Скопие. Зачестилите в последно време коментари на български политици и анализатори относно името на Македония представляват безпринципен натиск, защото се явяват 25 години след началото на Спора за името. Такъв е коментарът на Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-НП, пише македонското издание “Локално“.
Георгиевски е заявил това от официалната си страница в социалната мрежа „Фейсбук“ по повод някои изказвания на български политици, сред които бившият президент Георги Първанов и действащият държавен глава Румен Радев. Според македонския политик, българите трябва да видят аргументите на Гърция, изразени против включването на името „Македония“ в името на югозападната ни съседка, тъй като по думите на Георгиевски, същите аргументи „важат и за тях (българите)“.
„Защо 25 години мълчаха на фона на политика на гръцкото монополизиране на името Македония“, завършва македонският политик.
Превод и редакция: Цанко Цолов

София. „Щастлива съм да видя, че има напредък в преговорите между Атина и Скопие“, заяви във вторник българския външен министър Екатерина Захариева по време на пресконференция в София, предава македонското издание Мета.
„Това е двустранен проблем и ние трябва да оставим Скопие и Атина да водят преговорите и с посредничеството на ООН“, добави още Захариева, която изпълнява и ролята на вицепремиер.
В понеделник бившият български президент Георги Първанов заяви, че разговорите между Гърция и Македония по спора за името засягат и България и те трябва да бъдат съгласувани и със София.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Виена. Министърът на външните работи на Македония Никола Димитров, ще проведе тази вечер среща с гръцкия си колега Никос Кодзиас. Утре, на 13 февруари, двамата ще проведат и среща със специалния пратеник на ООН по въпроса за името Матю Нимиц, предава македонската медия „Нова ТВ“.
Димитров и Кодзиас ще обсъдят всички неуредени въпроси в рамките на преговорите да името.
По-рано гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви, че „съставно име: и за външна, и за вътрешна употреба, за което трябва конституционна промяна и премахването на всякакви съмнения за иредентистки възгледи, е рамката, която ли гарантира затварянето на проблема“.
Македонският министър-председател Зоран Заев заяви миналата седмица, че правителството е готово за име с географски квалификатор.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Истанбул. Министър-председателят на Македония Зоран Заев, придружен от министъра без портфейл Аднан Кахил, се срещна с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, придружен от вицепремиера Хакан Чавушоглу, предава македонската медия “Плюс Инфо“.
Турският президент подкрепи политиката на добросъседство, водена от Македония, както и процеса на разрешаване на спора за името с Гърция и прецени, че това е добре за и региона, и за евроатлантическите перспективи на Македония.
На срещата също така е заключено, че двете страни имат потенциала да насърчават икономическото сътрудничество чрез увеличаване на турските инвестиции в Македония.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

София. Преговорите за решаване на спора за името между Македония и Гърция не бива да са за сметка на България. Това заяви в понеделник бившият президент на България Георги Първанов в предаване по местна телевизия, предава скопската електронна медия „Мета“.
Първанов призна, че диалогът между Гърция и Македония е положителен, но добави, че е притеснен, защото „започват да се водят разговори в посока на няколко решения, някои от които противоречат на българската позиция".
„Да, ние признаваме Македония под конституционното й име, преди всичко, но представете си варианти като Горна Македония или Северна Македония, това са решения, които са в полза на Гърция, но за сметка на България“, твърди Първанов.
Бившият български президент (от 2002 г. до 2012 г.) смята, че не е все едно за София и за нейната дипломация как ще приключат преговорите, добавяйки, че в един момент трябва да има и някаква съвместимост на решението и с позицията на България.
„Името Северна или Горна Макеодния включва и региона на Пирин, Егейският регион не ни засяга и не коментираме, а същевременно претенциите към България плават в пространството. Най-малкото това трябва да бъде обсъдено между правителствата на двете страни“, препоръча Първанов.
Според бившия държавен глава на България, деблокирането на преговорите между Атина и Скопие е заради натиск от Запада, най-вероятно от отвъд океана, т.е. САЩ.

Превод и редакция: Тереза Герова

София. Случващото се в Гърция е много показателно и трябва да го наблюдаваме внимателно. Това каза лидерът на БСП - София Калоян Паргов в ефира на "Канал 3", съобщиха от пресцентъра на ГС на БСП - София. Паргов коментира протестите в Атина срещу използването на името "Македония" от държавата Македония.
"В Гърция процесите тепърва предстоят, включително и вътрешнополитическите като залог за бъдещето на Ципрас, коментира Калоян Паргов. - Това е залог за бъдещето и на Зоран Заев. От изхода на тази ситуация зависи бъдещето на тези две държави във вътрешнополитически план. Няма съмнение, че самият Ципрас ще се опита да направи сделка. Тези протести в момента му помагат, за да може да бъде по-убедителен".
Според Калоян Паргов за България е добре Македония да се умиротвори. "Важно е да развием съвместни икономически, инфраструктурни, транспортни и енергийни проекти, защото няма как да избягаме от тази най-романтична част от нашата история, коментира той. - Позицията за Македония е въпрос на българско самосъзнание. И много ми се иска в учебниците по история тя да бъде вплетена, за да може и следващите поколения да я носят в себе си. В политиката паметта е много важно нещо. В това отношение БСП може да бъде доста полезна, тъй като тя има знания и много помни. Ако, разбира се, някой иска да я чуе".

София. Казусът Македония не обещава скорошно разрешение. Това каза Красимир Узунов – президент на Агенция и Радио „Фокус“ пред БНР. „Това, което се случва в Македония и Гърция – от една страна продължаващи и насрочени нови протести, а от друга страна имаме правителства, които твърдят, че ще вървят по начертания път. Тоест казусът „Македония“ по всичко личи, че не обещава скорошно решение. Ако се тръгне към референдум, първо такива не се готвят за два дни, второ няма да минат нито в Гърция, нито в Македония“, обясни Узунов. Според Узунов „са преброени дните“ на СИРИЗА като управление. „Може би изборите в Гърция ще бъдат по-скоро. Това също може да забави процеса“, добави той. Относно ролята на Турция, Узунов коментира: „Турция винаги е имала стратегическо покровителство, да го наречем, над Македония. А Македония през последните години, когато се отгледа това поколение политици около Груевски, тоест той управляваше с фамилния си кръг и узурпира името ВМРО-ДПМНЕ, та Груевски намери защита от посегателствата, които може да има откъм България и Гърция, най-вече, защото той работеше със Сърбия доста добре, а страхът от албанците обединява македонските партии. По тази причина можеше да се приеме, че Турция постига ефекта на разделянето на Балканските интереси. Тоест Македония представлява ябълката на раздора, която се пази от Турция“, добави той.
На въпрос каква трябва да е Позицията на България, Узунов заяви: „Позицията трябва да бъде формулирана от президент, премиер и външен министър. Това са хората. Българската позиция трябва да бъде достатъчно активна, ангажирана и експертна“.

Атина. След като във вторник министър-председателят на Македония Зоран Заев обяви, че кабинетът му е взел решение да преименува международното летище в столицата и ключова магистрала в страната - и двете носещи името на Александър Велики, Атина приветства готовността на Скопие да предприеме конкретни стъпки към разрешаването на спора с името, отбелязва електронното издание Ekathimerini.
Ако властите в Македония успеят незабавно да изпълнят тези намерения, както и да приемат географско определение в името на страната, то ходът преговорите за разрешаване на спора между Атина и Скопие, водени под егидата на ООН, ще се ускори.
Гръцкото външно министерство приветства решението на македонските власти да преименуват летището и магистралата, определяйки го като „положителна стъпка към дистанция от случилото се през последното десетилетие и създаването на напрежение в отношенията между двете страни". Новината бе посрещната от гърците и като „важно развитие в посока преодоляване на иредентизма“.
„Надяваме се, че това е началото на нова глава в отношенията между нашите две страни и народите", бе казано в разпространеното съобщение.

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Посланикът на Европейския съюз в Македония Самуел Жбогер заяви, че гласуваното по-рано във вторник решение за преименуване на скопското летище и македонската магистрала са отлична вест, предава информационната агенция Макфакс.
„Тези две решение са отлична вест. Те показват, че правителството е сериозно относно своите обещания“, отбеляза словенският политик. Според представителят на ЕС, взетото решение също така e „доказателство за намеренията на Скопие да се намери решение по спора за името“.
Изказването му е направено по време на редовната сесия на правителството. Жбогер е подчертал, че в последните няколко месеца, Македония бележи значителен прогрес по редица въпроси.

