Скопие. Очаква се съдията-докладчик на Конституционния съд в Македония да препоръча временно спиране на дейностите, свързани с референдума, предава “Макфакс“
Съдията Елена Гошев предлага Конституционния съд да издаде временна мярка - спиране на всички дейности за подготовка и провеждане на референдума, научи "Макфакс" от източници в съда. Според същите източници Гошев е съдия докладчик по искането за оценка на конституционността и законността на решението за свикване на референдум и тя в изготвения доклад предлага Съдът да образува дело. Заседанието за обсъждане на това искане е насрочено за сряда.
Две искания бяха подадени в Съда, едно от партията „Левица“, а другото от Световния македонски конгрес.
„Левица“ подаде искане, в което счита, че провеждането на референдума е против конституцията. Според „Левица“ решението за референдума е антиконституционно и противоречи на Закона за референдумите, тъй като този документ няма всички реквизити, които трябва да ги притежава, въпросите са манипулативни и нееднозначни и трето, че референдумът се отнася за присъединяване към Европейския съюз, което подлежи на друга процедура.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Министър-председателят на Македония Зоран Заев заяви, че веднага след референдума на 30 септември ще започне работа по конституционните промени, които произлизат от договора от Преспа, предава излъчващият на албанския език скопски телевизионен канал „Алсат-М“.
Освен промяна на името от Република Македония на Република Северна Македония, ще има промени и в преамбюла, както и в членовете 3 и 49.
Заев смята, че сега не е моментът за обявяване на измененията, тъй като това би попречило на волята на гражданите.
За конституционните промени, които трябва да преминат през три етапа, ще са нужни около три месеца и половина.
В писмена реакция, от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ обвиниха, че с упоритото криене на измененията, Заев и СДСМ искат да заблудят населението, за да не знае за какво гласува.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. В Македония, малко преди референдума, са пристигнали руски представители, съобщава македонският телевизионен канал ”Алсат M”.
Източници на телевизионния канал в органите по сигурността съобщават, че няколко длъжностни лица от Русия обикалят в страната от няколко дни. Въпреки че техните дейности не са официално известни, неофициално е станало ясно, че тяхната дейност може да е насочена срещу референдума. Достоверни източници съобщават, че самоличността им е известна на органите, но не се споделят подробности за това, каква е конкретно тяхната дейност - срещи с граждани, с политически представители, пропаганда или разпространението на дезинформация.
Позицията на Руската федерация по отношение на референдум за името се изостри преди няколко дни, когато дипломатическото представителство чрез социалните мрежи разкритикува визитите на международните представители в Македония и техните призиви да се излезе на референдума. Македонските институции не са коментирали тези възгледи за Москва.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Конституционният съд на Македония на 19 септември ще разгледа решението за провеждане на референдума за името. Решението влезе в дневния ред, след като преди повече от месец партията „Левица“ внесе инициатива до съда, в която твърди че обявяването на референдума е в нарушение на конституцията на страната, закона за референдума и кодекса на Венецианската комисия за добри референдумски практики, предава скопският телевизионен канал „24 Вести“.
В инициативата на партията се посочва, че има няколко спорни точки: въпросът за референдума, ратификацията, както и видът му.
„Изрично искаме от Конституционния съд да провъзгласи за противоконституционно и противозаконно взетото Решение за обявяване на референдума, и като такова решението да бъде анулирано. Конституционният съд трябва да издаде и временна мярка за незабавно спира на активностите, планирани във връзка с организирането и провеждането на референдума“, се казва в съобщението на „Левица“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Тирана. Интелектуалци от Тирана предлагат подкрепа за референдума, като същевременно призовават албанския политически фактор в Македония за координация и действие преди конституционните промени, предава излъчващият на албански език скопски телевизионен канал „Алсат-М“.
Според бившия министър на външните работи на Албания Паскал Мило, албанците трябва да създадат платформа с искания за тяхната позиция, която ще обуслови конституционните промени в името. Той обаче поиска на този етап въпросът да не се разглежда от национална или политическа гледна точка.
Въпросът не трябва да се обсъжда в тесен национален или политически план, сега е моментът за отразяване и по-широк поглед към референдума и последствията от него - интеграция на страната в НАТО и ЕС, поясни Мило.
Сред първите задачи, според бившия заместник-министър на външните работи на Албания Едит Харджи, е придвижването напред на Закона за езиците. Професор Африм Краники от Института за политически изследвания на свой ред твърди, че гласуването „за“ референдума е в интерес за албанския фактор.
Според телевизията всички интелектуалци в страната споделят мнението, че официална Тирана е прекалено мълчалива за процеса по подготовката на референдума в Македония и особено за ролята на албанския фактор там.
Призивите бяха отправени в рамките на конференция на тема „Референдумът и албанската идентичност в Македония" в Тирана, организирана от Центъра за международни отношения и балканистика.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Официалният представител на държавния департамент на САЩ Уес Мичъл предложи своята „сърдечна и дълбока“ подкрепа за Македония в четвъртък, преди ключовия референдум за промяна на името ѝ, който може да разчисти пътя за приемането на бившата Югославска република в НАТО, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Мичъл, който е помощник-държавен секретар по европейските и евразийски въпроси, заяви че окончателното решение на референдума на 30 септември, се държи от гражданите на Македония.
„Но Америка също има залог в Западните Балканите. Тя иска да види стабилност и просперитет в един много важен регион“, заяви той след разговори с външния министър на Македония Никола Димитров в Скопие.
Върховният комисар на ЕС по външната политика Федерика Могерини също е на посещение в Скопие в четвъртък, а американският министър на отбраната Джеймс Матис се очаква да посети страната в понеделник.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Солун. Петима души са арестувани в понеделник вечер в Солун, след сблъсъци с жандармерията по време на протест срещу договора за името между Гърция и Македония, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Четири мъже и една жена, на възраст между 22 и 47 години, са получили срок до сряда да подготвят своите защити.
Те са били част от група, която се е събрала на протест срещу събитието организирано в сградата на Солунския международен панаир от управляващата партия „Сириза“ с цел да се популяризира договорът.
14 служители на жандармерията са получили леки травми, а няколко коли и магазини са били повредени в сблъсъците.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Премиерът на Македония Зоран Заев в интервю за телевизия „1 ТВ“ в понеделник заяви, че сега Европа е длъжна да даде препоръка на Македония, защото страната му е представила много повече от само реформи, предава македонската електронна медия „Фокус“.
„Стигнахме до това гражданите да решават за това накъде искат да върви нашата Македония. Няма план Б за Македония, знаят го и гражданите и затова те искат НАТО и ЕС. Искаме да живеем наравно със западните държави, в които властва върховенството на закона, а икономиката блести. Аз съм убеден, че гражданите ще вземат решението. За мен допълнителна мотивация ще се постигне, ако НАТО и ЕС и изпратят одобрителна препоръка към гражданите. Македония не само представи реформи, но и модели за решаване на спорове. Европа е длъжна да отговори. Хубаво ще е и президентът на Франция да го направи“, заяви Заев.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Заместник-омбудсманът Васка Байрамовска, на пресконференция във вторник обяви, че Омбудсманът ще разгледа случая за нападението над протестиращи пред сградата на парламента, в което полицейски служители използваха сълзотворен газ срещу събралите се на демонстрация граждани, предава македонското електронно издание A1 On.
„Подадени са жалби от няколко лица, присъствали на протеста. Целият случай се следи и скоро ще бъдат взети мерки“, заяви Байрамовска.
През последната седмица в Скопие се проведоха редица протести против сключения договор за името между Македония и Гърция.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. След като македонският президент Георги Иванов извести парламента, че няма да подпише Указа за ратификация на Договора с Гърция за името, председателят на народното събрание Талат Джафери има срок от 30 дни да насрочи ново гласуване на пленарна сесия, предава македонското електронно издание Радио „Свободна Европа“.
Както съобщи МИА, позовавайки се на източници от парламента, веднага щом Джафери разгледа решението, изпратено от Иванов и според планираните дейности на парламента и депутатите, ще насрочи заседание. Съобщава се, че все пак това трябва да се случи до края на тази или началото на следващата седмица и че председателят на парламента няма да чака крайния срок 20 юли.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Президентът на Република Македония Георге Иванов реши да не подпише указа за обнародване на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на различията, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на значението от Временното споразумение от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните, предава скопският телевизионен канал „Сител“.

