НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:21


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Денят 23 май в българската история

Денят 23 май в българската история

23 Май 2018 | 07:44 | Агенция "Фокус"
София. На 23 май 1876 г. Тревненската чета начело с Христо Патрев и Тодор Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука.
Същия ден укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаници начело с Цанко Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят последно сражение с османците.
На този ден през 1879 г. е открита Българската народна банка. Тя е първото държавно банково учреждение в България. Основана е на 25 януари 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година.
През 1880 година е приет първият Закон за административното деление на Княжество България, който закрива губерниите.
През 1907 г. е открита е жп линията Зимница-Сливен (24 км).
На 23 май 2002 г. на посещение в България е папа Йоан Павел II. Това е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г. По време на посещението си Папа Йоан Павел се среща с президента Георги Първанов и го уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен срещу него.



2013 г.
Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ първа степен на Енчо Пиронков.


2009 г.
Избори за Европейски парламент през 2009 (България)


2008 г.
Президентът Георги Първанов връчва на Йоста Шварк Орден „Св. св. Кирил и Методий”


2007 г.
Стават ясни имената на 18-те български европейски депутати. Те са оповестени от говорителя на ЦИК Бисер Троянов.
Българските евродепутати са:
Атанас Папаризов от Платформа европейски социалисти
Биляна Раева от НДСВ
Владимир Уручев от ГЕРБ
Владко Панайотовски от ДПС
Десислав Чуколов от “Атака”
Димитър Стоянов от “Атака”
Душана Здравкова от ГЕРБ
Евгени Кирилов Платформа европейски социалисти
Илияна Йотова Платформа европейски социалисти
Кристиан Вигенин Платформа европейски социалисти
Мариела Баева от ДПС
Маруся Любчева Платформа европейски социалисти
Метин Казак от ДПС
Николай Младенов от ГЕРБ
Петя Ставрева от ГЕРБ
Румяна Желева от ГЕРБ
Славчо Бинев от “Атака”
Филиз Хюсменова от ДПС


2007 г.
Президентът Георги Първанов връчва на Симеон Симов орден „Стара плaнина“
Президентът на Република България присъжда орден „Св. св. Кирил и Методий“ на:
1. проф. Сава Гроздев - първа степен
2. Милка Банчева – втора степен


2006 г.
Премиерът Сергей Станишев и водената от него делегация са приети от папа Бенедикт XVI
Аудиенцията е традиционна в навечерието на 24 май, празника на славянската писменост и култура.
Управляващата коалиция в България е пример как трябва да се работи за постигане на стратегическите цели на страната. Това подчертава пред министър-председателя Сергей Станишев папа Бенедикт ХVІ.
В разговора на “четири очи” папа Бенедикт ХVІ проявява много голям интерес към тристранната коалиция, която управлява България и посочва, че България е много добър пример за толерантно отношение и мирно съжителстване на различни религии и етноси.
На срещата министър-председателят Сергей Станишев благодари за подкрепата на Ватикана и лично на папа Бенедикт ХVІ в процеса на разширяване на ЕС и за членството на България в Общността. Светият Отец казва, че винаги твърдо ще подкрепя този процес, защото членството на България в ЕС ще донесе не само още сигурност на региона, но и ще обогати културното разнообразие на Европа.
По-късно част от българската делегация също е приета от папата, който дари българските гости с ватиканските символи, медали и броеници. Сред първите влезли при папата е старозагорският митрополит Галактион, който е представител на светия Синод. Папата посещават още поетът Любомир Левчев, цигуларят Минчо Минчев и ректорът на Софийския университет Боян Биолчев. Станишев поднася на папа Бенедикт XVI като дар икона, която е копие на Плащеницата от XVII век на Свети Иван Рилски. Светият Синод му подарява икона на Свети Игнатий.
Веднага след аудиенцията при папа Бенедикт ХVІ членовете на българската делегация се срещат с държавния секретар на Светия престол кардинал Анджело Содано. Българската делегация, в която са включени изтъкнати дейци на културата и науката, народни представители и членове на правителството, се покланя пред гроба на папа Йоан Павел ІІ, провъзгласил през 1980 г. Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа и осъществил историческо посещение в страната ни през май 2002 г.
След приключване на срещите във Ватикана Сергей Станишев се отправя към резиденцията на доскорошния италиански министър-председател Силвио Берлускони, който дава обяд в чест на българския премиер.


