От затворена и изолирана държава, днес Македония е пример за решаване на отворени въпроси в интерес на гражданите. Тя е почитана държава-партньор и приятел със съседите си и света. Постигнат е исторически договор, с който се решава десетилетният спор, който дърпаше държавата надолу. Македония върви напред, обезпечена и осигурена е македонската идентичност, отворени са вратите на НАТО и ЕС. Успехите и лидерството са признати от целия демократичен свят“, заяви Костадин Костадинов от СДСМ.
За опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, договорът не е постижение във външната политика, а голямо поражение. От партията заявиха, че това е решение, с което се изтрива името Македония и се приема промяна на идентичността, както и всички останали искания и ултиматуми на гръцката страна.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Прилеп. „Имаме наистина исторически договор, приветстван от целия демократичен свят, с който се укрепва и гарантира нашата идентичност, заяви генералният секретар на СДСМ Александър Кирацовски, при посещението си в Прилеп и Охрид, предава македонският „Фокус“.
„Македонски език, македонец, те са гарантирани и никой няма да може да ги оспорва. Като поколение имаме уникален шанс да придобием членство в НАТО и да започнем преговори, а в последствие и да станем пълноправни членове на Европейския съюз. Да не го изпускаме, а на референдум да кажем ДА за влизане в ЕС и НАТО, да кажем ДА за гарантирана македонска идентичност, ДА за нашето, македонско бъдеще“, заяви Кирацовски.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Атина. На официалният „Ютуб“ канал на Министерството на външните работи на Гърция е публикувано интервюто на Никос Коцияс, ръководителят на ведомството, пред гръцката телевизия „Антена“. В хода на предаването дипломатът каза, че партията на македонците в Гърция „Виножито“ е група приятели и добави, че с договора за промяна на името на Македония се забранява дискусията за съществуване на македонско малцинство в Гърция, предава скопското електронно издание „МКД“.
„Договорът забранява това. В споразумението има член именно за това. В член 49 от Конституцията на Северна Македония се казва, че БЮРМ (Бивша югославска република Македония) се грижи за македонското малцинство извън нейната територия. Този член ще бъде променен по подобие на член 118 от Конституцията на Гърция, в който се казва, че Гърция защитава гърците, които живеят в странство. Има голяма разлика във формулировката. „Гърци, които живеят в странство“ и това, което се казва в член 49“, обясни Коцияс.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) пусна съобщение до пресата по повод договора за името с Гърция и критиките, които отправя срещу него основната опозиционна партия в страната ВМРО-ДПМНЕ. Скопското електронно издание „А1 On” публикува цялото изявление на управляващата партия без редакторска намеса.
„ВМРО-ДПМНЕ ежедневно показва, че е в тотално объркване. Всичките им действия са основани на лицемерни нападки без аргументи, лъжливи информации и противоречащи си позиции, които се сменят при всяка обществена проява.
До вчера ВМРО-ДПМНЕ и техния председател Християн Мицковски говориха, че идентичността е неотменимо право, а днес казват, че с Договора се променя и идентичността. Те само показват в какво объркване се намират ВМРО-ДПМНЕ и техният председател Християн Мицовски.
Постигнатият договор с Гърция, е пределно ясен като официален документ: Македонец, македонка, македонски език, македонско, македонска са официално усвоени термини и никой повече не може да ги отрича или оспорва. С това идентичността се укрепва и се гарантира веднъж завинаги.
Очевидно е, че ВМРО-ДПМНЕ не може да приеме, че след 25 години спор, от които 11 бяха изцяло загубени за Македония, сега сме само на дни от получаването на дата за започване на преговори с ЕС и на седмици от получаване на покана за пълноправно членство в НАТО.
Постигнатият договор укрепва идентичността и отваря евроатлантическите перспективи на Македония и е в съответствие с най-важните национални и държавни интереси. Това ще го потвърдят гражданите на референдума, на който ще кажат ДА за македонското бъдеще“, се казва в реакцията на СДСМ на пресконференцията на Димче Аросвски от ВМРО-ДПМНЕ.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Ще има референдум за името. С това искане на опозицията премиерът Зоран Заев заяви, че е съгласен. Според него остава да се реши дали той ще бъде консултативен или задължителен. Заев каза, че резултатът от референдума трябва да бъде спазван от всички институции и граждани, предава македонският телевизионен канал Алсат -М.
Лидерът на опозицията Християн Мицкоски заяви, че няма да се противопостави на решението на народа, ако референдумът е демократичен и обвързващ. Въпреки че договорът за имена все още не е напълно приет, Мицковски още от сега се съмнява в достоверността на резултатите.
Необходимо е да се създаде Държавна изборна комисия (ДИК) за организиране на референдума. Имената на 41-те кандидати за временни членове на ДИК са публикувани в петък.
Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Германия предлага силната си подкрепа за успех на договора с Гърция за името и апелира всички да припознаят перспективата за просперитет и премахване на бедността, пише македонското електронно издание Сакам да кажам
Германия приветства ратификацията на споразумението с Гърция от македонския парламент и предложи сърдечна подкрепа за успеха на това споразумение.
В изявление в петък следобед на германското посолство в Скопие се призовават "всички лидери, политически партии и граждани на двете страни да видят ползите от решаването на дългогодишния спор".
В изявлението се казва, че "решаването на спора за името насърчава едно общо европейско бъдеще и ще донесе значителни възможности както за страните, така и за региона, включително просперитет и сигурност".
В петък и Британското правителство приветства ратифицирането на Договора в македонския парламент и също като Германия призова "всички лидери, политически партии и граждани в двете страни да видят ползите, които ще донесе решението на този отдавнашен спор".
По-рано правителството на Македония съобщи, че германският канцлер Ангела Меркел с писмо е поздравила премиера Зоран Заев за постигнатото споразумение за името, с което реши 27-годишния спор с Гърция.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Това споразумение отрича македонската национална идентичност, заяви депутатът от СДСМ Ферид Мухич пред македонския телевизионен "Канал 5", цитиран от МКД.
„Безпрецедентното споразумение с Гърция е най-безсмисленото и най-парадоксално споразумение. Камък върху камък не остана от нас. Аз съм 27 години срещу това споразумение“, каза депутатът от парламентарната група на СДСМ, професор Ферид Мухич .
Как мога да гласувам "за" споразумението, когато в този момент не бях в парламента“. Така Мухич отговори на твърдението на журналиста, че според парламентарните служби той е гласувал "за" споразумението с Гърция. Докладът на официалния сайт на парламента гласи, че е гласувал "за" ратификацията на споразумението.
Според Мухич със споразумението се заличават всички етноси в Македония не само македонците, но и албанци, турци, власи, роми ...
"Целта на промяната на името е да се преначертае картата на Балканите и да се отделят ясно мюсюлманите и християните. Премиерът Зоран Заев беше достатъчно смел, че най-накрая да докара нещата до тук и когато прие това споразумение, това означава, че е бил принуден да го направи. Гражданите не трябва да гласуват за промяна на името. Това споразумение отрича македонската национална идентичност ", каза Мухич.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Депутатът от СДСМ Ферид Мухич гласува против необходимостта от гласуване на споразумението с Гърция по бързата процедура, а на следващия ден, според доклада на парламента той е гласувал "за" този договор, нещо, което точно според депутата не е възможно, защото той деня е бил извън страната, пише македонското електронно издание Курир.
Въпреки че Мухич каза, че не е в списъка, от доклада на официалната страна на Парламента се вижда, че той е гласувал "за" ратификацията на споразумението.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Проведе се пореден протест срещу промяната на името на Македония, съобщава македонската редакция на радио Свободна Европа.
Протест на няколкостотин граждани срещу промяната на името на страната се проведе пред македонския парламент и тази вечер. Демонстрантите искат оставката на правителството. Те призоваха президента Георге Иванов да не подписва закона за ратифициране на Договора за уреждане на спора за името между Македония и Гърция.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Брюксел. Европейската комисия препоръчва започването на преговори за членство на Македония и Албания в Европейския съюз. Говорителката на Европейската комисия Мая Коциянчич каза днес, че решението ще се съдържа в тазгодишните доклади за напредъка на страната. Сега решението е в ръцете на Съвета на Европейския съюз, съобщи телевизионният канал TB21.
Във вторник Съветът на ЕС планира да обсъди въпроса на сесия в Люксембург. След това от министрите се очаква да решат дали ЕС ще започне преговори със страните.
"Комисията публикува докладите и препоръча на Съвета да започне преговори с двете страни - Македония и Албания. Решението остава да бъде взето от Съвета, държавите-членки и ЕС. Наистина сме увеличили ангажимента си към региона. Интеграцията му е полезна за страните от района, за Европа и за нейната сигурност, заяви Мая Коциянчич, говорителка на Европейската комисия.

