НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:25


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Габриела Козарева: Тежката тема за малките и средните в бизнеса е работа от всички възможни ъгли

Габриела Козарева: Тежката тема за малките и средните в бизнеса е работа от всички възможни ъгли

21 Май 2018 | 08:46 | Агенция "Фокус"
София. Тежката тема за малките и средните в бизнеса е работа от всички възможни ъгли. Това каза Габриела Козарева, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, в разговор с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита” по „Радио К2” и „Канал 3”, съобщиха от екипа на предаването.
Приоритетната позиция на развитието на малкия и средния бизнес в управленската програма на коалиционното правителство на Бойко Борисов
„Посрещам Габриела Козарева, заповядайте! Мисля, че това е първото Ви интервю като изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, пожелавам Ви успех! Не се стряскайте от темата за живота или смъртта на малките, защото малкият бизнес е все още на ръба между живота и смъртта. Предполагам, че го знаехте още преди да станете директор на агенцията и сега Ви е станало още по-ясно”, обърна се водещата Илиана Беновска към своята гостенка. „Да кажем, че ми се иска да говорим не толкова за живота и смъртта, а за това дали животът на малките и средните ще е добър или по-добър”, отговори дипломатично Габриела Козарева.
„Знаете, че това е залегнало в управленската програма на коалицията ГЕРБ - Обединени патриоти и в личната програма на министъра на икономиката Емил Караниколов. Да бъде подобрена средата на микро и средните предприятия, да бъдат поущрени старите, които да могат да стартират при положителни за постигане на резултат, а не за похарчване на едни пари, за един фалит, който би отчаял един стартиращ предприемач. Така че отговорността Ви е голяма. Ще се справите ли”, попита Илиана Беновска. „Нямам друг избор”, заяви родената през 1977 г. събеседничка.
Личността на Габриела Козарева
„Коя сте Вие?”, продължи Илиана Беновска. „Аз съм човек с подходящото образование за тази цел и с решението да го свърши”, каза възпитаничката на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ”.
„Кажете малко конкретно – юрист?”, безотказно продължи да търси изчерпателен отговор на въпроса си Илиана Беновска. „Да, юрист съм. Завършила съм Софийски университет 2001 година. Още преди да завърша съм започнала да работя. Първите десетина години, може би и повече, е било в частния сектор, но съм минала и през Върховния административен съд. Работила съм като правен консултант, а последните три години в държавната администрация. Мисля, че съм разгледала ситуацията от всички възможни ъгли”, добави специализантката в Лятното училище по европейско право при Института по публична администрация и европейска интеграция.
„Да, точно затова и питам, за да стане пределно ясно, че не разговаряме с „кабинетен”, в това няма нищо лошо, специалист, който не е в реалните проблеми. Веднага да Ви започна”, конкретизира се Илиана Беновска. „Започнете ме. Не знаех как е формулирана темата на нашия разговор, но с тази книга мога да отговоря за живота. Говорим за иновации, за иновативност, за предприемачество. Аз трудно мога да си представя по-добър пример”, заяви Габриела Козарева, подарявайки на Илиана Беновска монографията „Leonardo Da Vinci - The Graphic Work”.
„Нека да цитирам какво сте ми написали: „Тези, които остават неутрални, биват намразени от губещия и презрени от победителя” – Николо Макиавели. Удивителен избор на мъжки мисли от една такава крехка, хубава жена”, каза Илиана Беновска. „Не мога да променя природата, но мога да се възползвам от достиженията”, отвърна завършилата двугодишен дистанционен курс на обучение в университета в Кеймбридж по английско и европейско право юристка.
„В такъв случай и аз да Ви подаря книгата, която подарявам на всички гости. Това е един български мъдрец в политиката, един от „папите” на българската политика, няма да преувелича – почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган. От тази книга ще разберете още за малките и средните. Разказва за живота си. Като започнем от там, където е бил не само малък на възраст, но и малък изобщо като възможности за осъществяване. Не на последно място да Ви подаря, ще може да спортувате с нея.”, каза Илиана Беновска, подарявайки на гостенката си клубната тениска на предаването „Беновска пита”. „Защо обаче се захващате с такива тежки теми, това е важният въпрос”, продължи водещата. „Тежката тема дава възможност за работа. Бих искала, ако въобще допуснем възможността да не се справим, да е поради липсата на собствени усилия, а не поради обективна невъзможност. Да има пространство, да имам възможност. От там нататък всичко е въпрос на избор и усилия”, отговори философски бившият правен консултант в „Евролекс България” ООД.
