София. ПП АБВ организира дискусия за развитието на отношенията между България и Македония, за да се предложат мерки в защита на националните ни интереси. Президентът на България в периода 2002-2010 година и основател на АБВ Георги Първанов обърна внимание, че в речта си в европарламента премиерът Зоран Заев за първи път е споменал и българите при изброяването на етносите в Македония. Според него това показва, че умереният натиск на някои фактори в България в последната година дава резултат. „На 1 и 2 август миналата година, когато полагаха цветя на паметника на Гоце Делчев, ние българите отсъствахме“, коментира Първанов. Той заяви, че народите на България и Македония са най-близките, но новото сближаване между двете страни е евроатлантически мотивирано, а не произлиза от осъзнато етническо родство в миналото. Георги Първанов беше категоричен, че постигането на съгласие с Македония по ключовия въпрос за Илинденско-Преображенското въстание е много важно. Партията реагира и на думите на Зоран Заев, че въстанието е македонско. Тогава от АБВ заявиха, че общото между България и Македония е в единното национално съмосъзнание на населението по територията на сегашните две държави. Георги Първанов прогнозира, че темата няма да приключи с предстоящия референдум за името на Македония. „Името Илинденска Македония не мина не заради нашите власти и дипломация, напротив външният министър приветства името, а заради гръцката съпротива“, обясни той. Според него точно името Илинденска Македония е в основата на политиката за утвърждаване на македонска идентичност. „Останала ни е ролята на страж на „опожарената територия“ на миналото по македонския въпрос“, коментира Първанов.
От АБВ отново настояха в Договора за добросъседство с Македония да се дефинира понятието обща история. При срещата си с премиера Бойко Борисов на 4 септември ръководството на партията се обяви за единна общобългарска позиция по общата история на България и Македония. Председателят на АБВ обясни, че понятието обща история трябва да се дефинира ясно, от гледна точка на науката и на истинността. АБВ изрази безпокойството си от мълчанието на институциите ни по въпроса за името на Македония, както и за грубото погазване на историческата истина.
Биляна ИВАНОВА

София. Много е важно да се постигне съгласието по ключови въпроси като Илинденско-Преображенското въстание. Това каза Георги Първанов, президент на България в периода 2002-2010 година и основател на АБВ на дискусия на тема: „Развитието на отношенията между Р България и Р Македония и предложения за мерки в защита на националните интереси на страната ни“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Трябва да докажем, че имаме обща история с Македония и да я дефинираме“, обяви той. „Междудисциплинарната комисия по Договора с Македония има много работа, дали ще я свърши не знам“, коментира Георги Първанов. „Опасявам се, че нещата няма да приключат след референдума в края на месеца. Името Илинденска Македония не мина не заради нашите власти и дипломация, напротив външният министър приветства името, а заради гръцката съпротива“, обясни той. „От дистанцията на краткото време твърдя, че Илинденска Македония не мина, но е в основата на тяхната политика за утвърждаване на македонска идентичност“, заяви Георги Първанов. „Останала ни е ролята на страж на „опожарената територия“ на миналото по македонския въпрос“, каза още той.
Биляна ИВАНОВА

София. Българските политически партии „ВМРО“ и „Атака“ се стремят към прилагане на договора за добросъседство между Македония и България и искат, както те го нарекоха, Македония да престане с присвояването и грешната интерпретация на българската история, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров обяви искането пред медиите и добави, че вече са изготвени приложения. Според него, договорът за добросъседство позволява такава промяна.
„Като цяло, в приложението се казва, че Македония трябва да се въздържа от всякакви спекулации и присвояване на исторически събития и личности. Накратко, искаме македонската държава да престане с небрежните си действия, които са свързани с нашата история и предизвикват безпокойство“, заяви Сидеров.
„ВМРО“ пък съобщи, че „техните предшественици никога не са правили разлика между македонец и българин“. „Това са две думи за едно и също нещо“, заявиха от партията.
От „ВМРО“ допълниха, че от една страна разбират, че македонският премиер Зоран Заев е в деликатна позиция с предстоящия референдум, но от друга страна му напомнят, че България ще има последната дума за влизане на Македония в Европейския съюз.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Благоевград. Договорът ни за добросъседство с Македония и преговорите за името й с Гърция дадоха на съседката ни дата за преговори за ЕС и покана за НАТО. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на официалната церемония по време на честването на Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на Радио „Фокус“ - Пирин. „Уважаеми благоевградчани, военнослужещи, гвардейци, гости, приятели, колеги - поколения политици проявяваха желание, упоритост - не успяваха“, каза Борисов, като припомни, че миналата година българското и македонското правителство са успели да подпишат Договора за добросъседство между двете държави. „Не вярвахме и ние, че ще успеем, но проявихме храброст и го подписахме. Нещо, което обикновено пораждаше бой. Не спор – бой. Заедно с колегата Заев и неговия кабинет миналата година отидохме в Скопие на гроба на нашия светец и герой Гоце Делчев. Сега Зоран Заев с неговите колеги е тук да се поклони и да сложим венците пред паметника му. Заедно бяхме на 24 май в Рим. Почетохме заедно светите ни братя апостоли Кирил и Методий. Положихме огромна, макар и тиха дипломация“, каза премиерът. Той поздрави гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския си колега Зоран Заев, че един десетилетен спор за името на Македония е преодолян. „И се надяваме да завърши“, коментира Борисов.
Ливия НИНОВА

Благоевград. Днес честваме и първата годишнина от подписването на Договора за добросъседство с България. Това каза премиерът на Македония Зоран Заев на тържественото отбелязване на 115-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Благоевград, предаде репортер на Радио „Фокус“- Пирин. „На тази историческа дата надминахме разликите. Определихме договора като точка за общото ни бъдеще. Няма по-голяма символика от това, младите македонци и българи показаха висока историческа отговорност“, обяви македонският премиер. „Изпращаме силно послание към региона и към света, че така се гради приятелство и добросъседство, така се развива сътрудничество, така се мисли за националния, регионалния и общия мир, така се осигурява стабилност“, коментира Зоран Заев. „Сграбчихме момента, който отвори перспективи, значими за двустранните ни отношения, за европейската интеграция на Македония и за стабилността и просперитета на целия ни регион“, посочи той. „Днес тук пред паметника на великана и революционер Гоце Делчев, който преди повече от един век знаеше, че ще утрешната зора ще дойде и за нас, сред сегашните и бъдещите поколения отбелязваме 115 години от Илинденско-Преображенското въстание. Изразявам силна благодарност към България, че мога да бъда част от тази светиня“, каза още Зоран Заев.

Скопие. Руското влияние в Македония бележи спад от години и всяка стъпка към НАТО и ЕС намалява още повече неговите проявления. Това е мнението на бившия македонски посланик Нано Ружин, който твърди, че руското ще идва повече от съседни държави, които имат близки връзки с Москва, отколкото от самата Русия. Все пак, добавя бившият дипломат, опасността от увеличаване на руското влияние в региона е много малка, тъй като кажи-речи целите Западни Балкани са ориентирани към евроатлантическа интеграция, предава излъчващият на албански скопски телевизионен канал „Алсат – М“.
Ружин смята, че протестите срещу договора са демократично право, но, според него, не е такова издигането на руското знаме в хода на демонстрациите. Обвинения спрямо Янко Бачев (лидерът на малката проруска македонска партия „Единна Македония), който заяви, че руското влияние ще се завърне в страната и региона до няколко години, отправи и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, който отбеляза, че неговата партия не подкрепя политиките на Бачев.
Все пак, отбелязва „Алсат – М“, позицията на лидерът на „Единна Македония“ остава същата – че бъдещето на Македония зависи от Русия, а не от НАТО и ЕС, които, според него, са вредни за македонския народ.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Македонският професор по право Димитър Апасиев, който е член на ръководството на партията „Левица“, твърди, че Конституционният съд на Македония ще се окаже една от пречките пред договора за името. Съгласно думите му, КС най-вероятно ще анулира споразумението, обявявайки го за противоконституционно, отбелязва електронното издание на водещия сръбски вестник „Вечерне Новости“.
Апасиев заяви, че нито едно междуправителствено споразумение, дори това за ново име на Македония, не е по-силно от Основния закон на страната. Професорът по право припомни, че ако КС вземе решение да отмени споразумението, то ситуацията няма да бъде безпрецедентна – през 2002 г. той анулира договора с Гърция за изграждането на газопровода ОКТА.
Тогава КС постанови, че споразумението за ОКТА, подписано през 1999 г. от двете правителства, е противоконституционно.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. В интервю за скопското електронно издание „Република“ публикувано на 16 ноември 2017 година бившият премиер на Македония Никола Груевски, докато все още беше председател на ВМРО-ДПМНЕ, говореше и за преговорите за името с Гърция, заявявайки че членството в НАТО е бил приоритет и на неговото правителство, но че пречка за реализацията на този стремеж е било името и идентичността, предава македонската медия „Либертас“.
Ето и част от интервюто:

Вие казвате идентичност?
Груевски: Да, името е част от идентичността и намерението е идентичността да следва съдбата на името, по един или друг начин.

Какво ще рече „по един или друг начин“?
Груевски: Гърция не приема да имаме договор, който би минал в техния парламент, в който нашият език и националност биха се написали на английски като „македонски“, т.е. „macedonian“. Това значи, че не е готова да приеме нашата идентичност и изисква, и ще изисква, различни форми, за да не се случи това. Една от тези форми е и в договора въобще да не се третира идентичност чрез формата на името, на езика и на нацията. Това би ни накарало да се радваме, по-точно да се продадем, че не сме сменили идентичността си, но истината няма да е такава, защото Гърция няма да позволи никъде в международните политически институции да пише „macedonian“ за нашия език или нация. Сега вече, с тази нова власт, и това би минало.

