Скопие. Партията „Глас за Македония“ на университетския професор Сълза Гърчева отправи призив към депутатите в Събранието да не гласуват за ратификацията на договора за името, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
„Не гласувайте повторно за ратификацията за капитулацията. Заседанието на Събранието на Република Македония, на чийто дневен ред отново ще бъде ратифицирането на споразумението с Гърция, подписано от Димитров-Коцияс, е насрочено за утре (5 юли), ден след националния празник на големия приятел отвъд океана, който нашия „елит" в дънки отпразнува спокойно и весело - сякаш е негов празник", се казва в изявлението от партията.
Но „Глас за Македония“, продължава текстът, ще наруши празничното настроение на депутатите с призив да обмислят как ще гласуват.
„Имате още едно денонощие и уникален шанс да се замислите, за да събудите съвестта си, чувството си за отговорност към Конституцията, пред която сте положили клетва да я защитавате, пред гражданите, които масово се разкайват и отказват от дадения за вас глас. Вдигнете глава, кажете заедно „не“ на това черно, дяволско изкушение, което притиска с фалшиви обещания и унизителни „юридически" игрички срещу конституционния ред на Република Македония", пишат от „Глас за Македония“.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Когато дойде времето да се ратифицира договора за името с Македония в парламента в Атина, младшият коалиционен партньор в гръцкото правителство „Независимите гърци“ (АНЕЛ) ще дадат последна битка за пропадането му“. Това е било една от причините партията да не подкрепи инициативата на основната опозиционна фракция „Нова Демокрация“ за вот на недоверие към правителството начело със СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица), твърдят гръцките медии, предава скопското електронно издание „Фактор“.
АНЕЛ е провела национален съвет, на който е взето единодушно решение да се подкрепи лидера на партията Панос Каменос и е била одобрена постъпката му „Независимите гърци“ да не паднат в капана с вота на недоверие спрямо правителството от „Нова Демокрация“, за да запазят стабилността в страната преди излизането от меморандумите, но също така и за Македония.
„Независимите гърци остават в правителството чрез институционалното си положение като коалиционен партньор, за да дадат последната голяма битка за нашата Македония, с цел да пропадне проектодоговорът от Преспа, когато се стигне до гласуване за ратификацията му в парламента“, обясниха от партията.


Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Задължение на президент на една държава е да подписва законите и договорите, които постига и ратифицира правителството, а не да споделя лични позиции и тълкувания. С тази препоръка към държавния глава на Македония Георги Иванов се обърна академик Владо Камбовски, професор от Правния факултет в Скопие, отбелязва македонското електронно издание „Независен“.
Според Камбовски не бива да бъдат възпрепятствани интеграционните процеси на страната, пътят за които бе отворен с подписването на договора за добросъседство с България и договора за името с Гърция.
„Щом приемаш да бъдеш президент и полагаш клетва, че ще зачиташ Конституцията, тогава е съвсем нормално е да действаш по определен начин. Ако нещо е обвързано с Конституцията, подписването на закон не опира до свободна воля или до позиция. Това е задължение, дълг“, поясни Камбовски.
Коментарите на професора по право са във връзка с отказа на македонския президент да подпише Закона за ратификацията на договора за името, който Атина и Скопие постигнаха след месеци на интензивни дипломатически преговори и усилия.
Заседанието на парламента в Скопие, на което повторно ще бъде гласуван Законът за ратифициране на договора за името, е насрочено за четвъртък, 5 юли. Това стана ясно след проведена по-рано днес среща на председателя на законодателния орган Талат Джафери с координаторите на парламентарните фракции. Събранието на Република Македония ратифицира договора за името на 20 юни, с 69 гласа „за" и 40 „против", а същия ден той бе подписан от Джафери и изпратен до кабинета на президента на Македония Георги Иванов, който отказа да подпише съответния указ. Сега на ход са отново депутатите – за утвърждаването на документа е необходимо мнозинство от 61 гласа „за“. След това договорът отново ще бъде изпратен за подпис от държавния глава на югозападната ни съседка.
Съгласно Конституцията, президентът е длъжен да утвърди закона, но очакванията са, че Иванов ще подходи както и със Закона за официалната употреба на езиците. В тази връзка Джафери вече обяви, че след повторното гласуване на закона той ще бъде предаден за публикуване в „Държавен вестник“ дори и без подписа на Иванов.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Заседанието на парламента в Скопие, на което повторно ще бъде гласуван Законът за ратифициране на договора за името, е насрочено за четвъртък, 5 юли. Това стана ясно след проведена по-рано днес среща на председателя на законодателния орган Талат Джафери с координаторите на парламентарните фракции, съобщава македонското електронно издание A1 On.
Събранието на Република Македония ратифицира договора за името на 20 юни, с 69 гласа „за" и 40 „против", а същия ден той бе подписан от Джафери и изпратен до кабинета на президента на Македония Георги Иванов, който отказа да подпише съответния указ. Сега на ход са отново депутатите – за утвърждаването на документа е необходимо мнозинство от 61 гласа „за“. След това договорът отново ще бъде изпратен за подпис от държавния глава на югозападната ни съседка.
Съгласно Конституцията, президентът е длъжен да утвърди закона, но очакванията са, че Иванов ще подходи както и със Закона за официалната употреба на езиците. В тази връзка Джафери вече обяви, че след повторното гласуване на закона той ще бъде предаден за публикуване в „Държавен вестник“ дори и без подписа на Иванов.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Председателят на македонския парламент Талат Джафери не се отказва да публикува в „Служебен Вестник“ спорните закони за ратификация на Договора за името и Закона за езиците без подписа на президента на страната Георги Иванов, пише македонското електронно издание “Сакам да кажам“.
Председателят на парламента Талат Джафери обяви, че на 5 или 6 юли ще насрочи заседанието, на което депутатите трябва отново да гласуват за ратификация на договора с Гърция след отказа на президента Георги Иванов да подпише закона.
Той обяви, че ако президентът Георги Иванов не подпише и Закона за ратифициране на споразумението с Гърция, също както направи със Закона за използване на езиците до „Служебен вестник“, ще изпрати двата закона за публикуване без подпис на Иванов.
Джафери заяви в петък, че очаква и след повторното гласуване в парламента президентът Георги Иванов да не подпише ратификацията, освен, ако не се реши след получаване на покана от НАТО, да промени мнението си и да подпише указа.
"Ако той не подпише за втори път, това вече се превръща в лоша практика, като се намесва в отговорности, които не му принадлежат. Събранието ще извърши цялата процедура докрай, както трябва", каза Джафери на брифинг пред репортери в петък.
Директорът на "Служебен вестник" Мартин Костовски след изказването на Джафери, че ще изпрати проектозакона за ратифициране на споразумението с Гърция и Закона за употреба на езиците за публикуване без подпис на президента Иванов и заяви пред медиите, че „Служебен вестник“ като институция няма да попречи на прогресивните процеси в страната.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. „На президента на държавата му стана навик да не подписва укази и да се меси в работата на законодателната власт“. С тези думи председателят на парламента на Македония Талат Джафери обясни решението на президента Георге Иванов да не подписва указа за договора с Гърция, предава скопският телевизионен канал „ТВ 21“.
Джафери допълни, че Законът за езиците и проектозаконът за ратификацията на договора ще бъдат изпратени в Държавен вестник само с неговия подпис, с мотива че другата институция, визирайки президентството, не спазва конституцията.
Председателят на парламента поясни, че след повторното гласуване на Закона за езиците, той се е опитал да си уговори среща с Иванов, но не е получил отговор на запитването си.
Според Джафери има два варианта за свикване на референдум за договора с Гърция. Единият е той, като председател на парламента, по предложение на депутатите, да свика пленарно заседание за вземане на решение за свикване на референдум, без да се посочва дата, на която ще се проведе. В този случай референдумът ще може да се проведе от 60 до 90 дена от вземането на решението. Вторият вариант е да се направи искане с конкретна дата, а след това той, като председател на законодателната власт, да изчисли времето, за да бъдат спазени конституционните срокове.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Основната опозиционна партия на Македония ВМРО-ДПМНЕ обвини министър-председателя на страната Зоран Заев и външния министър Никола Димитров, че са сключили споразумение с Гърция, което е вредно и капитулантско, предава македонското електронно издание „Курир“.
Според официално заявление на ВМРО-ДПМНЕ Заев е излъгал гражданите, че страната не е загубила нищо със споразумението. Партията смята, че с това споразумение пряко се засяга идентичността и езика, директно се променя конституцията на страната. Опозиционната партия допълни, че Заев постоянно говори на гражданите, че няма да има промяна в законите и въпреки „тази капитулация“, Македония все още не е започнала преговори за членство в Европейския съюз.
„Получихме само надежда, че ще ги започнем през 2019 г., ако се изпълнят реформите, за които тази неспособна власт цяла година ни лъга, че изпълнява“, пише в заявлението на ВМРО-ДПМНЕ. Партията смята, че такива допълнителни условия се възлагат на държави, за които ЕС не е сигурен, че заслужават място в Съюза.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. "Няма да позволя Президентът да злоупотребява с правомощията, които принадлежат на парламента" - с тези думи председателят на парламента Талат Джафери се обърна към президента, и добави, че с или без неговия подпис, проектозакона за ратифициране на споразумението с Гърция ще бъде публикуван в „Служебен вестник“, предава македонската телевизия TB 21.
"Събранието има задължение и конституционно право да изпълнява решенията си докрай. Всички останали институции, които имат конституционно задължение да следват необходимите процедури, трябва да зачитат конституцията и волята на Събранието и да ги прилагат докрай. За всички възможни колебания за решенията, които са отговорност на Събранието, конституцията предвижда специален орган, а това е Конституционният съд, който е компетентен за стъпките на всеки един гражданин или институция ", каза Джафери.
Законът за ратификация на Договорът с Гърция е втория закон, който македонския президент Георге Иванов отказва да подпише, след Закона за употреба на езиците, който предвижда по-широка употреба на албанския език на институционално ниво. Според Джафери двата закона ще бъдат публикувани в пакет в „Служебен вестник“, дори и без подписа на президента, ако другите конституционни процедури са спазени.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. В четвъртък, 5 юли, македонските депутати отново ще гласуват за договора с Гърция. Председателят на Парламент Талат Джафери призова този път президентът Георги Иванов да подпише указа: първо, защото това е неговото конституционно задължение и второ, да използва момента, който дойде след поканата от НАТО, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
Ако Иванов отново реши да не подпише, това означава, че той въвежда практика на намеса в компетентността на парламента. Джафери допълни, че все още не е получил известие от комисията относно референдума и назначенията на състава на избирателната комисия. Планира се избирането на членовете да се проведе на парламентарната сесия на 17 юли и може би по-рано.
Референдумът ще бъде обявен до края на следващия месец, като датата на самото провеждане трябва да бъде между 60 и 90 дни от обявяването. Според Джафери конституционните промени могат да бъдат изпълнени от началото на октомври до края на годината, въпреки че редовната процедура изисква минимум четири месеца.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Председателят на македонския парламент Талат Джафери обями, че на 5 и 6 юли ще се проведе парламентарна сесия, на която за втори път ще се гласува Закон за ратифициране на споразумението за промяна на името между Македония и Гърция, предава скопското електронно издание „МКД“.
По-рано президентът на Македония Георги Иванов отказа да го подпише при първото му гласуване, защото го смята за противоконституционен и че легитимирането на това споразумение е престъпно действие.
Според Конституцията, законопроектът отива за втори път на гласуване в парламента и ако въпреки първото вето на президента, депутатите гласуват "за", председателят на парламента за втори път изпраща закона подпис при президента.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Правните служби работят за решение, ако президента на Македония Георги Иванов не подпише закона за ратификация на договора за името, заяви в интервю пред македонската телевизия “1ТВ“ премиерът на страната Зоран Заев, цитиран от скопското електронно издание „Плюс инфо“.
„Съжалявам, че президента Иванов пропусна момента с начина, по който се позиционира. Знам, че след успешния референдум всички сме длъжни да се поклоним и да го подкрепим, кой с глас в парламента, кой с подпис. Все още нямам информация дали президента Иванов ще подпише закона за ратификация на договора, но той вече обяви, че няма да го подпише и вероятно няма да го подпише. След това парламентът ще трябва да го гласува отново и след това вече той е длъжен да го подпише. Очаквам той да изпълни това задължение“, подчерта Заев и добави, че правните служби работят за намиране на решение, в случай че Иванов не подпише и втория път.
Според думите на Заев, практиката на държавния глава да не подписва законите, приети за втори път, както той каза, теоретически може да означава, че няма да подпише и следващите 178 закона, приети от парламента.
„Трябва да има решение, за да има време Гърция да изпрати писмото в ЕС и НАТО. В договора пише парламентът да ратифицира договора, а не президента“, заяви Заев.