„Творец! В такъв случай, с огромно удоволствие, спортувате ли?”, попита Илиана Беновска. „Не.”, довери бившият съдебен помощник във Върховния административен съд.
Националният иновационен фонд
„Пожелавам Ви здрава българска червена ябълка и надежда за малките и средните”, каза Илиана Беновска, подхвърляйки на събеседничката си традиционния плод, превърнал се в запазена марка на журналистката. „Хайде сега по въпросите. Национален иновационен фонд, ако аз съм един стартиращ предприемач – какво трябва да разбера от това нещо? Преди малко министъра на труда и социалната политика г-жа Русинова – донесе едни човешки истории на хора, които са потърсили свое ново поприще, своя работа и така нататъка. Как тези бюрократични правила се прекрояват в реалния живот”, смени темата на разговора Илиана Беновска. „Националният иновационен фонд стартира 2004 година. От 2004 до 2018 е имало осем сесии. Надявам се в рамките на седмица да обявим старта на деветата сесия. 2015 и 2016 не се обявяват сесии на фонда. 2017 се обявява осмата сесия”, поясни бившият директор на дирекция „Правни и корпоративни въпроси” във филиала на сръбската компания „Нафтена Индустрия Сърбия Петрол” ЕООД, дъщерно дружество на руският гигант „Газпром нефт” АД.
„По каква причина 2015 и 2016 не се обявяват? Вероятно служебни правителства, временни правителства”, задълбочи темата Илиана Беновска. „Не мога да отговоря на този въпрос. Най-различни биха могли да бъдат причините. Финансирането на фонда е бюджетно”, отчете бившият директор на Дирекция – „Спортна инфраструктура и управление на държавното участие” в Министерството на младежта и спорта.
„Какви са целите на този Национален иновационен фонд и какъв е обемът на средствата, с които може да разполага”, попита Илиана Беновска. „Научно-развойна дейност е акцента. Тя трябва да бъде насочена към развитието на капацитета на малките и средни предприятия, но не само. Наименованието на агенцията по някой път заблуждава, защото като че ли ограничава, а не е така. Законът първо говори за микро, малки и средни. Стартъпите попадат в дефиницията на малко и средно, но те имат по-различен жизнен цикъл и цел на съществуването си, така че биха могли да бъдат обособени като различен субект. По много от мерките, които агенцията и правителството осъществяват, се подпомагат и едрите. За фонда – тази година бюджетът е 5 милиона”, анализира бившият заместник министър на младежта и спорта, назначена по настояване на политическа партия Атака.
„Това не е ли твърде малко? Ще Ви дам само пример с Хенри Форд, един от най-големите изкупвачи на иновации, без академично образование. Той е влагал толкова, в лично качество, годишно, за да изкупува иновации”, направи обосновано предположение Илиана Беновска. „Фондът не е единствената схема за подпомагане на такъв тип иновации, но тук говорим за безвъзмездна финансова помощ. Оперативната програма също предлага такива възможности, но по правилата на фонда са отделени 5 милиона лева. Фондът не очаква краят на проекта да доведе до продукт, който да се реализира на пазара”, потвърди актуалният изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Пост, за който е номинирана отново от националистическата формация на Волен Сидеров.
„Какви гениални открития очаквате да се получат, иновации, открития научни? Знаете – едно време се правеха от огромни научни колективи и така нататък. Академията на науките плаче, че няма средства достатъчно”, попита, с доза ирония, Илиана Беновска. „Сега отново се разчита на научните колективи. Това е една възможност за нея (за Българската академия на науките – бел. авт.), защото в екипа, който разработва, представя и реализира проекта, трябва да присъства и представител на научния потенциал”, констатира полиглотката, владееща английски, италиански и руски език.