***
Сега в договора, който беше подписан между Зоран Заев и Алексис Ципрас, този въпрос е решен в полза на Македония и тя получава правото да използва прилагателното „македонски“ и за езика и за всичко, което произтича от идентичността и езика. Езикът ще бъде македонски/macedonian без бележки под линия, националността е македонска/гражданин на Република Северна Македония.
Въпреки това Груевски, в реакциите обявени на своята „Фейсбук“ страница, след обявяването на договора не даде подкрепата си нито за цялостния договор, нито за тази част от него, за която в интервюто преди седем месеца твърдеше, че няма как да бъде в полза на македонската страна. Напротив, той написа, че „съдържанието на този договор е национална катастрофа“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Скопие. „Единственият виновник за това, което се случва на Македония, без значение от етническите общности, които живеят в страната ни, си има име и презиме – това е Зоран Заев“, заяви в четвъртък председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски в гостуването си на македонската телевизия „Алсат-М“, предава македонското електронно издание „Курир“.
Според Мицкоски, обвиненията за националистически лозунги и скандирания на протестите на ВМРО-ДПМНЕ не са истина. Той посочи, че на двата скорошни протеста, организирани от партията му, не са забелязани подобни неща.
„В миналото, аз съм бил свидетел, и в този период бяха част от Изпълнителния комитет, на един или два протеста, в които са се чули подобни викове, но ние като политическа партия сме се разграничили от тях“, допълни още лидерът на ВМРО-ДПМНЕ.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Атина. Коментирайки изявлението на лидера на „Независими гърци“ Панос Каменос, който увери, че ще настоява договорът за името на Македония да не бъде гласуван с обикновено мнозинство, от най-голямата опозиционна партия в страната „Нова демокрация“ заявиха, че няма да участват във вота независимо какво ще бъде необходимото мнозинство за приемането на документа, отбелязва скопското електронно издание „Слободен печат“.
„Изявлението, че споразумението от Преспа трябва да се ратифицира от 180 депутати, но и че (Панос Каменос) ще гласува против, ще остане в историята като въплъщение на политическото унижение. „Нова демокрация“, разбира се, няма да подкрепи споразумението, независимо какъв вид мнозинство ще изберат Ципрас и Каменос за гласуването в парламента. Заедно подписаха и заедно носят отговорността да завършат нещата, които вече са направили за сметка на Гърция“, коментираха от партията, като призоваха отново са провеждането на избори възможно най-скоро.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. В авторска статия за електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini журналистът Том Елис търси отговор на въпроса каква е целта на демонстрациите за защита на „гръцкия характер на Македония“. Агенция „Фокус“ привежда превод на текста без редакторска намеса.

В условията на демокрация хората се изразяват по различни начини - най-вече като пускат бюлетини в избирателните урни, но също така и като излизат по улиците и площадите, за да заявят твърдо позициите си. Правото на участие в мирни демонстрации е един от основните аспекти на свободата на изразяване.

Имайки предвид това, присъствах на няколко митинга в началото на 90-те години срещу признаването на северната съседка на Гърция под името „Македония". След като прекарах почти целия си живот в чужбина, не участвах в демонстрациите, организирани в Атина и Солун, но присъствах на тези във Вашингтон и Ню Йорк. През май 1992 г. стоях пред Белия дом в опит да убедя САЩ да се откажат от решението да признаят бившата югославска република. Смея да кажа, че мобилизирането на гръцките диаспори - с архиепископ Яковос в САЩ, в комбинация с каналите за контакти на Константинос Мицотакис с администрацията на Джордж Буш Старши, носеха плодове и признание - поне за 12 години.

Също така присъствах на протеста пред централата на ООН в Ню Йорк през януари 1993 г., когато започнаха преговори за името и организацията обмисляше искането на Скопие да се присъедини към редиците й. И тук смятам, че протестиращите са допринесли за частичния успех на усилията.
Съветът за сигурност описа името „Нова Македония" като добро решение, докато Скопие се присъедини към организацията, но с временното име Бивша югославска република Македония (БЮРМ), което мнозина смятат за унизително, ако не и обидно.

С други думи, присъствах на митингите, които имаха значение; тези, които са били ценни от гледна точка на обстоятелствата. Беше време, когато страната все още не беше получила официално име и имаше разумни очаквания, че компетентното политическо ръководство в Гърция - както правителството, така и опозицията - в координация с гръцката диаспора, би могло да осигури най-добрия възможен резултат. Беше време, когато дори абсолютистките позиции, които представихме като протестиращи, бяха „оръжия", които гръцкото правителство би могло да използва.
Но след като БЮРМ се присъедини към ООН с временно име, което съдържаше термина „Македония" и по-късно беше призната от почти всички страни в света като „Република Македония", ситуацията се промени. За пореден път гражданите имат, разбира се, правото да протестират. Но каква е тяхната стратегическа цел този път?

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Като партия, която ще състави следващото правителство на Гърция, „Нова демокрация“ ще използва всички дипломатически и политически средства, и контакти, за да променим негативната развръзка за страната след подписания договор за името на Македония. Това увери отговорникът за външна политика на най-голямата опозиционна партия в Гърция Йоргос Кумуцакос, отбелязва скопското електронно издание „Стандард“, като уточнява, че съответните изявления политикът е направил в интервю за телевизия Antena.
Кумуцакос още вендъж подчерта категорично, че няма шанс „Нова демокрация“ да подкрепи споразумението между Македония и Гърция, и че няма да гласува за ратифицирането му, когато настъпи моментът за вота в парламента в Атина.
„Ако и когато състави правителство, „Нова демокрация“ ще направи всичко - всичко, което е на разположение, дипломатически и политически средства, контакти, за да се промени и да се отстрани всичко негативно договора“, отбеляза Кумуцакос. Коментирайки сделката, той заяви, че правителството „при най-добрите възможни обстоятелства сключи най-лошата възможна сделка".
„Съчетанието на името Северна Македония с приемане на македонски език и македонска националност, тази комбинация е експлозивна. Това наистина е основа на нов иредентизъм. Защо? Тъй като има Северна Македония и очевидно Южна Македония - в очите на Скопие, не в нашите, за нас има само една Македония. Така че комбинацията от Южна Македония и македонци, които живеят там, е взривоопасна“, обясни политикът на „Нова демокрация“.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Председателят на македонската парламентарна комисия по европейските въпроси Артан Груби подари вратовръзката си на министъра на външните работи Никола Димитров на заседанието, на което бе одобрен договора с Гърция. Той го направи по същия начин, по който премиера Зоран Заев подари своята вратовръзка на гръцкия си колега Алексис Ципрас в преспанското село Псаредес (Нивици) веднага след подписването на договора за името в неделя, пише скопското електронно издание „Сакам да кажам“.
В сряда договорът отива за ратификация на пленарна сесия.
Заседанието на парламентарната комисия бе бойкотирано от депутатите на ВМРО-ДПМНЕ.
Депутатът от ДСИ (Демократическия съюз за интеграция) Артан Гръби заяви, че е подарил вратовръзката на Димитров по случай постигнатия успех и успешното завършване на работата в Комисията по европейските въпроси.
„На заседанието на Комисията писахме история. Исторически речи, исторически решения за бъдещето на нашата страна. След постигнатия успех подарих вратовръзката си на Никола. Взаимните усилия ни сближиха още повече, сплотиха ни усилията да осигурим сигурно бъдеще за идните поколения“, заяви Груби след края на заседанието на Комисията.
Изданието пише, че Комисията е одобрила с десет гласа „за“ договора за името с Гърция и е предложила на парламента да внесе проектозакона за ратификация на Окончателната спогодба за разрешаване на различията, описани в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 817 (1993) и 845 (1993), за преустановяване на действието на Временната спогодба от 1995 година и за изграждане на стратегическо партньорство между страните.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс, в интервю пред гръцката телевизия „Антена“, отхвърли твърденията на депутата от парламента в Атина Димитрис Каменос, който беше единственият от управляващата коалиция, който гласува в подкрепа на вота на недоверие срещу правителството на премиера Алексис Ципрас, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
„Не дадохме нищо, за да получим нещо в замяна, постигнахме най-добрия договор, в който взехме предвид нашите и техните интереси. Трябва да живеем в мир“, заяви Коцияс.
Спекулациите, пише македонската медия, че заради договора с Македония Атина ще получи награда по отношение на своя дълг, който възлиза на 318 милиарда евро, се появи в навечерието на срещата на Еврогрупата след два дена в Брюксел, на която Гърция се надява да започне да изплува от антикризисните мерки, с които живее вече 8 години. Гръцките медии също написаха подробно за предполагаемата сделка между Атина и Берлин, че строгата мярка за съкращаване на пенсиите ще бъде отложена с шест месеца като германски дар за Гърция за решението на спора за името.
Попитан защо Гърция няма да проведе референдум за договора, Коцияс каза, че гърците не променят Конституцията си или името си, за да трябва народът да решава. Относно реакциите в обществото на включването на македонски език и държавност в договора, той отговори – „и другата страна имаше свои червени линии“.
„По отношението на въпроса за Македония и македонците, именно това е червената линия, която те поставиха в преговорите и за която заявиха, че няма да преговарят, защото искат да запазят своето самоопределение. Ако не им го дадеш и отречеш правото им, признато ООН, да се наричат така, както искат, договор нямаше да има“, поясни външният министър на Гърция.
Със свой коментар за договореното име Северна Македония излезе и директорът на българския институт за исторически изследвания Даниел Вачков, според когото, новото име на страната може да предизвика негативни импликации спрямо България в бъдеще.
„Обективно, името крие опасност за определени претенции в даден момент. Известно е, че Пиринска Македония е чисто географски включена в тази идея за Северна Македония. Разбира се, трябва да кажем, че Македония никога не е била разделена по този начин – на северна и южна. Македония е разделена на Вардарска, Пиринска и Егейска“ заяви Вачков.
Българският учен е един от членовете на българо-македонската комисия, която трябва да разгледа общата история, обяснява „Канал 5“. Той отбеляза, че македонските учебници трябва да претърпят сериозни промени, особено в частта, в която се описва как след подялбата на Македония, македонците в Пиринска Македония са били подложени на терор и денационализация.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. След като скопското електронно издание „Фокус“ е потърсило реакция от бившия македонски премиер Никола Груевски за коментарите на настоящия Зоран Заев, че още през 2012 година правителството на ВМРО-ДПМНЕ е приело името „Горна Македония“ за всички употреби („ерга омнес“), бившият председател на основната опозиционна партия излезе с реакция на своята „Фейсбук“ страница.
„Най-доброто опровержение за това, което говори Заев е факторът време. Този фактор показва, че аз и ВМРО-ДПМНЕ разговаряхме за преодоляване на различията около името, както ни задължава резолюцията на ООН, но не променихме името и идентичността цели 11 години. А той прие и изпълнява промяна на името „ерга омнес“ с промяна на Конституцията, което недвусмислено влияе и за промяна на идентичността. И с много отстъпки в договора, които никога не са били предмет разговор, да не говорим за отстъпки. Извън коментар е било да се приеме „ерга омнес“, което значи и промяна на конституционното име на Северна или Горна или каквато и да е Македония. А съм се бил отказал и от идентичността. Само името на магистралата е нервирало гърците и затова те са пропуснали тази възможност. Такъв договор, с такива елементи в него, с такива отстъпки в членовете на договора, не съм могъл да приема, тъй като част от приетите неща не са ни ги искали от другата страна“, написа Груевски.
Той добави също, че правителството иска да отклони вниманието и да се говори за всичко друго, но не и за този договор, който, както заяви бившият премиер, наистина е национална катастрофа.
„Това е само един пример. Според договора на Заев, баща ми, който е роден в Леринско, на 15-ина километра от днешната граница, е част от историята, за която Гърция получи ексклузивно право с договора и има правото, между другото, да прокара своята идентичност и в тази част на историята, а аз, неговият син, който съм роден от другата страна на границата, нямам такова право. И така е с хиляди други македонци, не само тези, които са с потекло от тази част на Македония. Но и за тези, които са с корени в нашата част на Македония. Кой е този умник, който превърна административната граница, която съществува днес, в историческа граница и такава между идентичностите. И има цял куп такива нелогичности в този договор“, заключи Груевски.