Агенция „Фокус“ припомня:
По време на срещата между Зоран Заев и Алексис Ципрас в кулоарите на Световния икономически форум в Давос през януари, македонският премиер обеща като знак на добра воля да промени името на македонското летище и магистрала, които носеха името на „Александър Македонски“.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Скопие. На днешната сесия на македонския парламент е взето решение аеропортът „Александър Велики“ да се преименува на „Международно летище Скопие“, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
Покрай това, на пресконференция на македонския премиер Зоран Заев във вторник той заяви, че е взето официално решение международната магистрала Е-75 да се преименува на „Приятелство“.

Превод и редакция: Иван Христов

София. За мен ситуацията ще се усложнява все повече. Ще ескалира напрежение, което може да доведе до падане на правителствата на Алексис Ципрас, от една страна и на Заев - от друга. Това каза в предаването „Още от деня“ по БНТ Красимир Узунов – президент на Информационна агенция и Радио „Фокус“, коментирайки спора за името на Македония. „Днес, преди да дойда тук, се изказа и албански професор от Тетовския свободен университет, който каза: „Гърция няма никакво право върху Македония, защото Солун е историческия културен център на албанците“. Там започва да се прокарва една нишка, защото това е втори професор, който говори в рамките за седмица“, посочи Красимир Узунов.
„Ние, искаме - не искаме, колкото и свенливо да се държим от страни и да гледаме конфликта, сме вътре в него“, допълни още той.
Във връзка с реакцията на турския президент Ердоган, който заяви, че Гърция греши в спора за името на Македония, Узунов коментира: „Отвори се „Кутията на Пандора“. Някога, когато Елцин призна Македония на летището в София по време на посещението си при покойния президент Желев, това стана заради българската дипломация. Пак заради българската дипломация стана членството, макар и под името Бивша югославка република Македония, в ООН. Тогава падна външният министър Денко Малевски“.
„Груевски ходеше на почивка само при Ердоган. Това беше непрекъснато. За Груевски вълците бяха България и Гърция, които са срещу Македония. Тогава те потърсиха този, от който враговете се страхуват“, допълни още Узунов.

Скопие. „Подготвени сме за име с географски показател“, заяви премиерът на Македония Зоран Заев след изявлението на гръцкия външен министър Никос Коцияс, който поиска от македонското правителство да съобщи публично кое прилагателно предпочита за новото име, предава македонската държавна агенция „Макфакс“.
„Искам преговорният процес да успее, ние сме подготвени за географски показател и тук ще спра, защото знам, че това е чувствителен въпрос. Да дадем шанс за успех на преговорния процес. Нашата позиция е публична, вижданията ни са публични и се надявам, че ще намерим решение“, заяви Заев.
Той добави, че е оптимист, че през следващите 6 месеца може да се намери решение и да се затвори десетилетния спор с Гърция.
„Следим настроенията в Гърция и реакциите у дома. Аз съм оптимист. Трябва да има решение. Няма да бъде лесно, но е възможно. Ако се съобразяваме с южната ни съседка и тя с нас, убеден съм, че ще намерим взаимноизгодно решение“, подчерта още македонският премиер.

Превод и редакция: Иван Христов

Лондон. Документ от Комисията по външните работи на Камарата на представителите на Великобритания показва на какъв натиск е подложена Атина по „Македонския въпрос“, като се разкрива, че Обединеното кралство, една от най-влиятелните и силни страни-членки на НАТО, иска приемането на Македония във военния съюз, независимо дали ще се стигне до разрешаване на спора за името с Гърция, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Независимо, че преди посещението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг миналата седмица в Скопие той подчерта, че без споразумение между Атина и Скопие, Македония не може да се присъедини към Алианса, Великобритания, една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, призова за приемане на Скопие в НАТО, без да се взима предвид позицията на Гърция по въпроса, пише гръцкото издание.
В документа, озаглавен „Обединеното кралство и бъдещето на Западните Балкани“, ясно се казва: „Правителството трябва да предприеме мерки, за да помогне на Македония да се присъедини към НАТО, с или без решение по въпроса за името“.
В документа се приветства помощта на британското правителство за Босна и Херцеговина и Македония и се подчертава, че приемането на тези две страни в НАТО ще подпомогне стабилността и мира в региона на Западните Балкани.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Професорът от Тетовския свободен университет Веби Джемаили заяви в предаването на "Зиг-заг" на телевизия "Арт Ченъл", че "Македония всъщност никога не е била гръцка, а Солун винаги е бил основният културен център на албанците при тяхното възраждане."
Професорът разяснява, че Гърция започва да владее Егейска Македония едва през 1912 г. след оттеглянето на Турция от региона и след война с България.
"Сега ние нямаме смелостта да кажем, че до 1912 г. Солун е най-важният културен център на албанците, в който са формирани всички наши политики." - смята Джемаили.
Според него преди Берлинския конгрес, английската дипломация е била склонна да приеме Солун като столица на бъдещата албанска държава.
"Всичко това днес ни се здабранява с натиска на Гърция." - твърди професорът.
Превод и редакция: Иван ЛАЗАРОВ

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган определи Бившата югославска република Македония (БЮРМ) като „нашите братя“ и настоя, че Анкара винаги ще е редом до Скопие, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според информация на македонските медии, коментарите на турския президент са направени по време на конференция на мигранти от балканските страни в Турция.
Ердоган е заявил, че всяко настояване на Гърция, Македония да смени името си преди да се присъедини към НАТО е „несправедливо“ и е добавил, че Атина греши в дългогодишния спор за името.
„Според нас, Анкара и Скопие нямат различия в позициите си и ние никога няма да оставим нашите братя сами и ще бъдем винаги с тях“, е подчертал турският президент.