Превод и редакция: Иван Христов

Главният редактор на аналитическия център „Геополитика.ру“ , генерален директор на Фонда за мониторинг и прогнозиране на разитието на културно-териториалните пространства, ръководител на администрацията на Международното „Евразийско движение“ и автор на редица книги на геополитическа тематика Леонид Савин, свързван с прочутия Александър Дугин, продължи серията си от материали на тема Македония с коментар за ситуацията в страната след подписването на договора за името и прогноза за четири възможни варианта на развитие на събитията“

Москва. След подписаното на 16 юни от премиерите на Македония и Гърция споразумение за преименуване на Република Македония в „Северна Македония“ в страната започнаха масови протестни акции. На 17 юни, когато голям брой демонстранти се събраха пред сградата на парламента, одобрил договора Ципрас-Заев, против тях бе използвана сила. Полицаите, повечето от които от албански произход, биха възрастни хора, жени и деца. Срещу демонстрантите бяха използвани специални средства, включително сълзотворен газ. След това през страната премина вълна от арести.

Независимо от ежедневните шествия на протестиращите в центъра на Скопие, на 20 юни македонският парламент ратифицира споразумението Ципрас Заев, то бе изпратено, съгласно конституцията, за подпис на президента Георги Иванов, но той категорично отказа да подписва този документ. На 20 юни президентът Иванов получи седем дни, за да постави своя подпис.

Ако договорът не бъде подписан, това ще предизвика нова политическа криза, която ще доведе до предсрочни парламентарни избори и промяна в баланса на силите. Западът няма нужда от подобни преобръщания на ситуацията.

<В момента в Македония са възможни четири варианта на развитие на събитията. Три от тях принципно са насочени към един и същи резултат.

Първият сценарий предполага внасяне на импийчмънт на македонския президент Георги Иванов. За това са нужни две трети от гласовете на депутатите, или 81 мандата. Към момента поддръжниците на преименуването на републиката в „Северна Македония“, което ще открие пътя към влизането в НАТО, имат общо 69 гласа. Има сведения, че няклолко човека от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ вече са подкупени. Тази опозиционна партия, която до скоро управляваше за период от 11 години, на практика бездейства, давайки мълчаливото си съгласие за промяната на името на страната. Нещо повече, забелязват се опити от страна на ВМРО-ДПМНЕ да дискредитират участниците в протеста и конкретно партия „Единствена Македония“, чиито представители открито участват в протестните акции. Отчитайки опортюнизма на ВМРО-ДПМНЕ, не е изключено да бъдат подкупени да гласуват в полза на импийчмънт още десетки депутати или чрез пари, или чрез шантаж.