Превод и редакция: Иван Христов

София. С името Северна Македония се цели дестабилизация на Балканите и постоянно напрежение между християнските държави в тях, коментира икономистът Йоаким Каламарис пред Радио "Фокус". „Името ще продължи да се използва като Македония, а Северна ще остане в историята. При положение, че при тази спогодба официалният език се описва като македонски, и като идентичност - македонец, то отнема правото от останалите страни, дори исторически, тоест, няма да има право един да казва - аз съм от Македония, или един гражданин на Серес да каже - аз съм от Македония, при положение, че вече ратифицирането и признаването от гръцка страна му отнема това право. Така че, официалното ратифициране от Гърция създава повече конфликт, а не по-малко. При положение, че те ще имат правото да се наричат македонци и всеки един може да се спори дори в едно кафене с тях, това ще има наказателен аспект в международното и местното право. Проблемът е сериозен“, коментира той. Йоаким Каламарис каза още, че гръцкият премиер Ципрас ще остане в политическата история на региона като разрушител на всичко постигнато, а партията му СИРИЗА няма да спечели следващите избори и той няма да бъде вече премиер.

Скопие. Министър-председателят на Македония Зоран Заев заяви по време на телевизионно интервю, че парламентарното мнозинство ще бъде увеличено до две трети, ако това е необходимо за началото на процедура по импийчмънт на президента на страната Георги Иванов, предава македонската електронна медия „МКД“.
Министър-председателят допусна тази възможност, докато обясняваше усилията за прилагането на споразумението с Гърция за името.
По-рано президентът обяви, че ще се противопостави на ратификацията на споразумението. Това е първият път, в който Заев дава сигнал, че може да бъде стартирана процедура за импийчмънт на държавния глава.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Министър-председателят на югозападната ни съседка Зоран Заев разкри, че неговият предшественик на поста Никола Груевски е приел вариантите за промяна на името за цялостна употреба, включващи географско определение, предава македонският „Фокус“.
„Когато съдът обяви преговорите за името, това не бе първият път, когато бе прието име с географско определение и „ерга омнес“. Никола Груевски прие Северна или Горна Македония още през 2012 г, без да бъде определена идентичността. Т.е без Гърция да приеме идентичността и езика“ на македонците, заяви Зоран Заев. Той допълни, че тогава Гърция не е приела предложението, защото е била провокирана от Скопие през 2014 г.
Заев обясни, че не е разкрил информацията по време на преговорите за името, за да не навреди на позициите на Скопие при разговорите.



Превод и редакция: Виктор Турмаков

Флорина. Партията на македонците в Гърция „Виножито“ ( „Дъга“) след подписването на споразумението за името обяви, че е против промяната на конституционното име на Македония, предава македонската електронна медия „МКД“.
Новото име, според „Виножито“, е лошо, защото пряко предполага разделена територия. Партията смята, че изнудването не може да обезсили демократичната воля на македонския народ, изразена преди 27 години.
"Но ние сме доволни, че гражданите на Република Македония ще имат последната дума на референдум“, пише в официално заявление на извънпарламентарната партия.
От там добавят, че договорът е непълен, тъй като чрез географските показатели в официалните имена на държавите в света се злоупотребява с националистическата риторика и подобни разрушителни политики.
В договора като положително се оценява запазването на македонския език и националност, но конституционните промени са отчаяни усилия на властите в Гърция да „разделят“ македонците в Република Македония и тези извън нейните граници.
„Виножито“ напомня, че те действат като гръцки граждани, които търсят демократизация на държавата чрез признаването на техните права на малцинствата.
„Само тогава нашата страна ще стане европейска демокрация и това споразумение ще бъде пълно. Докато това не се случи, македонското малцинство ще продължи борбата заедно с другите малцинства и с действителните демократи в държавата“, пише в изявлението.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс разкритикува протестиращите срещу постигнатото споразумение за името на Македония, като подчерта, че „договор без компромис има само по време на война“, предава скопската телевизия „Канал 5“.
„Същите, които сега протестират в Гърция, приветстват съседите (от Македония) с голяма радост като клиенти през цялата година“, отбелязва първият дипломат на Атина.
Основната опозиционна партия в Гърция „Нова Демокрация“ разкритикува споразумението за разрешаване на спора за името, подписано в неделя от премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев на брега на Преспанското езеро. Партията излезе с изявление във връзка с подписването, в което се казва, че споразумението е изключително важно за гръцките национални интереси и с него се признават македонския език и идентичност.
„Това е тъжен ден за Гърция, но също е и Ден на срама“ за премиера Алексис Ципрас и неговия коалиционен партньор Панос Каменос (председател на крайнодясната партия „Независими гърци“ (АНЕЛ) и министър на отбраната), заявиха от партията, като обвиниха правителството, че „обвързват Гърция със сделка, която създава свършени факти, които ще бъдат изключително трудни за отмяна в бъдеще“.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Демонстрантите, които се събраха пред сградата на парламента в Скопие в знак на протест срещу договора за името, твърдят, че полицейските служители са приложили срещу тях неправомерна сила и че не е имало причина за използването на шокови гранати и сълзотворен газ. На свой ред от Министерството на вътрешните работи на югозападната ни съседка увериха, че полицията е действала в съответствие с оценката за ситуацията на място, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Участниците в протестите се оплакват, че сред тях e имало жени с малки деца, както и възрастни граждани, които са били ранени от шоковите бомби. Сред ранените са актрисата Арна Шияк, която бе приета в болница с наранявания и на двата крака. Във видеобръщение, публикувано в социалната мрежа „Фейсбук“ Шияк твърди, че полицията е употребила шокови гранати, за да сплаши гражданите.
„Не бях единствената ранена, не получихме никакво предупреждение от полицията, че ще има атака или реакция по тяхна преценка. Седяхме, когато пред краката ми падна шокова граната. Полицията извърши това умишлено, за да причини наранявания и да всее страх сред хората“, уверена е Шияк.
В отговор от МВР на Македония заявиха, че полицията е действала в съответствие с оценката на състоянието на терена и е предприела всички мерки и действия, за да се предотврати по-нататъшно нарушаване на обществения ред и спокойствие. Тълпата, според МВР, е била агресивна и се опитала да влезе в парламента, като избута предпазната ограда пред сградата на законодателния орган в Скопие.
„По време на вчерашния митинг в Скопие пред сградата на парламента някои от протестиращите, много от които маскирани, отстраниха предпазната ограда и започнаха да хвърлят камъни, пиротехнически средства и други предмети към сградата на парламента и полицейския кордон, същевременно опитвайки се за да влязат в парламента“, заяви говорителят на МВР Тони Ангеловски.
Десет полицейски служители бяха ранени по време на протеста в неделя, като седмина от тях потърсиха медицинска помощ. Полицията арестува 26 протестиращи, включително петима непълнолетни.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. В статия за електронното издание на скопския вестник „Нова Македония“ професорът по право Димитър Апасиев извежда четири спорни законови точки, които според него се съдържат в договора за името, подписан от министрите на външните работи на Македония и Гърция - Никола Димитров и Никос Коцияс в село Нивици (Псарадес) в неделя.

1. Първият спорен момент във вече подписаното споразумение между Македония и Гърция е, че македонският външен министър Никола Димитров, съгласно член 119 от Конституцията на Република Македония, изобщо няма мандат да сложи подписа си, тъй като този договор не е технически, по същество е идентификационен . Преспанското споразумение навлиза във вътрешни въпроси в рамките на конституционното право, което означава, че единственият, който има мандат да подписва подобни договори е президентът на Република Македония.
Заговорниците в плана да бъде заобиколен президента на страната в изпълнението на Преспанския договор залагат на аргумента, че бившият президент Киро Глигоров също не е подписал Временното споразумение с Гърция от 1995 година. Но трябва да подчертая, че Законът за сключване и ратификация на международни договори е приет през 1998 г. (три години след Временното споразумение) и оттогава влиза в сила правилото президентът да подписва закон за ратификация. Това означава, че с отказа на Георги Иванов да подпише Закона за ратифициране на договора (както той вече обяви, че ще направи), т.е. след суспензивното действие (след първото гласуване в парламента) и след „джобното вето“ (след повторното утвърждаване в парламента), настъпва ситуация, както със Закона за употребата на езиците: няма подпис - няма закон.
Без подпис от президента Законът за ратифициране на Преспанския договор, дори да бъде публикуван в „Държавен вестник", ще бъде отменено от Конституционния съд. Първата причина за отмяната ще бъде техническа – именно поради липсата на подпис от държавния глава.

2. Всъщност Конституционният съд не е компетентен да разглежда международните споразумения, но е компетентен да преценява законосъобразността на Закона за ратифициране. В тази връзка трябва да се знае, че Конституционният съд вече е извършил прецедент, като премахна международно двустранно споразумение. Това се случи през 2002 г., когато бе отменено двустранно споразумение за газопровод, подписан през 1999 г. от правителството на ВМРО-ДПМНЕ начело с тогавашния премиер Любчо Георгиевски.

3. В закона, за да се промени решение, същата процедура трябва да бъде извършена в момента на неговото приемане. По този начин законът се променя със закон, референдум с референдум. Така че референдумът трябва да бъде задължителен, а тук вече се появяват проблеми... След това, въпреки че гръцката страна, която според Преспанския договор се задължава да не проведе референдум, опозицията все пак може да инициира провеждането на такъв. И въз основа на резултатите от този референдум, гръцкият Конституционен съд може да отхвърли споразумението.