Превод и редакция: Иван Христов

Скопие. Гръцкият външен министър Никос Коцияс е поискал правителството в Скопие да обяви името , за което са се договорили Заев и Ципрас, предава скопската телевизия „Нова“, която се смята за близка до бившия премиер Никола Груевски. Според телевизията в това изявление е било направено по време на интервю за „Евронюз“, като се допълва твърдението на Коцияс, че „очакваме от властите в Скопие смело и открито да обявяват каква ще бъде представката в сложното име и да го обяснят на гражданите“. Телевизия „Нова“ съобщава, че гръцкият външен министър е съобщил, че правителството на Ципрас „вече подготвя терена за гърците да приемат сложното име на бившата югорепублика“. Телевизията съобщава, че по повод решението и сложното име Коцияс е обяснил, че правителството в Атина предпочита представките, които имат „славянски нюанс в тяхната фонетика“. Телевизията припомня, че по-рано през деня най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ призова премиера Заев да съобщи какво е говорил с Ципрас и защо гръцките власти настояват да не се излиза от рамките на този разговор.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. Национализмът в Гърция е жив, но е на изчезване, констатира скопското електронно издание „Нова“ чрез коментара на скопския анализатор Александър Спасов. Според него „протестът е бил очакван, многоброен, но далеч под очакванията на организаторите“. Македонският анализатор смята, че протестът „няма да повлияе върху процеса на преговорите, въпреки че крайната му цел е да предотврати приемането на Македония в ЕС, като това е политиката на Русия и не е случайно участието на Гръцката православна църква, която е особено близка с Руската православна църква“. „Нова“ цитира и мнението на бившия посланик Благой Сашов, според когото „гърците направиха голяма грешка с протестите и сега Европа трябва да разбере, че призивът „Македония е Гърция“ е точен израз на гръцкия иредентизъм.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. Македонската общественост е напълно информирана за преговорите между премиерите Заев и Ципрас по време на икономическия форум в Давос и за пръв път след 2 десетилетия се деблокираха процесите, които водят към пълноценно решение на откритите въпроси между Гърция и Македония като две съседни европейски страни. Това се казва в съобщение на правителствената пресслужба на Македония, цитирана от частната ТВ „Канал 5“. Според телевизията в съобщението се казва още, че „намирането на взаимно приемливо решение е възможно. Необходимо е добра воля и компромиси и от двете страни, за да се стигне до решение, което да зачита достойнството и идентичността на двете страни“. Според телевизията при всяка следваща значима стъпка в хода на правоговорите македонската общественост ще бъде напълно и своевременно информирана.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. Македонската диаспора по света организира протести за защита на конституционното име на страната под надслов „Без Македония всички ще изчезнем“, това се казва в съобщение на Световния македонски конгрес. Общомакедонският протест е нарочен за 27 февруари, вторник, от 18.00 часа пред представителството на ЕС в Скопие,а от там ще продължи протестно шествие до парламента. В съобщението се казва „македонците по света искат: безусловно прекратяване на преговорите за името Македония с правителството в Атина и продължаване на членството в ООН и другите международни организации под конституционното име Македония. Второ, изтегляне на закона за употреба на езиците, изтегляне на договора Заев-Борисов, незабавно освобождаване на затворените и осъдените за събитията в македонския парламент от 27 април 2017 г. Ако правителството не приеме исканията, македонците по света и техните организации искат саморазпускане на парламента и произвеждане на предсрочни парламентарни избори с осигуряване на условия за провеждане на избори в 7-и избирателен район (Чужбина) без потвърждаване на избирателни права за всички избори.“
Световният македонски конгрес отхвърля вариантите с референдум, ратификация на международен договор и промяна на Конституцията с цел промяна на името на страната и идентичността на нацията.
Световният македонски конгрес се обръща към всички партии да участва в протеста, тъй като „в Македония ни има, а без Македония всички ще изчезнем“. От Световния македонски конгрес съобщават, че до момента са получили подкрепа от движението „Всички за Македония“, Съюза на сдружението на македонците от Егейската част на Македония, Съюза на македонците с ислямско вероизповедание, Македонски манифест, както и дружествата на защитниците (ветерани от гражданската война) и македонските патриотични организации.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. През 1997 г. в Скопие гръцкият композитор Микис Теодоракис предлагаше федерация между Македония и Гърция, съобщава македонската информационна агенция "Мета", като се позовава на публикация в гръцкия "Етнос".
Според изданията през 1997 г. Теодоракис е посетил Скопие и е открил на гробището в Бутел гроба на легендарния гръцки герой Йоргос Зорбас, прототип на Зорба гърка от романа на Никос Казандзакис.
Тогава Теодоракис дал интервю пред вестник "Ескусия", в което предложил митнически съюз или федерация между Гърция и Македония, като по този начин се преодолее спора за името.
"Мета" припомня, че по време на това посещение в Македонския театър е имало постановка на "Зорба гърка", на което е присъствал целият македонски политически елит, начело с президента Киро Глигоров.
Агенция "Фокус" припомня: Публикациите в Македония срещу световноизвестния композитор Микис Теодоракис са породени от емоционалната му реч на протеста в Атина, в която той заклейми всички опити да се даде право на бившата югорепублика да използва името Македония.

Превод и редакция: Василена Йорданова

Скопие. "След митингите в Солун и в Атина всичко разумно в последния опит да се намери решение на спора между Гърция и Македония е поставено под съмнение. Гръцките десни партии и гръцката православна църква, които са идейните водачи на протестите против основните цивилизационни и общочовешки права на самоопределение на народите, доказаха че не са били само тези 50 000 на митинга в Солун, но и стотици хиляди горещи глави, които окупираха столицата на лъжливата люлка на демокрацията и показаха на света грозното лице на популизма." Това пише в уводна статия на скопското издание "Независен", посветена на протестите срещу употребата на името Македония, проведени в гръцката столица.
В статията се твърди, че "протестите връзват ръцете на гръцкия премиер и на правителството, както и на всички които искат да помогнат на Македония да стане част от НАТО и от ЕС" и се обобщава, че крайната им цел е "отношенията между двете страни да се върнат 25 години назад".

Превод и редакция: Василена Йорданова

Киев. Не успяха да стихнат страстите около „сепаратистката“ испанска провинция Каталуния и в Европа назрява нов голям териториален конфликт. Гърция и съседната ѝ Македония, бивша югославска република, не могат да си разделят името. Гърците масово излизат на протести с искане Македония да бъде преименувана, пише украинското издание „Вести“.
В Гърция съседната страна се нарича „Скопие“ (Името на македонската столица) или „Бивша югославска Република Македония“.
Името, според тях, исторически принадлежи на регион в Северна Гърция, а не на македонците. Избухването на конфликта е провокирано от предстоящ референдум за преименуването на Македония. Това обяви прозападното ръководство на страната, защото тя не може да влезе в ЕС и в НАТО заради отдавнашния спор с гърците, който продължава от разпадането на Югославия през 1991 г. Експертите не изключват, че спорът заплашва да прерасне в гражданска война.

Македония и Гърция.
В Атина за втори път за последните две седмици преминават мащабни митинги. На протеста са излезли според организаторите 1,5 млн. души, докато полицията говори за не по-малко от 140 хил. При това конфликт се разгоря между самите протестиращи, сред които има противостоящи си групировки от националисти и анархисти. Първите излязоха с лозунги „Македония и Гърция“ и „Далеч ръцете от Македония“. „Съществува само една Македония и тя бе, е и завинаги остава гръцка“ - с такива думи излезе пред демонстрантите известният гръцки композитор и общественик Микис Теодоракис.
Не са съгласни с подобно поставяне на въпроса анархисти, които са за единство на Балканите и против конфликта с македонците. За да не се допуснат сблъсъци, силите на реда трябваше да разгонват бунтарите с шумови гранати и със сълзотворен газ. Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас допуска, че името на съседната държава може да съдържа думата „Македония“, но с географско или друго допълнение (например Северна Македония или Нова Македония).
„Но това не устройва националистите, които смятат компромиса с македонците за предателство на интересите на Гърция. Всичко това се натрупва върху недоволството спрямо властите и тежката икономическа ситуация в страната, отслабена от огромни дългове пред международните кредитори. Антимакедонските протести могат да прераснат в антиправителствени и тогава Гърция ще бъде заплашена с поредната криза“, смята гръцкият журналист Костас Панагополус. „По македонския въпрос много гърци са възмутени не само от името. Те смятат, че македонците могат да откъснат едноименната гръцка провинция“, допълни той.

НАТО и Русия.
Експертите смятат, че избухналият конфликт е сблъсък на геополитически интереси на Балканите. „От една страна за влияние в региона се борят Русия и Турция, а от друга Западът, който иска бързо разрешаване на спора между македонците и гърците, за да може да приеме Македония в НАТО след Черна гора, а след това по подразбиране и Сърбия – много важна страна от гледна точка на геополитиката. Гръцко-македонският спор може да доведе до нестабилност в региона. Ако температурата около ситуацията продължи да расте са възможни и граждански сблъсъци“, заяви Фридрих Ермлер, специалист от европейски аналитичен център в Брюксел.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Последиците от протестите са огромни: стотици хиляди граждани на Гърция излязоха по улиците в Атина. Те се противопоставиха на уреждането на спора със Скопие, което да включва понятието "Македония". Всъщност, демонстрациите са израз на нещо много по-голямо, пише кореспондентът на водещото германско издание Der Spiegel Йоргос Христитес в статия, посветена на неделните събития в гръцката столица.