Освен това, самият президент може да свали от себе си пълномощията заради оказвания върху него натиск. Отчитайки това, че срещу първия президент на Македония Киро Глигоров беше извършено покушение, а вторият президент Борис Трайковски загина при самолетна катастрофа (той отказваше да утвърди разделянето на страната в полза на албанците), беспокойството в Македония по повод съдбата на Георги Иванов е напълно обосновано.

Ако действително се реализира импийчмънт или доброволна оставка, ще се проведат избори за президент, който, най-вероятно, ще подпише злополучното споразумение (билет за влизане в НАТО). По-нататък ще последва промяна на македонската конституция и референдумът вече няма да играе никаква роля. Новопоявилата се „Северна Македония“ ще стане федерация и тогава разколът й на етно-религиозен принцип е практически неминуем. Това е голяма стъпка към появяването на „Велика Албания“ на Балканите.

Вторият сценарий предполага, че специалният представител на ООН за разрешаване на спора между Македония и Гърция Матю Нимиц (американски юрист, служил като помощник на президента на САЩ Линдън Джонсън) може да представи споразумението за промяна на името на страната за гласуване в ООН, за да може новата резолюция да отмени предишните резолюции 817 и 845. Нимиц ще координира директно действията си с посланика на САЩ в Македония Джес Бейли, а той ще дава указания на министъра на външните работи Никола Димитров. Този сценарий още не е пуснат в действие, но теоретично е възможен.

Според третия сценарий кризата в Македония може да се удължи. Това също ще доведе до предсрочни парламентарни избори и вероятна промяна на вътрешнополитическия баланс. В този случай ще бъде задействан „план Б“, съгласно който албански въоръжени групировки ще започнат да завземат териториите, за които претендират, с перспектива за повтаряне на косовския сценарий в Македония. Под предлога за обезпечаване на сигурността в Македония там ще бъдат въведени войските на НАТО. Технически това не представлява трудност, тъй като натовският контингент е разположен в съседноо Косово, а при необходимост сили могат да бъдат прехвърлени от България и Гърция. Отчитайки това, че и двете държави имат исторически претенции към Македония, те с готовност ще откликнат на призива на Вашингтон и Брюксел да „поделят“ Македония.

Четвъртият вариант изхожда от друго възможно развитие на събитията при условие, че споразумението Заев-Ципрас не бъде реализирано в скоро време. Гражданските протести могат да наберат сили при активна подкрепа от македонската диаспора. Държавите, заинтересовани в стабилността на Македония и на първо място Сърбия и Русия, може да направят съответстващите ходове на международната арена. Министърът на външните работи на Сърбия Ивижа Дачич вече официално заяви, че Сърбия не одобрява договора за промяна на името на Македония.

По-нататък политически консултации с патриотическите сили в Македония и междунардоно-правова поддръжка могат да блокират възможността за по-нататъшни манипулации на Запада с бъдещето на тази република.

При осъществяването на всеки от първите три сценария, срещу македонската патриотическа опозиция ще има репресии. „Северна Македония“ ще влезе в НАТО, Алиансът ще обкръжи Сърбия отвсякъде и ще я превърне в следващата си жертва. Вероятна е и ликвидация на Македония – част от нейна ще отиде в Албания, а още две части – в Гърция и България. Македония ще спре да съществува като субект на международното право.
Западът действа много бързо и тази спешност е свързана с намерението да се снемат противоречията с Гърция до началото на срещата на върха на НАТО на 11-12 юли, отстранявайки формалните препятствия за приемането на Македония в Алианса.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Бъдещо правителство на „Нова Демокрация“ ще блокира Договора за промяна на името, ако той вече не е ратифициран, заяви лидерът на партията Кириякос Мицотакис в понеделник, предава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Той е завил, че партията му няма да одобри сделката между Атина и Скопие за името на Бившата югославска република Македония, ако гръцкият парламент още не го е ратифицирал, когато Нова демокрация е на власт.
Мицотакис каза, че дори ако БЮРМ е предприела всички стъпки, изисквани от споразумението, консервативното правителство няма да гласува за него, ако сегашният парламент не го е направил.
"Няма да ратифицираме сделката. Нито сега, нито ако я заварим, когато съставим правителство, ако вече не е ратифицирана ", каза той в интервю с телевизионния оператор Skai, цитиран от Ekathimerini.
"Не съм договарял това споразумение, не съм съгласен с много аспекти на това споразумение, няма да гласувам за него нито сега, нито пък ако някога трябва да го ратифицирам."
Той обаче добави, че ако сделката вече е ратифицирана от Атина, тогава "Нова демокрация" ще има "изключително ограничено място за маневриране".

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Гръцкият журналист Алексис Папахелас в коментар за гръцкия вестник Kathimerini пише за договора за името с Македония, вътрешно политическите спорове в Гърция и лидера на „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.