2002 г.
На посещение в България е папа Йоан Павел II. Това е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г. По време на посещението си Папа Йоан Павел се среща с Президентът Георги Първанов и го уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен срещу него.


2001 г.
Президентът на Република България Петър Стоянов присъжда орден „Стара планина“ първа степен на:
1. проф. Генчо Пирьов
2. Съби Динов
3. д-р Панайот Панайотов
4. Маргарита Дупаринова
5. Йордан Русков
6. Алексис Вайсенберг
7. Дина Йосифова
8. Атанас Славов
9. Антон Дончев
10. Генчо Стоев
11. проф. дин Тотю Тотев
12. проф. Леон Митрани


1990 г.
Президентът Петър Младенов призовава да се подпише документ за мирен преход. СДС, представляван от д-р Желю Желев, отказва да го подпише.
Петър Младенов е политически и държавен деец. Роден е на 22 август 1936 г. в с. Тошевци, Видинско. Следва философия в СУ "Св. Климент Охридски", след което завършва Московския институт за международни отношения. От 1971 г . е член на ЦК на БКП. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП, на който пост е до 2 февруари 1990 г. В периода декември 1971 - ноември 1989 г. е министър на външните работи, след което става председател на Държавния съвет. През април 1990 г. става президент (председател) на Народна република България. Остава на този пост до юли 1990 г.


1971 г.
В Правец е открита новата сграда на Завода за приборостроене.


1955 г.
Състои се премиерата на филма "Неспокоен път" на режисьора Дако Даковски по романа на Стоян Ц. Даскалов "Своя земя" за кооперирането в българското село в началото на 50-те години.
Дако Даковски е роден на 7 август 1919 г. в с. Търнак, Врачанско. Завършва право в СУ "Климент Охридски" и кинорежисура във ВГИК - Москва (1952 г.). Участва в антифашистката борба като партизанин в отряда "Георги Бенковски" и доброволец в Отечествената война. В периода 1939-1941 г. е артист в студийния "Опитен театър" на Стефан Сърчаджиев, а през 1941-1944 г. в театъра в Скопие. Главен секретар (впоследствие председател) на Съюза на българските филмови дейци (1954-1962). Съпругата му Иванка Даковска е актриса, дъщеря му Гергана Даковска е киноведка. Игрални филми: "Вечна дружба" (док. 1947 г.), режисьор "Под игото" (1952 г.), "Неспокоен път" (1955 г.), "Героите на Шипка" (1955 г.), кинопродукция със СССР, актьор, "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Калоян" (1963 г., завършен от Юри Арнаудов). Умира на 28 януари 1962 г.


1945 г.
Д-р Георги М. Димитров, който от един месец е поставен под домашен арест, избягва и се укрива в резиденцията на американския политически представител Мейнард Барнс. На 25 май е изключен от БЗНС. Това е оповестено във в. "Земеделско знаме" на 9 юни.
Георги Димитров е политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. През 1932 г. е включен в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски", а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Ал. Стамболийски". През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 28 октомври 1972 г. във Вашингтон.


1919 г.
В София започва конференция на Добруджанската организация, продължила до 25 май. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна.
По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор 1878 г. оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.
На 7 май 1818 г. е подписан Букурещкият мирен договор. Той представлява договор за мир, с който се оформя излизането на Румъния от Първата световна война 1914–1918 г. Подписан е между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. Преговорите започват още през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Като се стреми да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната и граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея.


1907 г.
Открита е жп линията Зимница-Сливен (24 км).


1900 г.
От 23 май до 1 юни се провежда бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 9 юни излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение, а на 7 октомври военното положение е отменено.