„Какви ще бъдат критериите, за да не се злоупотребява с тези пари”, продължи разискването на темата Илиана Беновска. „Няколко нива на проверка. Първо има проверка по административна допустимост. После контролираме чрез експертизата”, уточни Габриела Козарева.
„Все пак знаете, че полетът на научната мисъл – това е като вдъхновението на Леонардо”, вметна Илиана Беновска. „Кандидатът заявява един очакван от него резултат. До края на проекта той трябва да покаже”, заяви експертът.
„Ако не го покаже – какво го правим”, продължи Илиана Беновска. „Ако не го покаже, но извърши всички действия, които е заявил, че ще извърши – приемаме проекта за изпълнен”, отговори Габриела Козарева.
„Как говорите като юрист. Да го облечем в хумор, хареса ми! Съгласна съм, така трябва да бъде. Вероятно ще има, не само в това направление, има ги „майстори”, които кандидатстват по различни програми, усвояват средства и използват юридическите врати, за да не бъдат санкционирани. Нека да има и отворена врата за дръзновените мечтатели, ако мога да ги нарека. Сключени договори има ли до момента”, попита Илиана Беновска. „По осма сесия са кандидатствали 191. От тях 141 допустими. От тях сключени 17 договора. От тях 15 се изпълняват. За целият период на съществуване на Националния иновационен фонд са сключени 470 договора, с общо финансиране от около 48 милиона”, обобщи юристът.
Интернационализацията на българските предприятия
„Добре, втора тема – промоционални дейности на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в подкрепа на интернационализацията на българските предприятия. Интернационализацията означава нахлуване на големите „акули” на пазара, които претопяват малкия български бизнес и малките български специалисти. Оборете ме”, анализира Илиана Беновска. „Това е, когато говорим за внос. Ние говорим за износ”, отсече Габриела Козарева.
„Точно това исках да кажете, защото погрешното схващане е, че всъщност се очаква да нахлуят външни ползватели. Обратната страна на монетата – колко от нашият малък и среден бизнес ще отиде да се интегрира на големите международни пазари, хайде, кажете ми? Ето, пак искам да Ви пожелая – издайте една такава книга. За един малък и среден, за десет малки и средни, които са успели да интернационализират своя бизнес”, конкретизира тезата си Илиана Беновска. „Интернационализацията се осъществява по няколко канала. Единият е даването на достъп на малките и средни предприятия на външни пазари чрез участие в изложения и панаири. Говорим за директно финансово подпомагане”, разясни гостенката.
„В смисъл – спестявате им тези тежки такси?”, уточни Илиана Беновска. „Точно така. Тук се съобразяваме с Регламента за държавни помощи, знаете, че той е в размер на 200 хиляди евро в рамките на три години”, потвърди Габриела Козарева.
„Спрямо един субект?”, продължи Илиана Беновска. „Спрямо един субект. Така или иначе се поемат таксите за участие, наема на площ, изграждането на щанд”, обясни експертът.
„Добре, хубаво – те пътуват, показват се и никой не ги иска, взимам най-драстичният случай. Тези, които ще бъдат във Вашата книга на преодоляване, както е наречена тази, ще се отчаят. Вие можете ли да ги подпомогнете със съответните логистични контакти, ако мога да се изразя”, провокира събеседничката си Илиана Беновска. „Това е една от следващите мерки, които щях да посоча”, довери Габриела Козарева.
„Агенцията за чуждестранни инвестиции – работите ли добре с тях? Те инвестират, но те също са канал, който може да ги свърже чисто информационно”, внесе нов щрих в разискванията Илиана Беновска. „Всяка една от тези агенции е под шапката на министерството и ги администрира министърът на икономиката. Както с тях, така и с индустриални зони (Национална компания индустриални зони – бел. авт.), така и с Агенцията по експортно застраховане – всяка една от тях обхваща някаква стеснена сфера, комуникира с останалите и се движи в синергия (взаимоотношение, при което полученият ефект е различен или по-голям от сумата на индивидуалните ефекти – бел. Уикипедия). Например бизнес делегациите, които се организират от страна на агенцията, обичайно съпровождат официални лица – министър-председател, вицепремиер, министър на икономика. Тук се постига осигуряването на контакт с конкретни фирми”, разкри изпълнителният директор.