Всеки, който се занимава с политика, трябва да има здрав стомах и много търпение.
До много скоро, членове на елита на Атина често бяха чувани да се оплакват от лидера на „Нова демокрация“: „Кириакос Мицотакис не притежава това, което е нужно. Той трябва да говори повече популистки неща, да казва няколко лъжи, не е толкова лошо“.
Същите хора сега шумно се оплакват: „Това не е правилно. Той е прекалено голям популист относно Скопие. Отиде твърде далеч“. Тези, които искаха лидерът на основната опозиция да прилича повече на бившия министър-председател на страната Андреас Папандреу и по-малко на „Мицотакис“, сега не са доволни.
Въпреки това, „политиката е изкуството на възможното“, както казваше бившият премиер Константин Караманлис. Ако Мицотакис беше подкрепил договора с Бившата югославска република Македония (БЮРМ) е сигурно, че „Нова демокрация“ щеше да потъне в класациите и нова, националистическа и напълно антиевропейска партия щеше да бъде създадена на нейно място, чиято популярност най-вероятно щеше да скочи стремглаво на следващите избори.
Ако изборната система се промени на пропорционална, гръцката политическа система ще бъде силно фрагментирана и крайнодясното ще си осигури влиятелна роля.
От друга страна, политиката е като готвенето. Тя е изкуство, в което точните пропорции са важни, за да се произведе успешна рецепта. Ако добавиш малко повече „патриотизъм“, поемаш риска да изгубиш центристите, които не желаят да изглеждат като отдадени гласоподаватели на никоя специфична партия.
Разумно е, ако Мицотакис си мисли, че е яздил галопиращ кон откакто се сключи договора за името. Опасността е, че може да стигне до там да язди Буцефал, мощният жребец на Александър Велики, който е можел да заведе ездача си където поиска.
Балансът между дясното и умерения център ще изисква сериозно внимание от тук нататък. Мицотакис ясно разбира, че не може да резонира с крайнодясна публика каквото и да прави, защото в техните очи той не е достатъчно десен.
Ясно е, обаче, че планът за разделяне на дясното се провали. Договорът за името помогна на видни партийни деятели да сформират обединен фронт.
„Старата гвардия“ на „Нова демокрация“ ще изпита период на неловкост и апатия. Но със сигурност ще има и други усилия за разделяне на партията, защото старите навици умират трудно.
Мицотакис в момента играе роля, която не му приляга и която едва ли е вярвал, че ще играе. Това беше еднопосочна улица. Ако не го беше направил, щеше да извърши политическо самоубийство или щеше да превърне „Нова демокрация“ в някакъв по-голям вариант на „Потами“.
Критиците, разбира се, ще продължат да изтъкват своите аргументи. Нищо не е по-лесно от това да бъдеш настолен коментатор, наблюдавайки нагорещената политическа сцена в Гърция.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Брюксел. Франция и Холандия е вероятно да се противопоставят на започването на преговори от Европейския съюз с Македония и да отхвърлят кандидатурата на Албания за членство. Това пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, като изразява предположение, че това ще се случи по време на Съвета за външни работи в Брюксел, проведен в събота, и срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 28 и 29 юни.
Външният министър на Гърция Никос Коцияс потвърди, по време на пресконференция на остров Родос в петък, че Франция и Холандия „са повдигнали възраженията си“.
Той допълни, че Германия, Дания и Люксембург са изразили скептицизъм, върху това дали Македония и Албания са направили достатъчно голям прогрес, за да заслужат започването на преговори за присъединяване, но по-късно са оттеглили своите резервации.
Парламентът на Холандия на 14 юни гласува против евентуалната кандидатура на Албания, но случаят на Македония се третира отделно, като се има предвид, че германските депутати подкрепят воденето на преговори с Македония, при строги условия.
Франция напълно е отхвърлила кандидатурата на Албания и вярва, че влизането на Македония в НАТО е адекватна награда засега.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Ако правителството на Македония вземе решение до края на септември да се проведе референдум на държавно ниво, то трябва първо да се внесе предложение в парламента и чрез министерството на правосъдието да се формулира въпроса за референдума, предава македонският телевизионен канал „Телма“.
Техническата подготовка ще започне едва, след като парламентът приеме заключение за провеждане на референдум. Това ще се случи някъде във втората половина на юли, според очакванията на председателя на парламента Талат Джафери.
Бившият председател на парламента Тито Петковски смята, че предложението може да бъде внесено и от група депутати, но това трябва да се случи следващата седмица.
Бившият председател на Държавната избирателна комисия (ДИК) на Македония Александър Новаковски заяви, че законът за референдуми може да претърпи изменения, тъй като не е в пълно съответствие с изборния закон на страната.
Талат Джафери заяви, че ако е нужно, парламентът може да стигне до промяна на закона за референдуми. Той допълни, че изборът на новия състав на ДИК може да бъде през следващата седмица.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. От кабинета на президента на Македония Георге Иванов няма никаква информация за взето решение във връзка с указа за закона за ратификация на договора за името, въпреки че тя беше гласувана преди няколко дена в парламента, предава скопският телевизионен канал „Алсат-М“.
Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс потвърди, че в понеделник писмено ще бъдат уведомени Европейския съюз и НАТО, че Гърция премахва ветото за съседа си. С това гръцката страна изпълнява първото задължение от договора за името.
„В моя дипломатически офис от вчера подготвяме писмата. Реших да ги подпиша в неделя в Брюксел, за да бъдат доставени в понеделник в ЕС и НАТО. В писмата се казва, че съм информиран от другата страна за ратификацията на договора в парламента и че според поетите задължения и предпоставки, можем да продължим напред“, заяви Коцияс.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Прилеп. „Имаме наистина исторически договор, приветстван от целия демократичен свят, с който се укрепва и гарантира нашата идентичност, заяви генералният секретар на СДСМ Александър Кирацовски, при посещението си в Прилеп и Охрид, предава македонският „Фокус“.
„Македонски език, македонец, те са гарантирани и никой няма да може да ги оспорва. Като поколение имаме уникален шанс да придобием членство в НАТО и да започнем преговори, а в последствие и да станем пълноправни членове на Европейския съюз. Да не го изпускаме, а на референдум да кажем ДА за влизане в ЕС и НАТО, да кажем ДА за гарантирана македонска идентичност, ДА за нашето, македонско бъдеще“, заяви Кирацовски.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Ще има референдум за името. С това искане на опозицията премиерът Зоран Заев заяви, че е съгласен. Според него остава да се реши дали той ще бъде консултативен или задължителен. Заев каза, че резултатът от референдума трябва да бъде спазван от всички институции и граждани, предава македонският телевизионен канал Алсат -М.
Лидерът на опозицията Християн Мицкоски заяви, че няма да се противопостави на решението на народа, ако референдумът е демократичен и обвързващ. Въпреки че договорът за имена все още не е напълно приет, Мицковски още от сега се съмнява в достоверността на резултатите.
Необходимо е да се създаде Държавна изборна комисия (ДИК) за организиране на референдума. Имената на 41-те кандидати за временни членове на ДИК са публикувани в петък.
Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Това споразумение отрича македонската национална идентичност, заяви депутатът от СДСМ Ферид Мухич пред македонския телевизионен "Канал 5", цитиран от МКД.
„Безпрецедентното споразумение с Гърция е най-безсмисленото и най-парадоксално споразумение. Камък върху камък не остана от нас. Аз съм 27 години срещу това споразумение“, каза депутатът от парламентарната група на СДСМ, професор Ферид Мухич .
Как мога да гласувам "за" споразумението, когато в този момент не бях в парламента“. Така Мухич отговори на твърдението на журналиста, че според парламентарните служби той е гласувал "за" споразумението с Гърция. Докладът на официалния сайт на парламента гласи, че е гласувал "за" ратификацията на споразумението.
Според Мухич със споразумението се заличават всички етноси в Македония не само македонците, но и албанци, турци, власи, роми ...
"Целта на промяната на името е да се преначертае картата на Балканите и да се отделят ясно мюсюлманите и християните. Премиерът Зоран Заев беше достатъчно смел, че най-накрая да докара нещата до тук и когато прие това споразумение, това означава, че е бил принуден да го направи. Гражданите не трябва да гласуват за промяна на името. Това споразумение отрича македонската национална идентичност ", каза Мухич.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Депутатът от СДСМ Ферид Мухич гласува против необходимостта от гласуване на споразумението с Гърция по бързата процедура, а на следващия ден, според доклада на парламента той е гласувал "за" този договор, нещо, което точно според депутата не е възможно, защото той деня е бил извън страната, пише македонското електронно издание Курир.
Въпреки че Мухич каза, че не е в списъка, от доклада на официалната страна на Парламента се вижда, че той е гласувал "за" ратификацията на споразумението.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Скопие. Проведе се пореден протест срещу промяната на името на Македония, съобщава македонската редакция на радио Свободна Европа.
Протест на няколкостотин граждани срещу промяната на името на страната се проведе пред македонския парламент и тази вечер. Демонстрантите искат оставката на правителството. Те призоваха президента Георге Иванов да не подписва закона за ратифициране на Договора за уреждане на спора за името между Македония и Гърция.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Брюксел. Европейската комисия препоръчва започването на преговори за членство на Македония и Албания в Европейския съюз. Говорителката на Европейската комисия Мая Коциянчич каза днес, че решението ще се съдържа в тазгодишните доклади за напредъка на страната. Сега решението е в ръцете на Съвета на Европейския съюз, съобщи телевизионният канал TB21.
Във вторник Съветът на ЕС планира да обсъди въпроса на сесия в Люксембург. След това от министрите се очаква да решат дали ЕС ще започне преговори със страните.
"Комисията публикува докладите и препоръча на Съвета да започне преговори с двете страни - Македония и Албания. Решението остава да бъде взето от Съвета, държавите-членки и ЕС. Наистина сме увеличили ангажимента си към региона. Интеграцията му е полезна за страните от района, за Европа и за нейната сигурност, заяви Мая Коциянчич, говорителка на Европейската комисия.

Превод и редакция: Юлиян Марков

София. Гръцката страна отблъсква македонизма от себе си и го насочва срещу България. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ Кирил Дрезов - преподавател по европейска политика в университета Кийл, Великобритания. Според него сделката за името на Македония е голям удар за България, който обаче още не е осъзнат. „От гръцка страна можеха да бъдат избрани всякакви имена, но бе избрано точно това, върху което от години има възражение от българска страна. Това беше неприятен акт на Гърция. Ако България се държеше като страна в ЕС, която яростно отстоява своите интереси, това щеше да бъде казано ясно от правителството. ЕС не е свързан с премълчаване на собствения интерес. Сегашната българска външна политика не е политика на страна от Sъюза, а политика на постоянно снижаване“ каза той. Кирил Дрезов допълни, че името Северна Македония е било наложено от външния министър на Гърция Никоц Кодзиaс, който не крие насочената срещу България цел на направения избор. Дрезов каза още, че използвайки като параван ЕС, българското правителство прикрива своята безгръбначност.