1880 г.
Приет е първият Закон за административното деление на Княжество България, който закрива губерниите.


1879 г.
Открита е Българската народна банка. Тя е първото държавно банково учреждение в България. Основана е на 25 януари 1879 г. в София. Започва да функционира от юни същата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който и дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело през 1947 г., когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.


1876 г.
Тревненската чета начело с Христо Патрев и Тодор Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука.
Христо Патрев е деец на националнореволюционното движение. Роден е в с. Шипка, Казанлъшко през 1848 г. Като юноша става хайдутин, след което емигрира в Румъния. През 1868 г. се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разгрома и е заловен и заточен в крепостта Акя, но успява да избяга и през 1874 г. се завръща в Румъния. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание 1876 г. След избухването му оглавява въстаническа чета в Габровско и Тревненско. След разбиването и се отправя към Източна Стара планина, но е заловен от османските власти и убит.

Укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаници начело с Цанко Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят последно сражение с османците.
Цанко Дюстабанов е деец на национално-революционното движение. Роден е в Габрово през 1844 г. Завършва Габровското класно училище. През 1872-1873 г. учи в Робърт колеж в Цариград. През 1875 г. е избран за училищен настоятел и член на околийския съд. Включва се в местния революционен комитет и като негов член разгръща широка дейност в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След избухването на въстанието оглавява въстаническа чета и води сражения с турски потери при Батошево, Кръвеник, Ново село. Ранен тежко, той е заловен и осъден на смърт. На 15 юни 1876 г. е обесен в Търново.


1869 г.
На 23 и 24 май Васил Левски създава в Пловдив революционно ядро с участието на братя Търневи, Ан. Балтов, К. Доганов, Андон Книговезеца и др.


1824 г.
Хаджи Христо Българина, командващ отряд от доброволци по време на Гръцкото въстание (1821-1829 г.) е произведен в чин генерал.
Въстанието на гръцкия народ против османските поробители е организирано от Филики Етерия и започва в Пелопонес през март 1821 г., като постепенно обхваща и други краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г. Подпомогнато е от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война 1828-1829 г. Османската империя е принудена да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин - командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др.


На тази дата са родени:
1926 г.
Роден е Николай Антонов - български писател, преводач и литературен критик. Член е на СБП. През 1950 г. завършва медицина в София. Като лекар на кораб за далечно плаване посещава около 80 страни в света и участва в първото околосветско плаване на българския кораб “Раковски” през 1963-1964 г. Работи във в-к "Труд" и Българската кинематография. Главен редактор е в изд. "Народна култура". Публикува стихове, разкази, повести, пътеписи, преводи, теория, критика, произведения за деца. Превежда поезия от руски език. Автор е на съчиненията "Бивши хора" (1951 г.), "Победители" (1954 г.), "Съвремие" (1954 г.), "Батальонът" (1957 г.), "Изток - Запад" (1962), "Несподелена любов" (1962), "В открито море" (1965), "Лазурен бряг" (1965 г.), "Кръг около замята" (1970 г.), "Когато океанът беше ничий”, новели. (1972 г.), "Към върха. Последните сто часа от живота на Христо Ботев". (1976 г.), "Мъченици. Ботевите четници в плен и каторга 1876-1878" (1980 г.), "Заточеници", документални новели (1986 г.), "Лечителят Димков", биография (1987 г.), "Случка в Занзибария", весели новели. (1988 г.), "Тайнството", роман. (1989 г.), "Петър Димков за живота без болести. Рецепти и съвети" (1994 г.) и др.