В Решението, което кабинета на Иванов днес изпрати до медиите като писмо, са посочени причините, поради които президентът няма да подпише указа.

Продължението е интегралното съдържание на писмото:

„При изпълняването на функциите президент на Република Македония винаги постъпвам отговорно и върша своите права и задължения въз основа и в рамките на Конституцията, законите и интересите на Република Македония.

Следователно, въз основа на член 75 от Конституцията на Република Македония, взех решение да не подпиша указа за обнародване на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на различията, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на значението на Временното споразумение от 1995 г., и за създаване на стратегическо партньорство между страните, които парламента на Република Македония прие на заседанието, проведено на 20 юни 2018 година.
Взех решението поради следните причини:

1. Нямам мандат да подпиша Указ за обнародване на закона за ратифициране на това споразумение. Един от стълбовете на моята политика в предизборната програма от 2014 г. е, че "не приемам промяна на Конституцията с цел промяна на конституционното име. Не мога да приема идеи или предложения, които биха застрашили македонската национална идентичност, особеностите на македонската нация, македонския език и македонския модел на съжителство". На президентските избори 534.910 граждани гласуваха за тази моя избирателна програма и ме избраха на поста Президент на Република Македония.

2. Споразумението излиза извън обхвата на резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, тъй като в тях се говори за "разлика около името на държавата", а не за "различия", както се казва в това споразумение.

3. Споразумението няма конституционно основание и не е ратифицирано в съответствие с Конституцията. Съгласно член 118 от Конституцията на Република Македония международните споразумения, ратифицирани в съответствие с Конституцията, са част от вътрешния правен ред.

4. Закон за ратифициране на споразумението не е в съответствие с член 51, член 118 и член 119 от Конституцията на Република Македония.

5. Споразумението поставя Република Македония в положение на подчинение и зависимост към друга държава, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, "Гражданин, който се опитва да доведе Република Македония в положение на подчинение или зависимост към друга държава, се наказва с лишаване от свобода за срок от пет години".

Легализирането на това споразумение създава правни последици, които са основа за престъпление ", заяви президентът Иванов в писмо до парламента на Република Македония.

На 20 юни, с 69 гласа "за" и без против и въздържали се депутатите ратифицира споразумението с Гърция, подписано на 17 този месец в Преспа от външните министри на двете страни Никола Димитров и Никос Коцияс.
Според Конституцията и Парламентарният правилник, в случай на вето от президента, законът отново отива в парламентарна процедура, но тогава ще трябва да бъде гласуван с абсолютно мнозинство от общия брой депутати, т.е. да получи зелена светлина от най-малко 61 депутати. Законът в този случай отново се изпраща на президента, който според Конституцията е длъжен да го подпише.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. План „Б“ на НАТО отива към успешен завършек. На Балканите скоро ще бъде затворен враждебния кръг около Сърбия, която в момента е единствената страна, съпротивляваща се срещу влизането в Алианса. Работата, оказва се, е била много проста – оставало е само да се преименува Република Македония, пише журналистът от радио Sputnik Сергей Осипов в материал за РИА Новости, представен без редакторска намеса.

Изглежда, НАТО преуспя във всичко. Брюксел проведе успешно „операция БЮРМ“ (Бивша югославска република Македония). Преди броени дни министрите на външните работи на Македония и Гърция подписаха споразумение за ново конституционно име на републиката. Новото име – Северна Македония – трябва да отвори вратата на малката балканска държава за влизане в НАТО, а след това и в Европейския съюз.

Как е свързано името на страната с влизането й във военния блок? Много просто – кандидатките за членство в НАТО не трябва да имат отворени конфликти със съседите си. А такива имаше. Още от разпадането на Югославия Гърция нямаше намерение да се примири с името на съседката си. От една страна, в международните официални документи тя се именува БЮРМ, а от друга – повече от 140 страни са я признали под името Република Македония. А пък Гърция има своя Македония под формата на провинция.

Но не беше само името, спорът се върти и около историята и културата. Македонците от БЮРМ развиха истински култ към Александър Македонски. В негова чест бяха издигнати паметници, назовано летище и много други неща. Гърците не можаха да понесат това. Няма да допуснем, казваха те, такава подмяна – те какво, не им стигат собствените герои и история ли? Независимо кой крив, кой прав, очевидно, сега Македония започва отначало в буквалния смисъл. Защото се променя не само името, но и се отменя цялата предишна културно-историческа парадигма. В замяна Гърция предложи приятелство, активно развитие на икономическото и културното сътрудничество и, накрая, отваряне на пътя към НАТО.

Ще попитате: А защо му е на Алианса такава малка страна? Ами за попълване на комплекта. Големият балкански план на военния блок се приближава към завършване – затваря се враждебния кръг около Сърбия, която в момента единствена в региона се съпротивлява против влизането в Алианса. Не толкова отдавна в редиците на НАТО, например, бе приета Черна гора. Напомняме, че тази малка, но горда страна по-рано беше част от съюзна държава със Сърбия, а черногорците нерядко се наричаха сърби, но по-качествени. Но сега – няма нито гордост, нито качества. Черна гора, която симпатизираше и на Сърбия, и на Русия, бе насила завлечена в НАТО. Технологията на „извличане“ са отработени.

А сега нещата стигнаха и до Македония. Разбира се, в републиката има много недоволни от този сценарий. Президентът на страната Георги Иванов отказа да подпише договора между Скопие и Атина за преименуване на страната. Според неговите думи, това е унижение за цялата страна и че не е необходимо да се правят спекулации по темата за присъединяването към НАТО и ЕС. След неговите изявления по страната премина протестна вълна.