Лондон. Правителството на Великобритания изпрати честитки до премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас за подписването на договора за името на 17 юни, както и за неговата ратификация в македонския парламент, съобщиха от посолството на Обединеното кралство в Скопие, предава македонското електронно издание Радио „Свободна Европа“.
Великобритания, както посочват от дипломатическата мисия, смята, че разрешаването на спора за името ще открие евроатлантическия път на страната. Ще се отворят, допълва се в съобщението и значителни възможности за двете страни, както и за по-широкия регион, чрез по-голямата сигурност и просперитет.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Премиерът на Македония Зоран Заев заяви в петък, че ще се консултира с коалиционните партньори и опозицията в страната за организирането на референдума за промяна на името на държавата, предава скопското електронно издание „Фокус“.
„За такъв изключително важен въпрос, като този за референдума, трябва да има съгласие между властта, опозицията и коалиционните партньори, с които ще се разговаря дали той да бъде консултативен или обвързващ“, заяви Заев.
Той вярва, че референдумът ще бъде успешен.
„Не дай Боже да не успее“, моли се премиерът.

Превод и редакция: Иван Христов

Родос. Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс заяви в петък, че в неделя ще подпише, а в понеделник сутринта ще изпрати писмата до ЕС и НАТО, че неговата страна няма да се противопостави на евроатлантическата интеграция на Македония, предава македонската електронна медия Радио „Свободна Европа“.
След конференция за стабилност и сигурност в Родос, той потвърди, че е получил нотата от македонското МВнР за ратификацията на договора за името, а в понеделник Гърция ще изпълни нейната част от задълженията.
Според Коцияс, за да има напредък „е нужен позитивен отговор от Съветът на Европейския съюз, а там има много пречки“, тъй като, както изтъкна гръцкият дипломат, има страни, които се противопоставят на това сега да се даде дата за започване на преговори с ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг очаква Македония да получи покана за членство в Алианса на следващата среща на върха на организацията, предава македонското електронно издание Радио „Свободна Европа“.
„Това, което може да се очаква на следващата среща на върха на НАТО е покана за бившата югорепублика да започне присъединителни преговори за членство в Алианса, а след това, когато договорът между Скопие и Атина бъде финализиран с референдум, ще можем да поканим страната да бъде пълноправна членка на НАТО“, заяви Столтенберг пред „Свободна Европа“.
Генералният секретар заяви, че е оптимист по отношение на Македония и се надява и очаква на срещата на върха да бъде взето такова решение.
„Разбира се, надявам се, че на референдумът мнозинството ще се изкаже в подкрепа на договора, защото това е исторически шанс за влизане в НАТО и гражданите на БЮРМ трябва да го използват, да кажат „да“ и страната да стане членка на Алианса“, обясни Столтенберг.

Превод и редакция: Иван Христов

Солун. Лидерът на основната гръцка опозиционна партия „Нова Демокрация“ Кириакос Мицотакис започва серия от посещения в северната провинция на страната Македония с визита в Кукуш, където ще присъства на мероприятията по случай 105-ата годишнина от завладяването на града, пише електронното издание на гръцкия вестник „То Вима“.
Фракцията даде ясно да се разбере, че няма да гласува за ратификация на договора за името между Атина и Скопие, както подчерта отново говорителят на партията Мария Спираки.
„Край Преспа Ципрас прие лошо споразумение. Огромното мнозинство от гърците са наранени от факта, че правителството на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и АНЕЛ (Независимите гърци) не се съобрази с техните чувства. Правителството на (премиера Алексис) Ципрас и (министъра на отбраната и лидер на АНЕЛ Панос) Каменос приеха това, което нито една гръцка власт до този момент не е – съществуването на македонска нация и на македонски език“, заяви Спираки.
Тя също коментира и позитивните отзиви за сделката в чужбина. „Ако правителството на (бившия премиер от „Нова Демокрация Йоргос) Караманлис (през 2008) беше се съгласило на приемането на нашия съсед в НАТО под името Бивша югославска република Македония (БЮРМ), всички щяха да аплодират това. Ние сме основната опозиционна партия и политическа сила, която е преминала през историята на Гърция като защитник на националните интереси“, подчерта говорителят на фракцията.
Много в „Нова Демокрация“ вярват, че споразумението по въпроса за името на Македония може да е край на сътрудничеството между СИРИЗА и АНЕЛ, което ще се отрази на правителството , коментира „То Вима“.
„Независимите гърци“ прави неща, които противоречат на исканията на избирателите им, продължава гръцкият вестник, но депутатите от СИРИЗА, които представляват северногръцки области, също са под сериозно напрежение от електората си.
Лидерът на АНЕЛ Панос Камеонос заяви, че фракцията няма да гласува за ратификация на договора, но и че ще поиска то да бъде гласувано с мнозинство от три пети, или 180 депутати в 300 местния парламент.
В отговор на това, говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос заяви в хода на пресконференция, че СИРИЗА няма да допусне договорът да се гласува с мнозинство от три пети и че ако „Независимите гърци“ гласуват против, Радикалната левица ще поиска вот на недоверие срещу собственото си правителство.
Междувременно, продължава „То Вима“, Мицотакис е влязъл в контакт с високопоставени еврочиновници и настоява за голяма отстъпка при изплащането на огромните гръцки заеми към международните кредитори.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Македонският професор по право Димитър Апасиев, който е член на ръководството на партията „Левица“, твърди, че Конституционният съд на Македония ще се окаже една от пречките пред договора за името. Съгласно думите му, КС най-вероятно ще анулира споразумението, обявявайки го за противоконституционно, отбелязва електронното издание на водещия сръбски вестник „Вечерне Новости“.
Апасиев заяви, че нито едно междуправителствено споразумение, дори това за ново име на Македония, не е по-силно от Основния закон на страната. Професорът по право припомни, че ако КС вземе решение да отмени споразумението, то ситуацията няма да бъде безпрецедентна – през 2002 г. той анулира договора с Гърция за изграждането на газопровода ОКТА.
Тогава КС постанови, че споразумението за ОКТА, подписано през 1999 г. от двете правителства, е противоконституционно.