4. Последната пречка е фактът, че мандатът на президента на Република Македония Георги Иванов продължава до май 2019 г. (което означава, че дотогава няма да бъде подписан Законът за ратифициране на Преспанския договор), а мандатът на гръцкия премиер Ципрас, до септември 2019 г. Всичко това показва, че е невъзможна мисия Преспанското споразумение да влезе в сила до края на годината.


Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Гръцкият външен министър Никос Коцияс разкритикува основната опозиционна партия в страната „Нова Демокрация“ заради позициите ѝ относно спора за името, предава македонското електронно издание „Свободна Европа“.
Коцияс повтори позицията си, че опозиционните партии и в Македония, и в Гърция имат еднакви позиции и допълни, че „Нова демокрация“ работи като партиен филиал на ВМРО-ДПМНЕ в Атина“.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Правителството на Македония утвърди проектозакона за договора с Гърция за промяната на името на страната. Пресслужбата на правителството съобщава, че законопроектът ще бъде представен на парламента за ратификация, предава ТАСС.
Прилагането на споразумението ще се провежда поетапно. Той ще встъпи в сила, след като и двете страни се съгласят с него в съответствие с вътрешните им процедури.
Спорът между Македония и Гърция по повод името на бившата югославска република, което съвпада с наименованието на една от гръцките области се води повече от 25 години. В неделя външните министри на двете страни Никола Димитров и Никос Коцияс подписаха споразумение, според което страната се преименува на Република Северна Македония.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. По-малко от 24 часа след неговото подписване започна процесът за ратифициране в македонския парламент на споразумението за името с Гърция. Правителството внесе проектозакона в парламента с европейско знаме, което означава поставянето на приоритет в разглеждането му но и че то не може да продължи повече от три дни, предава македанският телевизионен „Канал 5“ .
Президентът на Македония Георги Иванов няколко пъти заяви, че няма да подпише този закон след ратифицирането му, защото е разрушителен за страната. Според специалистите е възможно той да блокира споразумението с т.нар. „джобно вето“. ,
Междувременно започват да текат срокове. Вицепремиерът и министър на външните работи на България, Екатерина Захариева заяви, че след постигането на споразумението с Гърция, ЕС в началото на следващата седмица би могъл да даде зелена светлина за започване на преговори със Скопие.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Македонският депутат от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошовски заяви, че Европа няма парламент, в който да се прескочи комисията по външна политика, за да се ратифицира двустранен или международен договор, предава електронното издание на македонският „Независим Вестник“.
Милошовски е председател на парламентарната комисия по външна политика, през която трябва да премине споразумението с Гърция, преди да бъде ратифицирано. Въпреки това, предвид това, че правителството бележи договора с европейско знаме, сега той се „придвижва“ към Комисията по европейските въпроси, председателствана Артан Груби от ДСИ и където дискусията ще бъде ограничена до максимум три дни.
Според Милошовски по този начин правителството цели да прокара ратификацията в парламента с възможно най-малко обсъждане.
„С това се пренебрегва процедурата за ратификация на договора и се прескача парламентарното тяло, както беше направено със Закона за езиците. Такива прецеденти не се случват в други парламенти“, допълни той.
Ратифицирането на договора в парламента е условие, което трябва да се изпълни от македонските власти, за да може гръцката страна да уведоми ЕС и НАТО, че е преодоляна пречката пред продължаване на интеграционните процеси на Македония. В този случай, важно е това да се случи преди началото на срещата на високо равнище на Европейския съвет в края на месеца, с оглед на очакванията Македония да получи дата за начало на преговорите с ЕС
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Македонският вицепремиер по икономическите въпроси Кочо Ангушев заяви, че референдумът за името на страната ще се проведе в законоустановения срок. Той не уточни нищо конкретно, заявявайки, че всичко, което е поставено, ще бъде изпълнено, предава македонският „Фокус“.
„ Не бих могъл да отговоря на този въпрос, защото е извън пределите на икономиката и на това, което водя. Но това, което със сигурност мога да ви кажа е, че референдумът ще бъде в законоустановения срок, както е посочено. Това, което мога само да ви гарантирам е, че това, което е постановено, ще бъде проведено“, подчерта Ангушев на пресконференция.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Гръцкият външен министър Никос Коцияс заяви, че правителството на страната има предвид всички възможни варианти за развитието на ситуацията и че националните интересите на страната са защитени, а договорът със Скопие ще влезе в сила едва след приключването на необходимите конституционни промени, предава македонската електронна медия „Макфакс“.
Коцияс заяви, че целта на Гърция е да има приятелска държава или партньор на северната си граница, което е значително по-добър от възможността, според него „бившата югославска република да стане общност, доминирана от Турция, или да се разпадне и да отвори пътя на Велика Албания и България“.
Гръцкият министър смята, че Турция се опитва да превърне албанския национализъм в ислямски фундаментализъм и да създаде база за обучение на ислямски екстремисти в близост до границата.
Коментарът на Коцияс последва обвиненията на бившия заместник-министър председател и министър на финансите на Гърция Евангелос Венизелос, който твърди, че правителството на Ципрас е „безгръбначно“ и не усеща ислямския фундаментализъм на гръцките граници.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. След като правителството на Македония прие проектозакона за ратифициране на споразумението за името, то е в парламентарната процедура. Макар че за приемането му е необходимо обикновено мнозинството, от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, която се противопоставят на споразумението, обявяват предприемането на мерки за предотвратяване неговото ратифициране, предава радио „Свободна Европа“ в своята македонска редакция.
Правителството днес състави проектозакона за ратифициране на споразумението за спора за името с Гърция. Сега проектозаконът ще бъде внесен в Парламента, а приемането на законопроектта ще изисква обикновено мнозинство. Минимален кворум за работата на парламента е 61 депутати, което означава, че 31 трябва да гласуват „за“, за да може договорът да бъде ратифициран.
Но председателят на ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицковски обяви, че партията ще се противопостави с всички демократични и законни средства и че няма да подкрепи промяна на Конституцията с цел промяна на името. На въпроса какво ВМРО-ДПМНЕ ще предприеме след като законопроектът е вече приет в правителството и влиза с събранието, говорителят на партията Димче Арсовски повтори същия параграф.
„Както вече много пъти повторихме в нашите публични изяви, ВМРО-ДПМНЕ е срещу съдържанието на самия договор, който бе монополизиран и през следващия период ВМРО-ДПМНЕ ще използва мерките, действията според нашата линия“, заяви Арсовски.
След приемането на проектозакона той трябва да бъде подписан от президента Георги Иванов, който има седем дни, за да го подпише. Ако Иванов упражни правото си на вето, договорът се връща в парламента, но тогава ще трябва да бъде гласуван с абсолютно мнозинство от 61 депутати, които трябва да гласуват със „за“. Тогава законът отново се изпраща на президента, който според Конституцията е длъжен да го подпише.
Ратифицирането на споразумението е свързано с евроатлантическата интеграция на Македония. Предвижда се на 25 и 26 юни, Съветът на министрите на външните работи на Съюза да даде положителна препоръка от ЕС, а вече на 11 юли на срещата на високо равнище на НАТО, „Северна Македония“ да получи покана за членство при условие да се направи конституционни изменения.
Бившият външен министър на Македония и университетски професор Денко Малевски заяви, че полза е признаването на езика и народа, а насрещната отстъпка е промяната на Конституцията на Македония.
"Не вярвах, че гърците ще се съгласят на използването на името „Македонски език“ и „Македонец“ като определение за нацията, т.е. за хората, които живеят на територията на бъдещата Северна Македония. Просто не вярвах, мислех, че те ще настояват за вариант , който щеше да предизвика голямо безпокойство сред нас и сериозно ще растресеше нашата идентичност“, коментира специалистът.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Ден след подписването на споразумението за слагане край на 27-годишната криза в отношенията по спора за името между Гърция и бившата югославска република, противоречивите коментари продължават.
Гръцката радио-телевизионна мрежа "Skai" цитира мнението на бившия председател на ПАСОК и бивш министър в редица гръцки правителства Евангелос Венизелос, според който "правителството на Ципрас няма гръбнак" и не усеща ислямския фундаментализъм на гръцките граници."
В отговор на обвиненията гръцкият външен министър Никос Коцияс е заявил, че правителството има предвид всички възможни варианти на развитието на ситуацията и че националните интереси на страната са защитени, като споразумението със Скопие ще влезе в сила едва след извършването на необходимите конституционни промени.
Според Коцияс целта на Гърция е да има "приятелска държава и партньор на северната си граница", което е далеч по-добър вариант отколкото възможността "бившата югорепублика да се превърне в общност доминирана от Турция или да се разпадне и да отвори път на Велика Албания и България."
Гръцкият министър вижда проникването на Турция в опитите да се превърне албанския национализъм в ислямски фундаментализъм и да се създаде база за обучение на ислямски бойци в близост до гръцките граници.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. Македонското правителство започва прилагането на договора с Гърция за слагане край на 27-годишният спор за името, предава скопската телевизия "Телма".
Днес трябва да се проведе заседание на правителството, на което да се приеме Закон за ратификацията на договора, който да бъде изпратен в парламента.
След включването на ратификацията в дневния ред, тя трябва да се гласува, като за одобрението ѝ е необходимо просто мнозинство от 50 % + 1 от присъстващите на заседанието депутати.
Според "Телма" тъй като минималният кворум за присъствие е 61 народни представители, за одобрение на договора с Гърция са напълно достатъчни и 31 гласа.
След ратификацията в парламента, договорът ще бъде изпратен в кабинета на президента Георги Иванов, който трябва да го подпише.
Впоследствие договорът трябва да се прилага поетапно.
Телевизията отбелязва, че докато и двете страни не одобрят споразумението, съгласно всички свои вътрешни процедури, договорът все още няма да бъде валиден.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Загреб. Правителството на Хърватия приветства сключения в Преспа договор за името между Гърция и Македония, предава македонската медия „Макфакс“.
„Хърватия по повод на този договор очаква, че Македония ще започне преговори за членство в Европейския съюз и ще стане член на НАТО“, съобщава хърватското министерство на външните работи и на европейските въпроси. От там посочват, че Македония ще има пълната подкрепа на Загреб, както и досега.
Споразумението от Преспа предвижда промяна на името на Република Северна Македония.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас, коментирайки вчерашните протести в страната си срещу договора с Македония заяви, че „от един милион демонстранти, броят им е намалял до 100 хил., а сега до 4000“ и това според него показва, че гръцкият народ опровергава стереотипите, предава радио „Свободна Европа“ в своята македонска редакция.
Външният министър на Македония Никос Коцияс след подписването на споразумението с Македония е провел среща с областният управител на провинция Западна Македония Теодорос Карипидис. Министърът също е коментирал по-малкия брой на протестиращите и е попитал дали „става дума за протест или за опит да се предотврати подписването на договора“.
Малкият броя протестиращи според Коцияс също така означава опровергаване на стереотипите в Гърция по този въпрос, пише в заявление на гръцкото външно министерство.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. След подписването в неделя на договора между Македония и Гърция за решаване на спора за името в Псарадес (Нивици) на гръцкия бряг на Преспанското езеро, трябва да започнат процедурите по неговото ратифициране, предава македонската електронна медия „Мета“.
Македонското правителство трябва да състави закона за ратифицирането на споразумението, след което то трябва да се изпрати в парламента, където и да се ратифицира.
След това депутатите трябва да гласуват за приемането му с обикновено мнозинство. Законодателният кворум за работата на парламента е 61 души, което означава, че 31 трябва да гласуват „за“, за да може споразумението да бъде ратифицирано. Тогава то ще бъде изпратено на президента Георги Иванов, който има седем дни, за да го подпише. Ако той упражни правото си на вето, споразумението отново се връща в парламента, но тогава ще трябва да бъде гласувано с абсолютно мнозинство – тоест 61 депутати да гласуват „за“. Споразумението в този случай отново ще се изпрати на президента, който според конституцията е длъжен да го подпише.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