След подписването на споразумението между БЮРМ и Гърция следва ратификацията му в парламентите на двете страни, а в Македония даже се планира провеждането на референдум по въпроса. Наистина, той няма задължителен характер, въпреки че резултатите от допитването, както е записано в договора, ще бъдат отчетени. Срещата на върха на НАТО ще се състои на 11-12 юли в Брюксел и на някои много им се иска, на него Северна Македония да стане напълно „своя“.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. При публично обявен договор, ВМРО-ДПМНЕ дръзва да лъже обществеността, отговориха от СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония) на обвиненията от ВМРО-ДПМНЕ, като добавиха, че македонските топоними не се забраняват, пише скопското електронно издание „Независен“.
„При публично обявен договор, опозиционната ВМРО-ДПМНЕ дръзва да лъже обществеността и да подценява интелигентността на гражданите.
В договорът ясно е казано, че се дава приоритет на ендонимите, вместо на екзонимите и това важи еднакво и за двете страни. Приоритет на едното не значи забрана на другото. С това се осигурява чисто и съответно решение, съгласно международните стандарти“.
Договорът предвижда и формиране на съвместна комисия, която ще работи съгласно началата и целите на ЮНЕСКО и Съветът на Европейския съюз, а неговата работа ще важи еднакво и за двете страни. В интерес на гражданите и страната, ВМРО-ДПМНЕ трябва да престане с фалшивите новини и да се включи в процеса на осигуряване на решение за 25-годишния спор, който укрепва и запазва македонската идентичност, македонската уникалност и македонския език. ВМРО-ДПМНЕ не трябва да възпрепятства бъдещето на Македония“, подчертаха от СДСМ.
По-рано от опозиционната партия излязоха с обвинения, че СДСМ се е отказал от собствения си народ.
„СДСМ се отказа от собствения си народ. Само за една година правителството на СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония) начело със Зоран Коте Заев почти изтри вековната македонска история, но и застрашава бъдещето на цяла една нация. Със само един подпис правителството на СДСМ се отказа от всичко македонско. Заев се отказа от македонското име, идентичност и език, за които се кълнеше, че ще останат непроменени в своите предци и деца.
Македонската връзка на Заев явно е била от коприна, ако въобще някога е съществувала, защото той подписа досега невиждана капитулация на един народ в световната история.
Когато договорът влезе в сила, македонските учебници по история, ако въобще тогава можем да ги наречем така, ще ги пише и рецензира Гърция.
Македонците повече няма да учат македонска, а история одобрена от гръцки комисии.
Този договор за капитулация под покровителството на Заев и Димитров атакува македонското културно наследство, държавност и суверенитет, представяйки Македония като изцяло ново изкуствено измислено творение.
Независимо, че това не беше част от преговорите, сега по волята на Коте Заев, от македонската памет ще трябва да бъдат изтрити Солун, Кукуш и Лерин.
Те ще изчезнат от македонските учебници, македонските карти и от всички документи. Македония ще бъде задължена да използва гръцките топоними, които бяха насилствено привнесени в договора. Отказът от географските наименования означава изтриване на част от културата и историята на един народ.
Македония ще бъде единствената страна, която се отказва от своите екзоними. Солун ще остане Солун и за Сърбия, и за България, но македонците ще трябва да му казват Тесалоники.
Кукуш, родният град на македонския великан Гоце Делчев, за учениците от Северна Македония ще бъде Килкис. Воден – Едеса. Кутлеш – става Вергина. Костур – Кастория. Сер – Серес!
С този договор се върши изтриване на културното наследство на Македония, което е неразделна част от нашата идентичност.
Заев отчаяно се опитва да изпълни концесиите във всяка сфера, дори на цената на изтриването на собствения си народ. Македонските национални и държавни интереси бяха обявени за продажба от Коте Заев. Коте Заев помогна за сбъдването на вековния сън на Гърция, а това е изтриването на македонската нация.
Коте Заев се опитва да пречупи македонската непокорност. Много са опитвали, но не са успявали, а няма да успее и Зоран Заев.
Народът си иска Македония повече, отколкото потомците на Коте от село Руля могат да си представят.
Любовта на народа към Македония ще спре антудържавните политики на Коте Заев“, се казва в съобщението на ВМРО-ДПМНЕ.

Превод и редакция: Иван Христов

Лондон. Гръцкият премиер Алексис Ципрас бе нападнат вербално в понеделник следобед пред Гръцкия център в Лондон, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Елините се бяха събрали на отсрещния тротоар преди министър-председателя да пристигне за срещата си с гръцката диаспора. Когато той пристигна, тълпата започна да вика: „Предател, продаде Македония, дай и Кипър“, „Не те ли е срам!“ и „Продаде Македония за 30 сребърника“, като същевременно хвърляха монети по паважа и улицата.
Гръцкият премиер е в Лондон, където във вторник ще проведе среща с британската си колега Тереза Мей, лидерът на местната Лейбъристка партия Джереми Корбин, представители на местната гръцка диаспора и предприемачи от Лондонското сити.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Правните служби работят за решение, ако президента на Македония Георги Иванов не подпише закона за ратификация на договора за името, заяви в интервю пред македонската телевизия “1ТВ“ премиерът на страната Зоран Заев, цитиран от скопското електронно издание „Плюс инфо“.
„Съжалявам, че президента Иванов пропусна момента с начина, по който се позиционира. Знам, че след успешния референдум всички сме длъжни да се поклоним и да го подкрепим, кой с глас в парламента, кой с подпис. Все още нямам информация дали президента Иванов ще подпише закона за ратификация на договора, но той вече обяви, че няма да го подпише и вероятно няма да го подпише. След това парламентът ще трябва да го гласува отново и след това вече той е длъжен да го подпише. Очаквам той да изпълни това задължение“, подчерта Заев и добави, че правните служби работят за намиране на решение, в случай че Иванов не подпише и втория път.
Според думите на Заев, практиката на държавния глава да не подписва законите, приети за втори път, както той каза, теоретически може да означава, че няма да подпише и следващите 178 закона, приети от парламента.
„Трябва да има решение, за да има време Гърция да изпрати писмото в ЕС и НАТО. В договора пише парламентът да ратифицира договора, а не президента“, заяви Заев.

Превод и редакция: Иван Христов

Главният редактор на аналитическия център „Геополитика.ру“ , генерален директор на Фонда за мониторинг и прогнозиране на разитието на културно-териториалните пространства, ръководител на администрацията на Международното „Евразийско движение“ и автор на редица книги на геополитическа тематика Леонид Савин, свързван с прочутия Александър Дугин, продължи серията си от материали на тема Македония с коментар за ситуацията в страната след подписването на договора за името и прогноза за четири възможни варианта на развитие на събитията“

Москва. След подписаното на 16 юни от премиерите на Македония и Гърция споразумение за преименуване на Република Македония в „Северна Македония“ в страната започнаха масови протестни акции. На 17 юни, когато голям брой демонстранти се събраха пред сградата на парламента, одобрил договора Ципрас-Заев, против тях бе използвана сила. Полицаите, повечето от които от албански произход, биха възрастни хора, жени и деца. Срещу демонстрантите бяха използвани специални средства, включително сълзотворен газ. След това през страната премина вълна от арести.

Независимо от ежедневните шествия на протестиращите в центъра на Скопие, на 20 юни македонският парламент ратифицира споразумението Ципрас Заев, то бе изпратено, съгласно конституцията, за подпис на президента Георги Иванов, но той категорично отказа да подписва този документ. На 20 юни президентът Иванов получи седем дни, за да постави своя подпис.

Ако договорът не бъде подписан, това ще предизвика нова политическа криза, която ще доведе до предсрочни парламентарни избори и промяна в баланса на силите. Западът няма нужда от подобни преобръщания на ситуацията.

<В момента в Македония са възможни четири варианта на развитие на събитията. Три от тях принципно са насочени към един и същи резултат.

Първият сценарий предполага внасяне на импийчмънт на македонския президент Георги Иванов. За това са нужни две трети от гласовете на депутатите, или 81 мандата. Към момента поддръжниците на преименуването на републиката в „Северна Македония“, което ще открие пътя към влизането в НАТО, имат общо 69 гласа. Има сведения, че няклолко човека от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ вече са подкупени. Тази опозиционна партия, която до скоро управляваше за период от 11 години, на практика бездейства, давайки мълчаливото си съгласие за промяната на името на страната. Нещо повече, забелязват се опити от страна на ВМРО-ДПМНЕ да дискредитират участниците в протеста и конкретно партия „Единствена Македония“, чиито представители открито участват в протестните акции. Отчитайки опортюнизма на ВМРО-ДПМНЕ, не е изключено да бъдат подкупени да гласуват в полза на импийчмънт още десетки депутати или чрез пари, или чрез шантаж.

Освен това, самият президент може да свали от себе си пълномощията заради оказвания върху него натиск. Отчитайки това, че срещу първия президент на Македония Киро Глигоров беше извършено покушение, а вторият президент Борис Трайковски загина при самолетна катастрофа (той отказваше да утвърди разделянето на страната в полза на албанците), беспокойството в Македония по повод съдбата на Георги Иванов е напълно обосновано.

Ако действително се реализира импийчмънт или доброволна оставка, ще се проведат избори за президент, който, най-вероятно, ще подпише злополучното споразумение (билет за влизане в НАТО). По-нататък ще последва промяна на македонската конституция и референдумът вече няма да играе никаква роля. Новопоявилата се „Северна Македония“ ще стане федерация и тогава разколът й на етно-религиозен принцип е практически неминуем. Това е голяма стъпка към появяването на „Велика Албания“ на Балканите.

Вторият сценарий предполага, че специалният представител на ООН за разрешаване на спора между Македония и Гърция Матю Нимиц (американски юрист, служил като помощник на президента на САЩ Линдън Джонсън) може да представи споразумението за промяна на името на страната за гласуване в ООН, за да може новата резолюция да отмени предишните резолюции 817 и 845. Нимиц ще координира директно действията си с посланика на САЩ в Македония Джес Бейли, а той ще дава указания на министъра на външните работи Никола Димитров. Този сценарий още не е пуснат в действие, но теоретично е възможен.