Превод и редакция: Тереза Герова

Солун. Вместо да подобри, договорът за името може да влоши отношенията между Гърция и Македония и двете нации. Това предупреди Кириакос Мицотакис, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Гърция „Нова демокрация“, съобщава скопското електронно издание A1 On.
В речта си на конференцията Export Summit VΙ в Солун, Мицотакис детайлно и обширно коментира договора между Македония и Гърция и негативните последици, които той може да нанесе не само в обществен, но и в икономически аспект.
Лидерът на „Нова демокрация“ представи накратко икономическите отношения между Скопие и Атина, като заяви, че гръцкият износ през миналата година е достигнал 642 милиона евро, в сравнение с 556 милиона евро през 2016 г., а вносът е възлизал на около 225 милиона евро.
„Успоредно с това, всяка година имаме около три милиона пристигащи туристи от Македония. Всичко това показва, че въпреки неразрешен 27 г. спор в нашите двустранни отношения, въпреки почти 10-годишната икономическа криза в Гърция, въпреки техническите и административните проблеми на митниците, нашите икономически отношения останаха близки. По същество приятелските отношения между двата народа също се запазиха. И по никакъв начин не бяха засегнати от спора за името. Но сега те са в опасност от сериозно подкопаване на така повърхностния и национално нестабилен избор на Ципрас. Това споразумение, вместо да облекчава проблемите, може в крайна сметка да отрови отношенията на двете страни и да съживи страстите на други времена“, предупреди Мицотакис.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. В публичното пространство вече се появи информация за възможните дати за провеждане на референдума за договора с Гърция за името, предава скопската телевизия „Канал 5“ , като уточнява, че спряганите в медиите дати са 9 или 16 септември.
Първата от тях вероятно ще отпадне, за да не се свързва с референдума за македонската независимост. В средата на месец юли, твърдят медиите, се планира парламентът да официално да обяви референдума, на който гражданите ще се произнесат дали са съгласни с промяна на името на страната им в името на членството в ЕС и НАТО.
В тази насока ще бъде формулиран въпросът на референдума. Очаква се срещите на върха на ЕС в края на юни и на НАТО в средата на юли да бъдат решаващи за резултатите от плебисцита в Македония.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Управляващият в Скопие СДМС реагира със съобщение на изявленията, направени по-рано от председателя на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, който заяви, че партията му няма да приеме резултатите от референдума за договора за името, ако той не бъде обявен за задължителен. В тази връзка СДСМ разпространи съобщение, в което увери, че „волята на гражданите на референдума е обвързваща“, предава скопската телевизия „Канал 5“.
„Договорът не е капитулация, а значителен исторически успех за нация, която е била отхвърляна и оспорвана... Мицковски, гражданите ще имат последната дума. Волята на гражданите на референдума е обвързваща", отговориха от СДМС.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие/Атина. Все още няма информация дали Гърция е изпратила писма до Европейския съюз и НАТО, с които да ги информира, че са отстранени пречките за интеграцията на Македония в двете международни организации, пише електронното издание на скопския вестник „Независен“, като припомня, че в сряда Министерството на външните работи на югозападната ни съседка е изпратило нота до външнополитическото ведомство в Атина, с което го информира за ратифицирането на договора за името.
Съгласно договора, след ратифицирането в македонския парламент, Гърция има задължение да уведоми председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че дава подкрепа за начало на преговорите за членството на Македония в ЕС. С друго посмо Атина трябва да уведоми генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че подкрепя отправянето на покана за присъединяване на Македония към Алианса.
Законът за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на спора, както е описан в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 817 и 845 от 1993 г., прекратяване на Временното споразумение от 1995 г. и установяването на стратегическо партньорство бе приет в сряда след гласуване в парламента в Скопие, на което опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не присъства.
Споразумението между Скопие и Атина официалното име на държавата да бъде променено на „Република Северна Македония“ или „Северна Македония“ (съкратен вариант). Споразумението признава македонския език като част от групата южнославянски езици. Гражданството е македонско/гражданин на Република Северна Македония - във всички документи за пътуване. Последната дума за споразумението ще бъде на македонските граждани, които ще гласуват референдум през есента.
Споразумението за решаване на спора за името между Македония и Гърция бе подписано на 17 юни 2018 г. от министрите на външните работи на двете страни Никола Димитров и Никос Коцияс в Псарадес, на гръцкия бряг на Преспанското езеро.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви, че премиерът на Македония Зоран Заев се занимава с политиканство, вместо да подобрява пряко икономиката, с което да се подобри и качеството на живот на гражданите, предава македонската електронна медия „Курир“.
„Политиканството е това, „не знаем как да решим реалните проблеми на гражданите“. Единият иска да се изтъкне и казва „това ще направим“, другият играе със стратегията „плаши албанците с ВМРО-ДПМНЕ““, заяви Мицкоски.
Според него с подобно политиканство може да се съберат само 80 000 до 90 000 гласа, а за повече ще трябва да предложат нещо повече, нещо с което да се подобри качеството на живот, а това, според него, може да се направи само чрез преките икономически резултати.
„Хайде да седнем всички заедно и да направим това място по-добро за живот. Тогава ще има решение за всички други политически проблеми. Но най-напред да направим гражданите щастливи“, заяви лидерът на ВМРО-ДПМНЕ.
Той добави още, че ще се бори за върховенството на закона, подобряване на демокрацията и да направи живота на гражданите на Република Македония, независимо от етническата им принадлежност, по-добър.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие/Атина. Гръцкият журналист Нотис Пападопулос в статия за гръцкия вестник Kathimerini пише за договора между Македония и Гърция за промяна на името и как той, макар и с много недостатъци, е приемлив, тъй като разрешава спора и позволява на двете страни да изградят приятелски отношения. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.