Предстоящата среща на президента Румен Радев с руския президент Владимир Путин
„Може ли един леко политически въпрос, сега ми хрумва. Политиката и икономиката, нали знаете, и по Маркс, и по Ленин – вървят заедно, в две посоки е дефиницията, който знае, ще се сети. Сега предстои посещение на президента Радев в Русия при президента Путин. Не сте дръзнали дори, нали, да си помислите за бизнес делегация на руския пазар? Имаме ли реални шансове на руския пазар, след като изгорихме толкова мостове”, направи плавен преход към нов политически аспект Илиана Беновска. „Ще ви дам политически отговор – не го инициираме ние. Това е горе долу като – имаме ли шансове на китайския пазар”, подходи дипломатично Габриела Козарева.
„Китайският ще го видим. Министър-председателят възлага големи надежди на предстоящия китайски форум „16 + 1” (Предстоящата седма среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай – бел. авт.) в България през следващия месец”, привнесе нов нюанс Илиана Беновска.
Дейността на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия през 2018 година
„Добре, да не Ви вкарвам в политиката, кажете кое е най-важното, което сте успели да организирате като прояви, контакти през 2018 година – изложби, бизнес делегации, национални участия, бизнес форуми, конференции, медийни публикации, други такива”, продължи Илиана Беновска. „От началото на 2018-та са реализирани осем международни изложби, пет в страната и дванадесет бизнес делегации, съпътствани с бизнес форуми. Бизнес делегациите и бизнес форумите, които се поведоха извън България, показаха, че българките участници са провели между четири и седем срещи с реални купувачи, с реални контрагенти”, отчете гостенката.
„Хайде да Ви попитам не за бройката, а за резултативността? Аз знам, че това не е процес, в който днес за утре, с магическа пръчка да щракнем и да се получат нещата, но прогностиката е много важна във всяка област, особено в икономиката”, внесе яснота във формулировката си Илиана Беновска. „Тепърва ще работим в тази посока. Сега малко се концентрирам върху изложенията и панаирите, но това е подход, който смятаме да наложим, за да се вземат правилните решения, които да доведат до реален и устойчив резултат за фирмите. Изборът на събития, за които ще се осигури финансиране, няма да се прави единствено от администрацията, а ще се базира върху набиране на информация от три канала. Трябва да знаем интереса на самите малки и средни предприятия”, констатира Габриела Козарева.
„Кой прави тези проучвания? Как?”, попита Илиана Беновска. „Ние ще правим тези проучвания с анкетни карти, конкретни искания от тях”, отговори събеседничката.
„Кой ще ги извършва – самата агенция ли? Със своя собствен ресурс, имате ли толкова много кадри?”, продължи водещата. „Да, самата агенция. Имаме кадри. Трябва да се справим на база на исканията, които получаваме. Второто е от страна на министерството, инвестиционната дирекция и по външноикономическа политика. Трябва да получа информация, както от едната, така и от другата. От едната страна ще дойде статистическата информация, която ще ни покаже каква е промяната в макроикономически план, от друга страна – какви са външнополитическите настроения, желания, стремежи. Тези три компонента, където се засекат, ще посочат паритетите, върху които трябва да се изгражда плана за следващата година”, обясни юристът.
„Пак отиваме до конкретните мерки в помощ на малките и средните предприятия. Този нечовешки, наречен „брюкселски” език, или какъв да го нарека, малко бюрократичен, индикативни програми, верифициране на не знам какво си, ред други термини – дали са понятни, дали достигат по своето съдържание до по-голям кръг? Начинът, по който обявявате всички тези събития, мероприятия и начинания – как достигат? Казахте, че ще направите проучвания какво искат малките и средните. Имате ли проучвания, доколко сте понятни за тях и доколко те успяват да се подготвят да участват в някои от Вашите обявени възможности?”, попита Илиана Беновска. „Факт е, че може би информацията е това, което липсва на най-малките”, заяви Габриела Козарева.
„Тя не достига до тях. Между тях има дори хора с увреждания”, с тревога каза Илиана Беновска. „Тя не достига, не могат да си позволят да отидат и да проверят, така е. Започнали сме инициатива със съдействието на Медийна група „България”. Проведохме четири уъркшопове”, поясни изпълнителният директор.
