НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 20:01


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The New York Times: Милорад Додик иска раздел на Босна и Херцеговина, ако е възможно – по мирен път

The New York Times: Милорад Додик иска раздел на Босна и Херцеговина, ако е възможно – по мирен път

17 Февруари 2018 | 20:42 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Милорад Додик е категоричен по два въпроса: че е президент на легитимна държава, а не на етнически прочистена територия в държава с международно признати граници и че дори и на 58 години той все още може да играе баскетбол като професионалист, пише в материал на авторитетното американско издание The New York Times, посветен на босненския сръбски лидер и положението в Босна и Херцеговина (БиХ), като цяло.
Вестника е съгласен за баскетбола, като посочва, че той играе редовно, въпреки че никога не е играл на професионално ниво извън бившата Югославия, която някога беше сред силите в този спорт и е показал способностите си по време на демонстративен мач в Санкт Петербург миналата година, в който са взели участие руски баскетболни величия от миналото, включително бившият руски играч от НБА Андрей Кириленко.
Но, що се отнася до политиката, The New York Times смята, че Додик греши. Въпреки решимостта му да се отцепи от мюсюлманско-хърватската част на БиХ, той остава само президент на един сръбски автономен регион, приблизително с големината на Белгия. Регионът, обясняват от американското издание, се нарича Република Сръбска – име, дадено му от изцапания с кръв негов предшественик Радован Караджич, който е военен престъпник, излежаващ 40-годишна присъда за осъществяване на геноцид срещу босненските мюсюлмани.
По време на двата му президентски мандата и двата му като премиер на автономната област, Додик е постоянен източник на главоболия за международната общност. Въпреки предупрежденията и в противоречие с решението на Върховния съд на БиХ, той организира референдум през 2016-а година, по въпроса дали 9 януари да бъде обявен за национален празник, а това е денят, в който през 1992 година Караджич обяви създаването на сръбска държава в Босна.
След единодушното приемане на предложението, САЩ наложиха санкции на босненския лидер на основание, че подкопава следвоенния ред, установен с подписването на Дейтънския мирен договор през 1995 година. Докато Додик продължава да руши авторитета на централните власти в Сараево, Западните дипломати се тревожат, че плебисцита е просто прелюдия към втори референдум, този път за независимостта на Република Сръбска.
Той е враг и на посланика на САЩ в БиХ Морин Кормак, което личи от заявлението му, че „тя провежда такава политика, все едно Хилъри Клинтън е президент на САЩ“. Напоследък, както твърди Додик, тя го е оставила да диша по спокойно. „Честно казано, животът ми се подобри чувствително, когато тя спря да идва тук и да ми казва какво да правя“, обяснява сръбският лидер.
Изданието си припомня, че някога Вашингтон и Брюксел са го приветствали като умерен политик, който ще сложи край на войнстващия сръбски национализъм, довел до кръвопролитията на Балканите през 90-те, но Додик се е префасонирал като радикален националист, научил уроците си от страниците на учебниците по авторитаризъм и съвременните си патрони в Белград, включително сръбския президент Александър Вучич.
Додик е призова всички сръбски политици на служба в босненските държавни институции да се върнат в Баня Лука – столицата на сръбския регион и обяви тези, които отказаха за предатели. Той засили държавния контрол върху медиите и стегна примката около икономиката и институциите на сръбския автономен регион, като се превърна в главния работодател в Република Сръбска.
„Той еволюира от автократ в диктатор“, заяви Вукота Говедарица, един от малкото политически противници на Додик. „Неговата управленска стратегия на създаване на вътрешни и външни врагове почти ни докара до банкрут и политически провал“.
В интервю, дадено в Баня Лука, Додик се почувства леко смутен при споменаването на американските санкции. Без да го признава открито, както и повечето сърби, той таи надежди, че администрацията на Доналд Тръмп ще вземе неговата страна. Той защити решението си да откъсне Република Сръбска от БиХ, сочейки като причина „опасността за сърбите“, датираща от времената на Османската империя и стигаща до съвременния ислямски екстремизъм, който, според него, продължава да дебне в сянката на борбата срещу тероризма.
The New York Times припомня времената, когато в течение на 10 години Милорад Додик е получил дъжд от финансови помощи и комплименти от Брюксел и Вашингтон, като дори бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт го е определила като „глътка свеж въздух на Балканите“. Сега Додик е обърнал погледа си на Изток, където разчита на своя идол Владимир Путин.
Според мнението на сръбския лидер, бедите на Босна идват от лошото прилагане на Дейтънските споразумения, които, както казва той, фаворизират босненските мюсюлмани за сметка на сърбите и хърватите.
„Това беше брак по сметка, но не проработи“, заяви Додик. „БиХ е изкуствена държава и ние искаме да я напуснем“. По мирен начин, ако изобщо това е възможно, добави той.
Може би, пише американското издание, но през тази седмица той е оборудвал полицията на Република Сръбска с 2500 полицейски автомата.
„Нямаме какво да крием“, коментира той по случая. Оръжията са доставени с цел „да подобрят способностите и стандарта на регионалната полиция за борба с тероризма“ и добави, че „от 20 години се опитваме да оборудваме, както трябва полицията и сега решихме да го направим“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РТС: Александър Вучич и Милорад Додик се застъпиха за по-нататъшно задълбочаване на двустранните отношения

РТС: Александър Вучич и Милорад Додик се застъпиха за по-нататъшно задълбочаване на двустранните отношения

18 Януари 2018 | 15:56 | Агенция "Фокус"
Белград. Сръбският държавен глава Александър Вучич се срещна с президента на Република Сръбска Милорад Додик, с когото обсъди по-нататъшното подобряване на отношенията между двете страни, предава Радио-телевизија Србије (РТС).
Двамата президенти обсъдиха проекта за магистрала, която трябва да свърже Белград и Баня Лука, се казва в изявлението, разпространено след срещата между Вучич и Додик. Те са разговаряли и за други важни въпроси от национално значение, включително т.нар. Декларация за оцеляването на народа, проект за която трябва да бъде изготвен до 15 февруари 2018 г., става ясно още от изявлението.

Агенция „Фокус“ припомня:

Миналата есен бе обявено, че Баня Лука и Белград подготвят съвместна декларация за определяне на национални минимални стойности и принципи за оцеляването на сръбската нация и на сръбския народ.
Никола Селакович, генерален секретар на кабинета на президента на Република Сръбска, заяви, че не става въпрос само за декларация, но също така и за един вид програмен документ.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Зоран Заев и Алексис Ципрас след подписването на договора за името в Преспа - 17 юни 2018 година
Зоран Заев и Алексис Ципрас след подписването на договора за името в Преспа - 17...

ВИДЕО
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща катерица
Аварийно-спасителното звено на Столична община се притече на помощ на бедстваща ...
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2018 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.