Според третия сценарий кризата в Македония може да се удължи. Това също ще доведе до предсрочни парламентарни избори и вероятна промяна на вътрешнополитическия баланс. В този случай ще бъде задействан „план Б“, съгласно който албански въоръжени групировки ще започнат да завземат териториите, за които претендират, с перспектива за повтаряне на косовския сценарий в Македония. Под предлога за обезпечаване на сигурността в Македония там ще бъдат въведени войските на НАТО. Технически това не представлява трудност, тъй като натовският контингент е разположен в съседноо Косово, а при необходимост сили могат да бъдат прехвърлени от България и Гърция. Отчитайки това, че и двете държави имат исторически претенции към Македония, те с готовност ще откликнат на призива на Вашингтон и Брюксел да „поделят“ Македония.

Четвъртият вариант изхожда от друго възможно развитие на събитията при условие, че споразумението Заев-Ципрас не бъде реализирано в скоро време. Гражданските протести могат да наберат сили при активна подкрепа от македонската диаспора. Държавите, заинтересовани в стабилността на Македония и на първо място Сърбия и Русия, може да направят съответстващите ходове на международната арена. Министърът на външните работи на Сърбия Ивижа Дачич вече официално заяви, че Сърбия не одобрява договора за промяна на името на Македония.

По-нататък политически консултации с патриотическите сили в Македония и междунардоно-правова поддръжка могат да блокират възможността за по-нататъшни манипулации на Запада с бъдещето на тази република.

При осъществяването на всеки от първите три сценария, срещу македонската патриотическа опозиция ще има репресии. „Северна Македония“ ще влезе в НАТО, Алиансът ще обкръжи Сърбия отвсякъде и ще я превърне в следващата си жертва. Вероятна е и ликвидация на Македония – част от нейна ще отиде в Албания, а още две части – в Гърция и България. Македония ще спре да съществува като субект на международното право.
Западът действа много бързо и тази спешност е свързана с намерението да се снемат противоречията с Гърция до началото на срещата на върха на НАТО на 11-12 юли, отстранявайки формалните препятствия за приемането на Македония в Алианса.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Македонският премиер заяви, че ще си подаде оставката, ако референдумът не успее, но е сигурен в успеха на допитването, предава македонският телевизионен канал 1TV.
Да, ще напусна, ако референдумът не успее, но съм толкова сигурен, че ще успее. Очаквам сериозни проценти - 75-85 процента, съобразно това, какви са процентите на гражданите, които са заявили, че за ЕС и НАТО. Така премиерът Заев отговори на въпроси от граждани до 1ТВ за това дали ще си подаде оставката, ако не успее референдум за името.
„Гражданите нямат какво да изберат, нямат друга алтернатива. Те трябва само да потвърдят, че искат Македония да бъде член на ЕС и НАТО - каза Заев.
Премиерът каза, че все още не е мислил за въпроса на референдума, но това ще бъде свързано с ЕС и НАТО и разбира се с решението за името.
На въпрос на техен зрител, дали мисли да върне качествените кадри в администрацията, особено в сферата на евопейските проекти, , Заев каза, че всеки ден текат конкурси, обявени от институциите.
-Ние не спестяваме пари за качествен персонал. За първи път институциите търсят персонал, а не списъци от партии. Това е правилната стъпка за Македония. Искаме да върнем всички. Тези, които умеят да правят европейски проекти бягат от администрацията - не искат да работят за 500 евро заплата, работят като консултанти за 1500 евро - каза премиерът в предаването на 1ТВ "Редакционен брифинг".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Македония ще получи покана за НАТО, но поканата за преговори с ЕС все още е проблем, пише МКД, като се позовава на гръцки дипломатически източник.
"Вашата страна ще получи покана за членство в НАТО. Ще бъде по-лесно. Генералният секретар на Алианса вече е бил информиран от гръцката страна, че няма проблем след уреждането на спора за името и днес министърът Никос Коцияс официално ще изпрати писмото. Съответно няма да има проблем, когато споразумението влезе в сила ", казва същият източник за МКД.
Проблемът не се очаква дори в Гърция, защото е съвсем сигурно, че премиерът Ципрас ще осигури 151 депутати за ратифицирането на Договора в парламента.
Според него проблемът с началото на преговорите за членство в ЕС е в нежеланието на самия Съюз, по-точно на всички негови членове в момента да отворят вратата. Но според обяснението, неподготвеността на Съюза, или по-скоро на държавите-членки повече се отнася за Албания, отколкото за Македония.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Балканите вече не са буре барут, пише на страницата на македонският телевизионен канал TB 21.
Споразуменията с Гърция и България ще допринесат за мира и стабилността на целия регион. Именно това е приоритет на правителството, а доказателство е решаването на дългогодишния спор с Гърция, заяви министърът на отбраната Радмила Шекеринска, на обръщението на Годишната среща на представители на комисиите по отбрана и сигурност от парламентите на страните от Югоизточна Европа.
Вицепремиерът и министър на отбраната на Македония Радмила Шекеринска очаква през следващите две седмици положителни решения за страната.
Председателят на македонският парламент Талат Джафери казва, че тези споразумения уреждат двустранните отношения със съседите и деблокират пътя към евроатлантическите организации. Според него, Балканите вече не приличат на "буре с барут", а всички страни допринасят за даването на европейска перспектива на този регион .
Директорът на Центъра за международно сътрудничество, Хайдар Берк, изрази силна подкрепа за интеграцията на Македония в НАТО и ЕС. Основната цел на центъра, казва той, е изграждането на мостове в областта на сигурността и сътрудничеството.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Македония показа модел за решаване на спорове, сега Европа е длъжна да отправи покана, заяви македонският премиер Зоран Заев в интервю пред македонския телевизионен канал 1TV, цитиран от Фокус (Македония).
Стигнахме до момента гражданите да решат накъде да тръгне Македония. Няма план Б за Македония, гражданите знаят, и затова те са за НАТО и ЕС. Искаме да живеем на равно със западните държави, където владее правото, икономиката блести. Убеден съм, че гражданите ще вземат решението. За мен ще бъде допълнителна мотивация, ако НАТО и ЕС изпратят послание за насърчаване на гражданите. Македония не само показа реформи, но и показа модели за разрешаване на спорове. Европа е длъжна да покаже, че оценява това…“, заяви Заев.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Ще получим покана за НАТО, която очакваме от 2008 година, заяви Зоран Заев пред македонският телевизионният канал 1TV.
„Ще получим покана за членство в НАТО, която очакваме от 2008. На 12 юли очакваме покана от НАТО, след това следва процес на наблюдение, който трае между три и пет месеца. През това време на всички страни-членки ще им бъде направено предложение за ратификация. Генералният секретар на НАТО Столтенберг предполага, че ратификацията от страните-членки ще започне след този период, а дотогава референдумът ще е проведен“, заяви Заев. Така той коментира думите на Йенс Столтенберг, че Македония ще получи покана за НАТО след референдума, ако той бъде успешен.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Бъдещо правителство на „Нова Демокрация“ ще блокира Договора за промяна на името, ако той вече не е ратифициран, заяви лидерът на партията Кириякос Мицотакис в понеделник, предава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Той е завил, че партията му няма да одобри сделката между Атина и Скопие за името на Бившата югославска република Македония, ако гръцкият парламент още не го е ратифицирал, когато Нова демокрация е на власт.
Мицотакис каза, че дори ако БЮРМ е предприела всички стъпки, изисквани от споразумението, консервативното правителство няма да гласува за него, ако сегашният парламент не го е направил.
"Няма да ратифицираме сделката. Нито сега, нито ако я заварим, когато съставим правителство, ако вече не е ратифицирана ", каза той в интервю с телевизионния оператор Skai, цитиран от Ekathimerini.
"Не съм договарял това споразумение, не съм съгласен с много аспекти на това споразумение, няма да гласувам за него нито сега, нито пък ако някога трябва да го ратифицирам."
Той обаче добави, че ако сделката вече е ратифицирана от Атина, тогава "Нова демокрация" ще има "изключително ограничено място за маневриране".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Солун. Протестиращи са се сблъскали с полицията пред конферентната зала на Солунския международен панаир, където управляващата партия СИРИЗА проведе събитие, на което представи споразумението за името, което Гърция и Македония подписаха по-рано този месец, пише Ekathimerini.
Фенове на местния футболен отбор ПАОК са се опитали да влязат в конферентната зала, но са били спрени от полицията, която е използвала сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите.
Организаторите на събитието първоначално са планирали да го проведат в културния център в източния солунски квартал Тумба, но са решили да извършат промяната, след като фенове на ПАОК, местни жители и различни групи са обявили протестно шествие срещу промяната на името на Македония пред сградата.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