София. Съпротивата срещу договор за името на Македония е много силна и в Атина, и в Скопие, предстоят тежки процедури. Това каза за Радио „Фокус“ политическият анализатор проф. Михаил Константинов. „Въпросът изобщо не е приключен. Това, което стана вчера и трябва да бъде приветствано от България, е първата стъпка. В Македония предстоят няколко тежки стъпки. Първата е договорът да мине през парламента и предполагам, че това ще стане, тъй като управляващите имат мнозинство. След това, обаче, предстои референдум, а самите македонци са разделени. По-скоро даже са против. Доколкото разбираме албанската общност ще го подкрепи. Сблъсъците са неприятни, но не са стигнали своята крайна фаза, нещата са все още под контрол“, обясни той. Проф. Константинов добави, че македонците жертват много повече за този договор, докато единственият компромис от гръцка страна е приемането името на югозападаната ни съседка все пак да съдържа термина Македония.

Скопие. Лидерът на проруската партия "Единна Македония" Янко Бачев развя руското знаме и знаме със "Слънцето от Вергина" върху брониран автомобил на специалните части по време на сблъсъците пред парламента, предава агенция "Макфакс", като публикува снимки и видео от снощните събития.
Според агенцията напрежението е ескалирало след опита на част от протестиращите да нахлуят в сградата, хвърляйки срещу полицията бутилки и факли.
В този момент на мястото на инцидента са пристигнали специални части с бронирани автомобили и се е наложила употребата на сълзотворен газ.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. Председателят на Македонската академия за науките и изкуствата Таки Фити коментира в социалните мрежи подписаното споразумение за името между Македония и Гърция, предава .
"Всички ние трябва да преглътнем едно горчиво хапче, защото не е лесно да се промени името, но в края на краищата ние знаем какво искаме и знаем по кой път трябва да се движим. Не можем да останем в досегашната ситуация по отношение на евроатлантическата интеграция“, заяви Фити.
„Фактът, че гърците признават нашата уникалност, особеностите на македонския език като част от групата на южнославянски езици, според мен е нещо добро“, допълни той.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. "С цел да се предотврати ескалирането на напрежението и насилствено влизане в парламента, съгласно процедурите за действие при подобни случаи, полицията употреби сълзотворен газ." Това се казва в разпространено съобщение на македонското МВР, цитирано от агенция "Макфакс".
Според МВР "по време на протеста част от демонстрантите са употребили пиротехнически средства и насилствено са съборили предпазната ограда пред парламента, като едновременно с това са се опитали да нахлуят в сградата".
В съобщението се потвърждава ареста на 25 демонстранти, хоспитализирането на 7 полицаи и се казва още, че "МВР ще уважава правото на мирен протест, но няма да позволи употребата на сила и нападенията, както и нарушаването на обществения ред".

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. Девет души, от които седем полицаи и две жени, са били леко ранени по време на снощните протести пред парламента срещу промяната на конституционното име на страната, предава агенция "Макфакс", като се позовава на информация на спешния медицински център в македонската столица.
По мнението на дежурните лекари двете жени са пострадали от експлозия на бомбички, докато полицаите са с прорезни рани и травми по гръдния кош.
Агенцията цитира официално съобщение на МВР, според което по време на сблъсъците са били задържани 25 протестиращи.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. Пред македонския парламент тази сутрин е мирно след снощните насилствени протести. Барикадите са отстранени и трафикът по улиците около сградата на Парламента е нормален. Забележимо е малко полицейско присъствие. 25 демонстранти са задържани, а седем полицаи и две жени завършиха с наранявания по време на протестите и според информацията от центъра за спешна помощ всички имаха леки наранявания, предава македонският телевизионен канал „Телма“.
Протестите бяха организирани чрез социални мрежи поради споразумението, подписано вчера от Македония и Гърция, което разрешава 27-годишния спор за името. „С цел да се предотврати ескалиране на ситуацията и насилствено проникване в парламента, в съответствие с процедурите, полицията употреби сълзотворен газ“, съобщават от МВР на Македония.
Министерството на вътрешните работи обяви, че повече информация за вчерашните протести пред законодателния орган ще бъде обявено през деня.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Скопие. Лидерът на опозиционната партия „Единна Македония“ Янко Бачев се е качил с руско знаме на брониран полицейски джип по време на протестна операция пред парламента в Скопие, предава РИА Новости.
Външните министри на Гърция и на Македония Никос Коцияс и Никола Димитров подписаха в неделя споразумение за новото конституционно име на страната – Република Северна Македония, което ще освободи пътя на Скопие към НАТО и ЕС.
Преименуването и условията на договора предизвикаха категорично неприемане от различните партии в македонската опозиция. Вечерта в центъра на Скопие чрез призив в социалните мрежи се събраха около 2000 поддръжници на патриотични движения и обединения на футболни клубове.
След като демонстрантите са замеряли полицията с пиратки и камъни, те са се опитали да разкъсат кордона, за да попаднат в сградата на парламента. Полицията е използвала сълзотворен газ против тях.
„Лидерът на „Единна Македония“ Янко Бачев с руски флаг и знаме със „Звездата от Вергина“ в ръце се е качил на брониран автомобил“, съобщава местна медия. Полицията с труд е свалила протестиращия от покрива на машината.
Броят на пострадалите при разгонването на протестиращите не се уточнява. Сред тях има и оператор на една от местните телевизии.
Министърът на отбраната Радмила Шекеринска, която сама пострада от тълпата, нахлула в сградата на парламента през април 2017 г. рязко осъди безредиците в неделя.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

София. Отношенията между България и Македония не са били толкова добри от 20 години. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи на Република България Екатерина Захариева в предаването „Здравей България“ по Нова телевизия. „Не случайно настоявахме толкова много договорът за добросъседство с Македония да бъде подписан като предпоставка за започване на преговорите за името. В него има всички гаранции за липса на териториални претенции, както и много други гаранции за България. Той не е насочен срещу трети страни и срещу подписаните преди него договори“, допълни тя. „От какво има интерес България – стабилни съседи, стабилна Република Македония по пътя за преговори за членство към ЕС. Не мисля, че в момента Македония е по-нестабилна. Ние подкрепяме действията на правителството и стремежът му да подобри отношенията със съседите си. Отношенията между България и Македония не са били толкова добри от 20 години“, каза още Захариева. „Българското правителство подкрепя действията на премиера Заев. Искаме най-после Балканите да оставят отминалото в миналото и да се помирим. На 26 юни има съвет „Общи въпроси“ на НАТО, след което ако се постигне съгласие, Македония ще започне преговори за членство. Ако те изпълняват реформите, членството в ЕС няма да е мираж вече. Искам да ви кажа, че не е голям ентусиазма за бързо приемане на членове в ЕС и в НАТО. Факт е, че Македония има зелена светлина и ще има след подписването на договора с Гърция“, каза още министър Захариева.