„Можем ли и ние да се кандидатираме за Ваш партньор – „Канал 3” и „Радио К2”?”, инициира евентуално бъдещо сътрудничество Илиана Беновска. „С удоволствие! Не отказваме нито една инициатива, нито една възможност да разкажем”, потвърди Габриела Козарева.
„Какво означава „Подкрепа за растеж на малките и средни предприятия чрез пилотно прилагане на ваучерни схеми”? Хората, за ваучери като чуят, си мислят, че нещо ще има за храна или за дрехи.”, опита се да изясни актуалната процедура на агенцията Илиана Беновска. „В крайна сметка те биха могли да доведат и до такава възможност. Подадохме проектно предложение, което ще позволи малките и средни фирми да кандидатстват за ваучери, тоест за конкретни суми до 50 хиляди лева, за емитиране на ценни книжа на фондовата борса. Тоест да привлекат чуждия капитал”, отговори експертът.
„Да разбирам ли – от маржовете да реализират някаква печалба, нали така, като купуват ценни книги”, попита Илиана Беновска. „Не, те ще продават себе си”, заяви Габриела Козарева.
„Вие правите една малка лондонска борса? Как ще го обявите това”, попита Илиана Беновска. „Малка лондонска борса, но през софийската. Хората знаят, питат и търсят, и чакат, а тепърва ще имаме информационни кампании”, каза юристът.
„Ето, ние се присъединяваме към тези кампании като Ваш партньор”, пое ангажимент Илиана Беновска. „Това е за фондовата борса. Следващата процедура, която трябва да подадем до 31-ви е в размер на 10 милиона лева, които са насочени отново към малките и средни предприятия, отново ваучерна схема. Ваучерите могат да бъдат или 5 хиляди, или 20 хиляди лева и те трябва да послужат за набавянето на информационни и комуникационни услуги – уебсайтове, уеб-базирани платформи, в зависимост от нуждите на съответното предприятие”, оповести Габриела Козарева.
„Бъдещи партньори и споразумения?”, продължи Илиана Беновска. „Ето, дойдохме до стартъпите. В момента сме се насочили към тях. Миналата седмица подписахме договор с Ейбъл, асоциацията на българските бизнес лидери и предприемачи. С тях започваме конкретно партньорство, насочено към предоставяне на възможност на предприемачите да стартират бизнес, да анализират идеята, която имат”, анализира експертът.
„Кога ще пристъпите към разгласата на това? Кога ще го обясните по-публично, освен на сайта?”, попита Илиана Беновска. „Ние тука сме партньор, те са водещите. Когато посочат – ние сме на разположение да обясним, да разкажем”, поясни Габриела Козарева.
„Добре, през цялото време се опитвам да Ви обясня, че просто има нужда от разгласа, за да може да се получи ефективно, защото малките са си малки! Благодаря Ви много за това участие!”, аргументира се Илиана Беновска. „Разбрах, и аз Ви благодаря!”, завърши Габриела Козарева разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2” и „Канал 3” на 20 май 2018 година.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Зорница Русинова: Подкрепям 3 години работодатели, назначаващи хора с увреждания, ръстът на средните доходи за последните 10 години е 10% годишно

Зорница Русинова: Подкрепям 3 години работодатели, назначаващи хора с увреждания, ръстът на средните доходи за последните 10 години е 10% годишно

21 Май 2018 | 08:26 | Агенция "Фокус"
София. Подкрепям 3 години работодатели, назначаващи хора с увреждания, ръстът на средните доходи за последните 10 години е 10% годишно, а на минималната работна заплата 110%. Това каза Зорница Русинова, зам.-министър на труда и социалната политика, в разговор с Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по Радио К2 и Канал 3, съобщиха от екипа на предаването.
Социалното мислене в политиката
“Възможно ли е да вървят ръка за ръка политиката и социалното мислене в общество на пазарна икономика”, започна разговорът Беновска.
Зорница Русинова отговори, че политиката и социалното мислене могат да вървят ръка за ръка, защото това е начин да сме съпричастни към благото на другия. Социалната политика дава възможност, плащайки данъци да сме помагаме на обществото.