Мой близък приятел, който произвежда добре позната марка гръцко вино в северна Гърция, наскоро ми казва че неговият представител в Канада го е помолил няколко пъти да смени етикетите на бутилките си, които да обясняват че виното се произвежда в Македония. Много потребители, обяснява представителят, се объркват и вярват, че виното е направено в Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ).
Това е само една от многото възмутителни истории около спора за името с БЮРМ, който, след 25-годишен застой, за жалост завърши с губенето на правото на изключителна употреба на името „Македония“ от Гърция. Целият свят – 140 държави – вече са признали съседната държава под името „Република Македония“, докато почти всеки чужденец, който чуе думата „Македония“, смята че става въпрос за БЮРМ.
Договорът представен от правителството на премиера Алексис Ципрас включва промяна на името на БЮРМ на Северна Македония, в реда на това, за което Гърция настояваше в последните няколко години: добавянето на географско определение. В същото време, договорът принуждава нашият съсед да промени своята конституция, да приеме че няма връзка с античната гръцка история и да демонтира кичозния „Дисниленд“ на тема Александър Велики, който е инсталиран в страната.
Въпреки това, обратно на това което се търсеше, споразумението припознава че гражданите на БЮРМ – предимно славяни и албанци – говорят несъществуващ „македонски“ език и се наричат „македонци“. Очевидно, този договор не е това, което гръцката страна би желала.
Все пак, при никакви обстоятелства този договор не е неприемлив, какво остава за предателски, тъй като разрешава най-големия проблем (името) и води до нормализация на нашите отношения със слаб, но ценен съсед, върху който Анкара и Москва са хвърлили поглед.
Дори е възможно, ако Ципрас беше реагирал адекватно и беше потърсил начин да сътрудничи с опозицията, вместо да се опитва да ги раздели и да спечели политически дивиденти от това, възприятието на договора от народа на Гърция да беше много по-различно.
Парадоксът в тази ситуация е, че ако развитието на събитията продължи в настоящата посока, основният опозиционен лидер Кирякос Мицотакис (може би в сътрудничество с лидера на Движение за промяна Фофи Дженимата) ще бъде този, който ще получи възможността през 2019 година да приложи този договор като част от ново правителство и да поеме инициативата за по-нататъшна подкрепа на Скопие.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. „Ние сме славяни“, заяви министърът на външните работи на Македония Никола Димитров по време на интервю за телевизионното предаване „Топ Тема“ по македонската телевизия „Телма“, пише гръцкият вестник Protothema.
Когато той бе запитан за това кога смята, че е започнала македонската история, Димитров заяви че това е въпрос за историците и че той самият е адвокат. „Но като гражданин, знам че езикът ми е един от южнославянските езици, както е и нашата култура, нашата традиция. Смятам че наистина е здравословно за нас да бъдем горди с това, което е наше и вярвам че това приключение (архаизация) трябва да приключи“, допълни той.
Димитров изтъкна, че правителството ще заеме позиция в референдума за договора с Гърция и ще уважи неговия изход. „Ще излизаме всеки ден, по десет пъти и по сто пъти, за да обясним защо смятаме че това споразумение е добро и защо трябва да се придвижи напред. Не знам какви ще са възгледите на опозицията. Но това правителство и това парламентарно мнозинство ще уважи волята на хората. Убеден съм, че хората ще подкрепят това усилие и страховете ще бъдат разсеяни“, отбеляза външният министър.
Попитан защо Македония е приела името да бъде за свободна употреба, или „erga omnes“, Димитров отговори:
„Защото в противен случай нямаше да има споразумение. Това беше позицията на Атина и нямам съмнения за това. Ако настоявахме за двойната формула, нямаше да има споразумение“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви в интервю за македонската телевизия „Алсат-М“, че договорът с Гърция е капитулантски договор, който в много отношения значи приемане на гръцките позиции, предава македонското електронно издание „Курир“.
Мицкоски подчерта, че когато има договор, е логично да се поставят интересите на едната и на другата страна и решението да се вземе в рамките на тези интереси.
„В този случай нашата страна абсолютно капитулира и прие ултиматум от противниковата страна. Не твърдя, че договорът трябва да бъде симетрично 50-50, нека да бъде асиметричен, но нека не бъде 100-0 за противника. През изминалите шест месеца имаме едно ексхибиционистично водене на преговори. Знам, че те нямат капацитета да се справят с реалните проблеми на гражданите в областта на икономиката, здравеопазването и всичко останало“, заяви той.
Според Мицкоски няма визия за воденето на страната, а както са потвърдили и скорошните преговори, в дипломацията се води катастрофална политика, която е донесла абсолютна катастрофа за Република Македония.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Бившият председател на Конституционния съд на Македония Трендафил Ивановски заяви пред македонската електронна медия „Фактор“, че за договора с Гърция има ясно определение в международното право, но за съжаление може да се усложни работата, за да се търсят правомощията на Конституционния съд.
„Международните договори в името на държавата се сключват от президента на Републиката и правителството в определени законово утвърдени случаи. Когато един международен договор се сключи, той подлежи на ратификация, а след нея договорът е този, който влиза в сила. Но заради формалностите, един акт трябва да бъде обявен, за да бъде цялостно завършен, а за неговото обнародване трябва да бъде публикуван в Държавен вестник, за който се изисква подпис от страна на президента на държавата. Тъй като самият закон е за ратифициране на договор за публикуване, с други думи самият акт на неговото обявяване е малко по-различен от редовната система. Знаем, че президентът на републиката вече обяви, че няма да сложи своя подпис под договора, но никой не търси от него подпис, тъй като договорът ще бъде подписан от този, който вече го е направил. От друга страна, дали президентът иска да допринесе за по-нататъшното цивилизационно развитие на Македония и нейният път напред, или иска да бъде твърд, той се опитва по някакъв начин да не дава подписа си на договора. Той смята, че го спира по този начин. Може и формално да го забави, но следва връщане в парламента, повторно гласуване и ако отново се гласува с над 61 гласа, тогава ще е длъжен да го подпише“, заяви Ивановски.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. „Единственият виновник за това, което се случва на Македония, без значение от етническите общности, които живеят в страната ни, си има име и презиме – това е Зоран Заев“, заяви в четвъртък председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски в гостуването си на македонската телевизия „Алсат-М“, предава македонското електронно издание „Курир“.
Според Мицкоски, обвиненията за националистически лозунги и скандирания на протестите на ВМРО-ДПМНЕ не са истина. Той посочи, че на двата скорошни протеста, организирани от партията му, не са забелязани подобни неща.
„В миналото, аз съм бил свидетел, и в този период бяха част от Изпълнителния комитет, на един или два протеста, в които са се чули подобни викове, но ние като политическа партия сме се разграничили от тях“, допълни още лидерът на ВМРО-ДПМНЕ.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Атина/Тирана. Гърция и Албания вървят към споразумение в предстоящите дни за разрешаване на двустранните си висящи въпроси, пише гръцкото електронно издание Kathimerini.
Според информациите, двете страни ще търсят сключването на споразумение преди срещата на върха на европейските външни министри на 25 юни.
Очаква се Атина и Тирана да подпишат споразумение за разграничаване на ексклузивните икономически зони на двете страни, прекратяване на състоянието на война, което е още в сила от Втората световна война, и осигуряването на права на етническите гърци в Албания.
Гръцкото правителство категорично отрече, че в преговорите ще влезе спорният въпрос за исканията на чамската етническа група.
Чамите, които са албанска етническа група, твърдят, че имат право върху собствеността, която са оставили в Гърция, след като са били изгонени по време на Втората световна война.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие/Атина. Все още няма потвърждение от външните министерства на Македония и Гърция, дали Атина е изпратил известие до НАТО, че са отстранени пречките за изпращане на покана към Скопие, предава скопският телевизионен канал „ТВ 21“.
В интервю за „Ал Джазира“ македонският премиер Зоран Заев, запитан дали е възможно отстъпка от гръцката страна с писмото, което трябва да се прати до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, като резултат от силния отпор на гръцката опозиция, той заяви че не очаква никакви пречки.
„Убеден съм, че това което е дефинирано с договора, а то разбира се почита гръцката страна и гражданите ѝ, ще се изпълни, както е уточнено. Имаме предвид все пак, че президентът Иванов може да направи някои пречки. Но подписването и обявяването е решено, ще бъде намерено решение и на това“, заяви Заев.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. Министърът на външните работи на Македония Никола Димитров заяви, че за да бъде успешен референдумът за името на страната, избирателната активност трябва да бъде висока, но в момента опозицията все още има колебания как да действа и дали да призове към участие. Той допълни, че в предстоящия период ще има консултации по този въпрос, предава македонското електронно издание „НОВА ТВ“.
Министърът на външните работи призова правителството и опозицията да поемат отговорността, защото гражданите „трудно гласуват“ и припомни, че на последните президентски избори избирателната активност е била ниска. През 2008 г. всички политически партии в Македония се споразумяха и намалиха избирателната активност за избор на държавен глава от 50% на 40%, за да се предотврати възможността вотът да се провали, ако някоя партия реши да ги бойкотира.
От правителството съобщават, че не мислят да се намаля минималната избирателна активност, за да може референдумът да бъде признат и че през следващия период ще се опитат да убедят гражданите масово да подкрепят споразумението с Гърция.