Атинският площад "Синтагма" отново се превърна в място за масови протести за първи път след 2010 г., когато бе "наводнен" от стотици хиляди несъгласни с многобройните изисквания за строги икономии. Но нито една от демонстрациите в годините на пика на дълговата криза не бяха толкова страстни, както тази от 4 февруари 2018 г., когато внушителен брой граждани се събраха в центъра на Атина, за да провъзгласят: "Македония е Гърция!". Истински изблик на патриотична ревност, но на ярост срещу управляващото правителство.
Протестиращите дойдоха от всички краища на страната - от най-северния град Орестиада до остров Крит на юг, за да изразят възмущението си от използването на понятието "Македония" от малката държава, с която Гърция граничи на север.
Бяха наети стотици автобуси, които да транспортират демонстрантите в Атина. Към тях се присъединиха и десетки хиляди жители на столицата. Посланието на всички тях обаче бе едно: "Долу ръцете! Македония е гръцка!"
"Тук съм, за да заяви, че никога няма да дадем името Македония на тази малка държава", сподели Янис Сидиропулос, 50-годишен чиновник, присъединил се към протеста. "Правителството трябва да ни слуша и да не продава историята ни, Македония е наша - и само наша", категоричен бе Сидиропулос, пропътувал 500 километра от Солун, столицата на гръцкия регион Македония, за да се включи в демонстрацията в столицата.
Спорът нагнетява отношенията между Гърция и нейната северна съседка повече от 25 години. Той датира от 1991 г., когато бившата югославска република обяви независимостта си и избра името Македония, което вписа в Конституцията си. Гърция видя този ход като претенция към своя регион Македония.
Наскоро в спора имаше раздвижване. Правителствата на двете страни се ангажираха с преговори под егидата на ООН. До юни тази година трябваше да бъде постигнат компромис, който вероятно щеше да включва понятието "Македония", но с определено допълнение - като "Нова Македония" или "Северна Македония".
В неотдавнашно проучване 61% от македонците заявиха, че искат да приемат подобна промяна на името, ако това ще направи членството на ЕС и НАТО възможно. И двете са блокирани от Гърция от години заради спора за името.
За повечето гърци обаче такова решение не би било достатъчно. В анкета, чиито резултати бяха публикувани малко преди началото на демонстрацията в неделя, 71,5% от респондентите заявиха, че ще отхвърлят всеки компромис. Македония, наричана от гърците само с името на столицата и Скопие, трябва да се откаже от името си. И точка.

"Управляващите малцинства унищожават страната ни"

Масовите демонстрации в неделя са кулминацията на едно протестно движение, инициирано преди около месец в социалната мрежа "Фейсбук". Движението набра скорост през януари, когато в Солун протестираха стотици хиляди гърци. Сега към тях се присъединиха дори знаменитости: основен говорител от трибуната на "Синтагма" в неделя бе 92-годишният световно известен композитор Микис Теодоракис (познат с музиката към филма "Зорба гъркът"). "Управляващите малцинства разрушават нашата страна", извика Теодоракис към гневната тълпа. "Ние никога няма да приемем съществуването на друга Македония", категоричен бе композиторът.
На пръв поглед обяснението на този толкова внезапен протест би било просто: поредният странен конфликт на Балканите, който няма смисъл - или поне за онези, които гледат отстрани. Така доскоро и повечето гърци определяха ситуацията. Протестиращите за тях бяха десни националисти, един вид "полезни идиоти".
Но това обяснение не е достатъчно. То пренебрегва връзката между популизма и национализма, от една страна, и нарастващото социално разделение, от друга - връзка, която също създава проблеми за големите западни демокрации като САЩ и Великобритания.
Разбира се, сред протестиращите има националисти и десни екстремисти. Но почти никаква друга тема не обединява гърците по всички политически направления и социален произход, както името "Македония". И така, при демонстрацията в неделя се срещнаха пенсионери и тийнейджъри, работници и бизнесмени, учени и представители на църквата. Според анкета, 64% от членовете на лявата коалиция на СИРИЗА, т.е. на лидера на партията Алексис Ципрас, са против компромиса със Скопие в спора за името.

Наследството на Александър Велики

Но какво мотивира гърците да откажат компромис със Скопие? Официално правителството казва, че името Македония предполага териториална претенция към едноименния северен гръцки регион. Малцина са обаче онези в Гърция, които вярват сериозно, че малката, икономически слаба и военно немощна съседна държава представлява заплаха за тях.
Истинската опасност за тях се крие другаде: Македония е зловещ пример за нация, отговорна за престъпление, наречено културно присвояване. Държава, която се състои предимно от славяни и албанци, чиито предци се заселват в региона векове след залеза на древното царство Македония, и които нямат право да претендират за наследството на Александър Велики. Легендарният цар в крайна сметка е грък. През 2009 г. той дори бе избран за "най-великия грък на всички времена", преди Сократ, Платон или дори Аристотел.
Освен това конфликтът с Македония се превърна в отдушник за болката и унижението, които много гърци преживяват след десетилетие от програми за строги икономии. Гръцката история и славата на древността са последният източник на гордост за много хора.
Масовите протести представляват огромно предизвикателство за министър-председателя Алексис Ципрас. Премиерът иска да разреши конфликта по няколко причини. По този начин той не само ще преодолее продължителния спор и ще докаже себе си като държавник, но и ще утвърди Гърция като водеща сила на Балканите. В това си начинание Ципрас може да разчита на съюзници: САЩ се интересуват особено много от присъединяването на Македония в НАТО, за да бъде ограничено руското влияние в региона. Европейският съюз пък на свой ред иска да види страните от Западните Балкани на пътя за членството им в Общността.
Но може ли Ципрас да извърви този път през огромната маса хора? Правителството в Атина омаловажава протестите, като ги третира като насочени единствени към външната му политика. Но е трудно да се пренебрегне мащабът на протестите от неделя. Особено от страна на Ципрас, който - в края на краищата, дойде на власт чрез вълна от протести.
Мнозина наблюдатели се страхуват, че народният гняв може да разгърне неконтролируеми сили и да укрепи десните екстремисти. Гръцкият външен министър, който води преговори с Македония, вече получи смъртни заплахи от националистите. В едно писмо му бе казано, че за него са подготвени "три куршума".

Превод и редакция: Тереза Герова

Скопие. Македонското и гръцкото правителства са категорични – неделните масови демонстрации в Атина няма да повлияят на решението по спора за името на бившата югорепублика. И ако позицията, изразена от демонстрантите на площад Синтагма е ясна, тя все пак няма да смени посоката на външната политика на Македония и Гърция, коментира скопският телевизионен канал „ТВ Алфа“.
Във връзка с неделните протести, гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че външната политика не се води с демонстрации и планът на правителството остава в сила. „Протестът събра хиляди граждани, но не и един милион, както очакваха организаторите, (Андонис) Самарас и (Кириякос) Мицотакис“ от Нова Демокрация, заяви Ципрас.
Вчера на едно място се събраха Андарти, активни войници, офицери, свещеници, неонацисти, спартанци, дори монахини и мигранти под национални знамена и с гръцко национално съзнание, всички със същата цел - срещу името Македония, пише македонската медия.
„ТВ Алфа“ добавя, че на протестът „Македония е Гърция“ на площад Синтагма е подложен на критики и от министъра на външните работи на средиземноморската страна Никос Коциас. „Продължавам, с чиста съвест и отговорност, да преговарям за доброто на родината“, написа гръцкият дипломат в Туитър.
Както пише македонската медия, за вчерашният националистически протест в Атина са се изказали и някоио македонски политици. Вицепремиерът по европейските въпроси на Македоняи Буяр Османи заяви, че процесът на решаване на спора за името ще продължи според предвидения дневен ред. „Това е част от обществените политически дебати, които се проявяват под различна форма. Протестите са демократически гарантирано право, докато са мирни. Продължаваме по дневния ред за решаване на спора и това няма да повлияе на по-нататъшните преговори“, заяви Османи.
Как ще бъде решен спорът, досега медиите разбират само от изявленията, обхванати от булото на национализма и запазването на достойнството на двете страни. Сега е ясно, че македонското правителство споделя позицията на официална Атина, което означава, че до средата на годината се очаква решение. Във време, когато посредника Нимиц вижда оптимизъм за решаване десетилетния спор, гръцките партии търпят имат разногласия и се организират масови протести в Гърция, Македонската власт казва, че сега е положителен момент за решение при спазване на идентичността и достойнството на двата народа, пише в заключение „ТВ Алфа“.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Речта на неделния митинг „Македония“ в гръцката столица Атина, дадена от композитора-ветеран Микис Теодоракис, уважаван от мнозина заради съпротивата си срещу гръцката хунта, предизвика широк дебат в понеделник, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Ако се предадем, оставяме вратите отворени за трагична историческа лъжа, която може да влезе вътре и да остане завинаги“, заяви 92-годишният музикант пред тълпата на площад Синтагма в неделя, визирайки преговорите между Атина и Скопие за името на Македония с посредничеството на ООН.
„Има само една Македония“, добави той. „Тя е била, е и ще бъде единствено гърцка“.
В коментарите си пред държавна телевизия, говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос обвини Теодоракис, че е „възприел нетолерантни и политически екстремни позиции“.
„Не вярвам, че той направи правилен избори да говори, както го направи, по време на митинга“, заяви Цанакопулос, като добави, че не е сигурен дали позоваването на Теодоракис за „ляв фашизъм“ се е отнасяло до самия него и неговото минало.
Правителственият говорител отбеляза също парадокса, че привържениците на екстремно-дясната партия „Златна зора“ за приветствали речта на композитора.
Министърът на околната среда Сократис Фамелос също е изразил неудоволствието си от речта на Теодоракис, озовавайки се за нея като за „негативен момент“ в собствената му история. „Естествено, не съм съгласен с нито една част от речта му“, добави Фамелос.
Той намекна още, че присъствието на изтъкнатия композитор на протеста на крайно-десните „легитимира крайно-дясната риторика“.
Говорителят на СИРИЗА Христос Мантас заяви пред гръцкото радио Real FM, че се чувства „огорчен“ от речта и от факта, че човекът, който се е борил за левите идеи (Теодоракис) и който се е борил срещу фашизма е станал символ за хора, които не споделят тези идеи.
Кметът на Солун Янис Бутарис пък заяви пред телевизия Skai, че речта не Теодоракис е „подстрекателска“. „Не мисля, че той изобщо трябваше да е там“, добави градоначалникът.