Спорът между работодатели и синдикати за внос на работна ръка
“Работодателите и синдикатите в различните си гледни точки имат доста, понякога до възпламеняване спорове по позиции. Всеки от гледната точка на правата и интересите, които защитава. Може ли да спре да се внася работна ръка”, попита Беновска.
Зорница Русинова заяви, че ролята на социалния диалог е, когато държавата решава важни проблеми на пазара на труда и проблеми с доходите, да се допитва до мнението на работодателите и синдикатите. Понякога споровете са много емоционални. България е доказала, че може да води добър социален диалог. За да могат да напипат пулса на проблема, полезни са гледните точки на работодатели и синдикати, допълни още Русинова. Няма еднозначен отговор въпроса дали е нужно да се внасят кадри от трети страни. България има рекордно ниска безработица от 5,2%, което е по-ниска безработица от средноевропейската и по-ниска от годините преди кризата. По показатели на младежка безработица сме близо до Белгия и Дания. Проблемите на пазара на труда са свързани с липсата на кадри и качество на уменията и професионална подготовка. Българският пазар на труда се разширява и отваря към останалите европейски страни, но и към трети страни. С подписването на спогодби се облекчава и се регулира вносът на кадри. Не се допускат хора, които биха застрашили българския работник и неговото работно място, увери Зорница Русинова.
Квалификация и преквалификация на пазара на труда
“Онова, което се крие между редовете независимо, че безработицата е на най-ниското си ниво, а то е, че има прегрупиране на определи отрасли и ресори в икономиката, при което възниква нужда от друг вид кадри, които не са налични в момента или дори има бъдещ, трагичен недостиг на медицински сестри, лекари, учители, но се появяват и нови нужди на пазара с непознати за нас професии. Работим със средства по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Моето мнение е, че квалификациите и предквалификациите не са достатъчно представени в тяхната положителна страна пред хората. Какво правите в тази посока”, попита Беновска.
"В подем на икономическо развитие е нормално да има динамика на икономическите сектори. Една от важните тема на българското председателство е за бъдещето на пазара на труда", посочи Зорница Русинова. Заради дигитализацията и развитието на различни форми на заетост, трябва да мислим доколко сме гъвкави и подготвени за новите предизвикателства. Политиките в сферата на заетостта от страна на държавата са с дългосрочен характер, минимум едно поколение, което завършва училище. “Стремим се нито едно дете да не остане извън училищната мрежа, защото в 21 век не може да има неграмотни деца и защото това са бъдещето безработни хора, които ще стоят върху социалната система”, посочи Русинова.
Образователната система и преквалификацията ще решат в дългосрочен план проблемите на пазара на труда. Краткосрочните мерки са свързани с инвестиции в знание и обучение. Досега от началото на програмния период са отделени 630 млн. за квалификация и преквалификация. Средногодишно около 60 000 души минават през тези форми на обучение. За тази година се предвижда стимулирането на високотехнологичните предприятия от химическата индустрия, ИТ индустрията, които имат висока добавена стойност. Тези допълнителни възможности включват специфични обучения, които до момента не са съществували. Около 90 договора от такъв тип се изпълняват в момента.
Новите проекти, които се стартират през тази година, ще дадат възможност на българските работодатели да обучат своя персонал, да привлекат неактивни или безработни хора през обучения, които ще включват и ИТ умения. Различните проекти варират между 15 000 лева до 1 000 000 лева, като финансирането зависи от размера на предприятието. Общата сума е 30 милиона лева в рамките на година и половина. 1% от всеки проект може да отиде за информация и публичност.
“Какви ще бъдат критериите за набиране, аз може да имам голям устрем за ИТ специалист, но да съм неграмотна и да съм завършила 8-ми клас”, попита Беновска.