София. В Македония ще има предсрочни избори, ако страната не получи дата за започване на преговори с ЕС. Това прогнозира в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Александър Дамовски, главен редактор на електронното издание МКД. Според него новината ще бъде лоша вест за премиера Зоран Заев и правителството, ще даде шансове на опозицията и предимство на негативния отговор на македонските граждани при референдума за промяната на името. „Всяка негативна новина ще се отрази много лошо и на властта в Македония, и на обстановката в страната, която и така не е добра, тъй като голяма част от македонските граждани смятат, че този договор е вреден и е подписан против националните интереси на Македония, на македонския народ. Трудно е да се правят прогнози, каква ще бъде реакцията. Досега реакцията, след онези протести пред парламента, е доста лека. Опозицията е въздържана, политическите партии и опозицията са доста въздържани. Дори бих казал, че не са достатъчно ясни по отношение на позицията си във връзка с договора с Гърция. Отгоре на всичко стоят и много други нерешени въпроси по реализацията на договора за промяна на името, има още много какво да се направи. Така че при всички случаи такъв ход от Европа, от НАТО, от международната общност, която по някакъв начин беше ментор на този договор, ще бъде още едно разочарование, ще покаже нечестна игра и неспазване на принципите, които ЕС иначе изтъква, а в същото време зад кулисите води играта по друг начин“, коментира Александър Дамовски. Той каза още, че на по-късен етап могат да се очакват остри реакции от албанските партии срещу това, че с договора те ще загубят идентичността си и ще се наричат македонци. Дамовски уточни, че вече такива настроения показват от по-малката албанска партия – Алианса на албанците на Зиадин Села.

Тирана. Албанската полиция е иззела 3,4 милиона евро, скрити в два автомобила, пристигнали по море в пристанището Дуръс от Белгия. Според председателя на опозиционната Демократическа партия Лулзим Баша иззетите средства принадлежат на наркотрафиканти, предава Reuters.
Албанската полиция съобщава, че е получила данни, че недекларираните пари ще пристигнат тази седмица в Дуръс и е получила регистрационните номера на автомобилите. „Получихме данни, че пратката е поръчана от двама граждани, които издирваме“, пише в официално заявление на силите на реда.
Според Баша парите принадлежат на „една от най-опасните активни в момента банди наркотрафиканти“ , действаща в централния град Елбасан. „Полицията бе под натиск от една от страните, които са ни партньори, която е скептично настроена дали сме готови за европейска интеграция, предвид начина, по който полицията се справя с наркотиците и корупцията“, заяви опозиционерът.
По-рано тази година Европейската комисия препоръча ЕС да започне преговори за членство с Албания, но редица правителствени ръководители на страните членки, които трябва да дадат съгласие, все още са разделени по въпроса.
Според Франция и Холандия поради липсата на правосъдни реформи, корупцията и организираната престъпност Албания все още не е готова за преговори за членство.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Ню Йорк. Председателят на Общото събрание на ООН Мирослав Лайчак изрази по време на интервю пред ANA-MPA. подкрепа за успешното приключване на преговорите между Гърция и Македония, кулминирали с подписването край Преспанското езеро на договора за името.
Лайчак определи договора като „голямо постижение“. „Лично следвах и участвах отблизо в този въпрос и наистина приветствам ефикасността на ръководството на Гърция и Македония, техните министър-председатели и външни министри“, заяви той и допълни, че е държан в течение от тях за преговорния процес дълги години.
Същевременно председателят на Общото събрание на ООН изрази увереност, че „сега пътят на Скопие към ЕС и НАТО ще бъде открит“ и че има позитивни знаци за бъдещето на региона.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Партньорите в македонското правителство трябва съвместно да убеждават гражданите да гласуват на референдума за споразумението с Гърция за името на страната – след успешния пример на местните избори в Гостивар и в Чаир, партия ДСИ предлага подобна съвместна кампания и за плебисцита. Тя вярва, че по този начин договорът ще бъде по-лесно приет, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
Вицепремиерът на Македония Буяр Османи заяви, че така за първи път македонците и албанците ще проведат съвместна кампания. „Винаги се делим на избори, а това би било добро послание за междуетническите отношения“, заяви политикът от ДСИ. Той подчерта, че албанците в Македония нямат дилеми около споразумението с Гърция и че ще го подкрепят на предстоящия референдум.
Вицепремиерът изрази увереност, че референдумът ще бъде успешен, но допълни, че правителството трябва да обясни своята позиция преди събитието.
Референдумът за името на Македония вероятно ще се проведе до края на септември, но точната дата все още не е известна. Въпросът за референдума, който се очаква да бъде свързан със съгласието за присъединяване към ЕС и НАТО, също не е ясен. За да бъде успешно, на допитването трябва да гласуват около 900 хиляди граждани от общо един милион и 800 хиляди, фигуриращи в избирателните списъци. От тя повече от 450 хиляди трябва да гласуват със „за“.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Гръцкият външен министър Никос Коцияс заяви, че споразумението за името, постигнато с Македония по-рано този месец е „най-добрата новина, която Европа е получавала за последните пет години, пише Ekathimerini.
Говорейки преди срещата на външните министри от ЕС в Люксембург във вторник, посветена на разширяването на Съюза, Коцияс призова другите страни членки да разберат, че кандидатите за членство Македония и Албания имат проблеми, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез „наблюдение“.
Същевременно той допълни, че преговорите за присъединяване с тези две страни трябва да започнат това лято.
„Казвам на колегите си, на другите външни министри, да бъдат строги колкото си искат, но и че не трябва да отрязваме тази възможност“, допълни министърът, изразявайки притеснения, че провалът да се даде на Македония дата за начало на преговорите за членство може да означава, че „всички усилия, които направихме с големи жертви и компромиси ще бъдат застрашени“. Според него началото на преговорите за една от двете страни, но не и за двете може да доведе до повече нестабилност в региона.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. На 16 юли парламентът на Македония ще вземе решението за свикване на референдума за името на страната, потвърждават запознати източници за скопския телевизионен „Канал 5“.
Според чл. 22 на македонския Закон за референдумите „от деня на обявяването на решението за свикването на референдума на държавно ниво в „Държавен вестник“ до деня на провеждането не могат да изминат по-малко от 60 и повече от 90 дни“. Източници от парламента смятат, че датата на референдума за промяната на името ще бъде през септември.
Според чл. 30 от Закона решенията на референдума се смятат за приети, ако на него са гласували повече от половината граждани, регистрирани в избирателните списъци и повече от половината, дали гласа си, подкрепят предложението.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Повече от 5000 души са протестирали срещу споразумението с Македония във втория по големина гръцки град Солун, първоначално пред македонското консулство, а след това и пред местните офиси на партиите от управляващата коалиция в Гърция – СИРИЗА и „Независими Гърци“, предава македонското електронно издание „Локално“.
Пред сградите на партиите протестиращите са хвърляли бутилки и столове. Полицията е отговорила със сълзотворен газ, за да разпръсне тълпата. Няма съобщения за пострадали, а полицията твърди, че няма арестувани.
Националистите в двете страни се противопоставят на споразумението, съгласно което Македония ще бъде преименувана на Северна Македония. В замяна Гърция ще оттегли своите възражения срещу присъединяването на северния ѝ съсед към НАТО и Европейския съюз.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Гръцкият министър на външните работи Никос Коцияс заяви, че страните от ЕС трябва да спазят думата си и да започнат преговори за присъединяване към Съюза с Македония и Албания по време на срещата на високо равнище на 28 и 29 юни. Той е убеден, че подобен ход ще допринесе за стабилността на Балканите, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Коцияс допълни, че началото на преговорите с Македония и Албания ще помогне на двете страни да решат ефективно вътрешните си проблеми и така Балканите заедно с Гърция ще вървят напред към общо европейско бъдеще.
„Искам да призова всички страни да осъзнаят, че в тези страни има реални проблеми, но процесът на присъединяване ще им помогне ефективно да ги решат“, допълни министърът. Той също така заяви, че е казал на партньорите от ЕС да бъдат строги, но да не блокират европейската перспектива за Македония и Албания.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. ВМРО-ДПМНЕ излезе с поредна остра декларация във връзка с договора за името между Македония и Гърция, подписан край Преспанското езеро на 17 юни, чието съдържане е предадено изцяло без редакторска намеса от македонското електронно издание „A1 On“.
„СДСМ се отказа от собствения си народ. Само за една година правителството на СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония) начело със Зоран Коте Заев почти изтри вековната македонска история, но и застрашава бъдещето на цяла една нация. Със само един подпис правителството на СДСМ се отказа от всичко македонско. Заев се отказа от македонското име, идентичност и език, за които се кълнеше, че ще останат непроменени в своите предци и деца.
Македонската връзка на Заев явно е била от коприна, ако въобще някога е съществувала, защото той подписа досега невиждана капитулация на един народ в световната история.
Когато договорът влезе в сила, македонските учебници по история, ако въобще тогава можем да ги наречем така, ще ги пише и рецензира Гърция.
Македонците повече няма да учат македонска, а история одобрена от гръцки комисии.
Този договор за капитулация под покровителството на Заев и Димитров атакува македонското културно наследство, държавност и суверенитет, представяйки Македония като изцяло ново изкуствено измислено творение.
Независимо, че това не беше част от преговорите, сега по волята на Коте Заев, от македонската памет ще трябва да бъдат изтрити Солун, Кукуш и Лерин.
Те ще изчезнат от македонските учебници, македонските карти и от всички документи. Македония ще бъде задължена да използва гръцките топоними, които бяха насилствено привнесени в договора. Отказът от географските наименования означава изтриване на част от културата и историята на един народ.
Македония ще бъде единствената страна, която се отказва от своите екзоними. Солун ще остане Солун и за Сърбия, и за България, но македонците ще трябва да му казват Тесалоники.
Кукуш, родният град на македонския великан Гоце Делчев, за учениците от Северна Македония ще бъде Килкис. Воден – Едеса. Кутлеш – става Вергина. Костур – Кастория. Сер – Серес!
С този договор се върши изтриване на културното наследство на Македония, което е неразделна част от нашата идентичност.
Заев отчаяно се опитва да изпълни концесиите във всяка сфера, дори на цената на изтриването на собствения си народ. Македонските национални и държавни интереси бяха обявени за продажба от Коте Заев. Коте Заев помогна за сбъдването на вековния сън на Гърция, а това е изтриването на македонската нация.
Коте Заев се опитва да пречупи македонската непокорност. Много са опитвали, но не са успявали, а няма да успее и Зоран Заев.
Народът си иска Македония повече, отколкото потомците на Коте от село Руля могат да си представят.
Любовта на народа към Македония ще спре антудържавните политики на Коте Заев“, се казва в съобщението на ВМРО-ДПМНЕ.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. След подписването на писмата, с които Гърция дава зелена светлина за продължаване на евроатлантическите интеграционни процеси на Македония, от гръцкия външен министър Никос Коцияс, сега всички погледи са насочени към Съвета на Европейския съюз по общите въпроси, който ще заседава в понеделник и вторник в Люксембург. Самият Коцияс не крие, че започването на преговорите с Македония ще зависи тъкмо от отговора на това тяло, където, според думите му, има сериозна съпротива от страна на страни-членки, които са скептични относно по-нататъшното разширяване на Съюза, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
Най-гласовита е Франция, чийто президент Еманюел Макрон ще обяви окончателната позиция на Париж по време на Съвета на ЕС в петък в Брюксел.
Върховният представител на Съюза по външната политика Федерика Могерини пристигна в Люксембург в оптимистично настроение. Според нейните думи, всеки напредък трябва да се отчита и насърчава. Окуражена от договора между Заев и Ципрас, външният министър на Австрия Карин Кнайсл заяви, че започването на преговорите трябва да бъде награда за, както се изрази тя, Северна Македония.
Оптимист е и гръцкия премиер Ципрас. В изказване пред медиите, той изрази надежда, че френският държавен глава има добро сърце и неговото позитивно решение ще бъде мотивация за гражданите.
„Сител“ коментира, че решаващият ден за Македния може да е във вторник, когато на една маса ще седнат външните министри на страните-членки на Съюза. Ако не постигнат съгласие, последният влак за страната през това лято ще бъде в четвъртък и петък, когато в Брюксел се събират лидерите на европейските страни.