Същевременно от министерството на правосъдието съобщават, че все още не е решено дали референдумът ще бъде задължителен или консултативен, но посочват думите на министър-председателя Зоран Заев, че „резултатите от референдума ще се спазват независимо дали ще бъде задължителна или консултативен“.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Широка коалиция за евроатлантическа Македония е начинът, по който управляващите партии вероятно ще водят кампанията за предстоящия референдум за споразумението с Гърция, съобщават партийни функционери от управляващото мнозинство за скопския телевизионен канал „24 Вести“ .
Според въпросните източници министър-председателят Зоран Заев и председателят на албанската етническа партия ДСИ Али Ахмети вероятно ще предложат тази идея и на по-малките партии и етнически общности, както и на гражданския сектор. Целта е да се обединят всички партии и граждани, които подкрепят евроатлантическото бъдеще на страната.
Управляващата партия СДСМ смята, че всички алтернативи а възможни. Решението ще се вземе от партийните органи.
От ДСИ поясняват, че замисълът е да се води кампания, в която лексиката няма да бъде с националистически послания и в която ще има позоваване на общуването и съжителството, независимо от етническата принадлежност на гражданите.
„Идеята е точно това - да се обединят всички граждани, които желаят доброто на Македония и виждат страната като част от европейското семейство“, съобщава ДСИ.
Според досегашните им изказвания, а и заради положителното им гласуване за ратифицирането на договора в парламента, се очаква за референдума да лобират по-малките партии на Мендух Тачи, Африм Гаши, Билал Касами и Зиядин Села.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Управляващата македонска партия СДСМ реагира на обвиненията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, че със споразумението с Гърция ще има промяна на химна и на държавните символи. Социалдемократите заявиха, че те не са били част от договора, не са били обсъждани на преговорите, което означава, че нито ще бъдат променяни, нито тяхната употреба е поставена под въпрос, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
От СДСМ изтъкнаха, че споразумението гарантира македонската идентичност, която „никога повече няма да бъде оспорвана и отричана от другите“ и чрез него се отваря пътят на страната към евроатлантическата интеграция, която е основен национален език.
„В интерес на гражданите и държавата ще бъде ВМРО-ДПМНЕ да спре с лъжливите твърдения, да покаже елементарна отговорност към тях“, пише в официално заявление на СДСМ.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Основната опозиционна македонска партия ВМРО-ДПМНЕ обвини правителството , че с договора с Гърция за името е приело и пълна промяна на учебниците в страната. Според нея под въпрос е поставен и химнът на страната. Партията смята договора за „етноцид“ и прочистване на цяла нация, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
ВМРО-ДПМНЕ обвини министър-председателя Зоран Заев и депутатите от парламентарното мнозинство, че заради тях съществителното Македония ще бъде изтрито от конституцията, че ще забранят употребата на всички форми на прилагателното „македонски“ в институциите.
Опозиционната партия обвинява Заев, че този договор е вреден, излиза от рамките на ООН и нарушава националните и държавните позиции.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Родос. На Гръцкия остров Родос външните министри на Гърция и на Албания Никос Коцияс и Дитмир Бушати установиха окончателния текст на Споразумението за разрешаването на откритите въпроси между двете държави, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Според албанските медии документът се очаква да бъде подписан на срещата на високо равнище на ЕС, която ще се проведе на 28 и 29 юни, от министър-председателите Еди Рама и Алексис Ципрас. Същите източници добавят, че въпреки че вече всичко е договорено в договора, тъй като Атина отказа да включи разпоредба за чамите (етническите албанци в Епир), може да възникнат проблеми с позицията на президента на Албания Илир Мета.
От медиите в Тирана оценяват положително, че в споразумението е договорена морската граница между Гърция и Албания и че има решение около правата на гръцкото малцинство в Албания.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Основната македонска опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ излезе с коментар, че споразумението за името с Гърция не е нито патриотично, нито укрепва македонската идентичност. Тя заяви, че споразумението е вредно, излиза от рамките на ООН и нарушава националните и държавни позиции, предава македонското електронно издание „Курир“.
В официална своя реакция ВМРО-ДМПНЕ обвинява министър-председателя Зоран Заев, че той доброволно се е отказал от езика и идентичността с приемането на по-нататъшни разяснения. „Заявленията на гръцките министър-председател и външен министър Алексис Ципрас и Никос Коцияс, че в тези преговори не са дали нищо, а са получили много, са най-доброто доказателство що за договор е подписан от Заев“, пише в официалното заявление на опозиционната партия.
От там заявиха, че договорът създава единствено задължения за Македония и че Заев не може да оправдае „своето капитулиращо действие н нищо“.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие . Журналистът от скопския „Независен весник“ Александра Митевска преди, че преди точно две години президентът Георги Иванов е обвинен от опозиционната тогава партия СДСМ, че е нарушил конституцията заради масовите подслушвания, но нейната инициатива завършва без успех.
Сега Иванов отново е изправен пред заплаха от импийчмънт, но при други обстоятелства, предвид променения график на правомощията в законодателната власт. И в двата случая повод са опитите на държавния глава да саботира политиката на лидера на СДСМ Зоран Заев - тогава по отношение на корупционните скандали, които произлязоха от "опозиционните бомби", а сега за споразумението с Гърция, което международната общност класифицира като "исторически".
Съобщението за импийчмънт дойде лично от премиера Заев след като Иванов намекна, че вероятно няма да подпише ратификацията на споразумението с Гърция.
Но заплахата от Заев не е уплашила Иванов. Той се излезе вчера с писмена декларация, в която призовава премиера незабавно да повдигне процедура за импийчмънт срещу него и подчерта, че позицията му по отношение на договора за името е окончателна и остава непроменена.
„ Призовавам Заев, със същото мнозинство от две трети, което е необходимо за промяна на Конституцията, веднага да започне процедура за определяне на отговорността на президента, т.е. импийчмънт“, посочва Иванов в писмената декларация до медиите.
Заев пък в интервю за "Канал 5" заяви, че има желание за увеличи парламентарното мнозинство и че това ще се направи единствено за импийчмънт на президента.
Според македонската конституция президентът е отговорен за нарушаването на Конституцията и законите при упражняване на правата и задълженията си. Процедурата по определяне на отговорността на председателя се инициира от парламента с мнозинство от две трети (най-малко 80 гласа) от общия брой на депутатите. Същевременно най-малко шестима от девет съдии в Конституционния съд на Македония би трябвало да се произнесат, че Иванов е нарушил Конституцията. Ако Конституционният съд определи отговорността, функцията на държавния глава ще бъде прекратена.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Законът, с който бе ратифициран Преспанският договор вече е на бюрото на държавния глава на Македония Георги Иванов. Той разполага със седем дни, за да подпише указа за утвърждаването му, но вече е ясно, че няма да му даде благословията си. Скопската телевизия „Канал 5“ търси отговор на въпроса дали Иванов може да блокира договора, постигнат между Скопие и Атина след месеци на интензивни преговори и дипломатически усилия.
Дали ветото на президента Иванов ще блокира изпълнението на споразумението с Гърция? Това е основният въпрос, който вълнува македонското общество днес. Процедурата е ясна. Ако и след 7 дни президентът не подпише закона за ратификацията, трябва да уведоми парламента, който ще повтори процедурата с гласуването. При втория вот е необходимо мнозинство от 61 депутата. Като се има предвид, че законът вече получи подкрепата на 69 народни представители, това едва ли ще бъде проблем. След това обаче законът отново ще бъде предаден за подпис от президента, който - в съответствие с член 75 от Конституцията, е длъжен да го подпише.
Въпреки това, това не е гаранция, че Иванов ще го направи. Телевизията припомня как държавният глава на югозападната ни съседка процедира със Закона за употребата на езиците, който остана в някое от чекмеджетата на бюрото му.
Въпреки че си приличат, двата случая са различни. За закона за езиците Иванов даде пояснения на възраженията си по почти всички членове. Нито една от забележките му не бе приета от парламента, така че прибягването до т.нар. джобно вето може да бъде разбрано. Но в случая със Закона за ратификацията става дума за утвърждаване на международен договор - следователно не е възможно внасянето на някакви изменения в него. Отказът да бъде подписан и след повторното гласуване в парламента в Скопие може да се счита за сериозно нарушение на конституционните правомощия на държавния глава.
Вече е известно, че ако се стигне до подобен сценарий, председателят на парламента Талат Джафери ще изпрати договора за публикуване в Държавен вестник без подписа на Иванов, за да започнат процедурите за организиране на предвидения референдум. Парламентарното мнозинство вероятно ще задейства процедура за установяване на отговорността на президента, т.е. импийчмънт.
След като законът бъде публикуван в Държавен вестник, ще се счита, че той е влязъл в сила. Това означава, че ще може да бъде оспорен пред Конституционния съд. Вече бяха дадени и такива заявки от отделни политици и партии. Тук обаче също има спорни моменти – като например дали Конституционният съд може да оценява международно споразумение.
Някои адвокати се позовават на член 118 от Основния закон и уверяват, че органът няма подобно правомощие. Съгласно този член всички договори, ратифицирани съгласно Конституцията, са част от вътрешния правен ред и не могат да бъдат променяни със закон.
Но има юристи, които са на противоположно мнение. Като аргумент те използват прецедента от 2002 г., когато Конституционният съд отмени споразумението с Гърция за газопровода.
Тогава съдиите се позоваха на компетентността, произтичаща от член 110 на Основния закон, според който Конституционният съд решава дали законодателството е в съответствие с него.
Кой от двата варианта ще се случи в казуса с договора за името, предстои да стане ясно.

Превод и редакция: Тереза Герова