Превод и редакция: Иван Христов

София. В крайна сметка ще се стигне до приемливо решение за името на Македония в спора с Гърция. Това коментира в предаването „Добър ден на Радио „Фокус“ дългогодишният кореспондент на БНТ и БНР в Скопие Костадин Филипов. По думите му и двамата премиери се надяват на срещата на върха на НАТО през юли да отидат с готово решение. Филипов допълни, че в македонската столица Скопие, няколко НПО и сдружения ще излизат на протести пред парламента всяка събота, а в сряда и петък на същото място ще има дебати за това, каква трябва да бъде позицията на Македония около спора за името. Въпреки протестите обаче, според него, двете страни ще постигнат споразумение. „Аз мисля, че тази цел е постижима и че в крайна сметка ще се стигне до решение. Ако ви прави впечатление премиерът на Гърция Алексис Ципрас и премиерът на Македония Зоран Заев, намериха начин след Нова година да направят изявление и да очертаят хоризонта на преговорите, някъде в първата половина на тази година до към края на месец юни. Това разбира се не е никаква тайна, защото и двамата се надяват на Срещата на върха на НАТО през средата на юли в Германия, Македония да отиде там с решен въпрос и да не се налага Гърция отново както през 2008 г. в Букурещ, да налага своето вето за нейния прием в Северноатлантическия алианс“. Костадин Филипов допълни, че се обсъжда вариант на Срещата на Върха на НАТО през юли, държавата да се яви със сегашното си име, за да стане формално член на НАТО, а в следващата година и половина въпросът да се до изчисти.
Не съществува възможност спорът между Гърция и Македония да се превърне в балкански проблем, коментира още Костадин Филипов. По думите му това е двустранен спор и всяка външна намеса ще противоречи на това изискване, което години наред се спазва. Според Костадин Филипов голяма част от македонските граждани подкрепят евроатлантическата ориентация на Македония, тъй като осъзнават, че членството в НАТО и ЕС ще дадат сигурност и просперитет на страната.

Стокхолм. Балканската стратегия на Европейския съюз не може да бъде реализирана без да се постигне компромисно решение на спора за името на Македония, заяви министърът на външните работи и бивш премиер на Швеция Карл Билд, като изтъкна, че за решаването на спора трябва да се ангажират мощните държави и институции в ЕС, предава македонската редакция на „Радио Свободна Европа“, като се позовава на изказване не шведския дипломат пред немското издание Bild.
Билд е на мнение, че е нужно мощните държави и институции от ЕС да се посветят сериозно на проблема, за да се постигне компромис, иначе Балканската стратегия на Съюза може да пропадне.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. „Продължавам, с чиста съвест и отговорност, да преговарям за доброто на родината“, заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Коциас чрез съобщение в Туитър във връзка с неделните протести в Атина. С това той потвърди позицията на правителството в Атина, че няма да се влияе от демонстрациите срещу употребата на термина „Македония“ в бъдещо споразумение за името на бившата югорепублика, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
Протестите са демократично право, но не трябва да влияят на преговорите, смята вицепремиерът по европейските въпроси на Македония Буяр Османи. Предизвикателствата по пътя на сложните въпроси са нормално нещо, добави още той.
„Важното е, че имаме правителства, които са решени да намерят разрешение. Те трябва да останат спокойни и упорити в намирането на решение, независимо от предизвикателствата, пред които сме изправени по пътя. Сега е моментът да се вземат справедливи решения, а не лесни решения ",подчерта Османи.
Според премиера на Гърция Алексис Ципрас, вчерашните протести в Атина са били под очакванията на организаторите, които са заявили масовост, която за Ципрас е останала просто пожелателна. Гръцкият премиер смята, че тези, които са останали по домовете си, са наясно, че важните въпроси на външната политика не се решават с толерантност и фанатизъм.
От „Телма“ са на мнение, че и международните медии са възприели позицията, че протестите в Гърция са абсурдни. Немското издание Шпигел е публикувало позицията на специалиста по Източна Европа Щефан Требст, който заявява, че Гърция е член на НАТО и ЕС в продължение на години и поради това страхът за сигурността й след решаването на проблема с името със северната му съседка е неоснователен.
И "Файненшъл таймс" отбелязва, че известни личности от гръцкото общество са били част от демонстрациите и са пеели националистически послания. Написано е, че консервативните политици, десните популисти и митрополитите са били начело.
Различни са цифрите за масата на вчерашния протест. Според полицията те са 140 хиляди души, а организаторите твърдят, че има 1,5 милиона души.

Превод и редакция: Иван Христов

София. Българският евродепутат Ангел Джамбазки заяви в ефира на българска телевизия, че Македония е българска, а гърците нямат основание да протестират, пише мaкедонското издание Локално.
„По време на Балканските войни гърците окупират територии, на които и до днес хората говорят на наш диалект“, обясни Джамбазки. Според него протестите са организирани за да притиснат премиерът Алексис Ципрас относно името на Македония.
Превод и редакция: Цанко Цолов

София. Спорът за името на Македония вече е спор за бъдещето на Балканите и Европа. Това коментира в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Иван Петрински, главен редактор на в-к „Български новини“ в Атина. Той подчерта, че именно заради това над Гърция и Македония има огромен външен натиск.
„Както знаете, и двете страни са подложени на международен натиск за окончателно решение на този вече 25-годишен спор. Той много отдавна е надскочил регионалното ниво, това вече е спор за бъдещето на Европа, за бъдещето на Балканите. Вече не може да говорим за едни ежби между две съседни държави - коя е по-стара и на коя принадлежи името. Тук става въпрос и за дрънчене на струната на национализма“, коментира още журналистът.
Според Иван Петрински вчерашния протест, проведен в тази връзка в Гърция, едва ли ще окаже влияние на външната политика на страната по отношение на спора за името на Република Македония.