Превод и редакция: Иван Христов

Люксембург. НАТО ще покани Бившата югославска република Македония само ако Скопие ратифицира договора за името с Гърция и ако споразумението получи одобрението на гражданите на страната на референдума през есента, заяви в понеделник генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, цитиран от гръцката информационна агенция АНА-МПА.
В изявление при пристигането си на срещата на министрите на външните работи и отбраната от страните членки на ЕС в Люксембург,Столтенберг отново потвърди, че решението за започване на присъединителни преговори с Македония ще бъде взето на срещата на върха на НАТО на 12 юли.
Според неговите думи, Алиансът ще изчака окончателното ратифициране на договора преди да отправи покана за пълноправно членство на бившата югорепублика. Генералният секретар подчерта „историческото значение“ на договора от Преспа и подчерта, че пред Скопие се отваря „историческа възможност“ да стане членка на НАТО.
Столтенберг призова македонците да се възползват от „уникалната възможност“ и да подкрепят договора за името, като отбеляза, че в противен случай страната няма да бъде поканена в Северноатлантическия алианс.

Превод и редакция: Иван Христов

Солун. Около четири хиляди души са протестирали срещу договора за името между Гърция и Македония в неделя в Солун, предава македонското електронно издание Радио „Свободна Европа“.
Повечето от демонстрантите, според македонската медия, са били представители на крайната десница и са носели транспаранти, на които е било написано „Политици – предатели“.
Според твърденията на „Свободна Европа“, протестиращите са нападнали местните централи на партиите от управляващата коалиция в Гърция – „Коалицията на радикалната левица“ (СИРИЗА) и „Независимите гърци“ (АНЕЛ), което е принудило полицията да ги отблъсне с помощта на сълзотворен газ.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Македония ще получи покана за членство в НАТО на срещата на върха през юли, но нещата с Европейския съюз не са толкова прости, твърдят гръцки дипломатически източници, пише скопското електронно издание „МКД“.
„Страната ви ще получи покана за членство в НАТО. Там ще бъде по-лесно. Генералният секретар на Алианса вече е информиран от гръцката страна, че няма да има проблеми, след като е постигнат договор за името, а днес (понеделник, 25 юни – бел. ред.) външният министър Никос Коцияс ще изпрати официално писмо. Според него, няма да има никакви проблеми, щом веднъж Договорът влезе в сила“, заяви същият източник пред „МКД“.
Според информациите, не се очакват проблеми с ратификацията на договора в Гърция, където премиерът Алексис Ципрас ще осигури 151 депутата за приемането на договора в парламента.
Проблемът със започването на преговорите, според източникът, е в липсата на готовност в самия Съюз и по-точно нежеланието на някои от страните-членки да отворят вратата за Македония. Но, както заяви източникът на македонското издание, това е свързано повече с Албания, отколкото с Македония.
„Важно е двете страни да бъдат разделение и да се вземе решение на базата на заслугите и това, което е направено във всяка една от тях, според индивидуалното изпълнение на условията, а не в пакет“, допълва събеседникът.
Това, което е важно, както оценява източникът, е да се използва широката международна подкрепа, с която разполага в момента македонския премиер Зоран Заев.
Изданието смята, че Франция изглежда като най-голямата пречка в ЕС в момента и нейната позиция все още не е ясна. Посланикът на Франция в Скопие Кристиян Тимоние, в кратък коментар пред „МКД“, заяви, че в Париж все още текат дискусиите и че окончателната позиция ще бъде обявена от държавния глава Еманюел Макрон на Съветът на Европейския съюз в края на седмицата.