Превод и редакция: Юлиян Марков

София. Гръцката страна отблъсква македонизма от себе си и го насочва срещу България. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ Кирил Дрезов - преподавател по европейска политика в университета Кийл, Великобритания. Според него сделката за името на Македония е голям удар за България, който обаче още не е осъзнат. „От гръцка страна можеха да бъдат избрани всякакви имена, но бе избрано точно това, върху което от години има възражение от българска страна. Това беше неприятен акт на Гърция. Ако България се държеше като страна в ЕС, която яростно отстоява своите интереси, това щеше да бъде казано ясно от правителството. ЕС не е свързан с премълчаване на собствения интерес. Сегашната българска външна политика не е политика на страна от Sъюза, а политика на постоянно снижаване“ каза той. Кирил Дрезов допълни, че името Северна Македония е било наложено от външния министър на Гърция Никоц Кодзиaс, който не крие насочената срещу България цел на направения избор. Дрезов каза още, че използвайки като параван ЕС, българското правителство прикрива своята безгръбначност.

Лондон. Правителството на Великобритания изпрати честитки до премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас за подписването на договора за името на 17 юни, както и за неговата ратификация в македонския парламент, съобщиха от посолството на Обединеното кралство в Скопие, предава македонското електронно издание Радио „Свободна Европа“.
Великобритания, както посочват от дипломатическата мисия, смята, че разрешаването на спора за името ще открие евроатлантическия път на страната. Ще се отворят, допълва се в съобщението и значителни възможности за двете страни, както и за по-широкия регион, чрез по-голямата сигурност и просперитет.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Премиерът на Македония Зоран Заев заяви в петък, че ще се консултира с коалиционните партньори и опозицията в страната за организирането на референдума за промяна на името на държавата, предава скопското електронно издание „Фокус“.
„За такъв изключително важен въпрос, като този за референдума, трябва да има съгласие между властта, опозицията и коалиционните партньори, с които ще се разговаря дали той да бъде консултативен или обвързващ“, заяви Заев.
Той вярва, че референдумът ще бъде успешен.
„Не дай Боже да не успее“, моли се премиерът.

Превод и редакция: Иван Христов