1912 г.
Родена е Люба Тодорова Ганчева (с псевдоним Яна Язова) - българска писателка. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Посещава Палестина, Турция, Египет, Гърция, Германия, Югославия, Сирия, Австрия, Унгария и др. Пише и обнародва стихове още като ученичка. След първата си стихосбирка “Язове” 1931 г. печата стихове във вестник “Литературен глас”, “Вестник за жената”, в списание “Завети”. Пише статии, пътни бележки и разкази - във вестник “Мир”, “Зора”, “Заря”, “Утро”, “Дневник”. Нейния талант е открит от професор Александър Балабанов, който й дава псевдонима Язова. Авторка е на съчиненията “Язове” (1931 г.), “Бунт” (1934 г.), “Кръстове” ( 1934 г.), “Ана Дюлгерова” (роман, 1938 г.), “Капитан” ( роман, 1939 г.), “Последният езичник” ( драма, 1940 г.), “Герой” ( разкази, 1941 г.), “Лица в черти, в стихове и колелца” (1941 г.), “Балкани” трилогия, която включва романите: “Левски” ( 1987 г.), “Бенковски” ( 1988 г.) и “Шипка” ( 1989 г.), “Мойра” (епистоларният роман на Я. Я. и Ал. Балабанов, 1996 г.), “Война” ( 2001 г.), “Александър Македонски” (2002 г.). В ЦДИА се пази ръкописът на непубликувания роман “Голямо и малко”. Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ.


1903 г.
Родена е Олга Атанасова Кирчева - българска драматична актриса. Учи театрално изкуство във Виена и в Германия (1924 г.). Дъщеря е на артистите Елена Снежина и Атанас Кирчев. Завършва Театрална школа в Народния театър в София (1925 г.) при Н. О. Масалитинов. От 1925 г. до 1978 г. е актриса в Народния театър. Ръководител е на Художествения отдел на Радио София (1945 г.), преподавателка във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Авторка е на книгата “Иван Попов. Любов, която побеждава всичко” (1961 г.). Олга Кирчева умира на 11 декември 1978 г.


1893 г.
Роден е Петър Вичев (отец Камен Вичев) - български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците (Белгия), приема името Камен. Учи теология в Лувен (1912 г.). Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа "Св. Августин" в Пловдив. Сътрудничи на католическия в-к "Истина" и сп. "Византийски изследвания". На 4 юли 1952 г. е арестуван от комунистическата милиция; обвинен е като водач на католически заговор срещу държавата, в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с "народната демокрация". Същата година е екзекутиран заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и еп. Евгений Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).


1847 г.
В с. Дермендере, Бесарабия е роден Михаил Греков. Той е деец на националноосвободителното движение. Около 1864 г. получава стипендия от Южнославянския пансион на Т. Минков и заминава за Русия, където се записва да учи в Николаевската гимназия. По-късно напуска училището и заминава за Влашко. Там се включва в четата на Н. Войводов и Цв. Павлович. След разгрома на четата постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. повторно заминава за Русия и продължава обучението си в гимназията в гр. Николаев. След като се завръща в България, става учител в Сливен. Включва се активно в националноосвободителната борба и застава начело на местния революционен комитет. През 1874 г. се премества да живее в Русе, където също взема участие в дейността на революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ (август 1874 г.). Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София. Занимава се с книжовна дейност, като най-известни са неговите спомени "Как ние освобождавахме България".


На тази дата умират:
1943 г.
Умира Емануил Попдимитров – български поет. През 1904 г. завършва педагогическо училище в Кюстендил. Следва философия в СУ “Св. Климент Охридски” и в Белград, завършва литература и философия във Фрибург, Швейцария през 1912 г. Посвещава специално изследване на Шопенхауер и Бергсон, които оказват влияние върху творчеството му. Участва в Първата световна войната. Заема пацифистки позиции, а след войната активно участва в групата "Кларте" в Кюстендил. Като поет се оформя под влиянието на френският символизъм и западноевропийски неоромантизъм. Автор е на стихосбирките: "Песни"(1914г.), "Плачущи върби" (1914 г.), "Кораби" (1923 г.), "Росни капки" (1931 г.) и др.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Тачи. Вучич. 15 август 2018 г.
Тачи. Вучич. 15 август 2018 г.

ВИДЕО
Тегленето на победителя в играта
Тегленето на победителя в играта "Европейски тест за отличници-шест" 30.07.2018г...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.