Скопие. Министрите на външните работи на Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс подписаха споразумение неделя за уреждането на въпроса с името, под което бившата югославска република ще се прекръсти на Северна Македония, коментира унгарският ежедневник Magyar Hirlap.
На церемонията по подписване на гръцката страна на тройната гръцко-албанско-македонска граница при Преспанското езеро присъстваха гръцкият и македонският премиери Алексис Ципрас и Зоран Заев, специалният пратеник на ООН за решаването на спора за името Матю Нимиц, както върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и европейският комисар по разширяването Йоханес Хан.
След 27-годишния спор споразумението, постигнато на 12 юни, преименува страната на Северна Македония. Споразумението все още трябва да бъде ратифицирано от парламентите на двете страни, и през есента в Македония да се проведе референдум.
Споразумението ще даде възможност на Македония да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.
Но много хора в Македония и Гърция не са съгласни със споразумението.
Македонският президент Георги Иванов веднага посочи, че счита споразумението за неприемливо и заяви че няма да подпише договора. Тълпи протестиращи, състоящи се от симпатизанти на десницата и футболни хулигани , организирани по социалните мрежи се тълпят около сградата на правителството с възгласи „предатели“ и „Ние вече си имаме наше име и то е Македония" и призиви за оставката на правителството.
Същевременно така според последното проучване, почти 70% от гръцкото население отхвърля споразумението, а в събота вечерта хиляди хора демонстрираха в Атина пред парламента.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Мюнхен. Париж и Берлин са много близо до сключване на споразумение за реформиране на Еврозоната, пише The Local.
Споразумение е близо“, заяви френският министър на финансите Брюно льо Мер, след края на преговорите със своя германски колега Олаф Шолц в Хамбург. Министрите изразиха надежда, че споразумението ще бъде финализирано, когато германският канцлер Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон се срещнат край Берлин във вторник.
Париж и Берлин се опитват да решат различията между визията на Макрон за мащабни реформи в ЕС и по-умерената програма на Меркел преди срещата на високо равнище на Еврозоната от 29 юни.
„Има още 2-3 оставащи въпроса, но поне са определени ясно“, заяви европейски източник близък до преговорите.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Македония. Председателят на косовския парламент Кадри Весели приветства споразумението, което подписаха министрите на външните работи на Македония и Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс и което сложи край на дългогодишния спор за името между двете страни, предава македонското електронно издание „Либертас“.
Председателят на косовския парламент заяви, че Скопие и Атина днес са допринесли за мира и стабилността в целия регион.
„Поздравления за подписването на историческото споразумение за името на Македония - един смел и справедлив акт, който допринася не само за подобряване на отношенията между двете страни, но и за мира и стабилността на целия регион. Особено съм доволен от нашите сънародници, живеещи в съседната държава. Поради факта, че пътят към евроатлантическата интеграция сега е свободен“, пише Весели на профила си в социалната мрежа „Фейсбук“.
По-рано, след постигането на споразумение между премиерите на двете страни Зоран Заев и Алексис Ципрас, поздравления до Скопие и Атина отправиха и други държавни ръководители, както и лидерите на някои от опозиционните партии в Косово.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Преспа. Външните министри на Гърция и на Македония Никос Коцияс и Никола Димитров подписаха споразумение, с което разрешиха дългогодишният спор относно името на Македония, по време на церемония, изпълнена с история и символизъм, коментира ABC News.
Гръцкото село Псарадес (Нивици, разположено на бреговете Преспанското езеро е избрано по случая, защото границите на Македония и Гърция се срещат във водите на близкото Преспанско езеро. Министър-председателите на двете страни Зоран Заев и Никола Димитров бяха свидетели на подписването на споразумението.
Според споразумението гръцкият северен съсед ще се преименува на Република Северна Македония, за да намали притесненията на Гърция, която също има провинция с името Македония, която е родното място на Александър Велики. Заради този спор Гърция спираше Македония от влизане в ЕС и в НАТО.
Според министър-председателите подписването бележи начало на по-близки отношения между страните, както и пример за целия балкански регион.
Заев приветства „края на десетилетията несигурност“. Той допълни, че двете страни от сега нататък стават „партньори и съюзници“ и са модел за успешна дипломация за целия регион.
Полицията бе затворила всички подстъпи към Псарадес, за да попречи на протестиращите да стигнат до мястото на подписване. Споразумението възбуди яростта на националистите от двете страни, които твърдят едновременно, че с договора се дават твърде много отстъпки на другата страна.
Повече от 4000 гръцки националисти, които се противопоставят на името на Македония, са се събрали в близост до град Писодери. Транспарантите в тълпата са с надпис „Има само една Македония и това е гръцката“ и „Македонската идентичност не може да бъде раздадена“.
Няколко стотици са се отправили към близката полицейска блокада и са започнали да хвърлят камъни. Гръцките власти съобщават, че при разгонването на протестиращите са ранени 12 души, включително шестима полицейски служители.
Църковните камбани в Псарадес и в околните села звъннаха тъжно по време на церемонията. Повечето от 60-те жители на селото гледаха от далеч, явно в кисело настроение.
„Църковните камбани звъннаха скръбно, защото днес нещо умря в Гърция“, заяви местният свещеник Иринайос Хаджиеремидис. „Те вземат от нас душата ни, нашето име“, допълни той.
Хаджиеремидис отбеляза етническите и религиозни конфликти, при които поколения гърци, сърби и българи са се били за земята, която съставлява днешната Македония.
"Днес ние си спомняме за отец Георгиос Пападопулос, който беше убит на 16 юни 1907 г., защото не е изнесъл служба на български език“, заяви той.
Чувствата в Македония са силни, но и различни.
„ Аз не следях подписването. След него какво? Капитулация - изчезване на самоличността ми!“, заяви пенсионираният лекар Вера Йовановска. „Не съм им давала одобрението си за споразумението, което няма да донесе нищо добро за Македония“, допълни тя.
Шофьорът на такси Деян Стояновски е на друго мнение: „Както искат да ни наричат – хората от Македония се нуждаят от шанс за по-добър живот и по-добри стандарти“.
Демонстрацията срещу споразумението привлече около 3000 души в южния град Битоля, съобщиха македонските медии.
Тя беше спокойна, но лидерът на опозицията Християн Мицкосвки от партията ВМРО-ДПМНЕ, използваше бойни думи. Той отново подчерта, че неговата партия няма да подкрепи поставянето на новото име в македонската конституция, една от условията на сделката.
"Аз, говорейки от сърце и с ясен ум... никога, без никаква цена, дори ако това би струвало моя живот, няма да подкрепя този акт на капитулация от Зоран Заев“, заяви той пред протестиращите. Нощната демонстрация извън македонския парламент в столицата Скопие стана насилствена, когато група хора, описани от полицията и медиите като футболни хулигани, започнаха да замерят офицери с камъни и пиратки и да се опитват да пробият полицейския кордон. Силите на реда използваха сълзотворен газ и зашеметителни гранати, за да отблъснат тълпатак. Седмина полицаи и трима протестиращи са ранени.
Церемонията по подписването беше призната международно като важно събитие. Сред участниците бяха заместник-секретарят по въпросите на политиката на ООН Розмари ди Карло, ръководителят на външните работи на ЕС Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан.
Посредникът на ООН за спора за името, Матю Нимиц, също присъства. Нимиц прекара последните 24 години, опитвайки се да посредничи между Гърция и Македония, най-напред като пратеник на президента на САЩ Бил Клинтън и след това представляващ последователни генерални секретари на ООН.
Нимиц поздрави Ципрас и Заев, като добави, че те демонстрират „политическа кураж и стратегическа визия“. Той получи топли аплодисменти, не само заради постоянните си усилия да направи спора за името нещо от миналото, но и защото в неделя той отбеляза 79-тия си рожден ден.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш благодари на премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев за подписването на договора за промяна на името на Македония и призова парламентите на двете страни да го ратифицират, предава ТАСС.
„Благодаря на премиерите Ципрас и Заев за ролята им в сключването на историческото споразумение, подписано в Преспа в неделя. Призовавам техните правителства да поддържат твърдото настояване за ратификация и прилагането на договора на практика. ООН се стреми да подкрепи техните усилия“, написа Гутериш в социалната мрежа „Туитър“.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Атина/Скопие. Скопското електронно издание „МКД“ представя в хронологичен ред събитията и изявленията до подписването на договора между Македония и Гърция за окончателно разрешаване на спора за името.


12 юни


- „Република Северна Македония за цялостна употреба, която ще бъде определена с промяна на конституцията, е договорът който постигнаха Македония и Гърция в процеса на преговорите за решаване на спора за името“, заяви на пресконференция премиерът на Македония Зоран Заев. Договорът предвижда потвърждаването на македонския език в ООН – македонски, macedonian. Националността е македонска/граждани на Република Северна Македония.
- „С договора веднъж завинаги се потвърждава и укрепва македонската етническа и културна идентичност, македонският език, македонската националност. С него се гарантира и сигурността на страната и се осигурява сигурно бъдеще на гражданите на Македония“, изтъкна Зоран Заев.
- Гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви, че Атина и Скопие са постигнали исторически договор за решаване на десетилетния спор около името.
- „Стигнахме до договор с премиера на Бившата Югославска Република Македония“, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас на президента Прокопис Павлопулос в началото на срещата им в президентския дворец, за да го извести за постигнатия договор.
- „Договорът е за съставно име с географско определение за цялостна употреба, което предвижда конституционна промяна“, заяви Ципрас.
- Договорът между Атина и Скопие е основна новина в световните медии.
- Доналд Туск, председател на Европейския съвет в социалната мрежа „Туитър“: „Благодаря ви, че направихте невъзможното възможно.“
- Федерика Могерини, върховният представител за външна политика на ЕС: „Успехът принадлежи на лидерите на двете държави и техните екипи, но преди всичко са гражданите на Македония и Гърция. Не само, че е заслужено признание за значимите резултати от реформи на страната, но това ще допринесе за цялостното прилагане на договора в интерес на двете страни, на региона и на ЕС като цяло. Сега ще ги придружим в следващите стъпки с всички средства и в истинския дух на диалога за нашето общо европейско бъдеще.
- Матю Нимиц, посредник на ООН в разговорите за името между Македония и Гърция: „Окуражен съм от решителността на двете правителства да допринесат за доброто на техните граждани чрез създаване на стратегическо партньорство като база за интензивно сътрудничество във всички области.“
- Хайко Маас, министър на външните работи на Германия: „Скопие и Атина днес написаха история. Това показва какво може да се постигне, ако международно се отнасяме с търпение, разум и почит едни към други.“
- Шефът на Социалдемократическата група в Европарламента Удо Болман заяви, че лидерите на Европейския съюз на срещата на върха насрочена за 28 и 29 юни трябва да дадат зелена светлина за започването на преговори с Македония.
- МВнР на България: „Това проправя пътя към европейската и евроатлантическата интеграция на нашия съсед. Това е реален шанс в края на българското председателство на Съвета на ЕС да има напредък и възможност за започване на присъединителните преговори“.
- Еди Рама, албански премиер, в социалната мрежа „Туитър“: „Днес двама прогресивни лидери на съседните ни държави влязоха в историята и заявиха на ЕС и на целия свят, че имат визия и воля да преодолеят миналите препятствия и да намерят място за поглед към бъдещето. Изразявам почит към Зоран Заев и Алексис Ципрас. Балканите днес са по-сигурно място“.
- Никос Коцияс, министър на външните работи на Гърция: „Договорът е добър. Лоша е опозицията.“
- Хедър Науърт, говорител на държавния департамент на САЩ: „САЩ поздравяват премиерите на Македония и Гърция, Зоран Заев и Алексис Ципрас, за историческия договор за решаване на спора за името. Решението ще бъде от полза и за двете страни и ще заздрави регионалната сигурност и напредъка. Премиерите Заев и Ципрас показаха визия, смелост и упоритост в намирането на взаимно приемливо решение.“
- Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, приветства договора между Скопие и Атина за името на Македония квалифицирайки го като „проява на лидерство в региона и извън него“. Говорителят на Гутериш Стефан Ярик заяви, че генералният секретар на ООН „призовава гражданите на двете държави да се обединят, за да се придвижи процесът.“
- Илир Мета, президент на Албания: „Много съм щастлив за историческия договор за името на Македония. Той идва в дългоочакван момент като ясна евроатлантическа перспектива за нашия регион. Поздравления за храбростта и отговорността на политическото ръководство на Гърция и Македония, които допринесоха за това важно постижение“.