Превод и редакция: Иван Христов

Солун. Протестът срещу договора за името между Македония и Гърция в Солун завърши с малки инциденти пред централата на коалиционния партньор в гръцкото правителство АНЕЛ („Независимите гърци“), съобщиха местните медии, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
Демонстрацията бе организирана чрез „Фейсбук“ групата „Обединени македонци“ и участниците се съобразиха с призива да участват без партийна символика и да носят само гръцки знамена, уточнява македонската медия.
Протестът започна от Бялата кула в центъра на Солун и продължи по улиците с подвиквания срещу правителството и скандирания „Македония е гръцка“.
Демонстрантите се спряха пред консулството на Македония и американското посолство и продължиха към централите на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и АНЕЛ.
Пред сградата на АНЕЛ група маскирани лица нападнаха полицейските служители с камъни и дърва, а те им отговориха със сълзотворен газ. Инцидентът е бил кратък и след успокояването на страстите, протестът е продължил и завършил мирно там, където е започнал – пред Бялата кула.
Както предаде кореспондентът на МИА от Атина, в изявление пред гръцката информационна агенция АНА-МПА, един от петимата организатори е заявил, че хората са реализирали демократичното си право да изразят открито несъгласието си с договора от Преспа.
„Нашата цел беше да заявим, че Солун не е съгласен с този договор“, заяви Димитрис Зиабезес, един от организаторите.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Гръцкият журналист Алексис Папахелас в коментар за гръцкия вестник Kathimerini пише за договора за името с Македония, вътрешно политическите спорове в Гърция и лидера на „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.

Всеки, който се занимава с политика, трябва да има здрав стомах и много търпение.
До много скоро, членове на елита на Атина често бяха чувани да се оплакват от лидера на „Нова демокрация“: „Кириакос Мицотакис не притежава това, което е нужно. Той трябва да говори повече популистки неща, да казва няколко лъжи, не е толкова лошо“.
Същите хора сега шумно се оплакват: „Това не е правилно. Той е прекалено голям популист относно Скопие. Отиде твърде далеч“. Тези, които искаха лидерът на основната опозиция да прилича повече на бившия министър-председател на страната Андреас Папандреу и по-малко на „Мицотакис“, сега не са доволни.
Въпреки това, „политиката е изкуството на възможното“, както казваше бившият премиер Константин Караманлис. Ако Мицотакис беше подкрепил договора с Бившата югославска република Македония (БЮРМ) е сигурно, че „Нова демокрация“ щеше да потъне в класациите и нова, националистическа и напълно антиевропейска партия щеше да бъде създадена на нейно място, чиято популярност най-вероятно щеше да скочи стремглаво на следващите избори.
Ако изборната система се промени на пропорционална, гръцката политическа система ще бъде силно фрагментирана и крайнодясното ще си осигури влиятелна роля.
От друга страна, политиката е като готвенето. Тя е изкуство, в което точните пропорции са важни, за да се произведе успешна рецепта. Ако добавиш малко повече „патриотизъм“, поемаш риска да изгубиш центристите, които не желаят да изглеждат като отдадени гласоподаватели на никоя специфична партия.
Разумно е, ако Мицотакис си мисли, че е яздил галопиращ кон откакто се сключи договора за името. Опасността е, че може да стигне до там да язди Буцефал, мощният жребец на Александър Велики, който е можел да заведе ездача си където поиска.
Балансът между дясното и умерения център ще изисква сериозно внимание от тук нататък. Мицотакис ясно разбира, че не може да резонира с крайнодясна публика каквото и да прави, защото в техните очи той не е достатъчно десен.
Ясно е, обаче, че планът за разделяне на дясното се провали. Договорът за името помогна на видни партийни деятели да сформират обединен фронт.
„Старата гвардия“ на „Нова демокрация“ ще изпита период на неловкост и апатия. Но със сигурност ще има и други усилия за разделяне на партията, защото старите навици умират трудно.
Мицотакис в момента играе роля, която не му приляга и която едва ли е вярвал, че ще играе. Това беше еднопосочна улица. Ако не го беше направил, щеше да извърши политическо самоубийство или щеше да превърне „Нова демокрация“ в някакъв по-голям вариант на „Потами“.
Критиците, разбира се, ще продължат да изтъкват своите аргументи. Нищо не е по-лесно от това да бъдеш настолен коментатор, наблюдавайки нагорещената политическа сцена в Гърция.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Председателят на „Демократическия съюз за интеграция“ (ДСИ) Али Ахмети е убеден, че албанците ще гласуват позитивно на референдума за новото име на Македония, който трябва да се състои през есента. Според неговите думи, решението на спора за наименованието на бившата югорепублика е от голяма важност, защото с това се обезпечава бъдещето на албанците в Македония, предава излъчващият на албански език скопски телевизионен канал „Алсат – М“.
„Мисля, че албанците са отговорни и знаят важността на този голям въпрос за бъдещето на албанците в Македония, а и на цялата страна и ще гласуват позитивно на референдума. Те ще участват в допитването, което ще сложи печат на един много важен процес за бъдещето, а заедно с това ще допринесе за мира, стабилността, сигурността и бъдещето на тази страна“, заяви Ахмети.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс ще подпише в неделя и ще изпрати в понеделник писмата до Европейския съюз и НАТО, че Атина оттегля възраженията си срещу присъединяване на Македония към евроатлантическите организации, предава македонската агенция „Макфакс“.
„Писмата са подготвени в моята дипломатическа канцелария от завчера. Трябва да ги подпиша в неделя и те да бъдат доставени в НАТО и ЕС в понеделник. В писмата се казва, че съм информиран от другата страна за ратификацията на договора в парламента и че съгласно поетите ангажименти и предпоставки, можем да продължим напред“, заяви Коцияс. С това гръцката страна изпълнява първия си ангажимент от договора за името.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Франция и Нидерландия вероятно ще се противопоставят на започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз с Бившата югославска република Македония (БЮРМ) и направо ще отхвърлят кандидатурата на Албания по време на Съвета по външните работи в Брюксел, който ще се състои в понеделник и вторник и срещата на върха на Европейския съвет в четвъртък и петък, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс заяви по време на пресконференция в петък, че двете страни са „имали възражения“ по въпроса.
Според неговите думи, Германия, Дания и Люксембург са изпратили писмо, в което са изразили скептицизъм относно това, дали БЮРМ и Албания са направили достатъчен прогрес, за да отговорят на условията за започване на присъединителни преговори, но по-късно са оттеглили своите опасения.
Парламентът в Холандия вече гласува срещу евентуална кандидатура на Албания късно в четвъртък, но случаят на Македония се разглежда отделно, туй като германските власти подкрепят БЮРМ, но при строги условия.
Франция отхвърли напълно кандидатурата на Албания и вярва, че приемането на Скопие в НАТО е адекватна награда засега, пише „Катимерини“.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Ако македонското правителство вземе решение да проведе референдума за промяна на името на страната до края на септември, то трябва да внесе инициатива в парламента и да формулира въпроса до гражданите през Министерството на правосъдието. Техническите приготовления ще започнат веднага, щом народното събрание отреди провеждането на допитване, а според очакванията на председателя на парламента Талат Джафери, това трябва да се случи някъде около средата на месец юли, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
Бившият председател на парламента Тито Петковски смята, че инициативата може да бъде внесена от една парламентарна група и че това трябва да се случи през следващта седмица.
Бившият председател на Централната (Държавната) избирателна комисия Александър Новаковски смята, че Законът за референдумите трябва да претърпи изменения понеже не е съгласуван с изборното законодателство.
Според думите на Джафери, ако се наложи парламента ще промени регулациите за допитването.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова Франция да не блокира започването на преговори с Македония за присъединяване към Европейския съюз и НАТО, предава излъчващият на албански език скопски телевизионен канал „Алсат – М“.
В хода на телефонен разговор с френския си колега Жан Ив льо Дриан, Помпео е поискал Франция да подкрепи започването на присъединителни преговори с Македония.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. На продължилият час и половина митинг срещу промяната на името на Македония протестиращите поискаха оставката на правителството, предава Макфакс.
От трибуната пред Събранието демонстрантите поискаха оставката на правителството, защото според тях е нелегитимно, обвиниха директора на Бюрото за обществена сигурност и поискаха оставката на министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски, заради употребата на сълзотворен газ и шокови гранати на миналите протести. Те призоваха за мирни протести, а заради инцидентите, които са се случили на предишните протести, за които смятат, че са провокации, на съботния протест са поискали наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество е Европа (ОССЕ).
На трибуната се изказаха хора от народа, нямаше политици. Организаторите от "Младите за Македония" пуснаха видео съобщение от пострадалата от шоковите гранати актриса Арна Шияк, от внука на Никола Карев, който носи неговото име и фамилия, от внучката на Гоце Делчев - Катерина Трайкова Делчева, от анализатора Джейсън Мико и от евродепутатката Марияна Петир. Всички те подкрепиха протестите за името и казаха, че хората трябва да решават за македонската самоличност.
Тази вечер от множеството пред парламента президентът Георге Иванов получи подкрепа за отказа да подпише споразумението с Гърция за промяна на името. Тълпата скандираше името му няколко минути.
„Комитите“ на Вардар (Скопие) на протеста пристигнаха с факли и знамена, а между демонстрантите бяха и фенклубовете "Шкембари", "Царете" и "Фемили Аеродром". Организаторите посочиха, че целият македонски народ трябва да последва примера за обединение на феновете и да се обедини в защита на името.
Протестът завърши с песен на Тоше Проески.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова френският външен министър Жан-Ив льо Дриан да подкрепи Македония за членство в НАТО и за започване на преговори за членство в ЕС, след подписване на Договора за името на страната с Гърция,предава Телма.
Франция подкрепя поканата към Македония за членство в НАТО, но в момента се противопоставя на разширяването на ЕС, припомня изданието.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Не искаме да живеем в Северна Македония, заявяват протестиращите в Скопие, предава македонската агенция Макфакс.
"Не искаме да живеем в Северна Македония", каза 17-годишната Клементина от Тетово на протеста пред парламента срещу промяната на конституционното име. Тя добави, че са се събрали на протест, за да изразят мирно недоволството от споразумението с южния ни съсед.
"Ние не искаме да живеем в Северна Македония. Ние сме македонци, а името на нашата страна е Република Македония. Няма да позволим да бъдем дискриминирани и нито едно от нашите права да бъде нарушено ", каза тя и добави:" Нашата воля е повече от ясна - не приемаме договор, който нарушава нашите права. Ще се борим със средствата на демокрацията, с достойнство и справедливост. Всеки ден ще продължаваме борбата. Ние сме македонци, а името на нашата страна е Македония ".
Според участниците в протеста основният им дълг е да запазят самоличността и суверенитета на държавата.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Протестите срещу подписването на споразумението с Гърция и промяната на конституционното име Република Македония се провеждат тази вечер пред македонския парламент. Към участниците в протестите също се появиха "Комитите" на футболния отбор „Вардар“ (Скопие), които изразиха недоволството си от някои медии, като казват, че искат да ги очернят, пише македонското електронно издание Коктел.
"В последно време някои рекетьорски журналисти и медии се опитаха да ни очернят, но те очевидно не разбраха никое от нашите послания. Ако вашият нещастен живот е в услуга на политическите елити и нямате свой собствен ,ние не сме ви виновни , все едно и при вас ще дойдем .Да живее Македония!", заявяват "Комитите".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Поредният протест срещу промяната на името на Македония започна в македонската столица с православна молитва "за спасяване от лукавия"и с изпълнение на националния химн, предава излъчващата на албански език скопска телевизия "Алсат-М".
Телевизията уточнява, че протестът е организиран чрез социалните мрежи от "Младите за Македония", с подкрепата на граждански структури и футболни фенове.