Атина. Хиляди хора дойдоха в центъра на Атина в неделя за да протестират срещу включването на думата „Македония“ в името на бившата югославска република, като присъстващите бяха доста по-малко отколкото очакваха организаторите, коментира гръцкото електронно издание Ekathimerini. Съгласно данни на полицията, около 140 хил. души са се включили в демонстрацията, въпреки че според ръководителите, на площад „Синтагма“ и околностите са се били събрали почти милион души.
От офиса на премиера Алексис Ципрас отбелязаха, че митинга е привлякъл хиляди хора, но броят им е била далеч под „земетръсната“ цифра, посочена от организаторите. „Надеждите им да използват демонстрацията за политически цели не случиха“, се казва в становище от кабинета на министър-председателя. На свой ред, лидерът на най-голямата опозиционна партия Кирякос Мицотакис, заяви в една от социалните мрежи, че „гражданите са заявили ясно своето недоволство и липса на доверие в правителството, което е направило всичко възможно за да раздели Гърция в ключов по ключов за държавата въпрос“.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Атина. Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви, че обещанията на опозицията за използва протестите за името на Македония за получаване на политически точки са се сринали. Той заяви, че вместо обявените милиони, както прогнозираха организаторът и опозицията, едва няколко хиляди протестиращи са участвали в демонстрациите , предава македонската медия “МКД“.
"Земетресението и милионите протестиращи, които си въобразяваха организаторите и Андонис Самарас и Кирякос Мицотакис, останаха просто желание. Мнозинството гръцки граждани, които останаха пред телевизорите, независимо от тяхното мнение, са съгласни, че външнополитическите въпроси не трябва да се решават с фанатизъм и нетолерантност“, пише в официално заявление от канцеларията на министър-председателя.
Обвинявайки председателя на опозиционната „Нова демокрация“ Кирякос Мицотакис, че към въпроса за името се отнася с лицемерие и безотговорност, тъй като не казва публично и ясно своята позиция, управляващата партия СИРИЗА добави, че подкрепя правителството в преговорите за решаване на въпроса за името на съседната страна.
"Мирното съжителство на хората, сигурността и стабилността на Балканите са най-добрата гаранция за националните интереси", пише в заявлението на партията.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Гръцкото външно министерство реагира остро на използването на името Македония от европейския комисар по политиката на съседство и разширяване Йоханес Хан в негово изявление пред германския вестник "Шпигел", предава македонската медия “МКД“.
МВнР на Гърция обяви с изявление, в което критикува за "повторна неправилно използване на името на БЮРМ".
"Призоваваме комисаря Хан да спазва международното законодателство, да се въздържа от нарушение, и да се придържа на решенията и ангажиментите на самия Европейски съюз, особено в критичен момент като сегашния, когато се водят съответните преговори. Неговите повторения на неподходящи фрази, които не допринасят за постигане на напредък в преговорите по въпроса за името“, пише в реакцията, публикувана на сайта на гръцкото външно министерство.
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. Мащабният протест, който бе организиран в неделя в Атина, остана водеща тема за всички медии в югозападната ни съседка, които следят с повишено внимание настроенията в Гърция по повод усилията за разрешаване на спора за името на Македония. Темата обаче не бе подмината и от средствата за масова информация в Сърбия. Местната редакция на Sputnik публикува статия под заглавие „Гърците на крака: Микис Теодоракис:„Не даваме Македония“.
Медията подчертава, че известният композитори е уверил, че Гърция никога няма да даде името „Македония“, като пояснява, че съответното изявление е направил от трибуната на площад „Синтаксис“ в Атина.
Sputnik обръща внимание на призивите на Теодоракис за обединение на гръцката нация „както никога преди“ и на предупреждението му, че ако управляващите в Атина подпишат споразумение със Скопие, съдържащо името „Македония“, то най-напред правителството трябва да попита народа си дали е съгласен.
„В този труден момент за нашата страна, когато над нас надвисват черни облаци, ние сме заплашени, както никога досега“.
От редакцията привеждат думите на композитора, съгласно които „със своята колосална пропаганда“ Скопие е опитало да убеди голяма част от страните, че не „фалшицира“ историята.
Според него Гърция трябва да бъде предпазлива при защитата на националния си интегритет и да припомни предишната си оценка, че след Югославия идва ред на самата Гърция.
„Тъмните облаци, които ни съсипват, стават все по-видими. След като не постигнат основната си цел, сега искат членство в НАТО и ЕС, за да могат утре да ни заплашват от по-силна позиция. Ще бъдем виновни за нашата съдба, ако я допуснем ", бяха предупрежденията, отправени от Теодоракис в речта му на „Синтагма“.
Sputnik обръща внимание и на сблъсъците, които белязаха протестите в Атина. От редакцията не пропускат да отбележат, че полицията е употребила сълзотворен газ, за да възстанови реда в столицата.
Статията продължава с привеждане на информация за „полицейската обсада“, под която е попаднала Атина заради протеста за името на Македония. Изброяват се поддръжниците на протеста, някои от основните фигури, включили се в него, както и коментари на водещи гръцки издания по темата.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина/Скопие. Мащабният протест, който бе организиран в неделя в Атина, остана водеща тема за всички медии в югозападната ни съседка, които следят с повишено внимание настроенията в Гърция по повод усилията за разрешаване на спора за името на Македония, хвърлящ сянка върху отношенията на двете държави вече повече от две десетилетия. Събитията в гръцката столица на практика не бяха пропуснати от нито една македонска медия, като всяка от тях избра различен акцент при отразяването на митинга.

„Македония не обедини гърците, в Атина се сбъскаха протестиращи и контрапротестиращи“ е заглавието, което скопското електронно издание МКД избра за статия, посветена на масовия протест в гръцката столица.
От редакцията акцентираха върху разпространените медийни доклади за сблъсъци между участващи в митинга под мотото „Македония е гръцка“ и участниците в контрапротест, организиран на по-малко от 1,6 километра от площад „Синтагма“.

„Плюс Инфо“ изведе в заглавие: „Демонстрантите в Атина се сблъскаха с полицията, тя им отговори със сълзотворен газ“.
Информационната агенция „Макфакс“ и телевизионниите канали A1 On и „Алсат-М“ също обръщат внимание на сблъсъците между участващите в митинга под мотото „Македония е гръцка“ и контрапротестиращите в близост до площад „Синтагма“. Македонският „Фокус“ привежда информация, разпространена в гръцките медии, съгласно която част от влезлите в сблъсъци с полицията са членове на крайнодясната организация „Златна зора“.
„Анархистите организираха контрапротест“, отбеляза на свой ред телевизия „Канал 5“, като подчерта, че гръцката правоохранителните органи са отделили с полицейски автобуси двете групи протестиращи в центъра на Атина.

Голяма част от медиите в Македония отразяват нагласите на гръцкото общество по въпроса за името на съседната им държава. Телевизиите „Телма“,„Алсат-М“, ТВ 21, електронните издания „Фактор“, „Мета“, „Курир“ , „Локално“ и редица други привеждат данни от социологически проучвания, от които става ясно, че мнозинството граждани на Гърция не приемат решение на спора със Скопие, който да включва понятието „Македония“.

Телевизия „Алфа“ цитира призивите, отправени от световноизвестния композитор Микис Теодоракис от трибуната на площад „Синтагма“, съгласно които „Македония е гръцка“ и никой няма право да преговаря!“
Медията отбелязва, че в центъра на Атина е издигнато гигантско знаме на Гърция с размер от 150 квадратни метра, което се е развявало над Акропола.

Речта на Теодоракис не бе пропусната и от други македонски медии. МКД обърна внимание на изявлението му, че „скопяните искат да разширят границите си към Гърция“.
Press 24 отбелязва, че световноизвестният гръцки композитор е отправил остри критики към управляващите в Атина и е призовал да бъде организиран референдум, на който гражданите да се произнесат за разрешаването на спора за името на Македония.

„Масов протест в Атина, правителството продава името Македония“, е заглавието, което телевизионният канал „Телма“ избира за публикация, посветена на митинга в Атина.
От редакцията подчертават, че за участие в протеста в гръцката столица са пристигнали общо 283 автобуса с демонстранти, които са призовали „правителството да не продава името“. Телевизията привежда също и мнения на участници в протеста.
Броят на участниците в протеста също занимава медиите в югозападната ни съседка, като обръщат внимание в разликите между данните от полицията и тези, представени от организаторите на митинга. Докато властите твърдят, че включилите се в протеста „Македония е гръцка“ са около 140 хил. души, организаторите говорят за 1,5 млн. души.

Редакция: Тереза Герова

Битоля. Няколко десетки граждани протестираха в Битоля, заявявайки, че промяната на името на Македония би означавало жителите ѝ да загубят идентичността си, предава македонската медия “Канал 5“.
По време на митинга се отправи и послание до други етнически общности да разберат проблема. Протестът се състоя в площад "Магнолия".
Превод и редакция: Виктор Турмаков

Атина. „Микис, ти променяш историята, като спускаш ръцете си над Македония!" Така хилядите протестиращи на атинския площад „Синтагма" срещу включването на понятието „Македония“ в уреждането на т.нар. спор за името със Скопие посрещнаха световноизвестния гръцки композитор Микис Теодоракис при появата му на трибуната, от която изнесе разтърсваща реч.

Теодоракис, който бе сред основните говорители на многохилядния митинг и чийто дом стана обект на вандалско нападение в навечерието на протеста, заяви че „не се бои от заплахите, защото тези, които са го преследвали от 1940 г. насам вече са на бунището на историята". И все пак местни медии съобщиха, че в часовете преди митинга в гръката столица Теодоракис е отседнал в един от хотелите в района, за да подготви словото си. Съгласно разпространената информация, той се е чувствал „спокоен и готов“ да призове сънародниците си „да не се оставят да бъдат победени, а да увеличат гнева, решителността и готовността си за бунт".