Зорница Русинова отговори, че критериите ще зависят от самия работодател, който ще подбере хората, които ще преквалифицира. Човек, който е регистриран като безработен в Бюрото по труда, ще може да мине обучение през ИТ фирма или да получи допълнителни умения, даде пример Русинова. За пръв път през тази година ще се увеличи значително възможността за заетост на хора с увреждания. Над 1000 души ще могат да бъдат подпомогнати с над 20 милиона лева. Те ще имат възможност да работят и в рамките на две година заплатата на хора с увреждания ще бъде субсидирана с тази програма. Те ще преминат през дигитални и езикови обучения. Бонусът шест месеца след приключване на програмата е ако работодателят задържи човека с увреждания ще получи бонус от шест заплати. Това ще даде възможност да българските работодатели с подкрепата на държавата да задържат поне три години на работа хора с увреждания. “Всички ние като общество дължим много на хората с увреждания”, категорична е Зорница Русинова.
Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”
“Кои са новите схеми по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, които ще се реализират до края на 2018 г и какви ще бъдат резултатите”, попита Беновска.
Европейските фондове са един от най-добрите инструменти за подкрепа на политиките на Министерство на труда и социалната политика. Един от големите проблеми в демографската политика е застаряващото население. 30 милиона лева ще бъдат насочени към общините за подкрепа на такъв тип социално здравен патронаж. Това е едно от предизборните обещания на управляващите от ГЕРБ, посочи Зорница Русинова. Кметовете и местната власт ще преценят кои са възрастните хора, които имат най-голяма нужда от социално-здравен патронаж. Министерство на здравеопазването ще направи обективна методика как ще се предоставя тази услуга. През октомври тази година ще стартират тези проекти.
Актуалните тенденции на пазара на труда и доходите
“Какви са актуалните тенденции на пазара на труда и доходите”, попита Беновска.
Зорница Русинова се съгласи, че темата за доходите винаги е актуална, защото няма политик, който да не иска гражданите да имат високи доходи. Освен ниските нива на безработица, ръстът на средните доходи за последните 10 години е 100%, а минималната работна заплата със 110%. Това се дължи на целенасочените мерки на правителството, заяви Зорница Русинова.
“Държавата търси правилната рецепта между работодатели и синдикати за механизма, по който ще се повишава ежегодно МРЗ. Предвижда се ежегодно повишаване на МРЗ. МРЗ е инструмент да се гарантират доходите на хората с по-ниско ниво на образование и квалификация, но и как останалите доходи да нарастват. СРЗ за България е 1100 лв. Трябва да се инвестира в знания и умения, ако искаме да имаме високи заплати”, заяви Зорница Русинова. Тя подари на Илиана Беновска книгата “Преодоляване” на 10 български автори, които са имали възможност да напишат своите разкази на бенефициенти на социалното министерство. “Това е начин да се покаже как с европейски средства може да бъде променена човешката съдба”, обобщи Зорница Русинова пред Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по Радио К2 и Канал 3 на 20 май 2018 година.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Илиана Беновска отново ще пита: Кой и на какво основание иска и може ли да управлява България

Илиана Беновска отново ще пита: Кой и на какво основание иска и може ли да управлява България

20 Май 2018 | 12:57 | Агенция "Фокус"
София. Илиана Беновска отново ще пита: „Кой и на какво основание иска и може ли да управлява България?” в авторското си предаване „Беновска пита“ на тема „Политиката, глупако!“ от 17.00 часа по „Канал 3” и „Радио К2”. Това съобщиха от екипа на предаването. Предаването ще започне с коментар на Илиана Беновска.
Нейни събеседници ще бъдат:
- Вежди Рашидов, ГЕРБ - за принципите и компромисите на върха;
- Йордан Цонев, ДПС – за събитията и личностите в политиката;
- Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика - за социалното в политиката;
- Габриела Козарева, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия - за живота или смъртта на малките.
Повторението можете да гледате по „Канал 3” и да слушайте по „Радио К2” от 22.30 часа. Можете да пишете на e-mail адрес: benovskapita@gmail.com.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Илиана Беновска: Президент Радев, пред Путин ще се явите ли като Осветен защитник на свободата на словото и на превозвачите

Илиана Беновска: Президент Радев, пред Путин ще се явите ли като Осветен защитник на свободата на словото и на превозвачите

20 Май 2018 | 12:43 | Агенция "Фокус"
София. Президент Радев, пред Путин ще се явите ли като Осветен защитник на свободата на словото и на превозвачите? Това е въпросът на журналиста Илиана Беновска в днешното издание на предаването „Беновска пита” по Канал 3 и К2, съобщиха от екипа на предаването.