"Нова Македония": "Никога Северна, винаги Македония!"
Скопие. Под скандирания "Никога Северна, винаги Македония!", започна митинга срещу промяната на името пред сградата на парламента в центъра на македонската столица, предава електронното издание на вестник "Нова Македония".
Вестникът отбелязва, че преди началото на митинга, младежките организации които се сочат за организатори са призовали да не се допусне насилие.

"ТВ21" (Македония): Спада ли интензивността на протестите?
Скопие. Седмица след началото на протестите срещу промяната на името на Македония, прокуратурата все още не е съобщила ще повдигне ли обвинение срещу задържаните след сблъсъците миналата неделя.
Това се казва в репортаж на скопската телевизия "ТВ 21", посветен на недоволството срещу постигнатото споразумение с Гърция, което слага край на 27 годишният спор за името.
Телевизията цитира военния анализатор Благоя Марковски, бивш говорител на министерството на отбраната по времето на гражданския конфликт през 2001 г., според който интензивността на протестите срещу смяната на името постепенно ще утихва.
Не очаква засилване на протестите и бившият полицейски началник Любомир Гюрчевски, тъй като отговор на най-спорния въпрос за името ще се даде на референдума през септември т.г.

"Макфакс"(Македония): Феновете на "Вардар"(Скопие) се присъединиха към протеста със запалени факли
Скопие. Феновете на "Вардар"(Скопие),"Комити" се присъединиха към протеста срещу смяната на името на страната, който се провежда в момента пред македонския парламент със запалени факли, предава агенция "Макфакс".
Агенцията съобщава, че атмосферата на протеста е приповдигната - пее се химна и патриотични песни.

"Фокус"(Македония): "Комитите" подкрепиха протеста срещу смяната на името и се заканиха на журналистите
Скопие. "Комитите" на "Вардар" (Скопие) подкрепиха протеста срещу смяната на името и се заканиха на журналистите със скандирания "И при вас ще дойдем!", предава македонския "Фокус".
Според изданието посланието на футболните фенове е, че "няма да позволят обвързването на протестите с определени политически партии или лидери, нито издигането на знамена на други държави."

"Фактор"(Македония): На протеста пред парламента в Скопие се чете стихотворение, посветено на президента Георги Иванов
Скопие. На протеста пред парламента в Скопие се чете стихотворение, посветено на противопоставянето на президента Георги Иванов на Преспанския договор, предава македонското електронно издание "Фактор".
Според изданието "Младите за Македония", сочени за организатори на протеста, са заявили, че "тяхната кауза е запазване на Македония и обединение на македонския народ, а подписването на Преспанския договор е "само една загубена битка."

Скопие. Пред сградата на Събранието се провежда протест срещу промяната на името на Република Македония, организиран от граждански организации, предава македонският телевизионен канал Алсат - М.
Протестът започна с молитва и македонския химн Гражданите пристигат в приповдигнато настроение и с патриотични песни, банери и македонски знамена, за да изразят недоволството си срещу Договора за името с Гърция.
Налице е засилена полицейска сигурност пред Асамблеята.
Протестът се организира от "Младите за Македония" и се подкрепя от няколко други граждански организации.

Превод и редакция: Юлиян Марков