13 юни


- Горан Свиланович, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество: „Този исторически договор дава нов полъх не само във взаимното сътрудничество, а и в по-нататъшното икономическо развитие и процеса на европейска интеграция на региона. Искрено се надявам, че този храбър акт на лидерство ще бъде посрещнат със същата доза решителност от страна на партньорите им в ЕС и НАТО“.
- Борис Джонсън, министър на външните работи на Великобритания: „Фантастична новина е, че премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас са постигнали договор за въпроса за името. За това се изисква лидерство и политическа смелост. Насърчавам всички политически лидери в двете страни да разпознаят ползите, които ще донесе решаването на този дългогодишен въпрос.“
- Турбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа: „Този договор показва, че говоренето, слушането и разбирането на взаимните опасения ни позволява да намерим решения дори за най-тежките проблеми. Лидерите на двете държави-членки дадоха пример за сътрудничество и добра воля за своите страни и за цяла Европа.“
- Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия: „Винаги сме подчертавали, че залагаме на сключване на договор за този проблем, без намеса отвън, без поставяне на определени изкуствени условия. Казахме, че ще подкрепим решението, което ще бъде в интерес на Гърция и Македония и което ще има широка обществена подкрепа.“
- Себастиан Курц, канцлер на Австрия: „Македония има шанс да се присъедини към ЕС, откакто вчера Скопие и Атина постигнаха договор за решаване на спора за името. Виждам ясна перспектива за Западните Балкани и за Македония като членка на ЕС.“
- „НАТО вече има взето решение, че Македония ще получи покана за членство, веднага щом реши спора за името с Гърция и това решение беше взето на срещата на върха в Букурещ през 2008 година, а сега щом договорът е постигнат, поканата ще бъде изпратена, след като той бъде финализиран и в двете страни“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за МИА.
- Еврокомисарят за разширяване и политика на добросъседство Йоханес Хан в интервю за МИА призова президента на Македония Георге Иванов да поеме отговорност за процеса на сключване на договора с Гърция. „Не е уместно за държавния глава да откаже да разговаря с премиер, с министър на външните работи, за да получи информация от първа ръка. Мисля, че премиерът и външният министър напълно спазват конституционните правила и мога само да призова президента да поеме отговорност. Президентът, избиран пряко, има специална позиция и отговорност и трябва да бъде наясно с това, в противен случай вреди на функцията си“, заяви Хан.
- В съвместно изявление ръководителите на ЕС и НАТО поздравиха усилията на премиерите на Македония и Гърция, Зоран Заев и Алексис Ципрас, за постигането на договора за спора за името. „Надяваме се, че тази уникална възможност да се поднови европейската и евроатлантическата перспектива в по-широкия регион на Западните Балкани, няма да бъде пропусната. Този договор представлява пример за другите как се укрепва мирът и стабилността в региона“, се казва в съобщението на Доналд Туск и Йенс Столтенберг.
- Денко Малески, първият министър на външните работи на Македония: „Това, което постигнахме надминава дори и моите очаквания. Очаквах, че гърците ще бъдат много по-твърди по въпросите свързани с идентичността, името на езика и нацията. В международните отношения е много важно разумът да надделее. Да разберем собствената си ситуация, да разберем кои са отношенията между държавите, за да разберем ролята на силата и ролята на държавите, които вече са членки в съюзи, в които ние искаме да се присъединим и да заобиколим тези пречки, правейки компромиси и да стигнем до нашата цел – евроатлантическа интеграция.“
- Алексис Ципрас: „Не можем да забраним правото на съседите ни да се самоопределят като македонци. Този договор, това което прави е да не подценява правото на самоопределение.“


14 юни


- Договорът за решаване на дългогодишния спор за името, постигнат от премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас, е публикуван пред обществеността. Той е представен на уеб страницата на правителството.
- Българският премиер Бойко Борисов и българският външен министър Екатерина Захариева отказаха среща с македонския президент Георге Иванов, който е на официално посещение в София. „Нашата позиция е принципна и ясна, както и на цялата международна общност. Ключово за бъдещото развитие на нашата съседна държава е интеграцията в ЕС и НАТО и това не бива да се поставя под въпрос“, се казва в съобщението на българското правителство.
- Никола Димитров, министър на външните работи на Македония: „Много е важно Македония да получи политическо решение от Европейския съвет към края на юни за започване на преговори и за членство в НАТО, защото само така компромисът, който постигнахме, ще бъде печеливш и за двете страни.“
- Румен Радев, президент на България: „България приветства договора между Македония и Гърция за името, особено защото ще отстрани пречките за пътя на Македония към ЕС и НАТО.“


15 юни


- Зоран Заев: „Силно вярвам в договора, бидейки с ясна и призната идентичност за особеностите на македонската нация, той най-накрая приключва спора за името и отваря бъдещето на страната. С това решение пишем нова страница в историята на нашата страна.“
- Министрите на външните работи на Република Македония и Република Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс с неделя в региона на Преспа ще подпишат окончателно договора за решаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство между двете страни. На подписването на договора ще присъстват и премиерите на двете страни, Зоран Заев и Алексис Ципрас.
- Международната агенция за оценка на кредитния рейтинг „Стандард енд пурс“ съобщи, че договорът за решаване на спора за името няма да предизвика негативни ефекти върху македонската икономика. Агенцията оценява, че напредъкът на страната ще бъде постепенен, а придобивките дългосрочни.
- Зоран Заев, заяви че договорът с Гърция ще бъде подписан в неделя, с което ще се изпрати сигнал за европейско поведение и маниери в период, в който „Балканите ръководят ЕС“. „Важно е, че това се случва в период, в който Балканите ръководят Европейския съюз, в лицето на България и председателството и на ЕС. Особено щастлив съм, че изпращаме сигнали за европейско поведение и европейски маниери към Западна Европа и че като Балкани имаме цялостно право да бъдем част от Европа“, заяви Заев.


Превод и редакция: Йонислав Дочев

Външните министри на Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс, заедно с посредника на ООН Матю Нимиц в неделя сутринта, край брега на Преспанското езеро и в присъствието на висши представители на международната общност, поставиха своите подписи под договора между двете страни за решаване на спора за името, който предвижда преименуване на Република Македония като Република Северна Македония, като това име ще се използва и за вътрешните и за международните отношения на страната. Министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас присъстваха на подписването в гръцкото село Нивици. След това делегациите на двете страни преминаха македонската страна на границата в Отешево, където се състоя празничен обяд. На церемонията присъстваха също така и върховният представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини и европейският комисар по политиката на добросъседство и разширение Йоханес Хан.
„Дошло е време отново да пеем щастливи песни на Балканите, а днес се прави първата и смела стъпка в тази посока. Започваме да пишем такава нова песен тук, в Преспа. Нашата цел е тази песен на радостта да се пее в продължение на много векове и от много бъдещи поколения, на нашия език и на език, в нашата страна и във вашата страна, от нашия народ и от вашия народ. Песен, която ще отпразнува мира“, заяви гръцкият министър-председател.
"Това споразумение ще даде стимули и вдъхновение за по-голямо доверие между двете страни. За инициативи, които със сигурност ще донесат по-добър живот на гражданите на двете страни. Решението и процесът, през който преминахме, ни доведоха до приятел, за който до вчера някои твърдяха, че е непримирим враг", заяви Заев.

Подкрепата си за договора изразиха множество международни фактори и съпротивата срещу него е концентрирана изключително вътре в двете страни.


Предистория на спора


Спорът за името възниква още през 1991 година – с появата на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) на картата на света, след разпадането на Югославия. Според гръцката страна, името и конституцията на новата балканска страна представлява териториална претенция към елинската провинция със същото име, както и претенция за връзки с античната държава Македония и античната гръцка култура. Тогава Македония не e приета в състава на ООН и други международни организации, докато през 1993 година не се съгласява да влезе там под името БЮРМ, което се явява временен компромис, докато не бъде разрешен спорът за името между двете страни.
През 2008-та година Гърция става причина НАТО да не започне преговори за присъединяване с БЮРМ, като от Алианса посочват като причина неразрешения спор.
През 2006-та година на власт в Македония идва ВМРО-ДПМНЕ начело с премиера Никола Груевски, която провежда политика на „Антиквизация“ на бившата югорепублика, в резултат от което в центъра на Скопие са издигнати редица паметници, свидетелстващи за античния произход на съвременната македонска държава, сред които огромната статуя на Александър Македонски, а освен това редица географски имена и имена на улици, площади, магистрали и летището са променени съобразно новата идеология на Скопие. В периода на управление на Никола Груевски преговорите за името не отбелязват прогрес.
Разговорите започват да се придвижват с голяма скорост напред след последователните загуби на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните и местните избори в Македония през 2017 година и идването на власт на коалицията СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) – ДСИ (етническия албански Демократически съюз за интеграция) с премиер Зоран Заев.


Преговорите за името


От близо една година премиерите Заев и Ципрас и външните министри Никола Димитров и Никос Коцияс проведоха десетки срещи помежду си с и без посредничеството на ООН в лицето на медиатора Матю Нимиц. Разговаряха стотици пъти и се виждаха лице в лице в Ню Йорк, Виена, София, Охрид, Сунио (до Атина), Давос и други. Основните различия бяха за самото име (дали да е комбинирано и да съдържа термина „Македония“, дали то да е за цялостна употреба (вътрешна и външна) и дали Македония трябва да направи промени в своята конституция, за да отстрани текстовете, в които Атина вижда иредентизъм.
В последния месец разговорите бяха ускорени покрай категоричните искания на САЩ и ЕС да се постигне решение преди форума на върха на ЕС в края на юни и срещата на високо равнище на НАТО на 11 юли. През последната седмица медиите в двете страни всеки ден чакаха да се проведе ключовият телефонен разговор между Заев и Ципрас, на който да бъде постигната окончателна договорка за разрешаване на 27-годишния спор за името на Македония. В крайна сметка в понеделник и вторник (11 и 12 юни) въпросните разговори се осъществиха и действително двамата премиери стигнаха до договор, който бе окончателно потвърден с подписването му на 17 юни, неделя.