В София се проведе срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Успехът на Борисов е исторически. Радев мълчи за тази среща. И заминава за Москва при президента Путин силно самотен, без представители на изпълнителната власт. Началото на кратката си 48-часова визита в Русия Радев ще посвети не на конструктивни политически преговори по оста Русия-България, а за да гледа 4 часа постановката на Българската опера „Зигфрид“ и да се среща с културни дейци – неща ,за които не е логично да хаби толкова ценно политическо време в Москва.
На фона на тези факти, без крайности на разхваляване или критика към Радев, възникват, поне, 2 въпроса за употребата от страна на Радев на височайшето му президентско време, президентска енергия и президентски авторитет .
Първи въпрос: Президентът Радев беше през декември 2017-та година цели 72 часа в Париж при президентът на Франция Еманюел Макрон. Там Радев, въплъщавайки се ,кой знае защо, в Бойко Борисов доложи на Макрон приоритетите на предстоящето българско председателство на Европа: "България има амбицията не само да бъде посредник и координатор по време на това председателство, а да постави на масата най-критичните проблеми пред ЕС. Проблеми, които изискват ясна визия и смел подход.“
Та, въпросът към Радев е : Г-н Радев, ако сте истински изразител на „ясна визия и смел подход“ за решаване на проблемите в ЕС защо похабихте последните си 24 часа при Макрон, за да си полетите до колега френски летец в изтребител „Рафал“- още сте само летец или вече сте президент на цялата българска нация? Защо не защитихте пред Макрон с „ясна визия и смел подход“ правата на българските превозвачи?! Не ми се иска да мислим, че пресметливо влизате само в прости за решаване проблеми , а сложните оставяте на Борисов.
Втори въпрос: Ще го задам , независимо ,че президентското медийно лоби ще се опита да го омаловажи и да ме „нахрани“, чрез президентските хейтъри. Чрез мейл от Кирил Атанасов, началник отдел "Връзки с обществеността"на президента на Република България , научих, че поименната ми „акредитация за отразяване на събития на президентската институция е отнета заради поведение, несъвместимо с журналистическата етика“.
Сезирла съм ВАС и те ще се произнесат за законността на подобен акт и по : В кой президентски документ се формулира съдържанието на „поведение, несъвместимо с журналистическата етика“ и съответно антипода му - поведение, съвместимо с журналистическата етика? Формулирани ли са в президентски документ наказателните санкциите за „поведение, несъвместимо с журналистическата етика“ и степените на тяхното прилагане ,например: предупреждение, финансова глоба, временно отстраняване от отразяване на събития, пресконференции, международни срещи и прочее , отнемане на достъп, начини на обжалване и пред кой орган и кой съд ? Формулирани ли са в президентски документ и какви, пък, са наградите за удостояване за „поведение, съвместимо с журналистическата етика“ и степените на тяхното прилагане , например: писмена благодарност, диплом, орден, финансова или друга награда, пожизнена акредитация ?
ВАС трябва и да изиска от КС да се произнесе по конституционно-съобразността на действията на президента по акредитиране на журналисти и по отнемане на акредитации , и ограничаването на свободата на словото, и конституционното ми право на труд.
Моля и Комисията по културата и медиите, с председател Вежди Рашидов да се произнесе по горните въпроси и е ли този адресиран до мен мейл акт на президентската институция по дискриминиране на личности в журналистиката, по ограничаване на конституционните ми права на журналист да бъда на мястото на събитието, да търся истината,за да я предоставям обективно на гражданското общество , за да може всеки избирател да упражни конституционното си право на свободна собствена преценка за действията на президента и политиките му , за да направи свой свободен информиран, а не манипулиран от президента или безкритични медии, политически избор.
Президент Радев, пред Путин ще се явите ли като защитник на свободата на словото и на превозвачите?
Аз съм Беновска и питам.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Пети ден на протести в Скопие срещу договора за името. 18 юни 2018 г.
Пети ден на протести в Скопие срещу договора за името. 18 юни 2018 г.

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.