В разтърсваща реч световноизвестният композитор, който за поколения гърци е символ на борбата срещу фашизма през 1941-1944 г. и срещу военната хунта през 1967-1974 г., заяви: „Да, аз съм патриот-интернационалист и в същото време презирам и се боря срещу фашизма във всичките му форми, и най-вече срещу най-измамната му и най-опасната му форма - левичарството".
Теодоракис сподели мнението си, че вчерашното нападение срещу дома му е било предупреждение да не говори на днешния митинг.
„Мои добри гърци! Братя мои! Вие ще научите, че нашите патриоти, управлявани от левичари, които събират подписи, вчера хвърлиха боя върху дома ми, за да не говоря днес с думи на патриотични бури, както се научих да говоря през целия си живот, както ме научихте да говоря вие".
Във вълнуващото си слово композиторът съобщи, че „тази сутрин е получил колекция поезия от Солун, която го е задължила да говори с духа и силата на Тукидид и Протагор и със смелостта на Темистокъл и Колокотронис, и да посвети днешната си реч именно на паметта на легендарния герой от войната за независимост (1821-1832) Теодорос Колокотронис, отишъл си от този свят на днешния ден, на 4 февруари 1843 г."

В речта си композиторът призова стотиците хиляди, събрали се на площад „Синтагма" в столицата „никога да не дадат името Македония, докато на този свят има гърци". Теодоракис предупреди – „всяко отстъпление ще има катастрофални последици". Композиторът подчерта: „Позицията на гръцкият народ е ясна и категорична, и не е необходим референдум, но ако правителството се готви да подпише споразумение със Скопие за име, което съдържа думата Македония, народът задължително трябва да бъде попитан!"

„Дошли сме на тъжно място и сме принудени да се извиняваме за нашия патриотизъм. Мисля, че трябва да признаем нашите грешки пред гръцкия народ и да останем обединени в гръцка Македония. Питам ви - имаме ли отговорности и трябва ли да се позволи на Скопие да вярва в националния си мит?", заяви Теодоракис.

В речта си композиторът припомни и позицията на Гърция, формирана преди четвърт век: „Нашите политически ръководители през 1992 г. взеха решение за поддържането на обща национална навигационна линия, според която в името на бившата югорепублика няма да се съдържа думата Македония по никакъв начин, с географски или други определения като например Горна Македония или още по-лошото Нова Македония".
Продължавайки, Теодоракис попита множеството: „Защо трябва да се изтрива историята? Нали всяко отстъпление от тази линия ще има опустошителни последици за Гърция, тъй като ако отстъпим това означава да отворим широко границите си за тези, които ни заплашват открито и безсрамно".

Композиторът бе категоричен: „Македония е само една и тя е и винаги ще бъде гръцка! Да живее гръцкият народ!"
Теодоракис продължи: „Скопие от десетилетия изкривяваше историческите факти и подхранваше поколения с усещането, че са потомци на Филип и Александър Македонски, затова ако отворим вратата - през нея ще премине историческата лъжа. Освен това не трябва да забравяме, че основна национална цел на тази държава е да разшири своите граници за сметка на нашите собствени".
Съгласно думите му, в тази заблуда са били въвлечени много други страни, без да се сваля отговорността и от Гърция.
„Ако сега позволим на Скопие да се присъедини към НАТО и гласуваме за това, утре скопяните ще ни заплашват от по-силна позиция. Ние не трябва да се впечатляваме от смяната на имената на летището и на пътищата, които винаги са били в тяхна юрисдикция. Отстъплението в преговорите ще има катастрофални резултати!", бяха думите, с които гръцкият композитор завърши емоционалната си реч.

Агенция „Фокус“ припомня:

Микис Теодоракис (р. 29 юли 1925 г. в Хиос) е гръцки композитор, политик и общественик, който става световно известен с музиката към филмите „Зорба гъркът“ (1964 г.) и „Серпико“ (1973 г.)
По време на Втората световна война се присъединява към редиците на Съпротивата. В периода на гражданската война (1946-1949) е заточен на остров Икария, а по-късно и в лагер.
Завършва Атинската консерватория през 1950 г., а след това продължава образованието си в Париж. Завръща се в родината си в края на десетилетието, но заради политическата си дейност музиката му е забранена, а той самият е изпратен в затвор за шест месеца.
През 1969 г. попада в концентрационен лагер. По-късно успява да напусне Гърция и живее в Париж до падането на военната хунта през 1974 г. Връща се окончателно в родината си още през същата година.
През следващите две десетилетия Теодоракис е избран два пъти за депутат – от Гръцката комунистическа партия и от „Нова демокрация“. В правителството на вече покойния Константинос Мицотакис става министър без портфейл.

Редакция: Тереза Герова

Атина. Докато организаторите на митинга на площад "Синтагма" и полицията спорят за броя на протестиращите, който според тях варира- от 1,5 млн. до 140 000, народът на Гърция изпрати ясни политически послания към елита, че желае да се чуе и неговото мнение в преговорите за името Македония, пише в обзорна статия за днешния протест гръцкото електронно издание Iefimerida.gr.
Изданието припомня, че спорове са съществували и по време на митинга в Солун на 21 януари 2018 г., когато участниците според организаторите са били няколко стотин хиляди, а според полицията само 90 000 души и констатира, че със сигурност през днешния ден Атина е видяла събиране, непознато по мащабите си.
Iefimerida.gr пише, че многобройните журналисти, които са отразявали протеста, са отбелязали като характерна особеност не само високия градус на гръцкия патриотизъм, но и гнева на хората, които днес бяха дошли на "Синтагма".
Изданието цитира мнението на кореспондента на германския Der Spiegel, Йоргос Кристидис, който смята, че "Извън патриотизма по темата Македония има и истински гняв срещу политиците и елитите, които продават нацията. Чувства, много подобни на тези от протестите срещу строгите икономии, а гръцката политическа система беше отново оспорена - този път отдясно."
В подкрепа на тази теза Iefimerida.gr отбелязва присъствието на протеста на висши представители на Гръцката православна църква и на голям брой политици от най-различни партии, покриващи почти целия политически спектър - от крайно дясно до центъра и от центъра вляво - лидери на "Нова Демокрация", водени от Андонис Самарас и Адонис Георгиадис лидери на центристите, водени от Василис Левентис, лидери на крайнодесните от "Златна зора", водени от Николаос Михалолякос, левия евродепутат Ева Кайли и много други.
Изданието припомня и поста в "Туитър" на настоящия външен министър Кикос Коциас, в който се изразява готовността му "да продължава с чиста съвест и отговорност да преговаря за доброто на страната", както и обвинението, отправено от говорителя на правителството Димитрис Цанакопулос срещу опозиционната "Нова Демокрация", която според него се опитвала да използва протеста за постигане на политически цели.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. „Политическата система на Гърция отново се оспорва – този път от дясно“. Това предаде кореспондентът на водещото германско издание Der Spiegel Гиоргос Христидес по повод митинга в Атина, насочен срещу включването на термина „Македония“ в уреждането на т.нар. спор за името със Скопие.
„Отвъд цялата патриотична ревност има истинска ярост в тази демонстрация - срещу политиците, елитите и тези, които „продават нацията". Чувствата, наблюдавани за последно по време на вълната от протести срещу строгите мерки. Политическата система на Гърция отново се оспорва - този път от дясно“, коментира кореспондентът в пост в социалната мрежа „Туитър“.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. "Скопие от десетилетия изкривяваше историческите факти и подхранваше поколения с усещането, че са потомци на Филип и Александър Македонски, затова ако отворим вратата - през нея ще премине историческата лъжа. Освен това не трябва да забравяме, че основна национална цел на тази държава е да разшири своите граници за сметка на нашите собствени". За това предупреди в речта си пред митинга на атинския площад "Синтагма" композиторът Микис Теодоракис, предава гръцкото електронно издание Тhestival.gr което пряко излъчваше митинга.
Според Теодоракис в тази заблуда са били въвлечени много други страни, без да се сваля отговорността и от Гърция.
"Ако сега позволим на Скопие да се присъедини към НАТО и гласуваме за това, утре скопяните ще ни заплашват от по-силна позиция. Ние не трябва да се впечатляваме от смяната на имената на летището и на пътищата, които винаги са били в тяхна юрисдикция. Отстъплението в преговорите ще има катастрофални резултати!", завършва емоционално речта си световноизвестния композитор.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. " "1,5 млн.се събраха на митинга на площад "Синтагма", за да кажат, че никой няма право да си играе с боговете и светилищата на Гърция", пише гръцкото електронно издание Тhestival.gr.
Според изданието "присъствието на хората на площада е надминало и най-оптимистичните очаквания на организаторите, защото повече от 1,5 млн. гърци наводниха центъра на Атина, за да извикат, че Македония е гръцка!"
Тhestival.gr пише, че по общото мнение на многобройните журналисти, отразяващи протеста, подобен митинг Атина никога не е виждала, а след 15.00 ч. в щаба на организаторите са завалели молби за отлагане на началото на събитието от различни групи протестиращи, пътуващи от Северна Гърция, които не могат да пристигнат навреме.
"Гръцкият народ даде ясен мандат на политиците. Македония е една и тя е гръцка. Не се осмелявайте да си играете със светилищата и с търпението на гърците", завършва коментара си изданието.


Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Група от крайнодесни екстремисти с качулки и гръцки знамена в ръцете влязоха в сблъсък със силите на полицията в центъра на гръцката столица, след като се опитаха да преминат през загражденията в близост до Атинския университет, предава гръцкото електронно издание Тhestival.gr.
Според изданието друг инцидент е бил регистриран на кръстовището на улиците "Темистокъл" и "Солон", където група екстремисти са нападнали мъж, който напускал митинга на "Синтагма" и носел гръцкото знаме.
Засега полицията се въздържа от употреба на химикали.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. След мащабния митинг на атинския площад „Синтагма“ срещу включването на понятието „Македония“ в уреждането на спора със Скопие се е стигнало до сблъсъци между демонстранти и полиция, предава Greek Reporter.
Според съобщенията полицията е употребила сълзотворен газ, за да отблъсне демонстрантите, много от които са носили каски за велосипеди и са развявали гръцки знамена. Местни медии разпространиха информация, съгласно която това са били членове на крайнодясната „Златна зора“.
В неделя в гръцката столица се проведе и контрадемонстрация на леви групи. Техният митинг бе на по-малко от 1,6 км от протеста под мотото „Македония е гръцка!“

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. „Позицията на гръцкият народ е ясна и категорична, и не е необходим референдум, но ако правителството се готви да подпише споразумение със Скопие за име, което съдържа думата Македония, народът задължително трябва да бъде попитан!". Това заяви в историческа реч пред стотици хиляди гърци, събрали се на протест на атинския площад "Синтагма", световноизвестният композитор Микис Теодоракис, предава гръцкото електронно издание Тhestival.gr, което излъчва на живо митинга.
Според изданието става дума за „безпрецедентна историческа реч", която ще остави дълбока следа в гръцкото обществено съзнание.
В речта си Теодоракис, който за поколения гърци е символ на борбата срещу фашизма през 1941-1944 г. и срещу военната хунта през 1967-1974 г., заявява: „Да, аз съм патриот-интернационалист и в същото време презирам и се боря срещу фашизма във всичките му форми, и най-вече срещу най-измамната му и най-опасната му форма - левичарството".
Според Теодоракис вчерашното нападение срещу дома му е било предупреждение да не говори на днешния митинг.
„Мои добри гърци! Братя мои! Вие ще научите, че нашите патриоти, управлявани от левичари, които събират подписи, вчера хвърлиха боя върху дома ми, за да не говоря днес с думи на патриотични бури, както се научих да говоря през целия си живот, както ме научихте да говоря вие".
Във вълнуващото си словото композиторът съобщи, че „тази сутрин е получил колекция поезия от Солун, която го е задължила да говори с духа и силата на Тукидид и Протагор и със смелостта на Темистокъл и Колокотронис, и да посвети днешната си реч именно на паметта на легендарния герой от войната за независимост (1821-1832) Теодорос Колокотронис, отишъл си от този свят на днешния ден, на 4 февруари 1843 г."

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. В разтърсваща реч световноизвестният гръцки композитор Микис Теодоракис призова стотиците хиляди гърци, събрали се на атинския площад "Синтагма", "никога да не дадат името Македония, докато на този свят има гърци", предава гръцкото електронно издание Тhestival.gr. което излъчва митинга пряко.
Според Теодоракис "всяко отстъпление ще има катастрофални последици".
"Дошли сме на тъжно място и сме принудени да се извиняваме за нашия патриотизъм. Мисля, че трябва да признаем нашите грешки пред гръцкия народ и да останем обединени в гръцка Македония. Питам ви - имаме ли отговорности и трябва ли да се позволи на Скопие да вярва в националния си мит?", заявява Теодоракис.
В речта си композиторът припомни и позицията на Гърция, формирана преди четвърт век: "Нашите политически ръководители през 1992 г. взеха решение за поддържането на обща национална навигационна линия, според която в името на бившата югорепублика няма да се съдържа думата Македония по никакъв начин, с географски или други определения като например Горна Македония или още по-лошото Нова Македония".
Продължавайки, Теодоракис попита множеството: "Защо трябва да се изтрива историята? Нали всяко отстъпление от тази линия ще има опустошителни последици за Гърция, тъй като ако отстъпим това означава да отворим широко границите си за тези, които ни заплашват открито и безсрамно".
Според него "Македония е само една и тя е и винаги ще бъде гръцка! Да живее гръцкият народ!"

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Евродепутатът и бивш народен представител от ПАСОК Ева Кайли (родена в Солун и избрана с листата на Маслиново дърво-Демократично обединение - бел.р.), се намира на митинга на площад "Синтагма", след като на 21 януари 2018 г. присъства и на протеста в Солун, предава гръцкото електронно издание Iefimerida.gr.
Изданието публикува снимка, на която Ева Кайли е в компанията на София Вулегис, депутат от "Нова демокрация", като пише, че и "двете дами демонстрират македонски елинизъм".

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. "Микис, ти променяш историята, като спускаш ръцете си над Македония!" Така хилядите протестиращи на атинския площад "Синтагма" са посрещнали световноизвестния гръцки композитор при появата му на трибуната, предава гръцкото електронно издание Iefimerida.gr>.
Според изданието речите на митинга често са прекъсвани от скандирания "Гърция! Гърция! Македония!" и "Македония е гръцка!", а когато Микис Теодракис е споменал ролята на великите сили - на САЩ и на големите страни в Европа, които искат приема на бившата югорепублика в НАТО, е последвало мощно освиркване.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Журналистът Михаил Пацикас, един от организаторите на многохилядния митинг на, атинския площад "Синтагма" се обърна към протестиращите с благодарност, че са се стекли под призива "Македония е Гърция!", защото " победата е за всички гърци и ние сме прави!", предава гръцкото електронно издание "Тhestival.gr".
Според Пацикас "гласът на протестиращите е толкова мощен, че от него не може да се чуе командата на управляващите"

Превод и редакция: Мариела Русева

Атина. Лидерът на партия "Златна зора" т.нар. "капитан" Николаос Михалолякос, заедно със своите заместници Илияс Касидиарис, Илияс Панагьотарос, Янис Лагос и Елени Заролия и депутати от парламентарната група на партията отидоха на митинга на площад "Синтагма", предава гръцкото електронно издание "News.gr".
Изданието отбелязва, че националистите носят и подаряват гръцки знамена.

Превод и редакция: Мариела Русева

Атина. Големият гръцки композиторът Микис Теодоракис, който е сред основните говорители на многохилядния митинг за името Македония и чийто дом стана обект на вандалско нападение, заяви че "не се бои от заплахите, защото тези, които са го преследвали от 1940 г. насам вече са на бунището на историята", предава електронното издание на вестник "Рrotothema".
Според изданието няколко часа преди митинга 92-годишния Теодоракис е бил настанен в един от хотелите в района, за да подготви словото си.
Вестникът съобщава, че композиторът се чувства "спокоен и готов" и че се готви да призове протестиращите "да не се оставят да бъдат победени, а да увеличат гнева, решителността и готовността си за бунт."

Превод и редакция: Мариела Русева