Какво предстои от тук нататък


В началото на следващата седмица, както информират от македонското правителство, на заседание на Министерски съвет трябва да бъде одобрено споразумението за името между Македония и Гърция и изпратено за разглеждане в парламента на страната, където то трябва да бъде ратифицирано.
След ратификацията, договорът трябва да бъде подписан от президента на Македония Георги Иванов, който вече обяви, че няма намерение да го подкрепи.
След като бъде разгледан в парламента, Законът за ратификация трябва да бъде приет с обикновено мнозинство – болшинството от присъстващите депутати, което означава, че той може да бъде приет с гласовете на 31 народни представители при минимален кворум от 61 души.
След това договорът ще бъде изпратен до президента Иванов, който има срок от седем дни да го подпише или да наложи вето, което най-вероятно ще се случи. След връщането на споразумението обратно в парламента, то трябва да бъде гласувано повторно, но този път с абсолютно мнозинство – 61 депутати от 120-местния парламент. В този случай договорът ще бъде изпратен отново до държавния глава, който според Конституцията е длъжен да го подпише, но, както бе демонстрирано при приемането на Закона за употреба на езиците, Иванов може да наложи „джобно вето“, с други думи, просто да не го подписва и така той не може да бъде публикуван в Държавен вестник.
Прилагането на договора ще се случва поетапно и той ще влезе в сила едва, след като двете страни го приложат съгласно вътрешните процедури. Ако някоя от двете страни не приложи договора, това означава, че той няма да важи.
Последната дума за договореното ще имат македонските граждани на референдума, който трябва да се състои през септември или октомври.
Последният етап от целия процес е ратифицирането на споразумението от гръцкия парламент, след като Македония вече е изпълнила всички поети ангажименти.


Подписването на договора поляризира обществото в Македония


Подписването на договора беше възприето по крайно противоположен начин от политическите сили и обществото в Македония.

Подкрепа за договора и правителството

Твърдо „за“ споразумението се обявиха етническите албански партии, независимо от това, дали са в правителството или в опозиция, които са твърди привърженици на евроатлантическата ориентация на страната и виждат в „дългоочаквания договор... сбъдване на нашия сън за цялостна интеграция на Македония в ЕС и НАТО“, както заяви председателят на ДСИ (Демократическия съюз за интеграция), част от коалиционното правителство на страната, Али Ахмети.
Опозиционната „Алиансът за албанците“ също подкрепи договора за името. Флакрон Беджети заяви, че ръководството ще анализира детайлите и ще възприеме позиция за евентуални забележки.
Подкрепа за договора даде и Движението Беса на Африм Гаши, което е част от изпълнителната власт. В съобщението на партията се казва, че „дори, като албанци, да можехме да направиме прецизирания на определени места от договора, отнасящи се до етническата и езиковата идентичност на страната, когато се има предвид, че този договор е стъпка към членство в НАТО и започване на преговори с ЕС, може би, това трябва да бъде нашият компромис“.
Донякъде изненадващо, подкрепата си за сделката даде и Таки Фити, председателят на Македонската академия на науките и изкуствата, който по-рано, в хода на преговорите, на няколко пъти се изказа против нея. Той обоснова позицията си с това, че „всички ние трябва да изпием горчивото хапче, защото не е лесно да се промени името, но, в края на краищата, ние знаем какво искаме и знаем по кой път трябва да вървим. Не можем да останем в тази ситуация – след 27 години в борба за евроатлантическа интеграция, не може и няма алтернативна перспектива, извън ЕС“.

Съпротива срещу договора в Македония

Основната опозиционна партия в Македония ВМРО-ДПМНЕ организира протестен марш срещу договора в град Битоля, на който се събраха около 20 хиляди привърженици на фракцията, която в същия ден отбеляза 28-ата годишнина от основаването си.
Председателят на партията Християн Мицковски изнесе пространна реч пред демонстрантите, в която отново потвърди, че ВМРО-ДПМНЕ ще се бори с всички демократични средства срещу споразумението и обяви, че целта пред фракцията е „Заев да падне, за да се издигне Македония“. Според неговите думи, това, което се случи в неделя е срамна капитулация на Македония. Той бе категоричен, че е готов да даде живота си, но няма да признае договора за името с Гърция. Мицковски обяви, че предстои „Лято за Македония“, през което той и представителите на партията ще обикалят страната и ще разговарят с гражданите й за споразумението.
„Имаме работа с правителство и човек, които подписаха договор за капитулация. Запомнете – КАПИТУЛАЦИЯ. Имаме толкова некадърно проведени преговори, че сега на власт имаме правителство, което е с прякор „капитулантско“. Не само, че няма победа. Виждате ли някой в Македония да се радва днес? Напротив, хората тъгуват и плачат. За каква победа ни говорят? От такива лъжи, дори и на Барон Мюнхаузен би му паднала шапката. Нещо повече, видяхме как той (Заев) се кълне в предците, в дедовината, в татковината, закле се, че докато диша, няма да позволи промяна на Конституцията. Голата истина е, че с договора, Заев е променил идентичността и че според договора, македонско и македонци е нещо съвсем ново и различно от онова, което бяхме досега. Има една категория, която е непозната за тази партия и този човек. Тази категория се казва срам. В този мрак за македонската държава, в този мрачен тунел за нашето общо бъдеще... е ясно едно. Заев трябва да падне, за да може Македония да се издигне“, заключи председателят на ВМРО-ДПМНЕ.
Към демонстрацията се присъедини и партия ГРОМ (Гражданска опция за Македония), чийто председател Стефчо Якимовски заяви:
„Въпросът на референдума не заслужава отговор и народа трябва да си гледа работата. Зоран Заев и Никола Димитров нямат мандат да преговарят за име – ерга омнес (за цялостна употреба), те могат да преговарят само за двойна формула. Това, което е направено, излиза извън рамките на държавния консенсус, което значи, че те трябва да отговарят пред институциите“

СИРИЗА в изолация за договора, насилие над протестиращите срещу споразумението

Според последното проучване на общественото мнение на агенция Marc, 68,3% от гърците не одобряват споразумението между Атина и Скопие за разрешаване на спора за името.
Съгласно данните от анкетата, подкрепата за управляващата партия СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) в Северна Гърция се е сринала до под 10%.
Изследването е показало още, че половината запитани искат предсрочни избори и че преднината на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ пред СИРИЗА е нараснала до 14,3%, от 10,3% през март, а коалиционният партньор на лявата партия АНЕЛ едва ли ще премине бариерата от 3% на следващия вот.

Докато македонската и гръцката делегация подписваха споразумението за името между двете страни, около пет хиляди души в село Писодерис, намиращо се на около 40 километра от Псарадес (Нивици), където се проведе церемонията по подписването, взеха участие в протеста за „защита на гръцкия характер на Македония“. Тълпата издигна огромен плакат „Македония е гръцка“ и се опита да пробие полицейския кордон.
Съгласно информацията, демонстрантите са нападнали полицията с дървета и камъни, а органите на реда са отговорили със сълзотворен газ и са разпръснали митинга.

Това беше предшествано от сблъсъци пред гръцкия парламент в Атина, където в събота вечерта се гласува вот на недоверие срещу правителството на СИРИЗА и „Независимите гърци“ (АНЕЛ), което обаче оцеля, след като председателят на младшия коалиционен партньор Панос Каменос, който е и министър на отбраната, реши да не се оттегля от изпълнителната власт, въпреки че не подкрепя присъствието на термина „Македония“ в новото име на БЮРМ.
Това предизвика влиятелният отговорник за външната политика на основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ Йоргос Кумуцакос да обяви: „На Преспа се подписа политическият край на политика, който даде всичко, наистина абсолютно всичко, за министерското кресло. От днес, Панос Каменос и „Независимите гърци“ имат само минало, малко настояще и никакво бъдеще“, както написа той в „Туитър“.
„Това е тъжен ден за Гърция, но също е и Ден на срама““ за премиера Алексис Ципрас и неговия коалиционен партньор Панос Каменос, заявиха от партията, като обвиниха правителството, че „обвързват Гърция със сделка, която създава свършени факти, които ще бъдат изключително трудни за отмяна в бъдеще“.

„Докато Ципрас и (външния министър Никос) Коцияс празнуваха край Преспа сделката, която вреди на гръцките национални интереси, на полицията бе дадена заповед да покаже безпрецедентна бруталност и дори да изпрати в болница граждани, демонстриращи своята патриотична чувствителност“, написаха по случая от „Нова Демокрация“.
„Правителството... изглежда не може да схване, че се противопоставя на огромното мнозинство от гърците“, продължава изявлението.

Още в петък от лявоцентристкото „Движение за промяна“ обявиха, че също няма да гласуват за договора и по този начин отнеха и последната надежда на Ципрас и СИРИЗА за парламентарна подкрепа за споразумението.

Срещу договора се обяви и ККЕ (Комунистическата партия на Гърция), чийто генерален секретар Димитрис Куцумбас обясни, че „целият процес е фокусиран върху името на съседната държава, докато множество ключови въпроси не само не са разрешени, но и са усложнени с приемането, от страна на гръцкото правителство, на исторически невежата позиция за съществуването на „македонска нация“ и „македонски език“, които са основите на иредентизма. Следователно, това е споразумение, което не може да даде разрешение нито в интерес на гръцкия народ, нито в интерес на народа на съседната страна и народите от региона, като цяло“.

От екстремно-дясната „Златна зора“ не само, че не подкрепиха Ципрас, но дори един от техните депутати предложи армията да вземе властта в Гърция и да отстрани правителството на „Коалицията на радикалната левица“, което предизвика изключването му от фракцията.

Редакция: Иван Христов

Скопие. В Скопие в неделя вечерта се стигна до сблъсъци между полицията и протестиращите, след като последните са нападнали полицейския кордон пред сградата на парламента на Македония, предава македонската редакция на Радио „Свободна Европа“.
Голяма група от граждани пред парламента се е сблъскала с полицията, която е използвала сълзотворен газ и шокови бомби, за да разпръсне групата, която е направила опит да премахне защитната ограда и е нападнала полицаите.
Групата е била разпръсната, но след това по-малки групи от демонстранти са се сблъскали с полицаите в улиците около македонския парламент. Те са хвърляли пиротехнически материали, факли, пиратки, камъни и бутилки.
Протестиращите са били организирани през социалните мрежи, а както и в предишните вечери, между тях е имало и членове на групи на спортни привърженици.
Те протестираха против договора с Гърция, който беше подписан в неделя от външните министри на Македония и Гърция Никола Димитров и Никос Коцияс в присъствието на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас. Демонстрантите изразиха подкрепата си към президента на Македония Георге Иванов.
На протеста са присъствали Янко Бачев от партията „Единствена Македония“, както и бившите депутати Солза Гърчева, Филип Петровски и Александър Пандов.
Седем полицейски служители са били ранени и трима цивилни граждани са задържани в протестите, съобщи Македонската информационна агенция (МИА), позовавайки се на полицейски и медицински източници. Засега няма информация за броя на ранените граждани.


Превод и редакция: Йонислав Дочев